Да си въвлечен цялостно

Когато търсиш Истината, ще намериш своя Учител. Но какво означава да търсиш Истината? Това означава да си въвлечен цялостно – с ума, сърцето, волята, душата и духа. С ума значи: с овладяване. Със сърцето значи: с чистота. С волята значи: с находчивост. С душа значи: с Любов. С дух значи: с Дълбина. И когато мине определено време, те узряват и така умът, сърцето, волята, душата и духът се обединяват в едно ядро. И тогава през това ядро преминава мълнията на Истината. Но човекът я улавя и бива омагьосан от нейното очарование. И той вече тръгва на вечен път да ѝ служи и да я търси, защото тя му е открила нещо, което го няма в световете. И той разбира, че това е Откровение на Учителя.

Хавар Тайрития – Избран от Скритостта

Има една Тайна в живота на ученика по пътя към неговия Учител. За да разбереш тази Тайна, трябва да си пробуден и високо осъзнат. Тази Тайна е проста като естеството на живота и въпреки това не е лесно да я разбереш. Тази Тайна се състои в това, че ти си просто Хавар Тайрития – Избран от Скритостта. Защото който върви по пътя към своя Учител, това е Призоваване, Благоволение заради Древното Съкровище, което е скрито у тебе.

Всичко е било промислено за мен

Много неща ми е сторил моят Учител – много трудности, много страдания, много изпитания. И никога аз не попитах защо. Но имаше едно изпитание, което надмина всички други изпитания. В това изпитание бях унищожен. И нито смърт се намираше у мен, нито живот. И то бе най-великото ми благо, защото Учителят се зароди в мен. Сега знам, че всичко е било промислено за мен.

„Вие сте моят Бог“

Най-дълбокото, което разбрах в своя живот, е това, че трябва да вървя непрестанно по пътя към своя Учител. Дълбоко в себе си знаех, че за своя Учител съм длъжен да преодолея всичко. Нищо, никога не успя да ме спре в моя устрем, защото Той беше единствената ми цел. В Него видях Очи невиждани, Очи, които запомних завинаги. Нарекох ги „Бездънната Истина“. И казах пред тези Очи вечната си молитва: „Вие сте моят безкраен път, вие сте моят Бог“.

Да бъда неизменен във всеки миг

Събрал Учителят трима Свои ученици и ги попитал: „ Кое е най-хубавото, което може да направите за Мене?“ Първият казал: „Да проучвам Словото Ви, Учителю, и да мисля за Вас“. Вторият казал: „Да изучавам Словото Ви, Учителю, и да служа на другите“. Третият казал: „Само едно искам, Учителю – да бъда неизменен във всеки миг“.

„Възлюбих дързостта ти“

Повикал Учителят Своя любим ученик насаме и го попитал: „Ти можеш ли да Ме постигнеш?“ Ученикът отговорил: „ Има едно нещо, с което мога да Те постигна. И това нещо никой не може да го спре, Учителю: нито вселената, нито ангелите, нито тъмните сили, нито дори Ти самият. Това са малките постоянни усилия към Теб“. Учителят го погледнал и му казал: „Възлюбих дързостта ти“.

Пътят на Хавадори – Преработването

Повикал Учителят Своя ученик и го запитал: „Кой е пътят, по който ти вървиш към Мен?“ „Пътят ми към Теб, Учителю, е пътят на Хавадори – Преработването, Превръщането. Сега преработвам непостоянството си в постоянство, тъмнината си в светлина, изменчивостта си в неизменност, слабостите си в сила и себе си в не-себе си. Пътят ми е бавен и сигурен и никой не може да ми попречи, защото Ти не си само моят Учител, но и моят Бог и знам, ще дойде ден, когато Скритостта Ти ще ми стане явна. И тогава ще бъдем едно цяло“.

Ще се изяви най-древната Пълнота

Колкото повече обичаш своя Учител, толкова повече отдалечаваш себе си от преходния свят. Ще дойде ден, когато Любовта ти към твоя Учител трябва да стане величествено неизменна. И тогава ще бъде отстранено и непреходното. Тогава между тебе и Учителя ще се изяви най-древната Пълнота и ще ти бъде дадено да я понесеш.

Двойното оръжие

Едно е дълбинното отношение, което трябва да имаш към своя Учител и то е истинното оръжие на твоя живот. То се нарича двойното оръжие – смирение отвън и смирение в дълбините отвътре. Който е постигнал това, на него ще му бъде дадено да узнае нещо от Скритостта на Учителя и нещо от явността на Неговия Замисъл.

