И тъй, числото 0,00009 нищо не означава, то е малка величина, но като го обърнете, ще получите голямото число 90000. То представлява идеал за постижение през целия живот на човека. Тази година трябва да започнете с малката добрина, която представлява десетичната дроб 0,000002. Обърнете ли това число, ще получите 200000. Както виждате, колкото една добродетел е по-малка, толкова резултатите са по-големи. Колкото доброто повидимому е по-малко, толкова резултатите му са по-големи. С тия думи аз имам предвид Божественото у човека, в което седи силата му. Щом е тъй, когато се отнася до дребните неща, до малките добрини, ние вече не можем да кажем, че „аз не мога да направя това или онова“. Всички можем да направим микроскопическото добро, което Бог изисква от нас. Него и децата могат да направят. То не е голямо число, но щом се обърне, става голямо цяло число. Започнете ли да правите такива малки добрини, от Божествения свят ще ви дойдат на помощ да ги обърнат в цели числа. Малките добрини са вече капиталът, с който може да работите. (4/стр. 36)

Та казвам: Време е вече да се насърчите за работа! Ще правите малки добрини и ще знаете, че те се превръщат в големи цели числа. (4/стр. 36)

Частта е равна на цялото

Може ли малкото да бъде като голямото? В обикновената математика това е невъзможно, но в духовната и в Божествената математика частта е равна на цялото и цялото– на частта. Това е противоречие за обикновената математика, но не и за живата Божествена математика, дето отношенията не са механически, а органически. (70/стр. 110)

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото. Ще кажете: „Това е абсурд“. Не, аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дървото. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега, ако приложите туй Учение в себе си, ще можете да пораснете. (18/стр. 14)

Какво се разбира под думата равенство? В обикновения живот под думата равни величини разбираме величини, които съдържат поне еднакво количество енергии. Във висшата математика обаче, т.е. в живата математика, функциите на малката частица могат да бъдат равни на функциите на цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл малката величина е равна на голямата, защото, ако тя не извърши работата си както трябва, голямата величина, т.е. цялото, ще прекрати своята дейност.

(77/стр. 129)

Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога… Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение частта е равна на цялото? То е следующето положение: ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент, ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина.

(1/лек. 34: стр. 9, 10)

Животът се проявява и в малкото,
и в голямото

Бог се проявява и в най-малките същества като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме Закон за Единство, или Велик Закон на Любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички негови части. (27/стр. 379)

…Когато се намираш пред Великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание… Пред Великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение Слънцето е благо за човека – Велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. (22/стр. 29)

Гледайте на живота като на сбор от малки и големи величини. Четете Светото Писание и спирайте вниманието си и върху малките, и [върху] големите неща, описани там. (64/стр. 15)

Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини. В това отношение, когато ученикът изучава Евангелието, той трябва да го изучава и в малките, и в големите неща. (72/стр. 132)

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. (21/стр. 180)

Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формата. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел. (10/стр. 181)

Ако сте на мястото на малката стрелка в часовника, ще благодарите, че давате възможност на голямата стрелка да се движи по-бързо от вас; ако сте на мястото на голямата стрелка, ще благодарите, че определяте възможностите, които се крият в малката стрелка. Двете стрелки се допълват взаимно. Колкото е важна голямата стрелка, толкова е важна и малката. Голямата стрелка показва малките единици, а малката стрелка – големите. Значи, малките погрешки и добродетели се определят от голямата стрелка, а големите – от малката. (39/стр. 263, 264)

Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в Природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета изобщо се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

(3/стр. 5)

Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъба и малък като желъда, той е на крив път в живота си. (36/стр. 184)

Голямата река и голямото море се разпръсват в малки реки и в малки морета. Малките мисли, чувства и постъпки са получени от големите. Когато голямото не може да се обхване изцяло, то се раздробява на малки части и по този начин става достъпно за обикновения човек. Дойде ли една малка мисъл в ума ви, едно малко чувство в сърцето ви и една малка постъпка във волята ви, вие трябва да ги приемете, да им дадете възможност да се проявят. Те представят процес, който се е започнал вече и трябва да се завърши. (69/стр. 150)

„Жено, голяма е твоята вяра!“ Значи, има и малка вяра. Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в Природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета и езера, големи и малки градове, държави и т.н. (35/стр. 19)

Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата Земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл.

(1/лек. 34: стр. 11)

Инволюцията представя слизане от голямото към малкото, а еволюцията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от голямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг. (3/стр. 234)

Само в абсолютно малкото
човек може да се смири

Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величина е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. От тия две величини се зараждат всичките благости, всичките противоречия на света. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания. То е много естествено. Ако вие искате да поместите най-хубавите си дрехи в куфара, какво ще стане с тях? Всичките им гънки и панделки ще се смачкат и като ги извадите, ще ви се счупи кефът. Тъй казват турците. Благото в живота седи в това, когато малкото се вмести във великото; тогава настава и хармонията в живота.

(1/лек. 34: стр. 3)

И тъй, като ученици на Всемирната Бяла Школа по закона на Мъдростта в даден момент трябва да знаете насоката на вашето движение. Животът може да се прояви в две величини, в [две] насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото туй, малкото, ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото. (1/лек. 34: стр. 3, 4)

Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. (1/лек. 34: стр. 6)

Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи, смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голямото. Те са две невъзможности и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да заемете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас. (1/лек. 34: стр. 9)

Може ли абсолютно малкото да изпълни Волята на Бога? Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни Волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. (1/лек. 34: стр. 10)

…Сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в Своята Премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. (1/лек. 34: стр. 11)

Щом мислите за великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас… Ти дигаш шум. Той те хване, пита те: „Какво ти е?“. „Много ми е тясно тук.“ „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи, само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй да се намериш в абсолютно малкото!

(1/лек. 34: стр. 11, 12)

Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли, и тогава Господ дойде, хване го с щипците Си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“. Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от Вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. (1/лек. 34: стр. 12)

Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото, безграничното. Само в този момент ще дойде Божествената Любов.

(1/лек. 34: стр. 14)

Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“.

(1/лек. 34: стр. 19)

Великото малко и великото голямо

В незнайното се крият малките величини, а в знайното– големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. (76/стр. 128)

Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо само когато работи и услужва на великото малко. (36/стр. 184, 185)

Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми? Следователно стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма [къде] да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме: големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: „Защо този бедняк е отишъл при този учен човек?“. Там е пътят. „Защо ученият слиза при бедния?“ Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.

(66/стр. 52, 53)

Има две неща, важни в света – движението от безкрайно голямото към безкрайно малкото и от безкрайно малкото към голямото. Който разбира тия два полюса, веднага той ще нагоди живота си на Земята и в духовния свят, и в Божествения– навсякъде ще бъде господар на положението. Няма да умира, няма да боледува, няма да бъде сиромах.

(80/стр. 344)

Значи, най-малкото и най-голямото са две величини, два велики принципа, към които човешката душа се стреми. Дали човек се стреми към най-малкото, или към най-голямото в света, резултатите ще бъдат едни и същи. (81/стр. 305)

6. Истории за малкото

Малкото бедно дете писало писмо на Бога

Турете същественото в ума си. И тогава ще бъдете в положението на онова малко бедно дете, което писало писмо на Бога. Това малко дете останало без майка и без баща и като нямало нищо, решило да напише едно писмо до Господа. То написало писмото, изказало своите нужди и го адресирало: „До Господа Исуса Христа в онзи свят“. Пуснало писмото в пощата и се върнало в дома си да чака отговор от Бога. Като получили това писмо на пощата, чиновниците се събрали да го прочетат заедно. Като видели тази чиста детска вяра, те решили да му помогнат. Наистина, като събрали една голяма сума, могли да задоволят всичките му нужди. Значи, то получило отговор на своето писмо до Господа. Вяра има в това дете. То не разбира порядъка на нещата, но вярва, че Господ ще му отговори. И наистина Господ му отговорил чрез чиновниците в пощата. Нека станем и ние като малките деца. Нека имаме тяхната вяра. (3/стр. 229)

Разбрал, че има някой да го обича

Аз се интересувам и от мушицата като Божие създание. Един човек се отчаял от живота, почувствал се самотен, никой не го обичал, никой не мислел за него. Това било през една мрачна зимна нощ. По едно време една мушица излязла отнякъде и започнала да се върти около него. Обиколила няколко пъти главата му и се скрила. Той почувствал, че нещо топло, приятно го обхванало; разбрал, че не е сам, че има някой да го обича. Давайте цена и на малките неща. (58/стр. 312, 313)

Пчелата спасила пътника

Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: „Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна“. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: „Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея“. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. (61/стр. 251)

С една кибритена клечка
спасил живота и на двамата

Кое струва повече – най-малката Любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрит в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал, той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнал си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30° под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава, и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство. (79/стр. 394, 395)

