Присъстващ: Едно нещо, по-висше от самото щастие, е стремежът ни към една радост от нещата в живота, който ни поднасят, но то вече не е щастие.

Елеазар Хараш: Ако е в китайският смисъл – постоянна радост, то е вече по-дълбоко.

Присъстващ: Първото нещо, за което аз се сетих за себе си, за мен така голямо щастие би било да се опозная, да стигна до себепознанието. А всъщност, като стигна до там, може би няма да имам нужда от щастие. На теория всичко е много ясно всъщност. Въпросът е, че аз си мисля, че една от моите задачи в това прераждане е да позная себе си и така да служа по пълноценно на Бога.

Елеазар Хараш: Само до познаване на себе си ли ще стигнеш?

Присъстващ: Ами, ще видим. Всъщност това е само теория в момента. В смисъл, че прокрадват ми се идеи в смисъл: уж знам за какво става дума, но мисля, че не е в пълнота.

Елеазар Хараш: На какво се дължи? Да не е, защото практикуваш много Учителя?

Присъстващ: Не.

Елеазар Хараш: Не е затуй? Нещо друго ще е.

Присъстващ: Друго е. Мисля, че в това отношение, човек трябва да бъде много искрен към себе си.

Елеазар Хараш: Да, безпощадно искрен.

Присъстващ: Което аз не го правя.

Елеазар Хараш: Туй, което го казах в София на събиранията, на сестрата е, че не трябва да се задават разумни въпроси и неразумни, а искрени. Не знам тя дали ме разбра. Защото разумни означаваше, което не го обясних после там, разумни това е чистият ум. Обаче той винаги може тънко да изкриви, дори и когато е чист. Неразумният е нечистият ум, искреният е Душата – Душата расте там вече. А щом почне вече тя да расте, ще дойде стремежът, после ще дойде Вдъхновението. Ще се получат нещата. Много тънко е да си задаваш искрено въпросите. Тогава няма да харесаш нивото си и стремежът ти ще се увеличи по един правилен начин. Разумните въпроси и неразумните са една игра, логическите също. Това казах и в Толбухин там: много важно е, можеш да идваш на моите лекции – няма голямо значение, можеш да ходиш на паневритмия – няма; какво правиш насаме, там където никой не те вижда, там как си отдаден на Учителя? Разбира се, дето никой не те вижда, и дето цялото Небе те вижда, и Учителя, и Бог. Но става въпрос, че точно, нали, там как е – намерения, мотиви, всичко, там е най-важното. Преди време някое братче от Шри Чинмой: „Колко практикуваш?“. „Два часа.“ Не му казах нищо, защото смешна работа. Той като съботяните: съботният ден, посветен на Бога – другите на Дявола ли са? Значи няма два часа – 24 часа е практиката. Ако бяха 25 часа – 25 часа е практиката. Просто всичко друго е непрактика, тя се изразява по този начин: 2 часа, 5 часа.

Присъстващ: Аз, това, което си мислех, че човек може да е много искрен, обаче само Искреността няма да помогне, ако човек не се хване сериозно да работи, защото…

Елеазар Хараш: Да, но тя е важно въвеждане, Г.

Присъстващ: Искам да кажа, че само тя не достига.

Елеазар Хараш: Не само тя, те много неща не достигат, те трябва да се съберат. Но трябва да се тръгне от някъде сериозно.

Присъстващ: Просто не трябва Учението да ни гони, ами ние него да го гоним. Не то да ни притиска да учим, ами ние да искаме да учим. Много често, просто животът така те грабва, че някак си все друго се оказва по-важно. Не че искаш, ти имаш добрите намерения, ти знаеш какво трябва да направиш, ти се стараеш да го направиш, но се оказва, че…

Елеазар Хараш: Те може да си умират…

Присъстващ: Като погледнеш, като проследиш деня се оказва, че толкова малко време си отделил за Учението. Искам да кажа, че ти може да си искрен, обаче тия искрени усилия, ако не се превърнат в усилия, това вече просто няма да помогне.

Елеазар Хараш: Да, даже и тоз, който ръководи по „Скат“ фитнесът, този медикът, който така много си разбира от нещата на едно място казва там за упражненията: „Какво значи прекъсване? Прекъсване няма, то е постоянно нещо“. Той се е отдал наистина е станал специалист по един свой начин. Значи, няма такива неща като прекъсване. И подобен е Дзен. Той не е само искрен. Дзен е страхотно изкуство за разбиране на себе си. Много хора искат да разберат другите. Ти нямаш шанс да разбереш другия. Другият е Бездна, другият е Бог, другият е Безкрайност, особено пък като не си разбрал себе си. Може да говориш всеки ден по десет часа, да искаш да си уточняваш нещата, никога няма да се разбереш. Първо: трябва напълно да се разбереш със себе си. И това е точно Дзен, това е едно точно такова изкуство: за разбиране със себе си. Оттам нататък много лесно ще се разбереш с другите, защото ще имаш мярката, ще имаш правилата, ще имаш подхода. А подходът всъщност е, според Даосите, това е най-висшето бойно изкуство. Има много видове изкуства, но самият подход към нещата, правилният подход всъщност това вече елиминира всичко. И то е повече от почтителност, защото има там един разговор между Конфуцйи и Лао Дзъ в едно от преданията. Конфуцйи мисли, че почтителността е много важна и Лао Дзъ го разпилява. И таз добродетел, според Конфуцйи, тя е едно от най-важните неща. Лао Дзъ му казва: „Добродетелта е дошла след отделянето от Дао“. Значи, колкото си искаш имай добродетел – то е както религията: изпуснато е същественото и сега се иска някаква… Не можеш с добродетел, нали… Трябва да живееш чрез Дао. И то е интуитивно, не е логично, отдадено и то започва да живее чрез тебе, и ти чрез него, и отпада нуждата от добродетел, защото ти надминаваш, тя си е ограничение на Дао, както и религията. Едно от щастията е Покоят, нали, в Даоски смисъл, защото той се нарича Великият Предел, значи, Крайният Предел, което означава, че Покоят е едно много, повече от щастливо, блажено състояние, понеже там отсъстват мисли. Просто: няма ментален свят, няма астрален свят при истинския Покой. И това може да се нарече в известен смисъл Великият Предел, наречен.

Значи: какво е щастието? Иначе, аз ще ви отговоря после според Ал Халладж – този човек, който все ме изумява. Тука кратко ще ви отговоря. Догодина ще имаме цяла лекция по този въпрос от него специално, защото той така ги преобръща нещата хубаво. Може да се каже, че ако един ученик има щастието за цел, той е загинал, той не спада към Учението. Той е изместил и Бога, и Учителя, и въобще – пожертвал същественото за нещо друго.

Присъстващ: Щастието е в правилното служене на Бога.

Елеазар Хараш: Да, обаче то е, А., едно от най-трудните неща, защото да отгадаеш Божията воля, каква е точно тя, понеже е на много високо ниво, но иначе да: правилното служене е… Да, то надминава щастието, защото той, един такъв служител… Да допуснем Христос и Учителя… Значи: ако кажем, че Христос е щастлив човек и Учителя, направо ги унижаваме. Направо, просто, защото там не подхожда. Но в един друг смисъл, нали, си прав, защото те са постигнали това, което от човешка гледна точка… само че там вече гледната точка е Божествена. При правилното служене те живеят в Бога, чрез Бога. И както при Майстер Екхарт: той не говори за Бога, а чрез Бога. Това е вече Отдаването, това е правилното. Докато Църквите говорят за Бога, цитират, говорят много неща… Но той вече е стигнал: говори чрез…

Значи: тук един кратък отговор ще дам, какво е щастието, Ал Халладж казва: Щастието е наказание и всеки щастлив човек е заслужил своето наказание, защото щастието е любов към себе си, а не към Бога. И после казва: Щастието е враг на човека. То му отнема най-важното: самия Бог, Същността. Но много тънко наказание. За да го разбереш, нали, трябва голяма Будност. То дори е по-лошо от нещастието, макар че са полюси. Отнема Бога, враг на човека, то му отнема Бога. Докато нещастието ще те накара да се замислиш, ще се старае да те направи по-дълбок. Да се завърнеш, да разбереш, че важно е да се върнеш в Бога, докато щастието направо ще те приспи. Както да кажем при приятелите, могат така… приятно е, защото леко тече всичко, но така може да мине прераждането, без да усетиш, че си заспал. Враговете обаче те държат буден, и когато дойдат те, те правят активен: да търсиш, да таковаш, докато откриеш себе си. Значи, много по-ценни са от приятелите. Туй не означава, че, нали, не трябва да ценим приятелите – това е друг въпрос. Но в този свят нещата така са поставени. В другия свят не е тъй, но в този свят малко са обърнати нещата.

2. Вторият въпрос: Що е Дзен?

Аз дадох там един отговор, но то има много отговори. Що е Дзен?

(Пауза.)

Присъстващ: Да използвам паузата: ако на някой му се удаде възможност да посети чаена церемония – японска, му го препоръчвам като Дзен упражнение. Невероятно е!

Елеазар Хараш: Да, това е една от най-тънките религии. После, ако трябва, ще кажа няколко думи за нея, много специална работа.

