IV. ВЕРНИТЕ ПЪТИЩА
IV. ВЕРНИТЕ ПЪТИЩА
1. Смирение
Човек е една малка величина
Всеки един от вас трябва да знае каква малка величина сте. Всеки е много малка величина. Велик и голям е само Бог. (26/стр. 123)
Какво съм аз и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото Добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно да се нахранят всички живи същества на Земята– от най-малките до най-големите. (78/стр. 275)
Хората са и дяволи, и Ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане… непобедим за злото, той става най-малък – на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.
(24/лек. 2: стр. 25)
Бог е постоянно към страната на слабите. Всеки, който се хвали, че е силен, Бог му казва: „Хайде да се поборим!“. Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че не е силен и че е една от малките единици. (26/стр. 38)
Що е драма в живота? Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона. (19/стр. 71)
„…Защо Бог е създал така света?“ Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди.
(48/стр. 267, 268)
Смешно е да запалиш една малка свещица и да мислиш, че това е Слънцето. И свещицата свети, но не е Слънце. Ти, малкият човек на Земята, си въобразяваш, че си божество. Свещица си, но не си Слънце. (57/стр. 68, 69)
Не само ти, но и философите на Земята са малки свещици. Цялото човечество представя сбор от малки свещици. Не си правете илюзии! Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят да го изучавате. (57/стр. 69)
Истинската философия на живота седи в това да не се занимава човек с разрешаване на великите въпроси… Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на велики въпроси, а обикновеният, простосмъртният човек може да се занимава с малки, дребни въпроси.
(34/стр. 158)
Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория. Аз питам: Когато турите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се? Тя стои тихо и спокойно. Тя стои 1, 2, 3, 5, 10, 100 години и не се оплаква. Турите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва. Ще каже: „Търпи ли се туй? Туриха ми най-голямата тежест“. Казвам: Ти си взела най-хубавото място, което не ти подобава. Туй не трябваше да бъде. У тебе има чувство на тщеславие, взела си мястото на голямата греда и не съзнаваш своята погрешка. Ти си една малка сламка, трябваше да стоиш на един прозорец. (20/стр. 285)
Човек е дете пред Великия живот
…Човек… Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива.
(44/стр. 127)
Казвам: Всички учени хора са учители на човечеството. Всички хора от своя страна са малки деца, които Бог приготовлява чрез тези учители. Всеки човек е едно малко дете, дошло на Земята да се учи. Докато е дете, той ще се занимава с детински работи. (25/стр. 105)
Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. (38/стр. 78)
Всички съвременни хора бързат. Те не разбират Божиите пътища. Всеки разправя, че [Бог] не му е дал туй. Бог е определил, но още малки деца сте. (6/стр. 537)
Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трябва да се храни с мека, с течна храна. Питам: Защо ви проповядвам за Любовта? Защото вие сте малки деца и трябва да се храните с мляко. (47/стр. 165)
Що е Окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на Окултната. Пред Окултната днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на Окултната наука пред Божествената. Изправен пред тази наука, окултистът заема положението на малко дете, което едва започва да учи. (75/стр. 183)
Щом ти мислиш, че си светия, ти ще мязаш – аз имам една голяма лампа, вечерно време като я запаля, че не смея да отворя прозорците. Защото вечерно време, като я запаля, всичките малки мушички се навъртат, набъкат се, през най-малката дупка някоя пеперудка влезне. Казва: „Искам да влезна“. „Защо?“ „Искам да зная какво правиш в стаята си.“ Казвам: „Още сте много малки, какво ще разберете? И да ме гледате, онова, което аз върша, вие не може да разберете“. (2/стр. 274)
Има едно относително зло в света. Малките деца винаги са виновати. Има тояжка, турена от майките: като бутнат гърнето със сладко или яйце вземат, пръчицата дойде, закон има, плачене има… На четири-пет години – пръчка има. Казва, няма право да бута. Големият брат, на двадесет и една година, бута всичките гърнета. За него е право, но за малкия не е право. Големият брат яйца яде, масло, всичко е в реда на нещата, но малкото дете като бута, е престъпление. Питам: Къде е престъплението? Сега ние сме още малки деца, че не трябва да бутаме гърнетата – нищо повече. Трябва да имаме търпение, че да станем на двадесет и една година – законът няма да ни засяга. Тогава, каквото правим, ще бъде намясто. Ако преждевременно бутаме гърнетата, препятствието е там. Ние сме побързали: бутнем това гърне, онова гърне. Ако хората бяха чакали осем хиляди години, главата им не щеше да страда, щяха да научат нещо по-хубаво. (6/стр. 536)
Един Божи ден съществува. Божият ден не се състои от 24 часа като човешкия. Божият ден се състои най-малко от хиляда човешки години. А колко такива дни ще образуват една Божествена година? Значи, като живеете 365 хиляди години на Земята, вие сте преживели една Божествена година. И когато остареете, когато станете човек на 365 хиляди години, в Божествения свят ще представяте малко детенце едва на една година, което има нужда още от майка си да го носи на ръце, да го милва, да му се радва. (38/стр. 72, 73)
Радвайте се, че всичко в света работи за вас– малките деца във Вселената, които са предметно учение на Възвишените и Разумни същества.
