Част 6
Присъстващ: И тогава предпочитам да не казвам нищо.
Присъстващ: Ми забележката е като го кажеш с Любов. Просто като факт, без да недоволстваш или…
Присъстващ: Дори и на шега да го кажеш., човека може да се обиди, Д.
Присъстващ: А, ето пак идва тънката граница, доколко сме отговорни.
Присъстващ: Да, доколко сме отговорни за…
Елеазар Хараш: Кажеш ли го правилно и с Любов, нямаш карма. Той вече може да се обиди, но ти пред Бога си прав, няма проблем. Че то има и на лекциите ми някои хора се обиждат. Други не издържаха някои по-дълбоки Истини, и напуснаха. И като изнесах за Юда, други напуснаха, защото разбраха, че той не е предател – те го знаят църквите там, че е предател. И не разбраха…
Присъстващ: Да, това е заслепеност по скоро.
Елеазар Хараш: Да, обаче довиждане. След време може пак да дойдат, някои пак почват да идват, други пак, ’щото няма къде да ходят някои. Ама то такова идване, когато не е заради Истината, дълбоко, а така просто, ’щото няма къде да ходиш, пак е нещо, но по скоро е заради бъдещето.
Присъстващ: Реално усещам, че има някаква полза формулите, които казвам. Защото ми се случи нещо, което друг път нямаше да го направя, а го направих и след това го поправих. Не че съм обидила някой или нещо. Просто някакво действие, което преди ми беше болестно състояние, не го направих. Върнах си това, което трябваше… друг път щях да го направя. И просто не можех да приема това, че съм го направила. И на другия ден отидох и го поправих. Това виждам, че ако не бяха формулите, нямаше да го направя, определено. Явно от тях идва това, че успявам.
Елеазар Хараш: От тях е.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Те не ти помагат тотално в този живот, а частично, но ти ги сееш за другия живот.
Присъстващ: Но го осъзнавам.
Елеазар Хараш: Понеже Учителя казва: ти сега живееш предния си живот, каквото си сяла – вече почти нямаш избор. Освен с огромни усилия, такива необикновени, но пак ти се смекчава. Обаче едновременно сееш за другия живот.
Присъстващ: Добре, Петьо, съгласна съм, обаче примерно ние имаме социален живот. Сега примерно казваш 18 часа. Окей, добре, ако не работиш и съвсем си се тотално отдал на това, да речем окей. Ами нямаш средства, как ще го живееш живота?
Елеазар Хараш: Значи, не бъркай тез неща. Значи, работата също може да е молитвено, но тя е пак дар от Бога, не от хората. Може да изглежда, че хора ти са я дали. Бог ако ти я даде, даде. Иначе хора няма, може да ти е брат и да не иска да те види, даже, и да е шеф на някаква фирма. Значи, всичко е от Бога и ти докато работиш, и е хубаво даже там много да се молиш Бог да те учи как да работиш, как да общуваш с хората, ’щото е много трудно с хората.
Присъстващ: Много е трудно!
Елеазар Хараш: Обаче с формулите и с подхода става леко и все по-леко. Те към други може да са груби, но към тебе, когато постъпваш правилно, когато караш формули…
Присъстващ: Да, забелязах го, да забелязах. Забелязах аз например мюсюлманка е тази, с която работя. И понеже аз тевтерчето си го нося с мене. И примерно в момента нямаме някаква работа, отварям и почвам да чета. Не им обръщам внимание, сега глупости не ми се слушат, примерно: снаха и зет какво направили, нали, чета формулите. И нямаше, честно казано, може би два дена, три и тя си донесе една малка броеница и започна и тя. Викам: „Значи можело – да не говорим глупости и да клюкарстваме!“. И тя започна и аз даже я похвалих. Викам: „Браво, само Аллах, Аллах да казваш, викам, файда е! Вместо, викам, да говориш глупости“.
Елеазар Хараш: Какво „Браво“, то това е най-важното! При мен идва, аз съм ти казвал, заместник ходжа, продължава да идва. Почна да чете и моите лекции, и Учителя, и така, да ги харесва, палестинец, много така отворен. Обаче отворен е, има нещо в него, което…
Присъстващ: Виждам, че помага ти се, когато искаш да правиш примерно, но чак до такава степен – де да знам. Примерно, дори да искам, нали, да направя тази стъпка, да правя повече, примерно такова.
Елеазар Хараш: Ти трябва да искаш и заради други животи, да можеш тогава да тръгнеш с мощно вдъхновение, а сега да го наречем „полу вдъхновение“ или по-скоро „усилие“.
Присъстващ: Усилие е при мен, усилие е просто.
Елеазар Хараш: Да, да.
Присъстващ: Вдъхновението е донякъде.
Елеазар Хараш: Знам, знам, но усилията го подготвят – тези постоянните, малките, искрените усилия, те го подготвят.
Присъстващ: Но специално с критиката, за да не направя, нали и предпочитам да мълча.
Елеазар Хараш: Много трябва да се пазите от критика и най-много от лъжата. Лъжата е смъртоносна, голяма отрова и после е критиката. Тези две неща, те задължително трябва да изчезнат. Стават с постепенни тренировки. Не стават с одобряване, трябва да се тренира!
Присъстващ: Трудничко е.
Елеазар Хараш: Няма прошка, да – строго е. Лъжата, Учителя казва, двоен грях. А Библията казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, защото дълбоките причини не ги виждат и идват хора, които да те тормозят, да те изпитват, за да станеш Дълбока вода.
Присъстващ: Точно, за да те изпитват.
Елеазар Хараш: Затуй издадохме книга за изпитанията по Учителя, от 90 книги**. Много важна, защото един път ти изпитват Търпението, друг път – Смирението, друг път – волята, другият път – как говориш. Много е важно, без туй няма израстване!
Присъстващ: А всъщност…
Елеазар Хараш: А всъщност утре лекцията е за животните, изненадваща за повечето.
Присъстващ: За животните?
Елеазар Хараш: Да, нашите малки братя ги наричаме. Ами: кучето, котката, соколът, маймуната, вълкът и т. н.
Присъстващ: Вярно ли е, че животното, домашното приличало на собственика си, по характера?
Елеазар Хараш: Значи, Учителя е категоричен – всички животни са деградирали хора. Казва: „Вие ще го наречете това еретическо, аз поддържам това“. Край! Няма коментари, ако искаш. Маймуните – те са пропаднали хора. Отказали са се от душата си. Не са я приели, не са искали развитието. И все пак сега са съхранени голямата част. Някои са се превърнали в хора, други в маймуни останали. Малко по-морално е, по-безопасно е в гората. Подготвят се за следващи прераждания, когато ще им се даде, казва Учителя, шанс.
Присъстващ: Е, аз попитах просто ей така че нашата котка е много лоша. Много е лоша нашата котка, а бе то на сина ми котката по-скоро. Тя е…
Елеазар Хараш: Все пак Учителя казва: Когато една котка влезе в една къща, има прогрес в къщата.
Присъстващ: Да, дано, на сина ми има прогрес – да, катери му се по главата.
Елеазар Хараш: Не, ако наблюдаваш правилно и така правилно подхождаш, има какво да научиш, щото там има нещо древно в котките. Иначе ще се покаже другата природа.
Присъстващ: Значи, когато се внася алкохол в къщата и се пушат цигари, тя на другия ден прави пакости и ги напада – директно ги напада. Една сутрин чувам, че се карат, ама викам си: нетактично е да влезна да се бъркам аз като „свекърва“, нали. После ще го питам, а то е, защото котката го е нападнала, както спи. И това е винаги след гости, когато се е пушело и пиело.
Елеазар Хараш: Смесва се аурата и тези енергии, а котките обичат чистата енергия. Те живеят повече в енергиите, в невидимото.
Присъстващ: Значи, така. Ами няма, ние ще я слушаме. Аз съм запазила така… ще имаме видео даже, да мога да им пращам и на тях лекциите.
Елеазар Хараш: Накрая е за вълците. Две срещи имах с вълци – страшна работа, в гората.
Присъстващ: Сериозно, ми аз съм била вълк.
Елеазар Хараш: Първата беше с един вълк, тежък, гладен, както и да е. Справих се там, мисъл срещу мисъл, формули, ама втората среща беше страшна, няма да я забравя: три вълка, едри, един вой издадаха, който означава: „Разкъсваме те!“. Няма коментари, няма говорене!
Присъстващ: Това, когато беше в гората?
Елеазар Хараш: В гората и вървяха срещу мене мощно в крачка, като войници. Все едно, ама много едри, рядко. И влязох в тъй наречена Поглъщаща Концентрация: забравих света, забравих вълците, забравих гората, забравих небето, забравих земята – само аз и Учителя, и Бог. И Той ги обърна кръгом, все едно никога не са идвали, но страшно излъчване. Това енергийно въздействие, голяма воля, все едно бяха атака, енергия атака, няма… духове, мощни духове.
Присъстващ: Върколаци, направо върколаци.
Елеазар Хараш: Тежка, тежка работа, всичко туй трябва да се преживее, не става с… не може да се обясни. То е преживявания.
Присъстващ: Физическата болка, когато ти се дава. Това е, за да разбереш нещо, да осъзнаеш или да ти расте отново душата, или и двете?
Елеазар Хараш: Значи твърдо е поучението, то е Учител пак. И трябва да искаш да си направиш правилната поука, за да се освободиш след време от подобни неща. Защото, ако направиш второстепенна поука, пак ще идва да те мачка, пак ще иска своето, докат’ те научи. Целта е тя да те научи. Някой път е непоносима – пак е хубаво. Хем изпит на Търпение, и хем те кара да учиш нещо, да проучиш себе си. В тоз свят е така – без страдания загиваме, на тежко ниво загиваме.
Присъстващ: Ами, аз никога не съм била без, нямало е такова нещо да нямам.
