Който има това търсене, е призован

Първо преброди себе си и открий кое е твоето най-голямо търсене. Ако твоето най-голямо търсене е Учителят, тогава е все едно каква е съдбата ти, какво е влиянието на звездите и какво е влиянието на мрака, защото съдбата ще бъде озарена, звездите ще замлъкнат, а мракът ще бъде просветлен. Този, който има това търсене, е призован.

Мерухима – Древната Пътека

Разумният става търсещ. Търсещият става работлив. Работливият става вдъхновен. Вдъхновеният – що е той? Мъдрите са наричали това Мерухима – Древната Пътека. Кой може да устои на Мерухима, след като в Древността самият мрак е отстъпил?

Който следва Истината

Който следва Истината, и Учителят го следва. Който познае Истината, и Учителят го познава. Следвай пътя си, следвай дълга си, следвай сърцето си и ще пристигнеш при Него, без да те забележат.

В Учителя има и скрита Скритост

Ние странствуваме в себе си, докато се открием. Щом се открием, започваме да странствуваме в Учителя. Щом странствуваме в Учителя, Той ще ни се открие. Той ще ни се открие явно, а ние ще Го разберем скрито. Явна е Скритостта на Учителя към нас, но в Учителя има за нас и скрита Скритост. Ето защо Той е скъпоценен.

Учителят е Абсолютната Родина

Когато Го видях, в мен се погуби красотата на слънцето. Когато Го видях, в мен се погуби красотата на пролетта и красотата на цветята. Когато Го видях, в мен се погуби красотата на морето и красотата на небесата. Когато видях очите Му, аз прозрях, че това е моята Родина и че тя е несътворена. Ето защо се разделих със слънцето, с цветята, с морето и с небесата, защото прозрях, че Учителят е Абсолютната Родина.

Практиката, която ни прави богати

В света има много бедни. Но ако бедният е разумен, той няма да работи за своя дом, за своето семейство и за своето материално положение. Той ще работи единствено за своята практика, в която да познае своя Учител. Това е практиката, която ни прави богати.

Всеоръжие във всички светове

Всеки разумен посвещава живота си на своя Учител. Той живее за своя Учител, работи за своя Учител и постига след живота си другия живот, скрития живот. Той постига чудния Дар на световете. Учителят му дарява нещо от Себе Си, от Същността Си. И това нещо му става Всеоръжие във всички светове.

Сърцето на Бога

Учителят е Дарът на нашия живот. И болен е този, който търси друг дар. Този, който е открил Учителя в себе си, той е духовно богат, защото е открил Сърцето на Бисера. Когато в един далечен живот аз бях тежко болен и на смъртно легло, Учителят ме попита: „Искаш ли да се подобри положението ти?“ Аз Му казах: „Не, Учителю, искам само Твоята мисъл да бди постоянно над мен“. И после изживях трудно дните си, но сега имам в себе си Сърцето на Бисера, Сърцето на Учителя – Дарът на даровете.

Тайната, която е без име

Да си предан на своя Учител, това е пътят. Да си напълно отдаден на своя Учител, това е смисълът. Да си постигнал Тайната на жертвата за своя Учител, това е Сливането, Великото Единство. Пътят води към смисъла, смисълът води към Сливането, Сливането води към най-висшата Тайна на живота – Тайната, която е без име.

Най-ценното в живота

Да обичаш своя Учител, това значи да работиш за Него през целия си живот. Това е най-ценното в живота, дори и да не постигнеш Просветление. Това е най-ценното в живота, защото тази практика на работа изработва в ученика Драгоценния Бисер. И в този Бисер в определеното време ще се появи Просветлението и Освобождението, защото вътре в него е стаено Духовното. Драгоценният Бисер е друго име на Духовното Съкровище.

