Щом възлюби Бога и се свърже с Него, човек се изпълва със сила и мощ, може да разреши всички мъч-нотии в живота си. Той ще има страдания, ще боле-дува, но всичко това ще счита за привилегия. Това са задачи за разрешаване. (38/стр.166)

Да възлюбиш Бога и ближния си, това са два ве-лики закона, чрез прилагането на които човек може да се освободи от мъчнотиите и противоречията в жи-вота. (40/стр.68)

И тъй, ако не можете да се справите с големите и малки мъчнотии, които ви спъват, вие всякога ще страдате. Ще кажете, че човек не може сам да се справи с мъчнотиите си. Това не е вярно. Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сър-це, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. (37/стр.9)

Когато Христос говори за преместването на пла-нината, Той има предвид планината на мъчнотиите. Няма мъчнотия, която човешкият ум да не може да премести. Някоя мъчнотия може да бъде колкото пла-нина, но и тя може да се премести. (5/стр.623)

Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да прео-долее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. (23/лек.14: стр.8)

...Когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се сму-щава. Защо? Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил сво-ята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. (22/стр.18)

Когато люби, човек е на Небето между светли и разумни същества. Изгуби ли любовта си, той слиза на Земята между обикновените хора. Ако живее дъл-го време на Небето, човек става силен и може лесно да се справя с големите мъчнотии и страдания.

(20/стр.320)

...Смелост се изисква от ученика! Като дойдат стра-данията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, са- мо така можете да се справите с мъчнотиите.

(36/стр.76)

Във всеки даден момент всяко изпитание, как-вото и да е изпитанието, ти не може да разрешиш каквато и да е мъчнотия в света, ако не свържеш сво-ята воля с Божията Воля. Бог е създал света и ти ще се отнесеш до Него как трябва да се разреши тази мъчнотия. (27/стр.415)

Имате ли някаква мъчнотия на физическия свят, ще знаете, че по никой начин не можете да я раз-решите тука, но ще я разрешите в астралния свят; ако и там не можете да я разрешите, ще влезете в умствения свят; ако и в умствения свят не можете да я разрешите, най-после ще се повдигнете много високо, в причинния свят, и веднага мъчнотията ще бъде разрешена. Така че каквато мъчнотия да има един ученик, щом се подигне и влезе в причинния свят, той ще може да я разреши. (23/лек.18: стр.19)

Като учите, това не значи, че съвършено ще от-страните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естес-твен начин. Само така ще разберете отчасти великата Мъдрост, която съществува в живота и в Природата.

(32/стр.89)

За да бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл. В какво седи правата мисъл? Права мисъл е онази, с помощта на която човек може да разреша-ва мъчнотиите на своя живот. (28/стр.248)

На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. (43/стр.110)

Геният се отличава по едно специфично качество: той не знае що е обезсърчаване. На каквато мъчнотия и да се натъкне, той казва: „Няма нещо невъзможно на този свят. Всички мъчнотии се преодоляват“.

(33/стр.296)

Противоречия

Колкото са по-големи противоречията, толкова по-големи са възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. (43/стр.14)

И тъй, колкото повече противоречия има човек, толкова по-добре за неговата душа. Противоречията са възможности за постижения. (21/стр.192, 193)

Силният човек... Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възмож-ност за придобиване на нещо. Той знае, че само неве-жият има възможност да стане учен, само сирома-хът има възможност да стане богат, само умрелият има възможност да оживее. (38/стр.284)

Нещастният е кандидат за щастие, бедният – кандидат за богатство, невежият – кандидат за знание, влюбеният – кандидат за любовта. Изобщо във всички противоречия на живота вие трябва да виждате възможностите, които Бог е вложил в ду-шите ви за придобиване на вашето щастие.

(21/стр.255, 256)

Противоречията имат смисъл тогава, когато чо-век може да се ползва от тях. Животът е пълен с про-тиворечия, които трябва разумно да се използват.

(28/стр.269)

Често запитвате:

– Не може ли без противоречия в живота?

– Вие не можете да се избавите от противоречи-ята в живота. Те са закон в Природата. Туй трябва да го знаете! Противоречията съществуват навсякъ-де. (23/лек.16: стр.3)

Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще ми-нете през страданията на Иова. Много религиозни хора във време на страдания са се отчайвали, разо-чаровали, какво ли не са преживели, но страданията не са избегнали... (35/стр.204)

...Човек често минава от гъста в рядка среда. Гъс-тата среда създава противоречия в живота му, ряд-ката среда помага за разрешаване на тия противо-речия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче може да работи, да прилага разни методи за тяхното разрешаване. (43/стр.23)

Докато е на Земята, човек всякога ще има про-тиворечия. Единствената възможност на човека да се освободи от противоречията на живота, седи в то- ва, да направи поне една разходка в причинния свят да разбере причините на нещата. Като се върне от-там, той ще се примири с мъчнотиите си и ще бъде годен за работа. (28/стр.287)

Ако е свързан с ангелите, човек никога не може да изживява противоречия. (29/стр.405)

4. Постигане

Човекът – господар на себе си

...Всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба. Ако човек не мисли така, никой не може да му помогне. (28/стр.280)

Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии.

(41/стр.311)

Всеки човек може да управлява себе си. На всеки човек е даден многоброен народ да управлява. Това са неговите мисли, чувства и желания. Те се нуждаят от силната и мощна ръка на своя господар да ги ту-ри в ред. (28/стр.296)

Нека човек заповяда, да опита силата си, да види какво може да направи. Може ли човек да заповяд-ва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповяд-ва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. (30/стр.190)

Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. (30/стр.190)

Колко хора могат да бъдат царе в света? Днес има най-много около стотина царе. Какво ще пра-вят другите хора? Има едно вакантно място за цар – цар на себе си. Всеки може да бъде цар на себе си.

(30/стр.355)

Никой не може да ти слугува освен ти сам. Ни-кой не може да ти бъде господар освен ти сам. Най-добрият слуга на човека е самият той и най-добрият му господар е пак той. Докато човек не бъде най-до-бър слуга и най-добър господар на себе си, никога не може да оправи живота си. (41/стр.416)

Ако хората се занимаваха с Божествената наука, те сами щяха да регулират своя живот... Който раз-бира тази наука и я прилага в живота си, той може да се справи с всички удове на своя организъм и да ги управлява. Такъв човек е господар на себе си.

(39/стр.125)

Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да стане господар и да не задоволява всичките желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поста-вени душата и духът да изучават живота. (40/стр.26)

Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен си-ромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповя-дал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: „Досега ти ми беше гос-подар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих“. Той турил настрана чашата с виното и казал: „От сега нататък аз ще ти бъда господар!“. След това вдигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде гос-подар на своите слабости. (20/стр.232, 233)

Човек с равновесие

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си чо-век не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и Любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която ни-коя сила в света не може да го измести. (20/стр.302)

Безсмъртен е този, който има в себе си поне ед-на точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя , но голямата река никой не може да отбие. (31/стр.72)

Докато придобие самообладание, човек посто-янно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Мо-же ли да се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го раз-вие до такава степен, че нищо да не нарушава не-говото равновесие. Това значи да владее човек маги-ческата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. (38/стр.240)

Нищо в света не може да смути онзи, който е раз-брал Любовта. (21/стр.184)

Вътрешен мир

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. Това значи да живе-еш в реалност. (40/стр.9)

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзна-нието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вът-решен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази.

