III. БОГ, ЧОВЕКЪТ, НАЙ-МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА, АТОМЪТ
III. БОГ, ЧОВЕКЪТ, НАЙ-МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА, АТОМЪТ
Бог е буден за малките неща
Когато говорим за Бога, разбираме, че Той е навсякъде. Няма нещо, което да избегне от Неговия поглед. И най-малките същества, и най-малките атоми, йони и по-малките от тях. Всичко е под Неговия поглед… (66/стр. 278)
И най-великите същества, и най-малките– всички пред Неговото Лице имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог обръща внимание и на малките неща. Знае, че те могат да станат велики. Знае, че могат да станат големи. (66/стр. 335)
Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. (49/стр. 257, 258)
Бог се отличава по това, че обръща внимание и на малките неща. Той не се интересува от големите войни, в които умират милиони хора. Той повече се интересува от живота на Праведния, колкото и да е незначителен в голямото общество. (45/стр. 88)
Мнозина поддържат идеята, че Бог е непостижим, че не обръща внимание на тях, като малки величини в живота. Питам: Защо вие обръщате внимание на малкия си пръст? Защото е част от ръката ви, а тя – част от цялото тяло… Следователно, докато сте част от Бога, Той всякога ще ви обръща внимание. (37/стр. 67)
Някой ще каже: „Аз не мога да извърша голяма работа“. От вас не се изисква голяма работа. Господ не се интересува от големи работи. Ако Му разправят големи работи, например от какво са направени звездите, планетите, изобщо цялата Вселена, Бог не иска да слуша, но ако ти направиш едно малко добро, каквото никой друг не може да направи, Бог ще се заинтересува от това. Бог се интересува от малките работи. Ако някой от вас е цар на България и като такъв направи някое голямо добро, Господ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на някоя бедна вдовица, за това Бог се интересува. (17/лек. 28: стр. 23, 24)
Микроскопическото добро, което човек може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда. Щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи. Той ще каже: „Доведете при Мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопическо добро, Аз ще се разправя с него“. (30/стр. 393)
Бог възнаграждава човека и за най-малкото добро, което той прави. Той вижда микроскопическото добро и го възнаграждава… (86/стр. 81)
Онзи, който се радва дълбоко, радостта го засяга от дълбоко. Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда. Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро. Господ вижда малките, микроскопическите добрини, а големите добрини ги виждат хората. (24/лек. 27: стр. 29)
Бог е скрит в малкото
Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата Вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. (39/стр. 327)
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими Слънца и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия Космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой Ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. (19/стр. 137, 138)
Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни. (43/стр. 81)
Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствате присъствието, най-малкото присъствие на Бога. Да го чувствате, да се роди във вас съзнанието. За туй присъствие на Бога трябва да бъдете в състояние всичко да направите. (7/стр. 251, 252)
В тия, малките трептения, Божественият Дух е, Който регулира трептенията на светлината и я прави достъпна за човешкия ум. (3/стр. 579)
Бог се крие и се изявява чрез хиляди образи. Той се крие във всички форми на Битието, и в малки, и в големи. (53/стр. 263)
Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Де е видим Бог? В най-малките Си форми. (38/стр. 79)
Когато видите Бога и в най-малките Му проявления, радвайте се и веселете се. (10/стр. 192)
…Бога… Аз Го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя: Той е скрит зад него. Гледам колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: „Господи, Господи, познавам Те, Ти си“. …Изменя се лицето ми– погледът, мислите ми, всичко става друго. Влизам в един друг свят. (56/стр. 100)
Какво значи да даде човек първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си и върху най-малките величини, в които Бог живее. (68/стр. 130)
Бог слиза от Своето Високо положение
…Бог царува навсякъде и изпълва цялата Вселена… Всякога дръжте в ума, в сърцето и в душата си това Висше Съзнание, за да разберете колко е велик Бог, когато от Своето Високо положение слиза до най-малкото същество и го облива със Своята Любов. (60/стр. 107)
Когато кажат, че едно същество е конечно, аз разбирам, че Величието, Интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в това малко същество, за да опита неговите радости и скърби, да го повдигне, за да разбере Величието Му. Това е най-великото и най-чудното в Бога. Този Бог, Който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе Си– Него аз ви проповядвам. (70/стр. 106, 107)
…Бога ще намерите и в най-малките прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава Слънца и Вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: „От този човек нищо няма да излезе“. Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата Си и незабелязано слиза до тебе, и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес“. Ти се зарадваш. „Какво става с този човек?“ Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши.
(18/стр. 180)
В тази бедна, слаба вдовица живее Бог… Защо Бог се проявява на Земята в най-слабата форма? Една от великите тайни е тази именно, че Бог се проявява в една от най-слабите форми. Самите Ангели, като видят Бога в такава форма, учудват се. И най-великите духове се учудват. Защо Този, Който създаде всичко, взима такава форма? Всички се чудят защо Господ се е намалил до такава малка форма и очакват какво ще излезе от тази работа.
(41/стр. 116, 117)
…Когато дойдем в Бога, тогава ще знаем какво нещо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички Ангели следят с любопитство, със страхопочитание какво върши Той с тия малки същества. Те се чудят, като виждат, че Бог слиза от Трона Си, за да ги учи на Любов. (40/стр. 104)
Бог помага на човека
Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички Слънца и планети как дефилират пред Него и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа. (54/стр. 27)
Всякога движението е от по-големите към по-малките, сиреч Господ всякога се стреми към дребните… Той е направил света, но управлението на целия свят не Му прави толкова удоволствие, колкото когато се занимава с децата. Неговата работа е, когато види хората, че грешат, да ги учи… (9/стр. 107)
Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ и нищета. Той като ни гледа тъй дребни, тъй страдущи и невежи, у Бога, във Величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне Ръката Си и да ни каже: „Слушайте, нагоре сега!“. (20/стр. 66)
Всички наши несгоди и страдания са велика задача за Бога. Той се занимава с малки работи, грижи се например за уреждане живота на един грешник.
(71/стр. 156)
Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря. (39/стр. 27)
Бог се радва на малките неща в човека
…Бог… Той има всичката сила и власт да застави хората да Му служат, както иска, но ги оставя свободни сами да дойдат до съзнание да Му служат. Той има търпение да чака с векове тяхното пробуждане и да се радва на микроскопическите усилия, които те правят. (74/стр. 211)
Сега всички хора искат да бъдат щастливи и могат да бъдат щастливи. Но как? Ако не можем с най-малката своя мисъл или с най-малкото свое чувство, или с най-малката си постъпка да причиним радост на Онзи, Който всичко ни е дал, ние не можем да имаме основа, върху която да съградим своето щастие… Значи, щастието на човека зависи от стремежа му да причини поне най-малката радост на Господа. (38/стр. 70)
Бог не се радва на Праведния, но се радва, когато види най-малката добра постъпка на грешния. Той веднага изважда тефтерчето Си и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро. И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо. Какво по-приятно за нас от това да причиним поне една малка радост на Господа? Ние сме дошли на Земята именно за това да причиним поне най-малката радост на Господа. Това трябва да бъде нашият идеал! (38/стр. 70)
Бог дава по малко и в малкото
ще Го познаеш
И тъй, работете с малките величини. Няма същество в света, по-вярно, по-постоянно, по-устойчиво от Бога. Това виждаме в малките работи. Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. Следователно, ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото… (45/стр. 149)
…Онова, малкото, което Бог ни дава… Бъдете благодарни на онова, което ви дава. (2/стр. 436)
И колкото и малко да му е дал Бог, човек трябва да го използва. Той трябва да използва малкото благословение, което Бог му е дал. (7/стр. 293)
Това, което Бог дава, е микроскопическо в сравнение с онова, което вие искате. В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове.
(12/стр. 128)
Колкото малко и да ви е дал Бог, за днес то ви е достатъчно. Бъдещето ви носи хиляди други блага.
(24/лек. 23: стр. 17)
Бог се грижи и за най-малките същества
Всички тия планети, системи, Слънца, тъй сгрупирани, съставляват цялата Вселена, или тъй наречения „град Божи“, дето Бог живее. Неговият Ум, Неговото Съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малките същества, които се докосват до Него, и урежда живота им. (20/стр. 491, 492)
И тъй, отличителната черта на Бога, на Безграничното, се заключава в желанието Му да даде част от Своя живот на всички форми, даже и на най-малките. Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави път да мине. Бог спира движението на целия Космос само да не прегази и най-малкия живот… Днес Бог спира колесницата Си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава Величието на Бога.
(70/стр. 295, 296)
Под думата Бог разбираме: ще идеш при Онова Същество, Което познава хората най-добре. Познава всичките същества най-добре– и най-дребните същества ги познава. Че влиза в тяхното положение. Господ е в състояние да им услужи, да премахне всичките им нужди, всичките препятствия, които съществуват. (66/стр. 336)
Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. (42/стр. 8)
…Бог… предвижда нуждите на всички същества. Никого не е ограничил. И на най-малките същества е дал условия за развитие. (48/стр. 97)
Забележете Величието на Бога, че Той задоволява нуждите и на малките същества– и на една пчела задоволява нуждите. (33/стр. 134)
И най-малкото същество заема високо място в Ума на Бога. И каквото поиска то от Бога, молбата му се чува. (79/стр. 281)
Бог се грижи и за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. (47/стр. 210)
Като се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: „Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, Който показваш и към тях Своята Благост, покажи и на мене, като малка мушица, Своята Благост и ми помогни в този труден момент“. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията Милост и Благост.
(6/стр. 190)
Бог се жертва за малкото
Какво представя Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. (10/стр. 64)
Исус е въплъщение на Бога… Исус, Който дойде на Земята, …беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален, Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Неговите мисли и желания ще бъдат наши… Малък е Исус на Земята, но Велик е в Своите прояви. (10/стр. 189)
2. Чудното в човека
Човекът е малка Вселена
Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце – знак за Вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка Вселена, в която се крият всички възможности. (75/стр. 260)
…Ще дойде един ден и ще видим, че всичко във Вселената има отражение в нас. И големите тела, и малките тела, всеки елемент, колкото и да е нищожен, …оказва влияние. (3/стр. 590)
Всеки човек има в центъра на мозъка си едно Слънце, което отговаря на нашето физическо Слънце. Между тия две Слънца има известно отношение. Малкото Слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото Слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства. (64/стр. 291, 292)
Човекът е един малък таен свят
От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са Небето и Земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна, или лъчиста, материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. (35/стр. 95, 96)
…Духът на човека е вечен – той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в Космоса. Когато Божественото Съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. (74/стр. 219)
…Когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо като лешник. И в лешника даже ще им бъде широко. Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като Вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на Земята в някаква малка форма. (74/стр. 232)
…Човек… Външно той представя една малка опашата звезда, но в идейния свят той е грамаден. Неговите идеи отиват до Слънцето, до звездите.
(34/стр. 128)
Човекът е част от Великото Цяло
…От всички се изисква абсолютна вяра, абсолютен вътрешен мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото Цяло. При това съзнание всеки ще бъде доволен от службата си, колкото малка… да е тя. (12/стр. 69)
Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкият ум, човешкото сърце, човешкият стомах, както и душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на Цялото. (62/лек. 2: стр. 12)
Казвам: Съвременните хора се заемат с разрешението на най-трудния въпрос – идеята за Бога. Преди да разреши този въпрос, човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи какво представлява той като малка величина в целокупния живот. Човек е дроб, т.е. част от Цялото.
(19/стр. 131)
Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими – не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависими от Цялото, от което съставяте една малка част.
(44/стр. 166)
Помнете: Малкото клонче всякога се нуждае от големия клон. И големият клон има нужда от дървото. (45/стр. 26)
Нас ни интересува човекът. И за него можем да кажем, че е излязъл от едно Разумно Начало. Следователно не е разумно от страна на човека да отрича своето Начало и да вярва в нещо вън от него… В какво трябва да вярва и какво трябва да поддържа малката капка? Тя трябва да поддържа в себе си идеята, че е излязла от големия океан. Защо? Има ред причини, които са я извадили от големия океан. След години малката капка пак ще се върне в океана. Като една разумност, и човек е излязъл от Океана на Разумността. (3/стр. 301, 302)
Човек трябва да се съзнае като част от Божественото Съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели.
(58/стр. 177)
Светът представя Велика колективна Душа. Каквато е участта на Великата Душа, такава е участта и на малката душа. И обратно: каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя и голямата може да спре малката. Това е закон в Природата. Всеки човек може да спре движението на трена. Как? Като извади една релса от пътя му. Всеки може да подвижи спрелия се трен, като тури извадената релса на мястото . Човек може да направи и едното, и другото, понеже е фактор в света. (10/стр. 247)
Всяко същество, колкото малко да е, има своето предназначение. Не мислете, че и вие нямате някакво предназначение на Земята. Хората са винтове, малки или големи, от различни машини. Ако някой от вас е винт от часовник, не е ли поставен на място, целият часовник ще спре. Поставите ли го на място, часовникът започва да работи. В този смисъл всеки човек е винт от Божествения организъм, който не трябва да напуща мястото си, да търси друга служба. (6/стр. 280)
Всеки човек, който има идея, трябва да излезе вън от Слънчевата система, да мисли за целия Космос. Защо? Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, който обхваща целия Космос. (62/лек. 2: стр. 21)
И тъй, главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в Космоса. Намери ли веднъж мястото, което заема в Космоса, той ще изпита такава радост, каквато никога в живота си не е изпитвал. (71/стр. 235)
Всеки човек е важен и необходим
Казвам: Всичко в Природата си има свой смисъл. Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен, колкото и една Слънчева система. (3/стр. 116)
…Ние живеем в един организъм. Ние сме необходими един за друг. Всеки човек, колкото и да е малък, е необходим. За пример вземете ръката – първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът са еднакво важни за човека. Ако се отсече един пръст, виждаме какво липсва. (3/стр. 548)
Всеки човек в света съставя една важна единица на туй Велико Дърво на Живота. Някой казва: „Каква роля играя в света?“. Ако ти не би играл някаква роля, ти не би съществувал. Щом съществуваш, имаш една роля в света. Колкото и да е малка тази роля, ти вече вземаш участие. (6/стр. 419)
…Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг човек по никой начин не може да мине… В този смисъл майката, бащата, братът или сестрата са проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всяка форма в Природата, колкото малка или голяма да е, е важна и необходима. (27/стр. 255, 256)
Всеки човек, колкото малък да е, представя свещ, от светлината на която някой може да се ползва. (75/стр. 254)
Ако запалим само една свещ, в Невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която, прибавена към многото свещи, извършва важна работа. (25/стр. 122, 123)
Човек идва на Земята в малка форма
Христос, Който беше на Небето с всичката Си власт, дойде на Земята и казваше: „Господи, прослави Ме с всичката Си слава, която имах на Небето още преди създаването на света“. И Той с всичката Си слава се роди на Земята като малко немощно дете да има нужда от грижите на майка си, [тя] да се страхува за Него, че може да изпадне в някаква опасност. Казвате: „Какво слабо дете!“. Не е слабо това дете, но сега се е явило в тази малка форма. Един ден майка му и всички около него ще го разберат. (6/стр. 60)
Може ли малкото дете пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце, докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. (19/стр. 95)
Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой Ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на Земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само` вкъщи. Този Ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на Земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето. Ще кажете: „Как е възможно Ангел да се занимава с едно малко дете?“. Вие виждате, че това дете е малко, обаче в него живее велик дух, който се е оплел в материята и не може да се освободи. Трябва да дойде някой да му помогне. (51/стр. 155, 156)
Тялото е малка фирма с голямо значение
По някой път вие сте недоволни от вашето тяло, но то е една малка фирма, без която не можете да живеете на Земята. (17/лек. 37: стр. 8, 9)
Туй тяло, което имаме, Бог е вложил всичко най-красиво в него. В туй, малкото тяло, виждаме всичките блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бъдеще Бог ще ни даде ново тяло, в което ще влезе туй, новото благо. (40/стр. 116)
Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар като житото в житницата. (18/стр. 47)
Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот. (35/стр. 158)
…За всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. (47/стр. 18)
…Няма важни и маловажни органи в човешкия организъм. Понякога малките органи изпълняват по-важна служба от големите. (39/стр. 157, 158)
Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще си обясните стиха от Евангелието, дето се казва, че космите на главата ви са преброени? Какво представя един косъм, та Невидимият свят да се заинтересува от космите на човешката глава и да ги брои? Значи, колкото малък да е косъмът, Невидимият свят се интересува от него, както лесничеят се интересува от всяко дърво в гората.
