V. СВЕЩЕНО ПОУЧЕНИЕ

1. Предания, разкази, случки

Един персийски светия имал много последователи – млади и стари. Един ден той решил да ги постави на изпит да види каква е вярата и любовта им към Аллаха. За тази цел той им казал: „Аллах е решил да ви заколи. Утре в 11 часа елате всички пред къщата ми, дето един след друг ще бъдете принесени в жертва“. На определения час всички били събрани пред къщата на светията, разговаряли помежду си какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавал да влезе вътре. Двама млади, момък и мома, които се обичали и мислели да се женят, казали: „Хайде да се пожертваме двамата. Вместо да се женим, нека се предадем на Аллаха“. След решението им да се пожертват и двамата влезли при светията, но треперели от страх. „Къде са другите? – запитал светията. – Само вие ли се решихте да се принесете в жертва на Аллаха?“ Те мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взел един нож и вместо да посегне към тях, забил ножа в един овен, който лежал на земята пред краката им. Кръвта от овена потекла навън. Последователите на светията, които чакали отвън да видят какво ще стане с двамата млади, видели кръвта и веднага избягали. Младите, които останали при светията, получили неговото благословение. Той им казал: „Идете сега по домовете си и живейте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови“. (37/стр. 203, 204)

Един християнин индус описал една своя опитност. Една вечер той замръкнал в една пещера. На сутринта видял пред входа на пещерата една голяма кобра, свита на кълбо. Трябвало да излезе на работа, но входът бил задръстен от кобрата. Да мине край нея, било рисковано, кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитет в кръвта си, не може – нямал такъв. Той могъл да разчита само на Бога, на своята вяра. Затова се обърнал към Бога с думите: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, без да ме ухапе. Кажи да се отстрани малко да мина“. След това той тръгнал към входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрана, направила му път да мине. Всеки не може да мине през кобрата безопасно. Този индус бил истински християнин със силна вяра в Бога. Питам: Какъв вярващ е този, който при едно силно положение, при голямо вътрешно изпитание не може да види Силата Божия? Какъв вярващ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви?

(46/стр. 330, 331)

Един индус описва… своя опитност. Той изпаднал между чужденци без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане, гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: „Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път“. Един ден, като се молел, стаята му се изпълнила с голяма светлина и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш и Аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. (70/стр. 86, 87)

През последните години в Русия имаме един такъв силен пример. За някаква измяна болшевиците осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл определеният ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери един след друг излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излязъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В Името на Господа Исуса Христа“… Те му казали: „Ти ли единствен се намери да вярваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен!“. Този офицер е запазил своя договор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде. (44/стр. 185)

…Онзи евангелски проповедник… Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: „Отче наш“. И детето казва: „Отче наш“. Той казва: „Който си на Небесата“. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: „Да се свети Името Ти“. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: „Няма да ти дам да ядеш“. Детето мълчи, разсъждава и казва: „Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец?“. Проповедникът му казва: „Че така е казано. Така е!“. Детето казало: „Как е станало, че този, нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата?“. Как Бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън?… Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие… Проповедникът казал: „Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. От сега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш. Както аз живея, и ти така ще живееш“.

(72/стр. 180)

Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан. Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Йеровоам да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Дойди с мене в къщата ми, та яж хляб!“. „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ „И аз съм пророк, както и ти. И Ангел ми говори чрез Словото Господне, и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и да пие вода. И като седнал на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша Гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе. Питам: Защо трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса?... Има една вътрешна причина, заради която трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност. От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер. (48/стр. 24, 25)

Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство, дето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил да се върне в родното си място при своите близки. Обаче най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил да остави всичкото си богатство. Връща се той в родния си край, отива при един от братовчедите си и му казва: „Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време. Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото си богатство. Вие знаете, че освен вас нямам други близки. Ще ви помоля да ме приемете, между вас да прекарам старините си“. „Ще видим, ще си поговорим с жена си.“ Като прекарал при този си братовчед 5 – 6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драги ми, че не ще можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си да прекара някак старините си. Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце, остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти“. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед и като награда за това оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас. (35/стр. 194, 195)

Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад: „Не искам да умра!“. Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно място и като видял острите ножове, помислил си: „Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея?“. При тази мисъл той се разколебал и се върнал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се оказало? Преградата и ножовете били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излязъл на отвъдната страна. Той спечелил любовта на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: „И ние можехме да направим същото“.

Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. (41/стр. 113, 114, 115)

Двама царе имали по един добър приятел. Те се хвалили с приятелите си, че били готови да направят за тях всичко, каквото им се заповяда. Един ден царете решили да подложат чувствата им на изпит. Първият цар казал на приятеля си: „Качи се на тази канара и се хвърли оттам“. Той чул думите на царя, но си мислел: „Възможно ли е моят господар да ме подлага на такова изпитание? Не знае ли, че като се хвърля от канарата, ще се убия?“. Той тръгнал към канарата, но постоянно се обръщал назад да види няма ли царят да му заповяда да се върне. Като видял това, царят му казал: „Спри! Достатъчно е толкова“. Вторият цар направил същия опит с приятеля си. Като чул заповедта на своя цар, приятелят му веднага се отправил към канарата без никакво колебание и се хвърлил от горе. В подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вторият приятел издържал изпита си, защото не мислил за себе си. Той не мислил и за крайната цел на своя господар. На същото основание казвам и на вас: Възлюбете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и не мислете за крайната цел на живота. Като живеете, ще страдате, ще се мъчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате защо става това. (85/стр. 248, 249)

…Ще приведа едно предание, което датира още от времето на християнската епоха. Един от окултните ученици по това време решил да се посвети на Бога, в кратко време да стане светия. Според разбиранията, които имал, той се уединил на една планина, дето прекарал цели 20 години в молитва и размишление. Един ден, като се разхождал, една мечка излязла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживял голям страх. Когато мечката се отдалечила от него, той станал от земята, но от страх ослепял. С пипане едва успял да намери колибата си. Влязъл вътре и започнал да размишлява върху въпроса: кой му е създал това изпитание – Бог или Сатаната. Ако Бог му го е създал, каква цел имал, какво искал от него? Ако пък Сатаната му е създал това изпитание, навярно той имал намерение да го унищожи да не пръска светлина в тъмния свят. Ако наистина Сатаната му е устроил това премеждие, как той не е могъл отдалеч да забележи мечката и да я избегне? Значи, и в него има някаква вина. Дълго време размишлявал върху този въпрос, искал сам да си отговори, да знае къде е истината.

