Не слънцето искам да ме грее, а моят Учител

Моят Учител е повече от майка и баща. Моят Учител е повече от небеса и рай. Моят Учител е повече от слънцето. Ето защо не слънцето искам да ме грее, а моят Учител. От опит знам, че раят и небесата не са ме завели при Учителя. От опит знам, че адът и смъртта ме заведоха при моя Учител. В рая и небесата забравих своя Учител, но в ада постоянно си спомнях за Него и си Го възстанових. Днес вече мога да кажа, че дори да ми дарят рая и небесата, те няма да объркат моя път.

В ада познаваме истинския си път

След като преминах през много изпитания, днес мога да кажа, че раят вече не ме обърква, небесата вече не ми пречат, адът ми е приятен, защото в него познах своя Учител. И ако днес адът отново дойде върху мен, ще му кажа: Вече знам, че си ми скрит приятел. Казвам: Адът е свещено място, в което познаваме истинския си път към своя Учител.

Мисли, чувства и постъпки от Свободата

Трябва да преодолееш себе си. Трябва да преодолееш своите мисли, чувства и постъпки. И когато ги преодолееш, тогава ще се яви Учителят. И тогава отново ще имаш мисли, чувства и постъпки, но те няма да са от света. Те ще са от Свободата, от Безкрая и от Мистерията.

Себепознание във високо измерение

За да разбереш своя Учител, първо трябва да разбереш себе си. После ще се явят и ще се случат изпитания, при които няма да познаеш себе си. И ако при тези изпитания останеш верен на своя Учител, отново ще познаеш себе си, защото Учителят в тебе се е познал. Това се нарича себепознание във високо измерение.

Моето оръжие е Благоговението

Колко прераждания трябваше да извървя, за да разбера, че моето оръжие е Благоговението. Колко прераждания трябваше да извървя, за да разбера, че Благоговението ми трябва да е насочено изцяло към Учителя. И когато разбрах това, и когато го приложих, Мистерията на Учителя ми стана все по-неясна и все по-близка.

Златните три правила

Когато вървиш към своя Учител, следвай златните три правила: Колкото по-лош става светът и всичко наоколо, толкова повече подобрявай себе си; изпълвай се с доброта, външна и вътрешна, но дръж повече на вътрешната, скритата доброта. Второто правило е: Колкото по-неразумен става светът, толкова по-разумен ставай ти; дори се стреми да придобиеш Свещения Разум. И третото правило е: Колкото повече се увеличават разочарованията отвън, толкова повече утвърждавай Любовта в себе си отвътре. Нека Любовта да е отвътре, а разочарованията да са като птици отвън.

Работи с чудото на усърдието

Когато следваш пътя към своя Учител, работи колкото можеш повече с чудото на усърдието. И когато върху тебе връхлитат най-лошите и черни настроения, покажи им тайното лице на усърдието. И тези настроения-същества, които дори да са като хиляди птици, само един камък може да ги разпръсне. И този камък е тайната на усърдието.

Ал Марахия – Великата Птица

Помня случай от древни времена. Един ученик на Учителя беше окован във вериги и беше хвърлен безпомощен в една пещера. Той никога не каза защо. През цялото време се молеше Учителят да го направи птица. И паднаха външните вериги, и паднаха и вътрешните вериги. И полетя този ученик с полет чуден, с полет от Безкрая. И беше наречен той Ал Марахия – Великата Птица. Днес Ал Марахия познава само Свободата, защото никога не е ценял робството.

Щом всичко осмисляш

Вървиш ли по пътя към своя Учител, всичко се осмисля. Трудностите, които идват при теб, се осмислят. Страданията, които идват при теб, се осмислят. Радостите, които идват при теб, се осмислят. Скърбите, които идват при теб, се осмислят. Щом всичко осмисляш, прав е пътят ти към твоя Учител. Ще дойде ден, когато ще осмислиш и мрака и той ще ти каже: Кажи какво искаш от мен, почитаемий.