Живот е, когато се завръщаш в Учителя

Казват ми: „Ти много пъти си умирал за своя Учител. И какво постигна с това?“ Казах им: „Ето, оживях“. А те ми казват: „И ние сме живи“. Усмихнах се и казах им: „Ето, в това е разликата. Вие мислите, че сте живи, но вие сте стари умрели и смъртта е вашият дом. Но друг е моят дом“. Те така и не разбраха моята усмивка. Казвам: Смърт е, когато се завръщаш в ума. Живот е, когато се завръщаш в Духа, в Учителя.

Нашето ежедневие е мистериозно

Целият живот трябва да бъде един осъзнат път към своя Учител. Всичко, което се случва около нас и с нас – поглед към небето, отваряне на врата, шептящ вятър – всичко това са проходи към нашите дълбини, всичко това са символични призовавания към Невидимото, към нашите Дълбини, към Мястото на Учителя, защото Небесата на Учителя са вътре в нас. Отварянето на вратата е призоваването да отидем при Него, а шептящият вятър ни показва, че при Него можем да отидем само със Свободата си, с Духа си. Ние трябва да схванем, че нашето ежедневие е отвъдно и мистериозно.

Струва си да видим тази Усмивка

Живей и работи така за своя Учител, че един ден Той да ти покаже Тайнство от Своята Същност. Що е това Тайнство? Това Тайнство е Усмивката, но тази Усмивка озарява Древния ни път и собствената ни Безпределност. Казвам: През каквито и трудности да минем, струва си да видим тази Усмивка, защото без нея световете и хората си остават бедни.

Обятията на Покоя и Древността

Казвам и изповядвам: Живях, работих и не умрях. Живях за своя Учител, работих за Неговата Истина и не умрях, защото видях Усмивката Му. Кое е най-великото в живота? Това е да влезеш в обятията на тази Усмивка. Това са скритите обятия на Мистериозния живот. Това са обятията на Покоя и Древността.

Открива своя бряг

Всеки живот служи на някого. Всеки ученик служи на някого. Всеки съзнателен ученик служи на своя Учител и Го познава. Що е съзнателният ученик? Вълна, която излиза от морето, устремява се и открива своя бряг. Що е брегът? Мястото на Покоя, Мястото на Учителя.

Най-дълбоката връзка с Учителя

Ученик е този, който може да прониква в Сърцето на своя Учител. Но не всеки може да прониква. Коя е мярката за Тайната на проникването? Мярката е Дар. Мярката се дава, когато дълго си работил и служил на своя Учител. А най-дълбоката връзка се ражда, когато си умирал за своя Учител. Това е благословеното умиране. То е друго назоваване на оживяването.

Бездна от недосегаемо Безмълвие

Когато съм в голяма скръб, достатъчно е само да помисля за своя Учител, защото Учителят е Безпределно Царство. Това е Царство, което скръбта не може да понесе. Що е Учителят? Море без брегове, Слънце без залези, Любов без условия, Мистерия, превъзхождаща всички Тайни, Бездна от недосегаемо Безмълвие.

Искаш ли Учителят да ти каже „Да“

Искаш ли да вървиш по пътя към своя Учител, искаш ли да уцелиш Сърцето на своя Учител, искаш ли Учителят да ти каже „Да“, искаш ли Учителят да ти се усмихне, тогава усъвършенствувай се в Истината, в търпението и в малкото говорене.

Учителят е вроден в тебе

Искаш ли да видиш ясно своя Учител, искаш ли да разбереш ясно своя Учител, тогава ти трябва да пробиеш мъглата на този свят и тъмнината на другия свят. Казвам: Оръжието за това е вътре в тебе, защото Учителят е вроден в тебе, само трябва да го разбудиш.

Скривалището отвъд света и вселената

Тия, които избират света, заслужават своето падение. Тия, които избират рая, заслужават своята участ. Но мъдри са само тези, които избират пътя към своя Учител, защото тези, които са Го избрали, ще влязат в Неговото Сърце. Що е Сърцето на Учителя? Скривалище отвъд света и вселената. Казвам: Нищо не може да влезе там, защото това е Древен, Мистериозен Храм отпреди вселената и света.