(20/стр.120, 121)

Човек не може да има мир в себе си, ако не дър-жи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си. Той трябва да виж- да красота навсякъде. (20/стр.121)

Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите спо-собности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира пра-вилно растене и развиване. (29/стр.32, 33)

Най-първо човек за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Тряб-ва да се намериш в един свят на закони и да си спо-коен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига. (27/стр.220)

Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Сле-дователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване [на] мир. (35/стр.200)

Стремете се към този мир, защото само при то-ва положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. (32/стр.47)

Съвършенство

„А твърдата храна, т.е. възвишеното знание, е само за съвършените.“ Всички можете да бъдете съвършени. (39/стр.112)

Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъде-те, съвършени бъдете!“. Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хо-ра. Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвър-шени, и праведни. (23/лек.21: стр.19)

Ученикът трябва да работи съзнателно, да при-добие съвършенство, към което се стреми. Всеки може да бъде съвършен. (22/стр.133)

Съвършенството се проявява, когато човек и Бог са в едно. Не може да бъдеш съвършен без Бога... Вие никога не можете да бъдете съвършени, ако не съг-ласувате вашата воля с Божията Воля. Никой не мо-же да стане съвършен без Бога. (27/стр.414)

Когато придобиете съвършенство, тогава само ще разберете какво нещо е Любовта, Мъдростта и Ис-тината. Който не е съвършен, той не може да разбе-ре какво представят Любовта, Мъдростта и Истина-та. (22/стр.133, 134)

Да искате едно дете, като се роди, като се учи, да не прави нито една погрешка... Не е в реда на не-щата да искате едно дете да се роди съвършено – то се ражда с възможности за съвършенство. Но всяко дете ще мине през ред погрешки, ще прави пог-решки. (5/стр.649, 650)

Първоначално, когато човешкият ум не е бил раз-вит както днес, човек се намирал в положението на дърво, което расте, развива се, дава плод, но остава не-подвижно на едно място. С постепенното развитие на ума човек проявявал по-големи възможности, до-като е достигнал сегашното си положение. Един ден, когато достигне съвършенство, човек ще мине в ево-люцията на ангелите и ще разполага с по-големи въз-можности за развитие и работа. (37/стр.213)

Истина

...Без Истина няма растене, без Истина животът не може да се прояви, без Истина душата не може да живее. (20/стр.171)

В живота си човек трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, в душата на когото цари Любовта. Любовта е огнената колес-ница, с която може да се достигне светът на великата Истина. Значи, без Любовта и без Мъдростта не мо-жете да приближите до Царството на Истината.

(39/стр.202)

– Де се ражда Истината?

– При Любовта. Който люби, само в неговата ду- ша царува Истината. Невъзможно е Истината да ра-боти там, дето не е Любовта. (17/стр.192)

Ти ще възприемеш Любовта... Истината е резул-тат, Истината е вече път, всичките ония възможнос-ти, с които може да се повдигнем. (13/стр.157)

Човекът на Истината не може да бъде нито бо-лен, нито беден – той се справя с всички трудности и мъчения. Човекът на Истината може да се справи и със смъртта, той е свободен гражданин. (24/стр.198)

Време е вече хората да разберат живота в него-вата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината. (41/стр.365)

Казвам: Ако с нашите обикновени отношения ис-каме да разрешим великите проблеми на Вселена-та, ние можем да потънем. Обаче качим ли се на па-раход с всички възможности, ние можем свободно да преминем своя път. Това се постига чрез методите на Истината... (31/стр.149)

Истината прави човека свободен, но Истината не може да се приложи на Земята. За да говори Ис-тината, човек трябва да се е издигнал над обикнове-ния уровен на живота. И онзи, който възприеме Ис-тината, също трябва да се е издигнал над обикнове_ ните условия на живота. (28/стр.217, 218)

Когато някой казва, че говори Истината, това по-казва, че той сам не знае какво нещо е Истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи мо-же да говори Истината, който е съвършено чист, свят, добър и любещ човек. Вън от това положение всеки обикновен човек говори факти, но не Истина-та. (43/стр.66, 67)

Докато в мисълта или в чувствата на човека съ-ществува най-малкият дефект, това показва, че той още не може да говори Истината. Това не трябва да го обезсърчава, но той трябва да работи, да се пов-дигне... (43/стр.67)

Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната Ис-тина по този въпрос“. Абсолютната Истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е дос-тъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Ис-тината не може да се изкаже. (36/стр.138)

5. Познание

Себепознание

...Хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представят и какви възможности имат в себе си. (35/стр.86)

Когато гърците са проповядвали да познаваш се-бе си, те са минали през известна школа, през извес-тно учение. Как трябва да познава човек себе си? Как-во трябва да познава в себе си? Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се кри-ят в него. (23/лек.15: стр.13)

Велика наука е да познаете себе си! ...Какво тряб-ва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спи-ра само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които мо-же да се развива. Като изучава тия възможности, чо-век ще дойде до методи, чрез които ще развива в се_ бе си слабите страни на своето естество. (43/стр.50)

...Самопознаването подразбира разкриване на чо_ вешката душа да знае човек какво добро може да нап-рави. (43/стр.157)

Задачата на човека е първо той сам да се разбере. ...Ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай се-бе си първо, за да познаеш ближния си. (20/стр.161)

Невъзможно е човек да разбере, да познае дру-гите, докато не е разбрал, докато не е познал себе си. Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш отде е дошла тази мисъл в главата ти. За-болееш, не знаеш отде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш. (29/стр.103)

Вие трябва да различавате кога злото или добро-то произтича от вас и кога иде от вън някъде. Сле-дователно, когато имате лошо разположение на ду-ха, направете следния опит: дигнете ръцете си наго_ ре, с дланите навън, и отправете мисълта си към Въз-вишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че зло-то е у вас. По този начин човек може да констатира кои неща са негови и кои – чужди, или външни.

(29/стр.391)

...Изпитанията са бури и ветрове, чрез които чо-век се изпитва. Ако не мине през изпитания, той не може да се познае. (20/стр.312)

Ум, сърце, воля, душа и дух

За да се прояви Любовта в тебе, трябва да анга-жира и духа, и душата, и ума, и тялото, и сърцето ти... И тогава, щом Любовта ангажира твоя дух, ти си крепък; щом ангажира твоята душа, ти си нежен; щом ангажира твоя ум, ще имаш светлина; щом ан-гажира твоето сърце, ще имаш топлина; щом анга-жира твоята воля, ще бъдеш изпълнителен. Следо-вателно Любовта ангажира всички възможности, чрез които човек може да се прояви. Тогава вече няма не-що невъзможно в света. (23/лек.2: стр.17, 18)

Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможности да работиш и с душата, и с духа си. Те водят към по-високи пос-тижения. (33/стр.81)

Не търсете Бога и възможностите за реализира-не на вашите желания отвън, но възложете упова-нието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на Възвишения свят. (21/стр.341)

...Свободата се отнася за душата, силата – за ду-ха, светлината – за ума и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен, без дух не мо-же да бъде силен, без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си да видите имате ли свобода на душата си, сила на духа си, свет-лина на ума си и добро в сърцето си. (21/стр.271)

Четете историята на Робинзон Крузо да видите какво може човек да направи. Четете живота на Йоси-фа, на Мойсея, на Христа да видите какви сили и въз-можности се крият в човешкия дух. (29/стр.368)

...Духът, това е първото проявление на човека. Той е точката, в която човек се явява. Душата, това са въз-можностите на духа, т.е. възможностите на точката, посоката, в която духът може да се прояви.

