Елеазар Хараш: Е, П. скоро на улицата, там, така: „Затрупана съм с дяволи, какво да правя?“. Толкоз време сме говорили, ако ти не си разбрала тези елементарни неща: как да се справиш с тях, как да ги завържеш… И когато само одобряваш нещата, но не практикуваш: тези дневници, тези формули, това потапяне в тези свещени книги, няма значение какви книги на кои народи… Аз разбрах, че Теун Марес също проучва многобройни религии и учения, и аз тъй правя. Нали така? В туй отношение, защото всичката Мъдрост е едно, всичката Мъдрост. Нали? Даже скоро се домогнах до учението на Халдеите, догодина ще говорим. Не можех да го пипна, много време ми се изплъзваше специално това, но пипнах му есенцията, така, и го хванах, нали, но имах си време. Става въпрос, че всичката Мъдрост няма деление. И той обичал тоз подход – така да проучва много неща, което е много хубаво. Даже, ако той не си допише тези книги, Сентенции за Толтеките, аз му казах днеска на моя човек от Англия: „Аз ще ги издам!“. Ако се откаже – обещал е, не е обещал – а е казал, в едно изказване скоро там, интервю в руските книги, че „Завръщането на во`йните“ ще бъде 10 тома. Ако се откаже, аз ще ги напиша. Ще го чакам обаче твърдо – ако разбера, че се е отказал, нали, да го усетя. Но засега четвъртият том е излязъл, ще го имаме след време, обещаха ми го моите хора от Англия, имат го на руски. Догодина ще преснимаме много неща, които… няма проблеми, тази година други задачи имаше. Но януари, февруари там, всичко ще ви преснемам, така, които искат, нали, да изследват.

Присъстващ: Аз си мисля какво ще стане, да речем: получаваме първо отговора, пък да се помъчим да зададем правилният въпрос?

Елеазар Хараш: Значи, човек, който е много искрен към себе си…

Присъстващ: Защото всички отговори са вътре в нас. Аз например съм си отворила една тетрадчица и си задавам един въпрос. След време отговорът ми идва отвътре или чрез Словото.

Елеазар Хараш: Значи в Духовен смисъл е тъй.

Присъстващ: Старая се да не питам.

Елеазар Хараш: Във върховен смисъл не е тъй. Даже реалността не е в нас. И затуй тринайста чакра (обяснявах там, в София, стана въпрос), тя показва, че реалността не е в нас. И отговори има в нас на много нива, но Истинският отговор не е отговор. Той е просто твоята Същност, той е повече от отговор. Ние трябва да се домогнем до там и няма да искаме даже отговори. Защото Толтеките задължават вътрешният диалог да се спре. Даже и разумно да говориш със себе си, и това трябва да изчезне, ако искаш, там, да се домогнеш до Бездната, където е Отговорът на отговорите, т.е. такава велика Пълнота те залива, и че вече няма въпроси и отговори. И както Чжуан Дзъ казва: Няма нужда от техники, методи, медитации – просто разбирай. И там, дето ви казах за него, нали, с радост погребал жена си и себе си – това е подходът на Даосите. Няма там такива цветя, мъки, скърби, въобще няма такова нещо. Радост е, ами: живял си толкоз време с такава Душа, как няма да благодариш, да си радостен, как можеш да имаш друг подход въобще! Трябва да си неадекватен, трябва да си нещо болен, за да страдаш, да се мъчиш, да се привързваш. Нали? Като скоро: имах там, със Стара Загора, един спешен разговор искаха – добре. Участвал там в една катастрофа, и мисли допускал, и в неговата кола станало; зациклил – не може да се развива. Какво ще постигнеш с отчаяние? Ти се отчайваш, нито на себе си помагаш, нито на близките, нито на умрялата, тя вече си заминала – негова братовчедка. Час и двайсет минути го отпушвах, нали, да може, да тръгне – и накрая се получи, нали. Но трябваше да намеря, разбира се, точните думи, нищо друго не ми трябваше. Точните думи ги намирам, като изпъдя себе си. Исках Учителя да му каже нещо, молих се – получи се, човекът светна, пак иска да идва. Викам: „Добре, когато има време, обаждай се там по телефона за среща“. Но при Даосите това е, нали: и животът, и смъртта са игра. Докато истинският живот, той вече е в Духа.

Значи, да ви отговоря на този въпрос: Какво нещо е неадекватност – от гледна точка на Толтеките. Значи, те го наричат промъкнал се посредник. Тези същества, казват Толтеките, нямат своя енергия. Те са нереални, но ако уловят енергия, поради невежеството на хората, поради загуба на Будност, на Любов и т.н., значи, ако уловят енергия, започват да живеят. Ако ограбят голямата енергия на човека, могат да станат по-реални даже от него. Значи, виж докъде може да отиде. Значи: ако ограбят голямата енергия на човека, могат да станат по-реални от него. Защото в човека малко, или много, има нещо призрачно. И онези са призраци, но могат да станат по-силни, по-гневни, по-престъпни, какво ли не. Тези същества правят с човека особен вид „енергиен бизнес“. Значи, дават му нещо и му взимат енергията. Той се радва, получава нещо, обаче „бизнесът“ работи. Всичко това е една много тънка и особена война, за която преди време говорихме, войната с паразитите. Значи, всеки трябва да обяви война, разумна война – тя е без борба. Дето казват Даосите: „Астрологията е без звезди“ – това е истинската астрология. Щом има звезди, значи: остай се! Туй беше, така, като идея, първият въпрос, така, за размишление.

2. Вторият въпрос е: Защо е важна Любовта към Истината?

Ще го разгледаме, така, от Окултна гледна точка и пак от гледна точка на Толтеките. Защо е важна Любовта към Истината?

Ако си спомняте от последната лекция, там, значи, за Дзен въобще не е важно здрав Дух в здраво тяло. Такива въобще глупости там не вървят. Там е важен стремежът към Просветление, конкретно. Постигнеш ли туй, няма значение дали си болен, или здрав – ти царуваш. Не постигнеш ли туй, пак няма значение дали си болен, или здрав. Здрав Дух в здраво тяло е доказателство и доказало в милионите години, че това нещо прави много карма. Всички в начало, които са имали здрав Дух в здраво тяло, това способства да правиш яка карма, отклонения, каквито си искаш. Понеже си здрав, можеш да ходиш на много места, да правиш и престъпления, и грешки, и всичко. Тез неща в Дзен не вървят. Там такива неща няма. И както, ако си спомняте, казахме, че трябва ли да се отделя време за Дзен? Няма отделяне, всичко е Дзен. Няма откъде да го заделиш туй време, то просто го няма, защото Дзен е всичко.

Освен туй, в Толбухин, като имахме разговори, за здравето, като ставаше въпрос, казахме, че Любовта в най-висшия смисъл, това е здраве. Така че, както и да се въртим в Учението, трябва да изберем тоталността на Учението: Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго после ще е правилно. Дори и когато изглеждаме неадекватно, както има Суфи, дето се люлеят и са пияни, правят се на пияни, дето ги наричат мъдрите идиоти – те са прави. Учените, които им се присмиват, да му мислят! Те не знаят за какво става въпрос: какво означава да си пиян от Бога, да пиеш виното на Бога, да пиеш виното на Любовта!

Да, сетих се за една Суфи случка, скоро я четох. Значи: на един цар му се разболял синът. И понеже той трябвало да бъде заместник на царството (аз със свои думи я разказвам), и този син си внушил, че е петел. Застанал до един стол, там да живее, и никой не може да го разубеди: „Аз съм петел“. Той – представя си като петел, неговата храна, неговата походка, всичко просто. И никой не може да го разубеди, и царят не може да го изнася навънка, ’щото да не се изложи. Хем иска да му стане заместник, лекари най-знаменити, всички учени редуват се, който може, най-видните там – никой не може да му помогне. И накрая идва един идиот Суфи, нали, от мъдрите идиоти (изглеждал малко на луд даже), казал: „Твоите учени не могат, само един луд може да го излекува, аз мога. Нали, нищо не искам от тебе, дай ми го!“. Отива, и той става петел като него и почват съвместен живот: така, така, така, от време на време му казал: „Абе, малко да се облечем като хората, така“. „А, не, ще станем хора.“ Суфи му казва: „Не, туй няма да ни направи, ние пак ще си бъдем петли“. Пак така, така. После: „Дай да се храним, да оставим тези зърна, дай да седнем на софрата“. „А, ще станем като хора.“ „Вътрешно ние сме петли, нашата същност си я пазим, няма да им казваме.“ Постепено, постепено – станал човек и го излекувал. Хем е символ, нали, хем е много тънка история. Значи: един луд може да свърши неща, за които учените хабер нямат.

Значи, тази година повечето от вас ще имат задача да тренират другата Будност, Отвъдната – ловци на енергия. Значи, от всяка ситуация, особено от трудните: обидите, болести, трудности, проблеми, да изтръгнеш енергията, да се заредиш, да я трупаш. Толтеките – за тях е много важно да трупат енергия. Те го наричат звезден ключ за проникване в други светове. После ще видим там един от другите въпроси как (те имат идея) правилно… как да ритнем зодиака. Въобще там зодиакът с всичките му положителни планети, качества как да бъде изритан, ’щото е голяма илюзия. Те го наричат звездната скала. И наистина, това е една голяма илюзия, която е ограбила много хора. И те си играят на плюсове, на минуси, на зодии и въобще. Звездната скала означава натрупана нечиста енергия, заедно с плюсовете – тя трябва да бъде отстранена. Те имат методи за всичко – такива изследователи, страхотни!

Исках да кажа от хубавата гледна точка: Будният е всякога ловец на енергия. Значи, какво му се случва: дали умира, дали е болен, дали му виси живота – той живее в царството на енергията, той я улавя, той я изтръгва, той я трупа, и след време прави скок от тоз свят, освобождава се от тоз свят. Въобще, за да имаш връзка с Орела да имаш връзка с Бога, ти трябва много силна енергия, динамична. Затова Учителя казва: Любовта е всякога динамична, всякога.

Присъстващ: Той, Теун Марес казва, че ловците на енергия трябва да практикуват и безпощадността.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не безжалостта.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Просто трябва да умееш кога да излезеш да ловуваш, точно какво трябва да уловиш…

Елеазар Хараш: Да, то, като станеш во`йн…

Присъстващ: …за да изпълниш целта.