Един ден, като седял пред колибата си, покрай него минало някакво живо същество, човек, който му проговорил с мек, кротък глас: „Братко, защо не се движиш?“. „Не мога да се отдалечавам от колибата си, защото съм сляп.“ „Искаш ли да прогледаш?“ „Това е най-голямото щастие за мене.“ Непознатият човек веднага турил ръцете си на очите му и той прогледал. Какво било учудването му, когато видял пред себе си млада красива мома като Ангел. Сърцето му трепнало и тъкмо искал да проговори, тя му казала: „Сбогом, служи на Бога с Любов!“. Като се видял сам, отшелникът отново се почувствал нещастен и си казал: „Какво стана с мене? По-рано бях нещастен в тъмнина, а сега съм нещастен в светлина. Кой изпрати тази мома, този Ангел, да ми отвори очите? Кой допусна да се влюбя в нея и да страдам? Защо не остана малко време при мене поне да целуна ръка и да благодаря, задето отвори очите ми?“. Докато си задавал тези въпроси, той се запитал: „Защо искам да целуна ръка на този Ангел – от благодарност към него или по друга някаква причина?“.

Сега аз оставям настрана противоречията, които възникнали в душата на отшелника. Важно е, че когато е сляп, човек се счита нещастен. Когато прогледа, пак се счита нещастен. И едното, и другото нещастие показват, че човек не разбира дълбокия смисъл на живота. Но с това преданието не се свършва. Един ден същата мома се явила при отшелника и му казала: „Идвам при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учиш, а аз ще ти слугувам“. Наистина тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила къщата му, готвила, но той страдал. По цели дни се молил на Господа и питал: „Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огън? Как мога да се справя с него?“.

Как може човек да разреши това противоречие? Докато не се откаже от себе си, докато не възлюби Господа с всичката си душа и сила, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, човек не може да разреши това противоречие. (78/стр. 277, 278, 279, 280)

Един от видните ученици на древността трябвало да се яви на последния си изпит. За тая цел учителят му дал следните правила, които трябвало да изпълни: „Вода няма да газиш, по трева няма да ходиш; като стъпваш, прах да не вдигаш; месен хляб да не ядеш, вода от чаша да не пиеш, под сянка на дърво да не седиш, пари със себе си да не носиш, с тояга да не се браниш, право в Слънцето да не гледаш, през светъл ден да не ходиш, в тъмна нощ да не се скиташ, въздух да не дишаш, никога да не се петниш, край воденица да не минаваш, красива жена да не гледаш, на силен мъж гръб ще обръщаш, от учен човек ще бягаш, с невежия няма да се занимаваш“. Като изслушал тия правила, ученикът казал: „Учителю, не мога да изпълня нищо“. „Щом не можеш да изпълниш правилата, които ти давам, това показва, че има още много да учиш.“ Сега и на вас казвам: Още много има да учите. (63/стр. 105, 106)

2. Опитностите на
Напредналите същества

Учителя

Като иска да знае кой съм, казвам: На Небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На Небето съм голям светия, затова на Земята съм на големи изпитания. (66/стр. 9, 10)

…Когато някой ми забива губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с Любов. Заради мене са носили и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитваш жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа Истината“.

(23/стр. 272)

И на мене са казвали, че хората, които ме обикалят, са много опакави. „Как ги търпиш!“ Това е за мене изпитание, което трябва да реша правилно. Ако ги съдя, значи Господа съдя. (66/стр. 239)

Ако вие минете през изпитанията, които аз съм минал, досега главата ви десет пъти да е побеляла. Моята глава само веднъж е побеляла. Вие нямате представа какви трудности се срещат в живота, но те са красиви. (55/стр. 120)

Най-първо Истината смъква долу. Слънцето, като пекне, не смъква ли надолу снега?... Аз съм минал през тия фази на смичане. Вие не знаете какво е смичане. Вие минавали ли сте 9 пъти през Божествената реторта? Писанието казва: 7 пъти. Но знаете ли какво нещо е да минете 9 пъти през Божествената реторта? (30/стр. 80)

Великите хора

Всичките велики хора минават през велики изпити. (4/стр. 313)

Изучавайте живота на великите хора да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора.

(78/стр. 74)

Като проследите живота на великите хора, на гениите, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време, да видите как са ги тъпчели техните съвременници. (39/стр. 226)

Не само Сократ, но всички велики хора са имали по една опърничава жена да ги пържи. Всички велики слуги са имали по един опърничав господар да ги пържи. Всички велики господари са имали по един опърничав слуга да ги пържи. Всички велики Учители са имали по един опърничав ученик да ги пържи. Всички велики ученици са имали по един велик Учител да ги пържи. Всички велики хора все са имали някой, който да ги пържи. Да издържиш на това нещо – туй е характер! (30/стр. 502)

Не може гениалният да мине без мъчнотии. Колкото по-велик и гениален е човек, толкова по-големи са изпитанията му. (2/стр. 223)

Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-трудни. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. (16/стр. 151)

Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. (69/стр. 62)

Адептите

„Какво да правим с кармата си?“ Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма… И тях ги притискат, но те прилагат Вярата, Любовта и Мъдростта и преодоляват своите изпитания. (84/стр. 174)

Като ученици, вие трябва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болестите неизбежно ще ви следват. За учения, за адепта тия неща са почивки. Като дойде сиромашията при него, той ляга под крушата* и си почива. От време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва с него по света да раздава на бедни, на страдащи. (84/стр. 66)

