Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 – 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. (13/стр. 386)

Огън

…Старата култура. Тя мина през вода, а сегашната култура минава през огън. (87/стр. 219)

Светът няма да се поправи, докато не мине през огън. Огънят, това са изпитанията, страданията, през които всички хора трябва да минат. Всички хора ще минат през този огън да се пречистят.

(32/стр. 313)

Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания.

(70/стр. 157)

Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през който всеки човек минава. (70/стр. 149)

Огънят изгаря нечистотиите в човека и го обновява. Когато златарят иска да пречисти златото, прекарва го през огън. Също така и човек минава през огъня на страданията и се пречиства. Щом се пречисти, той придобива живот в себе си. (90/стр. 314)

Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори“.

(13/стр. 393)

…Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щом Бог работи, и ние работим над великото Божествено здание. При съграждането на това здание някой е турил злато, друг – мед, трети – олово, четвърти – дърва и т.н. Обаче казано е, че работата на всеки човек ще се изпита чрез огън. Представете си, че аз… минавам покрай вас и виждам, че вие градите нещо. Питам ви: „Братко, какво ще направите, ако аз разруша вашата материална сграда?“. Ще ми кажете: „Остави се, не се шегувай, тъкмо съм взел малко слама и калчица да позакърпя къщата си“. Добре, но знаете ли, че това място, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрез огън? Мине ли огън през това място, тогава и вие, и домът ви ще отидете. (81/стр. 91)

Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. (72/стр. 262)

Сега по този начин тълкуват и разбират: самоотричането, това е невъзможно. Че как ще се отречеш от всичко? Ти видиш пари, къщи и прочее, те не могат да не ти обърнат вниманието. Човек има лъжливото схващане, че това, което го привлича, може да му бъде полезно. А за да се отречеш един ден, ти ще минеш през Божествения огън. Тогава можеш да се отречеш. И в Божествения огън всичко, което е неустойчиво, изгаря. А пък това, което е създадено от Любовта, остава. Всичко, каквото имаш неустойчиво, в Божествения огън ще изгори. И от това, което изгаря, ще остане пепел. Че как няма да се отречеш от пепелта? Някои работи ще се стопят, а други ще се организират. Тези, които ще се стопят, ще ви бъдат полезни; а пък тези, които ще се организират, през тях ще мине животът. (12/стр. 487)

Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго освен процес на печене в пещ, през който всички хора неизбежно трябва да минат. Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма да излезе. (85/стр. 220)

Силата на човека се крие в издръжливостта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, от която е направен. (85/стр. 220)

Някой едва го напекли до 10° и започва да вика. Ако не може да издържа на 10° температура, какво ще прави по-нататък, когато температурата се увеличи на 120°, 500°, 1000°? Какво ще прави, като го нагреят до един милион градуса? (85/стр. 221)

Ти не си нито беден, нито богат. Ти си гърне, което трябва да се пече. Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост и радостта ти ще бъде постоянна. (85/стр. 221, 222)

Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. (27/лек. 24: стр. 16)

Учителите, професорите, майките ще бъдат учени, умни хора, ще бъдат братя и сестри помежду си и Земята ще бъде едно място на благословение. Туй нещо скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минат през огън, през бури. Като дойде туй време, всичко ще се пречисти; всички стари парцали, дрипи, събрани от хиляди години, всичко туй ще се тури на аутодафе… Светът ще се пречисти с огън, изгаряне ще има. (30/стр. 183)

– Аз живея чист живот.

– От колко време?

– От 20 – 30 години.

– Това не е достатъчно.

Огън е нужен, за да изгори нечистото. Иде огънят, който ще пречисти съзнанието на обикновения човек и на праведния. Всеки трябва да бъде готов да издържи на този огън. (51/стр. 285)

Ангелите от горе наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи. Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер. (68/стр. 113, 114)

Който иска да има Ангелска Любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато Ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на този огън, превръща се на дим и пепел. Така ще постъпва Ангелът с него, докато го кали. Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. През девет реторти ще мине, но ще се кали. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като Ангел. Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. (28/стр. 91, 92)

Който не работи върху себе си, ще се намери в пещта при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бъде готов да живее според великите закони на Природата. (85/стр. 228)

Съвременните хора са предоставили своето изправяне на Природата. Като метод за тяхното изправяне Природата е избрала огъня… Енергията, която действа в Природата, е огън, който пече хората. (85/стр. 174)

Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на Земята и ще се качва в Невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в Новото Царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.

(90/стр. 71, 72)

В бъдеще Земята ще мине през такава атмосфера, че ще се запали, т.е. ще мине през огън. Всичките сухи, лоши и нечисти неща ще изгорят, ще остане само чистото на Земята. Всички хора, които имат низши трептения, ще изгорят. Някои ще се стопят, а други ще оживеят. Които оживеят, те ще минат през Новото Възкресение. Новото Възкресение показва, че тези хора ще минат през Нова атмосфера. Ние влизаме вече в тази атмосфера, в която хората се топят. Това, което хората наричат „нерви“, „нервни болести“, не е нищо друго освен горение. Топи се, гори вече този човек. И той не знае какво става с него. Казвам: Гориш, но трябва да издържиш. И тогава единствената броня, с която човек може да се запази от този огън, това е Божията Любов, Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това е Божественият Живот, това е Божественото Знание и Божествената Свобода. Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази. (16/стр. 67)

Сега иде нова епоха на Земята, през която всички хора ще бъдат подложени на Божествен огън. Всички хора без изключение, и по плът, и по дух, ще минат през този огън, за да се пречистят. Всички неблагородни метали ще се разтопят, всички отровни утайки и наслоявания, които те са оставили в кръвта на човека, ще се преработят и човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира днес. За това време именно говори и апостол Павел, като казва: „Всички ние няма да умрем, но ще се изменим, ще се преобразим“. Само по този начин човек може да влезе в новия живот. Той ще бъде вече чист и свят. Това състояние наричат „Новораждане“. (80/стр. 188)

…На учениците Си Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото Учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания. Само по този начин ще дойде новата епоха. (44/стр. 43, 44)

Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите въглени в души диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането ще пречистят човешката душа въглен, ще я кристализират. Когато се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа. (46/стр. 337)

Ето защо всички хора трябва да бъдат готови за Божествения огън. Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще трансформира света и ще донесе нов морал. (80/стр. 188)

Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура“. (68/стр. 33)

Реторти

Мнозина запитват: „Какво представляват страданията? Защо съвременното човечество страда тъй много?“. Казвам: Страданията не са нищо друго освен ретортите на Живата Природа, в които се поставят хората, за да се очистят от известни свои грешки, заблуждения и нечистотии на миналото.

(27/лек. 20: стр. 6)

Човек може да заповядва на Природата само при три условия: най-първо, сам той трябва абсолютно да се подчини на закона на Любовта, след това той трябва абсолютно да се подчини на закона на Мъдростта и най-после, той трябва абсолютно да се подчини на закона на Истината… Не се ли подчинява човек на тези закони, тогава той ще бъде подчинен от Природата, и то по всички правила и методи, с които тя разполага. Тя ще го хване с щипците си, ще го свали до дъното на ада, дето ще го прекара през всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, през които прекарва всеки човек, който иска да заповядва. Там тя ще го държи с милиони години, докато го възпита.