На който не се дават падения, не може да израства

По пътя си към своя Учител много пъти пропадах. И в тези пропадания виждах все по-ясно пътя си и извисяването си. Така разбрах, че на който не се дават падения, не може да израства. И днес вече от опит мога да кажа: Странни приятели са паденията. Колко пъти те ми подаваха ръка, за да стигна до своя Учител. Казвам: Паденията не са дар за всеки, а само за Търсача.

Получават за награда голямата скръб

Живях много дълго в щастие. И така от опит узнах, че щастието е много прикрито проклятие, защото то те отделя от Учителя. Учителят никога не се занимава с щастливи хора, защото те не са Търсачите на пътя. Търсачите вървят по път, по който получават за награда голямата скръб. Но тази скръб не заслепява човека като щастието. Тя е честна към Търсача и тя му казва: Ще те отделя от кошмара на щастието и ще те заведа на мястото, където живее Учителят.

Ясното Незнание

Изследвай, изследвай дълбоко себе си. Прокопавай, прокопавай дълбоко себе си, докато стигнеш до Тайната на Незнанието. Тогава ще дойде Учителят, ще те благослови и твоето Незнание ще стане ясно. Който е станал притежател на Ясното Незнание, той е получил нещо от Древното Благоволение – Сиянието.

Армия от тъмни сили

Понякога по твоя път към Учителя застават многобройни същества. Някога това може да бъде армия от тъмни сили. Не можеш да ги победиш, не можеш да ги поразиш, но не можеш и да ги заобиколиш. Какъв е пътят тогава? Пътят се нарича Любов към Учителя. И тогава не си ги победил, не си ги покорил, не си ги заобиколил. Просто си минал покрай тях.

Ти си предаността, Той е грижата

Къде е Тайната на живота, къде е решението на живота? Тайната на живота е скрита в голямата преданост. Когато си толкова предан, осъзнай, че предаността е висша практика. Когато си предан на своя Учител, Той поема грижата за теб, Той започва да се грижи за теб дори и в малките неща. Ако ти си предаността напълно, тогава Той е грижата.

Тайнство, изработено от Древен Пламък

Може ли да се постигне себепознание в един живот? И може ли да се познае Учителят в един живот? Може, но зависи по кой път вървиш. Всичко зависи от твърдия избор. Ако ти си направил твърдия избор, тогава само едно единствено качество е необходимо и това е Халама – Усърдието. Що е Халама? Тайнство, изработено от Древен Пламък.

Умирал съм за своя Учител и за Истината

В миналото съм умирал за своя Учител, а сега живея за Него. В миналото съм умирал за своя Учител, а сега Той ръководи и наставлява моята Безкрайност. В миналото съм търсил Истината, в миналото съм умирал за Истината, а сега нито я търся, нито умирам за нея. Сега я живея, сега я преживявам, сега тя ми е Дар.

Върви към Сърцевината на своя Учител

Има Древен път, който е съхранен дълбоко в ученика. По този път всичко може да бъде одухотворено и осветено. Това става, когато ученикът е предаден изцяло на своя Учител. Когато ученикът посвещава всяка работа и всяко действие на своя Учител, тогава той върви от духовност към Сърцевината на своя Учител, към Неговата Мистерия.

Авахира Марахот – Събирай си мълчание

Веднъж попитах моя Учител: „Учителю, кажи ми най-доброто, което мога да направя със себе си“. А Той ми каза: „Изпълни Древното правило: Авахира Марахот – Събирай си мълчание“. И мина много време, и узнах Тайната на това правило. Първо, само разумният може да събира мълчание. Второ, когато мълчанието е събрано, то се превръща в Мистично Око. И трето, това е Окото, което видя своя Учител.

Запали си свещ в сърцето

Веднъж попитах своя Учител: „Учителю, кой е най-хубавият метод на очистването?“ Учителят ми каза: „Ето метода: запали си свещ в сърцето и нека там да гори постоянна Любов към твоя Учител и към Истината. Поддържай тази свещ с мисъл и представа. И ще дойде ден, всяко зло ще изгори на тази свещ. А когато злото изгори, ти ще останеш насаме със своя Учител, защото тази свещ е била крепост на Огъня, крепост на Любовта. Сърце, горящо за своя Учител, е всякога запалена свещ. И когато това сърце призовава своя Учител, Той идва неведомо“.