Защо са създадени тия пустини, като Сахара и други някои? Защо са създадени тия високи планински върхове, дето нищо не расте? Пустините и високите планински върхове са създадени за най-разумните същества в света. Когато искат да изпитат някой адепт или някой учен човек дали той е разбрал живота, пращат го да живее в някоя пустиня, дето нищо не живее, дето всичко умира. Изпращат го там, при най-бедните условия, дето никой не може да живее, и там го изпитват. Освен в пустините този адепт го пращат още и по най-високите места, по най-високите върхове на планините, дето само мъховете и мъхообразните растения живеят – от тях да се учи как да расте, те да му бъдат професори. Мъховете имат тия знания. И наистина, колкото се качвате по-нагоре, виждате, че млекопитаещите, разните животни, птиците и всички останали растения се намаляват все повече и повече, докато стигнете до най-високите върхове, и виждате, че там живеят само мъховете. Само те могат да живеят по тия места, те са много учени. Там трябва да отиде този адепт, да потъне дълбоко в своето съзнание и да се научи на великите закони как трябва да се живее. (1/лек. 5: стр. 12, 13)

Светиите

Светиите, които идват сега, са ученици на Ангелите и те завършват сега своето развитие. Туй е един кратък курс от битието на Земята. Те сега ще държат изпитите си… (30/стр. 511)

Светията слиза на Земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на Земята, толкова повече се изпитва. (31/стр. 39)

Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. (85/стр. 102)

„Да станем светии!“ Добро нещо е светийството, но има светии, които са станали такива преждевременно. Светията има големи изпитания. Как ще се справите с тях? Обикновеният човек се изпитва с малки изпитания, а светията – с големи. На светията не се прощава и най-малката грешка. За нея говорят и вековете. Ето, цар Давид направи една грешка, за която и хилядолетието не му прости.

(63/стр. 21, 22)

…Казват: „Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят“. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече. (72/стр. 12)

Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. (32/стр. 70)

Някои описват положението на светиите. Но описват най-хубавата страна – как е станал светия. Живели ли сте вие новия живот, за да видите колко е мъчно да стане човек светия? Страшно е! Даже не подозирате онези мъчения, онези страдания, през които светията е минал. Тези страдания не можете и да ги сънувате! Ще кажете: „Светия е станал“. Този светия, ако знаеше през какво ще мине, десет пъти щеше да се откаже и щеше да каже: „Не му искам светийството!“. Но като влезнал вътре – нито напред, нито назад може. Назад не може и напред не може. И тогава се явяват най-големите противоречия. И колко светии са загубили своето светийство! Двадесет, тридесет години са живели така и в последния момент, когато този плод се ражда, вземат му плода и пак остане за едно друго свое съществуване, за да стане светия. И не може да се освободи. Този светия прилича на онзи, който следвал университет – отива на изпит и го скъсват. Като го скъсат, пак идущата година ще се яви по същия предмет да държи изпит. (72/стр. 27, 28)

То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват… А той и като го одум-
ват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине, като че го обичат. То е най-трудното състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят, и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, (че) иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява(т) 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път, като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път, като дойде, и първокласен светия става!

Та вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97… До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате. Та не се обезсърчавайте.

(12/стр. 518)

…На изпита… Светията ще го скъсат за прости работи наглед – например, че дошъл някой при него и светията не е знаел как да говори, не го приел както трябва. Ще го скъсат. Някой път, като дойде някой при него, светиите са горделиви. Светията ще стане, ще го посрещне и ще му каже: „Какво искаш ти? Я си върви, не съм разположен“. Тогава го скъсват. Той трябва да стане, когато идва някой. Той всякога трябва да бъде разположен. Нему не се позволява ни най-малката погрешка. Другите могат да правят погрешки, но светията, като го хванат, скъсват го. Той никакви погрешки не трябва да прави. Малките деца могат да правят колкото погрешки искат, но най-малката погрешка на светията ще я извадят на показ. Светията не бива да греши. (72/стр. 28)

Защо трябва отшелникът да се изкушава с мисълта за красивата мома? За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от Разумния свят да го изпита да види какво е научил в пустинята. (67/стр. 180)

Пазете се от съблазните на живота. Те са огън, който гори и изгаря. И светията се плаши от този огън. Красивата мома е огънят, чрез който изпитват светията. Тя е неговият професор, който ще се върне при Господа и ще Му каже дали Неговият син е способен и може ли да учи, или не. (67/стр. 191, 192)

Има някои жени, които хвърлят око на чужди мъже… И мъже има, които хвърлят око. Ако един светия хвърля такова око, ще го скъсат на общо основание, макар и 30 години да се е подвизавал. Законът е: Не пожелай! Ти, ако погледнеш на една жена, да прославиш Бога. Но ако я погледнеш, за да я имаш, да я пожелаеш – скъсан си. (72/стр. 31)

Един светия ще го скъсат, ако той мине само през някъде, погледне някоя ябълка и пожелае да я има. Той няма право да погледне плод и да го пожелае. Светията трябва да е доволен от най-лошите условия, при които може да се намери. Щом се яви най-малкото недоволство, ще го скъсат. (72/стр. 31)

Интересна картина е да гледате как отляво и отдясно на човека се борят светли и тъмни сенки с цел първите да го спасят, а вторите да го унищожат. Голяма борба става около един праведен човек или един светия, когато се намери пред големи изпитания. Ако борбата се свърши в полза на светията, лицето му започва да свети и той благодари, че се е освободил от мъките и терзанията на душата си. Това става не само с праведни и свети хора, но с всички хора. Обаче, колкото по-напреднал е човек, толкова и борбата около него е по-голяма. (84/стр. 73)

Апостолите и мъчениците

Щастието се дължи на особени закони. Докато човек живее в тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието… Вие знаете през какви страдания и изпитания са минавали мъчениците. Те били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпреки това били доволни и щастливи. Те заминавали с песни за онзи свят. (70/стр. 42)

Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази Любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. (61/стр. 236)

Един от апостолите казва: „Ще се похваля с кръста си“. Това значи: ще се похваля със страданията, които понесох за Господа. Ще се похваля със страданията, чрез които Бог ме изпита. (83/стр. 38)

Духовният човек, и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. (84/стр. 213)

Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. (87/стр. 115)

…Светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога… Хората са се учудвали на държането, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота. (84/стр. 163, 164)

Библейските образи: Мойсей

Животът на Мойсея представя история на човешките изпитания. Всеки човек трябва да мине през тези изпитания, за да може един ден, когато Бог му се яви, да знае какво да прави. (7/стр. 122)

