Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА
Варна, 2016 г.
ПРЕДГОВОР
В малкото израства Силата на Бога.
Малкото е портал, вход на Божията Сила.
В малкото е скрито невидимо голямо.
Точката може да стане река, море, океан, стихия.
Точката е голяма сила, голяма събраност и уединеност.
Точката е величието на една пределна краткост.
В точката на смирението и молитвата Бог може да влезе. Тази точка е целител, събирател на силата.
Скромността е пътуване към точката, но тя още не е точка. Смирението е точката.
Точката е малък, скрит, дълбинен духовен свят.
Ако сме верни в малкото, ще станем неуловими.
Малкото е велика необятност.
Точката е гост от Безкрая.
Атомът е скрит, таен свят. Той си има своя будност.
Мигът е малък, но в него може да се зароди голяма Тайна.
Ако си верен в малкото, то ще те заведе при Бога. Ако не си верен в малкото, Бог ще те заобиколи.
В малкото е скрит диамант, особен звук, но това изисква ново чуващо ухо.
Малкото се развива, голямото се разпада. Малкото е безпределно, голямото е с предел.
Малкото изисква непрекъсната бдителност.
Малкото е тайният вход на Бога.
Достатъчно е само една дума да ти каже Бог – тя е повече от света, тя е повече от злато и накрая тя е повече от живота.
Малка е думата Божия, но тя е от друго време, тя е Светилище в твоята Тишина.
В малкото има Крила на Орел.
Малкото е Древен Майстор – то извайва голямото.
Малкото е скрита същност дори когато е видимо.
Точката първо е слязъл Дух, а после е видимост.
Точката е звук на Безмълвието.
Ако съумееш да достигнеш до определено ниво на точката, твоят слух ще може да улавя скритата Божия Мъдрост.
Всичко расте от малкото. Голямото не расте.
Атомът е строго организирано, потайно вътрешно същество.
Вътре в атома има армия от сила.
Малкото е сгъстена Истина, а голямото е разредена.
Когато Духът се е сгъстил, той е станал точка.
Овладееш ли малкото, овладял си стихия.
Малкото е Древният Път – Пътят на Овладяването. Голямото е пътят на света – пътят на рушението.
Само Бог владее малкото и голямото. В малкото е Безкраен, в голямото е Неизречен. В малкото е силен, в голямото е грандиозен. В малкото е скрит, в голямото е невидим.
Ако злото познаеше малкото, щеше да се преобрази и щеше да ходи с разумност.
Малкото е невидим мост към Светилище Незнайно.
Малкото е велико, защото е близо до Нищото. В Нищото всичко расте и се развива.
Смирението е малкост, гордостта е голямост. В смирението Бог тържествува, а гордостта всякога бива сломена, за да бъде спасен човекът, защото гордостта е водовъртеж.
Една малка усмивка, слязла от Бога, може да ти разкрие Вечния Път.
Малкото е Майстор на Правилността. То е Познавач на Духа. То е ръка на вятъра, служител на огъня, глас на яснотата. Наричаме го „Древно изкуство“.
АУМ
Елеазар Хараш
Януари, 2016 г.
I. ЗНАЧИМОСТТА НА МАЛКОТО
1. Малките неща
Създават и съставят света
Нашият свят е създаден от малки величини.
(книга 1/лек. 10: стр. 4)
Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (65/стр. 238, 239)
Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки.
(36/стр. 185)
Искате ли да постигнете своя идеал, занимавайте се с най-малките величини, от които Бог е създал света. (79/стр. 283)
Тогава хората питат: „С какво се занимава Господ?“. С малките работи. И действително целият свят е свят само от дроби. Като погледнете света от единия край до другия, всичко е все дроби.
(89/лек. 1: стр. 13)
…Цялото Битие се изразява в съвкупността на малките работи. (25/стр. 122)
Малките неща
Съграждат всичко в живота
Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. (55/стр. 169)
Животът седи в малките неща. Бог като живот може да се прояви у нас, но Бог като Любов във всичката Своя пълнота сега не може да се прояви у нас… (17/лек. 8: стр. 18)
Човешкият живот представя верига от малки опити, от наредби, дадени от Природата. (69/стр. 151)
Помнете: Всяка дълбока философска мисъл е дебело въже, което е направено от множество тънки нишки. Не са маловажни и тънките нишки. И всяка философска система е създадена от много тънки, малки мисли като нишките на въжето, като мънистата на гердана. Не може да разбереш цялата система, ако не разбираш отделните мисли, които я съставят. (18/стр. 189)
Съвременните хора не са в състояние още да разберат учения човек, който е посветил цели 20–30 години от своя живот в труд, усилие и постоянство, за да изнесе пред света един факт от живата Природа. Цялата наука е съградена от безброй малки факти, малки скъпоценни камъчета.
(25/стр. 107, 108)
Малките неща
Слагат начало на цялото развитие
И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на Вселената.
(9/стр. 101)
И всичкото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. …Първо е слабото, малкото семенце, а после– грамадният дъб. Но ако не бе започнало семенцето, тогава и дъбът не би свършил нищо. (91/стр. 131)
Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: Човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. (51/стр. 196)
Значи, в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от великото към малкото. (51/стр. 196)
Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. (51/стр. 196)
…Великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. (51/стр. 197)
…В Природата е така. Нещата от малките неща започват. Едно дете, което влиза в утробата на майка си, много малко влиза то вътре; а после… туй дете почне да расте. Сега разсъжденията, езика и тия образи, които ви давам, вие ще им дадете друго тълкувание. Малък трябва да влезеш, но трябва да се събуди твоят ум, трябва да се събуди твоето сърце и трябва да се събуди твоята душа, за да можеш да растеш. От малкото Бог ще извади голямото.
(2/стр. 559)
В детето се крие малка сила, която в големия може да се развие. Тогава именно вие ще бъдете това, което сте сега, и плюс нещо. Този плюс именно представя Новото. (3/стр. 70)
Виждам го, не може да рисува, ще му кажа: „В една година отгоре ще нарисуваш една хубава картина. Ако не можеш да нарисуваш тази картина, и аз няма да ти разкрия нищо. Ако ти можеш да нарисуваш тази картина, и аз мога да ти доверя, да ти разкрия нещо“… Туй са ред малки задачи, от които зависи цялото ваше бъдещо развитие. (1/лек. 24: стр. 10)
Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. (2/стр. 25)
От човека се изисква всеки ден да реализира поне най-малкото нещо, да задоволи най-малкия копнеж на душата си, за да могат неговото сърце и неговият ум да се развиват правилно… (44/стр. 107, 108)
Малките неща
Образуват великите работи
…Когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. (88/лек. 15: стр. 14)
Малките мисли създават велики работи. Малките чувства, малките подтици, малките усилия, проникнати от Разумността, развиват велика деятелност. (69/стр. 263)
Всяка велика мисъл е създадена от малки подтици. Малките желания и подтици, които човек поддържа в себе си, след време раждат някаква велика идея. (31/стр. 390)
Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. (66/стр. 46)
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. (44/стр. 19, 20)
Богатият трябва да дава повече, а сиромахът– по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят обаче законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. (76/стр. 33, 34)
Когато Бог работи, от малките неща Той може да изкара велики работи. (72/стр. 178)
Малките неща
Осмислят живота
Смисълът на живота седи в малките работи.
(1/лек. 24: стр. 4)
…Човешката Любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък Пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. (20/стр. 209)
Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия Създател на Вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят. (21/стр. 170)
…Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя нова Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. (41/стр. 228)
Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико човек пропуща малките неща, които всъщност ще го ползват най-много. (94/стр. 68)
Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота“. В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл; няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е Новото вече. (6/стр. 633)
Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. (37/стр. 18)
Направи една малка промяна… Колкото и да е малка промяната, тя ще осмисли живота ти. (46/стр. 120)
Малките неща
Носят Истината
За да разрешавате въпросите правилно, не се заблуждавайте от външния вид на нещата. За пример едно дете, макар и малко, може да ви каже по-умни неща и от възрастните. (36/стр. 314)
Туй дете, макар и малко, казва ти нещо, слушай го. Ти ще му бъдеш признателен и ще кажеш: „Едно дете ми казва Истината, аз ще го слушам“.
(1/лек. 27: стр. 25)
Аз гледах един дядо, казва на внучето си: „Я, дядовото, ми кажи каква беше тази буква“… А някой голям, горделив човек казва: „Този, малкият ли ще ме учи?“. Какво има в това; стига да добиеш знание, нека те учат и децата. Смирение ви трябва! Туй малко дете на Земята е един голям Ангел в малка форма, то е по-старо от дядото. (24/лек. 9: стр. 27, 28)
Казвам: Ако е въпрос да ви се каже Истината, вие трябва да я приемете… и от деца, и от възрастни, и от прости, и от учени – безразлично от кого. Някой казва: „Как, от дете да слушам Истината!“. Чудно нещо! Ако си жаден и видиш на пътя си едно малко чучурче, от което тече вода, няма ли да коленичиш и да пиеш от тази вода? Ще пиеш, разбира се. След това няма ли да благодариш на Бога за тази чиста хубава вода, макар че тече от малко чучурче?
(34/стр. 21)
Често малките неща носят големи блага в живота на човека. Един философ изпаднал в голямо отчаяние, разочаровал се нещо, вследствие на което изгубил смисъла на живота. Един ден, както вървял по улиците с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захвърлена на земята; навел се да я дигне и забелязал, че има нещо написано на нея. Изчистил я от праха и прочел: „Бог е Любов. Той толкова възлюби света, че пожертва за него Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До това време този философ се занимавал с големи работи, не обръщал внимание на дребните неща и никога не поглеждал към земята. Сега обаче, като намерил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете, написани на нея, и казал: „Толкова време вече, [от]как търся Истината, и трябваше да я намеря в тази малка захвърлена и опрашена книжка“. Той взел книжката със себе си и я турил в рамка. От този ден той променил живота си, като казал: „Щом Бог е Любов, има смисъл да се живее!“. (5/стр. 66, 67)
„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ …Сега този стих остава само като един малък пасаж от този жив език на Природата. Но в този малък пасаж има дълбок смисъл…
(20/стр. 473, 474)
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Защо? Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща… са най-важни за човека. Те носят Истината в себе си. (55/стр. 167)
Вземете за пример колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
(17/лек. 2: стр. 19, 20)
Малките неща
Имат най-голямо съдържание и значение
Най-малките наглед работи, на които отдаваме най-малко значение, имат най-голямо съдържание в себе си. (9/стр. 115)
…Привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. (95/стр. 291)
Ние трябва да се интересуваме от малките неща. Казвам на младите: Малкото, нищожното в света – в него е скрито великото, благородното. Ако търсиш великото, ще го намериш в малкото.
(18/стр. 180)
Едно трябва да се знае: малките наглед неща са в действителност велики. Хората обръщат внимание на големите работи, а Бог– на малките. Не мисли, че ще бъдеш угоден на Бога, ако направиш голяма къща, училище, черква и други подобни. Ако се отвикнеш да плюеш на земята, ти ще бъдеш по-угоден на Бога, отколкото с големите добрини, които си направил. (57/стр. 234)
От вас се изисква едно вътрешно подбуждение към Великата Божия Любов да започнете работа над себе си. Това е един от най-малките подвизи, но същевременно и от най-великите. Най-красивото нещо е човек да работи над себе си.
(24/лек. 30: стр. 88, 89)
Това, което задоволява човека вътрешно, не е голямото, не е и многото. То е малкото, …но в него се крие нещо велико, неизразимо. (79/стр. 188)
…Бога. Щом отправиш Любовта си към Него, ще почувстваш тази вътрешна светлина… Тогава и най-малките неща в живота ти ще се осмислят и няма да представляват дреболии за тебе. Във всяка дреболия в живота си ще виждаш една Божествена мисъл. (24/лек. 5: стр. 25, 26)
Малките неща
Струват повече от всичко
…Едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света. Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на Земята. (21/стр. 89)
Най-малкият проблясък на Любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. (75/стр. 120)
Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги; където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм.
