Елеазар Хараш: Това има значение за следващите животи да нямаш в Духовните си тела дупки, пропасти такива и храната затова е важна. Защото земните хора казват: „А, той е вегетарианец, ама умря на 40 години. Пък тоз месоядец, пие, яде на 100 години“. Но той животът е в качеството, а не в количеството и в годините. И освен туй, това са стари заслуги от миналото. И Новалис умира млад, на двайсет и няколко години, осем, девет, обаче: чиста душа. Качествен живот и той си отива на почивка, а не както другите. Думата „умира“, Учителя е казал: „Отиваш у мира“. Животът е тежък, смъртта е лека. Такива хора, които тука живеят чисто, те направо отиват в мира. Ако си дошла и дойдеш тука да живееш, както и много други, но не си в ежедневните практики, пак си далече от лекциите, далече от мене. Искам да кажа: няма значение. Решаващото е: как ще се хванеш да практикуваш.

Присъстващ: Мисля от няколко години ми се… го имам като вътрешен порив и желание.

Елеазар Хараш: Да, тогава е на място, когато решиш много сериозно да практикуваш. Тогава и да дойдеш, и да не дойдеш, си права. И да напуснеш лекциите ми, и да не напуснеш си права, когато се отдадеш на Учителя, на Истината, както трябва. Иначе просто много хора идват на лекции и, такива… прочитат нещо, зачитат нещо и…

Присъстващ: Аз все пак имам късмет да имам възможност да ходя при Пепси в София, който ме подготвя и ме чисти също и съм много благодарна.

Елеазар Хараш: Пепси е златна душица.

Присъстващ: Но, връзката ми въобще с Учението, с… Никога няма да забравя преди години, когато почнах отскоро да слушам лекциите ти. Просто те ми дадоха сила да почвам да вървя срещу; не срещу, ами да се чистя, да искам просто да се… нещо…

Елеазар Хараш: Търсила си нещо истинско и си стигнала до тях и… ’Щото много хора бягат от лекциите ми, страх ги е да ги пипнат. Даже някои се страхуват да не се парализират, е такива. Като ми видят, пък името, бягат – всякакви.

Присъстващ: Ами не само. Знаеш ли, аз наскоро казах на един познат.

Елеазар Хараш: Да, и от старите още се страхуват. Имам и такива стари от Братството. И на Рила ми забраняват, продължават да забраняват да не се продават книгите, и то самото Братство. Което означава, че на други места ми тръгват книгите двойно и тройно – просто такова е правилото.

Присъстващ: Процесът е такъв.

Елеазар Хараш: Да, аз не го… Имам си хора, десетина сайта, взимат, разпространяват. И то стана такова нещо, но това е… не е моя работа. То е на Учителя, аз нямам грижа там.

Присъстващ: Веднъж казах на… скоро казах на един познат, нали, говорихме си за книги и така за Учението. И казах: „Чел ли си нещо на Елеазар?“, нали. И той каза: „Аз с посредствени неща не се занимавам!“.

Елеазар Хараш: Да, да, винаги благодаря.

Присъстващ: Което, което ми казва ясно какъв човек стои до мен. Нали?

Елеазар Хараш: Да. Но, ако ме хвали, ако ме хвали пак не е на място.

Присъстващ: Пак не е на мястото.

Елеазар Хараш: Пак не е на мястото, защото аз лично, които ме хвалят и ме критикуват, за мене туй двете неща са боклук. Аз ги, в смисъл хвърлям ги, много незначителни, много второстепенни. Учителя казва: „Мълчание и работа“, космическа – голямо отдаване. Похвали, критики, това е толкова странично, че…

Присъстващ: А даже ми се струва, че даже не е отварял, не е докосвал твоя книга.

Елеазар Хараш: Няма значение, да, но има мнение.

Присъстващ: Но има мнение, това ми направи впечатление, че има мнение.

Елеазар Хараш: Те, паразитите разнасят мнение, паразитите разнасят мнение.

Присъстващ: Няколко пъти питах, не знам защо, нахална бях.

Елеазар Хараш: Казаха ми в София там как ме критикуват едни от старите и други там: „А, ония, с многото книги“ – и туй беше. Имат критика, пък много книги дето. Такова е – всякак.

Присъстващ: Угодия няма!

Елеазар Хараш: Не, няма, но аз и не искам, и няма да искам, ’щото нямам такава задача.

Присъстващ: То едното и другото аз пък го разбирам по друг начин. Значи пък тоя, който ти чете примерно и гледа лекциите, и чете книгите едва ли не се кичи с това, малко като его…

Елеазар Хараш: Пък може да стане опасно, да.