Мойсей, един от видните адепти, който беше свършил Висша окултна Школа, изпита голям страх, след като уби египтянина и го зарови в пясъка. За да се скрие от Лицето на Бога, той избягал в пустинята, дето прекарал 40 години като овчар… Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си, и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди чрез него… Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение той служи за пример на човечеството. Това, което го подига в очите на хората, седеше в силата му да изправи всички свои погрешки. (64/стр. 253, 254)

От пребиваването си в пустинята Мойсей придоби нови знания и издържа изпита си, вследствие на което ликвидира със своята карма. (7/стр. 125)

Питам: Каква беше опитността на Мойсея, който чу онзи Глас пред горящата къпина? Какъв беше този огън? Видя Мойсей една къпина, която гореше и не изгаряше. Като се приближи, чу един Глас да му говори… Казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято. Чух въздиханието на Моя народ и ще те пратя да го избавиш“. Когато дойде онова изпитание в живота, на големите мъчнотии, както тогава беше израилският народ, както хората сега – тогава ще чуеш Гласа. Господ ще ти се яви. Ще чуеш Гласа Му. (75/стр. 322, 323)

Когато Мойсей отиде при фараона да иска освобождаването на еврейския народ… Фараонът съзнателно изпитваше Мойсея да види доколко той ще издържи на Истината, доколко ще изпълни Волята Божия. Така се изпита вярата на Мойсея. Каквито чудеса направи Мойсей, такива направиха и мъдреците на фараона. Обаче, като дойдоха до четвъртото чудо, египетските мъдреци отстъпиха. Те казаха: „Тук е намесен Божият пръст“. Питам: Какво ще правите вие, ако Бог ви изпрати при фараона, но същевременно ожесточи сърцето му и го накара да ви се противопостави? Всеки ученик ще бъде поставен на такъв изпит. (64/стр. 232)

Авраам

…Човек… трябва да има характера на Авраама и неговата готовност за жертва. Бог му каза да напусне бащиния си дом и да отиде в Ханаанската земя и той послуша. Бог му каза да отиде в Египет и той послуша. Най-после Бог му каза да принесе единствения си син, Исака, в жертва и той го принесе. Бог не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание да провери неговата вярност. Големи изпитания мина Авраам, но изпълни Волята Божия.

(82/стр. 13)

Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен… Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: „Ще принесеш сина си в жертва“. Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: „Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша“. Авраам обаче не направи така. Каза: „Да бъде Волята Божия!“. Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: „Познах, че ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва“. Ето една похвална черта на Авраама! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича „приятел Божи“. Аз го наричам „отец на верующите“, понеже беше човек на Абсолютната Вяра, човек без никакво съмнение. (27/лек. 24: стр. 15, 16)

Йосиф

…Тази жена… го изпитва доколко е целомъдрен и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си, избяга чист. (19/стр. 80)

Йосиф имал известни слабости, за които трябвало да отиде в Египет, а после да лежи две години в затвор. Когато бил в дома на фараона, Невидимият свят го поставил на изпит да се опита целомъдрието му. Той избягал от изкушението, но вината му се заключавала в това, че не събудил в жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и в него имало нещо криво. (47/стр. 42)

Пророците

Всеки пророк е поставен на изпити. Ако не издържи изпитите си, той се излага на страдания. Страданията са резултат на неиздържани вътрешни изпити. (35/стр. 130)

Пророкът е казал: „Опитай ме, Господи!“. Той иска да бъде изпитан… (46/стр. 144)

Пророците, които помагаха на хората, минаха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. (87/стр. 260)

Да издържат пророците на големите противоречия, които съществували в техните времена, това говори за тяхната сила. Гиганти са били те! (86/стр. 182)

Йов

Ще прочета 17-та глава от Йова. В тази глава се описва състоянието, през което е минал един велик праведен човек. Голяма драма е преживял той. Йов се чуди как е възможно човек, който служи на Бога, да мине през такива изпитания. Във всяко отношение той бил изправен, считал себе си за образец на послушание и благочестие. След всичко това трябвало да мине през такива страшни страдания. Изоставен от Бога, от приятелите си, от близките си, Йов се чуди защо трябва да бъде така. Като изреждал изпитанията си, той дълго време размишлявал, търсил причината за това, но не могъл да я намери. Не е лесно за човека да мине през такива изпитания. Всеки, който изпадне в положението на Йова, като него ще плаче, ще се моли, ще запитва за причината на своите нещастия. (90/стр. 99, 100)

Казвам: Пренесете се във времето, когато е живял Йов, да видите през какви изпити е минал. Първо той минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество, и да те поставят на изпит да провериш доколко си такъв. (54/стр. 270)

Йов бил голям богаташ, минавал за мъдрец пред хората. И поставиха Йова на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. Дойде голям циклон, който събори къщата му и уби синовете и дъщерите му. Най-после го нападна тежка болест като проказа: кожата му се надупчи, отвориха се големи гнойни рани – никой не можеше да се приближи до него, отдалеч миришеше. Как ще си обясните това нещо?... Ако го разглеждате с погледа на религията, ще кажете, че това е необходимо като път на ученика, който минава през последния изпит на самосъзнанието… След големите страдания Йов получи всичко отново: богатството си, синовете и дъщерите си. И той влезе в новия живот. (54/стр. 270, 271)

Един Ангел, който идва да се роди на Земята, той идва да покаже, че има любов към Бога. Любовта изисква да направиш големи жертви. Йов беше забравил защо се е родил. Той беше се родил, за да покаже любовта на Земята. И Бог го похвали, и каза: „Като Йов няма друг на Земята. Съвършен е той в любовта си“. А онзи княз каза: „Любов ли, оставете! И той е като другите в любовта си. И той е един човек на удоволствието. Я му вземи всичките тези блага и ще видиш. И неговата любов е като на другите“… И Господ му каза: „Изпитай го“. И Йов мина през много изпитания. (72/стр. 32)

Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Йов? Като него няма друг“. Казва (Сатана): „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам“. Разговора ще ви кажа, който не е писан в Библията. „Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ.“ „Не – казва. – Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще Те люби два пъти повече, отколкото сега Те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето Слово и ще каже: „Господи, каквото Ти казваш, е право“.“ Казва (Бог): „Хубаво“. И тогава го туря Бог на изпит… Казва: „Всичко можеш да туриш на изпитание – имота му, богатството му, но не и живота. Божественото в него няма да буташ, защото, ако буташ, последствията ще се върнат на тебе“. И виждаме, че туй, което е казал, става. После Йов казва: „Слушал съм много пъти за Тебе, но сега виждам, че моите разбирания не са такива, каквито бяха едно време“. (13/стр. 593)

Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си и пошушна на един от тях: „Няма на Земята друг, който да обича тъй Господа, както аз“. Пък дяволът го дочул. Като имало съвет при Господа, дошла тази вест до Бога, че на Земята няма друг човек, който да обича Господа като Йова. Дяволът искал да обърне внимание на това. Казва му Господ: „Ти ходил ли си да видиш тази работа, че няма друг човек да Ме обича като Йова?“. Той казва: „Ти не си го поставил на изпит да видиш любовта му. Дай го на мене, аз да го изпитам този самохвалко“. Една хвалба на Йова „аз обичам Господа“ какво му струваше? Отиде имането му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса… Та работата е там, че и вие казвате: „Колко обичам Господа!“… Дойде времето и пак наново рече Бог да изпита Йова. На втория път, като дошъл, Йов дал пак угощение на приятелите си, но казва: „Колкото за любовта си към Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа“. Разбрал той и казва: „За любовта си към Бога ще помисля дали да говоря“. Има нещо вътре в него. Казал му Господ: „Не говори за Свещени работи, но само ти да си ги знаеш“. (25/стр. 166)

Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща. Съзнанието му се пречисти, мина през огън. Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. (39/стр. 247, 248)

Като изгуби богатството си, Йов каза: „Бог дал, Бог взел“. Като изгуби синовете и дъщерите си, пак каза: „Бог дал, Бог взел“. Обаче, като заболя и тялото му се покри със струпеи, той не каза, както в първите два случая, но прокле деня на раждането си… Казвате, че не е божествено да проклина човек съдбата си. С това искате да кажете, че Йов е бил мек, слабохарактерен човек. Кой от вас, ако го поставят в положението на Йова, може да даде по-добър пример? (58/стр. 98, 99)

След като прекара големи страдания и мъчения, Йов изпадна в положение да иска отговор от Бога защо, като отне богатството му, синовете и дъщерите му, най-после посегна и на тялото му. В първо време той носеше страданията мълчаливо, но след като се засегна и тялото му, взе да пита Господа къде е Божията правда, къде е Божественият ред на нещата. Той не можеше повече да си дава отговор на страданията, които го сполетяваха едно след друго, и се обезсърчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Йов мина в нова фаза на живота, дето страданията придобиха нов смисъл. Йов мина от човешкия в Божествения живот, във Висшия порядък на живота, свободен от съмнения, от противоречия. (40/стр. 321)

Когато Йов издържа изпита си, даде му се всичко в двоен размер. (21/стр. 71)

Давид

…Не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид… Ако Давид не беше минал през всичките тия изпитания, той нямаше да напише нито един псалм. Но като мина през тия страдания, той написа тия псалми. Но той трябваше да мине през тези големи изпитания. (12/стр. 153)

Тримата момци

„А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред горещата огнена пещ.“ (Даниил, 3: 23) …Трима младежи имали особено убеждение от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ… Това беше изпит, който те издържаха добре… Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим и на златния образ, който си поставил, не се кланяме. Твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас. Ние ще останем твърди на убеждението си“. (68/стр. 107, 112)

Задайте си въпроса: бихте ли издържали изпита на тримата момци. (68/стр. 123)

…Тримата младежи, които бяха хвърлени в пещта, не изгоряха. Казват: „Само нашият Бог може да ни избави. Ако не ни избави, ние не се кланяме (и) тогава на вашия бог“. …И дойде тогава онзи Ангел, и им помогна. Казват: „Здрав ли си?“. „Здрав съм. Този Господ, на Когото служа, прати Своя Ангел и ме запази.“ (13/стр. 641)

Даниил

„Докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете.“ (Даниил, 6: 16) …В тая глава се изпитва само един човек – Даниил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Даниила забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Даниил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете… Когато хвърлили Даниила в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. (68/стр. 130, 132, 133)

Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Даниила в рова на лъвовете, не могъл да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данииле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“. „Можа, царю! Да си жив във век!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Даниила от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“. (68/стр. 137)

Като четете живота на Даниила, виждате, че той е разполагал със Знание и Мъдрост. От предсказанията, които Даниил е дал преди хиляди години, виждаме неговата Мъдрост… Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. (68/стр. 135)

Петър

Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен, и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа… Съвременните хора се поставят на същите изпитания като Петра. Така се изпитват убежденията им. (20/стр. 136, 137)

Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса: „И ти ли си Негов ученик?“, Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго освен пробуждане на Божественото съзнание в него. (20/стр. 141, 142)

…Петър казваше, че е видял Бога, но всъщност той Го видя, след като мина през изпитания.

(10/стр. 179)

Йоан

…Йоан… минавал за носител на Любовта. Когато Любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на Земята. Защо остана дълго време на Земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. (41/стр. 317)

Павел

…Първите християни бяха гонени, преследвани и измъчвани… За да се калят, трябваше да бъдат подложени на големи мъчения и страдания. Апостол Павел стана герой, след като му удариха три пъти по 39 тояги. (40/стр. 231)

Великият изпит на Христос

Светията, геният, Учителят са завършили своето развитие. Те слизат на Земята между хората да държат матура. И Христос дойде на Земята да държи матура. Кървава пот излезе от порите на челото Му, докато свърши матурата Си. (42/стр. 165)

През голям изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че Вселената се рушеше. (67/стр. 322)

Питам: Бог, Който създаде толкова светове, не можа ли да намери друг начин да спаси човечеството, но трябваше да изпрати единствения Си Син на Земята да бъде бит и поруган от хората?... Защо трябваше именно Христос да пострада? Значи, Христос трябваше по този начин именно да се изпита да се види доколко може да издържи. Силата и величието на Христа седи в страданията, които Той понесе. (62/стр. 99)

Аз ви задавам следните философски въпроси: Каква нужда имаше да бият Христа? Небето не беше ли силно да Го освободи от тези римски тояги? В дадения случай Христос беше ученик в Школата. Той напусна Небето, забрави високото Си място и дойде със смирение на Земята, дето биде подложен на изпит. (27/лек. 8: стр. 15)

…Христос като слезе на Земята, Той минаваше един Велик изпит. Какъв беше този изпит? Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото паднало човечество и Той почувства, като че сам Той ги е извършил.

(11/лек. 16: стр. 32, 33)

…Питате се: „Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпнат?...“. Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания да се изпита Неговата Любов. (58/стр. 271)

Той показа Любовта Си към Бога, показа на хората как тя работи. Ако нямаше Любов в Ума, в Сърцето и в Душата Си, Христос не би издържал на тия големи страдания. Работата, която Той свърши, се основаваше на Любовта. (58/стр. 320)

Христос видя Светлото Лице на Бога и задържа този образ в Себе Си. За този образ Го разпнаха, но Той не се отказа от него. Христос казваше, че е готов на всички жертви за Светлия образ на Любовта. В това седи силата и величието на Христовия характер. (90/стр. 262)

Бъдете готови да се жертвате заради тази Велика Любов – заради Господа, Който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да пожертвате заради Него! С това се е отличил Христос: „Дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който Ме е изпратил“ – казва Христос. Най-после, когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: „Аз ще направя всичко, което Отец Ми е казал“. (27/лек. 24: стр. 18)

Христос… Той се е молил вечер по цели часове, но въпреки това всеки ден е минавал през големи противоречия. Даже най-близките са Му създавали големи изпитания. (55/стр. 182)

Христос не знаеше ли какво имаше да Му се случи? Знаеше… Той знаеше, че има една много трудна работа, която Му предстои да свърши. Понеже учениците Му даваха съвет да не се излага толкова, да постъпва по-умно, по-сдържано с хората, от тяхно гледище, Той се допита до Господа, като се обърна към Него с думите: „Ако е възможно, Господи, да Ме отмине тази чаша, да мине по друг някакъв начин“. И от горе Му казаха: „Не е възможно. Тази чаша трябва да я изпиеш“. Тогава Той каза: „Няма какво, ще я изпия“. (13/стр. 11, 12)

Христос… И в най-големите изпитания в живота Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървава пот излизаше от Него. (12/стр. 387)

Щом се убедите в правотата на нещо, ще издържате докрай. Христос направи този опит. Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза защо Бог Го постави на този изпит да Го бият. В ударите, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие някаква тайна. Ако тия удари не бяха се сложили върху гърба на Христа, човечеството нямаше да върви напред. (69/стр. 168)

…Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с Разумния свят. Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него. (84/стр. 222)

Сега от вас се изисква геройство. Геройство се изисква, както прояви Христос. Вярата Му и Любовта Му към Бога не се поколебаха. При всички тези изпити, които претърпя, не се поколеба Неговата Вяра. Не постъпи както един обикновен човек, който казва: „Прави си Господ каквото иска“. Христос казва: „Всичко, каквото прави Отец, е за добро!“. Не само това знаеше Христос, но знаеше, че и това, което Той издържа, е за добро. Той знаеше, че това, което става с Него, е за добро. Той знаеше, че това, което Той изнася, е за добро! Казва: „Сега е време! Ако Аз сега не покажа Своята сила, кога ще (я) покажа? И ако временните работи Ме поколебаят в Любовта, какъв образец ще дам? И ако в Мене се поколебае силата, че не мога да видя Ръцете на Онзи, Кой(то) ще Ми вземе Душата, тогаз каква Душа имам?“. (17/стр. 104, 105)

Представете си, че вие се намирате в положението на Христа, закован сте на кръста. Какво ще бъде разрешението на вашия въпрос? Да виждаш делото, всичко това разрушено, учениците ви избягали и при вас идват римските войници, и ви заобикалят. Ще кажете: „Всичко е свършено!“. Не, не, тази Възвишена Душа знае, че в света има един жив закон, че не е всичко изгубено. И от тоз момент започва силата на християнството, но тази сила седеше в самия Христос, а не във външните условия. Всички Души трябва да имат тази мощна сила.

(30/стр. 487)

И при най-големите Си страдания Христос мислеше добре. Като видя майка Си, Той каза: „Жено, не мога да ти помогна сега, но един от Моите ученици ще заеме Моето място“. Като беше на кръста закован, и оттам Той направи едно добро. Когато при Него дойде един прокажен да го излекува, Христос каза: „Отковете гвоздеите“. Те отковаха гвоздеите и Той излекува прокажения. После пак каза на войниците: „Заковете сега“. Как мислите, слаб човек ли е Този, Който може да заповяда да отковат ръцете Му от кръста да излекува един болен и после пак да каже да Го заковат? (16/стр. 151, 152)

В лицето на Христа ние виждаме един Велик пример на онова Велико любовно чувство, на онази Велика Божия Любов! Характер имаше в Христа! Той казваше: „Прости им, Боже, прости! Ако те знаеха нещата тъй, както Аз ги зная, ако те разбираха нещата тъй, както Аз ги разбирам, и ако те са готови да изпълнят Волята Ти тъй, както Аз съм готов да я изпълня, не биха сторили туй. Един ден те ще научат това, прости им!“. (27/лек. 8: стр. 15, 16)

До времето на Христа не се явил друг човек да люби тъй, както Христос е любил. Няма друг такъв характер като Христа! Да Го качат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: „Господи, прости им!“. Питам: Сегашните последователи на Христа имат ли такъв характер, че като ги закачат на кръста, да кажат: „Господи, прости им!“? (30/стр. 502, 503)

Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си. Прости на тия хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която си Ме удостоил!“. В този момент Христос написа на ръката Си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя към спасението. (22/стр. 63)

Какво направиха, за да накарат Христа да спаси човечеството? Заковаха Му два гвоздея на ръцете, заковаха Му два гвоздея на краката… „Защо си Ме оставил, Господи?“ „Не съм Те оставил, но Те заковах, за да Ти покажа, че има друго движение в Любовта, че в Любовта има сили.“ И какво казал Христос? „Господи, …Ти, Който си Любов, да бъде Твоята Воля, в Тебе се вливам.“ (28/стр. 77)

Някои светии считат, че Бог ги е забравил. И Христос, като се намери на кръста, извика: „Господи, защо си Ме оставил?“… Най-после Христос обърна погледа Си вътре в Себе Си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си“. Така Христос намери Истината. (55/стр. 273, 274)

Христос носеше в Себе Си три четвърти от нишките на тъмнината. Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. (13/стр. 378)

Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на Себе Си, Христос каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си!“. (55/стр. 42)

Йов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко… И Христос, и Той повтори същия изпит. Че Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите Ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия“. Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дойдоха от горе. Той не казва: „Господи, как тъй? Аз направих толкова добрини, а Той да Ме излага и да Ме извадят на туй поругание, да Ми се смеят хората“. (12/стр. 224)

Като те сполетят всичките нещастия в света, ще кажеш, както Христос каза. Христос се моли, моли и казва: „Господи, не разбирам, но да бъде Волята Ти. Каквото ще става с Мене, Аз полагам Душата Си в Твоите Ръце. Прави с Мене каквото Ти е угодно. Каквото Ти си решил, приемам всичко“. Ето Човека! „Приемам всичко.“ (75/стр. 16)

Между страданията на Йова и на Христа имаше разлика. Йов не дойде до крайния предел на страданията; имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщерите. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха. Йов проклинаше съдбата си. Казваме, че това беше слабост. Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало. При страданията на Христа отнеха Му всичко, отнеха и живота Му. Разпнаха Го и Го погребаха. Но Бог е верен и истинен. Той показа, че в Него нищо не се губи. Христос издържа и последния изпит. След това дойде Възкресението. И до днес християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа. Ето, сега се връща на Христа всичко, каквото Му беше отнето. (54/стр. 286)

Смъртта е изпит, през който всеки човек трябва да мине да разбере какво нещо е животът в онзи свят. И Христос трябваше да мине през този изпит, но три пъти се моли да го отложат. Обаче молитвата не се прие и Му отговориха, че непременно трябва да се яви на изпит. Колкото е научил до това време, с него ще се яви. Срокът за изпита е последен и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, ще се намери в голямо затруднение. Обаче Христос разбираше живота и каза: „Господи, на Тебе предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля“. Като изрече тези думи, Той се яви на изпит, издържа го отлично и на третия ден възкръсна. Христос разбра живота като велика загадка. (2/стр. 308)

Вие казвате: „Като умираме, Учителя ще бъде при нас“. Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз – в Него“. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?“. Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?“… След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил“. (12/стр. 122)

…Христос рече в един момент: „Сега познах…, че всичко Ми е дадено от Тебе“. Това беше в момента, когато умираше. (13/стр. 531)

…Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов. (1/лек. 17: стр. 28)

Христос повидимому умря, за да слезе при умрелите. И като слезе при умрелите, Той ги извади оттам… След това Христос се яви на учениците Си, за да им покаже, че има един живот на Любовта, в който хората не умират. (13/стр. 204)

„Кога ще възкръснем?“ Когато минете през големи страдания. Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа. (63/стр. 212)

Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на Земята, който да е страдал като Христа… И най-после Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си“. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил Своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази Любов и Вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения. (13/стр. 94, 95)

Нов живот е нужен на хората. В какво се изявява новото? В следните думи на Христа: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята“. Преди да Му се даде тази власт, Той премина през големи изпитания… Който иска да изпълнява Божията Воля, непременно се изпитва. (26/стр. 204, 205)

Ако вие се намирахте във времето на Христа, когато страдаше, когато минаваше през този голям изпит, можете ли да си представите каква перспектива е имало пред Него? Той не е виждал никакъв успех. След 2000 години обаче ние виждаме перспективи за нещо велико. (13/стр. 606)

Христос беше поставен на големи изпитания… Но има ли по-почетен човек от Христа днес? Днес петстотин милиона хора вървят в Неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него. Цялата съвременна духовна култура се дължи пак на този човек… Христос се възвиси, защото имаше Любов.

(16/стр. 203)

Христос беше поставен на голям изпит… Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. (7/стр. 57)

3. Всички ще минем през техния път!

Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита! Ще ви изпита като Авраама, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. (27/лек. 24: стр. 16)

Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитностите и знанията на великите хора, човек трябва да мине през техния път. Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава.

(31/стр. 134)

Някой иска да прояви Христовата Любов, да бъде като Христа. И това е възможно, но той трябва да мине през страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готов ли си и ти да бъдеш закован като Него? (87/стр. 134)

Колко души днес са готови да отидат на кладата за Словото Божие, за Новото Учение? Колко души могат като Хуса да се качат на кладата и да изгорят за своите убеждения? Обаче трябва да знаете, че хората, които истински служат на Новото Учение, не изгарят, нито лъвове ги изяждат. Например тримата момци, за които се говори в Стария Завет, бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Пророк Даниил беше хвърлен в ров между лъвове, но те не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бяха те. Същото може да се каже и за окултния ученик: той нито изгаря, нито лъвове могат да го изядат. Ще дойде време, когато всеки ще се постави на такъв изпит да се провери, да опита себе си. (56/стр. 229, 230)

Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ… Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато вавилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. …Индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. От кого? От Новия свят, или от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи. (23/стр. 18, 19)

Имаме примера с тримата младежи в огнената пещ. Те не се поколебаха във вярата си, не се поклониха на идола, поставен от вавилонския цар. Той ги хвърли в пещта, но те не изгоряха. Има много подобни примери. Всеки, който вярва, ще излезе на добър край. Питам: Какво ще бъде вашето положение, ако поставят вярата ви на изпит? …Ще ви турят в огнената пещ да се опита вашата вяра. Човек сам трябва да знае доде е стигнал. И любовта ви ще се изпита. (5/стр. 212)

„Докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете.“ …И вие минавате през изпита на Даниила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. (68/стр. 130, 135)

Когато хвърлили Даниила в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение?