Той вече е част от боговете

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е преданост?“ И Учителят ми каза: „Предаността е всичко. Който е постигнал истинската преданост, безусловната преданост, той вече не е част от света, той вече не е част от хората. Той вече е част от боговете, част от древния народ. Предаността е вървеж към чистата Древност“.

Бездната те е докоснала

Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е самата Любов?“ И Учителят ми отговори: „Когато имаш тази истинска Любов, умът и тялото са вече без значение, те отсъствуват. Останало е само едно: пречистената духовност. А тя е знак, че Бездната те е докоснала. И тогава всяко нещо, което докосваш, е поздрав от Бездната – нещо от Бездната участва. Така се проявява Безкраят“.

Има едно чудо в човека

Има едно нещо, което е чудо в човека. И това е потайният избор. Който е избрал единствено Истината, той ще бъде заобграден и отвън, и отвътре със заблуждения. Но Истината ще го освободи постепенно от всяко едно заблуждение, защото който е избрал Истината, той е избрал своя Учител. И той живее във Волята, която е отстранител на всичко.

Тайната на увяхналото цвете

Всеки ученик обича цветето, когато се разцъфтява, но моят Учител ме научи да обичам увяхналото цвете. Всеки ученик обича дървото, което се разцъфтява и носи плодове, но Учителят ме научи да обичам корените. Всеки ученик обича живота, но Учителят ме научи да възлюбя тайната на смъртта. И когато я възлюбих, смъртта ми показа врата към другия живот, към Безсмъртието. Така узнах защо мъдрите обичат увяхналото цвете. Но не за всеки е тази тайна.

Културата на знанието и културата на Любовта

Още от древни времена Учителят ми обясни и каза ми: „Сине Мой, има две култури – културата на знанието е културата на падението, пази се от нея. Културата на знанието е стара, стара, черна култура. Тя отдалечава човека от неговия Учител. Изучавай само едно – културата на Любовта. Тази култура ще те освободи от падението на знанието и ще те заведе в познанието на същността. И тогава ти ще виждаш нещата с ясен поглед, защото културата на Любовта дарява яснота“.

Методът на скалата

– Учителю, кажи ми как така се случи в Древността, че Старците оцеляха, когато Всемогъщият Хаос се развихри? – Да, Сине Мой, това е древна тайна, но аз ще ти кажа нещо от нея. Ние тогава използвахме метода на скалата. И когато ти събереш цялата си Любов на едно място, при което смирението е отдолу, благоговението е отгоре, а Любовта е в центъра, тогава ти ставаш скала. В оная Древност скалите бяха пощадени от Мистерията, а другите се отделиха от Мистерията и се превърнаха в светове, в съзнания. Те нямаха в себе си скалата, нямаха Дух и от Мистерията им бяха дадени светове да се учат и когато узнаят тайната на скалата – да се завърнат.

Той вече е Ахарор – Орел

За да достигнеш до своя Учител, трябва да стигнеш до пълно разгръщане на своята преданост. Когато твоята преданост стигне до пълната зрялост, Учителят ще ти отвори врата, врата към Тайната на Своето Сърце. Който се е докоснал до тайната на това Сърце, той вече не принадлежи на световете. За такива същества в Древността се е казвало: Той вече е Ахарор – Орел. Другото значение на думата Ахарор е Свободен, или Духовна Птица.

Великолепие – това е Учителят

Да умираш за света, това е заблуждение. Да живееш за света – това е илюзия. Живей единствено за Учителя – Образа на Истината, защото който е познал тази Истина, се освобождава от живота и смъртта. Принадлежи му единствено Безкраят. В Безкрая няма живот и смърт. Има само Дух, Свобода и Великолепие. Що е Великолепие? Това е Учителят.

Това е скритата цел на живота

Живял съм за своя Учител и умирал съм за своя Учител. Бил съм верен и неверен на своя Учител. Но когато Пътят ме научи на себе си, аз станах нито верен, нито неверен. Аз станах неизменен. Да бъдеш неизменен на своя Учител, това е скритата цел на живота.