Елеазар Хараш: Да, да, станеш ли во`йн, установиш ли се в това, вече някакво висше Същество, изпратено от Орела, ще те обучава. То ще те научи как да я ловиш. Ние говорихме: като те гони тигър, да му уловиш енергията. И страхът, и той да те хване. Е там, ако си спомняте, имаше една случка с Дон Хуан и Кастанеда, като ги гони един тигър. Дон Хуан няма проблеми, казва: „Той ще изяде тебе“, на Кастанеда, той е искрен. „Защото се страхуваш.“ Той въобще е искрен, нали – това е силата му. Това е много велик Учител, нали. След време ще говорим за неговата Мъдрост – нещо страхотно! „Ама защо толкоз ми даваше да пия тези, там: мескалито, пейота?“, нали, „Защото си глупав.“ Той директно говори на Кастанеда. Питат Кастанеда в едно интервю: „Дон Хуан вярваше ли ти?“. „Не.“ – и смях. Толтеките са безпощадни като Искреност. Абсолютно безпощадни – на другите прощават грешките, на себе си не прощават. Това е правилната мярка. И по тоз начин те растат правилно, израстват. Те влизат в развитието.

Присъстващ: Защото са в сътрудничество разумно със самия живот.

Елеазар Хараш: Дон Хуан се е борил много с Кастанеда, т.е. Духът с ума – това е символ. Той искал да научи ума да стане Духовен, да мине през магията, но да я надрасне. Но Кастанеда се застоял там. Все пак към края на живота си за някои неща съжалявал, донякъде се е пробудил, докоснал нещо от Третото внимание. Но примерно нищо не знае за третия пръстен на силата, за който говори Теун Марес. До двата пръстена нещо знае, но третият пръстен е връзка с Нищото. Не е още за Кастанеда, защото той, умът винаги се плаши от Нищото. И не знае, че там му изчезват проблемите, там егото му изчезва, всичко излишно изчезва там. Защото то, Нищото, няма да те приеме, ако ти си нещо, ще те остави.

Присъстващ: Нещо там за Силвио Мануел?

Елеазар Хараш: Да, за Силвио Мануел имаме там едно Учение за Мрака. Днеска не съм го планирал, ама, така, в… пак за Толтеките. Това е друг Толтек, така – много дълбока вода. Той се е посветил да изучава Орела в Мрака специално и го е открил там. Ти навсякъде го откриваш, когато имаш идея, когато влизаш с Духа си. Тогава ставаш особен наблюдател, не като ума, нали, да гледаш, а просто виждаш, нали. Но и за него ще посветим след време.

Голямата особеност на дневниците е, че наблягаш на думите си. Когато не знаеш нещо просто си признаваш, няма какво да се правиш на знаещ, просто: „не знам“. Но дебнеш думите си да не ги казва умът, Душата ти и Духът да се произнасят. Всяка неточна дума, да не говорим за лъжата – това е прекъсване на жизнената енергия. И понеже Толтеките трупат енергия, за да могат да се осребрят и да влязат в Орела, да надраснат и светлината, и тъмнината, и те следят всяка дума, и всяка неправилна дума, и нечиста за тях е прекъсване на жизнения поток. Иначе винаги текат в Орела, в Пълнотата, и всичко това без опит не може да стане, ако не му се посветиш – това е ежедневието. Значи: трябва да го вкараш в ежедневието си. Кажеш ли утре, вече можеш да стане догодина и другия живот. То е днеска. Някои мислят, че Истината да говорят – да говорят строго и лоши думи. Лошата дума също ти прекъсва правилността. Истината има много точни думи, нали, и тез думи те зареждат с енергия. Кажеш ли лошата дума, зареждането прекъсва. Но някой си мисли, че казал Истината: Истината не говори така. Тя има много точен подход, много правилен и там думите са подбрани. Например: едно погрешно мислене на много хора (включително и на духовни хора, и братството, така над деветдесет процента, тъй наречено Бяло Братство – иначе са хубави души и в бъдеще много от тях ще станат ученици на Учителя, защото Го обичат, разбира се, Учителя не иска ученици в бъдеще, но туй е друг въпрос) те смятат, че светът е несъвършен. Много голям капан и много голяма грешка, и голямо заблуждение. Светът е несъвършен, когато Бог Го няма в тебе. Когато Бог е в тебе, нали, вече погледът е съвсем друг и светът просто го виждаш по съвършеният начин, защото Бог в тебе вижда. Ние трябва да Му дадем Той да вижда. Така че, светът си е съвършен, той няма какво да се подобрява. Самият човек, туй, което говорихме и в Дзен – там казахме на последната лекция, че според християните смисълът на живота е в Библията, според мохамеданите в Корана и т.н., Дзен казва: Смисълът си ти. Ако ти си смислен, всичко е смислено, ако ти си безумен, значи и твоята Библия, и твоят Коран, и т.н… Светът е съвършен, но чрез Неговия поглед, чрез Божия поглед. И това наистина е така, няма какво да се подобрява.

Значи: защо е важна Любовта към Истината?

Присъстващ: Ако няма Любов, Истината убива по някой път. Когато не се каже точно.

Елеазар Хараш: Само Любовта може да я понесе. Значи, Толтеките са стигнали до един извод: че за да понесеш този свят и трудностите, трябва да се домогнеш до едно качество – Благоговението. Имаш ли Благоговение към нещата въобще ти ще понесеш всички трудности в тоз свят, които ти се изсипят. Нямаш ли, вече това е друг въпрос. Въобще: това са много редки такива изследователи на съзнанието, които, разбира се, и в другите народи ги има по малко, но те са нещо много специално. Тоз закон, между другото, той е свързан и с Пустотата, и с Чистотата. И оня съвет, който казахме на лекцията, толтеките, които го дават… Толтеките от първото внимание дават съвет на война от третото внимание, значи: когато се яви трудност в живота, въведи я в своята Пустота. Туй означава в твоята Чистота, в твоята Дълбочина, и тя угасва. Но ако имаш его, няма къде да я въведеш трудността. Тя ще те въвежда в проблемите. Значи, въпросът е да знаеш, кое, как, затуй трябва да станем во`йни, но такива: тихите, скромните, смирените, побеждаващи без борба, по вътрешен… Когато един човек е неразумен, няма какво да му говориш. Учителя казва: Ще му говориш мисловно. Ето примерно, случай давам конкретен – Петър Димков, значи: някакъв го критикува, без да го е виждал там, рецептите му, дето не лекувал както трябва, нали, нещо… И на някаква конференция или какво, взел думата и там го критикувал за разумни неща. Петър Димков му намерил някаква снимка, и почнал да му говори на снимката: „Братко, така не се говори, ние сме с тебе приятели, трябва да се разберем, трябва да намерим някакъв начин“ – на Душата му. И след време оня го срещнал, взел да се извинява и взел да го харесва. Значи, това е един такъв хубав начин на говорене, ’щото някой път хората като им говорим става по-лошо, трябва да усетиш. Значи, такъв човек или трябва да му дадеш книга, или той да си намери, но която той си иска или вътрешно най-хубавото, Учителя казва: Ментално говорене. Другият вариант е, като спи. Изпращаш му хубави мисли: ако е неуверен – ще му изпратиш мисъл за увереност. Въобще, ако ти е враг ще му пожелаеш приятелство, Бог да бъде между вас; да успее по своя път; всъщност врагове няма, но така условно казано… Значи, всичко: тези дневници, тези практики, тези дневници по безупречност, някои както карат – това е трупане на енергия, за да влезеш във Вселената на Духа. На толтекски език означава така да я натрупаш, за да имаш ключ да скочиш, да влезеш във Вселената на Духа. И те казват: Таз Вселена не е нашият дом. – ние може да си въобразим, да го приемем това внушение, но тя не е нашия дом – външната. Можем да живееем, да я обичаме, но нашият истински дом е навътре. И туй, което Айнщайн не е можал да разбере, нали, просто, защото е учен, защото не е Посветен, защото не е… защото е далече от тези… Вселената се разширявала; Вселената постоянно се вглъбява, но той туй не може да го разбере, макар че донякъде и той се вглъбявал.

Така, значи: защо е важна Любовта към Истината? Първо: защото това е метод. Тази Любов натрупва, Толтеките го наричат магическият кристал. Значи, като имаш Любов към Истината, към Орела, натрупваш така нареченият магически кристал. Този кристал се превръща в ключа към Свободата, така казват те, а Толтеките са винаги прави, те не спорят, те просто изнасят. Значи: превръща се в ключ към Свободата. Тази свещена енергия пробива обикновената реалност. Таз натрупана енергия прави пробив. Този пробив става въпрос: и на астралния свят, и на менталния свят – това е все обикновената реалност. Тази особена връзка с Истината сформира съвсем друг вид енергия. Значи: става въпрос за нова енергия, ново качество на енергията. Именно при Любов към Истината тя се сформира. Даже и Теун Марес има някъде много трудни такива изказвания, които, ако ги изкараме буквално, много хора няма да ги разберат, значи, защото той Толтеките от три степени не може да ги обясни правилно. На мене Учителя ми помогна, с много формули да разбера разликите им. Тука само ще ви ги загатна, но ще има лекции по тез въпроси. Той си има свое виждане, нали, и то донякъде е правилно, но в тънкостта не може да го каже, не може да го напипа, както и да е. Значи Толтеките от първото внимание се занимават конкретно, имат конкретна цел (освен много другите неща) – с проникване в Истината. Това е тяхната идея на първото внимание. Второто внимание се занимава със сливане с Истината. Третото внимание се занимава с изчезване в Истината. Това са тънкостите, но ще има подробности, така, когато дойде време да говорим – това са техните степени. Те могат да се и преливат. Примерно: Дон Хуан пътува първо внимание, второ и засяга и третото. Въобще тези Учители са все големи, нали, и Теун Марес е голям. И аз въобще не го упреквам тези хора дето го напуснала групата, то е техен проблем. Дето са полудели някои хора, едното е младо момче, доколкото знам, май е синът на тази ръководителка, нали. В начало тя, ако го е слушала както трябва, нали, и ако е имала дисциплина и искреност към себе си… Освен туй според мен, той дава такава голяма свобода, че не се намесва. Според мене, може и да не са искали въобще помощ, да не са го питали. Но знам няколко човека, днеска говорихме така, полудели са. Други са мръднали по други начини и въобще е станало нещо сложно. Той може и да не работи с формули, така, защото това е неговият Път. Той е изработил такива стратегии, че просто ги знае нещата, но не всички са напреднали и готови. И някой път трябва да се намери път в своето обкръжение към Душите, но това зависи от Душите, а не от него. Ако те имат подхода към него, той веднага ще им каже нещо, което би ги избавило от тези неща, но те са останали разочаровани. Но то има много разочаровани и от Христос, и от Учителя, тъй че навсякъде има разочаровани, което не е проблем. И по принцип: всички знаещи ще бъдат разочаровани, те ще бъдат и от себе си, най-вече от себе си.