(68/стр. 133)

Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква от вас. Ще дойде ден, когато и на вас ще се даде задача, подобна на тази, която се даде на Йона, да проповядва в Ниневия. Да проповядвате на хората, това значи да ги обърнете към Бога, да се разкаят за греховете си и да тръгнат в правия път. Как ще изпълните тази задача? Който се е опитвал сам да се обърне към Бога, той знае колко мъчно може да изпълни тази задача. Въпреки това, щом задачата е дадена от Бога, човек трябва да я приеме и приложи.

(39/стр. 222, 223)

Всеки човек трябва да мине през страданията на Йова, да бъде изпитан. Като издържи изпита си, тогава ще влезе в новия живот. (40/стр. 321, 322)

И поставиха Йова на голям изпит… Като изнасям живота на Йова, искам да ви предупредя да знаете, че всички ще минете през неговите изпитания. Няма да остане човек в света, който да не мине през тях. Въпросът е кой по-рано, кой по-късно. Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път. (54/стр. 270, 271)

Казвате: „Да не дава Бог да минем през изпитанието на Йова!“. Ако Бог спре вниманието Си върху някого, че е много напреднал, че любовта му е силна, веднага Сатаната ще дойде при Бога да Го съветва да подложи този Свой раб на изпит да провери любовта му. Всеки е минал и минава през изпитанието на Йова, макар и в най-слаба форма: богат е бил, но изгубил богатството си. Жена, деца, приятели имал, но и тях изгубил. Ако сте издържали този изпит, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трябва да го държите. (21/стр. 58)

Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йова, че изгубвате всичкото си богатство, изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си, и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания – да се засегне вашето здраве, вашият живот, вие сте дошли до областта на Любовта, Вярата и Надеждата. (26/стр. 178)

Изпитанието на Йова ни показа как можем да намерим Господа… Той викаше към Бога, молеше се, но отникъде не получи отговор. Той се разкая, съзна всичките си заблуждения, вглъби се в себе си и там намери Господа. Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил – синове, дъщери, волове, овце, имот – всичко му се върна двойно. Казвам: Всички ще минете през страданията на Йова. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбежни са изпитанията. Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава. (67/стр. 258)

И вие сте кандидати за страданията на Йова. След това ще бъдете кандидати за страданията на Христа. Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде Възкресението. (54/стр. 286, 287)

Като влиза в Божествения свят, човек се чувства ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит – разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата Си. И вие трябва да минете през същия изпит. „Кога ще бъде това?“ Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: „Да ни пази Господ от страдания!“. (54/стр. 277)

Имате един Човек, Който дошъл и очаква едно, а Го сполетява друго. Че Го сполетява, се вижда, че в страданията Си не е очаквал това. Той идва със светли мисли и идеали, че хората ще приемат Неговото Учение. А вижда едно от най-големите разочарования, които човек може да срещне в живота си. И то не един обикновен човек, но един, Който се нарича Син Божий. Той се вижда изоставен от всички… Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде“. Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три дена в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше“. Нищо повече. (12/стр. 112, 113)

Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада за нас. Пък [защо] искаш от нас този кръст?“. И… се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. […] Мене не послушаха и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ (12/стр. 117)

Каква нужда има Христос да съжалявате, че Той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал, и Той се радва, че го е издържал… Той казва: „Всички като Мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите“. (75/стр. 37, 38)

…Не значи, че разумният всякога ще бъде покровителстван от Бога. Ще дойде ден, когато и той ще бъде изоставен. Христос, Когото наричаме Син Божи, като се намери в голямо изпитание, каза: „Господи, Господи, защо си Ме оставил?“. Всеки човек трябва да мине през това изпитание да научи нещо. (39/стр. 148)

Знаете ли какво значи да те изостави Бог и да се обърнеш към Него с думите: „Отче, защо си ме оставил?“? Велико беше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, без да се усъмни и поколебае в Господа, заради което на третия ден възкръсна. Който иска да следва Христа, трябва да мине през Неговия път. (31/стр. 224)

…Като окачиха Христа на кръста, нямаше никой. Всички се разбягаха. Нямаше нито един. Даже те (не) бяха, които Го обичаха. И те побягнаха… И във вашия живот ще се случи някой път, ще минете през една такава опитност на Христа, мистическа, че ще усетите такава празнота, като че всички са ви изоставили, никой за вас не мисли. (12/стр. 569)

Де седеше силата на Христа? …Той каза: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той в този момент се насили, за да запази светлината на ума Си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите Ръце предавам Духа Си“. За да предаде Духа Си, Той имаше светлина… Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина… Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля.

(17/стр. 101, 102)

„Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си“ – след тези думи Христос видя Своя Възлюбен, Който на третия ден Го възкреси. Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя Възлюбен. Това не е изключено, всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност – това не е признак, че няма Любов, но необходимост: за да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият Възлюбен да скрие Лицето Си от вас, временно да ви изостави. (59/стр. 529)

Въпреки всички изпитания и страдания Христос не се усъмни в Бога. Това именно Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната Любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на Земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. (22/стр. 204)

…Приложете търпението на Христа и кажете като Него: „Не дойдох да изпълня моята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил“. Ще дойде ден, когато ще се намерите пред изкушение и ще кажете: „Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша“. Ще се молите, но отговор няма да получите. Тогава пак ще кажете: „Да бъде Твоята Воля, Господи!“. След това ще ви поведат към Голгота, дето ще ви турят на кръста. Тук ще ви подиграват и ще чувате гласове: „Слез от кръста, покажи, че вярата ти е силна“. Вие ще слушате всичко това и ще кажете: „Да бъде Волята Божия!“. Най-после ще ви турят в гроба и след три дена ще възкръснете. Тогава ще разберете какво представя Великата Любов, към която всеки човек се стреми. (39/стр. 201)

И тъй, да познаете Христа, това значи да минете през Неговите страдания. Щом минете през страданията на Христа, без да се помрачи съзнанието ви, това значи, че сте познали Бога. Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието. (90/стр. 26)

В бъдеще, когато минете през страданията на Йова и на Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до Тайните на Битието. (54/стр. 290)

* Крушата – положителният мисловен подход.

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Божествено Учение за изпитите и изпитанията

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Божествено Учение за изпитите и изпитанията

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА
ИЗПИТИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА