Обновявам се само с Него

Когато си мисля за Него, все се възраждам и все се обновявам. Питат ме: „С какво се обновяваш?“ Казвам им: „Не се обновявам с живота, нито със смъртта. Обновявам се само с Него, обновявам се с Единствения. А откъде черпи Той, това не знам. Знам само, че моето сърце е живо“.

Пътят, който дълго избирах

Живея в Него, радвам се в Него, страдам в Него. Така животът ми е чуден, радостта ми е лека, страданието ми е светло. Това е Пътят, който дълго избирах и накрая и той ме избра. Не преживяваме ли ние Пътя, който сме избрали от миналото си? Аз преживявам това, което съм избрал. И вече не аз живея, а Той, Единственият, живее в мен.

Аз съм Той и Той е аз

Колкото повече мисля за Него, толкова повече прониквам в Него. Колкото повече мисля за Него, толкова повече Той прониква в мен. И така случи се ден, или на духовен език казано, случи се момент, когато двете проникновения се сляха в едно. И сега аз съм Той и Той е аз. И изгубих се в Него, за да бъде Той в мен.

Той е моите Дълбини

Колкото повече се радвам на Него, толкова повече заблестявам. Колкото повече страдам за Него, толкова повече оживявам. И ето: дойде ден и радостта ми започна да гори. И ето: дойде час и страданието ми се възпламени. И преодолях и радостта, и страданието, защото исках само Него. И сега Той е моите Дълбини. И нямам вече нито радост, нито страдания. Имам само това, което ги превъзхожда.

Заспива в мен всичко неразумно

Когато си помисля за Него, нещо заспива. Заспива в мен всичко неразумно, заспива светът, заспива и животът, заспива и смъртта. И остава само едно – Неговата пробудена Тишина.

И ще бъде Ден Първий

Когато пътувам към Него, всъщност Той се движи в мен. Когато си мисля за Него, всъщност Той отвътре си мисли за мен. И така ще дойде ден, и ще узрее денят, и Той ще мисли в мен, а не аз в себе си. И ще бъде Ден Първий, Ден Изначалний. И този Ден ще бъде без време, защото сам Той ще е Господарят, а аз просто ще съм една Тайна в Него.

Всичко мога да понеса

Когато си помисля за Него, в Него живея, а когато живея в Него, всичко мога да понеса – и чуждото бреме, и своето бреме, защото живея на високо място и защото сам Той желае да понасям.

Аз исках аз да е Той

Все повече се вселявам в Него. И понеже Любовта ми е чиста и смирена, така все повече гледам с Неговите Очи, слушам с Неговите Уши, вървя с Неговите Крака, моля се с Неговите Ръце, звуча с Неговото Сърце. И питам се: Къде съм тогава аз? И отговарям си: Нима аз исках да съм аз? Аз исках аз да е Той.

Всичко е път към Него

Поглеждам към вятъра, там е Той. Поглеждам към слънцето, там е Той. Поглеждам около себе си и виждам, че всичко е път към Него. Така все повече не познавам себе си, но узнавам Дълбините си.

Тези Дълбини са страшни

Страшен е Гласът Му. Страховити са Очите Му. Могъща е Волята Му – като Безкрайността. Всичко в Него е някак си страховито, защото лъха на Безкрайност. Той сякаш е Дихание от Дълбини и тези Дълбини са страшни. Но аз узнах защо са страшни. Защото в тези Дълбини да не влязат недостойните. А що се отнася до мен, аз избрах тези Дълбини. И сега в кръвта ми тече Преизобилие и Необятна, Необятна Пълнота, която е самият Той.

Когато съм под лоши влияния

Когато съм под лоши влияния, тогава си помислям усърдно за Него и се съсредоточавам в Него. И после се питам: Къде отидоха всички тези лоши влияния? И така узнах, че влиянията не Го обичат. А за себе си открих, че аз Го обичам и че Той е Велик Подслон.

Той е моята Омая

В тежки времена Той е моята лекота. В светли времена Той е моят Пазител. В мрачни времена Той е моят Водител. В чудни времена Той е моята Омая.

