В кръста вертикалният път е спасителният Път, нещо, което се нарича по друг начин Възкресението – да излетиш нагоре. Хоризонталното е смъртта, вертикалният път е спасителният Път – Възкресението, което означава завръщане в плерома, завръщане в Пълнотата. По друг начин казано, Възрождение в същността на Бога. Затуй има кръст в този свят, затуй той е голям символ, затуй е важен. Аз тука малко съм извадил, тъй като догодина ще имаме за Гносиса много неща.

Така, това беше, ако вие нещо имате…

Иначе според гностиците, падението на света се дължи, конкретно казано, те го казват конкретно – на Мъдростта. Това е причината за падението на света: това е Мъдростта, която се е отделила от Любовта. И затова сега е задължително Мъдростта да търси Любовта. Може да го наречем разумността да търси Мъдростта, може да го наречем знанието, то са все различни степени. Но Мъдростта трябва да търси Любовта, ако иска да се върне в несътвореност, иначе…

Така, ако имате малко въпроси…

Въобще за Гносиса много ще говорим, така че…

Присъстващ: Би ли повторил пак накрая: разумността да търси Мъдростта или Любовта?

Елеазар Хараш: Любовта, да. Знанието, разумността, в по-висока степен Мъдростта трябва да търсят Любовта, за да може да се освободят от самата Мъдрост, която иначе не достига нещо. Именно, това, което не достига, е Любовта. И ако се върне там, тогава вече се ражда Истината.

Ние имаме да се учим много от котката. Аз казах скоро на някои хора, не знам в София ли стана въпрос, и тука май… арменска поговорка: „Котката няма спестена стотинка, а си живее спокойно“. Само туй и има да го учим, значи, смятайте за какво говорим. Това е огромна Вяра, тя просто няма помисъл за тревожене. Не съм виждал разтревожена котка. Може да има някъде, но…

Присъстващ: По повод на това исках да попитам за култа към Бастет, обаче може би не е мястото и времето тука. Понеже, нали, това е Божество котка.

Елеазар Хараш: Да, голям въпрос е, той иска… Има време специфично да влезеш в туй, има специфични медитации, има пролуки, където можеш да изкопаеш дълбокото за Бастет. Аз само мога да ти подхвърля нещо, не е проблем, защото главата ми е пълна и с египетски неща, но не е туй въпроса; не искам да подхвърлям.

Друга поговорка арменска (А., като те видя и се сещам за хубавите поговорки): „По-хубаво е мъдрец да те разплаче, отколкото глупак да те развесели“. По-хубаво е, нека те разплаче, ще има там нещо да се замислиш, отколкото веселие с глупак. Разбира се, глупакът е в развитие, не го осъждаме; след време той може да стане мъдрец, пък мъдрецът… Освен туй всичко е в ръцете на Бога и Бог може глупака да го направи по-мъдър от… В такава ситуация да го постави, че мъдрецът да се надява на помощта на глупака, много варианти има.

За дневника, като стана въпрос, В. повдигна много хубава тема за Истината: „Нещо, каза, да ми напомня за дневника, както „ще оздравея“, идеята, когато се нуждаеш от здраве. И стигнахме до едни точни думички, значи, Съкратено написани. Как беше, В.?

Присъстващ: Постоянно Истинолюбие.

Елеазар Хараш: Постоянно Истинолюбие, съкратено П.И. Напомня ти, ти си го знаеш какво е и то те вибрира, за да си все в тоз поток, да не изпускаш. А пък ти като си в Истината, си все повече в Бога. П.И. Другите може да не го знаят, съкратеничко.

Присъстващ: Да подклажда огъня.

Елеазар Хараш: Да, подклажда огъня. Защото, когато има нещо да ти припомня, то те въвежда. След време вече може да отпадне, когато навикът стане много силен. Тогава то вече ще е в тебе.

Присъстващ: Кога ще бъде първото истинско събиране?

Елеазар Хараш: Още по-високо искаш?

Присъстващ: Да!

Елеазар Хараш: След тези практики. Там ще говорим за съвсем други неща: тайни дневници, тайни формули, тайни практики.

Присъстващ: Дотогава?

Елеазар Хараш: Дотогава – тез практики.

Присъстващ: Няма ли да загатнеш нещо?

Елеазар Хараш: И туй не е малко.

Присъстващ: Не е кой знае какво.

Присъстващ: Р., то зависи ние кога ще сме готови за това събиране, от нас зависи…

(…)

Елеазар Хараш: Но иначе е хубаво, хубаво е, че си гладен.

Присъстващ: Ще се поотпуснеш ли малко?

Елеазар Хараш: Не – с лекота, защото важното е казано. Мисля, че много тънки, важни неща казахме. Е, вече всеки по своему ще ги преработва. Иначе е радост след време да стигнем до там, да говорим на друго ниво, вече тайни формули за хората как да помагаме, когато трябва, когато някой има нужда, заслужава да се обединим всички в точен час, където не е „забравих“… Но всичко туй е Школа, дисциплина, ще минат години, може да минат прераждания. Добре ли е?… Дай шестата песен.

Присъстващ: Чакай сега, кажи какво да правим… Винаги можем да чуем песнички, няма проблем, аз това най-не го харесвам, като се забавляваме. Кажи сега, какво трябва да направи всеки.

Елеазар Хараш: Лично е. Не може да посегнем, Свободата е свещена…

Присъстващ: Кажи онова, което стряска!

Елеазар Хараш: Не можем да посегнем. Той, Мракът ще стресне и може и да не се издържи там. В Мрака има риск, влизането в Мрака може да се случи нещо лошо. Някой може да си е въобразил с егото, че е тренирал, че вече е готов, обаче според мене се случва обикновено следното: който много е обичал искрено Истината, който е практикувал тези Дневници, Учителя му изчислява как да издържи изпита. Може да изчисли едно огъване и връщане, оцеляване и после вече подготовката е още по-голяма, а може и директно. Много начини има, но там влизаме вече в областта на Учителя, пък как ще действа Учителя, ако вземем да говорим… Той знае как. Той подготвя, той изчислява подробностите на изпитанието, изчислява тънкостите, отвън и отвътре. Той затуй е Учител и това е Неговата задача. И след скока вече ще те извикам. Ще те извикам, ще отидем съвсем на друго място и ще говорим по друг начин, на друг език, с малко думи ще се разбираме.

Присъстващ: То всеки чака това нещо. Тука дето сме се събрали, всички чакат това.

Елеазар Хараш: Въпросът е да не отлага, особено туй, на което наблегнахме – Искрени Усилия, не усилия, и постоянство, и туй Постоянно Истинолюбие.

Присъстващ: Ще разширим още ако трябва, апартамента.

Елеазар Хараш: Туй е най-лесната работа. Въпросът е, че може и да го стесним. Летвата на изискванията е висока и става все по-висока, защото не говорим за разходка или за маникюр, лесно се прави. Това е нещо страхотно, даже там има строгост, изглежда жестоко. Много хора са полудявали. Преждевременно искат да разберат, голямо желание – няма подготовка, няма Истина, няма Пълнота, няма концентрат на енергията. Висшата енергия не е събрана и влизат, които не трябва.

Присъстващ: Защо ги допускат, когато…

Елеазар Хараш: Защото е желал, трупал е, пък не е готов. Неразумното в него…

Присъстващ: И това се е случвало ли?

Елеазар Хараш: То се е случвало, и то много пъти. И тези хора сега ходят ей така, няма ги. Познавам такива, призраци, все едно е призрак – ей така ходи… С мен говори Духовно, нещо съхранено; за бъдещето остава, волята му е парализирана. От години наред познавам, сега се сещам за един, но има и други.

Присъстващ: Искаш да кажеш, че може да бъдеш поканен на това изпитание и…

Елеазар Хараш: За Учениците е по-друго. Той не е Присъстващ и той беше отнесен, нали. Но иначе, затуй е подготовката, затуй са тези неща. Затуй са и лекциите, затуй е и словото на Учителя, формулите. Там нямаше такива неща. Той, така по моите изчисления, да не казвам абсолютно, защото Бог може да изненада всеки, но тоз човек така ще си отиде с парализирана воля и така ще ходи като призрак. Вече от много години го познавам, той е и към края на живота си.

Но Бог може да направи всичко, но според мене в други животи. Направил е големи бели, по моите изчисления, има огромно чело, като на учен, тука много високо. Някакъв учен, сигурно е измислил каквото не трябва, не съм ровил точно, но… подозирам някои неща, но те не са за размишление.

Присъстващ: Значи: не просто искам-не искам, да работиш и то мощно, всеки ден и всяка секунда!

Елеазар Хараш: Да, и то не е думи, то просто е.

Присъстващ: Всъщност трябва ли да го искаме? Не е ли по-важно да искаме да се отдадем, отколкото да искаме нещо да се случи в живота ни?

Елеазар Хараш: Какво ще го искаш, то го правиш.

Присъстващ: В смисъл, самото желание вече не е ли предпоставка за спадане? Защото ти като обичаш нещо, не обичаш, „за да“. Или обичаш, или не обичаш.

Елеазар Хараш: Значи, ако желанието е искрено, то е вече друг род желание. Ако не – то е някакво желание.

Присъстващ: Любовта не е ли повече от желание?

Елеазар Хараш: Тя е много повече, но ако желанието е искрено, пак ще те заведе в Любовта; ако е искрено, то вече се спасява от идеята „желание.“ ’Щото „желание“ има и хубава дума – желаеш Бога. Туй ще те заведе в Любовта към Бога, туй ще те заведе в неизменността, в умирането за Бога.

(…)

Джорн Ланде, Мундано империо, но той пее. Той е малко тежичък може би за някои, но иначе ако умееш да го слушаш правилно, можеш да се зареждаш с космическа енергия, има такива песни, от най-вдъхновените, да не казвам… Както и да е, имам много албуми, към 15-20.

(Пауза.)

Присъстващ: Може ли последно да те питам нещо? Преди много години В. ми беше казал, че си му казал, доколкото знам той имаше някакви астрални излизания или какво беше…

Елеазар Хараш: Имаше.

Присъстващ: … че злото можело да се проявява чрез образа на Учителя и че ти си му бил позволил първо да стреля, и ако туй оцелее, значи е Учителя. Той се изрази горе-долу по този начин. Всъщност за какво става въпрос?

Елеазар Хараш: Значи, и Учителя, и Сатана могат да имитират всичко. Той искаше да каже, че някой път и Учителя му се явява. Оказа се, че не е нито Учителя, даже не е… просто някакъв древен индийски адепт, който искаше да го обсеби, правеше мудри, такива движения. Уж хубави движения, обаче по няколко часа сутрин. И отиваше на обсебване, и той дойде и ми каза. Викам „Ето ти една формула“, там и аз участвах, и изпъдихме го този дух. Туй си спомням, защото беше преди много години. Но всичко може да имитират…

Присъстващ: Той ми беше казал: като излизал, срещал го в образа на Учителя, „той ме покани на кафе и аз се усъмних, стрелях и той се разпадна като образ“, нещо такова ми обясняваше.

Елеазар Хараш: Той и досега има подобни неща…

Значи, виж правилото, Г., когато някой дух идва, дали е мисъл форма, или дух, точно затуй говорим за Дневниците: когато много тренираш Истината и като кажеш „В името на Истината, Господи, разкрий ми това същество“ примерно, обаче много концентрирано и когато си се отдал на Истината. Значи, ако е мисъл форма, ще се пръсне; ако е лош Учител, ще се отдалечи; ако е истински Учител, ще стане още по-ясен.

Присъстващ: Чакай малко, сега: ако е мисъл форма?

Елеазар Хараш: Ако е мисъл форма, ще се пръсне, защото тя не е устойчива, тя не е жива. Тя е просто от такава есенция, че не е силна да издържи на Истината.

Присъстващ: Ако е тъмно същество, ще се отдалечи…

Елеазар Хараш: Ако е тъмно същество, ще се отдалечи, просто ще се скрие; ако е Учител, ще се види още по-ясно. ’Щото тука вече си призовал Истината.

Присъстващ: Мерси.

Елеазар Хараш: О’кей. Няма да казвам приятно празнуване. Въпросът е всеки да има този уют в себе си, което означава, че празникът е налице, без празниците.

АУМЪ

Част ВТОРа

Среща, проведена на 01.12.2014 г.

гр. Варна

Елеазар Хараш: Истинските разговори винаги са кратки. Защото има някои почват да ми споделят детството на баща си и то става една каша, дето след време не могат да идват и да искат. Казвам ти, имам такива примери, надълго: половин, един час той може да говори за детството на баща си плюс такива подобни неща и става една… А всичко може да се каже сбито и искрено, точно. И аз вече по-лесно да хвана… Както и да е! Свобода е. Обаче има хора, които не идват от години.

Присъстващ: Ако не е спешно да такова…

Елеазар Хараш: Спешните неща някой път са много рядко. Даже, ако човек се дави, според Учителя, не се знае дали е спешно.

Присъстващ: Нали?

Елеазар Хараш: Защото той може да е определен. И тогава няма спасител наблизо, наблизо няма спасител…

Присъстващ: Трябва да свърши, да.

Елеазар Хараш: … или, пък човек, който не може да плува примерно, стои някое дете… Да, да.

Присъстващ: То и при теб си става.

Елеазар Хараш: Да, да.

Присъстващ: Зикърче.

Елеазар Хараш: Зикъра винаги е хубаво.

Присъстващ: Прави той такива постановки, отвреме навреме, така да се научим, ни вкарва в ситуации.

Елеазар Хараш: Да, той самият живот е майстор на събитията.

Присъстващ: Сцени, сцени, живота си е театър.

Елеазар Хараш: Тези, дето ходят на „Сървайвър“, то е изкуствено. Животът е майстор, такива… съвсем, което не очакваш. Нещо много по-дребно може да те отклони, не… Но всякак си трябва да се каляват хората, по всякакъв начин, за да може след време… Тука не е лесно да се паркира.

Присъстващ: Голяма обиколка, сега ще отиде на платен паркинг.

Елеазар Хараш: Там долу има един, да.

Присъстващ: Че аз пиша тъй Духовни дневници, записвам си. Откакто взех да си записвам, просто ми аз си виждам, че съм до никъде. Най-малкото нещо ме наблюдава.

Елеазар Хараш: Ма, тъй се вижда по-ясно с дневника.

Присъстващ: Направо ме удря така в егото, че… Какво търпение, какви пет лева! Туй, просто нищо не става.

Елеазар Хараш: Обаче е похвално, Дневникът ще ти изработи дисциплина! Време за четене има ли?

Присъстващ: Почти не.

Присъстващ: Не.

Присъстващ: Определено чета. Тия четирите, дето ми я препоръча.

Елеазар Хараш: Важно е всеки ден, по малко може да е, това е… Духовна практика. Част от Пътя. Да.

Присъстващ: Здравей, слънчице! Здравейте, радвам се да ви видя!

Елеазар Хараш: Може да вземете още едно от тез столчета.

Присъстващ: Ух, че се радвам! Ух, че е приятно!

Елеазар Хараш: Иска да записва нашто момче.

Присъстващ: И утре ще ни пуска наместо лекция. Има среща с пловдивска група и викам сега напъвам се да си мисля нещо, да.

Елеазар Хараш: То се отнася за други там. Има си точен човек, няколко или един, който да разбере идеята. За другите не важи. Както и да е. Добре е шофьорът?

Присъстващ: Добре е, прекрасно! Оловната обувка, 180. Ако имаше тука по-добра координация с паркоместата, щяхме да сме съвсем точни. Трябва да си запазим едно място тука пред…

Елеазар Хараш: Много е тука гъсто.

Присъстващ: С формула…

Присъстващ: Уж се опитахме, ама нещо… Много разсеяни бяхме, много разсеяни. М. е виновен – той каза, че е супер голо и… Така като го гледаш това хрисимо момче… прекалихме.

Елеазар Хараш: Много рядко, толкоз много, че няма…

Присъстващ: Не искаш да ти помагам, не ставам за помощ. Не, за таз помощ… Не ще да му помагам. С идеята да дойде в Пловдив да му помагаме. Той се дърпа, да ги видя тогава във Варна какво ще правят! Какво ще правят?

Присъстващ: Ще се справят като всички.

Присъстващ: Ние сме безкрайно щастливи, че сега сме тука до тебе! Може и да не си говорим.

Елеазар Хараш: Хората как се разбират с кучетата, с котките? С излъчване, почти без глас. Много помагат кучетата на хората, и котките. Спасяват ги някъде далече в бъдещето, в други прераждания, поддържат им надеждата. Те са като, Толтеките им викат „Духовни съюзници“, и понеже те не могат да общуват с хора, и Бог им изпраща скрит приятел. Той всъщност Бог е, но чрез куче да може да поддържа вярността, надеждата. И хората обичат кучетата, защото кучетата са покорни. Няма кой да ги слуша друг и като са покорни кучетата, и те ще научат след време покорност. Много бавно е, обаче малко по-малко… Голяма роля е!

Присъстващ: От котките какво учим?

Елеазар Хараш: Ами таз концентрация, ти да стоиш на едно място от пари, от хора, от партии. Много са напред, в много отношения по-напред са от нас. Независимост, Древна независимост. Няма оплакване, надраснали са много неща. Виждала ли си нервна котка? Ядосана?

Присъстващ: Нашата.

Елеазар Хараш: Изключения има. Не говоря за изключенията, повечето. Повечето котки: като Богиня стои, други светове.

Присъстващ: Нашата е с характер, не дава да се погали.

Елеазар Хараш: Скоро дойдоха няколко човека, починали им кучетата, не могат… Чудят се как да оцелеят, хем са мъж и жена; 17 – 18 години, колко беше, заедно. Благодарете, че толкоз време сте били заедно, че тя се е жертвала. Тя сега е на почивка и вие като скърбите изпращате скръб. Вместо благодарност, че толкоз години се е пожертвала. Вместо да ходи по горите да си развива дарбите и инстинктите, тя в затворено… затвор. Не стига дето в тялото е в затвор и в къща. Разбраха това нещо, но понеже привързаност, да, бяха почти насълзени. Защото в котката работи напреднало същество някой път, човешки души влизат, нали, и Ангели. Излъчват помощ към тях и те сега, таз помощ я няма, те по между си не могат… И котката е спасител, и кучето, ама до едно време. Колкото ти е дадено трябва да благодариш, дето си живял с него, а не дето е заминал. Туй се опитах да им кажа. Това са други Спасители на хората. Там, където не помага религия, хора, такова Учение, котки, кучета заместват, поддържат нишката. Една сестра ми обяснява един път, щяла така вече да се самоубива. Каза: „Така ме погледна котката, забравих всичко“. Така отгоре, тоз Невидимият Напреднал прави излъчване в точен момент на човек, който заслужава. Тя казва: „Забравих всичко!“. Виж какво нещо е – те не говорят, те действат. Това е Любовта, действие на Бога, по скрит начин.

Присъстващ: А когато е починало кучето, връзката тя си остава.

Елеазар Хараш: Остава, тя е Духовна. Тя и долу е Духовна.

Присъстващ: Когато Любовта и благодарността съществуват, запазени са като такива усещания, снимката помага нали?

Елеазар Хараш: Снимката, ако я няма снимката – представата, връзката, и най-вече помага, ако си осъзнат.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Защото целта е, като мислиш, че си го загубил, ти си неосъзнат. Целта на всички тез неща е съзнателна връзка, пълна осъзнатост, цялостно осъзнаване и връзката си продължава да си тече – тя не прекъсва. Защото Учителя казва: „Любов, която е до гроба, за какво ти е такава Любов?“. Истинската Любов продължава след гроба. Естествено е. Този роман за „Безсмъртна любов“, ако сте го чели, той е… Жена му почива и той се оженва за друга, но с нея нещо не може да общува. Излиза на терасата и общува с Душата на жена си и там му е пълнокръвно, защото там му е било истинското. И затуй е важно истинско приятелство куче или котка, защото… Но не можеш да искаш то да стои 30 – 40 години все при тебе и все да те поддържа. Но жест от Бога. Разумно куче, истински приятел или котка – голям жест от Бога. За тези, които не могат, за да не затънат много и да се провалят. Много хора биха се продънили без тез животни и щяха да пропаднат в себе си. И Той им поддържа така, бе много красиво, има си… Хора, които не могат да обичат пряко Бога и Истината, трябва им заместници.

Присъстващ: Те за това явно годините са 18, нали след 18 годишна възраст…

Елеазар Хараш: Трудно след 18, да. Трябва да е изключение да стигне до 22 и няколко, ама рядко. А от котките можеш да се учиш на овладяване на себе си – майстори са. Защото ти, ако владееш себе си, вече светът ще ти стане безопасен. Колкото и да е… От там тръгват много неща. Тези, които не се владеят, лесно попадат в изкушение, в капан. Няма случайно някой да живее с куче или с котка, отгоре се решава. И някой казва „случайна среща“ – няма случайност, случайността не е случайност. Просто е изпратено, защото има идея, да научиш нещо. По принцип човек трябва да се учи да е независим, както котките. Особено тез дето са по горите, те са свободни много. Могат сами да разчитат на себе си и на нещо изначално в тях. Те затуй хората ги обичат, защото има котки и кучета с много правилно поведение, което хората са го изгубили. И те поддържат и туй в човека, ако наблюдава правилно. Съхранили са някаква чистота, някакво съблюдаване на правила. А пък ти като имаш Чистота, вече вътре в тази Чистота може да влиза силата, която е над събитията. Затова е важна Чистотата.

Присъстващ: Другият въпрос е: Как да си увеличим повече стремежа, практиката, стремежът?

Елеазар Хараш: Има хора, родени при благоприятни звезди, други при неблагоприятни. И двете неща не важат. Значи, въобще при какви звезди си роден, важно е какви избори ти правиш; какво намерение имаш към живота, какви желания избираш. Ако ти избереш твърдо Истината, все едно е какви са ти звездите. Просто избира те Висшият свят, ама и ти трябва твърдо да го избереш, да се подготвиш, и тогава вече отпада неблагоприятните звезди. Който е при благоприятни, а избира неразумния живот, за какво му са? Виж колко е просто. Аз затуй астрологията на няколко лекции я направих на „нищо“. Някои хора напуснаха лекциите, не можаха да издържат. Те вярват в бъдещето, а трябва да вярват в Бога. Защото ти в бъдещето като отидеш, пак ще търсиш Бога. Затуй по-хубаво е сега да търсиш конкретно Бог и Истината. Ти като си в Истината, ти няма да ти трябва бъдеще, ти живееш вече в Бога. За какво ти е бъдеще? Обаче, който е излъган от настоящето, от себе си, който не държи на Истината, той прехвърля вярата си в бъдещето. Защото не може да живее тука с Истината, пък и тя не го иска, ако той обича лъжата и удоволствията, да кажем, и други неща.

Иначе много хора живеят, като каза за стремежа, от последствия. Значи: твоите действия – миналите, те определят сега, нали, до къде можеш да стигнеш. Обаче ти можеш да разпалиш допълнителен стремеж, да го усилиш и да се освободиш от миналото, което си посял. Но тука вече, тука е подвигът, Духовният подвиг. Ако обаче човек много държи на Истината, той ще направи един скок, ще посее нещо друго и в другото прераждане няма да има въпроси към мене и към който и да е. Въпросите показват, че още Бог не е дошъл. Затуй има въпроси.

Присъстващ: Ние като дойдем тука, нямаме въпроси. Като си тръгнем…

Елеазар Хараш: В мене няма въпроси. Туй е компромис, трябва да говоря нещо.

Присъстващ: Значи, разпалването на стремежа е свързано с Истината?

Елеазар Хараш: Да, особена Любов към Истината, не просто, нали, от време на време – не. Трябва да заложиш Истината, за да заложиш целия си живот. Тя те иска целия – не може донякъде. Ти тръгнеш ли по тоз път, стремежът, той ще се запали постепенно, след време няма спиране. Нищо не може да те спре – нито държава, нито тайни служби, нито нищо.

Присъстващ: Тука някой от нас на Пътя ли е?

Елеазар Хараш: С едното краче на пътечката, да.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Иска се на живот и смърт да избереш Истината, за да може… пак става бавно.

Присъстващ: Как се избира на живот и смърт?

Елеазар Хараш: Просто държиш на нея, обичаш я, проучваш я, вкарваш я в живота си, практикуваш я, внимаваш за всяка дума, за всяка постъпка. Тя почва да те обучава бавно. След време те прекарва през един изпит или два смъртоносни, външно и вътрешно. Възкресява те, и те учи на по-високо ниво вече. Туй е нейния път, тя така действа. Тя трябва да те унищожи, за да може да умре егото и умът. Умът, той е хитър. Таз хитрост трябва да умре тотално.

Присъстващ: Егото трябва ли да поиска да умре, или да…

Елеазар Хараш: То не иска никога. То и ума искат да живеят, за да черпят, те нямат живот, нали, както и дяволът. Но черпи от невежеството на хората и черпи от тяхната сила. Те затуй хората се карат такова, вадят енергия от другите хора, защото нямат извор в себе си. Обаче туй не е коректно и се плаща много скъпо след време. Има някои нарочно правят конфликти, знам такива, за да извадят енергия. На пазара: „Туй и туй ми отделете – няма да го взема!“. Те се чудят какво става, тя се зарежда. Обаче след време пак става. Туй са паразити, които излъгват човека.

При Любовта към Истината ставаш много мълчалив, много внимателен, много овладян. Защото всяка дума разбираш, че е важна. Думите са духове. Изпуснеш ли думата, неправилна дума, да не говорим за лъжа, там съвсем… ти вече съвсем след време други духове ще ти изкривяват постъпките и да не искаш – има глас. Обаче, ако избереш да се учиш, по-меко ще е при тебе. Така ще те обучават, хем ще правиш грешки, все по-рядко ще ги правиш и накрая ще станеш неспособен да лъжеш, неспособен да завиждаш, неспособен да мразиш, неспособен да се ядосваш, защото Истината ще навлиза. Тя като влезе, тя дава Покой. Но трябва да бъде в ежедневието някакъв огън да гори по отношение към Истината, да не е обикновено желание.

Присъстващ: И то пак не зависи ли от Бог това?

Елеазар Хараш: Заедно е, никога не зависи само от Бог.

Присъстващ: Да, то е взаимно.

Елеазар Хараш: Значи, Бог иска заедно, иска да страдаш, да преживяваш, да мислиш за Него. И тез страдания, дето ги изпраща, Той чрез тебе израства. Ако чакаш така някога да станеш Буда, както някои…

Присъстващ: Нямах това предвид.

Елеазар Хараш: Да. Заедно е.

Присъстващ: Има няколко… самотници… свободно време и не съм ангажирана със служебни задължения, вадя тевтерчето и така… Някак си, ако го кажа „чувстваш се сам.“ Някак си де да знам, не мога да го обясня точно чувството какво е, но отделено… Защото аз съм в такава среда дето хората са много, хайде да не ставам груба, но на много ниско ниво, така, на житейската стълбица. Някак си като отделен, като някак си… трудно е да общувам просто с тях.

Елеазар Хараш: Аз ще ти кажа защо. Значи, има много млади хора, отделно са все добри хора, точни, като се съберат – става сложно. Говоря ти за, така, доста духовни хора. Защото не са постигнали истинско разбирателство със себе си, не са намерили истинския приятел в себе си. Човек трябва да го постигне туй – приятел с Истината и с Бог в себе си. Когато го постигнеш, с другите вече е лесно, защото имаш мярката, нали, но аз те разбирам. Таз самотност, тя е старата илюзия, тя е внушение, сега защото самота няма. Пълно е с Ангели, Архангели, Небеса, цял Космос, не може да се опише!

Присъстващ: Ама не ни се дава да ги видим.

Елеазар Хараш: Да, то е друг въпрос. Става въпрос, че няма самота. Обаче може да изглежда, че има поради илюзията и внушението. Значи има разлика между самота и уединение. А, че някой път да си самотен, в смисъл уединен, е много красиво. Уединение значи у Единния влизаш в Бога, имаш право. Чистотата дава право да влизаш в Единния. Затуй се казва Уединение – много е красиво. Самотата е да почнеш да се отделяш от хората, да не ги осъждаш, защото това им е нивото. Ако ги обикнеш, и се молиш за тях повече ще им помогнеш, отколкото, ако не ги одобряваш – казвам ти идея. Може да не постъпиш така, но важно е да ги обичаш даже без да се разбираш с тях. Няма значение, с тези хора не можеш да се разбираш. Но поне, като го обичаш и караш формули, Бог да е между вас, той ще стане по-мек към тебе. За други може да е прост. Такива са земните хора.

Присъстващ: Ами опитвам се да помагам, защото понякога ми задават някакъв въпрос, който… Нещо, което мисля, че ще им помогне, нали. Вкъщи се чувствам най-добре, откровено казано. Там не чувствам много самота, отделеност, но…

Елеазар Хараш: Създала си си уют, нещо хубаво вкъщи.

Присъстващ: Много ми е добре, умирам да съм си в къщи!

Елеазар Хараш: Но това е лесното… Да си добре сред тежки хора, сред трудни хора, не е лесно. То е… Да. То е, нали, ’щото ще стане добре, ако ги приемеш, каквито са – пълно приемане и да ти е наполовина по-леко. На тях им е пак тежко, но те са друг път, нали, но поне…

Присъстващ: Опивам се да правя формулите и колежката заспива, защото и идва силна енергията.

Елеазар Хараш: Някой път има хора, каквото и да кажеш не става, удря на камък. Затуй казва Учителя: „На такива хора се говори вътрешно, мисловно, ментално“: Господи, дай му спокойствие, дай му топлина, дай му разбиране, дай му светлина. То ще става бавно, той няма да знае от къде идва съветът, но поне малко ще се успокои. Ще усети, че от тебе нещо хубаво излиза, без да може да си го обясни. Ще започне едно уважение, което пак е нещо. С хората е трудно, затуй много хора, дето не говорят, избират кучета и животни. Те не могат да общуват с хората, понеже не са се научили и със себе си да общуват както трябва на ниво. И затуй общуват с хора и някой път животните ще ги научат как да общуват и със себе си, и с другите. Дълъг процес е, но Той Бог не бърза. Вечността е Негова, Безкраят е Негов.

Толтеките са избрали най-правилната стратегия, която и при Учителя, и при Христос е една и съща – Безупречност. Дълго време чисти мисли и чисти постъпки. И след време таз Безупречност ти показва на тебе насаме Правия път – голяма стратегия. Постигнали са го още милиони Толтеки. Седма и осма степен Толтеки, това са като Христос съзнания, това са милиони. И Суфи има такива, и Даоси има. Толтеките – най-вярното нещо в живота, постоянно трениране на Безупречност. Отначало са на ниски нива: Първо внимание, Второ внимание, Трето внимание на во`йна. После нови три степени, Толтеки три степени – става нещо страхотно! Който почне да го тренира туй, постепенно му се разкриват нещата, Пътят, подходът, защото тя, Истината вече почва да ти дава подход как да действаш. Като натрупаш много такива неща, чисти постъпки, чист подход и много формули, идва един момент в тежки събития кармични, Истината има вече за какво да се хване и как да ти подаде невидимата помощ. Иначе чакаш… нищо не идва. Обаче, когато ти си избрал Истината и си натрупал тез неща, тя вече се спуска, нали. И туй дето хората го наричат „неизличимо“, изведнъж става излечимо. Защо? Защото човекът е трупал и чакал, и е вярващ. Затуй някъде се случва, някъде не се случва.

Присъстващ: Това за Толтеките, което го говориш, тези степени, нали аз „Четирите споразумения“ и всичките на Дон Мигел Руис книгите включително… Даже се чудих защо се обърнах отново към молитвите на Дон Мигел Руис, от три дни тази „огнената молитва“… Дадох си сметка, че с едно произнасяне, тя просто ми изчисти съзнанието за броени минути. Аз съм се подготвила може би за разговора с тебе. А тези степени къде могат да се намерят?

Елеазар Хараш: Значи, тези четири тома на Теун Марез белите, знаете ли ги? Имаме ги.

Присъстващ: Аз си взех следващия, само че на руски.

Елеазар Хараш: Значи, Теун Марез от всички Толтеки, той е по-висока степен: и от Дон Хуан, и от Дон Мигел.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Той си замина, както и да е, няма значение, той си постигна… Там има стратегии: как да победим смъртта, страха, всичко постепенно; как да използваш Будността, а не тя да те използва. Много последователно мислене, много дълбоко, голям стратег, голямо нещо. Особено в петия том, но той само на руски го има, имам останали една, две бройки. Там вече говори за най-високите степени, Дракон вълк го наричат.

Присъстващ: Как?

Елеазар Хараш: Дракон вълк: седма, осма степен, то е вече страхотна работа! Там вече ставаш неспособен да правиш грешки… Както Христос, като е учил при есеите и накрая Учителят казва за него: „Той стана неспособен да греши“. Просто до такава степен е трениран в Свещенодействие, че вече няма такава способност. Но всичко туй е много усилия. След време нещата стават без усилия. Но преди туй, многобройни усилия, всеки ден, постоянни, искрени… Туй е Правият Път. Всичко друго остава… Без таз Чистота, каквото и друго да практикуваш, ти като нямаш Чистота в мисли, чувства и постъпки, не знам си какво дишане, не знам си какви техники, всичко увисва.

Присъстващ: Всъщност, вършейки нещо за другите, присъствайки и забравяйки себе си по отношение на действията, които имаш да свършиш, но не правиш, това как се характеризира? Това е нещо, с което аз ежедневно се сблъсквам. Защото в последно време си дадох сметка, че трябва да се пусна по живота. И виждам, че живота ме среща с уникални хора и обменът, който се извършва между мене и тях, наистина си струва.

Елеазар Хараш: Ако е правилна обмяната и енергията е много хубаво. Обаче туй говори и за стари приятелства от минали животи – затова е по-леко.

Присъстващ: Но оставам с едно усещане, че забравям, така, ефимерните и обикновените, обичайните неща в живота. Това така ли е, или е илюзия? Защото удовлетворението ми с хората, с които срещам и нещата, които се случват, то просто е неописуемо!

Елеазар Хараш: Да, да има такива хора. Земните неща, те по начало трябва да ги отстраниш. Няма значение по какъв начин. Защото ти, ако ги мислиш много, те се струпват тежките събития.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Колкото повече мислиш за Бога, толкова повече Той ти урежда и Духовните, и земните неща. Но като последствие – не ти да го искаш.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Примерно: ти не можеш да искаш да се осигуряваш, то е Божия работа и Висши Същества го правят. Те уреждат всичко, ако ти обаче си отдаден на Любовта, Мъдростта и Истината. И тогава вече, като търсим принципите, има кой да се грижи за тебе отгоре. Когато ти се осигуряваш…

Присъстващ: Ти ми отговори, благодаря ти!

Елеазар Хараш: Да, да. Иначе казва Учителя: „Гробищата са пълни с осигурени хора от осем хиляди години“. Все са осигурени и са вътре там. Едно е ти да искаш да се осигуряваш, друго е Бог да иска да те осигури. Разликата е огромна. Нашият беден ум нищо не може да осигури – той си е беден. Той трябва да бъде овладян, пречистен, отстранен. Той е света, той е времето. Когато е овладян е приятел като послушно куче. Когато не е овладян е враг на човека и много го бърка, пречи му, посяга на Духовни неща, на съкровени неща. Простички са нещата иначе. Ако човек всеки ден тренира, всеки ден в този поток тия часове, постепенно става все по-лесно.

Присъстващ: И виждам си много бързо грешките. В смисъл: къде ще сгреша даже, предварително някой път така като са по-забавени нещата, и като виждам къде мога да сгреша, и се пазя, ама някой път емоцията…

Елеазар Хараш: Когато ги виждаш, може да не ти е дадено да ги видиш…

Присъстващ: Много хубаво ми ги показват. Ангелите не ми ги показват, ама там… грешките определят.

Елеазар Хараш: Има два вида грешки: на човек и на ученик. Ученикът прави правилните грешки, човекът – неправилните. Човекът се проваля. Вместо лош навик, той го прави още по-лош и прави поуки. А ученикът прави поуки, мъчи се, бори се, моли се и постепенно се изплъзва от лошите навици. И затуй има поговорката: „Внимавай какъв навик си създаваш, защото може да те убие“. Ще ти помага и в задгробния живот, и в бъдеще, и в други прераждания. И затова е много важно, тези навици сега да ги сеете, да ги разработвате и след време да има голяма отдаденост на Бога, голяма съсредоточеност в Бог и в Истината, не какво става в света…

Нямаш право да гледаш хората около тебе как действат към тебе. Ти гледаш да постъпваш правилно, останалото е Божия работа и кармична. Той знае. Ако ти изпраща някой тежък човек, който, така, те мъчи… Той те спасява от много по-тежък демон. Изпратил ти е някакво дяволче да те закали, тайно да го обичаш тоз човек, да имаш Търпение. Защото това ще те спаси след време от бъдещи злини. Даже такъв човек някой път заслужава, ако има удобен момент да го почерпиш нещо, защото той е нещо ценно. Дето Толтеките му викат „малки паразити.“ Има големи, като залепнат…

Присъстващ: „Четирите споразумения“ на Дон Мигел Руис дават много практични съвети за деня.

Елеазар Хараш: Баш практично, да! Не приемай нещата лично!

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: Ами като ги приемеш лично, ставаш локва, и се обиждаш и от най-малкото камъче. Иначе ставаш океан. Много практично, много точно, много е хубаво!

Присъстващ: Четирите, които ми даде последно.

Елеазар Хараш: Да, да, много е хубаво.

Присъстващ: Едното е да не приемам нищо лично. Аз съм ги записала, от време на време си ги чета.

Елеазар Хараш: Ако го изпълняваш, все повече ставаш неспособен да се яосваш. Няма значение дали има причина, или няма.

Присъстващ: Той каза само това да правиш, другите са следствие. Дори за последното: да правиш най-доброто, на което си способен. Най-доброто, последното. Това е едно от тях.

Елеазар Хараш: И то без да искаш нещо насреща.

Присъстващ: Да бе, да бе.

Елеазар Хараш: Значи: правиш добро, ако искаш насреща нещо, вече ще загазиш след време, защото не е чисто. Правиш и не искаш нищо.

Присъстващ: Защото си способен да го направиш.

Елеазар Хараш: И така ти е леко, защото не участваш.

Присъстващ: Бартер не може, бартер. Не искам от човека нищо, искам от Бог. Как да не искам от Бог сега?

Елеазар Хараш: С Бога няма бизнес. Бог никой не може да го задължи. Това е Единственият, който не можеш да го задължиш. Той идва доброволно по Любов. И кога ще дойде, Той знае кога.

Присъстващ: Ми то трябва да е взаимно, нали?

Елеазар Хараш: Да, да. Ако дойде преждевременно, ще бъде лошо. Поради липса на твои натрупани желания искаш да дойде. И ако дойде преждевременно, е лошо. Ако дойде, Той знае кога е узряло положението и идва в точен момент, и тогава вече е благословено. Както една дарба: ако е развита преждевременно, тя ще се… Има дарби, има таланти, няма морал, няма Чистота, няма характер. Той е обречен човек и затуй Толтеките са казали: „Много от дарбите са проклятие“. С това са наказани хората. След време те, дарбите, ще се оттеглят и човекът ще плаща последствията. Една сестричка дойде скоро тука, тя от няколко месеца идва. Каза: „Искам магически сили да се представям, да излъчвам, да смайвам хората, огън“.

Присъстващ: Леле, майко!

Елеазар Хараш: Каза сега: „Много съм благодарна от лекциите, разбрах, че трябва да бягам от тези неща“. Трябва да искаш Бог в тебе да иска, а не ти. Дори и да можеш, нали, някой път да помогнеш, дори на близък човек да искаш да помогнеш, трябва да питаш дали Бог иска. Защото последствията са…

Присъстващ: Кажете нещо за рождените дни?

Елеазар Хараш: Значи, хубаво е да се забравят. И най-хубавия празник може да се каже е Нова Година. В смисъл такъв: самата Нова Година да обещаеш на Бога отказ от някаква слабост, или придобиване на някакво истинско качество.

Присъстващ: Това на Коледа или…

Елеазар Хараш: Самата Нова Година в 12:00 с молитви така да поискаш и да се бориш за изработване да кажем на Истинолюбие примерно. Много по-ценно… занимавка.

Присъстващ: Тука… един рожденник, сина ми става на 11. Нещо възрастта има ли значение, коя възраст, какво най-добре се стимулира.

Елеазар Хараш: Не човек…

Присъстващ: Или то всеки си е индувидуален?

Елеазар Хараш: Истинската възраст почва, като избереш Истината… и децата… Истинската възраст почва, като избереш твърдо Истината, тогава вече се смята за важна, а другото е… Има и деца, които са избрали. Познавам такива още от деца, и сега идват някои на лекциите. Т., ако се сещаш, един Т., той е офицер някакъв, не го знам… Да, той още от дете много държеше на туй и досега си продължава… Е, има и от миналите животи, има нещо, но човек може да избере без минали животи. Човек може, според Учителя и Заратустра, ако има, да кажем в други животи стотина убийства, само за едно прераждане може да ги заличи, ако се посвети много съсредоточено на Бога. Вече този дълг Бог ще го поеме. Туй важи и за други дългове: психически, материални, но трябва много цялостно, много искрено, много чисто. Пак е Пътят бавен, обаче вече става благословен, това е разликата.

Присъстващ: Един чист, изключително чист живот, заличавал…

Елеазар Хараш: Заличава, но се искат големи практики: 6, 8, 10 часа до 18 часа на ден.

Присъстващ: Добре де, аз например като дете не съм имала изобщо никаква голяма среща или нещо, което да ми е подсказвало за тия неща. След като съм станала над 35-тата си годишнина, даже и нататъка, 40 годишна май, че бях… Но тогава такива неща Божии в България, ние в Пловдив някой така…

Елеазар Хараш: Винаги ги е имало, винаги ги е имало, но скрити…

Присъстващ: От дете, аз като знам какво съм живяла. Как да стане това? Нашите семейства бяха атеисти.

Елеазар Хараш: Обаче нещо в човека, който знае, Бог му изпраща човека. Туй дето го знаеш, нали, сигурно, когато ученикът е готов Учителят идва. Няма значение, от къде ще дойде, как ще дойде. По-хубаво вътрешно, отколко външно. Иначе може да е до тебе, комшия да ти е, цял живот да не го разбереш, и такъв вариант има… Има един брат в София все ходи по Учители. И кръстосва, нали, и интернет, и чужбина, и такова, и все става по-лош. Ако беше избрал Истината, щеше да го намери близко до себе си, а може и комшия да му е. Просто… Не само туй, много такива хора… Една сестра издава книги на Учителя, но ходи да търси Учители в Тибет. В планините, така, тя пострада после. Не е лошо да учиш и от други Учители, но първо се отдай на един, както трябва. Той вече… А по-хубаво е да се отдадеш на Истината и тя ще ти изпрати точния Учител. Защото тя знае мярката и знае кой е за тебе. Обаче, когато не държиш на Истината, ще идват полу учители, ще стоят настрани и ще ти кажат нещо, което няма да го разбереш. Защото Истината е трудна за преглъщане някой път. Много случаи имам на лекциите, които напуснаха. Не можаха да смелят някои Истини. Това означаваше, че те са отстранени. Но ако те дерзаят да обичат Истината, щяха да продължат да идват на лекциите и щяха да идват да питат насаме, искрено. Но те ги е страх, минават отстрани и заминават… Даже някои отидоха тука да не ме виждат – няма проблем. Който обича той е дръзновен, леко даже нахален. Държи на Истината, идва и ме пита и аз такъв ми харесва…

Присъстващ: Това, че идваме при теб ни вдъхновява, аз ти казах.

Елеазар Хараш: Радвам се, да.

Присъстващ: Много ни вдъхновява всички, но…

Елеазар Хараш: Много ми е приятно, радвам се. Като чуя, вдъхновение, радвам се.

Присъстващ: Второ, това, което си писал в книгите страшно много ни помага, на мен специално, не знам другите. Но книгите, които особено, тия, които си ми препоръчал, ’щото има много книги, които по Р. пращаше…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Това, което всъщност като, нали, така, изкарвам като абзаци, нали, на книгата и ми е харесало, купувала съм. Но всъщност, това, което чета е това, което ти си ми препоръчал. Това са много хубави неща и са точно за мен, което много ме… Значи, ето снощи прочетох едната тая поредицата „Ава Торот“ ли беше, те са пет-шест книжки…

Елеазар Хараш: Седем са.

Присъстващ: Седем ли са? Колко са, да. Всичките ги имам, три-четири някъде съм прочела. Аз, като я прочета книгата, не почвам веднага друга. Значи: да я оставя малко да ми поотлежи и след това следващата. Много хубави неща, които точно отговарят на това, което ми е, особено, когато имаш пояснения по него. Значи, много е добре! И това ме вдъхновява всъщност…

Елеазар Хараш: Тез книги са много гъсти, да и Старците всъщност. Старците на по-високо ниво, но и тези.

Присъстващ: Тези, да.

Елеазар Хараш: Те са повече от ученици на Старците и тук там от Старците. Особено „Ава Торот“ е… Затуй я издадохме и на английски.

Присъстващ: Да, точно, точно. Много са хубави, цялата поредичка я…

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не, аз бях харесала две-три, и тогава Р. ми каза, че са поредица.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И вика: „Те са така… “. „Давай, имам ти доверие, набутвай ме.“ И така, но вдъхновението е друго.

Елеазар Хараш: Те на смешни цени са, още ги даваме за наши хора… Какви неща има в тях!

Присъстващ: Много са хубави!

Елеазар Хараш: Една част от тях са изгорени книги. Учителя ме е научил да чета изгорени, те са възстановени, тука може би не го знаете, няма…

Присъстващ: Няма значение.

Елеазар Хараш: Лили Димкова много интересно ме пита: „Бе, как ги правиш тези книги?“. „Бе, викам, от нищото, няма…“ Тука една сестра скоро от Старците се смаяла. Викам: „Какво ще кажеш?“. „Нищо не мога да кажа!“. Аз не ги помня.

Присъстващ: Виж, купила съм ги, обаче не съм ги почнала още.

Елеазар Хараш: Един път почнах да чета „Ава Торот“ съдържанието и се смаях, пък не го помня въобще. Запомних едно изречение, много силно беше, пак го забравих, нали. То е за Душите, не е за мене. Къде трябва да стигне, ще стигне.

Присъстващ: …подчертавано, след това връщам пак.

Елеазар Хараш: Да, да много ценни примери има.

Присъстващ: Но като забрави нещо, значи то работи.

Елеазар Хараш: Да, да, нищото е да, от изчезването. Така станаха единайсет книги. Сега една, ама тя бавно върви: „Афоризми на Старците“ – много е бавничка, обаче надявам се след време, защото другите… Имаме нов албум, един брат издаде с мой предговор, ще го видите. Макар, че предговорът е една страничка само, така поиска го от сърце. Много едно такова честно беше и… ще участвам, ще го направя.

Присъстващ: За айкидо нещо излезе ли?

Елеазар Хараш: Има книжки.

Присъстващ: Тя, лекцията утре, лекцията ще е за такива неща по… афоризми, афоризми, афоризми?

Елеазар Хараш: Първите две лекции са „Важни неща“, трета и четвърта са „Чистият смях“ и… афоризмите… дето има смях, така. „С единият крак в гроба, с другия в ада.“… „Чистият смях“ са поучителни истории от рода на Настрадин Ходжа. Няма там никаква подигравка – чист смях. Истината използва някой път чистите шеги. Не може да се каже пряко…

Присъстващ: Чистият смях чисти ли?

Елеазар Хараш: Чисти, да.

Присъстващ: Може ли да се използва единствено тоя начин за разсмиване?

Елеазар Хараш: Някой път тъй са устроени. Обичат шегите, чистите шеги, защото циничният смях, той е провал, той е провал. Докато Настрадин Ходжа, там дето вдигнал високата температура, нали казах ви.

Присъстващ: Да, да, да, колко е световният рекорд?

Присъстващ: Да. Значи, при мене една, така… имам един кюп, който от никъде и от нищо, за нищо започвам да се смея. Не просто на някого. Много се притеснявах от това нещо, защото хората не ме познават там, където е на чуждо място и мислят, че се смея на някого. Разбираш ли? Това страшно много ме стресира, а можеш ли да спреш да се смееш, когато ти е много смешно? И то те напъва яко и…

Елеазар Хараш: Зависи какъв дух е влязъл.

Присъстващ: Ами не знам какъв дух влиза, обаче ме мъчи…

Присъстващ: Обаче ти непрекъснато използваш подобна дума за страх.

Присъстващ: Ама защото виждам реакцията на хората.

Присъстващ: Ама махни я от себе си. Нали говорим за споразуменията.

Присъстващ: Да, ама въпреки всичко можеш на човека, без да искаш да му направиш някакво… да го нараниш, ако е отворен, ако нещо не знам. Аз имам вече опит от това и се пазя от далече. Така че не знам насрещният човек, може в същия момент да изкарва някаква емоция на тъга, на нещо. И в същия момент аз започвам да се смея. И тя се чувства страшно гадно в тоя момент, разбираш ли? Затова, от тази гледна точка искам да такова, защото не знаеш другия на какъв хал е. Може да важно…

Елеазар Хараш: Първо ти се разтоварваш…

Присъстващ: Точно Пепси го каза и той!

Елеазар Хараш: … а второто е, че трябва да го кажеш правилно на този човек отсреща: „Смехът нямаше нищо общо с тебе. Не мога да го овладея“. Искрено, меко и всичко става лесно, правилните думи обаче. Правилните думи обаче, правилните думи, казани с мекота и всичко е свършено.

Присъстващ: Тази с по-напред всички да го кажеме: „Аз се смея като луда, не ми обръщайте внимание!“.

Елеазар Хараш: Даже и тъй да го кажеш, щом е искрено, искреността работи.

Присъстващ: Кои са пречките да поискаме Истината, така, на живот и смърт? И аз направо съм отчаян пред… жалък живот дето живея. Направо имам предвид…

Елеазар Хараш: Главната пречка си ти. Трябва да преодолееш себе си. Значи: Дълбокото в тебе го иска, иска Истината. Умът не я иска, прави, шикалкави, бави. А ти почваш да се настройваш все повече. Ако слушаш много ума си, той никога няма да иска. Той и в другия живот няма да иска и ще продължава. Но ти трябва да го заставиш, защото той е твой слуга. Той не е твоята истинска природа. И колкото повече обичаш Истината, бавно, постепенно, искрено, той ще почне да заглъхва и няма да може да ти се бърка в нещата. Няма по-голям враг на човека от самия себе си. Голямата спънка, голямото препятствие на човека е самият себе си.

Присъстващ: В земните неща и желанията, които личат… А единствено само ей така покрай тебе примерно и…

Елеазар Хараш: То може да е нещо от миналото ти, но сега не пречи да сееш нови семена, в другия живот да ти се усили два, три пъти стремежът още повече. Искам да кажа: дори да не постигнеш сега големия стремеж, може да постигнеш среден – пак е нещо, зависи.

Присъстващ: Няма ли да е последната ми инкарнация това? Пепси ми каза, че ми е последната май, така че съм сбъркал!

Елеазар Хараш: Няма как да е последната.

Присъстващ: Още сега как ще си постелеш.

Елеазар Хараш: Даже и Мъдреци се прераждат, нали – не им е последна. Да.

Присъстващ: Интересува ме ти дали ще се прераждаш?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа. Значи: Учителя казва, че ще се прераждам и в другото прераждане ще имам много ученици. Сега нямам, сега имам последователи. Казвам туй, ’щото скоро дойдоха при мене разни братя и сестри: „А, бе, искаме да си посветим живота на тебе“. Викам: „Няма такова нещо, защото аз сега имам друга система“. Изнасям Истината и всеки е свободен каквото иска да прави. В миналото съм имал ученици, ми е казал Учителя и в следващото прераждане ще имам. И сега нямам.

Присъстващ: Кажи ни къде ще се родиш, та да дойдем.

Присъстващ: Дай да се разберем.

Присъстващ: Дай да се разберем, по-сигурно намери ни, дръпни ни, заведи ни. Не ние… Виж и ни намери!

Елеазар Хараш: Работа на Бога и на Учителя. Да взема да кацна в Пловдив в другото прераждане.

Присъстващ: Точно! Е, как, бе, в Пловдив, такъв хубав град!

Елеазар Хараш: Всички са хубави, където има такива души. То има навсякъде, и в селцата. И в селца има… Да, да, тежка атмосфера. Имах една лекция един път по покана на Ваклуш, дето вече никога няма да ме поканят, в Университета. Е, имаше и някои братя и сестри, които разбраха за какво става въпрос, но онез се уплашиха и вече знам, че няма да ме поканят докато съм жив.

Присъстващ: И ние толкова те каним не идваш, то…

Елеазар Хараш: Да, да, аз намалям все повече и след няколко години ще отпаднат София и Русе, горките, по един път остана там. Даже и във Варна след време, може би, последните две лекции ще отпаднат да мога да се съсредоточа, защото книгите, които правя пътуват и докосват повече хора.

Присъстващ: Прекрасни са! Ние се шегуваме, обаче книгите…

Елеазар Хараш: Който ги разбере, може от книгите да се вдъхнови, без, дето казва някой, не зависи от присъствие. Ти като разбереш, като си узряла за нещо… Всичките няма да мога да ги издам, защото в момента около триста правя. Една част ще излязат – по-важните да ги кажем.

Присъстващ: Да не ни напускаш, чакай! Не сме се просветнали още!

Елеазар Хараш: Аз и сега живея оттатък, в Отвъдния свят.

Присъстващ: Чакай, недей да бързаш, ти си млад още!

Елеазар Хараш: Не бързам, ще бачкам още, яко, всеки ден, така!

Присъстващ: Ами, при най-добро желание да искаме да ти помогнем…

Елеазар Хараш: Изготвям едни лекции за Атлантида догодина, много гъсти, много, така, както и да е. Много време ми костваше да разбера истинската история на Бермудския триъгълник, на Атлантида, на Египет. Колко години! Книгите са си книги – плюс-минус 200 книги, ама някой път те са сухи такива, но с помощта на Учителя. Бермудският триъгълник е Турански триъгълник, от Атлантида идва един вид. Те са направили кристал, който насочваш към един град и унищожаваш цял град.

Присъстващ: Ама има излъчване, нали?

Елеазар Хараш: Има, ама много по-слабо от тогава още. Те са насочили към центъра на Земята, искали са да разрушат накрая цялата Земя. И затуй казва Учителя, тя е отклонена на 23 градуса, както сърцето на 23 градуса. И сега Туранският триъгълник унищожава само определени хора, които са го създали в миналото. Които са участвали, той тях ги привлича, а другите не ги пипа. Които са участвали в таз тъмна енергия, в черната магия, която е там… Аз ще го обясня на лекцията, ще има догодина така с подробности.

Присъстващ: Прекрасни са книгите, но присъствието ви!

Елеазар Хараш: Не е решаващо, не, не е решаващо.

Присъстващ: … много е, много е важно, много е важно…

Присъстващ: …виждал ли си го?

Елеазар Хараш: Един път сякаш за малко се видяхме в една… не ни тръгна разговорът нещо или пък всеки си има задачи. То отдавна беше.

Присъстващ: Той нали е бил съвременен отшелник, 6 години само е бил в Църква и си е инструмент на Учителя.

Елеазар Хараш: Да, всеки по свой начин.

Присъстващ: И много интересно, че той за много кратко време направи голям напредък, за десетина години е просто…

Елеазар Хараш: Значи, трябва да има всякакви кръгове съзнания, хора, ’щото много са съзнанията и трябва да има най-различни помагачи, зависи как го възприемат.

Присъстващ: Той* го дава това, надеждата, че, нали каза, че бил абсолютно… нали, в предни прераждания. И разправя, нали, че не имал кой знае какви… Имал е качества, но просто дава надеждата, че един обикновен човек може да постигне това, което той го е постигнал. Той за десетина години става Мъдрец. Може да не е от най-издигнатите…

Елеазар Хараш: Ние по същност сме еднакви, тъй че всеки може. Да, всеки може!

Присъстващ: И, аз мисля, че така, въпреки това е надеждата. А иначе само да спомена, има една Джорджия, не знам дали си я чул, от Пловдив. Тя е на двайсет години и Учителя я води, изнася лекции тука на Рила – много интересна. Двайсет годишна от новите деца, кристалните.

Елеазар Хараш: Много е важно да изнася лекции без тя да иска. Трябва Бог да иска, защото, ако тя иска, е много опасно. След време ще загази както… Значи, аз изнасям лекции, защото не искам да изнасям. Но видях, че Учителят и Бог искат и така тръгна. Но ти не трябва, не трябва да е твое желание. Не трябва да искаш да си авторитет. Трябва наистина да си много скромен и смирен, и да разбереш дали Бог иска и Учителя, защото, ако те не искат… Ако те искат, ти вече нямаш избор, макар и да се опъваш, както и да е. Но искам да ти кажа правилото.

Присъстващ: Казва, че Учителят я води…

Елеазар Хараш: Дано да е тъй. Ако е тъй е благословено. Иначе след време ще се случи нещо, което… Голяма отговорност, значи, ако Мъдрец, Посветен каже една лъжа – жестока работа!

Присъстващ: Аз специално мога ли да споделя, че много се вбесих тази година точно на въпросната личност, защото тя дойде… и ни държа лекцията и каза, че в три часа следобеда вървяли самолети и облъчвали там с не знам си какви… От три дена върви прогнозата, че ще бъде, нали, дъждовно. И тя как може да разправя такива неща, нали!

Елеазар Хараш: Странично е, да. Защото духовният човек е насочен към духовни работи; не го докосва и потопът – както, дето говорихме за Толтеките.

Присъстващ: Ами как да не се ядосвам на такива неща!

Елеазар Хараш: Толтеките сразяват потопа. Той идва, смачква другите хора, които са на ниско съзнание. А те го сразяват, защото те го посрещат – часът на Истината, с Дух.

Присъстващ: Имало два плана, единият нагоре, другият надолу… И аз на няколко пъти се намесвах и я спирам, казвам: „Не е ли само един план и това е Божият план?“. Нали? Какво значи „нагоре, надолу“?

Елеазар Хараш: Той, ниският план, и той е пак Божи план.

Присъстващ: Да, но той си е Божият план, не е наша работа да го мислим нагоре ли, надолу ли.

Елеазар Хараш: Точно така!

Присъстващ: И как да не се ядосваме на такива неща?

Елеазар Хараш: Не, ядосването е забранено!

Присъстващ: Ядосвах се и на другия ден, пък, си изпатих. И те сега, защото се вързах въпреки, че съм права. Ето, сега даже.

Елеазар Хараш: Цяло чудо е да се ядосвам. Книгите за спокойствието, златните закони имаше ли ги?

Присъстващ: Имам ги.

Елеазар Хараш: Да ви водя ли?

Присъстващ: Ще ни водиш… И ако можеш няколко минутки да ми отделиш и да ми дадеш твои книги, които смяташ, че са за мене. Така че, бързам да навляза. Искам да те опозная чрез Словото ти.

Елеазар Хараш: Ще ти покажа, да не кажем гъстите книги. Ще ти дам и гъсти. Има такива – Мъдрост. Старците са Премъдрост, ама ще пробваме една от тях. Те са… трудно се влиза в тях. Един брат, казва: „Държа ги в къщи, страх ме е да ги пипна“. А някои пък ги четат…

Присъстващ: Трябва да дойде моментът.

Елеазар Хараш: Да, ще ви кажа. Аз първо ще ви оставя малко. Ще отида да си взема айкидото, ’щото то е оттатъка. Аз смятам аз да ви почерпя днеска. Не, другия път.

Присъстващ: Ние няма да се опъваме.

Елеазар Хараш: А, така, добре, добре.

Присъстващ: Щом е твоята воля, няма да ти чупим хатъра.

Елеазар Хараш: Добре.

Присъстващ: А не ми ли се полага аз да почерпя. Идвам от Пловдив. Човек, с който работя, човек с който работя във Варна, спираме и той точно пред мене ми казва, че пак ми е направил бизнес. Така че полага ми се на мен.

Елеазар Хараш: Понеже го изрекох, аз днеска, пък другият път…

Присъстващ: Април месец, ти.

Присъстващ: Април, чак!

Присъстващ: Да, той почива.

Елеазар Хараш: Април е да от, тогава може и от два, може и от един, както кажете.

Присъстващ: Сменяш пак часа?

Елеазар Хараш: Часът се сменя, да.

Присъстващ: От един, пък.

Елеазар Хараш: От един – добре.

Присъстващ: Ще ти досаждаме, Петенце, така че въоръжи се с търпение.

Елеазар Хараш: Да, има търпение.

Присъстващ: Тъпи и задръстени отвсякъде, така.

Присъстващ: Не, не, не!

Елеазар Хараш: Нямаш право, ’щото, нямаш право на критика и на хората, и на себе си.

Присъстващ: Така е, защото Бог е в мене, да.

Елеазар Хараш: Бог е вътре, да.

Присъстващ: Ти си ни обичаш такива, каквито сме?

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Това е друг въпрос, че ние не се обичаме.

Присъстващ: А може ли да не ни обича?

Присъстващ: Такива хубави хора, нали?

Елеазар Хараш: Душата е страшно нещо, велико нещо.

Присъстващ: Добре, поне душата да си видим.

Елеазар Хараш: Той трябва да даде и да разреши и тогава ще се смаеш, смайващо!

Присъстващ: В книгата така пише: „Няма по-красиво нещо от човешката душа“.

Елеазар Хараш: Част от Бога, от самия Бог – Висшата Душа, не онази смъртната, нисшата, дето се е разделила – страшен е. Изработено е слънчеви лъчи, тайни атоми, такива специални. И затуй библията казва: „Целият свят не струва нищо“, ’щото той лесно може да се пресъздаде. Но Душата, много усилия е коствало на Бога да я създаде. Голяма съсредоточеност, страшна светлина. Богиня, Душата е Богиня.

Присъстващ: Трябва да успеем, да я видим. Това трябва да си го повтаряме: „Душата е богиня“.

АУМЪ

* Става въпрос за Перица Георгиев

Среща, проведена на 06.04.2015 г.

гр. Варна

Присъстващ: Леле, няма да можем да се вреждаме, бе човек, после при тебе!

Елеазар Хараш: Книгите пътуват и достигат.

Присъстващ: Ами, друго е, живият контакт е друго.

Елеазар Хараш: Някой път и той не помага. Който се подготвя с честност, с Истина, запалва се от книгите и тръгва, и никой не може да го спре. Въобще не търси контакт даже. Просто отгоре… гори отвътре, гори отвътре!

Присъстващ: Човек, който е напреднал, па ние сме; е например за себе си.

Елеазар Хараш: Който е избрал твърдо Истината, тя Истината вече го учи, разбираш ли? Та когато Бог те учи, светът не може да ти влияе. Правилните книги ти влияят, те го усилват само, но той вече се е самозапалил. Човек трябва да се самовдъхнови, защото то е вродено вътре – къде ще го търсиш някъде? То си го има. Просто трябва да си го разпалиш огъня. Всичко ти е дадено: умът, сърцето, волята, Душата, Духът. Голямата грешка на хората е, че търсят хора, търсят истинска Любов, пък те първо, казва Учителя, трябва да намерят Бога. И тогава вече… Нямаш право да правиш преди туй връзка с хора – казвам какво е казал Учителя. Първо е Богът, и после вече отношенията ще бъдат правилни и третият между вас ще бъде Бог. И всъщност истинската Любов означава: Бог дарява Себе си. Какво ще търсиш ти, какво ще намериш? Ти първо Него трябва да намериш, Той да ти даде нещо. Той ще ти даде човек, който е нещо от Себе си. И между вас ще бъде Той и това са хора, които са посветени на Бога и на Истината, а не на някакви църкви. Какви църкви? Човекът на Любовта се спасява без църква, без религия, без вяра. Туй, просто човекът на Любовта е друго нещо. Много са прости нещата.

Присъстващ: Да, докато го откриеш обаче…

Елеазар Хараш: Като не става по трудния начин, става някога да се случи преживяване: да го преживееш, нали, и тогава да разбереш. Но хората бързат. Търсят помощник, търсят… жена. То в Учението се търси сестра, не жена. Сестра, и то посветена на Бога, за да може да се случи… Животът не е даден за някакви щастия и удоволствия. Хората си влизат в капана. В тази новата книга, в Храма*, там на едно място, значи, Учителя казва: „Ако вие ме познавахте, щяхте да се откажете даже от Слънцето“. И Слънце не ти трябва, и Луна не ти трябва, и звезди не ти трябват, но това е… Всичко е там, да всичко това е… Като изчезне това слънце ти нямаш ли свое слънце? Ако нямаш, пък за какво Учение говориш? Ти от слънце ли зависиш? Това е Духът, това е духовният човек.

Присъстващ: Добре, бе човек, ама като не го виждаш?

Елеазар Хараш: Ще се молиш, ще искаш да го видиш.

Присъстващ: Молих се, да – бях на голям зор. Определено изживяването ми беше хубаво, така.

Елеазар Хараш: Усетихме, затуй ти пуснахме пак малко, така.

Присъстващ: Излизах на терасата и просто едва дишах, разбери. Обърнах се нагоре към небето. Викам: „Боже, няма да се обаждам на сина ми долу, защото сега ще ме подпукат“ и така, така, така. И това просто усещаш го като едно огромно нещо, което като товар. Не можеш дишаш. И това постепенно, постепенно, постепенно, ако щеш ми вярвай, стана на ей такава точица и изчезна. И започнах да се смея. Викам: „Чакай сега, комшията“. И оглеждам се да не ме види някой, защото аз изчиствам чрез смях.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: И започнах да се смея, дотам, край. Обаче три дена ли беше, четири, така ме мачка, казвам ти…

Елеазар Хараш: Следващата книга, която правим е: „Учителя за смеха“ – бавно.

Присъстващ: Много голям зор имах с тоя смях, Петьо. Хората не ме познават и като взема да се смея, където не ме знаят.

Елеазар Хараш: Там ще те изкарат…

Присъстващ: Да, голямо състрадание ми пращат обаче: „Жената не е добре, има нещо, не е…“

Елеазар Хараш: Ама пак е по-хубаво смеха, отколкото… Ако ти разправят, че си добре, пък не се смееш какво става? Още по…

Присъстващ: Така е, някой път се потискам сега, нали, да такова… Е, одеве се потисках, заболя ме коремът и в крайна сметка, взех да се смея. Ама тя шофира, разбираш ли? И, значи, нещата стават, така, сложни по пътя. Е, заболя ме корема, не мога да се стискам. Еми засмях си се сега, какво да направя? При мен така стават нещата.

Присъстващ: Половин час.

Присъстващ: …Но това беше… показателно ми беше тоя път много направо като… Не знам, дойде ми доста трудничко.

Присъстващ: Аз не мисля, че тя го смята това за някакъв проблем. За мене това е дар Божи.

Присъстващ: Смехът да, защото ме познаваш. А където не ме познават и се води примерно сериозна лекция и аз започвам да се смея, познай какво ще ми се случи. Ще ми се отвори най-малко вратата да си отида. ’Щото ще го сметнат за подигравка, разбираш ли? Сериозни неща се говорят.

Присъстващ: Тука мога ли да задам един такъв странен въпрос. Ей, сега както нали тя казва: „Като става смешно и не знам какво ще помислят другите“. Значи, до каква степен отговорността какво ще помислят другите е наша. Нали все пак да сме толкова, как да кажа, съвършен инструмент ли, не знам как така, че да не предизвикваме критика в другите. Това наша отговорност ли е?

Елеазар Хараш: Наша е. Има една мярка, нали: пред непознатите, ако се смееш, те ще ти изпращат лоши мисли, и след време трябва се преборваш допълнително с духове, паразити, същества, ’щото вече си ги извикал. Пред свои е друго, насаме е друго. Нали, аз не казвам, че… хубаво е и да се смееш. Туй е хубаво чувство, особено: вътрешна усмивка.

Присъстващ: Не, по принцип изобщо не само за смеха.

Елеазар Хараш: Когато е пред такива хора, усмивката трябва да е тайна и смехът трябва да е таен.

Присъстващ: Така е, аз го усещам и затова имам притеснението.

Елеазар Хараш: Предизвикваш и те после вече ще си вземат своето.

Присъстващ: Не.

Елеазар Хараш: Не, не, то се натрупва, и някога се стоварва. ’Щото то пътува и други духове го движат, нали. После има хора, които туй може да ги отчае малко, ’щото нали те са много тъжни…

Присъстващ: Да, завистта.

Елеазар Хараш: Да, оптимисти и да предизвикваш, даже и враг можеш да създадеш – примерно.

Присъстващ: Не, аз си го създавам. Аз си го създавам, аз виждам, че в София например при П., като отида и ги виждам хората, които просто дори не ме поздравяват.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Ми тяхна работа, то си е техен проблем.

Елеазар Хараш: Да, но по-хубаво е да увеличаваш приятели и да не предизвикваш. По-хубаво е, казвам правилото: тебе да те предизвикват, ти да не предизвикваш. Ученикът тъй действа: той не предизвиква.

Присъстващ: Да.

Присъстващ: Ако си се доверил по някакъв начин на някой, и то, нали, като си отворен щеш не щеш влиза. Как се оправяш после, какво правиш, как се изчистваш?

Елеазар Хараш: Караш формули да се пазиш: Господи, постави стена, постави преграда; ти ме пази от тези духове, от този дух, обаче коства енергия, защото…

Присъстващ: … защото вече е влязъл.

Елеазар Хараш: Предоверил си се, да и вече става малко по-трудно.

Присъстващ: А какво се случва с човека, който веднъж така, веднъж иначе?

Елеазар Хараш: Ами той си вкарва, все едно не точно автогол, играе си с духовете, нали. Много предпазливо трябва с доверието. Доверието е малко повече от вярата. Отваряш си вратата – нервната система е отворена.

Присъстващ: Всичко.

Елеазар Хараш: Ограбват те. Могат да те ограбят някой път много и да те изтощят даже, което… Затуй, първата работа е търсене на Бога, себепознание, изграждане на себе си. Туй е Фенг Шуй, сега правя лекциите за ноември. Значи, първо трябва да имаш Душа, после трябва да имаш дом и после е подреждането. А хората подреждат мебели и мислят… Не че е лошо, по-хубаво е да ти е подредено. Но целта на туй подреждане в Древността е била да си подредиш съзнанието и да се върнеш в Душата си и в Духа си.

Присъстващ: Аха, външно като е подредено да го пренесеш навътре.

Елеазар Хараш: Да, можеш да тръгнеш от външно към вътрешно, но повечето не тръгват. Защото правилото е по-хубаво да имаш чисто съзнание, да го изработиш, после вече лесно е подреждането. И тогава вече и двете са благословени. А когато нямаш чисто съзнание, и замък да имаш, и подреден да ти е… всичко е…

Присъстващ: В къщи… да въртиш, няма какво да хванеш, така че… Ама ми е хубаво, във вкъщи ми е най-хубаво.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Най-ми е добре, защото е заредено, изобщо моя енергия не… Но иначе няма нещо кой знае, нали ти казвам. Някой, ако влезне да обира, душата, ще остане разочарован. Няма с какво да се… вътре има ехо. Но ми е много приятно в къщи да стоя, в къщи ми е най-добре. По-сложно става, когато излезем навънка.

Елеазар Хараш: Но истинският ти дом е твоята Душа, твоето съзнание, ума, сърцето и тях като ги подредиш, като се завърнеш в Душата си, това е целта на истинското Фенг Шуй. Не онази цел.

Присъстващ: Да, да.

Елеазар Хараш: Мебели и така, така.

Присъстващ: Онова спомага може би.

Елеазар Хараш: Спомага но си остава външно и може да не свърши никаква важна работа.

Присъстващ: Е, ако се надяваш само на него, да.

Присъстващ: Какво точно е да подредиш Душата си?

Елеазар Хараш: Първо, да избереш Бога, да избереш Пътя на чисто съзнание, да вървиш по пътя на себепознанието, на пречистване. И тогава вече, ти като обикнеш Истината както трябва, ще правиш връзка с Висши Същества, които ще ти подредят целия живот: и външния и вътрешния, но по правилният начин. А когато ти го подреждаш, много ще има да подреждаш. Защото то е определено отгоре да ти го подредят, но ти трябва да спечелиш Доверието. В случая Доверието вече тука е на място.

Присъстващ: Как да разбираш дали да се довериш на някого?

Елеазар Хараш: Ами, ако ти избереш Истината и Бог като Път, ти ще стигнеш до там, че те ще ти управляват Доверието. Защото първо е Истината и тя знае, къде, до колко да имаш доверие, как да помагаш. Ти трябва да имаш Доверие на всеки човек, но без привързаност и без оплитане. Защото Доверие на Бог в него, а не на човека. Ако на човека имаш доверие, ще се разочароваш много. Когато си вярваш в Бога, сега той човека може бавно да се развива, да минават хиляди години.

Присъстващ: Изключително!

Елеазар Хараш: Ти си вярваш на Бог в него. Някога той ще се оправи, защото пътят е бавен, нали, много прераждания.

Присъстващ: И в такъв случай, ако си отворен към друг човек, който… Сега много така странно е да се каже, че бавно се развива, защото кой знае, че се развива бързо и бавно, нали, това е относително. Но примерно, да кажем тогава какво правим, как общуваме с такъв човек? В смисъл, хем…

Елеазар Хараш: Не ме питаш конкретно?

Присъстващ: Да, не мога да задам въпроса.

Елеазар Хараш: Защото общо и аз ще ти отговоря общо, като ме питаш общо. Ако е конкретно, ще ти отговоря.

Присъстващ: Конкретно, когато обичаш някой, обичта те кара да имаш доверие на Бога в тоя човек. И изобщо ти виждаш Бога в него, иначе няма къде да го обичаш.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Значи, и си отворен към тоя човек. Обаче как да си отворен само към Бога в него, а не към човешкото в него?

Елеазар Хараш: Това зависи от непривързаността. Ще трябва да искаш Бог да те научи на непривързаност. Защото привързана към Бога в него, към неговия път, към Истината, бавния му път, но не и към човека. ’Щото той може да ти ограби и развитието, ако се оплетат. Значи, Учителя казва: „Когато се смесят една чиста река и една мътна – и двете стават мътни“. Има изключения, ако чистата река е много чиста и познала Бога, осъзната вече другата не може…

Присъстващ: Пак ли се сливат тогава?

Елеазар Хараш: Тогава не могат да се сливат, защото тогава той твърдо си върви по пътя и такъв човек каквото и да му изпратят…

Присъстващ: Не може да го подведе.

Елеазар Хараш: Да, не може да го обърне, защото той станал е твърд в: медитации, молитви, упражнения, старания, усилия. Той вече го е изработил и разбрал, че това е животът му – няма как да го спреш. Нищо не може да го спре: и точен човек, и полуточен, и такъв… сестра, която се е промъкнала, нали, защото ти държиш толкоз много на Бога, че тя или трябва да избере този път, или да заминава, няма… В истинският Път няма компромиси.

Присъстващ: Да.

Елеазар Хараш: С компромиси пропадат хората.

Присъстващ: Абсолютно!

Елеазар Хараш: С туй компромис, с онуй компромис.

Присъстващ: Да, но все пак не можеш да игнорираш човека да не се срещаш с него, да не го виждаш.

Елеазар Хараш: Много хора мога да игнорирам и обществото.

Присъстващ: Какво правиме тогава?

Елеазар Хараш: Отдавам се, вървя по Пътя на Бога – хората отдавна не ме интересуват, хора. Интересуват ме души, които се стараят. И лекциите са за души, не са за умове и сърца – умове и сърца е подготовка.

Присъстващ: Мисълта ми е, когато човек е направил тая твърда основа, да. Обаче, когато все още не е изградил…

Елеазар Хараш: Ще я правиш, почваш да я градиш, за да можеш да се спасиш. Защото има такива, аз ги наричам някой път, макар и хубави души, макар и да има нещо хубаво „лепкави духове“. И в тях влизат пък и паразити допълнително. И ти тъй трябва ли да си изгубиш примерно пет, десет прераждания с такива хора?

Присъстващ: Не.

Елеазар Хараш: И да се отклониш.

Присъстващ: Ето, примерно вчера участвах в един маратон.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: 21 километра. И докато тичах бях в съвсем друго съзнание, нали. То няма как да тичаш с други мисли, нали, ставаш тежък и все едно някакъв парашут ти дърпат отзад.

Елеазар Хараш: Зависи, различно се бяга.

Присъстващ: Ми в общи линии така го чувствах полу по-светло и по-леко. И като се прибрах се върнах в едни стари глупости. Просто не знам как да сложа чертата, как да… Знам кое е правилно и кое не и в същото време нещо ми липсва да мога да го направя, някакво неразбиране или липса на вяра или…

Елеазар Хараш: Да, не е напълно осъзнато; осъзнато е частично.

Присъстващ: Как мога да го съзная по-бързо?

Елеазар Хараш: Ами бързото е много трудно, защото няма да издържиш.

Присъстващ: Не бързо, ами просто…

Елеазар Хараш: Бързото е 18 часа практики на ден, ако ти ги обясня, няма да ги издържиш, защото и то пак може да мине…

Присъстващ: Ами то и другото не се издържа много вече просто.

Елеазар Хараш: Да.

Присъстващ: Не знам кое се издържа повече.

Елеазар Хараш: Строго е. Значи, Истината е строга и справедлива. Значи, избереш ли на живот и смърт Истината, вече почваш да тренираш всяка дума. Ще правиш малки грешки, те ще се разреждат. И накрая Бог ще те забележи и ще каже: „Тука да спуснем нашата невидима помощ – ето човека“. Защото ти вече привличаш, почваш да печелиш доверието на Висшите Същества. Той ще ти изпрати да те обучава Висше Същество. Как да говориш, как да премълчаваш, докъде да стигнеш в разговора.

Присъстващ: Той май ми беше изпратил, ама.

Елеазар Хараш: Да, дава му да ти изпраща, да идва, да се оттегля. Но Той ще те учи чрез интуицията, не чрез предчуствие и някакви си усещания. Точно интуиция, тя грешка не прави. Другите правят грешка, предчуствията правят, интуицията не прави. Тогава вече няма обществено мнение, няма братя, сестри. Аз познавам братя и сестри, които не признават братя и сестри. Толкоз са отдадени на Учителя и на Бога, и няма време за губене! Пък общественото мнение да не говорим! И аз съм го отрязал още осемдесет и някоя година, втора ли беше. То никаква мярка не е.

Присъстващ: Никаква.

Елеазар Хараш: Предпочитам целия свят и общественото…

Присъстващ: А в работата си, тука като работиш в работата си, срещаш ли такива хора, които не искаш да срещаш, примерно?

Елеазар Хараш: Срещам прекалено тежки хора. Имам няколко, освен тежки и трудни, някои прекалено тежки.

Присъстващ: В смисъл пак общуваш.

Елеазар Хараш: Тайно ги обичам, те усещат и отвреме на време идват, натрапват се. Но постепенно почват да се разреждат. И ако се наложи, карам по` такива формули, почват съвсем рядко да идват – зависи. Но искам да стане според както е Божията Воля. Не аз да се намеся.

Присъстващ: Значи техния Ангел, въпреки всичко ги праща при тебе, и ти не можеш да ги отхвърлиш?

Елеазар Хараш: Да и те усещат, че нямам тайно критика, капка критика нямам. Защото аз съм го тренирал две години тренировки, за да… И те го усещат, нали.

Присъстващ: И аз се пробвам с критиката, но донякъде успявам.

Елеазар Хараш: Всяко нещо трябва да се тренира, да е вкарано в ежедневието във всеки час, във всеки миг. И когато се тренира тъй няколко години сериозно, то отпада. И след време критика няма, става безкритично съзнание. Имаш критика, имаш забележки – забележките няма карма, критиката има.

Присъстващ: Ами аз предпочитам да си замълча, защото не знам точно къде е границата на забележката и критиката.

Елеазар Хараш: Като тренираш…