Тайно и явно се грижи за теб

Когато си си посветил твърдо живота на един Учител, Той започва тайно и явно да се грижи за тебе – и повече тайно, отколкото явно. Тайно – за да остане невидим – и понякога явно – за да те укрепи в Себе Си, в крепостта Си.

Той ще изработи в нас други навици

Когато сме се отдали на своя Учител, Той ще изработи в нас постепенно други навици, светли навици, други подробности, други тънкости, други пътеки. По тези пътеки Той ще възраства в нас и така Той ще отстрани нашето минало, което без Него щеше да господарува в нашия живот. Ето защо казвам, че Учителят е много повече от всеки скъпоценен камък.

Учителят е по-безценен от безценното

Дълго се питах и размишлявах колко са ценни земята и небето, колко са ценни баща ми и майка ми, колко са ценни животът и смъртта, колко са ценни скръбта и радостта и колко са ценни водата и въздухът. И разбрах, и осъзнах, че те имат цена, но моят Учител е безценен. И разбрах, и осъзнах, че без тях мога, но без моя Учител не мога. Той е по-ценен от ценното и по-безценен от безценното.

Учителят осмисля всичко отвъд световете

Казаха ми: „Защо оценяваш своя Учител толкова много?“ Казаха ми: „Не виждаш ли красотата на света?“ И казаха ми още: „Не виждаш ли хилядите ухаещи цветя?“ Отговорих им: „Тези хиляди ухаещи цветя са като увехнали пред Величието на моя Учител“. Отговорих им: „Който е видял Красотата на своя Учител, той осъзнава, че красотата на света и природата е само една сянка. А Учителят е ценен, защото осмисля всичко, което е отвъд световете“.

Трудностите са били съкровища

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кое е най-истинското, което мога да направя за Тебе?“ Учителят ми каза: „Посвети живота си на Истината“. Попитах: „А ще имам ли трудности?“ Учителят ми рече: „Ще имаш много трудности, но Аз ще бъда с теб, защото ще воювам за теб. И Аз ще те освободя, а тези трудности ще ти дадат един опит, който ще те отдели от преражданията. И тогава ти ще осъзнаеш, че трудностите са били съкровища“.

Дълбина отвъд океана

Пребродих дълбините на океана, но не срещнах дълбина като Учителя. Пребродих небесата, но не срещнах висота като Учителя. Пребродих тайните на живота, но не срещнах тайна, по-дълбока от Учителя. И така осъзнах, че Учителят е Дълбина отвъд океана, Висота отвъд небесата и Тайна отвъд тайните.

Видял в дълбините си своя Учител

Който веднъж е видял в дълбините си своя Учител, това му стига. Какво друго вече той може да види? Казвам: Той вече тръгва по собствения си път към своя Учител. Така той заработва все повече Учителя в себе си. И ще дойде ден, няма да Го вижда, но ще се слее с Него. Така ще получи собствената си Древност.

Той е малко или много безумен

Великият търсач на своя Учител е странно същество. Той е малко или много безумен, малко или много отвлечен, малко или много независим от света. Малкото или голямото безумие са скъпоценният камък на търсача. Когато хората видят малкото безумие в очите на търсача, те се отстраняват от него. Но Тайната на търсача е в голямото безумие, което хората не разбират. Това безумие е оная велика отдаденост, която е Ключът за влизане в Учителя.

Който знае за какво да умира

Всеки ученик, който е умирал за своя Учител, е оживял в Него. Всеки човек, който е живеел за себе си и за света, е умирал в себе си и в света. Ето защо питам: Кое е по-добре – да умираш или да живееш? Казвам: Който знае за какво да умира, е разумен. А който не знае за какво да живее, е от падналия свят.

Кой е ученик?

Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не вижда света. Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не вижда сътворените неща. Що е Учителят? Съкровището, скрито вътре в съкровището. Ако съкровището беше само съкровище, без скритото в себе си, то нямаше да бъде съкровище. Ако съкровището не познава скритото в себе си, то е без основание. Ако мидата не познава бисера в себе си, тя е без основание.

Съвършен е моят Учител

Не заменям Учителя за небето, защото мога да живея и без небето. Не заменям Учителя за родителите си, защото мога да живея и без родителите си. Преди да сляза при родителите си, не живях ли вътре в себе си? Не заменям Учителя за доброто и за благата на света, защото и без тях мога и защото те са несъвършени, но съвършен е моят Учител.

Беше Върховна Среща

Това беше в Древността. Беше Върховна Среща. И когато Го видях за първи път, в мене замръзнаха всички реки, морета и океани, всички планини и върхове, всяка сила и безсилие в мен, защото това, което видях, беше Могъщественото, Древно Сияние на моя Учител. И оттогава досега живея в Тайнството, наречено Благоговение.

Три знака: Благоговение, Покорност, Послушание до смърт

Който е видял своя Учител и който Го е познал, той придобива три неща, три знака, които показват, че е истински ученик: Благоговение, Покорност и Послушание до смърт. От Благоговението израства Прасветлината в ученика. От Покорността израства Духовната сила в ученика, а от Послушанието израства Вдъхновението, което пробива скалите.

От Благоговение към Мистерия

Много хора казват: „Колко красиво нещо са приказките, колко красиво нещо е океанът, колко красива е пролетта с различните видове цветя, колко красиво нещо са дърветата, отрупани с плодове, колко красива е чистотата на извора“. Но всички тези хора грешат, защото те не са виждали Очите на Учителя. Тези Очи носят в себе си Несътворените неща. Що е това Несътворените неща? Това е Свободата, недокосната от тленност. Ето накъде се движи ученикът – от Благоговение към Мистерия.

Да станеш търсач на Чистотата

Има само един път, по който можеш да видиш Учителя. Хората са извървели много пътища, но не са открили Учителя. Хората са изстрадали много пътища, но не са открили Учителя. Да си в манастир, нищо не значи. Да търсиш Учителя си, нищо не значи. Да четеш много книги, нищо не значи. Пътят към Учителя се състои в това да станеш търсач на Чистотата в себе си. И когато откриеш тази Чистота в себе си, тя ще те заведе при Благоговението. А Благоговението знае пътя към Мистерията на Учителя. Що е Благоговението? Постоянно осъзнаване на Учителя.

Защо Бог е страшна острота?

Ученикът първо трябва да открие дълбините си. За да открие дълбините си, той дълго трябва да се пречиства, докато му бъде позволено да проникне в себе си. И когато му бъде позволено, той няма да срещне опасната сила на Бога в себе си, но ще срещне Неговата Любов. И тази Любов ще го опази от скритата остра сила на Бога. Защо Бог е страшна острота? Защото чрез тази острота Той съхранява Изначалната Истина.

Ахавир Ворот – Завръщането у дома

Ако си предан, извърви пътя на предаността докрай. Предаността е началото на Великата Чистота. Жертвата е средата на Великата Чистота. Сливането е краят на Великата Чистота. Това Древните са го наричали Ахавир Ворот – Завръщането у дома.

Този път не може да бъде избран

Следвай пътя на ученика, защото това е трудният път. Следвай пътя на ученика, защото това е тежкият път. Следвай пътя на ученика, защото това е тесният път. Този път не може да бъде избран от обикновените хора, нито от необикновените. В този път са избрани чрез призоваване само чистите, благородните и духовните. Те имат право да видят Лицето на своя Учител.