Велика отдаденост на своя Учител

Има само един живот и той е странен и чуден. И този живот е Великата отдаденост на своя Учител. Този живот е едно постепенно излизане от границите на тялото. Това е наречено преданост.

Има само един миг

Има само един миг, има само един ден, има само един живот. И ако ти си посветил живота си на своя Учител, тогава този миг е на Учителя, този ден е на Учителя и този живот е на Учителя. Щом така живееш за своя Учител, тогава смъртта е чисто завръщане в своя Учител. Тогава Учителят те разтваря в Себе Си и те взима в Своето тайно Сърце, в Своя таен Дом, защото връзката между Учител и ученик е сърце със сърце.

Реалност, която няма реална вътрешност

Когато ти си човек, ти си реален, ти си външен. Когато ти си ученик, ти си нереален, ти си вътрешен. Що е човекът? Движение в реалността и умиране в невежество. Що е ученикът? Движение в нереалността и завръщане в своя Учител. Що е нереалността? Скритата Реалност, скритата Несътвореност. Ако тя не съществуваше, нямаше да има изход. Що е човекът, който няма Учител? Това е една външна реалност, която няма реална вътрешност.

Най-голямата ми радост

Дълго време странствувах в себе си, докато открия най-голямата си радост. И тази радост е да бъда ученик, а не човек. Що е човекът? Същество на лъжата. А лъжата е стара, стара сделка с тъмнината. Освобождението от тази сделка се нарича пътят на ученика, защото ученикът избира Учителя за свой наставник, а не света, докато хората без Учител остават в собствената си пустиня. Ето защо голяма е радостта ми от това, че съм ученик и че открих своя Учител.

Изтръгва си крила от тази тъмнина

Пътят на ученика също е труден. Той също минава през мрак. И докато обикновеният човек минавайки през този мрак, си остава в тази тъмнина и дори се утвърждава в нея, то ученикът минавайки през Голготата на мрака, си изтръгва крила от тази тъмнина, защото е ученик, защото е избран, защото Учителят бди над него и защото Учителят му дарява нещо от Себе Си, нещо от зрението на Мъдростта. О, хора, хора, как искам да не сте човеци, а да сте ученици, защото без Учител животът е странствуване от тъмнина в тъмнина. Да имаш Учител, това означава тъмнината да е прояснена. И само тогава можеш да видиш Великата и Безмълвна Усмивка на своя Учител. Мракът никога не е устоявал на тази Усмивка, защото преди да е съществувал мракът, тази Усмивка е била.

Истинският ученик няма сърце

Какво има истинският ученик в себе си? Истинският ученик няма сърце. Той го е отдал на своя Учител. Истинският ученик няма ум. Той го е отдал на своя Учител. Истинският ученик няма воля. Той я е отдал на своя Учител. Тогава какво има истинският ученик в себе си? Истинският ученик има в себе си само Учителя – тайното оръжие на живота.

Изначално отношение към своя Учител

Веднъж Учителят събра Своите трима ученици и ги попита: „Кое е най-мъдрото в живота?“ Първият каза: „Да имаш истински познания“. Вторият каза: „Да имаш искрена преданост към своя Учител“. Третият каза: „Не искам знания и не искам преданост. Искам да имам само едно: отношение към своя Учител, Изначално отношение“.

Била ти е подадена най-древната Ръка

Стремиш ли се непрестанно към своя Учител, в теб ще узрее смирението. Когато смирението узрее, ще дойде Видението. Когато Видението узрее, ще видиш Пустотата. А когато Пустотата узрее в теб, ще видиш, че ти е била подадена най-древната Ръка – Ръката на Учителя.

Да живее единно със своя Учител

На едно единствено нещо се учи ученикът. Той се учи как да живее единно със своя Учител. И когато се научи как да живее единно със своя Учител, тогава те стават Цялост – единна, древна Цялост. Тогава ученикът става древен като своя Учител. Така древностите се сливат и те стават мистично единни във всички времена и отвъд времената.

Те се превръщат в една съвършена Цялост

Когато ученикът достигне до сливане със своя Учител, те се превръщат в една съвършена Цялост и тогава душата на Учителя слиза в сърцето на ученика и се проявява. Така ученикът става душа на учението и продължител на учението, защото това е Воля на Учителя. Учителят е гласът, ученикът е звукът. Всеки ученик е особен звук на своя Учител. Всички звуци са тайни на Неговия глас.

