Станах достоен Учителят да ме открие

Тръгнал ли си, ще пристигнеш. Търсиш ли, ще намериш. Постоянен ли си, ще се слееш. Да си тръгнал, то е движение. Да търсиш, то е усилие. Да постоянствуваш, то е призвание. Така аз слях тези три пътя в себе си, узрях в тях и станах достоен Учителят да ме открие. Не ние откриваме своя Учител, а Учителят открива нас, защото Той е видял Себе Си в нашата Дълбина.

Чрез постоянството си Го зародих

Аз открих, че пътят към моя Учител минава през мене. Аз открих, че трябва да мина през себе си и да подготвя себе си за Него. Колкото повече постоянствувах, колкото повече се овладявах и колкото повече покорявах себе си, толкова повече Той се явяваше, толкова повече Той ме овладяваше, толкова повече Той ме покоряваше. Чрез постоянството си Го зародих. Чрез овладяването си Го осветих. Чрез покоряването си Го приех като свой Господар. И понеже Той вече живее в мене, аз вече съм господар на себе си.

Като птица кацнах на Неговото рамо

Търсих Го като птица. И така Той ми позволи да кацна на Неговото рамо. И когато кацнах на Неговото рамо, видях световете правилно. И сега узнах, че на Неговото рамо е кацнало сърцето ми и че само това съм искал. И така узнах, че световете са само път, а Той е моят Дом. Що е Неговото рамо? Това е Древният Му Разум, Разумът преди вселената. Сега и аз имам частица от този Разум и затова където и да отида, все към Него летя.

Хаосът не знаеше какво е устрем

Извървях дълъг път. Изтърках нозете си. Осветих ръцете си. Просветлих очите си. Избелих сърцето си. И накрая Той ми се изяви. Сега вече знам кого търся. Сега вече знам какво е устрем. И моят устрем видя, че към него се насочва най-древната стихия – хаосът, за да го спре. Но аз изпитах състрадание към тоя хаос, защото той явно не знаеше какво е устрем. Той беше само сила, а моят устрем беше Огнен Меч, който прониза сърцето му. И така аз стигнах до своя Учител, а хаосът не разбра какво се е случило.

Верният път и Истинният път

Много пътища избродих, докато открия Верния път. После избродих и Верния път, докато открия Истинния път. Верният път ме отведе до Сърцето на моя Учител. Истинният път ме отведе до Духа на моя Учител. И сега аз съм Дух от Духа и живея в Безкрайността на моя Учител. И узнах, че когато съм вътре в моя Учител, Духът ми е всякога и винаги неразрушим.

Ал Марахия – Извисяващата Същност

Има едно нещо, което всякога води до Учителя. Това нещо води ученика до Сърцето на своя Учител, после до Тайната на своя Учител и после до Неговата Мистерия. Това нещо е молитвената преданост, смирената преданост, духовната преданост. В Древността това се е наричало Ал Марахия – Извисяващата Същност.

Където и да отидеш, мисли за Него

Където и да отидеш, мисли за Него. Където и да отидеш, чувствай Го в себе си. Каквото и да правиш, призовавай Го. Така Той все повече ще става част от тебе, докато в един прекрасен ден Той ще се слее с тебе. И тогава ти ще узнаеш колко беден е раят и колко малки са световете.

Аз скитам в тайната на своя Учител

Аз все се скитам и попитаха ме веднъж моите близки, и казаха ми: „Ти все се скиташ някъде“. И казах им: „Аз съм големият скитник“. Но те не ме разбраха, защото аз скитам в Сърцето на своя Учител. Аз скитам в Тайната на своя Учител. Аз скитам в Духа на своя Учител. Аз все се скитам.

Ние сме родени заради търсенето

Попитаха ме моите близки: „Какво правиш?“ Отговорих им: „Нищо не правя“. И те си отидоха от мен неразбиращи. А аз си размишлявах в себе си и си казах: Нима в този свят има правене? Казах си: Не, в този свят има търсене. Ние сме родени заради търсенето. И когато открием своя Учител, Той ще ни научи какво да правим.

Той е Изначалният Звук

Пътувам с години, пътувам с векове, пътувам с хилядолетия и все Него откривам. След като Го открия, отново Го търся. И това ще продължи, докато изчезна в Него, защото искам да звучи само Той, а не аз. Защото Той е Първичният Звук, Изначалният Звук, а аз съм търсещият звук.