Да осъзнае напълно, че е нероден

По пътя към своя Учител ученикът ще се натъкне на светлина и мрак, но той трябва да ги преодолее. Той трябва да мине между тях, защото е роден преди тях. Търсачът на Учителя трябва да осъзнае напълно, че е нероден, защото само нероденият може да търси своя Учител. Що е нероденият? Той е същество, което никога не може да умре. Роденият умира. Но този, който е осъзнал своята нероденост, той всякога се възражда в своя Учител.

Това е една страшна необходимост

Който е възлюбил своя Учител, той ще преживее много бури и страхове. Това е една велика необходимост. Това е една страшна необходимост. Това е така, защото ученикът пътува към Древното Място. Това Място е Свещено, защото Учителят е Древната Обетована земя. Другите хора няма да минат през тези трудности, но те няма да видят Обетованата земя. Що е Учителят? Усмивката на Обетованата земя.

Великата Голгота е Велико съкращение

Който се е отдал на своя Учител, той Го е избрал за своя път. Той е определил себе си да мине през ред изпитания, защото пътят на изпитанията води до все по-дълбоко Единство и до окончателното Сливане. Това е наречено Древният път, Тесният път, скъсяващият път. Ученикът има път, а хората имат пътеки. И понеже пътеките им не са благословени, те им отнемат хиляди и милиони години. Благ е пътят на ученика. Великата Голгота е Велика Милост, Велико съкращение.

Ще осъзнае Великата безсловесна Истина

Ученикът е създаден от стремеж, устрем и вдъхновение. Стремежът му показва посоката. Устремът го насочва в целта, а Вдъхновението го води към Тайната на Сливането. Който има посока, ще открие своята цел. Който е открил своята цел, ще се слее със своя Учител. Който се е слял със своя Учител, ще осъзнае Великата безсловесна Истина.

В теб да има белега на ученика

Питат ме: „Ти какъв път си извървял и докъде си стигнал?“ Казах им: „Избрах Истината и вървях през препятствия, тъмнина и мрак. Препятствията ме усилиха, тъмнината ме озари, а мракът ме преобрази. Сега съм мек и благ, защото познах тъмнината като майка и мрака като баща. В тях аз видях Тайното Лице на моя Учител“. Попитаха ме: „Ти препоръчваш ли ни този път?“ Отговорих им: „Не, този път не се препоръчва. Този път се избира. Но за да го избереш, трябва да си призован, а за да си призован, трябва в теб да има белега и знака на ученика“.

Забравяш милионите сърца

Видиш ли един път Учителя в Дълбините, забравяш небесата. Видиш ли веднъж Очите на Учителя в Дълбините, забравяш милионите очи, които си виждал. Видиш ли Сърцето на своя Учител, забравяш милионите сърца, защото осъзнаваш, че това е Сърце отпреди още Тайната на живота да е излязла навън.

Можеш ли да замениш Учителя?

Да имаш Учител, който да те е избрал и да те е призовал, това е Съкровище отвъд съкровищата. Можеш ли да замениш Учителя за златото на света? Ако можеш, ти не си ученик. Казвам: Въздухът и водата са ценни за живота, но никога не ги заменям за своя Учител.

Усещам тайнствена, беззвучна музика

В пещерата на своята мъка Го познах. В пещерата на своята самота Го открих. Но Той всякога е бдял над мене. Той всякога е знаел кога да ми подаде невидимата Си Ръка. Когато съм с Него, дори и сред трудностите, усещам в себе си тайнствена, беззвучна музика. Казвам: Кой е благословеният в едно прераждане? И отговарям: Този, който много е мислил за своя Учител и за Божиите дела.

Учителят превъзхожда качествата

Когато си видял в своя живот силата на мрака, ти си видял силата на своя Учител. Когато си видял в своя живот силата на светлината, ти си видял силата на своя Учител. Учителят притежава тези качества – и на мрака, и на светлината – но Той ги превъзхожда, защото Той не е качества. Той е Древна Същност, която не е ограничена от качества.