Събрах целия си устрем

Това се случи в моето минало и преживях го. И бях поставен в силен, силен мрак. И той ме обгръщаше отвсякъде – и отвън, и отвътре. Но аз чух дълбинния глас на Учителя в себе си. Каза ми: „И Сине Мой, даде ти се мракът – най-великият и тайнствен дар. Но ти си създай криле“. И разбрах вътрешно, че крилете – това е моят устрем. И събрах целия си устрем, и мракът засия. И узнах: това засияване беше тайнствената Усмивка на моя Учител. И друг път в миналото си съм попадал в мрак, но не бях виждал тази Усмивка. Но дойде ден, когато успях да създам своя устрем, защото моят Учител дълго ме подготвяше, за да ме научи. Сега вече и мракът ме познава, защото познах своя Учител и своя устрем.

Птица, която се завръща в своето гнездо

Истинският ученик е избрал твърдо пътя си към Учителя. Така той осъзнава и вижда все повече Безсмъртието. А който осъзнава и вижда това, той облекчава бремето си в света. Той става лек, ефирен, духовен. Така той става птица, която се завръща в своето гнездо.

Учителят е вечната посока

Ето що е единственият път: да вървиш неотклонно към твоя Учител. Можеш да се забавиш в пътя си. Можеш да се ускориш в пътя си, но никога не трябва да спираш, защото Учителят е вечната посока, вечното убежище и тайнствената опора.

От Безсмъртие към Мистерия

Най-великият дар в живота е да си познал своя път и своя Учител. Да си познал своя път, значи да вървиш към Безсмъртието, а да си познал своя Учител, то е движение от Безсмъртие към Мистерия. Дълбините на Мистерията се разкриват само на безсмъртните. Те ще видят неща, които са отвъд живота и смъртта. Те ще видят нещо, което е по-дълбоко от Несътвореното. Само за тях е подготвено Откровеноведение.

Великият Дар

Този, който върви по пътя към своя Учител, на него му е даден Велик Дар, на него му е дадено правото да търси своя Учител, да Го познава и дадено му е позволение по този път да открие собствената си вътрешна реалност. Ето това позволение наричам Великият Дар.

Този път е благословен със своя край

Когато ученикът е призован по пътя към своя Учител, то ученикът е призован в Тайната на пътя. Що е пътят на ученика? Това е труден път, това е трънен път, но този път е благословен със своя край, който е мистичен изход от страданието. На тези от света не е даден този изход, защото това е определено само за пътя на ученичеството.

Извървях го, изстрадах го, преживях го

Аз извървях своя път към своя Учител. Извървях го, изстрадах го, преживях го. И този път постепенно ме освети. И сега аз познавам само едно – лекотата, защото Учителят ми показа Усмивката на Бездната, Усмивката на Безкрая.

Силата, която ще разтопи камъка

Едно нещо е съществено, едно нещо е важно, едно нещо е дълбинно и то е постоянната преданост. Тя е капката, която ще изрови камъка. Тя е мечът, който ще пробие камъка. Тя е силата, която ще разтопи камъка, както слънцето разтопява леда. А когато ледът се разтопи, ще остане само чистата вода. Що е чистата вода? Това е срещата с Учителя лице в лице.

Търсачът става узнавач

Първо, търси своя път. Второ, узнай своя път. И трето, извърви своя път. Така ни е повелил Учителят. Първо, ученикът е търсач. По това той се отличава от човека. Второ, търсачът става узнавач. По това той се отличава от човека. Узнавачът е открил път, по който да върви, докато човекът следва себе си и стария си път. Узнавачът е открил новото в пътя си и той става извървител на този път. Извървителят ще срещне своя Учител.

Вратата към всички Мистерии

Пътят е път, когато си предан. Предаността е преданост, когато си Любов. Любовта е Любов, когато е Мъдра. А когато Мъдрото начало е дошло в ученика, той вижда в своя Учител Вратата към всички Мистерии.