(17/лек. 35: стр. 14, 15)
…Ако аз се спра да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба да дам една чашка водица, това е велико дело– то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. (87/стр. 217)
Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет; една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. (46/стр. 38)
В Америка имало един богаташ, който имал хиляда милиарди. Можете ли да си представите колко злато са хиляда милиарди? Този човек усеща ли благото на това богатство? Не. Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма радост в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без да ги усетя, без да вземе моето съзнание участие в припечелването им“. Следователно този ден, в който сме се събрали да подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя. (41/стр. 37, 38)
Малките неща
Съставляват истинското богатство
Не е в многото, в малкото е скрито богатството.
(15/стр. 120)
Използвайте малките блага, които всеки ден получавате. В малките блага се крият големи вътрешни богатства. (69/стр. 144)
Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш.
(17/лек. 32: стр. 5)
В дадения случай, което разбираш, то е Божественото, което можеш да приложиш. Една малка мисъл, която разбираш, то е богатството. (14/стр. 382)
Ще се откажеш от несъщественото и ще живееш със същественото. Богатите имат злато, къщи, но тяхното богатство не дава плод. Ти имаш малки, дребни семенца, но те ще дадат изобилно плод. Бъдещето е в твои ръце. (64/стр. 278)
Кажеш ли, че Бог не се занимава с тебе, малката мушица, ти не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа той ще свърши по-велика работа, отколкото големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер.
(45/стр. 23, 24)
Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. За предпочитане е да бъдеш добродетелен, истинолюбив, отколкото да си цар.
(46/стр. 286)
Малките неща
Уреждат живота
Казвам: Елементарни работи… Елементарна работа, но какво съдържа, е непонятно. Казваш: „Елементарна работа“ и вървиш. Първичното, малкото [е] същевременно много важна работа. За пример елементарна работа, една маловажна работа: една малка игличка имате, но тази, малката игличка в дадения случай може да свърши работа. Ако се е разшила дрехата или се е скъсала, тази, малката игличка ще свърши работата. Може да имате един гвоздей, някой скъпоценен камък, пръстен с диамант, скъпоценен, но [с него] не може да зашиете дрехата. А иглата, която няма никаква цена, свършва тази работа. (2/стр. 255)
Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. (9/стр. 101)
Вижте например какво върши човешкият език в света. Най-хубавите работи са казани все с този малък орган. Спасението на света зависи също така от този малък орган. Започне ли да се движи този орган, колкото малък да е, той върши велики работи. Той смекчава, укротява, урежда ред работи.
(79/стр. 280)
Малките неща
Растат и се увеличават
…Вижте какъв е законът: Големите работи не могат да станат по-големи. Големите работи може само да се смалят, малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат. Малкото има свойството да се увеличава, голямото има свойството да се смалява. (93/стр. 235)
Хората, които търсят големите работи, мислят, че големи ще станат. Добрият не може да стане по-добър, той трябва да се смалява вече. Който намери малкото в този Божествен път на нещата– всички неща се увеличават. (93/стр. 235)
…Малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката любов расте и се разширява, а голямата се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голямото. Следователно не търсете големи неща– голямо богатство, голяма любов, голямо добро. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото. (78/стр. 302, 303)
Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. (36/стр. 4)
За човека при сегашния порядък на живота е полезно малкото, което расте. Голямото има отношение към друг порядък на нещата. (78/стр. 303)
Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растат, вървят по пътя на еволюцията. (78/стр. 303)
…Не казвай, че от тебе няма да стане човек. Ти обиждаш и Провидението, и Природата. Днес си малък, след време ще бъдеш голям. (48/стр. 255)
Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смята, че се появява на хоризонта малко светлина, после тази светлина се увеличава, увеличава, докато най-после по обяд дойде най-ярката светлина. (17/лек. 19: стр. 12)
Ти трябва да впрегнеш разумната енергия в себе си на работа… Нервната енергия е разумна енергия. Тя постоянно се увеличава, както се увеличава светлината на Слънцето. Тя върви от малкото към голямото, постепенно се усилва. (3/стр. 306)
Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.
(32/стр. 129)
Помнете: Малките неща в Природата растат и стават големи. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всяка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума или в сърцето на човека, не е важно– тя всякога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голямо. (78/стр. 251)
Нищо в Природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползват. (74/стр. 51)
Малките неща
Раждат големите неща
„Не презирайте тия, малките!“ – ще ви обясня смисъла, който е скрит в тия думи. Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него. Синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът?“ – попитал след това бащата. „Нищо особено – малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго?“. „Нищо.“ „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ (9/стр. 102)
…Казвате: „Муха е това. Житно зърно е това. Малко желъдче е това“. По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям стогодишен дъб. (36/стр. 184)
Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчена семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчената семка е станала органическа промяна. (57/стр. 146)
Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голямо и в края на краищата да даде плод. За пример малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъфти, връзва плод, който узрява, и се жертва за другите същества. Същото става с животните и с човека. От малки, дребни същества те растат, стават големи разумни същества, които един ден ще се пожертват за Възвишените същества. (61/стр. 198, 199)
Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“ и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. (9/стр. 102)
…Някой път верующите казват: „Аз съм нищожен човек, нищо не може да стана, Бог не мисли за мене“. Вземете пример от ябълчената семка! Тя казва ли, че „аз съм нищожна“? Тя казва: „Ти ме посей и не гледай, че днес съм толкова малка. Един ден ще стана много голяма“. Казваш: „А, такава малка!“. „Да, ти днес ме посей, че ще видиш какво се крие в мене!“ (89/лек. 9: стр. 19)
Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране…
(3/стр. 10)
Жена или мъж, това е същество, което ражда, както раждат земята и дърветата. Когато посадите нещо в земята, след време от нея излиза малко растение, което се развива, става голямо дърво, способно да ражда, да дава плодове. (11/стр. 200)
Малките неща
Съдържат силата в света
Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. (9/стр. 102, 103)
Мощното, великото в човека е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни; тия движения са в състояние да подтикват целия свят да върви напред. (25/стр. 272)
Сега мислете върху идеята: малките желания крият в себе си големи блага. Силата на огъня е в кибритената клечка. От малкото пламъче се разгаря голям огън. (69/стр. 263)
Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него. Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава. Силата на дадено желание не седи в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека. Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава. Значи, силата на всички неща не седи в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам Свещен огън. (79/стр. 179)
Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно… Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш да мислиш. Какво може да произведе една искра? …Тази искра може да запали цялата Земя, ако се дадат условия. Значи, тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй, житеното зърно, дадете условия, то след време има магическа сила. Казвам: Малкото в нас е, което е живо! (80/стр. 287)
И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно: Бог да живее в нас и ние – в Бога, този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща, това са силните неща. (41/стр. 19)
Големите неща в света не са силни. Силни са малките неща. Големите неща са за проявление в света, за да се виждат, понеже на далечни пространства са… (3/стр. 578)
Големите прояви на Любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките величини съдържат голяма сила, големи възможности. За пример за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човек. Работата, която житното зърно свършва за една година – покълване, растене, цъфтене и връзване – човек може да свърши за сто години. (27/стр. 100)
Какво представя житното зърно? Най-малката любовна дума, която крие в себе си мощ и сила. Иди при един богат умираещ човек и му кажи с Вяра и Любов само две думи: „Ще оздравееш!“. Той ще чуе думите ти и ако оздравее, никога няма да те забрави. (67/стр. 89)
Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. …Има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него. Казват: „Какво било, че казал една дума!“. Една дума е като един малък зародиш. Но тази дума има динамичност в себе си. (8/стр. 208)
…Езикът е механически инструмент, но кажеш ли една дума с него, можеш да запалиш целия свят. Малък е езикът, но чудеса прави. (18/стр. 236)
Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: „Защо ми е тази малка идея?“. Според мене малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек в Ангелските светове, толкова по-добре разбира де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по-силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. (47/стр. 16, 17)
Физическите, материалните идеи са по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, Ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. (47/стр. 17)
Много хора мислят, че като натрупат повече материя в себе си, като направят тялото си по-голямо, с повече мазнини, ще имат повече живот. Животът не се заключава в многото, но в малкото… Ако сравним по тегло тялото на един съвременен човек с тялото на един Ангел, ще видим, че от тялото на човека могат да се направят най-малко хиляда Ангели. Обаче Ангелът със своето малко тяло е толкова мощен, че може да носи цялото човечество на гърба си, когато човекът едва може себе си да носи. Човек едва ли може да дигне 100 килограма на ръката си, когато един Ангел може да дигне един милиард хора на ръката си. (53/стр. 61)
Малките неща
Крият в себе си големи възможности
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности. (92/стр. 52)
Който е доволен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото искате ли големи постижения, не пренебрегвайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. (90/стр. 262)
…Във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият.
(84/стр. 72)
И тъй, когато разбере малкия живот в себе си, човек може да разбере и големия. Колкото и да е малък този живот, той крие в себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда големи резултати. Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. (90/стр. 64)
…Всяка малка частица от живота съдържа грамадна енергия и ако ние живеем по Божия закон, по закона на Любовта, тази сила ще може да се развие. (88/лек. 33: стр. 14)
Ние трябва да знаем, че малките неща могат да се разрастват. Вземете например, ако всеки житен клас дава по 30 зрънца, в продължение на 15–20 години той може да се развие толкова, че да покрие цялата Земя. Кога? Ако се дадат благоприятни условия на това житно зърно, то ще бъде в сила да изхрани цялата Земя. Тази възможност е вложена в самото житно зърно. Следователно, ако човек има в себе си такава малка сила, каквато има в житното зърно, след 5–10 години тя ще се развие в такава грамадна енергия, че той ще може да разполага с големи богатства, каквито Земята има. (53/стр. 254)
Ако при един 200-годишен дъб или при един 200-годишен орех посадите един малък орех, който едва сега се показва над почвата, питам: каква разлика има между големия и малкия орех? Този малък орех след 200 години ще бъде като големия. Вие ще се радвате на възможността, която е скрита в душата ви, да растете. (41/стр. 153)
Малките неща
Произвеждат големи резултати
По отношение на Вселената човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия. (10/стр. 247, 248)
Ако всяка сутрин в продължение на две-три години човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. (81/стр. 41)
…Всеки Божествен подтик, колкото малък да е, вложен в обращение, след време дава грамадни резултати. Следователно вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка да получите след време ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. (82/стр. 100)
Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки, дадени под сложна лихва в Името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година. Той изчислил, че се получава едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Математикът продължил по-нататък изчисленията си. Според него Земята тежи 5875 секстилиона килограма. Ако беше направена от злато, Земята щеше да тежи три и половина пъти повече от сегашното си тегло, т.е. 20562 секстилиона килограма. Теглото в злато, изчислено в пари, възлиза на два милиарда по два милиарда английски стерлинги. Стойността на цялата Земя пак не може да се сравни със сумата, получена от петте стотинки, дадени в Името на Христа. Значи, цената на цялата Земя би могла да изплати само една част от капитала, получен от петте стотинки. Ако всяка минута падаше от небето по едно златно кълбо, голямо като Земята, нужни са 4900 милиона кълба в продължение на 9300 години, за да се изплати сумата, до която е достигнал капиталът от петте стотинки. „Как е възможно това?“ Възможно е. Математиците… са дошли до заключението: малките причини произвеждат големи последствия. (59/стр. 72, 73)
Често малките неща произвеждат по-големи резултати от големите. (16/стр. 287)
„Как да се лекуваме?“ Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите какви чудеса стават с малките дози. Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. (57/стр. 237)
Малките неща
Изявяват Божественото
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния или чрез простия и чрез учения.
(68/стр. 124)
Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, колкото малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи Новия живот. (32/стр. 207)
Казвам: Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки.