Без туй за Дзен говорим, за чаената церемония няколко неща ще ви кажа. В България и в Европа няма истинска чаена церемония, но има приблизителна, което е… пак е много важно. Значи: това е една от най-тънките видове религии, можем да го кажем условно, защото то не е, то я надминава. Истинските са в Дзен манастирите, в определени места, в стаичка с малко хора, докато на други места, даже и по една картина слагат, там няма, защото идеята на чаената церемония, като влезеш в такава стаичка – Пустота. Там говори водата и чаят. Там нямаш право да говориш. Значи, може да сте двама врагове, да нямате търпение, да си говорите, обаче там, докато не се изпие последната глътка, не можеш да проговориш. И тази липса на предмети, които да те отвличат, направено е максимално просто. Всъщност Простотата е много висока философия. И туй даже, и големите философи не могат да го разберат. И точно това пиене на чая на глътки, на бавно да вкарваш живота си умерено, овладяно, и всъщност то те води да се замислиш за… Те са го направили сега в Европа и на много места като идея за отпускане – да разредиш напрежението. Но всъщност целта е там да навлезеш в Пустотата. А пък Пустотата е много дълбоко място, ами, там няма нито щастие, нито нещастие, нито Добродетели; няма нито бъдеще, нито минало, защото те са ненужни. Такива неща няма в Пустотата – тя е нещо по-важно. И който може да влезе там, всъщност, който може да привлече Пустотата или тя да го привлече, защото то е взаимно, тогава вече тази чаена церемония – това е целта Но много хора, ако отидат просто да пият един чай само, за да се релаксират, нали, няма да получат – пак е нещо, но целта е друга. Целта е: да познаеш същността си, да видиш колко всичко е просто. А то е просто в сложното. В простото, едно на ръка, но в самото сложно да опростяваш нещата. И точно това е целта и на Дзен, и такъв е въпросът, за който после ще ви кажа. Значи: връщам се на Дзен. Има и много тънкости, аз съм го предвидил, след време ще говорим по този въпрос. Значи: Що е Дзен? Идеята на Пустотата е, че нито щастие, нито нещастие – там просто се сливаш. Там е вечно сияние и няма нужда от странични неща. И това е едно от нещата в Дзен, от най-важните. То е подобно на секрета на бойните изкуства. Значи, на най-дълбоките бойни изкуства секретът е един, само един, винаги един: да станеш истински човек. Както искаш върти мечове, подходи, обаче крайната цел е туй. Ако си отишъл за нещо друго, нещата се променят. Защото един от най-големите учители Сун Лутан се казва, той отива, за да отмъсти на едни от работодатели, които тормозят майка му, може да го оставят без работа, бият го често и той иска да стане боец, за да може те като го бият, той да ги набие. Обаче все пак той тогава е бил 11 или 13-годишен, не си спомням. И учителят му казва, че това не е достатъчен мотив и постепенно му узряват мотивите и намеренията. И той разбира, че с такива мотиви не можеш да отидеш и не можеш да искаш истински резултати. След време той става истински Учител. Но не пречи: може да се почне с погрешен мотив, с погрешно намерение, после, който е търсач той ще го надрасне. И едно от най-важните неща в таз чаена церемония е да осъзнаеш Пустотата. Затова там всичко е максимално просто и чаят, и водата говорят в таз Тишина. А осъзнаеш ли Пустотата, ти осъзнаваш вече своята Свобода. Оттам нататък всичко се променя. Въпросът е на осъзнаване. Така че щом идва тука, като идея, е много хубаво. Това е начало, това е въведение. Но, разбира се, Дзенските манастири си крият по-дълбоките неща донякъде. Но това е хубаво начало, хубаво нещо: да има такива места, където да отидеш и обременяването, донякъде да изчезне.

Г., кой е Дзен? Ти имаш там книжки много по Дзен в книжарничката.

Присъстващ: Мен това, което ми хрумна е, че всъщност да осъзнаеш Пустотата не означава ли да остане само Той и никой друг?

Елеазар Хараш: Да. То туй не е нито Той, нито Тя, но Той – Мистерията.

Присъстващ: Теб да те няма, накратко казано.

Елеазар Хараш: Да, пречката, преградата.

Присъстващ: Докато има „аз“ и „той“, няма място (…) Все още има деление, все още ние се пречкаме.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Всъщност, в такъв аспект, това въпрос на осъзнаване ли е, или по-скоро въпрос да те няма? Въпрос на осъзнаване ли е това да те няма?

Елеазар Хараш: Ти, като го осъзнаеш, ще изчезнеш и ще бъдеш осъзната, няма да ти пречи.

Присъстващ: Всъщност въпрос на осъзнаване е да постигнеш да те няма, така ли?

Елеазар Хараш: Да, да. Неосъзнатият все го има или външно, или вътрешно, или на астрално поле, или на ментално.

Присъстващ: Петьо, ти беше дал там една формула, когато има хора, които не са адекватни и искаме да им помогнем, нали: „Господи, Ти се справи със злото в неосъзнатото“.

Елеазар Хараш: „Господи, парализирай съзнателното и несъзнателното в еди-кой си“.

Присъстващ: Въпросът е, че аз искам в себе си да си го реша. Не знам, изясних.

Елеазар Хараш: Ако думата „парализирай“ те смущава – „завържи“ или „освободи ме от съзнателното“…

Присъстващ: Не, аз бях по друг начин прочела там. Аз бях казала: „Господи, Ти…“ не беше „парализирай“, бях си го измислила „порази“ злото в моето…

Елеазар Хараш: Защото от несъзнателното, то отива в съзнателното. Затова казваме в случая, казваме…

Присъстващ: Може да стане: „Господи, Ти порази злото в моето съзнавано и несъзнавано“, така ли?

Елеазар Хараш: Да и така може: „в съзнателното и несъзнателното“.

Присъстващ: Тази дума „порази“ много ми хареса. Коя е по-силна „парализирай“ или „порази“?

Елеазар Хараш: Ами „парализирай“, като завързване, по-силна е.

Присъстващ: Моето съзнателно, как беше?

Елеазар Хараш: Моето съзнателно и несъзнателно. Може и за твой близък, някой, ако се кани да прави беля някаква. Не говорим само за самоубийството. На такива хора много помага тази формула, така имахме няколко случая.

Присъстващ: За да мога да помагам, аз първо трябва да съм адекватна.

Елеазар Хараш: Да, от там се почва, защото примерно, да кажем Конфуций може да иска цял живот да помага… Всъщност самото присъствие на такива като Лао Дзъ, няма нужда дали ще говори, какво ще говори. Каквото и да каже той, самата му енергия, вече, той тече по друг начин. Докато Конфуций, той може да говори за хуманност и за добродетели, но той не е вътре в тях. Той говори, че те трябва да се постигнат, че трябва да се уважават и хората, всичко, което един политик може да го каже. Нали? Докато Лао Дзъ не е такъв. Лао Дзъ моралът го изхвърля като парцал. Защото има една естествена святост, първична, тя е… Ти като живееш в Дао, всичко е правилно. И той изхожда… просто позицията му е много висока: там всичко е правилно. Каквото и да каже Лао Дзъ, каквото и да направи, той е все прав. Каквото и да прави Конфуций, не е прав. Разбираш ли? Защото единият е от Дървото на Живота, другият е от Дървото на Познанието. И казва Лао Дзъ: Водата е мека, но побеждава и най-твърдите скали. Значи, ако си постоянен, както идеята за капката, ако си постоянен… И защо водата побеждава най-твърдите? Защото е мека. Ами защо е мека? Защото е като Дао. И казва: Дао е твърдо с помощта на мекотата. Значи, което означава: човек трябва да е твърд, но с помощта на мекотата. Въобще Лао Дзъ е нещо много рядко. Между другото, той има и много други книги, които не ги знаят хората. Има книга даже за талисманите. Не си я виждала, няма как да я видиш, и е много специална. Такива книги… Значи, стотици книги могат да ти попаднат други, ще ги прочетеш, ще ги забравиш. Но тука нещата са страхотни при него!

Присъстващ: Ами като стана въпрос за церемониите, всъщност нали знаеш, че съм почитател на индианската линия. Всъщност там свещената лула на индианците, това също ли е нещо от такъв тип?

Елеазар Хараш: Такъв е, но оттатък е… Има случаи, значи, на една застава един иска Лао Дзъ да му подари нещо, преди да тръгне към Небитието, към горите, където му се губят следите, и той му подарява един талисман. Оня го отказва и припада в момента, в който… И после той го поставя на него и възкръсва, защото енергията е друга. И той знае как да я включва при всяко докосване, той ги е изработвал. Той влага чисто Божествена енергия, изначална. То всъщност не е и талисман даже, но условно върши и таз работа.

Присъстващ: Имаше една книга от една поредица за Авалон, там едната жрица трябваше да изработи ножницата на Ескалибур. Тя се затваря на пост и молитва. И всъщност, всяко нещо, което изработва е така на молитва. И тя е по-важна от самия меч в случая.

Елеазар Хараш: Да, точно тъй!

Присъстващ: Тя е тази, която съхранява живота на тоя, който носи меча.

Елеазар Хараш: И тези витамини, добавки, след време, тънкости, те се изработват след време от хора, молитвени със специална нагласа, с такава настройка. И тогава те ще бъдат живи. И както примерно женшенът: там има за него много легенди, има седемтомна книга посветена. Има там, за да намериш истинските корени. Туй което идва тук е отражение. Защото Даосите и Дзен Учителите, Посветените, те го търсят, с друга нагласа, с голямо благоговение, искат коренът да им се разкрие. И по друг начин го пипат: свещено, молят, искат да станат достойни за него, той да им се разкрие, той да им се даде. И откриват първични корени, а не такива, които тука си вървят. И туй е нещо, вторичното пак върши нещо, но иначе тогава женшенът има съвсем друго значение.

Присъстващ: Всъщност, не е ли едно от съществените неща: подходът към него? Защото, ако ти го откъснеш насила, то вече друго е вложено.

Елеазар Хараш: Ти, като го намериш, ти, като го искаш, и като си с нагласа за израстване, за дълголетие, защото там какво ли няма. И не случайно го наричат и „еликсира на живота“, и „пра растението“. Той всъщност е „пра растението“. Когато ти го искаш с идея да служиш на Дао, то ти се дава, то самото иска да ти се даде. Но друго е хиляда човека да ти намерят женшен, друго е някакъв като Лао Дзъ или Дао да ти го даде, който знае правилата и на даването. Има голяма разлика кой как го дава и кой какво е внесъл в него. Дето ти казах за талисмана на Лао Дзъ, той е повече… Просто Лао Дзъ е Древно Божество. Даже нещо по-дълбоко от туй.

Присъстващ: Той не е ли един от 24-те Старци?

Елеазар Хараш: Той е и от 24-те Старци, обаче в него има нещо, което се нарича в една специална книга от китайските, от древнокитайските, самият принцип на живота. Значи: самото Дао, минало през девет трансформации и става Лао Дзъ. Девет вътрешни трансформации, няколко външни, за да стане Лао Дзъ и да говори за себе си, за Дао. Просто самото Дао е това. Но трудно е учените, те и до сега гадаят, той живял ли е, не е ли живял?

То няма значение въобще не трябва да се мисли в тази посока. Тя е погрешна, защото той е постоянно жив. Те не са живи, но както и да е, но много специален, много. Една от най-дълбоките мъдрости, ако трябва да сме откровени в света, това е китайската мъдрост. Не искам да кажа най-дълбоката, обаче там единствено се говори за 13 вида Пустота и други неща, които след време ще ги загатваме по малко. Но самото Дао просто е слязло и То си говори за себе си просто. И затуй не е лесно да бъде разбрано. Конфуций е достъпен. Но това са други светове, други врати, други Небеса.