Има едно оръжие в живота

Има едно оръжие в живота, което се справя със стария път, пътя на нашето минало. Има едно оръжие в нас, което ни извежда към новия път, пътя към Учителя. Това оръжие е древно вродено в нас. То е безусловно и неумолимо. Това оръжие е непрестанната молитва. Това оръжие вижда Учителя, слива се с Него и след време изчезва в Него.

Във Висшата Тишина

Пътят на истинския ученик е от разумно говорене към безмълвно говорене и от безмълвно говорене към Висша Тишина. Разумното говорене е началото на пътя. Безмълвното говорене е насоченост към Вечността, а Висшата Тишина е поглед към Безкрайността. В разумното говорене ти събираш себе си. В безмълвното свещено говорене ти образуваш себе си като Вечност. А във Висшата Тишина ти преодоляваш и Вечността, и себе си и в тебе изгрява Учителят.

От изпитанието ще се роди Вдъхновението

Ученикът се движи от трудности към изпитания, от изпитания към Вдъхновение и от Вдъхновение към Сливане с Този, Който го е вдъхновил. От трудностите ще се роди изпитанието. От изпитанието ще се роди Вдъхновението, защото в изпитанието е скрит еликсирът на Вдъхновението, а във Вдъхновението е скрит еликсирът на Общението. От това Общение постепенно се заражда Сливане с Учителя и Изчезновение в Учителя. Пътят на ученика е Вдъхновението, а не вярата. Вдъхновението е пътят на Любовта. Вярата води до обединение с Бога, но не до Сливане. Вдъхновението, което ученикът си изработва, води до сливащата се Любов.

Има едно царство в човека

Има едно царство в човека и то е отвъд всички църкви, религии и учения. Има едно царство в човека, което е същностно. И то е предаността към Учителя. Който е осъзнал и избрал тази преданост, той е бил призован от Истината да я последва. Учителят се открива по пътя към Истината.

Може да създаде Учителя в себе си

Кое е важното в пътя на ученика? Казвам: Ученикът трябва да има контрол. Когато ученикът има контрол, той има в себе си Дух. Когато ученикът няма контрол, той има в себе си духове. Колкото повече контролираш себе си, толкова повече имаш Духа, който те води в Учителя. Контролът е великата наука на живота. Който има контрол, може да събере Учителя в себе си. Който има контрол, може да създаде Учителя в себе си.

Когато си на Голгота

Ученикът трябва задължително да върви по път, по който да се научи да стане господар на себе си. Докато ученикът върви по този път, му се помага. А когато ученикът стане господар на себе си, той вече помага. Що е да си господар на себе си? То е следното: то е, когато си в трудност, да се усмихваш; когато си в нервност, да си спокоен; когато си в мъчителност, да си благ; а когато си на Голгота, да си мистичен.

Съкровената Тайна на моя живот

Дълго време търсих в себе си най-искреното желание, най-разумното желание. И това желание се оказа Съкровената Тайна на моя живот. Най-накрая узнах, че това е желание за Сливане с моя Учител. Така открих Вечността си, Безкрая и Свободата. Казвам: Сливането е Тайната на живота.

Той е неотделима част от Тайната на Учителя

За този, който се е отдал на своя Учител, не съществуват нито този, нито другият свят. Дали ще е в този или в другия свят, той знае само едно: да работи за своя Учител. Той познава това, осъзнава това и върши всичко за Него. Той е неотделима част от Тайната на своя Учител.

Което е между приятното и неприятното

За този, който се е посветил на своя Учител, предстоят две неща: да преодолява неприятното и да се справя с приятното. Така ученикът изработва в себе си това, което е между приятното и неприятното. Древните са наричали това Еликсирът на живота.

Упорствувай като постоянната капка

Когато вървиш по пътя към своя Учител, упорствувай като постоянната капка. Постоянно падай върху твърдия камък. И ще дойде ден, когато през камъка ще потече Прасветлината. И тогава ще видиш пряко своя Учител, без посредници и без нужда от светове.