В най-тежките и неблагоприятни времена

Когато вървиш по пътя към своя Учител, трябва да си изпълнен с тайнството на уърдието. В благоприятни времена трябва да се молиш и да работиш. В тежки, неблагоприятни времена трябва да се молиш и да се доверяваш. А в най-тежките и неблагоприятни времена трябва да се сливаш със своя Учител, за да видиш тайнственото Му действие върху тебе.

Сам Той е начертал пътя ти към Себе Си

Когато си си посветил живота на своя Учител, все едно е какви са трудностите и колко големи са мъчнотиите. И трябва да запомниш, че мощната Му тайна Сила е винаги върху тебе, защото сам Той е начертал пътя ти към Себе Си.

Той ти става приятел и съучастник

Не е лесно да виждаш и разбираш Учителя, Който бди над тебе. Когато си посветил живота си на своя Учител, Той ти става таен приятел и скрит съучастник. Ти, приятелю, може да ме попиташ: „В кои неща и по какъв начин Той ти е таен приятел и скрит съучастник?“ И ще ти отговоря, приятелю, но не знам дали ще разбереш това. Но ето, дарявам ти моето Откровение. Той ти става приятел и съучастник дори в най-незначителните неща. Дори и там Той незабележимо те учи.

Живее в слято единство със своя Учител

След продължително обучение Учителят се обърнал към Своите трима любими ученика и ги попитал: „Кое според вас е най-важното за пътя към Учителя?“ Първият ученик казал: „Преданост, преданост, безусловна преданост“. Вторият казал: „Трябва да си концентриран изключително върху образа на Учителя“. Третият казал: „На всяка крачка трябва да си се слял със своя Учител и тогава ще бъдеш господар на всяка своя постъпка. А който е господар на постъпките си, той живее в слято единство със своя Учител“.

Моят Учител е по-древен от този кръговрат

Веднъж Учителят ми даде задача да размишлявам до брега на морето и да Му кажа какво съм видял. И бях потопен в размисъл, и дълго се взирах в себе си. И казах на своя Учител: „Видях, че морето е голямо, но не е безкрайно. Видях, че небесата са обширни, но не са древни. И видях пътя на водата и пътя на небесата. И узнах техния кръговрат. Но видях, че моят Учител е по-древен от този кръговрат. И видях, че Той ме води към Себе Си“.

Смирена внимателност

Откакто вървя към своя Учител, започнах да виждам, че всичко около мен е свещено, но прикрито. И разбрах, че дори и предизвикателствата са свещени, че дори и трудностите са свещени, че дори и страданията са свещени. Но аз узнах, че трябва да бъда много внимателен и така предизвикателствата очистиха ума ми, трудностите очистиха сърцето ми, страданията извисиха волята ми. Така се завърнах при своя Учител и Той ме попита: „Кое е това, което оцени най-много по пътя си към Мене?“ И казах Му: „Едно нещо беше само, Учителю. Тази смирена внимателност. Тя ми даде други очи. И така предизвикателствата дойдоха, но не ме уловиха. После трудностите дойдоха, но не ме оплетоха. После страданията дойдоха, но не ме заробиха. И казах си, Учителю, тази смирена внимателност е поглед древен.

Безкрайно Отдавание

Към своя Учител трябва да имаш само едно отношение. Към своя Учител трябва да имаш само едно разбиране. Към своя Учител трябва да имаш само едно и то е Безкрайно Отдавание. В това Отдавание Загадката ще изчезне, Тайната ще се отстрани и ще остане само Живот в Мистерията на Учителя.

Зад тях е Замисълът на твоя Учител

Няма по-дълбоко нещо от това. Няма по-чудно нещо от това и няма по-важно нещо от това да посветиш живота си на своя Учител. А когато го посветиш, не се страхувай нито от трудностите на живота, нито от страданията на живота, нито от тайнството на смъртта, защото те ще бъдат за теб само един полъх. Понеже зад тях е Замисълът на твоя Учител.

Да Му служа, докато се прекратят световете

Веднъж моят Учител ме извика при Себе Си и ме попита: „Кое е най-хубавото, което можеш да дадеш на своя Учител?“ Отговорих Му без колебание: „Да Му служа, докато се прекратят световете. А когато световете се прекратят, да продължа да Му служа“. И каза ми Учителят: „Вече не си ученик, а Син, осветен от Безкрая“.