Отказах се и от скръбта, и от радостта

Когато съм в радост и си помисля за Него, радостта ми потъмнява, защото Той е много повече от радост. Когато съм в скръб и си помисля за Него, скръбта ми се възвисява и става като чудна птица. Така аз се приближавам все повече до Него. Но един ден се отказах и от скръбта, и от радостта. И сега нищо не ме затъмнява и нищо не ме възвисява, защото избрах само Него, Единствения. А у Него нямам нито затъмнения, нито възвисявания, а само Дълбини.

За да се разцъфти единствено Той

Има едно нещо много дълбоко за мен и това е Съкровеното. Има едно нещо, което е по-дълбоко от Съкровеното за мен, и това е Мистериозното Сърце, скрито в Съкровеното. Но има едно нещо, което е най-дълбоко за мен, и то е, когато се разцъфтя в Съкровеното и когато това Мистериозно Сърце се разцъфти в мен, и когато тези две неща угаснат в Неговите Ръце, за да се разцъфти само Той и единствено Той.

Ще тържествуваме заедно

Когато скърбя, се усмихвам. Когато ми е трудно, се радвам. Когато ми е тежко, ухая. Когато ми е мрачно, сияя, защото така знам от опит, че Той ще дойде в мене и ще тържествуваме заедно. А не желае ли и Той тържеството?

Съществата от ада Му се усмихваха

Когато съм с Него, скръбта ми се разхубавява. Когато съм с Него, трудността ми започва да прилича на бяла мека светлина. Бил съм с Него и в ада и усетих аромата Му. И дори съществата от ада Му се усмихваха. Но дали знаеха те кой е Той? Не знам това, но знам, че съм Го избрал. И понеже всеки ден Го призовавам, знам, че ще ме води.

Искра в Неговия скрит Океан

Като мисля за Него, живея в Него. Като не мисля за Него, пак живея в Него. И така осъзнах, че и да мисля, и да не мисля, все съм в Него. И тогава започнах нито да мисля, нито да не мисля, но да сияя в Него. И сега съм като Искра в Неговия скрит Океан.

Всичко ми е дадено за Него

Нима може да виждам нещо друго освен Него? Нима очите ми не са дадени, за да виждам само Него? А не чувам ли само Него? Нима ушите ми не са дадени, за да Го долавям? Всичко ми е дадено за Него, а Той е създаден за мен.

Аз пътувам към Него

Аз съм страннопътник. Все пътувам, пътувам и пътувам. Ще кажете, че пътувам към себе си, но не е така. Аз пътувам към Него. И така пътувайки към Него, аз открих себе си. Когато Го открих, Той ми позволи да открия и себе си.

Тайна Несподелена към света

Хората в света ме наричаха тъмния. Страняха от мене, гледаха ме особено. А бях ли аз тъмен за тях? Да, за тях аз бях тъмен. Но си имах Тайна – моята скрита светла страна. Тя беше показана само на Него, на моя Учител. Така узнах, че трябва да разкривам себе си само на Него. А на света нямам какво да разкривам, защото той не е моят свят. Моят свят е Тайна Несподелена към света, но Тайна, осветена от самия Него.

Няма го сърцето ми

Поглеждам сърцето си и виждам: няма го, защото дал съм го – дал съм го на Него. А Той ми го върна тройно обогатено. Поглеждам към душата си и няма я, защото дал съм я – дал съм я на Него. А Той ми я върна възкресена. И сега вече за мене световете нямат граници, защото Той ме подготви, Той ме учи и Той ме води. И затова аз съм там, където е и Той.

Аз избрах да имам Любов към Него

Към Него имам Любов, към световете имам отношения. Ако имах към Него отношения, световете щяха да ме погълнат. Но аз избрах да имам Любов към Него. И така аз погълнах световете. А на мен остана ми само Той, Единственият. И Той ме изпълва така, както световете не могат.

Той е отвъд несътвореното и неизразимото

Когато си помисля за Него, къде е тогава изразимото, но къде е и неизразимото? Когато си помисля за Него, къде е тогава сътвореното, но къде е и несътвореното. Аз узнах: Той е отвъд несътвореното и отвъд неизразимото. Нима мога да опиша това, което е отвъд неизразимото?

Дори и Той ще трепне от това

Аз дишам, защото Той диша в мен. Аз гледам, защото Той гледа в мен. Аз слушам, защото Той слуша в мен. Аз дишам Красотата Му. Аз гледам към Безкрайността Му и се опивам от нея. Но слухът ми казва нещо друго – аз трябва да отида отвъд Красотата Му и отвъд Безкрайността Му, защото слухът ми каза: Там е Величествената Среща. И ето, аз отсега се подготвям за тази Среща. И ще отида при Него като Могъщ Пламък. Тогава дори и Той ще трепне от това.

Аз изгубих себе си в своя Учител

Помнят ме от миналите животи много същества как стоях до една скала и усърдно се молех. Някои ме съжаляваха, други ми се радваха, трети се измъчваха, четвърти ме смятаха за изгубен. Четвъртите бяха прави. Да, аз изгубих себе си в своя Учител. Така аз намерих себе си, а те продължават да търсят.

Най-хубавото нещо в живота

Кое е най-хубавото нещо в живота? Това е, когато осъзнаеш момента, в който си се посветил на своя Учител. Когато един цял живот е посветен на своя Учител, сам Учителят те е посял в Себе Си. И ще дойде ден, когато пред тебе ще се отворят Незнайни Врати. И тогава ще преживееш нечуваното и невижданото. Това е Ден на Върховно запознанство. Така аз познах своя Учител.

Отсъствуващият в Отсъствието

Аз от милиони години мисля за Него. Аз от милиони години чувствам като Него. И сега безмълвствувам като Него и ухая като Него. И срещнаха ме древни приятели, и попитаха ме: „Това ти ли си?“ Отговорих им: „Аз съм отсъствуващият. Това е Той“. А те попитаха: „Кой е Той?“ Отговорих им: „Отсъствуващият в Отсъствието“. Те казаха: „Странно говориш“, но не ме разбраха, защото не познаваха Великото Отдаване.

Той е създал очите ми

Когато вървя към Него, нима имам собствени крака? Така узнах, че Той е създал краката ми, за да върви към Себе Си. Когато Го гледам, нима аз съм създал очите си, за да Го гледам? Така аз узнах, че Той е създал очите ми, за да гледа Себе Си. И понеже всичко е Негово, реших да Му отдам всичко. А пък Той ми отдаде Себе Си.

Аз странствувам в Душата, Духа и Древността Му

Когато мисля за Него, аз странствувам в Него. Аз странствувам в Неговата Душа-Океан, в Неговия Дух-Безкрайност и в Неговата Древност-Мистерията. Това е пътят, по който аз се уча и изучавам Тайнствеността на нещата.

Всякога сме били в единение с Него

Ние сме в единение с Него от Правремената. Ние всякога сме били в единение, но понякога в трудни времена не го осъзнаваме. А Той е всякога с нас, но в трудните времена то е потайнствено. И ако ние прогледнем в потайното, ще Го съзрем.

Той е Чудният

Той е Чудният, а аз съм Синът Му. Той е Белият, а аз съм Отражението му. Той е Величественият, а аз съм Уханието Му.

Когато гледам към земята

Когато гледам към земята, там е Той. Когато гледам към цветята, там е Той. Когато гледам в небесата, там е Той. Когато гледам в себе си, там е Той. Като гледам към земята, това е поклонение. Като гледам към цветята, това е съкровение. Като гледам към небесата, това е уведение. Като гледам в себе си, гледам в Неговата Мистерия. И това е Благоговение.

Имам само Бездънна Любов

Към своя Учител нямам уважение, нямам почитание. Към своя Учител нямам тъгуване и нямам радостно чувство. Към своя Учител имам само Бездънна Любов и Тайна Неизменност.

Ще имам позволение

Аз пътувам към себе си. Когато позная себе си, Той ще ме узнае и ще ме призове. Тогава и аз ще Го узная. И тогава вече ще пътувам към Него, и ще проучвам Неговата Бездънност, защото ще имам позволение.

