Част 2

Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот.

(38/стр.284)

За гениалния няма нищо невъзможно. Достатъч-но е да махне с ръката си, за да прогони сиромашия-та от себе си. Като махне с ръката си, и невежеството бяга далеч от него. Като махне с ръката си, богатство-то иде при него, знанието иде при него. С едно ма-хане на ръката си той лесно си пробива път. Той сам чертае новите пътища. Ако злото дойде при него, той махне с ръката си и то си отива. Махне с ръката си и доброто иде при него. Гениалният лесно раз-решава и най-трудните въпроси... Той може да нап-рави всичко, каквото пожелае. (31/стр.104, 105)

Казвате, че някой учен е създал нова теория за Вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на Земята. Питам: Тези учени били ли са при създаването на Земята и Небето? Или могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъ-дещето, да знаят каква ще бъде тогава Земята? Това могат да направят само адептите. (35/стр.119)

Силен човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който в даден момент може да увеличава и да нама-лява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери, и толкова малък, че никой да не го вижда. (35/стр.89)

В човека има едно понюхване, има едно чувство вътре. Няма да ви го кажа сега. Защото то е опасно чувство. Човек може да знае в дадения случай ще сполучи ли, или няма да сполучи. (27/стр.242)

От хиляди години насам хората са се съобщава-ли с Невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със съществата от Не-видимия свят. (36/стр.4)

Често ви говоря за връзка с добрите хора, с нап-редналите същества. Вие може да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. (23/лек.25: стр.19)

Всеки може да говори, да пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето си могат да трогнат човешката душа, да направят преврат в човека.

(20/стр.207)

Добрият, гениалният певец може да взима с гла-са си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче гласните стру-ни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, ци-гулка. Това са постижения на бъдещето. (26/стр.413)

Днес със способностите и чувствата, които има-те, можете да изучавате Земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и спо-собности. Тогава ще можете по желание да се пре-насяте от една планета на друга. Като пътувате съз-нателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. (30/стр.295)

Магически възможности

Христос отиде на сватба в Кана Галилейска и внесе нещо – превърна водата във вино, т.е. Той превърна обикновения горчив живот в добър, сла-дък... Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата във вино. За невежия е невъзможно, за учения всичко е възможно. В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и нап-реднали същества. (9/стр.109)

Когато говорим за възможностите и условията, които съществуват в астралния свят, ние имаме пред-вид човешките желания. За такъв свят мечтаят хо-рата. Когато Христос направи чудото в Кана Гали-лейска, Той искаше да покаже какви възможности съществуват в астралния свят. Той искаше да покаже на хората с какви сили борави разумният свят.

(9/стр.115)

– Мога да служа на другите, но как да си помог-на сам на себе си?

– Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помог-нал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре или да я докара в дви-жение. (32/стр.231)

Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Бо-жественото в себе си. (41/стр.398)

Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и маг-нетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до леглото на бол-ния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. (38/стр.62)

Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен.

(31/стр.72)

...Приятните, красивите чувства трябва да се пре-върнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истин-ският човек, който разполага с условията на живота... Този човек може да се нарече алхимик, защото знае де се намира еликсирът на живота, може да го по-лучи и да се ползва от него. Той знае колко капки са нужни на човека от този еликсир, за да добие безсмъртието. (43/стр.99)

Старите учени са търсили начини да превръщат неблагородните метали в злато. И окултистите гово-рят днес за това превръщане. Това може да стане, но човек трябва да разполага с мощна воля да пре-върне първо желязото в своята кръв в злато. Като направи този опит и успее, той ще може и външно-то желязо да превърне в злато. (29/стр.115, 116)

Сега и на вас казвам: Ако можете да увеличите златото в кръвта си, ще можете по алхимичен начин да увеличите и златото отвън. Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на зла-тото: неговото благородство, устойчивост, спокойс-твие и т.н. (29/стр.116)

Човек може моментално да уреди работите си. Как може да стане това? Много лесно. Представете си, че Вие сте беден човек, но имате сила, знание, с които можете да произведете електрически ток с температура петстотин хиляди градуса. При тази температура Вие можете моментално да превърне-те въглена в диамант. Дават ви парче въглен, тежко един килограм. Вземате въглена в ръката си, държите го само пет минути и той се превръща в диамант. При това положение ще бъдете ли беден човек?

(35/стр.65)

Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви пред-ложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, за-щото знае, че разполага с една велика наука.

(35/стр.94)

Когато хората направят вътрешна връзка с Бога... Тогава всеки човек ще се проникне от силата на новата мисъл, с която ще може не само да отбива цял полк войници от пътя им, но ще застави хиляд-ни армии да сложат оръжие пред неприятеля си, да се откажат да убиват. Който може да направи това, той е поставил за основа на живота си положителна-та философия. Той е поставил за основа на живота си Любовта. (29/стр.205)

Човекът на Любовта може да увеличи не само топлината, но и светлината си да стане хиляда пъти по-силна от слънчевата. Тази светлина е в състояние да ослепи и най-многобройната и силна армия. Чо-век не може да си представи светлина, която е хи-ляда пъти по-силна от слънчевата. С тази светлина всичко може да се постигне. (26/стр.397)

Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си ма-гическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. (26/стр.335)

Магическата тояжка не е нищо друго освен си-лата на Любовта. Тя няма определена форма и го-лемина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той мо-же всичко да направи. (26/стр.385)

И тъй, магическата тояжка в човека е неговият език. Учете, работете върху себе си да владеете тази тояжка... Човешкият език може да превърне всеки метал в злато, а всеки обикновен камък в скъпоце-нен. (26/стр.387)

Във всяка една дума има мощна сила. В думата „Правда“, в думата „Любов“ трябва да се намери си-лата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. (27/стр.227)

„Отче наш.“ Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш“ всич-ко е възможно. Без тези думи нещата са непостижи-ми. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръ-чица, с която да разрешавате всичко. Кажете: „Отче наш“ и вярвайте във възможностите на живота.

(26/стр.418, 419)

Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начин, по който все-ки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва, всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа. Тя е в състояние да превръща неблаго-родните метали в благородни. Тази молитва е сила Бо-жия. Тя е формула, пред която няма нищо невъзмож-но. (32/стр.259, 260)

При известен случай човек може да падне от ка-нара и да остане неповреден. Това се постига чрез из-менение тежестта на тялото. То се дължи на физи-чески закони, които хората още не познават.

(20/стр.15)

За да може човек да говори за Природата, за те-зи живи сили, той трябва да има две качества. Те са следующите: да може да става невидим, да изчезва и после пак да се явява. За това нещо той трябва да знае основните закони за трансформиране на мате-рията от едно състояние в друго. (19/стр.482)

Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт... Ако този честен човек е същев-ременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде денят на присъ-дата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дема-териализирва и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще ви-дят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено пра-веден човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува. (22/стр.240, 241)

...Говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася Любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара и ка-мъка в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди отде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам през една врата ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръ-чицата си и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това из-куство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. Ще каже-те:

– Наистина възможно ли е всичко това?

– Възможно е. (18/стр.119)

Който иска да владее магическата пръчица, той трябва да разбира нейния дълбок смисъл. При това важно е от какво трябва да бъде направена тази пръ-чица, тази единица: дали от леска, от желязо, от среб-ро или злато; тази пръчица може да бъде направена от чувствата или от мислите на човека; и най-после тази пръчица, тази единица, може да бъде направена от душата или от духа на човека. Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човека. (45/стр.20)

II. НЕВЪЗМОЖНОСТИ

1. Не може

Не може – човекът

Каквото и да прави, човек не може да има неог-раничени постижения. (21/стр.396)

Четете, изучавайте беседите, без да се смущавате от това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете какво представя смъртта, ще разбере-те смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертването, ще разберете и сми-съла на живота. (32/стр.83)

Цял живот да ядете и няколко животи наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито ка-то не яде, човек [не] може да разреши въпроса за яде-нето... Същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. (22/стр.210)

Човек, който е в плът, не може да има качествата на един ангел, т.е. той може да ги има, но не може да ги проявява. (23/лек.1: стр.19)

...Не ходете сами в този свят: трябва да ви прид-ружава или някой ангел, или някой светия, или Гос-под, сами нищо не може да изкарате. (23/лек.2: стр.14)

Питам: Като се движите с тази свобода в този свят както си искате, няма ли да си пръснете главите някъде? ...Човек може да се движи така свободно, широко в дадено пространство само ако е сам, но ако са двама или трима, не може. (16/лек.5: стр.6)

Някои хора искат да бъдат щастливи. Като се гледат главите ви, при такава форма на главата щас-тливи не можете да бъдете. При такава форма на главата и при такова лице пак не можете да бъдете щастливи. От чисто научно гледище ви казвам, по-неже формата не съответства на онези енергии, ко-ито може да се проявят. Разумната енергия изисква една особена форма. (2/стр.632)

И тъй, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. (28/стр.219)

...Човек... По естество той е двойно същество: ед-ното същество е жител на ада, а другото – жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апос-тол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нуж-но. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи.

(29/стр.68)

Ако погледнете човека, ще видите, че той е оп-летен от нишки на тъмнината и виделината... Ниш-ките на виделината трябва да надминават тия на тъм-нината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една чет-върт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъм-нината не можете да достигнете. (2/стр.377)

Студ и топлина, светлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло са две необходими сили. Всички противоречия също имат две страни. И те са не-обходими. Необходимостта е закон, в който човек не може да прави избор. Необходимо е да слезеш на Земята, да се учиш и да страдаш, да растеш в благодат и да се радваш. Това е необходимо и за обикновения човек, и за великия дух. (40/стр.133)

Необходимо е човек да умре, т.е. да се качи на онзи свят, там да се роди. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. (40/стр.133)

Духът на съвременните хора не е тъй мощен благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. (28/стр.45)

Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества или поне на всички хора? Не може. Сле-дователно човек не може да бъде по-добър, отколко-то му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.

(41/стр.213)

Старият има възможност да прояви всичко, ко-ето носи в себе си от младини, но в никой случай не може да прояви това, което не е вложено в него. То-ва, което е вложено в душата на човека, рано или късно трябва да се прояви. Колкото по-дълго време живее на Земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново няма да прояви, т.е. той не може да прояви нищо повече от това, което носи в себе си.

(41/стр.59)

Някой казва:

–Аз искам да бъда като тебе.

– Не, ти като мене не можеш да бъдеш. И десет милиона цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш. И аз да скъсам десет милиона цървули, като тебе не мога да бъда. Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. (19/стр.214, 215)

Не може – в живота

Та казвам: Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на не-щата. Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум.

(2/стр.328)

Интересно е, че от 8000 години хората се мора-лизират и този морал не може да им помогне.

(19/стр.149)

Личният елемент е причина за всички разногла-сия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само вре-менни настроения в човека. (20/стр.210)

Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е му-зикален, никой учител не може да го научи да свири.

(22/стр.224)

Ако ученикът не обича учителя си, той не може да се ползва от неговото знание. Ако не обичате жи-вота, той не може да мине през вас. (21/стр.339)

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. (30/стр.189)

Без вяра, без любов и без надежда не може да се работи. Ако нямаме вяра, надежда и любов, ние не можем да работим с Бога! (27/стр.48)

Бог ми казва: „Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и злото“. Защо не трябва да ям, не питам... Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е тайна, дълбоко скрита от чо-века... Тоя въпрос не може да се разреши днес.

(44/стр.149)

Някои учени пренебрегват много знания, които са близки и необходими за сегашния им живот, а се стремят към реализиране на идеята „перпетум мо-биле“. В разрешаване на идеята „перпетум мобиле“ има две неща, които не се поддават на изследване. Това са началото и краят на безгранично голямото и безгранично малкото. Никое разумно същество до-сега не е могло и няма да може да проникне в гра-ниците на безкрайно голямото и безкрайно малкото.

(28/стр.317)

Представете си, че вие се оглеждате в едно плос-ко огледало и виждате отражението си в него. Отра-жението ви в огледалото има ли същите качества, каквито вие имате? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. ...Отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Еван-гелието: „Бъдете като Бога“. Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога... Като види, че една мравка се дави, Той веднага се притича на помощ.

(22/стр.306)

Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на живота. Без сенки не може.

(9/стр.396)

Без малки погрешки не може на Земята. Все ще направим погрешки, но да направим най-малките погрешки. (5/стр.35)

Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва да се отчаете, да изпаднете в пе-симизъм, но трябва да знаете, че на Земята не може да има щастлив живот, а само живот на страдания. Умният човек само може да се огради от нещастията в живота и да си създаде едно малко щастие.

(23/лек.17: стр.6, 7)

Днес се възхищавате на един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. То-ва са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: ло-шият човек при всички условия е лош, добрият при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър, сам по себе си той е лош. И добрият живот е всякога добър. (20/стр.39)

Умрелият не може да стане светия и светията не може да умре. През каквито перипетии да мина-ва, светията всякога живее. Вековете минават един след друг, но той остава вечно да живее. Това е све-тия. (20/стр.39)

...Човек не може да обича когото да е – определе-но е кого може да обича. Защо? Защото Любовта се определя от вибрациите. За пример, един ангел не може да обича един обикновен човек, защото него-вият ум, неговото сърце, неговото тяло не са в със-тояние да издържат на вибрациите, на трептенията, които ангелът излъчва от себе си. Любовта на ангела ще разтопи този човек. Той не е в състояние да из-държи на тази голяма любов. (32/стр.161)

Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помог-не на такъв човек, Невидимият свят чака той да зас-пи и тогава да му изпрати помощта си. (43/стр.233)

2. Познаване на невъзможностите

Това е невъзможно

Радостите – това е място на Бога, а пък страда-нията – това е място на човека. Щом страдате, вие сте в човешкия свят. Щом се радвате, вие сте в Бо-жествения свят. Щом страдате, вие сте при хората. Щом се радвате, вие сте при Бога... Вие искате да жи-веете при хората и да бъдете щастливи. Това е невъз-можно...

Майката, която счита за идеал своето дете, тя била ли е така щастлива? Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите пасоми бил ли е щастлив? Учителят при учениците си бил ли е щастлив? Съдията бил ли е щастлив при хората? Не. Всякога там, дето са хората, има едно недора-зумение. (7/стр.66)

Съвременните религиозни хора... Докато са на Зе-мята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страда-нията, да живеят в рая. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъч-нотии. Какво представят мъчнотиите? Велики уроци.

(9/стр.149, 150)

Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъ-де основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи, ти, несъвършеният човек, ще имаш мне-ние за Съвършения. Несъвършеният намерил несъ-вършенството на Съвършения. Сега възможно ли е туй? (1/стр.379, 380)

Човек човека не може да ощастливи. Няма слу-чай в живота мъжът да е направил жена си щастлива или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо тър-сите невъзможното? (9/стр.386)

Много работи ви вълнуват, но те са извън Земята, не са от мира сега. Искате да ги реализирате на Зе-мята. Вие мечтаете за идеална любов. Те са трептения на един свят далечен, далечен. Тупти сърцето ти и мислиш, че тази любов може да се реализира на Зе-мята. Ако ви кажа, че няма да се реализира, какво бихте казали? Във Вселената – да, но на Земята не може. Отчасти – да, предвкусване може да има, но да я имате сега, невъзможно е. Трябва да знаете кое е възможно и кое е невъзможно. (13/стр.128)

Мъжът е силен отвън, а жената – отвътре... Хо-рата страдат, защото искат да бъдат щастливи еднов-ременно и отвън, и отвътре. Това е възможно само при условие Земята да се осветява отвсякъде еднакво. Понеже Земята е валчеста, невъзможно е и двете половини да се осветяват едновременно. Когато на едната половина на Земята е ден, на другата полови-на е нощ. Тази е причината за недоволството на хо-рата. (10/стр.203)

Мъжете са недоволни от положението си, искат да имат благата на жените. И жените са недоволни от положението си, искат да имат благата на мъжете. Нито едното е възможно, нито другото.

– Защо?

– Защото и мъжът, и жената по неправилен начин търсят онова, което им липсва. Те трябва да се въоръжат с търпение, докато Земята се обърне и по естествен начин донесе онова, което им липсва.

(10/стр.203, 204)

Казвам: Противоречията в света от какво произ-тичат? Има едно вечно противоречие, което на Зе-мята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на Земята да се разрешат. Това е невъзможно. (7/стр.52)

Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; ис-кат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси. (9/стр.108)

Съвременните хора искат да живеят, без да нап-равят една погрешка. Невъзможно е. (5/стр.649)

Вие казвате: „Колко лош човек съм“. Как е възможно онзи човек да стане лош, който Бог го е направил? Как е възможно златото да стане лошо? Това е невъзможно. Лошавината е нещо външно.

(7/стр.61)

...Земният живот не може да бъде по-реален от духовния живот. То е невъзможно. (13/стр.323)

Сега вие живеете едновременно в три свята. И някой път не изучавате законите; и едно право или един морал, който съществува във физическия свят, искате да го приложите във всички светове – и в духовния, и в Божествения. Това е невъзможно.

(13/стр.445)

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевре-менно да разбере духовните работи. Това е невъз-можно. Защо? Челото му е ниско. Той трябва да ра-боти върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. (9/стр.14)

На Земята още не си научил да живееш както трябва, а мислиш, че като отидеш на Небето, там ще научиш всичко. На Земята ти си в основното учи-лище. Не си научил четирите аритметически дейс-твия, а мислиш, че ще влезеш направо в Универси-тета да изучаваш висша математика. Това е невъз_ можно! (17/стр.157)

Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен дух, трябва да има здраво тяло.

(9/стр.27)

Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов. Това е невъзможно.

(9/стр.153)

И казвам сега на вас: Господ от вас иска три не-ща: да не лъжете себе си, защото е невъзможно, и мен да не лъжете, и Господа да не лъжете!

(7/стр.272, 273)

Духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъм-нината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно. (5/стр.45)

Хората на новото учение разполагат с такива си-ли, с каквито никой не е разполагал... Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. (12/стр.146)

Аз ще ви приведа един пример. Ако си намерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го из-пиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие; хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на Вечността, значи да изпиеш всичката вода. Това е невъзможно.

(14/стр.88)

Та тези промени, които стават в живота, са ес-тествени. Някой път вие искате да не се направи никаква промяна. То е невъзможно. И самият живот иска промени. Промените сами по себе си са едно от Божествените качества на живота. (14/стр.145)

В музикалния свят „Цвете мило, цвете красно“ или [песента] „Бог е Любов“, или „В началото бе Сло-вото“ – всеки път ще има една промяна, една вари-ация на песента. Като пееш, ще туриш нещо ново. Невъзможно е да повториш нещо по един и същ начин, понеже всичко е в движение. Не можеш да направиш едно добро по един и същи начин два пъти, невъзможно е. (13/стр.349)

Ти сам трябва да почувстваш, че даром си взел и даром си дал. Това е мярката на Любовта, мярката на вътрешния закон. Някои се спират върху тази идея и питат:

– Дали всички са разбрали това?

– Всички да разбирате еднакво нещата, това е невъзможно. Няма защо да мислите как разбират другите. Важно е как вие разбирате. (15/стр.221)

Казвате: „Те си приличат и двамата“. Това никога не може да бъде. Може да замязаш някога, но да бъ-деш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така. (1/стр.233, 234)

Хората искат да си обяснят реалността със сво-ите обикновени мерки и разбирания. Това е невъз-можно. Това, което някой човек чувства, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е ме-родавно за всички. (20/стр.147)

Съвременните хора в своето несъвършенство са дошли до положението да искат да подчинят При-родата, Небето, даже и Бога на себе си. Те искат, каквото пожелаят, да стане. Това е невъзможно. То-ва не трябва да се желае. Какво ще стане, ако човек в своето невежество и неразбиране на нещата по-желае да подчини Природата на себе си? Това значи да произведе катаклизъм в света. (20/стр.77)

Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че це-лият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъз-можно... Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. (20/стр.272)

Мнозина искат да живеят на Земята като анге-ли. Това е невъзможно. За да живее като ангел, чо-век трябва да има ангелски условия. (21/стр.162)

Съвременните хора искат да имат големи придо-бивки: знание, богатство, сила, щастие и т.н. Това е не-възможно. Докато е на Земята, човек може да има само опитности. (26/стр.124)

Като не разбират закона на щастието, хората преждевременно искат да бъдат щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да при-добие щастие, човек трябва да е приложил Любовта в живота си. Без Любов никакво щастие не същес-твува. (26/стр.191)

Хората искат да бъдат здрави, никога да не бо-ледуват. И това е невъзможно. Единственият, Който никога не боледува, това е Бог. Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом излязъл от Него и се обо-собил като отделна единица, болестите започнали да го следват. (26/стр.191)

Съвременните хора не са доволни от живота, от обществения строй, вследствие на което искат да го изменят. Това е невъзможно.

– Защо?

– Защото сегашният живот е резултат на реди-ца опити, които Природата е направила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този жи-вот в един ден, това значи да предизвикате цяла ка-тастрофа. Следователно, както за създаването на жи-вота са употребени усилия и опити на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора ис-кат изведнъж да станат светии. Това е невъзможно.

(26/стр.185, 186)

...Вие мислите, че можете изведнъж да разреши-те всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в Природата. Като се нахраните вед-нъж добре, разрешавате ли с това въпроса за ядене-то? (22/стр.210)

...Някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от Истината, т.е. да измени на отноше-нията си към Бога. Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на ба-ща си или на цялото човечество. Когато отношени-ята на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества.