Бъди верен като диамант

Живей и бъди верен като диамант на своя Учител. Що е диамантът? Що е това същество диамантът? Аз познавам това същество, познавам неговия път. Това същество е живяло само за една идея. Това същество е живяло с вяра и умирало с вяра за своята идея, докато станало диамант. Казвам: Диамантът показва пътя на ученика, който живее и умира за своя Учител. Когато ученикът стане диамант, той вече никога не умира, а само живее за своя Учител, защото диамантът означава Безсмъртието.

Завърнах се с изработено уединение

Това се случи в миналото. Моят Учител ми каза: „Иди в тази пещера и проживей там живота си“. И отидох там, и заживях. И бях далече от хората, далече от света. И общувах само със себе си, със своя Учител и с единствения ми гост – едно малко бръмбарче. То идваше често и аз го хранех. И така премина пълноценният ми живот. И се завърнах при своя Учител с изработено уединение. И погледнах над себе си, и видях чудна птица. А Учителят ми каза: „Това е твоят приятел от пещерата“.

Една е мярката за отдадения ученик

Има много видове ученици – предани, четящи, разговорливи, спорещи, търсещи, обичащи, увлечени, усърдни, но една е мярката за напълно отдадения ученик. Той е осъзнат служител. Той е толкова отдаден, че никое бедствие не може да го спре по пътя към своя Учител – нито вода, нито вятър, нито огън го спират, защото той носи в себе си друг елемент: елемента на Чистия Дух. Той е като птица, която прелита над трудностите и препятствията.

Аварота се развива малко по малко

Има Тайна, чрез която се отива при Учителя. Има чудна Тайна, чрез която се отваря пътят към Учителя. Къде се намира тази Тайна? Тя се намира вътре в нас, тя се намира в нашите Дълбини, но ние трябва да я развием в себе си. Древното име на тази Тайна е Аварота. Тя се развива малко по малко, с постепенни малки усилия, докато се превърне в Ключ. Аварота е Ключът на живота. Що е Аварота? – Волята.

Зад Себе Си стои пак Той

Мнозина се питат: „Що е Учителят?“ И тези, които Го познават, и онези, които не Го познават, все Го търсят, защото без Него ние нямаме придвижване в себе си. Що е Учителят? Казвам: Единствената Велика Реалност. Попитаха ме: „Но кой стои зад Него?“ Отговорих им: „Зад Себе Си стои пак Той, защото Той е Единственият Всеобхващащ“.

Да узнаеш своя път към Учителя си

Не е важно само да обичаш своя Учител. Не е значително само да търсиш своя Учител. Най-важното се състои в това да узнаеш своя път към Учителя си и да го извървиш докрай. Няма по-добро от узнатия и извървян път. Това е пътят, по който ще се слеем с Тайните на Учителя.

Учителю, бъди постоянно с мен!

Това се случи в миналото. Един път Учителят ни събра трима ученика на любимото ни място и попита единия ученик: „Какъв е твоят път?“ Ученикът отговори: „Искам да напусна учението“. А Учителят му рече: „От днес нататък си свободен. Но запомни: Ти можеш да бъдеш свободен, но не и да напуснеш учението, защото учението е навсякъде. То ще те учи по добрия път или по лошия път“. Вторият ученик попита: „Учителю, омръзна ми учението, защото има много правила и много закони. Дай ми краткия път“. И Учителят му каза: „Ето ти най-краткото: постоянно мисли за Учителя си и казвай: Учителю, бъди постоянно с мен!“ И аз видях, че след време този ученик се срасна с Учителя. И беше наречен той Нахавира – Срасналият се.

Има трудности, но няма прегради

По пътя към Учителя се върви. По пътя към Учителя се лети. Но понякога по пътя към Учителя се пълзи и лази. Да, за ученика има трудности, но няма прегради. Има съмнения, но няма спънки. Има бреме, но има и преодоляване. Веднъж Учителят ми каза: „Запомни: Вътре в бремето е самото освобождение, но трябва да го видиш“. И когато се научих да го виждам, вече нямаше бреме.

За своя Учител съм готов да умирам

Попитаха ме земните ми близки: „Какъв е този твой Учител и защо си губиш времето с него, и защо си му толкова верен? Аз знам, че земните хора не питат правилно. Те не знаят какво е вярност в другите светове и във всичките светове. Те не познават нито дори собствения си свят, нито собствения си път. За своя Учител съм готов и в този, и в другия свят да умирам. Така се научих да оживявам.

