Всичката опасност в съвременните ученици седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителя“. Да, но никой от вас не е направил ни най-малкия опит. (17/лек. 25: стр. 26)

Сега аз не искам да възприемате нещата на вяра, но направете поне един малък опит върху това, което ви говоря, и ще видите дали съм прав, или не. (60/стр. 134)

Докато нещата не се опитат, не се знаят. За пример аз може да мисля, че съм герой, но на геройство на думи само аз не разчитам. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавам някоя задача, аз предварително си правя един малък опит.

(17/лек. 25: стр. 13)

И тъй, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит на вашата Любов!… Тази Божествена Любов не се предава с думи. (20/стр. 419)

Не правете опити с големи работи. Големи работи не искайте да свършвате. Правете опити с малките работи. Направи един опит, най-малък. Служи на човек, кажи му една дума с Любов… Една дума тъй да я произнесеш, че той да я запомни. Не големите работи, но малките работи опитвайте.

(56/стр. 109)

…Да пробудиш една душа, значи да предизвикаш в нея желанието да се говори за Божествения живот, за Великото в света и тя иска да направи опит в това отношение. Направи ли човек и най-малкия опит в това направление, той ще го доведе до Божественото в него. (19/стр. 161)

За пример яви ли се в човека идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога, и живее вече на здрава основа. (61/стр. 190)

…Вие трябва да правите малки опити да видите как се проявява Бог във вашия всекидневен живот. Когато Божественото Съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат… (62/лек. 6: стр. 27, 28)

Христовото Учение изисква от човека микроскопически опити. Но всеки опит дава добър резултат. (18/стр. 21)

Ние ще пристъпим към някои практически опити. От малките опити, от микроскопическите опити ще започнем. (1/лек. 19: стр. 28)

Да говори човек само добро, да не слуша зло само за една седмица – какво по-лесно от това? После пак ще отпушим бента, ще видите разликата от едната седмица и от другата… Тия малки опити са необходими за каляване на волята, за да можем да противостоим на всичките изкушения в света.

(17/лек. 31: стр. 21)

Като ученици, вие трябва да правите малки опити, а не големи. Каквото ви казвам, прилагайте го. Кажа ви да си миете краката с топла вода – мийте ги и благодарете за чистата вода. Казвам ви да правите гимнастика – правете упражненията и благодарете. Казвам ви да дишате дълбоко – дишайте дълбоко и благодарете за чистия въздух. Казвам ви да чистите обущата си – изчистете ги, турете им нови връзки. (39/стр. 242, 243)

Може да направите един малък опит за един месец. В свободното си време да направите една добра постъпка, добрите последствия на която ще видите. Тя ще произведе цял преврат във вътрешния живот, материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано.

(48/стр. 83)

Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки, микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания. Ако върви по този път, той казва: „Това е опитано, проверено“. (12/стр. 66)

И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, да може да учи правилно… За да може да се развие тази диамантна воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити. (1/лек. 16: стр. 38)

Да очакваме малките, но реални резултати

Във всичките времена учениците от Окултните Школи се спъвали с големите си очаквания. Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всичките резултати са все микроскопически. Епохално, рядко се случва туй, което очаквате. (17/лек. 10: стр. 20)

Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати. Големите резултати спъват човека. Те са съблазън за него. (70/стр. 96)

Не очаквайте бързи резултати. Малките резултати са за предпочитане пред големите, които внасят заблуждения в човека. (46/стр. 117)

…Всяка една Окултна наука, истинска наука почва от най-малките методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи, който бърза, не може да има никакви резултати, понеже Природата никога не бърза. (1/лек. 13: стр. 4)

В Природата няма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременните хора не успяват в нещо, то е, защото искат бързи резултати, бързи постижения. Те искат в две-три години да станат музиканти, учени, да придобият големи богатства. Такъв закон в Природата не съществува. Човек трябва всеки ден да прави упражнения, за да може след 10, 20-годишна работа в дадено направление да има поне микроскопически резултати. (30/стр. 298)

За един малък опит в цигулката само да намеря един ритмус, десет години съм работил. Само за да намеря един ритмус, цели десет години всяка сутрин съм работил и след десет години се домогнах до този закон… Да кажем, вие искате с вашите молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите ден, два, три. След десет години ще имате един много малък резултат. (1/лек. 15: стр. 11, 12)

Всякога ще се молите! Сега разбрахте, нали? Може би цяла година ще трябва да правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопически резултати. Тези микроскопически резултати са ценни за нас. (17/лек. 36: стр. 16)

Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. (61/стр. 342)

Ще знаете, че от всички се иска съзнателна работа върху себе си за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. (52/стр. 57)

Твърдата материя определя формите на физическото тяло… Течната материя представя чувствата на човека… Той трябва да знае законите за регулиране на своите чувства. Въздухообразната материя е свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае законите за газовете, законите на мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия… Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране, или противодействие, на възвишените мисли в него… Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трябва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десет часа на ден в продължение на три години, ще имате микроскопически резултати. Изкуство е човек да владее силите на своя организъм!

(30/стр. 325, 326)

И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеца може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултат, това е голямо постижение. Радвайте се и на малките резултати. (70/стр. 115)

Какво нещо е душата? Ама светеща била тя. Тази светлина виждали ли сте я? Ще изправим тази светлина като една свещ, ще отворим Великата Книга. Ще гледаме тази светлина заедно, ще четем и ще се разговаряме на нея… Учениците в България – те са отлични. Те са икономисти, гениални; в 2–3 години, в 10 години отгоре искат да знаят всичките тайни в Природата и тогава да кажат: „Знаете ли кои сме ние?“. Няма такова нещо в света… Аз да ви кажа: За една малка, микроскопическа свещ аз съм работил цели 10000 години. Ще кажете: „А, това е от „Хиляда и една нощ“. Цели 10000 години съм работил за една микроскопическа свещ! Има и други по-големи свещи от тая, но за тебе тук, на Земята, една малка, микроскопическа свещ е достатъчна. За вас се изискват 100 години да работите за една такава свещ. Не е много, нали? Вашата свещ ще бъде 10 пъти по-малка. (20/стр. 72)

* Шушка – нещо дребно.

V. НАУКА ЗА МАЛКОТО

1. Право разбиране

Малкото, разумно използвано,
дава по-големи резултати от голямото

Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана. (18/стр. 157)

Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа. (70/стр. 171)

Най-малката добродетел, разумно използвана, може да те направи виден човек. Най-малкото благо, разумно приложено, в пет-шест години може да ти донесе големи придобивки. За да се ползва от малкото, което му е дадено, човек трябва да има вяра в Любовта, в Бога. (39/стр. 49)

Искате ли да се лекувате с Любовта, спрете вниманието си върху нейните най-малки прояви. Най-малките прояви на Любовта, но добре използвани, дават по-големи резултати от големите прояви.

(27/стр. 99, 100)

За да издържи изпитите си и да не се изложи на големи страдания, човек трябва да пази следните правила в живота. Когато отиваш за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имаш малка, но здрава стомна, отколкото голяма и пукната. Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. Къде седи знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство? (29/стр. 294, 295)

…Многото знание, неизползвано, струва по-малко от малкото знание, разумно използвано.

(16/стр. 90)

За предпочитане е малкото благо, но разумно използвано, отколкото голямото благо, неразумно използвано. (61/стр. 365)

Малкото благо, добре използвано, принася голяма полза на човека. (29/стр. 310)

Какво те ползва пълният хамбар с жито? Човек се ползва от малкото храна, влязла в стомаха му, а не от целия хамбар жито. Малкото храна, добре използвана, е истинският капитал за тялото. (16/стр. 90)

Любовта не обича лакоми хора. Колкото ти сипе в паничката, бъди доволен, не искай повече. Ако човек може разумно да използва малкото, което са му сипали, то ще му държи сито за хиляди години.

(25/стр. 161)

Малкото, което ви се дава, трябва разумно да го използвате и да бъдете благодарни от него. Можете ли да използвате малкото, което ви се дава, ще използвате и големите опитности и знания.

(76/стр. 169, 170)

Който разбира смисъла на малките величини, той ще разбере смисъла и на големите. Който може да използва едно житно зрънце разумно, той ще използва и многото житни зърна. (68/стр. 159)

Малкото, добре обработено,
струва повече от голямото

Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога? Когато ги задържите и обработите в себе си. (38/стр. 52)

Малкото, но добре обработено, дава повече от многото, необработено. (10/стр. 408)

Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили. Малко да е, но обработено. (11/стр. 130)

Човекът на Любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. (76/стр. 180)

Ако знаете всичко, ще се спънете. Все едно, че ви давам голяма площ земя да обработвате. Като не знаете как да работите, ще [си] изгубите времето, без да имате резултат. Дам ли ви малка площ, лесно ще я обработите и ще имате резултат. Твое е само това, което можеш да обработиш. (45/стр. 119)

…Човек… Всеки ден той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато един ден при заминаването си за онзи свят може да каже, че е истински богат. (42/стр. 310, 311)

Малкото с Любов се предпочита пред голямото без Любов

Бъди доволен от това, което Бог ти е дал, колкото малко да е то. Малкото богатство с Любов е за предпочитане пред голямото богатство без Любов. Малкото знание с Любов е за предпочитане пред голямото знание без Любов и без приложение. (44/стр. 67)

Малко ще придобиете тази година, но с Любов.

(59/стр. 310)

…Вадим следната поговорка: „По-добре малко, но с Любов, отколкото много без Любов“. (12/стр. 106)

Малкото добро, направено с Любов, се предпочита пред голямото добро без Любов. (59/стр. 316)

Ако дам на един човек парче хляб или цял хляб, целият хляб няма да го ползва. …Малкото, дадено с Любов, ползва повече, отколкото голямото без Любов. (45/стр. 332, 333)

Малкото добро, направено с Любов, винаги се умножава. (27/стр. 204)

Помнете следното правило: И най-малката работа, извършена с Любов, дава свобода на човека.

(71/стр. 242)

Каквото и да вършите, най-малката работа, вършете всичко с подтика на Любовта. В най-малката работа, която вършите, нека Любовта ви бъде като основа. (3/стр. 157, 158)

С Любов и най-малкото семе, хвърлено на нивата, започва да расте и да се развива, да дава плод. Без Любов семето попада на камениста почва. То не може да израсте. (49/стр. 268)

И тъй, работете с Любов. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вън от Любовта и големите работи остават безрезултатни.

(39/стр. 391)

Най-малкото същество, невидимо, което притежава Любовта, може да носи на гърба си Земята и Слънцето. (83/стр. 234)

Малкото, навреме направено,
ползва човека

Понякога стоиш и казваш: „Днес имах един голям самун хляб, че ядох, ядох – чудесен беше“. Друг казва: „След един месец ще бъда поканен на обед, отлично гощаване ще бъде“. Едното е минало, другото е бъдеще, а ти си гладен и чакаш – идва някой и ти дава четвърт хляб и малко боб. Питам: Това, малкото, не струва ли повече от твоя самун и твоя бъдещ обяд? (43/стр. 154, 155)

Сладко, красноречиво говорене е това: каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад. (27/стр. 314)

Най-малкото усилие, навреме приложено, е в състояние да реализира една мисъл. Речете ли да философствате дали тази мисъл може да се реализира, какъв ще бъде резултатът , никакво постижение няма да имате. (30/стр. 81)

Малкото, но хубаво, е ценността в живота

…Хората трябва да се върнат към Първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво“. Малко говори, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен.

(74/стр. 30)

Малко работи, но каквото направиш, да бъде хубаво. (78/стр. 236)

Истински труд, истинска работа е тази, която е благословена от Бога. Следователно малко работи, но работата ти трябва да е благословена. В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. (29/стр. 27)

Любовта иска дела, а не думи. Много говорене води към нещастия. Изобщо стремете се към малките величини, но добре разбрани и приложени.

(35/стр. 62)

Направете малка реформа в себе си, но да бъде абсолютна, да няма две мисли в ума ви да се колебаете дали сте постъпили добре, или не. (59/стр. 38)

2. Прав стремеж

Не се стремете към големите неща

Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото се залавят за велики работи. На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия. Никой не може да носи Земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея. (94/стр. 16, 17)

Хората се оплакват, че не успяват в живота си. Те не успяват, защото се стремят към големи работи… Стане ли въпрос да извършат някоя малка работа, те я избягват. (69/стр. 166, 167)

Вие не сте успявали в желанията си, защото всякога сте искали големи неща, вършели сте големи, велики неща. Всички препятствия в живота ви са идвали само защото сте искали големи, грандиозни работи. От сега нататък ще искате малки работи. Ева искаше да стане голяма като Бога. И Адам искаше същото. (64/стр. 306)

Днес всички хора в света се стремят все към нещо велико. В тях има грандиозни идеи, но малко са онези, които разбират в какво седи великото. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде със себе си: то няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. (89/лек. 32: стр. 3)

Някои казват: „Ние имаме важни задачи в живота си, нямаме време да се занимаваме с малки работи“. Питам: Какви са вашите важни работи? „Ние се интересуваме от социалните въпроси, от въпроса как можем да изправим света, да повдигнем човечеството…“ (74/стр. 271)

…Човек може да дойде до забъркване на ума. Защо? Защото е вложил своя малък ум в голямо предприятие. Затова именно не влагайте малкия си ум, т.е. малкия си капитал, при разрешаване на големи, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го там, целият ви капитал ще пропадне.

(27/стр. 381)

Кога се изкривява човек? Когато приема големи задължения, когато се нагърбва с големи богатства, с големи тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човек не може да се изкриви. (21/стр. 174)

Отрицателните страни на живота, това са окрухите*, останали от някакво минало богатство на хората… Кое е по-хубаво: да носиш най-малкия живот в себе си или да носиш остатъците на най-великия [минал] живот? (14/стр. 106, 117)

Казвам: Ако малката клечица не запали огъня на твоето сърце, твоите работи остават безсмислени. Вие не обръщате внимание на малката клечица, а очаквате да ви донесат един голям скъпоценен камък или един златен пръстен с диаманти; друг път очаквате да видите някакво голямо чудо – да възкръсне умрелият или да се възнесе някой с огнена колесница като Свети Илия. (46/стр. 21)

Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? (Повече от триста.) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание. (14/стр. 122)

По-добре е да ходиш с вощена свещ вечерно време, отколкото с една електрическа лампа от 1000 свещи. Ще кажете: „Е, сега туй разсъждение ли е?“. Ами ако ти си взел тази електрическа лампа само за един час, а аз имам една своя вощена свещ, питам: Кое е за предпочитане в дългия път – да имам тази лампа за един час или моята вощена свещ? Електрическата лампа след един час ще ми я вземат, а моята малка свещ ще я имам завсякога и ще си осветлявам пътя. Сега мнозина от вас искат да имат един голям ум, че да осветляват света. Такъв гениален ум се взима под наем само за един час. Геният не е собственик. Той е една лампа, една временна проява. (20/стр. 316)

Любовта… започва с малки величини, с малки семенца, които поставя при благоприятни условия. В скоро време те порастват, стават големи дървета, които дават изобилно плод. Който прави големи къщи, той не се движи по закона на Любовта– друг закон го ръководи. (78/стр. 52)

Имате 500 метра място. Трябва ли да мечтаете да построите на това място голяма къща на пет-шест етажа? Тази къща ще струва милиони и ще стане причина да задлъжнеете толкова много, че цял живот да се заробите за нея. Какво ще придобиете в края на краищата? Тревоги, безпокойствия, ограничения, а най-после и смърт. Не, за предпочитане е да си направите малка къща с две стаи и кухня, но да запазите своя вътрешен мир и спокойствие… (69/стр. 144)

…Ти сам ще отвориш очите си и ще възприемеш светлината… Господ най-първо ви учи да не сте разточителни. Турил ви е малки прозорци, не ви е турил големи прозорци. Вие искате къщи с по четири-пет прозорци. Мерили ли сте колко са големи вашите прозорци? Дали са до три и половина сантиметра и около един-два сантиметра на широчина? Това са вашите прозорци и през тия прозорци влиза толкоз светлина, че осветлява всичко. И през този прозорец ти всичко виждаш. И после слушалките ти са едни малки дупчици. Господ иска и малко да слушаш. Малко да слушаш и много да разбираш. Той не прави големи дупки да влезе много, но малко да влезе, обаче, каквото влезе, да го разбереш. А пък ти можеш да имаш желание много да влезе и много да разбереш. Не, малко, но разбрано. А пък многото вътре само ще те безпокои. Малко знание ти трябва, но разбрано. (14/стр. 234, 235)

Ако Бог поставя човека в такава малка форма… и от това му положение изкарва велик философ, защо му са нужни големите работи? (72/стр. 178)

Любовта не търпи лакомството и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката Любов… Един проповедник често говорел на слушателите си за Любовта и вътрешно я пожелавал да го посети тя във всичката си цялост да разбере същността . Един ден Любовта го посетила и го обхванала напълно. В първо време той изпитал приятност от голямото разширяване. Колкото повече време минавало, усещал, че разширяването ставало толкова голямо, до пръсване. Като видял, че не може да издържи на силата и на голямото напрежение на Любовта, той легнал по корем на земята, започнал да рита с крака и да се моли на Бога да го освободи от напрежението. „Разбрах, Господи – казал той, – че не съм готов за Великата Любов. Доволен съм на малкото, което ми даваш. Друг път няма да искам неща, за които не съм готов.“ (39/стр. 68, 69)

Не искайте от Господа големи работи! Вие искате от Господа все големи работи, затова изгубвате и малките, а трябва да искате малкото! (89/лек. 35: стр. 17)

Не търсете голямото добро

Вчера иде една сестра, боледува. Аз казвам да направи една малка работа. Казва: „Аз да оздравея, Учителю, ще посветя живота си на Господа“. Оставете тия работи. Тя досега живяла 20 години и създала тази болест, тя досега не посветила живота си, че отсега ще изпълни. Това, което казвам, не иска да го изпълни. Тя иска голямото добро и голямото зло. Те отвън трябва да седят. Аз давам малкото добро… Ти направи малкото добро, то ще те спаси. Голямото добро ако влезе в твоя организъм, той не е в състояние да издържи. (80/стр. 175)

Най-малкото добро не е нещо статично, то е динамично. Най-малкото добро е почти без никаква тежест. Всичко съдържа в себе си; не тежи, носи се лесно. Най-голямото добро няма да може да го носите… Всичките хора не постигат, понеже имат статическото голямо добро, вследствие на това всичките пътища за постижение са затворени. Ева затвори пътя, понеже искаше голямото добро, искаше да бъде като Бога. Изгуби Рая и всичко. (93/стр. 233)

Та сега в ума ви седят големи работи, големи мисли… да оправите света. И сега го оправят навсякъде: бият се, карат се, делят се, съдят се, затварят се– все голямото добро. Недоволен си– ти имаш голямото добро. Много си учен– голямото добро имаш. (93/стр. 233)

За да се запознаеш с хората, с големи работи трябва да се занимаваш. За да се запознаеш с Бога, малкото добро трябва. Върху туй е говорено: „Да намерим Бога чрез малкото добро“. Ако искаме да намерим хората– чрез голямото добро. Ако някой от вас желае голямото добро, вие няма да познаете Бога, но хората. Големите работи са създадени за хората. Бог създал малките работи за Себе Си, пък големите работи създал за хората. (93/стр. 235)

Не искайте да бъдете големи хора

Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати– малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката– малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите, и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай– да си малък или да си голям? Ако си малък, можеш да влизаш и през голямата, и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш. (66/стр. 59)

Силният някой път отива да наблюдава малкия, да се учи от него. Силният какво има да се учи от малкия? Там, дето малкият минава, силният не може да мине. Там, дето силният минава, малкият може да мине. Но силният през малката врата, дето малкият минава, той не може да мине. (66/стр. 111)

Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва: „Ако не станете малки като децата“. Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. (45/стр. 54)

Нали знаете приказката за недоволството на магарето. Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време се молило на Бога да го направи по-голямо животно с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат в работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило.

(26/стр. 48, 49)

Когато някой иска да стане велик, Бог го праща в ада да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената Школа, която отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. (70/стр. 293)

В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света Абсолютната Истина седи в това: има само едно Велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици, равни една на друга. Това не съществува. В света съществува само една единица, която е Абсолютна; всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. (15/стр. 77)

Злото не седи в погрешките, които малкият прави, но в желанието му да бъде голям като Бога, да заповядва и да се налага на хората. Това е невъзможно. Преди всичко, големият крие в себе си сили, възможности и условия. Като велик и мощен, Бог дава условия и блага на всички живи същества да растат и да се развиват. Какво може да даде малкият от своя страна? И да иска да дава като големия, той не може да даде. (29/стр. 318)

Малкият взима, но не дава. Може ли при това положение да иска да бъде учен, знатен, силен човек, всички да го почитат и уважават? Това са качества на силния, на големия, а не на малкия. Един ден и малкият ще порасне, но докато дойде това време, той трябва да познава своите възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него. (29/стр. 318, 319)

Сега вие имате желание да бъдете много големи хора… Но в големия свят ще вършиш повече работа. Там се изисква да служиш повече на Бога. Има по-голямо служене, когато си голям. Малък си – по-малко служене. Голям си, повече ще служиш… Малко знаеш, малко си отговорен. Много знаеш, много си отговорен. Малко знаеш, направиш погрешка – малко ще те бият. Много знаеш, направиш погрешка – много ще те бият. Навсякъде справедливост има. (14/стр. 380, 381)

…Казвате: „Достатъчно съм голям“. Голям си, но мътен. По-добре бъди малък, но чист извор, отколкото голям и мътен. Тоя е пътят, който води към Царството Божие. (13/стр. 70)

Външното богатство може да е голямо като предпотопния мамонт, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човек да приеме малка детска форма, в която са вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голямата форма на стар, 120-годишен дядо, който е изразходвал силите и възможностите си. Богатството е един мамонт. Какво ще придобие човек от тази голяма форма? (22/стр. 314)

Можете ли да обичате човек, който тежи 5–10 хиляди килограма? Обаче, ако тежи 50–60 килограма, вие ще го обичате. Слонът може да носи цели тонове товар, а човекът, който тежи едва 50–60 килограма, не може да дигне една греда на рамото си. Въпреки това вие обичате този слаб, малък човек. Добродетели има този човек, вследствие на което в най-трудните моменти на живота си вие разчитате на него. (68/стр. 11, 12)

Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.

(93/стр. 366)

Благото на живота седи в малкото

Бог иска да ни покаже онзи велик закон, че благото не е в многото. (46/стр. 256)

Що се отнася до Любовта в дълбок смисъл, тя представя висшето благо, което Бог може да ни даде. И тъй, именно благото се дава не в много, но в разумното. Благото се дава в малка доза. Всички хора страдат, понеже искат да имат Любовта количествено. Любовта мяза на една малка запалка. Щом се запали това, което тя запалва, то вечно гори, никога не изгасва. (6/стр. 520)

Та казвам: Вие всеки ден възприемайте онези Божии блага, най-малките, които идат по какъвто и да е начин. (8/стр. 160)

…Колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство. (34/стр. 62)

Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо.

(76/стр. 137)

Малко е нужно на човека

Като се запитам какво ми трябва, отговарям си: „Тебе ти трябва само една коричка хляб“. Друг път си казвам: „Тебе ти трябва само едно житно зрънце да го посадиш в земята и да го гледаш как расте“. Посей едно зрънце и виж след 4–5 години колко ще се размножи. То ще бъде в състояние да оправи обърканите ти работи. (57/стр. 384)

Колко капитал е нужен на човека? За да работи, човек се нуждае от малък капитал, т.е. от малко идеи. Който има знания, той може да работи с малък капитал. Който няма знания, той работи с голям капитал. (68/стр. 11)

Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. Защо умира човек? От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. (42/стр. 330)

И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това!“. Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек трябват малко неща. (24/лек. 24: стр. 28)

За човешката душа на Земята е нужно само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни, това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот“. Питам ви: Ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? През целия ви живот едва ли ще се набере един грам. А колко много се смущавате вие за храната!

(17/лек. 33: стр. 10, 11)

Малкото е благо, голямото е тежест

Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. (15/стр. 77)

При сегашния практически живот, колкото по-малко чувства имат хората, толкова по-лесно се справят с живота. Колкото повече чувства имат, толкова по-мъчно се справят. Знаете ли защо? Защото богатите хора, които имат повече средства, повече богатства, имат и повече затруднения, отколкото хора с малки средства, които живеят икономически и минават живота си по-добре.

(17/лек. 26: стр. 9)

Мнозина гледат на малкото любовно чувство с пренебрежение и казват: „Дребна работа е това!“. Те разчитат на големи работи, без да знаят, че големите работи са тежест за човека. Запитайте онзи голям, силен кон какво е придобил, след като е носил цял живот големи, тежки товари. Запитайте крупния търговец какво е придобил, след като цял живот е влизал в големи предприятия. Запитайте видния писател какво е придобил, след като цял живот е писал велики работи. Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както Шекспир е казал някога: „Да съм или да не съм?“. (79/стр. 268)

Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам – отказвам се от него“. Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.“ Природата е показала на човека, че и с малко може да се живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно – повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят. (42/стр. 41)

Всеки ден носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъж? Представете си, че ще живеете 120 години и получите всичката храна за това време в един ден. Вие не можете да изядете всичката храна в един ден, а като стои известно време, тя се разваля. Значи, цели 120 години трябва да употребявате развалена храна. Това е най-голямото нещастие, което може да ви сполети. Друг е въпросът, ако всеки ден вие получавате определената за деня дажба прясна, чиста. Значи, животът е красив, когато се изявява с всички блага и придобивки, с всички радости и скърби по малко – капка по капка. (39/стр. 382)

Ние сме дошли до гледането. Туй е азбука. Седем букви са открити в Битието. В Битието знаете ли още колко букви има? Сега не искам да ви казвам още колко букви има, защото ще ви смутя. Не искам да смущавам хората. Ако ме пита един човек и каже: „Колко ти дължа?“. Казвам: „Петдесет стотинки“. Не се смущава. Изважда и плаща. Ако му кажа: „Петстотин хиляди лева“, ще се смути. Като му кажа: „Петдесет стотинки“, никак не се смущава. Малкото е разбрано, голямото сплашва човека.

(56/стр. 96)

Малкото е благотворно,
голямото е поройно

Ако ти от Господа искаш голяма сума, Той няма да ти даде, но често Господ внимава на много малките работи. Малките работи, малките благодеяния са благотворни, а големите благословения са поройни. Малките благословения са като росата, носят благословение, а големите благословения са поройни, те и корените завличат понякога. Аз предпочитам росата. (1/лек. 17: стр. 16)

За пример общото заключение, че трябва да се любим, че Бог е Любов, е вярно, но ако тази Любов е едно велико, силно течение в света, като се пусне във вашата градина, ще я разкопае, ще завлече всичката пръст и ще останат само камъните. Питам: Тази Любов каква полза е принесла на вашата градина? Никаква. Следователно от тази велика Любов ще отделите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата , да се полива. В дадения случай това е вашата Любов.

(17/лек. 34: стр. 10)

Най-малкото добро, направено от Любов, свързва човека с доброто на Ангелите, на Светиите, на Бога. И чрез малкото добро вие имате възможност да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голямото добро. И голямото добро ще дойде, но във вид на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе.

(81/стр. 316, 317)

Някой казва: „Аз искам да почувствам нещо силно, да имам силни преживявания“. Знаете ли какво могат да ви причинят тия силни удоволствия, които вие искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могат да разтопят тялото ви. Не си играйте с големите преживявания! Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй, мекото, приятното преживяване – то е Божествено, а онези, големите преживявания – това са главни, които могат да предизвикат цял пожар.

(17/лек. 35: стр. 25)

Малкото може да е много
и многото може да е малко

Не е в многото даване, не е и в малкото даване. Малкото може да е много и многото може да е малко. Аз мога да ви дам 100000 лева и да ви убия на пътя, а мога да ви дам 10 ябълчени зрънца и да ви кажа: „Посадете ги в градината!“. Но тези ябълчени зрънца може да ви послужат повече, отколкото парите. Сега много и малко, това са неща относителни. (20/стр. 376, 377)

Думите голямо и малко имат друг смисъл, а не такъв, какъвто досега са имали. Голямото не подразбира нещо физически голямо. Защо? Защото физически големите неща се смаляват, а физически малките растат. Това, което се смалява, не е голямо и това, което расте, не е малко. Голяма ли е пряспата, висока 10–20 метра, която през лятото се стопява и нищо не остава от нея? Малка ли е семката, която покълва, расте, развива се и дава плод? (78/стр. 159, 160)

За пример аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб, но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб както и на всички други хора. Значи, „мога“ – но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото, когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек трябва малко, но той изважда много нещо от това малко. (24/лек. 14: стр. 20, 21)

Много нещо е говорил Христос…, но всичко, което Христос е говорил на времето си, не е написано. За нас са останали само извадки от това, което Христос е говорил някога, но мъдрият, разумният човек от малкото може да извади много нещо; глупавият – обратно, от многото вади малко, и то изкривено и изопачено. (25/стр. 158)

Нещата са възможни за човека
по пътя на малкото

Кажете си: „Бог е Любов. И в най-малкото си проявление тази Любов е достъпна за моята душа“.

(18/стр. 122)

Можем ли да вършим Волята Божия? Можем. Всеки може да върши доброто в онази микроскопическа форма. Всеки може да люби… (20/стр. 470)

Всички вие сте призвани да вършите Волята Божия. …Имате възможност да вършите Божията Воля тайно в душата си поне в малък размер.

(58/стр. 327)

Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?“. Можете. „Може ли да имаме ума на Христа?“ Можете. „Кога? За в бъдеще?“ Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на… Творението. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат към изучаването на живота, съвременната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенстване“… (17/лек. 33: стр. 13)

Казвате: „Ние искаме да знаем Абсолютната Истина по този въпрос“. Абсолютната Истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. (44/стр. 138)

Постиженията се осъществяват
малко по малко

…Живота, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за пет-десет години; изисква се цялото ваше съществуване докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много– целия си живот трябва да посветите в разумна работа. (87/стр. 411)

По малко ще работиш! Тъй е казано. Ти, като влезеш в училището, изведнъж няма да свършиш всичката си работа. По малко, по малко. Днес малко, утре малко и т.н. „Ама– казва някой– аз искам изведнъж да стана чист и свят човек!“ Не може изведнъж. Днес ще бъдеш една вощена свещ, утре ще бъдеш две вощени свещи, на третия ден ще бъдеш три вощени свещи и след време ще имаш светлината на 100 милиона свещи. (88/лек. 10: стр. 21)

Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж. Те не текат като река, но се събират капка по капка. (32/стр. 47)

Питам ви: Когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате? Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате. Пък като дойде до Истината, искате да я нагълтате изведнъж. Няма такъв закон в света. Ще започнете да мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после – четвърта, пета, шеста; всеки ден ще взимате по една малка нафора, както правят в Православната Църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.

(24/лек. 25: стр. 11, 12)

Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т.н. (74/стр. 234)

Бързото обогатяване е отживял метод, който днес не остава ненаказан. Той не внася нищо ново в човешката душа, той не е в състояние да облагороди човека. Това трябва да знае ученикът, ако иска да внесе най-малкото подобряване в живота си. (30/стр. 289)

Задачата на човека не е да се преобрази изцяло в един ден само, но да изправя поне по една микроскопическа част от своя живот: днес ще изправи една микроскопическа част от някоя линия на лицето, на носа, на устата, на веждите си и т.н. Утре ще изправи друго нещо. Всеки ден ще ретушира по нещо в лицето си, както художникът ретушира някоя своя картина с четката си. (71/стр. 46, 47)

…Разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. (64/стр. 329)

…Ти седиш пред един силен човек… От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила. Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така“. Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат… Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте… И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. (2/стр. 205, 206)

Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли, и то постепенно, по малко, с течение на вековете. (51/стр. 146)

Мъчнотиите се разрешават
малко по малко

Какво представят мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек, вързан с въже, и се чуди какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: „Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная какво да правя“. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: „Какво правиш?“. „Вързан съм, помогни ми да се избавя.“ „Не ми е позволено. Мога обаче да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дена ти можеш да скъсаш въжето.“ (42/стр. 355)

Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представят въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си – турете ума си на работа – и нишка след нишка разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите как ще се освободите от голямото дебело въже. (42/стр. 355, 356)

Понеже в миналото сте яли и пили, не сте мислили за утрешния ден, сега ще плащате– по малко, но редовно ще изплащате задълженията си.

(49/стр. 189)

Казвате: „Защо не успяваме в живота си?“. Защото не плащате редовно дълговете си. Някой казва: „Как ще плащам, когато дълговете ми са много? Мога ли да внасям малки суми срещу задълженията си?“. Вие знаете българската поговорка, че капка по капка вир става. Щом е така, внасяйте всеки ден без прекъсване поне по един лев срещу дълга си и ще видите как незабелязано дългът намалява, като същевременно ще развивате постоянството си. (42/стр. 344)

Това, което всеки трябва да направи, е малко, но то ще помогне работите му да тръгнат напред, както задръстеният в пристанището или по пътя някъде параход може да се раздвижи. Мръдне ли малко от мястото си, положението е надеждно. Следователно местете се всеки ден по малко, за да проявите послушание към Бога и да изпълните Неговата Воля. (42/стр. 346)

Христос дойде на Земята да помогне на човечеството да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба им, Той каза: „Не се претоваряйте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите. По-добре по малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете“. (42/стр. 417, 418)

Постоянство се иска от човека

В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, а в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. (30/стр. 178)

Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване.

(21/стр. 291, 292)

Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. (57/стр. 144)

Това, малкото, което човек може
да направи, е много важно

Сега, като ученици, от вас се иска работа. За всеки даден случай вие трябва да направите нещо, колкото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо!

(44/стр. 33)

Дойде в ума ти една добра мисъл или в сърцето ти добро чувство, колкото и да са малки, реализирай ги. (46/стр. 103)

Всяко добро действие в света е съгласно с Волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с Волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира… (26/стр. 31)

…Не губете онези хубави условия, посейте доброто в себе си и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. За пример вие сте художник, имате дарбата на скулптор или сте поет, писател, земеделец или железар, или какво и да е друго изкуство имате – колкото и да е малко то, използвайте го! Условията, които ви се дават, колкото и малки да са те, използвайте ги! (1/лек. 31: стр. 16)

Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго освен събрана енергия в човешката душа в известна посока, и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. (70/стр. 139)

Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. (33/стр. 124)

Казвате: „Господ всичко може да направи“. Какво може да направи Господ, това е едно нещо, а какво вие можете да направите, това е друго нещо. Последното е важно за вас. За тази цел започнете с най-малките неща, които още сега можете да направите. (86/стр. 123)

Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. (75/стр. 171)

Това, малкото, е достатъчно

Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? Не може. Следователно човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. (42/стр. 213)

Ако не можеш да свършиш някаква велика работа да те чуят всички хора, свърши нещо малко, макар да мине незабелязано. (29/стр. 326)

За мен е меродавно това: аз да постъпвам така, както Бог постъпва спрямо мене. Това е образец. И да чувствам така, както Бог чувства. Не в голям размер, но в малък размер. (14/стр. 241)

Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в тяхната работа в най-малък размер, в кръга на вашите възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин не можете да Го познаете. (52/стр. 204, 205)

Ти не можеш да бъдеш любим на Бога, ако не обичаш човешката душа, както Бог я обича. Сега се ражда въпросът „как“. Как да ги обичам? Не се изисква много от хората. Разбиране трябва. Този човек, който иска да го обичаш, той иска само един добър поглед. Само като го погледнеш, то е достатъчно. Той иска само една дума. Нищо повече. Той не иска нито дрехи, нито пари. Той иска само един поглед, само една сладка дума да му кажеш. А пък другите работи ще дойдат отпосле. (63/стр. 33, 34)

Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон човек, като се хване за нокътя, върви. Божественото в човека е в състояние да промени целия ход на нещата. (40/стр. 36)

Сега аз желая да разберете добре това, което ви говорих. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го в живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бъде в състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислите ви. (47/стр. 219)

Възприемете една идея – вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. (17/лек. 38: стр. 18)

Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят: едни се продължават, други се скъсяват… Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване в човешкия живот. (75/стр. 54, 55)

…Човешкото ухо, нос, уста, око не са завършени още. Например, ако окото е завършено, трябваше да виждате с него всичко. Много още има да работите върху очите си. Малкото, което можете да придобиете засега, е достатъчно. (46/стр. 309)

За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва.

(60/стр. 158)

3. Особено внимание към малкото

Любовта

Когато изпитва нещата, Любовта си служи с чувствителни везни. Тя туря всяко нещо на везните и ако се окаже, че един грам само недостига, веднага го отстранява. Разумният живот изисква голяма точност. Всяка проява на разумния живот подразбира абсолютна точност. Всеки, който е попаднал на везните на Любовта, той е опитал нейните прояви. Ако не му достига само един грам, той веднага се намира далеч от Любовта. Ще кажете, че един грам не представя някаква голяма величина. Не, един грам представя голяма динамическа сила. Имаш ли един грам повече или по-малко, Любовта непременно ще те тури настрана. (77/стр. 112)

Любовта е единствената Божествена сила, която се занимава с най-малките величини в света. При това Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание. (79/стр. 275)

Любовта е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света. Нищо повече! Любовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се интересува от царете, а се интересува от малките работи, дето никой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я намерите в един чист извор… Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче – Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи какво да направи. Интересува се тази малка мушичка да влезе в този, малкия цвят, вътре. Любовта е там.

(2/стр. 546, 547)

За да разберете нещата от гледището на Любовта, вие трябва да я изучавате в най-малките и слаби прояви. Представете си, че сте вървели дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат човек ви среща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. След това вие се разширявате и казвате, че Любовта ви е посетила. Това е една от малките прояви на Любовта.

(32/стр. 207)

…Вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките прояви като Свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне. (71/стр. 69)

Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. (88/лек. 32: стр. 4)

Природата

Природата е крайно взискателна към всеки, който има отношение към нея. Ако някой напише едно писмо на Природата, то трябва да бъде съвършено. Най-малката погрешка в писмото кара Природата да се затвори за този човек. Докато не изправи погрешката си, Природата ще бъде затворена за него. (32/стр. 278)

В царството на Соломон-Ра всеки художник, поет, философ или музикант се наказвал с десетгодишен строг затвор даже за една малка погрешка в работата си. Така постъпва и Природата. Тя наказва човека за малките прегрешения повече, отколкото за големите. (77/стр. 131)

Искам всичките ви гърбици да се изправят. Всички трябва да бъдете стройни и като ви погледне човек, всички да сте прави като свещ. …В сядането няма да бързате, няма да се надпреварвате. Всеки ще се старае да даде предимство, уважение и почитание на другите. …Когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втиквате между тях като клин. Ще застанете или отляво, или отдясно, или отпред, или отзад… Тези неща трябва да имате предвид. Те могат да ви се видят много малки, но Природата е толкова строга в тези малки работи! (43/стр. 14, 15)

Невидимият свят

Ангелът живее добър, красив живот, защото е крайно разумно същество. Ангелът обръща внимание на такива малки неща, които и най-досетливият човек не може да забележи. (25/стр. 103)

Когато един Ангел прави изчисления, той взима във внимание и най-малките неща, каквито математиците на Земята не могат да предвидят. Ония Ангели, които са създали Слънчевата система, са предвидили всички възможности при движението на планетите, всички изключения, всички вариации на движението и така са завършили своята работа.

(64/стр. 143, 144)

Казвам: Малките величини, незнайните работи са важни. Защо? Защото едни не ги знаят, а други ги знаят и работят с тях. Има безброй неща, които ние не знаем, а други ги знаят. Ето защо ония, които знаят незнайните за нас работи, те ни управляват. (64/стр. 183)

Когато говорим за Невидимия свят, вие разбирате свят, който няма никакви отношения към вас. Не, Невидимият свят е реален, той има отношения към вас. Той е Божественият свят, който се проявява и в най-малките неща на живота. Този свят ви упътва, той ви дава посока, направление. (60/стр. 162)

Като знаете това, стремете се… да се свързвате с Разумните и Напреднали същества, които са завършили развитието си на Земята. За най-малкото добро, което виждат в човека, те са готови да го възнаградят материално и морално. (94/стр. 181, 182)

Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на Разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на Разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. (42/стр. 212)

Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. (89/лек. 6: стр. 21)

4. Потънкости

Какво показва най-малкото изключение?

Първичната Причина, или Великото, Разумното Начало, Което е създало цялата Вселена, Което е наредило всичко в Живата Природа, е предвидило нещата, вследствие на което в тези наредби не може да се допусне никакво изключение. Там, дето се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен: в него не оперира само Бог, но и други някакви същества. (60/стр. 46)

Това, което Бог е създал, е съвършено. Понякога и Ангелите, които по отношение на хората са много учени, правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества. (60/стр. 46)

Като направите ред опити и наблюдения, само тогава можете да извадите някакво заключение. Едно трябва да знаете: във всички правила, които се отнасят до земния живот, все има малки изключения. Изключенията имат свои причини… (51/стр. 151)

В Божествените закони… няма абсолютно никакво изключение. Ето защо всеки трябва да се стреми към Божествения живот, в който няма никакво изключение. Докато живее в света на най-малките изключения, човек е вън от Божествения свят. И този свят не е лош, но ще знаете, че всеки момент той може да ви изненада с едно изключение, с което трябва да се справите. Някога едно изключение може да развали цялата работа. За пример купувате една хубава, доброкачествена свещ, за която плащате десет лева. Запалвате свещта, започвате да четете и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свещта започва да гасне. Защо? Фитилът на половината свещ е прекъснат. Палите една клечка кибрит, втора, трета, но свещта не гори… Едно изключение ви изненада: половината свещ била без фитил. (36/стр. 161, 162)

Следователно, когато искате да знаете живеете ли по Божествените закони, или не, вижте имате ли изключения в живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте в съгласие с абсолютните Божествени закони. (36/стр. 162)

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в които има най-малкото изключение, спадат към човешкия свят. Няма ли никакво изключение в тях, те се отнасят към Божествения свят. Всички несгоди, всички неуспехи в живота се дължат на изключенията, които са присъщи на човешкия свят. Като не взима това предвид, човек приема своя живот за Божествен, вследствие на което се натъква на ред противоречия и заблуждения. (36/стр. 162)

Кои са трудни и кои са лесни неща
в живота?

