Човек създава и лошите, и добрите условия за себе си

…Човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него. (1/лек. 26: стр. 13)

Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това да станете господари на миналото. Какво значи да стане човек господар на своето минало? Това значи да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. (33/стр. 232)

стр. 99–100

Всеки човек има своя индивидуална философия, която поставя над всички философии. Бог го оставя да живее според нея да опита резултатите ѝ. „Тежък е животът ми.“ Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бъде лек. (3/стр. 262)

Човек сам се повдига, сам се понижава. Както живее, такъв е резултатът на неговия живот. (3/стр. 381)

…Човек върви по два пътя. Човек от Бога излязъл свободен, но върви по един път, с който се ограничава сам, и върви по един път, по който сам се освобождава. (6/стр. 217)

Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. (71/стр. 79)

Не се обвързвайте сами! Човек сам може да се върже и сам може да се развърже. (2/лек. 18: стр. 18)

Човек е създаден свободен, а не роб. Той сам се е ограничил и заробил, вследствие на което сам ще се освободи. (3/стр. 122)

стр. 101

…Хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си… Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен… Когато Любовта влезе в човешкото сърце, Мъдростта – в човешкия ум, а Истината – в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество. (9/стр. 108, 109)

Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие… Силен човек е онзи, който е придобил Истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. (9/стр. 113, 115)

Човек е създал много неща, от които днес сам страда. Следователно не плачи от това, което си създал, но измени го… Човешкият дух е в състояние да измени всички вярвания и системи, които сам е създал. Следователно човек може сам да измени живота си, да възкръсне, да научи Истината. (94/стр. 178, 179)

стр. 102

Каквото мисли, казва и вярва човек, това става

За каквото мисли човек, това става. (7/стр. 7)

Помнете: Каквато мисъл носи човек в подсъзнанието, това става. (7/стр. 140)

Каквото мислиш, такъв ставаш. (25/стр. 4)

В Природата съществува следният закон: Каквото помислят или пожелаят хората, животните и растенията, всичко става. (11/стр. 60)

Помнете: Всичко, което мислите и чувствате, ще стане. Каквото пожелаеш, ще го придобиеш. (95/стр. 154)

Туй, което пожелаеш, става в света… Следователно поддържай тази сила, която гради. Поддържай Божественото, то ще дойде до тебе. (50/стр. 116)

Та понякога нашият живот върви така, че каквото помислим, става. Понякога, като помислим веднъж, работите веднага стават. Някога за едно и също нещо трябва да помислиш два, три, четири и повече пъти, за да стане нещо. Като помислим няколко пъти, работите стават добре. (52/стр. 180)

стр. 103

Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден-два или месец – и мине. Като сте подкрепили тази Истина, ще мине и минава. (51/стр. 17)

Сегашните хора… казват: „Животът трябва да се подобри“ – и се подобрява; „Трябва да станем учени“ – и стават учени; „Трябва да бъдем добри“ – и стават добри. Всичко, което човек твърди, може да се реализира. (24/стр. 142)

Съвременните хора очакват всичко Бог да уреди. Но Господ казва: „Кажете и вие и ще стане това, което искате“. Но за да станат нещата, трябва да знаете как да искате. (101/стр. 25)

За вярата говоря като възможност да реализираме каквото искаме. (6/стр. 53)

Това е теория – обяснение на фактите: Онова, което по същество човек вярва, то става. …Има два вида вяра: една вяра – положителна, една вяра – отрицателна. Вярваш, че ще се разболееш, и то става. Вярваш, че ще оздравееш, и то става. И двете стават! (12/стр. 46)

„Ама как ще оздравея? Дали ще оздравея някога?“ …Сто на сто можеш да оздравееш и сто на сто можеш да не оздравееш. Това са две възможности, две вероятности – от тебе зависи коя от двете ще приемеш. Ако приемеш първата, ще оздравееш; ако приемеш втората, няма да оздравееш. Това е закон, в който няма никакво изключение. (11/стр. 12, 13)

