Елеазар Хараш: Нашата работа е да говорим максимално Истината искрено, а как… Скоро срещнах човек, който отдавна идваше на лекциите, вече не идва. Така му подадох ръка. „Аз с мръсници аз не се ръкувам!“. „Нямаш проблеми.“ Не му казвам: „Ти нямаш проблеми със себе си и с Бога, и с мене, и със себе си имаш“, защото не е стратегически. Казва: „Идвах на твоите лекции, ти ми разби семейството! Сега съм в църквите и се опитвам да го събера“. „Но какво ще събереш? Ти самият трябва да се решиш, ти си проблемът.“ Много неща не можах да му кажа. Само накрая, тихо на ухото, защото той трудно чуваше, донякъде обсебен, но аз така към Душата му си имам: „Не търси вината в другите! И има много хора, които на лекциите оправиха живота си. За тях какво ще кажеш? Довиждане!“. И вътрешно молитви, такива специфични, кат’ за него. Всякакви хора има. Лекциите могат и да объркват живота на тез, които не са подготвени. Затуй нямате право да каните неподготвени хора или от тук от там, така, защото е приятно, или нещо ще чуят и може да стане много по-лошо. Както и с оназ Ю., която я спрях от години на лекциите. Бащи , някои знаят, контра разузнавач. Много проблеми, много енергия отиде там, нали, да ги отстранявам, още карам формули. Както и да е! Значи: когато сами настояват някои хора, когато са страдали за Истината, за нещо съкровено, те могат да дойдат. Както скоро дойде една сестра, обаче беше от точните поканена и каза: „Това е вече моят дом. Тука ще живея!“. Край! Но тя беше… години наред е Търсач. Една друга напусна „Общество на мъдростта“, и тя дойде, и каза: „Тука вече разбрах нещата. Радвам се, че от там успях да се измъкна, макар че още ме гонят!“ и т.н.

Присъстващ: Искам само да кажа, че първото, което ми дойде е: когато човек изгуби своят Път. Обаче човек може да върви по отрицателен начин и пак да е в Пътя, според Невидимия свят. После стигнах до извода, то не е извод ми така дойде, че ако Невидимият свят поради някакви причини… защото, ако търсим причини и последствия вече стигаме отвъд тях за смисъла. Значи този човек с всеки миг, с всяка една постъпка, с всяко едно действие, той жъне в последствие резултатите, когато дойде едно такова голямо изпитание. Така че, всеки трябва да е максимално отговорен в живота си за това, което прави, мисли, чувства – абсолютен контрол. И ако по някаква причина Невидимият свят изгуби Доверието си в тоя човек, той губи своето Висше ръководство. И тогава наистина може да се стигне до това пропадане, което макар че тези души могат, става въпрос за дълбоко пропадане, ние за тях имаме красива гледна точка. Но от човешка гледна точка и вървенето нагоре към Истината… и пак не съм сигурна дали това е Първична причина. Доверието на Невидимия свят в тази Душа… По принцип Той, Бог има Търпение, ще я изчака да си научи уроците, обаче въпросът е: дали тя прави най-доброто? Не можах да отговоря точно, ама се опитах.

Елеазар Хараш: Туй е важно, да. Иначе по отрицателен път може да върви човекът: човек, само който е искрен към себе си, много искрен, безпощадно искрен. Всъщност вече Пътят не е отрицателен – той може да направи такъв скок, даже дето Пътят на Доброто да не се окаже толкоз Дълбок. Така че „отрицателен път“ е много условно. Например за Петото тяло, там където има Душа, Искреност и Устременост, за Петото тяло животът е хубав при всички условия и особено в лишения: там се вижда дали има човек пето тяло, или е нисша душа. Лишенията показват, а те са една хубава мярка.

Значи: кога човек пропада?

Има едни опасни отлагания на Духовните практики. И до едно време можеш да отлагаш, и Невидимият свят да те чака, Белите братя, Учителя да чакат. Но има определено време, когато спират да чакат. Това са тез Духовни дневници, които много хора ги почват и спират, и пак ги почват, и спират, защото вътре в ума, има много врагове човекът. И те желаят да не вървят Дневниците, защото Дневникът означава за 2 – 3 години максимум, при Искреност, умът е овладян, дисциплиниран, погребан – ражда се Духът. Дневникът е висша самодисциплина и е личен. Няма много правила. Просто: мощно желание да го вкараш в ежедневието си един въпрос: или Истинолюбието, или Безкритичност, или нещо там… овладяване на себе си. Ще има грешки, докато се обучаваш. Но след няколко години се измъкваш и вече няма да бъде както другите, т.е. виждал съм хора, които 5 г. изглеждат спокойни, и изведнъж се разгневява като звяр – врагът е вътре, кармата е вътре, развитие няма. Друг допуска лъжа – също пропада. Може 5 г. да е мълчал, да е внимавал, но не е трениран. Този, който е трениран и в тежките ситуации, и в тънките, и в трудните, и в хубавите, знае как да се изразява, защото той говори пред Учителя и не гледа другите какво мислят, дали ще го разберат… Просто тез неща ги забравя. Но той е трениран. Той знае винаги какво влага, даже и да вложи нещо неточно, така да изглежда, че неточно се е изказал, нали, той е вътре в Учителя, вътре в Истината, а другите могат да си мислят… Тези Дневници са нещо много важно, обаче искат огромна мобилизация: да ги вкараш в ежедневието и да не мръднат, най-много две, три години може да живее умът. Това Брат Михаил го нарича, това е заглавието му на една книга, тъй се казва: „Основной ключ для разрешения проблем существования“ – овладяването на ума*. Овладял ли си ума, нямаш зло вече, нямаш карма, и почват вече да се раждат истинските, Духовните неща.

Значи: човек пропада, когато Бог позволи на строгостта да действа. Ние може да си мислим, че този човек е бил добър, както някои мислеха там за този брат в София, обаче катастрофата го завлече… Разбира се, ние сме длъжни и в туй да видим нещо хубаво, защото Той горе пак ще му помага, понеже е имал някакъв стремеж, нали, но това е друг въпрос. Някой път знакът не е съвсем хубав, но Бог има грижата и в Другия свят за определени хора да се грижи по друг начин. Но така или иначе Учението изостава. А то може да се сгъсти. Всеки може да си го сгъсти с голяма дисциплина и с такива Дневници, и всеки може да го разреди. Но сега е време за сгъстяване.

2. Вторият въпрос е: В какво е скрит смисълът на живота?

И за туй сме говорили много…

Присъстващ: В Ученичеството.

Елеазар Хараш: Да, който е влязъл обаче цялостно: ум, сърце, воля, Душа и Дух. Това е проблемът и на много Учения. Всички Учения са истински, но когато хората са отдадени наполовина или донякъде, което и Учение да е, вече се разваля. Значи: това е нещо на живот и смърт, не е просто донякъде си се отдал. Няма такива: „Уважавам Учителя!“ – просто е глупаво. Не можеш да уважаваш Учителя. Трябва да живееш за него, да умираш за Него. Много пъти Той ще те поставя на съответни изпити, самата Истина ще те постави и после вече почва Новото Ученичество. И онова е хубаво, предварителното, то също е на място, но после вече почва нещо друго. Пък Учителя знае точно какви изпитания да даде. Казва Учителя буквално: „Аз съм причината за всичко, което става в света. Всичко!“ – това са негови думи, които по-нататък като говорим пак за Него…

Присъстващ: Смисълът на живота е центърът на Пентаграма.

Присъстващ: За мен смисълът на живота е да пусна Бог да работи в мен. Да стана празен съд, в който Той да напълни Любовта Си.

Елеазар Хараш: Да, точно казано, хубаво! И Той трябва да заработи. Значи, думите са си думи, те са хубави, но трябва така да се направи, че Той да заработи наистина. И затуй ние трябва да сме много тренирани в овладяването. Защото Той няма да влезе в човек, който не владее себе си да работи. Значи: мисли, чувства, постъпки, скрити мисли, скрити чувства, скрити постъпки – там навътре, всичко! Човек се проверява, много пъти го проверяват, защото имаш ли его, нали… Скоро се наложи да изнеса една лекция по изключение в един ресторант. То беше… много ме канеха, отказвах, пак ме канеха, отказвах. И накрая толкова силно ме канеха и плащаха и таксита, и викам: „Няма да има пари!“. Както и да е: „Ще дойда!“. В един ресторант „Параклисът“. Аз я направих 10 – 15 минути. Представиха ме там, смешно е: „Един варненски езотерик“. Аз исках да се смея, обаче на глас съм отвикнал. Трябваше да се представям, не ми върви представянето. Казах няколко думи. Но което ми хареса, не случайно човекът много яко ме е канел, той е колега, който имаше промоция на книга и покрай книгата. Както и да е! Казах им, така, по-дълбоки неща. Казах им: „Няма да ви занимавам със знание и информация, само Мъдрост. И като почнем там суфизмът, чан… Което ми хареса, че бяха светски хора и разни ВИП-ове, които не ги познавам повечето (и не ми трябва), но бяха като заковани. Така мълчаха, после ръкопляскаха – другата глупост, която не мога да им обясня, че, нали, такова нещо няма… Но ще се радвам и съм сигурен, че така някаква тънка идея беше то на Учителя да отида, защото настояването беше голямо, но поне едно 5 – 10 души (около 40 човека бяха), така, съм сигурен, че нещо прихванаха, защото начинът, по който слушаха… не е характерно: значи, масите са пълни, а пък такава тишина и такова заковаване… нали, би трябвало, така, да има шум. Но ми хареса, и разбрах, че от време на време трябва да ходя и на такива места (така когато има настояване де), защото голямото настояване не е случайно. Важно е да се огледаш отвътре, нали. Те може да те хвалят, да те… ти какво смяташ отвътре. Почнеш ли ти да мислиш, че си… думата „виден“ е смешна (въобще каквото и такова да е), значи ти вече почваш да загиваш. И след време, нали, в най-важен момент, защото говорим за смисъла: преодоляване на Мрака.