(81/стр. 171, 172)

Не мислете, че Природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прекарва Ангелите през такива реторти, колко повече – хората! Ония Ангели, които не се подчиняват на нейните закони, тя по същия начин, както и хората, прекарва през своите реторти – не да ги мъчи, но да ги учи на ум и разум. Тя ги учи как да заповядват и как да слугуват. В Природата съществува пълен ред и порядък. Тя не търпи безредие, вследствие на което всеки, който се опитва да наруши с нещо реда , строго се наказва. (81/стр. 172)

…Природата… Тя е наша обща майка, която, като види някое от своите деца изцапано, окаляно, нечисто, туря го в една от своите реторти, подлага го на огън и следи кога ще трябва да прекрати този процес. Ти плачеш вътре, викаш, но тя си знае работата. Като те извади от ретортата и намери, че си чист, оставя те на спокойствие, но ако нямаш необходимата чистота, ще те тури във втора, трета и ред още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрез която ще разбирате правилно Божиите закони и повеления. (27/лек. 20: стр. 6, 7)

Като минава през мъчнотии и трудности, човек влиза в ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания… Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота, човек излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода. (77/стр. 160)

…Оня свят е Божествен свят; населен е с хора, които са изучавали, които знаят всичките тия тайни. Знаят да възкръсват, знаят законите на безсмъртието, знаят от какво произтича злото и доброто… Като намерят някой лош човек, има реторти – турят го в ретортата, извадят всичкото зло от него, колкото има. Извадят туй, което прави пакост, и той стане светия, като мине през тази реторта на учения човек. Сега онези от вас, които сте лоши, очаква ви една реторта. Вие мислите, че тъй лесно ще минете. (4/стр. 160, 161)

Според съвременната наука всеки ден човек минава през три състояния, които отговарят на трите вида химически съединения. Например той може да бъде в съзнанието на Висшите същества или като основа, или като киселина, или като сол. Следователно тия Разумни същества ще правят с човека различни опити. Ако те искат да знаят какви са свойствата ви като елементи, ще ви подлагат на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мъчения, страдания, но тези същества не искат да знаят за това. Те си правят научни опити и наблюдения. Те ви хващат със своите щипци, турят ви в ретортата си и след като свършат опитите си, пущат ви на свобода. Аз не говоря за адептите на злото, но за адептите на доброто, за адептите на Бялото Братство. Понякога и Ангелите правят такива опити с хората. Всеки за себе си трябва да знае като какво участва в опитите: дали като елемент, като киселина, като основа или като сол… Ако искат да ви предадат по-голяма активност, ще ви превърнат в киселина; ако искат да ви направят по-пасивни, ще ви превърнат в основа; ако искат да ви направят по-морални, по-устойчиви, ще ви превърнат в сол.

(81/стр. 112, 113, 114)

Когато онзи железар вземе желязото, тури го в огъня, започва да духа със своя мех, нагорещява го, как мислите, какво ще бъде положението на това желязо? Ако то отначало е било спокойно, сега, като го нажежат, казва: „Какво зло съм направил, защо ме биеш?“. Коват те, не те бият. Турят ли те на тази Божествена наковалня, пекат те, ти ще се стопиш. Турят ли те в наковалнята, чукане има. Ако този метод не ти е приятен, Господ ще те тури в друг калъп; ако и на този метод не си доволен, ще те превърне на течност, след това – в парообразно състояние, а после обратното. Има хиляди методи, през които Господ може да те прекара. Ако някой мисли, че може да се освободи от Божествената реторта, той е на крив път. Аз не съм намерил досега нито едно същество, което да е избягало от тази Божествена реторта. Всички ще минете през нея.

(34/лек. 12: стр. 17, 18)

Първо Бог поставя човека в ретортата на скръбта, т.е. в огъня на скръбта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отделя, докато напълно не излезе от метала. Значи, колкото и да вика човек, няма да го извадят от ретортата, докато сгурията не излезе вън от него. Като излезе от тази реторта, ще го прекарат през втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи от сгурията, от примесите на живота и мине в другия полюс – в радостта. Преди да е влязъл в ретортата, човек мисли, че е изоставен от Бога, че никой не го обича, че няма ум, сърце, душа в себе си, че краката му не го държат и т.н. Щом излезе от ретортата, той се усеща силен, подмладен, готов за работа. (40/стр. 132)

Целият Космос иде в помощ на човечеството. Той разполага с разумни реторти, в които поставя човека да го обработи. Докато е в ретортата, човек страда, плаче, измъчва се, но в края на краищата той вижда, че това е неизбежен процес. По този начин само неблагородните метали се превръщат в благородни. Този процес се извършва постепенно. Когато огънят силно напече човека, дава му се възможност да излезе навън, да се разхлади малко. Разумният свят предвижда всички положения, вследствие на което е оставил в ретортите дупки, през които човек може да излиза. Обаче постави ли го Невидимият свят в ретортата, преди да се е разтопил докрай, той не трябва да излиза… Някои хора едва усетят огъня, веднага бягат навън. С бягане въпросите не се разрешават. (86/стр. 225, 226)

И тъй, влезете ли в ретортата на Природата, не бягайте. Имайте търпение да минете през различните температури, при които металите се топят, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно ще минете през температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото – при 328°, на медта – 1063°, на желязото – 1500°, на златото – 950° и на платината – 1750°. През колкото по-висока температура човек минава, толкова по-добре и право мисли. (86/стр. 226)

Ученикът трябва да бъде кротък и смирен, да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. Той трябва да бъде готов да го поставят в реторта, да го трансформират, да се преобрази. Той трябва да развива в себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания без никакви колебания. (60/стр. 81)

След като човек премине през всички реторти, нужни за неговото очистване, той ще се освободи от онзи тежък камък, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „Новораждане“ или „Възкресение на човешката душа“. (27/лек. 20: стр. 7)

Смърт

Всяко преждевременно заминаване за другия свят е свързано с ред мъчнотии и изпитания. Преждевременната смърт е нещастие за човека, а навременната – благословение. (85/стр. 292)

Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде“. Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. (12/стр. 117)

…Вие не искате да страдате. Не искате и да умирате, но ето, и Христос умря, без да иска. След известна борба в Себе Си Той каза: „В Твоите Ръце, Господи, предавам Духа Си“. Понеже постъпи правилно, Бог Го възкреси. Дръжте и вие тази мисъл в себе си, та като умирате, да кажете: „Господи, помогни ни да оживеем и да възкръснем“. (66/стр. 117)

Да умре човек, това значи да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. (42/стр. 271)

Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият… не е дошъл още до фазата на истинския човек. (42/стр. 271)

Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е“. Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам; никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят. (12/стр. 122)

…Като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме“. Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра – нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен“.

(34/лек. 3: стр. 33, 34)

Човек трябва да надмогне смъртта със своята воля, със своите чувства и със своя ум. (17/стр. 104)

И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете… смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, Вечният Живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. (12/стр. 122, 123)

* Даниил – гл. 3.

** Изпитни – изпитания.

*** Скържав – стиснат, скъперник.

II. БУДНО РАЗБИРАНЕ

1. Да обърнем внимание

Пропадане на изпитите

След като е живял няколко години на Земята, човек казва: „Дотегна ми вече да живея“. Защо му дотегнало? Защото не издържал изпитите си.

(2/стр. 237)

И тъй, каже ли някой, че е нещастен, това значи, че не е свършил с успех училището, пропаднал е на един-два предмета. (67/стр. 229)

Ученикът трябва да знае, че не може да минава от един клас в друг, ако не е заучил материала добре. Тук не се позволяват никакви хитрости да мислите, че ще минете без знания. В знанието не се допущат никакви празнини – всичко е свързано едно с друго. Ако не знаеш предишния материал, не можеш да вървиш напред. Ще се явиш на изпит и ще пропаднеш. (79/стр. 291)

Според окултизма всички слепи, всички сакати хора, които днес срещаме по Земята, са все ученици, които не са издържали изпитите си, вследствие на което са напуснали Школата. И ако вие днес не издържите изпитите си, за в бъдеще ще имате някакъв недъг. (82/стр. 23)

Не мислете, че ако не можете да издържите изпитите си в Школата, ще можете да преминете в някакво друго Учение, било като теософ или евангелист, или православен и т.н. Дето и да отиде човек, той трябва да учи, да издържи изпитите си.

(82/стр. 23)

Всички изостанали ученици от окултните Школи са пратени именно на Земята да довършат своите знания, да държат своя поправителен изпит.