Не се стремете към великите работи в света! Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите. Такава планина сам можеш да я намериш… Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математически мястото на тази малка игла, да знаеш де е поставена, за да я намериш. Бог се занимава само с малките работи в света. Това е изкуството!

(24/лек. 1: стр. 23)

Някой казва: „Ходих на Витоша“. Ами намери ли онази, малката игла, на Витоша? Знание се изисква от вас, и то такова знание, че като тръгнеш, да намериш тази игла. Докато не научите изкуството да намирате иглите, …ще търсите големи работи и ще имате все страдания, но никога няма да имате щастие. (24/лек. 1: стр. 23, 24)

Най-малката работа във вашия живот е да намерите тази малка игла и като я намерите, ще разрешите всички задачи в живота си, ще разрешите един от най-великите закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голямата възможност в човешкия живот. И тъй, обръщам вниманието ви към най-малките неща в света. (24/лек. 1: стр. 24, 25)

…В една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда… Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече. Мъчно се правят малките работи!“. За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. (41/стр. 66, 67)

Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост, отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор. (41/стр. 67)

Питам: Кои са трудни и кои са лесни неща в живота? Малките работи в света са трудни, а големите работи са лесни, защото много хора заедно ги правят, а не отделният човек сам. (62/лек. 4: стр. 4)

Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.

(24/лек. 2: стр. 12)

Важните въпроси отнемат най-малко време. Малките въпроси са като циганските тръни – часове отнемат, докато се премахнат. Големият трън лесно се набутва, лесно се хваща с щипците, а речеш ли да хванеш малкия трън с щипците, той се откъсва. Него и с игла не можеш извади. Някои от вас мислят, че лесно се решават малките въпроси. Лъжат се, не е така. (17/лек. 29: стр. 9, 10)

Големите погрешки в света много по-лесно се изправят, отколкото малките. Когато кажем, че трябва да поправим малките погрешки, това подразбира, че трябва да се започне една сериозна работа. (17/лек. 29: стр. 10)

Микроскопическото добро и микроскопическото зло

Казвате: „Какво трябва да правим…?“. Две неща се искат от човека: да е в състояние да направи на някого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Бог обръща внимание само на онзи човек, който може да направи на някого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майстор.

(30/стр. 385)

За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроскопическото зло, ще приведа следните примери. Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му. За тази цел той се скрива зад едно дърво и го причаква с пълна пушка. В това време Бог внушава на една пчела да ужили разбойника в окото. Пчелата веднага изпълнила заповедта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цял се разтреперил и изпуснал пушката от ръката си. Разбойникът намислил да направи най-голямото зло, но му попречили. Пчелата е направила микроскопическо зло, с което е предотвратила да стане най-голямото зло. Малкото зло спира голямото. След това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях!“. Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати. (30/стр. 385, 386)

Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде добър. Прави са тези хора. Човек трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. За пример, ако човек чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика да се надуе малко езикът му да не говори лоши работи. Ако друг някой гледа лошо, отрицателно на нещата, нека дойде някой от вън да го жилне по окото да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човек може да направи. (30/стр. 387)

Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасят света. Нещастията и страданията на хората не са нищо друго освен микроскопическото зло, което спасява човечеството от голямото зло. (30/стр. 387)

Бог е дал на всеки човек очи да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен. Бог му е дал мозък да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки туй той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава къща. …За да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни. (30/стр. 387, 388)

Несъответствия

Физическият свят е твърд. Материята, от която е създаден, е твърда и се дели до безкрайност. Духовният свят е жидък, на вода мяза, воден е. Умственият свят е въздухообразен. Божественият свят– и той е твърд, но той е неделим. От него се образува голямото тяло, от физическия свят се образуват малките тела. Има едно подобие. Когато идваш да създадеш едно нещо, голямо, трябва да се хванеш за Божествения свят. Когато искаш да създадеш едно малко нещо, трябва да се хванеш за човешкия свят. Хората, когато създават малки работи, хващат се за Божественото; когато създават големите, хващат се за човешкото– не върви работата. (56/стр. 111)

Някой казва: „Аз имам желанието на ябълката“. Имаш ли такова желание, направи си някой голям джобур или някоя голяма къща и там посей семето. Ако имаш паничка, тя е добра само за някое малко растение. Създадеш ли желания, които не можеш да отхранваш, Природата ще те хване за ухото. …Страдате. Защо? Защото най-великите ви желания са посадени в малки панички. (17/лек. 30: стр. 8, 9)

Как ще обичаш? С коя любов– с минималната или с максималната? При минималната любов човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. Кога? Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно: когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения. (57/стр. 296, 297)

Мнозина мислят, че с малко вяра могат да имат големи постижения. Или с малки добродетели ще имат големи придобивки. Това е невъзможно. Малкият капитал води към малки приходи и разходи, големият капитал– към големи… (57/стр. 366, 367)

Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат, дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с Ангелите… Днес това е невъзможно… (70/стр. 171)

Непонятни неща

Онова, което знаеш, което е достъпно за твоя ум, то е онова– малкото, дребното, непонятното. То ще дойде до тебе. Малките неща идват до тебе, затова Бог се проявява в малкото в света.

(3/стр. 578, 579)

Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: „От мене човек няма да стане“. Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви.

(53/стр. 30)

И тъй, трудът е движение нагоре към Бога… Като слизаш надолу, пак да разбереш, че се движиш към Бога, защото Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство… Бог действа там, дето не се забелязва никакъв живот. Развийте вашето съзнание така, че в най-малките неща да схващате Божествените прояви.

(26/стр. 35)

На човека е дадено да разбере Бога като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. (45/стр. 54)

…Ние не знаем доде достига пределът на най-малките величини и доде – пределът на най-големите величини. Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат да проникнат в техните предели. Толкова необятни са тия два полюса– великото малко и великото голямо! (60/стр. 21)

Няма по-велико нещо от Любовта и няма по-малко нещо от Любовта. Най-дребното нещо е Любовта, но и най-велика е тя. С нищо не може да се сравни. Тя е и толкоз дребна, че с нищо не можеш да я сравниш, и толкоз голяма, че с нищо пак не можеш да я сравниш. Туй, което не може да го сравниш, е непонятно. (6/стр. 396)

Който не е опитал силата на Любовта, мисли, че може да постъпва с нея, както разбира. Обаче опита ли силата , той вижда, че няма по-велика, по-мощна сила от Любовта. Външно тя изглежда слаба, малка, немощна, но докоснеш ли се до нея, тя върши такива чудеса, каквито никой учен или философ не може да направи… Любовта има две страни: разгледана от една страна, тя е толкова малка, че и с микроскоп не можете да я видите; разгледана от друга страна, тя е толкова велика, че обхваща силите и възможностите на целия свят. Искате ли да представите Любовта графически, ще я представите във вид на две величини: безкрайно малка и безкрайно голяма. (81/стр. 258, 259)