(51/стр. 229)
Клетките са малки, но разумни същества
Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопически, но разумни същества. Човек може да се разговаря с тях като с разумни хора. (76/стр. 157)
…Клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. (10/стр. 132)
В човешкия мозък има около три билиона клетки– малки души, които мислят свободно, без да си пречат една на друга. (64/стр. 230)
Казват постоянно: „Учителю, тесен е салонът, трябва да се разшири“. Ами колко е голяма главата и в тази глава освен че аз живея, но Господ е направил да живеят 3 билиона и 600 милиона клетки. Всички са в туй, малкото място. (93/стр. 202)
Учените изчисляват, че в дихателната система има 600милиона клетки, значи – 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. (18/стр. 138)
Всеки има една малка мисия в живота си
…Човек е дошъл за нещо велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си както трябва, светът ще се поправи. (82/стр. 74)
Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. (70/стр. 234)
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всичките подробности.
(17/лек. 32: стр. 12)
Всяка служба, колкото малка да е, щом е изпълнена както трябва, тя е сериозна. (68/стр. 21)
И тъй, като ви говоря, от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че те произтичат от това, че вие искате да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото малко и да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. (26/стр. 22)
Вие не сте дошли на Земята да бъдете щастливи… Вие сте дошли тук да развивате своите дарби и способности и чрез тях да свършите някаква работа, колкото и да е малка тя. (46/стр. 112)
Човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. (51/стр. 124, 125)
Не може да се отрече онова, което великите хора са дали на света, но всеки човек трябва да допринесе нещо, колкото малко и да е то. (21/стр. 49, 50)
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. (75/стр. 56)
Всеки човек трябва да вземе участие в изправянето на света. Как ще стане това? Когато кажат на малките клончета, че са създадени, за да развият голямото дърво, да му дадат живот, да покажат неговата бъдеща слава, те се учудват, не вярват в тия думи. Те не вярват, но факт е това. (52/стр. 12, 13)
Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в Космоса. (58/стр. 60)
Зная, че вие сте дошли на Земята, имате работа. Тази ви работа колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на Небето, там трябва да рапортувате какво сте направили и ще ви дадем втора задача. (20/стр. 76)
За всеки е дадена поне една
малка благодат
Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. (47/стр. 120)
Светът не е създаден за едного, той е създаден за всички. Следователно от Божествено гледище за всеки човек е определено малко място. (49/стр. 121)
Всички хора не могат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да използват добре и да се радват на неговите плодове. Няма сила в света, която може да отнеме микроскопическото благо на човека. Цялото Небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат. (90/стр. 261)
3. Красивото в най-малките същества
И най-малкото същество има интелигентност и свободна воля
Питам: Съвременната култура разбрала ли е живота на всички дребни, микроскопически същества? Ние мислим, че в дребните същества няма култура. Отлична култура има в тия дребни същества! Съвременните гениални изследователи на естествените науки виждат, че в тия дребни същества има такива техници, каквито досега не е имало на Земята. Отлични електротехници има между тях! После между тях има отлични математици, с които нашите съвременни математици не могат да се сравнят. Между тях има още и отлични геометрици, каквито нашата наука и не подозира. Между тия дребни същества има и анатомисти, геолози, биолози, какви ли специалности не съществуват в тия дребни същества. Те са приготвили пътя за сегашната култура. Те са приготвили пътя на сегашния човек. (89/лек. 28: стр. 4, 5)
Насадете кое и да е растение, то ще ви покаже тази велика философия. Най-напред това растение слиза надолу, с което ви показва, че приема материалния свят във всичките му форми и с всичките му страдания. След това то пониква. Ако погледнете това растение в духовния свят, там то представлява един разумен живот. Онова малко цветенце, което виждате пред очите си, ви се показва смешно, като се считате пред него много интелигентни, обаче в другия свят то има много по-висока култура, отколкото вие в дадения момент. Това малко цвете, като слиза на Земята, казва: „Аз приемам Божествения живот във всички негови форми“. Но това малко цвете, което ви се показва глупаво и неразумно, е велик дух. (26/стр. 32)
Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не можете да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. (23/стр. 301)
Дори и най-малките същества разбират, че са нещо индивидуално, затова и те искат да живеят.
