– Може. Може да имат някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. (19/стр.40, 41)

Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бед-на жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“. Да, но това не е Любов, то-ва не е разбиране гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от сво-ята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате:

– Ама това може ли да се направи, или не може?

– Туй може или не може, това са философски разбирания. Може, всичко може. (19/стр.196)

Едно разбиране има в света, то е Божественото! И когато ние, всичките същества в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов им-пулс. Сега някои задават въпроса:

– Може ли?

– Може! (19/стр.196)

Гневът ви посещава, защото не му давате работа. Като го впрегнете на работа, той казва: „Умен е мо-ят господар!“.

– Може ли без гняв?

– Може. Ако завистта и омразата ви посещават, дайте и на тях работа. (12/стр.8)

За пример, омразата не е нищо друго освен из-разходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всич-ки отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате:

– Може ли това да стане?

– Може. (2/стр.346)

– Може ли без убийства и престъпления в света?

– Може. (28/стр.64)

...Вие ще бъдете носители на новата култура в све-та. Казвате:

– Можем ли да участваме в тази култура?

– Можете, разбира се. Няма по-велик момент за човека от този, да бъде носител на тази велика култура, която иде сега в света! (39/стр.22)

...Ако си беден, влез в кабарето да свириш и да спасяваш хората. Ако си богат, излез вън от кабарето, отвори кесията си и започни да раздаваш. Около те-бе моментално ще се съберат безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирят, ще те веселят. Дай едно богато угощение на тия хора да те запомнят за вечни времена...

– Може ли светът да се спаси по този начин?

– Може, разбира се. Добрата воля, доброто раз-положение на хората един към друг е в сила да им помогне. (39/стр.169)

Възможно ли е това?

Мислите и желанията са живи, могат да говорят като човек.

– Възможно ли е това?

– Възможно е... Всяка мисъл, която се подхранва, оживява. (9/стр.404)

Дойде ли Любовта в тебе, ти ще обичаш всички. Ти няма да мислиш, че имаш мъж, жена, деца. Ще бъдеш свободен да проявиш Любовта така, както тя се проявява. Бог е Любов. Значи, ще оставиш Бога в себе си да се прояви така, както Той разбира.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. За да проверите думите ми, изу-чавайте и прилагайте Божията Любов. (10/стр.163)

В Стария Завет се казва за Мойсея, че ял заедно с Господа.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Яденето не е само физичен про-цес. Човек яде и на физичния свят, и в умствения, и в сърдечния. Мислите и чувствата са храна, подобна на хляба за физичния свят. (12/стр.9)

Добрият и разумен човек приема Истината с Лю-бов, затова разполага с елементите, чрез които прев-ръща злото в добро.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, разбира се. (12/стр.31)

Според източните народи дълговете представят закон на карма, или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение кармата се дължи на стремежа на тъмнината от па-сивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на Космоса. Тогава се явило страданието.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Човек е живял в тъмнината и пос-тепенно започнал да излиза от нея. (12/стр.177)

Сега мнозина казват: „Знаете ли какво е допри-несъл съвременният фабричен век за културата на чо-вечеството?“. Този век освободи всички духове, всич-ки души на същества, умрели още в далечното ми_ нало. Те бяха затворени във въглищата и с употреб-лението им като гориво дойде и тяхното освобож-дение. Затова днес хората наляво-надясно се бият. И когато някой ме запитва кога се роди злото в света, аз им казвам: Злото в света се роди за пръв път, ко-гато се образува и първият дим. Казвате:

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Ще ви обясня каква връзка съ-ществува между злото в света и първия дим. Когато братята Каин и Авел принесоха жертва на Бога, огъ-нят на Каина гореше с много дим, който се раз-стилаше по земята, а огънят на Авела гореше с хубав пламък без дим и пламъкът възлизаше нагоре към небето. Това разгневи Каина и от този момент той намрази брата си и го уби. И двамата братя трябва-ше да произведат огън без дим. (24/стр.58)

Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му по-могне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари. Чуди се кой е донесъл тия неща. Един ангел ги е донесъл.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Чрез някой човек ги е донесъл.

(29/стр.93)

Представете си, че вие сте в една гора, пътувате занякъде, но нямате хляб, три дена сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Няма да мине много време и като отворите очите си, ще видите поставен на камък пресен, топъл хляб.

– Възможно ли е това?

– Възможно е, туй е факт, който всеки може да опита и провери. Ако някой пожелае да има печена кокошка, няма да получи. Обаче хляб може да се да-де на всеки, който искрено се моли. Колкото по-го-ляма е вярата на човека, толкова по-големи възмож-ности крие той в себе си. И тогава не само за себе си може да измоли хляб, но и за 20, за 50 или за 100 души още. Всичко зависи от вярата на човека.

(29/стр.152, 153)

Сега аз желая на всички, които сте тук, да пре-бъдете в Бога. Пребъдвате ли в Бога, и на камъните да кажете да тръгнат, ще ви послушат.

– Възможно ли е това?

– За Бога всичко е възможно. (30/стр.139)

Ако човек има едно чувство на Любов, едно ра-дио, в което да проникнат енергиите на Любовта, дето и да минава, всички хора ще се стичат около него, ще бъдат на негово разположение и от него, и от тях ще изтича любвеобилност и разположение. В един момент може да стане това. Ще ме запитате:

– Възможно ли е това?

– За свещеното невежество не е възможно.

(14/стр.287)

Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата светлина, така умът и сърцето на чо-века могат да станат отражение на Словото Божие. Ние трябва да бъдем отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие можете да кажете:

– Възможно ли е това, аз достоен ли съм?

– Вие петните Името Божие. Ако Вие не бяхте достоен, Бог нямаше да Ви изпрати на Земята. Щом сте изпратени, достойни сте. (14/стр.288, 289)

Срещам един селянин, който натоварил колата си с дърва догоре, едва я теглят воловете. Питам го:

– Защо си натоварил колата си толкова много? Не виждаш ли, че воловете ти едва вървят?

– Нищо от това. Ако те не искат да ги товаря тъй много, трябва да се родят владици.

И това било философия! Ако били владици, щели да благуват в живота си, а щом са родени волове, ще ги товари колкото иска. Казвам му:

– Ами ако един ден Господ те постави на тях-ното място?

– Възможно ли е това?

– Да, възможно е. Ако е за твое добро, Господ може да те постави на мястото на един вол.

(24/стр.304)

Аз ето как мога да разреша един въпрос. Допус-нете, че аз имам една жена, която е своенравна – иска да живее само за себе си... Пък съм и богат човек, къща и всичко имам. А тази жена е доста ум-на, тя иска да ме застави сега, ще ме съди, ще иска да се развежда, ще ми плаче нещо. Казвам: „Каквото имам, всичко оставям, давам го, аз ще си излезна ка-то гола тояжка“. Казвам: „Ето имането, говедата, жи-вей както искаш, пък аз тръгвам по света да работя за Господа. Забравям всичко това“. Това е моето разрешение. Ама вие казвате:

– Възможно ли е това?

– Който има Божията Любов, е възможно. Кой-то я няма, не е възможно. (7/стр.162)

Питам сега братята и сестрите: Как ще се осво-бодите от изкушението на мъжа – брат и от изку-шението на жената – сестра? Ако не можете да се справите с този въпрос, аз ще ви отговоря. Ако си мъж и отиваш при жената, и ти трябва да станеш жена; ако си жена и отиваш при мъжа, трябва да станеш мъж.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Това е най-лесната работа. Днес жените се обличат в мъжки дрехи. Значи, външно въпросът е разрешен. Остава вътрешно да се разре-ши. (15/стр.64, 65)

Казваш: „Младият трябва да върви прав, никога да не се прегърбва“. Обаче има случаи, когато и мла-дият трябва да се наведе и прегърби.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Когато минава през гъста гора, мла-дият трябва да се навежда да не го удрят клоните. Следователно при известни условия ще ходиш прав, а при други – прегърбен. Казваш:

– Изкривих се.