Смисълът на живота е преодоляването на Мрака – това е отговорът. В този мрак ти не можеш да издържиш, ако малко си помислил, че си някакъв, какъвто и да е, значи, една частичка, край! Преодоляването на този Мрак е мярката. Значи, дотогава ученик, добре. Ако този Мрак те помете… в бъдеще Ученик. Значи, не говорим още… говорим за подготовки. Но преодолявайки големия Мрак,

който е главният Мрак, не разни трудности: те са подготовка, те са загрявки, нали. И затуй, много важно е човек да тренира с тез Дневници на овладяване, за да може, когато дойде тоз Мрак, има два варианта: или той да те овладее, или ти да го овладееш. Ако ти си трениран, нали, както и аз съм тренирал много години и с по много дневници, и в тежки моменти, когато ми е идвало да благословя, много пъти се е случвало, т.е. да проклинам, аз правя мощно благословение, и тез същества в мене ги завъртам, те не очакват. И това така е тренирано, че може да стане и по време на сън вече. Никога няма да има лоша дума или проклятие, когато е натегнато. Защото около мене вибрираха Държавна Сигурност: единият, така, беше готов да ме удари. „Тука не мога заради дамите“ или заради „какво си“… „Тази лента не мога да ти я търпя!“ – това е негов проблем. Важно е аз винаги да се държа и когато се старая години наред, особено в тежки изпитания става ясно, някой път и в малки моменти, ти може някой път да си се изпуснал, обаче да се владееш. Има и такъв момент, когато си трениран. Другите даже няма да забележат. Някой път може нарочно да изпуснеш дума, имал съм и такива случаи, защото едни там астролози ми надуваха главата. Като му казах едно изречение, години наред вече не се поздравяваме. Има хора ми губят времето. Кажи му едно изречение, което не може да понесе – той не можа да го понесе. Те няколко такива случая са, защото почват от едно „здравей“, много излишни разговори и понеже времето е ценно, енергията е ценна. Нямам напротив Търсача на Истината да седнем, да говорим. Даже той да е светски човек, както сядаме със светски хора. Обаче такъв човек, който, нали, мисли, че много знае, остави го, казва Учителя, да знае, страданията ще го… Така, преодоляването на Мрака. Значи, рано или късно ще ви се случи: и подготвително като Мрак, средно голям, и тежкият, който помита умът завинаги. И затова, тез тренировки за овладяване на ума в разни ситуации, там където много си предизвикван, нали, да можеш, така, да си правиш, значи, в тежки предизвикателства, в трудности да си правиш като игра с духовете. Те просто да не знаят за какво става въпрос, нали. По благородният начин, разбира се, скритият благороден начин.

3. Третият въпрос е: С какво трябва да се справи Ученикът?

(Пауза.)

Това е рядко пеене, Г., наистина в тебе пее една Богиня. Не те хваля. И твойта Душа е също Богиня, и вътре в нея има една Богиня, и сега ще те чуем малко, така… Те са много хубави песни.

Стана въпрос за медитативните книги в София, в групичката. И аз, понеже не помня нито едно изречение, преди помнех едно, ама и него забравих, и Г. вика: „Препоръчвам ти да ги четеш пак“.

Между другото скоро ходихме на Лили Димкова (знаеш я, тя идва на лекциите, на Петър Димков дъщеря му, 75 – 76 годишна, рядко хубава, така, Душа – тя е богомилка) искаше много да разбере как съм ги писал тез книги. „ Абе, няма ме, писани са от Нищото.“ „Ама как сега от Нищото?“. „Добре, лекциите как ги правиш?“. „Лекциите са смесени: Нищото и нещото“ – пак ме гледа, все пак разбира, но като си поговорихме постепенно, защото взехме там често да ходим, тя, така, черпи и, така, се радва, сутрин, така, преди да тръгна по задачите. И, така, чете ги, събира групичка и то специално „Ава Торот“ – една от по-трудните, от тези… Както и да е! Добра е нали? А, Г., какво ще кажеш? Всички песни са като мантри, за Богове, за Божества, за Висши Същества и Учители… Какво ще кажеш?

Присъстващ: Между другото: тази песен, като я записвахме, защото Богинята Кали е свързана, така както масово се знае с разрушението, смъртта…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Аз си представях Истината, която разрушава всяка илюзия.

Елеазар Хараш: Ами, ако не ти разрушат къщата как ще имаш нова?

Присъстващ: Ако не ти разрушат къщата как ще намериш Духовен…

Елеазар Хараш: И то трябва… Дано да ти разрушат, ако искаш да хубава, нова, нали… Не донякъде, нали. Ти какво искаш да кажеш? Ти харесваш ли я?

Присъстващ: Харесвам я! Всеки ден си я слушам.

Елеазар Хараш: То има и други песни хубави, но днеска тъй сме предвидили, защото други…

Присъстващ: Осмата е много специална като текст.

Елеазар Хараш: Да. Ти иначе текстовете знаеш ли ги?

Присъстващ: Ами това е: „Поклон, майко Кали“…

Елеазар Хараш: Така, въпросът беше : С какво трябва да се справи Ученикът? Въпросите са подобни. Тука пак може да кажем: „С ума“. Умът Учителя го нарича „старовременната змия.“ Не е лесен, но докато той не бъде овладян, значи, не говорим за Ученичество. Той е всъщност главният проблем. Овладян ли е той, всичко друго… вратите се отварят. Който го е овладял напълно, тръгвам с него още таз вечер за Сириус. Трак – без коментари. Защото там няма как, там умът не може да дойде. Оставяме тялото тука, Ангелът го пази – Учителя ни води. Той знае къде да ни води. Разбира се, отиваме с желание там да видим по-Дълбока Мъдрост и Смирение, а не някакви… просто разходка. Няма разходки!

Присъстващ: Аз мисля, че с идеята за самия себе си. Докато има идея за „себе си“, той не може нищо да направи, според мен.

Елеазар Хараш: Често Учителя говори за себе си, обаче той влага… Разбираш ли? Значи: зависи кой говори? Не е въпроса в „себе си“-то, зависи какво влагаш. И затуй, когато тренираш, Г…

Присъстващ: Ама едно е Бог да каже в тебе себе си, друго е ти да кажеш за себе си „себе си“.

Елеазар Хараш: Разбира се, разбира се!

Присъстващ: Аз имам предвид, когато човек каже за себе си, „себе си.“

Елеазар Хараш: Да, да, той вече да му мисли! Да, ако не е минал през огъня и ако каже, той влага друго, друга енергия, друго качество.

Присъстващ: Човек като изчезне, тогава Бог говори в него. Тогава той каквото и да каже, ще е точно.

Елеазар Хараш: И туй: „Аз съм Истината!“ – Ал Халладж това го казва Самият Бог в него. Той се е слял, той толкова се е молил… Един път искрено питал Бог „Кой си ти?“ и Бог му казва: „Ти“. Край! Те са толкоз… това е такъв Суфи, толкова отдаден, нали. И после, тази инквизиция Бог му я прави. Той се връща просто при Бога. Един вид: няма инквизиция, но за Ал Халладж, нали – за него няма. Защото почнал е да разказва повече Истини, отколкото трябва, те са за тесен Суфи кръг. Бисери е почнал да хвърля и Бог казва: „Я, да си го взема, ще му спретна една инквизиция!“. И му я спретва по всички правила: режат го… „Не можеш да ме излъжеш, при Тебе идвам, няма друга воля!“ – просто страхотно! Това е персийският Христос, страшен е! Още много ще говорим за него. Много неща си казахме таз година, но и догодина много неща има да говорим. Не сме говорили за една голяма идея, Уробор се казва – това е Гностичната Змия. Как изглежда, според гностиците, змията и това е голям въпрос. Както и да е! Но Ал Халладж ще продължи, тъй като е нещо грандиозно!

Въпросът беше: С какво трябва да се справи Ученикът? Накратко ще го кажа: Със съдбата, т.е. борбата със съдбата е борба с личното зло. Не на дявола, не на някого, не на предци, на роднини, не наследство – това е конкретно: личното зло. Това е, с което трябва да се справи Ученикът. Отново идваме до идеята за овладяване. Учителят казва: „Кармата може да се овладее с две неща, даже с едно нещо“… Казва: „Достатъчно е само да имате внимание“, т.е. тази голяма Будност и когато тя дойде, тя ще ви предизвика до дъно и тогава да не се поддадете, да я овладеете, да трансформирате!

4. Следващият въпрос изглежда пак лесен: Що е Любов? Що е това Любов?

(Пауза.)

Въпросът беше: що е Любов?

Едно от важните неща, което е хубаво да знаете, защото ще се случва, значи: някой път голяма угроза срещу вас, от вътрешни, външни причини, от всякакви нива, струпана. Значи, угрозата не е важна, важен е контролът. Както и да изглежда, дори и да изглежда свършен факт и такива случаи, сякаш просто нямаш изход. Имал съм такива преживявания в гората, но не искам да ги говоря. Изглежда, че просто нямаш шанс, и изведнъж Духът разпилява всичко. И се чудиш после, и благодариш, ахваш и т.н. Но въпросът е при такива ситуации да влезеш в Поглъщаща Концентрация се казва. Единият от моите случаи беше така, когато едни… група животни там ме нападнаха. Значи: забравих гората, забравих животните, забравих тялото си, забравих всичко. Молитва, Дух, изчезна всичко. Не знам дали имаше и молитва. Нарича се Поглъщаща Концентрация. И тогава вече Духът прави нещо, което не можем… ние не знаем как ще станат нещата, но после само виждаме и благодарим и ахваме. Много такива случаи съм имал, не един, не два, не десет… Както и да е! Това се иска при такива… да не обърнеш внимание на угрозата, каквато и да изглежда, колкото и застрашителна да е.

А пък когато има условия да се обадиш на близки братя и сестри, телефони, караме формули, знаете много случаи тука. После хора, дигаме на крака, няма да казвам, нали. Въпросът е, така, няколко човека някой път трябва да си обединим енергиите. Но трябва туй, което искаш да е важно, да го смяташ за важно, да е реално важно. Така! Що е Любов?

И много важно е: ако имате, да кажем, привидно враг… скоро един от тез, който ме обичаше си купил даже оръжие. Няма проблеми, предупредиха ме. Значи, въобще да не мислиш за врага. Ако мислиш много за него, създаваш вътрешна енергийна връзка, създаваш връзка. Значи: въпросът е да не мислиш за него. Все повече за Истината, все повече за Учителя, даваш ги в ръцете на Учителя – няма проблем! Значи, когато много обичаш някой човек – става връзка, когато много мразиш – става връзка, когато си безразличен – няма връзка. Значи, в следващите прераждания ще се срещнат тез, които много се обичат, казва брат Михаил, и които много се мразят. Безразличните няма да се срещнат, те не се срещат и в тоз живот. Те се срещат и се подминават. Затуй трябва да знаете какви връзки да правите. Защото ти, ако мислиш много за врага си всъщност какво става? Енергията отива при него. Това е много погрешен подход, все едно нямаш подход. Нека той да е заплаха, нека да виси над главата ти – няма проблеми. Въпросът е… точно туй е изкуството, много натрапчив и да прекъснеш мисълта – това е Ученикът, той прекъсва мисълта за него, все повече се вкопчва във формулите, а не той така, така, така… По петите ми имаше трима разузнавачи и отделно един куп милиция на времето, когато бях на държавно издирване. Трима разузнавачи професионалисти от Държавна Сигурност и отделно милиции по снимки и по такова… И тука главата ми от време на време бучеше, челото ми излизаше напред, обаче обратни формули… Е сега повече са се поболели, но не е вината в мене.

Така: що е Любов? Казвам туй за угрозата, защото Любовта е свързана. Когато има угроза се вижда каква е Любовта на човека, дали е Духовна, дали е полу Духовна, дали е Божествена? И точно там израства Ученикът и Учителя следи всяка подробност, просто такова Око, което… Бог изчислява също срещу Ученика какво зло да изпрати. И когато злото има голяма власт, Бог я е дал, нали. Обаче той е дал и в Ученика друга власт, нали: неговата Любов, неговата Будност да го победи, за да може Ученикът да направи скок. На много хора се дава голяма власт над злото срещу тях, срещу тез хора и те не могат да устоят. Но това е друга идея на Бога, те не са Ученици. Тука не говорим за хора, говорим за Ученици. Има разлика между човек, хора и Ученик. Ученикът има други подходи: той воюва с Бог в себе си – това е най-силното оръжие и затова по-голямо оръжие от човека няма.

Присъстващ: Може ли да се каже, че всъщност Ученикът не воюва? Той просто утвърждава Любовта в себе си и Истината.

Елеазар Хараш: И кат’ каза „Не воюва“, Учителя казва: „Воювайте с бомбите на Любовта, Мъдростта и Истината“ – туй е воюването. Просто трябва да усетиш. Мене гората ме научи, ама и вие сигурно имате подобни подходи. Кога какво се иска, някой път Вяра голяма, друг път с голяма Любов действаш, друг път с воля. Трябва да усетиш момента кое да включиш на ход. И формулите вече, те са си важни, особено когато станат поток, нали. В определено време, те се събират, взривяват се, и се решава въпросът.

Присъстващ: Аз това, което съм наблюдавала е, че всъщност… може би не успявам да се справям когато… Ако човек насочи вниманието си към самото изпитание, мисля, че това вече отклонява вниманието. Същественото не е в самото изпитание, а вътре в тебе. Ако ти вътре в себе си… Важно е ти какъв си в тоя момент и тогава вече можеш да решиш изпитанията. Въпросът не е в това външно какво да направиш, как да разрешиш ситуацията, а ти какво ще съхраниш в себе си?

Елеазар Хараш: Примерно: имаш среща с опасен човек, от който всичко можеш да очакваш. Имал съм такива много. Значи: не можеш съвсем да го игнорираш. Ще пуснеш формула Бог да участва на таз среща, да бъде постоянно между вас, да се разреши въпросът по най… и даже, ако ти е трудно да говориш: „Господи, само Ти говори на тази среща“. Той знае каква дума да ти вмъкне в устата, защото ти можеш да предизвикаш. Нас могат да ни предизвикват, ние нямаме право да предизвикваме. И отивайки така въоръжен с формулите, по друг начин се развива срещата. Туй, което са очаквали… и други, и такова, че ще бъде много тежко, става като на майтап. Защото той просто част от него го няма и той идва по друг начин, защото формулите го видоизменят. Обаче пак малко мислиш за тази среща. Правиш си формулите и мислиш главно за формулите, и за другото, за съдействието от Бога. Не го мислиш като угроза, изключваш, че е угроза, че е опасност, той нека си е опасност. Аз съм казвал, има един такъв, който при мене идва заканително, критикува Учителя. Спря да критикува Учителя, почна мене. Виждал около мене дяволска аура. Викам: „Нямаш проблем“. Той се ядосва, тръгва, заминава, връща се. Един път пак нещо говори и вънка излязохме и казва: „Отнех ли ти вдъхновението, а?“. Сега, ако му се изсмея, не става. Вътрешно да, поклоних му се и го оставих да си говори сам, и отидох по телефоните, нали. Той вече все по-рядко идва. М. знае за кой говорим, един наш познат такъв, изпитание. Има агресия човека, няма къде. Един път каза: „Добре ми е при тебе!“. Обаче той е такъв, той е през ден. Аз знам защо говори неговия Ангел, обаче не става връзката, защото той е в много зла карма, така, много опасна. Просто виси с всеки изминат ден и обича да влияе на хората. Чете нарочно такива книги и много хитро вади енергия. Той затуй чете окултните книги. Влиза в едно… отсреща там при колежката дето продава книги и вижда едно малко кученце и една жена: „Какъв е този пес? Не мога да вляза тука заради този пес!“. И излиза, и те почват да го мислят, и той се храни горкият, и те не знаят. Но понеже при мене е разчетен така, някой път го оставях преди да говори, но просто взе да губи много време. Така, значи: що е Любов? Един път го изненадах и го почерпих с една книга. „Ето тази книга подарък.“ Знам, че я хареса. „О, ти много ме изненадваш!“. „Нищо.“ „О, не мога да я приема“ – пъшка, чак. Има изненади също такива. Един път седнахме да го почерпя, пак не вярва. Не знам дали му казах: „Ако ме критикуваш, тогава ще седнем“ – не се сещам. Седнахме, той сега не може да си такова меда на кафето. Той се поти, то е агресия голяма. Мъчи се, мъчи се, гледам: „Дай да ти го отворя“. Но има гордост, сега пък не дава. Едно найлонче, накрая го даде. Скъсах го и то много лесно. „О, ако знаеш, каква услуга ми направи!“. Какво да му кажеш на такъв човек. Но такъв е интересен. Има такива особняци. Като подхождаш, така, меко. Те са едновременно агресивни и опасни, едновременно деца. Въпросът е да им намериш „цаката“, т.е. благородно.

Така, значи: що е Любов? Важно е да имаш Любов, защото без Любов врагът си остава враг. С Любов вече врагът не е враг; врагът е съвсем друго нещо. От това се решава дали ще имаш враг. Имаш ли Любов, врагът е в ръцете на Бога, т.е. няма враг вече, в ръцете на Любовта и в ръцете на Бога. Нямаш ли Любов, врагът си остава враг и тогава вече стават други неща. Казано по друг начин: Любовта е Бог, Който поглъща врага. Затова нашият подход, значи, в тези хора, които не са ни приятни трябва да видим нещо хубаво, има го. Ако не го видиш, значи причината е в теб. Просто го има.

Присъстващ: Сега се сещам да попитам нещо. На много места Учителя казва: „Търсете у всеки един човек по една хубава черта, такава, която никога не се изменя“. Това за мене е нещо Божествено. Често съм си мислил за това нещо. Не винаги можеш да го формулираш, нали. Запознал си се с човека, има нещо хубаво, което го харесваш, но не можеш да го оформиш, да го кажеш: „Точно това е хубавото качество!“. Винаги ли, трябва конкретно да знаеме тази черта, както Учителя казва „търсете по една хубава черта във всеки човек“?

Елеазар Хараш: При Любовта към тоз човек, както с много хора, аз не искам да имам нищо общо с ума им, обаче с Душата е друго нещо. И когато гледаш на човека кат’ Душа, то ти се дава да го видиш туй качество. Може на първо време да ти се даде приблизителното, пак е нещо. Просто ще го видиш, и не е трудно. Можеш да се помолиш да ти го разкрият, и такъв вариант има: „Господи, разкрий ми хубавото качество на тоз човек, на таз Душа“. И сега дали неговият Ангел, дали Учителя, няма значение…

Присъстващ: Но то е конкретно, ясно?

Елеазар Хараш: Конкретно е и тогава конкретно правиш връзка с неговия Ангел. При съответни ситуации вече неговият Ангел го насочва към тебе. Аз имам такива врагове, които често идват да ме черпят, защото техният Ангел ги води. Между нас е станало нещо хубаво вече. Но аз съм го видял. И аз го подхранвам и то ме интересува. Онуй, той не е истинският човек, лошите неща в него. Те са някакви временни такива, които ще отпаднат. На лекциите идва и една мутра. Сега не идва от извесно време, беше мутра. Разбивал, чупил, като го видя един брат каза: „Той ми е братовчед. Знаеш ли, казва, кой си поканил?“. Той не знае, че още като го посрещнах в книжарницата си говорихме много приятелски, много хубаво. Това е човек, който се развива, не е човек, който… Чете, размишлява, такова, едни интимни писма ми даде, преживявания с духове и, така, нали. Често идва сега и при мен, и на лекциите остана много доволен, няколко пъти идва. Преди може да е чупил, да е правил какво ли не – няма значение. Но това е такава Душа, много хубава, много светла, но прикрито.

И колко пъти идва при мен все иска да ме черпи и все свети. Ей, така просто… А на лекциите казва: „Какво правиш, бе? Ти знаеш ли как вдъхновяваш Душите? Ще имаш голямо благословение!“. Викам: „Остави ги тез неща“. Но той си прави свои си… няма значение. Обаче, посрещнал съм го в началото още хубаво, защото видях, че той се развива. Иначе нямаше да имаме приказки, няма за какво да говорим. Например: кога някой от вас ще разбере, че има Любов? Божествена Любов в себе си, не човешка, не Духовна, не е надежда, за надежда не говорим. Там в тоз ресторант стана въпрос там за надеждата и аз им казах: „Надеждата е за обикновените хора, Вярата е за Духовните, Любовта е за Божествените хора“ – така казва Учителя.

Присъстващ: Когато всичко изгубиш, пак ти е приятно и весело. Когато всичко изгубиш, не само материалното, и подкрепа, и да те обиждат, и да те хокат, и да ти е приятно, така, ама не да се смееш.

Елеазар Хараш: Да, смехът не е стратегически. Освен на Настрадин, нали, той е друг.

Присъстващ: Да ти е приятно.

Елеазар Хараш: Настрадин се похвалил пред едни приятели: „Аз съм герой!“. Те се чудят. „Добре, какво си направил?“. „Спасих човешки живот.“ „Как го спаси?“. И обяснява той на познати: „Една позната ми каза: „Настрадин, ти си голяма скрънза! Никога не си ми подарявал подарък! Ако ми подариш подарък тука на пътя ще умра, направо ще пукна!“. Накрая Настрадин: „Не подарих нищо, спасих един човешки живот!“. Иска да каже какви герои сме в света, по своя си начин.

Присъстващ: Аз не мога да кажа кога имам Любов, защото още не съм се срещнала с истинското лице. Обаче съм забелязала две качества, за които пише и Учителя: простота и всеобхватност. Точно всичките ни съмнения идват, защото не винаги имаме тази всеобхватност да можем да видим, кой е верният Път в дадена ситуация. Обаче, когато имаме Доверие в Невидимия свят, той ни води и ние само се удивляваме, и все повече расте Доверието към него. И постепенно вече започват проблясъци, и просто започваш все повече да занемяваш и няма какво да кажеш – ставаш простичък.

Елеазар Хараш: Ние сме го казвали, така, и аз ще го кажа: Когато всичко рухва и Доверието ти в Бога се увеличава – това е Любов, когато всичко рухва. Значи: близки около тебе и всякакви въпроси, нали, и материално, и духовно, и болести те обземат, и всичко те хване, отвсякъде и когато доверието ти се увеличава. Това е всъщност времето за Доверието, моментът. И по друго време може да си го имал, но сега трябва да го имаш вече цялото Доверие.

5. Последният въпрос е: Защо е важна Любовта? Защо е важна Любовта?

Едното от нещата, за които е важна е, че тя изкоренява най-малкото зло. Значи: като се огледате вътрешно, ако имате и най-малко зло, скрито някъде в телата, в някои помисли; когато нещо ви правят дали се заражда… И Любовта е в сила да го изкорени, защото най-малкото зло означава, че във вас има смърт и че това зло може да порасне, и всъщност то е опасно за Ученика. Едно от качествата на Любовта е да се справи и с най-малкото зло. Докато има зло в човека, няма значение колко е малко, има и смърт, има и последствия.

Присъстващ: Аз си мисля, че всъщност вариация на тоя отговор, че без Любовта човек не може да се справи с нищо. Не може да разреши никакъв истински въпрос. Няма силата да се справи. Всъщност Любовта дава силата на човек да се справи с всичко, каквото среща по Пътя си. Има желание, но няма с какво.

Елеазар Хараш: Да. Освен силата, Г., тя дава и метода, когато имаш Любов. Иначе питаш: „Какво да правя?“. Търсиш правила – просто тя го дава. В самата нея е методът. Някой път самата тя е метод.

Присъстващ: Но ако не я пуснеш да живее? В един момент разбрах, че в момента, в който се затворих за Любовта, човек някой път от страх, т.е. когато примерно някъде имаш рана и те докосне, ти инстинктивно се дръпваш. Нали? Не го правиш съзнателно. Просто се случва. И тогава осъзнах, че отдръпвайки се така, затваряйки се, аз губя… Знам какво трябва да направя, трябва да кажем, да карам еди-каква си формула. Знаеш какво трябва да направиш, но тъй като си се затворил за Любовта, нямаш силата да го направиш. Ти правиш нещо, но то е… няма сила в тебе. Правиш своите си усилия, но всъщност…

Елеазар Хараш: Има случаи, когато може да се почувстваме много силни с Любовта и даже много силни, даже Мощни и същевременно Бог може да ни постави в много безизходни ситуации. И аз съм изпадал, просто нищо не можеш да направиш. Правиш, молиш се мислиш… – нищо. Обаче тогава вече, значи, се иска нещо друго. Явно е, че отговорът няма да дойде бързо. Иска се Търпение – това е другото лице на Любовта. Тогава Търпението трябва да действа и тогава трябва да се въоръжиш, нали, с туй Търпение, което е също Любов, но в друга форма.

Присъстващ: Доверие, нали?

Елеазар Хараш: Да, Доверие. Щом Бог не иска да ти даде бърз отговор или за нещо, трябва да дочакаш. Тогава ще стане по-хубаво. Защото, ако ти отговори много бързо, може да има по-лоши последствия. Моли се и искай тъй да стане, както Той иска, а не както ти искаш. Понеже Той е всеобхватен. А някой път, колкото сме силни, може да ни направи безпомощни. И там си има друга красота пък: като си безпомощен, пък да си Смирен, Искрен да ти е приятно, нали. Пак си има нюанси, пак е на място.

Присъстващ: За мене Любовта е това, което ме отваря. В смисъл: Любовта ме отваря. Това ми е нужно, за да мога да пусна Бог в себе си. Ако аз не съм се отворила за Любовта, за Бога, просто губи смисъл.

Елеазар Хараш: Точно така! Както е отворен Ибн Араби, за който говорихме: „Аз изповядвам всички религии!“ – каква отвореност!

Едно от нещата, от които трябва да се отървете е осъждането. Значи, така: външно, вътрешно, неодобрение на ситуации. Скоро в „Пикадили“, там ме спира едно момче си говорим. Там не знам кой какво му е казал, ама спира ме и ме пита, казва: „Има няколко тука от работниците са от „църквите“, обаче не ми дават отговори, а пък ти все ми отговаряш. Скоро там, каза, се събираме с приятели и пийваме по две, три бири и си говорим. И те тези от „църквите“ казвали, че това е „сатанинско сборище“. Викам: „Не ги слушай, пийвайте си, не е лошото в пийването, там по една, две бири и нещо. Важно е да водите приятелски разговори и да са приятни разговорите. След време не се знае кой от вас може да стане по-вярващ, а пък онези дето осъждат…“

Защото, който осъжда той е… Много лесно е да кажеш нещо. Хората тъй или иначе се събират. „Важно е да няма спорове“ – му казах. „Ще говориш приятно, ще търсиш Истината.“ А туй момче е Търсач специално, затуй си говорим с него. Казва: „Искам да те запозная с тях, ама те не искат“. Казва: „Ще ги направиш на нищо!“. Викам: „Нямам такава идея! Нали? Можем да седнем да говорим кратко, ако въобще се получи разговор.“ Но засега те бягат, пък и аз нямам много нагласа, но… ’Щото съм разговарял с много от „църквите.“ Минал съм по техния път: и библейски курс съм изкарал даже по-нататъка в таз гора, и манастир ми даваха да живея, да го ръководя. И от туй се отказах, защото не е моят Път. Пътят на Ученика е много по-хубав. Макар че този манастир доста специален беше – манастир „Свети Георги“. И той е много хубав манастир, рядко хубав – с аязмо, с всичките му… Значи, човек трябва да си знае Пътя и да го следва, и да не му изменя, каквото и да се случи. Значи: защо е важна Любовта? Любовта дава правилното виждане. Не виждане донякъде. Това е силата на Любовта, защото Любовта е Бог. И тогава вече не действаш осъдително. Може да направиш някой път забележки, но забележката не е критика. Аз съм ви казвал: критиката е карма, забележката е по закона на Любовта. Забележката те откъсва. Там влагаш друго, казваш друго. Сега, който не може да тълкува, има такива, които и хубави неща да говориш, пак няма да те одобрят. Но ти си вече пред Учителя точен, не пред света. Както Юда – прокълнат от човечеството, благословен от Бога. От туй по-хубаво няма. Значи: да бъдеш прокълнат от хората е радост, да бъдеш прокълнат от Бога е опасно. Защото, ако Учителя се отдели от тебе, целият свят да те благославя, спукана ти е работата! А ние живеем за Учителя. Това е особен Учител. Както знаете „Учителят“ е широко понятие. На моите лекции в София и тук идват от различни Учения и си говорим на разбран език, а някой път с „братя и сестри“, там с по-старите съзнания… но те са на друго ниво. И те имат Любов към Учителя, което е хубавото вече. Както е „Шоуто на Слави“ – пълна глупост, насаждат ти го сатанизма, всичко и удоволствията, и Любовта, обаче има и нещо хубаво, това трудолюбие. След време пак ще го използва, туй трудолюбие, туй бачкаторство. Просто след време, те няма да ги има, защото това са навици. След време Бог ще ги вземе и който доброволно се насочи към Истината… Както и командосите, за които там ви говорих: 18 часа тренировка на ден, какво ли не тренират, какви ли не изпитания: скачат с парашути, дълго време не отварят парашута; 5 часа в студена вода и не знам си какво. Изучават есенция на религии. Тайни витамини пият… и т. н. Дълга история, да не ви занимавам… Но това са хора, които на 4 години ги взимат и ги обучават по страхотна система. Познават ги по белези, по енергии, на 17 години стават генерали. И стават такива бойци, че срещу такива нито терористи, само зависи къде ще се насочат те. Насочат ли се нанякъде, те са инструменти на Бога. След време се оказва, че не изпълняват вече заповеди на президента, защото различават. Те живеят в Духа, служат на някои… различават, че някъде ги карат да посягат на места, където не трябва и там други конфликти. Обаче и някои от тях след време, както казва един автор: „Един такъв вижда колкото хиляда екстрасенса“. Аз съм сигурен, че по-дълбоко вижда, защото той живее постоянно в тежки ситуации: сред терористи, пресмята по законите на Бога, иска да помага, и живеейки така, нали, той получава една Будност, която след време… Даже правят опит, един експеримент правят тез командоси, които имам предвид, от подземията, подземната академия. Казват: „Е, вашата войска на КГБ и въобще руската войска, можем да минем навсякъде, където те пазят“. Те казват: „Не можете!“. Те са много дисциплинирани. Минават навсякъде, по суша, по вода, по въздух, поставят такива имитиращи бомби, фиктивни, изкуствени и после казват как са минали. Това са такава мисъл, такава дисциплина… Даже има случаи, когато родители не дават децата си за това убиват родителите и взимат детето да стане командос, защото там идеята за дълг… Нямат право на близост, нямат право на контакт с хора – пълна непривързаност. Много рядко в ситуации, когато попадат в някаква особена битка, може двамата да се сближат малко, за да си знаят ходовете, да знаят как да действат. Това са изключенията. Понеже един от тези след време избягва и се среща с една приятелка от детството си и те го хващат, и казват: „Ето, виж, ти си виновен!“. И пред него я хвърлят в пропастта, нали. Нямаш право, нали… Просто такива закони, нали… Всъщност, това са подготовка не на КГБ-то, а на други служби. Те след време ще станат Мъдреци тез хора, голяма част от тях, защото те напипват. И както имат тази енергия и тези качества, само трябва да бъдат повикани. Или някой просто да обикне Истината и той ще бъде призван. То е взаимно някой път. Може да се роди от човека, от Душата му, защото Бог му е дал Душа и Дух. Може Бог да го призове, но тоз човек вече е готов, той ще тръгне. Имаме едно наше момченце, между другото, така, сега ходи при масоните, беше преди време на моите лекции. Идва и ми разказва там как са нещата. Там дават да четеш една лекция, каквато искаш и по туй те познават. Той пък наблегнал на Учителя и повечето настръхнали. По-висшите масони са в единство с Учителя, но както и да е. Имат си „Тайна книга“, която не я продават, само с подпис. Той ми я изнесе, книгата е много хубава, книгата си е просто Висша Мъдрост. Там има едно изречение. Това е Библията на масоните. Казва: „Да изненадаш поражението“. Много ми хареса! Значи: нещата, които говорим, както с Мрака. Не Мракът да те изненада, а ти да го изненадаш, нали. Въобще много красива книга, но малко ги е смутил с туй. Той се чуди даже защо е там и аз така усетих, че тънко Учителя го е изпратил. Без да го питам, идва и ми разказва там нещата. Както и да е! Но все пак някои са настръхнали от Учителя, което не е хубав белег. Защото Учителя е, за да имаш Свещено отношение към Него. Нищо друго не може да се има към Учителя, но различни са нивата, има свобода. Защо е важна Любовта? Защото: ако заживееш в Любовта и трудностите стават придобивки; проблемите стават важни задачи; а Мракът става Посвещение, Мракът се превръща в Посвещение. И затова е важна. Чак после вече може да се върви след тези изпитания, вече по Пътя към Мъдростта. Мъдростта е много тежък Път, казва Учителя. Мъдростта и Истината са тежък Път, Любовта и Доброто са лекия Път – лек и пак тежък, зависи. Но те са по-лек Път.

Присъстващ: Срещу осъждането най-точният подход прошката ли е? Нещо не ти харесва, то напира нещо вътре…

Елеазар Хараш: Прошката е задължителна и тя трябва да е със скоростта на светлината. Значи, веднага още докато се случи нещо, да не става на въпрос даже, че трябва Прошка. Туй е за Новото време. По времето на Учителя, Учителя дал време до един час. Обаче един час да чакаш, сега е толкова гъсто, че…

Присъстващ: Това е всъщност момента, в който се появи.

Елеазар Хараш: Докато се появи и си простил.

Присъстващ: С това се стопява всъщност.

Елеазар Хараш: Да, Прошката е част от Любовта, тя поглъща, не губиш време. Ако не простиш, загнездват се дяволите в тебе. Ако съвсем не можеш да прощаваш, вече демони. Ако стане постоянно, значи демони. Ако е от време на време, значи е дяволи. Не трябва да ги има нито едните, нито другите. Това е Любовта и чрез Прошката ги помита.

АУМЪ

* Българското издание е със заглавие „Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота“ – изд. „Авир“ 2013г. (бел. ред.).

Среща, проведена на 23.12.2008 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим една кратка ограждаща формула!

Следващото събиране пак на 23-и, пак в 6 часа, другата година. Всеки път на 23-и така ще ги правим, за да се помни лесно.

За Духовния Дневник ще ви говоря днес кратко и после за скока (Духовният скок) – две важни неща.

Няколко неща за Духовния Дневник.

Първо: Духовният Дневник означава да посветиш цялото си внимание на Истината, т.е. цялостно отношение вътре в ежедневието. Не да одобряваш, не да уважаваш Истината, а да посветиш. И с този Дневник, вече, ти фиксираш духовете, хващаш ги натясно, изпуснатите думи и т.н., и т.н. Голяма съпротива ще има, защото духовете не искат туй нещо да се тренира. Ще почвате, ще спирате с Дневниците, който има воля, ще ги пробие, защото след две-три години те ви изпускат. Ставаш много вътре в Истината, а Истинолюбието е едно от нещата, което въобще премахва всякакви проблеми – и от този свят, и от другия, нещо, което е много грандиозно като дума, като идея и т.н. Иначе изглежда просто Истинолюбие.

Вторият момент е: Духовният Дневник е особена Любов към Самодисциплината. Значи тез, които тренират план за деня, да кажем, дребни неща, почти винаги изпълняват същественото, дисциплинират ума и след време този ум, разпуснатият, става слуга прекрасен. Иначе ще остане враг, ще дебне, ще търси пролуки. Въпросът е ние да го хванем натясно, а не той нас.

Третият момент е: Духовният Дневник те задължава да постоянстваш в Истината. Значи тука някак си вече той те задължава. Без това Постоянство, Истината се разрежда и човек почва да говори общи приказки, да изпуска думи, а пък с „извинявай“ не става. Има грешки на човек, има грешки на Ученик. Грешките на човека са други, грешките на ученика… Когато се тренира с Дневник, той след време ще прави грешки на Ученик, а не грешки на човек.

Четвъртият момент е: че Духовният Дневник те прави верен и неизменен на Истината. Стигаш до един момент, в който си даваш живота и от туй по-хубаво няма. Тогава вече и тя започва да работи. След като ти се посветиш сериозно на тоз Дневник, едновременно вече Истината почва да работи за тебе. Понеже ти я избираш твърдо (ако избереш твърдо), който избере твърдо, и тя те избира. На първо време ще ти изпрати помагач, Ангел или някакъв Брат от Невидимия свят, който има опит, постепенно той ще те учи. Когато си много постоянен и усърден, ще се изпрати много по-Висше Същество, което вече чрез интуицията, на по-дълбоки нива ще ти разкрива тънкостите. Всичко туй постепенно става.

Следващият момент, петият е: чрез Духовния Дневник започваш да проникваш все повече в Истината и тя в тебе; все повече в Бога и Той в тебе; все повече отвъд книгите и дори отвъд идеите, там, в същността, в центъра, в корена, защото вече Истината е силата на Духа.

Другият момент е: че колкото повече постоянстваш в Истината, толкова повече тя почва да те учи. В тежки моменти знаеш какво точно да кажеш, защото тя вече е на твоя страна. И няма да казваш: „Абе, искам да кажа, ама не ми идва думата!“. Ще ти идва, защото Истината вече е с тебе.

И както знаете, онзи пример с Истината, дето Учителя го е дал – за партизаните, пак ще го припомня, значи: отиват фашистите да убиват някакъв човек, следят го, отиват в една къща; човекът, който съхранява тоз приятел, партизанина, ако каже Истината, че че той е в къщата, значи да го издаде; ако излъже, че го няма, пак е лошо срещу Учението. Но понеже той познава законите на Истината, той го предупреждава, т.е. Истината предупреждава човека, и той казва на приятеля си да тръгне, защото ще дойдат. Просто Истината знае. Той заминава, идват и той казва: „Беше тука и замина“. Ето го, значи: хем Истината в нас предвижда, т.е. тя в нас ще предвижда и няма да имаме нужда от никакво бъдеще. Туй, което казах и скоро в София: „Нямаме нужда от бъдеще, нито от вяра в бъдещето, защото това е капан. Имаме нужда от Бог, нали, и от Истината“. Тез неща: вяра в бъдещето… означава, че си излъган.

И другият момент: когато се тренира, тогава вече знаеш какво говориш, колко говориш, какво премълчаваш, познаваш скритите си намерения; не да се досещаш, познаваш ги. И вече виждаш нещо в дълбочината, което другите не виждат. Те може да се досещат, но който не е тренирал, ще остане само на досещане.

Тренираният знае какво влага, какво скрива, какво да обяснява, доколко да го обяснява и с кой човек доколко – той има мярката. Той има в себе си не само мярка, а много тънка мярка. Дори и когато изглежда, че изпуска нещо, защото те помагачите са на негова страна, пак е точен, защото е трениран и защото Истината иска да каже някой път и нещо друго.

Така, това е в общи линии, ако имате някакви въпроси, после ще минем на скока.

Значи, това е и един метод за концентрация, значи, дневникът: учиш се и да се концентрираш. Всеки се нуждае, всеки ден препоръчвам ви, поне по една минута някъде взиране: в точка, в образ, в някакъв ръб, ако щете в каквото и да е, в някаква формула; очите да са… защото Концентрация означава пренасяне на Дух, пренасяне на сила. Концентрацията е събиране на силите на човека в една точка. Хубаво е концентрацията да е без мигане. Човек трябва да събере силите си и да ги насочи в точката на помощта. Точката е врата за влизане на чистите сили. Налага се да помагаш на някого, няма значение разстоянието: дали е в тоз свят, дали е в този град, дали е в другия свят. Правиш една мощна Концентрация, защото си трениран, защото можеш да се събереш, и таз Концентрация може да пренесе помощта. И когато наистина е необходима помощ, можеш да се пренесеш с голяма сила. Така че, упражненията в Концентрация са винаги важни.

Искам да кажа: тренираната Концентрация отваря врата. Нетренираната донякъде помагаш, донякъде изпращаш мисъл, мислиш, че изпращаш, тя разпокъсана… Можеш в момента да помислиш и за нещо друго… А когато е тренирана, мисълта е много събрана. Така става излъчването и на другите звезди – просто нямаш друга мисъл, няма капка друга мисъл. Мощно вглъбяване и пътуваш, и то без въображение, когато, нали… Има там други правила…

Значи, може да се каже: ти си там, където е твоята Свръхконцентрация. – и тъй може да го кажа, там се намираш. И при туй положение можеш да се намериш на Сириус, но преди туй трябва много тренинг.

Така, ако имате някакви въпроси с Дневниците, нещо може да допълня, ако трябва. Но те са в голямото желание да ги практикуваш. Това голямо желание, таз голяма жажда, помощта вече ще идва отвътре и едва ли ще ме питате. Защото просто ще идва отвътре, от помагачите. И след време се стига до един момент: говори ти глас отвътре – ще знаеш. Не както е в старото братство, значи: не само че не знаят кой им говори, не знаят някой път дали е Ангел, или дявол; дали е Серафим, дали е Бог, дали е Учителя; съзнание, самосъзнание, подсъзнание; може да е умрял напреднал… При туй положение, който е тренирал, конкретно хваща този дух, има начин да го призове, или пък Истината му казва, защото се е отдал на Истината, и тя вече има грижата да се отдаде на тебе. Така че те са много тясно свързани: Истина, концентрация, дисциплина, по-скоро е самодисциплина. По този път всеки ще бъде научен отвътре – по своята си свобода, по своите си старания.

След време няма да изказваш думи на ума и на сърцето – ще говориш с Душа и Дух; няма вече карма, винаги влагаш Съкровеното. Кой как тълкува, това е негов проблем, нали. Има и хора, които и правилно да говориш…, нали, има хора, които нито Учителя са приели, нито Христос, то си е обаче тяхна карма. Но когато ти говориш, ти не правиш вече карма. Другите може да правят към тебе, други пък ще те разбират, нали, но така или иначе… Но който казва: „Да, аз уважавам дневниците“. Не! Сега е дошло време за една по-голяма дисциплина. Лично е.

После вече мога да ви говоря за Тайни Дневници, след като бъде извървян този Път. Да кажем: Безкритичност, Истината, Търпение, дишане. Един брат в София почна сериозно дишане, стигна до 12 минути, каза: „Страх ме е!“. Разбира се, преди туй има пречистване, преди туй има и думи, които трябва да се чистят, желания трябва да се чистят, и викам: „Тръгвай надолу, под 10 минути“. Защото от десет минути нататък се отваря вратата към други светове. От две минути нататък, казва Учителят, вече човек не може да има проблеми. Макар че то да е малко, на по-ниско ниво е, но пак много помага. Но то не е някаква цел, да гониш дълбоко дишане, защото в туй дишане… Аз преди време когато стигнах до 22 минути, се отказах. В един момент разбрах: за какво ми е да дишам въздух? Трябва да дишам Любов, Мъдрост и Истина! Но няма значение, важно е, че самото дишане ще те научи след време пък да се подготвиш за други неща. Или някой път искаш помощта да е по-голяма, където ще я изпратиш, колкото повече задържаш, толкова по-голяма помощ ще изпратиш. Въпросът е, при условие че искрено са ти поискали помощта, че има нещо, което е на място, което е разумно, тогава вече можеш да изпращаш. Такава сила никога не се губи – благородната сила, тя сама в себе си се самоуправлява.

Така.

Присъстващ: Имам въпрос, който е почти практически: ситуацията за Дневниците, говорим само за думи ли? За Истината ли говорим, или изобщо за елиминиране на излишно говорене, думи, които изпускаме просто по навик и т.н. Сега ще обясня защо питам: моята работа е свързана с хора, когато съм на работа. Че аз толкова пъти излишно казвам „добър ден“ и т. н., че ако трябва наистина да не ги казвам, ще се получат много ситуации, които са неловки. Какво правим в тоз случай?

Присъстващ: И моят въпрос беше същият!

Присъстващ: Не, това са за много хора! Аз толкова много празни приказки… Ако трябва един ден ще седна и ще ги записвам!

Елеазар Хараш: Простичко е. Отговорите са много прости. И затуй, когато си тренирал, всичко сложно е просто.

Присъстващ: Сигурно е така!

Елеазар Хараш: Иначе всичко просто е сложно. Значи, когато ти се хванеш да тренираш, просто Истината ще те научи. Няма на всеки да се покланяш и да казваш „добър ден“. Тя ще те научи. Ама някой не разбрал… Ти като си чист и Съкровен, където трябва да говориш, тя ти дава мярката. Дали някой те одобрява, просто е без значение. Тя самата, тя има грижа да те научи. Упражненията са от тебе, старанията са от тебе, усилията са от тебе. Още нещо, нещо по-Дълбоко: с усилия и старания няма да постигнеш, обаче, две думички: с Искрени Усилия – да. Ето, виж разликата.

Присъстващ: Огромна!

Елеазар Хараш: Ето, тънки разлики, на които Истината те учи. Огромна разлика. Много усилия може да хвърлиш, няма да имаш резултат. Обаче – Искрени Усилия – ще имаш резултат. И тогава ще говорим на друг език, на друго ниво. Дори и да ти кажа нещо неточно, ще разбереш, че е точно. Тогава, обаче, след тренинга.

Присъстващ: Тогава вече друг е преводът.

Елеазар Хараш: Някой друг?

Присъстващ: Някой път примерно срещаме хора, които обезателно искат контакт? Обаче Истината в нас казва да не контактуваме с тоя човек… Той, нали, вдига пушилка, ядосва се, отминава си и заминава. Според мен това е по-правилно, отколкото едно „здравей“ и цял ден да се чистиш след туй. Има мярка, нали, обаче някой път е по-здравословно…

Елеазар Хараш: Значи, по време на процеса на трениране, Истината ще има постепенно… който трябва ще изпрати за школа, който трябва ще го разчисти, и постепенно след време такива хора едва ли ще срещаш по пътя си, които хабят много време и енергия.

Присъстващ: Примерно: съседи пред блока…

Елеазар Хараш: Но преди това, преди това, нали, ти трябва да се учиш с хората на „нито близост, нито дистанция“ – така го казва Учителя. Значи, така е казано: „нито близост, нито дистанция“ – както искаш го разбирай. След време вече ще знаеш, защото някъде пък близостта може да поведе човека в Учението. Обаче то няма никакво натрапване там, няма капка, то е просто по свобода. Значи: Истината има грижа да те научи и след време да отстранява излишните хора… При условие, че ти си много отдаден, не само хора, предмети, вътрешни духове, които, нали, пият… И те след време кат’ идват, се сблъскват с таз скала, с Истината в тебе, нали, виждат, че си губят времето. Е, и при туй положение пак може да се случва някой път да идва някой натрапчив, но то ще се случва вече много рядко и за да ти изработи нещо дълбоко.

Същевременно има хора, с които трудно се говори; Учителя казва: „Говориш му вътрешно“. „Господи, дай му светлина и разумност.“ Значи, хора, които не умеят външно да слушат, на тях се говори вътрешно, без думи. Ако почнеш с думи, грешиш. С няколко думи, може би заради контакта и приятелството да тече. Аз имам хора, с които говоря за музика, кратко. Оставям ги, те каквото искат да си говорят. Виждам го, че той не става за разговор, обаче между нас тече приятелството; в друг живот ще му помагам, ако въобще има условия. Значи, съхранявам го приятелството, ’щото в момента няма просто, нали…

Присъстващ: Петьо, когато сме разбрали определен урок, трябва ли да се запише? В смисъл: много неща наблюдавам, обаче аз не ги записвам. Специално уроците, а не пропуснатите неща.

Елеазар Хараш: Значи: когато запишеш урок, думи изпуснати, все едно си хванала духа. Малко като детектив: все едно си го спипала натясно. И ти, като го наблюдаваш вечерта, вече на другия ден той ще иска да бяга, пък и ти вече имаш опит, от който… видоизменят се нещата.

Присъстващ: Аз имам предвид не само съвсем такива практични неща… има неща, които мен ми се струва, че е малко трудно да се опише целия урок с думи. Има неща, които са по…

Елеазар Хараш: Може много конкретно да се опише и кратко, със съкратени букви. Аз както имам такива формули: писано една формула, аз казвам съвсем друга; никой не може да я дешифрира, ама никой. Защото тя е друга, само че пише там друга. И освен туй тя съкратена! Значи, ако ти ми кажеш конкретно, и аз ще ти кажа конкретно, че може поуката. Но ти ми говориш общо, значи и аз ти откликвам общо.

Значи: този дневник прави пробив в Бога постепенно, защото Истината е Неговият метод и Той чрез Истината може да бъде силен вече в нас. И тогава вече може държавата, може разни сили да се опълчат, няма да има проблем. Както скоро един брат: там обир, банка, изкарват го него виновен, искат даже полицаите да го бият, заплахи, детектор на лъжата… Той идва при мен и казва: „Съвестта ми е чиста!“. „Ще им разкажем играта!“. Вкарвам нещо много благородно в туй: „Съвестта ми е чиста!“. Те искат да кажат на шефовете си в Англия, че има виновен, обаче той не е. Викам: „Тогава почваме!“. И взеха да се разреждат. Въпросът е обаче ние да има нещо в нас нещо Истинно, заради което да се хванем, а да не е, нали…

(Пауза.)

Значи, когато се отдадеш на този Дневник, и колкото повече Истината навлиза в тебе, и ти в нея, вече Бог може да се групира като сила. И в решителни моменти, и на мен ми се е случвало преди години. Значи, Бог в нас е по-силен и от държавата, и от света, и от властта въобще от властта, каквато и да е. Те казаха – милиция, митница, един кмет, някакъв инспектор, Държавна сигурност: „Не можем да се справим с тоз човек, защото в България няма закони“. Те така го изтълкуваха. Няма значение, те имат право да си тълкуват по своему. Но Бог в нас е по-силен от тези…, колкото и да изглеждат те заплашително. И всъщност туй води и до Свобода, и т.н.

Но при всички положения ще имате съпротива, като тренирате. Няма да ви оставят лесно, защото това е Пътят, който води и до Откровения, до Гносис, до Откровения от Бога. Среща: среща на Истината във вас с Истината на Бога и тогава вече става нещо много Дълбоко.

Самото Откровение е, според Гностиците, просто това е Спасението. То се случва в Душата и в Духа. На по-високото ниво в Духа, просто то е мярката. Преди това ще имате много прозрения, близки до Откровението, но въпреки това още не сте стигнали до Големия Мрак. Прозренията не са откровения, те са само упътвания. Тъй като след малко ще говорим за Мрака, вече нали, за тъмнината по-скоро, но в някои случаи ще наричаме и Мрак, така. Подразбира се за какво става въпрос: Мракът означава по-големи степени на тъмнината, докато вече самият Мрак се появи. Значи: в този скок вече, който е длъжен всеки Ученик да го направи, защото иначе ще приличаме на „старите“, които ще стават Ученици в бъдеще на Учителя. А пък Учителя иска Ученици сега.

Така че, сега ще ви прочета някои неща за скока. Те не са много. Става въпрос за голямата трудност, когато дойде в живота ви, тежкото страдание. Става въпрос за преодоляване, без външна помощ, събрани вътрешните сили. Чрез Истината те се събират. При Истинолюбието просто човек става мощен, съкровен, нали, и същевременно смирен, нали, и скромен, защото всичко туй е много свързано.

Значи, скокът е свързан с преминаването през голяма тъмнина. Самият Бог те въвежда в тази тъмнина, понеже иска да станеш Негов Син и Дъщеря. Значи, тука дявол няма, просто Самият Бог действа. Понеже вече е назряло, иска да станеш Негов. И да станеш неуязвим. Дотогава си уязвим, малко или много, нали, вече в Неговото Присъствие Той иска да те въведе, където се намира тази неуязвимост, тя е заедно с Него.

Другият момент е: докато не сте минали през тази тъмнина, значи, не може да бъдете преобразени. Частично – да; старание – да; уважение – да… Аз като чуя някой да „уважава“ Учителя и много мъчно ми става; то на Учителя трябва да си посветиш живота, какво уважение! Дето Лао Дзъ казва: „Малко обич, значи омраза“. При Учителя въпросът е на отдаване, почит, а не на уважение. Не може да уважаваш Учителя, или да го наричаш „доктор Дънов“ или „Дънов каза така!“. Той просто е…

Става въпрос за реално преобразяване и почти всеки тогава ще познае Дълбоката Реалност в себе си, ще му бъде дадено. И от туй его няма да остане нищо тогава. Просто това е, нали, привиден враг, но то просто ще бъде пометено. Именно това е целта – в таз тъмнина егото да бъде пометено. Както се е случило при Юда, при Христос, при много, при многобройни същества, милиони, и при Суфите, значи, те са минали.

Този Мрак помита всичко и дарява Дълбоко Видение за нещата, открито виждане на Духа. Самият Дух вижда вече, умът е отстранен; тоз, който си въобразява е отстранен. Всяко друго мъдруване извън това, както екстрасенси виждат, нали, с въображение, астрална вселена, нали, и подвеждат много други, това си е голям капан. Те пътуват с ума и с въображението, защото тука летвата е много висока. Да пътуваш в други светове, както особено Сведенборг и други, просто трябва да си победил изкушенията и вътрешно да знаеш, че е така, и да ги победиш. И Истината ти дава силата да се излъчваш, и не просто да пътуваш в други светове. Таз, следващата книга, която ще излезе януари, „Книга на тайнствата“ има доста по Учителя за други светове. Значи, знаеш защо отиваш там, с каква цел, с какво намерение: отиваш да разбереш една друга, по-дълбока Мъдрост. И на Луната има, Учителят казва, около 150 адепти, и на други места има. И отиваш, и разбираш нещо, което е реално Дълбоко, а не някаква разходка и някакви общи приказки, нали.

Другият момент е, че който е минал през този изпит (а тя, Истината, който обича Истината и тренира сериозно, тя го подготвя; тя самата е магнит, привлича този изпит да дойде; много е тясно свързано, но след Истината върви), значи, който мине после през този изпит, знае и то на Дълбоко ниво, какво казва и как да говори. Вече няма да пита, значи, въпроси няма да има. След тоз изпит, вече Бог заживява в него чрез Свои помагачи, нали, и вече няма да има въпроси не само външно, и вътрешно. Защото някои се свиват, правят се на въздържани, правят се на посветени, на много духовни, не питат, изглежда, че всичко е наред; изведнъж се случи нещо, има много такива примери, оказва се, че туй въздържание било плява, нямало е вътрешно покритие. Дето казва Учителя: „И рибите мълчат, ама не са мъдри!“. Значи, има мълчание…

Минавайки през тази тъмнина, се случва и друго нещо: Тайно Пресътворяване. Значи: умът и сърцето загиват. Пресътворяването се случва, завръщане, по друг начин казано: в Душата и в Духа. Вече не питаш: „Има ли Душа, има ли Дух?“ – реално ги преживяваш и можеш да ги видиш. Виждал съм няколко пъти Душа, и Дух – много пъти, но не може да се опише, то просто вие трябва да го… Казвал съм го, донякъде съм го обяснявал, но не е до думите, а до туй специално, вътрешно Дълбоко преживяване. Толкоз е велико нещо Душата, че някой път само едно навеждане и ме е смайвало, единият случай беше тъй, но навеждане, като погледнеш така…

Който е минал през тази тъмнина, вече има собствено, особено, специфично говорене. Значи: един от белезите – Мистично, не бърза да се изказва, да раздава мнения, не иска да дава много съвети на хората. Когато го питат – да. Но той самият, нали, не върви по този път. Когато го питат, вече Душата, човекът, сърцето на човека, донякъде Искреността му, може и самата Искреност, нали, може неговият Ангел да го е изпратил да пита, значи има нещо. Тогава вече той пита пълно и ти отговаряш по един начин, който е специфичен. С туй специфичното, даваш нещо на Душата. Дори и да не го е разбрала в момента, ако тя е подходила с Доверие, имаш какво да кажеш, и то не общи приказки, дори и когато думите са обикновени. Но в тези думи вече има Душа и Дух след туй изпитание, и внасяш нещо друго в хората, в които трябва да се внесе.

Отделно има вътрешни разговори, които продължават после, аз ги наричам Потайни Разговори. Знаеш каква мисъл Дълбока да изпратиш на човека, който има нужда. Няма нужда от много говорене, просто знаеш конкретно, Дълбоко улавяш нуждата му и колкото по-искрен е, по-хубаво. И някой път само с няколко думи е достатъчно, макар че някои обичат да говорят по-надълго. Те губят, но това е техен проблем. Аз мога да ги изслушам, няма проблеми, с Търпение, обаче въпросът е той с малко да ми го каже. Аз вече знам как да проникна и какво да направя за него. Защото, забелязал съм, че които много говорят при мене и дълго, постепенно почват да бягат и много рядко идват. Има изключения за по-дълги разговори, когато човек трябва да бъде въведен, когато е в началото, така няколко разговора. Но когато мои хора години наред са идвали и пак ме питат „какво да правя?“, аз все нещо ще им кажа, но, вече тоз въпрос има ли, значи липсвали са тези практики.

Никой неподготвен не може да мине през таз тъмнина. Затуй Истинолюбието е подготовката, както казах, те са свързани. Защото, когато човек е подготвен, той вече ще влезе освен в тъмнината правилно, без да полудее, без да има опасности, ще заличи карма, и същевременно влиза във Вътрешната Школа на Учителя. Не цитатаджиите, не Паневритмията – и тях ще ги обичаме, няма проблем, те са си наши душици. Фактът, че обичат Учителя, само туй е достатъчно да го обичаш един, млад, стар, начинаещ, какъвто и да е.

Но тук говорим за изисквания на Учителя. Той иска по-дълбоки изисквания от нас. Значи, тука се образува един Вътрешен, Свещен кръг. Той е извън: дали ще идваш на лекции, дали ще четеш, нали, преди всичко в тез практики и в тези, както казахме, Искрени Усилия. Не просто усилия – Искрени Усилия, Постоянни Искрени Усилия.

Който е минал през Мрака, придобива и друго нещо: едно Дълбоко, истинско Безмълвие. Не просто мълчание, нали, и вътре някаква суета, и пукнатини в мълчанието. Даже не и мълчание – Дълбоко вътрешно безмълвие. Това е една Дълбочина, чрез която може да предава някой път на хората, без да се запознава, да им предаде нещо много ценно. И той знае какво е, как да му изпрати мисълта. Оня дълбоко чрез Ангела си, Ангелът я приема, препраща я в подсъзнанието… Говорим за непознати хора, които заслужават някой път нашата помощ, говорим за случайно срещнати, нали, Духът има мярката.

Значи, безмълвно състояние. Това безмълвно е Надменталност, даже в по-дълбок смисъл е Наддуховност. То спада към едно Божествено… принадлежи не на Душата, а на Духа.

И другият момент е, че при това Изпитание, Голямото Изпитание, към което вървите много от вас, змията вече е овладяна. Разбира се, това е в известен смисъл и Малкият скок, обаче вече в третото око вече почваш реално да виждаш нещата. Змията е свързана с третото око, когато е овладяна. Докато Мракът вече овладян, той е много Дълбок въпрос, не говорим за Върховния Мрак, говорим за друга степен на това, там вече се стига до Висшата чакра. Тя именно (Третото око не дава голямото различаване, с третото око не можеш да разбереш някой път кой ти говори. Може да се досещаш, да поназнайваш, някой път да налучкваш.), Висшата чакра ти дава, именно, по-големият Мрак, не Върховният, вече дава туй различаване.

Това бяха… Не исках много да ви говоря, някои неща да ви загатна. Вече те във вас ще работят, нали, и вече вие… Така, ако имате някои въпроси…

Присъстващ: Петьо, я кажи сега, колко, според тебе, като ни гледаш така, имат право да дава съвети, или да напътстват?

Елеазар Хараш: Почти никой.

Присъстващ: Не, според мене никой, „почти“ никой. Не е баш на най…

Елеазар Хараш: Да, сега ще ви го уточня туй защо казвам „почти“. Значи: при вас идват хора, които тръгват, имат нещо хубаво в Душата си. Нали, ако трябва да им кажеш нещо… Сега, то може да не е казано точно, може да изглежда като съвет, може да е споделяне, може да е закони, някаква мисъл, той може да бъде въведен и после няма значение, дали ще изпревари много други. Но ние, щом е дошла една Душа при нас, нещо има малко да кажем. Въпросът е обаче да не се правим на големи съветници и да сме много скромни, кат’ го казваме. Да не се представяме, че така, големи неща, и в туй скромното, то прави хубаво впечатление. Таз Душа после вече, кога Учителя Сам ще я поведе: кога ще я изпрати на по-точно място да говорят, кога вътрешно ще говорят, кога ангелът ще стане силен и ще я поведе, но това е вече друг момент. Затова има „почти.“ От таз гледна точка, значи, почти всички могат, така, в името на Смирението, на скромността, да казват по нещо, при условие, че ги питат. Значи, не: „Искам, вижте ме, аз знам, така и защо да не кажа много неща…“.

Присъстващ: Според мен, не ми харесва отговорът, ама…

Елеазар Хараш: Да, да, няма проблеми!

Присъстващ: Добре, според тебе колко от нас са успели да въведат себе си, че да въвеждат и други, ’айде да чуем сега!

Елеазар Хараш: Тука въобще не става въпрос за въвеждане.

Присъстващ: Себе си!

Елеазар Хараш: … а за едно леко упътване.

Присъстващ: Себе си!

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Петьо, кого ще упътиш, ти като не си се упътил? Като ни гледаш така, колко сме се упътили!

Елеазар Хараш: Да, но дошла една Душа, която е изпратена от нейния Ангел. Ти можеш една малка помощ…

Присъстващ: Ето, тези неща, които казваш много от нас стават професори. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Техен проблем, те ще се отклонят от Учението…

Присъстващ: Всъщност направо според мен, туй, което ми казваш е, че никой няма право да говори.

Елеазар Хараш: На високо ниво – никой. На високо ниво.

Присъстващ: Кажи го тъй!

Елеазар Хараш: Обаче има средно ниво.

Присъстващ: Е, полу-ниво, има.

Елеазар Хараш: Има, да, полу-ниво. Но дошла е душичката, може тя да потегли от тебе. Може и чрез тебе да се запали.

Присъстващ: Няма нужда, не може да не ги знаеш!

Елеазар Хараш: Не, може да има една кармична връзка между вас и ти да си приятен за нея, и тя чрез таз приятност да тръгне и да се запали повече от тебе…

Присъстващ: Точно това, според мен, много от нас се увличат да говорят и точно тези неща, които казваш, по принцип, дават повод да стават „професорите“ „професори.“

Елеазар Хараш: Те си носят отговорността. Сега ще ти кажа един момент: когато не тренираш Истината, затуй Дневникът е много важен, когато изпуснеш някой път няколко думи ей, така, да ги кажем условно „професорски“, вече този Духовният скок се отлага и някой път само от няколко думи може да се отложи с години. Вече може да го чакаш колкото си искаш. Ето защо отговорността е много голяма. Ето защо на високо ниво, казвам…

Присъстващ: То всъщност това е истинското ниво, другото е…

Елеазар Хараш: Разбира се, но ти не може изведнъж да стигнеш до истинското ниво. И самото слънце, казва Учителя, не изгрява изведнъж, значи, има един постепенен… Това е компромис, вярно е, промеждутъчно е, затуй казвам „почти“, затуй не казах „изцяло“. Обаче, за да стигнеш до високото ниво, трябва да минеш през такива малки въведения. И някой път може много такива Души, хубави душички, които чрез малки, така, неща казани, може и да не е точно съвети, думи, споделяне… Просто няма с кой да сподели. Аз имам такъв случай с един брат, който с двама човека се разбираше, с трима общо: аз съм единият, единият баща му, който е починал, и един съученик, който не става за разговори. И един път разбрах, че ако не му бях отделил внимание, и да му поговоря така, съвместно да си поговорим, отиваше към самоубийство. И сега продължава да идва и вече е по-добре. Преди смяташе, че откакто идва на лекциите, животът му се е объркал. Нищо, обаче всичко постепенно се промени. Значи, от малкото тръгна, и сега вече така нещо в Душата му има… Не че съм му помогнал много, нали, но нещо е станало там. Ето, такива хора като дойдат при тебе и при който и да е, нали…

Присъстващ: Разликата каква е: че Мракът за нас е едно, ти си го минал. Ето, точно там е разликата, дето според мен, много хора се подхлъзват.

Елеазар Хараш: Те ще платят това „подхлъзване“.

Присъстващ: Ти като кажеш „Аз“, ти имаш друга Мъдрост, нали…

Елеазар Хараш: И аз много неща не знам. Обаче пък поне знам вътрешно на кой, как, доколко, според… Както и да е! И то защото ме учат, а не защото аз знам. ’Щото Истината, ’щото Учителя ми дава методите. И затуй аз нямам въпроси от е-е-е, от много години, нито външни, нито вътрешни. Но съм намерил помагача си, някак си съм спечелил Доверието. Туй става с усилия, което всеки може да го постигне при голямата мобилизация. А защо да не кажеш… Ти може да отблъснеш много Души, като кажеш „аз не съм“, „не съм достоен за съвети“, „нямам какво да ти кажа“, това пак не е начин. Пък чрез тебе е трябвало нещо да потече. Покрай думата потече една хубава енергия, ти си имаш хубава енергия, и таз душичка, там е приятно и постепенно, после може и книжки… Обаче всичко… трябва да се гони онова, естественото.