Защо не ми завиждат?

На хората им трябват много неща. Те все искат много неща, а тези неща ги изпразват. А аз съм изпълнен само с Него. Аз съм толкова преизпълнен с Него, че се чудя: Как хората не ме забелязват и защо не ми завиждат?

Сега съм само Полет

Аз летя, летя и летя. Аз не летя с крила, а с Полет. Попитаха ме хората: „Защо летиш толкова високо?“ Отговорих им: „А вие защо пълзите?“ Казаха ми: „Такъв е нашият път“. А аз им отговорих: „Изоставих пълзенето и изоставих вашия път, защото го видях. И сега съм само Полет“. А хората ми казаха: „А ти защо ни изостави?“ Отговорих им: „Защото сте изоставили себе си“.

Смисълът на Неведомостта

Няма нищо по-важно в живота от това да срещнеш своя Учител. Няма нищо по-важно от това да посветиш живота си на своя Учител. И няма нищо по-важно от това да се слееш със своя Учител и да изчезнеш в Него. Това го наричам Смисълът на Неведомостта.

Съществува само Той

Аз съм уверен, уверен, уверен, че нещата не съществуват, съществува само Той. И аз съм уверен, че Той е преди Несътвореността. Ето защо чрез Него ще узная пътя на своята Тайна.

Откъде слънцата черпят своята топлина

Аз извървях дълъг път, докато стана истински добър, защото Го видях. Ако не Го бях видял, щях да бъда само умен. Но аз успях да Го видя. Дори видях Тайната на Сърцето Му. И така узнах откъде слънцата черпят своята топлина.

Вахира Лаха – Вечната Лекота

Казах на моя приятел: „Посвети се на Учителя и така ще се освободиш от света и от световете в себе си“. Но той не ме разбра и остана в света. А аз реших да следвам трудния път към своя Учител. И така дойде ден, и аз стигнах до най-голямата трудност, и влязох в най-големия мрак. Но Учителят ме беше подготвил. И Той ми дари най-чудния подарък, който беше скрит в мрака. Това беше Съкровище на съкровищата. На нашия език то се нарича Вахира Лаха – Вечната Лекота. И с тази Лекота аз отидох при моя приятел в света и му казах: „Ще дойдеш ли при мен?“ А той ми отговори: „Не, тука, в света, ми е много добре“. А аз изпитах голямо съжаление към това „добре“. Той така и не узна за Вечната Лекота, която се придобива по трудния път.

Който е избрал трудния път към Учителя

Няма по-чуден път от този към Учителя. Няма по-труден път от този към Учителя. Няма по-благословен път от този към Учителя. По пътя към Учителя всички трудности са благословение. А по пътя към света всички приятни неща не са благословени. Ето защо който е избрал трудния път към Учителя, накрая ще получи самия Него и Вечната Му Лекота. И сега аз живея с тази Лекота в сърцето си и пронизвам всички трудности на живота, защото Той е моята Лекота.

Вече нищо не търся, а само живея

Като Го търся, търся и Го намирам. Като Го намеря, Го изгубвам. И знам, че отново трябва да Го търся. Ще дойде ден, когато няма да Го търся, защото няма да има търсач, понеже Той ще ме е погълнал, а аз ще съм Го намерил. Ще сме станали едно цяло. Ще сме станали едно Величествено Единство. Щом съм влязъл в това Единство, вече нищо не търся, а само живея.

Той стана моят Източник

Аз живея в Него, защото много пъти съм умирал за Него. И колкото повече умирах, умирах и така в умирането си все повече Го узнавах. И колкото повече Го узнавах, толкова повече Го оживявах в себе си. Сега съм вече по-жив от смъртта и по-жив от живота, защото Той стана моят Източник.

Завърнах се в своя Дом

Търсих Го, намерих Го и сега пребъдвам в Него. И няма нищо по-хубаво от това, защото завърнах се в своя Дом.

Роден съм да стана Океан

Странен съм аз, защото странен е Той. Мистик съм аз, защото мистичен е Той. И колкото повече навлизам в Него, толкова по-дълбок е Океанът Му. И колкото повече Го търся, толкова повече нещо се усмихва в мен. Навярно тази усмивка е капка от Неговия Океан. Навярно Той знае, че моята капка също ще стане Океан, защото роден съм да стана Океан. Когато стана, знам, че и самият Той ще ми се възхищава.

Сега не съм блажен, а надблажен

Да пътуваш към Него, е радост. Да Го търсиш непрестанно, е щастие, духовно щастие. Да Го откриеш, е възкресение и блаженство. Но аз не избрах нито един от тези пътища. Аз избрах изчезването в Него. И така разбрах, че сега не съм блажен, а надблажен и че не съм същностен, а надсъщностен.

В пътя на своето безумие

Хората страдат от живот в живот, защото не знаят на какво да посветят живота си. Земните се посвещават на света и така са станали смъртни. Полуразумните се посвещават на религията, но смъртта е още в тях. Но безумните – те се посвещават на Учителите и на Бога. И погледнах дълбоко в тях, и не видях нито свят, нито смърт. И казах си: Блажени са само безумните. Аз също съм избраник на безумието. В пътя на своето безумие познах своя Учител. Що е безумието? Велика отдаденост на своя Учител. Това е такава отдаденост, която не признава нито света, нито смъртта. Това е отдаденост, която разрушава света и помита смъртта.

Трябва да знаеш специфичния път

Ако искаш да вървиш към своя Учител, трябва да знаеш пътя си към Него. Трябва да знаеш специфичния път. Но кой може да отвори този път? Това са твоите качества, твоите подходи. Ако можеш да срежеш обидата на две, първата врата е отворена. Благодарността е, която срязва обидата на две. Ако можеш да срежеш лъжата на две, тогава и втората врата е отворена. Истината е, която срязва лъжата на две. И накрая ако можеш да срежеш силата на две, се отваря и третата врата. Това, което срязва силата на две, е мекотата. И тогава вече си при своя Учител. Мечът на мекотата превъзхожда всяка сила. В мекотата е благото завръщане.

Понякога ще има прегради

Щом вървиш по пътя към своя Учител и щом всеки ден вървиш и Го търсиш, ти вече си стигнал. Но разбира се, трябва да пристигнеш. Трябва да стигнеш до края. Величието на пътя е да го извървиш и да стигнеш до края. По пътя до края понякога ще има умора, понякога ще има прегради, понякога ще има трудности, понякога ще има страдания, понякога ще има отчаяние, но всички тези неща нищо не значат, защото усърдието към Него е силно като самата висша Любов.

Тайната на живота

И казаха ми моите близки и приятели: „В живота има много случайности. Не се знае какво ще се случи“. Други пък ми казаха: „В живота има съдба. Каквото си посял, това ще жънеш“. Но те не знаеха третия път, моя път. Аз бях избрал целеустремения път към моя Учител. И мина много време, но разбрах и казах на моите близки и приятели: „И случайностите, и съдбата са слепи неща. Да си устремен към своя Учител, е тайната на живота“. Но те не ме разбраха. И досега съдбата и слепият случай ги държат в ръцете си.

Няма по-величествен път от това

Има само един разумен път в живота – да си отдаден на своя Учител, да работиш за своя Учител, да служиш на своя Учител, да мислиш за своя Учител. Тогава все едно е каква е съдбата ти, защото твоята съдба ще бъде в Неговите ръце, а Неговите ръце са Божиите ръце. Казвам: Няма по-величествен път от това. Ето защо вървя по този път и съм погълнат от него.

Учителят е Бездна в Бездната на Абсолюта

Истинският Търсач търси, без да пита защо. Истинският Търсач търси, без да пита къде. Истинският Търсач намира. И когато той намери своя Учител, той продължава да търси, защото Учителят е Бездна в Бездната на Абсолюта. И само в тази Бездна Търсачът ще открие това, което всякога е търсил.

Открих, че Той ме е търсил

Търсил съм дни, векове, хиляди години, милиони години. Търсих, търсих, усърдно търсих. И накрая открих, че Той ме е търсил. Сега аз съм в Него и Той е в мене. И сега моята Тишина сякаш иска да извика: „О, хора, как може да търсите световете? Не знаете ли, че световете са проблеми? Не знаете ли, че Учителят е единственият свят, който ни отвежда в Прародината?“

Ако се явят прегради, усмихни се

Не спирай да вървиш към своя Учител всеки ден, всеки час, всеки миг. Ако се явят трудности, все едно е. Ако се явят страдания, поздрави ги. Ако се явят прегради, усмихни се, защото всичко това са пътища към твоя Учител и пътека към твоята собствена Безкрайност.

Защо ми е радост без Учителя?

Най-чудният път е пътят към Учителя. По този път като вървях, отказах се от радостите на този свят и от тревогите на другия свят. По този път като вървях, отказах се от семейство, защото защо ми е семейство без Учителя? Защо ми е радост без Учителя? Защо са ми тревоги без Учителя? Защо ми е лекота без Учителя? Избрах трудния и незнайния път към Учителя. И сега ми е по-леко от лекотата.

Той е звукът на Нищото

Аз Го търсих, търсих, търсих. И после Го видях, видях, видях. Но узнах, че нещо ми липсва. Тогава подобрих търсенето си. И се помолих за ново виждане. И измина време, и тогава Го прозрях, прозрях, прозрях. И сега вече мога да говоря от Негово име, защото Той е в мен и аз съм в Него и защото Той вече може да звучи в мен. Понеже аз съм звук без звук, а Той е звукът на Нищото. Той е звук със звук.

Чрез Него узнах вкуса на Нищото

Колкото повече Го търся, толкова повече Го заобиквам. Колкото повече Го заобиквам, толкова повече се умъдрявам. Колкото повече се умъдрявам, толкова повече се сливам с Него, толкова повече изчезвам. Колкото повече изчезвам, толкова повече Го вкусвам. Така чрез Него узнах вкуса на Нищото.

Аз ѝ показвах своята реалност

Когато пътувах към своя Учител, ми се изпращаха много трудности. Но що са трудностите? Трудностите бяха моята лекота, защото не е важно какви са трудностите и колко са големи, а как ги възприемаш. После по пътя към моя Учител ми беше изпратена тъмнина. Що означаваше тази тъмнина? Тя беше за мен моят проблясък. И така узнах, че трудностите и тъмнината са деца на илюзията. И така аз извървях своя път. Илюзията идваше, а аз ѝ показвах своята реалност. И така стигнах да открия завинаги в себе си чудната лекота. Така моята лекота се сля с лекотата на моя Учител.

Ето Ме, непреклонний

Минах през света, но светът не ме задоволяваше, защото светът не можеше да ми даде това, което можеше да ми даде Учителят. Минах през спокойствието и разбрах, че и то не може да ми даде това, което може да ми даде моят Учител. И вървейки по този път, узнах, че има едно нещо, което може да ме отведе при моя Учител. И това бяха усилията. Понякога те ставаха малки, понякога – големи. Понякога те се изморяваха, но после се възстановяваха. Но в тях открих нещо непреклонно. Накрая те преодоляха всичко. И дойде ден, и дойде час, и веднъж Учителят ми каза: „Ето Ме, непреклонний. Сега съм твой завинаги“. А приятелите ми казваха: „Не е това верният път“. Но аз никога не слушам приятели, защото собствените ми дълбини ми казаха: „Има само един път и той е към твоя Учител“.

Това Не-място стана моят Дом

Много обувки протрих, много гледки изгледах, много времена обходих, много пространства прекосих и сега се намирам на място, където няма място. И в това Не-място се намира моят Учител. И то стана моят Дом.

Тайна те ръководи

Ако си тръгнал устремено към своя Учител, ще преодолееш трудностите, ще преодолееш заблужденията, ще преодолееш мъглите, защото казвам ти, приятелю, Тайна те ръководи – Тайна вътре в тебе и Тайна зад тебе. Няма нещо във вселената, което да е устояло на устремеността, защото тази устременост е запален огън от Единния. И зад този огън, зад тази устременост е дългата, невидима и неведома ръка на Учителя.

Той вижда Себе Си само чрез Своите очи

От хиляди години се взирах и все не можех да Го видя. Гледах, гледах, гледах и все нищо не виждах. Взирах се, взирах се, взирах се и нищо. Накрая узнах заблудата си. Аз гледах със своите очи, а не с Неговите. Посветих Му очите си. И така Той видя Себе Си, а аз сега виждам Него. Така узнах, че Той вижда Себе Си само чрез Своите очи.

Празник без Учителя е като море без вода

Всеки, който се е посветил на света, е изгубил своя Учител. Аз реших да изгубя света. И наистина какво струва светът пред Учителя? Светът е пропаст. Светът е друго име на падението. В света има много празници, но всички те са тъжни, когато Учителят е изгубен. Празник без Учителя е като море без вода. И затова аз реших да стана капка от Неговото море, а не капка от света.

Всичко намерих в своя Учител

Използвай целия си живот за очистване, очистване, очистване. И тогава ще ти се яви истинното знание. И то ще ти покаже пътя – пътя към Единствения Учител. Аз извървях този път и всичко, което търсих, го намерих в своя Учител. Някой може да каже: „Не търсиш ли и нещо друго?“ Ще отговоря: „Не. Нямам друго търсене. Вече имам само едно: своя Учител и тайната на нетърсенето“.

Постижението на живота

Постижението на живота е да откриеш своя Учител. Всички други постижения са упадък, дори и духовността. За какво ти е духовност, която не познава своя Учител? Така аз узнах, че тази духовност не е път, а пропадение, защото духовност без Учител ще бъде ограбена. Ето защо изоставих духовността и избрах Истинността. И Истинността ме заведе.

Дори и скалата се разцепи на две

Бях предан и видях, че това не е достатъчно. Станах отдаден и видях, че нещо не достига. И накрая станах напълно отдаден и видях, че пътят ми беше станал толкова могъщ и ясен, че дори и скалата се разцепи на две и каза ми: „Върви към Него, защото вече си избран“. Така узнах, че скалата не е само стена, но и тайна пътека.

Необходими са необикновени очи

Да вървиш към своя Учител, не е достатъчно. Трябва да имаш и очи за пътя към своя Учител, но не обикновени очи, защото те не са огрени от Тайнството на светлината. Необходими са необикновени очи. В тях е отстранен умът и светът. В тях вижда духовността. А кой е създателят на духовността? Истинността. Тя ме заведе при моя Учител.

Аз избрах трудния път към своя Учител

Не е лесно да пътуваш към своя Учител, но е благословено. Трудно е да пътуваш към своя Учител, но е истинно. Аз избрах трудния път към своя Учител. Аз извървях трудния път към своя Учител. Ето защо сега ми е леко и полетът ми е умел, та даже птиците ми завиждат.

Всякога сме се търсили един друг

Аз ли избрах своя Учител, или Той мен избра? Дълго се питах за това, но и досега не знам отговора. Но едно узнах: че всякога сме били единни и че всякога сме се търсили един друг. И сега вече знам, че Древното Велико Единство ни е събрало.

Процес на непрестанно преоткриване

Да търсиш своя Учител, не означава да Го намериш. Да търсиш своя Учител, не означава да Го видиш. Да търсиш своя Учител, не означава дори да Го преживееш. Да търсиш своя Учител, това е процес на едно вечно и непрестанно преоткриване.

Така човек избира Пътя, а не себе си

Аз дълго време вървях по много пътища, докато стигна до Пътя. В пътищата следвах себе си, а в Пътя следвах Истината. Така по Пътя на Истината познах своя Учител. Сега вече знам, че дори и пътищата са необходими, защото чрез тях човек вижда отклонението си и така човек избира Пътя, а не себе си. Когато влязох в Пътя, разбрах, че най-важното е да следвам и изпълнявам Замисъла на своя Учител, а не това, което аз желая. Само в Пътя ние постигаме след време собствената си Тайна.

Винаги съм лелеел за Него

Трудно е да вървиш по пътя към своя Учител, но това трудно е най-чудното нещо. Винаги съм лелеел за Него, винаги съм Го очаквал. Сега този път го вървя и извървявам и знам, че по този път ще се родя в лекотата на своя Учител.

И когато пронижеш Сърцето Му

Когато вървиш към своя Учител, бъди отдаден, бъди точен, бъди целеустремен, защото ти си лъкът, а Той е Сърцето. И когато пронижеш Сърцето Му, и когато Го превземеш, само тогава Той ще се роди в тебе и ти в Него. Защото който е проникнал в Същността Му, сам става Същност; защото който е проникнал в Сърцето Му, сам става Сърце. Аз успях да стана Същност от Неговата Същност. И сега съм Сърце за тези, които ме разбират, но съм и стена за тези, които не ме разбират.

И накрая нищо не намерих

Аз търсих, търсих много време – години, векове, хиляди години, милиони години. И накрая нищо не намерих. Но случи се чудо – и бях намерен. И всичко това го нарекох чудният, незнаен път.

„Ти беше в усилията“

Аз търсих, търсих, търсих. И след много време узнах, че не аз съм търсил, а дълбоко в мен е живеел Търсачът, скритият. И най-накрая Търсачът откри себе си, собствената си скритост. И накрая аз попитах Търсача: „Но къде бях аз самият?“ А Търсачът ми отговори: „Ти беше в усилията, а аз бях в търсенето. А сега вече те оставям, защото самият ти вече си Търсач“.

О, труден път

Уморих се да се вглеждам, но няма да се спра. Изтощих се да Го търся, но няма да се спра. Приел съм трудния път, защото знам, че само той ще ме заведе при Него. О, труден път, защо хората не знаят колко си прекрасен! Защото не станах ли по този път слънце, което мракът не може да докосне? И сега светя в Нищото, но не всеки може да ме види.

Благословение в Благословението

Има едно нещо, което ще донесе на човека пълнотата на живота. Има едно нещо, което ще донесе в ръцете на човека Тайната на живота. Има едно нещо, което е Благословение в Благословението. Смятам това нещо за най-голямото Чудо на света. И това нещо го наричам Духът на Таромот – Духът на Търсача.

Не разбрах света, но разбрах моя Учител

Няма нищо по-лошо от обикновения път и от обикновения човек. Обикновеният път завършва с тъмнина, а човекът само е увеличил слепотата си и неразбирането си. Странен е пътят ми към моя Учител, защото аз също постигнах неразбиране. Не разбрах света, но разбрах моя Учител.

Ако искаш да светиш само за себе си

Научи се да светиш за другите и тогава в твоя живот ще дойде другата Светлина – Светлината на Учителя. Ако искаш да светиш само за себе си и да устроиш собствения си живот, тогава върху теб ще се излее тъмната светлина. Това е сляпата светлина, която е заблудила милиони.

Който не е минал през мрака

Сияещ е моят Учител, но минах през големи трудности, за да Го узная. Сияещ е моят Учител, но минах през дълъг път, за да Го узная. Сияещ е моят Учител, но минах през дълбок мрак, за да Го позная. Сега вече знам: който не е минал през мрака, не може да сияе.

Какъв беше моят живот

Да ви кажа какъв беше моят живот. Живеех в светлина, а не виждах пътя си. После заживях в тъмнина и не разбирах себе си. После дойде лекият живот, но започнах да виждам трудности. И накрая избрах трудния път, трудния живот. И започнах да виждам в него лекота. Ето пътя, по който стигнах до своя Учител.

Има едно съществено нещо

Има едно съществено нещо в Тайната на Живота. И то не е да разбираш своя Учител, и то не е да Го изучаваш, и то не е да мислиш за Него или да споделяш за Него. И това съществено нещо е само едно: да Му посветиш живота си. А всичко друго ще се роди в определеното му време.

Той всякога е бдял над мене

Когато бях в най-големите си разочарования, щом помислех за Него, ставаше ми леко. Когато бях в най-големите си трудности, щом помислех за Него, ставаше ми приятно. Когато бях в най-големите си беди, щом помислех за Него, ставаше ми слънчево. Но когато преживях най-големите опасности в живота си, тогава видях Очите Му и тогава узнах, че Той всякога е бдял над мене.

Той трябва да пробие небесата

Никой не може да намери своя Учител с търсене. Никой не може да намери своя Учител с усилия. Но всеки може да намери своя Учител с любящо търсене и с искрени усилия. Търсачът трябва да е много усърден, той трябва да пробие небесата. Той трябва да знае, че Любовта е силата, която пробива небесата, защото Любовта е тази, която дава смиреномъдрието, а небесата се прекланят пред смиреномъдрието. Що е смиреномъдрието и що е искреността? Това са очите, които виждат своя Учител.

Сляпото незнание и мъдрото незнание

Да стигнеш до дъното на океана и да не видиш своя Учител, е незнание. Да се изкачиш до върха на планината и да не видиш своя Учител, е незнание. Това незнание е сляпото незнание. Но има и друго незнание – мъдрото незнание. То не се постига, то се дарява само на смирените. И всеки, който е надарен с това незнание, той може да вижда в своя Учител и да чете в Безкрая.

Не знаех жив ли съм, умрял ли съм

Имах едно прераждане, когато не знаех жив ли съм, умрял ли съм, когато не знаех спя ли, не спя ли. Не знаех къде съм и какво правя. Но знаех едно: че бях отдаден на своя Учител. А това, че хората и светът не ме одобряваха, означаваше, че съм стъпил здраво на правия път.

Прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух

Има определени неща, които трябва да развием, за да стигнем до Дома на своя Учител. И те са: прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух. И отново ще ги повторя: прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух. И тогава ще дойде ден, и Учителят ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой, в Моя Неръкотворен Дом“. И тогава Той ще ни разкрие необятни пътища, защото ние вече няма да сме земни.

Когато напълно изчезнеш в Него

Когато Го търсиш, се вглеждай в себе си. И колкото повече се вглеждаш в себе си, толкова повече трябва да откриваш, че тебе те няма. Колкото повече те няма, толкова повече ще откриваш своя Учител. И когато напълно изчезнеш в Него, само тогава ще познаеш себе си.

Когато се зародиш в себе си

Всеки може да познае своя Учител, ако открие своята преданост и своята отдаденост. В предаността си ученикът все повече ще Го вижда, а в отдадеността си ученикът все повече ще изчезва в Него. Колкото повече изчезваш в Него, толкова повече се зараждаш в себе си. И когато се зародиш в себе си, ще узнаеш Великото си Единство със своя Учител, защото ще си узнал своя Произход.

Вратата на силите

По пътя към своя Учител срещнах големи трудности, но те се превърнаха в пътеки. Така стигнах до великия Дар на Голготата. И за мен тя се превърна във Врата. Аз преминах през Вратата и там срещнах Гласа на моя Учител и Той ми каза: „Сега вече ти е позволено да вървиш по своя вечен и древен път, защото Вратата на силите не можа да устои срещу тебе“.

Когато си търсил милиони години

Попитаха ме: „Ти как откри своя Учител?“ Казах им: „Когато си търсил хиляди и милиони години, тогава се явява ден, в който се ражда миг – миг на Откровение. И тогава ти разбираш, че това, което искрено си търсил, е дошло при тебе. А тези, които не са го търсили, те са търсили само себе си и накрая са намерили собствената си празнота“.

Трудностите ми са леки

Винаги съм търсил трудния път – трудния, но разумен и благ път, защото в този път лесно Го откривам. Когато в миналото търсих лесния път, все Го изпусках. В лесния път човек се отпуска, човек заспива с бреме дълговременно. Така аз узнах, че само трудният път е благословен. И когато вървя по този път, трудностите ми са леки, защото Той ги премества.

Тайнственият Благословен Път

Ти си Търсач, когато си избран за своя път, а щом си избран, това вече означава, че ти вече си намерил. Но какво означава да си намерил? Първо това означава да знаеш името на своя Учител и да го ползваш. Второ, това означава, че сам Учителят те е намерил за пътя към Себе Си. Това го наричам Тайнственият Благословен Път, или Благото предопределение. Но този Път се движи в Тайна, защото силите на света не трябва да знаят за него.

Позволи ми да видя Ръката Му

Хората около мен не знаят пътя, по който вървя, защото нима мога да им обясня величието на моя Учител. А още повече, когато сам Той не им се разкрива. А защо аз знам пътя си към Него? Защото бях във времена на буря, урагани и мълнии, но Той ми позволи да видя Ръката Му в тези усилни времена. Ето как узнах, че съм избран. Но за хората около мен Той е само буря, урагани и мълнии, но без подадена ръка, защото Той знае кого да избере и кого да остави за други времена.

И Той ще е изчезнал в нас

Да вървиш към своя Учител, то не е въпроси, въпроси или отговори. Да вървиш към своя Учител, то не е даже отношения. То е работа, работа и усилия. То е усилия, усилия и работа, докато узрееш в себе си и докато Той се разцъфти в нас. Само тогава Той ще има отношения със Себе Си, защото ние ще сме изчезнали в Него и Той ще е изчезнал в нас.

Моята работа е да съм отдаден

Моята работа е да съм отдаден, а не да знам това или онова. Моята работа е да съм предан, а не да познавам света. Когато следвам само този път, Той ще се познае в мен и аз ще се позная в Него. И тогава ще познавам себе си и ще познавам света, но от Неговата гледна точка, от гледна точка на Древността, от гледна точка на Празамисъла.

Двете ръце, с които ще уловиш своя Учител

Има едно нещо, което е много важно в живота. То е предаността. Когато си предано отдаден, ти изработваш в себе си двете ръце, с които ще уловиш своя Учител. Лявата ръка е смирението, дясната ръка е търпението. С лявата ръка ще Го видиш, с дясната ръка ще Го уловиш. Лявата ръка е силата на Любовта, а дясната ръка е силата на Истината. Тези две ръце улавят Неговата Мъдрост.