Присъстващ: Аз нали еди-кво си правя, и тогава афишира, и тръгва да прави реклама. И това не е добре според мене.

Елеазар Хараш: Когато преждевременно е почнал да чете и не се стреми към Чистота…

Присъстващ: Това всъщност пак…

Елеазар Хараш: Е, тука един брат много четеше, идва на лекциите, казва: „Бе, твоите лекции, Учителя ми обърквате живота!“. Викам: „’Що идваш на лекциите, бе? Все едно да отидеш в ресторант да вземеш манджа, която не ти се яде. Изхвърли ме, бе!“. Обаче той няма къде да ходи после пак взе да идва.

Присъстващ: От няма и къде да ходи.

Елеазар Хараш: Един път тука идва, преди време идва и ме пита: „Искам твоето мнение“. „Нали не ми вярваш, бе?“. „Да, ама ти искам мнението.“ „За какво ти е моето мнение?“. После: „Абе все пак ти вярвам“. Едни… игра, въртят го духовете, чел е много. Не иска да чуе за Чистотата. Той затуй беше стигнал до някакво самоубийство. Защото много чете, пък Учителя казва: „Като четеш много, много трябва да прилагаш, ’щото туй знание се обръща срещу тебе“ – това е отговорност. Всякакви неща съм срещал, всякакви неща съм чувал – на всички тези неща се радвам, но са странични.

Присъстващ: Значи: тихо и кротко да четем, без афиширане, без така…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Ами аз в тоя случай просто исках няколко пъти казах, ама няколко пъти го попитах…

Елеазар Хараш: Значи, много такива случаи знам.

Присъстващ: Защо така ми се случи, не знам.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: По-принцип изобщо не говоря. Така ми се случи, че няколко пъти да попитам един и същи човек: Ама ти…

Присъстващ: Значи така е трябвало.

Присъстващ: Ама ти, нали чувал ли си, чел ли си? И странно ми беше, и на мен.

Присъстващ: И то по принцип всеки един коментар, който правим, за когото и да било, за каквото и да било, е абсолютно излишен.

Елеазар Хараш: Да, да. Да кажем хвалиш Учителя. Какво като го хвалиш, ако не го практикуваш – чака те беля. Той Учителя не иска да го хвалиш. Все едно да хвалиш Бог и Истината. Няма никаква логика. Просто трябва да си влезеш в своя си Път и в тази Чистота. И след време ще видиш, че това е Тайновечният ти Път. Ще ти се даде, но след много време, след много упражнения в Чистота и в един момент ще видиш, че това е специфичен Път, такъв, Тесен Път, защото е много чист, затова е тесен. Затова, когато те мъчат, обиждат, да нямаш капка критика. Тези агресии и т.н., капка омраза, капка такова. За да може Учителя да каже „Да, тука има ученик!“. И постепенно съдействие, както има отгоре.

Присъстващ: По-лесно ми е – поддавам се на такива ситуации, когато нямам никаква привързаност и отношение към този човек. Нямам лични отношения. Примерно бях в градинката на Учителя и така си бях затворила очите, и си почивах. И мина една госпожа с много книги. „ Това не е Истината, това са глупости, което правиш. Трябва да четеш, трябва да четеш!“. И в тоя момент, в който се наблюдавах дали ще реагирам, ’щото можех да хвана книгите и да стане лошо… Но не реагирах, защото просто не ми е никаква. Обаче, когато примерно майка ми нещо ми каже ми е много по-трудно, когато имам такива кармически обвързаности.

Елеазар Хараш: Всеки, който се, така, налага, иска да говори като наставник, той пропъжда и това е погрешен метод.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Има тайно насилие още в тоз човек. Няма значение, че се води от Братството, че еди-какво си.

Присъстващ: Как се реагира към такъв човек? На мен скоро ми се случи така.

Присъстващ: Ми аз не реагирах, защото ще трябваше да хвана книгите и не знам…

Присъстващ: С близък, с близък, който налага.

Присъстващ: Ами с близък, точно това е, че майка ми е доста силен характер и обича да доминира.

Елеазар Хараш: Много просто – може: „Благодаря ви, госпожо!“. И тайно да се помолиш за нея и забравяш го. Няма капка паразит при туй положение, не може да…

Присъстващ: Трудно ми е да не реагирам – това си ми е мое изпитание.