(67/стр. 95)
Да бъдем като малките разумни деца
Сега първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие“. Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа не може да влезете, в никое разклонение на тази Велика, Разумна Окултна Школа. (26/стр. 25, 26)
„Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ (Лука – 18:17) Христос тук употребява израза „малките деца“, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. (43/стр. 94)
…Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Съвременните хора и досега още не могат да разберат смисъла, който Христос е вложил в този стих. Детето представя Новия живот, Новия човек, който носи в себе си Божествените елементи. (34/стр. 192)
„Кой е най-голям в Царството Небесно?“ …Този въпрос има външна и вътрешна страна. Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството Небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството Небесно“. Който така се смири, той е най-големият. (3/стр. 5)
„Кой е най-голям в Царството Небесно?“ Не се спъвайте от този въпрос. Още в началото Христос добре го е разрешил. Той казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Разбиране трябва. Какво означават малките деца? Ти ще познаваш Баща си. Възрастният днес познава ли баща си? Не го познава. Той казва: „Този, старият няма вече да ме малтретира“. Възрастният подчинява ли се на баща си, на този, стария? Аз говоря за бащата на Земята. „Едно време само ме биеше, но сега го няма вече.“ Този син не е разбрал баща си. Дете, което познава баща си, то може да влезе в Царството Божие. (3/стр. 16, 17)
Всеки може да бъде стар, но всеки не може да бъде малко разумно дете. Колко години задържате детинството си? Най-много четири-пет години. След тази възраст детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да краде, да се осигурява. Това вече не е дете. През целия си живот човек трябва да пази в себе си онова детинско състояние на чистота и вяра, да знае, че Баща му е създал всичко за него… (68/стр. 63)
…Езика на Любовта. Започнем ли да говорим с този любовен език, всичко е възможно. Виждали ли сте в какво се състои силата на децата? Те знаят този език. Дойде си някой път бащата от работа и жената започва да му иска пари за дрехи, за това-онова. „Нямам пари – отговаря мъжът, – голяма криза има.“ Идва голямата дъщеря и надменно иска пари от баща си. И на нея той отговаря, че няма. Идва малкото детенце, казва някаква сладка дума и току-виж намерили се пари. Малкото детенце е казало една сладка дума на ухото на баща си. Майката е недоволна: „За мене няма, а за малкото дете има“. Да, защото това дете знае как да говори, езика на баща си разбира. Когато и ние започнем да говорим на Господа с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му започва да се отваря и ние всичко придобиваме. (43/стр. 156)
Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това Царство. (48/стр. 301)
…Не може да влезе в Царството Божие големият човек със съзнание за своя ум и за своето сърце, който не се интересува от малките величини в себе си. За онези, които се силят да влязат в Царството Божие, казвам: Не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа. (79/стр. 268)
Мнозина питат: „Как трябва да се молим?“. Като малките деца, които се учат да ходят. „Какво положение трябва да заемем в живота?“ Положението на малките деца, които се учат да ходят. Щом станете като малките деца, вие ще разберете смисъла на живота. (38/стр. 76)
…Да наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. Като го наблюдавате съзнателно, ще научите велик урок от него. Иначе ще кажете: „Лази това дете!“. Не, това дете се моли на Бога. То се изправя на краката си, спре се за момент и току изведнъж падне. После пак се допре с пръстите си до земята – ту с първия, ту с втория, третия, четвъртия или петия; стане от земята, вдигне главата си нагоре и пак започва да се моли: „Господи, искам да разбера живота. Помогни ми да постигна това!“. Туй дете ту пада, ту става и пак се моли: „Прости ме, Господи, че още не съм научил урока си! Всичко, което си създал, е красиво, хубаво и аз искам да го разбера и науча“. Това дете ту пъпли по земята, ту се изправи и току поглежда доволно към майка си, че може само` да върви. Цяла наука е ходенето. И малкото дете усърдно изучава тази наука. (38/стр. 76)
От толкова хиляди години насам животът не е нищо друго освен отричане на същественото. Вследствие на това вие сте си създали повече страдания, отколкото трябва. „Какво трябва да се прави?“ Какво ще се прави? Ще станеш малко дете. И когато Христос казва, че ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие, Той има предвид именно това: да станете като малките деца. Никодим запитал Христа: „Как е възможно това? Аз мога ли изведнъж да стана малко дете?“. Той разбрал Христовите думи буквално. Не е важно външно да станеш дете, но вътрешно ти ще имаш това смирение и няма да гледаш на знанието на околните хора, няма да гледаш и на своята външност. Нека знаят другите хора повече от тебе. Но ти ще влезеш в един свят, ще видиш една стълба от същества над тебе, които се отличават със своето знание, със своята сила и със своята доброта. Ако станете като малките деца, ще видите, че Земята не е такава, каквато сте я виждали. Вие нито сте видели още цялата Земя. Като станете като малките деца, вие ще обгръщате цялата Земя, ще я виждате отвсякъде и ще виждате онези, които управляват Земята. (3/стр. 17)
Кое е достойното за човека? Казва се в Свещената Книга: „Ако не станете като малките деца“. Само като едно преходно състояние. От сегашните състояния млад ли да бъдеш, възрастен ли, или стар да бъдеш? Едно положение има. Ако не станеш като дете, не можеш да влезеш в Царството Божие. (2/стр. 169, 170)
Сега въпросът е да станете като малките деца. Като кои деца? Като глупавите деца ли? Не, като разумните деца. Майката за пример казва на своето разумно дете: „Хайде, мама, вземи тази стомничка!“. „Сега, мама“ – скача, взима стомничката и отива за вода. „Друго нещо мога ли, мамо, да направя?“ „Хайде сега, донеси малко дръвца!“ То веднага отива, донася дръвца. Разумното дете никога не пита защо все него пращат. Напротив, то казва на майка си: „Мамо, прати мене да услужа!“. И наистина то всякога услужва. Вас като ви пратят един-два пъти да услужите нещо, на третия път казвате: „Само аз ли ще ходя за вода?“. (41/стр. 64, 65)
Ако не станеш дете, няма да се учиш. …Възрастният трябва да стане като малкото дете и да започне да учи, неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. (1/лек. 13: стр. 7)
Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца – готов да слушаш, да възприемаш и прилагаш. (11/стр. 168)
Като мислиш, че малко знаеш, и започнеш като дете отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в Школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате Великото Божествено Учение. (70/стр. 54)
Работете като малкото дете, което за пръв път отива на училище. То знае, че е пратено да учи и всеки ден да придобива по нещо ново. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. За да дойдете до положението на малките деца, мислете, че всеки ден трябва да придобивате по нещо, а не че много знаете. (11/стр. 43)
…Когато човек не може да вземе положението на малкото дете, а мисли, че знае много, че е силен, че е голям, той губи красивото в себе си и се излага на големи изненади в живота. (38/стр. 84)
Ако слушате някой певец, той казва: „Вие само ще ме слушате. Вие не можете да постигнете това, което аз мога“. А пък малкото дете, което пее, то после казва: „Хайде, дядо, и ти изпей“. И онзи се мъчи и той да пее като детето. Детето иска и дядо му да пее, а пък големият певец казва: „Слушайте, не искам никой от вас да пее“. Слушайте малките деца, или детинското във вас. (14/стр. 279, 280)
…Човек трябва да прави само онова, което излиза от вътре по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес да я пипа само отгоре. (44/стр. 120, 121)
Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: „За Великия живот, в който живея, аз съм малко дете и затова ще се уча от всичко, както детето се учи“. (12/стр. 113)
Ще турите в ума си следното желание: „Ще изпълня Волята Божия, както я изпълняват малките деца“. (41/стр. 189)
И сега Господ идва да каже: „…всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал“. (9/стр. 107)
И тъй, да стане човек малко дете, това значи да се радва на малките неща като малките деца. Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. (39/стр. 60)
За да мисли право, човек трябва да стане като малките деца. Да станеш като малките деца, това значи да внесеш в себе си мекота. Мекотата прави човека млад. (22/стр. 36)
И сто пъти на ден да паднеш, стани и като малките деца кажи: „Хопала!“. Някои деца имат тази добра черта, че колкото пъти на ден да падат, те веднага стават и казват: „Хопала!“. От такова дете човек ще стане. (71/стр. 133)
Сега и на вас казвам: Станете малки, но разумни деца да трансформирате състоянията си, да не се спъвате от външните условия. (21/стр. 182)
Човек трябва да скърби, но в скръбта си да бъде като малките деца, които лесно трансформират състоянията си. Христос казва: „Станете като децата!“. С това Той иска да покаже на хората как да страдат и как да се радват. Чиста е радостта на малките деца. Мимолетна е скръбта на децата. Докато видите, че някое дете плаче и тъжи, изведнъж го виждате весело, засмяно, изтрива очите си, усмихва се и всичко забравя. (30/стр. 132, 133)
Ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа. (37/стр. 35)
Христос казва: „Станете като децата“. Като кои деца? Като любещите деца. Най-малък е онзи, който люби, но същевременно той е и най-силен. (39/стр. 159)
Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. Там е ползата. (3/стр. 11)
Детето е символ на живота. То съдържа ред условия и възможности за развитието си. Затова Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Детето носи в себе си Велика Божествена идея. (75/стр. 103)
Да се смирим
Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ и затова Бог го е изпратил на Земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопическа клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота. (72/стр. 178)
„Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. (59/стр. 228)
Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение– да знае, че Вечното, Безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. (70/стр. 53)
Смирен е онзи, който има качествата на числата да бъде винаги доволен от мястото, което му е дадено. Дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек еднакво трябва да бъде доволен. И в двата случая той трябва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а от кое място я решава, това не е важно. (77/стр. 24)
Че най-святите хора са като децата! Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че Адептите, Светиите са най-силните, най-големите, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса, когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. (41/стр. 234, 235)
…Заблуждението е у нас, понеже ние не разбираме онзи закон на увеличаването и смаляването. Някой път ние искаме някои работи в света, но те… се постигат чрез закона на смаляването. Казваме някой път: „Трябва да се увеличим“. Човек сега се увеличил, за да постигне някои неща. Но трябва да се смали. Смирението е закон на смаляването. Има закон, който се разрешава чрез сила. Има закони, които се решават чрез смаляване. (3/стр. 647)
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването – да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва и от най-малкото препятствие. (27/стр. 339)
Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. (24/лек. 2: стр. 25)
Да се смалим
Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни… За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка– едва тя може да мине през малката врата на духовния път.