(22/стр.242)

Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щас-тлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да напра-виш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щас-тлива? Как е възможно един нещастен момък и ед-на нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете Истината по този въпрос. (29/стр.18)

Мнозина говорят за духовна любов, а мислят за хората и се свързват с тях. Невъзможно е човек да мисли за хората, да се свързва с тях, а да проявява Божията Любов. Да мислиш за ангелите, е едно не-що; да мислиш за хората, е друго нещо. (29/стр.405)

Само здравият човек има право да се жени. Под думата „здрав човек“ ние разбираме онзи, който мис-ли, чувства и постъпва право. Какво става днес? Днес се женят повече болни хора и очакват да родят доб-ри, здрави деца. Това е невъзможно. (20/стр.259)

...Всички хора искат работите им да бъдат съвър-шени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. Да бъдат работите ви съвършени, това е крайната цел на живота, това е идеалният живот, който някога, в далечното бъдеще, ще се реализира. (29/стр.180, 181)

Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, неза-висима от ничий друг възглед. Обаче това е невъз-можно. Не, има една положителна философия, чии-то принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни прин-ципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. (29/стр.187)

...Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това? Следователно, когато някой се мъ-чи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно!

(29/стр.322)

Мнозина искат да победят света, преди да са по-бедили злото в себе си. Това е невъзможно.

(29/стр.392)

Много неща може да внесете в характера на един човек с отрицателни качества, но да внесете в него един талант, това е невъзможно. (16/лек.28: стр.15)

Раздвои ли се съзнанието на човека, той се на-мира вече пред още един център, вследствие на ко-ето светлината му се намалява. В този случай про-тиворечията са неизбежни. Защо? Невъзможно е ед_ но семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. (22/стр.269)

Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е греш-никът да греши и да се ползва всякога от чист въздух.

(20/стр.7, 8)

Невъзможно е да се движиш в тъмнина и да не правиш погрешки. (40/стр.5)

Мразят само ония, които вървят в съгласие с Чер-ната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. (36/стр.118)

Някои казват, че са родени от Бога. Чудно нещо, родени от Бога, а са невежи, некултурни и грешници. Това е невъзможно. Роденият от Бога е гениален чо-век, светия. (37/стр.309)

Ще кажете, че някой човек е бил добър, но пос-ле станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в све-та, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От чо-века зависи да проявява доброто или злото в себе си. (38/стр.230, 231)

Божественото се изявява чрез свободата. Въпре-ки това хората искат да заставят Бога в себе си да се проявява като тях. Това е невъзможно. (44/стр.181)

...Всеки иска да бъде самостоятелен, от никого да не зависи, от никого да не се влияе. Това е невъзмож-но. Няма човек в света, който да не се влияе от дъж-да, от вятъра, от слънчевите лъчи. Няма човек, който да не се влияе от парите. Няма човек, който да не се влияе от огъня. (32/стр.37)

Щастието на човека зависи от онези същества, които го обичат. Те живеят за него и той трябва да живее за тях. Невъзможно е човек да живее за себе си. Някой е следвал за инженер. За себе си ли е учил той? Не, той е учил за другите хора, да се ползват от неговите знания. Щом другите хора се ползват от знанието на някой човек, едновременно с тях и той се ползва. (10/стр.26)

...Всеки търси щастието само за себе си. При та-кова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. (9/стр.281)

Много от сегашните хора искат да постигнат не-щата изведнъж, без труд и работа... В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо от-деление могат да влязат направо в университета. То-ва е невъзможно... (41/стр.437)

Съвременните хора се стремят към блага, но ис-кат да ги получат по лесен начин, без мъчнотии и стра-дания. Това е невъзможно. (28/стр.145)

Някои религиозни искат да станат светии, без да се калят. Това е невъзможно. Искаш ли да станеш светия, непременно ще се накаляш. За да стане чист и свят, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. (28/стр.145)

Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заб-лужденията, мъчнотиите и страданията. Да се пре-махнат страданията, това значи да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е не-възможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш и сам ще изправяш погрешките си.

(40/стр.10)

Корените на живота са в плътта, а клоните в ду-ха. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на Земята, а клоните нагоре, към Слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни по-соки и се противят един на друг... Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е не-възможно. Докато е на Земята, човек се нуждае от плът. (40/стр.26)

Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на факта, че те живеят, очакват много неща от живота, без да разбират неговия език, без да знаят азбуката му. Невъзможно е човек да очаква от живота нещо, без да знае неговия език. (28/стр.317)

...След всичко това човек иска да бъде щастлив. Това е невъзможно. Щастието се обуславя от зна-ние. Ако знае да превръща минусите в плюсове, чо-век може да бъде щастлив. Няма ли положителни, истински знания за живота, човек не може да бъде щастлив. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, ка-то прилага, един ден човек ще придобие щастието, но днес, докато не го е придобил, целта и задачата в живота му трябва да бъде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щом е при-добил знание, щастието само по себе си ще дойде.

(20/стр.131)

Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на Земята. Затова много хрис-тияни искат да се домогнат до това Царство без зна-ние. Това е невъзможно. (9/стр.183)

Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. (30/стр.62)

Сегашните хора често се объркват, понеже ис-кат земните им работи да се нареждат както духов-ните. Това е невъзможно. Между земните и духов-ните работи има известно подобие, но има и голяма разлика. (44/стр.186)

Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са турили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъ-дат съвършени по човешки. Това е невъзможно!

(44/стр.230, 231)

Човек... Той иска да стане богат и силен, да при-добие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чу-ва думата му навсякъде – да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обез-сърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. (41/стр.241)

При сегашните условия на живота невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. (38/стр.80)

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. То-ва е невъзможно. На Земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. (30/стр.146, 147)

...Недоволството е неизбежен спътник в човеш-ката еволюция. Докато живее във време и простран-ство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче, щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство. (36/стр.140)

„Който в образ Божи като бе.“ Този стих показва, че апостол Павел е предвиждал не само тогавашните възможности на живота, но и бъдещите. Които не разбират тия неща, те искат в един ден да преживе-ят всичко, но това е невъзможно. (39/стр.138)

Всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до из-вестна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи да се огра-ничат, а това е невъзможно. (38/стр.214)

Тъй щото при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. (30/стр.99)

Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в дейс-твителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е да-дено. (41/стр.212)

За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да преда-дете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисъл-та. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. (32/стр.167)

Да обичаш, това не е ваша работа, това е работа на Бога... Като мине Божията Любов през мене, то не е нещо, на което аз може да се противя. Има не-що, на което човек не може да се противи. Това е Любовта. Няма същество, което може да се проти-ви на Любовта. Това е невъзможно. (27/стр.180)

Някой казва, че на младини любил, а на старини не може да люби. Това е невъзможно. Това са човеш-ки схващания. За един и същ човек Любовта е една и съща през всичките години на живота му, но схва-щанията му за Любовта не са едни и същи.

(29/стр.308)

Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорка-та: „Направи добро, да намериш зло.“ Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш доб-ро и да ти се отговори със зло. (44/стр.38)

Някой иска да бъде свободен, да мисли и да пос-тъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно... Ти живееш в човеш-кия порядък, а искаш да бъдеш щастлив.

(41/стр.420, 421)

Абсолютно невъзможно

Бог всичко може да направи заради нас с онова, което е съгласно с Неговата Воля. Но ако мислите да прокарате една ваша мисъл, това е абсолютно не-възможно. Нашата мисъл ние можем да прокараме в нашия свят, но в Божествения свят – по никой начин. И всеки един, който иска да бъде благоугоден на Бога, той трябва да носи Неговите мисли.

(13/стр.267)

Понякога в хората се заражда голяма амбиция да знаят много... Да знаят хората много, това не е в реда на Природата. Невъзможно е човек да знае всич-ко. Да иска човек да знае много, това е абсолютно невъзможно... Вземете за пример слуха на човека. Чо-век не може да чува всичко, което се произвежда в Природата. И това е толкова по-добре за човека. Зна-ете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако вие имахте възможност да чувате всичко, което става по лицето на Земята? ...Ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте же-лали да затворите ушите си да не чувате... Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно развито зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на Земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат. Зе-мята е място на насилие. (2/стр.349, 350)

Най-голямото заблуждение, което сега същест-вува, е че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно не-възможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. (19/стр.235)

Докато разглеждате живота си единично, откъс-нат от цялото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бъдете чужди както за живота, така и за Природата... Абсолютно невъзможно е човек да живее сам в света! (11/стр.209)

Никой не може

Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или върви в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, кои-то вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват. (19/стр.30)

Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. (20/стр.28)

Всеки сам трябва да пожелае да се подигне... Ако в един мъж няма желание сам да се контролира, никой друг не може да го контролира. Ако една же-на няма желание сама да се контролира, никой друг не може да я контролира. И ако едно дете не може да се контролира, никой друг няма възможност да го контролира. Ако педагозите продължават да мис-лят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение. (2/стр.394)

Колкото да възпитаваш мъжа, той ще си остане такъв, какъвто си е. Колкото да възпитаваш жената, и тя ще си остане същата. Който се опитал да въз-питава мъж или жена, непременно е претърпял фи-аско. Помни: Никой никого не може да възпита. Все-ки си остава такъв, какъвто Бог го е създал. (15/стр.231)

Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е вели-ката Любов. (17/стр.108)

Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. (20/стр.249)

...Хората... Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно сво-боден, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да нап-рави това, което Бог прави. (20/стр.262)

Та да дойдем сега до думите на Христа: „Всеки, който изпълнява Волята Божия, той е и брат, и сес-тра Моя, и майка“... Важността на Христовите думи седи в това, че много са говорили преди и след Него, но това, което Той е казал, никой не може да го ка-же. Защо? Понеже нямат тази опитност, това зна-ние. (2/стр.626)

Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме Любов-та. Не иска ли да излезе от обикновения живот, ни-кой не може да му помогне. (21/стр.233)

Докато човек сам не пожелае да възстанови от-ношенията си с Бога, отвън никой не може да го зас-тави да направи това. (21/стр.233)

Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. (22/стр.170, 171)

Никой не може да се домогне до каква и да е си-ла на Природата, докато не развие в себе си съответ-ни качества. (22/стр.240)

Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите.

(22/стр.223)

За пример, говори се за абсолютното. Какво под-разбирате под думата „абсолютно“? Никой не може да определи какво значи „абсолютно“. (16/лек.15: стр.5)

Питам: Кое е началото и кое краят на кармата? Как е произлязла тя? На тия въпроси никой не мо-же да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вярно, че човек е произлязъл от Бога, питам: Как е възможно от та-кова съвършено същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? ...Има неща, за които ние не можем да говорим. (24/стр.159)

Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го из-прави. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали.

(30/стр.229)

Закон е: Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да не допуща всякакви мисли в ума си. (30/стр.245)

Каквото да правите, вие никога не можете да под-купите Любовта. Любовта е неподкупна. Тя не се ин-тересува нито от богати, нито от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при някого. Любовта се интересува само от едно нещо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. (26/стр.384, 385)

Аз зная положително, че без участието на Пър-вата Причина нищо не можете да постигнете и ни-кой не може да ви обича. Земята и Небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. (42/стр.44)

Не може при тези условия

Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска Любов. (41/стр.256)

И тъй, човек не може да разбере Любовта, дока-то идеята за Бога в него не стане ясна. (21/стр.184)

Нямате ли Любов към Бога, не можете да имате Любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си.

(20/стр.246)

...Връзка с Бога... Не направи ли тази връзка, човек не може да се ползва от благата на живота. Благата ще го обикалят, но той не може да ги възприема. И болният не е лишен от блага, но не може да се ползва от тях. (20/стр.48)

За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. (32/стр.47)

Значи, човек трябва да вярва в Бога, за да измени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър жи-вот. Ако не се стреми към този център, човек не може да живее добре. (38/стр.142)

...Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не мо-жете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи“. Ако не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия жи-вот. (2/стр.547, 548)

Аз ще ви кажа едно нещо: човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на чове-чеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам ис-тината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос „още едно ти недостига“, тогава няма да мис-лиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. (19/стр.299)

Без идеал, без идея в живота си човек не може да расте и да се развива. (11/стр.5)

Лесно е да се каже, че еди-кой си учен направил едно изобретение. Как е дошъл до това изобретение, той знае. Ако има само една отрицателна мисъл в ума си, никакво изобретение не може да направи.

(22/стр.12)

Ако няма добри мисли и желания, човек никога не може да бъде щастлив. (38/стр.142)

Както да мисли, каквото да прави, човек не мо-же да бъде абсолютно щастлив, докато окръжаващи-те не са щастливи. (26/стр.132)

Всеки човек, който не постоянства в своите же-лания, нищо не може да придобие. (24/стр.273)

...Някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: „И без четене на стихове може“. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзна-нието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки.

(43/стр.138)

Докато не дойде в съприкосновение с Духа, до-като не се храни с Неговия плод – с Любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството Бо-жие. (30/стр.270, 271)

Докато дели нещата на възможни и невъзмож-ни, човек маг не може да стане. (45/стр.49)

Не може изведнъж

...Каквито усилия да прави, човек не може извед-нъж да бъде добър, любещ и т.н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху се-бе си. (38/стр.229)

Когато казвам, че искам да разсъждавате, то не значи, че искам да изметете старото изведнъж. То е невъзможно. (16/лек.4: стр.11)

...Що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той еднов-ременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез ста-рия живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. (38/стр.238)

Когато влезе в живота, Любовта примирява ста-рото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна, човек ще гради, от друга, ще създава. От една страна, ще се освобождава от стария живот, от друга, ще навлиза в новия. (38/стр.239)

Вие се борите с едно противоречие, което въз-никва от сблъскването на старите с новите идеи, и казвате: „Новите идеи са неприложими в живота“. Защо да са неприложими? Има правила, които мо-гат да се приложат още днес. Едно е вярно: че новите идеи не могат да се приложат изведнъж в своята пълнота, но Любовта например всеки може да при-ложи в себе си. (23/лек.9: стр.25)

Не е достатъчно само да кажеш, че не се харес-ваш, но да намериш начин да измениш това, което не харесваш. В един ден не можеш да се измениш, но като работиш цял живот върху себе си, можеш да подобриш чертите на лицето си, да станеш по-красив... И човек по същия начин може да се видо-измени. И най-лошото в себе си той може да видо-измени, да превърне на добро. (42/стр.39)

В личността се крият най-лошите неща. Тя е из-раз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всички отрицателни качества в света... Но в света не се про-явява само личността, с личността заедно се проявява и разумната човешка душа... Ние трябва в себе си да се освободим от своята личност, не изведнъж, а пос-ледователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това!“. Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. (16/лек.4: стр.18, 19)

Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод за това. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, в един ден не можете да имате постижения. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на мястото му да поставите една доб-родетел. (11/стр.161)

...Мнозина искат да постигнат желанията си из-веднъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте Приро-дата и ще видите как се извършват процесите в нея. Плодът изведнъж ли се развива, или постепенно?

(26/стр.113)

Вие бързате, искате да постигнете всичко извед-нъж. Това е невъзможно. Колкото да се мъчи детето, което е влязло в първо отделение, по никой начин не може да следва науката на университета. За уни-верситета се изисква повече наука и знания, но това не трябва да обезсърчава детето. (30/стр.38)

Ако простият човек иска да разреши сложните проблеми на живота със своя ум, той непременно ще се повреди. Науката не може да се погълне из-веднъж. За това нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи. (24/стр.108)

...Като вярвате, ще дойдете най-после до позна-ване на Истината. Невъзможно е човек да дойде из-веднъж до познаване на абсолютната Истина. Дос-татъчно е той да познае Истината дотолкова, докол_ кото в даден момент може да я придобие.

(10/стр.20)

Без това нищо не можете

да постигнете и да направите

Какво се иска от съвременния човек? Право раз-биране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента Природата и животът остават за него затворени. (21/стр.176)

Ако нямате една положителна идея в живота си, вие нищо не можете да направите... Животът на всички хора се определя от онази велика постоянна идея, която те имат за Бога. (32/стр.230)

Човек не може всякога да реализира идеите си. За да прокара една своя идея, той се нуждае от по-тенциални сили, с които да отгледа, да откърми иде-ята си и после да я прокара навън. Без потенциални сили в себе си човек нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме ме-тод за развиване на потенциални сили в човека.

(29/стр.248, 249)

...Свещения огън на Любовта... Щом този огън в човека се разпали, той може да учи, да пише, да ра-боти, да твори. Не гори ли този огън в него, той ни-що не може да направи. (29/стр.220)

Ако Любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. (34/стр.303)

Докато Любовта не стане вътрешен подтик в чо-века към наука, поезия, изкуство, към религия, нищо не може да постигне. Без Любов няма истинско пос-тижение. (37/стр.278)

За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешава-не на математическите проблеми се иска висок мо-рален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. (22/стр.283)

Първото правило, което трябва да се приложи, е Любовта... Вторият закон, с който Природата си служи, е Мъдростта. Третият закон е Истината. Сле-дователно каквато работа и да започне, човек трябва да вложи в нея Любов, Разумност и Свобода. Ако не работи с Любов, ако не е разумен и ако не е сво-боден, нищо не може да постигне. (41/стр.381)

Любовта внася светлина в ума на човека и раз-ширява сърцето. Това са необходими условия за ра-бота. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. (20/стр.240)

III. ДВЕ ПОЛОЖЕНИЯ

1. И възможно, и невъзможно

За някои е възможно,

за други невъзможно

...Тогава и камъните ще ви проговорят, както днес говорят и пеят грамофонните плочи. Това, кое-то за един човек е невъзможно, за друг е възможно. Ще дойде ден, когато всички хора ще се разговарят с камъните. Едно време за хората не беше възможно плоча да говори и да пее, днес обаче това е обикнове-но нещо. (30/стр.269)

Умният човек може да натори нивата си със сво-ята мисъл само много по-добре, отколкото ако би я наторявал по физически начин с някакви соли или с други някакви средства. Казвате: „Щом е така, не-ка човек се опита да насоли боба си например със своята мисъл“. И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други – възможно. Мисълта е сила, която твори. Следователно каквото човек мисли, то-ва става. (39/стр.45)

Представете си, че ви дават... билет за Небето... Ще кажете, че това са фантазии. Колкото се отнася до Земята, всичко е възможно, но дойде ли до Не-бето, въпросът е поставен другояче. Много неща мо-гат да се реализират на Земята, но ако същите неща искаме да реализираме на Небето, намираме се пред невъзможност. Тези неща са невъзможни за бол-шинството, но са възможни за малцинството. Само Учителите и Мъдреците имат привилегия да пътуват извън Земята. Обикновените хора, добрите и пра-ведните хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън Земята, но не са достигнали още до това положение. (29/стр.22)

Невежите философи, които нищо не знаят, каз-ват: „Това може ли да бъде така?“. Това за глупавите не може, за учените може. За онези, които знаят Истината, може; за онези, които не знаят, не може. За онези, които знаят Мъдростта, може; за които не знаят, не може. (14/стр.10)

Не може ли без скърби? Може. Само умният мо-же без скърби. Глупавият човек, когато минава от това положение, в което се намира, в друго, той ще скърби. (13/стр.429)

Аз взимам думата религиозен, или духовен, чо-век във висок смисъл... Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ. Който не е духо-вен, никакъв не може да стане. (39/стр.148)

Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на Земята колкото вре-ме желае. Геният обаче се бори със смъртта. Тя под-копава основите на неговия живот. Геният иска да живее, да се учи, но смъртта го отстранява от пътя си, не иска да препятства. (29/стр.318)

Кое е възможно и кое невъзможно?

Мнозина искат да живеят според своите лични разбирания, да бъдат свободни и независими, да бъ-дат като Бога, но отделни от Него. Това е невъзмож-но. Обаче възможно е да бъдеш като Бога, т.е. да жи-вееш в Него и Бог да живее в тебе. (41/стр.117)

Христос иска всички да бъдат като Него. Не ка-то Него. Няма да искате да бъдете като Христа. Трябва да пострадате. То е невъзможно. Но в постъп-ките, в мислите може да бъдете като Христа спра-ведливи. В сърцето може да бъдете като Христа доб-ри. Във волята може да бъдете и в постъпките може да бъдете свободни, както Той е бил. (2/стр.643)

Човек не може да бъде като Бога, но може да ста-не разумен, да знае как да постъпва, как да решава задачите си. (20/стр.220)

И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита... Божественото работи през всички вре-мена и епохи, на него всякога може да се разчита.

(34/стр.261)

...Някой път много хора казват: „Ние сме много грешни“. След това у тях настава друг един процес и те казват: „Не, ние сме чисти вече, ние сме светии“. Е, питам: Как е възможно грешният да стане светия? Това е невъзможно, немислимо е. Казват, че греш-никът можал да стане светия и светията можал да стане грешник... В Природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината и тъмнината може да отстъпи мястото си на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! (19/стр.286)

Любовта може да отстъпи мястото си на омра-зата и омразата може да отстъпи мястото си на Лю-бовта, но Любовта да се превърне в омраза и омра-зата – в Любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята съ-щина, в своята разумност не могат да се превърнат.

(19/стр.286)

Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ла-ринкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. (32/стр.167)

Всички не могат да станат поети, музиканти, фи-лософи, но от всеки може да стане нещо... Едно е важ-но: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо. (43/стр.50)

Ако една работа не е станала, може да я изпра-виш. Но работа, която е станала, не можеш да я поп-равиш лесно. (27/стр.225)

Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река с мощна сила, никой не може да те отбие от него.

(31/стр.72, 73)

Един Божествен закон може да се употреби и за добро, и за зло, обаче принципът по никой начин не може да се употреби за зло. Законът и силата могат да се употребят и за добро, и за зло, но принципът може да се употреби само за добро – никога за зло.

(36/стр.187, 188)

Кога е възможно и кога невъзможно?

Щом мислиш право, можеш да направиш неща-та; някога не можеш да мислиш право, тогава е изк-лючена възможността да направиш нещата както трябва. (14/стр.237)

Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията Любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато Любовта се оттегли, това е възможно. Но при Любовта е невъзможно. (27/стр.269)

Двама братя може да се спогодят, ако постъпват разумно. Няма въпрос, по който да не може да се спогодят, но когато постъпват по човешки, нямат въз-можност. (16/лек.31: стр.22)

Един мой познат ми разправяше следния опит, който направил с охлюви. Турил в една градина ня-колко хиляди охлюви, турил и един тел, но толкова близо до земята, че да не могат да преминават охлю-вите под него, и пуснал по тела електрически ток. Щом дойде охлювът до тела, електричеството го опа-ри и веднага се връща назад. Той турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните охлюви нито един не се опитал да пре-мине тела втори път... Ние след като се опарим вед-нъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията да се борим, да премахнем тази пречка и казваме: „Ще премахна този тел“. Охлювът казва: „Не мога да премахна този тел“ – и се от-дръпва. Човекът казва: „Мога да го премахна“. Някой път го премахва, някой път не може и по-скоро сам се премахва. Ако тия телове са турени от хора, мо-жем да ги премахнем, но ако са турени от туй Ве-ликото Същество – от Бога, не можем.

(16/лек.5: стр.14, 15)

2. Две възможности

Възможност и за добро, и за зло

Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създавал вас, още когато сте излезли от Бога. Следователно във всеки един случай ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. (16/лек.24: стр.12, 13)

Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи, в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за зло. (23/лек.2: стр.4, 5)

От знанието може да се създаде и злото, и доб-рото. То може да стане слуга и на доброто, и на зло-то. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. (1/стр.415)

Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мо-же да прави и добро. (9/стр.352, 353)

Каже ли някой, че не може да се освободи от гре-ха и от порока си, той се самозаблуждава. Както си грешил, така можеш и да се освободиш от греха. Кой-то прави зло, и добро може да прави...

(9/стр.423, 424)

...Дотогава, докато се движите в посока към Зе-мята, ще знаете, че ще бъдете по-активен към злото, т.е. възможностите да направите зло, са по-големи, отколкото възможностите да направите добро. Ко-гато се движите към центъра на Слънцето, или ко-гато се стремите към Бога, възможностите за пра-вене добро са повече, отколкото възможностите за правене зло. Бог е великият център, към който тряб-ва да се стремим. (16/лек.28: стр.9)

С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се за-пали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. (38/стр.173)

Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая киб-ритена клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло мо-жеш да го направиш съзнателно, а можеш да го нап-равиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш, и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди доб-рини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще упот-ребиш клечката. (13/стр.15)

– Знаеш ли какво мога да направя?

– Можеш да подпалиш една къща, да набиеш някого. Това е отрицателната страна на твоя харак-тер. Обаче и добро можеш да направиш на човека. Кое е по-хубаво: да направиш добро или зло?

(42/стр.253)

Две противоположни възможности

Праведникът може да стане грешник и грешни-кът може да стане праведник... Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздър-жате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди иде-ята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. (1/стр.449)

Във всеки човек има скрити възможности за не-говото повдигане и падане. Грешникът може да ста-не светия и светията може да стане грешник.

(29/стр.141)

За всички хора има възможност красиви да бъ-дат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен... Каквато възмож-ност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник. (29/стр.14)

Всеки човек, праведен или грешен, може да пре-късне отношението си с Разумната Природа, може и да го възстанови. (20/стр.7)

С една крива постъпка праведният може да пре-късне връзката си с духовния свят. С една добра пос-тъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. (20/стр.7)

Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. (9/стр.298)

...Човек има възможност да руши, но има възмож-ност и да гради. (9/стр.295)

Човек в един момент може да се спъне за 100 години, както и в един момент може да напредне за 100 години. (25/стр.46)

– Какво можем да направим ние?

– Ако един човек може да развали семейство, да скара членовете на едно общество помежду им, да повдигне един народ срещу друг, защо да не направи едно добро? Следователно един човек може да по-добри живота на едно семейство, да създаде цяло об-щество или един народ. Както можеш да рушиш, така можеш и да градиш. Както си майстор в едното, така ще бъдеш майстор и за другото. (42/стр.238, 239)

...В гледането има възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има въз-можност да научиш много хубави работи, но и мно-го лоши работи можеш да научиш. В обонянието, във вкуса много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи. И в говора, и в мириса, и в пипането също така много работи ще научиш, но и много злини можеш да научиш. И навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. (13/стр.34)

Ти може да имаш една любов, която да осакати паметта ти. Пък може да имаш една любов, която да развива ума ти. Може да имаш една любов, която да осакати сърцето ти, пък може да имаш една лю-бов, която да облагороди сърцето ти. (27/стр.346)

...Ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се про-дължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. (29/стр.316)

Някои от вас сте на 50 – 60 години. Дойде ви наум и казвате: „Може да умра“. То е една възмож-ност. Може да се родите. И то е една възможност.

(27/стр.243)

Учеността се определя първо от вложените дар-би и способности в човека. След това вече идат ма-териалните условия. На способния те дават възмож-ност да развие онова, което Природата е вложила в него. На неспособния те могат да причинят по-го-ляма вреда, отколкото полза. (38/стр.158)

И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да про-изведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. (38/стр.174)

Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи от огъня, с който е за-пален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. (38/стр.289, 290)

...Една дума може да убие човека, може и да го възкреси. (39/стр.189)

Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от уко-рите. Това аз наричам закон на Любовта. (19/стр.469)

В живота на човека има хиляди неща, които мо-гат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. (26/стр.395)

Както едно престъпление може да опорочи жи-вота на човека, така в един момент Любовта може да го очисти и повдигне. Както смъртта в един мо-мент може да окоси хиляди глави, така и животът в един момент може да възстанови падналите глави. Животът е по-силен от смъртта, а Любовта – по-сил-на от омразата. Като знаете това, поддържайте стра-ната на живота и на Любовта. (40/стр.69)

3. Отрицателни възможности и положителни невъзможности

Възможности за грях и престъпление

Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: „Направихте греха, идете да го поправите“. Като ги изпъди из райс-ката градина, им каза: „Поправете греха и като го поправите, Аз ще ви приема“. (14/стр.130, 131)

Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от не-го... Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше въз-можност вече да греши. Защо? Защото той не пре-даде законите, които Бог му беше дал. (21/стр.130)

Значи, в човека е вложена възможността да гре-ши. Защо греши? Защото има свободна воля.

(12/стр.54)

И сегашните хора ... казват: „Дойде грехът и всич-ко изгубихме“. Не е достатъчно само да се констати-ра това, но човек трябва да потърси причините за греха и начините как да се освободи от него. Ако грехът днес е дошъл, и утре има възможност да дой-де. Грехът не е нещо случайно. Той представя на-копления на желания, които всеки момент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие.

(39/стр.136)

Онзи свят е красив, но и в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можеш да направиш физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, там не можете да направите физичес-ко престъпление, но в чувствата можете да направите престъпление. Всяко горчиво чувство е едно престъп-ление. Всяка лоша мисъл е повод на едно престъпле-ние. (13/стр.14)

Вечерно време си направи един отчет. Намери престъплението не в неговата черна форма, но в оно-ва далечното, в малкия му още вид. Ти казваш: „Този човек ми е неприятен“. Но в тая неприятност седи една възможност за престъпление за в бъдеще.

(13/стр.28)

Пазете се от тези възможности

Ако един напреднал в духовно отношение човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възмож-ност човек да изгуби всичко. Кога може човек да из-губи придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на Природата. (43/стр.67, 68)

Възможно е и най-силният човек в света да се подхлъзне. Има такива сили в света, които благопри-ятстват за подхлъзването на един човек. И затуй аз казвам, че повечето хора в съвременния свят нямат морален устой. Те може да имат морален стремеж, но морален устой нямат. Този морален устой от сега нататък може да се създаде у тях. (19/стр.484)

И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот, ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади и стари могат да се спънат. Учени и прости могат да се спънат. Философът може да се спъне в своята философия, моралистът – в правилата на своя морал. (21/стр.144)

...Ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? Разваля я. Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. (19/стр.138)

Помнете: В което общество или в която органи-зация влезете, непременно ще се окаляте... Колкото по-стръмна, по-тясна и по-дълбока е долината, тол-кова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората. Колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. (34/стр.135)

Представете си, че извършвате едно престъпле-ние – обирате един банкер. Какво наказание трябва да ви се наложи? Представете си, че това е насън, об-рали сте няколко милиона, но като се събуждате, виждате, че нямате пет пари в джоба си. Изтрезнели сте от това престъпление, но все-таки направили сте го насън. Представете си друг сън. Вие сте вегета-рианец, обаче насън ядете печена кокошка. Като се събудите, виждате, че това е било сън, но все пак сте яли кокошка... Това, което човек може да направи насън, и наяве може да го направи. Сънищата не са нищо друго, освен една възможност да направи съ-щите неща човек и в действителния, в будния си живот. Понякога сънищата са предпазителни мерки да не направи в будния си живот човек нещо, което може да му напакости. Чрез сънищата човек се пре-дупреждава да не извърши нещо лошо. (2/стр.184)

...Магията е опасна наука. Има думи в магията, които съдържат динамическа сила в себе си. Не знае ли кога и къде да ги употребява, човек може да при-чини ред злини както на себе си, така и на окръжа-ващите. (21/стр.263, 264)

Има тънкости в живота, които трябва да се зна-ят. Който не ги знае, при най-малкото невнимание от негова страна може да произведе цяла катастрофа.

(41/стр.387)

Мнозина се страхуват да дават, да не осиромаше-ят. Който раздава Божиите блага с Любов, той ни-кога не осиромашава. Може ли да осиромашее чеш-мата, която изобилно дава? Ако е свързана с голям, неизчерпаем извор, тя никога няма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможност да осиромашее. Всички хора ще я изоставят. (30/стр.61)

Основавайте се на тези невъзможности

...Никоя сила в света не може да спре вашата ево-люция, ако вие сами, разбира се, не я спрете.

(25/стр.123)

Едно трябва да знаете: всеки човек има своя ор-бита на движение, от която никой не може да го из-мести. (35/стр.18)

Никой никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. (38/стр.18)

Всеки сам трябва да поддържа Свещения огън... Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя Свещен огън. Никой не може да изгаси Свещения огън на човека освен той сам. (30/стр.374)

Едно нещо аз не вярвам: една Божествена идея, която е вложена в тебе, никой не може да я убие. Ако човешкото чувство можеше да се убие, ако чо-вешкият ум можеше да се разруши, то работата ще-ше да се свърши. Но не може. Една Божествена идея може да се възприеме донякъде, но да убие някой в тебе доброто или да убие някой в тебе този импулс, който имаш, то е невъзможно. (13/стр.289)

Материалната радост, материалните блага изоб-що всеки може да отнеме. Духовната радост, духов-ните блага никой не може да отнеме. (36/стр.49)

Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на чо-века е неговият дух, неговата душа, неговият ум, не-говото сърце и неговото тяло. (30/стр.388)

Има един закон: Добрият човек е всякога добър и нищо в света не може да го опетни. (19/стр.460)

Никой не може да ви оцапа. Божественият прин-цип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите може да се оцапат, но Божествения принцип, същественото в човека, ни-кой не може да го засегне. (23/лек.15: стр.20)

И тъй, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, нео-боримият подтик на живота, срещу който никоя си-ла в света не може да се противопостави.

(19/стр.389)

Дето е Бог, дето Любовта присъства, там никакво престъпление не може да се извърши. (26/стр.268)

Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мис-лете добре за всички хора. (20/стр.286)

Сега от всички се изисква стабилна вяра в доб-рото, да знаете, че никой не може да ви излъже. За-що? Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга Божестве-ния Дух. Никой не може да ви отнеме от Божиите ръце и да ви направи някаква пакост, понеже той сам ще се натъкне в ръцете Му. (24/стр.175)

Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си. Той иска сърцето ти. (15/стр.31)

Невъзможно е да се молиш на Бога искрено и Той да не ти отговори. (34/стр.167)

Никой не може да направи зло на онзи, който из-пълнява Волята Божия. Целият свят да се опълчи сре-щу него, пак нищо не може да му направи.

(29/стр.148)

Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика... Мога ли да се откажа от хляба, от водата, от въздуха и от светлината? Не мога... Да се откажа от светлината? Невъзможно ми е. Да се откажа от въздуха? Невъзможно ми е. Да се откажа от хляба? Невъзможно ми е. Мога ли да се откажа от своите мисли и чувства? Не мога. Изобщо не мога да се откажа от това, което Бог ми е дал.

(17/стр.219)

Питам: Възможно ли е да не обичате чешма, ко-ято постоянно извира? Можете ли да не обичате дър-во, увиснало от сладки, зрели плодове? Можете ли да не обичате каса, пълна със злато? Можете ли да не обичате дюкян, пълен със стоки, каквито пожела-ете? Можете ли да не обичате хамбар, пълен с жито? Невъзможно е да не се обичат тия неща. Казвам: Ако сте течаща чешма, всички ще ви обичат; ако сте дърво, пълно с плодове, всички ще ви обичат; ако сте каса, пълна със злато, всички ще ви обичат; ако сте хамбар, пълен с жито, всички ще ви обичат; ако сте дюкян, пълен със стока, всички ще ви обичат. Защо казвате тогава, че няма кой да ви обича? (11/стр.44)

Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой друг не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарят не може да донесе и т.н. (37/стр.111)

Невъзможно е да влезе Божествена енергия в човека и да не му даде някакъв тласък. Щом този тласък влезе в човека, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално. Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. (29/стр.23, 24)

Първичният живот, от който е произлязъл чо-вешкият, никога не може да се размъти. Божестве-ните чувства, от които са произлезли човешките, ни-кога не могат да се опетнят, никога не могат да се изопачат. Те са абсолютно чисти. (24/стр.238)

И тъй, не се страхувайте, че този или онзи ще развали света. Тъй както светът е създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре – никой не може да измени неговия път. (17/стр.102)

IV. ЧОВЕКЪТ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

1. Питате

– Може ли? – Може

– Може ли човек да бъде силен като Бога?

– Може. Тая сила се проявява, когато човек тряб-ва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш?

(12/стр.113)

...Ще кажете:

– Може ли човек да пътува до Слънцето?

– Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По фи-зически начин не може да се отиде до Слънцето, но по духовен начин може. (18/стр.22)

Казвате:

– Аз мога ли да стана ангел?

– Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години.

(19/стр.120)

– Можем ли да отидем на Небето?

– Можете, разбира се. Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на Небето, не вярвате. Какво представят адът и Небето? Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я от-ново, вие сте в Рая. (10/стр.81)

– Можем ли да видим Христа и днес?

– Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но за това се изисква от него довол-ство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е съз-дал, и при това искат да видят Христа, и да се раз-говарят с Него. Не, при тези условия това е невъз-можно. (10/стр.48)

И тъй, каже ли някой, че е недоволен или нераз-положен, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на вярата. Ако е гневен, ще облече дрехата на мира.

– Може ли човек толкова лесно да съблича ста-рата си дреха и да облича нова?

– Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на вярата, на надеждата, на мира и т.н. (9/стр.94)

Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате:

– Може ли?

– Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.

– Може ли?

– Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.

– Може ли?

– Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.

– Може ли?

– Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.

– Може ли?

– Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.

– Може ли?