Присъстващ: Аз ги изчистих тези взаимоотношения с думичката: „Обичам! Мама много те обича!“. Защото за мене най-големия ми Учител, така смятам, е моята майка. И момент, в който се появи такъв диалог си казвам: „Мама, много те обича!“. И си го представям: обливам себе си с любов, обливам нея с любов, и ситуацията вече е съвсем различна, до момента на изчистване. Много време отне, може би две години и нещо. Не че в момента винаги успявам да се справя, но…

Елеазар Хараш: Самият подход е мек.

Присъстващ: …не реагирам, не реагирам.

Елеазар Хараш: Мекотата някой път е много силна и твърда.

Присъстващ: И тя също, изключително много, се промени.

Присъстващ: Моята майка е атеист и не ми е било определено, но обичаме се, разбира се, все пак. Аз съм благодарна за много неща.

Елеазар Хараш: Значи, пълни атеисти няма в света. Просто има, Учителя казва: „В главата има център на вярата“ и няма значение. Вярата няма нищо общо с религии и църкви. Тя може да се намира в пустинята, в пещерата, сред всякакви хора, чудаци, нали. Тя е нещо вътрешно. И този атеизъм при едни условия, ма ти, ако пътуваш в една маршрутка, в една кола пак трябва да вярваш. Този център на вярата, значи, той си го има. Туй, че към определени неща… не означава атеист. Пълни атеисти няма, това исках да ти кажа.

Присъстващ: Тя самата така се определя.

Елеазар Хараш: Определя се, ама не е.

Присъстващ: В падащ самолет и потъващ кораб…

Присъстващ: Тогава няма атеисти.

Присъстващ: … всички са силно вярващи и са тук, и сега.

Присъстващ: Аз съм много благодарна, че майка ми е…

Присъстващ: Как човек може да се самоокуражи, да си самопрости, да… Изобщо, както си прави сам другите неща, и сам да си ги оправи така по-успешно, по-бързо? Може би най-точният въпрос е: как да се самоокуражи, или не знам как точно да задам. Как да махне преградите, които му пречат да се устреми напред и да… Не, може би как да се докосне до Вдъхновението, незнам какво. То ’щото затваря се един кръг от едното в другото. Не знам точно какво е първият въпрос. Да се центрира ли?

Присъстващ: И аз защото загубих ентусиазъм в един момент и…

Елеазар Хараш: Ако ти ще събереш себе си, ако направиш съсредоточеност в думите си и в Истината, заради Чистотата, той, стремежът ще се разгръща. Той е последствие и той ще ти бъде даден. Защото той е от Душата, пък Вдъхновението е от Духа. За Вдъхновението много повече се иска, но за стремежа от това зависи: колкото по-чисто постъпваш, тайно и явно, ами да решиш от днеска, изправяш се вечерта пред Бога и казваш: Господи, от днес нататък искам да се посветя на пълно отдаване на Истината, на думите, да ги пазя. Защото пазиш ли думи, пазиш Бога, съхраняваш Бога и Той те пази. И когато почнеш много искрено да тренираш, няма да гледаш дали правиш грешки…

Присъстващ: Да, ма аз като сгреша много…

Елеазар Хараш: Не, чувството за вина го остави. Просто тренираш – усилия, правиш грешка – усилия. И той стремежът ще почне да се събужда, Душата ще почне да навлиза в тялото ти и тя постепенно ще отстрани ума, сърцето. Тя там е робиня. ’Щото ти вече почваш да ги контролираш и тя вече може да навлиза. А след време може да дойде и Духът, нали това е вече… Там е Вдъхновението. Ще имаме таз година лекция за Ибн Араби: „Учение за Вдъхновението“. Това е изключително вдъхновено Същество, но голяма Отдаденост.

Присъстващ: Ежесекундна.

Присъстващ: Да, но в такъв случай ето, сега пак стигам до тоя въпрос – Вдъхновението, аз например ето така и така, такива хора като тебе и като Пепси, нали, страшно ме вдъхновяват. Обаче не винаги ми се отдава случай, когато имам крещяща нужда точно от такъв човек, ми се дава възможност да бъда до него. При Пепси например също ходя много рядко. Не, че нямам връзката, аз я имам връзката. Примерно винаги мога да му звънна или да му се обадя по скайп-а, или… Просто самата близост нужна ми е, плачевна нужда за такъв. А в момента си с хора, които – роми, ромско съзнание, просто. И слушаш неща, които влизаш в тяхната вибрация.