стр. 103–104

Болен сте, казвате: „Ще оздравея!“ – и оздравявате. Някой път казвате: „Няма да оздравея“ – и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за Славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за Слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за Слава Божия. (51/стр. 17)

Първото нещо: Не вярвайте на болестта! …Почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: „Аз съм здрав“. Не може да станеш от леглото, кажи: „Аз съм здрав“. Стани, походи. (6/стр. 50)

Ти повярваш, че си болен, и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен, и праведен ставаш. (6/стр. 43)

Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става. (47/стр. 113)

стр. 105

Човек може да бъде самостоятелен

Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живял за Себе Си. (78/стр. 287)

Да живееш сам, значи да живееш с Бога, Който пребъдва в твоята душа. (40/стр. 192)

Какво значи да живееш сам – това значи да живееш с Божественото, със себе си. Ако човек сам не може да живее, той нищо не знае. Възпитанието на човека трябва да започне със самотата. (40/стр. 192)

Ако човек сам не може да живее, той с никого не може да живее. Ако сам може да живее, с всички ще може да живее. Това е пробният камък. (40/стр. 192)

Човек е самостоятелен само когато Божественото работи в него. (84/стр. 200)

Да бъдеш господар на условията, това значи да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния. (47/стр. 288, 289)

стр. 106

Помнете: Един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал Светлина да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. (47/стр. 289)

Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. (47/стр. 168)

Търпеливи са хората, когато нищо не им липсва. Значи, за да бъде търпелив, човек трябва да има майка, баща, брат, сестра, мъж, жена, учител, слуга. Всичко това той ще намери в себе си. (78/стр. 219)

Всеки носи в себе си онзи вътрешен авторитет, чрез който познава Истината. (3/стр. 17)

Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той сам. (44/стр. 133)

…Има нещо, по-високо от закона. То е вътрешният Закон, написан в душата на човека. Той е по-високо от всякакъв писан закон на Земята… Да познаваш и прилагаш Великия Закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми. (75/стр. 212)

стр. 107

Не е въпрос човек да отрича едно верую, а да поддържа друго. В душата на всеки човек е написано истинското верую, което той трябва да поддържа и към което трябва да се стреми. (16/стр. 134)

За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си… (44/стр. 133)

Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки… (79/стр. 201)

Имайте предвид, че бъдещето на човека се определя не от туй, което хората мислят, но от туй, което ти мислиш. Твоето бъдеще се определя от това, което ти мислиш. (6/стр. 397)

Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове. Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек дохожда до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят. (47/стр. 25, 26)

Слушате някой да казва на приятеля си: „На тебе разчитам“. Няма защо да разчиташ на приятеля си; ще разчиташ на своя ум, на своето сърце и на своята воля… Ако човек не разчита първо на своя ум, на своето сърце и на своята воля, нищо не може да постигне. (47/стр. 267)

стр. 108

Човек трябва да познава силите си, да знае какво може да направи, а не да ходи от един човек на друг да иска тяхното мнение. (72/стр. 305)

Силният прави всичко сам. Той не очаква на чужда помощ. Мнозина могат да му се притекат на помощ, но той не очаква на никого. И като сгреши, той сам поправя погрешката си, без да се самоосъжда. (47/стр. 125)

…Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други… Сега и вие искате да разрешите въпроса за живота, но търсите разрешението му в книгите. Не, търсете го в Божествения принцип, търсете го в себе си, но не и вън от себе си. (41/стр. 32)

И тъй, от гледището на Великия Закон на развитието човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. (93/стр. 8, 9)

Сега вашата задача като ученици е да мислите върху това, което вие сами може да направите. (48/стр. 258)

Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание. (67/стр. 260)

стр. 109

…Провидението подлага всичко на изпит. Туй, което ти можеш да направиш, това си ти. (67/стр. 40)

Аз не се убеждавам в това, което Господ може да направи, но в това, което аз мога да направя. Докато аз постъпвам според Божията Воля, и Господ е готов да изпълни моето желание. (65/стр. 190)

Дарбата – това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръката на онзи велик цигулар… Следователно, когато Бог раздава дарбите, Той прави много добре Своята сметка… Като види самостоятелността на характера, тогава ще определи дарбата. (4/стр. 212)

Човек е в сила сам да си помага

Често хората сами се спъват. Те очакват помощ от вън, без да подозират, че в тях се крият велики мощни сили. (79/стр. 108)

Днес в цялата Природа, в целокупния живот работи една Жива Разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази Разумна енергия стои настрана, не взима никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: „Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ. Това е Разумното Божествено Начало в тебе“. Когато тази сила проговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. (37/стр. 89)

стр. 109–110

Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. (96/стр. 285)

Има един пример, който често съм привеждал, но малцина са го разбрали. [Имало] една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още… Докато бил жив кметът, тя имала на разположение много слуги, които вършели всичката ѝ работа. Не се минало много време, кметът, чорбаджията, умрял и работите му се така оплели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да отиде в гората да ѝ донесе малко дърва. Тогава съседът ѝ казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ“. Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си казала: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село“. Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото.

стр. 110–111

Благата съдба, това си ти сам. (52/стр. 173, 174)

Във Варненско, в село Николаевка, имало един голям чифликчия… Жена му, на име Менекша, живяла като царица в големите си къщи, добре наредени и постлани, обиколена със слуги и слугини, готови да изпълняват заповедите ѝ. Случило се, че мъжът ѝ загубил нещо в предприятията си и почнал постепенно да обеднява. Здравето му се разстроило, той заболял и един ден умрял. Менекша, известна по своя мързел на цялото село, се видяла в чудо. Плакала, роптала против съдбата, сърдила се на слугите си, на съседите си, че я изоставили, но с това не могла да си помогне. Понеже била умна, тя започнала да мисли какво да прави, как да си помогне, за да излезе от новото си положение. Най-после съзнала, че единствена тя може да си помогне; скочила на крак и започнала сама да си гледа къщата – да чисти, да мете, да готви. Най-после дошла и до стана, до който никога не се докосвала. Оттук-оттам тя насновала прежда и започнала да тъче. Ден след ден тя ставала все по-опитна, докато се усъвършенствала и започнала да тъче най-сложни неща, и да учи даже съседките си. Как стана това нещо, че Менекша се преобрази? Трудните условия в живота ѝ събудиха скритите сили и възможности в нея. Тя се прояви и разбра смисъла на живота. (7/стр. 127, 128)

стр. 111–112

Сега вие ме слушате и си мислите: „Искаме да чуем нещо ново, да се освободим от страданията“. Няма защо да чакате помощ от вън. Вие сами можете да си помогнете, да се освободите от своите мъчнотии и страдания. (3/стр. 25)

Няма по-красиво нещо, когато човек съзнава в себе си една сила, че може да се бори с големите противоречия на живота. (51/стр. 228)

За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. (3/стр. 60)

Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят. (92/стр. 65)

Човек не подозира, че лекарят е в самия него. Той сам може да си помогне при всички мъчнотии. Как? Чрез мисълта си. Достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите. (7/стр. 264, 265)

стр. 112–113

Болният не трябва да очаква от лекаря, той да го излекува. Лекарят е само едно условие. Всеки болен трябва да има непреодолима вяра в своя дух, в своята душа, в своята сила, в своя ум, сърце, в своята воля. Лекарят е само едно условие, а човек сам трябва да помогне на мощното в себе си, да се присъедини към него. (49/стр. 88)

Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. В това отношение човек представя склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявяване. (62/стр. 128)

Гениалният… има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага. (25/стр. 289)

Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!“. Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж. Не, не може изведнъж; полека, полека ще започнеш. (31/стр. 218)

Когато даде предимство на Божественото в себе си, човек може вече свободно да развива дарбите си и сам да си помага в трудните моменти на живота. (3/стр. 356)

стр. 113–114

Човек трябва да бъде господар на себе си

Бъдете господари на себе си! (8/стр. 575)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. (33/стр. 279)

Новият човек трябва да носи Светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тяло. …Човек трябва да заповядва на себе си. Той трябва да бъде генерал на себе си. (47/стр. 257)

Добре е човек да бъде господар, но първо на себе си: да заповядва на своите мисли и чувства. Който владее мислите и чувствата си, лесно се справя с тях. (27/стр. 234)

Според мнението на окултистите само онзи може да изпълнява Божията Воля, който е проявил своята Разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си… (39/стр. 101)

Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. (33/стр. 279)

стр. 115

Най-първо ти в себе си стани господар – на своите мисли стани господар, на своите желания стани господар, на своите чувства… (49/стр. 264)

Ти трябва да бъдеш господар на себе си и да поемеш всичката отговорност на нещата върху себе си в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки. Защото от твоите мисли, от твоите чувства и от твоите постъпки зависи твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. От тебе зависи какво ще бъдеш в бъдещия живот. (40/стр. 186, 187)

Аз говоря за онази Божествена Любов, която прониква в човешката душа… Любовта прави човека господар на себе си. (1/лек. 11: стр. 21)

Няма защо да бягаш от условията. Ако спазваш законите на Вечния Живот, ти си господар на себе си, ти сам можеш да наредиш живота си. (41/стр. 31)

Истински господар е онзи, който владее живота си; истински господар е онзи, който владее своята мисъл. Той е господар на себе си не само за ден, два, за месец, два или за година, но за вечни времена. Цял свят, цял ад да го нападнат, нищо не могат да му отнемат. (30/стр. 193)

Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. (9/стр. 288)

стр. 116

Най-великото нещо на Земята е самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова Първоначално състояние, в което Бог го създаде. (22/стр. 205)

Човек е цар, жрец и свещеник на себе си

Всеки от нас трябва да бъде владика! Владика на какво? Да влада себе си. (2/лек. 21: стр. 26)

Всеки може да бъде цар на себе си. Сега аз желая на всички да станете царе на себе си, а служители на Бога. Който може да стане цар на себе си, а служител на Бога, той ще получи Божието Благословение. (78/стр. 355)

Аз какво подразбирам под думата цар? …Под думата цар разбирам да бъда свободен. Свободен в пълния смисъл на думата. Не да правя каквото искам, но туй, което дава простор на моята душа. (51/стр. 286, 287)

Всеки се стреми да бъде цар… Как ще стане човек цар? Той може да бъде цар на себе си, да управлява своето царство. (49/стр. 58)

Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си – на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? (54/стр. 23)

стр. 116–117

Велико нещо е да бъдеш личност. Това е все едно да бъдеш цар със своя държава и поданици, със свое управление, с право да създаваш закони… Каквото представят законите за държавата, такова са чувствата и мислите за човека. (48/стр. 247)

Аз зная кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. (70/стр. 113)

Някои искат да отидат на Небето между Ангелите. Докато не стане цар на себе си, на своите мисли, чувства и постъпки и те да изпълняват волята му, човек не може да отиде на Небето. (47/стр. 318)

…Има три важни думи: цар, поет и философ. Царят представя волята на човека, поетът – неговото сърце, а философът – човешкия ум. (37/стр. 149)

Ти като си цар в себе си, свободен в Истината, то е царуване. Казва Писанието: „Да бъдем царе и свещеници“. Всеки трябва да бъде цар и свещеник. Какво значи свещеник? Да бъдеш със светъл велик ум – да разреши ония, великите въпроси. (51/стр. 287)