И същевременно много просто говори. Не очаквай нищо и ще бъдеш очарован. Като си пълен с Дао как ще очакваш? Ти, ако очакваш, е грях. То рай, бъдеще, просто да разчиташ на нещо… Не очаквай, т.е. бъди Дао. По друг начин: Живей чрез Дао, живей с Дао, но не и да очакваш. Надеждата показва, че вече – капан. Тука няма надежда при Даоса. И няма нужда от бъдеще. Как може да има нужда от бъдеще и от звезди, като живееш в самото Дао? Значи: Що е дзен?

Присъстващ: От миналата година, което си спомням, улавяне на мига. Дзен е в мига.

Елеазар Хараш: Докато го уловим и изхвърчал. А другият, следващият?

Присъстващ: Единение.

Елеазар Хараш: Да. Единение е Дзен, Единение с Пустотата и чрез Пустотата наблюдаваш нещата. Пустотата гледа без очи.

Присъстващ: Всъщност не е ли изчезване? Тебе кат’ те няма вече…

Елеазар Хараш: Тебе кат’ те няма не пречи чистата ти Същност, скритата, изначалната да работи правилно. Тогава те няма по правилния начин, да. Точно туй: Дзен е Пустотата.

Присъстващ: Тоест: естеството на живота, всъщност не е ли така?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Тебе кат’ те няма, то Естеството си е естествено.

Елеазар Хараш: Такова нещо е Лао Дзъ и затова гадаят: живял ли е, родил ли се е, не се ли е родил? И едната легенда директно казва, че директно се е родил на 86 години. И той затова е старец, старото момче. Но той е така, той просто… Той си е отдавна роден, нали, и той кат’ идва тука, хората искат да го хванат тъй насаме, но никога… Значи: неговото Учение никога няма да бъде разбрано до край. Точно туй е красотата му, защото то държи на неопределеното. И затуй се казва: Дао е форма без форма, образ без Същност – върви го тълкувай. Не е за тълкуване обаче. Защото, ако тръгнеш да тълкуваш… Просто трябва да приемаш и да го внасяш в себе си, а не да го тълкуваш.

Присъстващ: Има едно малко подвеждане, което може да ни се случи. Когато се опитваме да ни няма, да ни няма, да ни няма, да ни няма, да ни няма. По-скоро, като че ли, Дао съветва голямото имане да влезе в нас? Само с отстраняване, не знам дали ще се получи. То е съвместен процес, но целта на „нямането“ е да влезе голямото.

Елеазар Хараш: Няма смущение в Пустотата, значи, на всички други места има смущение. Там Злото не може да влезе, няма как, в Пустотата то не вирее. И доброто не може да влезе да ти пречи, защото то също пречи по някакъв начин. Там е най-сигурното място. И ако ти отстраниш наистина себе си, после ще се получи и изобилието, но без остатък, това е въпросът. Значи: законът, както е при вярата, при 99% не работи. Значи вярваш на Учителя 99% – свърши. От 100% нагоре, но даже най-правилно да си 100% просто – това е мярката. И тука в това няма общо никакъв Дявол, защото Яков Бьоме казва: Дяволът няма власт да премести и една сламка. Значи: до такава степен е ликвидиран Дяволът, той няма такава власт, не му е дадена. Трябва Бог да му каже и той тогава може да премести една сламка или да направи нещо от сламката. До тогава…

Присъстващ: Искам да питам: живот в Пустотата и всъщност това, което говорим сега, може ли да се каже, че е живот на Душата, т.е. петото тяло ли е, или живот в Духа?

Елеазар Хараш: Значи, и двете са заедно там. Значи, както е при Ангелите: нещата са слети, ум, сърце и воля примерно, всичко слято в едно – единно виждане, единно служене, единно сливане. Докато в тоз свят са разделени при човека на ум, сърце и на воля. Значи: там и висшата Душа, и пречистия Дух са едно.

Присъстващ: Но всъщност, ако, нали, си на ниво познание на висшата Душа, там говориме ли за Пустота, или всъщност…

Елеазар Хараш: Говорим за една от степените на Пустотата, но не най-високата.

Присъстващ: Степен на Пустотата?

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Да, ти каза 13 степени.

Елеазар Хараш: Там са 13.

Присъстващ: Всъщност, Г. го загатна: увеличавайки осъзнаването си, ние се доближаваме до Пустотата.

Елеазар Хараш: Да, да, да, все повече.

Присъстващ: Постепенно, увеличавайки осъзнаването си, и отстраняваме ума и егото.

Елеазар Хараш: И след време, когато минем през нея правилно, оцелеем и издържим, защото то е същевременно и голямо изпитание: да дадеш себе си, да се отделиш, тогава вече ще дойде онуй изобилие, от което ти ставаш абсолютно независим. Значи, тогава нищо не може да те изкуши. Може да си богат и да живееш като беден, а като си беден се чувстваш богат. Каквото е решено от това, но ти си вече в оня великия живот, където всичко е в ръцете ти и едновременно нищо.

Присъстващ: Цялостен.

Елеазар Хараш: Да.

И това е много повече от какъвто и успех да е, когато ти си цялостен, когато Пълнотата е в тебе. Ти надминаваш вече всички успехи, защото успехите в света са провали. Тука се разбира ясно. Да.

Значи: Що е Дзен? Отговорът е простичък: Дзен е метод за освобождение от условията и обстоятелствата. Става въпрос и за външните условия, и за вътрешните условия – просто Освобождение. Следващият въпрос само ще го загатна и ще направим една почивка около 20 минути.

3. Що е правилно възприятие?

Туй е пак Дзен въпрос, пак е от Дзен, нали така, но после, така, в паузата да си поразмишлявате върху него.

Чаената церемония, в Тишина. Той, чаят, трябва да си изтече, да го изпият. И тази чаша с всичките му такова, накрая изчистена, празна, Пустота, връща се при Пустотата; Пустотата се връща при голямата Пустота. Това е особено неразбираемо за християни. Изключваме някой по-пробуден, но иначе, просто там не е за… Има и други тънкости. След време съм решил тъй малко и по този въпрос.

И в сумото има големи тънкости. Изглеждат такива, нали, дебели, мазнички, трудни хора. Съвсем друга е целта. Няма кривене на ръце, чупене или такова, нали. Това е борба за равновесие. Трябва да останеш в кръга, трябва да останеш в центъра, трябва да останеш в себе си. И това е цялата основа на сумо, борба за равновесие, което е много благородно, съвсем на друга основа.

Присъстващ: Ами голямото плюскане там?

Елеазар Хараш: Ами всичко е в таз цел.

Присъстващ: Таз цел да станеш свиня?

Елеазар Хараш: Ставаш 130 – 150 кила, обаче имаш много такава енергия, която след време, Същността като я вземе и като я насочи в правилната посока… Много хора вярват, че докосват тази енергия, макар че тя не е изчистена напълно, тя е много силна, на сумист даже. Получават голяма енергия, приток, защото те не са готови да отидат при мъдреца, да се докоснат. Това е за тях боговете там. Затуй ги боготворят и това е най-масовият спорт в Япония. Има идея, която след време ще ги заведе в първичното сумо. Но не онова първично, дето традиционното, защото там е можело да се удрят и така с ръце, опасна работа, туй е отпаднало. След време ще отидат при най-силната енергия, пък тя, най-силната е най-чистата енергия.

Присъстващ: Ще поотслабнат.

Елеазар Хараш: Ще отслабнат тогава.

Присъстващ: Нищо не става, те плюскали по 10 – 15 килограма на вечеря, сурово месо.

Елеазар Хараш: Подържат 130 – 150 кг – трябва да ги подържат.

Присъстващ: Такива медитативни могат ли да бъдат?

Елеазар Хараш: Някои от тях, да.

Присъстващ: С месцето?

Елеазар Хараш: Голяма част, пак не пречи. Виж какво, то можеш да си вегетарианец и да не си медитативен, а пък може да си. То е нагласа, то е в съзнанието, нещо което става, то е отвъд. И там е много странно. Всъщност, който е загубил, той е загубил нещо от равновесието си, от същността си и пак трябва после да тренира, да се подготвя, да възстанови, нали. И затуй да останеш в кръга или да останеш стабилен в себе си, в своя център и тогава побеждаваш. Много благороден спорт и така леко прикрит: изглежда борба…

Присъстващ: Аз бих препоръчал сърфинг.

(…)

Елеазар Хараш: Пак е да. Не, различните народи по различен начин. Е, има… един път даваха сърфинг, един една акула го грабна, нали. Пак е равновесие, пак е идея.

Присъстващ: Това си е чист Дзен.

Елеазар Хараш: Да, голямото го има и той трябва да се отдаде, но вече, зависи как го е направил вътрешно.

Дошъл си без кравите, или тя не може да влезе в рейса?

Присъстващ: Беше ми интересно това разсъждение за борбата сумо, доколкото разбрах.

Елеазар Хараш: Те онези якички.

Присъстващ: Те ядат крави обаче.

Присъстващ: Аз срещнах от Учителя, който казва: Месото е много силна храна.

Елеазар Хараш: Силна и прави хората слаби.

Присъстващ: Много ми хареса енциклопедичният речник!

Елеазар Хараш: Дето го записа на касети?

Присъстващ: Да, 88 касети точно се събраха. Вече всеки ден си слушам по една касета. Колкото пъти слушаш, все нови, нови работи се виждат.

(…)

Елеазар Хараш: (…) Това е изобилна вода, то е като… Не могат да я понесат хората, защото то е като: на един човек да му дадеш доброто за цял живот, той не може – най-трудното нещо, което може да се понесе. Много е трудно да понесеш истинското Добро цял живот и затуй всъщност туй се изстрадва, туй се плаща. Думата „земетресение“, в българското съзнание, в обикновеното е „бедствие“, а всъщност означава съвсем друго нещо. На старогръцки, думата преведено означава „поврат“ и означава „промяна“. И всъщност този уродливият начин на мислене, падналият, катастрофата, бедствието, туй е, което ще махне… Затуй има катастрофи, защото тоз начин на мислене трябва… много е точно. Не само и към Земята, към всичко, но и към Земята. Това е хубавото в Египет, където казват, нали, Геп, значи тяло на божество. Просто едно изплюване на Земята – свършваш. Всичките ти цитати за развитие, интелигентност – забрави! Толкова е било свещено. И прахът е бил свещен в Египет. Това е начин на отношение. Но който го няма, идват тез земетресения, и така като, цяло почти не вършат работа, защото, който иска да спи яко, нали… Но някой загатва нещо, да, това е все пак, „Бог ни наказва“, и пак не предприемат мерки, пак не тръгват по оня истински стремеж. Човек трябва да се „самозапали“. Защото с такива думи: „Това е Божията Воля“ – остават си общи приказки, ако не се „запалиш“.