(1/лек. 33: стр. 5)

…Ако сте грешници, съгласен съм с вас, че Господ е милостив и благоутробен; ако сте вярващи, Той е взискателен към вас; ако сте ученици, Той е строг към вас. На ученика Бог казва: „Стани и свърши тази работа!“. Той ще му даде следната задача: „Иди да занесеш това писмо на еди-кой си беден, страдащ човек!“. И ти ще трябва през девет гори и планини да минеш, да намериш колибата на бедния и да му предадеш писмото в ръка. Кажеш ли, че тази работа може и друг да я свърши, ти си пропаднал в изпита си. (82/стр. 135)

Сега и религиозните, и светските хора не издържат изпитите си. На какъвто изпит и да ги поставят, те пропадат. Невидимият свят изпитва днес всички хора. (53/стр. 39)

Когато хората се натъкват на любовта, те започват да спорят трябва ли да се жертват за нея. Любовта на сегашните хора не може да издържи изпита си – всякога пропада. Днес, в края на века, всички мъже и жени ще държат изпит за любовта си. Ако ме питате защо съществуват толкова противоречия, казвам: Противоречията се дължат на неиздържания изпит на любовта. Назначена е вече комисия да ви изпита. (68/стр. 265, 266)

Хората сами са създали ада. Там живеят души, които не са издържали изпита си. (68/стр. 114)

Значи, трябва да минете през всичките изпити. И когато изпитите дойдат, най-първо ще бъдат на физическото поле, после ще дойдат изпити на вашето сърце и на вашия ум. Аз следя сега, учениците, като се поставят на тия изпити, не могат да издържат един елементарен изпит… (11/лек. 22: стр. 12)

Ние ще ви дадем задачи и тия задачи трябва да ги разрешите. Вие трябва да разрешите закона на поляризирането. При известни изпити може да се раздвои умът ви – раздвояваш се и изгубваш мярката на живота. …Тези задачи ви се дават от Невидимия свят. (11/лек. 27: стр. 9)

Та казвам: Сега ви предстои една трудна задача. По новия начин аз ви давам един метод. Ще държите изпит. Ако сте по стария начин, винаги ще ви късат; ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. Докато сте в стария път, всякога комисията ще ви къса. И светия да си, и учен да си, все ще ви късат. Защото всеки ден вас ви късат. Аз гледам, всички съвременни хора са все скъсани. (12/стр. 368)

Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава и той не вижда никакъв изход. (21/стр. 112, 113)

Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. (33/стр. 299)

Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи, има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. (79/стр. 291)

…Покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в действителност, веднага ще те подложат на изпит. Не издържиш ли изпита, сам се излагаш. (31/стр. 98, 99)

В Невидимия свят вие при слизане сте обещали да не се жените, като слезете на Земята. Така е писано в атестата ви. Но като сте слезли на Земята, яви се един княжески син и ти пише сладки думи, сладки писма: „Ти ще спасиш душата ми, ще ме повдигнеш!“. И тя се решава да се ожени за него. Питам: Издържала ли е тя изпита си, тази душа?

(18/стр. 265)

Трябва да дойдете до онова състояние, че когато поискате да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа тъй живо, че да се спрете, преди да го сторите. А сега вие казвате, че имате присъствието на Господа, но дойде някой изпит, не го издържите и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е, преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това. (36/стр. 75)

Лошавината не седи в изпитанието. Лошавината седи в това, че когато те изпитват, не може да издържиш изпита – там е лошото. (16/стр. 574)

Ако… ви се даде някакъв изпит и вие се страхувате, не устоите, не сте го издържали, спирате се в развитието си за 1 – 2 или 10 години, но след време ще продължите живота си оттам, гдето сте се спрели. (36/стр. 37)

И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на Космоса. От това число нататък започва растенето на Космоса.

(8/стр. 98)

Причини за пропадане на изпитите

На изпит отиваш. Без Любов ще те скъсат.

(17/стр. 260)

За да издържите изпита си благополучно, вие трябва да служите на един господар, а не на двама. Служите ли на двама господари, непременно ще пропаднете на изпита. (2/стр. 76)

Някой е обезсърчен, не разбира закона. Обсебили са го духове и не може да издържи изпита си.

(11/лек. 24: стр. 12)

…Някога обещанията, похвалите и хулите произвеждат един и същ резултат. Ти развиваш една тема, от която зависи твоето бъдеще. Дойде един приятел и започва да те хвали. Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си. Отиваш на изпит и пропадаш. Започваш отново да работиш. Дойде друг приятел и започва да те укорява за нещо. Ти се оправдаваш и пак загубваш времето си. Не се поддавай нито на похвали, нито на укори. Работи върху темата си и когато свършиш изпитите, тогава ще се разговаряш. (28/стр. 255)

Когато студент или ученик пропадне на изпитите си, той пада духом и се намира в положението на болен. Защо е пропаднал? Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е учил достатъчно, но може да е учил и да пропадне; може да е неспособен, но може да е способен и пак да пропадне. …Ученикът може да е способен, но да не е разумен. Тогава, ако разумността отсъства, ученикът може да пропадне. (9/стр. 97)

…Случва се, че способен ученик пропада на изпитите си. Защо? Времето, както и действащите сили в Природата са оказали влияние върху професора или върху ученика и последният пропада.

(9/стр. 97, 98)

Божественият огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този огън още не е силен. Тази е причината, задето те не могат да издържат на големи външни и вътрешни напрежения. Щом се намерят пред някое голямо изпитание, те се провалят. За тази цел те трябва да работят усилено върху себе си, да се калят в мъчнотиите и страданията. (21/стр. 172, 173)

Положително мислене

Скоро ще държите изпит… Любовта изпитва учениците. Тя има съвсем друга задача от тази, която вие мислите. „Ами ако ме скъсат?“ Радвай се, ще научиш по-добре материала. Ако получа единица, аз ще си кажа: „Нагоре!“. (26/стр. 265, 266)

Тъй щото, ако пропаднете на изпита, не съжалявайте, защото ви се дава възможност да се подготвите по-добре и да поставите добра основа на учението си. Каква полза имате, ако случайно получите добра бележка, без да сте усвоили целия материал? (79/стр. 290, 291)

Някой студент се оплаква, че го скъсали на изпит. Значи, и неговата струна се скъсала. Той трябва да се радва, че струната му е скъсана, защото ще повтори материала още няколко пъти и ще го научи по-добре. (37/стр. 254)

Писали ми четворка. Това е стол за сядане… Писали ми петорка. Тя е съд, в който можеш всичко да поставяш. А шесторката? Боздуган, който удря по главата. Според мене най-хубавата бележка е единицата. Тя може да играе роля на писалка, с която пишеш хубави писма. (26/стр. 266)

Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости. Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост, и ще работите върху нея.

(34/лек. 22: стр. 23)

Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. (70/стр. 149)

Насърчаване и явяване отново на изпит

Ако си грешен, не се страхувай. Това е изпит, на който си пропаднал. Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка.

(23/стр. 13)

…За да се примири със съдбата си, човек трябва да бъде пасивен, да даде нещо. Той не трябва да се бори със съдбата. Обаче, ако ученикът пропадне на изпитите си, трябва ли да се примири с това положение? Ако се примири, той ще заглъхне, няма да стане учен човек. Ако иска да стане учен, той трябва да обиколи целия свят, но да издържи изпитите си. Това зависи от него. Друг е въпросът, когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. Способният ученик, и десет пъти да го късат на изпит, в края на краищата ще издържи изпитите си. Неспособният лесно отстъпва. Като го скъсат един път, повече не се решава да се яви на изпит. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“. Значи, първият ученик е волева натура; той е способен да се бори с мъчнотиите, да ги преодолява. Вторият не е волева натура, той не е способен да се справя с мъчнотиите си. (9/стр. 170)

Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на Земята и тогава да държи матура.

(51/стр. 297)

Като изправя погрешките си, човек се учи, докато един ден напише своята теза и се яви пред комисия от професори да я защитава… Понеже всички хора работят за получаване на докторат, те представят тезата си и я защитават. Някои ще пропаднат на изпита си – това нищо не значи; ще се явят втори, трети, десети път, докато най-после получат докторат. Не се позволява на ученика да не завърши работата си. (2/стр. 381)

Казва: „Да свършим тази работа“… Много зле се свършва, ако задачата остане неразрешена. Втори път ще държите изпит. Ще гледаш втория път да не те скъсат. (16/стр. 390)

Ще кажеш: „Ами нали сме от вашите?“. Ваши, наши няма, трябва да издържите изпита си. Който знае, той е от нашите; който не знае, не е от нашите. В този закон няма отстъпки. „Но Бог е милостив.“ Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Господ казва: „Изпитайте го още един път“. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти и да се отложи изпитът ви с право да се явите пак. В това е милостта на Господа, че отлага изпита ви до сто пъти. (54/стр. 173)

Скъсали ви на изпит. Сега ви късат, но след 2000 години професорът няма да ви къса. Две хиляди години е дълъг период, но чрез вашата интензивност това време може да се скъси. Това може да бъде след две години, след два месеца, след две седмици, след два дена или след два часа. Не поставяйте в ума си никакъв срок, за да не се обезсърчавате.

(55/стр. 205, 206)

…Страданията не са нищо друго освен пропадане на изпит. Ще учиш, ще се явиш пак на изпит, докато го издържиш. След това иде радостта.

(79/стр. 291)

2. Да не допускаме

Съмнение

Питам: Можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните? Много хора ще ви кажат, че сте на крив път, че сте заблудени. На тях ли ще вярвате, или на себе си? Ако духът в човека е силен, той ще издържи на изпитанията; ако не е силен, ще тръгне по общото течение на живота. (66/стр. 165, 166)

Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка в света да сте, вие ще имате същите изпити. (11/лек. 30: стр. 31)

Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. (11/лек. 30: стр. 4)

Обезсърчение

Всички хора са дошли на Земята да се готвят за великото бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. (33/стр. 282)

Щом сте дошли на Земята, ще имате страдания, изпитания, нещастия, с които трябва да се справяте разумно. Не е въпрос да се обезсърчавате или отчайвате. Обезсърчението нищо не допринася. Радвайте се, че ви се дава светлина да разбирате нещата и да знаете как да разрешавате мъчнотиите си.

(33/стр. 129)

Когато се обезсърчите, спрете се в себе си и кажете: „Защо трябва да се обезсърчавам, когато имам глава, ръце, крака, с които мога да преодолея всички трудности?“. Значи, Бог ми даде всички възможности да преодолявам мъчнотиите в живота.

(62/стр. 246)

Човек всичко може да постигне, но не трябва да се обезсърчава. Той ще пада, ще става, ще побеждава, ще го побеждават, докато разреши задачите си.

(82/стр. 199)

Отчаяние

Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива. (84/стр. 322)

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета и пропаднете на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да турите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката. Започнете да пеете гамата във възходящата степен и мислете за живота като възходящ път. Като дойдете до горно „до“, започнете да слизате и кажете си: „Пропадането на изпита не е нищо друго освен низходящата степен на гамата“. Следователно ще пеете гамата правилно и чисто както във възходящата, така и в низходящата степен. След това започнете да пеете отново възходящата гама. Когато научите да пеете правилно гамата и на качване, и на слизане, вие ще издържите добре изпита си. (79/стр. 290)

Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една песен за последен път. Щом изпее песента, ще си каже: „Ще поживея още малко“. Откаже ли се от това желание, всички мрачни мисли ще го напуснат и той ще изтрезнее. (62/стр. 76)

Не казвайте, както някога си един богат човек се произнесъл, че не иска Бог да го обича много. Защо не иска Любовта на Бога? Защото имал жена, която обичал, но наскоро след женитбата умряла. Останало му едно момиченце, което израсло, станало голяма мома. Той обикнал дъщеря си, привързал се силно към нея и я изпратил в странство да учи. По пътя се явила буря в морето, параходът потънал, а заедно с него и дъщеря му се удавила. След смъртта на дъщеря си той изгубил и богатството си. Като дошъл до пълно отчаяние, той си казал: „Ако е трябвало да мина през такива изпитания, за да видя, че Бог ме обича, по-добре да нямах Божията Любов“. Не, дойдат ли изпитанията, кажете като Йова: „Бог дава, Бог взима. Щом досега ми е давал, и от сега нататък пак ще ми даде“. В Бога няма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение. (40/стр. 270, 271)

Страх

…Великата Истина. Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота… Казвам: Дръжте връзката с Първичната Причина и не се страхувайте! (71/лек. 2: стр. 13, 14)

Представете си, че за вас специално е оставена на определено място торба със злато, която сами трябва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но в същия момент излизат отнякъде разбойници и ви гонят да вземат златото. Това е устроено нарочно да ви изпитат заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избягате. Ако избягате от разбойниците и не вземете торбата, те ще се възползват от Божественото благо… Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо винаги има изпитания, и е готов да се справи с тях.

(67/стр. 29, 30)

Ако пътуваш с параход по океана, трябва ли да се страхуваш да не стане някаква катастрофа? Страхуваш се да не се разбие параходът и да се намериш на дъното на океана. Кой човек се страхува? Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита да пътува ли с този параход, или да се качи на друг. Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода и през каквито изпитания да мине, в края на краищата ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. Защо? Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него.

(67/стр. 30, 31)

Прекъсване на съзнанието

Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си. (61/стр. 197)

Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. (56/стр. 138)

Представете си, че съзнанието на някой човек по степен се равнява на един тънък конец, с който може да се дигне тежест от един килограм. Това положение е добро дотогава, докато този човек има изпитания, препятствия и страдания, които се равняват на тежест един килограм. Обаче този човек расте, развива се, вследствие на което и неговите страдания, изпитания и мъчнотии се увеличават. Какво трябва да стане с неговото съзнание, за да издържи на силата и на тежестта на тези страдания? Той постепенно трябва да удвоява и утроява силата, или степента, на своето съзнание, за да издържи по-голяма тежест, равна на два, на три и на повече килограми. Не удвои ли степента на своето съзнание, непременно в него ще стане някакво прекъсване. Това именно подразбира усилване на съзнанието. Значи, съзнанието на човека постоянно трябва да се усилва. Или казано на духовен език: светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. (82/стр. 117)

Роптание

…Повечето хора… Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата Причина. (78/стр. 72)

Ще кажете, че вие имате вяра и убеждения. Колко е силна вярата ви и какви са вашите убеждения, това се вижда във време на изпитания. Като се намерите пред някое голямо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете против съдбата си, против Бога и казвате: „Ако наистина съществува Бог, Който е Любов, как е възможно да изпраща такива големи изпитания?“. Какво показва вашето роптание? Щом роптаете, вие не познавате Бога… Човек трябва да изучава Бога…, докато един ден дойде до положение да се слее с Него и безпогрешно да изпълнява Волята Му. Дойде ли до това положение, човек никога не се колебае в своя Велик Баща, в своя Създател. (84/стр. 65, 66)

Казваш, че си търпелив, а като ти дойде едно изпитание, питаш: „Защо Бог допусна това изпитание? Защо ми даде тая лоша жена?“. Ти не подозираш, че по тоя начин роптаеш против Господа. „Защо Бог ми даде това лошо дете?“ Ти обиждаш Господа. Знай, че Бог не бива поругаем. И Йов задаваше такива въпроси, но мина през големи изпитания. Той изпи горчивата чаша на страданието до дъно и като научи урока си, каза: „Господи, прости ме. Разбрах, че съм правил неща, които не трябваше да правя“. (63/стр. 181)

Помнете: Каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте против Бога. Който се е опитал да каже празна дума по адрес на Бога, той всякога се е намирал вън. Къде вън? Вън от Школата, вън от живота. (84/стр. 221)

Мнозина от вас страдат от неразбиране на живота и като дойдат изпитанията до тях, те се нахвърлят върху Господа като виновник за всичко. Знаете ли какво може да ви се случи? Разправяха ми за един млад човек от Видинско следното. Той бил доста разпуснат в езика. Каквото изпитание или нещастие му се случвало, все Христос бил виновен. Към Него отправял най-обидни думи, най-големи ругатни. Една сутрин станал от сън, но крайно неразположен и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш, синко?“. „Снощи сънувах, че съм на черква. По едно време от олтара излезе Христос и ми удари две плесници.“ Какво станало след това? След две седмици тоя момък умрял.