Елеазар Хараш: Значи, ако страданието те облагородява, възвръща човек към разума. Иначе той тръгва надолу и такова надолу, че не можеш да си представиш – демонизиране. От там връщане трудно, на хиляди един, нали, защото трябва диамантена воля. Не е като борбата с дяволите и с малките паразити. Борбата с демоните е страшна!
Присъстващ: А не е ли понякога страдание, когато човекът не го разбира правилно и се вживее в ролята на жертвата и пак деградира?
Елеазар Хараш: Ако се превърнеш в жертва, пак е слабост.
Присъстващ: Именно.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: Значи въпросът е да осъзнаваме страданието и да търсим пак.
Елеазар Хараш: Като невидим помагач, който иска…
Присъстващ: Не да кротува: Аз съм жертва.
Елеазар Хараш: Който се приеме като жертва, значи той не държи на Истината, на Любовта, на Бога. Той ще не ще, ще стане жертва.
Присъстващ: Да и в тоя случай страданието го прави да деградира.
Присъстващ: Докато го изживяваш, обаче си го изживяваш примерно.
Елеазар Хараш: Скоро по телевизията даваха един селянин, аз не го видях, много ми хареса какво е казал. Дето там от свлачища и натрупал сняг някъде из балканите. Падал голям сняг, натрупал, всички се оплакват, бедствие, той казва: „Ние преди години му викахме „берекет“. Красота, ето! Сега: полуистина, човекът обаче нещо усеща, човекът. Не се поддава на туй, че е бедствие.
Присъстващ: Негативното.
Елеазар Хараш: Да, не се поддава, ето, това е. Това са хубавите моменти такива, като ги чуя така…
Присъстващ: Не, защото имаше примерно, Пепси казваше, като дойде да речеме това изпитание, да влезнеш в него, да го изживееш. Защото, примерно казваме, радостта минава бързо, а защо. Защото се, вика, вживяваш в нея – изживяваш го. А вика, в мъката не щеш да влезеш, болката не щеш да влезеш, защото вика не го изживяваш цялостно. Ако го изживееш, ти го изживяваш и то, няма, вика, да се върне повече. Значи не трябва да се дърпаш примерно, трябва да се правиш: „Аз съм герой!“.
Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа. Значи, някой път трябва и да се дърпаш, ще го обясня.
Присъстващ: Кога да се дърпам и кога не?
Елеазар Хараш: Когато…
Присъстващ: Пак стана тънка границата.
Елеазар Хараш: … не си готов, когато не си натрупал Чистота, Истинолюбие. Както котките усещат някой път в Древността, като дойде черен адепт, те усещат дали могат да го победят, и дали да се оттеглят, да натрупат сила и после да го победят.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Значи, когато усещаш, че нямаш такава сила и влезеш в туй, изпитанието може да те изкриви, да те смачка. Но когато почнеш много да се молиш и да искаш заедно с Бога да го победиш и да почнеш да внимаваш за думите си, за всяка дума, за постъпките си, тогава вече можеш да тръгнеш на поход, но пак постепенно. За да можеш да натрупаш тази Бялата сила, от молитвите, от постъпките, невидимата помощ. И тогава, като дойде, то ще дойде пак с по голяма сила, но тогава ти ще си подготвен. Когато си узрял, вече можеш да го посрещнеш.
Присъстващ: Е да де, пишеш го там в книгата, че трябва да го предизвикваме. Аз още не съм готова за предизвикване.
Елеазар Хараш: Точно тъй не съм го казал, ама…
Присъстващ: Ами пак горе, долу такова беше.
Елеазар Хараш: подобно може, да
Присъстващ: Подобно беше, че примерно да изпитваш волята си, примерно, ако искаш, нали, да такова, но аз никога не съм се чувствала силна, макар че…
Присъстващ: То Бог в нас е силен.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Да, ние сме всички слаби, но Бог в нас, ако му даваме път, нали…
Присъстващ: Не, не и съм страхлива на всичкото отгоре. Така да предизвиквам, да искам да се давя аз…
Елеазар Хараш: Аз като видях вълците, и аз в лек страх, видях се в чудо, нали, и нямаше какво друго, защото аз знам, че съм слаб, обаче веднага – страшна концентрация, пък съм го тренирал много, хиляди и милиони пъти, и тъй стана. Това са такива същества… там няма коментари. Просто насочени като во`йни древни такива. Имал съм и по-тежки случаи в гората, ама туй беше…
Присъстващ: Ама те не са били вълци, така както ми го казваш.
Елеазар Хараш: Точно вълци, няма компромис, няма преувеличение, няма… Единият вълк и трите вълка, имаше и други случаи с дванайсет луди кучета бесни. Все едно бяха влезли всички от държавна сигурност, от старите времена врагове и лаеха разкъсващо. Вече не ми се ходеше на туй място в гората, но то е друга… Но вълците друга енергия, много опасни. Но само с помощ Божия, нямаме нищо! Какво ще направиш? Ще тръгнеш да се биеш или… Нали? Няма.
Присъстващ: А и да бягаш не можеш.
Елеазар Хараш: И да бягаш, не става.
Присъстващ: Аз пак да се върна за малко на обсъждането на критикуването.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: Човек, за да го тренира да не го прави повече, когато в него възникне чувство да критикува нещо в дадена ситуация, какво трябва да направи, конкретно?
Елеазар Хараш: Значи, най-хубаво са две неща: да почне да мълчи и да се моли. То е подобно и както, ако му идват гняв: мълчание и молитва. И то се успокоява, успокоява, разрежда се.
Присъстващ: Това не е ли сдържане, което после ще избухне някъде по-лошо?
Елеазар Хараш: Затуй е важно да почнеш да го тренираш. И когато го тренираш, да кажем първия месец ще имаш пет критики, после три критики, после на два месеца две критики. И тъй ще се разрежда и ще дойде един момент, в който ставаш неспособен да… обаче трябва да тренираш. Както музикантът тренира всеки ден, да кажем цигулка, и след време може със затворени очи да свири. Защото тренировката – не се подаряват нещата. Но в случая ти говоря това е постъпването. А пък като почнеш да тренираш, вече, то след време ще те научи Духът и ще станеш неспособен да критикуваш. Защото едно чисто съзнание занимава ли се с критика? Едно ангелско, едно пречистено, какво ще се рови в калта, грешките на хората. Ти кат’ мислиш за грешките се заразяваш от тях, и те се увеличават и в тебе, и в хората. А пък като почнеш да виждаш хубавото, неговият Ангел той вижда, че така помагаш на човека и след време този Ангел, и той ще ти помогне на тебе.
Присъстващ: Но човек да се моли това отношение да мине, за да го превъзмогне?
Елеазар Хараш: „Господи, научи ме как да постъпя, как да виждам правилно, как да разбирам правилно нещата, как да не осъждам. Дай ми неосъдително съзнание“ – всичко от тоз род. Няма да стане веднага, защото то е тежка задача. Ако си критикувал 10-15 хиляди години примерно, трябва да се тренира много сериозно, за да може… Оня случай Христос и коня съм ви го казвал: дето учениците на Христос видели един кон, който много меришел, труп. И казват: „Колко лошо мирише!“. Христос го поглежда и казва: „Какви прекрасни бели зъби има!“. Друг поглед, друго… защото Той е в Бога, няма…
Присъстващ: Ето, за това говорим!
Присъстващ: Представяш ли си ние, ако го видим. Представяш ли си ние, ако го видим какво ще…
Елеазар Хараш: По-хубаво е, ако не го виждаш.
Присъстващ: Посмей се на воля!
Присъстващ: Каквото и да дойде, каквото и да се случи, значи не можеш да променяш, ти не можеш да решиш нищо. За да ти се дава, значи трябва да го минеш – това е.
Елеазар Хараш: Може да го приемеш дълбоко и после ще дойдат промените. Обаче те ще дойдат по правилният начин, заедно с Бога – Дълбоко приемане…
Присъстващ: Това е хубаво – Дълбоко приемане!
Присъстващ: Ние те изморихме сигурно?
Елеазар Хараш: Умерено.
Присъстващ: Защото не сме те виждали отдавна и сега тук каквото сме натрупали. Извинявай! То не върши сигурно работа, ама…
Присъстващ: Да те разсеем от другата работа.
Присъстващ: Значи, интуицията е тази, която не греши, докато чувствата, усещането, да предчувствията.
Елеазар Хараш: Да, някой път и чувствата. Като изключим много дълбокото чувство, но то е от интуицията. Но пак трябва да знаеш, пак трябва да си отдаден на Истината, за да може да влезе Невидимият в интуицията и да ти каже, че туй дълбоко чувство е…
Присъстващ: Да, иначе е трудно да се разграничи, кога всъщност интуицията ти дава…
Елеазар Хараш: Иначе Учителя казва: „Дълбокото чувство е винаги вярно!“. Но дали е дълбоко чувство? Там трябва да… Но все пак човек има някаква мярка. То няма нищо общо със сърцето и с ума, то е от Душата – Висшата Душа.
Присъстващ: Интуицията?
Елеазар Хараш: Да, значи, интуицията е между Висшата Душа и Духа. Духът я изпраща, тя слиза в Душата – по-надолу не може да слезе. Защото за нея материята е груба. Даже чистото сърце – не. Точно в Душата влиза и там ги казва нещата. И ако Душата реши, ще ги предаде като дълбоко чувство от сърцето.
Присъстващ: Значи: човек просто трябва да си усеща Душата, за да вземе тази информация от нея.
Елеазар Хараш: Да, да, той трябва да я търси, трябва да си я събуди. Душата се отличава по туй, че има голяма Чистота и голям стремеж. Не Вдъхновение, Вдъхновението е Духът, Душата е стремежът. Аз съм го казвал: сърцето е копнежът, а умът е амбиции.
Присъстващ: Все прекрасни неща, стига да знаем как да ги използваме!
Елеазар Хараш: Да, то е подобно като инструменти.
Присъстващ: Особено в ситуация на избор, когато, когато на човек му се предлага да направи избор единият вариант или другият – тогава просто трябва да усети тая Истина в нея.
Елеазар Хараш: Трябва и да се моли Бог да му помогне да направи правилен избор, но може и да не се моли. Може самият той да… Някой път Бог се оттегля и дяволът се оттегля. И като направиш изборът вече се решава, кой да те гони или кой да ти помага. Като направиш погрешен избор, дяволът вече има власт. Като направиш правилен, Ангелите имат право да ти помагат.
Присъстващ: Просто понякога се остави изцяло на теб.
Елеазар Хараш: Оставя се, да. Да може да има лично усилие, да имаш своя независимост. Бог иска да си независим, Той така… Това е целта на моите лекции – да ставате все повече независими от мене. Не все да ме питат. Някои, питат яко, нали. Даже за елементарни неща: „Да се прибера ли в къщи, или да се разхождам?“.
Присъстващ: Олеле!
Елеазар Хараш: Олеле е, да.
Присъстващ: Ние се притесняваме, че имаме много въпроси, ама баш…
Елеазар Хараш: Има и такива. Викам: „Аз няма да ти реша. Важно е да избереш твърдо“ – защото тя много се колебае таз сестра. Кажи-речи постоянно колебание, което разбива енергията, което е постоянно съмнение. Реши твърдо и се прибери, реши твърдо и отиди на разходка – край. Обаче да отида ли, или да не отида – ето това е съсипване.
Присъстващ: Да, страхува се от последствията, че може да сгреши. И после трябва да ги издържи тези последствия.
Елеазар Хараш: Да, ама туй не е нещо тежко, че…
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Ако там вали, ще се изместим, ако пръска нещо, или няма проблем?
Присъстващ: Незнам…
Присъстващ: От време на време се мести, защото, знаеш ли капката, постоянната капка да не ти пробие черепа.
Присъстващ: Случвало ми се е това, което спомена, когато искам да открия отговор, кой вариант да избера и няма – нито един хубав отговор. И тогава просто взимам един и тогава се решава дали той е бил вече правилен, или не е бил.
Елеазар Хараш: Обаче си е някакъв твой опит. Хубаво е някой път и да се рискува, да имаш опит, от опит да растеш.
Присъстващ: Значи дори и да сгрешиш, значи пак е опит.
Елеазар Хараш: Пак е опит.
Присъстващ: Да, да.
Елеазар Хараш: А когато прекалено се пазиш, пак ще те набутат духовете, ама по-хубаво е някой път да рискуваш, да си научиш урока, друг път да не попадаш… Защото някои искат прекалена сигурност.
Присъстващ: Аз съм така. Просто съм забелязал, че търся тая прекалена сигурност и това затваря много врати.
Елеазар Хараш: Да, тя прекалената се изгражда от много несигурни моменти, които те водят правилно. И след време, при връзка с Бога… Но пак Бог някой път така може да те изпита да ти покаже, че си слаб – и на мен се е случвало, защото ние сме слаби. Някой път те прави слаб – пак благодариш, пак приемаш. Друг път те прави силен, обаче то пак е… все е Той.
Присъстващ: Душата може ли да страда? Пише, че нея нищо не може да я излъже. Когато стане дума за радостта влиза в капана и после страда.
Елеазар Хараш: Тя страда, но от друга гледна точка, примерно…
Присъстващ: Какво е страданието да речем?
Елеазар Хараш: Примерно и аз някой път за всички тези, да ги наречем, „ученици“, „последователи“, страдам, като чудя се, как може да не са вдъхновени? Обаче, от друга страна викам: „Бавен е пътят“. Защото искам така да се самозапалят в пътя си, че, нали, да не може никой да ги спре – нито държава, нито живи, нито умрели, нито дяволи, нито Ангели. Душата страда, когато човек не много е отдаден правилно на нещата. И тогава тя изпитва едно такова… то е особено страдание. То е по-скоро духовно.
Присъстващ: Защото хората, които обичаш…
Елеазар Хараш: Искаш да им помогнеш, пък не можеш да им помогнеш. Обаче, като се молиш за тях упорито, ще знаеш, че някога тази енергия Бог ще им я… ще я включи и тя ще им помогне.
Присъстващ: Ще сработи.
Елеазар Хараш: Както една сестра в София имаше тежък мъж, алкохолик и месоядец. Години наред молитви, няма резултати. Обаче на шестата година, какво търпение, това е Любовта, на шестата година големи промени. Дочака, дочака да стане. Защото други се молят една, две години, казва: Няма резултат. Не е твоя работа да решаваш – резултатът е Божия работа, Той решава.
Присъстващ: Всъщност, човек се бори за собствената си любов към някого, а не… В смисъл всеки трябва да защитава…
Елеазар Хараш: Щом държи на тоз човек…
Присъстващ: … собствената си Любов, защото никой не е обичан за това, защото заслужава.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: Но всеки трябва да заслужи Любовта си към всеки един. И така, ако всеки се бори за Любовта на… за собствената си Любов към другите, всъщност това е Бог между хората.
Елеазар Хараш: Да, да, тогава Той може да влиза лесно.
Присъстващ: То тогава няма да има една дума, с която да нараниш другия или… Много сила трябва.
Елеазар Хараш: Всичко дава Бог като човека се старае, постепенно му го дава.
Присъстващ: Въпросът е само мъничко да се обърнеш, да го оправиш, пък дали има оправяне…
Елеазар Хараш: В момента, в който си внимателен, Висшите същества са с тебе и ти помагат. Малка невнимателност – влизаш в другата енергия.
Присъстващ: Всичко губиш.
Елеазар Хараш: Веднага отиваш в другата енергия, която е разрушителна.
Присъстващ: И като си бил в…
Елеазар Хараш: Малка невнимателност, затуй се иска голяма Будност и постоянно да бдиш.
Присъстващ: Добре де, изтървеш се примерно. Аз при мен се случва, защото да…
Присъстващ: И всъщност когато Душата съзнателно е била в другата енергия и попаднеш след това в не толкова светлата, просто тя тогава страда, нали? Много я боли.
Елеазар Хараш: Да. Защото тя като живее в ума и сърцето, тя е робиня. Любовта иска да живее в чистия Дух. Там е свободна. Тя е междинно, нали…
Присъстващ: Добре де, примерно сгрешил си. Аз например почне да ме яде съвестта после, викам: „Гледай сега! Това пак не трябваше го да постъпя така, нали. И сега да речем не трябва да се упреквам, обаче там ме яде червейче. Нормалнно ли е да го… така?
Присъстващ: Това не е страдание на Душата, нали?
Елеазар Хараш: Не.
Присъстващ: Това е страдание на егото да се обвиняваш.
Присъстващ: Да, нали?
Елеазар Хараш: И нисшата Душа, нисшата Душа.
Присъстващ: Викам, значи: сгреших, добре ОК, сега няма да допусна дори…
Елеазар Хараш: Вървиш напред, да.
Присъстващ: Но не трябва да обръщам внимание примерно, това че всъщност почва да ма…
Елеазар Хараш: … разяжда, чувство за вина. Да, да, не трябва да го допускаш.
Присъстващ: Ми да, веднага чувство на вина.
Елеазар Хараш: Продължаваш да се пречистваш, да работиш, за да може… Защото чувството за вина е много вредно и много опасно.
Присъстващ: Ами много енергия ми хаби.
Елеазар Хараш: Много хора са се самоубили в него – коварно е.
Присъстващ: Точно тогава всъщност трябва да се обърнеш към Душата, да поемеш отговорност за нещата, които си свършил, а не вината.
Елеазар Хараш: Точно така!
Присъстващ: И когато искаш да покажеш и на другите хора, че трябва да поемат отговорност за действията си, за думите си. И някак си може би най-добрият начин да го направиш със собствения си пример ли, или… защото с обяснения…
Елеазар Хараш: Ти като искаш Бог да те учи, вече си имаш собствен пример, собствен Път, защото това е начинът да станеш независим. Бог ще ти даде правилната независимост – не онази, която е своеволие.
Присъстващ: Да, но примерно да кажем да спасяваш детето си или някой човек, който виждаш, че ти имаш повече опит. ’Айде да кажем нещо друго повече не, но искаш да му помогнеш, да го накараш да поеме отговорност за нещата. ’Щото и аз не винаги успявам да си я нося. Тогава всъщност Душата страда, когато не може да поеме тая отговорност.
Елеазар Хараш: Тя иска, но още не е дошъл моментът или пък искаш да поучаваш другите. Трябва така да ги поучаваш, че да си непривързана. Говориш свободно и оставяш хората свободни: „Ако искате аз споделям – не задължавам никого“. Така естествено ще узрее Душата и някой път имай предвид, че наистина това е Пътят, тя трябва да си го направи, от нея трябва да тръгне.
Присъстващ: Много трудно е да си непривързан, към хората, които обичаш.
Елеазар Хараш: Зависи, влезеш ли в потока, Божият поток, във Фенг Шуй го наричат Благият поток – другата, светлата енергия.
Присъстващ: И пак става затвореният кръг да влезеш в потока, и ако излезеш – мама мия!
Елеазар Хараш: Влезеш ли в този поток, там и трудностите са благословени и страданието, и нестраданието – всичко е благословено, защото той си е Благият поток, Древният поток. То всъщност Бог е Благия поток. Значи, туй означава да влезеш на египетски в правилността на нещата.
Влезеш ли, от тука нататък вече, цялата работа е да влезеш там – това са усилията.
Присъстващ: В тоя поток дори да страдаш се радваш.
Елеазар Хараш: Да, да, да.
Присъстващ: Просто то страданието…
Елеазар Хараш: Защото знаеш тайно кой е с тебе, знаеш как те учи, знаеш какво прави за тебе.
Присъстващ: И като излезеш от там, просто душата направо и като знаеш къде си си наврял душичката…
Елеазар Хараш: Няма, щом си извън Бога и извън Истината, то няма коментар вече! Но поне може да се стараеш да се завръщаш.
Присъстващ: Еми става понякога, просто…
Елеазар Хараш: Не трябва да спираш. Всичко може да спреш, старанията никога.
Присъстващ: Искам вече да не излизам. Случва се понякога така да вляза – случва се или си въобразявам.
Елеазар Хараш: Значи Бог иска, във Фенг Шуй се казва, че трябва самият чистия въздух, водата, Духът, благата енергия търсят храмове, търсят чисти места: чист въздух, чиста вода, чиста душа, за да влязат. Самата блага енергия търси. И затуй човек трябва да осигури място, условия да може да става.
Присъстващ: Един личен въпрос може ли? Пращат ли ти страдания на теб?
Елеазар Хараш: Ами някой път и повече от страдания.
Присъстващ: Повече от страдания?
Елеазар Хараш: Рядко, но идват. По-скоро са Духовни напрежения, защото тез лекции бавно променят хората, помагат, къдет’ трябва. Има и борба кои да идват на лекции. Някои не идват, за да не видят други хора. На някои забраних да идват, защото бащата, майката примерно са опасни. Някои се разведоха на лекциите ми, защото единият избира прогреса, развитието; другият – застоя. Кой виновен – аз.
Звяра на… дявола, той е така, формули всеки ден. И всичко туй е една борба, която ми коства енергия. И затуй по-рядко се срещам, намалих лекциите. Всеки ден текат над 800 формули плюс други, освен книгите. Защото много е опасно, които тръгнат при мене. Нали вече много други духове ги изпускат и близки, и такова, защото те тръгват в друга Пътека. Макар и постепенно, и те усещат духовете, че изпускат – не могат да се хранят вече с тоз… Е, Учителя помага и Бог, нали, но текат много формули, години наред, защото…
Присъстващ: Малее, ние си мислим, че водим борба.
Елеазар Хараш: И полицаи, и Държавна Сигурност от време на време следят.
Присъстващ: Мале, ние си мислим, че водим борба.
Присъстващ: Гледай за какво става въпрос! Аз за това го зададох.
Елеазар Хараш: Ама туй не може да се обясни, ’щото то е по-дълго – аз казвам съкратен вариант.
Присъстващ: А с огън може ли да се изчисти нещо?
Елеазар Хараш: Значи то винаги може, ако е в единство с Бога, и ако Бог го иска. Ако ти го искаш – не.
Присъстващ: Не искам, просто ми беше казал Пепси правили някаква такава практика с някакви там в Македония, не знам точно какво. И пожелаваш нещо да ти изгори примерно. Минаваш като тия нестинарите. И примерно преди да минеш, то е по ритуално запалено. Не е просто ей така нали – там се прави. И си пожелаваш примерно нещо – да не е много голямо, защото ще получиш големи изгаряния – казва той. И тогава вика това изгаря, примерно част от егото, или критичността, или нещо от сорта… Така, може ли това нещо примерно да се направи, или евентуално нещо да се…
Елеазар Хараш: С една… като ритуал няма да стане. Освен туй, аз знам нестинари, цяла верига, които са се изгорили на огъня, барабар с нестинаря. Те го питали: „Може ли?“. Той си помислил, че е голям господар: „Минавайте всички след мене!“.
Присъстващ: Сериозно?
Елеазар Хараш: Имам за нестинарите лекция, но още е не е дошъл моментът там. Имам четири книги, така, тайно от Учителя каквото е казал. Но искам да ти кажа, че това е търсене на лесния начин – няма да стане. Значи в Учението на Учителя нещата стават бавно, тренират се съзнателно, узряват и след време отпадат. А туй е търсене на лекия начин с някакво ритуалче, така, някаква техника.
Присъстващ: Ами аз не го смятам много леко това с огъня.
Елеазар Хараш: Любовта не е техника. Значи Любовта е… казва Учителя: „Любовта към Бога превъзхожда всички методи“. Тя си е Любов към Бога, няма техники, няма огън. Тя трябва да те поведе да се изчистиш правилно. Може да стане по изключение такова нещо, но вече, ако самата Любов и Бог го искат, което много рядко може да се случи. Пътят е… дългият Път, труден Път, тесен Път, тежък Път, за да бъде благословен Път. Затуй стават бавно нещата. Тез, които искат бързо, казва Учителя… дето един отишъл при него, искал да стане философ: „Искам бързо!“. „Може бързо, за шест месеца ще станеш тиква. Ако искаш да станеш дъб – двеста години.“ Просто, ясно, ако разбереш.
Присъстващ: Да, ама нямаш толкова живот примерно, за да…
Елеазар Хараш: Имаш много живот, много прераждания те чакат.
Присъстващ: Е да, прераждания да, ама за този живот примерно, дните са ограничени.
Елеазар Хараш: В този живот имаш някакъв кръг от възможности и максимум. Значи Фенг Шуй казва, Древното изкуство, не обикновеното, новото: значи примерно ти е писано от миналите животи успех 20-30 %, трийсет процента ти е писано. Ако ти направиш изключителни усилия в пречистването и в този път – 80-90%.
Присъстващ: Да, бе, 10 години изключително добър живот…
Елеазар Хараш: Писано ти е 30 %, обаче ти можеш да стигнеш с тези усилия.
Присъстващ: И пак Божията Милост!
Елеазар Хараш: Заедно с нея.
Присъстващ: Може ли по Божията Милост, тя да не е глупава, но да кажем, ако положиш усилия да се превърнеш в Любов или някакво решение вътрешно да вземеш, да си в тая Пътека, просто, цялата тая работа да бъде съкратена?
Елеазар Хараш: При много твърдо решение може, обаче ти, ако се отдадеш на този път да станеш Любов. Любовта и Доброто, казва Учителя, са лесният път и по-достъпният – достъпен. Но после вече трябва да тръгнеш оттам към Мъдростта и към Истината – те са трудният път. ’Щото Любовта трябва да те води към Истината и към Мъдростта.
Присъстващ: Да ’щото като нямаш Мъдрост, я губиш.
Елеазар Хараш: Да, да ’щото иначе Любовта пак ще се върне назад и…
Присъстващ: Аз за това го изгубих.
Елеазар Хараш: А тази Любов, за която говорим, тя е високо ниво, нали, Божествената и Духовната. Тя е неизкушаема, по туй се отличава. Щом се изкушава, значи говорим за нещо друго. А такъв човек може да стане предател на Учителя и на Учението, който нещо го изкушава: пари, жени, власт, страсти някакви или някакви дарби. Какви дарби пред Бога, какво ще покажеш на Бога. И тез таланти, какъв талант, какво ще покажеш? Истински, който има дарби, той се въздържа, не ги показва. Може да ги покаже, ако Бог иска. Което е рядко, защото, то е Брахмачария – въздържание. Представи си Учителя и Христос да тръгнат на всеобщо такова и да разправят: „Ние имаме дарба, елате и ще ви излекуваме!“. Напротив, много хора не са ги пипнали, не са ги докоснали. ’Щото първо, за да направиш добро, казва Учителя: „Питахте ли Бога?“. Трябва Бог да иска, оттам тръгва.
Присъстващ: Да, защото тая болест, да речем на тоя човек му е дадено, за да разбере.
Елеазар Хараш: Разбира се, тя му е Посвещението. И после, ти ако му я вземеш, кармата идва и на твоя гръб, и на неговия. И ’кво става…
Присъстващ: Още в началото една лекция, в която казваш примерно, че ако се отдадеш изцяло на Учителя, да речем, Той поема част от кармата… Обаче той изпълнява точно каквото му се каже, безпрекословно!
Елеазар Хараш: Мярката е: да изпълняваш всичко разумно, всичко! Защото Бог, казва Учителя, е Абсолютна Разумност. Всичко разумно, за да влезеш във Великата Разумност… Всичко, което е Разумно идва от Висши Същества или от по-нагоре. Неразумните неща, там… А пък тя Душата има мярка, знае кое е разумно. ’Щото има някои: „Всичко приемам, всичко е от Бога!“ и станаха едни глупости, нали… Всичко не е от Бога. Неразумните неща не са. Те са за поука, пак тайно от Бога. Бог ти изпраща дявола, но не да го приемеш, а да искаш да преодолееш някакво изкушение или някаква трудност, или някаква слабост. Целта на изкушенията е да ограбиш силата им, да станеш силен, а не да ставаш все по-слаб. Всичко е обяснил Учителя – просто е нещо страхотно! Няма въпрос, който да не е пипнал.
Присъстващ: Да го знаеш, пък да не можеш да го приложиш е…
Елеазар Хараш: На първо време трябва да го знаеш, постепенно трябва да го прилагаш. След време бавно ще има резултати, после още по-големи и накрая вече…
Присъстващ: Може да имаш връзка с Него. Ако си достатъчно чист, примерно можеш ли да имаш връзка с Него?
Елеазар Хараш: Напълно не, но чистият има връзка повече с Ангели, с Архангели, Напреднали Братя. И с чистия Бог трудно говори, един път и много рядко два пъти в цялото прераждане. Учителя казва: „Ако се наложи Бог да ти проговаря втори път…“ даже на едно място казва: „Горко ти!“. Изпраща Ангели, Той не се занимава. Той един път ти се явява: преобразяваш се коренно в самадхи или някакво Посвещение, става голяма промяна и ти вече си тръгваш заедно с Висшите Същества…
Присъстващ: Не в смисъл такъв, че когато можеш да медитираш…
Елеазар Хараш: Не, може да ти се яви просто по изключение, много рядко. Не, не е Бог.
Присъстващ: Когато медитираш някакви Висши Същества се показват.
Елеазар Хараш: Да, а може и да не са Висши, да имитират разумност, защото те могат. Имам такива хора и от Сан Мат, и от други там и от църквите, дето не знаят дявол ли им говори, ангел ли е, ’щото някой път е такава хитростта голяма. Могат да имитират, то си го казва в Библията.
Присъстващ: ’Щото, някои полубогове вика, които ти помагат донякъде и когато трябва да минеш над тях…
Елеазар Хараш: Ако е донякъде, ако е донякъде…
Присъстващ: Полубогове и тогава те дърпат назад.
Елеазар Хараш: Да, може да ти помагат, за да те дръпнат назад.
Присъстващ: И да те дръпнат, точно това имах предвид.
Елеазар Хараш: То целта е някой път на таз помощ.
Присъстващ: А с Учителя имаш ли връзка? Можеш ли да имаш постоянна връзка?
Елеазар Хараш: Кой, аз ли?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Първо: аз не обичам за себе си да говоря. Второ – когато е много важно…
Присъстващ: Само тогава.
Елеазар Хараш: Да, трябва да е и аз знам кога е важно, кога не е. И когато е важно, вече мога да го питам на свръхниво. Ама много свръхконцентрация – изтощително е. Но когато наистина човека пита много искрено и решителен въпрос, пък аз знам дали е важен, или не, и тогава вече може, но избягвам. Просто си работя, но усетя ли, че е много важно… Същностно трябва да е, да не просто… Мислиш си, че искрено питаш, а може да си въобразяваш, че е искрено.
Присъстващ: При нас естествено, че ще е така при нас.
Елеазар Хараш: Да отиваме ли да ви водя?
Присъстващ: Може да…
Елеазар Хараш: Два и половина.
Присъстващ: Вече сме… да не изпусне някоя минутка ли? Как, още малко ще поседиме. Не, никакво тръгване. Таман сме те хванали сега на пангала…
Присъстващ: Ние ’щото май малко го изтощихме…
Присъстващ: Ами сега ние идваме в месеца веднъж. Не идваме по-рано. Ами аз си казвам – трябва да бъдем откровени. Какво, сега ще го излъжа, че хайде да тръгваме. Ми не ми се тръгва!
Елеазар Хараш: Ще я оставим, след малко ще я оставим, ако искате.
Присъстващ: Не, няма да я оставим.
Присъстващ: Какво ще правят без мене. Ще им е скучно до Пловдив.
Елеазар Хараш: Стига, стига за днеска, другият път пак, да.
Присъстващ: Шегувам се.
Елеазар Хараш: Другият път пак, да.
Присъстващ: Пак ще дойдем, да имаш Търпението да ни изтраеш…
Елеазар Хараш: Аз ще ви почерпя…
АУМЪ
* „В Храма на Учителя – втори том“ (бел. ред.).
** „Божествено Учение за изпитите и изпитанията“ (бел. ред.).
Среща, проведена на 04.05.2015 г.
гр. Варна
Елеазар Хараш: Много хора тука на Земята са умрели. Но понеже вървят, хората ги мислят живи. Те не са живи.
Присъстващ: Това какво значи… в сърцето, нямат топлина от сърцето, няма го този…
Елеазар Хараш: Ами навлезли в лъжата, в измамата, прекалено много в ползата, да го наречем в „неправилните неща“. Имат право, нали – свобода е. Но навлезли там те вече, те се движат, но не са живи. Те са повече в другия свят, само дето не са умрели, Учителя ги нарича „движещи гробове“; „движещи гробове“ или „ученото невежество“, дето се представят много… Има такива и продължава да има: за големи майстори на медитацията, хабер нямат, защото има мярка. Значи мярката:
Ако правиш и най-малкото зло, каквато и медитация да правиш, е слепота. Най-малкото зло (говоря ти за микроскопично зло, много мъничко) означава, че в тебе има смърт, има зло, а туй зло при натиск може да стане голямо. Означава, че ти нямаш нищо общо с медитацията. Давам ти мярка – просто е. Много е висока летвата за истинска медитация и там трябва да си много скромен.
Присъстващ: Ама много хора медитират.
Елеазар Хараш: Да си медитират.
Присъстващ: А как да знаем, че сме на Пътя?
Елеазар Хараш: То е такова…
Присъстващ: Модерно, много модерно.
Елеазар Хараш: Ментални игри, умствени игри, такива игри на ума. Дори някой път има полуистини, че кажи-речи Истини, но нищо не означава, човекът си е в капана. Ти не си достоен, ти не си влязъл в таз система: Абсолютното Добро. Дето казва Учителя: „Не искам да сте добри, а абсолютно добри“.
Присъстващ: А как да разберем, че…
Елеазар Хараш: Абсолютно добрият човек никога не може да направи зло, ако му направят зло. Той е в друга система. Може по изключение на сто злини да направи една, обаче, ако Бог я иска, тогава той може да различава. И то тогава няма да е зло, а ще е строгост. Ще покаже друго лице, за да пробуди човека. Може да му се скара сериозно, за да събуди… в името на доброто, скрито добро, но то е… друга мярка е. Такива са нещата. Първо трябва много да си се молил, молитвата е… много да си се смирявал. И след много упражнения в смирение, пак може да не постигнеш Смирението. Защото Бог трябва да ти даде Своето Смирение, за да стане Единство. И много голямо е това: Молитвеният Дух плюс Смирение – голямата сила. Когато всичко туй е напълно пречистено, оттам ще дойде позволението за истинската медитация. Но до тогава си тренирал контрол на всяка дума. Една изпусната дума, означава, че Бог не може да живее в тебе, не може да се настани, не може да те владее, не може да ти помага, както трябва. На кредит може да ти помага, но то е кредит. Да, затуй всичко по много трябва да се тренира. Много медитатори знам дет’ загазиха, други ще загазят, нали. Едните ток ги удари, други не вярвали в медитацията, те си обичат в молитвата само… Пък то все едно сърцето не го обичам, ума си го обичам. И двете трябва да са пречистени, овладени. Това е дълга Школа, отнема векове, хиляди години, нали, при сериозна работа в таз посока, т.е. трябва тотално да си избрал Бога, тотално: на живот и смърт, и думите, и словото. Тогава заминаваш в друго измерение. Изглеждаш, че си в тоз свят, ама не си – само изглеждаш.
Присъстващ: Тоя избор пак е от Бог, нали? Ние колкото и да искаме да избираме, Той пак е…
Елеазар Хараш: И от тебе, и от Бога, но узряло. Дълго време си държал на пречистването и в един момент Бог те одобрява. Той видял, че вече, нали, тайно те е наблюдавал. Нали Той те е учил, Той те е обучавал, защото ти си избрала Истината, избрала Чистотата. Той те е учил как да говориш, как да спираш, какво да премълчаваш, какво да казваш. И след много тренировки вече имаш позволение на истинска медитация, т. е. Учители, Старци, нагоре и т. н. Големи са изискванията, строгостта е голяма, защото… защото строгостта е справедлива.
Присъстващ: Като си дам сметка колко съм далече.
Елеазар Хараш: Почти всичко е далече, а пък напредналите са скромни – те не смятат пък, че са напреднали, защото то е естествено, защото само Бог е. Те никога не се смятат за авторитети, никога. Дори, когато хората ги смятат, наричат ги… И Учителя казва много хубаво на едно място: „Господи, облякъл Си ме в дрехата на Смирението“. И затуй има, и близки хора има около него не могат да го познаят, защото Смирението. С Георги Димитров са живяли в една къща, той не знае за какво става въпрос. Майка му на Георги Димитров знае, явно е съхранила някаква Чистота, знае какво е тоз Учител, какво представлява. Той не знае, пита го излишни неща. Защото тука не важи до близост, нали – ако Той се разкрие. Така че, въпросът е да махнеш най-малкото зло, ако да те предизвикват.
Присъстващ: То е много трудно.
Елеазар Хараш: Трудно е, обаче то е същественото. Има египетска поговорка…
Присъстващ: А всъщност да го махнеш от сърцето, от ума, от…
Елеазар Хараш: От волята, от всякъде. Египетската поговорка казва: Ако не се справиш със злото в себе си, то се удвоява. Най-малко се удвоява. Може да е мъничко – трябва да се справиш!
Присъстващ: Уж мъничко.
Елеазар Хараш: Туй, дето казва Учителя: „Верният в малкото, е верен в голямото“. И затуй в малките неща, те се тренират, нали. Трябва да станеш неспособен на зло… Чак тогава може да говорим за медитация и то за начинаещи в медитацията, не за истинска медитация – да кажем вече има някаква основа.
Присъстващ: Всъщност пак, всичко, което можем да правим е да се посветим изцяло на Божията Воля и Той да върши в нас нещата, ’щото ние нямаме тази сила.
Елеазар Хараш: Все повече да искаме Той. Да. Ние няма как да направим и малко добро – това е факт. Ако ние мислим, че сме ние… Ангелите, като правят добро, напълно осъзнават, че те не са – Той е Вършителят.
Присъстващ: Е, да, ама на нещо в нас дето иска да се чувства добро, пък точно това нещо се чувства…
Елеазар Хараш: Еми, ще си плати.
Присъстващ: … и в другия край после.
Елеазар Хараш: Ще си плати. Сетих се пак за един бисер, дето… Една дъщеря пита баща си: „Татко, искам да бъда щастлива!“. „Ще бъдеш щастлива дъще, ще станеш щастлива. Ще се омъжиш, само че ще бъде късно!“. Ще закъснее, защото щастието е наказание – ние сме го говорили. Напълно погрешна цел в живота, ако търсиш щастието, отвсякъде. Има милиони хора, паразитите ги подвеждат, лъжат ги.
Присъстващ: Паразитите?
Елеазар Хараш: Много са опитни тез падналите духове, където имат сродство… Тъй че бъдеще не ти трябва, сестричке, трябва ти настояще. Мъдрият човек съгражда настоящето си, не се интересува от бъдеще. Той гради настоящето. И туй настояще след време, искаш не искаш, вече то е наистина светло бъдеще. Но той не го интересува – онова е последствие. То просто се случва, защото той се е съхранил.
Присъстващ: Няма как да ми се случи!
Присъстващ: Трудно ми е да привикна умът да не ме кара, да…
Елеазар Хараш: Аз съм длъжен да ти го кажа. Да, умът бяга в миналото или в бъдещето. Той не обича настоящето, пък трябва да го научиш, да го контролираш, да го вкараш в релсите на настоящето.
Присъстващ: Да, то може да се практикува всеки един момент, не ти трябва специално да седнеш в поза лотос.
Елеазар Хараш: Всеки, всеки миг.
Присъстващ: Учим се.
Елеазар Хараш: Той не може да живее, умът, в настоящето. Трябва да е заставен, с контрол и с чистота. Той и затуй бяга или в миналото с някакви спомени, или в бъдещето. А Бог е тук. И той не иска да се срещне с Него. Но той е наш слуга – можем с много упражнения.
Присъстващ: Даже, като се концентрирам в сегашно време, ако ти не си чист, подсъзнанието ти…
Елеазар Хараш: Туй не е достатъчно. Тези дето викат „тук и сега“ и те много… ’Щото не е тук и сега, а трябва да живееш в Бог и в дълбините на Бога, и все повече в Неговата Воля. И тогава „тук и сега“ хем важи, хем не важи, защото важно е да си в Дълбините на Бога, а не тук и сега. Защото много хора „тук и сега“, а не са.
Присъстващ: Да, мога от личен опит…
Елеазар Хараш: Голяма Будност се иска, защото изпуснатите думи… ти, ако изпускаш думи, ти вече няма какво да говориш за бъдещето. Те са живи същества, те ще те гонят, те ще те изкривяват и в тоз живот, и в другия. Те са живи същества и имат право да те изкривяват, понеже си ги изпуснала. И там е контролът, там е голямата практика. Някои път питат: „Какво да правя, какво да практикувам?“. Това е: хващаш се на живот и смърт. С изпуснати думи, можеш да убиеш и човек. Какво ще кажеш после? „Извинявай“ ли ще кажеш?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Няма „извинявай“!
Присъстващ: Има много хора…
Елеазар Хараш: Имат право, пишат си още. Означава, че няма осъзнаване, няма съвест, няма Будност, няма Път – имат право.
Присъстващ: Ти казваш и друго, че това за което мислим, по принцип, показва, нали, ясно същества, с които сме свързани, нали?
Елеазар Хараш: Да, думите показват какви духове работят. Ако си много циничен примерно, навлезли са.
Присъстващ: Да и освен, и думите, това, което ни занимава.
Елеазар Хараш: Да, да.
Присъстващ: Така наблюдавам хора, които постоянно говорят за извънземни, за ченълинги разни, за рептилии. Това означава ли, че те…
Елеазар Хараш: Значи първо те пак са отнесени.
Присъстващ: Защо, защо, защо това нещо?
Елеазар Хараш: Бягат.
Присъстващ: Защо е това? Мен чак страх ме хваща!
Елеазар Хараш: Значи, освен туй, то тука почти всичко е извънземно. Житното зърно е извънземно, дърветата откъде са дошли?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Ти преди да се родиш къде беше?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: В Невидимия свят?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: В Невидимия свят. Оттам идваш и там се връщаш.
Присъстващ: Те манифестират, манифестират го.
Елеазар Хараш: Да, но ти туй, ако вземеш да го обясняваш, ще каже: „Не, не – туй са прости работи“. Те искат чинийки и такова, или разни… Имат право, сега свобода е, нали? Но те също бягат от себе си, от същността си, защото имат и право някакво, понеже те не са центрирани и не обичат Истината, и не държат на Бога. Пък и Бог не им позволява, защото я нямат таз Чистота. И те са изместени и трябва да се занимават с нещо. Просто, за да… ’щото, по-хубаво е две крачки назад, три крачки назад, отколкото съвсем назад, нали? И някога, когато им е позволено, но те трябва да тръгнат да се пречистват и тогава ще има връзка и с извънземните, и от Ангелите нагоре, нали, то ще има позволение. От Ангелите нагоре, да.
Присъстващ: А не нещо друго?
Елеазар Хараш: Не, не.
Присъстващ: ’Щото има и друго.
Елеазар Хараш: И примерно да кажем сега обичаш много животните и ги изучаваш, ами ще паднеш на по-ниско ниво. По-хубаво е да изучаваш от Ангели нагоре, ще направиш, нали… Ако се пречистиш много, няма да те изцапат, нито Ангелите, нито скъпоценни камъни… Но по-хубаво е да се занимаваш с Бог и с Истината, за да може после, с което и да се занимаваш, да е правилно. Но правилното идва трудно.
Присъстващ: Аз имах, значи, като допусках, знам, че правя грешка и не трябва да го правя това, обаче го правя. И в същото време чувам: „Добре, Б., защо го правиш това?“. Ми аз отговарям на глас примерно: „Ами значи сега ми е слаба волята и го правя, ма по-нататъка няма да го правя“. Наистина спрях да го правя това, което правех. Ама това е глас, който е от моя Ангел хранител или от нещо, което… същество, което иска да ми помогне примерно.
Елеазар Хараш: Не, паразит е.
Присъстващ: Паразит е, нали? Обаче доста ясно го чувам.
Елеазар Хараш: Той иска да повтаряш правилното, обаче да го нарушаваш. Дето казва една поговорка българска: „Слушайте попът какво говори, но не правете, което той върши“. Той се старае, говори уж Божие слово, но делата му… Значи, говори правилно и нарушавай, за да може той да увеличава…
Присъстващ: …влиянието си.
Елеазар Хараш: Да, влиянието си, след време да може пък да се намесва и да ти отклонява постъпките. И когато искаш да постъпиш хубаво, той има право да изкриви – оттам идва.
Присъстващ: Да, но аз успях да се овладея и…
Елеазар Хараш: Да, да все пак си видяла нещо, Пък и караш, и формули, имаш си една будност, да, тя помага…
Присъстващ: Успях да се отърва от това нещо, защото виждам, че ме вкарва в някакъв нехубав…
Елеазар Хараш: Той целият свят малко или много е повлечен от тез паразити. Те са от Атлантида, според Учителя.
Присъстващ: Но успях да се…
Елеазар Хараш: Много опитни, много хитри, много коварни и много елементарни.
Присъстващ: Живеят ли в нас?
Елеазар Хараш: Да, и в нас, и извън нас, нали. И ако ние поведем тази война: борба за Истинност и за Чистота на всяка крачка, вкарваме ги в ежедневието и в практиките. След време нещата… те ще се разреждат, ще се разреждат, ще бягат. И след време не могат да припарят нали, защото как ще влезеш в… дето казва Учителя: „Не можеш да налееш вода в затворено шише“. В този смисъл не можеш да влезеш, няма условия. Хитри, напреднали донякъде и елементарни.
Присъстващ: Много знания имат, нали? Много знания.
Елеазар Хараш: Много знания, направо разумни. И разумни, защото, Бог ги спуска да те гонят, да те мъчат. Както дявола, където имаш дупчица слабост, да може да няма. И след време, като станеш, така, не съвършена, а единна с Бога, защото съвършенството не е целта, Единството е целта. И тогава вече, той дяволът няма вече за какво да влиза.
Присъстващ: Той си е свършил работата.
Елеазар Хараш: Той си е свършил работата и ти си свободна.
Присъстващ: Иначе пак е слуга, както пишеш.
Елеазар Хараш: Да, да, да – слуга си е, и то ценен слуга. Защото Бог не може да изпрати Ангел да те мъчи.
Присъстващ: То Бог, същността…
Елеазар Хараш: Не е същността, Той ти изпраща паразит, който с твоите грешки от тях да те научи и ти да се научиш от тях. Интересуват ли те още планове за бъдещето, или отпаднаха?
Присъстващ: Не, защото започвам тая тема по друг повод да попитам дали е… То пак е глупав въпрос и по добре да не го… Защото то е нещо, което аз трябва да реша, а не мога да те карам да поемеш отговорност за нещо, което аз трябва да реша.
Елеазар Хараш: Да, да, да. Има много хора дето аз искат да им нося отговорността.
Присъстващ: Ти и да искаш, не можеш.
Елеазар Хараш: Да, даже и за смешни работи една сестра сега пита ме: „Вкъщи ли да се прибера, или на разходка да отида?“. Какво ще кажеш?
Присъстващ: А, не!
Елеазар Хараш: Аз ли… до там ли е… Каквото искаш избери, само че го избери твърдо и тръгвай.
Присъстващ: Точно така!
Елеазар Хараш: Простичко е. Тя ’щото е свикнала паразитите да я колебаят, почти за всяко нещо. Туй ли да направя, туй ли да ям, туй ли да облека?
Присъстващ: Да, но силата идва тогава, когато поемеш отговорност – тогава.
Елеазар Хараш: Да, тя иска да избяга.
Присъстващ: Аааа.
Присъстващ: Има един въпрос, който ми стана интересен. Понеже малко или много, когато човек практикува, започва да усеща една сила в себе си, която се събужда. Която не е негова, нали ти от малко искаш да усетиш, че не е…
Елеазар Хараш: Никога не е негова силата, да.
Присъстващ: …не е твоя. Просто ти е подарък, или нещо, което е благословено.
Елеазар Хараш: Даже не е и подарък – тя си е Божия. Той гледа как я използваш. Силата може да я управлява само Мъдростта. Всички други, които злоупотребяват със Силата, ще бъдат наказани от таз Божията Строгост. Той им дава, те злоупотребяват, Той ги наказва – така ги учи. Но иначе в ръцете на Мъдростта, тя е много на място.
Присъстващ: И казвам, на мен ми се случва, когато някой се опитва да, да доминира над мене, и просто ми се случва да използвам една грубост и, за да мога да стопирам човека. И обикновено, без да имам някакви негативни чувства към него, гледам да му кажа какво прави в момента. Примерно почва да ми говори някакви неща и просто казвам: „В момента злобееш, в момента, нали, хвърляш агресия“. Просто се старая да казвам това, което усещам или да му казвам това, което усещам. Но понеже, тоя човек е по-слаб, защото просто не се контролира така, така и…
Елеазар Хараш: Разбирам те, но искам да те изслушам.
Присъстващ: Почвам да се колебая дали е правилно по тоя начин да използваш, когато се налага някаква такава сила, при положение, че самата аз не съм 100% пречистена. Но просто това като че ли ми е нещо, което е характерно за мен. И не мога да разбера правилно ли е или не е правилно. Защото понякога го усещам и съм абсолютно категорична, че е правилно, а изглежда лошо. Без да обиждам човека просто го стопирам, като му казвам какво прави в момента.
Елеазар Хараш: В дълбочината е правилно, но методът ти не е правилен. Значи в дълбочината той изпитва твоите дълбини, Бог чрез него естествено. Той има, да кажем, агресия някаква. Така се проверява, ти си длъжна да не мислиш никакво зло, никаква критика към него, нито да му казваш. Методът е: Господи, ти се справи с този Дух, с духовете в този брат. Или: Господи, постави китайска стена между мене и този брат. И след време мислите му почват да се блъскат в тази стена, ако можеш да си представиш. И след време той се чуди какво прави при тебе. Но той ще те закали и ще ти донесе нещо хубаво, без да знае. Той е – дежурят в него духове, за да станеш ти по-дълбока.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Както и ако те обижда, това е, нали, пак за да станеш дълбока, защото кой може да обиди Бог в тебе? Кой може да обиди морето, аз съм казал, а пък локвата всеки може да обиди – едно малко камъче.
Присъстващ: Тоя въпрос ми беше точно това, относно подхода. Дали като водата трябва да си мек? Нещо, което трябва да го науча…
Елеазар Хараш: Много мек и не мек и хитър, а мек и гъвкав.
Присъстващ: Гъвкав?
Елеазар Хараш: По Учителя, нали? И така той да не може да разбере, какво искаш да му кажеш. Обаче ти, все едно говориш пред Бога. Той го няма – забрави го, това са други духове. То такъв човек, ако те обижда, той заслужава и съжаление, а не да…нали, но не в такъв смисъл да го съжаляваш. А просто той те изпитва, той те калява. Безплатно те калява нали, примерно. Може и да ти коства нещо, но да го наречем безплатно.
Присъстващ: А трябва ли да се защити, или не трябва да има реакция?
Елеазар Хараш: Не, тя Истината…
Присъстващ: Не трябва да има реакция, нали?
Елеазар Хараш: Не, не. Когато няма в тебе реакция…
Присъстващ: Да, и мекота, няма борец. Паразитите отсреща няма за какво да се хванат.
Присъстващ: Чудят се какво става.
Елеазар Хараш: Защото те търсят борец, за да може… съпротива. За да може да навлизат, за да може да пият енергия, да могат да се хранят, нали. Когато няма борец, някой те обижда, има случаи, когато можеш да му благодариш. „Благодаря ти, приятелю!“ Той се чуди какво става, нали, защото няма за какво да се хване. Друг път може на ум да го кажеш „Благодаря!“. Някой път не пасва на глас. Даже някой път той може да е виновен, ти да му се извиниш. Виждам го, че е виновен. „Извинявай, може да съм сгрешил, аз ще се постарая, довиждане!“. Той пак остава вързан в себе си. Ако може да си учи уроците…
Присъстващ: Имала съм един такъв случай, дълги години едно „приятелство“ с един човек, който се оказа, че прави магии и се занимава с такива неща. След като разбрах за какво става въпрос се отделих от него. Той даже бисексуален, нали, то всеки си има…
Елеазар Хараш: Да, да.
Присъстващ: И той така продължи да ме напада, по всякакъв начин се чудеше как да ми навреди. Обаче аз започнах да му благодаря, защото видях, че всичките негативни неща, които прави и ми е правил всъщност са ми помогнали много. По някакъв начин ми се даде да го видя.
Елеазар Хараш: Те ще вредят на него, тебе ще те изграждат, когато човек е разумен и насочен към Чистота и Истинност. След време на него ще изпратят духове да дежурят, те пък да го изпитват с подобни, нали. Това е, такъв е Пътят.
Присъстващ: Но това, че един път ми се е случвало, не значи, че в ежедневието го правя все още.
Елеазар Хараш: Докато се постигне висока Чистота и след време пак от време на време някакви проверки, за да не си се възгордяла, пък. Защото, ако човек е постигнал много чист Духовен живот, и ако малко се възгордее от туй, той пак тръгва назад. Значи и тука се иска туй Смирение, таз Будност постоянно. Но такива хора, които постигнат туй ниво, те и да кажат нещо някой път да изглежда все едно, че се хвалиш. То е в името на Бога и те тайно са смирени и такива хора не могат да ги… не могат да ги разберат, защото те говорят от името на Бога и там няма въобще идея за похвала. Но който е влязъл в туй Смирение, той го знае, пък другите те си тълкуват. Ежедневни практики се искат. Това е Учителя дето казва: „Не само лекциите, вие сте постоянно в клас“. Всеки ден, всеки миг, духове наблюдават външно и вътрешно. Какво говориш, как говориш, защо така си погледнал, нали. Контрол на всичко: очите, ръцете, как, какво искаш да кажеш, тайно какво искаш да кажеш и т. н. Всичко това е…
Присъстващ: По повод на това ежедневни, ежемигни.
Елеазар Хараш: Точно тъй – ежесекундни.
Присъстващ: Значи, има моменти, в които може би с дни съм изключително, изключително будна.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: И работя с Намерение.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: И просто усещам трансформацията, не само на себе си. Всъщност, така си мисля. Трансформацията на пространството. Просто има големи отрязъци от време, когато живея буквално в други измерения и усещам трансформацията, пребивавайки в банка, в учреждения, които обикновено… Това заблуда ли е?
Елеазар Хараш: Не е пълна заблуда, частична заблуда е, защото ти си временно в туй, не си постоянно. Обаче, ако избереш твърдо постоянно да практикуваш Чистото Намерение, то ще ти увеличава Будността. Но ако се хванеш много яко да тренираш ежесекундно…
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: … ти пак ще правиш грешки. Но тогава вече грешките ще бъдат благословени и ти вече може да се каже, че си в Правилността. Но ако си избрала тези практики на живот и смърт, ежедневно, постоянно. При другото положение отвреме на време ти върви, отвреме на време не, от време на време се отпускаш. Означава, че ти не си в това Велико Постоянство. Тогава вече грешките ти не са, не спадат към благословените, ако се отпускаш. Но вкараш ли го в пълно ежедневие, пълен избор – все едно избираш Истината и Бог.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Тогава заживяваш в друго измерение, и тогава грешките ще те упътват, ще те уточняват. Те са приятни, ще те учат и след време ще те изоставят все повече и ще останат накрая… Както мъдрецът прави една грешка на годината и тя пак е много ценна – той вижда. Другите може да не видят, но тя е за него примерно…
Присъстващ: Събуждам се, секунди и пак вкарвам същото намерение.
Елеазар Хараш: Да, да.
Присъстващ: Просто, ааа, благодаря ти!
Елеазар Хараш: Намерението е много важно нещо. То е самата дума на български е много силна: „Да намериш!“ Не е като желанието. При желанието никога няма да намериш. Намерение – намирам.
Присъстващ: И си дадох сметка, че това се случва при човек, който вижда аурите и казва, че за пръв път му се случва да вижда колективна обща аура.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: И си дадох сметка, че наистина това нещо се случва.
Елеазар Хараш: Да, но каквото и да виждаш, означава, че си назад в развитието. Защото влезеш ли в Бога – не виждаш, Той вижда. Няма обект, няма какво да виждаш.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Значи истинската медитация, при голямата Чистота и Смирение е Тотално Сливане. И тогава Бог или ще ти каже Мъдрост, или нищо няма да ти каже, ама ще имаш Пълнота. Значи две неща се случват при Истинското Сливане, изчезване – това е истинската медитация. То няма медитация, то е изчезване.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Изчезва медитацията. Ставаш… той две неща дава: велика Тишина и Пълнота, или туй, което ще ти каже е Мъдрост. Не е знание, не е информация – това е разликата на истинската медитация, която всъщност не съществува иначе – тя е просто изчезване.
Присъстващ: Значи на живот и смърт?
Елеазар Хараш: Да, да. Защото така след няколко години ще постигнеш висока мярка. А пък така отвреме на време правиш нещо, значи не си убедена още в тоз, Божия Път, щом не си постоянна. А Постоянството знаеш капката… Оказва се, че камъкът е – капката е по-твърда. В тоз Път няма успехи и жажда за успех. Човекът на злото и в успеха не е успял. Трябва туй най-малкото зло дето говорим, то трябва да изчезне. Тогава вече, ти имаш Пълнотата. Нещо по-дълбоко от всички успехи, от всички победи. В победите има нещо глупаво. Те, победите нараняват хора, раждат хора, които стават отмъстители. И затуй Лао Дзъ отрича героите. Те са нещо изостанало – всички герои наред, значи, каквото можеш да се сетиш. Истинският Мъдрец, той не воюва, той не се бие.
Присъстващ: Значи времето на рицарите е отминало?
Елеазар Хараш: Не само на рицарите – въобще.
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Героят е нещо смешно, политикът да не говорим. Но има една…
Присъстващ: И на ритуалите също?
Елеазар Хараш: Бог не се нуждае от ритуали, Христос… Христос не пали свещи. Той живее по Бога. Не Го интересуват никакви свещи, никакви църкви, никакви храмове. Той живее по Бога, Той е в Същността.
Присъстващ: А какво ще кажеш за тези хора, които си имат усещането и си го казват, че едва ли не: „аз съм избраният!“.
Елеазар Хараш: Колкото по-избран човек се смята, по-зле.
Присъстващ: ’Щото най…
Елеазар Хараш: Щото той е… Аз съм срещал много тука такива.
Присъстващ: Има такива хора.
Елеазар Хараш: Единият се смяташе за ръководител на Второто Пришествие.
Присъстващ: Е, бре!
Елеазар Хараш: Другият се смяташе Бог-Отец.
Присъстващ: Ама има такива хора! Аз срещам.
Елеазар Хараш: Има, има и аз за такъв ти говоря. И той отиде на гости на една сестра и тя му казала да си събуе обувките. „Как може Бог-Отец да си събува обувките?“. Разбираш ли докъде се стига? Което означава, че егото – няма значение фино его или грубо… Далече из Истината, далече от Смирението, т. е. такъв човек го чакат огромни страдания. Той не случайно единия после го закараха на вълнолома – малко остана да го удавят. Няма… паразитите – те така трупат, нали, его и постъпки. И след време могат да те натикат.
Присъстващ: И такива, които смятат за пазители и виждат, имат дарби някакви. Да, за дарбите тия, където виждат аури, работи…
Елеазар Хараш: Да, големи „пазители“! Значи, Учителя казва: „Ясновидците, това са най-глупавите хора в света“. Директно го казва, просто…
Присъстващ: И тия дето ги следват и им вярват…
Елеазар Хараш: И с виждането, и с туй… Виждането не трябва да ти прави впечатление, дори някой път да видиш нещо истинско. То е спирка, то е част от Пътя. Вървиш към Бога, забравяш спирките, забравяш… да, да.
Присъстващ: Значи това е капан.
Елеазар Хараш: Капан, разбира се. Ти можеш да наречеш Учителя и Христос, които са мярка, „ясновидец“, „доктор“, „щастлив човек“ – то е обида. Те са мярката.
Присъстващ: Обида?
Елеазар Хараш: Обида, да.
Елеазар Хараш: Много е простичко, нали?
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: Защото на някои тъй като говоря все едно на арабски.
Присъстващ: Много готино!
Присъстващ: Супер е!
Елеазар Хараш: Като има такива… хабер… опасен. Много са прости нещата.
Присъстващ: Само дето като тръгнеш да ги правиш, става…
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: …тиква и тояга!
Присъстващ: Като сме натрупали, това усложнява нещата.
Присъстващ: А когато човек е сгрешил той, за да се разкае всъщност, пак по някакъв начин, Бог трябва да му прости, за да… И в общи линии значи ли, че…
Елеазар Хараш: Когато човек… да.
Присъстващ: … ако това нещо продължава да му се…. Както човек склонен да се наказва за минали неща. Как да разбере, че наистина е приключил с това? В смисъл спира да се връща към миналото или настъпва мир в него от само себе си? Какво да направя, за да …
Елеазар Хараш: Значи, виж сега, туй дето говорихме със сестричката за ежесекундното: когато влезеш ти в туй Постоянство, тогава Учителя не ти гледа грешките, а ти гледа Искреността и старанието да се оправяш. И може да правиш много грешки, и да си благословенна, може много рядко да правиш грешки, и да бъдеш наказана. Всичко зависи от това Постоянство – там гледа, твоята Искреност, твоята честност към себе си. Ти ще правиш грешки, задължително, докато се оттренираш, да говориш Истината, думите. След време ще ставаш неспособна.
Присъстващ: Аз в такива лъжи съм се самооплела, че…
Елеазар Хараш: Да, но щом ти си го направила туй въже, обратно можеш да го развързваш, казва Учителя. Пак в твоя власт. Ти си го направила, каквато и да е карма, означава: че ти можеш да я развържеш. Значи: човек е творец на своето нещастие, и на своето щастие, т. е. на Истинното и на фалшивото – зависи как, какъв път избира и колко твърдо го избира.
Присъстващ: Ако си я направил грешката по някакъв начин, успееш да я поправиш?
Елеазар Хараш: Когато търсиш самото оправяне, правилното поучение, когато се молиш, в смисъл: Господи, сгреших пред великата Истина, прости ми! Когато е искрено и когато се стараеш после, кат’ се случи таз грешка, да не я повтаряш, дето казва Ошо: „Усъвършенствайте грешките си“. Значи, правиш една, не я прави повече, поучавай се, прави после други грешки.
Присъстващ: Не.
Елеазар Хараш: После други и накрая от една на друга и накрая ще се освободиш от всичките грешки, защото, да…
Присъстващ: Значи, от по-груби грешки на по-фини?
Елеазар Хараш: Да, да, и тъй може да се каже. Но проблемът при обикновените хора е, че те като направят грешка, тя става проблем. И те с усилия увеличават проблема. Те полагат усилия, увеличават проблема. Обикновените говоря, земните или полу земните. Някой път туй го правят и полу духовните, нали, което, но свобода е, свещено е.
Присъстващ: Когато човек се чувства объркан, това означава ли, че нещо в него се нарежда, или напротив – той си е объркан. В смисъл, ние още не сме стигнали нивото, където да различаваме Истината от лъжата, нали, нямаме това различаване. Тогава как да знам аз, защото аз може себе си да лъжа, и да си въобразявам, че съм най-искрената, нали?
Елеазар Хараш: Сега има два подхода тука, казал ги е Конфуций, значи, и Учителя по друг начин, значи, идеята е, че когато си объркан, ако постъпваш Мъдро, разумно, прилагаш спокойствие, покой, и туй обърканото, както си объркал, да кажем, едно изворче, то само` се утаява и изяснява. Значи мъдрият човек е такъв, когато е объркан – той сам се, нали…
Присъстващ: Да.
Елеазар Хараш: А неразумният човек, когато смята, че всичко му е ясно, е объркан. Той е объркан. Дали го знае, дали го разбира, дали не го разбира… Туй дето смята, че много му е ясно, че е очевидно, то не е така.
Присъстващ: Да се успокоя донякъде, тогаз.
Елеазар Хараш: Да.
Присъстващ: Разумният човек, по постъпките ли можем да го познаем?
Елеазар Хараш: Ами не. Може да постъпи някой път неразумно, в името на тайно добро. И ти можеш да кажеш: „А, тоз така, представя се така“ – много е скрит Мъдрецът. Разумният човек по не… но Мъдрецът, Учителят, Посветеният, нали. Той събужда някой път с лоша постъпка, понеже той е осъзнат, той изхожда от Същността, от Бога, той… там няма грешка, който е постигнал Единството. Изхождайки от Бога, никога… Да кажем Учителя: няма как да сгреши и да иска. Обаче ти можеш да го видиш в такава светлина. Оня случай с две сестри там дето една завела сестра си, да ти покажа какъв Учител. И той, около 30 минути с една клечка си бърка в зъбите – Учителя. И оназ го гледа и какво ли си вика: „Този дали е изветрял, сестра ми… дали нещо му има?“, нали. Другата знае, за какво става въпрос, защото тя е – с доверие подхожда и знае, че това е изпитание. Защото тя, ако издържи, туй, както и Бодхидхарма, нали както е с… На главата с ботуша, нали императора и хората се чудят какво е туй? Но той изпитва, той е винаги осъзнат, защото изхожда от Бога и винаги е прав. Но скрито е. Повечето му постъпки са тихи, разумни, но от време на време има такива, нали, които… Той така отстранява някои хора, както и да е.
Присъстващ: Не уточних, по-скоро имах предвид за хора като нас, търсачи, когато почват да постъпват, по-разумно. Значи ли, че ставаме по-разумни? Защото човек, примерно…
Елеазар Хараш: Не, мярката не е разумността, а Чистотата. Може да постъпваш разумно, без да си чист. Постъпваш, ’щото заради обществото, какво ще кажат хората, някакви близки, някакви…
Присъстващ: Социални…
Елеазар Хараш: Колко хора постъпват, заради обществото и заради политиците и се представят, нали?
Присъстващ: Ама това няма нищо общо с разумността, нали?
Елеазар Хараш: Нищо общо няма, нищо общо.
Присъстващ: Значи това е по-скоро с правилника.
Елеазар Хараш: Значи: политик прави големи дарения – това е лицемерие. Ислямът го казва и то е така. Е има едно от бисерите, дето правя сега за декември лекциите, нали: „Даже и политикът може да влезе в рая, но ако е умрял още като дете“. Даже и той, докато не е станал политик.
Присъстващ: Относно яденето на захар и захарни изделия. Аз лично не съм го чела, но съм чувала, че Учителя специално за бялата захар и въобще…
Елеазар Хараш: Да, казал го е.
Присъстващ: … това е символ на лъжата.
Елеазар Хараш: В захарта се крие лъжа – край!
Присъстващ: Така ли е казал?
Елеазар Хараш: И ако разбереш, направо я изоставяш.
Присъстващ: Даже и кафявата?
Елеазар Хараш: Не, кафявата е по` друга, тръстиковата е по` друга, медът – то се знае, нали.
Присъстващ: Тръстикова, да; тръстикова ядем. Ама другите неща, дето ги ядем; шоколадче…
Елеазар Хараш: Да, като малки пробойни, ама човек, пък трябва да търси естественото, да не се насилва.
Присъстващ: Не искаш бонбони ли?
Присъстващ: Имам чувството, че даже и тази алхимия, която е в тялото, си я творим, е от значение. Като че ли самите ние чрез даже и такова действие, какво точно смяташ, определя…
Елеазар Хараш: И това има голямо значение. Какво ядеш и молитвено, пък винаги е важно, нали. Формули съм давал там: Господи, нека всяка хапка да гради в мен храма на Любовта. Или пък да си повтаряш хубави думи на всяка хапка, да свикваш, нали.
Присъстващ: Аз говоря от позицията на човек, който само до преди няколко години е пушил цигари, пиел алкохол. Въобще не съм водила, така, здравословен начин на живот. И тепърва започвам да усещам красотата на тия неща, човек дето си ги прави за себе си.