Присъстващ: Може ли да ни кажеш каква е мярката, която трябва да постигнем, за да спреш да ни забавляваш?

Елеазар Хараш: Да. Чакай, сега да помисля.

Присъстващ: Но без забавления.

Елеазар Хараш: Да, да. Сега е забавление, донякъде и въведение едновременно. Сега е двойно, сега не е чисто забавление.

Присъстващ: От години се въвеждаме. Знам, че зависи от нас, но все пак.

Елеазар Хараш: Иначе, мярката е вътре в самата твоя Божественост, но понеже ме питаш, аз ще ти отговоря тъй: Значи, мярката е да работиш 24 часа, едната мярка, какво ще правиш, как ще практикуваш. А минимумът на ден Духовна работа е три часа – туй е част от мярката. Другата мярка, пак стигаме до дневниците. Значи, думата „дневник“ иначе външно означава тефтерче, записки, нали, както и да е, обаче означава строга самодисциплина, овладяване на себе си. И в момента на овладяване на себе си, вече няма да възникват въпроси в тебе, вече си в мярката. Туй, което преди много години казах в София на една лекция: коя е мярката за третото око, че е отворено? Значи: не възникват въпроси за каквото и да е. Не се интересуваш и от отговори, но същевременно имаш дълбоките отговори. Туй е мярка. Само че, третото око е също бедна история. Ако отидем още по-нагоре, вече висшата чакра, там няма нужда и от отговор, дълбок отговор. Просто същността живее в тебе, знаеш какво да правиш, няма какво да питаш. Идват трудностите, благодариш. Идват големите трудности, знаеш че са за израстване, ама защо… И още по-висшата мярка е, че при голямо страдание, голям натиск нямаш нужда и да споделяш, както Юда. Само че, на него му е било забранено, защото човек иска да сподели някъде с нещо, но самото споделяне е също много тънка слабост. Просто нямаш нужда. Ти си пълен в себе си, и щом нямаш нужда да споделяш, ти си цял. Туй е висша мярка, и хубавото, и лошото. Значи, има една категория мъдреци, които… Даоски, и други, които не слизат да помагат в света. Толкова са възвишени, толкова са дълбоки, не чувстват нужда. Защото в името на тази Свобода всеки да си извърви своя път. От къде на къде ще му се намесват даже и по висшия начин, даже и като упътване. Забележи колко, от човешка гледна точка, хората биха казали: „Те не искат, нали, те са ни изоставили“, не. В тоз свят по начало е казано повече, отколкото трябва и Учителя, и кой ли не.

Значи, висшата мярка е онова огромно Отдаване, при което завинаги ще се простиш с въпроси, с отговори. Онова Отдаване на Истината, на Истинолюбието, при което, от тоз момент, ако сега го направиш примерно или после, насаме, днеска, таз вечер, ти вече няма да имаш нужда от въпроси. Самата Истина ще те учи. Самото туй Истинолюбие, същото, то вече ще започне да те въвежда. Няма да ти отговаря винаги точно, защото да можеш, да доиздирваш нещо в себе си. И ще ти отговаря, и няма да ти отговаря, и все ще е правилно, защото ти вече си в мярката. Питаш за мярката: ще бъдеш постоянно в мярката. И тогава вече ще си говорим на съвсем друг език… Не можеш да питаш: „Какво да правя?“.

Особено много хора, които години наред са в Учението, в лекциите и да дойдат да питат: „Какво да правя?“. Предпочитам нов, начинаещ, такъв болен, алкохолик да дойде нещо за въвеждане. Но хора от таз категория, някак си въпросите, нали, бих искал навътре да ги решават, а пък, когато искат обща помощ – да, да дойдат и да кажат, да усилим формулите. Кажи ми го с няколко изречения искрено нуждата, аз знам каква формула ще изработя и край! Туй надълго, няма нужда дълги. Иначе се получава като този Б. от С. върти на М. телефона: „Върви питай го да играя ли баскетбол?“. Хайде сега! Ма важно било, „защото може да падна“. Ти може да паднеш на улицата, без топка. Просто нямаш проблеми да паднеш. И той се прави зависим. Аз исках го направя независим, той иска да стане зависим от мене. И след време в нас ще си говори Пустотата, нали, което е най-хубавото – чисто Божествен език, каквото и да си кажем е точно, каквото и да си премълчим е точно. И двете неща ще бъдат точни, и отвън, и отвътре, защото мярката…

Присъстващ: Петьо, когато казваме 3 часа духовна работа, защото много често всеки в нас има и някои материални неща, и материалните трябва да урежда. Мен ми се струва, че някак си те не може да влизат…

Елеазар Хараш: Те не трябва да пречат.

Присъстващ: Примерно някой път за здравето отделяш еди-колко си време, примерно един час формули за работа или пък за нещо си. Но това точно ли е да влиза в тия 3 часа? За мен не върви, защото то е някакъв личен въпрос, който ти уточняваш. Тези часове, които си ги направил на формули за нещо, нещо, което те касае по някакъв духовен начин влиза ли към тази духовна работа?

Елеазар Хараш: Значи: когато, Г., се отдадеш на Истината, твърдо избереш, ама мощно, ти ще запалиш малко или много Невидимия свят – то е голям огън да се изправиш и да го решиш. Аз помня на времето: и Братството настръхна, и роднините ми, и Държавна Сигурност, всичко и разбрах, че съм на Правия Път. То е мощно желание да се завърнеш и да гориш. В момента, в който го решиш, вече придобиваш и мярката. Самата Истина ще ти пусне ръка, ще ти пусне невидими помагачи и ще различаваш. Не, както Исая, да кажем, в 6 гл. мисля, че в 6-ти стих, явил му се Ангел, той го обърква със Серафим обаче. Те са неща библейски, които не ги знаят хората. То не им трябва да ги знаят, нито на църквите, те са тънкости. Но тогава ще знаеш и тънкостите, защото явил му се, вярно е, огнено същество, но Ангел с огнено служене, а не Серафим, а разликата е… Ако му се разкаже какво означава точно Серафим, то е съвсем друго там. Значи самото огромно отдаване на Истинолюбието, ти го вкарваш вече в ежедневието си, и то почва да ти дава мярка за нещата. Самото четене на книгите на Учителя вече става практика и то много висша практика. Туй не просто четеш, както сега: лекциите някои мислят, че са лекции – те са нещо друго. Наричаме ги „лекции“, но… Някои да, ако може да помислят, както Р. казва, да не са забавления. Донякъде да, но в тях има нещо, което е извън, което е друго, и което е и целта. Ето скоро говорихме за едно важно упражнение, с К. беше, да. Искаш да постигне нещо важно, какво да се тренира – упражнение в независимост. И при отдаване на Истината, ще и имаш мярката. Независимост, защото може да искаш да станеш независим от разумни неща – това е вече опасно, от съкровени. Не! От всичко съкровено ще бъдеш зависим, но от всичко човешко ще бъдеш независим и ще гониш и мярката. Ти вече като се отдадеш, значи Той, Бог ти се отдава, при 100%. При 99 и надолу не говорим. Тогава вече ще ти бъдат наместени всички практики, които са за тебе. Просто ще знаеш там малкото с физически упражнения, с какви думи, как да проучваш нещата, ще ти бъдат дадени сигурно… Да разбирам, което не е писано и то по правилния начин, защото иначе… то се дава. То няма избор, те просто ти дават, защото, туй е в идеята на Цялото, нали, отдал си се. И същевременно увеличаваш си Смирението, скромността, те тез неща се знаят, нали, защото иначе пък загиваш, отделяш се от Пустотата. Значи: самото Истинолюбие ще ти подреди практиките.

Обаче, да допуснем, че С. ти идва в София в книжарницата и вие се отпускате на лаф моабет, така, приятно е, нали. Няма мярката, ще си говорите общи приказки. Няма общи приказки. Ама тя може да се обиди. Извинявай, енергията е много скъпоценна! Ето в момента тя ти трябва и за здраве. Какво означава в момента да кажем болест, условно? Послание, за да оправиш нещо в мисълта си. Значи нещо трябва да се излекува. Значи, тази болест идва, идва да лекува, тя е много хубаво послание, много хубав знак, че нещо трябва да бъде, всъщност те предпазва.

Присъстващ: Освен това е подтик, според мене, да изработиш нещо.

Елеазар Хараш: И след време да можеш да си постигнеш здравето, което е важно. И сега обаче чрез болестта ще дойде, чрез този натиск.

Присъстващ: По принцип аз, някак си през цялото време имам чувството, че… Нямам чувството, че трябва да бързам да го излекувам. Защото не е съществено сама мен да ме пусне кръстът. Същественото е да разбера, да намеря вътрешно въпроса. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Но не можеш и да се бавиш. Трябва някакъв ритъм.

Присъстващ: Е, аз не се бавя, въпросът е, че важно е да оздравея, но е много по-важно вътрешно да разреша, така го усещам, а това няма да стане, ако се концентрирам само да се излекувам. Ако си насоча вниманието да се излекувам, т. е. тялото ми да се излекува, се отклонявам.

Елеазар Хараш: Веднага правиш отклонение, защото си избрала здравето вместо болест.

Присъстващ: Именно! Аз и затова някакси не мога вътрешно да се отдам на това да искам да оздравея, защото то не е същественото в случая.

Елеазар Хараш: Значи: истинският човек, няма да държи на здравето повече, отколкото на Бога. Той винаги ще държи първо на Бога. Ако Бог реши, ще го излекува. Ще отделя по малко време, нещичко, обаче много скромно. Защото Бог е толкоз важен, че да отделяш много време за здравето си просто е голямо заблуждение.

Присъстващ: Между другото, мен такава радост ми донесе тази болест, самата болка ме върна към истинското в мене.

Елеазар Хараш: Точно така, Г.!

Присъстващ: Падаш на земята, не знаеш дали ще има следваща крачка, не можеш сам да станеш, ако не дойде да те дигне. И бях толкова щастлива. Не, то „щастлива“ не е точната дума.