Азамира Хата – Древната Лекота

Когато мисля за Него, постоянно се обогатявам. Когато мисля за Него, постоянно се осветявам. Когато мисля за Него, ставам все повече бял, неземен облак. Питат ме: „Що е това бял неземен облак?“ Отговорих им: „Това е Азамира Хата – Древната Лекота, или Безкрайната Лекота“.

Аз съм там, където ме няма, за да е Той

Колкото повече мисля за Него, толкова повече ставам все по-бял и все по-бял. Колкото повече мисля за Него, ставам все по-съкровен и все по-съкровен. Колкото повече мисля за Него, ставам все по-изчезващ и все по-изчезващ. И в това изчезване Той се заражда в мен. Тогава къде съм аз? Аз съм там, където ме няма, за да е Той.

Той не е ограничен от скръб и радост

Когато съм в скръб и вървя към Него, скръбта ми изтлява. Когато съм в радост и вървя към Него, радостта ми изтлява. Защото когато се срещна с Него, аз се срещам с Единствения, а Той не е ограничен от скръб и радост. Той е облечен в Безкрайност и Неведомост и това е, което ме изпълва.

Аз съм пътека, по която Той върви

Аз вървя към Него, но всъщност аз съм пътека, по която Той върви. Аз дишам в Него, но всъщност Той е Диханието на моето дишане. Аз ще продължа да вървя към Него, за да съм Му пътека. Аз ще продължа да дишам, за да съм Му Дихание. И все ще вървя към Него, а Той сам ще реши кога да се слее с мен и кога да изчезна в Него.

Защо ли само Него виждам?

Той е моите цветя. Той е моята гора. Той е моят въздух. А когато отида до извора и пия от него, това е пак Той. Навсякъде е Той. Защо ли само Него виждам? Защото това съм избрал. Ето защо не виждам световете.

И дойде ден

Вървя, вървя и отивам към Него. Стоя, стоя и стоя в Него. Заспивам, заспивам и потъвам в Него. Събуждам се, събуждам се и пътувам към Него. И мина време, и минаха времена, и дойде ден, и дойде час – сега аз съм Той и Той е аз.

В това изчезване е моето себепознание

Всичко, което търся, е Той. Аз познавам своето търсене. Моето търсене е неуловимо. На края на моето търсене ще се появи Той, а аз ще изчезна. В това изчезване е моето себепознание. После ще продължа да търся. И когато напълно изчезна в Него, няма да познавам себе си, а ще познавам само Него.

Харая Дивира – Единение с Него

Все се моля и все се моля, защото така натрупвам онази древна сила, която един ден ще се взриви. И тогава ще остане само едно: древното ми Единство с Него. Не търси ли всеки това? Аз го търся и вървя неумолимо по този път. И съществува ли стихия, която да ме спре? Някои казват: „Съществува силен мрак, той ще те спре“. Но аз изработвам в себе си оръжие, на което мракът няма да устои. А оръжието ми се нарича Харая Дивира – Единение с Него.

Пътят на моята яснота

Аз Го гледам със слънцето в очите си. Аз Го слушам със сърцето в ушите си. Аз жадувам за Него с потайността на душата си. Гледам, слушам и жадувам – това е пътят на моята яснота.

Ще пробия този Мрак

Аз не бързам по пътя си към Него. Аз вървя към Него крачка по крачка. Всяка моя молитва е една крачка към Върха на Неговата Планина. И знам, ще дойде ден, аз ще се кача на Върха на тази Неизразимост. И там ще открия пълното си Единство с Него и собствената си Безметежност. А Той ще се усмихне и ще ми каже: „Ти пристигна. Оттук нататък те очаква само един път – пътят към Върховната Ослепителност. Тази Ослепителност е наречена Върховният Прадревен Мрак. Ще отидеш ли там?“ И чух се в себе си да отговарям: „Да, Учителю, вече съм безметежен. Ще пробия този Мрак, защото нещо Върховно ме зове и призовава“.