В Скритостта Учителят е безгранично сияещ

Що е Учителят? Учителят е Скритост. Той живее зад мрака и светлината. Там Той сияе меко и неведомо. Там Той е дори отвъд Смирението и Любовта. Понеже е извървял тези пътища, тук, в Скритостта, Той е свободен и поради това безгранично сияещ, защото границите са отпаднали.

Изворът на неведомия мрак

Милиони години минаха, докато разбера мястото, където живее Учителят. И накрая узнах: това място е изворът на неведомия мрак. Това място е наречено мрак поради преизобилната Ослепителност. Ето защо Учителят не може да бъде видян напълно. А когато след време Той ни позволи да бъде напълно видян, тогава ние ще изчезнем напълно чрез Сливане.

Пещери от безкрайности, мрежи от Светлина

Знае ли някой какво има в Дълбините на Учителя? Никой не знае това, но понякога сам Учителят може да ни позволи да надзърнем малко в Него. И когато на мен ми беше позволено, аз видях пещери от безкрайности, мрежи от Светлина и Любов, която толкова силно сияеше, че сякаш беше мрак. Понеже ние, земните, нямаме такава Любов, трябва дълго време да се подготвяме, за да видим, че този мрак не е нищо друго освен Прасветлината.

Да пробия миналото си и да разруша бъдещето си

Това малкото, което знам за своя Учител, ми стига, за да посвещавам за Него живот след живот. Знам, че за да разбера своя Учител, трябва да пробия миналото си и да разруша бъдещето си, защото Учителят е Истината, която не се нуждае от минало и бъдеще. Учителят е Истината, а тя е това, което е всякога.

„Вахари Ворот Мора – Всякога върви към Мене!“

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кажи ми кой е твърдият път към Тебе“. Учителят ми каза: „Запомни: Вахари Ворот Мора – Всякога върви към Мене! Това означава: Всякога върви и с усилия, и без усилия, и когато си с воля, и когато си без воля, и когато желаеш, и когато не желаеш. Така в тебе ще се създаде тайната скала. Това е скалата, която ще влезе да живее във вечния поток на твоя Учител“. Казвам: Щом си неизменен, ще влезеш в постоянството, защото Великото постоянство те е призовало.

„Учителю, при Тебе идвам!“

Ако те нападнат трудности, кажи им: „Аз съм тръгнал на път към своя Учител. Но благодаря ви, че идвате, за да се усиля по пътя“. Ако ти дойдат страдания, кажи им: „Аз съм на път към своя Учител“. Но благодаря ви, че идвате да усилите Любовта ми“. Ако дойде страшното в живота ти, погледни го спокойно в лицето и му кажи: „Благодаря ти. Прозрях в тебе прекрасното“. И кажи още специалните думи: „Учителю, при Тебе идвам!“ Това е най-опасната формула срещу страшното.

В страшното ще види лицето на прекрасното

Какво представляват злото и страшното пред Лицето на Учителя? Те представляват два вида радост, два вида усмивки, защото който е усърден в търсенето на своя Учител, той ще извади от злото чрез тайната помощ на своя Учител удвоена сила, а в страшното ще види лицето на прекрасното, защото Учителят, това е преобразяващата сила на самия Бог. Но тези, които не търсят усърдно Учителя – тях злото ще ги ограби, а страшното ще запечата ужас в умовете и сърцата им.

Пробива небеса, пронизва ветрове и бури

По пътя към своя Учител ученикът пробива небеса, пронизва ветрове и бури, разтопява ледове, сразява стихии. Казвам: Необикновен е пътят на ученика, защото Учителят е необикновена цел. Той е цел повече от целта. Той е Мястото, в което се завръщаме. Той е Великата Нероденост.

Не заменя своя Учител дори с Истината

С какво можеш да замениш своя Учител? Можеш ли да замениш своя Учител с рая? Можеш ли да замениш своя Учител със свободата? Можеш ли да замениш своя Учител с ада и с пъкъла? Казвам: Истинският ученик е този, който с нищо не заменя своя Учител – нито дори с Истината, нито дори с Безкрая.