Елеазар Хараш: Значи: истинската нужда е не да си близко до Учителя, дето Учителя казва: „Трийсет, четирийсет години са до мене и нищо не са разбрали“. Истинската нужда е да… все повече да си в центъра, да влизаш в Бога. И примерно при осем случая можеш да дойдеш, десет спешни случая, имаш право най-много един, два пъти да дойдеш при мене или при Пепси – най-много. Другото е твое.

Присъстващ: Ами то горе-долу е така.

Елеазар Хараш: Искам да кажа, такова е: законът, правилото, да може Бог да узрява в тебе и след време Той да ти стане опора при всички условия, а не такива като мене и Пепси.

Присъстващ: Да бе, Петьо, ама ние сме на физическо ниво тука. Не сме чак толкова.

Елеазар Хараш: Не сме само на физическо.

Присъстващ: Еми не сме, но въпреки всичко в момента не сме чак на такова духовно ниво сега, както каза, добре окей.

Елеазар Хараш: Да, но пътят е, че трябва да се прокопае, трябва да се прокопае, към собствената същност, към Бог.

Присъстващ: Трябва, но момента, в който си, ти трябва физическото присъствие на тоя човек. И тогава ме успокоява, ето от одеве…

Елеазар Хараш: Другият вариант е, ако умееш да извикаш Учителя, да си го представиш много силно. Те затуй гледат някой път продължително снимка на Учителя някои и след време го отпечатват. И дето Мохамед казва: „Представяй си, че Бог е до тебе“. Ако не си представиш, Той пак е до тебе. Само че, когато си представяш, когато Го чувстваш, ти ще се напоиш с Цялото. И тогава в тежък момент, Той веднага ще видиш, как ти подава ръка. Пък, ако не ти подава ръка, значи друг таен ход, тайна постъпка към тебе – някакъв голям жест пак. Пак е Милост – и в двата. Туй, че хората искат винаги бързо да им стане нещо, бързо помощта, пък то не е така, Бог. Бог трябва да иска. А някой път Той действа много бързо, мълниеносно; друг път много бавно; някой път съвсем бавно – все е прав. И ти, като го узнаеш туй, ще разбереш, че Той е прав. Близко до Учителя, не означава близко до Учителя.

Присъстващ: Да, да.

Елеазар Хараш: Той Го е казал: „Само тези, които изпълняват Волята Божия, са близко до мене“. Край, просто, ясно – това е закон, няма коментар.

Присъстващ: Аз имах предвид за Вдъхновението, в смисъл този човек ме вдъхновява, само това, че го виждам.

Елеазар Хараш: Ами не трябва човек да те вдъхновява, трябва Бог.

Присъстващ: Еми, да, обаче въпреки всичко, ме вдъхновява Той, защото физически ми е там. И след това се чувстваш хай определено. И да практикуваш идва, и всичко.

Елеазар Хараш: Не, Той Бог ще…

Присъстващ: Идва ти отвътре да го правиш просто. А иначе изпадаш в едно летаргично състояние. Започваш да се обезверяваш, почваш да се обвиняваш, ето както… Не трябва, знам че не трябва, но се получава така. Дойдем при тебе, заредим се някак си така, окей всичкото след това е супер, нали, такова. Имаш желание да правиш каквото и да било. Викаш си: „Сега, каквото и да дойде, ще го изтърпя!“. Обаче идваш и го получаваш, в смисъл такъв на физически. Физическият контакт ни е нужен, разбираш ли?

Елеазар Хараш: Но ние нямаме тука въобще физически контакт и физически разговор. Това е Духовен разговор, ние в момента сме в Духовна Вселена, че и в Божия Вселена. Освен туй, Той Бог така ще направи, че тез образи да ги забравиш, ’щото то е вид привързаност, макар и на по-фино подниво. Присъстващ: Да, да е определено.

Елеазар Хараш: Той така ще направи, че да остане само Бог, ’щото идеята е Бог, Учителя е Бог и Той. Но идеята, скритата си е Бог.

Присъстващ: Но въпреки всичко си е нужно живият Учител.

Елеазар Хараш: Ами аз не съм се нуждаел, никога.

Присъстващ: Ама ние можем ли да се сравним с тебе?

Елеазар Хараш: Ние, всички сме дълбоко в същността си, еднакви сме, можем.

Присъстващ: Можем, да.

Елеазар Хараш: Въпросът е да го осъзнаем. Като си в гората и те нападнат десет мечки ще чакаш да си представяш мене или туй ли? Бог и Учителя, тотално Бог, забравяш образи даже. Всичко трябва да изчезне и мечката ще те потупа по гърба…

Присъстващ: Напротив, душко, още като ги видя и ще се срина, директно. Нито Учителя ще ми дойде на глава, нищо не казвам. Ти нищо не даваш, ще се панирам отвсякъде. Три вълка срещу мен и просто… умирам права!

Елеазар Хараш: Учителя казва дето една мечка потупала един брат – той не е знаел кой е зад гърба му. И като я видял и скочил два метра на високо; прескочил мечката ли, как беше…

И Учителят казва: „Той не знае, че го е потупал приятел, невидим приятел“.

Присъстващ: Да, нека да нямаме такива приятели, да.

Елеазар Хараш: Да, не искаш такива приятели.

Присъстващ: Утрепа ме!

Елеазар Хараш: Да, ама пък какво, как се ражда така истинска Вяра в такива моменти?

Присъстващ: Нали, не знам как ще постъпя. Аз сега си плямпам просто. Ако ме потупа мечка, може да кажа „здрасти“, бе знам ли? Сега мисля, не знам, не съм се … Мъжът ми беше две метра като мечка обаче да, обаче му скачах да го бия чак, нали. Но за мечката не знам, просто… Може и аз да я потупам по рамо, не знам. Просто човек не знае как ще отреагира. Защото, когато срещнахме змия с майка, майка ми обясняваше нещо, нали, искала да умира, отидохме на гробищата. Взимаше за погребало нещата и в същото време идва срещу нас змия. По принцип майката, аз, ако бях, щях да застана пред детето си, ако и да е голям и да го защитя, нали. А майка какво прави, майка застана зад мене и ме държи срещу змията. А отиваме да взимаме неща за погребение, в смисъл да и ги приготвяме нещата, че тя ще умира, нали. И аз се обърнах и викам: „Мамо, няма да умираш скоро“.

Присъстващ: Това е било уникално.

Присъстващ: Да, а това, че аз не се уплаших от змията, излизайки на стълбите нагоре още една, още по-голяма, майка тотално се срина, тя просто загуби вече дар слово.

Присъстващ: Тя осъзна, че не се умира в този момент.

Присъстващ: Да, аз не бях изплашена дори, затова ти казвам, че не знам мечката, нали, как ще отреагирам. А змията беше доста голяма, между другото, метър и половина – голяма змия, доста, така и жива, беше се напекла. Не изпитвах страх, бе. А най-интересното, че ми стана болно, че майка се крие зад мен, а не пред мен примерно, нали.

Присъстващ: Да де, да защити детето.

Елеазар Хараш: Отгоре са го направили – ето виж си Вярата сега да видим – примерно казвам.

Присъстващ: Не, не ме беше страх, определено.

Присъстващ: …а ето сега как каза тя, „стана ми болно, че майка ми се скрила зад мен“. С такива болки как да се справяме, това болка на егото ли е, на ума ли е, на душата ли, на сърцето?

Елеазар Хараш: Ако приемеш дълбоко, че действа Невидимия свят, а не майката, тука няма майка, просто духовете така правят и ето те каляват.

Присъстващ: Да ма, в първия момент не е хванало точно това.

Елеазар Хараш: Не, в първият момент, трябва да помислиш, умът не трябва, умът трябва да е отстранен. В първият момент: „Това е воля на Бога!“. А иначе главната формула при такива случаи Учителя е дал, веднага казваш: Дето е Бог, там съм и аз. И тя вече змията, аз имах такъв случай, идваше така насочено, Дето е Бог, там съм и аз. Направи кръг около един камък, тръгна обратно. После разбрах от Учителя, че това е поздрав, както и да е. Хубаво е да се сетиш за формула, но всяка формула е кръг и то… Трябва да бъдеш многократно, така, изпитан, за да може таз вяра да не е цитатаджийство. Както в Братството има много цитатаджии. Така, така и дето казваш тоз, изказва се, не е проучил. Проучи дълбоко и пак ме критикувай, ма проучи. Обаче то, ако искрено проучиш, ще бъде хубаво, ’щото пък нещо може да ти помогне.

Присъстващ: Абсолютно, да, абсолютно.

Присъстващ: И все пак, ако сме допуснали такава болка, как изчистваме, какво правим?

Елеазар Хараш: Ами тя се е отпечатала, ако е много силна. Но тя не трябва много да се връщаш към нея. Значи има едни такива, ние си правим стикерчета, един брат прави. Можете да си ги напишете с хубави надписи, четливо така: Абсолютен контрол. Има едно друго, ей така красиво: Изключване. Да ти напомня, нали, като имаш тежък момент, като прочетеш – изключваш. Все едно натискаш копче. Те са все едно дребни, детски обаче са…

Присъстващ: Нищо.

