Страданията, изпитанията не са нищо друго освен предупреждения от Невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. (64/стр. 39)

Всички изпитания, които имаме в частния си живот – това са все упражнения за в бъдеще. Ще бъдете изложени на изпитания. Едвам сте започнали вие сега. (72/стр. 233)

Защо идат изпитанията?

В човешкия живот има една тъмна страна, която от хиляди години насам се разрешава и все неразрешена остава. Тази тъмна област се отнася до изпитанията. Всички хора се запитват: „Защо са изпитанията в живота? Без изпитания не може ли?“.

(48/стр. 37)

Всички имате изпитания, страдания и мъчнотии, без да знаете защо идат те. (55/стр. 76)

Питате: „Защо идат изпитанията и страданията в живота?“. За да се изпита любовта на хората да се види на каква основа е поставена. Затова именно изпитаха Йова. Затова изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна Любов. (58/стр. 319)

Питате: „Защо идат изпитанията?“. Много просто: за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. (66/стр. 132)

Защо идат изпитанията и страданията? За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората.

(45/стр. 6)

Защо идат изпитанията в живота? Има едно мистическо тълкуване на въпроса. Човек се изпитва по единствената причина да знае кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата. (26/стр. 185)

Каква е целта на изпитанията?

Казвам: Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му. (15/стр. 22)

Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда, човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога. (77/стр. 105)

…Чрез страданията и изпитанията Невидимият свят, или Разумната Природа, желае да насочи мисълта на хората в права насока. Започнат ли право да мислят, те ще могат лесно да разрешат и задачите в живота. (62/стр. 282)

Когато иска да възпита човека, Природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава от известни блага, ту го поставя да живее при изобилие на блага. (84/стр. 328)

И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, Природата го е поставила на големи изпитания. (42/стр. 79)

Целта на всички изпитания е да се създаде характер в човека. Страданията, неволите, които изживявате, не са нищо друго освен дисциплина, през която неизбежно минавате. (54/стр. 170)

Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. Те имат за цел да го калят. (86/стр. 63)

Човек трябва да се кали в живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота.

(33/стр. 97)

Казвам: Всичките изпитания, които идат на хората, са, за да се усили търпението на човека.

(43/стр. 144)

Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява Името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание. (86/стр. 61, 62)

Всяко изпитание има за цел да опита човека какво и колко неща е придобил в живота си.

(47/стр. 30)

Изпитанията са необходими

Ако Ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински Ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! (84/стр. 25)

Бог забравя понякога човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие. (88/стр. 170)

Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах – той от всичко се учи. (56/стр. 134)

…Всички страдания и изпитания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. (84/стр. 319)

Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания. Няма да остане изпитание да не минете, за да се оформи характерът ви. Умът ви трябва да мине през известни изпитания, то е една необходимост. Изпитанията са процес на растене. Изпитанията на сърцето – и те са за растене. Сърцето расте. Има страдания и за самото тяло. (43/стр. 37)

Днес човек воюва за сърцето си да го освободи от злото, което се е загнездило в него. За да го освободи, той трябва да мине през големи изпитания и страдания. Страданията са път на освобождаване.

(46/стр. 105)

Съвременните хора мелят житото, превръщат го на брашно, после го замесват, правят от него хляб, който пекат във фурни, и най-после ядат. Значи, житото минава редица изпитания, докато се превърне в хляб. Казвам: Както виждате, изпитанията, противоречията в сегашния живот са необходими. (48/стр. 47, 48)

…Човек… Само чрез изпитанията той ще разбере какво представя истинската Любов, Вяра и Надежда. Само по този начин той ще разбере, че Любовта е по-силна от безлюбието, от ада и от смъртта; Вярата е по-силна от безверието, Надеждата е по-силна от безнадеждието, Доброто е по-силно от злото. (48/стр. 48)

Не се страхувайте от нищо. Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. (67/стр. 258)

Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпитания, от какъвто и да е характер, ще дойдат; това трябва да го знаете. (12/стр. 485)

Казвам: Това, което преживявате, са изпитания, необходими за вас, за да развиете в себе си известни добродетели като търпение, кротост, смирение, въздържание и други. (53/стр. 107)

…Вие трябва да имате добра обхода. Обходата не се предава, тя се придобива със съзнателна работа. Има ред методи за това, но те не са механически. Човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата сиромашия, а също така – и през най-голямото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-после ще изработи начин на обхода както към себе си, така и към другите. (83/стр. 53)

Човешката мисъл се влияе от вън. За да не се влияе, тя трябва да се уравновеси. Това значи да бъде изпитана. Не само мислите трябва да се изпитват, но и чувствата, и постъпките. (57/стр. 103)

Значи, мисълта е силна, активна, когато човек се намира в отрицателни състояния. Чрез тях Природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъл, той не подозира, че е минал през големи мъчнотии и изпитания, докато се е научил да мисли. Човешката мисъл е изкупена с цената на хиляди скъпи жертви. Достатъчно е да видите своите минали животи, мъчнотиите и страданията, които сте преживели, за да разберете колко скъпо струва вашата мисъл. (10/стр. 88, 89)

За да познае цената на своите мисли, чувства и постъпки, човек ще бъде подложен на ред изпитания. (37/стр. 310)

Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия“. Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание да направи разлика между бяло и черно. (12/стр. 208)

Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете; никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. (12/стр. 239)

Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. (56/стр. 224)

Някой следва Божия път, но въпреки това го сполетяват големи нещастия и изпитания. Той се чуди защо става това. Той се запитва защо Бог не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минават през главата му, той трябва да мълчи и да изучава както своя живот, така и целокупния. Той ще разбере, че изпитанията са необходими в живота му, както вятърът – за дърветата. (90/стр. 105, 106)

Дъбът, за пример, е станал голямо, силно дърво, защото е минал през големи бури и ветрове, през големи стихии. Малките растения и тревички са слаби, защото не са минали през големи изпитания. Природата постепенно ги излага на големи изпитания, за да уякнат, да се калят, да станат големи, силни. Като знаете този закон, вие разбирате, че не можете да бъдете силни, щастливи, докато не минете през големи изпитания. (21/стр. 188)

За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии. (20/стр. 141)

Аз ще ви запитам тогава: Не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще мяза на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, мяза на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. (34/лек. 24: стр. 22)

Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. (32/стр. 70)

„Потърси Ме в ден скръбен!“ Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. Кои са тия стълбове? Някога – Мъдростта и Истината, а някога – Любовта и Истината. Когато се намери в трудно положение на живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо… За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.

(77/стр. 122, 123)

Мнозина се питат защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молел да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. (77/стр. 123)

При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. (20/стр. 370)

Сега са времена на големи изпитания

Съвременните хора се намират пред големи изпитания. Днес никъде не можете да срещнете спокоен човек. (41/стр. 264)

Сега са времена на изпитания. Няма отлагане!

(58/стр. 117)

Казвам сега: Това, което ви смущава, големите изпитания, които идат в човечеството, не са нищо друго, освен (че) от Невидимия свят искат да коригират хората. Затова Бог турил цели народи, цяла култура е турена на изпитание. Големи изпитания са турени, те ще дойдат. (24/стр. 336)

Духовно трябва да уякнат всичките. Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не може да носиш, ще останеш на пътя. Хората имат всичкото желание, но няма да могат да ви помогнат. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и Любовта, на първо място Любовта, която носи в себе си Божествения живот.

(38/стр. 37, 38)

Дошло е време на изпитания. Всеки човек ще бъде изпитан да познае Любовта, да се справи със своя страх. (67/стр. 139, 140)

Та сега ви казвам: Въоръжете се с Любовта, изучавайте въжеходството! Ще дойде един ден, когато ще трябва да минавате големите изпитания по тънкото въже. (12/стр. 253)

Какво означават сенките под очите? Големите и дълбоки сенки показват, че може да имаш големи постижения, но ще минеш през големи изпитания.

(55/стр. 32, 33)

Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха. Тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение… Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще претърпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това, няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. (33/стр. 239, 240)

Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. (51/стр. 297)

На Земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.

(26/стр. 304)

Един ден чрез страданията, чрез големите изпитания, които идват в света, хората ще познаят в какво седи Истината. (16/стр. 586)

Всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: „Не се живее така! Има и друг път в живота“.

(54/стр. 95)

Сегашните хора се намират при особени условия на живота, когато цялото човечество е подложено на големи изпитания, на специална матура.

(66/стр. 369)

Хората ще минат първо през големи изпитания и страдания и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили. Няма да има страдание, което да не изпитат. След това ще дойде Божието благословение. (46/стр. 96, 97)

Сега на всички предстои едно голямо изпитание. След туй изпитание техният Учител ще се яви и ще им каже: „Мир вам! Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих“. (43/стр. 96)

Сегашните хора минават през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов добър порядък в света. В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на Земята. (16/стр. 92)

…Бог е изпратил човека на Земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата Вселена. Големи приготовления се правят за новата Вселена! Затова именно Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. (22/стр. 147)

Страшни са вътрешните изпитания

И тъй, не е въпрос само до външните изпитания. Страшни са вътрешните изпитания, когато човек може да въстане сам против себе си. Колко красиви мисли, чувства и постъпки е екзекутирал човек в себе си! (26/стр. 174)

…Вие живеете в края на века; ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.

(27/лек. 3: стр. 12, 13)

Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка.

(41/стр. 310)

Съвременните окултни ученици минават през една фаза на вътрешни, а не на външни изпитания. В това отношение всеки трябва да работи за превръщане на неблагородните метали в кръвта си в благородни, главно в злато. Златото е емблема на Мъдростта. (80/стр. 143)

Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте се чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. (85/стр. 129, 130)

Окултните ученици ще имат
много изпитания

Като четете окултни книги, ще видите, че там в разни форми е предсказано, че учениците… ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля. Волята се засилва с ред упражнения и опити. Мъчнотиите, изпитанията ще бъдат повече вътрешни, отколкото външни. (61/стр. 120)

Който влезе в Школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията Воля. (79/стр. 170)

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания от вън да видят как прилагате знанието, което ви е дадено. За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче, ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. (31/стр. 142)

Когато ученикът влезе в света, той настъпва в една област на изпитания. (34/лек. 34: стр. 52)

Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други се строшава. (60/стр. 90)

Който е влязъл в Божествената Школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. (79/стр. 194)

Тежки изпитания се срещат
навсякъде в живота

Хората, за да се проявят в доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество. (27/лек. 25: стр. 21)

Земетресенията, които стават в Природата, са условия за човека да преодолее своя страх… Земетресенията са едно от големите изпитания за хората. Малцина могат да посрещнат това изпитание с вяра и бодър дух. (40/стр. 413, 414)

Отклонението на хората от правия път се заключава в тяхното погрешно разбиране на женитбата. Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Обаче работата не излиза така. С женитбата именно започват най-големите изпитания на хората. (69/стр. 5)

Не мислете, че е лесно да се ожениш. Според мене няма по-голямо изпитание в живота от женитбата. Докато беше сам в рая, Адам беше щастлив. Щом пожела да има другарка, нещастието започна да върви след него. Когато и двамата станаха нещастни, изпъдиха ги от рая. (63/стр. 136)

…Жената трябва да се създава от сега нататък. За да облагороди човека, Природата е подложила жената на такива изпитания, на каквито никое друго същество не е поставено. Знаете ли какво представя бременността на жената? Цели девет месеца да носиш един плод в утробата си! Знаете ли през каква дисциплина, през какви терзания минава жената през това време? (49/стр. 37, 38)

Като ученици на живота, вие ще бъдете поставени в положение да ядете един или два пъти най-много през седмицата. Какво ще правите тогава? Днес хората ядат по три пъти на ден, а при известни положения някой човек ще трябва да яде само един път през седмицата. За това се изисква подготовка… Това изпитание може да се случи един път в живота на човека, но той трябва да е готов да го понесе, да го използва, да придобие нещо от него.

(40/стр. 339, 340)

И тъй, при всички изпитания, които ще минете в живота си, гледайте същественото да запазите. Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам, да знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас. Действително ще дойде ден, когато човек ще остане съвършено сам: ще го напуснат и майка, и баща, и братя, и сестри, и приятели; като се види в тази самотия, той ще вика, ще се моли, докато дойде Бог при него и го запита: „Какво има?“. „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ „Не си сам, не се безпокой, Аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност. Не, вие не сте имали опитността да преживеете тази страшна самотия.

(7/стр. 244)

За да се даде на някого името „мъдрец“, той трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може да си въобрази.

(13/стр. 396)

Често хората сами стават причина
за изпитанията си

Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие… Щом изгубиш тези линии, веднага идат изпитанията. (57/стр. 218)

Мекотата е броня на човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. (63/стр. 274)

За нас всяка форма трябва да бъде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човекът, като форма, като физическо тяло, не е свещен. Съвременните хора са изгубили тази святост, затова именно всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит. (71/лек. 8: стр. 15)

…Когато някой не върви в правия път, той сам се излага на изпитания. (5/стр. 246)

Защо не следвахте пътя, по който бяхте тръгнали?... Щом си се отклонил от правия път, ти сам се натъкваш на мъчнотии, на изпитания и на страдания. (84/стр. 125)

Глупавият… търси широко отворени врати. Той търси широкия път, вследствие на което се натъква на големи изпитания и страдания. (86/стр. 173)

Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли да види колко тежи. Според теглото му Той отсъжда кой има послушание и кой няма. Който слуша и изпълнява Божия закон, ще се ползва от Неговото благословение. Който не Го слуша, ще бъде поставен на големи изпитания. (45/стр. 49)

Днес някоя светла мисъл слиза от Божествения свят и хлопа на вратата на една от тия хубави къщи: „Моля, отворете ми, аз съм посланица от Висшия свят, искам да погостувам у вас. Пътница съм, от далечен край ида“. „Не мога да те приема днес. В този момент аз се обяснявам с моя мъж. Господ ми е дал лош мъж, с когото постоянно се караме. Никого не приемам, не съм разположена.“ Щом тази мисъл, Божията посланица, се връща назад, на другия ден Бог изпраща в тоя дом болестта дифтерит. Той казва на болестта: „Ще отидеш в еди-кой си дом и ще хванеш за гърлото детето на тази жена, която вчера не (Ме) прие, и ще го задигнеш в онзи свят“. След няколко дни Бог изпраща друга мисъл, посланица в този дом, но вече при мъжа. Посланицата хлопа на вратата и казва: „Моля, приемете ме във вашия дом. Аз съм странница, ида отдалеч, искам да погостувам малко при вас“. „Не мога да приема никого, не съм разположен, защото днес не можах да спечеля толкова, колкото трябваше за нуждите на жена ми. Иди на друго място!“ Не се минава много време и в работата на този господин настъпва криза, той изведнъж изгубва една сума от 100 000 лева. Питам: Разбирате ли сега на какво се дължат страданията и нещастията, които сполетяват съвременните хора? Тъй щото всички страдания, изпитания на човечеството се дължат на факта, че хората не приемат Божиите посланици в своя дом, но ги пъдят, връщат ги назад. Това значи да не приемате Божественото в себе си. (82/стр. 212, 213)

…Ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат. (71/лек. 1: стр. 7)

За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертва поне 1/3 от своя живот за Господа. Работи ли девет часа на ден, той трябва да пожертва три часа за Господа, т.е. за Божествения свят, три часа за Ангелите, за Ангелския свят, и три часа за себе си, за физическия свят. Какво правят съвременните хора? Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. (81/стр. 95)

…Бог… Ние като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания. (12/стр. 517)

Който изпадне в положението на Йова да мисли, че Бог е крив, а той – прав, че целият свят е лош, а той единствено – добър, ще го поставят на такива изпитания, които ще го заставят да мисли право. (2/стр. 354)

…Това са криви схващания, върху които сме построили нашия живот, вследствие на което носим тежки изпитания. (1/лек. 32: стр. 13, 14)

Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. (64/стр. 318)

Сегашните хора се натъкват на големи изпитания, понеже се сближават много. Докато не се познават още, хората пристъпват един към друг със свещен трепет, с голямо уважение. Обаче, като се опознаят отблизо, те започват едни-други да се морализират… (51/стр. 147)

Като не разбират законите на живота и на Любовта, хората сами си създават ред страдания и изпитания. (42/стр. 179)

…Вярвайте в единството на Любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели Любовта в себе си, той се е натъкнал на големи изпитания. (37/стр. 10)

Докато сте на Земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Щом напуснете Земята, хората могат вече да знаят каква е била любовта ви. Знаят ли преди това, вие се излагате на големи спънки и изпитания. (37/стр. 243, 244)

Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. Защо? Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края – скръб. (86/стр. 13, 14)

Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени. Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита и ще каже: „Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш“. (63/стр. 58)

Малка, нищожна причина може да предизвика такова отклоняване, което да създаде страдания в живота. Понякога една дума само, казана не намясто, може да донесе големи изпитания в живота на човека. (40/стр. 214)

Като видя, че някой човек греши, аз няма да се приравня с него да взема да го осъждам, но ще видя как бих постъпил аз при дадените условия. Ако кажа, че той не постъпи добре, аз се поставям в неговите условия и няма да се мине много време, същото изпитание ще дойде и върху мен.

(34/лек. 1: стр. 22)

Числото девет представя парите, с които човек работи. Остане ли само с тази величина в себе си, той се излага на големи изпитания. Парите са най-неустойчивата величина в света. На тях не може да се разчита. (70/стр. 120, 121)

Да господаруваш или да слугуваш, това са два метода, чрез които Природата си служи като методи за възпитание на човека. Като го направи господар, тя го възпитава по един начин; като го направи слуга – по друг начин. Не може ли да се ползва от положението, което заема, вместо да придобива опитности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. (2/стр. 251)

…За да се ползвате от силите на Природата, от знанието, което ви се дава, от вас се иска абсолютна чистота на сърцето. Който разбира какво значи чистота на сърцето, той ще се ползва. Който не разбира, той ще бъде поставен на изпит сам да преживее нечистотата на своето сърце и да се изчисти.

(33/стр. 124)

Човек трябва да бъде безпристрастен към себе си. Направи ли някаква погрешка, той трябва да я признае и да е готов да я изправи. Не признае ли погрешката си, той ще бъде поставен на изпит и втори път да направи същата погрешка, за да я признае. (42/стр. 118)

Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав***, връзваш парите в десет възела. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. (Само) ти да знаеш, че си духовен. (12/стр. 159)

Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са Ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще тури всички хора на изпит да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? На година по една лъжа. Значи, за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба – по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете 999 + 999 = 1998 години. (68/стр. 140)

Съвременните хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си, и ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. (86/стр. 62, 63)

Има нещо скрито в изпитанията

Всички минавате през изпитания. Защо и за какво са нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновеният човек не може да разреши. Изпитанията ще минат и заминат, но вие не трябва да се смущавате. (61/стр. 232)

Когато минаваме през изпитания, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми.

(19/стр. 74)

Като ученици, вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания. Болестите и изпитанията ще дойдат, но зад всяка болест, зад всяко изпитание има кръгове, които играят важна роля в процесите на съзнанието. (61/стр. 255)

Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. То е външна опаковка. В него е скрито Божието благословение. (66/стр. 386)

Представете си, че за вас специално е оставена на определено място торба със злато, която сами трябва да си вземете. …Излизат отнякъде разбойници и ви гонят да вземат златото… Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойниците ще отстъпят пред вас. Така ще разберете, че те са ваши приятели, дегизирани с цел да изпитат вярата и самообладанието ви. (67/стр. 29, 36)

Това са потънкости на изпитанията

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи.

(16/стр. 126)

…Човек живее едновременно и на Земята, и на Небето. Когато е на изпитания, той е на Земята; когато минава през радости, той е на Небето. Че е така, виждаме какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? Небето – място на радост и веселие. (76/стр. 100)

Значи, при всички изпитания в живота си човек все ще намери един спасителен ъгъл да се провре и да излезе благополучно от изпитанието. Този ъгъл се крие някъде в човешките добродетели. Всяка добродетел спасява човека. Минеш ли през ъгъла на известна добродетел, дето и да се намира тя, ти непременно ще бъдеш спасен. (31/стр. 176, 177)

…Когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно при всяка работа, при всяко изпитание умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. (35/стр. 203)

Малките същества се подлагат на едни изпитания, по-големите – на други, а най-големите – на трети, обаче изпитанията за всяко същество са специфични. Те съответстват на неговите сили и способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидението, не казвайте, че вашата съдба е най-тежка или че Провидението е строго към вас. (80/стр. 155)

Често хората разправят за големите изпитания, които са минали, и мислят, че всички ще минат по техния път. Не, по никой начин двама души не могат да минат по един и същ път. Пътищата, методите, които се прилагат за развитието на човека, са различни, специфични за всяка душа, но опитностите, които придобиват, са еднакви за всички хора. (61/стр. 117)

Когато придобивате материални блага, вие се радвате и се страхувате да не ви ги вземат. Може да ги вземат, може и да не ги вземат, но чрез богатството ще ви дойдат най-големите изпитания и нещастия. (58/стр. 99)

Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: „Иде часът!“. Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам“. Въпреки това Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват какво е научил. (21/стр. 113)

…Уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот. Уединението е изпитно състояние за човека. Мине ли изпитът, престава и уединението. След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях… (7/стр. 126, 127)

Когато човек разбира и преживява опитностите, страданията и изпитанията на хората, той става по-мек, по-снизходителен и по-добър към тях.

(83/стр. 53)

В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помогнат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. (89/стр. 184)

…Да благодарите за всяко изпитание… „Ама сега ли трябваше да дойде?“ Знайте, че всяко нещо иде на своето време. Всичко в Природата става точно на своето време. Казвате, че известно изпитание е дошло преждевременно. Природата твърди точно обратното: всяко изпитание иде на определеното за него време. (33/стр. 73, 74)

Важно е човек да мисли само за днешния ден. Утрешният ден носи своите задачи, своите блага и изпитания, няма защо да се мисли за него.

(83/стр. 274)

Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са намясто, но има и такива, които не са намясто. Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Ако сиромашията може да облагороди и подигне човека, тя е намясто; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е намясто. (64/стр. 247)

Дават се точно според силата на човека

Мъчнотиите са толкова, колкото можете да издържате. Изпитите ще бъдат толкова, колкото могат да издържат вашият ум, сърце и воля. Така е.

(11/лек. 27: стр. 7)

На силния и способен ученик се дават мъчни задачи, големи изпитания, а на слабия се дават лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви са много големи. На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му. (31/стр. 86)

Преди всичко, изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.

(88/стр. 367)

Изпитанията са мярка

Човекът се познава във време на изпитанията си.

(1/лек. 17: стр. 29)

Бог е дал хиляди блага на човека, но отнемат ли му едно малко благо, той е готов да се сърди, да развали всичко, което е съградил. Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася. (41/стр. 148)

От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да съдите за вашето минало.

(46/стр. 273, 274)

Какво е човекът? Какъв е неговият характер? Той се познава при изпитанията. Само при изпитания и страдания се познава истинското съдържание на човека. Ако при изпитания захарта ви ферментира и от образуваното вино се опивате, това показва, че чувствата ви не са устойчиви. (26/стр. 173)

Ония чувства, ония мисли, които при всички изпитания, които минава индивидът или обществото, или семейството, или целият човек, туй, което остава при всичките изпитания – то е реалното, на което може да разчитаме. (13/стр. 459)

Казвате: „Тогава кое е сигурното в живота?“. Сигурно е само това, което може да издържи на всички изпитания в живота. (7/стр. 169)

Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на някоя майка и ще видите колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща да видите колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на богатия човек да видите колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома да видите колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека да опитате хладнокръвието му; вземете оръжието на войника, ще видите дали е хладнокръвен.

(41/стр. 229, 230)

Сегашните християни не разглеждат само въпроса кой е истински християнин, но те се спират още и върху това коя вяра е най-права. Според мене този въпрос се решава с опит… Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дена без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. (51/стр. 348, 349)

Когато ме срещне някой и ме запита: „Ти праведен ли си?“, аз ще му кажа, че тук не мога да му доказвам това нещо.

– Ами ти праведен ли си?

– Е, аз принадлежа на нашата църква, праведен съм.

– Хубаво, ти вярваш ли в Христа?

– Вярвам.

– Добре, да отидем тогава в Рилската пустиня, там, дето има мечки.

Ако тази мечка и двамата ни оплюе, тогава и двамата не струваме. Ако тази мечка обърне гръб и почне да бяга, пак нищо не струваме; но ако тази мечка дойде срещу нас и ние я погладим, а тя ни се усмихне, ето къде е Учението, ето къде е Любовта. Които искат, нека дойдат с мене да отидем в Рилската пустиня, да срещнем мечката и въпросът е свършен. (30/стр. 471, 472)

Големите изпитания, през които човек минава, само те определят качествата на любовта. (16/стр. 580)

Ученият, както бижутерът, е събрал наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко са негови, познаваме по изпитанията, в които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си ученият може да се ползва от знанието си и да се справя лесно с мъчнотиите, знанията му са действително негови. Те са негова плът и кръв. Обаче, ако при всички мъчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му са излишен товар, който всеки може да му отнеме. (70/стр. 256, 257)

Казвате: „Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме?“. Изпитът ще покаже какво сте научили и изработили. (63/стр. 212)

Изпитанията показват позлатен ли е човек, или е от чисто злато

…Имаш една златна монета, покрита с кал. Щом я изчистиш, тя веднага светне. Ценна е тази монета, от чисто злато е. Значи, като се изчисти калната монета, тя става ценна. И обратно, имаш монета, която външно изглежда златна. След време горният пласт се изтрива и отдолу прозира мед… Къде отиде златната монета? Тя била само позлатена, излъгали сте се в нейната стойност. Ако през време на изпитания вашите добродетели се изтриват и не можете да издържите, добри хора ли сте вие? (26/стр. 285)

Човешкото същество – същината на човека – то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е, или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте. (12/стр. 161)

Значи, има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинските учени, музиканти и религиозни са от чисто злато, вследствие на което издържат на всички изпитания. Обаче позлатените не издържат на мъчнотии и изпитания. (51/стр. 145, 146)

Вижте колко е струвала една похвала на Йова… Ще дойдат големите страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? Някой ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, който казва: „Турете поне огън да разтопи всичкото злато, за да се види колко злато се крие в него“. След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере заслужава ли похвалата, или не.

(54/стр. 284, 285)

Когато иска да познае дали даден човек е злато или желязо, Невидимият свят го поставя на ред изпитания да види какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. (37/стр. 218)

И в религиозния живот има външно позлатяване. Не се заблуждавайте! Изпитанията са дадени за онези, които не мислят. Бог не обича лъжата. Има позлатени хора, има хора от злато. (66/стр. 171)

Праведните хора в света са такива отвън, те са само позлатени. Като ги постави на изпит, Бог казва: „Изтрийте ги да видим кой е истински праведен“. Който не се изтрива, той е от чисто злато; който се изтрива, турят го настрана. Следователно изпитанията в живота идат, за да се провери кой е позлатен и кой е от чисто злато. (66/стр. 171)

6. Изпитанията са наши приятели

Изпитанията са привилегия

Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. (62/стр. 283)

И тъй, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. (7/стр. 87)

Ако вие бяхте на мястото на Иван Хуса, когото туриха да изгорят, а той си пее! А те гледаха – човек подклажда огъня. Той не каза: „До това ли стигнах?“, но го счете за привилегия! Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. (18/стр. 120)

Изпитанията имат велико предназначение

И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече. (57/стр. 196)

Хората се женят, раждат деца, събират се на едно място все по своя воля, по някакъв вътрешен стремеж. За да дойде до положение да върши нещата по Божествен подтик, човек трябва да е минал през големи изпитания. След това само той ще започне да разбира Волята Божия и да я изпълнява.

(84/стр. 324)

Без изпитания не може да се създаде връзка между Бога и нас. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. (58/стр. 273)

Ще дойдат изпитанията и ще ви заставят да проявите Любовта. (50/стр. 134)

Когато Ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. (80/стр. 54)

Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота. (61/стр. 208)

Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания – всичко иде в помощ на съвременните хора да ги подтикне към новата култура, към новия живот. (74/стр. 287)

Изпитанията са благословение

Изпитанията, страданията са благословение за човечеството. Казано е в Писанието, че когото обичат, него изпитват. Който се учи добре, него благославят. (37/стр. 310)

Ако спазваме великите Божии закони, ще видим, че всяко страдание, всяко изпитание, всяко нещастие носи след себе си велики блага. (84/стр. 108)

Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитания. Ето защо вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. (16/стр. 368)

През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. (16/стр. 498)

…След всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме в Природата – ония дървета, които са изтърпели големи изпитания, станали са големи дървета. Дъбът, за пример, големи изпитания издържа (и) е голям. А малките тревички, които не са били подложени – и сега ги подлагат и тях на изпит. Хиляди животни минават отгоре им и ги тъпчат. Защо? За да станат яки. За да уякнат. За тяхното добро е това. (12/стр. 580)

Чрез изпитанията човек придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мъчнотиите в живота си. (85/стр. 275)

Какво по-страшно за лозето от това, когато лозарят дойде със своя нож и започне да реже пръчките му? Страшно е това за лозата, но пръчките трябва да се режат… Не е ли ужасно положението на камъните, когато ги трошат? Не е ли ужасно положението на желязото, когато го турят на огъня да се топи? Не е ли ужасно положението на хората, когато минават през големи страдания и изпитания? Ужасни са тия неща, но човек минава през всичко това съзнателно, подкрепен от мисълта, че тялото главно страда, а душата се освобождава от ограничителните връзки и придобива богатства.

(69/стр. 62, 63)

Да срещнете добър, учен, умен, гениален човек, това значи, че този човек е минал през велики изпитания и страдания. (69/стр. 62)

Знайте, че в Природата няма случайности. Всяко страдание или всяко изпитание е намясто и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че този е пътят за постигане на съвършенство. (48/стр. 45, 46)

…От две хиляди години насам евреите минават през големи изпитания, вследствие на което се смекчиха малко, станаха по-умни и започнаха да творят. (74/стр. 268)

Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. (34/лек. 24: стр. 22)

Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората.

(40/стр. 413)

Чрез тези изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си. (53/стр. 107)

Като дойде приятелят ви във вашия дом да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е направил. Че ви е причинил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е наместил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат, пак не роптайте. Знайте, че и в това се крие нещо велико. Изобщо на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога. (37/стр. 122, 123)

Онези, които не са минали през тези изпитания, те не познават Бога, те не се нуждаят от нищо още. Но онези, които са минали през големи изпитания, те познават Бога и вярват в Него. Между Бога и тях има известни отношения. (13/стр. 427)

Щом човек мине през всички страдания и изпитания в живота, той възлюбва Бога и живее в Него. (44/стр. 60)

Като се поставя на ред изпитания, човек постепенно развива надеждата, вярата и любовта си. Без надежда той не може да разбере човешкото сърце. Без вяра той не може да разбере Ангелите. Без любов той не може да разбере Божествения свят, т.е. Духа Божий. (37/стр. 235)

Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени… Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“. (27/лек. 38: стр. 24, 25)

След като минеш през изпитания, тогава започваш да разбираш и да се радваш на това, което се родило от тебе. Тогава и ти като Павел ще кажеш: „Добре ми стана, че се наскърбих“. (54/стр. 285, 286)

Христос казва: „Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира Великата Истина“. (5/стр. 139)

Всяко изпитание е известно посвещение

Всяко изпитание означава известно посвещение. (51/стр. 132)

Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, дето трябвало да прекара цели три дена в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. (39/стр. 49, 50)

Срещате един човек, който се радва, че намерил един добър приятел в живота си. След една-две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение.

След няколко години същият човек среща млада красива мома, влюбва се в нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение.

Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение.

Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи, той минал и четвъртото посвещение.

Какво представят посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после – и през смъртта, той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е обаче през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после – и през сърпа на смъртта, той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменният кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват за някакъв каменен кръст. (39/стр. 50, 51)

Да се ожениш, това значи да минеш през посвещение. Жената, децата ти ще те опитват по различни начини да видят колко си добър. Мъжът пък ще опитва жена си. Голям курс, голяма наука е женитбата. Сиромашията и богатството също така са условия за посвещение. (37/стр. 235)

„Какво да правим със страданията?“ Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение. Някой търговец изгубил стотици хиляди лева – ще търпи. Това е посвещение. Мома обича някой момък, сгодила се за него, но той я напуснал. Това е посвещение. Дете се родило някъде, но скоро след това умира. И това е посвещение. Всичко, което се случва в живота на човека, добро и зло, е изпитание, което има предвид да събуди човешкото съзнание, да му покаже какви са разбиранията му и докъде е дошъл в развитието си. (39/стр. 58, 59)

Казвам: Всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. (3/стр. 54)

Питам: Ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви да не помните кой какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. (3/стр. 48)

…Христа… Той казва: „Потърпи малко“. Ти казваш: „Как да търпя?“. Христос казва: „И Аз учих това търпение. Когато Ме биха онази вечер, Аз търпях…“. Представяте ли си какво беше на Христа положението онази вечер?... Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!“. Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли бил във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И каза: „Благословена да бъде Ръката, която Ме бие!“. Това е вече характер, сила на човека! (38/стр. 33, 34)

7. Всички трудни положения са възможност за вътрешен напредък

Страдания

Невидимият свят постоянно ви поставя на ред страдания и следи за вас разумно да ги използвате, да имате придобивки от тях. Няма човек на Земята, който да не е подложен на страдания и изпитания. И Великите Учители даже се подлагат на изпитания. Всеки човек трябва да мине през известна дисциплина. (80/стр. 155)

Значи, чрез закона на страданията ще ви изпитат… Затова истинската философия в живота е: човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото (в) онзи, който може да издържи една радост.

(30/стр. 5, 6)

За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания.

(33/стр. 185)

И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. (33/стр. 188)

Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек. Не може ли да издържа, той е слаб, безхарактерен човек. (51/стр. 61)

Какво представя страданието и нещастието за човека? Какво представя радостта? Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека.

(37/стр. 200)

Скръбта и нещастието не са нищо друго освен изпити. Чрез тях ви изпитват колко сте готови на жертва. (8/стр. 196)

Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. (12/стр. 35)

И тъй, животът, като Велика Школа, предвижда два пътя за хората: пътя на страданието и пътя на хромела. Който избере първия път, той ще се посее като житно зърно на нивата, дето ще мине през ред изпитания и страдания; който избере втория път, той ще остане с години в хамбара, отдето един ден ще го прекарат през хромела. За предпочитане е човек да бъде посят на нивата, отколкото да мине през хромела. На нивата той ще има възможност да расте, да цъфти и плод да връзва. (46/стр. 68)

Като казвам, че и вие ще бъдете изпитани, имам предвид страданията. Чрез страданията човек се изпитва и калява. Ако използва разумно страданията, човек се повдига и облагородява. Не ги ли използва разумно, той се понижава и в края на краищата изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човек спира своето развитие и от него остава само едно голо съзнание, че някога е съществувал, живял, радвал се и страдал, но нищо не е придобил. (90/стр. 28)

Мнозина се оплакват от страданията, искат да ги избегнат. Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора. (47/стр. 17)

Дойде ти едно голямо нещастие на главата. И ти почнеш да обвиняваш Господа, и казваш: „Аз какво мислех за Господа, а Той съвсем ме изостави“. Че какво представляват страданията на Земята? Някои страдания представляват изпит върху материал от първо отделение, други – от второ отделение; от първи клас, втори клас, трети клас и т.н. Има три матури. Като свършиш четиритях отделения, ще държиш матура за отделенията. После ще държиш матура за прогимназията – това са друг род страдания. После има гимназиални страдания. Че това са все изпити. Най-после дойдеш до университета. Когато имаш едно страдание, това е един изпит.

(72/стр. 149)

Мнозина роптаят против Бога, че им изпратил страдания. Страданията са привилегия за човешката душа. (22/стр. 204)

Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е намясто. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. (85/стр. 274)

…При най-големите страдания да виждаме Любовта на Бога. Туй значи нищо да не е в състояние да измени идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Бог е жесток. Страданията са един изпит за вас. В най-големите страдания да кажете: „Всичко е от Онзи, Който е благ“. (25/стр. 208, 209)

Всичките страдания са, (за) да ни изпитат. Бог е, Който изпитва душите. Понеже Той ни е създал, тия страдания са, за да ни изпитат, и Той сам наблюдава доколко ще издържим. На Бога е потребна тази форма. На Бога е потребен моят ум, иска да види до каква степен ще издържа. Нему е потребно и моето сърце – до каква степен ще издържи и моето сърце. Нему е потребна и моята воля.

(43/стр. 37, 38)

„Ама защо ни се дават толкова страдания?“ За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. (21/стр. 112)

…Страданията не са нищо друго освен изпит за вашата любов да се види на каква основа е дошла. Ако основата е външна, животът ви може да се разруши. И да стане това, не съжалявайте. Защо? Защото успехът ви е резултат на крайния ви живот. Има временен успех в живота, но той не ражда нищо. (8/стр. 156, 157)

В Америка, когато направят една машина, първо я изпитват как работи, колко е устойчива и тогава я пущат в търговията за продаване. Ако пуснат някоя машина в работа, без да са я опитали, тя може да причини някаква пакост… Същият закон се отнася и до човека. Човек се изпитва чрез страданията и радостите. Когато намерят, че е готов за работа, пущат го в света. Не е ли изпитан, има опасност да причини ред пакости. Не само един път се изпитва човек, но почти всяка година. (37/стр. 200)

И най-големите човешки страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която ви очаква. Започнете още сега да се готвите за тая слава. Знайте, че страданията са изпити, които ще ви доведат към бъдещата слава. (23/стр. 30)

Мъчнотии

Закон е: Мъчнотиите, страданията са неизбежни, понеже са условия за развитие, за разрешаване на задачи. (83/стр. 36)

Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. (84/стр. 181)

Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. (68/стр. 56)

Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит сами да видите какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. (63/стр. 145)

При сегашните условия мъчнотиите са изпитателно средство да ни опитат любовта доколко обичаме Господа. (25/стр. 165)

При всички мъчнотии човек не трябва да се спира… Мъчнотиите са едно изпитание за вашата воля. Топлината е едно изпитание за вашето сърце. Светлината е изпитание за човешкия ум. (38/стр. 109)

Наред с придобиване на знания човек минава през големи мъчнотии. Като свърши гимназия, ученикът отива в странство да придобие още повече знания. И най-после след големи мъчнотии и изпитания той влиза в живота като опитна школа за приложение на придобитото знание. Колкото по-добре прилага знанието си, толкова по-щастлив се чувства човек. Каквото става с човека на физическия свят, същото става и в духовния свят. За да придобие духовно знание, човек трябва да мине през мъчнотии и изпитания. (39/стр. 155)

Нищо не е произволно в живота. Задача ви е дадена. Имаш живот на мъчнотии, то е задача. Ако знаеш как да постъпиш, ще излезеш… (89/стр. 102)

Мъчнотиите не са случайно нещо. Те нарочно са създадени от Възвишени Разумни същества, както учените хора нарочно създават трудни задачи за учениците в училищата. Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва да мисли дълго време, докато ги реши. (88/стр. 140)

Бог е на страната на ония, които се борят за Славата, за Името Му. Той никого няма да изостави, но трябва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. (42/стр. 300)

Всеки човек може да каже: „Даде ми се всяка власт“. Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отец му е дал. Като ви се даде тази власт, от какво ще се плашите? Следователно, за да не се плашите, вие трябва да минете през големи мъчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде Възкресението на човешката душа. (46/стр. 107)

Болести

Под „болести“ аз разбирам всички ония изпитания, които преживяват хората. (54/стр. 173)

Какво представят болестите и страданията? Те са пробен камък, чрез който Невидимият свят изпитва вярата, търпението, любовта и мъдростта на човека. (85/стр. 231)

Някои едва се разболеят, казват: викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк. Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята Воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!“. (34/лек. 3: стр. 34)

От всяка една болест, която идва от Бога, човек придобива едно велико благо… А у нас като дойде някоя болест, скоро викаме лекар, консилиум. Бог казва: „Слушай, ти ще легнеш 10 – 15 дена и Аз ще ти направя една операция“. А ние тези операции, които прекарваме, тези резултати, които Разумната Природа ни праща, наричаме болки. Не са болки, това е учене на нещата. Защо при болестите да не се учим на геройство? Защо, като дойде болката, да не седиш да видиш доколко можеш да издържаш?

(30/стр. 153)

Да кажем, имате уроци на търпение. Ти имаш ревматизъм в крака си. То е предметно учение.

(38/стр. 360)

Всяка болест служи за изпитание на човека да провери неговото търпение. Болестта не е нищо друго освен инспектор, който дохожда да провери и изпита как е устроено тялото на даден човек, каква е издръжливостта на някои удове от организма му и т.н. (47/стр. 29, 30)

Всяка болест представя едно опитно училище за човека. Чрез болестите се изпитва силата на човешката мисъл. Ако с мисълта си човек не може да се освободи от главоболието си, силна ли е тази мисъл? (37/стр. 87)

Чрез болестите се изпитва характерът на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. (42/стр. 132)

Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „аз-а“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. (42/стр. 132)

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас… Значи, при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на Земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. (49/стр. 342)

Изкушения

Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Като ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия. (49/стр. 267)

Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. Защо трябваше и Христа да изкушават? Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът – чрез уроците, които учителят му преподава. Не е ученик онзи, който само посещава училището, без да учи. За да се провери знанието му, учителят го изпитва. (67/стр. 139)

Който влезе в Школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и от вън – от окръжаващите, и от вътре – от самия него. В ума му ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето – противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. (79/стр. 303, 304)

Ние всички ще минем през тия вътрешни борби и Невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит. (30/стр. 40)

Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът със своите пълни хамбари изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат да видят какъв е неговият морален устой. (39/стр. 112)

Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава, инак ще влезеш в затвора“ – изпитва те дали ще се изкушиш, или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. (19/стр. 80, 81)

През големи изкушения ще мине човек, докато разбере Волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космите на главата му ще изпадат от тях. (84/стр. 324)

Изобщо човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой от вън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ? (57/стр. 60)

Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите – намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата. (30/стр. 425, 426)

Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите. (61/стр. 231)

Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трябва да работите върху въздържанието. Дали боледувате, дали ви обиждат, вие трябва да се въздържате. (78/стр. 107)

Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат, да ви оставят свободни… (79/стр. 91)

Каквито изпитания и изкушения да дойдат от вън, човек не трябва да им се поддава. От неговата устойчивост зависи бъдещото му развитие и напредък. (2/стр. 384)

Сита

През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. (79/стр. 194)

Как ще се познае кой ученик е добър и разумен? На пътя на ученика Невидимият свят е поставил сита, едри и ситни, чрез които ще изпита кой е добър и кой – разумен, кой е смел и решителен и кой – страхлив. Невидимият свят не обича ученици, които са страхливи и неразумни… (40/стр. 409)

Има един стих в Библията: „Господ, като направил човека, разкаял се“. И сега Той турил хората при такива условия, да преминат през всички сита, и след като ги изпита, тогава ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и Мъдрост да управляват света. (6/стр. 65)

Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакват. (90/стр. 12)

Ние се намираме в края на един век на най-големите изпитания. Ние се намираме в една епоха, гдето всичкото жито, което е събрано, ще мине през решето, ще се пречисти. Ще имаме друга една нова епоха, ще дойдат нови порядки, нови разбирания. (13/стр. 532)

И всички вие, ако искате да минете от християнската култура в новата, през девет сита ще минете! (72/стр. 233)

Противоречия

Някой път в живота се случва някое противоречие, изпитват ви. Вие искате да влезете в Божественото училище, най-първо ви турят на изпитание. Ако малкото изпитание не можете да понесете, как ще понесете голямото изпитание? (65/стр. 14)

И тъй, противоречията, които съществуват в живота, имат дълбоко предназначение. Те са изпити за учениците, за разумните хора. Всичко, което се случва в живота на разумния човек, е за негово добро. По този начин той се изпитва, а същевременно познава и себе си. (80/стр. 129)

Противоречията са резултат на ред погрешки от миналото. Каквото и да правите, ще разрешите противоречията си. Те са изпити за вас. (6/стр. 46)

Та когато дойдат противоречията в живота, вие трябва да държите в ума си мисълта, че зад всяко противоречие седи Божественият Дух, Който скрито работи; чрез всяко изпитание Господ изпитва ума и сърцето на човека. (24/стр. 179)

Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна… (61/стр. 23)

Мъчни задачи

Не забравяйте, че вие от сега нататък ще се борите с навиците на хиляди поколения. Предстои ви да решавате мъчни задачи, без разрешението на които не можете да минете курса, който ви се преподава. (66/стр. 312)

Който е дошъл на Земята, ще му дадат да разрешава трудни задачи, за да се развива неговата разсъдливост, неговата интелигентност. Ако човек не се натъква на неразрешени задачи, как ще развива способностите си? Ако той не се обезвери, как ще придобие истинската вяра? (80/стр. 7)

Казвам: Колкото по-високо се подига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. (88/стр. 84)

Човек е дошъл на Земята да учи. Той иска да получи диплом за завършен курс. Комисията има право да му даде най-мъчната задача. (76/стр. 47)

Някои изпитания мъчно се издържат. И тогава казвате: „На мене ли се даде такова изпитание?“. Ти държиш сега матура и ти се дават най-мъчните задачи. Защо трябва да дигаш толкова шум? Утре на други ще се дадат същите задачи – и техният ред ще дойде. Сега е твой ред и ти ще гледаш да издържиш добре изпита си. Дали другите ще издържат изпита си, това е тяхна работа. (54/стр. 173)

И на верующите се дават трудни задачи. Може да ти се даде такава една задача от Невидимия свят. Защото всичко става от Невидимия свят. (18/стр. 265)

Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но Учителят ще ви даде една мъчна задача. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешавате задачите. (67/стр. 215)

Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитат. Как? Като ви дават мъчни задачи, които трябва да решите. Добрият ученик се познава по това как решава задачите си. (82/стр. 53)

Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото по-големи знания придобива ученикът, толкова по-сложни и мъчни задачи му се дават.

(16/стр. 358)

„Ама задачите са трудни, не мога да ги реша.“ Ако си решавал редовно задачите си, и трудните ще решиш. (26/стр. 128)

…Физическото съзнание. …Ангелското съзнание. …Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. Някой казва: „Тази задача е много трудна, не мога да я разреша“. Питам: Преди да кажеш, че не можеш да я разрешиш, опитал ли си възможностите и на трите кръга? (81/стр. 93, 94)

Човешките движения се отнасят към сложните, а Божествените – към простите… Сегашният човек върви по пътя на сложните движения, които водят към мъчноразрешими задачи. За да реши задачите си, той трябва да бъде съобразителен, издръжлив, да има такт, умение, воля, знания. (79/стр. 324, 337)

Като ученици, вие сами трябва да разрешавате задачите си. Мъчни задачи ще срещате, но трябва да ги разрешавате. (84/стр. 176)

Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете прилежни. Каквато мъчнотия и да се представи на пътя ви, вие трябва да я решите правилно. Мъчнотиите, препятствията, болестите, страданията – това са задачи за ученика. (86/стр. 113)

Болестите не са нищо друго освен задачи, които трябва правилно да се решават. Не се ли решават както трябва, тогава идат истинските болести, които мъчно вече се лекуват. Като знаете това, не се страхувайте от болестите. Всеки бодеж в плешката, в гърба, в гърдите не е нищо друго освен поздрав… Колкото по-лесно и правилно човек се справя с болезнените си състояния, толкова по-дълбоко е проникнал в смисъла на живота. (86/стр. 114)

Кога изчезват мъчнотиите? За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всичките правила и според тях решава задачите си. Той пак ще срещне мъчни задачи, но нему е приятно да се бори с тези трудности, понеже знае как… (27/лек. 13: стр. 7)

Когато влиза в клас, учителят извиква някой ученик да решава задачи. Ученикът излиза от чина, отива на черната дъска, взима тебешира, обръща се с гръб към учителя и започва да решава задачи. Щом реши задачите, той веднага се обръща с лице към учителя си. На същото основание ние казваме, че всеки човек е дошъл на Земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взима тебешир в ръка – мотика, перо, четка, инструмент – и отправя погледа и вниманието си към земята като към черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачите си, той е обърнат с гръб към Господа. Щом ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща с лице към Бога. Каквото да прави човек – копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се – той е все пред черната дъска с поглед, отправен към земята. (77/стр. 29)

Всеки човек умира, но един напуща Земята с радост, а друг – с мъка. Първият е живял съзнателно и решил задачите на своя живот, а вторият нищо не е придобил. (77/стр. 31)

Трудни уроци

Чрез болестите и страданията човек се учи. Това са уроци, които той трябва да научи. (78/стр. 271)

От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от Невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. (56/стр. 99)

Като се роди човек, Природата е крайно внимателна към него. Тя го слуша и изпълнява заповедите му. Щом види, че той започва да злоупотребява с правата, които му са дадени, тя взема пръчицата и започва да го налага, като му казва: „Понеже не си разбрал Божия закон, аз ще ти дам първите уроци“. Пръчицата представя страданията. Защо идат страданията върху човека? Защото не е изпълнил Божия закон. (90/стр. 189)

Когато човек… нарушава законите на Разумната Природа, или на Божествения свят, той върши престъпления. За всяко престъпление той получава по един добър урок от своята Велика Майка. Хората наричат този урок наказание, изпитание. (78/стр. 315)

Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога – безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. (84/стр. 304)

Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок.

(84/стр. 305)

…Вие… ще слугувате и на добри, и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. (82/стр. 134)

Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. (79/стр. 252)

Когато благоприятните условия се сменят в неблагоприятни, това е Божият крак, който тъпче. Някой човек се издигнал до положението на генерал, който командва цяла армия, но ако престъпи Божия закон, кракът на Бога започва да го тъпче: уволняват го от служба, лишават го от права, от пенсия, изгубва уважението на своите другари и войници. Той се чувства сам, изоставен, без никакво внимание от страна на приятели и познати. Такова беше положението и на цар Давида, който взе жената на Урия Хетееца. Бог му даде един добър урок. Синът на Давида започна да го гони и той трябваше да бяга бос, без царска корона на глава. С това Бог му напомняше положението, от което го въздигна. От прост овчар Давид стана цар, Божий избраник. Това, което стана с Давида, ще стане с всеки, който нарушава Божиите закони. (86/стр. 164, 165)

Като се натъкват на страдания, с които не могат да се справят, хората казват: „Господ не вижда ли страданията ни? Защо не ни избави от тях?“… Бог вижда и знае, че страдате, но като разбира причините за страданията ви, оставя ги да научите някакъв урок от тях. (90/стр. 116)

Господ казва: „Ще скрия Лицето Си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина“. Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада в тъмнина… Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: „Не вижда ли Господ как страдам?“. Господ го пита: „Научи ли урока си?“. (82/стр. 155)

Никой няма право да критикува Бога, нито да се съмнява в Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добър урок за своите постъпки. В това отношение Небето е безпощадно. (82/стр. 211)

Всички ние сме изпратени на Земята да научим един велик урок. Какъв е този урок? Да бъдем доволни и при най-голямото нещастие, което може да ни сполети. Например имате знание – може да го изгубите, имате богатство – може да го изгубите; може да изгубите и зрението си, и красноречието си, и някой свой любим човек – всичко може да преживее човек. Той може да изгуби и своите свещени идеи, но разумният човек при всички условия на живота ще каже: „Така е определил Господ. Такава е Неговата Воля!“. (80/стр. 181)

За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога да изпрати Духа Си да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. (81/стр. 70, 71)

Бури

Мнозина запитват: „Как ще се оправи светът?“. Светът ще се оправи, като мине през големи изпитания, през големи бури. Бурята представлява процес на пречистване. Капитанът, който управлява сега парахода на целокупния живот, трябва да бъде много разумен, да разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемъдър и Велик е Този Капитан! Всеки, който Му се подчинява, ще прекара всички изпитания и бури и ще влезе в новия живот. (71/лек. 4: стр. 21)

Казвам: Такъв параход представя и всеки човек отделно. Той е пуснат във великия океан – живота – всред бурите и вълните да се изпита, да се кали. И ако той като този параход със своите велики мисли, чувства и постъпки може да извърви своя път от единия до другия край на океана, и здрав се върне на пристанището си, той заслужава похвала като велик герой, като голям юнак. (61/стр. 24)

Когато някой голям параход се намери всред бурните вълни на океана, вълните искат ли нещо от него? Не, чрез тези вълни го изпитват само дали е здрав, или не. Щом оцелее в това голямо напрежение и стигне благополучно на пристанището, вълните казват: „Много здраво е направен този параход, не можахме да го пробием“. Успеят ли вълните да пробият парахода, значи той не е здраво направен. По същия начин се изпитват и хората.

(80/стр. 129, 130)

Сега аз правя аналогия между света и морето. Каквото са бурите и ветровете за морето, такова нещо представят изпитанията и изкушенията в света. (40/стр. 398)

Щом влезете в живота, вън и вътре във вас ще се повдигнат известни бури и ветрове, като съмнения, безверие, подозрение, обезсърчаване и т.н. Тези неща са много естествени. Като влезете в океана, вие не можете да очаквате само тихо време. По същия начин живеете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. (81/стр. 131, 132)

Дъщерята казва на майка си: „Добър е баща ми, но възгледите му не са прави“. …Бащата не може вече да влияе. И да е прав бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животът да влияе на тази дъщеря. По какъв начин? Чрез изпитания и страдания. Когато дойдат големите бури и изпитания в живота , тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е бил прав в своите възгледи. (40/стр. 29)