Аз съм Скала в Скалата

Кой може да ме откъсне от Него? Нима този безпомощен свят може да ме откъсне от Него? Нима другият свят, загадъчният свят, може да ме откъсне от Него? Нищо не може да ме откъсне от Него, защото аз съм Скала в Скалата, аз съм Дух в Духа, аз съм Вятър във Вятъра, аз съм Тайна в Тайната. Аз съм неразделим от Него.

Аз ще бъда свободна Пустота

Аз плувам в Него, живея в Него, радвам се в Него, скърбя в Него, умирам в Него. Умирайки, оживявам в Него. Оживявайки, възраждам се в Него. Възраждайки се, все повече се сливам с Него. Ще постигна Върховното Сливане с Него. И когато се слея с Него, Той ще бъде аз, а аз ще бъда свободна Пустота. И ако някой ме пита: „Как се казваш?“, ще му кажа: „Аз съм Пустота“.

„Кажи сега какво искаш“

Всичко, което правя, всичко, за което се моля, всичко, за което мисля, е прокопаване на канал към Него. И когато завърша този канал, Той ще потече в мене, а аз ще познавам себе си. И тогава Той ще ми каже: „Ти свърши своето. Кажи сега какво искаш – в световете ли да отидеш, или да се скриеш от световете?“ А аз ще Му кажа: „Каквото Ти решиш, Учителю“.

Така срещнах Неизразимостта

Пътувах, пътувах, пътувах. Вървях, вървях, вървях. Пристигнах, пристигнах, пристигнах. Така срещнах Неизразимостта и разбрах, че след срещата си с нея не мога за нищо друго да копнея.

В чудото на Пустотата

Аз живея, понеже живея в Него. Аз узнах, че ако живея в себе си, тогава съществува и светът, и времето. А що е светът? Илюзия за реалност. А що е времето? Ограничение. Но когато живея в Него, няма илюзия и няма ограничение, защото тогава плувам в Неговата Безкрайност, в чудото на Пустотата.

Пътувам към най-великолепното Слънце

Когато пътувам към Него, аз пътувам към най-великолепното Слънце. Това Слънце вече нито ми свети, нито ме топли. То ми подари нещо чудно – то ми подари Безкрайност и Неведение.

Когато едвам дишах, бях отдаден

Аз узнах какво е отдаденост. Чрез тази отдаденост Го познах. Тази отдаденост не познава препятствия. Когато ми беше трудно, бях отдаден. Когато ми беше леко, бях отдаден. Когато едвам дишах, бях отдаден. Когато бях в скръб, бях отдаден. И сега вече знам: отдаден ми е Той.

Той е моята Бяла точка

Всеки ден се поглъщам в Него. Той е моята цел, моят магнит, моят смисъл. Той е моят настоящ и отвъден живот и нещото, което е над нещата. Когато съм заобиколен от тъмни облаци, Той е моята Бяла точка. И в трудностите Го обожавам, и в облаците Го виждам, защото в трудностите оживявам, а в облаците Го проумявам – защото Той е моят тайнствен Път.

Радостта ми прилича на Бездна

Потъвам в Него от векове. Потъвам, потъвам в Него от хиляди години. Потъвам, потъвам, потъвам в Него от милиони години. И накрая бях обсебен от Неговата Безкрайност. И узнах радостта си, и видях, че тя прилича на Бездна.

Постоянно вървях

Аз достигнах до Него, защото постоянно вървях. Във време на трудности вървях. Във време на изпитания вървях. Във времена на скръб летях. И сега съм в Него, но външните не знаят къде съм аз, защото те вървят по свои си пътища.

Пронизах скръбта и Го открих

Очите си изгледах, но не Го открих. Слуха си напрягах, но не Го открих. Краката си износих, но не Го открих. Но продължих да търся и яви ми се голяма скръб и скръбта не ми устоя. Пронизах скръбта и Го открих.

Той в мен е търсачът

Аз съм търсач и знам, че ще достигна. Аз съм търсач и знам, че страданието не може да ми устои, нито мракът може да ми устои, нито Бездната може да ми устои, нито Прасветлината може да ми устои – защото Той в мен е търсачът. Ето защо нямам покой в световете, докато не се завърна при Него.

Да пътувам към Него ден и нощ

Аз съм длъжен да пътувам към Него ден и нощ, години, хиляди години, милиони години, милиарди години. А кога Той ще ми се яви, това не знам, това е Негово решение. Но когато Той ми се яви и се сроди с мен, аз ще продължа да Го търся, защото искам да узная Неговата Мистерия.

Нима съм откраднал Неговото Сърце?

Все Него виждам. Нима съм откраднал Неговите Очи? Все Него чувствам. Нима съм откраднал Неговото Сърце? Все към Него се моля. Нима съм откраднал Неговите Ръце? И най-накрая си казах: Блажен е крадецът в мене.

Лахавария, Мъдрата Сила

Когато вървя към Него, една Древна Сила ме движи и ръководи. Тази Древна Сила няма образ, няма дихание у нея, няма в нея и светове, няма у нея нито вечност, нито бреме. Тя е наречена Лахавария, или Мъдрата Сила, Знаещата Сила. Тя е наречена още Любовта. Тя е моята лодка. С нея прекосих световете, за да стигна до Него.

Поисках да станем обща вода

Когато гледам скалата, виждам Него. Когато гледам морето, виждам Него. Морето все се стреми към скалата. То иска да притежава скалата и все повече я отронва. И така един ден скалата изчезна. Те станаха едно цяло с водата. Така и аз отронвам моя Учител, защото поисках да станем обща вода.

Намерих Го в скръбта си

Търсих Го, търсих Го и най-накрая Го намерих. Попитаха ме близките ми: „Как Го намери и къде Го намери?“ И казах им: „След дългото търсене намерих Го в скръбта си“. Но те не ме разбраха. А аз проникнах в скръбта си и там открих и рая, и Него. Сега вече знам колко по-дълбока е скръбта от радостта, защото в скръбта видях истинското Му лице.

Няма свят в мене

Аз съм странник в света. Дълго време живях в света, но не допуснах светът да живее в мене. В мен трябваше да живее само Той – Единственият Учител. Сега Учителят живее в мен и аз в Него. И слизам в света, но няма свят в мене. Това го наричам Свободата. Свободата ми беше дадена да принадлежа единствено на Него.

Така влязох във Великия Огън

Аз летя, летя, летя. И аз горя, горя, горя. И така влязох във Великия Огън. И там летежът ми прекъсна и осъзнах, че съм оцелял. Така познах Величието на своя Учител. И тук, при Него, станах кротък и блажен. И когато слизам в световете, не ме засягат вече техните ветрове, защото за блажения не съществува вече смут.

Не раят е моят Дом, а Учителят

И в ада да отида, и в рая да отида, все Неговия Поглед срещам. Навсякъде се простира Неговият Поглед. И Неговият Лъч винаги ме стопля. Когато бях в ада, ме питаха: „Какво толкова хубаво гледаш, Мъдрецо?“ А аз им казах: „Не виждате ли Учителя?“ Но те нямаха Учител. Когато бях в рая, ме питаха: „Защо така странно гледаш?“ А аз им казах: „Защото не раят е моят Дом, а Учителят“.

Все изгарям, изгарям по Него

Все изгарям, изгарям по Него. И най-накрая изгорях напълно. Оказа се, че оцелях. Сега вече не горя. Сега живея за Него и светя в Него. Казвам на всички: Това е правилният път към Него.

Това е моят мистичен кръговрат

Когато съм пробуден, Го сънувам. Когато Го сънувам, се пробуждам в Него. Когато Го търся, Го намирам. Когато Го намеря, продължавам да Го търся. Това е моят чуден живот. Това е моят мистичен кръговрат.

И нямам друга омая

И като пълзях, Го търсех. И като вървях, Го търсех. И като летях, Го търсех. Сега нито пълзя, нито вървя, нито летя. Сега съм Сърце в Сърцето Му. И нямам друга омая.

Бяха запалени, а не умееха да угасват

Търсих Го под камъка. Търсих Го под водата. Търсих Го под земята. Търсих Го във вятъра. И накрая Го открих в Сърцето си. Някои казаха, че е лесно. Отговорих им: „Аз отстраних сърцето си и затова Го намерих в Сърцето си. Аз отстраних земното си сърце, а духовното си угасих. И на мястото, в което угаснах, Той изгря“. Но хората не ме разбраха, защото те бяха запалени, а не умееха да угасват. Що е угасването? Велика красота, велик разцвет.

Когато достигнах до Неговия бряг

Когато достигнах до Неговия бряг, видях, че там няма нито море, нито земя. Видях само Дълбина. И тя създаде в мен мощни криле. Сега вече имам само криле и само Него.

На когото Учителят е поверил Себе Си

За да стигнеш до целта, трябва да си изработиш криле – силни, устойчиви криле. „Всеки ли може да си изработи тези криле?“ Казвам: Не всеки може да си изработи тези криле, но само този, който знае своя Учител. „ А кой знае своя Учител?“ Само този, на когото Учителят е поверил Себе Си.

Нямало е нито цвете, нито аромат

Един ден се разхождах в градината на света и там срещнах народа на цветята. И си избрах едно цвете. И започнах да го мириша и да потъвам в него. Това цвете все повече ми харесваше и аз все повече се потопявах в него, докато изчезнах. И най-накрая, когато напълно изчезнах, открих, че е нямало нито цвете, нито аромат, а само Той.

И реших да не Го търся

Аз все пътувам към Него, аз все Го търся. Когато не Го намеря, Го търся. Когато Го намеря, пак Го търся. И най-накрая открих, че Той е Неизбродим. Тогава си казах: Защо да Го търся, когато не мога да Го открия? – И реших да не Го търся, а да се слея с Него. И слях се с Него, и вече сме една Същност. И сега аз съм като Него. Той сияе в мен и аз сияя в Него. Той е ликът ми, а аз съм образът Му. Така открих, че съществува само Единството.

Сам станах свободна птица

От милиони години все към Него вървя. Много пъти съм се раждал и много пъти съм умирал, но Той винаги е бил моята Цел. И сега все едно е дали съм в живота или в смъртта, защото сам станах свободна птица. Животът за мен вече не е бреме, а смъртта не е затвор. Казвам: Всеки става птица, когато целта е Учителят. И всеки изгубва крилата си, когато целта е светът.

Аз вървях към своя истински Дом

Живял съм в колиба, живял съм в пещера, живял съм в замък. Едно разбрах: не е важно къде си живял, а какво си търсил. В момента, в който започнах да Го търся, бедността ми стана богата, въздухът стана по-чист, облаците – по-бели, пътят ми стана по-ясен. Хората виждаха възвишеното в мен, но не ме разбираха. Хората ми се смееха и ми казваха: „Накъде си тръгнал, мечтателю?“ Но аз знаех към кого вървя. Така те си оставаха синове на света, а аз вървях към своя истински Дом, защото даде ми се да видя пътя си.

Той не можа да ми устои

Към Него аз имам само едно отношение – постоянна Любов, неизменна Любов, съвършена Любов. В тази Любов видях пътя си, видях безсмъртието си, видях и Тайната на живота. В тази Любов бях дълго и искрено постоянен и Той не можа да ми устои. И сега сме във велико Единство.

Постоянствувах и постоянствувах

Аз покорих моя Учител с постоянство. Дълго време постоянствувах, а Той не се явяваше. Но аз знаех, че Той е пленен. Постоянствувах и постоянствувах и накрая Той изгря. Станахме едно Слънце, един Дух, една мисъл.

Неговата Прасветлина вижда в моите очи

Кой вижда в моите очи и кой чува в моите уши? И дълго мислих, и дълго съзерцавах, и дълго наблюдавах и накрая узнах: Неговата Прасветлина вижда в моите очи и Неговата Прасветлина чува в моите уши. И затова посветих очите си и ушите си на Него. И така видях и чух своя път към Него.

И Той ще преклони глава

Аз винаги ще Го търся и винаги ще Го намирам. Когато Го намеря, Той ще се скрие, но аз пак ще Го търся. Ще продължа да Го търся, докато отново Го намеря. И когато Той пак се скрие, аз ще спра да Го търся и ще се слея с Него. И тогава ще Му кажа: „Видя ли, че Те открих?“ И Той ще преклони глава, защото аз търсих, знаех и се слях.

За себе си оставих само едно

Всичко съм посветил на Него. Вдъхновението си съм посветил на Него. Очите си съм посветил на Него. Ръцете си съм посветил на Него. Нозете си съм посветил на Него. И жаждата си посветих на Него. За себе си оставих само едно: търпението.

Той се беше родил в мен

Превърнах се в птица, за да летя към Него. Прелетях над много светове. Преминах през чудни облаци. Преминах през гъсти мъгли. И най-накрая попаднах в странен мрак. И мощна стрела прониза сърцето ми. И не знаех какво става с мен. Изгубих всички светове, всички спомени. Но изведнъж узнах: Той се беше родил в мен. Сега нямам светове и спомени, а само Него.

Аз се слях с Него, а те са се слели със себе си

Дълго време пътувах към Него. После се отказах от пътуването и полетях към Него. Накрая се отказах от полета и се слях с Него. Сега хората ме питат: „Кой си ти?“ Но аз видях, че хората не ме разбират, защото аз се слях с Него, а те са се слели със себе си.

Аз не знаех пътя, но следвах постоянството

Много хора ме питат: „Как вървя към Него и как постигна това да заживееш в Неговото Сърце?“ Отговорих им: „Аз не знаех пътя, но следвах постоянството. И накрая постоянството ме отведе там. Сега ви казвам: Постоянството е най-великият изпратен Дар. То е онази част от Учителя, която ви е избрала и която ще ви отведе при Него самия. Постоянството е слезлият Учител, който работи за вас“.

Върховен Замисъл на Абсолюта

Да имаш Учител и да посветиш живота си на Него, това е най-великото Послание в живота ти и най-великото Благосъстояние. И това е най-верният път, защото е Върховен Замисъл на Абсолюта. И аз узнах това от опит. Хората ми казват: „Странен си ти“. Отговорих им: „Не сте странни вие, защото пътят ви е заникъде“.

Моето нищо е преизобилно

Питат ме хората: „И какво постигна ти по своя път?“ А аз им казах: „Това, което постигнах, е Нищото“. А те ми казаха: „Това е жалко и смешно. Толкова много усилия за едно нищо“. Аз им отговорих: „Моето нищо е преизобилно, а вашето нещо е празно“. Но те не ме разбраха. А аз си казах в себе си: Колко странно си говорят хората и колко е чудно, че не се разбират.

Изгубих себе си и намерих себе си

Когато познах своя Учител, изгубих себе си и намерих себе си. Странно нещо беше срещата ми с моя Учител, защото не разбрах точно какво изгубих и какво намерих. Но нещо се случи. Придобих сякаш потайна същност. Нещо от Нищото ме посети. И сега знам едно: целият ми живот ще бъде само усилия, посветени на моя Учител. И знам, че в замяна Той ще ми даде Дара на Нищото, Дара на Собствената Си Мистерия. Това го наричам Пътят.

Без Него тленно е дишането и непълно е мисленето

В Него дишам, в Него мисля и в Него живея. Хората ми казаха: „Нима нямаш собствено дишане и собствено мислене?“ Отговорих им: „Имах собствено дишане и собствено мислене, но се отказах от тях, защото без Него тленно е дишането ми и непълно е мисленето ми“. Но те не ме разбраха и не узнаха, че да дишаш в моя Учител, е Тайна на живота и че да мисля постоянно за Него, е завръщане в Него.

Аз се храня със своя Учител

Упрекваха ме хората, че пътят, по който вървя, е неправилен. А аз станах още по-стремглав, още по-усърден и още по-постоянен. И измина много време, но сега вече съм птица на Свободата. И гледам долу земните мравки, и изпитвам състрадание, защото те се борят само за храната си, а пък аз се храня със своя Учител.