– Това изкривяване няма нищо общо с кривата линия, с кривия път. Някога кривата линия съвпада с кривото, а някога кривото съвпада с правата линия. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. (17/стр.87)

А най-новият начин за отопление ще бъде този. Всичкият този салон е обкръжен с жици отвън. Като пуснеш ток по тези жици, и целият салон ще се отопли... Но всичката тази инсталация можем да я направим и вътре в нашето тяло... Вън има 30 – 40 градуса студ, но на вас е топло. През дрехите и обу-щата минават токовете. Токовете текат. Краката ви и ръцете ви са топли и се чудите каква е тая работа. Инсталация има. Сега казвате:

– Това възможно ли е?

– Възможно е. Хората го правят. Ако отвън е въз-можно, и отвътре е възможно. (7/стр.70)

Искате ли да направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всичките си органи, тъй че за 5 – 10 минути те да бъдат под кон-трола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5 – 10 минути няма да шавнете, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. Ще кажете:

– Възможно ли е това?

– Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости. Вие ще се подигнете по-горе от при-чините, които искат да ви извадят от нормалното ви състояние. (16/лек.25: стр.27, 28)

...Никой досега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музи-канти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете:

– Възможно ли е това? (18/стр.25)

Истински ученият е едновременно и поет, и му-зикант. Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на една микроба, той е истин-ски поет и музикант. Тези наблюдения върху микро-бата представляват за него цяла музика: накъде се завъртяла микробата, какви движения направила и т.н. ...Ще кажете:

– Възможно ли е да има някаква музика в дви-женията на една микроба?

– За онзи, който разбира това, има музика; за онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на една микроба.

(18/стр.108, 109)

Според мене, когато намерите истинското зна-ние, то ще бъде в сила да подмлади човека; когато поиска, той ще дохожда на Земята; ще си заминава по свое желание, ще живее колкото иска – всичко ще бъде в негова власт. Кой не иска това? То е много съблазнително.

– Възможно ли е това?

– За разумните хора е възможно, за обикнове-ните хора е проблематично, а за грешните – съвър-шено невъзможно. Те казват:

– Ние даже не можем да мислим за това.

(31/стр.185, 186)

Когато правите мост, служите си с дървени и же-лезни греди. Дървените лесно гният, а железните ръж-дясват. И едните, и другите не са устойчиви. Те тряб-ва да се заместят със златни. Изобщо всички мосто_ ве в човешкия живот трябва да бъдат от златни гре-ди и вместо камъни – диаманти.

– Възможно ли е това?

– За психическия живот на човека всичко е въз-можно. Защо мостът между мислите и чувствата, между чувствата и постъпките да не бъде златен?

(37/стр.89)

Къде е Небето? Небето е на Земята. От вас зави-си да живеете едновременно на Небето и на Земята.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. Как живеят бубата и пеперудата заедно на Земята? Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е. с добри мисли и желания, а бубата – с листа, т.е. с нисши мисли и желания. Кога човек е като пеперудата? Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя, в себе си. (40/стр.67)

Трябва да се интересувате от океаните, понеже те представят възможности, условия за вашето раз-витие. Те са девствена почва, която се приготвя за бъдещата култура. Водата на Великия океан напри-мер ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от... живущите хора на Земята ще се преселят на неговата почва.

– Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас?

– В това няма нищо невъзможно. Както сте на-пуснали Небето и сте слезли на Земята, така ще се изселите и от Европа. (39/стр.91)

Не може ли?

Често съвременните хора задават следния фило-софски въпрос:

– Не може ли светът да бъде създаден по друг начин?

– Светът може да бъде създаден по хиляди на-чини, но въпросът е да се избере най-добрият начин и така да се създаде. Най-добрият начин, по който светът можа да се създаде, е този, който имаме днес.

(24/стр.101)

Казвате:

– Не можа ли човекът да има друга някаква фор-ма, а не тази, която днес има?

– Може. Обаче най-хубавата форма, в която чо-век може да се прояви днес, е тази, която ние поз-наваме вече. (24/стр.101, 102)

Сега във вас се ражда мисълта:

– Не може ли другояче?

– Как другояче? Каква е възможността за друго-яче? Защото не можем да говорим за неща, които не знаем. Не можем да говорим за неща, които не разбираме. (13/стр.10)

Може някой да се спре върху философията:

– Не може ли по друг начин?

– Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави? (13/стр.15)

Вие седите и запитвате:

– Не може ли другояче?

– Не може. Животът си върви по своя път, как-то всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата.

(13/стр.53)

– Не може ли без страдания?

– Не може... Искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е не-възможно. (41/стр.423, 424)

Следователно, ако питате не може ли без стра-дания, без мъчнотии, ще знаете, че това е невъзмож-но. Невъзможно е да имате пет сетива и да не стра-дате. Ако сте лишени от сетивата си, вие ще живеете в далечен, непознат за вас свят, поради което няма да страдате. Искате ли такъв живот? ...За предпочита-не е да имате сетива и да страдате, отколкото да ня_ мате нито едно сетиво и да не страдате. (41/стр.424)

Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине в по-горно училище на живота. Който из-държи изпита, ще мине в по-горна област на живо-та; който не го издържи, ще остане да повтаря.

– Не може ли без изпити?

– Не може, законът на Земята е такъв. Който държи изпит, ще се определи в коя област да влезе и ще се ползва от благоприятните условия на живота.

(41/стр.430)

Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му проти-водейства.

– Не може ли без бури?

– Не може.

– Защо?

– Когато влиза в гъста материя, каквато е чо-вешкият живот, Божественото среща голямо съп-ротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се об_ разува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път. (32/стр.212)

...Не можете да желаете на Земята неща, които на Небето не сте пожелали. Казвате:

– Не може ли да се изменят нещата?

– Не може! Нито на йота [не] може да се измени програмата, която е начертана вече горе. (35/стр.158)

– Не може ли без скръб?

– Не може. Тя е най-добрият професор на чове-ка. Тя го възпитава, учи го на ум и разум. Дето влезе скръбта, всички започват да учат. Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. (37/стр.245)

– Не може ли човек да живее сам?

– Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прекрати. (40/стр.157)

Със своите криви разбирания човек сам разваля Божествения план на нещата. За пример, Бог казва, че на известна ваша идея са дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискват десет години работа.

– Не може ли да стане по-скоро, поне в една година?

– Не може. Обаче вие бързате и с това осакатя-вате идеята си. (22/стр.13)

Знайте, че това, което става на Земята, е опреде-лено от другия свят. Нещата не стават по желанието на хората.

– Не може ли нещо да не стане?

– Не може. Щом нещо става, колкото да е неже-лателно за хората, не може да се отмени. (26/стр.124)

2. Подходът на човека

Това зависи от човека

Влезе ли в царството на Любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от чо-века зависи. (21/стр.288)

Значи, Бог едновременно работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър“ или „Аз ще бъда учен“. Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. (29/стр.101, 102)

Реализираното добро представя най-високия тон в живота. Който иска, може да вземе тоя тон – от него зависи. (44/стр.57)

Тъй щото човек може да слезе до най-големите дълбочини на живота, но може да се качи и до най-големите височини – от него зависи. Възможности-те, които човек крие в себе си, ще докажат може ли да издържа на тия положения. (28/стр.310)

Като работи съзнателно върху себе си, човек мо-же да мине границата на разумността и да се пре-върне в ангел или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно с неестествено усилие е преминал границата на разумността, той непременно ще пад-не. Ако това е постигнал естествено, той ще се из-дигне още по-високо, до възможностите на ангела.

(20/стр.220)

Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрият от лошия човек. И разумният човек, който служи на Бога, е въплътен ангел.

– Аз мога ли да бъда ангел?

– Да, от тебе зависи. (42/стр.78)

Когато се казва, че всеки може да бъде спасен, това е вярно в смисъл, че условията за това спасение се дават общо за всички, а от човека зависи как ще ги използва. (35/стр.68)

Сам по себе си човек не може да бъде нито ре-лигиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да бъде такъв. Впос-ледствие той става духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. (38/стр.260, 261)

Човек не се ражда разумен. Той има в себе си условия да бъде или да не бъде разумен, но Природа-та всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използва правилно, а може и да не я използва както трябва. От него за-виси какво ще направи с тази енергия. (43/стр.8)

Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в човека. Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на чо-века, защо с една дума не предизвикате Любовта в себе си да се прояви с всичката си сила и мощ?

(31/стр.57)

Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки... Щом съзнава, че е лош, може да стане до-бър, праведен – от него зависи. (44/стр.230)

Причината за грубостта на човека се дължи на това, че центърът на разрушителността, който се на-мира зад ушите, е силно развит. Такъв човек трябва да изпраща енергията от този център към центъра на милосърдието. Той трябва да си каже: „Аз съм господар на силите в себе си. Както мога да бъда груб, така мога да бъда и милосърден – от мене за-виси да дам ход на едни или други сили в себе си“.

(22/стр.7)

Когато едно твое желание е намясто, ще му да-деш възможност да се прояви, а на друго, което не е намясто, ще кажеш: „Чакай, не е сега време за то-ва“. На една твоя мисъл ще дадеш възможност да се прояви, а на друга ще кажеш: „Чакай!“. (23/лек.1: стр.22)

Някой казва: „Аз имам известни слабости, насле-дени от родителите ми“. Човек може да надделее над всички наследени черти. От него зависи да бъде до-бър, учен, музикант, гениален човек и т.н. (18/стр.117)

Това, че някои от вас са по-умни, а някои не са тъй умни, то зависи от вас. Всички можете да учите.

(23/лек.9: стр.27)

Съвременните хора се стремят към външни не-ща... Те не се спират да пресметнат какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в се-бе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури за цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи.

– Възможно ли е това?

– Възможно е. (26/стр.339)

Всеки човек разполага със знание, с богатство, със сила, които постепенно може да увеличава – от него зависи. (37/стр.63)

Давайте ход на възможностите

Какво се иска от човека? Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват.

(31/стр.122)

Ония заложби, които имате, един ден ще се про-явят. Вземете онова малкото дете – 10 – 15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фи-лософ, архитект и какво ли не. Та тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход. (27/стр.176)

Като ученици, вие трябва да намерите първични-те импулси в себе си и да им дадете ход да се проявят. Като даде възможност на Божественото в себе си да се прояви, по този начин човек изучава както себе си, така и своя ближен. (38/стр.200)

Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте съответни условия. Имате едно желание – не спи-райте желанието си. Правите една погрешка. Вие каз-вате: „Това не е възможно“. Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това!“. Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Пора-ботете върху нея. (27/стр.226)

Мисли, че може да пее. Нека пее да види, че мо-же. Не само да мисли, че може да пее. Някой път аз мисля, че мога да пея. Ще попея. После сам ще преценя. (27/стр.422)

Вие не давате ход на Божествените мисли и чув-ства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не давате възможност да се прояви. (21/стр.383)

Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ Не, можеш. Ще мис-лиш, че можеш, и само така ще постъпваш.

(23/лек.16: стр.13)

...Човек... По-добре е да мисли за себе си, че е до-бър, справедлив човек, и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. (21/стр.276)

Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. (17/стр.232)

Доброто излиза от светлината, а човек така съче-тава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. (40/стр.9)

Някои от вас разбират повече, други разбират по-малко; някои прилагат повече, други по-малко, но всички трябва да се стремите според възможностите на душата си. Можеш да прилагаш малко, приложи го. Можеш да прилагаш повече, приложи го.

(23/лек.5: стр.27)

...Бог няма условия да се прояви като Любов. Коя е причината за това? Нежеланието ви да направите едно малко усилие, да дадете възможност на Божия-та Любов да се прояви във вас. (44/стр.156)

...Аз трябва да дам възможност на Божията Лю-бов да се прояви чрез мене. Само така умът ми мо-же да бъде светъл, а духът ми – силен и бодър.

(9/стр.97)

„Да положи някой душата си за приятелите си.“ (Иоана – 15:13) Това значи: човек трябва да даде въз-можност да се прояви Любовта в него. (39/стр.75)

Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. Това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него.

(20/стр.300)

Ние поддържаме, че Бог е всемилостив, пък ние не може да бъдем. Щом Бог е всемилостив, аз мога да бъда най-малко милостив. Щом Бог може всичко да направи, и аз може да направя нещо. И аз може да се справя с нещо в моя живот. Ако Бог се справя, и аз може да се справя. Като се свързвате с онова, което Бог прави, и вие можете да го направите. Всичко онова, което Бог прави във външния свят, и вие можете да го направите във вашия свят. Тази мисъл трябва да залегне във вашите умове. (27/стр.341)

Не ограничавайте сами себе си

Говорът, това е първото пение. Всеки говор, това е музика. Хубавия говор с музиката ще започнеш. Като слушате тия работи, ще кажете: „Те не са за нас, но са за младите“. Някои религиозни казват: „То не е за нас, ние каквото сме научили, сме научили“. Така ако мислиш, ти не можеш да прогресираш. Не туряй една отрязана линия, че някои неща не са за тебе. Всичко в живота е за тебе. (13/стр.421)

Въпреки голямото разнообразие в живота, въп-реки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: „Как ще пре-живея?“. (30/стр.378)

Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват: „Невъзможно е да се нареди тази работа“. Защо да е невъзможно? Всичко имат на разположе-ние, нищо не ги ограничава. Отвън имат всичко, но язвата в ума им пречи. Това е друг въпрос. Аз пък казвам: Извадете язвата от ума си и ще видите, че невъзможните неща стават възможни. (37/стр.257)

Ако някой допусне в ума си мисълта, че от него човек не може да стане, той започва да вярва в тази мисъл и никой вече не може да му помогне. Защо трябва да допуща човек в себе си мисълта, че от него нищо не може да стане? Защо не допусне мисълта, че от него може да стане човек? Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Защо тогава той не допуща положителната мисъл, че от него може да излезе нещо? (30/стр.245, 246)

Някой казва: „От мене човек няма да стане“. Ка-жете ли си така, вие се намирате под закона на вну-шението. Напротив, на всяка подобна мисъл вие трябва да въздействате с положителна. Ще си каже-те: „В продължение на няколко часа само, докато спя, от мене човек не може да стане, но щом се съ-будя и започна да работя, от мене човек може да ста-не“. (39/стр.81)

Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не можеш да бъдеш силен, и ставаш слаб. (1/стр.420)

Вложите ли в себе си мисълта, че сте слаби, че не можете да свършите известна работа, вие започ-вате вече с безсилието. (11/стр.210)

Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден от плът и кръв, все ще сгреши нещо“... Чудни сте вие! Не може без грях. – Може, може. (19/стр.258, 259)

– Аз не мога да направя нищо.

– Работи в областта на Любовта и ще видиш как-во можеш да направиш. (42/стр.89)

Аз говоря за този огън във вас, за тази Любов, която не произвежда никакъв пушек и дим... Любов-та не търпи никакъв дим. При нея горенето трябва да бъде пълно.

– Не можем да живеем така.

– Можете, но още се колебаете между стария и новия живот. (17/стр.106)

...Правата линия представя идеален свят, в който действа законът на безкористието. Това значи да за-емаш известно пространство, но да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш.

– Това е невъзможно.

– Възможно е. (17/стр.116)

Вие трябва да бъдете свободни! Щом кажете: „То-ва нещо е невъзможно“ – това е страхът, който дейс-тва във вас. „Не му е дошло времето“ – страхът дейс-тва във вас. (16/лек.29: стр.19)

Всички усилия на човека към доброто са дали нещо, но вие можете да създадете още по-хубаво не-що. Не туряйте граници на вашите възможности! Съвременните хора страдат от един недъг, че на всичко турят граници: на знанието, на музиката, на добродетелите, на живота и т.н. И в края на краи-щата те казват: „Свърши се нашата работа!“.

(39/стр.112, 113)

Не казвайте, че не можете

Едно е важно за вас: не влизайте в стълкновение с вашите идеи! Не казвайте, че това не можете да нап-равите или онова не можете да направите.

(29/стр.256)

Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н“ е знак на противоречие.

(9/стр.53)

Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Мно-го нещо можеш да направиш. (42/стр.239)

Често аз, като ви говоря, виждам едно нещо във вас; всякога, когато ви говоря, в ума ви седи следу-ющето: „Това е сега неприложимо“. Не туряй тази мисъл в ума си. Това е една спънка. Вие казвате: „То-ва не мога да го направя!“. Не казвай, че не можеш да го направиш. Не туряй препятствие. Ти казваш: „Това е невъзможно. Не му е сега времето“. Времето му е сега! ...Не туряй препятствие, понеже, като дой-де след тебе друг, и той ще каже: „Не мога да го нап-равя“. И така ще спънеш най-малко десет хиляди ду-ши. Ти не казвай, че не можеш да го направиш. Не се спъвай. (6/стр.215)

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно ус-пяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога“. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателно-то, така могат и в положителното. (9/стр.352)

И тъй, съществата на духовния свят спрягат гла-гола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота. На Земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“. За първите „мога“ е необходимост, а за вторите „не мога“ е необ-ходимост. За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово Име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: „Не можем да свършим тази ра-бота“. Към лесните работи се отнасят с пренебреже-ние. (40/стр.133)

Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите!

– Как?

– Ще приложите волята си.

– Не можем с воля да преодолеем себе си.

– Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. (39/стр.181)

Казвам някому:

– Преплавай тази река и мини на срещния бряг.

– Не мога да я преплавам.

– Ще видиш, че можеш.

По едно време се образува хайка срещу този чо-век и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплава я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъз-можно, във втория случай стана възможно.

(39/стр.181, 182)

Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане, или работа, с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да“, и отрицателна – с частицата „не“. Значи, навикът в човека се създава с „да“ и с „не“. За пример, вие обе-щавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това, да станете в 4 ч. сутринта и да отидете в с. Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, Слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се страхувате. Обаче ставате сутринта в 4 ч., гледате, че вън е тъмно още... Казвате: „Не, не мога да отида на Драгалевци, страх ме е“... Щом изпаднете няколко пъти под влиянието на страха и не изпълните обеща-нието, което сте дали на някого, вие ставате страх-ливи, губите вяра в себе си и по този начин си създа-вате лош навик. (22/стр.4)

...Ако искате да въздействате психологически вър-ху себе си, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата „не“ за неща, които мо-гат да ви повдигнат. (22/стр.6)

Никога не казвайте „не мога“. Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи. Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, Великият Дух – възходящи степени. Както с помощта на скрипците можете да спущате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вди-гате нагоре тежки предмети. (9/стр.116)

Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около себе си... Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. Например вие взимате малки камъчета, които имат различна фор-ма – едни са правилни топчета, като сферички, дру-ги са неправилни сфери, трети са плоски – и ги хвърляте във водата. Обаче, щом ги хвърлите във во-дата, всички образуват около себе си правилни кон-центрични кръгове, които постепенно се разширя-ват, докато се изгубят във водата... Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бо-га, това е невъзможно за мене“. Питам: Ако едно мал-ко безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено във водата, образува кон-центрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче?

(4/стр.44)

Никога не казвай тази дума: „Аз не мога да пея“. Но кажи: „Не съм се упражнявал да пея. Не, мога!“. Не казвай: „Аз не мога да мисля“. Но тури една за-петая и кажи: „Не, мога да мисля!“. (6/стр.245)

Човек трябва да цъфти непрекъснато. Цъфтенето е процес, който има отношение към душата, затова е вечен и непреривен. Като не разбира този закон, човек казва: „Аз цъфнах вече, повече не мога да цъф-тя“. Като държи тази мисъл в ума си, той съзнателно се поддава на остаряване. Не, дръжте в ума си ми-сълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване.

(20/стр.203)

Някой казва:

– Не мога да търпя.

– Ще търпиш!

– Не мога да бъда милостив.

– Ще бъдеш милостив!

– Слаб съм.

– Ще станеш силен! (18/стр.25)

Ама казвате: „Не мога“. „Който не може, ще оти-де там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“. Няма друг изходен път.

(8/стр.129)

Всякога казвайте „мога“

...Ще кажете: „С Христа, с Бога всичко мога да направя“. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. (35/стр.136)

Прилагайте глаголите „мога“ и „будя“. (9/стр.173)

И тъй, за всяко добро дело, което трябва да нап-равите, кажете: „Аз мога да направя това добро де-ло“. Турете това правило като задача в живота си и правете опити. (22/стр.10, 11)

Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опи-ти само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опи-ти само един излиза сполучлив. Това е закон.

(40/стр.133)

Като се върнете по домовете си, влезте в скриш-ната си стаичка, т.е. вашата душа, и с едри букви си напишете: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато ис-кам да направя някакво добро, няма сила, която мо-же да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, Който е създал всич-ко в света“. (12/стр.206)

...Бог е, Който действа. Неговата Воля е да бъдем любящи, мъдри и да сме носители на Божествената светлина. Като се върнете у дома си, няма да кажете: „Е, тъй се говори то“. Не, ще погледнеш ръцете си и ще кажеш: „Мога ли да върша Божията Правда? Мо-га“. Ще погледнеш краката си и ще кажеш: „Мога ли да бъда израз на Божията Добродетел? Мога“.

(16/лек.35: стр.27)

– Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?

– Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Не-го. (41/стр.354)

Дойде ли въпрос за Любовта и за Благостта, все-ки трябва да си каже: „Аз мога да любя, мога да бъда благ“. Но това трябва да бъде казано така, че отвън никой да не чува. Чуе ли ви някой, непременно ще бъдете спънати. (29/стр.305)

Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни целия свят, колко повече човек може да направи това. Кажете: Каквото жит-ното зърно може да направи, и аз мога да направя.

(32/стр.280)

Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученик на старото учение. Ученикът на новото всякога казва „мога“. Като казваш „не мога“, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш „мога“, ти Му даваш сила да се прояви. (9/стр.93)

Каже ли някой, че не може да реши известен въп-рос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.

– Мога да реша този въпрос.

– Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си. (9/стр.361)

Да допуснем, че вие имате една двуизмерна ми-съл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да нап-равя тази работа“. Какво трябва да си кажете? „Аз мога да свърша тази работа!“ (23/лек.24: стр.18, 19)

Вместо да се казва „не може“, ще турим запетая след отрицателната частица „не“ и ще излезе „не, мо-же“. Човек може да постигне всичко. Запетаята пред-ставя буквата „йот“ в еврейски език. Тя е буква, с ко-ято нещата се създават. (21/стр.66)

Та първо регулирайте закона на самовнушение-то.

– Как?

– Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, каже-те си: „Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще изле-зе нещо от мене“. Непостоянен си. „Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен.“ Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. „Мога да се моля, мога да правя добро.“ Не можеш да учиш, нищо не разбираш. „Мога да уча, мога да разбирам.“ Като си внушаваш по този начин, ще при-добиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека.

(43/стр.334, 335)

3. Нужно е оценяване

Оценяване на възможностите,

които ви са дадени

Бог те наблюдава и тия разумните същества те наблюдават как ще оцениш ония възможности, кои-то са вложени вътре в тебе. (5/стр.551)

Така както Бог е създал света, трябва да благода-рим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. (27/стр.37)

Какво може да направи кракът за вас? Какво мо-же да направи ръката за вас? Или какво могат да нап-равят ушите, очите, устата? Те могат да направят мно-го нещо! Едната ръка има пет възможности.

(27/стр.253)

На човека са дадени ред възможности и условия, безброй блага, а въпреки това той се счита за беден.

(28/стр.153)

Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и услови-ята, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва. (37/стр.221)

Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи: оце-няваш Любовта му, оценяваш възможностите и усло-вията, с които се ползваш, и благодариш за благата, които животът ти дава. (37/стр.221)

Като говоря за знанието в духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях да ги развиете. (26/стр.39)

Радвайте се на възможностите, сложени във вас, които постепенно се изявяват. (15/стр.21)

Блажени сте

Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат. (26/стр.227)

Външната форма на плода представя дреха, в ко-ято е облечена една велика идея. Изяж плода, прие-ми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. (20/стр.322)

Ние имаме възможност всеки ден да виждаме Слънцето – едно от великите Божии творения. Слън-цето е създадено за нас. Ако Слънцето не съществу-ваше, ние не бихме могли да се проявим.

(21/стр.280)

Знаете ли как живеят съществата на Слънцето? Знаете ли какъв е техният език? За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да при-добиете вътрешен мир, излагайте гърба си на заляз-ващото Слънце... (26/стр.402)

Всички хора съставляват възможности. Те са ед-но благословение. Всеки един човек е едно благос-ловение в света. Всяко едно същество – и дървото, и другите същества са възможности. На всичко тряб-ва да се радваме, понеже те са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте в един свят на възможности. (27/стр.251)

Всяка сутрин човек трябва да благодари на Бога за всичко и да каже: „Боже, помогни ми, дай ми си-ла да работя...“. Бог всеки ден ви дава възможност да работите. (43/стр.164)

Бог е облякъл човека в плът, в която е вложил ум и сърце да мисли, да чувства, да работи, а той е не-доволен от положението си, иска нещо повече. Ко-гато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на Земята да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. Сиромах ли ще бъде, или богат, той се радва, че може да изучава хо-рата. (20/стр.276)

Всичко оценявайте

...Божествените блага се дават само на онзи, кой-то може да ги оцени. (30/стр.35)

Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на жи-вота. (41/стр.352, 353)

Ние не оценяваме Любовта, която иде чрез мал-ките неща, например чрез един портокал. Като ви-диш този портокал, трябва да се зарадваш, да ти ста-не приятно. Вие казвате: „На големи неща може да се радваме, но не и на малки“. Който се радва на пор-токала, на всичко ще може да се радва; който не се радва на портокала, на нищо не може да се радва.

(23/лек.12: стр.11)

Като се натъквате на противоречия, казвате: „За-що Бог създаде света така?“. По-добър свят от сегаш-ния никъде не може да намерите, но вие още не го разбирате и оценявате. (44/стр.41)

Стани рано сутрин, направи молитвата си и бла-годари на Бога, че си здрав и можеш да работиш.

(42/стр.281)

Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен бла-годарност, признателност, която те отправят към Слънцето... Всяка мисъл, всяко чувство и всяко дейс-твие в човека трябва да бъдат като цветовете на рас-тенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени съ-щества за благата, които му са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъф-ти, то има възможност да се ползва от енергиите на Природата. (22/стр.183)

4. Право разбиране

Не може да се измери,

не може да се определи

Значи, има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмеримият живот е Бо-жественият живот. Той е живот, който не може да се измери. Идея, която не може да се измери, е ис-тинска идея. Мисъл, която не може да се измери, е истинска мисъл. Чувство, което не може да се измери, е истинско чувство. Воля, която не може да се изме-ри, е истинска воля. Сила, която не може да се изме-ри, е истинска сила. (23/лек.6: стр.9)

Казва Му Пилат: „Що е Истина?“. Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не мо-же да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пъл-но щастие изведнъж, то е Истина. (24/стр.3)

Всички хора се трудят, работят, учат, пишат и пе-ят само за едного, а не за много. Кой е този единият? Той не може да се определи. За Него не може да се говори. (24/стр.160)

Както не може да се говори за злото, така също не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обясняват какво нещо е доброто и как е произ-лязло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяс-нявайте. Ако искате да си обясните какво представ-лява доброто, в широк смисъл на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите и ще се преситите. Пресищането подразбира обяснение на нещата.

(24/стр.160, 161)

Невъзможното е възможно

и възможното е невъзможно

Невъзможните неща за обикновения свят са въз-можни за света на Любовта. Всеки е опитал силата на Любовта. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. (17/стр.16)

...Туй, което е невъзможно за физическия свят, е възможно за духовния свят; туй, което е невъзможно за духовния свят, е възможно за умствения свят; туй, което е невъзможно за умствения свят, е възможно за причинния свят. (23/лек.18: стр.18)

Казвам: Това, което в твоя ум не може да стане, в моя ум става. (23/лек.6: стр.15)

Според туй учение в един момент можеш да бъдеш добър. Но вие се спирате, казвате: „То не мо-же изведнъж, то е невъзможно“. Не, може. Невъз-можните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. Бедният може да влезе в Небето, а бо-гатият – никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие. Възможността на Зе-мята е невъзможност на Небето. (16/лек.17: стр.19)

...Онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в Природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за А, в същия слу-чай е невъзможно за В. И обратно: това, което в да-ден случай е възможно за В, е невъзможно в същия случай за А. (19/стр.433)

По някой път ние казваме така: възможните не-ща са невъзможни и невъзможните неща са възмож-ни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему наум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай: той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свър-жете вола при едно печено агне и го оставите 4 – 5 дни гладен, на този вол няма да му дойде наум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при пе-ченото агне, ще каже: „О, откога чакам аз туй печено агне!“. Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.

(19/стр.433, 434)

...Да ви приведа една аналогия. Невъзможното за вола е възможно за птиците. Ако през една балканс-ка теснина прекарвате няколко хиляди говеда и ка-жете на вола: „Мини през това място!“, той ще ви отговори: „Не мога да мина през тази теснина. Нека всички мои другари излязат от това място, за да мо-га да си пробия път“. Значи, там, дето волът не може да мине, една птица може да прехвръкне. Някои хо-ра казват: „Туй нещо е невъзможно“. Да, ако си един вол, ако си едно млекопитаещо, невъзможно е, но ако си една птица – възможно е. Светът е толкова широк, че ако си една птица, ще можеш да прех-връкнеш отвсякъде, ще можеш да постигнеш целта си. Птицата е онзи умният човек, който има светъл ум. Той ще може да прехвръкне отвсякъде и ще мо-же да разреши всички въпроси. А онова млекопита-ещо, то е онзи материалистът човек, който е потънал дълбоко в материята, в ядене и пиене, и казва: „Не може да се разрешат тия въпроси“. (19/стр.476, 477)

И тъй, невъзможното от физическо гледище е въз-можно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако упот-ребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта... хлябът ще дой-де. Има един реален духовен път, по който, и в пус-тинята да си, хлябът ще дойде. (34/стр.118)

Дойде един човек при вас и аз ви казвам: Ако ти нахраниш този човек, ще нахраниш цял свят... Всич-ките хора, колкото и милиарда да съществуват на Зе-мята, като ги съберете в едно, ще дадат един астрален човек... Тогава казваме: Ако нахраниш един астралец, ти си нахранил всичките... И всички тия афоризми и противоречия, които изглеждат невъзможни, при известни условия са възможни. При какви условия? Които Природата е създала. (16/лек.30: стр.14, 15)

...Бог се занимава с явления, които още не са ста-нали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешките процеси, а науката за незнайното – Божествените. Невъзможното за чо-вешките процеси е възможно за Божествените. Ка-зано е в Писанието: „Невъзможното за човека е въз-можно за Бога“. (30/стр.334)

Невъзможното за омразата е възможно за любов-та, невъзможното за невежеството е възможно за зна-нието, невъзможното за слабостта е възможно за си-лата. (30/стр.334)

Незнанието е възможност

И тъй, незнанието е възможност за придобиване на знание, а знанието – възможност за изпълнение. Значи, когато не знае, човек има възможност да придо-бие знание, а когато знае, той има възможност да нап-рави нещо. (21/стр.238)

Човек... се намира още в първи клас на училището. Той лесно решава задачите на първи клас. Щом вле-зе във втори клас, той среща известни мъчнотии. Ка-то усвои материала за втори клас, той лесно решава задачите си. Влезе ли в трети клас, в първо време пак среща известни мъчнотии. Следователно при всяко ново положение хората се намират в трудности, но не са в безизходен път. Щом усвоят това положение, работите им вървят добре. Като минават от един клас на гимназията, или на живота, в друг, най-после те дохождат до опитността, че това, което днес не зна-ят, е възможност още утре да придобият това знание.