(58/стр. 299)

Ние искаме сега всички хора… да хвалят Господа. Как ще Го хвалят? Като станеш сутрин, до вечерта целия ден да не роптаеш. Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието при тебе, кажи му: „Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, тогава ще си поговорим“. Дойде второ, трето роптание – кажи им същото. Така ще ги задоволиш всички и ще бъдеш свободен. (16/стр. 70)

Неразумно питане

Трябва ви едно ново разбиране – никога не запитвай Господ защо ти е дал едно изпитание… Питането, то е едно съмнение… Ти във всичко може да се колебаеш, [но] в Името на Бога [да] няма ни оттенък [от колебание]. Не тургай туй в Бога, което не съществува. Ти можеш да мислиш, че Той иска да те измъчи, ти можеш да мислиш, че Той за тебе не се грижи – значи като някой човек, занят със своите работи; значи не обръща внимание. Ти имаш много повърхностно понятие. (12/стр. 251)

Следователно само онези, които не разбират законите и реда в Природата, могат да задават въпроса защо съществуват изпитанията. Това показва, че тия хора имат особено разбиране за живота. Те искат да бъдат щастливи, без да знаят в какво седи щастието. (48/стр. 37)

„Защо трябва да минем през тези изпитания?“ Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да знаете свършили ли сте си работата и как сте я свършили. (61/стр. 145)

Който не разбира смисъла на противоречията и изпитанията, като се намери пред тях, казва: „Аз ли съм най-големият грешник в света, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Аз ли съм най-лошият човек, че всички да говорят против мене?“. Нито си най-голям грешник, нито си най-лош човек, но Небето те изпитва. (80/стр. 129)

Досега нито един от учениците на Школата не е издържал изпитите си както трябва. Дойде ли някое изпитание, всеки казва: „Все на мене ли трябва да се струпат тези изпитания? Все аз ли трябва да нося този товар? Все аз ли съм длъжен да страдам?“. Всеки човек е длъжен да живее по Божествен начин. Не живее ли такъв живот, той ще страда.

(82/стр. 121)

Хората често запитват: „Защо са нужни изпитания, препятствия в живота?“. Според мене този въпрос може да се задава само от хора, които не учат. Който учи, той непременно ще бъде изпитван. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва учениците един след друг. (61/стр. 135, 136)

…Каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: „Божия работа!“. „Ама защо да е така?“ Колкото да запитвате защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. (77/стр. 105, 106)

3. Да не се лъжем

Каква е тази вяра и любов към Бога?

Някой казва, че вярва в Бога. Вярваш, но вярата ти е относителна. Вярата се познава в изпитанията. Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш да се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба. Ти се разколебаваш и в Правдата, и в Любовта. (58/стр. 261, 262)

Някой казва, че люби Бога, а при най-малкото изпитание започва да се съмнява… Това не е Любов.

(2/стр. 120)

Някой човек вярва в Бога, обича Го, но щом обърка работите си, щом изгуби нещо ценно в живота си, той се опълчва против Господа, държи Го отговорен за неуспеха си. Някой ученик пропаднал на изпита си – държи Бога отговорен за неуспеха си. (31/стр. 257)

Гледам, някой религиозен човек говори за Бога, а като го турят на един изпит, цял се разтреперва.

(1/лек. 25: стр. 23)

Нека всеки направи опит да види вярва ли в Бога и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутиш, изгубиш разположението си, това показва, че вярата ти е слаба.

(2/стр. 270)

Казвам: Вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра… Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме в такава вяра. (1/лек. 17: стр. 6, 7)

Много християни са готови да се жертват за Христа, за доброто на човечеството, но само на думи. Щом дойдат изпитанията, те бягат назад и намират, че тази работа не е за тях. (45/стр. 152)

Какви са тези убеждения?

Някои религиозни казват, че обичат Бога. В сравнение с тях авиаторите са по-смели. Тия религиозни при едно изпитание се отказват от убеждението си. Авиаторите са смели, издържат и при най-големите мъчнотии. (5/стр. 61)

Вие вярвате, но всъщност имате ли една жива опитност, за която, ако ви хванат тази вечер, сте готови идейно да устоявате на всички мъчнотии и изпитания? Ако ви хванат и запитат: „Вярвате ли в своите убеждения?“, вие ще започнете да се колебаете. (34/лек. 20: стр. 18)

Говори се за Свобода, за Любов, но ако ви подложат на няколкодневен глад, веднага ще се откажете от идеята, която преследвате. (45/стр. 60)

Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. (79/стр. 158)

Гледате, някой човек е весел, засмян, маха с ръце нагоре-надолу като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: „Тъй трябва да се живее!“. Не се минава дълго време, гледате, този човек изпаднал в някакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече какво да прави – забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му? Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва достойнството му като човек от Новото Учение. На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой със същото име… И този човек отново се успокоява.

(62/стр. 3, 4)

Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свят. Там те са силни. Вижте какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата свята, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свят. (70/стр. 340)

Можем ли да разчитаме на тези неща?

Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?

(20/стр. 362)

Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите? (51/стр. 355)

…Някой минава за религиозен, но като срещне един безверник със силно отрицателна мисъл, той започва да се колебае. Безверникът отрича съществуването на Бога, аргументира го с различни доказателства и религиозният постепенно се разколебава във вярата и убежденията си. Вяра, която се разклаща от най-малкия ветрец, не е истинска. Любов, която отстъпва при най-малките мъчнотии, не е истинска. (31/стр. 312)

Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? (22/стр. 178)

…Добротата трябва да бъде неизменна. Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя?

(58/стр. 294)

Хората нямат онази абсолютна вяра

Ако… анализираме вярата на съвременните хора, ще видим, че те нямат онази положителна, абсолютна вяра, която издържа на всички изпитания. Те вярват в някакъв Бог, Когото сами не познават. (44/стр. 26)

Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява съществува ли Бог, или не, има ли душа, или не, има ли дух, или не. Ако човек се разколебава в съществуването на тия неща, къде остават убежденията му?

(64/стр. 59)

Вие още не сте дошли до положителната вяра. Днес когото от вас и да поставят на изпит, да му отнемат всичкото богатство, да му отнемат общественото положение, което заема, и да го поставят в един чужд град, непознат на никого, той ще покаже колко силна е била вярата му. Верующият няма от какво да се плаши. (34/лек. 28: стр. 51)

Отричат се от Бога

Така постъпват съвременните религиозни с Христа. Докато работите им вървят добре, те казват: „Господи Исусе Христе, обичаме Те“. След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им изпратил тези страдания. И като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. (20/стр. 253)

Обичате Бога, но щом ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него – не можете да решите задачата си. Задачите на живота трябва да се решат. (28/стр. 107)

Ако дойдат изпитанията, вие напущате идеята за Бога и казвате: „Що ми трябва да ходя да страдам за Господа?! Да идем в света да живеем добре“.

(13/стр. 529)

Не могат да издържат най-малкото изпитание

Съвременните християни мислят, че са разрешили въпросите на живота, че обичат Бога и Христа и са готови на всякакви жертви. Обаче натъкнат ли се на най-малкото изпитание, те са готови да бягат.

(90/стр. 231)

Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и турят в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят?

(51/стр. 397)

Срещам много братя и сестри, които минават за големи герои. Някои от тях са ходили на войната, минали са през големи изпитания. Но ако един каже обидна дума на някого, той не може да носи. Чудя се на този брат как е могъл да издържи на фронта, а тук пред една малка бомбичка като за увеселение не може да издържи. (66/стр. 271)

Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. (58/стр. 246)

Колко пъти сте се спъвали от най-малките изпитания! (68/стр. 94)

Добър човек си, а не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия. (20/стр. 79)

Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва… (2/стр. 219)

И аз гледам, от няколко години насам тия, които са чели окултни книги, говорят за онзи свят, но когато им се даде един малък изпит, колата им се върти навсякъде. Не може така! Колата трябва да се върти само в една посока! (11/лек. 22: стр. 12)

Сега астрономите мислят, че навсякъде през пространството могат да идат към Слънцето, към Месечината и прочее… Пространството е пълно с такава електрическа енергия, каквато никой човешки ум не може да си представи… Някои казват: „Да иска Учителя да ни заведе някъде“. Как, вие, които сте толкова страхливи, треперят ви гащите от един най-малък изпит, как ще минете през едно такова силно течение! (11/лек. 22: стр. 12, 13)

Заблуждават се

Всички християни казват: „А, ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“. Бог казва: „Добре, поставете тия благочестиви хора на новата култура на един изпит!“. И сега беше първият изпит. Видяхме културата на съвременните християни във време на войната. (30/стр. 201, 202)

И сега вие седите и мислите някой път, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има един човек, само го поставете на един изпит… Та защо Господ постави светиите на голям изпит? Защото имат големи слабости.

(12/стр. 579)

Къде е неговата сила?

Ако в малките изпитания и страдания в живота човек не може да покаже, че има вяра и любов към Бога, къде е неговата сила? (2/стр. 88)

Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите от страданията си, къде е вашата сила?

(2/стр. 88)

Ако ти не можеш да издържиш една малка болест, една малка тежест, къде ти е силата? Защото някои болести са умни същества. Когато някой Ангел дойде от Небето, той стъпи на краката ви, а вас ви боли… (25/стр. 40)

Колцина биха издържали?

Вие от дълго време сте християни, всички Христа следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението – ако ви даде да разрешите задачата не само теоретично, но и практично – или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? (19/стр. 93)

„В никого не вярвам.“ Ами ти светец ли си? Трябва ли всички да имат доверие в тебе? Ако те поставят на изпит да видят имаш ли знание, сила, търпение, Любов, готовност за жертва, ще издържиш ли? (57/стр. 197)

…Всички вярвате, че има един Промисъл, нали така, Божествен Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй? (12/стр. 300)

Сега, ако ви поставят на изпит да видят какво сте разбрали от тази лекция, колцина от вас ще издържат изпита? Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. (53/стр. 116)

4. Да познаем себе си в изпитанията

Човек не познава себе си

Някои от противоречията се дължат на непознаване на себе си. За пример, мнозина казват, че вярват в Христа, че са готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направят някаква жертва, едва ли ще Го послушат. В това отношение те приличат на мома или на момък, които казват, че за любовта са готови на всякакви жертви. Обаче поставят ли ги на изпит, не издържат. (90/стр. 15, 16)

Мнозина не се познават и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не признават, ще ги поставят на изпит сами да се уверят. (33/стр. 60)

Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. (20/стр. 65)

Аз не говоря за обикновения грях, който всички хора виждат, но говоря за онзи префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира. Докато този грях не се е проявил и никой не го вижда, човек е добър, но щом го поставят на големи изпитания, тогава може да се познае какъв е, дали е добър, или не. (62/стр. 80)

Всеки сам ще се познае

Какъв е смисълът на изпитанията? Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, любовта му. (31/стр. 312)

Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа. (79/стр. 279)

Всички хора някога са седели пред престола на Бога, пели са Му хвалебни песни, минавали са за светии. Днес Бог ги изпратил на Земята да ги изпита в противоречията на живота – сами да видят какви светии са. И вас, светиите на Небето, днес ви изпитват. Вашето светийство се подлага на изпит. Някога сте били светии на Небето, но на Земята не сте. Защо? Изгубили сте знанието, което сте имали там. (66/стр. 9)

Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче, когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? (85/стр. 35)

…Не може да определите благородството, докато не го опитате. Всеки човек ще бъде изпитан сам да познае благороден ли е, или не. (55/стр. 49)

Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли любов и как я проявява. Няма човек на Земята, който да не бъде изпитан. Затова именно идат страданията и изпитанията.

(79/стр. 194)

Има само един факт, по който може да разберете Божествената Любов. Как? Ако ти си слуга при един лош господар, при него може да познаеш себе си, да разбереш има ли Божествена Любов в тебе, или не. Ако ти можеш да издържиш на опърничавия характер на твоя господар, ще разбереш каква е твоята любов, ще разбереш работи ли Господ в тебе, или не. (30/стр. 501, 502)

Човек трябва да има характера на Йова да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. (64/стр. 236)

Както при радостите, така и при страданията човек изпитва, проверява и калява себе си. (7/стр. 219)

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си. Тогава той нито ще се надценява, нито ще се подценява.

(66/стр. 166)

…Човек ще бъде изпитван да познае себе си, да види кое е неизменното в него. (85/стр. 99)

Казвам на всички: Блажени сте, ако познавате пътищата Господни. Днес всички хора са поставени на изпит сами да разберат доколко познават Господните пътища. (87/стр. 259)

Всеки сам ще види докъде е стигнал

В най-големите изпитания вие можете да познаете докъде сте стигнали във вашето верую.

(13/стр. 422)

Дошло е време вече всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види докъде е стигнал. Кой където е, там да си остане – на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита. (21/стр. 119)

Днес срещате един богат човек, доволен от положението си; утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа; утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придобил самообладание, той ще погледне на живота трезво, със спокойствие. Ако не е придобил самообладание, ще се уплаши, ще се отчае от живота. (33/стр. 91)

Представете си, че двама вярващи в Бога, в Христа срещат една млада красива мома и се влюбват в нея. Единият иска да се ожени за нея и другият иска същото. Преди да бяха я срещнали, те бяха готови да следват Христа, да прилагат Любовта. Щом я срещат, и двамата се борят за нея – никой от тях не отстъпва. Къде остава Любовта, готовността им за жертва? Защо поне единият от тях не е готов да отстъпи? В същото положение могат да изпаднат и две сестри, последователки на Христа. Щом срещнат някой красив момък, и двете се влюбват в него и започват да спорят помежду си коя има по-голямо право над него. Това е изпит и за братята, и за сестрите да видят докъде е стигнала тяхната любов, докъде са готови на отстъпки, на жертви. (32/стр. 78)

Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере докъде е достигнал в знанията си. Вие сте, за пример, добър цигулар или добър говорител. Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му свирите и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се… Щом този скъперник отвори касата си и започне да раздава на нуждаещите се, той е отворил и сърцето си. Така трябва да действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца. (40/стр. 299, 300)

Когато развива едно или друго чувство, човек се поставя на изпит сам да види докъде е стигнал. Това значи: при свършване на всеки клас ученикът държи матура. Матурата определя положението на ученика. Ако не държи матура за всеки клас, ученикът ще изпадне в заблуждение да счита, че знае много, че има право да изправя другите хора.

(46/стр. 60, 61)

Всеки ще познае своите
добри и лоши черти

Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разочарование… Представете си, че бъдете поставени при условие да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер. Това е един изпит, който биха могли да издържат само смелите и решителни ученици.

(79/стр. 58)

Чрез страдания, чрез изпитания Провидението иска да покаже на хората де са слабите им страни. Всеки човек има слаби страни. В това няма нищо лошо. Аз считам гениален човек онзи, който изправя една своя слаба черта. (69/стр. 143)

За да познае човек своите добри и лоши страни, Невидимият свят го поставя на изпит. Като дойдат на Земята, хората се виждат пред изпитания сами да се познаят, да разберат какви добродетели и какви слабости имат. (21/стр. 186, 187)

Потребно е човек сам да се изпитва

Потребно е понякога човек да изпита своите убеждения и разбирания. (80/стр. 149)

Не е достатъчно човек да мисли за себе си, че много знае, но той трябва да се е изпитал. (82/стр. 128)

Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тия желания.

(85/стр. 44)

Често вие сами трябва да се подлагате на изпитания, за да видите до каква степен на развитие сте стигнали. (34/лек. 16: стр. 14)

Нали казвате, че вярвате в Христа? Изпитайте вярата си. Идете при някой тежко болен и в Името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравее… Значи, не е достатъчно само да казва човек, че вярва, но той трябва да изпита своята вяра. (46/стр. 269)

Като ученици, вие трябва да правите опити да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиите мисли, но да правите опити да изпитате думите си. Отивате при някой болен и казвате: „Ще оздравееш, не се безпокой“. Щом кажете това, думите ви трябва да се сбъднат. Щом отидете при някой болен, кажете му: „След три дена ще оздравееш“. Ако след три дена болният оздравее, мисълта и желанията ви са били силни. Срещате един беден, страдащ човек и му казвате: „След три дена положението ти ще се подобри“. Ако наистина положението на този човек се подобри, мисълта ви е била силна. (84/стр. 88)

Някой казва: „Като се помоля, всичко става“. Помоли се тогава и кажи на тази могила да се мръдне от мястото си… И двамата отиваме при могилата – той казва на могилата да се премести, но тя не се мърда. Аз казвам да се премести и тя започва да се движи. Кой от двамата има повече вяра? За да познава силите и способностите си, човек трябва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи с пипане.

(64/стр. 246)

Когато някой ви каже, че сте силен човек, не си правете илюзии, че сте силен, докато не изпитате силата си. (48/стр. 84)

Често вие казвате за някой свят човек: „Този човек минава за светец пред хората, но не живее както трябва. Ние сме виждали такива прехвалени светци“. Казвам: Имате право да критикувате, но всеки, който иска критиката му да бъде вярна, нека се постави на изпит заедно с този светец и да провери не само на теория нещата, но и на практика в прояви на живота. Нека сравни своята чистота, готовност на жертви, своята любов, мъдрост и знание с тези на този свят човек и после да критикува.

(34/лек. 31: стр. 120)

Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и (нито) едно фалшиво чувство в човешкото сърце. Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ. Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата. (38/стр. 297)

Когато свързваш съдбата си с някой човек, ти трябва да се изпиташ, не само външно, но и вътрешно, можеш ли да живееш с този човек и какви трябва да бъдат отношенията ви. Това е задача на човека при всички случаи в живота му. Откакто се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. (83/стр. 55, 56)

Опитай какво можеш да направиш. Туй, което в даден случай мога да направя, то е силата на човешкия характер. (25/стр. 260)

Казвате, че обичате Бога. Ако не обичате слабия, а казвате, че обичате Бога, вие не говорите истината… Като помагате на слабите, вие обичате Бога. Така вие сами изпитвате своята любов. (26/стр. 292)

Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. (81/стр. 27, 28)

Никой няма право да изпитва брата си

Не изнудвай близките си, нито изпитвай търпението им. Само Бог и Христос имат право да изпитват хората. (45/стр. 30)

Човек трябва да търпи, но само когато Бог го поставя на изпитания. Брат брата няма право да изпитва. (60/стр. 170)

…Кой ви дава право да изкушавате своя ближен, като го поставяте на мъчнотии? Ако облечете нечистите си дрехи и отидете при своя приятел, и му кажете: „Дойдох при тебе с нечистите си дрехи, но ти си длъжен да ме търпиш, да ме приемеш такъв, какъвто съм в дадения момент“ – приятелят ти може да те търпи, но ти нямаш право съзнателно да го поставяш на изпит. Той ще бъде недоволен от тебе и ще трансформира недоволството си, но ти нямаш право да го изкушаваш. Бог е силен, дълготърпелив, но не е позволено на човека да изпитва Неговото търпение и сила. (79/стр. 385, 386)

Не се позволява на ученика съзнателно да изпитва съучениците си, да ги заставя да излизат от равновесието си. В случая нито вие печелите, нито той. (79/стр. 386)

Освен Бога никой друг няма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовта на ближния си, той е оръдие на лукавия. (86/стр. 194)

5. Да погледнем ясно на живота

Да имаме ясна представа за нещата

…Да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който, като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа, като минеш през всичките изпитания, този живот не струва.

(72/стр. 17)

Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате. Същевременно вие трябва да знаете с какви сили разполагате. Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи, или не. (70/стр. 208)

Като изучава живота си, човек трябва да знае какви възможности се крият в него, за да разбере какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свят живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди как така, след като е живял добре, след като се хранил 20 години с вегетарианска храна, не е постигнал желанията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърнал към Бога, а мечтае за Божествен живот. (51/стр. 380)

Възхищаваш се от търпението на някого. Да, работил е човекът, минал е през известни изпити и така е придобил търпение. (57/стр. 204, 205)

Религиозните… казват: „Господ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи“. Питам: Знаете ли как Бог урежда работите? Вие взимате една изкривена ос и казвате: „Майсторът ще изправи тази ос“. Как ще я изправи? Първо той ще накладе огън и след това ще тури изкривената ос в огъня, дето ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добре, ще вземе чука и ще удря отгоре, докато се изправи. Майсторът пита ли оста колко е страдала? Той не иска да знае за нейните страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господ ще оправи всички работи. Ако гръбнакът ти е изкривен, Бог ще го оправи. Изкривеният гръбнак означава изкривения ум на човека. Бог ще вземе този изкривен ум, ще го тури в огъня, ще го обръща натук-натам, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: „Хайде сега на работа!“. Казвате: „Няма ли друг начин за оправяне на работите?“. Има един начин, той се заключава в следното: никога не оставяйте Бог да оправя работите ви. По-добре е вие сами да оправите работите си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. (83/стр. 100, 101)

…Ние се спираме върху благостта на Господа и казваме: „Господ да ни прости“. Добре, Той ще ни прости, но какво трябва? Учителят в едно училище прощава веднъж, два пъти, три пъти, но ако ученикът никак не учи, най-после учителят никак не прощава. …Учителят може да те извини, но казва: „Ще държиш изпит. Ако можеш да го издържиш, има извинение; ако не можеш, няма извинение“.

(12/стр. 348)

Всички хора минават през три фази в живота си, според което аз ги разделям на три категории: едни, които страдат; втори, които се изпитват, и трети, които се учат. Тези, които страдат, са оглашени*. Тези, които се изпитват, са верующи. Тези, които се учат, са ученици. Щом кажеш: „Големи са страданията ми!“ – оглашен си. „Големи изпитания имам!“ – верующ си. „Трябва да уча, имам много да уча!“ – ученик си. (34/лек. 28: стр. 45, 46)

Страданията се занимават с материални работи. Изпитанията се занимават с духовни работи, а учението се занимава с чисто Божествения живот. Туй трябва да знаете всички! (34/лек. 28: стр. 46)

Истинският Бог… не се занимава с материални работи. На избраниците Си Той не дава големи богатства. Понякога прави изключение, но само когато иска да изпита човека. Тогава Той му дава големи богатства, къщи, красива жена, но в края на краищата този човек се е повече понижил, отколкото повдигнал. (2/стр. 396, 397)

Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни дай ни го днес“. Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато. (31/стр. 87)

Казвам: Някои хора се интересуват само от физическата страна на живота… Духовният живот не ги интересува. Те се интересуват главно от обикновения живот, който носи най-големите изпитания, страдания и мъчения. (62/стр. 301)

Заекът и мечката са символи… Да уповава човек на заека, значи да уповава на удоволствията в живота. И в такъв случай както заекът бяга от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията пада духом и от най-малките страдания и изпитания. (78/стр. 6)

Колко пъти човек се е каел за своята любов! Защо се е разкайвал? Защото любовта му не е била такава, каквато трябва да бъде. Дето има разкаяние, там любовта не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Това е настроение, чувство или временно разположение. Това не е оная Любов, която носи живот. (68/стр. 211)

Да обичаш някого, значи да го освободиш… Ако любиш някого, а не го освобождаваш, ти не си в правия път. Това не е Любовта на Бога. Вие живеете по човешки, а искате да подобрите живота си. Не само че няма да го подобрите, но ще ви дойдат такива изпитания, каквито не сте мислили…

(63/стр. 139)

Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. (79/стр. 273)

…Всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. (12/стр. 520)

Има разлика между живота на праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине праведният, всичко ще се превърне на добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. (58/стр. 262)

Оставите ли се на света и на неговите влияния, той може да ви изкара от релсите на вашия живот. Всички отрицателни състояния, които имате в себе си, както и помежду си, се дължат на влияния на същества от този преходен свят. Затова попаднете ли под тяхното влияние, кажете си: „Заповядвам ви в името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и в името на Божията Истина да мълчите!“. Може да кажете: „Дали и тези изпитания не са Волята Божия?“. Ще знаете, че Волята Божия е да служите безкористно на Възвишената Любов, ако искате да бъдете мощни и силни. (82/стр. 189)

…Има прости хора, които по опитности са по-богати от учените. Учените са богати със знания, а простите – с опитности. Понеже простите са богати с опитности, във време на изпитания те издържат повече от учените. Защо? Понеже опитностите, през които човек минава, го правят дълбок и пълноводен, способен да издържа на големи бури и мъчнотии. (77/стр. 87)

Всяка любов е на място, но най-добра е оная, която се проявява с най-малко разноски. Разточителната любов лесно се изразходва. Тя не издържа на големи мъчнотии и изпитания. (58/стр. 319)

И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете с малки величини. Започвайте с малки величини и постепенно отивайте към големи. Като работите по този начин, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесат и малки заоблачавания в съзнанието ви. Започнете ли изведнъж с големи величини, вие ще се натъкнете на големи спънки, на големи страдания, които издъно ще разклатят ума ви. По този начин вие ще изгубите основната мярка на живота и ще се разколебаете. При това положение човек ще изпадне в големи заблуждения.

(40/стр. 403, 404)

Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие.

(85/стр. 201)

„От Бога ли идат всички страдания и изпитания?“ Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче има страдания, дадени от самата Природа. Те имат свой дълбок вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: „Божия работа е това“. Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. (77/стр. 105)

Сегашните хора се страхуват от изпитанията, от сиромашията, защото са наплашени. Ако погледнат на живота с новата светлина, ще видят каква красота съществува във всичко. Човек трябва да разбира процесите, които се извършват в Природата, и да се въоръжи с търпение да дочака техния край.

(84/стр. 67)

Да разсъждаваме дълбоко

…Научете се да разсъждавате дълбоко. Не разглеждайте нещата едностранчиво. Докато не знаете дълбокия смисъл на нещата, не се произнасяйте върху тях и не питайте защо Бог е допуснал това или онова. Колкото и каквито изпитания да имате, не правете прибързани и неправилни заключения.

(41/стр. 76)

Понеже Бог ви е създал и ви изпратил в земното училище, Той иска постоянно да успявате. Ако не успееш, както мислиш, това е за изпитание. Веднъж те е създал, Бог не може да те остави, без да успяваш. (55/стр. 206)

„Не може ли Бог да ни помогне да издържим на изпитанията?“ Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова оставя човека свободен да се прояви, както разбира и желае. (67/стр. 98)

Питате: „Трябва ли човек да се жертва за една жена или за един мъж?“. Като ви поставят на изпит, сами ще видите трябва ли да се жертвате и можете ли да се жертвате. Човек трябва да се жертва само за Онзи, Който му е дал живота и Който всеки ден го кредитира. (54/стр. 94)

Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. (88/стр. 389)

Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. (85/стр. 68)

Добрият живот подразбира изкуство, което може да се изпита само при мъчнотиите. Новопостроеният параход не се изпитва на сушата, но във водата, и то не в някое езеро, …но в някой голям океан… Силата на парахода се изпитва при големите бури. (3/стр. 7)

Че вие се изпитвате при тези лоши условия. Ако не можете да издържите, каква опитност ще имате? Какво са лошите ви условия? Тези, вашите лоши условия при живота на един светия – с мед да ги храниш! (72/стр. 38)

…Който се справя разумно с изпитанията и мъчнотиите си, той се мъчи в началото, накрая благува. Който иска да избегне изпитанията, в началото благува, накрая се мъчи. Кое от двете положения е за предпочитане? (90/стр. 183)

Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам коя от тях двете стои по-високо. Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите чистотата си. Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята чистота, той е ученик. (52/стр. 70)

А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко“. Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие.

(52/стр. 70, 71)

…В лесното, което човек търси, там няма никаква придобивка… Човек се изпитва в мъчните работи на живота. Това, което не е мъчно, неговата ценност не е дълготрайна. (24/стр. 399)

Следователно, който иска да придобие Любовта, той трябва да мине през най-големи изпитания и страдания. Ако не може да мине през големите страдания, той не може да мине и през Любовта.

(46/стр. 98)

Ако разглеждаме тялото физиологически, когато има болки в крака, в главата, в гърба, човек още може да се лекува. Но когато престанат болките в крака, кракът изсъхва. Не може да се лекува. С изпитания е зле, но без изпитания – още по-зле.

(43/стр. 118)

Ние говорим за хора, които са дошли на Земята да учат и да се изпитват. Има души, които Провидението не е подложило на никакви изпитания. Тия души не се изпитват. Обаче, ако хората не искат да бъдат изпитвани, трябва да се изпратят в страната на вечния мир, дето няма тревоги, няма безпокойствия, но няма и развитие. (44/стр. 126)

…Житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. …Житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. (48/стр. 4)

…Аз гледам на вас като на малки деца, които учат, и казвам: Много добре учите, но трябва да знаете, че след като сте издържали тази година изпита си отлично, догодина ви предстои друг изпит, на третата година – трети изпит и т.н. И след като издържите ред изпити, пред Бога вие пак няма да знаете нищо… Трябва да знаете, че развитието е един вечен процес, който няма свършване.

(1/лек. 31: стр. 34, 35)

Да поставим здрава основа в живота си

Казвам: Турете здрава основа на живота си. „Нямаме ли основа?“ Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за основа на своя живот трите неизменни величини – Любовта, Мъдростта и Истината. (66/стр. 167)

Та казвам: Първото нещо, което се изисква от всеки човек, е да тури като основа в живота си великата сила – Любовта – и да може при най-големите изпитания в живота да издържа, без да губи доброто разположение на душата и на духа си.

(71/лек. 1: стр. 18)

Разумен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения Огън. И дойдоха всичките изпитания на живота – той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху димящий огън. Сега огънят вътре се разбира. И ако ти съградиш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете. И ти ще кажеш: „Животът нищо не струва“. Затуй градете върху Свещения Огън! (12/стр. 142)

Под „морален устой“ разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде от света, да издържите. Любов, която не може да издържи бурите на живота, е преходно състояние, което у всички хора съществува. (27/лек. 19: стр. 11)

Съвременните хора градят своето щастие върху една основа, която не издържа. Понятията, които хората имат в живота, при големите изпитания, които им дохождат, не издържат. (13/стр. 539)

…Във възгледите (ви) има толкова човешко, че един ден, като дойдете на изпитания, туй, човешкото, не може да издържи. Вие ще работите и този материал, който събирате, с него ще трябва да построите един мост и за изпитването на този мост вие трябва първи да минете. Тези греди, които ще турите, няма да ви издържат. Затуй събирайте здрав материал. Не мислете, че други ще минат. В духовния свят кой каквото направи, той пръв минава по него. Та трябва едно пресяване на възгледите ви. (24/стр. 328)