Присъстващ: Може ли да кажа нещо? Аз си мисля, че нашата основна задача е да се научим да бъдем извори. Не може изворът да каже „аз нямам право да тека“. Въпросът е обаче наистина да бъдем извори, а не да се опитваме да даваме нещо от нас. В смисъл това е една много тънка мярка, не трябва да се затваряме и да спираме това, което чрез нас се дава. Но и не трябва и пък ние да се опитваме да даваме, защото ние от себе си, според мен на каквото и ниво да сме, в крайна сметка, Бог е Единство и Бог е Единственият, само Той може истински да дава.

Елеазар Хараш: Значи, има един момент, в който като говориш и личи си Смирението и скромността. За вътрешен момент говоря, не е външен. Туй Смирение и скромност, тогава вече и туй, да го наречеме „съвет“ или какво, има оправдание, иначе няма да има. Ако егото говори, даже и хубави неща да говори, аз не искам да ви слушам. Какво може да каже егото? Обаче когато вече има едно смаляване, едно старание, едно смиряване, значи вече… Целта е като си говорим, ние си говорим не само с хората, Р. Аз като говоря с тебе, аз говоря с Бог в тебе, и ти говориш с Бог в мене, и Бог в нас трябва да се разбира. И някой път идват такива хора, разумното в нас, за да се разбира, за да може след време пък да потече и Бог оттатъка. Дори и да не те разбере някой път, ако го кажеш правилно и с хубаво чувство, неговият Ангел ще намести нещо, ако умът му… ’Щото има такива хора, и аз имам такива приятели, които, той първата му реакция винаги отрицателна! Ако му кажа: „Харесвам някаква музика!“, той казва: „Тя е лоша, само тази е хубава“ примерно. Нека си каже своето, аз после му казвам кратко нещо, ако той разбере. Но има хора, с които разговорите са приключили. Значи, не съвети, точно, някакво леко упътване може да направим, посока, по закона на Свободата – естествено, скромно и тогава вече отгоре… Може тоз човек да тръгне чрез тебе и след време да се запали. И Учителя после да му каже: „Ела при Мене!“. И някой път това може да се реши от малко думи, малко точни думи, старателни, но не „професорски“, което ти не случайно хубаво го каза: няма „професори“ тука въобще.

Присъстващ: Тез неща можем да си ги говорим, с говорене, със споделяне, с напътствия, с въвеждане, извеждане; въпросът е, не е ли дошло време, когато всеки трябва да млъкне много здраво и аз това очаквах да кажеш. Просто в момента никой не става и всеки трябва да въвежда много здраво себе си, което не изключва да станеш някакъв аскет, да млъкнеш, да се правиш на интересен…

Елеазар Хараш: Именно, не трябва крайности, крайностите са от ума…

Присъстващ: … или от сорта на някакъв, как да кажа, особен и т.н., изключвам това нещо.

Елеазар Хараш: Братя и сестри има тихички, които много не говорят и са много Дълбоки води. И някой път аз съм слушал такива, които дават съвети, пък оттатък знам, ’щото от години ги наблюдавам, просто не е на място. Тя те изслушва, да, приятно е, ти даваш съвет, пък тя, тя може да ти дава, нали. Повечето са сестри, напредналите като цяло така, ако трябва да бъда точен. Обаче, понеже е скромна, и оня говори общи неща, тя си слуша, нали така, и не един път, и не два пъти.

Присъстващ: Може ли само да кажа нещо: доколкото аз схващам, заради Истината в човека, то се усеща кога трябва да му кажеш нещо. Примерно: в Бургас като идваш на лекциите, моите колежки казват: „А, тя С. какво те зарибява…“. И тя казва: „Ама как ще ме зарибяваш, ти ми даваш свобода!“. Примерно говориш , усещам я, има глад за Мъдрост. Чете, седи с цели часове, мъжът почнал да се притеснява – чете. Казвам какво казва Учителя: „Трябва три крачки напред в морала, една крачка в познанието“. Говоря: „Моли се, пречиствай се“ – няма чуваемост. Спира контакт. Сега, не знам след колко време ще се възстанови. В един момент тя, енергията изтекла, дала се е специфична храна, обаче я спират, за да… за нейно добро, може би, не знам. Значи, имаме право да говорим, обаче аз стигам до извода, че даже някой път на човека му казваш това, което той иска да ти каже; след малко той го казва същото, обаче няма чуваемост. И стигнах до извода, че по-хубаво е вътрешно да му говориш на човека, отколкото външно да изказваш някакво мнение. Даже някой път само посягаш да кажеш нещо и вече са в опозиция.

Елеазар Хараш: Значи, така, както ти си го казала: „Пречиствай се“, така и така, това е начин да отблъснеш човека. Това е просто много точен метод. Така не се говори. Затуй казвам, трениране на Истината. Аз имам в Бургас една… ако си спомняш онази рускиня, тя преди идваше, знам, че с нея не мога да говоря. Ние един път изнасяме лекции, тя отзад прави упражнения. Няма проблем, не е до упражненията, но просто тя е друг свят. И в главата е как да скрие от мъжа си парите. „Вече, казва, ги скрих в главата си, ново Евангелие пиша…“ Едни неща, не искам да ви занимавам, нали, във всеки град почти имам някакъв цвят такъв. Те, те са ми приятни, тя ми е приятна, нали, и тя го знае и затуй някой път идва и казва: „Чакай да си поговорим“, но там разговорите на дълбоко ниво не могат. Затуй нещо мога да кажа, усетила е нещо приятно, защото отвътре изпращам хубава мисъл или нещо малко съм казал, нали… „Аз пиша нов завет“ – и там пише, нали. „Парите вече мъжът ми не може да ги вземе, ’щото са в главата ми, скрих ги…“ Както и да е.

Да, има думи, Истината ще те научи специфични думи, скромни, тихи, с аура, внасяш ги в човека. Вече той доколкото е отворен, защото има една Свобода, според туй…

За тъмнината като говорихме, значи: Бог ни въвежда в нея, понеже има особена Любов към нас, не просто някаква любов към Учениците, нали, защото те са неща, които ще влизат в Новата раса и които ще трябва да помагат на други. И Р. е прав, като ти не си въвел себе си… Така че високата летва си остава, но и туй си остава, което ти казах – „почти.“

(Пауза.)

Значи: когато казваш на някой, в случая „Пречиствай се!“, никой не обича този морализаторския тон, никой. Няма такава Душа, която, начинът да кажеш на някой алкохолик „не пий!“ – още повече ще пие. Но можеш да му кажеш: „Ще дойде ден, когато Бог ще ти помогне“. Не определяш! И ще остане нещо. Той дори да не го приеме, но нещо в Душата му по-нататък, малко… Ако сто човека по улицата му казват, примерно… ’Щото една сестра в София, възрастничка, идва много години на лекциите, мъжът беше голям алкохолик; тежък случай; молитви, молитви, години наред – няма резултат. На шестата година има резултат: преобразяване. Дошъл е, значи… Просто имаше Търпение тя, много е сериозна, много постоянна; значи, в един момент се дава.

Целта на Бог с таз тъмнина е, което е много важно, Той иска да се отървем от собствените си разбирания. Ние мислим, че са важни, че са… Затуй, който тренира, е много важно, който тренира някой път знае кога да е строг, за да спаси една Душа, да я завърне. Има случаи, когато ако говориш меко, лошо става. Знае кога да е строг, знае кога да е мек, знае кога да е… мярката, просто има мярката.

Присъстващ: Петьо, размишленията ли ни помагат да се освободим от нашите разбирания?

Елеазар Хараш: Значи, те не помагат, а въвеждат след време към истинската медитация, защото размишленията не са още медитация. Те са въвеждане. Туй въвеждане може да трае много време, може да трае малко, но когато е старателно и искрено, самото размишление след време ще стане, както самият нечист ум ще стане духовен ум, много пречистен слуга. Значи, размишлението ще стане Медитация. Медитацията е сливане; размишлението е подготовка. При сливане вече с Бога, с Висшите Същества, те вече в нас разрешават въпроса. Има една такава формула, понеже се сещам, който иска, тя спада към важните:

„Господи, ти разрешавай всички мои въпроси във всяко отношение“.

И така, от там ще тече една помощ. Пък една друга ограждаща, скоро я дадох, мисля че може би не на всички, тя също е много важна, преди време ми я даде Учителя:

„Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг“.

Те са такива, за цял живот, от тоз род.

Присъстващ: Може ли първата формулка да я повториш?

Елеазар Хараш: „Господи, Ти решавай всички мои въпроси във всяко отношение.“ Туй важи и за наши близки, като искаме, кам тях: Ти решавай въпросите на брат еди-кой си, сестра еди-коя си…

Присъстващ: Това включва ли детайлите? Пак трябва да се карат формули за детайлите, защото ако ги караш общо, универсално…

Елеазар Хараш: Когато в случая ги кажем общо, Бог знае кое е частно. Ние не знаем, Той знае. Някой път ние не знаем даже дали може да помогнем, въпросът е обаче да сме Искрени и да искаме. И когато действа и Любовта, пък, и Истинолюбието, методът идва. Методите почти трудно е да се намерят в книгите, обаче Любовта ги изтръгва, просто идват.

След време Истинолюбието ще те заведе до, индианците го наричат Дълбока Свещена Почит. Таз Почит, сама по себе си, тя вече е отношение, тя е към всичко. И тя се превръща и в Спасение, при тях е по друг начин. Но това е нещо много важно: Свещена Почит към всичко.

(Пауза.)

Какво казват гностиците за кръста – Голготата:

Кръстът е Тайният предел на развитието. Той е границата между външния космос и плерома, и Пълнотата. Значи, там се решава дали човекът ще се върне във външния космос, или ще влезе в голямата Пълнота, точно на кръста.

Кръстът спасява човека от голямо проваляне във външния космос, така казват гностиците.

Кръстът е мярката в този свят. Той е пълно отделяне на Висшето от нисшето. Тука няма донякъде, тука вече е Висшата мярка. Значи, пълно отделяне на Висшето от нисшето, затова кръстът е символ на този свят, тук се решава кой ще остане във Висшето чрез кръста; кръстът е мярката.

Кръстът е чужда среда за всичко нечисто. Чрез него се преодолява външния космос, значи, всички земни неща. Защото според гностиците например всяка нечиста мисъл, това е разколът, къде ще го търсиш; това е вътрешният, истинският разкол, а не някъде се разцепили братя, сестри, църкви и т.н. Значи, всяка нечиста мисъл поражда разкола, според тях, и те са прави.