(Пауза.)

3. Що е зодиакът?

Пак от гледна точка на Толтеките ще го разгледаме.

А. ми напомня, тука, от едно известно време, за една формула за Варна и България, ще ви я кажа. И даже е много ценно всяка вечер в десет часа да разреждаме, така, защото тука идват много неща… стават във Варна. Даже преди време един кораб за петстотин милиона хероин и т.н. Разминаха се, но въпросът е друг: каквото можем да разреждаме. Значи: Господи, нека Твоят мир да царува във Варна, в България и в целия свят. Тази формула може да си я водите като ежедневна, пък отделно една ограждаща за Варна и България. Значи: Господи, постави абсолютна огнена стража около Варна, България и целия свят. Така можете да си представяте кръгове, ако искате, но да ограждаме, защото все пак е наш град и каквот’ можем да направим за него. Защото тази мисъл форма като се групира и като се събира, аз ви предлагам да е точно в десет часа, заради самата дисциплина. Сега може да се случва да забравите, да се случва… но точността, ако вземете да я тренирате, което е също много важно. Аз се научих на точност от светски човек, от една жена. Видях я как е точна: на срещите цепи секундата. Викам: „А, че то туй е окултно качество, отде на къде тя ще е по-добре от нас!“. И след време я изпреварих, защото поставих си го за цел. На годината допускам едно-две закъснения на срещи с малко. Туй е така като, да не казвам, че най-съм безгрешен. Нали, след време може за година да няма грешка. Правил съм опити обаче, така, обикновено все по нещо, така, по малко… Един път правих опит като боядисвам с боя: нито една бяла точица да капне на дрехата ми или някъде. Единият път го постигнах, как стана – не знам. Вторият мислех, че съм го постигнал, но една точица видях ей тука малка, нали. Обаче човек, искам да кажа: усилията са важни – Искреността. Няма значение, такива бързи резултати, който иска – няма. Значи: Господи, постави абсолютна огнена стража около Варна, България и целия свят. Значи: в десет часа вечерта като идея, ако трябва ще си сложите знак, нещо някъде да ви припомня. Самата точност ще е много важна, защото след време, имам план, така, нали, най-сериозните, които се отдават на Учителя, ще се събираме някъде, може би на месеца един път, може би в Ю. – така се очертава. И когато сме изработили таз дисциплина в десет часа, може и повечето, може и всичките тука, аз искам и всичките, даже и други. Точно в десет часа, когато някой наш близък, който заслужава да му се помогне (който обича по някакъв начин Истината, обаче има тежка карма, наложени родители, някакви проблеми), да почнем ние в тоя час да се молим поименно. Досега го правихме само пет-шест човека, така, А. ми ги предава нещата. И така, нямам случай, когато да не е имало резултат. Но става въпрос, когато сме 20-30 човека в един и същи час – изработена дисциплина – тогава няма да има такива неща: „забравих“, нали. Затуй тя трябва да се изработи една-две години, ако трябва и повече. Точно в тоз час да насищаме човека, нали. Е, М. знае, нашият Б. дето скочи от петия етаж – формули, формули. Направихме всичко най-добро и сега е добре, така. Гвоздеите излизаха от тялото му, там от операцията. Просто хвърчи всичко, бавно е, така, без друга намеса и формулите работят. Но идеята е да сме най-малко десет човека, ако можем двайсет, ако можем трийсет. Засега говорим за идеята, за точността в десет часа, тази формула, за Варна и за България. Пък вече след време, като се изработи таз точност, ’щото това е… Ти трябва да я дебнеш. Винаги има духове, които ще те забавят. „Ама закъснях, рейсът…“. Няма рейсове! Ти, ако предвиждаш, тръгваш по-рано! Напротив, по-рано ще отидеш, някъде можеш да се разходиш. За предпочитане е да си точен, вместо по-рано или по-късно. Самата точност, който го тренира забелязва, че тя дава нещо много, освен фина енергия – това е пак метод на енергия. Но това е така, аз… има свобода, който иска може да не го практикува, но понеже е важно за Цялото.

Някой път ще има такива проблеми, когато трябва да си помагаме взаимно. Ще има атаки срещу вас, нали, такива. Хаосът няма да се откаже да атакува, нали, и Учението, и всичко. Така че да можем да обединяваме мощно енергията, да помогнем на тоз, който заслужава. Някой път някой може да каже: „Всички заслужават!“. Е, не всички. Знам такива хора, които, ако им дадем енергия, освен че ще стане по-лошо, те няма какво да я правят. А някои знам хора с парализирана воля. От 20-30 години го познавам (допускам изненада от Бога в него), но животът му, както си тече означава, че няма да има изненада. Просто той така тече. Той нито може да спи, нито може да се храни, болен е от шизофрения. Аз съм един от малкото дето идва да говори с мене, давам му някоя книжка да чете; с мене разговаря духовно, иначе. Но, изглежда е правил големи злоупотреби, така, прилича ми на знаещите, на учените – ей такова огромно чело има, чак не знам дали ми стигат, туй, пръстите, нали. Обаче в миналото нещо е станало с учените му неща и… Както и да е. Аз като Душа си го ценя, иначе, но няма развитие там, от години наред е някаква парализирана воля. Нито може да яде, нито може да спи, почти не става за разговор, нали. Той няма и желание за движение, едвам ходи по улиците. Даже един път един го ударил там, искал нещо, изглежда, Духа да събуди в него. Една сутрин се разхождал. „И аз – казва – щях да го ударя, ма докато си извадя ръката“, нали… Просто е такъв човек е… много сложен, обаче като душа е хубав така, схваща, мисли духовно, но не може да живее духовно, нито може… отвсякъде. Така, значи, идеята беше за десет часа да свикнете, нали, може да се случва да забравяте. Обаче някакво нишанче, някакъв белег да ви напомня, някаква табелка, нещо, знаете си как е, за да можете да станете твърди. След време като кажем: „Групата има някой проблем“ – десет часа почваме, поименно, може и трима да са. И почваме по няколко минути, нали в същия час. Кажем единият, вторият, третият, за да им помагаме да им дадем енергията, която, така, да изпъди другите сили и да … Това е за хора, които се развиват. Другите ще ги оставим в еволюцията, там дето говорихме за лекциите, спомняте си: първо и второ внимание – еволюция; трето – развитие.

Така, значи, въпросът е: Що е зодиакът?

Тука няма астролози, туй е хубаво – щяха да кажат някои глупости. И по-хубаво е да няма, защото аз ви казах: Толтеките не вярват в бъдещето, а го създават. Те просто няма нужда да вярват, за какво им е да вярват. Те просто го създават. Как? С различни степени на Безупречност – това е начинът. И те, понеже са установени в това, нали, а който е установен в това, който има такава Безупречност; такава жажда за Безупречност; такава Любов към Истината, най-малкото, което се случва, той отстранява звездите. Те поначало са отстранени, но той просто… Истината ги измества, тя има друго мнение. И тука не важи какво е писано, просто всичко се преобразява. Така че, Толтеките, подходът им е във всяко отношение. Те не променят никога съдбата, те променят себе си – съдбата автоматично се променя. Тя е слуга, тя е нещо, както е кармата: значи, кармата, ’щото си посял причини, тя идва, тя е длъжна да дойде да напомни; тя идва като последствие, но причините са си твои. Тя няма нищо против тебе.

Ако някой има някаква идея за зодиака, може да сподели нещо. Но аз ви загатнах – зодиакът е мъгла от енергия, енергия, която трябва да се преодолее, енергия на по-нисше ниво. Точно туй казват Толтеките. Толтеките казват, че болестта на този свят е липса на съзнание. И наистина, като погледнеш, нали, ми всяка болест нещо липсва в съзнанието. И в Толбухин като говорихме, нали… Защо човек е болен? Ами ’щото липсва му нещо. Може да го наречем: Бог му липсва; може да кажем същественото му липсва; Орелът му липсва… Но липсва му и затова той е болен. Но този закон не е абсолютна мярка, защото при Даосите не важи. Като е болен, пак Бог е там – Дао е винаги там. Нали? ’Щото то такава Пълнота, там няма „правилно-неправилно“. Ми той не разделя болестта, той като е болен: пак си медитира; пак си мисли за Дао; и просто това не го отклонява. Докато тука здравето може да те отклони. Значи на български език, при българите, здравето може да ти направи по-големи бели от болестта. Идеята на Толтеките, която после ще ви кажа е, така да навлизаш чрез Безупречност в Духа, за да Го придобиеш, да го пробиеш този зодиак. Защото той не ти трябва, той е нещо, което ти пречи, както и въобще външната вселена – но може да я използваш като предизвикателство, като развитие на воля. Когато животът на един Толтек, усети той, че е кратък, че няма да живее дълго, той увеличава своята безупречност – това е неговият подход. Той казва: „Съвсем е кратък животът, нямам време, трябва да стана още по-Безупречен“ – ето ти какъв подход въобще това са изключителни същества. И затуй ще посветим и следващата година на тях така, нали, и все повече. Аз имам към 40 книги или 50, но те сигурно руснаците така издават, че даже и речник са издали на техния език въобще всичко.

Сега, туй, не казвам да намразим зодиака. Нали? Идеята е как да се освободим от него, от всичките му планети, от всичките му… независимо, че имали някои хубави качества планетите. Ще ви го кажа по друг начин: това е пречка. Някой човек имал хубави качества примерно правел добрини. Значи, ако искаш да пострадаш в живота си, правиш добрини. Хубави и лоши постъпки, и двете са привързаност. Любовта е непривързаност, много е просто. Значи, щом правиш добри постъпки и лоши постъпки, правиш си кармите. Освен туй, ти не знаеш последствията на добрите постъпки, много от тях са изкривени, освен туй, ти нямаш такава енергия да вложиш, освен туй ти не я виждаш в развитие. Докато Безупречността ще те научи, тя ще те научи да живееш в Любовта. Когато Любовта прави неадекватно нещо или лоша постъпка, тя е права, защото последствията са злато – значи виждате разликата. Значи, въпросът е да станеш правилният човек – както Дзен казват. Щом станеш правилният човек, истинският, свещеният, всичко, което правиш е правилно. Правилният човек – попада му едно неправилно учение и той го прави правилно; неправилният човек – попада му едно правилно учение и той го разваля – това го говорихме, като говорихме за Дзен. Нали? Така стоят нещата.