„Разкъсай лъвовете и ела отвън“

Това се случи в миналото. Бях наказан от властите несправедливо за едно престъпление. И властите ме заключиха в клетка с много лъвове. И дойде моят Учител до клетката, и каза ми: „Разкъсай лъвовете и ела отвън, чака ни дълъг път“. И понеже приех дълбоко тази мисъл, лъвовете се вцепениха. Само най-старият лъв ми посочи да си отворя вратата и ми каза: „Ти не си от света на живите, а от света на отвъдните. Върви си от нас“.

Безкрайно Благоговение, Пътешествие и Вдъхновение

Попитаха ме: „Какво е отношението ти към твоя Учител?“ Отговорих им: Безкрайно Благоговение, Безкрайно Пътешествие и Безкрайно Вдъхновение. Чрез Благоговението имам право да проучвам Дълбините на моя Учител. Чрез Пътешествието ми е позволено да открия Тайната Врата към моя Учител, а чрез Вдъхновението ми е дадено да премина през Вратата и да отида отвъд сътвореното и несътвореното – там, където е Мястото на моя Учител.

Господарят на Изначалното Състояние

Едно от най-хубавите неща е да се научиш да наблюдаваш своя Учител. Колкото повече Го наблюдаваш, толкова повече навлизаш в Изначалното Състояние. Що е Изначалното Състояние? Изначалното Състояние е нещо, което го няма в сътворените светове и което превъзхожда несътворените светове. Що е Учителят? Господарят на Изначалното Състояние. Господарят на Изначалното Състояние е Дарителят на Изначалното Състояние.

Портали към Неговата Скрита Древност

Едно от най-важните неща в живота е да умееш да слушаш Словата на своя Учител. Що са Словата на Учителя? Те са Портали към Неговата Скрита Древност. Който умее да слуша Словата на своя Учител, той странствува към Великата Древност, към Великото Изначалие. Който не умее да слуша Словата, той пътешествува в сътворени светове, които са отломъци от паднали древни светове.

Да разбираме Безмълвеността на Учителя

Едно от най-важните неща в живота е да любиш своя Учител. В Любовта към твоя Учител е скрито Откровението за твоя път. Това Откровение е безмълвно, то е отвъд думите. Нашият път към Учителя е повече безмълвен, отколкото мълвен. Ние трябва да се научим да разбираме Безмълвеността на своя Учител, защото това е пътят, чрез който да проникнем в Словата на своя Учител, в Словата – Портали.

Вече никоя сила не може да те спре

Да живееш за своя Учител, значи да Го видиш. Да видиш своя Учител, значи да преживееш нещо от Тайнството Му, от Скритостта Му. А щом си преживял нещо от Скритостта Му, вече никоя сила от този свят, нито от отвъдния не може да те спре по пътя към тази Скритост.

Преданост, Жертва и Неизменност

Това се случи в миналото. Повикал Учителят Своите трима любими ученици и ги попитал: „Кое е окото, което ясно вижда пътя си към своя Учител?“ Първият ученик бил много предан и казал: „Предаността, Учителю“. Вторият ученик бил много жертвоготовен и казал: „Жертвата, Учителю“. Третият ученик казал: „Великата Неизменност, Учителю“. Казвам: Това са три вида очи. И трите вида са правилни. Когато Предаността узрее, тя се превръща в жертва. Когато Жертвата узрее, тя се превръща във Велика Чистота, Висша Неизменност. Благословени са преданите, благословени са жертвоготовните и благословени са неизменните.

Познах, видях и осъзнах

В часове на изпитания познах пътя си към своя Учител. В часове на изкушения видях пътя си към своя Учител. В часове на бедствия осъзнах пътя си към своя Учител. В изпитанията израснах, като познах Неговата сила. В изкушенията израснах, като видях Неговата сила. В бедствията израснах, като осъзнах Неговата сила. Познах, видях и осъзнах. Познах себе си в Него, видях себе си в Него и осъзнах себе си в Него. Аз съм бил всякога част от Него. Ето защо Той ми подари да Го позная, да Го видя и да Го осъзная в себе си.