(23/лек.1: стр.11)

Умът и сърцето са два велики центъра, чрез ко-ито душата реализира своите идеи. Без ум и без сър-це душата не може да се прояви. (29/стр.70)

Душата заповядва и на ума, и на сърцето. Тя поз-нава техните свойства и може да ги управлява, без да ги вади от условията, в които те се развиват.

(29/стр.66)

Сега, като казвам, че всичко зависи от ума, раз-бирам, че всичко зависи от възможностите, които Първичната Причина е вложила в нашия ум. По-право, възможностите на нашето растене и развитие са вложени в нашата душа и в нашия дух, а се изя-вяват навън чрез нашия ум и чрез нашето сърце.

(39/стр.24, 25)

Хиляди години да живее човек на Земята, мъчно може да определи какво представя душата. Тя е оно- ва мощно, велико, възвишено начало в човека, за кое-то е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможности-те на душата. (31/стр.122)

Сега вие искате да знаете какво се крие в човеш-ката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, мно-го прегради я крият от човешкото око. (42/стр.306)

Как да обичам? Да позная Тебе Единнаго Истин-наго Бога и Христа, Когото си проводил. Да позная моята красива душа, излязла от Бога. Той е вложил в нея големи възможности. Това е смисълът на моя жи-вот, това е смисълът на човешкия живот. (15/стр.24)

Щом дойде Любовта, целият свят е мой вече... Це-лият свят, който съществува, това са възможности-те на моята душа. (7/стр.160)

Като бях в Америка, слушах Падаревски, който изпълняваше Лунната соната... Един е Падаревски, вто-ри не може да се роди. ...Но онова, което човешката душа носи в себе си, надминава Падаревски. Възмож-ностите на човешката душа, изявени чрез Падарев-ски, представят едва една стомилионна част от това, което е вложено в нея. (15/стр.22, 23)

Какво представя Лунната соната? Любов на Лу-ната... Има две възможности: да любиш вечер на Лу-на и да любиш през деня на Слънце. Вечер няма ус-ловия за Любов. Само душата може да люби вечер, за нея няма нощ. (15/стр.23)

И тъй, не се съмнявайте във възможностите на човешката душа! От всички хора ще излезе нещо, но време се изисква за това. (39/стр.40, 41)

...Всички хора вярват в сърцето и в ума. Няма чо-век, който да не вярва в сърцето и в ума. Тогава не-ка всички хора започнат с възможностите и услови-ята, които се съдържат в сърцето и ума на човека. Какви са тези възможности? Човешкият ум се проя-вява чрез мозъка. При това колкото по-фина е ма-терията, от която са изтъкани белите и сивите мо-зъчни влакна, толкова по-богати са условията за умст_ вения живот на даден човек. (24/стр.84)

...В човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. (13/стр.15)

За пример, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това ние виждаме, че чо-век не прилича на Бога. Де седи това подобие, за ко-ето се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека... Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божи-ите мисли и чувства. (11/стр.155)

Сърцето на човека – това е един извор. Пред-ставете си, че това е един планински връх, някой си извор, който извира горе и слиза надолу, като някоя река. Сърцето на човека представлява възможности, от които човешкият ум черпи. (6/стр.127)

В този свят ще работите и с ума си, и със сърцето си, ако искате да се движите по права линия, да стиг-нете Бога. Работите ли само с ума си, вие до Бога не може да стигнете; работите ли само със сърцето си, вие пак до Бога не може да стигнете. (23/лек.10: стр.15)

Вън от ума и сърцето си човек нищо не може да разреши. (21/стр.112)

В ума се крият две възможности: мислене и чувс-тване. Значи, умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има две възможности: чувстване и мислене. Сърцето първо чувства, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувства, а сърцето първо чув-ства, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувства, а после мисли и сърцето мисли, а после чувства, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувства; задачата на сърцето е първо да чувства, после да мисли. Значи, имате два фактора с по две възможности. Имате още два фактора: душа и дух с по две възможности още.

(17/стр.95)

Как може човек да повдигне сърцето си? Чрез молитва... Умът пък се повдига чрез концентрация.

(41/стр.291)

Щом оценява ума си, човек ще го прилага нав-сякъде в живота си. Чрез своя ум той може да тран-сформира отрицателните мисли, чувства и постъп-ки в положителни. (30/стр.254)

Единственото нещо, което ще ви спаси, то е ва-шият ум... Умът е Божественото начало в човека, ко-ето никога не се петни... Сега ще ви дам една фор-мула. Като станете от сън, кажете си: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Са-мо умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам“. (33/стр.163, 164, 167, 168)

Туй, което вършим в света, то е полезно само за-ради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е да-дена възможността да съграждате вашия ум, ваше-то сърце, вашата воля. (19/стр.150)

За да обичаш, трябва да имаш съчетание на ум, сърце и воля. Само тогава можеш да обичаш.

(27/стр.253)

Някой казва: „Всички възможности на човека се крият в силата на неговата воля“. Не, силата на во-лята зависи именно от чистотата на сърцето и от си-лата на ума. Волята представлява направление на си-лите на ума и на сърцето в известна посока.

(24/стр.86)

Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормал-но – тогава волята не може да се прояви нормално.

(27/стр.219)

Волята... е равна на сбора от човешките мисли и чувства... Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко же-лание. (17/стр.98)

И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. (8/стр.139)

Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно ко-лело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха... По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само та-къв човек има воля – той може да премахне и по-беди известни спънки и съпротивления.

(8/стр.139, 140)

Волята се кали при съпротивления. Ако няма с какво да се бори, ако няма какво да преодолява, чо-век не може да кали волята си. (37/стр.115)

В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват... за усилване на волята. За пример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа да преработи тази енергия, да я използва разумно. (22/стр.186, 187)

...Само ония природни сили могат да подигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности. (38/стр.251)

Когато удряш с чука на своята воля, невъзможни-тe неща стават възможни. (17/стр.61)

Мисли, чувства и постъпки

От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възмож-ности, с които човек разполага на Земята. (21/стр.28)

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чув-ствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. (30/стр.20)

Вашата работа се определя в обработване на въз-можностите на мозъка чрез мислите, чувствата и пос-тъпките ви. (17/стр.47)

Мислите и чувствата са материал за човешката душа. Без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. (34/стр.113)

Съвременният човек... трябва да учи закона на Любовта, първо да се научи да чувства правилно, пос-ле да мисли правилно. ...Всеки човек, който не чувст-ва правилно, той не може и да мисли правилно.

(23/лек.34: стр.59)

Пеенето и говорът са свързани с мисълта. Следо-вателно който пее и говори правилно, той може да мисли право. (28/стр.333)

Силен човек е онзи, който в даден момент мо-же да реализира своите мисли и чувства.

(30/стр.126, 127)

...Чувствата, мислите и постъпките на човека. По-някога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър. Като знаете това, стремете се да предадете интензивност на мис-лите и на чувствата си. Щом са интензивни, те са ра-зумни и лесно могат да се реализират. (37/стр.254)

Спънките, противодействията са сили, които зас-тават на пътя на човешките мисли, чувства и жела-ния и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да прео-долее тия спънки, той ще може да използва техните сили за реализиране на мислите, чувствата и жела-нията си. И затова знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използвате за вашето рас-тене и повдигане. (43/стр.13)

Сега, като сте дошли на Земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само кога-то човек живее в Центъра. (38/стр.150)

Сега, като се говори за възможности на нещата, мнозина си задават въпроса: „Какво е необходимо, за да може човек добре да пее, да свири или да ри-сува?“. Едно нещо липсва на певеца. За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и за музиканта, и за худож_ ника – за всички хора на изкуството. (21/стр.35)

Силата на мисълта

Велико и мощно нещо е силата на мисълта! Кол-кото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. (38/стр.103)

...Мисълта съдържа велика Божествена основа и ако тя падне на добра почва, може да възроди на-шия живот. (8/стр.106)

Мисълта е Божественият свят в човека. В Божест-вения свят нещата стават моментално. Това означа-ват думите: за Божественото всичко е възможно. Сле-дователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. (38/стр.103)

Та казвам, ще дойдете до положението да мисли-те, че с вашата мисъл вие можете да измените всичко, което е дадено. (13/стр.418)

Велика и мощна е силата на мисълта! Например някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реа-лизиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта: „Аз ще отида във Варна“. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подоб-рят и той ще може да реализира своето желание.

(24/стр.273)

...Нека се съберат десет души... Идете при някой болен и всички едновременно мислете, че той е здрав. Ръкувайте се с него и кажете: „Нищо нямаш, от никаква болест не страдаш“. Кажете ли така, ще ви-дите, че в най-скоро време болният ще се дигне от леглото си. Мощна е човешката мисъл. С нея човек може да се лекува, да прави чудеса. (20/стр.79)

И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъг-ла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възмож-ност на Слънцето да проникне в неговия ум.

(26/стр.324)

– Виждал ли си Бога?

– Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждане-то е възможно. Ако мисълта не съществува, и вижда-нето не би съществувало. Виждането не е нищо друго освен проектиране на дадена мисъл. (38/стр.227)

Невъзможното за човека е възможно за птицата. Човек не може да хвърчи, а птицата може. Обаче има област, в която човек може да хвърчи, а птицата не може. Това е областта на мисълта. Чрез мисълта си човек прониква в обширните полета на многоиз-мерния свят. (34/стр.117, 118)

...Например ти влизаш в областта на лъвовете, в об-ластта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества: ще воюваш, ще нас-тъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл.

(34/стр.357)

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл.

(34/стр.367)

Умният, добрият човек е подобен на птица. С ми-сълта си той може да пътува навсякъде. Неговата мисъл се движи с бързината на светлината. (39/стр.31)

При сегашните условия на живота човек не мо-же да се движи с тялото си с голяма бързина. Обаче с мисълта си той може да се движи бързо. Значи, с тялото си човек се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си – с бързината на автомобил, а с мисълта си – с бързината на светлината. (20/стр.149)

...Ние не си служим с оръжията на съвременния свят. Щом неприятелят излезе срещу нас, ние издух-ваме всичките му позиции. Какво нещо е духането? Силната мисъл. Тя може да произведе много нещо.

(24/стр.232)

Силният човек работи с мисълта си. Без никакви оръжия той може да се справи с най-добре и мо-дерно въоръжен войник. Достатъчно е да концент-рира мисълта си към този войник, за да може да сто-пи пушката му, и куршумите му да изгърмят, без да причинят някаква вреда. Силна е човешката мисъл! Тя може да действа на хиляди километри разстоя-ние, когато куршумите достигат на един-два кило-метра. Като знае силата на своята мисъл, човек тряб-ва да я упражнява в живота си. (26/стр.145)

Силата на човека

...Силата на човека, с която може да преодолява всичко, се крие в неговата Любов. (28/стр.57)

Човека... Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нещо не-възможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. (36/стр.190)

Силен може да бъде само този, който служи на Бога. (24/стр.138)

Когато Бог, ангелите и човекът се съединят в ед-но, човек става силен, всичко може да направи.

(29/стр.336)

Божественото разполага с два метода срещу зло-то: или да не се изпречваш на пътя му, или да се сма-лиш или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на Природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Си-лен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата Вселена. (41/стр.187)

– Да бъдем силни.

– Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата Земя да се тури на гърба му, пак да не се къса. (42/стр.291, 292)

...Религиозните хора казват: „Чакай да се усъвър-шенстваме, да разберем тази работа, че тогава“. Ня-ма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Ще решиш, туй е извън времето и пространството. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. (19/стр.302)

Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“. Кога сме силни? Извън вре-мето и пространството можем да бъдем силни като Бога. Когато Бог ви казва: „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли да бъдем силни?“. Вие веднага взи-мате обратната страна, казвате: „ Силни да заповяд-ваме ли?“. Не да заповядвате на хората, но да вър-шите Волята Божия. (19/стр.302)

Пътят

Единственият път, чрез който човек може да пос-тигне и разбере онова, което Бог е определил за не-го, е Любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. (21/стр.35)

Съществува само един път, по който може да се върви. Да, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те? Те са за необикновените хора. Има само един път, достъпен за всички, той е пътят на Любовта! Тъй че, когато говоря за Любовта, аз раз-бирам пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички. Туй трябва да знаете! (19/стр.476)

Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитности-те и знанията на великите хора, човек трябва да ми-не през техния път. Трънлив и труден е пътят на вели-ките хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. (20/стр.134)

Питам: Кой е пътят, по който можем да бъдем благоугодни на Господа? Пътят на служенето. Докато не се научите да служите на Бога, не можете да на-мерите правия път. (44/стр.128)

И тъй, желая на всички да служите на душата и на духа в себе си! Този е пътят, по който можете да намерите Първичния Принцип в живота и да се свър-жете с Него. (39/стр.21, 22)

...Каквото и да ви се случи в живота, каквото и отклонение да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънце-то не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.

(23/лек.15: стр.10)

...В пътя, в който вървим, има възможности да нап-равим поне една грешка. Когато аз говоря, подраз-бирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите пър-воначални задачи, но колкото повече напредва в сво-ята наука, била тя математика или геометрия, кол-кото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, ко-ито да ни причиняват страдания. (23/лек.24: стр.26)

Пътят на семето е от земята към клоните на дър-вото. Това наричат хората еволюция. Тъй щото ис-кате ли правилно да се развивате, ще започнете от зе-мята и постепенно ще вървите към клоните. Искате ли да се развивате само на дървото, без да слизате в земята, вие ще имате само една опитност, само една възможност. Искате ли да познаете пътя на после-дователното развитие, вие ще слезете в земята и от-там ще се качвате, докато стигнете до върха.

(26/стр.113)

Съществуват два вида мисли: електрични и маг-нетични. Първите правят човека силен, като му да-ват възможност да проправя пътя си. Вторите го пра-вят мек и способен да привлича хората около себе си. (29/стр.273, 274)

...Когато Истината действа в човешкото тяло, Лю-бовта – в сърцето му и Мъдростта – в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение – на Любовта. (21/стр.362)

Единственият път, по който човек може да се освободи от греха, е пътят на Божията Любов, Мъд-рост и Истина. (41/стр.315)

Искам да минете по същия път, по който аз съм минал. Може да проверявате колкото време искате, ... но да минете по друг път, е невъзможно. Свобода имате в минаването, но ще минете по същия път, по който аз съм минал. Бог е казал: „Един е пътят“. Той е пътят за въздигането на човешката душа. Този път аз го наричам: Свещеният път на Любовта, Све-щеният път на Мъдростта, Свещеният път на Исти-ната. (14/стр.289)

Смисълът на живота

Някой път не си разположен, боли те гърло, ка-жеш си: „Аз не съм певец“. Хубаво, можеш да станеш певец. Казваш: „Аз не мога да свиря“. Ще се учиш да свириш. „Аз не мога да пиша.“ Ще се учиш да пи-шеш. „Ама не мога да чета.“ Ще се учиш да четеш... „Туй не мога, онуй не мога.“ Всичко, което не мо-жеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живо-та. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе. Невъзможните неща показват възможностите, които могат да се проявят.

(23/лек.16: стр.13)

...Щастието не е забавление. Щастието е нещо ве-лико. То представя онзи истински живот, отдето мо-же да се види смисълът на живота. (2/стр.396)

Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противо-действа. (37/стр.186)

...Никой човек, бил той учен, философ, писател или какъв и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости.

(36/стр.194)

Велик е смисълът на живота, но той трябва пра-вилно да се разбере. Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек добива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщесла-вие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзна-нието става насилник. (21/стр.179)

Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състо-яние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, ко-ето се придобива от вън, не е в сила да осмисли жи-вота. Само Божественото може да го осмисли.

(10/стр.143, 144)

Да се самовъзпитава човек, това значи да поста-ви своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна хармония. Това е идеалът, към кой-то трябва да се стреми. Само така той може да ос-мисли живота си. (28/стр.257)

Казвате: „Какъв е смисълът на живота?“. Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико. (39/стр.89)

Изправянето на света

Всеки човек, всеки народ, па и цялото човечество разрешават днес една велика задача в света. Когато човек разреши тази задача единично за себе си, ко-гато приеме Божественото начало в себе си и му даде първо място, тогава и народите, па и цялото чове-чество ще разрешат своята задача. Светът ще се из-прави, когато се изправи единицата. Невъзможно е да се повдигне един народ колективно. Народите са-ми по себе си не съществуват. Те представляват въз-можности за индивидите, за душите. (24/стр.258)

...Задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изп-равянето на света, това не е по неговите сили и въз-можности. (20/стр.4, 5)

Не само в България, никъде не може да се на-мери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки един човек може да оправи света. Кога? Когато разбере тези закони. Когато го-воря за Любовта, аз разбирам закона на Любовта.

(19/стр.70)

...Едни хора мислят, че светът може да се изправи с Любов; други мислят, че светът може да се изправи чрез насилия, чрез бесене, колене и т.н. ... Не, светът не може да се поправи с бесене, с колене, с насилие. Всички хора, които мислят, че светът може да се поп-рави чрез убийства, те са на крив път. (24/стр.172)

Ще кажете, че от любов към работата си вие се бъркате в чуждите погрешки да внесете ред и поря-дък в света. Сам човек това не може да направи. За-дачата на всеки човек е да изправи своите погрешки и своя живот. (37/стр.135, 136)

Като се натъкват на противоречия, хората искат да ги разрешат по изкуствен начин. Те мислят, че с едно махане на ръка могат да турят нов ред и по-рядък в света. Това е невъзможно. (37/стр.174)

Днес хората очакват Христа втори път да дойде на Земята да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вът-ре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. (26/стр.401)

Законът на цялото

Ако животът на съвременните хора се е обез-смислил, то е по единствената причина, че те искат да живеят извън цялото, което е невъзможно.

(11/стр.47)

Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависи-ми от цялото, от което съставяте една малка част.

(36/стр.166)

...Когато започнете да гледате на хората като час-ти на едно цяло, вие можете да разрешите всички въп-роси. (41/стр.77)

Всички неща са възможни, но не на физическия свят. Те са възможни някъде или в числото 1, или в числото 2, или в числото 3, или в числото 4. В целия кръг всичко е възможно, но не и в едната четвърт.

(16/лек.30: стр.15)

Едното е свързано с множеството. Под „множес-тво“ разбирам целокупността на Битието. Целокуп-ността включва всички възможности и постижения. Дали си музикант, поет, художник или учен, щом си свързан с целокупното, ти ще бъдеш гениален.

(33/стр.100)

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото. Ще кажете: „Това е абсурд“. Не, аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го по-садите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дър-вото. Следователно той съдържа в себе си възмож-ността да стане също толкова голям.

И сега, ако приложите туй учение в себе си, ще можете да пораснете. (17/стр.14)

Мъжът и жената

Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и каз-ват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно в интелектуално отношение мъ-жът стои по-високо от жената. Това не зависи от тег-лото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената.

(17/стр.45)

Аз казвам: Вложените възможности в ума, сър-цето и волята на мъжа са равни на вложените въз-можности в ума, сърцето и волята на жената. Ако то-ва не е така, никаква хармония не може да се въз_ станови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. (17/стр.45)

Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествена-та Мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на Любовта, с Божествената Любов. Значи, възможнос-тите, които съществуват в Мъдростта, са равни на въз-можностите в Любовта. С други думи казано: всяка възможност на Мъдростта се реализира от възмож-ностите на Любовта и всяка възможност на Любов-та се реализира от възможностите на Мъдростта.

(17/стр.45)

И тъй, мъжът е проява на възможностите на Бо-жествената Мъдрост. Жената е проява на възмож-ностите на Божията Любов. Синът е проява на въз-можностите на Божията Истина. Дъщерята е проява на възможностите на Божията Добродетел. Значи, в човека са вложени възможностите на Любовта, Мъд-ростта, Истината и Добродетелта. (17/стр.60)

Мъжът и жената вие не разбирате какви са. Това е едно и също същество, което минава поляризира-не, два полюса има. Човек в даден случай може да бъ-де и мъж, и жена. Поляризира се. В даден случай чо-век е жена, в друг случай човек е мъж. (14/стр.206)

Мъжът и жената са два принципа, които се до-пълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: „Защо не съм мъж?“. Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. (12/стр.54)

Отношенията между хората

...Правилни, разумни отношения между хората могат да настанат само тогава, когато земният живот се изрази в образ и подобие на Небесния, на Бо-жествения. (39/стр.13)

...Истинско общение между души. Парите не мо-гат да бъдат връзка. Знанието не може да бъде връз-ка. Те са само условия. Само Вечната Божия Любов може да бъде връзка между душите. (43/стр.235)

Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената Любов, ...за да мо-же да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете поле-зен, като една среда. (27/стр.325)

Да обичаш човека, значи да събудиш в него то-ва, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога. (43/стр.206)

Само онзи ви обича истински, който може да ви подигне като душа и може да ви даде истинска це-на. (28/стр.195)

Всеки един човек, когото вие срещате, всеки един човек, с когото вие се запознавате, добър или лош, той е една възможност за вас за някакво пости-жение. (2/стр.566)

Някой иска да бъде свободен, да не влиза в съп-рикосновение с хората. Обаче това е невъзможно. Ако се откаже да влиза в съприкосновение с хората, той няма да разбере пътищата, по които Духът работи. По този начин той не може да добие свободата си.

(35/стр.130)

Докато човек живее само за себе си, никаква връз-ка не може да създаде с хората. (20/стр.47)

Ако ядете череши, вие ще знаете какво нещо е черешата. Обаче, ако посадите костилките на чере-шите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете кра-сиви връзки и отношения помежду си. Има една лю-бов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и съз-дава красиви връзки с тях. (26/стр.117)

Щом ликвидирате със старото, вие ще разбере-те, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и за-познаете с онези хора, които обичате и които ви оби-чат. (45/стр.42)

– Можем ли да обичаме всички хора?

– Ако не обичате всички хора, вие нищо не мо-жете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. (21/стр.363)

...Да обичаш човека, това са възможности в не-говия живот да разбере царския път, по който ду-шата се движи в Битието. (21/стр.34)

А при какви условия можете да създадете прия-телски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо, ти тряб-ва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да при-ложиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде приятел. (26/стр.213)

...Живот, светлина и Любов. Без тези три качест-ва невъзможно е да съществуват правилни отноше-ния между хората. Когато срещна човек със сила, със знание и с Любов, той може да ми бъде брат, той може да ми бъде и сестра. (11/стр.221)

С надежда, с вяра и с Любов ще работиш с баща си. С тях ще работиш и с майка си. И с твоя брат ще работиш с тях. И с приятеля си. Този, в когото имаш надежда, комуто вярваш и когото обичаш, неп-ременно може да ти помогне. (27/стр.48)

Вие казвате: „Той трябва да ме обича“. За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето доб-ро, може да ви обича за вашия светъл ум, може да ви обича за вашето благородно сърце, може да ви оби-ча за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича. (27/стр.261, 262)

Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи, хората могат да се въз-любят само като души. Когато обикнете някой чо-век като душа, вие няма да обръщате никакво вни-мание на неговите слабости и грешки... (36/стр.180)

Не може да харесаш човек само за красивите му дрехи и да му останеш верен. Докато не възлюбиш душата на човека, не можеш да говориш за вярност в любовта. (41/стр.416)

Във всеки човек има една Божествена душа, на ко-ято можем да говорим. (19/стр.422)

Колкото и да е престъпен един човек, при извес-тни случаи ти виждаш в него един ангел, който мо-же да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.

(19/стр.422)

– Възможно ли е различни хора с различни ха-рактери да се обединят в едно цяло?

– Вижте какво правят музикантите в един ор-кестър. Всеки музикант свири своята част и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, при-ятно за слушане. Тук действа законът на сливането.

(40/стр.119)

Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са оби-чали. Това е невъзможно. (21/стр.114)

Съвременните хора искат да ги обичат, без те да обичат. Това е невъзможно. Отношенията между хо-рата са правилни само когато са поставени на вза-имна любов. (26/стр.89)

...Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш ня-кого и той да не те обича. Това е закон. И в Писа-нието е казано, че Христос обичал Иоана. Защо? За-щото Иоан обичал Христа. (10/стр.50)

Ако мъжът няма вяра в жена си, и тя не може да му вярва; ако мъжът няма надежда в жена си, и тя не може да има надежда в него. Правило е: отри-цателната сила не може да предизвика положителна.

(9/стр.424)

Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от сво-ите сили и възможности, момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от Своите сили и животът им ще бъде сто на сто нормален. Съвременните семейс-тва не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто. Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. (40/стр.54)

Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. (21/стр.114)

Някой може да мисли, че не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз нямам какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем за ръката един друг и ще отидем при някой, който ни обича, тоест който може да ни даде нещо. И то-гава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг... Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванеш го за ръката, но нищо не очакваш, не искаш да вземеш.

(27/стр.324)

Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие тряб-ва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходи-телни не само към обикновените хора, но и към уче-ните, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. (26/стр.414)

Помощта

Никога не пропущайте случаите да помагате на хората. Каквато работа да имате, все пак можете да услужите. (26/стр.69)

Някой ти поиска някаква малка услуга – нап-рави я. Ама може да се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т.н. Не, ние говорим само за възможностите. Когато няма абсолютно ни-каква възможност, това вече е изключение.

(16/лек.25: стр.11, 12)

Някой казва: „Как ще мога да помогна на бед-ните хора, когато аз сам не съм много богат...“. Казвам му: Не говори, че не можеш да помогнеш на бедни-те и на страдащите хора. Ако не можеш ти сам пря-мо да им помогнеш, ще можеш поне косвено. Обър-ни се с мисълта си към добрите хора в света и те ще се притекат на помощ. Ако не можеш сам да по-могнеш, кажи: „Нека дойде някой човек в Името на Господа да помогне на тези бедни хора“. (24/стр.287)

Имаш или нямаш възможност да даваш, дръж поне в ума си мисълта, че трябва да даваш. Вие иска-те да забогатеете, че тогава да давате, да правите доб-ро. И в крайна сиромашия да е, човек пак може да прави добро, да дава. Като държи в ума си мисълта, че трябва да дава, работите му постепенно ще се наредят добре. (28/стр.230, 231)

Изкуство е да знае човек как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на дру-гите. (43/стр.143)

Много мъже и жени са взели крив път в живота си само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да по-магате на ближния си, за да го насърчите, да се убе-ди, че не е сам в живота си. (41/стр.82)

Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш защо страда. Разбереш ли защо стра-да, ще можеш да му помогнеш. (24/стр.115)

Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. (21/стр.332)

Казвате: „Трябва да си помагаме“. В даден мо-мент ти можеш да помогнеш само на оня, който е поставен на такова място, дето ти ще минеш. Той е определен за тебе. Само ти можеш да помогнеш на тоя човек. (44/стр.142)

Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя пог-решките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност. (26/стр.414)

...Трябва да вярваш в хората и да ги обичаш, и да им желаеш доброто. Но те да не знаят това. Тайно на един човек можеш да му помогнеш по-добре, от-колкото явно. И като помагаш на онзи, когото оби-чаш, той да не знае това. (27/стр.212)

Формите

И най-малкото същество разрешава трудна зада-ча. И в най-малката форма се крие един ангел, но хи-лядите и милиони години ще изменят неговата фор-ма и той ще покаже знанието, което носи със себе си. Той ще се яви в нова форма с по-големи възмож-ности и условия. (15/стр.179)

Според някои естественици човек е излязъл от животинското царство. Той е минал през най-нис-шите форми, докато е достигнал до човешката фор-ма. Но и тук не спира. Кога ще се завърши този про-цес? Когато дойде до тази форма, от която не може да се зароди нова форма. А това е невъзможно.

(15/стр.25, 26)

Когато казваме, че формата на нещата не ни ин-тересува, това е само философски израз. Питам: Мо-же ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегаш-ните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да същес-твува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят. (23/лек.32: стр.4)

Както семките и листата са възможности за раз-витието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на он-зи разумен възвишен живот, който се проявява в све-та. (24/стр.259)

...Светът с всички свои форми представя възмож-ност и условия, създадени от Свещения огън за по-дигането на човека като дух, душа, ум и сърце.

(30/стр.370)

Всяка форма представя една възможност за чо-века. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. (30/стр.289)

Всички форми в света са произлезли все от фор-мата на душата, но същевременно те представят въз-можности за нея да има... какво да учи. (21/стр.21)

Малките величини

Който влезе в Божественото училище, той ще из-ползва възможностите, които му са дадени. За да из-ползва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. (21/стр.27)

Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият тре-пет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. (23/лек.15: стр.31)

...Не се стремете към великите работи в света! За-щото великите работи са една грамадна планина ка-то Хималаите. Такава планина сам можеш да я на-мериш... Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математичес-ки мястото на тази малка игла, да знаеш де е пос-тавена, за да я намериш... Тази малка игла на Витоша е най-голямата възможност в човешкия живот. И тъй, обръщам вниманието ви към най-малките неща в света. (23/лек.1: стр.23, 25)

Големите прояви на Любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките ве-личини съдържат голяма сила, големи възможности. За пример, за една година житното зърно свършва по-вече работа, отколкото човек. Работата, която жит-ното зърно свършва за една година – покълване, рас-тене, цъфтене и връзване, човек може да свърши за сто години. (26/стр.100)

Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Са-мо чрез тях човек може да създаде в себе си харак-тер. (32/стр.44)

Някой казва: „Да имаш силна воля!“. В какво се-ди силната воля? Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищож-но, една малка искра е, но утре тази малка искра, ту-рена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, може да създаде най-голямото не-щастие. (23/лек.1: стр.23)

Следователно човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Можете ли да обуз-даете най-малкото зло, ще можете да обуздаете и го-лямото, то отпосле ще дойде. (23/лек.36: стр.14)

На малките неща човек трябва да обръща внима-ние, защото от тях може да се учи. (21/стр.29)

...Мнозина се смеят на това упражнение, вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи за-дачи. (22/стр.285)

Онзи човек, който може да спаси мравката и кой-то полага грижи и за най-малкото растение, той мо-же да помага и на брата си. (24/стр.231)

Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същес-тва и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. (29/стр.142)

Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състоя-ние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голя-мото е достояние за малцина.

(29/стр.24)

...И най-големите възможности могат да се съ-берат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво го-лямо пространство е заемала, преди да се ограничи?

(17/стр.47)

Според мен човекът седи в малкото, в деликатно-то, нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човек не е нещо грамадно; то е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че еднов-ременно може да бъде навсякъде – може да про-никне през всички светове. (23/лек.14: стр.21)

Реалното

Единственото реално нещо в света е Божията Лю-бов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога мо-же да разчита на нея. (38/стр.177)

Да вярва човек в своите възможности, това е реал-но. Да вярва, че чрез възможностите на другите хора може да постигне нещо, това не е реално. Човек се ползва най-много от това, което сам може да пос-тигне, а не от това, което хората могат да направят за него. (28/стр.153)

...Реално е това, което човек в даден момент мо-же да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. (30/стр.126)

Едно трябва да знаете: реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе не-що от тебе, то не е реално. (30/стр.388)

...За човека е важна бучката захар, която има на разположение, а не сандъците със захар, които се на-мират в магазините. За човека е реално това, което може да опита в даден момент, а не милионите бла-га, които стоят далеч от него. (37/стр.10)

Аз считам реалността само тогава за реалност, когато може да се проектира в нашия живот, да ста-не ясна, достъпна за нас. Щом стане ясна, ние мо-жем с нея да манипулираме, да работим.

(23/лек.13: стр.21)

Реално и идеално

Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Иде-ално е това, към което човек се стреми. (21/стр.97)

Човек не може да се съмнява в това, което е опи-тал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. (21/стр.103, 104)

Как се справя човек със съмнението? За да се спра-ви със съмнението си, човек трябва да има вяра, ко-ято да почива на законите на реалното и на идеал-ното, т.е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си чо-век нищо не може да разреши. (21/стр.112)

Животът на сърцето представя реалното, а живо-тът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно идеалното се изучава чрез закона на отражението.

(21/стр.98, 99)

Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само учени-кът има възможност да изучава реалното и идеал-ното. Реалното е той самият, а идеалното – Бог, към Когото се стреми. (21/стр.99)

Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие иде-алното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче това е възможно само в далечното бъдеще. (21/стр.117)

От правилното изучаване на реалното и на иде-алното зависи придобиването на свободата... Само сво-бодният човек може да намери Истината. (21/стр.117)

Добро и зло

Този, Който е създал света, Той мисли за него. Каз-ва се, че за да създаде сегашния свят, Бог е мислил толкова години, колкото е числото, получено от еди-ница и 15 нули след нея. Той е предвидил всички про-тиворечия, които могат да се явят, всички възмож-ности за добро и за зло. Той е изчислил всичко това точно, според изчисленията на висшата Божествена математика. (21/стр.303)

Злото и доброто са възможности в живота. Все-ки човек при най-големите несрети има възможност да провери доде е достигнал. (31/стр.175, 176)

Вие без зло не може да се подигнете, без омраза не може да се подигнете. Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас, няма да се подигнете. Я ми кажете кой светия в България не е бил гонен. Я ми кажете кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен. (19/стр.331)

Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете не пра-вят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се бо-рят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав... Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

(20/стр.256, 257)

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа.

(8/стр.43)

Вие искате да разрешите въпроса защо същес-твува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. (35/стр.141, 142)

И тъй, казвам ви: Не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете да-ли Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво от добро-то. (23/лек.32: стр.17, 18)

Казвате:

– Как да се освободим от злото?

– Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползва от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. (12/стр.264)

Злото и доброто са неразривно свързани помеж-ду си и никой не може да ги отдели. (45/стр.12)

Преди всичко, злото не е вън от човека, то е в са-мия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма, то е безвредно. Докато е вън от човека, злото същес-твува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува са-мо като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разруша-ва. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. (30/стр.403, 404)

...Микробите не действат върху чистия човек. Ако човек има чисто сърце и светъл ум, никакво зло не може да го сполети. (24/стр.91)

Човек... Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото.

(30/стр.202)

...Една лоша мисъл може да скъса една добра ми-съл, едно лошо чувство може да скъса едно добро чув-ство. Невъзможно е доброто и злото да бъдат в бли-зост помежду си и да вървят в унисон. (41/стр.235)

Онзи, който знае причините за произхода на зло-то, той ще може и ще знае как да го поправи.

(24/стр.103)

Който разбира злото, той може да го използва за добро. (29/стр.143)

И тъй, говорите ли за доброто и за злото, вие тряб-ва да разбирате какви сили се крият в тях. Буквата „з“, с която започва думата „зло“, означава закон за размножаване. Следователно, когато човек се раз-множава повече, отколкото са неговите възможнос-ти, работите му тръгват назад. (20/стр.39)

...Ако злото имаше по-голяма сила, човек не мо-жеше да се роди. Няма абсолютно лош човек в света. Ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години. Тъй щото, злото в све-та е осъдено на смърт. (3/стр.34)

Като говорим за петте свята – физически, чувст-вен, умствен, причинен и Божествен, хората се спи-рат пред причинния и Божествения – тях не поз-нават... Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може чо-век да прави зло на другите освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не мо-гат да правят. Направят ли добро на някого, добро-то пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи, в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора.

(28/стр.272, 273)

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че ни-кой на никого не може да причини зло или добро освен той сам на себе си. (28/стр.280)

Следователно речете ли да се оплаквате, че ня-кой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от нисшите светове – физическия, аст-ралния или умствения. Престанете ли да се оплаква-те от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. Там всеки човек сам може да си причини някак-во зло, там всичко е неуязвимо.

(28/стр.281)

Наистина няма по-велико нещо за човека от то-ва, да познае Христа, да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могат да правят зло. Съзнае ли това, той е свободен, щастлив човек. Такива са всич-ки хора, които прилагат законите на Божествения свят. (28/стр.282)

Доброто дава възможност на човека да реализи-ра благата, които му се падат да получи, а злото ги от-нема. (28/стр.293)

Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разби-рането на човека. Ако знае изкуството да живее пра-вилно, човек е вън от влиянието на злото. (28/стр.293)

Срещнете ли злото, поздравете го, без да се раз-говаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с коя-то могат да се борят само велики, напреднали съ-щества. (38/стр.308, 309)

Злото не се крие даже и в самите хора. Ние, хо-рата, само проявяваме злото. По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-въз-вишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. (19/стр.460)

Страданията

...Хората търсят живот без страдания. Това е не-възможно. Ако някой мисли, че има такава възмож-ност, нека даде свой модел за създаване на нов свят.

(26/стр.336)

Привилегия е за човека да страда. Чрез страда-нията той придобива права на гражданство. Не ми-не ли през страдания, човек не може да стане граж-данин на Царството Божие. (20/стр.141)

Не е ли минал през науката на страданията, чо-век не може да се ползва от благата на духовния свят.

(20/стр.141)

Мислите ли, че можете да минете без страдания, вие сте на крив път. Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. (26/стр.302)

В страданията си човек изучава много езици – на сиромашията, на болестите, на невежеството и т.н. Добре е човек да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-големи възможности се отк-риват пред него. (26/стр.255)

Без страдания човек нищо не може да постигне.

(21/стр.117)

Съвременните хора постоянно говорят за стра-данията си и се запитват не може ли да живеят без страдания. Без страдания не може. Страданието е проб-ният камък на Любовта. Чрез страданието се опитва Любовта на човека. (26/стр.265)

Колкото повече човек страда и по-разумно носи страданията си, толкова и Любовта му е по-голяма. Без страдание Любовта не може да се прояви.

(26/стр.265)

Мнозина искат да бъдат като Христа, да ги почи-тат и славят, но не искат да минат през Неговите стра-дания. Това е невъзможно. Искаш ли да бъдеш като Христа, ще приемеш Неговия кръст. (20/стр.224)

В бъдеще, когато минете през страданията на Иова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота... Ако не минете през този изпит и не го из-държите, не можете да се доберете до тайните на Би-тието. (34/стр.290)

Който не страда, не може да бъде наследник на благата в живота. (37/стр.207)

Не, живот без страдания не може. Страданията са необходимо благо за живота на Земята. Чрез стра-данията хората изкупват прегрешенията си. Стра-данията са необходими още и като условие за повди-гане и развитие на човечеството. (39/стр.158)

Казвате: „Не може ли човек да се смекчи, да из-прави характера си без страдания?“. При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явя-ват като спомагателни средства при възпитанието. Мъч-но се възпитава човек. (41/стр.166)

Каквото и да правите, никой не може да избегне страданията. Като знаете това, не трябва да се обез-сърчавате. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви, и то пеш, без никакви пре-возни средства. И да ви помогне някой, пак на вас предстои минаването на този път. (41/стр.49)

Както и да ви се помогне, никой не може да влезе в дълбочината на страданията ви. Затова именно ня-кой се оплаква, че хората не влизат в положението му. Защо ще влязат, да се удавят ли? Достатъчно е, ако някой ви подаде ръката си, но да изисквате за-едно с вас да влезе в дълбочините на морето, това не е право. (41/стр.49)

Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запаз-ва от лошите външни условия. Затворът, ограничител-ните условия са страдания, без които животът на Земята е невъзможен. (28/стр.92, 93)

Помнете: Няма живо същество на Земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да поне-се. (41/стр.50)

Двама парализирани лежали в болницата 20 го-дини. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Остави-ли ги в една стая. И те си казали: „20 години сме тук и тук ще си останем“. Това било малко градче в пла-нината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя, като бягала, влязла в болницата, влязла в тази стая. Те, като я видели, че влиза тази боа, из-веднъж се намерили отвън. И казали: „Благодарим, че влезе [тази] голяма боа! И вървим вече здрави!“. Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило желание, че могат да излязат вън, и излезли. Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: „Това не мога, онова не мога“. Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло.

(27/стр.68)

И тъй, страданията крият в себе си възможности за човека. Докато не е използвал и разбрал възмож-ностите в себе си, човек страда. Щом ги използва и разбере, страданията му се превръщат в радост.

(30/стр.341)

Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове.

(21/стр.120)

...Радостите и страданията на човека се компен-сират правилно, но не могат да се избегнат. Те са не-обходими условия в развитието на човека.

(20/стр.311)

След всяко страдание има възможност да се по-дигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се ро-ди желание да се върнете назад. (16/лек.29: стр.20)

Големи и много са страданията на хората, но ти не си отговорен за тях. Ти си отговорен за своите стра-дания и всеки момент можеш да ги премахнеш.

– Как ще ги премахна?

– Като внесеш Божията Любов в своя ум, в сво-ето сърце и в силата си. (44/стр.129)

Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат именно тази цел: да подигнат човека, да събу-дят в него възвишени мисли и чувства. (34/стр.16)

Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане... Пътят на страда-нията е път, който води към Бога. (43/стр.19)

Колкото повече е страдал човек, толкова по-цен-ни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните ка-мъни лесно са станали такива? През големи стра-дания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. (41/стр.5)

Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съм за тях. Аз поддържам страданията дотолкова, доколкото човек може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? На героя. На малодушния не дават никакви страдания... (39/стр.209, 210)

Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишат от известни блага и възмож-ности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. Човек трябва да има силна вяра, която и при най-големи страдания да не се разколебава. (28/стр.229)

Когато страдаш, Небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходи-телно, като на човек, който не може да работи. Сле-дователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страда-ния, съжалявай за това. (42/стр.72)

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и пра-ва мисъл без никаква съблазън, без никакво петно.

(20/стр.84)

Радост и скръб

...Докато не мине през радости и скърби, човек не може да се подигне. Само чрез скърбите и радос-тите той влиза в пътя на Мъдростта. (39/стр.120)

...Всеки се стреми към радостта. Обаче тя се раж-да от скръбта. Не можеш да се радваш, ако не си ми-нал през скръбта. (37/стр.245)

Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. (20/стр.291)

Каква е разликата между радостта и скръбта? В скръбта се добива винаги по-голяма мекота. В ра-достта човек по-лесно става егоист. В скръбта има по-малка възможност да бъде егоист. В скръбта вли-за по-лесно в положението на другите хора...

(5/стр.593)

...Знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо за вас. Оная радост, която носи една възмож-ност вътре в тебе, дръжте я и оная скръб, която но-си известно благо, дръжте я. Но оная радост и оная скръб, които не носят блага, пазете се от тях.

(13/стр.37)

Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае защо скърби или защо се радва. Скърбите и радос-тите в живота на човека имат смисъл само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие човек да съзнава защо скърби и защо се рад-ва. (43/стр.69, 70)

„Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете:

– Възможно ли е?

– Възможно е.

– След колко хиляди години?

– Никакви хиляди години! Сега, днес започва та-зи радост! (19/стр.251)

Сиромашия и богатство

...Трябва да отправите погледа си към Природата да видите какво тя е вложила в идеята за сиромаши-ята и богатството. В сиромашията тя е вложила мощ-на, велика сила за постигане на нещо. Следователно сиромахът има възможности в себе си да работи, да се стреми към известни постижения. Той разполага с голяма енергия в себе си, която може да вложи в работа... Като не разбира богатството, което Приро-дата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплак-ва... (29/стр.378)

Богатият има задача да стане разумен, а сиро-махът има задача да стане добър... И тъй, сиромаши-ята и богатството са възможности за постигане на не-що, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва.

(29/стр.384)

Тъй щото, крайното добро в света седи в край-ната сиромашия, а човек не може да стане добър, до-като не осиромашее съвършено, докато не опита край-ната сиромашия. След това той може да бъде добър.

(23/лек.2: стр.7)

Бедният човек, който всеки може да го подритва, има възможност да влезе в Небето. (16/лек.17: стр.19)

Вие искате да бъдете например богат, силен, учен. Силата е плътност, богатството е плътност. Бога-тият човек слиза надолу. Богатият човек не може да наследи Царството Божие. То е невъзможно. Царс-твото Божие е нагоре, над него. Той трябва да бъде много лек, като перушина, за да влезе в Царството Божие, а пък той е тежък. Казва той: „Не може ли, като дам, да вляза в Царството Божие?“. Като даде всич-кото си богатство, той тогава ще олекне.

(6/стр.60)

Ти не можеш да отидеш при Бога, понеже си бо-гат, понеже си свързан. На двама господари не може да се служи. Ти казваш: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не ми буташ.“ (27/стр.317)