(17/лек. 26: стр. 8)
Някои мислят, че само хората съзнават, че са личности. Не, има и малки, дребни същества, които съзнават, че са личности, т.е. разбира се, схващането на животните за личността не е такова, каквото на хората. (20/стр. 359)
…Мнозина плачат във време на скръб… От най-малките до най-големите същества– всички са плакали и плачат. Ако погледнете под микроскоп някое малко същество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да са неговите сълзни жлези, и то плаче. (52/стр. 164)
И всички същества, колкото и да са малки те, в даден момент – защото и малките, и големите същества имат свободна воля – някой път работят според Божия закон, някой път работят против него. Няма душа, няма същество, което, като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. (20/стр. 257)
И в най-малкото същество присъства Божият Дух
Казвате: „Най-първо да обичаме Бога!“. Бог живее във всичко. И в най-малките същества присъства Неговият Дух. (7/стр. 251)
Вие можете да видите добри прояви от най-голямото до най-малкото същество. Защо? Защото Бог живее във всички живи същества и се проявява някъде по-малко, някъде повече според степента на тяхното развитие. (61/стр. 192)
Според мене всички форми, които Бог е създал, са святи. За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и професорът. „Това е много казано.“ Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. (59/стр. 161)
Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плава? Кой учи червея да влиза в дървото и да прави дупки в него? Кой учи пчелите да събират мед? Както виждате, всички същества, от най-малките до най-големите, имат свое вътрешно ръководство, което ги напътва към тяхната специална работа. Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на Великия Божествен организъм.
(71/стр. 239)
И най-малкото същество има свое място
и предназначение
Знайте, че животът и на най-малките същества не минава незабелязано. Всяко същество, малко или голямо, е фактор в целокупния живот. Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в Космоса.
(72/стр. 10)
Велика наука е да поставяш всяко нещо на своето място. Това се проверява и в Природата. Едно цвете е малко, но на мястото си. Малка служба изпълнява то. Друго цвете е по-голямо. И то е на мястото си. (48/стр. 255)
Всички същества в света, от най-малки до най-големи, имат свое предназначение. (55/стр. 87)
Като работи съзнателно, човек изучава и малките, и големите същества, за да види, че всяко същество има свое предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши някаква работа в Битието.
(29/стр. 326)
Вземете даже и най-малките мушици – и в тяхното съзнание има един подтик, който ги кара да вършат своята работа, и те са я започнали. (26/стр. 54)
Бог не оставя никого без работа. Той впряга на работа всички същества, от най-малките до най-големите… Колкото малко да е някое същество, било то някакъв пълнеж на енергия, било някой елемент, било някой микроб, непременно ще работи. Нищо в света не е в покой. (51/стр. 77)
Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре… (35/стр. 26)
Малките същества са толкова важни, колкото и човекът
Не само човекът, но и най-малката буболечица и тревица, поставени на своето място, са незаменими. Водната капчица, слънчевият лъч също така са незаменими. Всяка буква от азбуката е незаменима. (22/стр. 374)
За създаване на малките същества Бог полага усилия както и за създаване на човека. Всяка буква е на мястото си. Следователно дойде ли до някое живо същество, колкото и да е малко, то е на мястото си. Всяко цвете, всеки извор, всяка птичка, всяко животно, всеки човек е буква от Свещената Книга на Космоса. Във всяко живо същество е вложена известна идея, с която се проповядва на хората. (90/стр. 296, 297)
Всяко живо същество, колкото малко да е, представя част от Великия Божествен организъм.
(90/стр. 19)
Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото, или частта, страда, с нея заедно страда и Цялото. (13/стр. 112, 113)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. (10/стр. 252)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище стремежите на малките същества – буболечици и мушици – са нищожни, но от Божествено гледище те са толкова важни, колкото и човешките.
(10/стр. 181)
Цялата Природа, светлината, въздухът, водата, Слънцето, звездите, камъните, растенията и животните носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което Природата му е дала. (22/стр. 17)
Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка буболечица трябва да живее. По отношение на човека буболечицата е малко, дребно същество, но и човек по отношение на Висшите същества е също така малко същество, подобно на буболечицата. (10/стр. 77)
Всяка малка форма има велико бъдеще
Във всяка форма има нещо скрито – някакво съдържание и някакъв смисъл, които определят нейното бъдеще. Всеки червей, всяка малка форма има велико бъдеще. (11/стр. 156)
И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. (30/стр. 142)
Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, то ще бъде достояние и на най-малките същества в света. (3/стр. 601)
Да обичаме Бога… Който има такава Любов, той и на мравката ще помага и ще я обича. Един ден тази малка мравка ще достигне до положението на Ангел, който ще помага на всеки, който е помагал, който правил добро. (86/стр. 19, 20)
Като влезете в Божествения свят… Там ти чувстваш, че животът и на най-малките същества е твой живот. Ти живееш в тях, радваш им се и не гледаш вече на тях като на нищожни същества. И най-малкото същество разрешава трудна задача. И в най-малката форма се крие един Ангел, но хилядите и милиони години ще изменят неговата форма и той ще покаже знанието, което носи със себе си.
(16/стр. 179)
Зачитайте малките същества
Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в Природата има свое велико предназначение. (23/стр. 301)
Всички онези малки мушици, всички онези най-дребни същества ние почитаме, защото знаем, че те влизат в Божествения организъм. (89/лек. 9: стр. 6)
Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същества и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. (30/стр. 142)
Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате, едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше, и свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе се ползвате. (38/стр. 21)
Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите. Виждаш муха или червейче. Не се отнасяй с пренебрежение към тях. Червейчето например учи търпението, но и вие ще се учите от него. (57/стр. 150)
Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш. То може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш. (59/стр. 12)
…Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества, към всичко. Туй значи да бъдем Божествени, туй значи да угодим на Бога. (20/стр. 33)
Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но и по отношение [на] най-малките растения и животни. (25/стр. 230, 231)
Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си. (59/стр. 159)
…Като люби Христа, човек отправя Любовта си към всички останали същества… Този човек е готов да прояви Любовта си и към мравката. Ако човек не постъпва към по-малките същества от себе си, както Бог постъпва, той нарушава един от Неговите закони. Щом наруши един от Божиите закони, човек изгубва своя вътрешен мир и спокойствие.
(81/стр. 117)
Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. (35/стр. 123)
Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее? (59/стр. 159)
Онзи човек, който може да спаси мравката и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. (25/стр. 231)
Аз минавам покрай някоя мравица, правя път. Може да я стъпча, не, аз се радвам– и тя има свой живот. Качва се, слиза. Казвам: Туй е мое братче. И ако мравята зачитам, онзи брат, големия, повече ще го зачитам. (87/стр. 142)
Като размишлявате за Бога, представете си Го като Център, от Който животът излиза. После мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея Любовта си като към същество, излязло от Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото Величие, за всичко, каквото Той е създал в Битието, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки да са някои форми, в които животът тече, те са пълни със съдържание. Великият, Единният е вложил Своята мисъл и в тях. (23/стр. 155)
Сега да направим упражнението всички заедно. Първата минута ще мислите за Бога, а втората – за някоя малка, микроскопическа мушица като проява на Божията мисъл. (23/стр. 155)
Тази година, който ще иде на курорт някъде, не трябва да мисли за себе си. Тази година ще идем да послужим на езерата, на бръмбарите, на цветята, навсякъде ще служим, на малките камъчета ще служим… (7/стр. 261, 262)
…У Мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне; има желание да му направи една услуга. Той, като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само Мъдрият човек може да направи туй. (20/стр. 178)
Вие искате да разберете любовта на човека, без да сте разбрали любовта на по-малките същества. Минавате покрай един цъфнал карамфил и казвате: „Приятна е миризмата на карамфила!“ – и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се пред карамфила, разгледай цвета му, помириши го и започни да мислиш защо мирише толкова приятно, защо цветът му е бял, червен, жълт и т.н. Като размишляваш така, ти ще се свържеш с карамфила и ще почувстваш любовта му, която се излива чрез неговия аромат. (21/стр. 71, 72)
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате… минералите и скъпоценните камъни като малки живи същества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята като живи същества с по-високо съзнание. Изучавайте животните… (22/стр. 51)
Когато се приближаваме към някое дърво, камъче, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначално. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал. Като не разбират това, хората поглеждат на малките същества, насекоми, цветенца като на същества без никакво съдържание и по този начин сами се отдалечават от Първопричината на нещата. (22/стр. 339)
И тъй, като ученици, вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. (23/стр. 301, 302)
За пример едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: „Муха е това, комар е това“ и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. (23/стр. 300, 301)
Наскоро дойде при мене един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, съмнение. Четох всички по-видни философи, но никъде не можах да намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха. Една вечер се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия – сгушило се, трепери. Аз се спрях, казах си: „Горкото куче! И то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче и няма кой да се погрижи за него“. От толкова време не беше се смекчавало сърцето ми! Изведнъж ми потекоха сълзи. Взех кучето, занесох го вкъщи и една малка радост изпълни сърцето ми. Като направих тази услуга на това куче, то се зарадва и аз се зарадвах.“ Казвам ви: Внимавайте на малките работи! Ние търсим великите работи, а пренебрегваме малките. Дойдем някой път до третото Небе, търсим Ангели, Светии, а не знаем, [че] може би чрез най-малкото куче Божият Дух ще ни проговори. Той, като работи в нас, ще даде един подтик на душата ни, тя ще затрепти; ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко същество, чрез което се проявил Духът Божий. (24/лек. 12: стр. 9, 10)
Кое се проявява във всяко живо същество? Разумното. Всяко същество, колкото малко и да е, когато го настъпиш, чувства известна болка. За пример настъпиш една малка мравя, една малка пеперудка, тя те погледне и казва: „Недей. И аз искам да живея, колкото и да съм малка!“. (41/стр. 36)
Няма по-хубаво нещо – човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. (7/стр. 182)
Човек трябва да служи на Бога с Любов. Той трябва така да обича всички същества, че да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество.
(6/стр. 312)
Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас. (13/стр. 224)
Завърши ли човек развитието си на Земята, Живата Природа, която владее всички Слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое Слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на Земята. (25/стр. 157)
4. Скритото в атома
…Хората често изпадат в противоречия. Стане ли въпрос за Любовта, те си я представят нещо грамадно, което обхваща само големите неща. Не, Любовта работи с най-малките величини. Ако проникнете в атома, и там ще видите Любовта. (27/стр. 195)
Любовта се проявява и в най-малките частици като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия „притегляне, сродство, теготение“… Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. (35/стр. 61)
В най-малките частици, в един атом има скрита толкова енергия, която може да подвижи цялата Земя. В такова малко пространство е събрана тази енергия. (66/стр. 68)
Силите, които действат в Природата, са поляризирани, те имат два полюса. Следователно на Земята ние имаме два полюса – северно и южно полушарие, Северен и Южен полюс… Не мислете, че тези два полюса са много далеч. Във всяка най-малка частица, била тя атом, съществуват тия два полюса. (3/стр. 302, 303)
Малък е атомът, но той крие в себе си цялата Вселена в миниатюр. Който познава свойствата и състава на атома, той познава цялата Вселена. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. (35/стр. 61)
Ако всяка планета се движи по своя орбита, ако всеки атом се движи по свой строго начертан път, и човек като разумно същество ще се движи по свой определен път. (76/стр. 295)
Казвам: Както дърветата растат и се развиват, така и атомите на елементите растат. Същото се отнася и до мислите. Една мисъл се ражда, расте и се развива както плодните дървета и растения.
(97/стр. 157)