(88/лек. 13: стр. 7)
Запита ме един мой ученик един малък въпрос, който слушал от някой германец, а именно: казвало се, че в човека имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине през нея. Всеки…, който успеел да мине през тази дупчица, щял да ходи, където иска – по Слънцето, по Луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можеш да излизаш извън тялото си, трябва да изучаваш този закон на смаляване. (17/лек. 29: стр. 15)
Силата на човека не седи в неговото величие и големина да блести като Слънце, всички да го виждат. Силата на човека седи в това той да става толкова малък, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза от Великия свят, без да го вижда някой. (85/стр. 117)
Желая ви да придобиете качеството на светлината да влизате и през най-малките дупчици, за да изпълнявате Волята Божия. (39/стр. 112)
Когато разумният човек се движи, т.е. разрешава задачите си, Природата широко отваря вратите си за него. За глупавия обаче тя затваря всичките си врати. Защо вратите на Природата са отворени за разумния? Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малките частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият обаче търси широко отворени врати. (77/стр. 173)
И тъй, в Природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. (74/стр. 52)
…Който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. (74/стр. 52)
Какъв смисъл има животът? Ето какво ще ти кажа: Животът има смисъл да станеш толкова малък, [че] никой да не те вижда. Животът има смисъл да станеш толкова малък, микроскопически, [че] никой да не може да те ограничи… Някой път така ще разрешиш задачата. (56/стр. 242)
Ако аз съм затворен в един затвор и има една малка дупчица, микроскопическа, през която може да изляза, ще се зарадвам. Голям човек отникъде не може да излезе. Ако мога да се смаля и мога да изляза през тази дупчица, нали е спасение? Тогава ще се смалиш. Да се смалиш, значи да можеш да минеш през най-малката дупчица и свободно да идеш. Само малките хора са свободни. Ако може да се смаляваш, че отвсякъде да минаваш, кой ще те свърже? Кой ще те затвори? (93/стр. 96)
Мъчнотиите се преодоляват с малките работи. …За да се избавиш от злото, трябва да станеш малък да може да се промъкнеш. (56/стр. 242)
Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък – и с микроскоп да не се вижда.
(42/стр. 187)
Как може да се освободи човек от товара на дявола? Като изучава и прилага закона на смаляването. (82/стр. 11)
Следователно иска ли човек да се освободи от робството на своя господар– дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: „Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв“.
(82/стр. 11, 12)
Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина между цветята и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отвърстия. (94/стр. 24)
Най-после човек умира… Той отива в училището на смъртта с единствената задача да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. (61/стр. 88)
Някой казва: „Какво ще стане с мене, като умра?“. Като умреш, ти ще се разпръснеш навсякъде из пространството на безброй малки частици и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш закона на абсолютно малките величини и ще се смалиш. Сега хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота. (53/стр. 238)
Закон на разширяване и закон на смаляване
Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче според Божествения закон голямото се стреми към малкото. Значи, два закона действат в Природата: закон на разширяване и закон на смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на Природата. Смалява се смиреният и кроткият, а не гордият. (35/стр. 61)
Да любиш Господа, това значи да се смириш; да любиш ближния си, това значи да се разшириш. Следователно човек трябва едновременно да се смалява и разширява, т.е. да става малък като атома и голям като Вселената. (35/стр. 61)
…За да може да схванеш доброто, трябва да станеш голям, да бъдеш вече щедър, както Бог е щедър. И да станеш малък, че да не може никой да те изкушава. (56/стр. 242)
Често аз съм ви казвал, че за да бъдеш напълно свободен, трябва да бъдеш толкова голям, че никой да не може да те измерва, или трябва да бъдеш толкова малък, че никой да не може да те види.
(8/стр. 55)
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери, и толкова малък, че никой да не го вижда. (51/стр. 89)
…Трябва да се научите на закона на смаляването и на увеличаването. Като се смалявате, ще минете през най-малката дупка, през най-малкото отвърстие, през най-малката междина. (12/стр. 36)
Искаш да минеш през една малка дупчица – малък ще станеш. Искаш да минеш през една голяма врата – голям ще станеш. (2/стр. 558, 559)
2. Оценяване
Човек не трябва да пренебрегва
малките неща
В Окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. (1/лек. 29: стр. 16)
Какво правят съвременните хора? Те често пренебрегват свои малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения. (79/стр. 269)
Не презирайте малките Божествени мисли, които проникват във вашия ум. Не презирайте малките Божествени чувства, които проникват във вашето сърце. Който презира малките Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония в себе си. Наруши ли вътрешната хармония в себе си, той ще наруши и външната. (22/стр. 7)
Не презирайте малкото, слабото в себе си. Дойде ли в ума ви една малка мисъл или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги. За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо.
