IV. ВИСОКО СЪЗНАНИЕ

1. Да имаме основание в Бога

Беззаветна Вяра в Бога

Два начина има за служене на Бога: единият начин е служене с вярвания, а другият – служене с онази беззаветна Вяра, в която няма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е Волята Божия. Всичко е за добро“. (78/стр. 36)

…Човек чрез Вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгани. (36/стр. 42)

Ако ученикът е свързан с Бога и не се съмнява в Него, той ще мине през огън, без да пострада. Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му. Има хора, които правят опити в това направление да играят в огън, да го прескачат, без да им действат пламъците… (82/стр. 159)

Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“. Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!“. (52/стр. 71)

Ще дойдат изпитанията, никой няма да избегне от тях. Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете; ако не вярвате, всичко ще изгубите. (7/стр. 251)

Упование в Бога

Наистина няма по-велико нещо за човека от това, да има Един, на Когото да разчита във всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания Този, Единият, ще му проговори: „Не бой се, Аз съм с тебе“. (2/стр. 74)

Туй, което всякога в нас остава неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“. За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога неизменен при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас, неизменното, то е Бог, на Когото можеш да разчиташ. То е Реалността, туй, разумното в нас, на което всякога трябва да разчитаме. Ако на него разчиташ, то никога не е преставало да ти помага. (43/стр. 71, 72)

Велика наука е да може човек да уповава на Бога и да знае как да възлага товара си на Него! Значи, за един месец ще направите опит във всичките си изпитания да уповавате на Бога. Каквито изкушения, мъчнотии или страдания ви дойдат, уповавайте на Бога! (53/стр. 51)

Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той да ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. (84/стр. 172)

Любов към Бога

Възлюбете Бога, за да станете силни, да издържате на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения. (2/стр. 413)

Преди всичко, изисква се Любов към Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своите ближни; обикнете ли ближните си, ще обикнете и всички наоколо и по този начин ще си създадете среда, в която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение, страх няма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и големи да са, да ви не смущават. Най-голямото нещастие за човека е смъртта. Тя идва като бирник, задига каквото има и си заминава. Обаче Писанието казва: „За човека, който е свързан с Бога, смърт няма“. (71/лек. 2: стр. 18)

Мнозина мислят, че като кажат: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, че са Го възлюбили. Не е лесно да възлюбиш Господа. Ти трябва да Го възлюбиш с всичкото си сърце, ум, душа и сила. За да се постигне това, от човека се изисква вътрешно знание да може той да направи опит, който да даде добри резултати. В какво седи този опит? В издържането. Ако при най-големите изпитания, които сполетяват човека, той издържа, без да накърни с нещо своята Любов към Бога, това показва, че неговият опит е сполучлив. (22/стр. 63)

Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. (22/стр. 63)

За пример, някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват; турят го в затвор за някакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: „Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил!“ – това значи Любов към Бога. (22/стр. 63)

Права идея за Бога

Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е благ и в живота, и в смъртта, и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е неизменен.

(66/стр. 13)

Каквито изпитания и да ви дойдат, кажете: „И сто пъти да се обезсърча, Бог е верен, в Него няма нито промяна, нито измяна. Това, което Той е определил, ще стане“. (82/стр. 200)

Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам, кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди… Ние сме двама в света, Бог и аз всичко можем да направим“. (34/лек. 2: стр. 24, 25)

Единственото нещо, което трябва да имаме предвид, е да поддържаме в себе си онази непреодолима вяра, че Бог е Любов. И при най-голямото изпитание ние трябва да кажем: „Онзи, Който е създал света, Той е промислил всичко и за мене“.

(16/стр. 190)

Познаване на Бога в изпитанията

Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. Затова е казано, че вярата се усилва само при изпитания и мъчнотии. (79/стр. 201)

Някой иска Христос да го посети. Христос ще те посети само тогава, когато си съвършено сам и никой не може да ти помогне. Ако искаш да познаеш Христа, това може да стане само тогава, когато се намираш пред най-голямото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христос е последният, Който ще те посети. Той е началото и краят на твоя живот. (87/стр. 17)

Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: „Потърси Ме в ден скръбен!“. (77/стр. 122)

Щом се намери в известни изпитания, човек започва да търси Бога, да се моли по няколко пъти на ден. Като забогатее, като придобие знания, той пак Го забравя… (78/стр. 230, 231)

Някой страда и като не разбира защо е дошло страданието, започва да роптае, да се сърди на Бога. Не, в страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само така ще видиш Неговото величие. (66/стр. 48)

В каквото положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. (85/стр. 127)

Какво направи Йов при големите противоречия? Какво постигна? Позна Бога. Следвайте неговия пример. Жена му, приятелите му го изкушаваха, искаха да го спънат, но той издържа.

(87/стр. 104, 105)

Връзка с Бога

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто. Трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (74/стр. 225)

Изпаднете ли в някакво тежко състояние, веднага повдигнете мислите си нагоре, свържете се с Бога и Той ще ви помогне да трансформирате вашите енергии, да минете от по-ниско на по-високо стъпало. (82/стр. 16)

…За да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на Възвишените и Разумни същества. (90/стр. 47)

Веднъж сте свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва да пазите тази връзка и във всички моменти на изпитания и мъчнотии да съзнавате, че в нея е животът, в нея е свободата. (64/стр. 108, 109)

Като е дошъл на Земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. (42/стр. 179)

Следователно човек трябва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е в състояние да скъса тази връзка освен самия човек. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мъчнотии не са в състояние да скъсат връзката между човешката душа и Бога.

(86/стр. 94)

Щом сте свързани с Бога, никаква сила не може да ви измести от положението, в което се намирате. Каквито бури и ветрове да ви брулят, параходът ви ще излезе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е закон, в който няма никакво изключение. (67/стр. 36)

Щом вие пребъдвате в Бога и Той – във вас, молете се тайно в душата си. През каквито изпитания да минавате, не се обезсърчавайте. (48/стр. 58)

Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. (77/стр. 225)

Във всеки даден момент всяко изпитание, каквото и да е изпитанието – ти не може да разрешиш каквато и да е мъчнотия в света, ако не свържеш своята воля с Божията Воля. Бог е създал света и ти ще се отнесеш до Него как трябва да се разреши тази мъчнотия. (38/стр. 415)

Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. (55/стр. 184)

Свещенодържие в Бога

Каквито изпитания да ви дойдат – сиромашия, болести, изкушения – дръжте се за Бога. (61/стр. 231)

Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. (63/стр. 292)

…Като се намерите в една мъчнотия, отправете ума си към Бога. (65/стр. 317)

Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300 – 400 метра. Всички започват да бягат. [Той] казва: „Къде ще бягам навън? […] Каквото Господ даде – отправих ума си към Бога“. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии; ще почувства онова, Божественото. (89/стр. 184, 185)

Във всички мъчнотии през живота умът и сърцето да са отправени нагоре към Господа. (26/стр. 266)

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. (31/стр. 13)

Каквото Бог е определил, ние трябва да го приемем. Той може и сто пъти да те спусне до дъното на океана, но ти се дръж за конеца, с който те спуща. Ти можеш да изгубиш съзнание, не бой се, нищо няма да ти стане. Бог пак ще те изтегли на повърхността на земята. Той ще те спуща във водата и ще те вади, но ти всичко ще издържиш. Пуснеш ли конеца и пожелаеш ли сам да се спасяваш, работата ще вземе друг край – всичките нещастия ще се струпат отгоре ти и отнийде няма да ти дойде спасение. Всичката философия на живота седи в следното: дръжте връзката си с Господа! (80/стр. 181, 182)

Обръщане към Бога

Та казвам: Помни, че и при най-големите изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. (16/стр. 134)

Като се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: „Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, Който показваш и към тях Своята благост, покажи и на мене, като малка мушица, Своята благост и ми помогни в този труден момент“. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост и благост.

(16/стр. 190)

За да се освободиш от болестта и страданието, потърси Бога. Само Той може да ти помогне.

(87/стр. 17)

Щом казвате, че всичко е от Бога, каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. Ако заболеете, не търсете лекар, но първо идете при Бога и Го запитайте: „Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам“. Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой банкер, но пак се отправете с молба към Бога, Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и отде да намерите пари. Най-после, ако се нуждаете от учител, пак се обърнете към Бога, Той да ви посочи кого да вземете за свой учител. Само по този начин човек ще може да се справи със своите мъчнотии. (80/стр. 184)

Та казвам: Писанието казва: „Призовете Ме в ден на най-големите изпитания и Аз ще ви покажа пътя, по който да излезете. Тогава ще Ме прославите на Земята“. (65/стр. 13)

Бог всякога помага на човека

…Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички в миналото и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушайте Неговия Глас… Вие няма да постигнете всичко изведнъж, но всичко ще ви върви с радост и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите. (16/стр. 53)

…Онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! (12/стр. 521)

Тъй щото при най-големите изпитания, страдания и мъчнотии за човека Бог ще му се яви в една или в друга форма да го утеши, да му помогне.

(7/стр. 119)

Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: Ако Бог е зад нас, над нас и пред нас да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърчаваме? (42/стр. 135)

Писанието казва: „Когато дойдат времената за изпитание, не се безпокойте какво ще кажете“. Казва: „Не сте вие, които говорите в дадения случай; Отец ваш, Който е във вас, Той ще ви научи“. Ама ще ви научи онези, които напълно вярвате.

(12/стр. 264)

Някой човек е беден, поставен на големи изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява неговият Ангел, подава му ръката си, усмихва му се, извлича го от това бедствие и му казва: „Иди си дома!“. Този човек се чуди кой е този, който в такъв тежък момент на живота му иде със своята помощ при него. Кой от вас не е минал през такава опитност? Вие се запитвате: „Кой беше този, който ми помогна?“. Казвам: Не е важно кой беше той; важно е, че в него беше скрит Бог. (62/стр. 263)

2. Да бъдем силни

Разумност

Съвременните хора са изложени на изпитания и страдания, с които трябва да се справят. За да се справят, те трябва да бъдат разумни, да поставят всяко нещо на своето място и предназначение.

(41/стр. 362)

…Хората… Когато се намерят в известни изпитания, те не трябва да питат защо е дошло това изпитание, но трябва да мислят как да излязат от това изпитание, какво се изисква от тях в дадения случай. Според мене да разрешавате защо ви е дошло известно изпитание, това е една от трудните задачи на живота. Не се спирайте върху разрешаването на трудните въпроси. Това ще бъде една от вашите последни задачи. (6/стр. 253)

Сега хората знаят само да се оплакват и да казват: „Господи, не виждаш ли колко страдам, какви големи изпитания имам?“. Не, вие не трябва да призовавате Бога да вижда вашите страдания, но трябва да Го призовете да види какво сте посели, да види какво добро сте направили. (62/стр. 265)

Не разказвай за патилата си, но се учи. От всички твои изпитания трябва да остане само думата „търпение“. Ако си бил нетърпелив, кажи: „Научих се малко да търпя“. Ако си бил жесток, кажи: „Придобих малко милосърдие“. (66/стр. 135, 136)

Щом се намерят в мъчнотии и страдания, хората казват: „Човек трябва да бъде търпелив“. Кой може да търпи? Само разумният човек понася всичко с търпение. И през най-трънливи пътища да минава, разумният човек остава незасегнат. Тръните, т.е. страданията, го познават и не одират кожата му. Той минава и заминава край тях без никаква повреда. (77/стр. 171)

…Докато сте на Земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият обаче вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. (79/стр. 300, 301)

Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. За пример, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. (70/стр. 157)

…Човек при всички мъчнотии и изпитания трябва да си служи с онова знание, което може да му помогне. (58/стр. 283, 284)

Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек.“ Наистина той слиза по наклон, надолу, и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си.

– Де да оставя този товар?

– След тебе идат бедни хора с празни коли, те ще го натоварят.

– Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?

– Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представят бурите, мъчнотиите в живота на човека. (53/стр. 64)

Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? „Слаб съм.“ Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на два-три пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен.

(67/стр. 91)

Всяка мъчнотия, всяко изпитание е ваш неприятел, с когото трябва да се справите. Не мислете, че лесно се излиза срещу неприятел. За да победиш, трябва да имаш предвид силите на своя неприятел. След това трябва да измериш своите сили и тогава да приемеш борбата. Иначе ще се натъкнеш на големи изненади, които не водят към добър край.

(8/стр. 212, 213)

За да не бъдете късани на изпитите си, да не бъдете бити и да не страдате, трябва да бъдете разумни, да превръщате правилно енергиите в своя живот, да не изпадате в статическо равновесие. За да бъдете щастливи, влезте в динамическото равновесие на силите в Природата. (9/стр. 148)

Будност

Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде и чист да си остане! Паднеш ли няколко пъти в живота, ти губиш вече вяра в себе си, обезсърчаваш се и започваш да се плашиш от новите изпитания на живота. (81/стр. 111)

Изпитания, смущения могат да дойдат от вън, но съзнанието на човека трябва да бъде винаги будно. (82/стр. 6)

Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание, да (му) бъде будно съзнанието.

(13/стр. 532)

И тъй, първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да възстанови своята вътрешна връзка с Бога… Някой ще каже: „Толкова усилия правя в живота си, толкова работя и пак ли нямам връзка?“. Всички имате връзка, но слаба: най-малката мъчнотия, най-малкото страдание и изпитание в живота ви е в състояние да прекъсне тази връзка. Какво се иска от вас, за да усилите тази връзка? Будност на съзнанието. (82/стр. 116)

Идват времена на изпитания, когато човек трябва да бъде буден. Не е ли буден, той ще се поддаде на чужди влияния, които ще го оплетат, ще го поставят на страдания. (40/стр. 412, 413)

Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне… Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви. (86/стр. 97, 98)

Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си. Христос казва: „Бъдете будни да издържите изпита, през който душата ви минава!“. (68/стр. 137, 138)

Христос казва: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – бодър. Не знаете кога ще дойдат изпитанията“. (12/стр. 162)

Вглъбяване в себе си

Някой път, понеже човек се намира на изпитание, той трябва да се вглъби в себе си. (18/стр. 142)

За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. За пример, ако ви дойде някаква болест, вие прибягвате до лекари. И лекарят помага, но ако човек сам не си помогне, никаква външна помощ не може да го спаси. (2/стр. 60)

Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: „Не се смущавай, ще се оправи тази работа“. (16/стр. 151)

И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любовта е написала; четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас. А това, написаното, това е вашият Вечен Баща. (12/стр. 464, 465)

…Когато се натъкнете на някакво страдание или изпитание, обърнете се към Синовете на Светлината. Достатъчно е един от тях да ви посети, за да имате една реална опитност… „Къде са Синовете на Светлината?“ Те не са на Небето, далеч от хората, но между тях. Ако искате да срещнете някой Ангел, Светия или Син на Светлината, не ги търсете далеч от себе си… Достатъчно е да се вглъби човек в себе си, да започне да размишлява, за да се свърже с тях. Да се свържете с едно Разумно същество, това значи да ви посети една светла, възвишена мисъл.

(2/стр. 117, 116)

Увереност в себе си

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия да побеждава мъчнотиите.

(88/стр. 214, 215)

Като ученици, вие трябва да имате силна воля да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. (90/стр. 63)

Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налягат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко… Докато се държи за Божественото, и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота… (90/стр. 63)

Питам: Като ученици, от какво се нуждаете вие? От вяра. Стремете се да не изгубите вярата си и знайте, че през каквито изпитания и да минете, в края на краищата пак няма да пропаднете: и в огън да ви турят, и във вода да ви хвърлят, и на бесилка да ви закачат, вие всичко можете да преодолеете. И целият свят да се опълчи против вас, едно трябва да знаете: от вас човек може да стане! (82/стр. 143, 144)

Ученикът трябва да има вяра в себе си, да знае, че може да се справи с мъчнотиите на своя живот.

(79/стр. 243)

Има едно разбиране и то е следното. Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един вътрешен мир, вътрешна самоувереност, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. Една самоувереност знаеш ли каква? С тази самоувереност ти можеш да минеш през най-голямото изпитание в живота. (12/стр. 252)

При тежки изпитания вярващият минава по косъм, но той трябва да каже: „Аз ще мина по този косъм благополучно!“. (22/стр. 54)

3. Да бъдем непоколебими

Велик характер

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните**. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее; характерът, това е човешкият дом. (19/стр. 73)

Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер.

(23/стр. 19, 20)

Който има устойчив характер, той издържа на всички мъчнотии и изпитания. Каквито бури и ветрове да го брулят, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога няма да се счупи. Ще се огъне малко и пак ще се върне в първото си положение.

(90/стр. 145)

От изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характер в себе си. (82/стр. 144)

Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и Любов.

(90/стр. 31)

Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна. Аз говоря за красота на душата, на характера – да издържа и на най-тежките изпити. (68/стр. 113)

Величието на човека в света трябва да се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? Когато решава най-мъчните задачи.

(1/лек. 17: стр. 7)

Самообладание

Човек трябва да дойде до голямо вътрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе той ще изпада в големи противоречия. (84/стр. 323)

Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш – не само привидно, външно, но и вътрешно. (1/лек. 21: стр. 27)

Като наблюдавате движенията на човека при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли самообладание той, или няма. Да се самообладава човек, това не значи да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вътрешно владеене на силите в организма.

(31/стр. 151, 152)

Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и устойчив е той. За такъв човек казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържа на големи изпитания, без да се разколебае, без да измени убежденията си. (70/стр. 95, 96)

…Самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил самообладание. (78/стр. 291)

Хиляди страдания ще дойдат за вас. Ще имате изпитания, изкушения, не само външни, но вътрешни – не им обръщайте внимание. Ама вън вятър имало. Ти ще седиш вкъщи, ще се занимаваш, ще си четеш. Ама гръмотевица, дъжд имало вън – не им обръщай внимание. Когато дойдат меките тонове, ще им обърнеш внимание. (34/лек. 34: стр. 81)

Като се изучава, човек вижда, че при всички изпитания в живота си има нещо в него, което се безпокои и смущава, но има нещо, което остава спокойно и гледа на нещата философски. (86/стр. 147)

…Човек може да гледа на всички неща в живота стоически като Сократа, геройски да издържа на всички изпитания. (35/стр. 281)

Едно трябва да пази човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. (49/стр. 147)

Спокойствие се иска от човека, за да издържа на изпитанията. (40/стр. 79)

Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се. Това е характер! Срещнете мечка, не се плашете. Усмихнете се насреща и продължете пътя си. Ако запазите присъствие на духа си, лесно ще се справите и с най-голямото изпитание. Духът е сила. Щом се уплашите, губите силата си. (8/стр. 196)

Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас; английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500 – 600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора с високо съзнание и да кажат: „Бог дал, Бог взел“. (33/стр. 76, 77)

Като се намерите пред изпитание, трябва да издържате. Изпитанието да те пече, а ти да седиш спокойно, както става с недопечения хляб. Щом хлябът е недопечен, турям го на скаричка и го препичам. Жена ти те пече – търпи. Ти си на скара, ще се опечеш добре. Още си суров, не си за ядене.

(58/стр. 67)

Гледам някоя майка, като се разболеят децата , тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата отвън и отвътре могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. (53/стр. 40)

Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. (85/стр. 35)

Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир. (64/стр. 236)

Изкуство е да те бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: „Господи, прости ги“.

(85/стр. 232)

Търпение

Като ученици, вие трябва да работите върху своите добродетели, да ги развивате. …Ако развивате търпението си, вие ще бъдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите от тях.

(31/стр. 46)

Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. (21/стр. 60)

Следователно, като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. (77/стр. 107)

Ако в началото на живота ви Бог излее благостта Си към вас, приемете го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си да получите благостта, която ще ви освободи. (32/стр. 389, 390)

Когато дойдат изпитите, изпитанията в живота ви, радвайте се не защото ги искате, но те ще ви дадат възможност да проверите силите си, да видите доколко можете да приложите Божията благост и да пренесете всичко с търпение. Не подразбирам да пренесеш всичко с пасивно търпение, но с разумно търпение. (1/лек. 10: стр. 19)

Мъжът може да каже най-лошите неща на жена си. Ако тя усети една приятност в себе си, това търпение е морално. Но ако усети в себе си една обида, това търпение не е морално, в него има вече личен елемент. И в моралните чувства човек усеща едно разположение… Опитайте се някой път, когато някой ви обиди, да запазите съзнание. Аз съм следил този закон на моралното чувство. Какви големи тънкости се изискват, за да се спази той!

(27/лек. 18: стр. 27, 28)

Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек… всичко може да издържа. (30/стр. 152)

Устояване

Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. (85/стр. 77)

Силата на твоя характер ще се определи, когато дойде една болест – да я изкараш. Болестта е жива. Тя трябва да прояви и развие всичката си мощна сила; ако можеш на най-големия пристъп да устоиш, ти си силен. Ако ти още при първите атаки не можеш да издържиш, каква ти е силата? (25/стр. 264)

Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. (56/стр. 38)

Божествените чувства нашепват на човека кое е право и кое – не. Те го ориентирват в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен да устоява на всички бури и изпитания. (2/стр. 268)

За да изпълни Волята на Своя Отец, Христос вярваше в Него и Го обичаше. Така Той устоя на всички изпитания. Ако вярвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания. (90/стр. 340)

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби Вярата и Любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести.

(31/стр. 302)

Вяра

…Човек се нуждае от Вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече Вярата ви ще се усилва.

(64/стр. 37)

Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света… са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато тяхното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна Вяра. (61/стр. 236)

Аз правя сравнение между вярата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. (51/стр. 188)

…Вяра е нужна на съвременните хора, не умствена, но абсолютна Вяра, в която няма никакви изключения. Какво означава Вяра без изключения? Ако се качиш на параход в океана и се яви буря, параходът ще мине през големи люшкания, ще потъва във водата и ще излиза на повърхността, ще залива пътниците с вода, но пак ще излезеш на брега здрав и читав. И през всичкото време на изпитанието трябва да останеш тих и спокоен, с пълна Вяра, че ще стигнеш до брега благополучно… (67/стр. 31)

Любов

Като придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия.

(46/стр. 100)

…Човека… Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нещо невъзможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. (53/стр. 190)

…Помнете следното: Каквото да се случи в живота ви, през каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си с Любовта. Никога не прекъсвайте връзката си с Любовта. Искате ли да запазите силата си, не губете Любовта си. Любовта прави човека силен. (39/стр. 57)

…Силата на човека, с която може да преодолява всичко, се крие в неговата Любов. (39/стр. 57)

Само Любовта дава сила и мощ на човека да издържа на всичко. (28/стр. 81)

Павел казва: „Любовта не отпада“… Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове. Казано е за Христа: „И понесе греховете на хората“. Това е Любов. Любов, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. (79/стр. 177, 178)

Някой казва: „Що е Любов? Що е Истина?“. Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си и сърцето и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. (62/стр. 112)

Имате ли нужната Вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна Вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази Вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна Любов. (69/стр. 30)

И тъй, бъдете силни в Любовта. През каквито изпитания и мъчнотии да минавате, Любовта ви да не се изменя. (63/стр. 146)

Воля

Аз наричам волев човек този, който като си тури един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е идеал! Един ученик, който е минал през всичките тия изпитания, само той може да устои. (11/лек. 22: стр. 11)

Големи изпитания ви чакат. Представете си, че някой от вас свърши университет и се назначи на работа при някой груб господар или началник, който по цели дни ви ругае, нагрубява, а вие трябва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. (33/стр. 68)

Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува – нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обущата са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно. (20/стр. 131, 132)

Смелост

Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел, да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. (34/лек. 6: стр. 25)

Материята създава големи мъчнотии и страдания на хората, но това са маски само, чрез които Невидимият свят ги изпитва. Страхливият ще се уплаши и ще бяга, ще се крие от живота, а смелият ще се ползва от мъчнотиите и страданията, ще се учи от тях. Като изучава уроците си добре, той ще извлече от материята онова богатство, което Бог е вложил. (84/стр. 86)

Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с Вяра… Вярата върши чудеса. (86/стр. 56)

Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел: ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: „Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре“. (74/стр. 294, 295)

Смел трябва да бъде човек… Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.

(74/стр. 295)

Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.

Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата, лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: „Господин Докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак“. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си. (90/стр. 66, 67)

Геройство

Има една Велика Истина в живота. Герои трябва да бъдете – всичко да понасяте. (28/стр. 229)

Като живее на Земята, човек трябва да бъде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. (85/стр. 273)

Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. (64/стр. 149)

Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни. (39/стр. 229)

Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с геройство и след това ще ви се даде благословение. (36/стр. 130)

Вяра е нужна на всички хора днес, защото те минават през дъното на ада. Герои трябва да бъдете! Ако не сте герои, големи колебания, големи падания ще преживеете. (40/стр. 94)

Според мене герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. (90/стр. 61)

Тъй щото решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“. (79/стр. 80)

Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има Любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. (86/стр. 54)

…Праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. (51/стр. 297)

Като срещна човек, който е гладувал, питам го:

– Колко време си гладувал?

– Три дена.

– Нищо, ти си герой, има още време до 40 дена.

…Който иска да бъде истински герой, да се кали, нека отиде в пустинята като Христа и там да прекара 40 дена в пост и молитва. Там той ще научи много неща и ще издържи изпита си. А тъй, да ходите тук-там да искате милостиня, това не е правилно. (60/стр. 183)

Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! (34/лек. 2: стр. 24)

Четете историята на великите хора да видите през какви страдания и изпитания са минали, докато родят нещо ново. Щом е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете през страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трябва да се смущавате. Бъдете герои да понесете всичко, каквото ви е определено от Провидението. (61/стр. 309)

Борба докрай

Герой е този, който е готов да се бори. А сегашните хора, като чуят за страдания, настръхват им косите. Ще се бориш докрай. Страдания идват, те са изпити за вас. (6/стр. 83)

…Вие казвате: „Страх ни е“. Когато не може да победи, човек страда. При победа той изпитва голяма радост. Значи, в живота човек се бори да преодолее мъчнотиите. Не успееш ли, ще се бориш, докато докараш борбата до крайна победа. (6/стр. 83)

…Всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този път, ще дойде такова просветление в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е вярно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. (6/стр. 235)

Напред!

Силата на ученика седи в това, да преодолява мъчнотиите и препятствията. Вървете напред без страх, без съмнения, без колебания. (90/стр. 94)

Като ви наблюдавам, у всички виждам добри желания, стремеж към изпълнение Волята Божия. Имате ли този стремеж, каквито изпитания, колкото падания и ставания да преживеете, вървете напред! (81/стр. 164)

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препятствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си. (79/стр. 141, 142)

Съвременните хора минават през големи изпитания и въпреки това проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред…

(76/стр. 105)

…От вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! (61/стр. 144, 145)

…Ние трябва да имаме такова присъствие на духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: „Знаете ли какви мъчнотии имам?“. Казвам: Каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред. (62/стр. 196)

Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите. Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете: „Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се, радостен бях, но свърших най-после определената за мене работа“. (61/стр. 145)

4. Да бъдем достойни

Благодарност в изпитанията

И при най-големите страдания и изпитания в живота си обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което си ми дал!“. Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал – този е смисълът на вашето идване на Земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. (80/стр. 71)

Да е благодарен човек от всичко, което му е дадено, това значи при всички противоречия, при всички изпитания да запази своя вътрешен мир. Той може да се бори в себе си, без да се поддава на отрицателни състояния. Остане ли верен на Божественото в себе си, на своите вътрешни убеждения, той е придобил онази велика благодарност, която го прави истински човек. (86/стр. 220, 221)

Като ученици, вие трябва да благодарите за всяко изпитание и съзнателно да го използвате. Щом го използвате съзнателно, то ще ви повдигне.

(33/стр. 73)

И дали си разположен, или неразположен, отправи мисълта си към Бога и благодари за всичко, което ти е дадено. Ако си неразположен, благодари и за неразположението си. …Като благодариш, ще се освободиш от него. (73/стр. 35)

…Ако страдате, благодарете, че сте удостоени със страдания. (90/стр. 194)

Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот. (85/стр. 272)

Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. Доволният всякога се възнаграждава. (90/стр. 224, 225)

Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога както трябва, той ще научи урока си. (81/стр. 20)

Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро. (81/стр. 103)

…Каквото и да ви се случи, казвайте: „Такава е Волята Божия!“. Дойде ли ви някаква болест, обърнете се към Бога с дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: „Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращаш!“. Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне.

(80/стр. 188, 189)

Като станеш сутринта, и болен да си, пак да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога, че болестта ти е поносима. Че Бог те изпитва колко можеш да търпиш. (38/стр. 189, 190)

Дойде ли ви някоя болест, кажете: „Господи, благодаря, че ми дойде тази болест да се изпитам и Ти да ме изпиташ. Помогни ми да се освободя от нея, за да изпълня Твоята Воля. Не изпълня ли Волята Ти, пак ми изпрати болестта“. (82/стр. 198)

Казвам: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по-добре: здравият или болният? (87/стр. 105)

Вярвайте във всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо. Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави. Като благодарите за всичко, няма да забележите как ще изчезне болестта ви. (85/стр. 230)

Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. (77/стр. 119)

…Бог може да каже някому да ме хвали. Аз ще благодаря за това. Друг път може да изпрати някого да ме кори. Аз пак ще благодаря. (80/стр. 190)

Дойде ли сиромашията при мен, аз ще благодаря; дойде ли богатството, пак ще благодаря. Ако придобивам знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е дал; губя ли знанията си, пак ще благодаря. (80/стр. 190)

Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, той се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: „Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари“. (82/стр. 209)

Ядеш или постиш, благодари на Бога; страдаш или се радваш, благодари на Бога; боледуваш или си здрав, пак благодари на Господа. Кажи си: „Добър е Господ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора, имам нужда малко от Божията корекция!“. Нека остане в ума ви мисълта да бъдете благодарни от всичко.

(82/стр. 222)

Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мъчнотиите, на които се натъквате. Няма зло в света, което Бог да не е превърнал на добро. (87/стр. 104)

…Който иска да се жени, свободен е, но трябва да носи всичко с благодарност. Когато мъжът дойде неразположен, кисел, жената трябва да благодари на Бога за това положение. Така ли правят днешните жени? (82/стр. 217, 218)

…Благодарете на Бога, че живеете на Земята, която, от една страна, е пълна с противоречия и мъчнотии, а от друга – интересна. Това, което научите на Земята, никъде другаде не бихте могли да научите. (90/стр. 197)

Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: каквото ви се случи, да знаете, че това е Волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек“. Това значи: вземете товара на този човек. Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата Воля, и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат“. Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е Волята Божия. Щом Волята Божия е такава, душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действа навсякъде в света. (80/стр. 191)

Доволство в мъчнотиите

Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава кой как погледне на положението си, да каже: „За този момент съм доволен“. Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно седи красотата на живота, че нещата не са постоянни и ние живеем във вечно разнообразие.

(3/стр. 53)

Бъдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставят, да бъдете доволни от мястото си… Вие трябва да знаете, че местата, на които се намирате, са временни. Затова, каквито мъчнотии и страдания да ви дойдат, бъдете доволни. Знайте, че само тялото страда, а не и душата. Физическият човек страда, но не и духовният. (86/стр. 30)

И като ти дойде голямото нещастие, върни се тогава, бъди доволен, че Господ ти е дал ум, че можеш да мислиш; бъди доволен, че можеш да чувстваш; бъди доволен, че можеш да говориш. Какво по-хубаво от туй? Ако говориш, хората ще намираш; ако мислиш, Ангелите ще намираш; ако чувстваш, Херувимите и Серафимите ще намираш. Че те са големи постижения! (12/стр. 534)

Радост в страданията

Привилегия е за човека да има разумни страдания. За тези страдания именно е казано в Писанието: „Радвайте се, когато страдате“. Докато страда, човек е в правия път. Няма ли страдания, той още не е влязъл в пътя. (90/стр. 194, 195)

Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение, това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. Пробуждането на човешкото съзнание подразбира връзка на човека с Бога. Само тогава човек може да каже: „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.

(90/стр. 26)

…За да се развивате правилно, не се оплаквайте от страданията, от мъчнотиите си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно с Бога. Макар и велик, и Бог страда, не като човека, но по Свой начин. (90/стр. 29)

Ако страдаш и с радост понасяш страданията си, имаш Любов. Ако страдаш без радост, нямаш Любов. Следователно страданията са пробен камък за изпитване на човешкия характер. (83/стр. 38)

Писанието казва: „Винаги трябва да се радвате“. И когато скърбите, скърбете, но пак се радвайте. Не може ли човек да се радва, когато небето е облачно? Може. Не може ли човек да пее, когато небето е облачно? Може. (12/стр. 244)

Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост.

(49/стр. 281)

…Които скърбят и не се радват на скръбта си, те са готовановци. Който иска да не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата да работи… Който иска да бъде работник на Божията нива, той трябва да се радва при всички условия на живота. (88/стр. 329)

Станеш сутрин, скръбен си – радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима – радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат – радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. (81/стр. 122)

Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. (84/стр. 59)

Бъдете радостни при всички противоречия на живота. Само при големите противоречия се изявява Божията Любов. Само при големите противоречия се изявява Божията Мъдрост. Само при големите противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете в големи противоречия, тогава именно действа Божественото. Така Бог създава великото в света. (87/стр. 104)

Щом дойде новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания с радост. (88/стр. 389)

Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава себе си като човек. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия. (64/стр. 109)

Казано е в Писанието: „Радвайте се, когато минавате през изпитания“. Така ще опитате силата си. Бог се радва и весели с онези, които са минали и минават през изпитания. (55/стр. 119)

Божествен Подход във всички трудности

…Бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облечете се с нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се с него любезно, кажете му, че сте доволни от неговото посещение. (84/стр. 181)

Дойде ли ви някое страдание или изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате отде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. Страданието не е нищо друго освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си… Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им. (31/стр. 53)

Тъй щото вие трябва с помощта на меките тонове да разрешите всички мъчнотии, всички изпитания и задачи. Казваме: „Бог е Любов“. Де ще се прояви тази Любов? Ако двама ученика се карат, защо единият от тях да не се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти живееш в мене, нека Твоят мек Глас, нека Твоята Милост се изяви чрез мене“.

(34/лек. 34: стр. 82)

Казвам: Онзи, който се е сърдил 25 години, да дойде един ден, да е поставен на същия изпит и да се не сърди повече. Може да го обиждаш, да му казваш нещо – той само да се позасмее. Казва: „25 години се сърдих“. „Ти си това, ти си онова“ – му казват и той казва: „Много ти благодаря и има ли още да ми кажете?“. (75/стр. 312)

Един благороден господин ми се оплака, че се пропил. Защо се пропил? От една тежка дума, която жена му казала… Казвам му: Ще ти дам един съвет да се справиш с тежката дума. Ще напишеш на жена си едно любовно писмо, с което ще благодариш за думата, която ти причинила най-голямата скръб… Считай, че тая дума ти е казана от Господа. Той ти казва, че си даровит човек, но трябва да работиш, да се усъвършенстваш. Ти си изпратен при своята жена като при професор да те учи.

(87/стр. 220)

Представете си, че сте беден студент и сте принудени да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас.

(33/стр. 68, 69)

…Човек… Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне да пее, докато мъчнотията се умори да го слуша и си замине. (88/стр. 215)

Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежко болният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. (85/стр. 335, 336)

Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш. Дойде беднотията при тебе, пей; дойде болестта, пей. (76/стр. 24)

…Боли те кракът, пей: „Всичко в живота е постижимо“. Ти му попей. Той като те боли, ти седи спокоен. Учиш се на търпение. Ти ще кажеш: „Откъде дойде, сега ли намери, ще ми осакати крака“. Ти му попей. Кажи: „Хубаво е, ще го издържиш“. Кракът те боли, ти се поусмихни. Какво трябва да му кажеш на ревматизма? Ще видите, че при ставния ревматизъм е дошъл един понижен живот и следствие на това се образуват болките. Ако може да подигнете този живот, а вие може да го подигнете… (38/стр. 360, 361)

Ако не сте ученици и заболеете от ставен ревматизъм, за пример, вие ще търсите лекар да ви помогне. Обаче ученикът не търси никакъв лекар. Като заболее от ставен ревматизъм, той трябва да научи езика му и да се разговаря с него… Ще ви се види чудно как е възможно човек да говори с ревматизма. Когато ревматизмът започне да стяга ту крака, ту ръката на човека, трябва да знаете, че това е неговият език. Разбере ли човек езика му и започне да му отговаря, те стават приятели. Когато отношенията между двама души, които някога не са се обичали, се смекчат, те стават приятели. Щом ревматизмът се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятел. (86/стр. 113, 114)

…На каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията в дома ви, попейте малко. Дойде ли ви някаква болест, пейте и на нея. (37/стр. 244)

Трябва да имаме едно Свещено чувство, когато дойдем на изпитанията, на които сега хората се намират. (43/стр. 135)

* Трен – влак.

** Изпитни – изпитания.