(21/стр.237, 238)

Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта, чрез които щастието се постига. (21/стр.255)

Невежеството е един подтик, който ще те заста-ви да намериш знанието. Невежеството е потенциал. Не че си невежа, в дадения случай ти имаш в себе си известни възможности, но трябват ти условия, за да се развиваш. (27/стр.242)

...Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не че те са по-добри, но имат по-големи възможнос-ти да придобият онова, което душата им желае.

(42/стр.17)

Който се домогне до крайчеца на Истината, виж-да колко малко неща знае. Радвайте се, че имате мал-ко знания, за да можете да учите. (37/стр.346)

Потънкости на нещата

Колкото по-слаб сте в науката и изкуствата, тол-кова по-големи възможности имате. Слабият има по-големи възможности от силния. Силният човек е завършен процес. Той носи в себе си богатства, ко-ито трябва да раздава на слабите и нуждаещите се.

(20/стр.185)

Радвайте се, когато се намерите пред невъзмож-ност да решите известни противодействия и мъчно-тии. Това значи да опитвате силата на ума, на сър-цето и на волята си и постепенно да се калявате.

(37/стр.9)

И тъй, докато не се научи да вярва в невъзможни-те неща, човек нищо не може да постигне. Невъз-можните неща са реални, а възможните – нереални. Каква реалност има в това, че вярвате в десетте лева, които някой човек може да ви даде? Какво можете да направите с десет лева? Има смисъл да вярва чо-век, че ще получи няколко хиляди лева, защото мо-же да свърши някаква работа с тях. (28/стр.153)

Човек трябва да се научи да отстъпва. Докато не се научи да отстъпва, той не може да настъпва.

(28/стр.150)

Бъдете доволни и от недоволството си... Недоволс-твото ви е научило и ви учи на такива неща, на кои-то по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. (21/стр.364)

И тъй, реално е това, което остава в ума, в сър-цето, в душата и в духа на човека. Какво именно ос-тава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – Ис-тината, а в духа – Любовта. Под думата „тъмнина“ ние разбираме непроявената реалност, т.е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за прос-ветения тя представя велики възможности за твор-ческия принцип, който работи в света.

(26/стр.344)

Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не мо-жете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината чо-век може да научи това, което в светлината по никой начин не може. (26/стр.344)

Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се от-нася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а свет-лината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на чо-века да се прояви. (26/стр.344, 345)

Който има изобилна Любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво оз-начава това? Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му оби-чате. (32/стр.210)

Само с Любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще из-лезе от страданията – от живота на миналото – и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъ-дещето. (30/стр.111)

Разбирате ли Любовта, вие ще можете правилно да използвате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните му прояви. (26/стр.127)

...Ти можеш да използваш добрите условия по един начин, пък и лошите условия в живота съдържат друго благо, което можеш да използваш по друг на-чин. Тук именно е дълбоката философия.

(23/лек.5: стр.18)

И тъй, лошите условия в живота не са нищо дру-го, освен възможност на Бога да прояви Своята Лю-бов. (44/стр.201)

И тъй, тази година ще работите за своето обно-вяване. Човек може да се обновява и при най-небла-гоприятни условия. (32/стр.180)

Сега, като говоря на хората за Любовта, мнозина от тях не я разбират. Казвам, че едно от качествата на Любовта е да ограничава. Те се чудят как е въз-можно Любовта да ограничава и да прави човека не-щастен. Вие мислите, че когато Любовта дойде, вед-нага ще ви направи щастливи. Не, това е невъзможно. Казано е, че Любовта ражда живота. Следователно, за да се прояви животът, човек трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свят. Който очаква щастие от Любовта, той е на крив път. Любов-та не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нещо по-велико – целокупния живот. (29/стр.5, 6)

Някога и най-лошият човек може да ви направи добро и да спаси живота ви. А някой път и най-доб-рият човек може да ви направи едно зло несъзнател-но. Ако един добър човек, който няма понятие от ме-дицина, иска да ви направи едно добро, да ви изцери, то като ви даде някое лекарство, от което не разбира, той може да ви умори. Ще кажете: „Такава е била Волята Божия“. Не е била такава Волята Божия. А онзи лошият, но умният човек може да ви даде едно лекарство от Природата и да ви помогне. (19/стр.411)

Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божес-твеното ограничение. Значи, човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава. Ако не минеш от човешкото ограничение в Божествено-то, ти никога не можеш да бъдеш свободен.

(20/стр.188)

Възкресението подразбира нов Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. (40/стр.85)

Всеки момент човек може да се ражда и пре-ражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човеш-кия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече. (31/стр.118)

Ще се раждаш всеки момент. Само така ще раз-береш смисъла на Разумното Слово и ще го прило-жиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре мо-жеш да станеш гений. (31/стр.118, 119)

Всичко хубаво, което срещаш, и ти можеш

Всичко красиво, възвишено и велико в света тряб-ва да служи за поощрение, за подтик на човека да му покаже, че и той може да постигне същото.

(30/стр.165)

Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул да зная, че и аз мога да пос-тигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат. (24/стр.275)

Преди години, в XIX век, един цигулар слушал един европейски виртуоз да свири в Одеса. Той сви-рил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слу-шал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Той си казал: „От мене няма да стане никакъв цигулар“.

Сега аз не искам да представя така живота, че да отидете да се самоубиете и да строшите цигулката си. Всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Въпросът е само на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражне-нията. (2/стр.623)

Някой седи и казва: „Еди-кой си е по-даровит от мене“. Значи, ти му завиждаш. „Ами той знае някол-ко езици.“ Радвай се на това. Ако той знае няколко езици, и ти можеш да знаеш. Някой е музикант, сви-ри добре. И ти можеш да свириш като него, и ти мо-жеш да бъдеш музикант. Срещаш някого и казваш, че е добър човек. И ти можеш да бъдеш добър като него. Лошо е, когато не срещаш добри музиканти, нито когато не срещаш добри певци, нито когато не срещаш добри хора. Всичко добро, което срещаш в живота си, и ти можеш да го постигнеш. Всичко, как-вото не срещаш, не можеш да го постигнеш.

(13/стр.178, 179)

Възможности, които чакат времето си

Вие не се обезсърчавайте, че не сте толкова бога-ти или толкова учени. Нищо не значи това. В Божес-твения свят има възможности за всинца ви, но се ис-ка време. Едно малко дете на една година ще извърши нещо, на втората година ще извърши друго, кога ста-не на сто години – друго. (6/стр.293)

...В човека са вложени известни възможности, кои-то чакат времето да се проявят. Трябва да цъкнете ед-на клечка кибрит, за да се запали огънят, който но-сите в себе си. Възможностите се крият в дървата, а не в кибрита. (41/стр.59)

Значи, и на младини, и на старини човек е един и същ, но чакал е времето си да прояви своите възмож-ности. На старини всички дървета, които са вложени в човека, ще се запалят и той ще се прояви. (41/стр.59)

Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да пос-тигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче не е дошло още време да се изявят. (34/стр.198)

...Всякога трябва да знаеш кои неща са възможни и кои са невъзможни. Това важи за единица време и за даден момент. Ето защо това, което днес не е въз-можно, в бъдеще може да се реализира. Днешното невъзможно е бъдещо условие за постигане на неща-та. (33/стр.76)

Следователно в човека има състояния, възмож-ности, способности, които в бъдеще могат да се раз-вият. Те очакват тия условия като най-благоприятни за тяхното развитие. Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен, или както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и спо-собности. Щом се събуди от този сън, той става обик-новен човек. Това показва, че във всеки човек са вло-жени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие. (35/стр.52)

...Казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще“... Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? ...„Човек не може да бъде добър“ значи: човек не може да прояви своята доб-рота. Това показва, че още е една непроявена семка... Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъ-деще, подразбираме, че той може да израсне, да цъф-не и да даде плод. Значи, в тази семка има вече сми-съл. (16/лек.33: стр.5)

И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че е семка, неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъ-де добър. Човек не може да бъде добър – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде до-бър, но при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. (16/лек.33: стр.5, 6)

(Запитват: Може ли чрез усилена работа върху себе си да изменим положението на душата си?)

Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се пре-върнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положе-ние на пеперуди. (25/стр.46)

Казвате: „Нали човек е създаден по образ и подо-бие Божие?“. Така е, но съвременните хора още не са създадени по образ и подобие Божие. Те крият в себе си възможности, които чакат времето да се про-явят. (42/стр.334)

Да знаеш как да направиш нещата

Някой път религиозните хора са фарфарони, лес-но е да кажат „можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.

(19/стр.441)

За пример, аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб, но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи, „мога“ – но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при нез-нание е невъзможно и малко. (23/лек.14: стр.20, 21)

Може да съградиш един златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш. (17/стр.96)

Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се от-личава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя ня-коя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път. (19/стр.14, 15)

Преценяване на своите възможности

Като изучава живота си, човек трябва да знае какви възможности се крият в него, за да разбере какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свят живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди как така, след като е живял добре, след като се хранил 20 години с вегетарианска храна, не е постигнал же-ланията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъз-можно. (41/стр.380)

...Всеки човек... трябва да знае при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. (39/стр.29)

Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той наруша-ва своя естествен живот, вследствие на което се на-тъква на големи мъчнотии и противоречия.

(38/стр.294, 295)

Следователно не раждайте повече желания, от-колкото са възможностите ви за тяхното отглеждане. Няма ли възможност да храни много мисли и же-лания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат са-мостоятелни, сами да поддържат живота си.

(38/стр.295)

Човек... Ако си въобразява, че може да направи нещо повече, отколкото са възможностите му, той съвсем ще се обърка. (37/стр.224)

Злото не седи в погрешките, които малкият пра-ви, но в желанието му да бъде голям като Бога, да заповядва и да се налага на хората. Това е невъзмож-но. Преди всичко големият крие в себе си сили, въз-можности и условия. Като велик и мощен, Бог дава условия и блага на всички живи същества да растат и да се развиват. Какво може да даде малкият от своя страна? И да иска да дава като големия, той не може да даде. (28/стр.318)

Малкият взима, но не дава. Може ли при това по-ложение да иска да бъде учен, знатен, силен човек, всички да го почитат и уважават? Това са качества на силния, на големия, а не на малкия. Един ден и малкият ще порасне, но докато дойде това време, той трябва да познава своите възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него.

(28/стр.318, 319)

Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всич-ки да му се кланят. (12/стр.147)

Някой човек иска да стане по-учен, отколкото мо-же, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки чо-век може да издържа само известно напрежение. Ми-не ли този максимум, тя се разстройва.

(24/стр.44)

Малцина могат да носят великата Любов на гър-ба си. Тя не е за слаби хора... Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото може-те да носите. (28/стр.256)

Ако по конеца детето знае докъде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече чо-век трябва да знае докъде се простират възможнос-тите на неговото движение. (38/стр.205)

Вие не можете да намерите Бога, ако Христос не ви е показал пътя... Вие ще кажете: „Аз може да на-меря пътя“. Хубаво, ако вие може да намерите пътя, аз ви изпращам до Луната, намерете си пътя. Някои от вас, които сте много учени, давам ви свободен би-лет до Луната. Не ви показвам пътя – сами да си на-мерите пътя до Месечината. Как ще идете?

(27/стр.413)

Вие казвате, че навсякъде може да идете и всичко може да направите. Казвам да идете до Луната. Нали всичко може да направите? Пък може да ви дам друг билет до Венера, до Слънцето. Как ще идете, кажете ми. (27/стр.413)

...Този, който знае, и този, който не знае, в дейс-твителния живот ще видят колко знаят. Всеки един от нас трябва да определи своите възможности. За пример, някой път вие казвате, че знаете, че имате вяра, че Господ отговорил на вашата молитва и т.н., убеждавате, доказвате: „Аз еди-кога се молих, зная, че Господ ми отговори...“. Аз ще ви покажа колко вяра имате. Заболи ви някой път петата, коляното, ревматизъм имате, казвате: „Не знам какво ми стана на крака, не мога да ходя“. Е, казвам, помолете се! „Молих се, но не минава.“ (16/лек.17: стр.19, 20)

...Човек... Понякога той очаква повече, отколкото трябва, а понякога очаква по-малко. Това са две край-ности. За даден момент човек трябва да очаква тол-кова, колкото е възможно да получи или да постигне.

(35/стр.161, 162)

Извън възможностите на човека

– Ама този човек е лош.

– Не е лош човекът, но е сянка на нещо.

– На какво е сянка?

– На добрия човек. Значи, зад лошия се крие добър човек. Зад добрия пък се крие лош човек. Как-во лошо има в това? Такъв е редът на нещата. Защо съществуват добри и лоши хора, за това не трябва да питате. Защо някой ви обича, а друг не ви обича – и за това не трябва да питате. Тези въпроси седят из-вън възможностите за разрешаване, с които човек разполага. (29/стр.17)

...Дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги оже-ниш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за гла-вата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на тво-ите възможности. Не е твоя работа да жениш дъще-ря си и сина си... Щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на Земята, Той има грижа за тях. (29/стр.18)

– Ама какъв ще бъде нашият живот?

– Това не е твоя работа. Това е задача, която са-мо Бог може да реши, а ти ще се радваш на това ре-шение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да раз-решиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш.

– Ще стана ли учен човек?

– Този въпрос се решава на Небето, а не на Зе-мята.

– Ще стана ли добър човек?

– И този въпрос се решава на Небето.

(29/стр.11, 12)

...Бога... Да оставим нещата, които не можем да разрешим, да ги оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е един въпрос, който ние можем да раз-решим. Свободата не е един въпрос, който ние мо-жем да извоюваме. Да запазим свободата, можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от този живия Извор на живота! (27/стр.36, 37)

Та казвам: Единствената погрешка в живота се-ди в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт.

(2/стр.375)

...Човек... Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света. Това са мисли и же-лания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна. (38/стр.145)

Казвам: Силите и способностите на хората са ог-раничени. И най-силният човек не може да вдигне Земята на гърба си. (18/стр.130)

Не изисквайте повече

от това, което е възможно

За даден случай не изисквайте повече от това, което е възможно. Ще ви обясня какво нещо е въз-можност. Срещна един овчар, който има половин пита хляб. Най-голямата възможност в дадения слу-чай е този овчар да ми даде половината от своята пи-та на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме един хляб, тогава на всеки едного ще се падне по половина, ако сме четирима – по четвърт; ако сме осем души, ще ни се падне по една осминка. Следователно туй е, което ни се пада в дадения слу-чай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендираш. Условията обаче може всякога да се менят, няма да бъдат все едни и същи. Но в дадения случай, в да-дения момент използвайте условията, каквито са, не роптайте против тях. (16/лек.25: стр.33)

Хората се съмняват в Любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. (20/стр.31, 32)

...Не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може да ви даде. Всеки човек е запалена свещ, която може да даде само толкова, колкото е светлината . Приемете това, което той ви дава, и благодарете. (20/стр.201)

Изгубване на възможностите

Нарушим ли един Божествен закон, всичката въз-можност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. (16/лек.17: стр.21)

Човекът, който сега е в плът, трябва тъй да се ви-доизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. Трябва не само схващанията и раз-биранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Днес ние сме изгубили та-зи възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада. (17/стр.19)

Който не мисли право, който няма светлина в ума си, той не може да бъде свободен. Който не чув-ства право, който няма топлина в сърцето си, той не може да бъде свободен. Също така не може да бъде свободен онзи, който не е здрав. Най-малката болка на ръцете, на краката, на очите, на ушите на човека разваля разположението му и го лишава от възмож-ност да работи и да разбира добре нещата.

(26/стр.409)

Не допущайте нищо отрицателно в себе си – съм-нение, подозрение, леност, обезсърчаване, които от-немат силите и ви лишават от възможността да за-богатеете, да станете учени, силни и здрави.

(37/стр.265)

Какво ще кажете за онази жена, на която мъжът прекарва по цели нощи в кръчмата и пие за наздра-вица на този и на онзи? ...Той забравя, че има жена, и се удоволства в кръчмата с приятели. Това удовол-ствие нищо не допринася. Не само че не донася ни-каква полза на човека, но отнема от него всичко. От това удоволствие човек губи възможностите на своя ум и на своето сърце. Той губи силата и красотата на тялото си. (37/стр.23)

Бог каза на първите човеци да не ядат от забра-неното дърво... Като ядоха от плодовете на това дър-во, те се скриха от лицето на Бога. Дълго време Бог вика Адама... Не знаеше ли Господ къде е Адам, че трябваше да го търси? Бог знае всичко, но не искаше да види лъжата в лицето на Адама. Той му даде въз-можност да обмисли положението си и да изправи погрешката си. Обаче Адам излъга Господа.

(37/стр.196, 197)

Туй същество, което е сгрешило, не е могло да из-ползва една от възможностите, които Бог му е дал, не е могло да разбере истинския път, който Бог му посочва... (23/лек.1: стр.17, 18)

...Съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със Своята светлина. Постоянно чистете съз-нанието си да не го замъглите и да се лишите от въз-можността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината на съзнанието си, вие ще изпад-нете в голяма скръб и отчаяние. (20/стр.122)

В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употреби-ли талантите си, които Бог ви е дал. Вие имате много възможности. (27/стр.88)

На каквито мисли, чувства и желания да се на-тъквате, те са на мястото си, имат велико предназ-начение. Ако не знаете как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето пред-назначение на Земята. (41/стр.137)

Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. (41/стр.224)

Всички трябва да се стремите към това, което е несъизмеримо. В стремлението си към Бога – само там ще видите тази идея за несъизмеримото. Бог ни се открива, но понеже ние имаме желание да Го обхванем, изгубваме възможността да Го познаем.

(23/лек.6: стр.25)

Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония вън или вътре в човека отнема възможността му да прояви любовта си. (26/стр.329)

Всеки човек е буква на Божествената азбука. Кол-кото са хората на Земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отделните букви на тази аз-бука, вие не можете да образувате срички. Щом не можете да образувате срички, вие сте лишени от въз-можността да съставяте цели думи, с които да се раз-бирате. (26/стр.118)

Някой е търговец на дрехи и казва, че се отегчил от тази работа. Той не знае, че с тази работа именно ще се благослови. Какво по-голямо благословение за него от това, да продаде една нова дреха на някого, да се разговори и обмени с него. Друг някой се отег-чава, че е бакалин. И той не разбира какво благос-ловение се крие в неговата работа. Какво искат тези хора? Те искат да заемат високи положения в об-ществото, да заповядват на хората. Те не знаят, че в това положение именно ще изгубят всички въз-можности за познаване на Истината. И тогава, за да ги освободят от положението на хора, които имат власт и заповядват, Невидимият свят ще им изпрати някаква тежка болест да полежат четири-пет месеца на легло. Тогава те ще се нуждаят от тия хора, които по-рано са считали невежи, слаби. Те ще им помогнат и ще им покажат, че нито са невежи, нито са слаби.

(10/стр.176, 177)

...Светът е построен на две точки... Тези две точки представят мисълта на две абсолютно разумни същес-тва, които се проявяват и действат едновременно. Зна-чи, животът на всички същества се движи между тези две точки. Те представят възможности в живота. Вся-ко същество, което излиза извън тия възможности, което се отклонява от правата линия и върви по кри-ва линия, е осъдено на падане. (29/стр.210)

Строгостта в живота

Законите на Великата Природа, на живата При-рода, която е настойница на Земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие... може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито за-коните ги изискват. (19/стр.429)

...Никой не може да се скрие от законите на ра-зумната Природа. Тя представлява лицето на Бога, от което никой не може да избегне.

(23/лек.33: стр.41)

Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти пос-тъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки.

(43/стр.187)

Неразумните хора оставят нещата да се развиват сами по себе си и казват: „Днешният ден трябва да се използва, да се изживее с всичко, каквото носи в себе си, а за утрешния ден няма какво да се мисли. Ако днес съм здрав, и утре ще бъда здрав; ако днес съм богат, и утре ще бъда богат“. Вярно е това, но при известни условия, а именно: ако днес си живял правилно, и утре ще имаш възможност да живееш така. Но ако днес си нарушил някои закони на ра-зумната Природа, утре по никой начин няма да имаш същите условия. (39/стр.25)

Аз като вървя по законите, които Бог е оставил, Той ще ми помогне – не може да има никакво из-ключение. Но ако аз не спазвам правилата Му, тогава може да се родят много изключения. Всички изклю-чения произтичат от нашите престъпления.

(23/лек.11: стр.10)

Въпросът сега седи в това как да се изкупят прес-тъпленията и греховете на съвременното човечество. Всеки за себе си ще търси съответен начин за изкуп-ление, обаче никой не може да се освободи от пла-щане. (24/стр.244)

Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти можеш да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда спо-ред определения от горе план. Ти не можеш да нап-равиш от Божественото нито йота отклонение.

(23/лек.18: стр.22)

Нужно е разбиране

Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всичките възможности за проявление на добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съ-вършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“ и т.н. Това е криво тъл-куване на самия живот. Защо? Защото, ако Бог про-никва цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Бо-жествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него. (16/лек.33: стр.6)

...Ние говорим само за възможностите... Законът за невъзможностите е друг. Мъртвият човек живее в невъзможности... Умрелият човек мълчи, не се про-явява, казва: „Не мога“. Но когато отидем при живия човек, той говори. (16/лек.25: стр.11, 12)

Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости или че това не може да нап-рави, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Ко-гато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. (18/стр.149)

Когато се казва, че това е възможно, а онова е невъзможно, че трябват условия, това показва: възк-ресението още не е дошло. На болните хора много неща трябват. (13/стр.389)

Каже ли някой, че не може да направи това или онова, той е болен. Само болният не може да работи и се нуждае от чужда помощ. Здравият обаче сам си услужва, а същевременно помага и на ближния си.

(20/стр.244, 245)

Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, е следующето: те казват, че без на-силие не може... Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.

(19/стр.435)

Крадецът, който се изкушава от парите на бога-тия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заб-луждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.

(24/стр.13)

...Изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е вся-кога чуждо. При всички условия на живота всеки ос-тава със своето. (24/стр.13)

...Когато говорим за Бога, трябва да знаем, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на Земята, които вършат престъпления. (23/лек.1: стр.18, 19)

Не мислете, че можете да правите каквото ис-кате. На Небето можете да правите каквото искате, но на Земята не можете. (23/лек.33: стр.46)

Вие казвате, че може да живеете както искате. Не можете да живеете както искате. В този кръг влизат кръговете на хиляди други същества, тъй що-то вашият кръг е преплетен с тях. (23/лек.8: стр.11)

Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? Не можем. Тогава достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е Всемъдър и Всесилен. (18/стр.130)