Добре, да не ви затруднявам с тоз въпрос, направо ще ви го… ще ви кажа идеята така. Значи: Толтеките наричат зодиака звездната скала – сбор от една паднала нечиста енергия. Значи, сбор от една паднала нечиста енергия. Те го наричат още една пелена и мъгла, наречена накратко „зодиакът“. Известен е още като пръстенът на Божествения звяр – пръстен, ограничение, пръстенът на Божествения звяр. Значи, забележете: и звяра го наричат Божествен – всичко, защото не го критикуват. И Учителят е казал: И Дяволът… Нямаш право Дявола да критикуваш. Ако го критикуваш, ще ти се качи на главата. – той туй чака. Наричат го още омагьосания кръг, зодиакът. Тези, които са пробили тази скала, тази мъгла, те са видели истинското си бъдеще – Пътят към Орела. Значи: истинското бъдеще е Пътят към Орела. Тези, които са останали зад зодиака, те не са могли да видят своите реални възможности – просто туй видение им е отнето. Видение на Толтекски език означава Откровение, не е просто видение, значи, във висшия смисъл. Значи те не са могли да видят своите реални възможности и затова са влезли в илюзията. Толтеките не живеят под мъглата на зодиака, а под Слънцето на Духа – това е тяхното място. Значи, под Слънцето на Духа.

Значи, тука, понеже се сещам, пак да ви напомня следващото събиране пак, на 23-и ще ги правим като число – да може всеки да си празнува с близките там наречено „Коледа“, „Нова Година“ и т.н. Празници, в които… Днеска с една рускиня говорим, викам: „Какво ще правите на Нова Година?“. Тя понеже ме поздрави там нещо за празника. Викам: „Празникът е точно за туй, празник да ядеш по-малко“. Та викам: „Ти какво ще правиш?“. Казва: „Ще ядем като свинщина“. Да, и се смее, тя го разбира, че е, нали… А пък точно празникът е много ценен, нали, независимо дали ти сервират много, или малко. Нали? Аз съм за предпочитане да има много неща, а ти да ядеш малко. Нали? Но това е… И една друга рускиня там днеска пак тъй стана въпрос, казва: „Ние сме свине“. Нали за туй се събираме?

4. Четвъртият въпрос: Защо е важна Безупречността?

Исках да ви кажа с предния такова, че който обича Истината, който се стреми в Безупречност, той се изплъзва на звездите. Какво са казали звездите, какво мнение има и какво е писано, няма значение – просто той се изплъзва. Нали? Той пренаписва други неща, понеже Безупречността го води в хармония с Орела. И в това единство, вече не управляват звездите, управлява Мъдростта. Много е просто: въпросът е да влезеш в тази връзка, в този поток. Ако много го искаш, ще влезеш. Затуй съм го казвал на лекциите: Звездите да си гледат работата, меко казано.

Значи: защо е важна Безупречността? Значи, защо който обича Истината се изплъзва на звездите? Значи: защото при Любовта към Истината, той натрупва такава енергия, която се взривява и го освобождава от зодиака. Значи, пак стигаме до идеята за ловец на енергия. Любовта към Истината те осигурява, самото говорене на Истината – това е хранене. И в София стана въпрос за вегетарианството, викам: Не се лъжете! Значи, ако смяташ, че… даже само плодове да ядеш, скъсай се от плодове, не си вегетарианец! Но ако имаш тази Любов към Истината – това е хранене, енергийно хранене: точните думи, точното изразяване, точността. Тогава вече и плодовете имат някакво значение. Имат. Но туй няма да те направи… Ако разчиташ на плодовете – ти си умрял. Един от Сант Мат идва редовно на лекциите ми в София, казва: „Защото на твоите лекции има много бомби! Като кажеш за Дзен, че няма Свещени книги, че няма Свещени Писания, всичко, като го пометеш!“ – нали, той пък от таз гледна точка най-много ме харесва. Казвам: много хубаво е да идват от братството! Не да слушат, нали, бомбите, защото те не одобряват. Но няма значение, идват такива пък, които значи над 90% и стари, и млади, и в Русе така се случи: там са на пет-шест групи разделени. Разбрах, че на моите лекции се обединяват и помежду си се сприятеляват. Значи: става нещо хубаво, иначе помежду си не ходят; трудно се срещат, всеки си ходи в групички, но така някак си… Туй Русе е много странно, но така много вдъхновена група, голяма стана. Така, направи ми впечатление, че когато едни от духовенството в Русе стояха на вратата и спираха хората да влизат в салона, тогава имах най-много хора. Значи, сякаш нарочно, така, нали, така се случи, но така, много особен Дух витае там, така, и даже изпадали в еуфория преди да пристигна, нали, така една част, нали – аз хабер нямам, но има такава радост нали, така хубаво, така, искрени са повечето – става въпрос, че самото Братство, така, се оформя.

Значи: защо е важна Безупречността? Значи, като говорим за Толтеките като Същества, трябва да подразбирате, че това са Същества, които живеят зад бариерата на възприятията – значи, те са отвъд. Допускат възприятия, тълкуват, обаче те виждат нещата отвъд, не зависят от възприятията. Въобще това са независими Същества, те са и Космически, вече са станали свободни, постигнали са Свободата, защото са посвещавали много животи на Свободата. Постигнали са и извън Космоса, и в Орела. Могат да живеят и във Вселената, и в нашия свят. И както и Дзен, и Даосите, са сред нас, нали, в света, но те са нещо като друга цивилизация, тъй като света не може да ги разбере, но ние вървим по този Път, ние сме едно с тях. Даже Толтеките казват: „Така трябва да ритнем зодиака, че да го изненадаме никога да не идва при нас“, да не си помислят за неговите положителни и отрицателни качества с всичките му планети заедно. Тука става въпрос за всички видове зодиаци, значи: китайски, келтски, нали, просто настрани. Само Орелът е целта, както Даосите: толкоз много мислят за Дао, че те стават Даоси; те затова са Даоси. Дето днеска говорихме, Г.: ти мислиш много за лични неща, кое как да разрешиш, вместо много за Бога. Мисли много за Бога, за да може след време, като дойдеш да кажеш: „Няма проблеми“. Стига да не ми кажеш: „Сега пък какво ще правя без проблеми?“, защото има и такива хора. Като нямаш проблеми, трябва да имаш заместител да знаеш какво да правиш.

Присъстващ: Туй е разумността, дето Учителя казва, че глупавият се учи от страданията, а пък разумният…

Елеазар Хараш: Да, трябва да намериш разумната мярка. Имах един приятел, пиеше много „кока-кола“, като седне там: осем, десет чаши. После се отказа от „кока-кола“-та, масата пълна с мляко. Малко по-хубаво е, ама пак е много, пак е… След време… сега пие по един чай, значи: прогрес има. Искат да кажат: така да изненадаме зодиака, че никога повече да не може да ни обвърже, че е важен, че има някакво значение за нас, че съдбоносно, особено пък съдбоносно. Не може той да ни влияе и да има по-голямо влияние от Орела, което просто е несъвместимо! Те дават един пример, тука съм го писал, за новата птичка, значи: Няма по-страшно и радостно от това да чуя трясъка на пробуденото яйце. Нещо такова е идеята с този ред, който трябва да се пробие, с взрива, с огъня отвътре. Просто трябва да се разсече; и хем е страшно – защото излизаш в нов свят; и хем е най-радостното явление – едновременно е така. Което означава, че е нещо свещено – пробивът е направен; същият пробив после важи и за Вселената. Нали: първо нека да ликвидираме зодиака, по малко, идеята е пак постепенно. Както Учителя казва: Постепенното е закон на Бялото Братство – малко по малко. Значи, въпросът беше: Защо е важна Безупречността?

(Пауза.)

После, накрая ще ви кажа, така, няколко неща за дневниците – не правила. Значи, всеки лично трябва да решава какъв дневник се занимава – просто си го избираш. Можеш да го наречеш ловец на енергия – и туй е дневник. Можеш да го наречеш ловец на радост, от всяко нещо радост. Може ловец на благодарност. Може и да не е ловец, но просто трябва да влезеш в тези потоци, където постоянно ще тече към тебе енергия, и ти, тази енергия ще я използваш разумно. Туй не означава, че някой път няма да бъдеш в отлив, но когато си в отлив, пак трябва да царуваш. Аз като съм в отлив, пак работя. Няма енергия, така, на годината ми се случват 4, 5, 7, 8 дена преумора, нали, така, тежка. Особено, като съм в София, там ’щото на много фронтове, много нива, много срещи – няма проблем, нали. Някой път като се върна от София и тука задачи, обаче няколко дена… това е през годината. Всичко тече пак с малко по-ниско ниво на енергията: и формулите там над 1000, и книгите, и всичко. На ден чета по две книги. Не мога засега да повиша, обирам есенцията. Но има книги, които ги чета месеци и години пък – зависи просто от … Имал съм случаи на ден 5-6 книги 7, едната е 700 страници само. Но Духът ме насочва къде е есенцията, просто, карам формули. Всичко иска формули. И когато караш формули, Духът те учи, просто, на всичко. Примерно: някои искат истинска Любов да постигнат, да имат в живота си, ами правилото е, значи, ами, истинска Любов значи да искаш Бога. То не е човек или нещо. Две думи, ако ги разбереш, след време ще постигнеш истинската Любов, пък може и от днеска, може да не се отлага във времето: Цялостно Отдаване. Сега някой ще започне да пита – умът: „Какво е Цялостно Отдаване?“. Толкоз много е говорил Учителя, че на мен ми е неудобно. На такива като П. дето и други, нали, било пълно с Демони, с Дяволи, нали. То винаги ще има Дяволи. Въпросът е: ти в коя посока си? Ако ти си във възвишената посока, те ще те изпускат все повече и накрая ще те изпуснат. Цялостно Отдаване – много ясно, знае се какво означава, Душата го знае. Въпросът е, че то не е думи, трябва да го постигнеш. Денят е твой, условията, казва Учителя, са най-добрите. Всъщност те са винаги най-добри, то няма лоши условия. Значи, когато един Толтек попадне в неблагоприятни условия, той така ги вижда, така ги преобразява с Духа си, с идеите си, с Безупречността си – те стават благоприятни. Е, значи, къде са неблагоприятните условия? Но когато попаднат в егото, благоприятните условия стават неблагоприятни, и става все по-лошо. Значи: в какви ръце попадат нещата, това е важно.

Добре, значи: защо е важна Безупречността? Безупречността създава новата енергия – това е пак идея на Толтеките. Значи, тя създава новата енергия, която се превръща в проход между световете (проход). Значи: която се превръща в проход между световете. И казват после: Во`йните отлитат на юг, т.е. в сърцето на Орела, а хората остават да зимуват в света. По друг начин, ако трябва да го кажем: в своето ограничено съзнание – нещо като мечтатели. Който се е отдал на Безупречност, значи, пак казвам, туй не означава, че не прави грешки, обаче той прави такива грешки, както са Учителя дето говори за грешките на Ученика: неговите грешки са градивни, полезни, те го упътват към Истината. Обикновеният човек прави фатални грешки. Не винаги, но има такива грешки, които при него те са фатални и накрая, се стоварват върху него. Докато ученикът прави друг род грешки. Който се е отдал на Безупречност, той отстранява зодиака. Защо? Защото Сам Духът започва да го ръководи. Значи: защото Сам Духът започва да го ръководи. Натрупаната Безупречност (тя се натрупва) се превръща в огън, който се обединява с Орела. Значи: натрупаната Безупречност се превръща в огън, който се обединява с Орела. Вие си спомняте, за Орела говорихме на лекциите, тука само ще припомня, значи: тяхната дума за Орел е Куаотли. Куаотли имаше три значения – това е една от най дълбоките думи в света. Значи, Куаотли: Великата тъмнина, Древната светлина… Първото значение – Великата тъмнина; второто – Древната светлина и третото – Абсолютната бездна. Това надминава включително идеите на троицата Отец, Син…, защото тука става въпрос за по-дълбоки неща. Защото Бездната не е само Отец, Отец е ограничение. Бездната е нещо, за което не случайно Учителя е пожелал малко да говори. Загатва, имаме там натрупани неща, но малко. Значи: натрупаната енергия се превръща в огън, който се обединява с Орела. Така зодиакът се отстранява, което означава следното: когато изригне вътрешният огън на во`йна, той се освобождава от звездите и от всички ограничения. Значи: тоз огън си има момент на взривяване. Значи, когато този огън изригне (това е вътрешният огън на во`йна), тогава той се освобождава от звездите и от тези ограничени влияния.

Ще ви кажа само няколко неща за дневниците. Значи аз ви казах нещо, ама… значи не е правила, така, да го имате като идея. Значи, Духовният дневник е Път за откриване на себе си. Защото, колкото по-малко грешки правиш (а точно там води дневникът), значи, толкова повече откриваш себе си. Може да се каже и преоткриваш. Иначе може да изпаднеш във въображаемо себепознание. Значи, тези от ума изпадат, те си въобразяват, че се развиват; че постигат нещо, даже търсят резултати вместо Същността. Значи: освен това, Духовният дневник е метод за увеличение на енергията. Значи, пак тука говорим за… той те учи. Намалявайки грешките, ти си увеличаваш енергията, защото грешките са изтичане. И Духовният дневник е саморазкритие, което означава себепознание, което пък означава придобиване на съвсем нови убеждения. И Учителя много неща си е писал, де по-тайно, де по-явно, но Той има дисциплина от минали животи и затова сега Му е лесно. Той идва готов и няма нужда, макар че и Той продължава някои неща да си фиксира, така, тайничко, със съкращения и т.н. Всеки може, който се хване, сериозно да работи и с повече дневници, но аз ви препоръчвам един. Аз съм тренирал и четири дневника на година, но един е най-хубаво да можеш да се концентрираш върху идеята си. Ако е Безкритичност – ще се научиш никога да не осъждаш и говорили сме за забележките. Ще имаш забележки, но няма да имаш критика. Така си свободен от критиката – свободен от критиката означава от всички тез духове. Като овладееш думите си, и ги пречистиш, ти се освобождаваш от другите думи – нечистите, т.е. те са нечисти духове и те постепенно те напускат. Ако са много упорити внушенията и натрапчиви – ти ще станеш по-упорит. По-точно казано: по-търпелив, по-устойчив, по-постоянен. Има упорити внушения, упорити духове – ти ще им покажеш, нали, ще го кажа на човешки език: „Ще им разкажеш играта“. Значи: по-постоянен, по-търпелив, да им дадеш да… Ако ти внушават примерно… Значи, Учителя казва: ако някой ти внушава вътрешно „Ще се разболея“, ще го затапиш десет пъти. Казва Учителя: Ще му кажеш десет пъти: „Ще оздравея!“. Не само антипод един път да му кажеш, десет пъти ще му кажеш вътрешно: „Ще оздравея!“. Като онази жена там дето мъжа се разболял, и дето там, нали, щял да… да, знаете го случая…

Ами туй е за днеска, за таз година. Значи, на 23-и пак ще се видим. Тренирайте точността в 10 часа да може след време, да помагаме, да имаме изработена точност, а не да се чудим, да забравяме, да кажем: „Кога беше, какво беше, каква беше формулата?“. Просто това е един начин на дисциплина. Когато пропускате, едно минусче може да си пишете, нали, и после може да търсите някакво подобрение. Защото, когато го пропуснете, значи умът се е намесил, пак е умът. Той винаги обича да забавя, да отклонява, да забравяш, нали. А пък когато го връзваш… както изпусната дума: изпуснеш дума някаква неточна – умът, изпреварил те е умът; уловиш го… Затова исихастите са много дълбоки, защото мълчание – безмълвници: умът го няма, устата затворена, Душата пробудена, тя улавя само тънкости, израства в Бога. Но не всеки може да мълчи, и да стане безмълвник, нали. Казвал съм дето Учителя казва: Рибите мълчат, ама не са Мъдреци.

Присъстващ: Преди години нали беше уточнено, че можем да пропуснем, да кажем на кръгъл час? Един път го правихме така.

Елеазар Хараш: Да, но не трябва да допуснеш, даже, ако се случи… Има вариант в момента, в който се сетиш; другият вариант е на кръгъл час.

Присъстващ: (…)

Елеазар Хараш: Да, 10. Слагаш си часовника, ако трябва навиваш будилника – това е друг начин.

Присъстващ: Този дневник, казваш е много хубав, който вече става сам психолог на себе си. Обаче има едно друго нещо, сега ще кажеш това е въпрос на ума.

Елеазар Хараш: Не, винаги има други, да.

Присъстващ: Но го задавам. Това нещо е много опасно, когато попадне в чужди ръце. И се случва.

Елеазар Хараш: Кое?

Присъстващ: Дневникът.

Елеазар Хараш: Дневникът е съкратен. Когато моите дневници попаднаха в Държавна Сигурност…

Присъстващ: Това вече не го умея, заради това не мога да претендирам, че… не знам как съкратено мога да правя.

Елеазар Хараш: Ако ти потрябват формули, и така, най-важни закони, които имам в къщи, скрити и формули…

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно: П Р С В Х Т. Какво ще кажеш?

Присъстващ: Това само аз мога да си го разкодирам.

Елеазар Хараш: Аз го имам записано на друго място, докато го запомня и после го изгарям.

Присъстващ: Аз гледам в книжарницата, М. пише такива работи, викам: „Какво ли означава това?“.

Елеазар Хараш: Такива тефтери ми взеха Държавна Сигурност. Някой път сме говорили…

Присъстващ: Но наистина е, че така наистина трябва да се работи, но много опасно е това нещо.

Елеазар Хараш: Когато Държавна Сигурност ми бръкнаха в един таен тефтер навремето, и ми взеха там, то ми беше олтарче. Не можех да допусна, че човешка ръка ще влезе, но взеха ми, те бяха много съкратени нещата…

Присъстващ: Именно, аз от такива работи…

Елеазар Хараш: Викам: освен туй те нещата трябва да станат съвсем вътрешни…

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: …което веднага така, но те бяха с много съкращения на няколко езика различни, значи, и съкратени. Щели специалисти да ги изследват… Няма, то няма избор.

АУМЪ

* Теун Марес или срещан още като Теун Марез (бел. ред.).

Среща, проведена на 23.12.2005 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Г. ще изпееш ли една песен, или ще плачеш? Може и да я изплачеш.

Присъстващ: Плаченето не мога винаги. Просто пеенето – винаги мога; просто плаченето…

Елеазар Хараш: Значи, ще изпееш една песен.

Присъстващ: Песен на Учителя ли да изпея?

Елеазар Хараш: Която искаш, може и от дисковете си някоя.

Присъстващ: Сетих се там една. Да ви кажа ли какво значи?

Елеазар Хараш: Ми кажи.

Присъстващ: Значи: Ти си ми майка, ти си ми баща, ти си ми приятел, ти си ми всичко.Ти си ми Истината, ти си ми единственият, на когото уповавам. Нямам никой друг близък в света, освен теб. Това е последната песен от диска.

Елеазар Хараш: Да.

Както знаете: така, задаваме символични въпроси за разбутване на клетки, на клетките душици. Около два часа ще бъдем, така, за да може нормално всички да се приберат.

Ограждаме се, защото в София Е. помни: по едно време като дойдоха милициите, домоуправителят се беше уплашил. Ама справихме се! Нали? Какво беше? Май отидохме в гората, направихме лекцията. Не стана, в една градина искахме. То хубаво, че беше топло времето и продължи. Там взеха да се събират хора. Тръгнахме по индианска нишка, и в гората.

Присъстващ: Пак стана.

Елеазар Хараш: Но имаше един брат, уплаши милициите. Помниш ли? Ти беше ли вънка, или?

Присъстващ: Бях. Нали от „старото братство“ беше ръководителят, и ти го остави да говори. Той свърши работата.

Елеазар Хараш: Да, те ми искаха документи нещо така, така, и той се обади. Казва: „Аз нямам ли работа?“. Казва: „Аз имам с вас работа!“. Винаги има начин, така.

1. Добре, първият въпрос е: Какво е хайку за вас?

Туй е една много съществена част от Дзен. Знам, че тука някои от вас обичат хайку, така. Иначе е три стихчета, три реда да кажем, макар че има и двуредови, най-различни, но обикновено е три реда. Но иначе, какво означава според вас? В известен смисъл въпросът е какво означава и Дзен? Ние сме говорили, ама така пак ще го „разбутаме“ малко. Примерно едно хайку ще прочета кратко:

Безбрежно е морето,

ала суша

изпепели земята.

Туй е японският начин на мислене, много е тънък и затуй се докосваме до него въобще.

Присъстващ:

Любовта е безбрежна,

но адът, в който оставаме

повечето, е също.

Елеазар Хараш: И той е безбрежен.

Трудно е, защото хайку не е логика. Това е Пълнота на душевното състояние на човека. Тези от Дзен, те улавят миговете на живота. Те не се интересуват от някакви специални думи, някакви слова, никакво въздействие. То е просто Пълнота, вечна Пълнота на Душата, едно такова състояние. И затова малко трудно е така, нали, да се вкара в рамки.

Там даже не се държи някой път и на смисъла, там не се търси смисъла.

Някаква жаба скочила – пляс.

И такива неща има. Не е в смисъла, а в мига.

То умее да долавя гласа на живота, умее да улавя миговете – става въпрос за чистите мигове. Нещо като фотография, така, мълниеносна фотография на мига, и те го улавят. Затуй на тях не им трябват свещени книги, те са нещо като друга цивилизация.

Тези хора са търсачи не на свещени книги, на логики, на спорове – на Изначална Пълнота. И понеже това им е идеята, скритото намерение, и те просто я улавят. Много малки неща, незабележими неща.

Тука няма нужда даже и от отваряне на чакри. Толкова са странни, те живеят във вечна Духовност, няма какво да се отваря. Отдавна е всичко отворено. Преждевременно, просто са изпреварили. Пък много от нашите хора, които търсят да ги отварят чакрите, все повече ги затварят. Особено като го превърнат в цел, вместо в Любов. Като се замени Любовта с желание, вече всичко свършва. Навремето са питали Учителя за чакрите. Той много просто отговаря: Първо се пречисти и Духът знае как да ги отвори. Всичко е в таз Чистота. Нещо като иска да каже: Люби Съкровенното, и всички чакри ще се отворят, няма да имаш избор, няма въобще да стане на въпрос, те просто ще се отворят. Обаче понеже е много прост отговорът, кой да го разбере? И почват големите изследвания и търсения на чакри. И като не си владееш и намеренията: една по една се затварят.

Присъстващ: Можем ли да кажем за хайку, че е да се предаде мистичен опит, мистично преживяване?

Елеазар Хараш: Точно тъй, там няма думи, там има присъствие. Понятия няма, не може с понятия да се разглежда въобще и Дзен, и Хайку. Това е просто мигът, той улавя мига, което означава, живее в Същността. Никога не би такъв Учител, Дзен или някой посветен в Дзен, или търсач отдаден на Дзен да се занимава със свещени писания. Той няма какво да търси в тях, той търси в ежедневието Изначалната Пълнота, най-важното. А това е същността на всичко, защото ти при таз Пълнота ставаш всичко: и духовен ставаш, и покоят идва, всичко просто се ражда от таз пълнота и те я дебнат в мига. Човек, който живее в мига, той не може да направи никога зло.

Присъстващ: Значи: Будност в много висока степен?

Елеазар Хараш: Много висока степен, да. И за малките неща, особено незабележимите. Няма планове там за живота и просто всичко става, там всичко се случва. Това е много особен подход.

Присъстващ: Може ли да се каже, че всяка цел е отклонение? Може ли да има някаква свещена цел, освен Любовта към Бог? Всъщност, а то, като имаш любов, ти нямаш цел. Ако ти станеш Любов към Бога или към Истината, както го наречеш…

Елеазар Хараш: Значи, ако в България се въведе хората да нямат цел, ще станат още по зле, не само в България.

Присъстващ: Не аз не говоря като някой необходимо… но по принцип един човек, който истински обича Истината може да има цел, защото да обичаш Истината, това не може да е цел. Ти или я обичаш, или не я обичаш.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не можеш да имаш за цел да обичаш Истината.

Елеазар Хараш: Значи, Г., смисълът на целта е да те мобилизира и след време да постигнеш туй, което не е цел. И ако ти не можеш така, трябва да имаш разни цели. Ти после ще се отървеш от тях, защото те са временни неща, но трябва да ги имаш, за да може… Целта е да се мобилизираш. Да се насочиш по-искрено и към Истината, и към Любовта си към Бога. И затуй временно е необходима цел. Иначе, при всички положения, тя е ненужна. Значи: зависи от степента на съзнанието или от тайния мощен скрит избор какво ще реши. Но временно целта може да свърши хубава работа: да те накара да си активен, буден през деня, внимателен, да улавяш нещата, да си 24 часа в час, дето казва Учителя.

Присъстващ: Да, но ти съзнаваш, че това не е върховната цел.

Елеазар Хараш: То върховната цел не е самият Бог, и Той не е цел.

Присъстващ: Въпросът е, че ти знаеш, че това ти е необходимо, но знаеш, че това не е последното, и не го превръщаш в самоцел.

Елеазар Хараш: Ако го знаеш, е много добре, иначе, като постигнеш целта, ще се отчаеш. Защото след нея какво?

Значи, накратко: Хайку е естествена чиста Духовност. Това е едно постоянно разтваряне в неизразимото.

2. Вторият въпрос е подобен: Що е Дзен?

Спада към неизразимото. Значи, това не е свят с думи, това е свят на състояния. Затова там се губи малко логиката, защото е по-дълбок от логиката. А пък състояние какво означава? Състояние, това е живот в измеренията на Пустотата. Това не са обикновени състояния, а са много чисти, от много висш порядък. Там има голям вътрешен порядък при тях, естествено. Затуй нямат и Божи заповеди, нямат нужда. Иначе какво означава порядък? Порядък – означава висша енергийна чистота, това е порядък. И тогава само има порядък. Навсякъде има порядък, когато има този закон – енергийна чистота. На туй се дължи порядъкът. Въобще Дзен е много странен, много хубав и надминаващ хубавото. Много изтънчен за обикновените умове – те могат само частично нещо да харесат. Той не е за ума, по начало, той не е състояние на ума. Бог на тях не им е дал заповеди. Буда е дал заповеди, Мохамед е дал, в Библията са дадени – при Дзен няма заповеди. Няма нужда от наука там, и от религия. Никаква научна информация не може да припари. Самата дума „научна информация“ означава изопачена енергия, изопачаване на енергията в най-висш смисъл. Никакъв стремеж към кариера, защото това е провал. Кариера, да си дадеш енергията на кариера, означава да се откажеш от: себепознание, от развитие, от всичко въобще погрешна посока на енергията. Нищо излишно там не става. Туй го казвам, защото, ако има някой от вас да се стреми към кариера, да забрави, че ще постига нещо. Човек с кариера не може да постигне себепознание, няма такъв. Той си е дал енергията за кариерата, което означава погребан. Е, може да е изработил някои добродетели, може туй да му е нивото, по скоро – изборът му, защото такъв избор е погрешен. Не може да се замени себепознанието с други неща. Няма амбиции в Дзен, т.е. умът го няма, никакъв шанс за ума. И в Дзен Посвещението е много различно. Значи, ако един постигне Посвещение в Дзен, той просто веднага го забравя. Продължава да си работи същите неща, все едно нищо не е станало. То всъщност нищо не е станало. Просто си стигнал до Изначалното и от там продължава с още по-голямо Вдъхновение да работи. И затуй оня Учител, като са го питали: „Ми каква е разликата, ти и преди сечеше дърва, и сега?“. „Продължавам да сека. Качеството е друго обаче.“ С по-голяма Любов, вече нищо не му омръзва – просто влязъл е във Вечния поток, в естествения поток на Духа, което означава, че Дзен е ритъмът на Духа, не е на ума. Това е един от най-странните народи въобще в историята. Ще ги засегнем по нататък. От една странна звезда идват, подобна на Сириус, техните напреднали.

Присъстващ: Петьо, като попита за хайку, много натрапчиво ми се върти един въпрос: няма ли нещо общо също с индианските неща? Имам чувството, че поне някаква част от индианския път е много сходен с Дзен.

Елеазар Хараш: Имат, изчистеното индианско мислене – мисли подобно на японското.

Присъстващ: Някакво много голямо сходство такова. При индианците също се чудели защо на белите им трябва азбука, след като всичко съществено се предава по вътрешен начин и въобще.

Всъщност те и техният начин на изразяване, на индианците е много сходен с хайку.

Елеазар Хараш: Да. Живеят сред природата, подобно на Дзенските манастири. И природата ги обучава по един правилен начин, не могат да изкривят енергията. Не може да ги обърка наука, религия, ограничения, свещени…

Присъстващ: Това е техен избор, пак, защото много хора живеят сред природата…

Елеазар Хараш: Човек решава. Да, да. Не пречи сред природата да станеш престъпник или да оглупееш.

Присъстващ: Просто това, което ти казваш за Дзен, много силно усещам, че е също като индианците. Просто те по своя си начин, но е много силно. Не знам дали за всички индианци.

Елеазар Хараш: Не за всички. Примерно: човекоядците не можем да ги сложим в таз категория. Защото те имат такива индианци. Човекоядците са наследство от туранците.

Присъстващ: Туранците, те принадлежат ли въобще на тази индианска раса?

Елеазар Хараш: Не, но само тези, които са изкривени, те са остатъци. Значи: изкривената част на Монголия, изкривената част от индианците, изкривената част от татарите и чеченците – това са все туранци, разновидности.

Присъстващ: Но това са друга цивилизация, която се вплита в човешкото развитие или…

Елеазар Хараш: Те се прераждат, ядрото им се преражда в тези. Първо са били пра туранци, четвърта подраса, там почва голямата им борба с Толтеките – голямата им грешка. От друга страна не е грешка, защото в края на краищата, къде ще отиде? Всичко е в ръцете на Нищото, на Бездната. Бездната може да погълне всичко, включително и Бога, няма Синове, няма… ако реши. Тя има пълна власт, така че просто всичко е такъв план, много точен. И те трябва да ги има. Всичко си е на място.

Присъстващ: Беше ми направило впечатление, така започваше една книга, един индиански посветен, който казва: „Нашият основен език е Тишината. Белите дойдоха и се опитаха да ми отнемат езика и да ме накарат да говоря“. Така те се събират примерно и си мълчат, и си общуват.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: С часове си стоят и си общуват в Тишина.

Елеазар Хараш: Да. Когато са изработили нещо съществено в мълчание, обмяната е хубава, иначе е непълна. Тишината си е пълна обаче… но пак е хубаво, пак има един плюс. Такива събирания са ценни, защото в мълчание се предават хубавите неща по-дълбоко.

Присъстващ: Аз мисля те всъщност общуват със самата Тишина.

Елеазар Хараш: Важно е да не си политик или свещеник, според Ошо, иначе се предават нещата. Той казва, че светът ще се оправи, когато изчезнат политиците и свещениците. Те нямат намерение да изчезват обаче. Харесва им да живеят по свой начин, да правят яка карма.

Значи Дзен, Г., е туй е отговор така, пълен жизнен комфорт. Пълен жизнен комфорт това, което казахме е ритъмът на Духа. И в Дзен думата не е понятие, а е Пустота. Може да се преведе приблизително нещо като: състояние на Изначалното. Според техния начин на мислене е нещо такова Пустотата – състояние на Съкровеното, на Изначалното.

Присъстващ: Значи, може да се каже, че Дзен е нищо?

Елеазар Хараш: Дзен е нищо.

Присъстващ: Като Дао?

Елеазар Хараш: И затуй някои хора, така, нещо се чудят, харесват нещо, ама…

3. Следващият въпрос е: Каква е целта на Духа, на „нашия“ Дух?

Туй „нашия“ е в кавички. Каква е целта на Духа? Пусни една песничка.

Каква е целта на Духът?

Присъстващ: Завръщане в Бездната.

Елеазар Хараш: Да, точно тъй, нищо друго не може да го нахрани. Значи: нито света, нито Душата, нито ума, нито сърцето. Той е излязъл оттам и там е Пълнотата му. Бездната означава Великата Пълнота. Затуй като постигнеш Нищото и почваш всичко да придобиваш, а пък, ако искаш всичко да придобиеш – нищо. От гледна точка на Духа, целият материален свят може да се преведе, като: това е самата неразбрана енергия. Тя е слязла и се е материализирала, и трябва да си учи уроците долу. Затова е материалният свят, просто школа. Не са разбрали енергията духовете, долу затворени.

Или пък да избереш кариера, ограбваш си енергията. Всички тез неща, които в света стават, каквото и да постигнеш в света – самоограбване. Значи: накрая излъгваш себе си. Изтекла ти е енергията в друга посока, в друго направление. Затуй след време науки, религии, цивилизации ще станат на нищо. Докато Дзен няма да стане например. То той вече живее там, чувства се добре, комфорта е пълен. Няма кариера, обаче комфортът е пълен, няма наука, обаче: царуване, тържество – ежедневно. Това е един от най-странните народи, между другото, японците, за тях ще говорим. Говоря за пробудените японци, не за другите.

Присъстващ: А за падналите, които са затворени, какъв е изходът? Има ли излаз за тях?

Елеазар Хараш: Значи, при пречистването… Всъщност Чистотата означава Пустота. Чистият може да влиза в Пустотата. Пустотата пък е източникът на енергиите. Чистотата е просто завръщане. Връщаш се в източника си. Чистотата умее да черпи от Пустотата. Туй, за което Учителя много е говорил, но той казва на едно място: „Чистотата като дума е много лесна, но това не е наука на този свят“. Иначе като дума, почти всички хора я разбират. Значи, примерно: караш формули, четеш Учителя, направиш една погрешна постъпка (както да кажем скоро си направила, няма да ти я казвам примерно, дето говорихме, да кажем), свърши. Значи, туй дето го градиш, формулите стават бавни, защото те вече не могат да съдействат; не можеш да четеш Учителя в оригинал, защото всяка страница е наситена, влизаш в друго измерение, иначе. Но постъпката решава: тя ти ограбва същностната енергия, фината, с която да проникнеш и да схванеш туй, което иначе се изплъзва. И това е една малка постъпка и Учителя го е казал много точно: „Една малка постъпка – цялата ти философия свършва“. Вече все едно е за какви науки говориш, за туй, за онуй, няма значение вече. Една постъпка, не две. Значи, трябва вече да се стегнеш, ако си направила такава постъпка. И на другия ден, ако в разговора ме чу, ако ме чу правилно, после вече този проблем отпада, за който говорихме. Просто той вече не съществува. Ако не си ме чула правилно, или с едното ухо, значи, продължава да се влачи проблемът и Учението вече няма да ти даде пълнотата си, което е… Виж колко е крехко, само една постъпка! Заключеното, дето казваш (затворените, заключените) това е, когато човекът е избрал времето – кундалини става заключено; когато избере Вечността, когато избере, да кажем, подходът на Дзен – отключваш. Самата чиста енергия в тебе е вече и Свобода. Много неща означава тя, отсъствие на смърт, няма смърт. Тогава къде е затворът, кой е затворен? Няма го затворения. Тялото нищо не означава, ако енергията е пречистена. Тялото е както, излизаш си от тялото, както излизаш от апартамента, дето Учителя казва: „Ако изляза от една къща означава ли, че съм умрял?“. Така си е заминал Учителя: лекичко, тихичко. Казал е каквото трябва всъщност казал е повече неща, отколкото трябва; минал е мярката, много неща е казал.

Затворената енергия, М., е раздвоена – затова е затворена. Говори за Учителя, прави постъпки, които не са по Учителя; цитира нещо, мисли друго. Говори за Любов, Мъдрост, Истина, обаче нещо не достига на таз Любов. Нещо като раздвоена игла, тя не може да шие. И затуй е затворена, да се превъзпита, и таз двойственост да изчезне и да стане оназ игла, дето може да шие.

(Пауза.)

Учителя казва, че най-много прераждания трябват за Търпението като качество. Защото Търпение означава овладяване, не въздържание. Значи, ти можеш да се въздържаш без да си търпелив. Просто налагаш си, правиш се. Имахме един К., ако го помните, той изглеждаше голям въздържател, че даже търпелив изглежда, все едно всичко е наред. Скоро се видяхме, иначе хубави чувства имаме един към друг. Прекъснал е формули, много неща, няма значение, нали, бизнесът увлича, някои хора харесват бизнеса. Значи специално тези, които се отдават на нещо истинско, в бизнеса трябва такава мярка да има, която да не ти пречи на развитието и на себепознанието. Такива контакти трябва да създадеш, които да не те ограбват като енергия, защото след време не знаеш колко енергия ще ти трябва, какви запаси ще ти трябват, но търпението е… Да изтърпиш нещо, значи да го овладееш. Може да е зло, може да е болест, някой път може и с формули бавно да стане, обаче заедно с Търпението вече болестта е вързана. И това, което изтърпяваш, ти вече го преодоляваш и го превъзхождаш. И затуй туй Търпение е много… и затуй Учителя го нарича стълб. Това е основата, означава силата на Любовта. Иначе, ако не ти достига Търпението, значи връзката с Любовта… Но хубава е идеята „Търпението на камъка“* е хубаво нещо. Значи, тя отговори сестричката много точно каква е целта на Духа: завръщане в Бездната. Което означава: освобождение от творение, от вселена, влизане в друг Духовен космос, Божествен космос, нещата където не са така твърди, тъй сгъстени, така наказани, така възпитателни, като таз школа.

4. Последният въпрос е: Що е Любов към Бога?

И той е много обширен, може и много да се каже, и малко да се каже. Що е любов към Бога? Значи, да се отдадеш, между другото, на себепознание не означава да не работиш някъде в обществото, защото обществото не може да ти пречи, това си е чисто вътрешен процес. Можеш да бъдеш даже както Дионисий, говорихме, сред църквата, ходи на всички там попски неща, папата, всичко си го върши, тайно си върши своето.

Присъстващ: Имах един такъв случай преди, в началните години, като работихме с тебе още първите години на щанда. Аз съм ти го казвал, не знам дали си спомняш. Идва един архимандрит, от най-високите рангове, нали, в това. Аз бях на щанда и стана така тихичко: „Имаш ли нещо на Бо Ин Ра?“. Аз имах, нали, дадох му. Под расото там на бърза ръка, поогледа се малко: „Довиждане!“. „Довиждане, всичко хубаво!“. И това е. Така че и на него явно не му пречи човека. Беше от най-„високите“, така с една лилава калимявка, там доколкото знам те са май най… Така поогледа се: „Имаш ли една книга?“. „Имам.“

Елеазар Хараш: Скоро имах разговори, няколко пъти имах разговори с мутри. Така като стане въпрос за Учителя, едно уважение, едно снишаване, на единия гласа му изчезна, стана тих, приятен: „Мога ли после да те питам нещо?“. Което означава, че след време хора от Братството няма да можем да си говорим на разбираеми езици, а с такива, които се развиват, които мислят за себе си постоянно, нали… Един разговор имам с оня борец Александър Томов, дето е бил световен шампион. Аз му говоря за духовни неща, той: „Аз, казва, като видя младо момиченце и забравям всичко“. Викам: „Бе ти си гледал пчели, с туй се занимавал, спорт, тоз спорт не ти ли даде някакъв…“. Обаче на края на разговора: „Абе, знаеш ли, че си прав. В тези духовните неща май има нещо“. И така ме гледаше, ма той едни вежди рунтави, такива големи като, нали, ако сте го виждали, той е като горила така, ма много приятен иначе. Но човек си знае нещо, схваща, но трябва тъй да му го припомниш и ако така стане приятелски, получава се.

Така значи: Що е любов към Бога? И на лекцията идваше един от мутрите. Един брат там казва: „Знаеш ли кой си поканил? Този какъв е, братовчед ми, ако знаеш…“ така, така. Няма проблеми. Обаче той дойде при мене, аз го посрещнах като брат, но той е търсач. Обича да чете много окултна литература и казва за лекциите: „Какво правиш, бе, ти вдъхновяваш хората, май ще бъдеш благословен! То си е твоя работа“. Обаче човека чете, там, Нострадамус, казва: „Мога да ти кажа по-дълбоки неща от Нострадамус“. И аз съм сигурен, защото той го излъчва. Много го чете и е разбрал, че там нещо липсва. Голяма енергия и голям оптимизъм, и направо свети. Като се видим сядаме там да ме черпи, носи разни книги подарява, почти… Значи всеки, който се развива, няма значение какъв е. Бай Крум от Русе, бивш комунист, обаче не пречи. Такова вдъхновение, че на тавана рисува картини. Във вилата му там дето спахме, на тавана са. Как се е катерил, какво е правил, лепил ли ги е обаче въобще няма значение какъв е човекът. Подходът и много такива неща решават.

Така. Що е любов към Бога? Много лесен въпрос.

Присъстващ: Така е, но най-простите неща са най-трудни.

Елеазар Хараш: Да, докато се постигнат, после вече… Много усилия се искат, това е парадоксът. Прав е Р. много усилия накрая, за да станат нещата лесно. Но преди туй трябва да си ги изработил нещата. Състоянието трябва да си изработил, вечното състояние в себе си. Тогава вече няма да се говори и за болести, защото най-хубавото лекарство точно туй, туй състояние. То е състояние, то е да се радваш на всичко. По-голямо от туй лекарство… Всичко като казвам, значи буквално всичко. Особено, като не ти върви, особено като не си доволен, особено като критикуваш. А, А., какво ще кажеш? Ще я горим критиката на свещта?