Не е важно дали си живял достойно

Не е важно това, дали си живял. Не е важно това, дали си умирал. Не е важно това, дали си бил добродетелен. Не е важно това, дали си обичал хората; дори не е важно това, дали си живял достойно. Едно само е важно: имал ли си Безусловна Любов към своя Учител. Това е, което осмисля всичко друго.

„Иди в ада и там се пожертвай за Мен“

Веднъж двама ученика спорели. Единият казал: „Кое е най-доброто, което можем да направим за своя Учител?“ Другият казал: „Най-доброто е да посветя живота си на учението и на Учителя“. Тогава първият му отговорил: „Не е това моят път“. И тогава той отишъл и попитал Учителя си: „Учителю, кое е най-доброто, което мога да направя за Тебе?“ Учителят му казал: „Иди, Сине, в ада и там се пожертвай за Мен, защото и там има души, които жадуват за извисяване“. Казвам: Да посветиш живота си на учението, е най-доброто. А да пожертваш живота си за Учителя, е най-висшето.

Ще съзреш яснотата на невидимото

Пропътува ли световете, тогава вече си на път към Учителя. Пропътува ли невидимото, тогава вече си на път към Учителя. Но най-вече пропътува ли себе си – ако си пропътувал себе си, тогава вече ти си пред прага, ти си пред вратата и ако почукаш със словото на сърцето си, ще съзреш яснотата на невидимото Място, в което живее Учителят.

Колко са добри тежките животи

Минах през много добри животи на земята. Минах през много приятни животи на земята. Минах през много красиви животи на земята, но всички те пропиляха моя път към Учителя. Но Слава на Великия Замисъл, заредиха се трудни, тежки и мъчителни животи. И по този път придобих Учителя. Колко са добри тежките животи, защото чрез тях придобиваме редки съкровища. Слава на тежките животи!

„Не са готови още, нека си добруват“

Вие мислите, че живеете добър живот, но защо тогава изпитвам съжаление към вас? Вие мислите, че живеете щастлив живот, но защо тогава ми се плаче за вас? Вие мислите, че живеете романтичен живот, но защо тогава изпитвам голямо състрадание към вас? И понеже ми се събра много от това, издигнах слова към Учителя и Му казах: „Учителю, не можеш ли да им отнемеш тези добри животи, това щастие и тази топла романтика и да им дадеш благословението на тежкия живот?“ И погледна ме Учителят, и рече ми: „Не, Сине Мой, не са готови още, нека си добруват“.

Особена Любов към Матотот – Мрака

Пътят на ученика минава през много събития и явления. Но едно нещо винаги се извисява в този път – това е Предаността. Веднъж попитах Учителя: „Що е предаността?“ Учителят ми отговори: „Предаността е особена Любов към Матотот – Мрака. Там, в Матотот, Учителят и ученикът си казват нещо, което го няма в сътворените светове. И тук, в Матотот, ученикът придобива своята Несътвореност.

Ал Магир – Великият Маг

Пътят на дълбинния ученик се движи от едно качество и то се нарича Заравот – Жертвата. Когато Жертвата стигне най-високата точка на зрялост, тя преодолява дори и Несътвореността и се завръща в своето най-древно състояние, наречено Тайнството на Свободата. В Древността Заравот се е наричала Ал Магир – Великият Маг, Великият Преобразувател.

Завърнал се е в Мистерията без име

Най-древен е пътят на ученика-маг. Той се движи отвъд явленията и събитията. Той е надраснал и Предаността, и Жертвата. Той не живее в светове, нито в Несътвореност. Той се движи от Ръката на самата Мистерия. Той живее в Неведома Неизповедимост. Той дори е надраснал Древността. Той се е завърнал в Мистерията без име – в Абсолютната Неизповедимост на УЧИТЕЛЯ.