(74/стр. 271)
Вие трябва да бъдете доволни от най-малкото, защото в него се крият условия за голямото. В малкото се крие Божественото, което е носител на красивото в живота. (74/стр. 211)
Ако в малкото не виждате Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие и в малката стъпка, в малкото движение. (48/стр. 14, 15)
Нямам нищо против големите работи, те са човешки. Малките работи са Божествени. Следователно досега изучаваме човешкия свят. От сега нататък ще изучаваме Божествения свят. (93/стр. 241)
Малките неща
Съграждат човешкия характер
…Дойде ви една Божествена мисъл, но толкова скромна по външен вид, че вие намирате, че тя не заслужава да употребите време за нейното реализиране, и казвате: „Не е време сега за реализирането на тази мисъл“. Казвам: Ако вие се заемете с реализиране на тия малки, скромни мисли, за в бъдеще те ще създадат велики характери. Малките Божествени мисли създават характера на човека, а не големите, грандиозните. (73/стр. 187)
Пазете едно правило. Всякога човек, щом реши да мисли правилно, всеки ден да казва: „Искам да мисля правилно“. Всеки ден внасяйте нова струя. Казвайте: „Искам да чувствам правилно“. …Ще имате едно малко, микроскопическо постижение. Тия, безбройните малки корекции, образуват дебелите въжета на човешкия характер. (83/стр. 80)
…Поддържайте навсякъде морала „от мен да мине“. Пазарили сте един работник с 50 лева надница. Като му плащате, дайте му 51 лева– от вас да мине. Някой ви дължи 50 лева, но не му достига един лев, дава ви 49 лева– от вас да мине. Всеки най-малък придатък към нещата служи за съграждане на нещо добро, красиво в човешкия характер.
(75/стр. 252, 253)
В живота малките постъпки са, които дават тон на човешкия характер. (14/стр. 431)
Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях човек може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Кой оставил този камък всред пътя? Защо никой не го е отместил и т.н.? Няма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си.
(52/стр. 44)
И тъй, турете в ума си мисълта да си създадете правилен нос и красиво ухо. Лесно не се изправя ухото. Който може да внесе най-малкото подобрение на ухото си, той минава за гениален човек. Най-малката линия да измените, това внася подобрение във вашия характер. (46/стр. 148)
Малките неща
Носят щастието на човека
…Най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. (17/лек. 17: стр. 17)
Казвам: Мислете за Любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото има`не. Не е така… Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки.
(54/стр. 69)
Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема от вън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не седи в красотата, в силата, в богатството. (79/стр. 272)
Природата учи човека на това да вярва и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко. В даден случай човек се нуждае от малко. (3/стр. 416)
Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. (43/стр. 156)
…Всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото Съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н. Всеки, който разбира това нещо, …той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога. От този момент той е щастлив човек, защото настава обрат в неговата съдба. Направите ли най-малък контакт с Бога, вие изведнъж ще обърнете цял лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога и кармата ви ще се смекчи.
(62/лек. 7: стр. 20, 21)
„Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?“. Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
(6/стр. 497)
Малките неща
Повдигат и спасяват човека
Малките работи са, които ще ни повдигнат в света. Туй трябва да бъде като основа… (93/стр. 241)
Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. (24/лек. 15: стр. 31)
Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. (95/стр. 357)
Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност да постигне това, което желае. (10/стр. 15, 16)
И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (95/стр. 289)
Тази мисъл, това чувство – в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един Ангел. В това днес слабо чувство утре ще влезе един Херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. Следователно ние с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите действия създаваме материал, от който бъдещият свят може да живее.
(20/стр. 205)
Ученикът трябва да обръща внимание и на най-малките неща. Малките постъпки повдигат човека. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче той ще бъде доволен от себе си. Великият човек се познава в малките работи. (52/стр. 43, 44)
Какво представя Любовта? Велика, мощна сила е Любовта. Внесете ли най-малкия подтик на Любовта в душата на човека, той коренно ще се преобрази. (77/стр. 120)
Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състояние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голямото е достояние за малцина. (30/стр. 24)
Сега ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувства и постъпки… са малките Ангели, които слизат на Земята да спасяват хората. (79/стр. 274)
Понякога един малък порив или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човека от голямо нещастие. (79/стр. 269)
Най-малката Вяра в Божественото е в състояние да предизвика голяма вътрешна промяна в човека, вследствие на което всички негови мъчнотии и страдания постепенно започват да изчезват.
(82/стр. 137)
Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието Си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с Любов и Разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания… (82/стр. 96)
Постиженията в живота са резултат на малките дарби, с които човек разполага. (30/стр. 162)
И тъй, искате ли да се развивате правилно, използвайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете в обращение и най-малкия капитал, който ви е даден. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бъдеще. (68/стр. 20)
Малките неща
Благославят се
Не е въпрос в голямото богатство, нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посее едно житно зърно при добри условия и да има търпение да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал.
(90/стр. 370)
Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото.
(10/стр. 74)
…Иска се светъл ум, благородно сърце и силна воля. Докато придобиете тези качества, работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя. (70/стр. 293)
Вие сте пътници, не ви трябва много товар. Ще носите на гърба си раница с провизии само за един ден. Малкото се благославя. (39/стр. 371)
Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. (52/стр. 161, 162)
Човек не може да тури цяла ябълка в устата си, ще тури само една хапка. В момента една хапка ти трябва. Втория момент – втора хапка. Важно е хапката да иде редовно и навреме. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане пред голямото, което иде изведнъж.
(39/стр. 262)
Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта – по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип. (18/стр. 213)
…Ако ние имаме търпение, Бог ще ни даде разумна вяра. Той ще я внесе в нас. Туй, хубавото, което имаме досега, това Бог го е внесъл в нас. Всеки има начатък от вяра в себе си, но туй, малкото, Бог ще го благослови. (41/стр. 78)
…Дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. (79/стр. 286)
И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа. (79/стр. 287)
Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. (79/стр. 286)
Ако вие можете да покажете най-малката Любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е в това, че ще ви се открие нещо велико. (88/лек. 12: стр. 23)
…Ако човек върши всичко в Името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана със златни букви. (53/стр. 268)
Малките неща
Правят чудеса
Имайте предвид малките величини. Малкото, слабото върши чудеса. (64/стр. 186)
Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш… Има един реален духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде. Как става това? Има закони, които увеличават малкото, но все трябва да има нещо. От нищо нещо не става. Христос знаеше този закон. Когато петхиляден народ дойде да Го слуша, Той каза на учениците Си: „Да нахраним народа!“. Те отговориха: „Има само пет хляба. Много хляб е нужен за този народ“. „Дайте хлябовете!“ – рече Христос. Той взе петте хляба, благослови ги и ги начупи. Те се увеличиха толкова много, че всички се нахраниха доволно, и останаха 12 коша укрухи. Достатъчно е да има едно житно зърно в пустинята, за да се увеличи. (45/стр. 118)
Един от великите Адепти на древността, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина. Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде, спира в дома на един беден човек и го помолва: „Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер?“. „На радо сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб.“ „Виж, потърси някъде из кюшетата не е ли останало поне едно парченце.“ Намира най-после едно малко парченце. Пророкът го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява един голям хляб.