Присъстващ: Ще горим, ще горим.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: … не можеш да почувстваш красотата от необходимостта да я махнеш.

Елеазар Хараш: Да, да. Критиката, обяснява Учителя: „крие, тика“. Криеш нещо и тикаш, за да изпъкне нещо, като политика. Само че, с критика не можеш да се развиваш.

Значи: радост от всичко. Загубвате много близък човек, и В. каза, ангелчето, каза: „Аз чувствам, че като умра, ти ще танцуваш, ще подскачаш от радост, а майка ми ще се съсипва“. Викам: „Позна!“. Разбрала го е така, просто. То е радост, защото смъртта е илюзия. И как няма да се радваш: отива на почивка в другия свят!

Присъстващ: Ще се радваш, ако си, си свършил работата.

Елеазар Хараш: Освен туй, смъртта става, когато Бог я е допуснал. Тя е като раждането, тя не може да стане иначе. Означава: как можеш да се кахъриш въобще, несъвместимо е. Изиграваш си танца на радостта, или там, Г., индианския танц, там на слънцето, който въобще, който танц ти пасне. Най-малката скръб показва, че нищо не си разбрала. Нещо като, Суфите го наричат „неверие“, ако при такова положение скърбиш. При ислямистите е друго – там можеш да скърбиш и да се молиш, и да скърбиш, нали, все едно. Оттатъка е, това е неверие, безбожие. Не разбираш, не приемаш Абсолютната воля. И кой си ти ще одобряваш кой кога ще умира, кога да такова, кога… Щом не е могъл да се реализира, то пак има причини, и пак Бог прави най-доброто, значи, щом го взима. Стигнало се е до такова положение, Бог е предвидил, за да не си направи по-тежка карма, просто го взимат.

Присъстващ: Аз въобще много съм си мислила, не че много…

Елеазар Хараш: Всичко е красиво. Ако животът ти е красив, и смъртта е красива.

Присъстващ: То смъртта е аналогично с идеята за раздялата. За мен това е много голяма илюзия, защото, ако има Любов между две души, няма никаква възможност да има раздяла, защото самата Любов е тази връзка.

Елеазар Хараш: То никога не съществува раздяла, нито пък самота.

Присъстващ: А пък когато, ако има раздяла, значи никога не е имало връзка…

Елеазар Хараш: Не е имало.

Присъстващ: … пак няма какво да се раздели.

Елеазар Хараш: Пак няма, да.

Присъстващ: Нито в единия случай има раздяла, нито в другия.

Елеазар Хараш: Точно тъй. Въпросът е, като се случи: да го изтанцуваш. Защото, иначе ще остане само хубава мисъл, а то си заслужава.

Присъстващ: Да пееш не може ли?

Елеазар Хараш: Може, може. Ама да плачеш вече не. Освен ако плачеш от радост, нали онези свещени сълзи. Единствените сълзи, които са на място, свещени: заради Любовта, заради Истината, заради Искреността, заради Братството. Всички сълзи от тоз род са на място. Другите… той затуй казва Учителя да се съберат сълзите в епруветка. Но онези другите… и те можеш да ги изследваш… ама тези, тези свещените, те са вече, те са и лекарство, всичко са.

Така, значи: що е Любов към Бога?

Присъстващ: Пълно приемане на целия Божествен Промисъл.

Елеазар Хараш: Значи, каквото и да става, или не всичко което става е…

Присъстващ: И което не е станало още.

Елеазар Хараш: Да, значи всичко приемаш наред. Туй е хубав подход, ако всичко се приема. Защото приемайки го напълно, не 99%, примерно една трудност: ти ще я разбереш правилно, ще я осмислиш правилно, ще я одухотвориш правилно, независимо дали е болест, трудност, каквото и да е. И ще подходиш правилно, и ще направиш правилните поуки. Същото важи и за приемане на себе си. Една сестра не приемаше себе си, защото тялото не харесвало, там мустаци имала, не знам какво. Обаче не искаше да се приема, защото и другите не я приемат, и тя не се приема, и товарът, и всъщност кармата расте. Приеми се, оттам нататък започваш да правиш крачка към Освобождението, но пълно приемане. Но някои хора се борят с туй приемане, а пък то трябва да стане без борба. Приемането е Освобождение. Тя е много дълбока дума, много важна. И да не се приемеш, ти си пак същият. Значи какво остава? Рано или късно пак ще се приемеш, само че вече може да мине много време, да загубиш много енергия. Можеш да бъдеш принуден да се приемеш, нали, което може да не ти хареса, но в края на краищата…

Присъстващ: В края на краищата е все за добро.

Присъстващ: Така мисля, че, поне за мене, трябва да правиш нещата, както трябва. И поне аз за себе си знам, че нещата ги знам, обаче не ги правя тъй. И всъщност, според мене, това е цялата работа, да ги правиш така, както трябва.

Присъстващ: Това е най-трудното.

Елеазар Хараш: Да, това е да влезеш в потока (аз го наричам) на правилността. Оттам нататък, каквото и да правиш, вече всичко ще си пасва, нали, всичко се намества и с много малко уилия нещата се постигат. Някой път и с много усилия, когато е важно, е сега както за тоз Б. трябваше да караме много формули, който е от София, който беше скочил тука от петия етаж. Дето малко „ме изложи“ в кавички обаче, защото то не е точно тъй.

И веднага дойдоха Държавна Сигурност: „Той е твой човек“. Но момчето сега е на крака, спортува си, търси си работа. Малък проблем има с майка си, но туй са вече негови работи. Но някои неща искат много енергия, не могат да станат с малко. Но той заслужаваше таз енергия, защото имаше хубавото отношение. Това беше Пътят на Бога в него да израстне. Той не можеше да постъпва правилно, Р., знаеше ги нещата, пък критикува майка си, критикува баща си, критикува този, дава високо морал такова, пък не го живее туй нещо. Каквото му се внуши го прави: доброто – прави го, злото – прави го. И дойдоха, внушиха му да скочи от петия етаж и казал там на М.: „Христос ми каза да скоча“. Викам: „Бе, Б., те и децата вече знаят, че нали…“. „’Що стана тъй?“ – пита ме там в един разговор, там в една вила бяхме го сложили. И викам: „Демоните те излъгаха“. „А, тъй ли?“. „Тъй е, обаче това е начин, Бог допуска.“ И сега вече Бог прави малка крачка, в него израства. И вече, сега и да му внушава, и самият Христос, ще има проблеми да скочи. Значи, виж до къде се стига, колко е ценен опитът, защото знаеше ги нещата на приказки, сега вече ги знае от опит. Туй дето Учителя казва, че българите имат особен череп, той трябва лично да пострада, да каже: „Така е!“. Англичаните се учат от други поуки, и си спестяват страдания. Обаче българският череп е друг – „лично, трябва да го опитам.“ И Б. го опита, и сега е така, добре.

Присъстващ: Затова е казано: „Да чукнем на дърво!“.

Елеазар Хараш: На Дървото на Живота, нали, А.?

Що е любов към Бога? Аз тука един много прост отговор съм дал. Значи: Не върш постъпки, които създават проблеми. Значи, трябва да го знаеш вътрешно тоз момент: дали като правиш нещо, защото хубаво е всичко… всичко е на място, ако е чрез Любовта ти. Примерно: и заканата е на място. Както Брат Михаил се е заканил преди години да се отдаде на Истината – е това е закана! Значи, ако искате някакви закани да правите: Истината, Любовта, на Благородството – е такива неща да се заканите яко, да го решите въпроса, както и той го е решил.

Присъстващ: Тук, според мене, трябва много хубаво да си познаваш силата на скритите намерения, защото те може да ти направят вече капана.

Елеазар Хараш: То, ако се е стигнало ти да направиш такава закана, значи малко или много си узрял.

Присъстващ: Защото честичко се заканваме така, ама не си ли познаваш силата на скритите намерения на вътрешно поле, така.

Елеазар Хараш: Длъжен си. Значи виж, В., сега. Значи намерението, сега ще ти обясня според Толтеките. Намерението не изпълнява желания, то изпълнява намерение. Което означава, че намерението изпълнява туй, което иска Душата. Желанията са от ума. Намерението не изпълнява исканията на ума.

Присъстващ: Скрити желания тогава.

Елеазар Хараш: Да. Думата намерение означава да намериш.

Желанието не означава туй нещо. И затова е много тънко, да намериш. Разликата е голяма, да.

Значи: Не върши постъпки, които създават проблеми, означава, не създавай пространство за хаоса, значи, за онези сили. Което означава постъпки, дали малки, или големи постъпки ще правиш, всякакви постъпки трябва да бъдат без изкривявания. Значи: най-малкото изкривяване, външно или вътрешно, душата го знае, онези сили чакат; залепват, полепват и почва вече.

Р., да чуем последната песен. Ние сме я слушали и друг път, Рапсъди, Ехо от трагедията (Rhapsody Echoes of Tragedy) се казва. Но всъщност е толкова вдъхновена, че няма трагедия. Осмата песен, Р., тя е кратичка , около три минути и половина някъде.

АУМЪ

* Заглавие на документален филм (бел.ред.).

Среща, проведена на 23.12.2006 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Подготвил съм четири въпроса символични и буквални.

1. Първият въпрос: Какво е щастието?

Елементарен, простичък, но важното е да се разбере: хем е важно, хем е провал. От друга страна и двете неща не са важни. Много е говорил Учителя, на много видове нива. Ние трябва да го разберем на най-дълбокото. И примерно въобще може ли ученикът да търси щастието, или да има такава цел?

Присъстващ: Аз мисля, че щастието не е цел. То е следствие.

Елеазар Хараш: На кое?

Присъстващ: На живота в Бога.

Елеазар Хараш: Следствие е, да. Макар че, може и без такива следствия, защото така или иначе, то си остава ограничено. Макар, че е светло Същество. На едно място Учителя го нарича даже светла Същност.

Присъстващ: Аз пък си мисля, че това е нещо като полярността на нещата. А нашата задача е да надраснем полярността, така че отпада необходимостта да се стремим към щастие. То е в рамките на личното щастието, което подхранва и его, и много други неща, от които ние трябва да се освободим, те да изтекат от нас.

Елеазар Хараш: Да, даже и приспива ни, в известен смисъл. Някой път не в малък.