(79/стр. 276)
Ние казваме, че чрез всички неща в света, колкото малки и нищожни да са, се проявяват разумни сили, разумни същества. За пример ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш едно дете на улицата– страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: „Нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение“. Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов, ти си изгубил един велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помогнал и на себе си. (89/лек. 10: стр. 20, 21)
Единственото нещо, което човек не може да отхвърли в живота си, това са малките неща– децата. Майката например никога не може да отхвърли децата си. Отхвърли ли децата си, тя заличава своето майчинство– нищо повече. Ако човек отхвърли Любовта от себе си, в каквато форма и да е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може да придобие… Някой казва: „Не зная защо съм толкова тъжен“. Тъжен си, защото си презрял, защото си отхвърлил едно от малките деца на Любовта. Отхвърлиш ли едно от нейните деца, тя казва: „Щом се отказваш от моето дете, и аз се отказвам от тебе“. Любовта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства. (79/стр. 278, 279)
Има един прав закон. Какво постига човек в едно ядене? Или какво постига в една вдишка или издишка? Вас ви се струва, че те са много маловажни работи. Но [във] всичките тия малки работи има една вътрешна връзка – ако не я изпълниш, лошо идва до тебе. (2/стр. 562)
Една изгубена година представя една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. (79/стр. 273)
Човешкият характер зависи от неговото правилно и неправилно отношение към Природата, изразено в мислите, чувствата и постъпките му. Като знаете вече цената на правилните отношения към Природата, никога не пренебрегвайте своите малки прояви към Великото в света. Това е истинското отношение на малкото към голямото и на голямото към малкото. (61/стр. 60)
Бог се изявява на човека чрез ближните му, чрез децата, чрез животните, чрез растенията и му помага. В това отношение вие трябва да бъдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малките същества, чрез които ще получите помощта на Възвишения свят. (68/стр. 54, 55)
Бъдете внимателни в движенията си да не направите някое малко движение, с което да изразите пренебрежение към малките същества. (61/стр. 60)
Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кармични отношения с него. След това трябва да минат много години, да прекарате големи страдания, за да изправите погрешката си. (61/стр. 60, 61)
Бог кредитира човека до един лев, Ангелите– до сто лева, а хората– до хиляда лева… „Възможно ли е Бог да работи с най-малката величина– с единицата?“ Не само че е възможно, но така е всъщност. Бог работи с един лев, с едно житно зърно. Дойде някой при мене да ми иска някакъв съвет или да му дам хиляда лева назаем. Казвам му: „Вземи това житно зърно и го посей. След пет години ще имаш на разположение не само хиляда лева, но 200–300 хиляди лева“. Той ме погледне, усмихне се и казва: „Не се занимавам с такива дребни работи“. Щом не се занимаваш, сиромах ще останеш. (67/стр. 89)
Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например ще дам на всички по две семенца– житни, царевични или други някакви– да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: „Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси и след всичко това ще се занимавам с дребни работи– да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение“. (58/стр. 51, 52)
Казвате: „Как да се проповядва Новото Учение?“. Господ иска от нас да сме справедливи към всички беззащитни същества, колкото и да са малки. Дави се едно малко животно– спаси го. „Аз не се занимавам с такива работи.“ С какви работи се занимаваш? „Искам да оправя България.“ Ти ще я оправиш толкова, колкото всички българи я оправиха. (59/стр. 34, 35)
Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки по една вътрешна слабост презира малките работи. Дават ви едно петаче, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но петаче – аз не съм просяк!“. Дават ви един орех– „Ти ме обиждаш, да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене?“.
(9/стр. 101)
Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“. От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните Ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия, малките, вие презирате Ангелите, на които малките са деца.“ (9/стр. 101)
Христос казва: „Пазете тези, малките“. Защо? Защото те живеят на Земята, но Ангелите им живеят при Бога. Следователно, ако туй, малкото, игнорираш, то има зад себе си един Велик принцип и тогава ти може да пострадаш. (15/стр. 104)
Да обръщаме внимание на малките неща
Казвам: Обръщайте внимание на малките работи в живота! (89/лек. 21: стр. 16)
Като сте влезли в Новия път, вие сте забелязали, че там има множество малки, дребни неща, на които трябва да обръщате внимание. Те оставят своите последствия върху вашия живот. (54/стр. 268)
Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света. (3/стр. 187)
Казвате, че човек не трябва да се занимава с малки работи. Според мене разумният се занимава с малки работи. Ако види, че две мравки се бият за една трошица хляб, той ще се спре пред тях и ще ги примири. Ще извади от джоба си няколко трошици и ще им ги даде да се задоволят. Виждаш, че два клона на дървото се преплели. Минаваш и казваш: „Не се занимавам с дребни работи“. В това време нещо отвътре ти казва: „Дървото принадлежи на Бога. Помогни на това дърво, разплети клоните му“. Дървото е част от Цялото, а в Природата действа законът на Цялото. Ако помагаш на Цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на Цялото, и на тебе ще бъде добре.
(64/стр. 70, 71)
Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте възбудени, съществува един нежен приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо“. Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“. А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек? Ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя“. Щом направиш това, всичко е развалено. (43/стр. 100)
Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. (17/лек. 19: стр. 5, 6)
Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник – от него нищо добро не се очаква.
(35/стр. 20)
Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии. (42/стр. 213)
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. Всъщност и малките работи имат такова значение, каквото и големите. (95/стр. 272, 273)
Обръщайте внимание на малките неща. Малка е иглата за шев, но много работа върши. С нея ще закърпиш панталоните си и ще се спасиш от мъчителни положения. (45/стр. 82)
Какво представят малката игла и конецът? Символи. Зад тях се крият известни сили. Ето защо искам да обърна вниманието ви и върху най-дребните явления в Природата… Ти си богат, учен, знаеш как е създаден светът, какви йерархии Ангели има, но работата ти не върви добре. Защо? Не обръщаш внимание на малките неща. (45/стр. 82, 83)
Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. „Това не е важно.“ Макар и дребно нещо, то е важно. (54/стр. 40)
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. (77/стр. 5, 6)
Някой, като говори с хората, вади кърпата си срещу тях, изтрива носа си, пръска слюнки от устата си и т.н. Щом говорите с някого, трябва да спазвате известно разстояние между него и вас и никога да не нарушавате това правило. Някой казва: „Дребни работи са тия, няма какво да им се обръща внимание“. Не, ако човек обръща внимание на малките работи, той ще бъде внимателен и към големите. (74/стр. 52)
Да ценим малките неща
Ценете малките неща и радвайте се на тях.
(78/стр. 224)
Единственото нещо, което внася радост, то не е велико, но ценността на живота, то са малките работи. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на него не можеш да се радваш. Този хляб за да ти причини радост, от него ще вземеш едно малко парченце в устата, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще го дъвчеш. Тия, малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост. Малките добродетели, малките мисли, малките чувствания, дребните постъпки– те са, които ни причиняват радост. Една голяма добродетел, която е като самун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. (66/стр. 97, 98)
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици. (20/стр. 392)
Казвате: „Искаме да знаем в какво се крие същественото“. Същественото в живота аз намирам в малките работи. (49/стр. 285)
…Хората на физическия свят оценяват големите, великите работи, когато Божественият свят се занимава с безконечно малките величини. Красивите неща в света са малките, а не големите величини.
(53/стр. 234, 235)
Та ще оценявате малките неща. Съберете се и благодарете за тях! (17/лек. 10: стр. 21)
Едно от качествата на Любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща… Който не оценява малките неща, още не е познал Любовта. Господ започва все с малките неща. (26/стр. 95)
…Любовта внася у нас нов идеал, нов поглед за нещата, благодарение на който намираме, че в любимия ни човек и най-малките работи са красиви.