стр. 118

Казано е в Писанието, че ще станете царе и свещеници. От човека зависи да стане цар и свещеник. (47/стр. 318)

Вие сте си направили едно здание и го наричате „църква“. Това не е църква. Църквата е нещо много красиво. Тя представлява един от Възвишените Ангели. Църквата, това е човешкият дух. Бог живее в нея. (2/лек. 33: стр. 28)

Имаме външни църкви… Вътрешни храмове много малко имаме направени… Кой е вътрешният свещеник? Вътрешният свещеник е твоят дух. Душата ще бъде царица там, …ти ще бъдеш поклонник… Туй разбирам храм: духът ми – свещеник, който служи на Бога; душата – и тя с него. (12/стр. 100)

Душата ви ще бъде Храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си. Духът ще бъде Божият служител. Това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. (39/стр. 21)

И тъй, силата на човека седи в знанието, което той има за Свещения огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които Свещеният огън се изявява. В живота всичко се дължи на Свещения огън… Стане ли въпрос за Свещения огън, не казвам да го палите, но поддържайте го да не загасне. Всеки сам трябва да поддържа Свещения огън… Всеки сам е жрец, служител, Ангел, Серафим на своя Свещен огън. Никой не може да изгаси Свещения огън на човека освен той сам. (78/стр. 368, 374)

стр. 118–119

стр. 121

5

ЧОВЕКЪТ – ПРИЗВАН ЗА ВЕЛИКА ВЪТРЕШНА РАБОТА

Работата и усилията са на първо място

Човек еволюира само когато работи

Този век изисква хора на работата – не да бягат от живота, но да работят… Иначе как ще се създадат условия за Новия живот? (52/стр. 227)

…Онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. (99/стр. 281)

Новото се заключава в това, че Бог е призвал всички хора на работа, за което е вложил Велик живот в техните духове, в техните души, в техните умове и в техните сърца. (72/стр. 72)

Съвременните хора са призвани на Земята да работят. Въпреки това те искат да бъдат щастливи… Човек трябва да знае, че преди да добие щастие, той трябва да работи. (3/стр. 63)

стр. 121–122

Казваме: „Трябва да живеем“. Ти ще живееш, след като почнеш да работиш. Човекът е, който работи. Резултатът на неговата работа е животът… Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът. (51/стр. 368, 369)

Та онова, Истинското Учение: Трябва да се работи. Работата е най-първа. (8/стр. 279)

Та Божественото Учение… е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. (51/стр. 164)

Бог така е направил света, че онова, същественото, в нас е само това: онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. (8/стр. 278)

Отде взе ума, с който се гордееш? „Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът.“ Ако умът е твой, кажи ми отде си дошъл и кое е твоето отечество… Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди – са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. (32/стр. 184)

стр. 123

Истинският живот започва с работа върху себе си. Всеки трябва да работи върху себе си и може да работи. Пречката е в нежеланието да работите и казвате: „Нека дойде един Ангел да ни помогне, изведнъж да стане работата“. (38/стр. 234)

Нещата не се дават даром – ще учиш и ще работиш. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш да постигнеш нещо. Ако искаш от Бога да ти даде всичко даром, ти ще нарушиш закона на свободата. (48/стр. 33)

Ако не работите върху себе си…, и Бог няма да ви помага. (48/стр. 34)

Всеки човек трябва да работи. „Ама аз вярвам!“ Това не е достатъчно. Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи. И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. (72/стр. 307, 308)

Не е достатъчно да знаете какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори какво той е направил. Какво е направил Христос преди две хиляди години, всички знаят; какво днес прави, всички виждат, но какво ти, като човек, си направил и правиш? (39/стр. 176)

Живейте и работете като Христа, за да бъдете едно с Бога. (39/стр. 176)

стр. 124

Какво правиш ти? Дойде ти една отрицателна мисъл, казваш: „Добър е Господ, ще ме освободи“. Дойде ти една мъчнотия, казваш: „Добър е Господ“. Прави сте, добър е Господ, но и вие трябва да работите. Това не е Новото Учение. Новото Учение изисква от човека труд, работа. (48/стр. 64)

Който живее с религиозни разбирания, казва: „Съдбата е такава“. Съдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш. (29/стр. 153)

Ако те сполети нещастие, не се обезсърчавай, но стани, изтърси дрехите си от праха… и започни да изучаваш силата, която те ударила и свалила на земята. След няколкогодишна работа и усилия хвани тази сила за краката, вдигни я във въздуха да покажеш, че ти си господар на своята съдба. Само Разумният може да бъде господар на съдбата си. (29/стр. 154)

В Америка някъде имало един виден професор по боксиране. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче. Един ден той се явил пред професора боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха. „Познавате ли ме кой съм?“ „Познавам Ви, извинете ме.“ „Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търколихте на земята само с един удар.“ Да, това е резултат на упражнения.

стр. 124–125

Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на[д] своя недъг и ще стане гигант. (73/стр. 19, 20)

…Човек… По-добре да усили работата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направят силен. Някои очакват да се подобри животът им, без да работят. (33/стр. 47)

Работата е един от важните методи при Самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате други резултати. (24/стр. 14)

…Човек не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. (3/стр. 176, 177)

Мнозина очакват да дойде Любовта в тях и тогава да започнат работата си. Трябва ли човек да очаква Слънцето да изгрее в него, че тогава да работи? …Ако очаквате Слънцето да изгрее във вас и тогава да работите, вие трябва да сте вече в Божествения свят, за който още не сте готови. Не очаквайте това нещо. Бъдете доволни… да работите. (47/стр. 475, 476)

стр. 125–126

Не мислете, че Любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш Любовта. (48/стр. 120)

Всичките неща се придобиват с много голям труд. Който мисли, че всичко се лесно добива, лъже се. Няма нищо по-мъчно от [това] да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината. Ще впрегнеш всичките си сили… (31/стр. 218)

…Когато човек иска нещо, той трябва усилено да работи в това направление. (20/стр. 47)

Един виртуоз може да ви покаже как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. (72/стр. 66)

На всеки са дадени условия, но работа се изисква от нас. (27/стр. 250)

Помнете, че вие сте едва в началото на своето съзнателно развитие. Много още трябва да работите, да учите, докато достигнете копнежите на своята душа. (34/стр. 192)

стр. 126–127

Всеки трябва да работи върху себе си да развие това, което е вложено в него. (3/стр. 349)

За всеки ден човек трябва да си поставя по една малка програма, която той непременно трябва да извърши. (42/стр. 155)

Природата възнаграждава всеки, който се труди и работи. На такъв човек и животът се притича на помощ. (73/стр. 25)

Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока. Там не се позволява никаква почивка, там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него. (73/стр. 307)

За да се повдигнат на по-високо стъпало, и обикновеният човек, и Светията трябва да работят. (33/стр. 315)

Вяра и постоянство в работата са две необходими условия за постижение и реализиране на вашите желания. И Светията, и обикновеният човек се нуждаят от вяра и постоянство. (33/стр. 315)

стр. 127–128

Казвам: Пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство… (35/стр. 43)

За пример Бог казва, че на известна ваша идея са дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискват десет години работа. (73/стр. 13)

Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват. (73/стр. 12)

Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в Правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. (27/стр. 48)

Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. (27/стр. 54)

Тази Интелигентност и Доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. (38/стр. 203)

стр. 129

Каквото сме правели в миналото, каквото сме чувствали в миналото и каквото сме мислели в миналото – туй е сега създадено. За бъдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. (14/стр. 38)

Мнозина се запитват: „Каква е нашата задача на Земята?“. Сега вече може да им се отговори: Нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 животи, и то епохални… (5/стр. 40, 41)