Ученикът освободил учителя си от затвора

В древността в царството на Соломон-Ра съществувал закон, според който всеки престъпник се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор, а на краката му туряли златна верига, тежка десет килограма. По това време желязото не било известно, затова си служили със злато. Царят сам подписвал всички присъди, като давал възможност на поданиците си в известен срок да представят някакви мотиви за оправдаване на престъпника. Първият човек в царството на Соломон-Ра, върху когото трябвало да се приложи присъдата, бил един от видните философи по това време. Обвинението му се заключавало в това, че в едно от своите съчинения той написал Името Божие с проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могъл да се оправдае, като каже, че погрешката е в печатането. Обаче по това време печатници не съществували, вследствие на което погрешката била негова. Като писал съчинението си, по незнание вместо с главна буква той написал Името Божие с проста буква. Поданиците на царя чули за издадената присъда към техния любим философ и започнали да търсят начин да го освободят. По това време за всеки престъпник правели специална верига. Следователно и за философа трябвало да направят специална. Неговите приятели се изредили при майстора, който правил златните вериги, да го молят да се откаже да прави верига за философа. Майсторът не могъл да задоволи молбата им, понеже му било заповядано от царя да прави златни вериги. Като не могли да успеят тук, те се обърнали с молба към един от учениците на философа да се откаже да заключи веригата на философа. Според тогавашния закон винаги избирали някой гражданин, който да заключи веригата на престъпника. Тази тежка участ се паднала на един от добрите ученици на философа. Той мислил дълго време какъв предлог да намери да не изпълни царската заповед. Дошло му на ума най-после да претегли веригата да види колко тежи. Голяма била радостта му, като видял, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло. По закон тя трябвало да тежи точно десет килограма, нито грам повече или по-малко. По този начин ученикът освободил учителя си от затвора. (77/стр. 126, 127, 128)

Това бил Бог Всевишний

Ще ви приведа един пример за един от индийските царе, който е живял преди потопа, след което време става в света една голяма промяна– тъй разправя индийското предание. Този индийски цар се наричал Сатиаврас. Той бил един от най-възвишените, най-разумните царе в тази епоха. Считал се за член на една от школите на йогите, школата на „Сатуа“. Един ден, като седял при реката Ганг, вдаден в дълбоко размишление как да подобри положението на своите поданици, от реката изскочила една рибка и паднала право в ръката му. Той я хвърлил назад във водата и казал: „Нямам време сега да се занимавам с тебе“. Обаче, като продължавал да разсъждава, тя отново изскочила от реката и паднала пак в ръката му. Той пак я хвърлил във водата. Тя и трети път изскочила от водата и паднала в ръката му, и този път му проговорила: „Аз имам един голям враг, гони ме, иска да ме изяде, а понеже ти си един от най-умните и добри царе на Земята, помогни ми, спаси ме! За тази услуга, която ще ми направиш, аз ще ти благодаря“. Той я взел и я занесъл в едно малко езеро близо до реката. Тя расла свободно там, станала грамадна и като нямало повече място за нея, помолила пак царя: „Занеси ме в грамадния океан“. Същевременно добавила: „Наскоро в света ще настане голям потоп, затова приготви се, аз искам да ти помогна“. Това бил Бог Всевишний, Бог Вишний, Който дошъл чрез тази рибка да го спаси, да стане родоначалник. Казвам: Тази малка рибка изскочила от водата и го помолила да я спаси, но той отначало отказал под претекст, че е човек, занят с големи работи. Великият Бог Вишну решил да се прояви чрез тази малка рибка в Индия. Защо? Няма да се спирам да обяснявам вътрешния смисъл на този факт, но важното е, че ако ти дадеш възможност и на най-малката мисъл в тебе, може да е и една малка рибка, да се развива, тя ще се превърне в едно велико, мощно качество и за в бъдеще ще те избави от най-големите напасти, ще те подигне и облагороди. (89/лек. 10: стр. 21, 22)

От малкото синапово семе излезе знаменит човек

Когато Бог създал Земята, на Небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички Ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият Ангел Луцифер. Той седял важно със своето величие и разглеждал всичко онова, което Бог е създал. По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Оказало се, че това същество бил човекът. Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал:

– Видя ли човека?

– Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам.

– Вярваш ли, че от него ще излезе нещо?

– Не вярвам. От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи.

– Много нещо ще излезе от това същество.

– Не вярвам да излезе нещо – отговорил Лу-
цифер.

Обаче заради неверието си Луцифер трябвало да напусне Небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали защо напуснал Небето, Луцифер отговарял:

– Едно време имаше изложение на Небето. Между всичко създадено от Бога беше и човекът– малко, дребно същество като синапово семе. Господ ме запита: „Вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо?“. Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от Небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на Земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът– онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в Рая, там да живее и да се развива… (96/стр. 31, 32)

* Окруха – къшей, парче хляб.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА