Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху жит-ното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, пог-ребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание... На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възмож-ност да расте. Това може да го проверите.

(25/стр.36, 37)

Аз искам от всички ви да се освободите от ми-сълта, че някои неща ги знаете. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот.

(25/стр.12)

В окултната школа

Като ученици, вие трябва да работите според ме-тодите на окултните, на мистичните школи. Тия ме-тоди са взети от разумната Природа. Само чрез тях човек може да се справи с противоречията на своя живот. (28/стр.134)

Първото нещо: всинца вие трябва да се стремите да бъдете доволни от себе си вътрешно, че имате въз-можност да прилагате принципите на тази велика школа. Аз говоря за вашето вътрешно разбиране. Не е важно какво мислят отвън за вас, но трябва вие са-ми да сте доволни... (23/лек.27: стр.28)

Сега в школата, както и във всички окултни шко-ли, се проповядва един чист и свят живот, който мо-же да се постигне чрез усилие на човека.

(16/лек.4: стр.13)

И тъй, в тази окултна школа най-първо вие тряб-ва да имате стремеж, импулс, за да дадете на Божес-твеното да се прояви във вас... (16/лек.5: стр.17)

Трябва да знаете, че като ученици, всичко, как-вото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програ-ма има вътре в школата, която се спазва най-строго.

(16/лек.8: стр.14, 15)

В школата има закони само за доброто. Който греши и прави зло, ще се намери вън от школата... Който иска да живее в Божествения свят, той може да живее само в закона на доброто. (17/стр.79, 80)

Ние не можем да си играем със законите, които Бог е вложил в този свят, в тази велика школа, пред лицето на всички тия разумни същества... Не може да престъпим границите на тия закони!

(16/лек.4: стр.9)

И тъй, възможността да напредвате в окултната школа, зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не.

(25/стр.37)

Сега първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не ста-нете като малките деца, не може да влезете в Цар-ството Божие“. Аз превеждам: Ако не заемете поло-жението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази ве-лика разумна окултна школа. (25/стр.25, 26)

Положението, в което се намирате в даден мо-мент, когато поддържате известна идея, може да бъ-де подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-пър-во трябва да определите откъде се дирижират идеи-те, които имате и които ви вълнуват. (25/стр.23)

Питам: Кое е онова, което вие трябва да учите сега? Лесните работи ли? Не, в сегашните окултни школи много ученици се заблуждават, като казват, че еди-какво си е невъзможно. (13/стр.401)

Учение на опити

Казва се за нас, че сме мистици. Това мнение не ни радва. Ние не сме духовни фразеолози, ние сме хора на реалните истини, на опита. Ние правим та-кива опити, които имат видими резултати, както опи-та на градинаря, на художника и на музиканта. Все-ки може да направи един малък опит. (17/стр.60)

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете какво можете да направите и какво не можете – ще знаете докъде сте дошли в своето развитие. (21/стр.39)

Сега и вие, като ученици, правете опити да ви-дите какво можете да постигнете. Ако не правите опи-ти, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. (28/стр.37)

Ще кажете: „Господи, много слаб съм по матема-тика, не мога да смятам, не мога да разсъждавам, искам да ми дадеш способността да разбирам и ре-шавам тия трудни за мен задачи“. Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление. Ще кажете: „Дали наистина може да се пробуди тази способност в мен?“. Може, опитайте. Или пък може да не ви се отдава пеенето. Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко да пеете. Не можете да свирите. Пак се помолете на Бога. По този начин ще се събудят у вас всички дар-би. (23/лек.25: стр.21)

Едно правило искам да приложите. Цяла една сед-мица няма да четете вестници. Ще направим този опит, няма да си играем. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дреб-навости... Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никак-ва погрешка няма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото няма да говорите. Само ху-бави книги може да четете... За цяла седмица може да бъдете последователни, да направите този опит. Ние говорим за неща, които са възможни.

(16/лек.31: стр.19, 20)

И тъй, докато е на Земята, човек непреривно тряб-ва да работи, да прави опити. Правете опити с вре-мето, когато е облачно и ветровито, да видите може-те ли да го подобрите... Ако искате да разберете има_ те ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъ-ти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден“. Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи облаците ще се разнесат и вятърът ще преста-не. Нямате ли мекота, вместо да се подобри, времето още повече ще се развали. (21/стр.38, 39)

Когато се говори за философия, за християнство, за окултизъм, подразбираме духовния свят. Когато се говори за обикновени неща, ние сме във физи-ческия свят, дето се правят опити. – Не може ли без опити? – Не може. Физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той вли-за и излиза свободно и в духовния свят. (40/стр.130)

Искате ли да се подмладите, направете следния опит. Ако сте човек на 50 – 60 годишна възраст, вся-ка вечер, като си лягате, кажете в себе си, че утре ще бъдете с пет години по-млад, отколкото сте днес. Пра-вете този опит цяла седмица. Ако сте успели да вло-жите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на сед-мицата наистина ще бъдете с пет години по-млад. Така правете няколко седмици наред, докато толко-ва се подмладите, че стигнете до 25-годишна възраст. – Възможно ли е това? – За онзи, който вярва, въз-можно е; за онзи, който не вярва, не е възможно. – Ама аз не вярвам. – Щом не вярваш в това, нап-рави нещо друго, в което вярваш. (21/стр.343)

Опити се изискват... Щом е опитал нещата, човек може вече да вярва. Без опити никаква вяра не може да съществува. Щом е опитал нещата, човек може да вярва и на хора с по-големи опитности от своите.

(39/стр.183)

Един брат ми казваше:

– Учителю, не мога да издържам да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става.

– Направи опит да видиш можеш ли да издър-жиш.

Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. (42/стр.239)

Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани само когато се опитат.

(41/стр.347)

Това, което не разбираш, значи никога не си го опитал. Това, което никога не си го опитал, не можеш да говориш за него, но това, което веднъж си опитал, можеш да говориш за него. (13/стр.10)

Каквото е отношението между силата и човеш-кия организъм, такова е и между духа и мъдростта. Едното без другото не могат да се проявят.

– Вярно ли е това сравнение?

– Опитайте и сами ще се убедите. Всеки човек има възможност сам да изпитва и проверява нещата.

(40/стр.127)

...Може да правите опити. Сто опити може да нап-равите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува. (19/стр.216)

Правете малки опити в доброто, за да опитате силата и възможностите, които се крият в него.

(37/стр.243)

Някой казва: „Че как е възможно човек да обича всички?“. Но това е една възможност, едно предпо-ложение, което трябва да опиташ. Трябва да го опи-таш. За онзи, който не го е опитал, е невъзможно, но [за] който го е опитал, е възможно. (7/стр.60)

Всеки от вас най-първо да внесе Царството Бо-жие в себе си. Внесе ли го в себе си, ще го внесе и в околните. Ще кажете:

– Възможно ли е?

– Опитайте! (23/лек.9: стр.29)

Та казвам: Заради Любовта на Господа почнете да работите така през тази година... 365 хубави мис-ли трябва да приемете, 365 хубави чувства трябва да приемете и 365 хубави постъпки трябва да напра-вите. Това непременно да направите. Това е възмож-но. Тези мисли, чувства и постъпки ще ги отбележите в една Свещена книга! И ще напишете на книгата такова заглавие: „Моят пръв опит да постигна и раз-бера Божествената Любов“. (7/стр.255)

Ще направим един опит, ще призовем този Жи-вия Господ, Който идва сега в света. Ще направим един велик опит да видим може ли светът да се поп-рави с Любов, или не. Може! (19/стр.403, 404)

Окултни закони

Ти имаш възможност всеки ден да проверяваш законите. (33/стр.278)

В Природата съществува един велик закон на равновесие. Човек не може да придобие и най-мал-кото благо, ако не даде за него нещо съответно на неговата стойност. Ако не пожертвате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, Природата никога няма да ви накичи с тия венци. (39/стр.9)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а законът говори: Вие можете да измените вашия жи-вот, у вас има сили. Вие сами можете да измените ва-шия живот към добро, към Бога. (16/лек.8: стр.17)

В Природата всякога има приливи и отливи... Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг. Това е пак закон.

(16/лек.25: стр.33, 34)

Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. (34/стр.285)

...Обръщайте внимание както върху една добро-детел, тъй и върху една погрешка. Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да из-лезе на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. (8/стр.166)

...Ще дойде вашата Ева да ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опит-ността на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете от него... Съществува следният закон: Човек никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил. По друг начин, при друга обста-новка, при други условия тази погрешка може да се повтори, но при същите условия е невъзможно да се направи. (29/стр.95)

Закон е: Човек не може едновременно да бъде оби-чан от света и от Бога. Ако светът го обича, Невиди-мият свят няма да се интересува от него; ако Не-видимият свят се интересува от него, светът ще го ненавижда. (35/стр.74)

Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи, просветени-ят човек, светията може да направи много големи грешки, когато грешникът не може да направи го-леми грешки, Природата не му е позволила да прави такива. (23/лек.15: стр.8)

Вие сте недоволни, не искате да остарявате. За-кон е: Не можеш да се подмладиш, ако не остарееш... Вие искате да се подмладявате, а не искате да оста-рявате. Това е невъзможно. Старостта е възможност за подмладяване. Тя крие в себе си Божественото бла-го – младостта. (15/стр.21, 22)

В астрологията не може да има безразборност в ражданията, има определени закони за възможнос-тите на ражданията. (23/лек.5: стр.36, 37)

Сега по някой път ние мислим, че можем да спа-сим човека. Не можем. По някой път ние мислим, че можем да развратим човека. И това е невъзмож-но. Всеки човек сам се развращава. И обществото за това не е отговорно. Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие. Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога. Вие сами можете да го извратите. Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл; аз не мо-га да я покваря. Тъй седи великият Божествен закон.

(19/стр.215)

Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те на-пущат този закон и затова се явяват всички страда-ния. (19/стр.470)

...Имаме двама приятели, които се разделят. За-що? Защото невъзможно е двама души да се обичат едновременно. Любовта е положителна сила. Ако два-мата едновременно се обичат, те ще се отблъснат. Този закон съществува навсякъде в Природата: кога-то две положителни сили се срещнат, те веднага ще се отблъснат. (29/стр.281)

Невъзможно е двама души едновременно да се обичат. Ако такива двама души се срещнат, между тях веднага ще се явят противоречия, недоразуме-ния, които ще ги разделят. Детето отговаря ли на лю-бовта на майка си? Ни най-малко. Майката го мил-ва, гали, облива го с любовта си, а то по цели дни плаче, не подозира даже с каква любов, с какви грижи е окръжено. Майката е силна, а детето – слабо. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, тогава майката става слаба, а синът – силен. Тя е без-помощна, иска любовта на сина или на дъщеря си. И ако синът или дъщерята са добри, те ще дадат от своята любов и на майка си.

И тъй, когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът в Природата. (29/стр.281, 282)

Ученикът

Днес всички се тревожат как ще прекарат живо-та си, как да се справят със сиромашията си и т.н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всич-ко може да преодолее. (43/стр.230)

...Ако ние сме ученици, ние ще извършим на Зе-мята туй, което никой не може да извърши.

(2/стр.479)

Като ученици, вие се стремите към знание. Пра-во е това. Но за да придобиете знание, трябва да има-те Божието съдействие на своя страна. Това пък е въз-можно само при силен стремеж към Истината.

(32/стр.40)

Ученикът трябва да размишлява по въпроса по кой начин може да придобие известни възможнос-ти. (36/стр.155)

Има методи, общи за всинца ви, но има и спе-циални методи за всеки едного. Ученикът трябва да разработва специален метод за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъ-дете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да въз-питате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпи-тате себе си. (23/лек.16: стр.16, 17)

Като ученици, вие трябва да правите усилия да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете.

– Ама Бог е милостив, ще ни помогне.

– Ученикът не трябва да очаква на Божията ми-лост. Той не трябва да злоупотребява с милостта на Бога. Щом е ученик, човек трябва сам да работи, да разчита на своите сили. (38/стр.257)

Нищо да не ви смущава... Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата?“. Ученикът, който иска да учи, всякога може. (25/стр.40)

За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. (37/стр.9)

Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е нес-пособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да напра-ви нещо. Всеки може да направи нещо поне колко-то цветето. (22/стр.184)

Сега, като ученици, от вас се иска работа. За все-ки даден случай вие трябва да направите нещо, кол-кото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо.

(36/стр.33)

Учителят дава на ученика задача да направи ед-но добро. Ученикът започва да се оправдава, че не мо-же да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от уче-ника. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живял другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За доброто няма никакво из-винение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично. (22/стр.167)

Когато Учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Ня-кои искат Учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици, без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. (30/стр.62, 63)

Всеки Учител... се интересува от ученика си до-толкова, доколкото той е работлив и способен. Учи-телят не може да работи за неспособния и мързелив ученик. (20/стр.289)

Отвлечен ли е умът му, занимава ли се със стра-нични мисли, ученикът не може да се ползва от зна-нието, което му се предава. Той напразно посещава училището. (30/стр.132)

...Като ученици, имайте предвид, че ученикът не може да се учи при Учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в Учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опит-ва нещата. Реалното всякога се опитва. (21/стр.103)

...Думите ви да бъдат думи съграждащи, думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Доб-родетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят жи-вот. Така трябва да бъде и между млади, и между ста-ри. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не можете да имате Божественото бла-говоление, ученици не може да бъдете и никакво зна-ние не може да имате. (23/лек.2: стр.39, 40)

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките от Божествените. Като различавате тия не-ща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. (20/стр.86)

Невъзможно е ученик да бъде поставен на мяс-то, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. (22/стр.102)

Определено е строго математически какво коли-чество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свър-зано с известно количество енергия. В това отноше-ние Природата държи точна сметка за енергията, ко-ято изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напущат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за раз-витие. (22/стр.204)

...Природата е строга към ученика... Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които Природата е вложила в него. (38/стр.276)

Учителят

Учителят решава трудните задачи на ученика. Ако не е Учителят, сам ученикът нищо не може да нап-рави. Заблуждение е да се мисли, че може без Учи-тел. (31/стр.30)

Казвате: „Тази задача е мъчна, не можем да я решим“. Мъчната задача за ученика е лесна за Учи-теля. Дават известни упражнения на ученика да ги изсвири или изпее, но той не може. Оттук погледне, оттам погледне, виждат му се мъчни – не може да ги изпълни. Учителят само веднъж ги погледне и вед-нага ги изпълни. Ученикът се чуди на Учителя, а Учи-телят на ученика. Невъзможното за ученика е въз-можно за Учителя. (15/стр.81)

Казвам: Аз проповядвам една наука, която може да се приложи. (19/стр.507)

...Мнозина се запитват истината ли говоря и как-ви са намеренията ми, т.е. дали нямам някаква задна цел. Моята задна цел е да запаля своята свещ да че-тете на нейната светлина. От дядо ви е останала ед-на книга в наследство, но не можете да я четете – ня-мате светлина. Отваряте и затваряте тази книга, пи_ пате листата , но не можете да я четете. Дохождам аз, запалвам свещта си и казвам:

– Четете сега книгата. Може ли да четете?

– Можем.

Ако моята свещ ви дава възможност да четете кни-гата и да я разбирате, светлината ми е истинска.

(17/стр.7)

Казваш: „Искам да зная една от тайните на жи-вота“. Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с който да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен.

(34/стр.185)

Някой път аз говоря с живата Природа. Казвате: „Как може човек да говори с живата Природа?“. Как може? Ами аз, като зная езика на българина, не мо-га ли да говоря с него? Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарям с него? Мога. Така също мога да се разговарям с животните, така мога да се разговарям и с растения-та. Всеки си има език. (19/стр.248)

Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го нап-равил. (2/стр.408)

За онзи, който се движи с бързината на свет-лината, никаква мъчнотия не съществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мъчнотия да отиде до Слънце-то и вечерта, като се върне, да разкаже на близките си какво има там, какво представя Слънцето. В про-дължение на осем минути аз мога да придобия тол-кова знания за Слънцето, колкото ученият ще при-добие за хиляди години. (31/стр.179)

Ако минете по моя път, ще имате ясна предста-ва за живота. Но това е невъзможно. Пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия. Който мине по този път, ще се стопи.

– Какво да правим тогава?

– Ще вървите по своя път бавно, но сигурно.

(34/стр.99)

Когато виждам нещата, аз съдя за възможности-те, които се крият в тях. А възможностите се опре-делят от степента на човешкото развитие.

(2/стр.423)

Според светлината, която имам, аз съдя за въз-можностите. Като предскажа нещо, аз зная колко възможности има за сбъдването му и колко изклю-чения. Аз зная, че в предсказанията ми има най-мал-ко 10 на сто изключения. Някъде има 15, 20, 30, 40, 50 на сто изключения, но от 50 надолу не слизам.

(2/стр.423, 424)

...Думите „Учителю Благи“... Тези думи са ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от веко-ве насам. (45/стр.16)

Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю Благи!“. Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю Благи!“. Изучавате астрология, кажете: „Учителю Благи“. Как-вото искате да изучавате, всякога казвайте: „Учителю Благи“. Тези думи са метод, с който човек може пра-вилно да работи. (45/стр.27)

VII. БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ

ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И НЕВЪЗМОЖНОСТИТЕ

1. Основи на живота

Любов, Мъдрост и Истина

Какво трябва да прави човек, за да даде възмож-ност на личността на добродетелите да се прояви в него? Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. (21/стр.86)

Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава законите, по които може да се живее свободно, разумно, с всички възможности на великия живот. Мъдростта е носителка на Божес-твената светлина, която създава най-благоприятни ус-ловия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Това са три велики свята, които съдържат всички възможности на Веч-ността. (24/стр.68)

Любовта, първата възможност в света, представя земята. Така я приемам аз. Светлината представя Мъд-ростта. Имате, значи, две възможности, с които раз-полагате – земя и светлина. Взимам житно зрънце или ябълчна семка и ги посаждам в земята. Както се-мето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без Любов и Мъдрост. (17/стр.48)

И тъй, първо се проявява Любовта, която носи живота. После иде Мъдростта, която носи знание и светлина. Трета се проявява Истината, която създа-ва в човека велик подтик към свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път. (43/стр.212, 213)

Ти ще бъдеш истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Лю-бов. Туй трябва да изпълва твоята душа!

– Ама как трябва да бъда мъдър?

– Тъй както Бог е мъдър.

– Ама как трябва да бъда любящ?

– Тъй както Бог е любящ.

– Ама как трябва да бъда истинолюбив?

– Тъй както Бог е истинолюбив.

– Ама може ли?

– Може. (19/стр.512)

И тъй, за да постигнете това, което душата ви же-лае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, Мъдростта, Истината са възможности. Чис-тотата, знанието, светлината, свободата са възмож-ности. (21/стр.39)

Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а Любовта – за младите. (21/стр.39)

Живот без Любов не може да съществува. Знание и светлина без Мъдрост не могат да се проявят. Сво-бода без Истина не може да има. (21/стр.47)

Първата банка, която може да кредитира чове-ка, да му даде живот, това е Божествената Любов. Втората банка, която може да даде знание и светли-на на човека, това е Божествената Мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на чо-века, това е Божествената Истина. (21/стр.47)

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не мо-жете да издържате на ограниченията, които сво-бодата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.

(21/стр.405)

Любовта подкрепя живота, а Истината дава въз-можност на живота да се прояви. Ако човек не е придобил Истината в себе си, животът и Мъдростта в него не могат да се проявят. (21/стр.327)

Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не зна-чи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще про-никне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я из-ползва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. (24/стр.4)

Вие сте изпратени на Земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободи-те. Щом придобиете това за себе си, ще работите и за ближните си да укрепите вярата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постиг-нете по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

(21/стр.387)

Доброто

Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. (20/стр.282)

Само по себе си доброто е сила. Който притежа-ва тази сила, той е силен човек. Поставите ли добро-то като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е ка-зано: „Побеждавайте злото чрез доброто“. (41/стр.420)

Единственото нещо, което може да направи чо-века силен и мощен като божество, е законът на доб-рото. Като говоря за доброто, аз разбирам онази ос-нова на живота, върху която може да се гради.

(31/стр.218)

Ние казваме: Любовта ражда доброто. От това добро пък, от благото на Любовта се подкрепя жи-вотът. Само доброто може да подкрепи живота. Ко-гато доброто изчезне от света, смъртта иде на негово място и тогава Земята се покрива само с кости.

(23/лек.5: стр.7)

Който носи доброто в себе си и го проявява, той може да бъде и баща, и майка, и учител, и пропо-ведник, и съдия, и адвокат – всичко може да бъде.

(37/стр.144)

Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. (20/стр.295)

Та казвам: Ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само доб-рият човек може да има знания. (23/лек.2: стр.20)

Та затова казвам: Доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения. Работете с доброто. Гледай това добро да го придо-биеш, за да имаш постижения на онзи идеал, който имате. Доброто е най-разумното в света. То ще ви покаже пътя на вашите постижения. (13/стр.100)

Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всич-ко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос. (1/стр.420)

Человек не трябва да се стреми да бъде добър, а да казва: „Аз съм добър и мога да любя хората и да правя добро“. (25/стр.107)

Човек... за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на Земята, което не може да бъде добро.

(20/стр.285)

Доброто в човека... е Божествено свойство, вло-жено от разумната Природа. Съзнае ли това качест-во в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевремен-но поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не раз-съждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да е произлязъл от Бога. (20/стр.284)

За да използва живота си разумно, всеки ден чо-век трябва да прави поне по едно малко добро. Къ-дето и да е, при каквито условия и да се намира, чо_ век има възможност да направи поне едно микрос-копическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. (21/стр.302, 303)

Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. (21/стр.303)

Доброто е в Бога. Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога. (20/стр.183)

Някой казва: „Аз не съм готов, не мога да му прос-тя“. Друг казва: „Аз ще му простя“. Защо вторият прощава? Защото той се приближава към Бога. Сле-дователно ние можем да употребим доброто само ко-гато се движим към Бога. Щом се отдалечаваме от Бога, невъзможно ни е да правим добро.

(16/лек.15: стр.18, 19)

Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си – от своя ум, от своето сър-це, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. (38/стр.251)

Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който мога да направя това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите усло-вия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първи-ят човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. (23/лек.14: стр.18)

...Доброто, което е вложено в живота, никой не мо-же да го отнеме. (20/стр.275)

Божественото

Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. (32/стр.92)

Когато Божественото посети човека, от този мо-мент той вече може да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. (35/стр.132)

Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. (26/стр.226)

Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият вели-ки и благородни желания. (30/стр.160, 161)

Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тези условия, то не може да се прояви. Хиляди го-дини могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни усло-вия да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. (26/стр.190)

Прегрешенията, които ние правим, те не са вло-жени от Бога, те са посторонни* работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Бо-жественото, всякога живота си можем да го попра-вим, няма нещо невъзможно. (5/стр.554)

Вие знаете само да се произнасяте, че еди-кой си човек е невежа, слаб или сиромах, без да се замис-ляте дълбоко върху нещата. Един ден невежият ще стане учен, слабият – силен, сиромахът – богат... Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, ко-ито се крият у човека. Във възможностите е Божес-твеното у човека. (10/стр.42)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божестве-ното, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. Ако човек мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път. (20/стр.153)

Искате ли да проявите Божественото в себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден... Ако не приложите Божественото в своя първичен произход, нищо не можете да постигнете. (20/стр.219)

...Иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оп-рави. (38/стр.66)

...Възможно е да дойде ден, когато страданията на човека напълно да изчезнат. Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връх над човешко-то. При това положение и да дойде някакво страда-ние, то ще представя за него едно гимнастическо уп-ражнение. Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може да заповядва на страданието да излезе вън.

(11/стр.135)

Може ли земеделецът да сее жито на песъчлива почва и да очаква резултати? Не може. На същото ос-нование невъзможно е Божественото да прониква в едно жестоко, твърдо сърце. Мекото разумно сърце е добрата почва, върху която Божественото семе тряб-ва да падне и да даде едно 30, друго 60 и трето 100 зърна. (26/стр.132, 133)

Когато дойде Йосиф да се изкушава от тази еги-петска господарка... Тя му казваше: „Ти си един бе-ден евреин, дошъл тук“. Тази дама беше високопос-тавена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път...“ Бо_ жественото в Йосифа казва: „Тук съм един слуга. Гос-подарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря“... Под думата „жена“ аз раз-бирам в дадения случай друго – това са онези лъж-ливи възможности, от които мислиш да станеш не-що. И възможностите, и условията имат някакъв сми_ съл, но не са те, които правят човека щастлив, а Бо-жественото. Ако използваш условията и възможнос-тите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.

(27/стр.287, 288)

Уравновеси ли човек външните условия и вът-решните възможности, ще възприеме Божественото, което го ръководи в живота. Тогава животът има сми-съл вече, ти работиш с Божественото в света.

(27/стр.289)

Всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Бо-жествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките – отчасти. (22/стр.279)

Божественият свят

...Божественият свят. Той е свят на всички въз-можности. Свят на блаженство и на щастие. Всичко онова, за което ти си копнеел на Земята, нито във фи-зическия, нито в духовния свят не си могъл да го пос-тигнеш. Но в Божествения свят можеш да го постиг-неш. (6/стр.148)

Щастието произтича от това, че виждаш един свят, който е така уреден, че всичко, каквото искаш, може да го постигнеш там. Божественият свят е, кой-то носи щастие, понеже всичко, каквото искаш, се намира в този свят. (6/стр.147)

Туй, което изисква цял живот да се разреши по човешки, в Божествения свят мигновено може да се разреши. (7/стр.162)

Казано е в Писанието, че Любовта е плод на Ду-ха. Който се храни с плода на Духа, той може да се запознае с Божествения свят. (26/стр.235)

Без Любов, без Мъдрост, без Истина никой не мо-же да пристъпи в Божествения свят. (26/стр.371)

Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. (20/стр.187, 188)

Щом човек се пречисти и освободи от ограничи-телните условия на Земята, той може да предприе-ме едно пътешествие из Божествения свят... Обаче такова пътешествие може да направи само свобод-ният човек, който е завършил своето развитие на Зе-мята. (35/стр.186)

В Божествения свят само душата на човека мо-же да пътува. Всичко друго той оставя на Земята.

(35/стр.186)

На Земята всяко твърдение има и отрицание. Ако кажем, за пример, „мога“ за нещо, това говори, че има и друго, което не можеш. Речеш ли пък за не-що „не мога“, с това твърдиш, че го можеш и по друг начин. В Божествения свят „мога“ и „не мога“ имат съвсем друго значение. Докато имате Любов, „не мо-га“ значи: „не съм способен да върша зло“. То е като страж, който варди и казва: „Не можеш излезе през вратата, през която аз съм те пуснал“. А когато ре-чеш „мога“, значи: „мога да се жертвам за своите бра-тя и сестри“. „Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и каз-ва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“: „Не се излиза през вратата, през която си влязъл“. (25/стр.125)

2. Необходимост

Чистота

Кротост и смирение, както и стремеж към абсо-лютна чистота, това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка нап-ред. (25/стр.19)

Благородството, то е една дума – трябва да бъ-деш абсолютно чист. Сега вие ще дойдете да ми го-ворите: „Можем ли да бъдем чисти?“. Единственото стяжение на човека, това е неговата чистота. Цялата Вселена, самата Природа, Бог – това е неговата чис-тота. А нечистотата, това е нещо случайно. (19/стр.63)

Казвам: Христос иде! „Нека малко да се позабави, че да се очистим от греховете си.“ Казвам: Според Хрис-товото учение може да се очистим веднага.

(19/стр.353)

Докато не очисти съзнанието си от всички при-меси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. (20/стр.312)

Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. (26/стр.351)

Вяра

В Закона на вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички въз-можности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. (2/стр.640, 641)

Ти искаш да станеш гениален, ти искаш да ста-неш гений, ти искаш да станеш поет – ти можеш да станеш всичко, ако имаш една непреодолима вя-ра. (2/стр.469)

Какъв ще стане човек, това зависи от неговата вя-ра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. (40/стр.27)

С вяра човек всичко може да постигне. (28/стр.12)

...За да се ползва от благата на живота, човек тряб-ва да вярва непреривно. Казано е, че всичко е въз-можно за онзи, който вярва. (10/стр.18)

Какво нещо е вярата? Вярата е запалена свещ. А слабата вяра какво е? Тя е свещ, която постоянно се пали и изгасва. Нещо мъжделее, но не свети и в ра-бота не влиза. Вярата е запалена свещ – като я за-палиш, вървиш ясно. С вяра всичко е възможно.

(13/стр.194)

Вярата може да произлиза или от човешката лич-ност, или от човешката душа, обаче резултатите на тези два вида вяра са различни. Човек, на когото вя-рата произлиза от неговата личност, казва: „Това е възможно, онова е невъзможно“. Обаче за онзи, на когото вярата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо. При тази вяра не може да се разсъждава кое е възможно и кое невъзможно.

(39/стр.50)

Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. (36/стр.181)

Вяра и Любов гдето има, всичко може да се нап-рави и благослови. (25/стр.140)

В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Ису-са Христа и ще простиш на онези, които са ти съг-решили; повярвай в Господа Исуса Христа и ще въз-любиш онези, които не обичаш; повярвай в Господа Исуса Христа и сърцето ти ще бъде милостиво към страдущите; повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще служиш Нему...“. Повярвай, повярвай – нався-къде се казва това. С тази вяра всичко можеш да нап-равиш. Тя е една положителна вяра. (19/стр.378)

Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Лю-бов и вярва във всички нейни възможности.

(20/стр.134)

Казвате: „Че ние сме хора, които вече повярвахме“. В какво повярвахте? Вярвам в това, което мога в да-ден случай да направя. В него може да вярвам. Защо-то вярата е закон на най-малкия опит. Туй, което в даден случай можеш да направиш. (6/стр.250)

Вярата като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. (11/стр.184, 185)

Защо невежият не се спре пред учения с желание да чуе и разбере нещо от него, а трябва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влизате във връзка помежду си, дръжте положителни мисли в ума си и вярвайте на възможностите, с които сте надарени.

(41/стр.387, 388)

Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във въз-можностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. (37/стр.262)

Реалността е нещо, което постоянно присъства. Сега, ако се обърне този ключ, можем да прекъснем течението на електрическия ток и ще изгаснат лам-пите. Това не показва, че няма енергия. Но като за-въртим ключа, пак ще светнат. Вярата е само завър-тане на ключа. Вярата само дава възможност да се проявява реалността. (7/стр.69)

Вярата в света е следното: само да обърнеш онзи ключ, който ще даде възможност да дойде Божес-твената светлина. И като дойде тя, нещата наоколо ти ще станат ясни, защото без светлина нещата не са ясни. (7/стр.69)

Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всяко нещо, в което човек не вярва, нито може да го изучава, нито може да го направи. (28/стр.11)

Вярата е елемент, който поддържа горението... Без вяра животът не може да се поддържа. Престане ли горението, и животът изгасва. (38/стр.98, 99)

Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Как-ва е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинската вяра е тази, чрез ко-ято човек може да издържа и при най-големи мъчно_ тии и страдания. (38/стр.81)

Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъз-можни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. (30/стр.124)

Будност

...Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание да не се отклоняваме от него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие да има будно съзнание. (36/стр.136)

...Съзнанието на човека трябва да бъде абсолютно будно, да може предварително да разбере какво но-си всяка мисъл в себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли или приеме, преди още да е дос-тигнала до него. (36/стр.202)

Според мене човек има възможност да греши, но има възможност да живее добре, да не греши. Това зависи от усилията, които той прави, както и от буд-ността на неговото съзнание. (38/стр.257)

Всички съвременни хора се страхуват да не мине някой през тяхната граница да им причини някаква пакост, но трябва да знаят, че докато съзнанието им е будно, никой не може да мине... Щом заспят, всеки може да мине покрай тях и да им причини много злини и пакости. (39/стр.80)

...Ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. (38/стр.245)

Само онзи може да избегне страданията, който върви в живота си с отворени очи и с будно съзнание.

(28/стр.33)

...Ако имате будно съзнание, ще влезете в контакт с Разумното Възвишено съзнание, отдето можете да черпите живот и енергия. (42/стр.317)

Човек може да постигне всичко, каквото желае, но за това се изисква будност на съзнанието, съзна-телна работа върху себе си. (35/стр.122)

Светлина

Първият ден на живота подразбира деня на свет-лината, а той – възможности, условия за работа.

(43/стр.48)

Когато дойде светлината, ние започваме да мис-лим. Следователно светлината е... една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. (19/стр.4)

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. (22/стр.277)

Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от матери-ята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което само по себе си е тъмнина, не може да се раз-вива и затова очаква някаква бъдеща еволюция.

(43/стр.47)

...Човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина.

– Възможно ли е това?

– Както човек може да отваря и затваря про-зорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят.

(22/стр.297, 298)

Докато човек приема светлината само от вън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите раз-бирания. Приема ли светлина едновременно от вън и от вътре, човек никога не може да се обърка: ми-сълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбирания-та му – прави и положителни. (30/стр.151)

...За човека, който възприема Божествената свет-лина, невъзможните неща стават възможни. За него възможностите се увеличават всеки ден. (15/стр.110)

Когато дойде тази Божествена светлина, ти мо-жеш да минеш по косъм и да не паднеш. (27/стр.156)

Знание

Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стре-мите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръб-та в радост, недоволството в доволство, невежество-то в знание. (45/стр.32)

Някой казва: „Без знание може“. Не може без знание. Само тогава човек може да каже, че и без знание ще живее, когато не разбира къде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо в живота, колкото винтът в часовника. Ако знаете къде да поставите винта, часовникът ви ще върви. (20/стр.235)

Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. Науката е средство, чрез което човек придобива вътрешно знание. С това знание именно той може да подобри живота си. (20/стр.49)

Знанието е проява, качество на съзнанието... Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната Природа и може да изкарва от тях нещо реално, с което да подобри своето по-ложение. Знае онзи човек, който може да запази сво-ето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята ду-ша, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си. (24/стр.77)

Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъч-нотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш зна-ния. (34/стр.185)

Тъй щото истинското знание е онова, което мо-же да измени състоянието ти, да повдигне духа ти.

(42/стр.178)

Със знанието си ти можеш и да се лекуваш. Бо-лен си. Концентрирай ума си и ще се излекуваш.

(42/стр.178)

Знанието не може да се придобие, ако не дойде Любовта... (26/стр.105)

Знанието иде от разумни същества. Колкото по-възвишено е знанието, към което човек се стреми, тол-кова от по-високи светове иде. Ако е готов за това зна-ние, човек може да проникне в тия светове; ако не е готов, с години може да обикаля световете, но вът-ре няма да влезе. (28/стр.337)

Дълбоки знания има, които не могат още да се дават на хората. Те не са готови за тия знания. Защо? Тези знания могат да възгордеят или да обезсърчат човека, ако той не е готов за тях. Ето защо съвремен-ните хора знаят само отчасти нещата. Това не трябва да ги обижда, нито обезсърчава. Човек не може да знае всичко. (39/стр.20)

...Ако човек знае законите, които управляват жи-вота, той може да предизвика онова истинско зна-ние, дълбоко скрито в него. Ако не знае законите, той може да предизвика най-голямото зло в себе си.

(31/стр.205)

Със своето знание човек може да си отвори път или към щастието, или към нещастието.

(44/стр.298, 299)

Защо човек не прилага знанието си на всяко вре-ме? Като се движи между хората, той има възмож-ност да вложи в обръщение знанието си, да спечели нещо, та като стигне дълбока старост, да не съжалява, че не се е ползвал от богатството си. (41/стр.311)

Разумност

Казвате: „Да живеем добре!“. Само разумният чо-век, който разбира законите на живота и на При-родата, може да живее добре. (43/стр.15)

Кое е силно в човека? Силно е разумното начало в човека, защото може да реализира копнежите на човешката душа... (39/стр.77)

В старите хора можем да търсим мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по ня-кой път в старите хора, по някой път в младите. Лю-бовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! (19/стр.167)

...Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. (19/стр.167)

В света никой не може да образува движение, ако няма разумност в себе си; движение вън от разум-ността не може да съществува. Дето има разумност, има движение – то е качество на разумността.

(14/стр.217)

...И по това се различават всички разумни души. Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи. Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира. По туй са те особени. А сега всички казват: „Ние сме едно“. Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да го-ворим, че в света всички сме едно. (19/стр.214)

Като се обезсърчите, вие казвате: „Нищо не мо-жем да направим“. Не, това не е право. Разумните хо-ра всичко могат да направят. (35/стр.129)

Когато едно желание ви дава възможност да раз-съждавате, то е разумно. Не можете ли да разсъж-давате, желанието ви е неразумно. (9/стр.390)

Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реали-зирате желанието си. Разумното същество има пред-вид доброто на човека, а неразумното – неговото зло и нещастие. Дадеш ли възможност на някое нера-зумно желание в тебе да се прояви, ти непременно ще направиш погрешка. (28/стр.252)

Стремеж има човек да се справи с физическото налягане... Човек трябва да се справи и с напреже-нието... Налягането иде от вън, а пък напрежението иде от вътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга от вътре, и се уравновесяват. Ако човек бе-ше само между тези две сили, той... щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви ни-каква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението... Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условия-та – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде ра-зумна. (27/стр.274, 275, 282)

И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни. Една постъпка какво е: напреже-ние ли е, или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действаш от вън. А пък чувството е напрежение от вътре. Като имаш една добра постъпка и едно доб-ро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумно-то, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности. (27/стр.282)

...Този разум и този разумен живот... Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин... Божес-твените работи в света се добиват много лесно, а чо-вешките работи в света се добиват много мъчно.

(19/стр.24)

Единственото нещо, което може да избави чове-ка от страха и да го направи силен, смел да му се про-тивопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една Велика разумна сила, която уп-равлява всичко. Тази сила има свои закони, които при-лага в живота, вследствие на което нищо не става про-изволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като ра_ зумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при какви-то условия и да изпадне човек, тия сили ще го из-ведат на благополучен край. (24/стр.307)

Свобода

Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният чо-век може да бъде свободен. (19/стр.45)

...Истината ще те въведе в областта на свободата, за да бъдеш свободен. Само като свободен човек ти можеш да постигнеш това, което искаш. (6/стр.115)

Ти трябва да бъдеш добър, да обичаш Истината, понеже, ако не обичаш Истината, свободата няма да дойде. Най-първо ние всички трябва да се осво-бодим. Да имаме една пълна вътрешна свобода в жи-вота. Свобода не отвън, но отвътре. Туй е възможно.

(14/стр.183)

Дайте свобода на ума си, дай свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си! Това е възможно. Все-ки да си даде свобода така, както мисли, както чувс-тва и така, както постъпва. И да не се безпокои.

(27/стр.227)

Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. (2/стр.643)

Свободен е само онзи, който люби, който е благ. Щом е свободен, той може да се прояви, той може да еволюира. (29/стр.306)

Стремлението ви към Бога от ден на ден... тряб-ва да става все по-интензивно и по-интензивно, до-като обратното движение на Божията Любов про-никне във вашето сърце. Тогава важният въпрос за живота – Любовта към Бога – ще се разреши в ду-шите ви и вие ще придобиете свободата, която тър-сите. А тази свобода носи блаженство и всички доб-ри възможности на живота. (23/лек.5: стр.26)

Само при свободата вие можете да развиете ва-шите мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. (23/лек.5: стр.26)

Не само това, да се добереш до Любовта Христо-ва, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем да го направим, ние сме способни да го направим. (19/стр.242)

Мнозина мислят, че като отидат при Бога, ще бъ-дат абсолютно свободни. За да бъде абсолютно свобо-ден, човек трябва напълно да се слее с Бога и да прес-тане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бъде свободен. (21/стр.395)

Вие можете да бъдете свободни! Всеки един чо-век се ограничава от своите мисли, от своите жела-ния и от своите действия. (18/лек.8: стр.26)

Често някоя мисъл или чувство може да направи човека роб. Понеже човек е създал тази мисъл, той може да се освободи от нея. (36/стр.158, 159)

Този, който иска да изпълни Волята Божия, тряб-ва да бъде свободен, а свободният ум, свободното сър-це, свободната воля всичко могат да направят.

(16/лек.8: стр.26)

Свобода, сила, светлина и добро

Какво означава думата Възкресение? Да възкръс-неш, значи да оживееш.

– Кой може да възкръсне?

– Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сър-цето си, той е възкръснал, той е оживял. (21/стр.274)

Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее.

– Кога може да стане това?

– Още днес. (21/стр.274)

Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго освен пътища за при-добиване на Божественото... Човек има простор в дви-женията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в не-щата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. (21/стр.277)

Съвременните хора се стремят към доброто в света. Защо? Защото доброто е цел в живота. Добро-то дава възможност за проява на всички неща. Си-лата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. (21/стр.284)

Без свобода любовта не е реална. Без сила любов-та не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. (21/стр.284)

И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. (21/стр.285)

Добродетели

Онази естествена сила вътре в човека, която мо-же да го направи мощен, то е тази именно сила, си-лата на неговите добродетели... А добродетелите, то-ва са един велик капитал, около който почват да цир_ кулират великите сили вътре в Природата. (19/стр.146)

Значи, човек трябва да има вътре в себе си Прав-дата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тия добродетели човек нищо не може да постигне.

(28/стр.31)

От всички добродетели Любовта е най-голяма. Без Любов нищо не може да се постигне. (36/стр.55)

...Умен човек може да бъде само добродетелният. Туй трябва да се тури като максима. (19/стр.410)

Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да започне живота си с нея... Който започва с разумността, той може да пос-тигне всички останали добродетели. (35/стр.243)

Трябва да бъдете абсолютно справедливи! ...Не сте ли справедливи, Любовта ви правилно не може да се прояви, Мъдростта ви правилно не може да се про-яви, Свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливост трябва да бъде иде-ал за вас, за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас. (23/лек.1: стр.28)

Аз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. (23/лек1: стр.25, 26)

Да настояваш със своите добродетели – това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реали-зира своите желания... (39/стр.75)

Да служим първо на Бога, а после на ближните си! Нашите ближни са среда за нас, в която добро-детелите ни могат да се проявяват и развиват.

(45/стр.11)

Смирение

Кротостта и смирението... Това са вътрешни ка-чества, които дават възможност на човека да се раз-вива правилно. Така той дохожда не само до външ-ното, но и до вътрешното знание. (40/стр.119)

Първото нещо: на всинца ви трябва смирение, за да придобиете Мъдростта. Ако не придобиете Мъд-ростта, нищо не може да се постигне нито в този свят, нито в онзи. (23/лек.27: стр.36)

Колкото по-смирен е човек, толкова повече не-ща може да научи. (20/стр.185)

...Човек, който няма кротост и смирение, не мо-же да има чиста човешка мисъл. Всяка човешка ми-съл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези две качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. (25/стр.15)

Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. (25/стр.17)

Без кротост и смирение лекуването на човека е не-възможно. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. (40/стр.122)

Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му по-могне. Какво трябва да направи? Да се смири, да ви-ди, че малко знае. (35/стр.91)

Умният се смирява доброволно, а глупавият – по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: „Няма какво да се прави, трябва да се подчиня“. Не може ли да се живее без смирение? Не може.

(40/стр.23)

– Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят?

– Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен. (40/стр.116)

Търпение

...Ученикът трябва да се въоръжи с търпение да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не раз-бира характера на своите желания. Има желания, ко-ито скоро зреят; има желания, за узряването на кои-то се изисква дълго време... Всички желания са пос_ тижими, но търпение се изисква. Търпеливият уче-ник дава възможност на желанията си добре, спо-койно да зреят. Той не се смущава от това, че вре-мето се удължава. (32/стр.146, 147)

За да се постигне известна идея, за да се приложи тя във физическия свят, има известни препятствия за нейното приложение. Следователно търпението е една сила, която ще донесе устой, една вълна на пос-тоянство във физическия свят. Само така може да-дена идея да се реализира. (23/лек.13: стр.12)

Търпението е едно от качествата на Любовта. Щом обичаш, ти можеш да търпиш. Не обичаш ли, не мо-жеш да търпиш. (30/стр.218)

Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно, от Любов. Ако ти не можеш да туриш Лю-бовта в действие, да правиш с нея всички работи, не можеш да бъдеш търпелив. (27/стр.224)

Ако умът на човека върви на една страна, сърце-то – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. (9/стр.65)

„В скръб бивайте търпеливи.“ Мъчно е да гово-риш на хората и да ги убедиш именно в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготър-пелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъч-но, възможно е човек да бъде търпелив. (9/стр.64)

Не е лесно човек да търпи, да носи страданията разумно. Който има добри навици, само той може да търпи. (22/стр.19)

Само силният, организираният човек може да тър-пи. Обаче слабият, неорганизираният не може да тър-пи. Организираният човек знае какво ще стане, за-това търпи. Неорганизираният не знае какво ще ста_ не и не може да търпи. В организираната и в неор-ганизираната материя съзнанието се проявява съвър-шено различно. (44/стр.28)

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия на живота. (43/стр.104)

Търпението е най-красивото нещо, което човек може да придобие на Земята. (23/лек.9: стр16)

Прощаване

„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка зна-ете ли какво лежи? Само Любовта може да проща-ва, т.е. аз ще се коригирам: Любовта не прощава, тя забравя. (19/стр.274)

„До колко пъти да простя?“ На 70 места по 7... Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се из-пълни. Можеш да ореш и да сееш само при бла-гоприятни условия. Може да прощаваме само тога-ва, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети.

(19/стр.383)

За пример, трябва да простите някому, който ви е обидил кръвно... Ако вие не можете да извините този човек в себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате... Вие се отдалечавате от Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалеча-вате от Бога. (16/лек.15: стр.18)

...В този стадий, в който се намирате, вие още ня-мате никаква воля, казвам ви истината. Аз нами-рам, че воля има само този човек, който, като го оби-дят, може да прости; воля има у този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя сторе-ното... (25/стр.28)

За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прос-ти, това може да направи само силният човек, чове-кът с воля, а да не прости, това и бабите могат.

(19/стр.362, 363)

Кой е правоверен? Онзи, който може да проща-ва от всичкото си сърце, от всичкия си ум, от всич-ката си душа, от всичката си сила и който може да изпълнява Волята Божия. Който може да прощава, това е велико нещо. (19/стр.381)

...Този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му прос-тиш. Трябва да му простиш, защото не му ли прос-тиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече!... Казвам: Тряб-ва да си прощавате. Казвате:

– Може ли?

– Може да си простим... (19/стр.360)

Жертва

Жертвата е Божествен закон, който трябва да про-никне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към Любовта. Са-мо любещият може да се жертва. (40/стр.7)

Всички велики Учители са препоръчвали на чове-чеството абсолютно безкористие, абсолютно само-пожертване... Докато не се запознаете с Любовта, Мъд-ростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никак_ ва жертва не може да направите. (23/лек.25: стр.10, 11)

В Божествената Любов всякога се иска едно вът-решно самопожертване. Този закон на самопожер-тване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. (19/стр.441, 442)

От всички хора се иска жертва за Божествената Любов. Да няма нещо невъзможно в света. (15/стр.140)

Който не е готов да жертва материалното, по ни-какъв начин той не може да жертва духовното.

(21/стр.410)

Както във време на война се мобилизира всич-ко – хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човек трябва да мобилизира в себе си всичко, каквото има на разположение: пари, чувства, мисли, идеи – целия си живот. Мнозина искат да служат на Бога без никакви жертви. Това е невъзможно.

(21/стр.410)

Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам:

– Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за чове-чеството, за народа си?

– Не съм готов още.

– Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори. Невъзможно е Бог да говори на чове-ка, а той да не е готов за жертва. (40/стр.8)

...Докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира.

(21/стр.405)

Има нещастия, които се готвят да сполетят чо-века, но той може да ги избегне. Това може да му се предскаже. Обаче за избягването на тези нещастия той трябва да направи някаква жертва, трябва да да- де нещо от себе си. (34/стр.22)

Работа

– Говор ни, искаме да се изправим.

– Мога да ви говоря, но не мога да ви помогна, ако вие сами не работите. (34/стр.94)

Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. (25/стр.44)

От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да нап-рави за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дъл-го време да мисли, да отстранява всички онези чувс-тва, които го спъват, и да внесе положителни чувства.

(25/стр.45)

Всичко може да се подобри, но трябва да имате само една мисъл – да работите. (42/стр.334, 335)

В Америка някъде имало един виден професор по боксиране. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че само с едно удряне в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче. Един ден той се явил пред професора боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха.

– Познавате ли ме кой съм?

– Познавам Ви, извинете ме.

– Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар.

Да, това е резултат на упражнения... Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодиш-но съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране. (22/стр.19, 20)

Ако работите съзнателно, интензивно, в десет го-дини вие можете да придобиете това, което при обик-новени усилия можете да добиете за 50 години. То-ва не е ли достатъчно? (36/стр.32, 33)

От съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговата физическа и духовна красота и мощ. В десет години съзнателна работа човек може да ста-не гений. В човешкото тяло има милиарди клетки с различни способности, които човек може съзнател-но да използва. Ако се свърже с музикалните клетки на ухото си, той може да стане добър певец или му-зикант. (37/стр.302)

Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. От сега нататък има да работим. (7/стр.23)

Сега всички слушат, но искат да чуят нещо ново. Какво ново ги интересува? Те искат да се научат да лекуват. С една дума, те искат да им се даде някаква дарба. Това не може да стане даром. Човек трябва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се дава. (28/стр.276, 277)

Слушате някой да казва: „Дано ми просветне от-някъде, дано дойде отнякъде знанието“. Този човек нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човек но-си със себе си, но то е недостатъчно. Той трябва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. (28/стр.317)

Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята ду-ша. Затова не съжалявайте, когато не можете да пос-тигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден при-бавяйте нещо ново към вашия живот. (11/стр.128)

Музика

...Музиката спада към духовния свят – един свят, който има повече възможности за постижения.

(6/стр.293, 294)

Музиката е велик закон, според който се опре-деля посоката на човешките мисли, чувства и постъп-ки. Музиката определя възможността за постигане на красивите и възвишени желания на човека... Му-зикален ли е, човек може да постигне всичко, какво-то душата му желае. (21/стр.238, 239)

Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музи-ката, човек не може да мисли правилно. (21/стр.246)

И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чув-ствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. И онези, които могат хубаво да пе-ят, те имат възможности... Светията, за пример, е от-личен певец. Какви ли не мантри, песни пее той.

(13/стр.69)

Музиката... е почивка. Само чрез музиката може да си дадете почивка на душата. (23/лек.6: стр.28)

Разрешаване на задачите

Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е. Едно мо-жете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умът – светъл да разрешавате задачите си. (29/стр.254)

Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на Земята.

– Може и без тях да се живее.

– Не, ще решиш задачите си. Иначе лесно няма да се освободиш от Земята. (34/стр.305)

Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат кар-ма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот. (20/стр.82)

Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия жи-вот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и за в бъдеще да я обработвате. Тия са за-дачите, с които вие трябва да се занимавате и да ги решавате не по един начин, но всеки в кръга на въз-можностите, при които съществува.

(16/лек.25: стр.18)

Много хора не успяват в живота си и скоро от-падат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да раз-решите всичко изведнъж, това не трябва да ви от-чайва и обезсърчава. (9/стр.20)

Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата?“... Ня-кои от вас могат да разрешат задачата за един час, други – за един ден, някой – за две седмици, други – за 10 години, а някой – и за 100 години.

(25/стр.40)

Изправяне на човека

Всеки човек има възможност сам да изправи се-бе си. Този момент е велик и важен в живота на ин-дивида. (24/стр.259)

Всеки сам може да се изправи. В душата на чо-века се крият възможности за неговото изправяне. Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправяне-то му ще дойде някъде от вън или Господ трябва да се заеме да го изправи. (35/стр.220)

Мнозина не успяват, защото очакват светът да се изправи, обществата да се изправят, ...че тогава тех-ните работи да се наредят. Това е невъзможно. Не очаквайте на другите хора. Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени... (29/стр.335)

И тогава всеки един човек, който може да на-мери една своя погрешка или един свой недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат възмож-ности... (2/стр.103, 104)

Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки в себе си. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден; не да се самоунижава, но той тряб-ва да бъде разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“.

(19/стр.54)

У нас има грехове, наследени от миналото. Ние трябва да се освободим от тези грехове и можем да се освободим. (19/стр.469)

Ако направите някаква погрешка, вие можете да я изправите. С изправянето на погрешката си вие я заличавате така, както ученикът и учителят зали-чават написаното на дъската, за да могат отново да пишат върху нея. (26/стр.268)

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек мо-же да изправи всички свои погрешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Сле-дователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте ня-какво опущение по отношение на времето, при след-ващото пробуждане, или прераждане, на съзнани-ето, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. (22/стр.161)

...Човек трябва да живее в причинния свят, дето няма никакви престъпления... В този свят човек има възможност да се изправи. (28/стр.280)

Казвате: „Аз съм много грешен“. Какво от това? Че кой дявол ти тури в ума мисълта, че си много гре-шен? Ти, като имаш грехове, може и да ги изправиш. В това седи твоето достойнство! (14/стр.289)

Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внуше-ние във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен ме-тод за това. (11/стр.161)

...Вие не трябва да се самоосъждате, но да сте го-тови всеки момент да изправяте живота си. Всеки ще изправи живота си дотолкова, доколкото в даден момент може да направи. (10/стр.52, 53)

Търсете причината за погрешките си във вас, а не отвън. И хората имат погрешки, но вие не можете да ги изправите. Човек може да изправи само своите погрешки, но чуждите – никога. (37/стр.281, 282)

Срещаме някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: „Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща си и от майка си“. С това въпросът се изчерпва. Вярно е, че не само баща му и майка му, но и неговите деди и прадеди от четири поколения насам са яли и пили и техният внук днес се явява със същия порок. Оба-че на този човек трябва да се каже, че неговият по-рок е един хъмбък – той не е естествен процес в При-родата. Щом е така, той може да работи върху този свой недостатък и да се освободи от него. (24/стр.185)

Човек може лесно да изправи погрешките си, но за това е нужно съзнание. Съзнанието е огънят, свет-лината, която отваря пътя на човека. (41/стр.312)

Дали погрешката е ваша, или чужда, това не тряб-ва да ви смущава. За вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога. (29/стр.391)

Човек може да изправи живота си само когато намери Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се към Бога като към свой Баща, обяснете Му в как-во положение се намирате и Той веднага ще ви от-говори. (41/стр.10)

3. Преодоляване

Карма, съдба

Човек може да победи своята съдба. (6/стр.132)

Вие имате една цяла кармическа пирамида, на-ли? ...Тази пирамида се е образувала от ред беззако-ния, от ред беззаконни постъпки. Вие сте я съгради-ли, да кажем, преди 3 – 4000 години. Мислите ли, че когато някой ви каже, че всичко това трябва да се изхвърли, че в един ден, в една седмица, в един месец ще можете да го изхвърлите? Не. Казвате обаче: „Аз не мога да го направя“. Питам тогава: Ти, когато за пръв път започна да туряш камъните на тази пира-мида, каза ли, че не може да я направиш, че не мо-жеш да я съградиш? Тогава каза, че можеш. Следо-вателно, като си казал, че можеш да направиш тази пирамида, ти можеш по същия начин и да я раз-валиш. (16/лек.4: стр.11, 12)

Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. (20/стр.188, 189)

Само разумният може да бъде господар на съд-бата си. Защо? Защото той познава законите на жи-вота и Природата. (31/стр.154)

Отрицателни влияния

...Мисълта ви може да стане нечиста... Понеже тя може да дойде от вънка, вие може никак да не зна-ете и да не подозирате. И чувствата могат да се под-квасят, без вие да знаете; и мислите могат да се под-квасят и да ферментират. Те са неща възможни. Туй, което наричаме влияние. Туй състояние може да влез-не във вас. (1/стр.504)

Казвам: Безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте ду-ховете!“. Значи, човек трябва да изучава своите мис-ли и чувства, да ги различава, да знае техния произ-ход и влияние. Така той ще може да се предпазва.

(43/стр.230)

Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отри-цателни влияния от вън да му противодействат. Тък-мо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага окръжаващите ще дойдат при тебе и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или за-щото си слаб още, или че тази работа не е за тебе и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще ка-жеш: „Да, мога да свърша това, което съм намислил. Имам вяра в себе си и ще свърша замислената ра-бота“. (22/стр.6)

Представете си, че някой ви счита за груб човек. Ако се поддадете на неговото внушение, зле ще си въздействате. За тази цел вие веднага трябва да му се противопоставите мислено с друго някое качес-тво, което да анулира грубостта. Кажете в себе си: „Аз мога да бъда милостив и ще бъда милостив“. Ка-то работите съзнателно в това направление, вие ще трансформирате грубостта в милост, в милосърдие.

(22/стр.7)

Всеки човек може да се поддаде на отрицател-ното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра.

(20/стр.28)

...Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влияние-то на тази обидна дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се ос-вободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да се противопоставите... Божествената ми-съл е последното средство, което може да ви помог-не. (39/стр.145)

Мъчнотии

Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота. (18/стр.117)

Добрият живот подразбира изкуство, което мо-же да се изпита само при мъчнотиите. Новопост-роеният параход не се изпитва на сушата, но във во-дата, и то не в някое езеро, ...но в някой голям океан, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при големите бури.

(45/стр.7)