(53/стр. 218)
Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено. (42/стр. 60)
Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. (36/стр. 121)
…Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с Волята Божия. (36/стр. 120, 121)
Колкото малко да ви дава някой, щом е от Любов, оценявайте го. Като цените Любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.
(27/стр. 372)
Да се насърчаваме от малките неща
Надеждата действа във физическия свят от сутринта до вечерта. Днес се обличаш с нова дреха и разчиташ на нея до вечерта. Вярваш, че следната година ще имаш нова дреха. Тук действа вярата. Вярваш, че ще станеш добър, гениален. Значи, надеждата борави с малки величини, за ден-два. Вярата борави с големи величини. Който има надежда, не се обезсърчава; онзи, на когото вярата е слаба, лесно се обезсърчава. (16/стр. 315)
И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. (16/стр. 321)
Ти не трябва да уповаваш на условията. Трябва да знаеш как да ги използваш… При малките възможности пак не трябва да се обезсърчаваш. (14/стр. 17)
Някой може да се усъмни в какво да вярваме. Тогава има неща, в които може да вярвате. Колкото и да е малко, има нещо, на което вие може да разчитате. (14/стр. 329)
Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека… Дали разбираш какво нещо е Бог, не е важно; обаче всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо.
(57/стр. 34, 35)
Да усетим малката радост
Вие не очаквайте големи радости. Малките радости, това са силните положения в света. Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца, туй е истинската радост. (41/стр. 19)
…Кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! (63/стр. 98)
Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство.
(51/стр. 250)
Всеки трябва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя живот, но не да ги избягва. Не е въпрос да се избягват противоречията, важно е разумно да се разрешават. Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката радост като печалба в живота си. (52/стр. 185, 186)
Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел, да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. (24/лек. 6: стр. 25)
Да се радваме на малките работи
…Онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи– втора, трета, четвърта хапка– не са вече толкова сладки. (60/стр. 21)
…Човек… Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото Слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от Дървото на Живота. (68/стр. 222)
Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя както голямото. Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е светлина, ценна за вашия храм. Приложете я в него да усилите светлината му. (10/стр. 47)
Колкото и да е малка една мисъл, колкото и да е малко дадено чувство – приеми ги с радост. Те подтикват душата ти напред. (46/стр. 263)
Всяко нещо, което нас пробужда и ни дава подтик, известен малък импулс, то е доброто; туй, което дава импулс в живота, то е доброто. Радвайте се на най-малкия импулс. Радвайте се на най-малката мисъл. Или другояче преведено: радвайте се на най-малката мисъл, колкото и микроскопическа и да е. (14/стр. 355, 356)
Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И се радвай на малкото, което придобиваш. (28/стр. 156)
„Нищо не зная, нищо не разбирам.“ …Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. (16/стр. 276)
Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш. (45/стр. 56)
Не искайте да разрешите всичките въпроси!… Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се – то е достатъчно. Като сте разрешили този въпрос, на другия ден ще разрешите друг. Разрешаването на всеки въпрос ще внесе една малка радост в душата ви. Радвайте се, че можете да разрешите малкия въпрос! (24/лек. 9: стр. 30, 31)
Казвам: Радвайте се на малките благословения, които Бог е дал. Една пчела, за да събере един грам мед, трябва да посети 633 цвята! Ако имаш търпението на тази пчела– Божиите блага по малко се вземат. (56/стр. 117)
Радвайте се за благото, което днес ви се дава, колкото и да е малко то. (12/стр. 118)
Когато получа едно малко благо от Бога или когато някой ми направи някое добро, аз се радвам.
(24/лек. 12: стр. 9)
…Бог се намира и в малките неща. Ние не оценяваме Любовта, която иде чрез малките неща, например чрез един портокал. Като видиш този портокал, трябва да се зарадваш, да ти стане приятно. Вие казвате: „На големи неща може да се радваме, но не и на малки“. Който се радва на портокала, на всичко ще може да се радва; който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва.
(24/лек. 12: стр. 11)
Ами тази, малката мандаринка, как е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса?… Тази круша, тази мандаринка, туй, малкото орехче, тези сливи са минали през пещта, живот има в тях. И на тях трябва да се радвате. И в тази, малката смокиня, също тъй има живот. Тя се радва и казва: „Какво ли ще правят тия братя и сестри тук?“.
(24/лек. 12: стр. 11, 12)
И тъй, обръщам ви внимание като ученици да се радвате на малките работи. Като видите един ваш приятел, да трепне сърцето ви. Някой път не можеш да го видиш, чуваш гласа му само, но пак да се зарадваш, че си чул глас. (24/лек. 12: стр. 11)
Аз трябва да зная, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от Любов към тях, и да се радвам на най-малкото проявление на Любовта.
(41/стр. 157)
Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката Любов, как ще се радвате на голямата? (66/стр. 98)
Радостта е признак на това, че си видял една капчица на слънце. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се радваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отразяват чистотата. Това значи радост. (2/стр. 370)
Като видя едно малко цвете, радвам му се като на богатството. За мене то е предмет за изучаване.
(18/стр. 179)
Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре. Значи, един малък карамфил е в състояние да внесе радост и хармония между хората. (52/стр. 168, 169)
Ако аз пратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче“. Но я попитайте онази млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат. „А, карамфилче!“ – скачат, радват се. Защо? Любовта говори вътре в тях! Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези, малките неща, внасят радост и веселие.
(20/стр. 179, 180)
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни. За пример разумният човек като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. (24/лек. 32: стр. 4)
Да бъдем доволни
Първото правило в живота: Бъдете доволни от най-малките неща, които Бог ви дава. Искате ли да бъдете богоугодни, този е Пътят. (73/стр. 15)
Моето правило аз ви казвам в една дума. Всичката философия е да бъдете доволни от най-малките работи. (2/стр. 180)
Ученикът на Новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. (16/стр. 195)
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. (39/стр. 262)
…Човек… трябва да бъде доволен от най-малкото, което в даден момент получава. Като се нахраниш, благодари за яденето, което ти е дадено. Някой яде днес, а за утре мисли дали ще има какво да яде. Ако си доволен от малкото, което днес ти се дава, и на другия ден ще ти дадат. Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. (81/стр. 80, 81)
Ти може да имаш парче хубав хляб, така хубаво да го сдъвчеш, че Божият живот е в този хляб вътре… Може да вземеш най-малкото парче, трошица – като го погледнеш, да ти стане приятно. Даже малко коравичък да е, да кажеш: „Божий хляб“… Ако ти, като дъвчеш, мислиш, че е достатъчно, ти имаш повече, [отколкото] ако си ял най-хубавата баница. Във всеки случай трябва да знаеш, че в най-малките неща се крие потенциално Божественото вътре. (2/стр. 180)
Искате ли Любовта да ви подигне, не туряйте никакви правила, никакви граници. Бъдете доволни и на малкото, което Любовта ви дава. (75/стр. 289)
Хората са недоволни, неблагодарни на това, което им е дадено; те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? (22/стр. 162)
Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот.