(88/лек. 33: стр. 13)
Можете ли като пророк Елисей от едно гърне с елей да напълните още много гърнета? Ако можете от малкото да правите много, това значи опитност.
(72/стр. 83)
За всичко това, което съм ви говорил, Невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение… Казвам: От всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
(24/лек. 3: стр. 38, 39, 40)
За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално. (44/стр. 57)
2. Важността на малките неща
Малката светлинка
Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувстваш светлина и ти е приятно. Ти като че виждаш нещо. Когато чувстваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно – пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе, в ума, и долу, в сърцето, всичко върви; всичко, каквото започваш, става. (33/стр. 128)
Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви – и при падане, и при ставане – никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички; когато всичко е загаснало на вашето небе – и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. (17/лек. 17: стр. 15, 16)
Някои от вас искат да видят някой Ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един Ангел. Един Ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази, малката светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази, мъжделивата светлинка. Аз я считам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка.
(17/лек. 17: стр. 16, 17)
Може да направите наблюдения и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: „Загасна моята светлинка“. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка!
(17/лек. 17: стр. 17)
Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка на нещата… Докато живее изключително в сърцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я загасват и тръгват да търсят голяма светлина, голям огън. Обаче, който не може да се ползва от малката светлина, той не може да се ползва и от голямата. При малката светлинка именно човек би могъл да чете, да прехвърля листата на своя живот и да се поучава. От малката Мъдрост той ще върви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в Правия път. (77/стр. 218, 219)
За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. Не е ли минал през тях, той не може да говори за тази опитност. (77/стр. 219)
…Въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон… Вие като разсъждавате върху тази тема, самият предмет ще внесе една малка светлинка, а тя гради нещата. (1/лек. 10: стр. 4)
Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (1/лек. 16: стр. 22)
За да бъде мисълта ви права, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина.
(48/стр. 117)
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. (23/стр. 219)
Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. (52/стр. 39)
В мрачната нощ малката светлина оправя пътя на объркалия се пътник. (39/стр. 243)
Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. (79/стр. 274)
Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви! (12/стр. 93)
Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе Новото във вас. (42/стр. 86)
Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. За това, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина да не го виждаме и да не помним нищо. За това, към което се стремим, тя е поставила малка светлинка. (6/стр. 117)
Малката топлинка
Казвам: Твоето сърце не е запалено сега. То е запалено от Бога от памтивека, но ти едва сега съзнаваш това… Днес твоето съзнание е пробудено и ти дигаш капака на твоето сърце, и забелязваш, че от него излиза една малка нежна топлинка, която те сгрява. Тази нежна топлинка ние наричаме Божествен огън. Няма по-свещено нещо от този огън и когато той се прояви в човека, в него настава истински живот. (25/стр. 148)
Светлината всякога трябва да озарява ума ви, да бъде негова спътница, а пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце – нищо повече. И тогава във вашия слънчев възел, или в сърцето си, всякога ще усещате една малка приятна топлинка.
(17/лек. 26: стр. 10)
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост. Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост, в себе си, дали мъжделее тя. (41/стр. 245, 246)
…Като се намерите в мъчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“. Като я почувствате, ще кажете: „Господи, да бъде всичко за Твоята Слава!“. (89/лек. 35: стр. 18)
Малкият импулс, малкият подтик
Животът започва с малък вътрешен импулс. Аз не разглеждам живота като механическо, но като съзнателно движение в Природата. (25/стр. 152)
Казвам: Силата на човешката воля зависи от един добър малък импулс. (60/стр. 187)
Срещнете някой богат човек, каже`те: „Ще стана богат като този човек“. Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете някой учен човек, свършил четири факултета, кажете: „Ще стана учен като този човек“. Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате Слънцето да изгрява, кажете си: „Ще стана светъл и ясен като Слънцето“. Може да не станете, но кажете си. Виждате някоя светла звезда, кажете: „Ще стана като тази звезда“. И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъв. Ако учените, религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо. (25/стр. 286)
Често хората… се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики подтици. Не, великите работи започват с малки подтици. Понякога един малък, микроскопически подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. (32/стр. 55, 56)
Каквато постъпка и в каквото направление да се извърши, зад нея всякога седи един малък подтик. (89/лек. 21: стр. 3)
Някой казва: „У мене се яви малък подтик към доброто“. Това е малкият пръст на Господа, с който Той те е бутнал. (51/стр. 17, 18)
Под понятието Любов разбираме най-малкия подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най-малкото движение, най-слабата светлина и топлина са все прояви на Любовта. (42/стр. 434, 435)
Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия подтик на Любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият подтик на Любовта. Те трябва да приемат Любовта, за да придобият този най-малък подтик. Любовта е най-малкият подтик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека. Ако хората биха слушали този най-малък подтик, работите им щяха да се оправят поне деветдесет на сто. Като дойде малкият подтик в човека, той го отблъсква и казва: „Не е това, което очаквам“. Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият подтик съдържа в себе си Божественото. Божественото се крие именно в този малък подтик. Това трябва да го приемете, трябва да повярвате в това. (6/стр. 263)
Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането , но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък на човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте.
(61/стр. 247, 248)
Когато ние съзнаем тази велика Истина, ще разберем, че тези неща са свещени, защото най-малките работи, най-малките пориви са свещени.
(20/стр. 77)
Приложи ли човек закона на Любовта правилно, този закон ще произведе в целия Космос малък подтик. (32/стр. 303)
Малката идея
…Дойде ли в ума ви някаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето ще се организира, и един ден ще даде плод. Вложете тази мисъл като подкрепа в живота си! (34/стр. 144)
…Мнозина се стремят към малки идеи, защото знаят, че малките идеи растат и се развиват.
(34/стр. 23)
Колкото малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.
(68/стр. 17)
Ще кажете, че вярвате в дървото, а не вярвате в неговата семка. Малка е семката наистина, но в нея е скрит животът на цялото дърво. Приемайте и вие малките Божествени идеи, в които е скрит животът на цялото. (94/стр. 19)
…Всички любещи души са свързани с Възвишените и Разумни същества от Невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепва от всички Възвишени и любещи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят.
(61/стр. 194)
За да се приложи една идея и да даде плод, преди всичко тя трябва да е любима, точно определена и съвместима с условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непременно ще донесе известно благо на човека. Като знаете това, никога не дръжте в ума си някоя велика идея като слона.
(61/стр. 366)
…За предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи като слонове само да ядат ориз. (87/стр. 407)
Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса. (41/стр. 19, 20)
Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието, както пълната каса– върху задлъжнелия търговец, както богатата библиотека– върху мисълта на учения. Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната си каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката си, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мъчнотиите си. Погледнете към вашата малка Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат. (94/стр. 18)
Не мислете за големи идеи, които могат да ви спънат. Приемете малките Божествени идеи в себе си, както майката отглежда детето си в своята утроба. Отхранвайте малките идеи като малки деца в себе си, за да се радвате някога на големите идеи. Малките идеи се посаждат в човешката душа, растат, развиват се, цъфтят, завързват плод и зреят. Ако не сте сели, какво ще очаквате? (94/стр. 17, 18)
…Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то! (34/стр. 52)
Малката мисъл
Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. (35/стр. 158)
Една малка мисъл след време може да се превърне на гениална. Една малка мисъл може да направи човека гений или светия. (64/стр. 15)
Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си да приемеш една малка мисъл. (45/стр. 333)
Всяка права мисъл, колкото малка и да е, тя търси път да се прояви, да се реализира, понеже има Божествен произход. (53/стр. 275)
Най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа.
(94/стр. 17)
Вярвайте във всяка Божествена мисъл, колкото да е малка, като зародиш, от който може да израсте голямо, велико дърво. (94/стр. 20)
И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде. Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ, която осветява пътя ви крачка по крачка, докато Слънцето на живота изгрее и освети целия ви път. (94/стр. 20)
Слънцето на човешкия живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли, които не трябва да се пренебрегват. Без тях човек не може да направи крачка напред. (94/стр. 20)
Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина.
(34/стр. 129)
И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие. (68/стр. 159)
Колкото малка да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви… (61/стр. 98)
…Имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея, и да придобиете по-широки възгледи за живота. Тъй щото, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. (69/стр. 58, 59)
Никога не отказвай на една Божествена мисъл, която е в душата ти, онова, което иска от тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъл. Колкото и да е малка тази Божествена мисъл, изпълни я… Тя ще определи една нова епоха в твоя живот. (15/стр. 226)
Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати.
(34/стр. 136)
Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. (95/стр. 88)
Малкото чувство
Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувства… Ти, като човек, трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. (24/лек. 14: стр. 21)
Да чувстваш, значи да преживяваш нещата…, не всичко, малки преживявания да имаш.
(1/лек. 11: стр. 19)
Аз искам от вас да остане в душата ви най-малкото красиво чувство, което сега имате. И тогава вие, големият човек, да бъдете доволни от това малко чувство. Като се върнете у дома си, потърсете в душата си едно малко чувство, което някога сте пренебрегнали, и го изнесете на трапезата си. Тази вечер, като се върнете [у] дома си, извадете това малко чувство, зарадвайте му се, дайте му едно угощение. (24/лек. 29: стр. 80)
Малката постъпка
Най-малката постъпка може да опетни или да подигне живота на човека. (68/стр. 8)
Красивият живот седи в малките постъпки. Когато аз чуя, че някой богаташ дал хиляда лева помощ някому, вестниците пишат за него или пък видя, че друг богаташ се наведе и завърже връзките на обущата на някоя стара баба, втората постъпка според мене е по-ценна. (24/лек. 36: стр. 10)
Един американски милионер дал обявление за един прислужник. Трябвало му касиер. И почнали да идват при него мнозина учени, свършили, давали си препоръчителните писма, но той казвал: „Ще видим, ще те имам предвид“. Най-после вижда, че влиза един млад момък, и като влиза, вижда една книжка [на земята] и я взема. И момъкът казал: „Господине, четох едно обявление, че ви трябва човек. Нямам никакви препоръчителни писма“. „Ти имаш най-доброто препоръчително писмо – навеждането и вземането на една малка книжка от земята.“ Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти и майка ти, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка. (14/стр. 421, 422)
Малкото добро
Днес искам от вас да направите най-малкото добро… В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката Любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката Любов. Бог е в малките работи, а не в големите. (64/стр. 329)
Малкото добро, това е първият плод на Любовта. Когато човек приеме малкото добро, в него ще проблесне Този, Който никога не Го е виждал.
(93/стр. 234)
Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро– този ключ. (93/стр. 237)
Няма добро в света да направиш, колкото и да е микроскопическо, което да не принесе своята полза. Изключение няма никакво. (56/стр. 83)
За да използва живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. (22/стр. 302, 303)
Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечата в неговия ум. (41/стр. 191)
Вие можете да минете покрай някое дете и да му кажете сладка дума, вие може да минете покрай някое дете и да му дадете студена вода. Каквото малко добро и да направиш в света, то е, което помага за подигането на света. (3/стр. 580)
Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: „Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички“. Малкото добро именно е ценно. То крие в себе си големи блага. (61/стр. 250, 251)
Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е – може да направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте. (2/стр. 217)
Малкото добро е малка дупчица, направена във вашето сърце. Ден след ден тя ще се разширява, докато един ден от нея започне да тече изобилно. Ама богат бил този човек, трябвало много да дава. Колкото малко да дава, и това е добро. Страшно е, когато дупчицата се запуши. (32/стр. 200)
Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци. (30/стр. 70)
Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят. (17/лек. 24: стр. 8)
…Малкото добро, направено от нас, винаги съдържа в себе си част от нашата енергия. Това малко добро крие в себе си… благословение. (24/лек. 36: стр. 10)
Сега, като ученици, от вас се иска малко, микроскопическо усилие, за да направите едно малко добро. То може да ви отнеме една минута или секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. (59/стр. 313)
Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете Светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му. Човек може да наследи Царството Божие и с най-малкото добро. С най-малкото добро се влиза в Царството Божие, но и при най-малкото престъпление се излиза от Царството Божие.