Азарава – Лицето на лицата

Има едно събитие в света. Има едно единствено реално събитие в света. Това събитие надминава всички други събития. Това явление е висша мярка. Кое е това изключително събитие? Това изключително събитие се нарича Азарава. Азарава означава да видиш най-дълбинното Лице на своя Учител. Това е Лицето на лицата. Това е наградата за живота на ученика. Това е спотаеният Облик. Това е подадената Ръка.

Когато ученикът се е докоснал до Азарава

Всеки ученик има дълъг път да извърви, докато стигне до Азарава – спотаеният Облик. И когато ученикът се е докоснал до Азарава, той вече е познал своя път към Безкрая на своя Учител. И всеки, който е тръгнал по този път към своя Учител, той е наистина благословен, защото кой друг път и кои други хиляди пътища могат да се сравнят с Азарава?

Да яде от трапезата на своя Учител

Благословен е този ученик, на когото е позволено да се моли и да се обръща към своя Учител. Благословен е този ученик, на когото е позволено да търси своя Учител, да изучава Словото Му и да търси потайния Му Облик, защото той е призован да яде от трапезата на своя Учител. Казвам: Тази трапеза е несътворена.

Единствената красота

Мнозина ме питаха: „Що е красивото в живота?“ Отговорих им: Има много красоти в живота, но само една е красотата – да видиш тайния Облик на своя Учител. Когато си видял тайния Облик на своя Учител, многото красоти си отиват, остава единствената красота, защото това, което си видял, е подадената Ръка за твоя вечен път.

Аз ще продължа да дишам в своя Учител

Питат ме: „Какво е за тебе твоят Учител?“ Той е въздухът в мен, който дишам. Питат ме: „Какво е за теб твоят Учител?“ Той е огънят в мен, който гори. Когато дойде времето въздухът да си отиде, аз ще продължа да дишам в своя Учител. Когато огънят на живота в мене изгасне, аз ще продължа да горя в своя Учител. Да познавам своя Учител, за мен означава да съм вечно влюбен в Скритата Незнайност.

Търси не за да познаеш, а за да се слееш

Много трябва да търсиш своя Учител, докато най-накрая Той ти покаже, че не можеш да Го намериш и откриеш. Но това показване е началото на запознанството. После следва ново търсене и ново неразкритие. И така, крачка по крачка, ти започваш да разбираш, че не можеш да Го познаеш, но че все повече се сближаваш с Него. И когато достигнеш до най-голямото Непознаване на своя Учител, ти вече си се слял с Него. И отново не Го познаваш, но Той се е познал в тебе. Ето колко красив е пътят на това чудно търсене. И затова казвам: Търси не за да познаеш, а за да се слееш. Познаването е повърхностно, а сливането е съществено.

Той вече е човек неизмерим

Който е видял Дълбината на своя Учител, той вече не е човек, той е Тайнство. Той вече е човек на Свободата, който е тръгнал по пътя към Върховната Свобода. Той вече е човек неизмерим. Само външно е човек. Вътрешно той вече е същество, движещо се към собствената си Древност.

Той е неизговорим

Трима ученици разговаряли за своя Учител. Първият казал: „Моят Учител е Светлина на Светлините, най-чудната Светлина“. Вторият ученик казал: „Моят Учител е Тайна на Тайните и Баща на Тайните“. Третият ученик казал: „Посветил съм си живота на своя Учител, но не Го познавам. Само знам, че Той е неизговорим, че Неговият Дом е Безмълвието“.

Осъзнах, че самият аз съм Мистерия

Когато за първи път срещнах своя Учител, разбрах вечния си път към Него. Когато за втори път срещнах своя Учител, узнах безкрайния си път към Него. Когато за трети път срещнах своя Учител, осъзнах, че самият аз съм Мистерия, която се движи по пътя на Неизразимостта. Що е Неизразимостта? Бащата на Мистерията.

Всяко препятствие те съгражда

Когато вървиш по пътя към своя Учител, всяко препятствие те съгражда, всяка трудност те очиства, всяко страдание те осветява. Когато не вървиш по пътя към своя Учител, всяко препятствие те ограбва, всяка трудност те изтощава, всяко страдание те заслепява. Казвам: Не е ли чуден пътят към Учителя?

Път величествен, уверен и безмълвен

Истинният път към Учителя е величествен, уверен и безмълвен. Този път е величествен, понеже е озарителен. Истинният път е уверен, понеже е оградителен. Истинният път е безмълвен, понеже е съхранителен. В този път малко говориш и много съхраняваш, малко говориш и много съблюдаваш. А който съблюдава, се извисява.

Ще се яви нов път с нова дълбина

Върви по пътя към своя Учител и не го извървявай, защото когато извървиш пътя, ще се яви нов път с нова дълбина. Когато извървиш и него, ще се яви древен път с древна дълбина. След тази древна дълбина отново ще има път – път на древното сияещо обновление.

Нещо от Неведомото се е вселило в тебе

Тайната на живота е да видиш своя Учител. Що е виждането на своя Учител? Това е да узнаеш своя път към Него и към Безконечността. А когато си узнал своя път към Него, все едно е с какви трудности и същества ще се срещнеш, защото нещо от Неведомото се е вселило в тебе.

Изпитанията са Замисъл

Минах през много трудности, през много страдания и през много изпитания. Чрез трудностите познах себе си, чрез страданията видях още по-ясно пътя към своя Учител, а чрез големите изпитания се слях с Него. Така узнах, че трудностите са радости, страданията са благословения, а изпитанията са Замисъл.

Този Лъч все още го нося в себе си

Някога в Древността живях в стара, стара пещера. Храната беше оскъдна. Студът беше силен и ме сковаваше. Опасностите бяха навред. Но молитвата ми беше усърдна, а Любовта ми към Учителя – неизменна. И един ден Лъч от Учителя огря сърцето ми. И видя ми се пещерата замък, и видяха ми се опасностите като мили същества. И видя ми се студът като благо явление. И минаха хиляди години, и този Лъч все още го нося в себе си. И попита ме един незнаен човек: „Какво нещо е твоят Учител?“ А аз му казах: Познаваш ли Лъча?

И смъртта няма да те спре

Вървиш ли по пътя към своя Учител, извърви го докрай. Нека трудностите не те спират. Нека страдания и мъчения не те спират. Нека мизерия и богатство не те спират. Тогава и смъртта няма да те спре.

По-ценен е от очите ми

Питат ме: „Какво представлява за теб твоят Учител?“ Казах им: По-ценен е от очите ми. По-скъп е от сърцето ми. По-нежен е от душата ми. По-съкровен е от диханието ми. И затова вложих Вдъхновение в сърцето си и чрез него ще прокопая и най-голямата скала и ще стигна до Учителя.

Видях всички слънца, събрани в едно

Когато видях за първи път лицето на своя Учител, видях всички слънца, събрани в едно; видях всички планини, събрани в едно; видях всички реки, събрани в едно; видях всички цветя, събрани в едно; видях всички очи, събрани в едно. И казах в сърцето си: Това е моят път, единственият ми път.

Всичко това съм готов да го пожертвам

Всичко в света ми е скъпо. Въздухът ми е скъп, водата ми е скъпа, пътят ми е скъп, животът ми е скъп и учението ми е много скъпо. Но всичко това съм готов да пожертвам за своя Учител.

Те образуват тесния кръг

В Древността Учителят имаше хиляди ученици. Мнозина Го четяха, мнозина спореха за Него. Мнозина Го разбраха, мнозина усърдствуваха. Но малцина се пожертвуваха за Него. Днес Учителят има отново хиляди ученици, но истинските са малцина. Те образуват тесния кръг.

Хатара – воля за своя Учител

Що са истинските ученици? Опора, опора за своя Учител. Чрез тази опора Учителят строи в световете. Що са истинските ученици? Мостове, мостове за своя Учител. През тях Учителят минава и оставя нещо от Себе Си. Що се иска от истинските ученици? Това, което се иска, е ежедневната Хатара. Що е Хатара? Воля за своя Учител.

Ахавира Морот Тахарая

Има едно Древно Предание. Има едно Древно Послание. Има едно Древно Изречение: Ахавира Морот Тахарая – Обичай Учителя си отвъд всички неща! Който е изпълнил това, не се заглежда в световете, а се завръща в своя Дом. Който не е изпълнил това, той става сътворен.

Усърдието е създателят на Вратата

Да живееш за своя Учител, то е смисълът. Да умираш за своя Учител, то е да поразяваш смъртта. Да работиш за своя Учител, то е смисълът. Да проникваш мрака заради своя Учител, то е високо Посвещение. Що е усърдието? То е придобиването на онази сила, която пробива мрака на световете и открива Вратата към своя Учител. Усърдието е създателят на Вратата.

Всяко препятствие става Врата към Учителя

Има едно нещо, което трябва да създадем в себе си. Има едно нещо, което е наш Древен Дълг. Има едно нещо, което трябва да образуваме в себе си. Това нещо е Мерохима – Вдъхновението. Образуваме ли го в себе си, тогава всяко препятствие става Врата към Учителя. Тогава всяка трудност става Благо, а всяко страдание става Око, през което виждаме Замисъла на своя Учител.

Учителят с нищо не може да се сравни

Може ли да се сравни Учителят с въздуха и диханието? Може ли да се сравни Учителят с живота и смъртта? Може ли да се сравни Учителят с красотата на океана и с величието на небесата? Може ли да се сравни Учителят с Вечността и дори с Безкрая? Казвам: Учителят с нищо не може да се сравни.

Най-големият дар на живота

Знаете ли кой е най-големият дар на живота? Най-големият дар на живота е да имаш Учител. Да имаш Учител, то е Древен Съюз, Съглашение. Да имаш Учител, то е старият път, който трябва да бъде извървян по нов начин. Да имаш Учител, то е Високо Благоволение, защото Учителят сам е избрал да слезе в определена близост с теб.

Най-доброто в живота ти

Кое е най-доброто, което можеш да направиш в своя живот? Най-доброто, това е да посветиш живота си в издирване на своя специфичен път към Учителя си. И после да извървиш този път докрай. Това го наричам велико посяване. А що е велико посяване? Велика жътва. То е Оживление в Учителя отвъд живота и смъртта.

Потаен Лъч от Учителя ще бъде спуснат

Всеки ученик трябва да си създаде един изключителен път към своя Учител. Този път трябва да е съставен от Любов и Усърдие. Щом основата на пътя е Любов и Усърдие, ученикът ще пробие света, ще пробие всяка трудност, защото потаен Лъч от Учителя ще бъде спуснат връз него, понеже Учителят никога не отказва на Любовта и Усърдието.

Той ще те отведе в Скритото Си Място

Никога не позволявай на света да те отклони от пътя към твоя Учител. Никога не позволявай нито на живота, нито на смъртта да те отклонят от пътя към твоя Учител. Ти си роден, за да израснеш в една по-голяма степен на познание на своя Учител. И когато Го познаеш, Той ще те отведе в Скритото Си Място – Мястото на Мистериозната Безкрайност.

Учителят е Еликсирът на Безкрая

Питат ме: „С какво сравняваш своя Учител?“ Казвам: Не мога да Го сравня с живота, защото Учителят е по-скъп от живота. Смъртта ми е близка и чудна и макар че тя ми дава свободата, не мога да я сравня с моя Учител. Небесата са величествени, но те са само Нозете на моя Учител, те са подножия. Мога да сравня моя Учител само с Безкрая, но никога няма да Го заменя за Безкрая, защото Учителят е Еликсирът на Безкрая.

Да ни доведе до чудната лекота

Тежък е пътят на ученика. Тежкият път е благословен път. Благословеният път е лек път. Чрез тази лекота всякога можеш да живееш в своя Учител. Нека пътят е тежък, но да ни доведе до чудната лекота!

Което видях в Учителя, никъде го няма

Питат ме: „Какво ще кажеш за своя Учител?“ Отговорих им: В света има много красота – изгревът, залезът, уханието на розата, величието на планината, чудните вълни на морето, полетът на катеричката, грижата на мечката. И в другия свят видях много красоти. Но това, което видях в Учителя, никъде го няма. Когато видях Тайната на Учителя, узнах, че красотата няма да спаси света. Казвам: Само който е видял Тайната на Учителя, ще се спаси.

Зад бащата и майката

Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са реални, значи да не познаваш Учителя. Ако мислиш, че водата, която те чисти, е реална, значи да не познаваш своя Учител. Ако мислиш, че слънцето, което те грее, е реално, значи да не познаваш своя Учител. Зад бащата и майката, зад водата и слънцето стои един малък лъч на Учителя. И ако ти не Го познаеш, защо ли си странствал в света?

Докоснал се е до сърцето на своята Безкрайност

Който е намерил своя Учител, той е намерил нещо, което го няма в творението. Който е намерил своя Учител, той е намерил нещо, което го няма в отвъдното. Който е намерил своя Учител, той се е докоснал до сърцето на своята Безкрайност и до душата на една друга, скрита Безкрайност, в която живее Учителят.