„Много неща научихме, но Любовта изгубихме.“ Не сте изгубили Любовта. Тя има свойството да се смалява и разширява. В случая тя се е смалила толкова много, че се е скрила в сърцата ви. Вие страдате, защото я търсите отвън. (49/стр. 146)

…В живота трябва да има нещо непонятно, т.е. непостижимо. В живота съществуват две противоположности: малкото и голямото, т.е. Цялото. Малкото никога не може да обхване голямото, т.е. Цялото. За малкото това е невъзможно, затова в него има вечен стремеж към Цялото, стремеж да се учи. Малкото винаги се учи. (38/стр. 84)

Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото, ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини. Сега ще ви запитам: Разбрахте ли тази работа, или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. (51/стр. 89)

5. Закони на малкото и голямото

Изучаване на малкото

Казвам: Великото благо в света седи в изучаване [на] малките неща… (24/лек. 4: стр. 14)

Сега се твори нов свят. Този свят е проектиран в пространството като върху платно. За да го разбере, човек трябва да се вглъби в себе си. За тази цел той трябва да започне да изучава малките величини. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят малки величини, които човек съзнателно трябва да изучава. Дойде ли една светла мисъл в ума ви, вижте как се е родила, какъв е произходът и т.н. Дойде ли едно благородно чувство в сърцето ви, намерете неговия произход. (31/стр. 51)

Ако човек не може да познае Бога в себе си, в своя живот, и отвън няма да Го познае. Ако не може да Го познае в малкото, в голямото още по-мъчно може да Го познае. Истинският живот започва с изучаване на малките величини. (90/стр. 20)

За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота. (17/лек. 20: стр. 4)

Застанете в положението на учен човек, изследвайте живота във всяка негова стъпка, в най-малките му прояви; изследвайте светлината стъпка по стъпка в най-слабите прояви; изследвайте Любовта стъпка по стъпка в красивите прояви.

(94/стр. 119)

Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на живота.

(10/стр. 72)

Като говорим за благата, които Природата предлага на човека, ние не разбираме само ония блага, които поддържат неговия организъм, но имаме предвид всички блага, които му помагат да върви напред в пътя си. Някой човек върви по полето измъчен, обезсърчен, не може да реши задачата си. По едно време той вижда пред себе си едно жълто цвете и се чуди защо се изпречило на пътя му. Много просто. Жълтото цвете иска да му каже, че той може да реши задачата си с мисъл. Като мисли право, лесно ще реши задачата си. По-нагоре вижда едно синьо цвете. Още по-нагоре – червено цвете. Синьото цвете му казва, че за да реши задачата си правилно, той трябва да има вяра. Червеното цвете му казва, че той се нуждае не само от мисъл и вяра, но и от Любов. Дребни, малки величини са цветята, но вие не трябва да ги пренебрегвате. Те представят език на Природата, който трябва да изучавате. Колкото да сте учени, не пренебрегвайте малките величини. (27/стр. 68)

Всяка външна форма в Природата представя частица от целокупния живот. Иска ли да изучи целокупния живот, човек трябва да се интересува от всички форми на живота, колкото малки и да са те.

(22/стр. 368)

…В най-малките неща Бог е вложил известно съдържание, но хората не разбират. (7/стр. 129)

Ние не разбираме малките работи в света, големите работи как ще разберем? (2/стр. 330)

Колкото по-голяма е бързината, с която човек се движи, толкова по-малко вижда предметите. За неговия поглед са достъпни само най-едрите и големи предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малките и дребни предмети стават достъпни за неговия поглед. (21/стр. 149)

За да разберете далечните, отвлечените неща, вие трябва да изучите и най-малките буболечици на Земята. Ще кажете, че днес тези буболечици не ви интересуват. Ако днес не ви интересуват, в бъдеще ще ви интересуват и ще ви потрябват. (11/стр. 27)

Големите работи се гледат отдалеч,
а малките – отблизо

…Слънцето е един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Защо го е турила Природата на такова голямо разстояние? Големите работи Природата ги прави малки, за да бъдат достъпни за нашия малък ум. (6/стр. 435)

Някой казва: „Чуден е Господ. Колко е малко Слънцето, а цялата Земя огрява!“. А това, малкото Слънце аз го увеличавам. Аз смятам, смятам и увеличавам, и намирам, че това, малкото Слънце, е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от Земята, но е на толкоз далечно разстояние, че се гледа малко. Но не е така малко. То е голямо. Господ… големите работи ги прави малки, а малките – големи. (8/стр. 272)

Звездите… Ще кажете, че те са далеч от вас. Наистина големите работи се гледат отдалеч, а малките – отблизо. Ако малките, дребните неща гледате отдалеч, нищо няма да видите. Малките неща ще гледате отблизо и под микроскоп… Ако големите неща гледате отблизо, пак нищо няма да видите. Следователно големите неща ще гледате отдалеч, а не отблизо. Любовта, обичта отде ще я гледате: отблизо или отдалеч? За да отговорите на този въпрос, първо трябва да определите към кои неща спада Любовта: към големите или към малките. Съществува следният закон: Всеки предмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас. …Противоречията в живота се дължат на факта, че човек нарушава онова разстояние, което съществува между него и любимия му предмет… Любовта изключва всякаква близост, всякакво прегръщане.

(36/стр. 306, 307)

Цялото се познава отдалеч, а частите – отблизо. Понякога вие искате да изучите Цялото отблизо и се приближавате към него. Цялото по никой начин не може да се изучи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучават само частите. И тогава, като се приближите към частите, една от тях ще хвърли сянка пред очите ви и вие ще видите само нея. Тази малка част обаче не представя Цялото. (37/стр. 25)

Малката дроб става голямо цяло число

Вземете например десетичната дроб 0,00009. Колко е това число? (Девет стохилядни.) Допуснете, че това число представлява една микроскопическа погрешка, която сте направили в живота си. Ако разгледате това число от другата страна, ще имате едно голямо число, а именно 90000. Какво показва това? Че доброто и злото, колкото и да са малки, се увеличават. Когато замисляте едно малко добро или малко зло, те представляват една малка десетична дроб. Щом пристъпвате към реализирането им, те постепенно се увеличават и стават големи цели числа. Понякога злото и доброто са големи, но докато се замислят още, те са дробни числа; щом се реализират, стават цели числа. Затова и ние често казваме, че малките погрешки и малките добрини се обръщат от малки десетични дроби в големи цели числа. Ето защо хубаво е човек да увеличава броя на своите микроскопически добрини! Те се увеличават и образуват големи цели числа. Като се увеличават постепенно добродетелите в човека, те образуват онази сила, която е необходима за неговото пълно развитие. (4/стр. 26)

„Защо трябва да любим?“ Без Любов животът не може да съществува. „Защо трябва да бъдем мъдри?“ За да дойде Светлината. „Защо трябва да обичаме Истината?“ За да имаме простор, широчина, свобода в живота. „Защо трябва да обичаме Правдата?“ За да имаме равновесие. Равновесие трябва да имаме в този свят! Като ви казвам тия неща, не мислете, че може да ги придобиете в един ден. Това трябва да бъде задача в живота ви, която да се стремите от тази година нататък да реализирате. Щом я реализирате, десетичната дроб 0,00009 ще се превърне в числото 90000. (4/стр. 35, 36)