Присъстващ: Това е много готино!

Елеазар Хараш: Да, да. Едни числа направихме по Учителя, след време ще имаме лекция специална за числата. Думата осемстотин по Учителя, нали написано така красиво. Това е число на Царството Божие и пълна победа на доброто над злото – напомня се.

Присъстващ: 800?

Елеазар Хараш: 800, числото 800. Ей, такива неща много… Действат.

Присъстващ: Беше ни показал за яденето да не ядем много.

Елеазар Хараш: Те напомнят все повече да си в практиката и в Будността.

Присъстващ: Значи Абсолютен контрол.

Елеазар Хараш: Да, Абсолютен контрол, да.

Присъстващ: Кажи за заметресението в Непал, като един, така, духовен център, който човек… Знам мнението ти, че…

Елеазар Хараш: То ние не го наричаме духовен център, защото…

Присъстващ: За много хора е обаче…

Елеазар Хараш: Хората не са мярка никога. Значи хората, обществото, обществата нали – просто вид пречистване. Събрал ги е на едно място. Както в един самолет, които трябва да катастрофират, те са събрани. Изчислено е да стане катастрофата. Както има случаи с една англичанка, пък не можала да се качи, ’щото заради кученцето. То не я пускало, тя се отказва – после вижда, че катастрофата… После оня самолет в Нова Зеландия ли, къде беше? Един футболен отбор не се е качил…

Присъстващ: Да, точно така беше.

Елеазар Хараш: … което не е случайно, ’щото то си има, нали…. Всичко това се ръководи отгоре. При пълно приемане на всичко, което става, ще разбереш, че има само една воля, която действа в света и няма какво да не одобряваш. Защото това е Той. Ти и да одобряваш, и да не одобряваш, то пак става заметресение или наводнение, или пък, което трябва да стане. Той си действа, тука няма ясновидци. Не важат нито ясновидци и мъдреци не важат, ’щото Той не им дава на мъдреците, че да кажат на хората, защото тез хора трябва да бъдат наказани. Да отидат в другия свят, да си учат уроците бавно и после да се преродят и пак да почнат наново. И това е скритата Любов на Бога, че наистина всичко е за добро, няма изключение, няма малък момент, който да е грешка, понеже е Той.

Присъстващ: Такива, които се опитват да ни повлияят сега ето нали, ’щото са изклали колко животни там за това са…

Присъстващ: Ами да, това казаха.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И ето нали, ’щото има някакви грехове две хиляди хора са си…

Присъстващ: Не две.

Присъстващ: Не за една минута, две хиляди човека за една минута, нещо…

Присъстващ: Жертвите ли? Нещо такова.

Присъстващ: Над шест хиляди.

Присъстващ: Не, не, няма значение, окей, образно казано.

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Това е всъщност пак опит да ни се въздейства по някакъв начин на чувството на отговорност.

Елеазар Хараш: Ако се поддадеш. Ти, ако си в Бога няма, те тез влияния на света…

Присъстващ: Всякакви такива думи…

Елеазар Хараш: Те са една игра, да, да.

Присъстващ: Една голяма игра.

Присъстващ: Аз исках да попитам, понеже напоследък много ме вълнува тоя въпрос и при нас много се разискваше за арменския геноцид. Поради каква причина го получиха?

Елеазар Хараш: Ми то е подобие на българското робство, нали.

Присъстващ: Значи нещо са допуснали, ама какво точно или незнаем?

Елеазар Хараш: Много арменци са били манихеи, богомили и те трябва да си минат през… Има случаи Хитлер дето е там са рязали хората, нали. Обаче една жена се изправи и казва: „Нищо не можеш да ми направиш, аз съм душа!“. Ето го, ето го, ето я душата – всичко друго е умове и сърца, бедна история. Това са хората, и в тез изпитания, закалката и твърдостта… Сега тази жена в следващото прераждане ще се роди с много силна вяра и Път към Истината. Още от дете ще бъде подтикната. Много е ценно всичко това – това е Школата.

Присъстващ: Защото там много за кратко време са изклани толкова много хора, това са милион и половина.

Елеазар Хараш: Не, няма значение числото за Бог. Той си ги взима при себе си, пак ги връща и пак ги… ’Щото пътят им е бавен.

Присъстващ: Дали ще е един човек, или хиляда.

Елеазар Хараш: Да, за Него, те са бавно развиващи. Те трябва да си получават уроците. Те после пак може да умират, защото, ако не са избрали Истината, те не са научили нещо. После отново и отново. Но Бог има такова Търпение, че за Вечността тез неща са толкова дребни.

Присъстващ: Миг.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Една секунда.

Елеазар Хараш: В нашите очи изглежда жестоко, такова, това е строгостта на Бога, която е абсолютно справедлива без изключения.

Присъстващ: Не греши?

Елеазар Хараш: Защото няма случай Той да прави грешка. То няма откъде да я направи. Обаче тез, които не Го приемат, които смятат, че Бог не е на място, т.е. двойствените хора; те са земни, полу доховни, полу религиозни. Те смятат, че Бог има някаква грешка, че не е сътворил нещата както трябва. Това си е тяхното виждане. Те имат право да мислят по тоз начин, защото са отстранени. Дето казва Ал Халадж: „И Бог е отстранил човека, не дяволът, отстранил човека от Истината – самият Бог“. Не позволява на човек да върви в Истината, защото той не е достоен. И ако тръгне преждевременно, ще губи много време, ще я изцапа и пак ще бъде наказан. И Той го отстранява, за да може да страда, да страда, да оздравее, да стигне до дъно и да каже: „Избирам Свещеното, Съкровеното, Истината!“, и да тръгне както трябва, и да постигне както трябва. Няма дявол, дяволът е Божия Воля скрита – все Бог действа. Каквото и да става в твоя живот, все Бог действа. Въпросът е: как ти си учиш уроците и какво избираш, по какъв път вървиш ти? И когато дойде часът на Истината, Бог няма да те пита другите хора какво са правили, Братството, паневритмийки, супички, ти какво правиш, ти лично.

Присъстващ: Значи, ако живеем, ако всъщност вече сме в осъзнатостта и това, което казваш една дума, като концентрация примерно може вече да пренапише нещата, които ние започваме да практикуваме?

Елеазар Хараш: Променя и кармата, такава…

Присъстващ: Ако сме от позицията вече на осъзнатостта.

Елеазар Хараш: Да, да. Случаят с Георги Нанев, ако сте го чували. Ясновидец се води, но по-скоро това е една чиста душа от Нова Загора на времето. Знаеш, го нали?

Присъстващ: За куршума?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: От тебе го знам, да.

Елеазар Хараш: Значи дават му се видения, не ’щото е ясновидец, чиста душа, молитвена, така смирена, много обича да се моли. Каквото му се дава, все става. Не че е ясновидец, те Ангелите, те си действат.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Където трябва, те знаят какво да кажат. И в случая дават, че куршум минава през главата му. Той знае, че това ще стане и почва усилени молитви. Моли се, смирява се, моли се, знае откъде идват нещата. И след време, както брат му зареждал там автомата ли, пистолета ли, изхвърчава куршум и вместо в главата му, се забива в крака му. След два, три месеца оздравява, там след няколко месеца и си тръгва. Видоизменя, нали, ’щото, ’щото иска да се учи, иска да… Ако беше тотално избрал Истината на живот и смърт, мисля, че щеше да му охлузи обувката малко куршума и да… Примерно, много такива варианти има. Аз казвам: Стига толкоз!

Присъстващ: Да. Да, разбира се.

Елеазар Хараш: Да отидем малко да видите, ако искате.

Присъстващ: Отиваме, да

Елеазар Хараш: Да.

АУМЪ

Част ТРЕТа

Извънредна лекция, подготвена за
център SHENDAO, изнесена на 21.01.2015 г.

гр. Варна

УЧЕНИЕТО ЗА ДАО

Ще говоря накратко за Учението за Дао.

Учението за Дао е: ясно, кратко и неразбираемо. Явлението Лао Дзъ е подобно на Дао и въздейства на света, подобно на Дао. Това явление е хем ясно, хем неопределено. Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги. Когато постигнеш Искреност, вече не възникват отклонения. Който има Покой, е в Дао. Мъдростта не е знание, Мъдростта е опит в Дао. Умът прави хората културни и внимателни, но без Дао. Дао не е културно, Дао не е внимателно, Дао е чисто. Чистият е в Дао, в Истината, а културните са винаги в опасност. Мъдрият има само една радост, но това не е радостта, това е Дао. Чистото действие е движение на Дао, движение на свободата. Когато следваш Дао, светът го няма. Само чрез Недеянието – Чистото Действие, се движиш в Покоя на Дао. Истината е в това, което ни казва мълчанието. Дао е Истината, която не се нуждае от ограниченията на щастието. Щастието е наказание, Дао е свобода. Всичко, което е отделено от Дао, се заблуждава. Който иска да оправи света, изпуска Дао. Ако влезеш в Чистотата, Дао става твоя Път; без Чистотата, ти сам ставаш своето безпътие. Дао учи чистите вътре в Тишината.

Дао не убеждава, но когато се срешнеш с неговата реалност, сам ще се убедиш. Животът е ясен и неразбираем, когато се основаваш на Дао, животът е и пълнокръвен. В Пътя на Дао, постепенно се прояснява всичко, докато стане неизразимо.

Колкото и да се взираш, само Дао е виждащо. Ти не си виждащ. Мъдрият е мъдър, защото нищо не знае за Дао, но го следва.

Който има Дао в себе си е по-богат от света и от вселената.

Дао е непредсказуемо. Звездите не го виждат и не го разбират. Дао в човека е реалното изобилие. Който е избрал гордостта, Дао ще го научи как се изостава в Пътя. Покоят е пълен с Дао, с Истина и с Пустота.

Дао не избира добрите, Дао приема Истинните хора. Не бъди добър, бъди Истинен.

Ако сърцето не е чисто, то не се поддържа от Дао, а от петте чувства.

Докато тебе те има, ти не можеш да получиш Дао. Ти си преградата, ти си пречка, ти си препятствие.

Зад всичко, което се случва има една Тайна усмивка. Дори и зад най-тежките събития съществува Тайна усмивка – усмивката на Дао.

За твоя Покой, никога не настъпва тъмна нощ. Дао лекува хората с Покоя. Що за Покой е това, за който са необходими спокойни условия? Дао не се нуждае от спокойни условия. Покоят е отвъд думите и отвъд мълчанието. Покоят, това е порядъкът, а безпокойството е безпорядъкът.

Най-големият успех е за нищо да не се безпокоиш. Който познава Дао, наистина за нищо не се безпокои.

Тези, които имат ред в себе си, имат Дао. Те не се безпокоят за световния хаос.

Какво представлява Даосът, Мъдрецът? Той е строг, но е сърдечен.

Само Мъдреците могат да разцъфтяват без да увяхват.

Този, който е в Дао, обладава цялост – Пълнота.

Неправилният стремеж, според Даосите, е най-голямото престъпление.

Който практикува Дао, знае, че всичко друго е излишно. Който не практикува Дао, практикува всички излишни ритуали.

Който отстъпва, пристъпва напред.

Знанието никога не е било Пътят. Пътят се открива в продължителните чисти действия. Чистото действие е изначално, а знанието е второстепенно.

Когато Дао е с тебе, опасността не е опасна, трудността не е трудна.

Пътят е изправление на себе си.

Ако наблюдаваш чисто, ще видиш, че трудната ситуация иска да те поздрави, иска да те въведе в Дао. В това наблюдение, присъстват всички науки и учения.

Само дълбока и чиста Любов може да създава Тишина в себе си и Дао в себе си.

Който се стреми към щастие е отрязал своите корени.

Дао не е образовано, в Дао няма образование. Дао е съвършено.

Ако не срещнеш Дао в себе си, хиляди години няма да получиш отговора.

Само на вечния ученик е позволено да стане Мъдрец, даже и Учител.

Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че Тайната е неразгадаема.

Учението за Дао е Мистично. То не тече във времето, то тече в безвремието.

Това, което е нужно е да знаеш, че само Дао съществува.

Дори и лудият човек си има наставник.

Най-доброто постижение е яснотата.

Истинският Мъдрец е по-дълбок и от опита, и от знанието, защото живее в Дао.

Мъдрият осмисля безсмислените неща, а глупавият обезсмисля смислените неща.

Философът не е Мъдрец, защото той не е постигнал себе си. Той няма реалността, той няма дори и Път.

Само ако има истински човек, явява се истинско знание. Истинският човек не принадлежи на миналото. Той идва от Древността.

Това е.

Накрая съм добавил една идея за един египетски суфи – Зун Нун Мисри. Когато го среща неговият Учител като млад още, понеже знае, че ще стане легенда в Суфизма, той му казва:

Зун Нун, когато се посветиш на Бога, т.е. на Дао, на Истината, получаваш четири дара: Първо – нещо, което не е необходимо другите да знаят, т.е. велика Пълнота. Второ – знание без обучение. Трето – богатство без пари. И четвърто – веселие без компания.

Това е, исках да бъда кратък.

АУМЪ

РАЗГОВОРИ
ВЪВ ВРЕМЕТО

с Елеазар Хараш

Събрал и съставил

Харивар