Стремеж към Високия Идеал

Стремеж към Високия Идеал

Та стремете се сега към Хубавото, към Красивото, към Възвишеното. (28/лек. 32: стр. 296)

стр. 320

Нашият Идеал е към Божественото, към Възвишеното, към Великото, към Реалното… (99/стр. 43)

…Съвършенството – това е Идеалът на нашето развитие. (31/стр. 9)

Стремете се към Високото място! То няма да слезе до вас, но вие ще се качите на него. (25/стр. 216)

Ако има нещо да се харесва в човека, това е онзи непреривен стремеж на духа да постигне нещо. (49/стр. 191)

Мощното, Великото в човека е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. (75/стр. 272)

Всички мисли, чувства, действия, стремежи на човека, събрани заедно, дават подтик към Идеалния живот. Стремете се към този живот като условие за постигане на всички Светли и Възвишени желания. (27/стр. 167)

От сега нататък ви предстои сериозна работа… А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. (73/стр. 122)

…Доброто и Истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината и Доброто имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога… Истината и Доброто са вложени в човешката душа. Стремежът към Доброто и Истината е вложен в човешката душа. Следвайте този стремеж, следвайте порива на вашата душа! (40/стр. 178)

стр. 320–321

Вървете към този стремеж, който ви тласка към Хубавото, към Красивото, към Великото и Възвишеното, към Доброто. Вървете в тази посока и не се спирайте [при] онези неща, които могат да катурнат, да спънат живота ви! (40/стр. 178)

Всички хора се стремят към Великото, Незнайното, т.е. към Божественото… За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. (70/стр. 134)

Сега аз обръщам вниманието ви на Великото, към което се стремите. Човек се определя от това, към което се стреми. Къде е човекът? …Искате ли да знаете къде е мястото на човека, търсете го в… неговия непреривен стремеж към Великото и Необятно Начало в света. (24/стр. 174)

Необикновеното в човека

Представете си, че пред вас седи отворена Книгата на Мъдростта и цели десет години вие я държите непречистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно необикновената Книга на Мъдростта ще стане отгоре обикновена… Едно е вярното: има нещо Красиво, написано в човешкото Съзнание, но то трябва да се разработва. (35/стр. 123)

стр. 322

Да мисли човек, да прави добро и да учи – това са Магически сили, които той крие в себе си. Прилагайте тези сили в живота си и не се страхувайте от нищо. С тях можете да постигнете каквото желаете. (7/стр. 240)

Развитието… се заключава в необикновените процеси. Ето защо изучавайте тези процеси. Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат Мощна, Велика сила. (32/стр. 37)

Щом придобиете Любовта, вие ставате необикновен човек. (81/стр. 116)

Който има Любов в себе си, чудеса може да прави… Той знае Божиите закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрябват пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не съществуват. (81/стр. 382)

В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат Вдъхновение. (52/стр. 482)

Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли обаче Реалното, познае ли Бога, той става Мощен, Силен човек. Той се вдъхновява вече от Идейното, от Великото и Красивото в живота. (71/стр. 88)

стр. 323

Всеки, който иска да стане Истински човек, трябва да има поне една Необикновена идея. Само Необикновените идеи внасят Новото в света. (48/стр. 355)

Да имаш една Необикновена идея, това значи да има на какво да разчиташ не само през един живот, но и през Вечността. (24/стр. 181, 182)

Благородното в човека

Дойде ли човек до положението на истински религиозен, той ще се обърне към Благородното, към Възвишеното и Мощното в себе си, което определя неговия характер. (5/стр. 67)

Бъдете смели и решителни да проявите Благородното и Възвишеното във вас и да го развиете. (37/стр. 166)

Благородното, Възвишеното в човека се проявява, но в един съзнателен човек то трябва всякога да присъства, да не го напуща. (2/лек. 20: стр. 29)

Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко Възвишено и Благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. (71/стр. 137)

стр. 324

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде Благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. (31/стр. 39)

Благородното в човека е неговата Мъдрост. Благородното в човека е неговата Интелигентност. Благородното в човека е неговата Вярност. Благородното в човека са неговите Добри постъпки… (1/лек. 30: стр. 20)

Достойното в човека

Всеки трябва да носи Вечния живот в себе си. Този живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на Висшата Разумност. (70/стр. 248, 249)

…Човек… Богатството му, Достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. (39/стр. 50)

Мен ме интересуват три неща: човек умен ли е, добър ли е и силен ли е. Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. (13/стр. 177)

Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов кръв да излезе от порите му. (48/стр. 120)

стр. 325

Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. (35/стр. 34)

И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. (33/стр. 78)

Вие знаете как в миналото светиите и мъчениците били рязани на парчета, но въпреки това те пеели и славели Бога. Те не се страхували, твърдо устоявали на своите убеждения… Всеки човек трябва да бъде герой, да издържа на убежденията си. (38/стр. 219)

Само онзи човек може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и на Небето остава един и същ. Този човек и в скърбите, и в радостите остава един и същ. (42/стр. 248)

Възвишеното в човека

Всички, които любят Господа, ще станат Възвишени и Благородни. Всички, които любят Господа, ще придобият Знания и Мъдрост. Всички, които любят Господа, ще придобият Великата Истина, която ще ги направи свободни. (31/стр. 80)

От всички се иска Права мисъл. Трябва да дадете път на Разумното и Възвишеното в себе си. (29/стр. 103)

стр. 326

Под думата Радост разбираме онзи Възвишен Божествен живот у човека, онова Велико съзнание в него. (1/лек. 20: стр. 5)

Проявявайте Божественото във вас, това, което е Благородно и Възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока Радост. Никой не знае това, само вие го знаете. (28/лек. 28: стр. 179)

Красивото, Възвишеното трябва да бъде насъщният хляб за човека! (20/стр. 68)

…Човек всякога може да се облече в една Възвишена мисъл. Всеки човек трябва да бъде облечен като в броня в своята Възвишена мисъл. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? В онова, Възвишеното, Благородното, което живее в него. (2/лек. 11: стр. 11)

…Когато казвам, че трябва да бъдете благодарни, разбирам най-възвишеното състояние на човешкия дух. (2/лек. 11: стр. 5)

…Всяко Възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. (2/лек. 13: стр. 23)

Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека. (2/лек. 10: стр. 8)

стр. 326–327

Великото в човека

Та казвам: Ние сме призвани на Земята да носим Великото, Божественото. (55/стр. 131)

Всеки човек представя един Красив, Велик свят. (29/стр. 65)

Да живея за себе си, значи да имам в себе си туй, Великото, Божественото, да съзнавам, че съм човек, че Бог живее в мене, да взимам участие в този творчески Принцип… (1/лек. 26: стр. 21)

…Като дойде в ума на човека една Красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му Красиво, Велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно Велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: „Господи, по-често се проявявай по този начин в мене!“. (64/стр. 46)

…Човек може да бъде велик, защото Бог, Който живее в него, е Велик. Следователно отворете сърцата и душите си за Бога да влезе във вас със Своите заповеди и със Своята Любов, за да ви направи велики и силни. (39/стр. 185)

Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея: тя мяза на един Велик Извор, на едно Велико Слънце и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. (31/стр. 58)

стр. 327–328

Когато човек се влюби в Бога, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. (71/стр. 112)

За тебе, като човек, няма по-велико благо от това да направиш мост от твоя живот за Божия живот. Собствен мост трябва да си направиш и през него да минеш… Всяка душа може да си направи такъв мост! (2/лек. 11: стр. 14)

Когато живее по Божествено, Огънят на човека постоянно се разгорява. Когато говоря за Огъня на Живота, подразбирам Светлината на човешкото съзнание, или Силата на неговата Любов, или Възвишеното, Красивото, Великото, за което човешкият дух копнее. (11/стр. 64)

Значи, цената на човека се определя от Великия живот, който протича през него. (71/стр. 19)

И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички Велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа. (1/лек. 14: стр. 32)

Величието на човека е резултат на неговата вътрешна Разумна дейност, на неговото Добро. Всеки човек може да бъде добър. (29/стр. 221)

стр. 329

Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек може да свърши на Земята. (33/стр. 247)

…Благородни сърца трябва да имат хората – сърца, пълни с тази Велика Любов! Велики умове трябва да имат хората! Всеки може да има този Велик и Свещен ум. (2/лек. 16: стр. 27)

…На човека трябва едно малко Смирение. Но смирен може да бъде само онзи човек, който има Велик ум, Велико сърце, Велика душа. (31/стр. 65)

Когато говоря за смирен човек, аз разбирам онзи, който е най-благороден, който има най-възвишен, най-велик дух. Това е най-смиреният човек, човекът, който съзнава. (31/стр. 65)

Магическа сила крие в себе си думата кротък. Човек трябва да внесе елемента на Кротостта в мозъка, в дробовете, в сърцето си, в кръвта, в цялото си тяло, за да може през него да мине Божествената Светлина, да го направи мощен, велик. (30/стр. 124)

Щом у вас съществува идея за нещо Красиво, за нещо Велико, трябва да работите идеално. (28/лек. 32: стр. 291)

Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо Хубаво и Велико в своя живот, той може да се нарече вече Истински човек. (71/стр. 25)

стр. 330

Казва се по-нататък в стиха: „Мария избра добрата част, която никой не може да ѝ отнеме“. Значи, Възвишеното, Великото никой не може да ти отнеме, то е твое. (2/лек. 11: стр. 25)

Човек е създаден за Красиви и Велики работи. Човек е създаден да бъде герой, да проявява Божията Любов и Мъдрост. Човек е създаден да носи Божията Истина в света. (3/стр. 128)

Който е готов да защити своите Принципи, той е готов да пролее и кръвта си. Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас Великото, Божественото. (32/стр. 9)

Когато любим, ние имаме в душата си нещо Велико. Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за Знанието, ние имаме нещо Велико в душата си. (75/стр. 198)

Сега да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по Смирение, велики по Кротост, по Въздържание, велики по Безкористие, велики, велики! (31/стр. 83)

стр. 331

11

НОВИТЕ ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Идване на Нова епоха в света

Нова Вселена се строи, много по-обширна от сегашната. Следователно нашите радости и страдания стават за сметка на това преустройване, на новото строителство. Нова Вселена се създава. (29/стр. 157)

…Нов свят се твори, Нови умове и сърца се създават. Новите хора ще създадат Новото човечество, което ще докаже, че Нови сили и енергии работят както в света, така и в цялата Природа. (39/стр. 153)

Иде Ново знание, Нова култура в света. Павел я нарича култура на Синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. (41/стр. 110)

Та казвам: Настава тази фаза, дето ние трябва да влезем в Разумното, понеже нашето съзнание се е разширило вече и по законите на живота ние сме влезли в една Нова област. (51/стр. 314)

стр. 331–332

Вратата на Новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само Красивото, Възвишеното, което е вложено в неговата душа. (35/стр. 51)

Тогава вие ще влезете в Шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете Диамантена воля. Ще станете мили като светлината, нежни като водата, чисти като кристал. (37/стр. 130)

Вие пристъпвате бавно и сигурно към Шестата раса. Там ви очаква среща със Светли Ангелски души… (37/стр. 177)

Шестата раса – Светещата раса – иде сега. Тя носи Светлината. Тя носи Абсолютната Вяра… Вяра в Бога… (41/стр. 265)

В развитието си съвременната култура върви спираловидно по един възходящ път. След тази култура, която е култура на Петата раса, ще дойде културата на Шестата раса, културата на чувствата, на сърцето, която е една от Възвишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. (73/стр. 202)

Бъдещата култура е на човешкото сърце. Под сърце не разбирам афекция на чувствата. Това не е Любов. Че си се въодушевил, и това не е Любов. Любовта е неизменна, постоянна сила, която повдига човека и уравновесява енергиите в него. (37/стр. 183)

стр. 332–333

Когато хората заживеят в периода на организиране [на] човешкото сърце, само тогава ще разберат какво нещо е Любовта. Бъдещата култура е на Любовта и тя представлява организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. (75/стр. 59)

Новата епоха, в която живеете, е епоха на Любовта. Щом е така, приложете и вие Любовта… (47/стр. 492)

Христос казва: „Във Второто битие вие ще дойдете с Мен“. Кое е Второто битие? Казва се: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце от плът“, което ще бъде толкова нежно, че Бог ще напише на него Своя Закон. Значи, това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише Своя Закон, и както ние, така и всички същества ще четем от него. (1/лек. 29: стр. 23)

В света иде нещо Ново. Туй, Новото, го има в душата ви. (31/стр. 80)

…Човек… се намира пред Велика област, която носи Нова Любов, Нови Знания, Нова Свобода. (35/стр. 20)

стр. 334

Пробуждане на човешката душа

Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Като символ, пробуждането на човешката душа представя разпукване пъпките на цветята, разцъфтяване пъпките на растенията. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. (72/стр. 3)

Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. (72/стр. 3, 4)

В духовен смисъл на думата отварянето на очите означава пробуждане на човешката душа. (27/стр. 51)

Качването по върховете подразбира пробуждане на човешката душа. Щом се пробуди, човек определя посоката на своето движение. (27/стр. 146)

Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването ѝ с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. (72/стр. 3)

стр. 335

Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на Любовта. Този лъч представя подтик на душата към Нов живот. Подтикът на душата към Нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. (72/стр. 4)

Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. (72/стр. 5)

Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот. (35/стр. 52)

Пробуждането на човешката душа е Велико явление в Битието. …Пробуждането на човешката душа е Велико събитие в Божествения свят. Всички Ангели, всички Възвишени Разумни същества се радват на това събитие. (72/стр. 3)

Еволюция на душата и духа

Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек, той е завършил развитието си, но не и като душа. (41/стр. 12)

стр. 336

Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща. Той тури в човека един спящ дух и една спяща душа; второто нещо – един буден ум и едно будно сърце. Първите две неща, които постави в спящо състояние, аз казвам за тях, че се намират не в спящо състояние, но в почивателно. Те са в положение на хора, които почиват и очакват да дойде техният ред. Умът и сърцето трябва да бъдат будни за онзи момент, когато духът и душата се пробудят. (52/стр. 300)

Та онова, което трябва да дойде у човека и да работи, това е неговата душа. Та Новата култура, Новото, което хората желаят, това е човешкият дух – мощното, силното, крепкото. Само човешката душа и човешкият дух могат да донесат силното, крепкото, мощното в човека. Сега хората със своя ум и със своето сърце приготвят пътя за Новото. (52/стр. 300)

В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. (22/стр. 208)

При сегашното развитие на човека в душата му има още много непробудени чувства. В сравнение с бъдещото развитие на човешката душа днес ние сме в положение на човек, който е поставил окото си върху един безчувствен камък и оттам разглежда света. (2/лек. 32: стр. 11)

…Душата трябва да влезе в нова фаза. (41/стр. 77)

стр. 337

И тъй, с Жертвата се придобива Чистотата, с Чистотата се туря основа да видим Бога, а с Виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният Живот. (4/стр. 278)

Та сега, когато говорим за Шестата раса, разбирам едно Ново Училище, което се образува, Училище за възпитание на човешките души, за проявление на човешката душа. Хората тепърва започват да се учат как да се проявява тяхната душа. (49/стр. 96)

Някой казва: „Аз нали съм свободен?“. Като се отвори Училището за човешката душа, тогава ще дойде и Свободата в света. Свободата е достояние само на човешката душа. Само човешката душа е в състояние да оцени онази Свобода, която Бог ни дал. (49/стр. 96)

…Всеки ден душата мени формите си… Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. Ней предстои да мине още през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме Безсмъртието и ще се слее с духа. И тогава вече няма да има душа и дух. Какво ще има? Вечният Живот ще излезе на сцената. (2/лек. 26: стр. 27, 28)

Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. (72/стр. 21, 22)

стр. 338

Човешкият дух е работил хиляди години и още много има да работи. Това, което предстои на човешкия дух и на човешката душа да изработят, е дело не на един живот, а на много животи. (48/стр. 27)

Само във Вечността се крият възможностите за проявлението на нашата душа и дух. (2/лек. 28: стр. 6)

…Душата ще слиза на Земята и ще се възкачва свободно. Но на тази Земя няма да слиза душата, а ще слиза на Новата Земя, която сега се строи. И тогава ще дойде Новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения дух. (4/стр. 136, 137)

Създаване на Ново Небе и Нова Земя в човека

„Ще създам Нова Земя и Ново Небе.“ Това значи: старата Земя и старото Небе ще заминат и Господ ще създаде в нас Нова Земя и Ново Небе – Нов свят. Любовта ще бъде основа на този Нов свят. (71/стр. 164)

Казвам: Онези, които искат да следват Божествения път, нека… да вървят напред. Не се обръщайте да гледате какво става назад. Със старото не се занимавайте! Бог, Който живее в нас, ще създаде Нов свят – Ново Небе и Нова Земя. (99/стр. 27)

стр. 339

Казвам: Новото Небе и Новата Земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „Небе“ разбираме Красивото, Разумното Начало в човека. (71/стр. 151)

„И видях Ново Небе и Нова Земя.“ Небето подразбира човешкия дух, който трябва да се проявява в свобода и полет нагоре; Земята подразбира човешката душа, която трябва да расте в Знание и Мъдрост. (71/стр. 159)

Казано е в Писанието, че Бог твори Нова Земя и Ново Небе. Значи, старият човек трябва да си замине, да отвори път на Новия. Бъдещето е в ръцете на Новия човек. (7/стр. 9)

Раждане на Новия Адам

…Ние сме в една Нова епоха, когато се ражда един Нов човек, цял един Нов свят. Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава. (55/стр. 568)

До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: „Да бъде Светлина“. Казва се, че в шест дни е създаден светът. В шестия ден е създаден човекът. Сега ще се роди един Нов Адам, целият свят се преустройва… (55/стр. 568)

стр. 340

…Ако човек не се отрече от втория Адам, ако не се отрече от Ева, ако не се отрече от възгледите на Каина и Авеля… От всичко старо трябва да се откаже. Ако от възгледите на този Адам се откажем и възприемем възгледите на Новия Адам, който носи Божественото, който носи Правото в света – човек да знае, че е човек в света. (55/стр. 570)

За бъдеще в Новата епоха, Новият Адам като дойде, ние ще вярваме в Бога и ще възкръснем за Бога; няма да умираме, ще живеем за Бога. (55/стр. 569)

И в Писанието е турено: „Минаване от смърт в живот“… От сегашната епоха на смърт минаваме в епохата на живот. От сегашния Адам – в бъдещия Адам… (55/стр. 569)

Та ще се роди един Идеален човек, какъвто никога не сте видели. Когато Бог създаде първия човек, нямаше кой да го види. Господ го видя и Му стана приятно. Сега онзи, който иде, всички ще го видят… Този, сегашният човек, може да живее във Вечния живот. Той ще бъде Безсмъртен. (55/стр. 569)

Даване път на Новия човек в себе си

Дайте път на Благородното и Възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на Новия човек в тебе да израсте и да се развие. (37/стр. 127)

стр. 341

Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза Новият човек, готов за Нова работа и Нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. (39/стр. 38)

В човека живеят двама души: старият и Новият човек. Старият човек трябва да предаде всички имущества на Новия човек. Новият човек трябва да стане господар, старият човек – слуга. То е Новото Учение. (12/стр. 327)

Та казва се: „Колко е по-добър човек“. Този човек е наречен Нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвате всичко. (55/стр. 551)

Онези, Новите желания, Новите мисли, Новата сила в света, която иде да обновява – туй Ново всички трябва да възприемем. (50/стр. 137)

Ново разбиране, Ново съзнание е нужно на човека. Под Ново съзнание разбираме това, в което се развиват динамични сили. (48/стр. 108)

Човек… За да стане преврат в него, той трябва да се върне към Източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен, духовен процес. Само така той може да възприеме нещо Ново, да стане Нов човек. (48/стр. 258)

стр. 341–342

Природата има предвид да усъвършенства човека, да го направи Безсмъртен. Какво се иска от човека, за да стане Безсмъртен? Иска ли да стане Безсмъртен, човек трябва да измени напълно своя мироглед. Нов мироглед, Ново разбиране, Нов морал е нужен на човека, за да придобие Безсмъртие. Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. (9/стр. 51, 52)

Който може да застави Новия живот в себе си да царува над стария, той минава за Божество. (99/стр. 70)

Постоянно раждане, прераждане и възраждане

Да се роди човек отново, подразбира всеки ден да се ражда. То не е завършен процес. Който мисли, че като е роден веднъж, повече няма да се ражда, той сам се спъва. Новораждането е вечен процес. (99/стр. 143)

Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е Новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече. (29/стр. 118)

стр. 342–343

Новораждането е Божествен закон. Ти всякога трябва да се обновяваш. Ти всеки ден трябва да се раждаш изново. И когато човек приеме една нова мисъл, едно ново чувство, една нова постъпка, чрез тях той се преражда. (49/стр. 588)

…Новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко Новораждане се освобождава от ограниченията. (34/стр. 123)

Значи, Новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. (29/стр. 119)

Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. (29/стр. 118)

Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секунда. (29/стр. 161)

Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. (29/стр. 118, 119)

стр. 343–344

За мене всяка минута от времето е цяла епоха. Следователно, ако от сутринта до вечерта вие не използвате времето да станете каквито трябва, всичко е изгубено. Аз говоря за минутата като за Вечност. В една минута човек може да стане каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ. В една минута в човека може да стане вътрешен преврат, да се повдигне. (29/стр. 145)

И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. (31/стр. 328)

Човек всеки ден се преражда… Прераждането подразбира прогресиране – всеки ден човек да подобрява условията на своя живот. Той трябва днес да свърши една работа, утре – друга работа. Това значи прераждане. Прераждането подразбира деня на човешкия живот, когато човек работи съзнателно, активно. (72/стр. 337)

Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. (39/стр. 69)

Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево. (55/стр. 237)

стр. 345

Някои казват: „Е, в бъдещото прераждане ще постигнем това“. Не, още сега може да се преродите, още днес може да се преродите. За прераждането не се изисква никакъв голям цикъл. (49/стр. 587)

В следното прераждане какво ще бъдете, то е съвсем отвлечено… Сега може да се преродите. Сега ако не се родиш изново – то е до съзнанието на човека. В съзнанието си човек се преражда. Ще се зароди у тебе Новото съзнание, с което възприемате Новите лъчи на Любовта, които ще дадат тази Божествена топлина. Новите лъчи на Божествената Мъдрост, които ще дойдат в твоята душа. Новите лъчи на Истината, които ще дойдат в твоята душа. (13/стр. 244)

Всеки човек трябва да ражда в себе си

…Мъже, жени и деца трябва да раждат. Който не може да роди една Възвишена мисъл, едно Добро желание, не е свързан с Ангелите. Всеки момент трябва да раждате. (62/стр. 264)

…Трябва да раждаме с ума. Ако с ума не можеш да раждаш, ако със сърцето не можеш да раждаш, ако с душата не можеш да раждаш, какъв човек си? (50/стр. 217, 218)

Така както нещата стават отвън, това не ни ползва. Онова, което е в нашата душа и в нашия ум, това е важно за нас. Значи, за вас е важно това, което се ражда у вас. (52/стр. 429, 430)

стр. 345–346

Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда Новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. (52/стр. 430)

Сега някои ще запитат защо трябва да живеем един чист и свят живот. Ще ви кажа. У вас има заченат един нов живот, едно дете. Всеки носи по едно дете. Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни. И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва както майката всичко да пожертваме, за да може туй, Духовното в нас, да възрасне. (31/стр. 21)

И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате Великата идея, която е дълбоко скрита във вас. Като родите, няма да помните скръбта си. Това подразбира, че ще имате един завършен плод. Това подразбира още и закона на Безсмъртието. Който придобие Безсмъртието, той ще стане ученик на Божествената Школа, или приятел на Бога, както се е наричал Аврам. (100/лек. 8: стр. 30)