Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Божествено Учение за Себесъграждането
Варна, 2017 г.
стр. 9
ПРЕДГОВОР
Има една усърдна и изключителна работа върху себе си, която неизбежно привлича Ръката на Бога върху нас, и ние ставаме Богоподобие, свободно от светове.
Що е тайната на живота? Самите наши постоянни усилия. Те са Мечът, който разсича булото на сътвореността, илюзията на външното.
Целта на сътворените същества е да работят по такъв начин, че да си върнат Несътвореността.
Щом си станал сътворен, трябва да се себеизградиш отново. Вечността изисква чисто себесъграждане.
Който не се е себеизградил, си остава сътворен – заключен в себе си.
Да са ти позволени усилията, то е да ти е поверена тайната на развитието.
стр. 10
Работата е нашият Ваятел. Ако ние работим усърдно, ще имаме невидимо подадена Ръка. Ние сме Същност, а тази Ръка е нашата Прасъщност.
Този, Който никога не се ражда, ни вика при Себе Си в Безкрая на Неродеността.
Себесъграждането ни отделя от сътвореността. Чрез нашата работа върху себе си ние спасяваме собствената си Несътвореност. Така ние се завръщаме във Вечната Родина.
Ние сме произлезли от Велика Нероденост и поради това не ни трябва рождение, което е всъщност заключване.
Ние сме живи, когато сме станали Дълбоко Несъществуващи, а Несъществуващи значи Неограничени.
Бог е Несъществуващ и нашето призвание е да станем Несъществуващи и Необятни, защото сме Богоподобни.
Ако се себесъградим, ние ще станем Необятни и тогава сътвореното не ще може да ни докосне, защото Истината в нас ще ни е дарила Свободата.
За какво са ти всички постижения, ако ти си сътворен и умиращ?
стр. 11
Дълбоко в себе си ние сме Неизречени, а това, Неизреченото, е, което превъзхожда Битието.
Навлизайки дълбоко в себе си, ние сме без корен, без място. Ние сме Свобода, ние сме Мистерия.
Тези, които имат корен, са обвързани, уловени. Чистият Дух няма корен, няма опора. Той е Древна Мистерия – дърво без корен.
Древността е свят без корени, свят без опора. Тук нито злото, нито доброто имат опора. Тук живеят Безмълвието, Свободата и Пълнотата.
В Древността никой не търси Смисъла. Тук той само се живее. Да търсиш Смисъла, значи да си го изгубил, да си изгубил нещо от себе си.
Всички същества, които са изгубили усилията си, са станали сътворени и с това смъртни. Тайната на живота е във възраждането на тези усилия.
Съществуванието е приятно. Несъществуванието е прекрасно и великолепно.
Ние търсим само едно – своята Цялост, своята Несътвореност, своята Древност. Останалото е игра на светове.
Всички, които са постигнали Тайната на своята Нероденост, са били майстори на усилията.
стр. 12
Бог ни е дал усилията още преди Сътворението, но ние сме ги заключили поради своето неразбиране. Да търсиш усилено Истината, това е Древният Глас – Водителят вътре в нас, Ваятелят.
Древният – Той е Ваятелят вътре в нас. Той е изваял Безкрая и другите само са поканени на пиршеството.
Себесъграждането означава да си познал собствената си Истина.
Ние сме същества на Неизречената Древност, Неизречената Истина.
Ние не сме Богоподобни – ние сме Древноподобни. Ние сме Древният Облик. Ние сме самата Древност на Абсолюта. Ние сме Живата Древност.
АУМ
Елеазар Хараш
Март, 2017 г.
стр. 13
Магията е част от всичко и от всекиго също като универсалната жизнена сила. …Независимо дали правите ритуал, молите се, или вършите ежедневната си работа, всяка ваша мисъл, дума и действие са магически акт. Целият наш живот е молитва. Целият наш живот е магия. Онези, които разбират това, знаят каква сила притежаваме и колко сме отговорни за сътворяването на нашата реалност.
Кристофър Пензак
стр. 15
1
ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС
Изборът на първите хора
…Първоначално хората били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не е била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент тя станала смъртна. (40/стр. 472)
Голям човек беше Адам, не беше това, което се говори в Библията. Обаче животинското у човека се събуди. (52/стр. 128)
…Когато се създаде човекът, той не беше доволен от себе си. Адам не беше доволен от себе си. Той не разбра какво се крие в неговата душа. (52/стр. 254)
Адам направи една погрешка и Ева направи една погрешка. Адам стана причина да се яви Ева в Рая, когато още не ѝ беше времето за Рая… Сега погрешката от какво произтича на Адама? …Той забеляза, че животните са по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че те живеят две по две, пък той е сам… Той имаше работа да се разговаря с Господа, но той пожела пътя на животните – забрави Господа. (14/стр. 12, 13)
стр. 15–16
Първоначално човекът беше създаден да служи на Бога, да изучава всичко, което е било създадено дотогава, …и да благодари на Бога за всичко това. Ако човекът беше изпълнил всичко туй навремето си, той не би изпаднал в положението на роб, както днес го виждаме. Съвременният човек е роб на условията. Защо човек изпадна при тези условия? Защото той избра другия път: да не слугува на Бога, но да слугува на себе си и на богове, подобни на него. (75/стр. 293)
…Човек първоначално си е помислил, че може да живее без Бога. Второто нещо, което той е помислил: че и той може да бъде като Бога. И третото заблуждение е, че той си е помислил, че може да накара Бога да направи това, което той иска. От тия три заблуждения се зародило злото в човека. Човек помислил, че той може да живее извън Бога, Бог нему не му трябва. (13/стр. 238)
Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането… Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! (41/стр. 265)
стр. 17
Днес… противоречията съществуват като резултат на отклонението, което човешкият ум и човешкото сърце са направили от Правия път, който Бог им е предначертал. Те са отбити от Правата посока и текат там, дето не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. „Какво трябва да правим сега, за да избегнем тия последствия?“ Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им била определена. (47/стр. 469)
Аз считам за благороден онзи, който, след като е направил ред погрешки, знае как да ги поправи. За мене падналите Ангели, които са изправили живота си, струват повече, отколкото тия, които никога не са грешили. (41/стр. 77)
Питам: Сегашният свят от колко хора произлезе? Нали от един човек произлезе? Един беше Адам и една беше Ева. От този ден се наплодиха милиони хора. Тъй се създаде светът. Сега аз ще направя една аналогия… да видите какво се крие във вас. Може би един ден Бог ще избере вас, вие да създадете света. Утре Бог може да създаде един нов Рай и да каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето, от тебе искам да се народи едно поколение, което да благодари, че ти си първият Адам“. Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза? По-добре тогава нека си седи старият свят, създаден от първия Адам. Един ден ти ще бъдеш новият Адам. (51/стр. 133)
стр. 18
Дълбоко слизане и велико възлизане
Какъв е пътят, по който човек е вървял? Човек е излязъл от Бога и започнал с големи работи. С влизането си в света той постепенно е слизал надолу и дошъл до крайния предел, отдето повече няма къде да слиза. Тук е трябвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането и възлизането си човек изучавал Закона на Любовта. (56/стр. 304)
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на Земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. (71/стр. 93)
И когато духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – пътят на възлизането, или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам Разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път“, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието. (71/стр. 100)
стр. 19
…Ние имаме едно преимущество, че знаем вече, че сме слизали, и сега вече възлизаме. Ние познаваме слизането и сега, понеже вървим към възлизане, разбираме, че смисълът на живота е във възлизането. Възможностите са в слизането, а постиженията – във възлизането… Та сега ние имаме и възможности, и постижения. По това се отличава нашата епоха. (40/стр. 363)
Всеки трябва да знае, че положението, до което са достигнали хората, и пътят, по който те вървят, е най-естествен и най-правилен в тяхното сегашно развитие. Някъде хората са слезли по своя воля, а някъде е имало хлъзгане, пързаляне надолу според условията, както това става при глетчерите в природата. По този начин са слизали ред поколения и съвременната наука се сили да покаже мощната сила на Словото, на внушението, чрез които хората ще могат да се върнат в своя първоначален път – пътя, или мястото, отдето са излезли от Бога. (75/стр. 133)
Сега в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж. Всеки човек иска да стане съвършен, стреми се към нещо съвършено. Този стремеж е правилен. (71/стр. 100)
Идването на Земята и придобитият опит
Съществуват няколко закона: за наследствеността, за странстването на душата и за прераждането… Странстването на душата е велика реалност, според която душата излиза от Бога, слиза в материята да се учи и отново се връща при Бога. Законът за прераждането подразбира слизане на душата в материалния свят, докато се усъвършенства. (29/стр. 132)
стр. 19–20
Откак съвременният свят е създаден, има приблизително 250 милиарда години. От толкова години насам човешкият дух е слязъл на Земята. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години през колко фази е минал той, колко опитности е набрал! (2/лек. 10: стр. 7)
Туй, което човек е преживял през всички векове, това са придобивките от тия 250 милиарда години. То остава у нас безсмъртно, то съставлява у нас основата на една безсмъртна велика наука, в която участваме не само ние, но и всички по-велики, по-възвишени същества. (2/лек. 10: стр. 9)
Любовта има 250 милиарда приложения. Понеже казваме, че човешкият дух е живял 250 милиарда години досега, значи всяка година отговаря на едно приложение на Любовта според възрастта му. Какво богатство е това! (2/лек. 10: стр. 9)
И това е великото и красивото у нас, че ние носим опитностите на хилядите векове в своята душа. И всички Добродетели, всички способности, които днес имаме, са резултат на минали животи. Тези опитности са складирани днес в човешката душа. (2/лек. 31: стр. 19)
стр. 20–21
В пътя на своето развитие човек е минал през различни форми, докато е дошъл до сегашната си форма. Благодарение на промените, които е претърпял, той носи големи опитности и знания, които е складирал в душата и в духа си за вечни времена. (3/стр. 6, 7)
Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи Великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е Велико обективно училище. Всички души, малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система. (37/стр. 199)
Инволюция и еволюция – възможности за развитие
Човек се развива в две направления: по еволюционен и по инволюционен път. (70/стр. 87)
…Развитието на човека не е еднократен процес: той не върви нито само по еволюционен, нито само по инволюционен път. На същото основание и създаването на света не е еднократен процес, а многократен, т.е. непреривен. Качването и слизането, т.е. еволюцията и инволюцията също са многократни, непреривни процеси, в които взимат участие Възвишени Разумни сили. Само Разумният човек може да се качва и слиза. (29/стр. 203, 204)
стр. 21–22
Според мене еволюцията означава история на човешката душа: как е използвала всички условия и възможности за своето развитие. (38/стр. 167, 168)
…Законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, а душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво е, когато душата се мени. Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. (71/стр. 156)
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в Реалното има промяна, но няма измяна. В Реалността има еволюция… Идеалното, като форма на живота, е Вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенстват. (32/стр. 25)
Божественият живот непрекъснато се влива в душата. И в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива вътре и да се излива навън, за да може душата да придобие онова Знание и онази Любов, които са необходими за развитието ѝ. (71/стр. 156)
стр. 22–23
Ако постигаш всичко чрез еволюция, това подразбира проява на Бога в човека с цел да се изяви Съвършеното, Възвишеното, Божественото в него. Вън от това друга еволюция не съществува. (38/стр. 167)
Влезе ли съзнателно в еволюционния път на живота, човек не се отклонява вече от пътя към Божественото. (15/стр. 21)
Развитието на човека – Божествен процес
Какво е нужно на сегашните хора? Растене и развитие. Това е Идеалът на човешката душа. Като расте и се развива, човек се усъвършенства. Всички, които следват пътя на Високия Идеал, са станали съвършени. (46/стр. 33)
Растенето и развиването на човека са Велики Божествени процеси, без които животът няма смисъл. (33/стр. 170)
…Бога. Той е Единственото Същество, Което не се мени. Той е Принцип. Бог в Себе Си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, Ангелите, Висшите духове – с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. (31/стр. 416)
стр. 23–24
И нека, като хора, да се попитаме: В края на краищата какво остава у нас от живота ни като хора? Кое е онова, което може да ни отличи като души? Единственото нещо, което може да ви остане в живота в даден случай, това са само вашите разумни отношения към Бога. Отношенията към Бога са отношения към Любовта, отношенията към Любовта са отношения към Живота, отношенията към Живота са отношения към… Растенето, Развиването и т.н. (31/стр. 479)
Щом е дошъл на Земята, човек трябва да се развива. Всяко нещо, което дава подтик на човека към развитие, е морално. (44/стр. 48, 49)
Думите здраве, богатство, Разумност, Доброта, Красота, Мъдрост, Любов, Истина – това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. За пример кажеш ли думата Любов, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят. Тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. (42/стр. 69)
стр. 25
…В живота на всеки едного ще има растене, подем нагоре. Това е резултат на Божественото в човека, на Любовта, която иде в света. (71/стр. 114)
Развитието е един вечен процес, който няма свършване. В това вечно развитие е смисълът на живота, в него е всичката радост. По този начин ти ще реализираш това, за което душата ти копнее, което е скрито в нея. (2/лек. 31: стр. 35)
Има още много степени в развитието на човека
Ние сме в процес на строеж. Ние сме в един незавършен процес. Апостол Павел казва: „Не сме достигнали до съвършеното“. Някой мисли, че като вярва и като обича, и като се надява, че е в завършен процес. Не, той е в процес на строеж. (53/стр. 226, 227)
…Трябва ли ние да се спрем, да кажем, че сме достигнали върха на своето развитие? Не. Ние сме едва в началото на своето развитие. Значи, у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно. (31/стр. 410)
Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли, е последната. Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене. (2/лек. 28: стр. 21)
стр. 26
Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. (4/стр. 130)
…Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине по пътя на своето бъдещо развитие. При сегашното състояние на развитието си човекът е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. (49/стр. 117)
С думите „Да бъде светлина“ Бог създаде света, като отдели светлината от тъмнината, твърдта от водата. И най-после създаде човека по Образ и Подобие Свое. Така се започна вътрешното устройване на света… Като оставим настрана механичния процес на това устройване, ще дойдем до онова велико вътрешно устройване на света, което и досега още продължава. Всеки ден човек минава през радостта и скръбта, което говори за процеса на вътрешното строителство. (29/стр. 156)
Когато се завърши приблизително главният физически строеж на физическата еволюция, ще стане въпрос за духовното развитие на човека, наречено според окултистите „развитие на неговия астрален живот“, който сега се организира. Аз наричам този процес „развитие на човешкото сърце“. Думите, изказани в Писанието, че Бог ще даде нов живот, подразбират нови сърца. Сърцето означава един свят, много по-обширен от физическия. (29/стр. 156, 157)
стр. 26–27
Питам: Какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога Живаго“? Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. (42/стр. 69)
Има още милиони форми, през които човек трябва да мине
Човек мисли, че е последното творение на Бога, т.е. венецът на творението. Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива. (47/стр. 356)
Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил животът на Земята. Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. (73/стр. 82)
Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учене и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. (3/стр. 170)
стр. 27–28
Сега вие сте дошли във формата на човек, но има още милиони форми, през които трябва да минете. Докато не проучите тези форми, в които живеете, няма да минете в друга форма. Всяка форма има свои възможности, които трябва да се използват. (50/стр. 320)
Тази форма, до която сме достигнали, не е последната. Човек има да мине още през 35 милиона форми. Знаете ли каква култура има в тези 35 милиона форми? Човешката душа трябва да мине през тия форми, за да се разшири. (41/стр. 64)
стр. 29
2
ЧОВЕКЪТ – ТВОРЕЦ НА НОВИЯ СВЯТ В СЕБЕ СИ
Пресъздаване на себе си
Време е вече човекът на плътта да се преобрази, отново да се пресъздаде. Нова раса иде в света, която изисква нови хора с нов морал и с нови разбирания. (3/стр. 44)
…Ако човек разполага с големи знания и с благоприятни условия. Най-малко той би могъл да пресъздаде своя вътрешен свят. Това е една разумна и постижима задача. Всеки човек трябва да прави усилия, да приложи труд и работа, за да измени своя вътрешен свят. Това се постига чрез Съзнателна работа и Самовъзпитание. (24/стр. 116, 117)
…Най-голямото постижение за човека е да си изработи характер, т.е. да се пресъздаде по нов съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирани мисли и чувства и проявени Добродетели. (24/стр. 219)
стр. 30
Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който може да пресъздаде своя ум, своето сърце и своето тяло. Да пресъздаде човек ума, сърцето и тялото си, това значи да се обнови. Това не е еднократен процес, но многократен. Човек трябва вечно да се обновява… Това се постига чрез Божествената Любов, Мъдрост и Истина. (47/стр. 43)
…Има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената. (31/стр. 70)
Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? Законът на Любовта. В този закон се крият велики възможности за пресъздаването на човека. (38/стр. 171, 172)
И всички ние трябва да се научиме на това изкуство да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим душите си, за да може туй Божествено Слънце да изгрее в нас. Три Слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното Слънце е физическото Слънце, второто Слънце е умственото Слънце и третото Слънце е Божественото Слънце, Слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три Слънца съединят силата си, тогава ще се образува Разумният човек. Когато лъчите на физическото Слънце, когато лъчите на Слънцето на Ангелите и когато лъчите на Божественото Слънце, или Слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат… (1/лек. 22: стр. 27)
стр. 30–31
Сега и ние искаме да подобрим света. Този свят трябва да се подобри вътре във вас, във всеки едного поотделно – всеки за себе си да го пресъздаде. (2/лек. 15: стр. 13)
Преобразяване на себе си
И тъй, за да създадете Новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. (71/стр. 48)
Новото Учение иде в света да пробуди съзнанието на хората, да им покаже, че те могат да се преобразят вътрешно… (37/стр. 77)
За да дойде до Новото в живота, човек трябва да преобрази своя вътрешен свят. Преобрази ли вътрешния си свят, и външният ще се преобрази. (44/стр. 241)
Вярно е, че човек може да преобрази света, но кой свят? Своя. Как може човек да преобрази своя свят? Като работи върху ума, сърцето и тялото си. (47/стр. 44)
Тъй както днес е устроен човекът със своя череп, със своето лице, със своите крака и ръце, …не може да направи крачка към Новата култура. Той трябва коренно да се преобрази, ако иска да влезе в живота на Новата култура. (75/стр. 261)
стр. 31–32
Думите на Христа „Ако не се родите отново от Дух и вода, нямате живот в себе си“ се отнасят до бъдещата култура. Значи, ако не преобразите ума, сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията. (32/стр. 81)
Преобразованието следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато стане това преобразование, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. (54/стр. 25)
Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. (33/стр. 281)
Заблуждение е, когато мислят за човека, че условията могат да го изменят. Човек сам може да измени себе си. (2/лек. 25: стр. 10)
Време е вече да влезете в Новия живот, да се преобразите. Това се постига с усилена работа върху себе си. (101/стр. 387)
Когато се приготвите за Новия живот, Духът ще влезе във вас и в един момент ще се преобразите, ще станете Нов човек. Мъчнотията се заключава в приготвянето. Щом се приготви човек, Новото иде вече и той се обновява и преобразява. (101/стр. 387)
стр. 32–33
Човекът, който сега е в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. Трябва не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. (70/стр. 19)
Може ли да се превъзпита, човек е намерил философския камък, чрез който алхимиците търсиха начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Възможно ли е това? Възможно е. (3/стр. 154)
Туй, което стана с Христа, не можеше ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със Светиите, може да стане и с нас. (70/стр. 19)
Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. Благодарение на тази енергия той може да видоизмени своето съзнание. (3/стр. 64)
Иска ли да се преобрази, човек не трябва да противодейства на Божественото в себе си. Той трябва да стане едно с него. (3/стр. 24)
И тъй, Възвишеното, Благородното в човека ще го преобрази. (70/стр. 179)
стр. 34
Само Любовта е в състояние да прероди човека. (39/стр. 40)
Любовта е Велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък Огън, тази малка Искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа. (75/стр. 74)
„Да сте Синове на Светлината.“ С други думи казано: Да сте Синове на Любовта. Ако искате да се преобразите, приемете Любовта в себе си. (3/стр. 115)
…За да приемете Любовта в себе си, във вашето съзнание трябва да стане дълбок вътрешен преврат. (35/стр. 30)
Сега желая ви да придобиете Новото, което е потребно за съграждане на бъдещия ви живот. Сегашният ви живот трябва коренно да се преустрои. Дълго време трябва да работите, за да преустроите живота си. (72/стр. 154)
Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата. …Всички трябва да се хранят, да мислят и чувстват разумно. (37/стр. 140)
…Всички хора ще се трансформират вътрешно, духовно – и по мисъл, и по чувство, и по воля. (2/лек. 8: стр. 28)
стр. 35
…Човек трябва коренно да се преобрази: нов мозък, ново сърце, нова воля му са нужни. Под нови разбирам: от друг състав. (38/стр. 131)
„Можем ли и ние да станем Ангели?“ Можете. „Кога?“ Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. (38/стр. 17, 18)
Съвременният човек е дошъл на Земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човек, това значи да измени своето естество. Да измени човек естеството си, това значи да мине от световното към Вечното, към Божественото. (3/стр. 40)
Създаване на своя вътрешен свят
…Щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние трябва да създадем в себе си Нов свят. (71/стр. 22)
Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме и каквито Бог изисква от нас. (55/стр. 16)
От тебе не се изисква да създадеш някаква голяма Вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. (3/стр. 19)
стр. 36
Тогава човек трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, ето, милиони години вече, [от]как създаде разумно, безпогрешно цялата Вселена, съставена от малки и големи светове. Най-после Ти създаде и моя малък свят. […] Научи ме как да устроя моя свят, как да живея правилно и да Те славословя“. (30/стр. 69)
Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. (9/стр. 271)
Сега съвършеният живот, съвършеното мислене – да създадеш един свят в себе си. Съвършената мисъл… значи: каквото помислиш в себе си, да стане. Като кажеш „лоша мисъл“ – да няма, да не видиш нито една лоша мисъл у тебе. (8/стр. 97)
Та казвам: В себе си ние може да имаме един свят без затвори, без погрешки, без престъпления. Като погледнеш, да видиш, че никъде не си направил една погрешка… Мога да създам в себе си един идеален свят. (6/стр. 222, 223, 225)
Съграждане живата сграда на своя живот
Ние сами градим своя живот. И първото нещо – вие трябва да впрегнете вашия ум на работа… (4/стр. 194)
стр. 37
Вложете правата мисъл в себе си, за да можете всеки ден да прибавяте по нещо ново към сградата на своя живот. (33/стр. 145)
Сега искате ли да градите правилно, трябва да държите в ума си само хармонични, прави мисли. (42/стр. 199)
…Всяко ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градежа на вашето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си. Бъдете доволни, че сте поставили този хубав камък. (28/лек. 32: стр. 291)
…Човек… Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива. (75/стр. 44, 45)
Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи, и всяка разумна постъпка влиза като градиво и в общия човешки живот. (28/лек. 24: стр. 74, 75)
Казвам: Понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки. (42/стр. 60)
стр. 38
Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. (2/лек. 17: стр. 8)
Мнозина ще кажат, че не се интересуват от това какво прави инженерът. Те не се интересуват, но трябва да се интересуват, защото всеки човек в живота си е инженер. Всеки ден той прибавя и отнема по нещо от своята постройка… (33/стр. 107)
Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход както трябва, необходимо е да се вземат предвид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. (42/стр. 60)
Следователно и съвременните хора се намират в такова развълнувано море – в света – и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности… Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го построявали. (42/стр. 61)
Най-важното и най-мъчното нещо в света е човек да създаде своя индивидуален живот. (1/лек. 26: стр. 15)
стр. 39
Всеки… от постиженията, които ще има, той ще може да съгради своя живот. Тогава всеки ще бъде свободен, няма да зависи от никого, ще зависи само от себе си. (40/стр. 366)