(74/стр. 51)
Защо е недоволен човек? Щом не е доволен от малкото, той ще бъде недоволен и от многото.
(57/стр. 77)
Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления… Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. (74/стр. 51)
Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. (45/стр. 202)
От вас не се изисква да разберете работата и проявите на Бога във всички светове и Слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете да схванете със своето съзнание. В това отношение вие трябва да бъдете като децата, да сте доволни от малкото. (52/стр. 204)
Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един живот можете да станете съвършени. Съвършенството на човека се заключава в това, което той може да постигне днес. (77/стр. 149, 150)
Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. (46/стр. 13, 14)
Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му да върви напред. (68/стр. 159)
Бъдете доволни от малкото, което сте придобили, но да е хубаво. (24/лек. 22: стр. 18)
Учи, но малко учи, хубаво учи. После бъди винаги доволен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, което всеки ден се дава. (2/стр. 373)
Не трупайте много знания. Знанието се осмисля само когато се превръща в жива сила. Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т.н. Нека доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон. (30/стр. 302)
Какво внася музиката? Бодрост. Като си попееш или посвириш малко, ти се ободряваш. Но човек не е доволен от малкото. Той иска много да печели. Всъщност печалбата е нищо– в един момент можеш да изгубиш това, което си печелил с години. Като изгубиш всичко, страдаш. А като си попееш малко, никой не може да ти вземе печалбата от пеенето. (58/стр. 265)
Доволният на малкото е доволен и на многото.
(79/стр. 166)
Да бъдем благодарни
Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. (52/стр. 56)
Докато благодаря и за най-малкото, всякога печеля. (45/стр. 201)
Докато имаш светлина в ума си, ти си в деня на своя живот; изгубиш ли светлината си, настъпва нощ и ти не можеш вече да работиш. Не пренебрегвайте Слънцето на вашия живот. Щом изгрее, използвайте го. Колкото да е малко знанието ви, колкото да е малка светлината ви, благодарете за нея и разумно я използвайте. (29/стр. 310)
Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни Истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. (25/стр. 44)
Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, Който е внесъл в тебе онази малка светла мисъл, онова малко чувство и онази добра постъпка, за които ти благодариш, Той ще внесе в тебе и Новия живот.
(6/стр. 190, 191)
Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини; реализирате ли малките желания, те стават господари на големите. (10/стр. 315)
Благодарете и за най-малката Любов, понеже тя е Божествен подтик, който дава условия за развитие. (39/стр. 221)
…Хората на света са герои. Този човек отива за отечеството на картечен огън. А пък един човек на Новото Учение казва: „Дотегна ми да живея“… Той казва: „Дотегна ми да живея със сухия хляб“. Дотегнало му, понеже имал тесни стаи; стаята му била малка, че леглото му било малко… Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова мъдър, че всякога, когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. Бъдете благодарни за онова, което Бог ви дава! (63/стр. 38)
Дал ми човекът една филия. Казвам: „Много малко ми даваш“. Законът на Любовта е: И колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. (80/стр. 61)
Благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение… Благодарете за хляба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. (68/стр. 123, 124)
Като не разбират смисъла на живота, хората постоянно се оплакват. Някой казва, че къщата му била малка. Той трябва да благодари за малката къща. Ако къщата му беше голяма, той съвсем щеше да обърка работите си. (27/стр. 124)
Днес човек мъчно благодари… Много получава, не благодари; малко получава, пак не благодари– все е недоволен. Изкуство е да си благодарен и на малкото. (64/стр. 130)
Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека. (52/стр. 162)
Слушате някой говорител и казвате: „Този човек не развива темата си добре. Той можеше да каже много повече по дадения въпрос“. Благодарете на малкото. Може би този говорител нарочно е казал по-малко неща, за да ви даде възможност вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрял. (52/стр. 162)
Да искаме малко
Желай най-малките неща. Като станеш сутрин, пожелай Слънцето да изгрее добре, да няма буря, да няма земетресения или голям, проливен дъжд.
(67/стр. 41)
Искайте малко – само за деня. Какво иска гладният? Само едно ядене, един обяд, но да бъде Божествен, т.е. пълен с Любов. (27/стр. 262)
Желай за днес само най-същественото! Имаш ли днес едно малко благо, повече не желай за деня. За всеки ден пожелавай само по едно благо.
(72/стр. 135)
Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. (74/стр. 270)
Когато отидете в Царството Божие при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: „Господи, не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали досега при Тебе“. Ако искаш много, нищо няма да получиш. (3/стр. 127)
Христос каза на страдащата: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те“. Това значи: „Ти криеш в себе си велика сила– Вяра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила ти се задоволи с най-малкото: да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение бъди благословена!“. И от онзи час жената оздравя. (60/стр. 24)
Под Вяра в Бога се разбира едно Божествено състояние, при което човек се чувства силен да постигне всичко, каквото желае. Малко ще искаш, но каквото поискаш, ще го постигнеш. Ще искаш само един обяд и ще го получиш. Ще искаш да се подслониш някъде само за един ден. На другия ден пак ще търсиш подслон. При Абсолютната Вяра човек не може да се осигури за цял живот. Един ден да преживееш както трябва, това е достатъчно.
(49/стр. 44, 45)
Човекът е разумно същество. Човек в пълния смисъл на думата е онзи, който схваща великия план на живота и се задоволява с малкото благо.
(12/стр. 119)
Разумният човек прекарва деня с малко, а Светията – с още по-малко. (48/стр. 172)
Много от сегашните хора умират от изобилие на блага както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие. Мнозина като пчелите отиват при голямото благо и там умират за нищо и за никакво. Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен на него. (67/стр. 56)
Божията Любов е онзи голям, обилен извор, от който ти ще си вземеш толкоз, колкото ти трябва. По някой път вие сте лакоми, искате да вземете двоен дял. Не ви трябва много. Взимайте от Любовта по малко, ако искате дълго време да ходите на извора. Ще взимате отначало по малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите на тази Божествена сила, която действа във вас.
(24/лек. 9: стр. 26, 27)
…На един човек трябва милиони да му даваш, за да задоволиш неговите нужди. На една пчела една капка мед стига, а на един човек цяло тенеке трябва да му дадеш. (33/стр. 134)
Какво представят малката и голямата стрелка в часовника? Малката стрелка е човешкото сърце, а голямата – човешкият ум. Сърцето търси щастието в света. Дето се обърне, все щастието очаква, дано спечели един-два милиона. С малкото не се задоволява. Умът пък е търговец. Един лев да спечели, той го туря в касата си. Слушайте ума си, който се занимава с малките величини, с левчетата. Като ги събира едно по едно, в края на живота си ще спечели един милион. (39/стр. 264)
Кажете ли на някого, че е лош човек, той казва: „Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам…“. (77/стр. 58)
Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100%“ – не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде 10% печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. (40/стр. 45)
Има някои жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взима легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай… Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече!“. Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. (40/стр. 45, 46)
Откъде произтичат у нас всичките погрешки? От многото изисквания. Ние изискваме много. Например ние искаме всичките хора да бъдат много добри… Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човек да бъде много любезен?… Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия банкер! Любезен е той, но тази любезност е актьорство: иска да вземе пари от него. (40/стр. 47)
Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш колкото можеш най-много, ще взимаш колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод. (58/стр. 101)
Да ядем малко
Стремете се към Новото, към онова, което внася подтик в човека. Малкото количество въздух и храна, които човек приема, внасят подтик в него.
(46/стр. 263)
Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко. (55/стр. 286)
Като ученици, от вас се искат следните неща: много да мислите, малко да ядете, повече да работите. (76/стр. 302)
Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха.
(52/стр. 20)
Разумността изисква от човека и като дете, и като възрастен да яде умерено. И в младините си, и в старините си разумният човек яде малко.
(29/стр. 265)
Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание. (27/стр. 103)
Като седнеш на масата, яж с разположение. И то малко. И не си дояждай. И благодари на Бога, понеже храната слуша. В храната са скрити все живи души. (63/стр. 55)
Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше ядене. Не от изобилието на онова, което ядете. …Зависи от начина, по който вие възприемате храната. Много малко храна ще възприемете, защото не е нужно голямо количество храна да изядете. Вие се нуждаете от много малко количество. Човек се нуждае от много малко храна, но тази храна да бъде добре възприета. (63/стр. 80)
Едно е вярно: всички поети, писатели, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божествената Любов. Физическа храна те са възприемали малко, понеже са владеели един особен закон, според който са приемали храна чрез порите си направо от въздуха. Като не владеят този закон да се хранят чрез порите си, съвременните хора употребяват много храна, вследствие на което и много се трудят и работят. (34/стр. 206)
Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава. (30/стр. 133)
Едно е вярно: колкото по-малко яде човек, толкова по-малко енергия изразходва той. Останалата енергия се използва за друга работа – за умствена и духовна работа. (16/стр. 91)
Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по малко и да избира храната си. Болестта му е дадена именно за възпитание на стомаха. (44/стр. 43)
Засега един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо – да не преяждат. (44/стр. 57)
Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни… Вярно е, че организмът се нуждае от всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахът се нуждае от малко храна. (44/стр. 57)
…Ако туриш в стомаха си повече хляб, отколкото трябва, ще плащаш. Който се задоволява с малкото, той печели; търси ли многото, всичко ще изгуби. Под малкото разбирам само онова, което ти е нужно за даден момент. Следния момент положението се изменя. (46/стр. 170)
Някогашните Светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Значи, Светията взима 4 обяда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човек. За свое оправдание ще кажете, че не сте Светии. Светът страда именно затова, че хората не са Светии. Ако бяха Светии, те щяха малко да ядат и повече да работят. (31/стр. 273, 274)
…Малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще страдаш. (2/стр. 373)
Ако е за ядене, добре е човек да яде малко, никога да не преяжда. Обаче както пиенето, така и яденето са процеси не само на физическия, но и на умствения, и на сърдечния свят. В който свят човек преяжда, в този свят ще страда. (29/стр. 269, 270)
И тъй, когато някой казва, че страда много, това показва, че много е ял и пил. Колкото по-малко страда човек, толкова по-малко е ял и пил. (29/стр. 270)
Някои хора искат да ядат малко, за да не страдат. Други пък, понеже са забравили, че като ядат малко, малко страдат, искат да ядат много, за да благуват. Всъщност излиза точно обратно. Значи, от човека зависи много ли да страда, или малко.
(29/стр. 270)
Някой се оплаква, че имал големи страдания. Кой е виновен? Щом иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. (29/стр. 270)
Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете.
(29/стр. 272)
Едно трябва да знаете: докато сте в астралния свят, вие ще ядете малко. В астралния свят ще бъдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щом сте на Земята, ще имате стомаха на човека. Като влезете в астралния свят, ще имате стомаха на пчелата. (29/стр. 278)
Да търсим малките придобивки
Та ще трябва да дойдете до реалните неща. Те седят в малки придобивки, които внасят нещо ново в живота ви. (24/лек. 11: стр. 21, 22)
Радвайте се на малките придобивки, а не на големите. (39/стр. 346)
Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. (71/стр. 66)
Като станеш сутрин, трябва да свършиш определената работа. Онова, което спечелиш през деня…, показва, че си могъл да постигнеш една малка придобивка. Аз наричам придобивка [това]: след като си работил, да бъдеш доволен от работата си през целия ден. (48/стр. 181)
…Хората – всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: „Еди-кой си човек е станал богат, еди-кой си човек е станал учен“. (25/стр. 275)
По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие, докато не изучите великия закон на Любовта да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, Който е скрит вътре. (15/стр. 80)
За да усилите волята си, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подейства върху волята ви тъй, както действат упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята. (24/лек. 4: стр. 12)
Ако външната страна на ръката е груба, причината е в мъжкия принцип; ако долната част е груба, причината е в женския принцип… Хвани нежно ръката си и кажи и на двата принципа: „Искам да се смекчите…“. След това хвани и двете си ръце, обърни се към Бога с молба да внесе мекота в чувствата и светлина в мислите. Ако направиш това упражнение правилно, непременно ще усетиш малка промяна в мислите и чувствата ти. (46/стр. 115, 116)
…Страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. (51/стр. 101)
Истински ученият се радва и на най-малките придобивки. Той работи цели години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за в бъдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо препоръчвам ви да работите върху себе си със съзнанието на учения човек. (73/стр. 50, 51)
И тъй, иска ли човек да учи, да се развива, той трябва да има смирение. То дава импулс на човека да учи, да се радва и на малкото, което всеки ден придобива. (73/стр. 50)
„Ама не разбираме тия неща.“ Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате от всяко нещо по едно малко добро. Това, което преживявате в даден момент, в бъдеще все ще ви донесе някаква малка придобивка. (30/стр. 302)
Който се радва на малките придобивки, той ще дойде и до големите. (74/стр. 211)
Когато Бог урежда работите на човека, и като ляга, и като става, и в младини, и в старини той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка. (47/стр. 236)
3. Разумност
Малко се иска от човека
Каква е задачата на човека в Природата? Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък Божествен плод. (70/стр. 169)
И тъй, искате ли да придобиете Любовта, да живеете в Деня на Любовта, станете слуги на Бога, или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. (68/стр. 143)
Всичко в света е така разумно разпределено, че кравата се грижи само за своето теленце, птичката се грижи само за своите малки, растението се грижи само за отглеждане на своите плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждаш теленцето на кравата или малките пиленца на някоя птичка, нито пък да учиш ябълката как да отглежда своите плодове. Но ти можеш да направиш нещо за всички тия същества: можеш да се грижиш за кравата– да доставяш храна, да направиш обор; за птичката можеш да следиш да не развалят гнездото ; ябълката пък можеш да поливаш, да ограждаш, да чистиш от гъсеници. Малки неща се изискват от човека. (71/стр. 154)
Ако ние нямаме туй разположение да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. (87/стр. 217)
Най-хубавото в света е малкото добро, малката Любов, която трябва да проявим. Малко нещо се изисква от всинца ни. (93/стр. 238)
Тогава казва стихът така: „Който не взема малкото добро, малката Любов и не я носи в себе си, той не може да бъде ученик на Новото Учение“… Най-малкото трябва да се вземе, да се приложи.