Елеазар Хараш: Аз те видях вътрешно…

Присъстващ: Чувствам се естествено, просто и знам, че едновременно с това имам помощта и подкрепата, и че не съм сама. Сама си падам и това е естествено състояние, ето тука съм, и не ме притеснява, че ме гледат, че съм се изцапала.

Елеазар Хараш: Точно това исках да ти кажа, аз те видях вътрешно.

Присъстващ: За мен това е много по-същественото, отколкото да оздравея, защото тая болест ми донесе такива неща, които за мен са по-ценни от това да ходя. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: И знаеш ли кое е хубаво, Г., че ти не се поддаде на хората, на мнението. Щеше да станеш зависима от тях, и те щяха да те отчаят. Просто някак си ги изключи, което ти прави чест. Едно от хубавите неща, които направи. Не казвам, че въобще не си се влияла.

Присъстващ: Е, имаше моменти…

Елеазар Хараш: Малко да, но става въпрос, че ти го загърби туй – ето независимост. Упражнение в независимост по някакъв твой начин.

Присъстващ: Аз не зная дали на сбърках, че въобще тръгнах на лекари.

Елеазар Хараш: Ами щом си тръгнала и се е стигнало до там, значи частично са ти трябвали, за да имаш сега по-дълбоко осъзнаване, защото болестта винаги идва, за да те научи сам да се лекуваш.

Присъстващ: Все пак не е съществено лекуването, аз поне така го усещам.

Елеазар Хараш: Не е съществено.

Присъстващ: Освен това, това е нещо толкова специално, че самото страдание задвижва в тебе такива неща, които здравето не може да ти ги даде.

Елеазар Хараш: Точно тъй!

Присъстващ: И дефакто аз защо да бягам? То идва и ти дава нещо толкова специално! Примерно: записите ги правя при такива болки, при които аз едва стоях, не можех да се изправя да застана срещу микрофона. После не мога да се сгъна, но просто това беше толкова силно и толкова хубаво, аз му се радвах, макар че ме болеше.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И за това някак си не исках да карам толкова интензивно за оздравяване, защото това е едно условие да бъда по-истинска. Разбираш ли?

Елеазар Хараш: Ще ти направя един превод, значи: това, което се случи с тебе, то дойде, за да преодолееш себе си, менталния си свят, астралния си свят. Да направиш едно преодоляване, за да може отново сега да пожелаеш още повече истинското. Затуй карахме формули, затуй ти казах, ако си спомняш: „Г., това иска от 5 до 10 часа“. Не го изпълни напълно, не го изпълни, но стигна до 5 ч., което все пак ти прави чест. Аз не ти карах много формули знаех, че няма нужда, но знаех, че ще се оправиш, защото то има белези. Има си белези.

Присъстващ: Aз последно, извинявай, че много време отнемам, но има нещо, което е свързано с волята. Аз това „свободна воля“ и „свободен избор“ не го разбирам, защото има една Единствена Воля. Освен това само Абсолютната Разумност може да взима решения. Аз я нямам тази разумност, т.е., ако Бог в мене я има тази разумност, и е редно Той да взема решенията. За какво ми е свободна воля? Не я искам.

Елеазар Хараш: Кой ти е казал, че трябва да я имаш?

Присъстващ: Тоест, мога ли да поискам от Учителя, не искам аз да вземам решения, т.е. аз не искам да бягам от отговорност, там където аз трябва да реша нещо.

Елеазар Хараш: Там не можеш и да избягаш.

Присъстващ: Но въпросът е, че не искам да имам свободна воля и не искам аз да взимам решения, защото аз нямам основа на какво. Тя, Мъдростта може… единствено е тази, която може да вземе истински решения.

Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа нещо, да разбереш тънкото къде е, какво ти се губи. Защото в момента, в който разбереш отпада всичко друго и въпросите включително. Ако ти правиш правилните избори, защото има нещо, което зависи от твоята същност.

Присъстващ: Зависи от любовта ми към Истината?

Елеазар Хараш: А, така и това. Ако ти правиш правилните избори, в тебе израства Духът.

Присъстващ: Тогава аз ли ги взимам решенията?

Елеазар Хараш: Ти ги взимаш. След Духът ти израства вече и Тайната, и Неведомото, и себепознанието израства, и Богопознанието израства, и което е над него, нали, и други степени на Пустотата, и те израстват.

Присъстващ: Ама добре, не е ли така всъщност: ако аз имам Любов към Истината, Истината ми дава истинското решение, дефакто аз сама от себе си де да го взема туй решение?

Елеазар Хараш: Ма, така или иначе взимаш решения.

Присъстващ: Аз ли го взимам, или го взима Истината в мене след като аз съм я избрала?

Елеазар Хараш: Сега, значи, може да го взима умът ти, сърцето ти, Душата ти, и нещо висше. Важно е, че по този път ти ще постигнеш онуй осъзнаване и след време така ще се слееш с Бога, че вече ще взимаш решения от Негово име, от Единството. Засега взимаш не само от Единството – смесени решения.

Присъстващ: Ща не ща, трябва да взимам решения.

Елеазар Хараш: Точно туй исках да ти кажа: щеш не щеш, това е тънкостта. Щеш не щеш просто ще взимаш, за да се получи онова пълно правилно взимане на решения.

Присъстващ: Тоест, за да може Бог вътре в мен да взима решенията?

Елеазар Хараш: Накрая вече Той да може тъй да се настани, че да няма индианци, които да му пречат, и други там. То има и човекоядци индианци…

Тайно желаех, защото в теб имаше нещо пасивно, още преди години имахме много разговори, като беше в Шумен, исках да отидеш в динамика, знаех, че ще имаш трудности. И ти желаех трудности всъщност, без да ти го кзвам. Обаче защо идват трудностите и защо щяха да дойдат? Богомилите казват: Трудностите идват, за да ви направят лъчезарни. Знаех, че има в тебе нещо подготвено, което ще успее, нали. Много се радвам, когато така не обръщаш внимание на хората при туй пълзенето и така нататъка. И всичко туй, нали, защото в тебе има една такава силичка, нали, понеже и формулите, и други неща, така, и идеи, и любов към нещата. Както и да е, сега нещо се понамести. Не казвам напълно, нали, не казвам вътрешно дали ти желая още трудности, може би поне още една, нали, така по-голяма. Ако може да е онази най-голямата, с която да направиш скока вече, и от там нататък вече се получава истинското Братство и Сестринство.

Присъстващ: Аз мисля, че съм много зависима, защото много очаквам някой да потвърди това, което аз… Имам усет, обаче имам нужда някой, примерно ти да ми потвърдиш, че това, което чувствам е така, или това, което мисля. Това е много силно в мене и аз си мисля, че това е едно от нещата, които ме държат като слабости.

Елеазар Хараш: Аз ще ти го потвърдя, ако и Учителя ми го потвърждава.

Присъстващ: Да де, но въпросът е, че мен ми е трудно да направя крачка, ако не съм го обсъдила примерно с теб и ако ти не си казал „да“. А това не е ли пак зависимост?

Елеазар Хараш: Има зависимости, има такива полезни зависимости, допустими.

Присъстващ: Просто в мене има много голяма потребност да се съветвам с тебе, да имам потвърждение от тебе, защото за мен това не си ти, ами Истината е това.

Елеазар Хараш: Да, обаче нашия Д. също ме послуша, но не изпълни каквото трябва. „Иди в Москва, му казах, обаче иди, за да си върнеш дълговете.“ Отиде, върна няколко дълга, завлече разни хора и другите не ги върна. Не случайно сега там положението е каша, ако знаеш. Значи, аз като съм свързан с някой човек, аз имам някаква отговорност, нося си я тайно, не говоря за нея, нито коментари. Карах ти формули, не казвам какви формули съм карал. Малко бяха, обаче точни, концентрирани. Но знаех, че ще излезеш, знаех, че малко подкрепа трябва. Тука е вече… Има една зависимост, при която, някой път, като се нуждае някой от помощ, трябва да караме повече формули. И тука вече няма какво да се правиш на независима, когато има случаи… Точно за това е Братството вече. Защото някой казва сам, наш С. Х., знаеш го, казва: „Мога всичко да постигна: магия, пари“ и така ми говори. „С., едно нещо постигни, ето сега ще ти кажа, едно нещо не можеш да постигнеш.“ Той веднага се учуди, беше в такава нагласа. „Айде стани смирен!“. Замръзна, заспа, нали, млъкна, ето така загуби ума и дума. Свърши! Нали, нещо истинско, какви са… Знаеш му глупостите на С., пак си го обичаме, пак си е наш човек, нали, както и да е.

Присъстващ: Петьо, можеш ли да кажеш нещо за това голямото изпитание и скока?

Елеазар Хараш: Най-трудно за него се говори, да.

Присъстващ: Днеска така се е случило, ще те изпотим малко.

Присъстващ: Той лесно ще ни разкаже, но ние как ще се изпотим.

Присъстващ: Сега, после ще решаваш ти твоите работи.

Елеазар Хараш: Значи, туй изпитание е, то се случи преди време на една сестра. Частично беше обсебена, не знаеше след обяд дали ще е жива, утре дали ще е жива, така, гледа ме. Усеща, че и аз не мога да помогна, то има такъв момент – даже и Учителя, за какво е това Учение, нали – а пък то така изглеждат нещата и правилните, много тънко изглеждат, така, нали? Борба, не се знаеше наистина, така, малко по-късно дойде да се молим, да се отмени туй изпитание, защото… Сега иска отново изпитанието, обаче и онова е точно, и сега е точно, дето иска. Ще кажа после и за голямото. Защото тя вече, по тоз начин изстрадвайки, усети, че загуби нещо и нещо в нейната подсъзнателна вяра израстна, някакво осъзнаване. Тя усети, че това е било момент за скок, нали. Не се получи, обаче тя има една тайна подготовка вече, това е коз. След време, като дойде голямото изпитание, където вече загубваш и ума си: няма мислене, няма чувства, няма усети, интуиция, нищо не ти помага, никакви логики, включително и Божествена логика. Това е огромна чест, защото в момента Бог е впрегнал много Демони от твоето минало, които ги е прекъснал да работят на други нива в астрален свят, да гонят други хора, да мъчат. Всичко се е струпало в тоз час за тебе – страшна чест, и ти трябва да си… Знае се, че при пълна мобилизация, ще издържиш. Значи: човек трябва да е мобилизиран, казва… Чакай, как го казваше точно, тука го имах… Значи, виж какво казва Лао Дзъ : Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Значи, ти не можеш да искаш да поразиш туй изпитание, в смисъл – не трябва да го чувстваш като враг, то не е враг. То е жестът, целият жест на много духове са събрани и прекъснати от дейности, за да направиш ти скока от собственото си минало, да го преодолееш. И разбира се, това не е въпрос само на оцеляване, а на страшна мобилизация. Издържаш, правиш скока, оттам нататък вече няма въпроси, говорим си разбираемо винаги, истинското Братство е започнало вече, защото то не е както в София… Нали си чувала, Г., за тези трите сгради, дето ще купуват там? Получили са парички, ще строят на три етажа. Значи на първия етаж са физическите хора, на вторият духовните, на третият – божествата. И смятай Учителя какво ще ги направи, значи, да не ти разправям там какви неща, защото те някои от втория етаж ще кажат: „Чакай, мога ли да си купя на третия етаж?“. Всичко ще влезе там. Отделно, дето ще бъдат белязани от мутрите в София и други неща.

Значи, голямото изпитание е най-голямото съкращение на Пътя, върховният жест на Бога към тебе. В момента, в който го направиш, оттам нататък ние сме Братя в истинския смисъл. И сега сме братя, но тогава ще бъдем вече… Тогава вече ще знаеш как да проучваш Учителя. Направо го четеш в други измерения, всяка страница е пълна. И не само Учителя, защото има хора, които не четат свещени книги, израстват повече, отколкото някои, които са си посветили живота на Библията. Защо? Защото животът е самата Библия. Самият живот те учи, когато го обичаш – тогава може да си елементарен човек и туй да те учи, а пък Библията да те съсипе. И затова харесвам, на едно място Николай Райнов казва: Има хора – вярват в камъни, в идоли, и животът им се урежда по-добре, а други вярват в Христос и животът им се обърква. Значи, много е странно. Ти си от този тип, дето и животът, и книгите те учат, но иначе преди беше почнал по-мобилизирано, беше помниш 5, 6, 8 часа, 10 ли имаше? Това можеш да го възстановиш.

Присъстващ: Колко пъти се случва този скок? Да оставим мене! Аз не съм интересен!

Елеазар Хараш: Един път, като се случи за тоз живот няма да искаш втори, не, защото е тежък.

Присъстващ: По принцип ти казваш, че тя си е отложила?

Елеазар Хараш: Да, сега се чака. Не се знае след колко години ще дойде.

Присъстващ: Ще дойде ли, това е въпросът? Това нещо е толкова грандиозно.

Елеазар Хараш: За нея конкретно ме питаш, или по принцип?

Присъстващ: Не, по принцип. Значи, случва се един път в живота, 3 пъти, 5 пъти?

Елеазар Хараш: Ти ме питаш нещо, което е Божията воля. Значи, Божията воля ще реши, защото много е коствало да се съберат тези духове, на едно място на куп, да я посетят, да работят за нея. Не, те нямат избор, когато Бог ги призове, но става въпрос, че могат да минат сега 2 години, 5 години, 10.

Присъстващ: 10 прераждания могат ли да минат?

Елеазар Хараш: Могат да минат и прераждания.

Присъстващ: Да не я забавляваш, като казваш, че ще дойде?

Елеазар Хараш: Нищо не казвам. Тя ме пита, не знам кога ще дойдат.

Присъстващ: Не знаеш дали ще дойдат?

Елеазар Хараш: Което не знам, не знам. Не знам, защото Бог го решава.

Присъстващ: Кажи нещо за скока? Много хора, като чуват „скокът“ си представят, че скачат.

Елеазар Хараш: То не е на успоредки като Йордан Йовчев, гимнастика.

Присъстващ: То е огромно понятие, което, ако някой каже, че го разбира, нека ми го обясни на мене, защото аз не го разбирам.

Елеазар Хараш: Значи, скокът може да го направи, Р., и каквато и да е тежка карма, Истината в тебе прави скока. Забележи! Значи, ти не можеш да прескочиш мрака, дявола, силата на Бога, без Единство с Истината и с Бог в себе си. Значи, трябва да си постигнал такова единство, на някакво ниво. Сега при нея идва частично, защото тя частично беше постигнала. Отлага се, но тя идва много подготвена. Аз мисля, че ако вторият, тоз скок, следващият, ако дойде и тя не го такова, третият ще го прескочи. Но може и втория да прескочи, но там има и риск, защото така действа Истината. Може и да те порази, обаче тя е изчислила ти да издържиш. И затова е огромна чест да разбереш, когато идва. И защо, Г., дойдоха тези трудности при тебе? Да направиш малък скок, подготвителен. Да станеш по-лъчезарна. Така казват Богомилите: Трудностите идват, за да станем по-лъчезарни, не увехнали, не отчаяни.

Присъстващ: Аз виждам примерно, че в моя подход все още аз съм твърде подвластна на това, което се случва. Това, което се случва твърде много влияе. Човек трябва да си изработи такъв подход, който да е безусловен.

Елеазар Хараш: Значи според Лао Дзъ, тоз подход е… или както Р. пита за скока, значи, трябва да си изработиш особена почит към това, което идва. То е голямо Зло, Мрак е, няма нищо общо с мрака, защото е Божия воля и защото тъй изглежда. Обаче толкоз силно изглежда, че може и да се побъркаш. И ако полудееш, това е малкото наказание, има по-тежки неща на вътрешните тела. Но от друга страна е изчислено така че ти да го направиш, да го скочиш с Истината, която вече донякъде се е въплътила в тебе на високо ниво. Значи със себе си, не с Божията сила. Той, Бог много ясно, че лесно може да го победи, Той няма проблеми. Въпросът е, че ти заедно с Бога, ти си постигнал вече, то ти е дадено от Бога: твойта висша Душа и твоят Дух. Значи, със своя Дух, със своята Истинност, установен в Истината вече, станал устойчив, правиш го скока. Прескачаш астралния свят, менталния свят, прескачаш всичкото свое загубено време, измислиците. И затова Лао Дзъ казва: Защо хората са отделени от Дао? Защото са избрали своите измислици, измишльотини. Те живеят в тях, туй са поискали, затуй са отделени. Тука тези измишльотини, всички измислици, нали: уреждане, осигуряване, работа, професии – всичко туй, то винаги си тече, то е като цяло една измислица. Участва, там трябва да бъдеш адекватен в света, обаче ей туй дето казах, тази огромна работа върху себе си, къдет’ никой не те вижда, и къдет’ не даваш никакви отчети на никой – там се ражда истинското Братство, истинското сестринство, на определени нива, докато накрая туй да дойде големия скок, голямата трудност, голямото страдание, това е вече голямата заслуга. Значи: щом идва, както при тази сестра, тя е заслужила. Изпусна нещо, не можа да се мобилизира напълно, защото почувства и смъртта, и тя витаеше, нали – смъртта. Обаче от друга страна, има вече едно наум, има една подготовка. И това всичко, което го казвам, пак е част от тази подготовка. Неслучайно става въпрос, защото те не възникват случайно въпросите.

Присъстващ: А поразяването в какво се изразява?

Елеазар Хараш: Истината в тебе я поразява, в смисъл не да я победи, да я отстрани, а я преобразява. И виждаш, че нямало никаква тъмнина.

Присъстващ: Порази? Или скачаш, или те поразява?

Елеазар Хараш: Ако те порази, какво ще стане ли?

Присъстващ: Мракът, в какво се изразява поразяването?

Елеазар Хараш: Единият начин, по-мекият е полудяване. Значи: отървал си се леко. И можеш да живееш като спящ почти цял живот. Зависи вече, въпроса на… Другият – посяга ти, нещо в Душата ти, защото там за тялото, толкова интензивно страданието, че тялото не го чувстваш. Даосите казват, че след смъртта се разделят двете души – човек има две души. Значи: нисшата си отива по своя път, става демоничен призрак, обикаля, висшата си отива нагоре. Стават много размествания вътрешни, но може донякъде да бъде напрегната и висшата Душа. Тя не може да бъде поразена, но може да бъде така напрегната, че да ти обърка и другите животи, следващите прераждания, понеже ти не си се мобилизирал.

Присъстващ: И двете врати са отворени.

Елеазар Хараш: Да, и двете врати са отворени. Изчислено е да направиш скока, но може да не го направиш, поради таз липса на осъзнание, защото има случаи, такива неща съм преживял, и вярата не помага, и 100% вяра също. Трябва да намериш нещо друго. Формули – аз забравих формулите, какви формули? Не можах, просто то е страшна динамика, нали. Името си забравих, не знаех дълго време дали съм жив. Обаче спомням си, че влязох с голяма Вяра в Учителя. Вяра в случая е условна, да го кажа с голяма Любов. Вече каквото ще да става, но аз влизам, както си знам: по моето си правило някакво си. И после вече разбрах, че съм жив, благодарност, по` друга нервна система, друг Покой. Благодарност, слабо казано, не ми трябва втора, защото аз съм ценител. Аз ценя нещата и не искам, просто Бог го е изчислил, стига ми за цял живот, като оценяване. Трудно е да се говори за скока. Някой път мога да подготвя неща така, нали. Сега говорих неподготвено, но пак е точно. И неподготвеното е правилно и подготвеното.

Да се върна на, значи, въпросът беше: Що е правилно възприятие? Хайде да го кажа: правилното възприятие е това, при което разбираш, че няма нищо за възприемане – това е Дзен отговор. Значи: няма нищо за възприемане. Това нищо е именно, което те изпълва с Безпределност. Защото възприятието те ограничава, каквото и да е то, и светло, и тъмно, докато това нищо те изпълва с безпределност. Щом възприемеш нещо, то те ограничава, и тогава изгубваш Безпределното.

Присъстващ: Мога ли да предложа нещо?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Във ваканцията от лекциите струва ли си да пробваме едно съвместно гледане примерно на тези два филма за водата и малко събеседване?

Елеазар Хараш: Ако хората искат, ако дойдат, сега е мястото. Къде? Как? Аз лично няма да дойда. С радост ти отказвам, аз винаги с лекота. Библията казва, трябва да отказваме, и да, и не, с лекота, с приятно чувство. Защото имам да изучавам страшна библиотека там, и започнах на ден даже по три книги, по осем, както и да е, няма значение. Искам много неща догодина да ви дам и там съм отдаден, там ми е Храмът. Ама ако примерно веднага някои искат, нещо кажат, уговаряме час докато тука си го предложил, докато е топло. Къде може да се гледа? Кой ден? Кой час? И който дойде…

Това беше за днеска, може да се видите, и после Г. с тебе ще отидем до долу.

Ще посветя на скока след време, Р., може и на годишното събиране, така повече неща.

Присъстващ: Сигурен съм, че много хора ги чака това.

Елеазар Хараш: Да, това е задължително!

Присъстващ: Много хора го чакат. Чакат или ги чака.

Елеазар Хараш: Значи без скок оставаш в старото учение, малко или много, макар и да имаш хубави стремежи.

Присъстващ: Мисля, че е прахосничество да се събираме само и да си говорим приятно.

Елеазар Хараш: Ние, затова рядко се събираме, както виждаш.

Присъстващ: Като време, колко трае този момент?

Елеазар Хараш: Няма време. Забравяш времето и пространството. В Бог няма нито време, нито пространство, и двете ги няма.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: То е толкова интензивно, че може и цялата Вечност да ти я съберат в един час, в минути. Условно мога да го кажа примерно: плюс-минус 10 минути, но много е условно. Просто зависи как Духът ще реши върху тебе, нали – Бог. Но ти тогава ще забравиш за часовник, като понятие въобще.

Присъстващ: Разсъждавайки за това, което Р. повдигна като въпрос. Ти каза това, че, нали, в един определен момент ти решаваш да се отдадеш на Истинолюбието.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Но всъщност, за да не е дошъл този момент, значи някъде нещо в нас, в нашите тела там, за да не го вземем все още това решение, значи нещо не е станало. И ти, просто ми направи впечатление, изрази се: „трябва да убедим себе си“.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Тоест да убедим това тяло или тела?

Елеазар Хараш: Да изразиш Духа си, Той е в тебе. Значи, тъй както го няма, Той е в тебе. И тъй като Бог уж, че Го няма и Той е в тебе. Значи да се изправиш на пук, на… защото иначе можеш да се оправдаваш с карма. Учителя казва: Няма оправдания с кармата. Просто трябва да я сразиш, трябва да я разрушиш. Как се побеждава кармата? Учителя дава много просто, с една думичка, с „внимание“. Забележи колко просто, както Дао. Това е достатъчно да се справиш с кармата си. Сега вече, как ще го разбереш, но казано е ясно. Значи, ако ти се изправиш, няма да се слееш веднага с нея. Тя ще те подготвя, тя ще те научи как да умираш за нея, как да живееш за нея – те и двете са живеене, защото смърт няма. Тя вече поема, от тебе са големите усилия. Тогава вече няма да прекъсваш дневници, ежедневието ти ще навлиза, все повече ще отделяш време за Бога. Няма да казваш никога: „Нямам време“. Мощният стремеж, даже жажда да го нарека, пък даже и желание, отваря време, създава време. Като нямаш мощно желание, няма време. Иначе просто правиш пробив във времето с интензивно желание за Истината, тя има грижа. Ти можеш да направиш този избор и сега, както му казах, и на тебе го казвам: можеш да се изправиш напук на всичко, на карми, на такова, на свят, на условия, на внушения и да избереш. Почваш вече от тук нататък да го вкараш в ежедневието. Грешки ще има, но тренираш сериозно. Отбелязваш всичко, тренираш, четеш, проучваш Истината по Учителя, по други книги, по себе си. Самият твой Дух ще започне да те ръководи, ти Го ангажираш вече. Той започва да слиза и да те поставя в ситуации, също както Насрадин Ходжа има в себе си едно огромно чувство за веселие, и просто Духът му създава ситуации. Той някъде случките и той само ги казва нещата, то е натрупано. И ти имаш това желание за Истината, сега трябва да си го възпламениш. Духът ще ти създаде ситуации, където да израстваш – как да говориш, как да си уточниш говоренето. Ще отпадне логичното говорене, ще отпадне онуй говорене, дето казва Учителя: „Може да говориш вярно, пък да не е истинно“ – умът. Просто всичко туй ще го очистиш, то е в процес на практиката. И така ще минеш определени преживявания, изпитания на степени, на гъстота различна, докато дойде голямото изпитание, което е за големия скок. Всичко туй може да стане в този живот, не трябва да се отлага. Иначе нещо не сме разбрали Учителя, както трябва като идея.

Присъстващ: Мислех си, че това е в един определен момент, но трябва ли да се подготвяш за този момент, да вземеш решението, или то просто взимаш решението.

Елеазар Хараш: Ти си се подготвял хиляди години, и го знаеш. Тоз, който пита „трябва ли, трябва ли да има подготовка“ е умът.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Дай път на Духа си, дай Той да реши.

Присъстващ: Всички са готови, нали? Просто само се отлага цялата работа.

Елеазар Хараш: Да, отлагане, умът отлага.

Присъстващ: Това е игра – играта, че не се чувстваш готов. Ами как да кажеш, след като не се чувстваш?

Елеазар Хараш: Ти, като го кажеш, няма да си пак, обаче вече ангажираш невидими помагачи, и ти ставаш сериозен в практикуването на Истинолюбие. И вече няма да подцениш алкохолик, дете или някой такъв, който те пита, защото винаги говориш пред Бога, ти си постоянно. И няма значение отсреща дали е някакъв мръсен там клошар, или нещо. Ти просто може нещата по-правилно се стараеш да ги видиш и Духът ти ги дава по-правилно. Почваш да вадиш правилните поуки, вместо човешките поуки. Защото другите поуки, то е залъгването. Това е ученикът, той не е от света, той не е човек.

Присъстващ: Да не чака условия, всъщност да се почувства или, пък…

Елеазар Хараш: Той, ако чака, то е свършено, Бог е в тебе. И след време идва големия потоп, поздравяваш го, минаваш през него, сразяваш го – както Толтеките. Милиони Толтеки са направили тоз избор. Затова Толтеките са Толтеките. Като тях има много малко подобни, това е първата подраса Рмоахали и то само едно ядро от няколко хиляди човека, които са подобни на Толтеките. Те са подобна раса, подобна Мъдрост.

Присъстващ: Значи ли, че насочвайки се към скока, в дребното, в ежедневието да наблягаме на издръжливостта? Малките неща, самата издръжливост също да бъде като една помощ, тласък за скока. Изработването на издръжливост в самите нас.

Елеазар Хараш: Издръжливостта е полезна, тя ще ти помага. Но някой път, самото Истинолюбие ще ти даде нещо повече, ще ти даде кога да издържаш, защото някога можеш да оглупееш от издръжливост и от търпение. Разбираш ли, просто да търпиш нещо, което не заслужава търпение.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно непоправимо нещо, какво ще го търпиш – примерно. Точно туй: ще имаш различаване.

Присъстващ: Малките атаки, срещу тях да се издържи, това имам предвид.

Елеазар Хараш: Да, те малките ще покажат после дали ще издържиш големите. Но някъде може да става въпрос не за издържане, а може изпитът ти да е за Смирение, може изпитът ти да е за Вяра, може да изпитват Любовта ти, а не издръжливостта ти. Ти можеш да издържиш, но нямаш Любов. Разбираш ли, А.? Можеш да си наложиш, ето така, заради ината, да кажем, нали, или заради някаква воля, уж. Значи, на тез тънкости ще те учи самата Истина. Ето такива велики отдадени са, ето такива като Василид. Той просто е стигнал такива нива и казва: „Самият Бог не знае своя произход“ и е правилно. Как ще знаеш Бездната и Мистерията? Ще говорим догодина за него, защото той е страшна работа! Няма как самият Бог да знае, защото Той е произлязъл от нещо, където нищо не се знае, и където не е въпрос на знания, на познания, на понятия, на… Просто там всичко се надминава. И е прав, нали, обаче от много висша гледна точка е прав, не от човешка. Разбира се, ние трябва да го мислим тоз произход, да го търсим. Нещо се знае, нали, обаче то си остава…

Наострих ви малко днеска. Да, трябва да станете остри, остри решения се искат. Иначе Учението си тече приятно, положителни мисли, така, така, обаче туй не го иска Учителя. И според Учителя, и според Хермес, и според Заратустра: каквато и тежка карма да имаш, може да си направил стотици престъпления, в един живот можеш да ги заличиш. Това е сгъстяването на нещата. В един живот 100 човека да си убил, сега можеш да ги заличиш всичките. Има начини: като се отдадеш. Как? Истината ще те научи. Дали ще ги изкупваш в другия свят, от разстояние, от близост, от тука, от там, отвън, отвътре, просто тя има грижа. Ти се отдай, дето казват: „Кажи Истината и не мисли за последствията“.

Даже си спомням елементарни неща, един данъчен във Владиславово, като ме разпитваше: „Кажи сега колко приказки си продал за годината?“. „Как, аз да не ги изчислявам?“. Обаче нещо в интуицията се знае: „Около 300 лева“. После още някакъв такъв въпрос, един усукан, не го помня. Така, мисли, мисли той: „Ще направя компромис със съвестта си, няма да плащаш данъци“. Хайде де! Какво ще кажеш, откъде идва тоз компромис? Просто, всичко е много просто: кажи и не мисли, край. Но това са дребни, нали, такива по` други неща. Имат някакво значение, но става въпрос за по-дълбоките неща. За туй решение, нали, което е огнено, което си е в тебе, което можеш да го направиш сега, след пет прераждания, след сто прераждания и Братството да се отлага, нали, и така, така. Може и сега, тази вечер, включително. Насаме, така ще се отделиш, ще се заключиш, ако имаш стаичка, така. Аз такива неща съм ги правил на заключена врата и по хотелите, изповедите, всичко каквото съм бил там. Другата година идват познатите и казват: „Не можем да те познаем!“. И аз не мога да се… друг. Всичко това може да стане.

Присъстващ: Петьо отделянето на много време за формули, дали ще е за здраве, дали ще е както е сега при мен за апартаменти, за нещо друго, не е ли пак една уловка. Защото вместо това нещо, тези часове да ги отдам на Учението, аз отдавам на…

Елеазар Хараш: Да изследваш потънкостите, това трябва да разберем, потънкостите на нещата, даже почнахме преди време такава книга, потънкости на Учитея. Точно така, Г., но ти можеш да решиш също днеска дали да сгъстиш туй. Значи примерно, ако имаш 60 формули примерно казвам, да ги направиш 10 – 12 и да почнеш още повече да ги проучваш. Ще останат формули да поддържат нещата и почваш потънкостите.

Присъстващ: Примерно да кажем ти викаш сега, аз още не съм оздравяла, трябва да правя примерно един час за здравето, още не знам колко часа за…

Елеазар Хараш: Туй съм ти го казал преди време, днеска не съм. Значи, от тогава не сме говорили.

Присъстващ: И някой път се случва едно, второ, трето и ти трябва да отделиш часове за това, вместо да отделиш тези часове за Учението.

Елеазар Хараш: Точно така. Да.

Присъстващ: Не е ли по добре да отделя 10 минути за тези неща, а четири часа за Учението.

Елеазар Хараш: Ще ти кажа: Значи с тези думи „не е ли по-добре“, малко така ми звучиш особено. Значи, направо го почни бе, какво „не е ли по-добре“!

Присъстващ: Не, защото, нали, като се казва за този проблем еди-колко си часа, за мен това означава, че аз, значи, не съм била точна към Учителя, и сега се налага да ги давам тези часове.

Елеазар Хараш: Това е заместител, да, за да може хем да се подготвиш, хем да осъзнаеш, обаче тогава беше важно онези 5 часа. Тогава беше все пак критично и трябва да отделиш. Пак си правиш другите формули и закърпихме ги нещата, както знаеш.

Присъстващ: Задай още един въпрос!

Елеазар Хараш: „Не е ли добре ?“ – значи не е ли добре еди-какво си – ума, забележи! Наблюдавай думите, бди над всяка дума. Душата не говори тъй, Бог в тебе не говори тъй, Той не говори с колебания. „Не е ли добре“ – значи може да стане, може и да не стане. Хващаш ума на тясно все повече. Това е тренирането на думите и на Истината, и след време ще имаш определени изрази, които ти си ги знаеш. За някои те може да не изглеждат точно, ти говориш пред Учителя, Той знае какво искаш да кажеш, какво влагаш, нали. Ето Конфуций отива при Лао Дзъ. Конфуций е дал на света около 3300 правила и отива, и смята, че понеже се знае, че е бил малко по-възрастен от Лао Дзъ като години и се смята, че Лао Дзъ ще го посрещне с почит, с такова. И му говори така за правила, трябва да бъдем морални на Лао Дзъ. Казва: „Има само едно правило: няма правила“ – забележи! Само живей интуитивно в Дао и чрез Дао, това е всичко. Всички тези 3300 той ги погребва от раз. Конфуций остава, зяпа, нали: „Но как, ние трябва да различаваме добро от зло, дай ни някаква мярка.“ „Няма какво да се различава, всичко е Дао.“ Обаче той иска, нали, за какво ти е, какво ще разбереш с различаване? Отдай се на себе си, на същността на нещата, тя просто ще те научи, тя ще заживее в тебе. Тя, като заживее в тебе, каква карма ще имаш, Бог като заживее в тебе? Има ли Бог карма? Какви звезди? И Даосите правят звездите на прах, туй харесвам, и Толтеките.

Присъстващ: Всъщност мисля, че Г. на два пъти повдигна един и същи въпрос, който и много братя, и сестри, така наречени, не са чак търсачи, се плашат от твоето присъствие. Как да станем независими от твоето хранене към нас с Истина? Тоест как, като си ни дал едно правило там в някакъв лимит за 5 часа, или еди-какво си, и чакаме твоето разрешение да се отмени това, или пък чувстваме, че отговорът е някакъв вече друг и трябва да те попитаме и т. н.

Елеазар Хараш: Ами, хващаш много яко книгите на Учителя, и много отговори ще ти дойдат от там. И ако един човек напусне лекциите ми, тези събирания, всичко, и да идва при мене, обаче се отдаде яко на Учението, ще ми напълни Душата, и ще стане независим. Това е един от начините, обаче да не е… защото някои са напускали, но не са… полу, няма полу. Преди време една сестра ми каза: „Рядко ще идвам вече, може би на два, три месеца един път, защото искам яко да работя в Учението, за Учителя“. Хубаво прозвуча, но не се изпълни. Тука, значи, не става въпрос за думи. Яко, книгите ги имаш, ако нямаш ела за последен път или за предпоследен, или по-рядко, или рядко, обаче почни да ги копаеш. Тези книги са, там има нещо, което ще издириш, според своята специфика на своя Дух при Учителя. То самото ще те води, то самото е практика, при отдаване на Истината. И естествено ще станеш и независим, и сроден с мене. Защото няма как да избегнем сродството, но ще станеш по-независим. Пък, ако кажеш да пусна формули примерно, ако между нас има нещо, да станеш по-независим, ще ти пусна за идеята.

Аз ти разбирам въпроса, но то е пак има нещо лично. Ти ще решиш доколко да си независим от мене, доколкото можеш, доколкото го искаш. Мисля, че при едно огромно желание, можеш от днеска да станеш независим. Е, не да хванеш гората или някъде. Пък даже и това става, и манастир става. Ама ти можеш да избягаш от мене, и пак да си зависим, значи, да носиш някои идеи.

Присъстващ: Да, т.е. как да се ползваме от една благодат, от един извор, независимо вода ли е. В случая: живият пример, твоят или примерно на Шри Чинмой, който ще бъде във Варна. Мисля, че също би било полезно.

Елеазар Хараш: Всичко е полезно, и вредното даже, всичко е полезно.

Присъстващ: Имаш поздрави от с. Риния.

Елеазар Хараш: Да, мерси.

Присъстващ: Да се ползваме, без да станем зависими, без да чакаме на избори.

Елеазар Хараш: По друг начин ще ти отговоря: значи, хем да се ползваш, хем да станеш независим, и двете ги искаш. Хващаш се да четеш последните години лекциите няколко така. Най-сгъстеното си го изваждаш и те ще те направят независим. Там има много неща за независимост. Много тънкости има, и Даоските лекции, и Суфи лекциите, толкова много неща и идеи има, самите идеи ще те направят. Любовта към Истината и към тези идеи ще те направят независим.

Присъстващ: А всъщност, като казах „независим“ нямах предвид независим в такъв смисъл, а просто как да вземаш самият ти решения, а не да чакаш наготово някой да ги вземе.

Елеазар Хараш: Ами Г. просто го взимаш бе, то не е…

Присъстващ: Не, не, искам да кажа, че нямах предвид независим…

Елеазар Хараш: То няма независими депутати, ще ти кажа защо. Защото ти да тръгнеш една крачка да направиш зависиш от краката си, зависиш от въздуха. Няма такава независимост, зависи за каква независимост говорим, но тази просто взимаш си решенията, без да идваш да ме питаш. Ако е погрешно, изстрадваш си го, радваш се и после придобиваш мярката, пак е правилно. И ако дойдеш при мен е правилно. Ако ти дам донякъде правилно решение е правилно, ако ти дам по-дълбоко, зависи на какво ниво ме питаш. Дали искаш пълната Истина, или донякъде. Все ще ти отговоря, според както ме питаш. Според както ме питаш, аз ще ти откликна. Ако загазиш ще се зарадвам, защото знам, че ти помагам, ще израстнеш. Ако се получи нещо хубаво, пак ще ти се радвам.

Присъстващ: И ако заспиш, пак ще се радваш.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Ще те събудят.

Елеазар Хараш: Да, после пък ще има желание за отмъщение, срещу заспиването.

Присъстващ: Искам да кажа и аз нещо: 75-та година бях се хванал да правя йога. Там има нещо като поговорка, казва: „Решиш ли нещо, веднага почвай. Оставиш ли го за утре, утре казва, е за глупаците“.

Това идва да подчертае, че решиш ли, трябва веднага да почнеш.

Елеазар Хараш: Каквото прочетеш от книгата нещо практическо, веднага, не утре, даже не след часове. Просто падне ли ти момента, практикуваш.

Присъстващ: Аз даже, когато учех тия упражнения йоговските, за всяко едно от тия упражнения отделих по цяла седмица. И постепенно си изработих цяла програма и я поддържах много години, над 30 години поддържах това нещо.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Обаче, накрая разбрах, че гъвкавостта не идва от упражненията, а идва от друго и Учителя го казва. Гъвкавостта идва от това: не трябва да се ядосваш. Злобата втвърдява мускулите, всичко.

Елеазар Хараш: Ядосването е забранено.

Присъстващ: Не, че е забранено…

Елеазар Хараш: Добре, догодина пак на 23-и, пак от 6 часа, ей така ще е. Така ще го помним лесно – всяка година 23-о число, 6 часа.

АУМЪ

Среща, проведена на 23.12.2007 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Да си направим ограждащата формула.

Подготвил съм ви пет въпроса, така, символични.

1. Първият въпрос е: Кога човекът пропада?

Изглежда елементарен, те всичките така изглеждат, но все пак трябва да разберем, кога човекът пропада? В туй число има и ученици пропаднали. Така преди години уж напреднали ученици в София, обаче катастрофата не прощава. Има вътрешни неща, които… А ученикът е същество, което би трябвало да може да направи всякакъв скок. Поставиха го в обстоятелства, които не може да ги избегне – а това е Бог, Той поставя. Години наред старания, ученичество и – жестока катастрофа. Старанията са нищо, ако не са овладени намеренията. Нещо вътре в Божествените намерения да свариш… много е важно. И затуй ако на някой от вас ви се случва, да кажем, ноември, декември (често се случват такива особени трудности аз ги наричам „новогодишни подаръци“) то е, за да вземете решение в Новата Година, нови намерения, нови тънкости, нови обещания и искрена работа, за да може тез подаръци да се осмислят. Кога човек пропада?

Присъстващ: Аз мисля, че когато човек хитрува с Истината.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Когато се опитва да прави сделка с Истината…

Елеазар Хараш: То е едно от най-важните неща, заради което пропада.

Присъстващ: Всъщност това, което съм наблюдавала е, че хората са готови да направят невероятни усилия (в смисъл и в себе си съм го видяла, не казвам, че само в хората), само и само да не правят това съществено, тая съществена стъпка, която е фаталната крачка. В смисъл: те са готови да направят всякакви други неща, във всичко да хвърлят невероятни усилия в други направления, но не и да направят това малко нещо, което е по отношението на Бога, и то е отношението на Истината всъщност.

Елеазар Хараш: Едно от най-лошите неща е да почнеш да нагаждаш учението на себе си. Вместо ти да се нагодиш на Любовта, Мъдростта и Истината.

Присъстващ: Просто има неща, към които не може човек… не са определени, т.е. няма как да го заобиколи. Или трябва да каже „да“, или трябва да каже „не“. И когато в тоя момент, човек се опитва да хитрува и да заобиколи тоя въпрос, да не отговори, той всъщност вече отговаря с това отношение към нещата.