(86/стр. 17)
Малкият ключ
…Засега ще се задоволите с най-малкия ключ– с най-малкото добро. (79/стр. 22)
Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. (79/стр. 11)
И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. (79/стр. 11, 12)
Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Де е Той? В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. (79/стр. 18)
Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро–Бога– в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар да се изправи на краката си, да подигне главата си и да излезе вън от затвора. (79/стр. 21, 22)
Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме… Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключа на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе колкото пари му трябват. (79/стр. 23)
И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. (79/стр. 25)
Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?“. Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец– и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. (79/стр. 29, 30)
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. (79/стр. 33)
Дето има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията– те не съществуват.
(79/стр. 33)
Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. (79/стр. 32, 33)
Казвате: „Как се познава дали имаме най-малкото добро в себе си?“. Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. (79/стр. 34)
Малката добродетел
От всички се иска да изучавате Великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях Великите добродетели. Те служат като малки подтици в нашия живот. (73/стр. 141, 142)
Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон. (24/лек. 2: стр. 25, 26)
Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека.
(70/стр. 73, 74)
Ученик, който се учи, подразбира една жива будна душа. И най-малкото нещо, което трябва да има в този ученик, то е да има една от най-малките добродетели, заради която добродетел ще го пуснат в училището. (24/лек. 5: стр. 21)
…Една от най-малките добродетели, това е да простиш!… Върху тази, най-малката добродетел, почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на Земята, върху тази почва. И плодородието на Земята почива върху прошката. (20/стр. 366, 367)
И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме; тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот; изискват се най-малко 100–200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел. Да простиш, това аз наричам най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което Ангелите знаят. Това значи да разрешиш най-малката задача в света. (20/стр. 380, 381)
Считайте най-малката добродетел, която може да направите, еднаква на най-голямата. Няма разлика между голямата и малката добродетел. Най-малката добродетел, която може да направите, и най-малката обхода, която имате, струва повече от [това] да си цар. (83/стр. 182)
Та казвам: Най-малката добродетел в света всякога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората. (24/лек. 29: стр. 72)
…Щом някога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа да ви изпрати най-малката добродетел да внесе мир и хармония във вас.
(24/лек. 29: стр. 73)
Приемете ли в себе си най-малката добродетел, аз ще [ви] се радвам като на свой най-добър приятел. Голямата добродетел не може да се побере във вас, но малката може. Тя е красива, при това не е взискателна, скромна е тя. Аз искам всички ученици да имат в себе си най-малката добродетел.
(24/лек. 29: стр. 73)
Сега волята трябва да се кали в тия, малките добродетели. (1/лек. 17: стр. 22)
…Ние желаем всички хора да работят, да приложат волята си – да бъдат силни в малките добродетели. (48/стр. 158)
…При най-малките проявления на добродетели от страна на когото и да е винаги присъства някой Велик дух, който следи всичко, което се върши.
(74/стр. 58)
То е една малка добродетел в тебе – ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ[ият] и за доброто, и за злото. На малкото ако ти дадеш условия, след време то става мощно. (80/стр. 331)
Та казвам: Малката добродетел, малката Любов са основа, върху която трябва да се съгради бъдещето. (93/стр. 241)
Малката Любов
Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов–Бог– ще дойде. (20/стр. 170)
…Божията Любов… ще се яви в душата ти като една малка светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява, и под нея твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества.
(20/стр. 170)
Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива Любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. Отхрани ли Любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. (32/стр. 241)
Казано е в Писанието: „Бог е Любов“. Какво нещо е Любовта? Аз взимам Любовта в най-малката проява. Да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си, това е Любов. Ако разберете Любовта в тази проява, вие ще имате прави отношения както към себе си, така и към ближните си. (51/стр. 61)
„Малка е Любовта ми.“ Колкото и да е малка, прояви я, не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен. Дай път на Любовта си, за да се разшириш.
(35/стр. 59)
Колкото малка и да е Любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове да ядете и да благодарите. (42/стр. 388)
Да обичаш някого, това значи да му отдадеш най-малката Любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. (36/стр. 121)
Ама вие ще дойдете пак до вашата философия кой как разбира Любовта. Любовта може да се разбира само по един начин. Ти си гладен и срещнеш един човек, който носи хляб в торбата си. Ако извади хляба си и ти го даде, бъди уверен, че той те обича. Може да го познаваш, може и да не го познаваш, но този човек има в душата си Любов. Тази Любов може да е микроскопическа, но тя е истинският зародиш, от който може да се роди и великата Любов. (41/стр. 190, 191)
Значи, Любовта е импулсът на живота. Без Любов животът не би могъл да се прояви. Ако всеки импулс, т.е. ако всяка най-малка проява на Любовта произвежда живот, човек лесно свършва работите си. Няма ли този импулс, и работите му не се уреждат. (27/стр. 375)
Докато не започне да чувства, човек не може да има представа за Любовта. Любовта започва с малък подтик, с най-малкото чувство. (22/стр. 140)
Достатъчно е човек да възприеме минимална част от Любовта, за да почувства радост в душата си и подем в духа си. (74/стр. 243, 244)
Вие още не сте опитали най-малката Любов в света. Онзи, който е опитал най-малката Любов, той може да опита и най-голямата Любов.
(17/лек. 29: стр. 12)
Значи, първо човек започва с най-малката Любов – Любов към себе си – и най-после дохожда до най-великата – Любов към Бога. (22/стр. 64, 65)
Малката искрица, малкият огън
Любовта е велика сила, която може да произведе вътрешен преврат в душата на всеки едного. Затова всеки човек трябва да работи усилено върху себе си, да намери този малък огън, тази малка искра, която е в състояние да произведе преврат в неговата душа. (25/стр. 74)