(93/стр. 238, 239)
Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните Волята Божия в най-малките прояви. (95/стр. 20)
Някои съвременни християни мислят, че те, като хора, не могат да правят това, което Христос направи. Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. (26/стр. 138)
Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си“ – първата степен на Любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си“ – втората степен на Любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ – третата степен на Любовта.
(54/стр. 59)
Бог не иска от човека да носи Земята на гърба си, но да изпълни най-малкото обещание, което е дал в душата си. Тези обещания са свещени. Бъдете точни към своите свещени обещания и никога не ги отлагайте. (36/стр. 252)
Сега казвате: „Да ни нагостят някъде!“. Любовта не седи в нагостяване, Любовта не седи в сладки думи, Любовта не седи в правене [на] къщи. Любовта седи в нещо много малко: като видя някого на пътя, да се зарадвам заради него; без да се разговарям с него, мен да ми е приятно, че съм видял един свой брат. Туй е Любов! (24/лек. 12: стр. 8, 9)
Малко се иска от хората, за да живеят щастливо.
(57/стр. 330)
Да започнем с малкото
Великото в Разумния живот, великото в Природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото.
(90/стр. 191)
Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. (22/стр. 27)
Като ученици, вие трябва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бъдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трябва да учите. Започнете от най-малките величини… и постепенно вървете към по-големите. (75/стр. 251)
Започвайте от малкото и постепенно отивайте към голямото… Докато нямате възможности за голямото, използвайте малкото, на което всякога ще разчитате. Това е Волята Божия. Така са работили всички напреднали Братя, които са завършили вече своето развитие. (69/стр. 144, 145)
Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство… (70/стр. 11)
…Ученикът трябва да започне с малките работи, защото те са най-важните. (70/стр. 27)
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме научи как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие“. Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?“. Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове“. (24/лек. 2: стр. 41)
Сега, като говоря за Любовта, за Мъдростта, нямам предвид техните големи, велики прояви, но имам предвид техните най-малки, микроскопически прояви. Започнете с малките величини като основа на вашия живот. (30/стр. 197)
В човешката и Божията Любов има две качества, различни. И те са следните: по човешки– този, който те обича, ще ти даде най-първо един хубав обяд, ще те облече с много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но втория път, третия, четвъртия и колкото повече минава, той ще почне да намалява, докато най-после дойде обикновеното… Обаче в Божествената Любов процесът е обратен. Там започват с най-малкото. Как? Ще намериш един беден човек, а ти си работил целия ден, спечелил си 5 лева и ще му кажеш: „Братко, седни, заповядай. Както знаеш, този хлебец съм намерил, ето и солчица, двама сладко ще ядем. Ще ме извиниш, толкова сега имам, а в бъдеще, Господ е добър, повече ще спечеля и повече ще има“… У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, в него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и най-после ще ви даде един царски обяд. (87/стр. 426, 427)
Тъй щото, когато човек започва своя живот, той не трябва да се наема с най-важната работа, но с онази, макар и най-малка, която създава условия за проява на човешката дейност. (34/стр. 48)
Казвате: „Как трябва да се живее?“… Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина. Тъй започват математиците. Идете в кое и да е отделение, как започва учителят? Той започва с единицата и после – с 2, 3, 4, 5, и така продължава до 10. По-после този процес постепенно се усложнява, усложнява. Аз гледам, щом дойдем до моралния свят, току-виж някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси – с хиляди, с милиони започва. Не, ще започнеш с единицата. Тази единица е в тебе. (20/стр. 217)
Започнете с малките величини, които като точката, като живота не заемат никакво пространство. Започнете да работите с най-малката светла мисъл. Приемете я и я приложете. (18/стр. 121, 122)
Щом станете сутрин, започнете да работите с най-малките условия, които ви са дадени. В София има една книжарница, наречена книжарница „Три лева“. Защо е наречена така? Защото този книжар е започнал търговия само с три лева. Работата му тръгнала добре и в скоро време той станал капиталист. Други търговци са започвали с големи капитали и в скоро време всичко са изгубвали. Следователно, който иска да стане човек, той трябва да започне работата си само с три лева. По същия начин и ученикът трябва да започне своята работа с капитал от три лева. (52/стр. 182)
Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред! Малкото постепенно ще се разраства. (71/стр. 72, 73)
Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. (70/стр. 36)
За да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трябва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи. (32/стр. 301, 302)
Започнете от малките работи и постепенно отивайте към големите. (30/стр. 266)
Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края.
(10/стр. 386)
Мнозина от вас следват това Учение от девет години насам, но питам: Какво е било тяхното верую или какви са били постиженията им в първата, втората, третата до деветата година?… Някои от вас показаха голямо усърдие през първата година, втората година усърдието им се намали, третата година стана още по-малко и сега, когато са в деветата година на своето подвизаване, светлината им е много слаба, почти като тази на някоя вощеница. Някои пък са вървели точно обратно: те са започнали с малко усърдие, с малка светлина, но постепенно светлината им се увеличавала. И днес, когато се намират в деветата година, светлината им е доста голяма. Първите вървят от зенита към залеза, а вторите – от изгрева към зенита. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. (51/стр. 20)
Не е лошо, че имате златни надписи. Ако всичките ви работи са изпълнени, както са надписите, светът щеше да бъде рай. От големите надписи вие сте очаквали големи резултати. Аз пък казвам обратно: От малките надписи очаквайте големи резултати. При това резултатите ще бъдат накрая. Ето защо започвайте отначало с малки надписи, за да получите накрая големи резултати. (57/стр. 385)
От малкото постепенно ще върви[м] към голямото, а не обратно – от голямото към малкото. Щом започвате от малките неща, големите постепенно ще ви се откриват. (10/стр. 159, 160)
Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно. Това показва, че и в живота, и в Природата съществува известна последователност. (35/стр. 20)
…Вие ще започнете с един малък идеал. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете. Направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй – с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен Път.
(17/лек. 38: стр. 13)
Започвайте с най-слабите подтици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите подтици, вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. (70/стр. 293)
Който иска да работи съзнателно върху себе си, нека прилага следното правило: да започва с малките величини, а не с големите. Например някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. (70/стр. 292)
Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля да можете тази радост да я владате, да остава постоянно в душата ви. (1/лек. 7: стр. 12)
…Човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва да започне от най-малките, от най-маловажните. (51/стр. 163)
Някой иска чудеса. Оставете големите чудеса, които Христос е правил, но има малки чудеса и вие с тях трябва да започнете. Имате тайната, Бог ви я е дал, знаете как да си помогнете, [когато сте болни], а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лекар… (15/стр. 177)