Усилието е Божественият път

Лесният път е човешки, а мъчният – Божествен. Ако някой ви качи на планината и оттам ви спусне надолу по наклонена площ, ще стигнете лесно до полите на планината, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпрос. Така и децата зимно време се спущат със своите шейни. Христовото Учение не е Учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то с труд и усилие. (39/стр. 180)

…Вие трябва да знаете, че за постигане на Възвишеното, на Божественото, на Благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тия усилия. (28/лек. 8: стр. 149)

стр. 130

Защо не кажете, че искате Светлина… във вашия ум? Влезте в една библиотека, вземете книгата, в която е писано по въпроса, който ви интересува, и започнете да четете. Щом работите известно време в това направление, тъмният въпрос ще стане ясен. Човек не се е родил учен, но с усилие, постоянство и работа той постига това, което желае. (39/стр. 179)

Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. (28/лек. 18: стр. 193, 194)

Красотата е резултат на усилието на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които духът и душата са проявили в известно направление. (26/стр. 6)

…Красотата е плод, за изработването, или за узряването, на който човек е работил с години, с векове. Красотата е Божествена идея. Вие искате да бъдете силни, но трябва да сте работили с години и векове за придобиването на тази сила. Силата е Божествена идея. (20/стр. 59)

Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. (48/стр. 120)

…От всички се изисква будно съзнание и големи усилия. (2/лек. 13: стр. 27)

стр. 131

…Едно усилие плод не дава. Много усилия, много опити трябва да правите, за да имате някакъв резултат. (48/стр. 13)

Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне… Обаче за това се изисква работа, усилия, жертва. (20/стр. 42)

Знайте, че Невидимият свят цени усилията на човека и в края на краищата ще го възнагради. (44/стр. 177)

…Ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия да подобрят живота си, т.е. да минават от по-ниско на по-високо стъпало. (39/стр. 4)

Усилието на вашия ум, усилието на вашето сърце, усилието на вашата воля трябва да бъде като едно стъпало на деня. През годината вие трябва да поставите 365 стъпала. Всяка година от тези стъпала трябва да създадете стълба, която да достигне до Небето. По тази стълба трябва да се качвате, за да намерите Бога. (49/стр. 588, 589)

Съзнателната работа води към духовна възмъжалост

Бог е дал най-голямото благо на човека – живота. Нищо друго не се иска от човека освен Съзнателна работа… (44/стр. 297)

стр. 132

…У хората трябва да се пробуди Висшето, Божественото съзнание. Това няма да стане по механически начин, но чрез усилена Съзнателна работа. (19/стр. 115)

Как се постига Новото? Чрез Съзнателна работа, външна и вътрешна. (7/стр. 12)

И тъй, от всички се иска Съзнателна работа постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. (73/стр. 238)

При Съзнателна работа върху себе си вие минавате от духовното си детинство в духовна възмъжалост, която ще ви даде по-голяма свобода, по-големи възможности, по-големи средства от тия, с които днес разполагате. (26/стр. 85)

Ако човек разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вън от себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човек разчита на Бога в себе си. (3/стр. 122)

…От сегашните последователи на Христа… се изисква Съзнателна вътрешна работа върху ума и сърцето да ги доведат до пълно съгласие с душата и духа. Те трябва да разберат, че това са светове, които изискват проучване. (64/стр. 64)

…Всяка област, през която човек минава – умствена или сърдечна, представя свят, повече или по-малко културен. От Съзнателната работа на човека зависи културата на неговите светове. (24/стр. 45)

стр. 132–133

От вас се иска Съзнателна интензивна работа върху ума, сърцето и волята. Работете ден и нощ върху себе си без тревоги и безпокойства. (94/стр. 254)

Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. (73/стр. 224)

Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божественият принцип един ден ще ви докосне. (89/стр. 281)

Самовъзпитание

Човек трябва да се самовъзпитава. Без това никаква култура не съществува. (48/стр. 278)

Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със Самовъзпитанието ни. (49/стр. 572)

…Човек… На кого може да бъде учител? На себе си. Това е първата задача на всеки човек. (3/стр. 325)

При това положение човек не трябва да търси своя учител вън от себе си. Щом го намери в себе си, той никога не може да се заблуди отвън. (3/стр. 325)

Който търси Бога на Любовта, на Светлината, на Топлината и на Знанието, той… Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. (47/стр. 466)

стр. 133–134

Работете върху себе си да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце. (34/стр. 117)

…Човек да се самовъзпитава. То подразбира да работи човек с първичните елементи на умствения, на сърдечния и на волевия живот. (34/стр. 26)

Кога може човек да се възпитава правилно? Когато Пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширяване. (27/стр. 258)

Човек трябва да познава вътрешната, т.е. психическа, страна на живота, за да може да си въздейства с нея. (26/стр. 31)

Като се самовъзпитава, човек трябва да има будно съзнание, за да наблюдава всички вътрешни процеси у него. (25/стр. 221)

Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. (26/стр. 31)

Да се самовъзпита човек, да се влада, да обуздава себе си, това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват. (42/стр. 88)

стр. 134–135

Да се възпитава човек, това значи да придобие самообладание, да се справя лесно с мъчнотиите си. (27/стр. 161)

Самовъзпитанието е Велик Съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите за Самовъзпитанието си. (96/стр. 341)

…Човек трябва сам да си наложи дисциплина… Човек не трябва да очаква да дойде някой от вън да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. (47/стр. 192)

Следователно истинската дисциплина не иде от вън, тя е в самия човек. Той сам ще си наложи какво да прави. (47/стр. 193)

За да не си създават страдания сами, хората трябва да бъдат внимателни, да се самовъзпитават, да облагородяват своята нисша природа. (3/стр. 298, 299)

Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава… Правили ли сте опити да се откажете от някое свое желание, да не го задоволите? (26/стр. 47)

стр. 136

Има известни чувства и желания в човека, които трябва да се ограничават. Такива чувства и желания трябва да се възпитават. Обаче има чувства и желания в човека, които трябва да се задоволяват. Всяко естествено желание трябва да се задоволи. То дава подтик на човека. (26/стр. 47, 48)

Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е Правият път към Самовъзпитание. (25/стр. 250)

Приложете Любовта като метод при Самовъзпитанието, за да развиете и най-малките дарби, вложени във вас. (24/стр. 15)

Самоопределяне

…Всеки трябва да знае каква е неговата основа, какво е неговото верую, каква е философията на неговия живот. (35/стр. 78)

Човек трябва да се установи в какво трябва да вярва, към какво трябва да се стреми, какъв трябва да бъде неговият Идеал. Той непременно трябва да се установи. Само тогава външният му живот може да стане красив. (2/лек. 15: стр. 6)

Аз наричам Истински човек този, който е възлюбил Господа. Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек. (42/стр. 49, 50)

стр. 137

…Човек… Докато се бори със себе си, не знае кое да предприеме. Щом борбата престане и се определи в полза на Божията Воля, той знае вече как да постъпва. Той разбира, че същината на нещата е в Бога, т.е. в Духовното начало в човека. (46/стр. 42)

И тъй, първото нещо, което искам от вас, е да се самоопределите в себе си. Аз казвам: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Определите ли се веднъж в себе си, няма да се изказвате навън, но ще бъдете твърд като диамант… (28/лек. 8: стр. 137)

Изграждане на морален устой

Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. (21/стр. 263)

Под думата „морал“ разбираме здравословното състояние на човешката душа. В моралния човек всички умствени и духовни сили действат нормално. (27/стр. 235, 236)

Абсолютният морал, Абсолютната Истина са написани в човешката душа. Следователно за всеки даден случай човек може да се справи с написаното в себе си… (38/стр. 91)

Моралът на сегашните хора е обикновен, преходен… Обаче има Абсолютен морал, който се определя от Светлите и Чисти човешки мисли. (48/стр. 261)

стр. 138

Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловия, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят… Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. (28/лек. 18: стр. 189, 190)

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. (28/лек. 18: стр. 180, 181)

…Ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога и вие ще го повърнете с милиони години назад. (28/лек. 18: стр. 182)

Искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. (28/лек. 20: стр. 234)

Трябва да имаме един морал, висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят. (4/стр. 28)

стр. 139

…В пътя си вие ще срещнете една малка мъчнотия. Аз я наричам „малка мъчнотия“, понеже е кармическа. Затова, за да можете да пренесете тази мъчнотия, всеки от вас трябва да бъде силен, да има един морален гръбнак, за да не попадне в слабост и да не се подхлъзне, да не се върне назад. (28/лек. 8: стр. 137, 138)

Казват за някого, че има морален гръбнак, т.е. устоява на мъчнотиите. Моралният гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести. (24/стр. 90)

Само у човек, който има воля, може да има морален устой… (28/лек. 18: стр. 181)

Преди да дойде до Високата култура на Духовния свят, човек ще мине през преходната ниска култура, дето се намират най-големите изпитания и изкушения. За да издържи на това, от човека се изисква твърд характер и устойчив морал. (26/стр. 179)

Някой говори за морал, за характер в себе си, без да мисли за твърдостта. Докато не придобие твърдост в себе си, човек не може да говори за морал, за устой на характера си. (99/стр. 201)

Създаване на характер

Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се намира в самия човек. (55/стр. 358)

стр. 139–140

…При служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти при тия условия трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по Образ на Бога… (2/лек. 7: стр. 25)

…Човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. (39/стр. 65)

За да не изпада в областта на сенките, или на нереалността, човек трябва да се кали, да изработи в себе си характер. Ето защо от човека се искат две неща: сърцето и умът му да бъдат устойчиви. (24/стр. 170)

Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. (65/стр. 19, 20)

За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, или така нареченото Космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. (65/стр. 20)

стр. 140–141

Характерът е външната страна на човека. Зад характера седи нашата непреривна воля, с която човек трябва да работи. (40/стр. 16)

Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви. (31/стр. 363)

Че в какво седи човешкият характер? Ония хора, които се владеят, побеждават, а ония, които не се владеят, са победени. (49/стр. 388)

Характер трябва да има човек, за да издържа на външния и вътрешен напор в себе си. (26/стр. 180)

Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест – да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила; ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? (67/стр. 264)

Казват за някого, че има характер. Има характер, но само той знае как го е създал. Не е лесно да създадеш характер или да преобразиш характера си. (101/стр. 387)

…Човек трябва дълго време да мисли върху Красиви неща, да възприема Красиви и Възвишени чувства и да проявява Добри постъпки, за да изработи ценното в своя характер. (26/стр. 164)

стр. 141–142

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с Благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш Благородството си. (48/стр. 119)

„Аз и Отец Ми ще ви се изявим.“ На кого ще се изявят? На Благородния, на човека с широка душа, на Любещия. Това е човек с Велик Възвишен характер. (41/стр. 141)

…Когато казваме, че някой човек има характер, подразбираме нещо постоянно, устойчиво, неизменно. Характерът може да се уподоби на извор, който тече десетки, стотици години, без да измени качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се менят условията, водата му остава чиста и неизменна. Това значи човек с характер. В него умът, сърцето и волята му през всички времена и епохи остават едни и същи. (24/стр. 169, 170)

Казва се, че иде Новото в света, идат Новите идеи. За това време се изискват хора с установен характер да се знае какво могат да направят. (48/стр. 154)

стр. 143

Проявяване на голяма решимост

Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява – той трябва да я започне отново. Докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. (73/стр. 61)

Ако искате да станете поет, музикант или художник, не губете вяра в постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато един ден постигнете желанието си. Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство. (44/стр. 177)

Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вяра в Божественото. Кога да е, вие ще получите отговор на молитвата си. (44/стр. 177)

…Воля има само онзи, който след като на едно добро негово желание му откажат 99 пъти, той пак постоянства. И най-после, на стотния път, неговата воля ще надвие. (18/стр. 40)

Любовта изключва всякакво обезсърчаване. Колкото пъти и да паднете, пак ще станете. (24/стр. 15)

стр. 144

…Природата… Когато ние постоянстваме в постигането на своята Висша цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви! Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесети [път] – деветдесет и деветия път пак стани, пак настоявай! Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш. (28/лек. 14: стр. 95)

Всяка задача или всеки изпит, колкото и да е мъчен, вие сте в състояние с труд и постоянство да го преодолеете. Ще ви приведа един пример за Мохамеда. Когато той се отчаял от делото си, избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време забелязал, че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височинка: дойде донякъде, изпусне товара, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т.н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4, 5, 10, 20, 70 пъти тази мравка взимала товара си, но той все падал. Цели 99 пъти се повторило това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: „Ако в тази мравка има такова постоянство на волята – да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример?“…

Питам ви: Ще бъдете ли вие по-слаби от тази мравка? Някой от вас се обезсърчи. Питам го: Ти мислиш ли, че си много интелигентен? Я виж онази мравка, която 99 пъти вдигна своя товар, а ти още на десетия път се обезсърчаваш! …Ето ви един морал от нисшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. (28/лек. 23: стр. 52, 53, 54)

стр. 144–145

Развиване на реална духовна сила

Всички трябва да работите върху себе си, да станете силни. (33/стр. 313)

На какво разчита житното зърно? На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е Реалното в живота. (81/стр. 32, 33)

Всеки човек носи Христовата сила в себе си. Той трябва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щом развият тази сила в себе си, хората ще познаят какво нещо е Бог, какво представя Божественото Начало в човека. (92/стр. 134)

…Работете съобразно със Светлината в себе си, за да станете силни. Силни хора се изискват по дух. (52/стр. 535)

Желая всички да станете силни – не физически, но духовно. (48/стр. 221)

Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение, а това е важното. (1/лек. 23: стр. 5)

стр. 145–146

Важно е човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота. (47/стр. 137)

…Силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата Свобода. (35/стр. 19)

Казвам: Човек трябва да работи над себе си, да развива силата, която е вложена в него. Той трябва да развива тази сила в себе си не да се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея да придобие Свободата си. (57/стр. 162, 163)

…Човек при всичките условия, ако разбира, може да стане силен. Под думата силен ние всякога разбираме Разумното. Само Разумното в света може да бъде силно. (40/стр. 27)

…Целта е тази – всички да бъдете силни. Защото, ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? (28/лек. 18: стр. 193)

Затова обръщам ви внимание на моралната страна. Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи на неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея. (28/лек. 19: стр. 204)

стр. 146–147

Любиш ли, ти силен ставаш. (72/стр. 230)

Ако огънят на Любовта не загасва, ти си силен човек. Ако твоята топлина не се губи, ти си от силните. Тогава Любовта ти действа и в ума ти, и в сърцето ти, и в тялото ти. (13/стр. 276)

Правото схващане е, че силният човек е онзи в света, който приема Божията Любов. Няма по-голяма сила в света от Обичта и Любовта. В нея човек става безсмъртен; всичко, каквото желае, ще го постигне. (50/стр. 44)

…Силата на човека произтича от Любовта, от Божествения свят. Човек, който иска да бъде силен, непременно той трябва да бъде непреривно свързан с Божествения свят. (49/стр. 544)

Единственото нещо, което може да направи човека силен и мощен като божество, е законът за Доброто. (29/стр. 218)

Само добродетелният човек е силен. Който няма Добродетели, не може да бъде силен. Добродетелите са условия за проява на силата. (70/стр. 243)

стр. 148

Духовният човек трябва да бъде силен. Както борецът всеки ден прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовният човек трябва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислите и чувствата, човек не върви в Правия път. (44/стр. 171)

Човек е свободен в своите мисли и чувства, но е ограничен в постъпките си. Как така? За пример, може ли човек да дигне два тона? Колкото и да се упражнява, това не може да направи… Обаче човек е силен в своята мисъл. С мисълта си човек може да дигне не десет тона, но хиляда тона даже. (40/стр. 246)

Човек… трябва да прояви своята сила, своя огън в мисълта си. Силата на човека седи в неговата мисъл. (51/стр. 160)

…Богатството в човека е вложено. Да придобиеш богатство: да придобиеш сила на мисълта, да придобиеш сила на чувствата, да придобиеш сила на твоите постъпки. (50/стр. 9)

…Сила се изисква и в нашата воля, и в нашите чувства, и в нашите мисли! Разумна сила се изисква и в нашата мисъл, която трябва да приложим, за да опитаме нейния плод. (2/лек. 27: стр. 13)

За да стане човек силен, преди всичко той трябва да мисли. Второто положение: за да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане човек силен, той трябва да владее волята си – като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. (55/стр. 185)

стр. 148–149

Всички… трябва да бъдат силни със своя ум, със своето сърце и воля. Знаете ли каква сила представя човешката мисъл? (38/стр. 118)

Мнозина мислят, че са силни, но могат ли със своята сила да пренесат този салон например в Америка или на друго място? Не е въпросът така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита де може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете от по-лоши в по-добри условия. (35/стр. 114)

Новият човек трябва да бъде силен и мощен да си поправи положението. (40/стр. 333)

Чрез силата човек ще може да премахне всички препятствия в живота си. (40/стр. 525)

Колкото повече спънки среща човек и ги преодолява, толкова по-силен става. (34/стр. 14)

Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. (27/стр. 7)

стр. 149–150

За да бъде силен, да издържа на мъчнотиите и изпитанията, човек трябва да има някакъв Светъл образ, който да носи постоянно в съзнанието си. (34/стр. 179)

Силен човек ли съм?… Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? (37/стр. 39)

Тъй щото човек трябва да бъде силен в мъчните работи. Мъчните работи дават радостите на човека. (55/стр. 114)

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната Школа трябва да бъдат силни! В Окултната Школа не могат да влязат слаби ученици. (28/лек. 1: стр. 6, 7)

…Ученикът… трябва да знае с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. (27/стр. 376)

Ще дойдат и противодействия, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. (28/лек. 24: стр. 69)

стр. 151

Ти можеш да минеш от неволята към търпението… Търпението е качество само на силния, на разумния човек. Само силният човек, само героят човек в света може да бъде търпелив. А слабите натури, това са хората, които носят неволята. (28/лек. 12: стр. 36, 37)

…Ако развивате търпението си, вие ще бъдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите от тях. (33/стр. 46)

Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: „Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя“. Това значи силен човек. Това значи човек с убеждение. (73/стр. 91)

Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже…“. (31/стр. 301)

Силен човек е онзи, който се справя еднакво с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото. (10/стр. 194)

Който носи страданията си с радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. (34/стр. 14)

стр. 152

Светът се нуждае от герои, от силни хора. Кой човек е силен? Силен е онзи, в когото Бог живее и който живее в Бога. (47/стр. 243)

Бог дава сила… на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля. (1/лек. 28: стр. 25)

Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат силни. (31/стр. 80)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Само така човек може да бъде силен и мощен. (42/стр. 35)

Силен може да бъде само този, който служи на Бога. (75/стр. 138)

В изпълнението на Божията Воля е силата на човешката душа. (48/стр. 242)

Представете си, че вие се намирате в положението на Христа, закован сте на кръста. Какво ще бъде разрешението на вашия въпрос? Да виждаш делото, всичко това разрушено, учениците ви избягали и при вас идват римските войници, и ви заобикалят. Ще кажете: „Всичко е свършено!“. Не, не, тази Възвишена душа знае, че в света има един жив закон, че не е всичко изгубено. И от този момент започва силата на християнството, но тази сила седеше в самия Христос… Всички души трябва да имат тази Мощна сила. (31/стр. 487)

стр. 152–153

Придобиване на светлина, топлина и сила

Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на Мъдростта, втората свещ е свързана с извора на Любовта, третата свещ е свързана с извора на Истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. (95/стр. 8)

Силата, топлината и светлината представят три запалени свещи, с които човек работи. Успехът на човека зависи от количеството на силата, топлината и светлината на тия свещи. (95/стр. 4)

Умът ти трябва да стои на своето място и от него да излиза светлина. Тя е Дар. Чувствата ти трябва да стоят в сърцето ти и от него да излиза топлина… От постъпките ви трябва да излиза сила, която да отива към духа. (55/стр. 147)

стр. 154

Светлината, която проблясва сега в ума ви, топлината, която се разгаря в сърцето ви, и силата, която туря тялото ви в движение, представят вътрешното Слънце на човека. При светлината на това Слънце човек може да се движи и в най-голямата тъмнина без никакви спънки и съпротивления. (72/стр. 223)

Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи светлина. Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най-големия студ то носи топлина. Едно от качествата на тялото е, че носи в себе си здраве и сила. С такова тяло човек може да се справя с всички мъчнотии в живота си. Има ли човек тия три качества в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. (72/стр. 211, 212)

Човек е дошъл на Земята да придобие именно тези качества – светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. (72/стр. 212)

Светлината на ума и топлината на сърцето са капитал, който прави човека млад и красив. (68/стр. 15)

Всеки човек познава кога се явяват в него Божествената светлина и топлина. Когато извършите едно възвишено дело, вие сте доволни от себе си – в този момент ви огрява Божествената светлина. (71/стр. 159)

стр. 155

Стремете се към добър живот и права мисъл. Добрият живот носи топлина за сърцето. Правата мисъл носи светлина за ума. (26/стр. 159)

…Вие всякога трябва да запазвате вашата светлина и вашата топлина. (2/лек. 35: стр. 8)

…Вземете светлината – не само един момент да свети, но непреривно в ума ви да има все нова и нова светлина. Да идва нова и нова светлина, която да поддържа връзката. Светлината е една връзка, непреривна. Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. …Трябва да развиете онова, новото, във вас, онова постоянство на съзнанието! Това е въпросът! (8/стр. 48)

Който работи с Любов, само той ще бъде благословен; само той ще придобие светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята. (37/стр. 167)

Любовта внася светлина в човешкия ум, топлина в сърцето му и сила във волята му. За такъв човек се казва, че е вдъхновен. (3/стр. 23)

Има един закон в Природата, който определя пътя на човешкото развитие. Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е разположен, не е отворен към Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да бъдете отворени към Бога. Това е, което в окултизма наричат „инфлюкс“ – влияние на Духа върху човека, т.е. връзка между Божественото и човешкото. (72/стр. 217)

стр. 155–156

Искайте от Бога светлина за ума си, топлина за сърцето си и сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина, топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. (55/стр. 134)

Когато Бог изпрати светлина във вашите умове, топлина във вашите сърца и сила във вашите тела, вие ще възкръснете и отново ще се родите. (72/стр. 218)