Търпеливо слънце всред облаците

И случи се в миналото, и бях обсебен от голяма трудност. Бях уловен от много врагове, които ми даряваха тъмнината си. И тогава попитах Учителя си какво да сторя. И Той ми каза: „Няма нужда нищо да сториш. Само дълбоко осъзнай едно: че си търпеливо слънце всред облаците“. И аз узнах: че какво значение имат облаците за слънцето. Почаках ги и те се разпръснаха в собствения си мрак.

Тайно превъзходство над нещата

Когато си в трудност, не възприемай трудността. Когато си в радост, не възприемай радостта. Възприемай само своя Учител и Той ще те спаси от трудността и от радостта. И когато се научиш навсякъде и във всичко да виждаш само Него и единствено Него, тогава ще имаш Ключа. А който има Ключа, тогава трудността не го тревожи и радостта не го радва, защото Ключът е тайно превъзходство над нещата.

Страшна е предаността на ученика

Страшна е предаността на ученика. Тя е меч, който разсича скалата. Тя е меч, който разсича водата. Тя е меч, който разсича огъня. Тя е меч, който разсича мрака. И когато голямото изпитание обсеби ученика, ученикът казва на изпитанието: „Изпитвам състрадание към теб, защото не е ли жалка твоята сила срещу тайнството на моя дух?“

Съкрушили са и смъртта, и безсмъртието

Ученикът върви по своя тих и величествен път. Този път е невидим, необозрим и ясен. Той е поставен в ученика от Древността. Този път е неумолим. По този път ученикът съкрушава земята, стихиите на природата и небесата. Но има и такива ученици, които са съкрушили и смъртта, и безсмъртието. Те живеят в Мистериозната Безкрайност на Учителя.

Неговата посока е пътят към Учителя

Силата на истинския ученик е в това, че той е предан. Когато му се случват тежки събития, той е предан. Когато не му се случват събития, той е възходящ, защото неговата посока е единствено пътят към Учителя. Който живее така, той се завръща при своя Учител, а другите се завръщат в света.

Слава на трудностите

Когато идват трудностите в пътя на ученика, то е Благоволението на Учителя, защото само чрез трудностите ние ставаме духовни. Трудностите са път, в който ученикът призовава своя Учител и оживява в Него. Там, където няма трудности, няма оживяване, няма одухотворяване, няма Благоволение. Там, където няма трудности, продължава да цъфти старото мислене, болното мислене. Казвам: Слава на трудностите, защото те ни спасяват от духовното умиране, от умирането в себе си.

Ще видиш, че е нямало път

Когато вървиш по пътя към своя Учител, извърви го докрай. Когато го извървиш докрай, отново се върни на пътя. Така ще се възраждаш все повече в пътя, докато един ден се слееш със своя Учител. Когато се слееш със своя Учител, ще видиш, че е нямало път. Това е бил Учителят, Дълбината, Пустотата. И ти си бил част от тази Пустота, която се е завърнала.

Аз съм част от Неговата Тайна

Изгубих се в своя Учител, защото Той ме намери. И понеже ме намери, Той ме призова. И понеже ме призова, Той ме научи да работя за Него. И понеже ме научи да работя за Него, сега аз съм част от Неговата Тайна, от Неговите Крила. И сега летя в единство с Него, защото така Той е пожелал.

Да си извикан отвъд света

Има ли нещо по-хубаво от това да си призован от своя Учител за Неговото дело? И казвам: Що значи да си призован? Призоваване – тази дума е древен символ и означава да си извикан отвъд света, да си изтеглен отвъд себе си, да си избран да станеш част от Учителя. Това го наричам най-големият дар, а трудностите са само капки в океана на Учителя. Той умее да ги озарява.

Никой не може да го спре

Когато посветиш живота си на своя Учител, тогава придобиваш все повече простота. Що е простотата? Яснота. Що е яснотата? Простота, която е осветител на Древния път. Простотата е господар, който никой не може да управлява. И затова който е тръгнал към своя Учител, никой не може да го спре.

Той работи за тайния си ден

Който се е посветил на своя Учител, той работи за тайния си ден. Що е този таен ден и от какво е съставен той? Той е съставен от простота и чудност. Този ден е явление, защото е докоснат. В този ден се случва само преображението. То извира изотвътре и се случва завинаги. Всеки избран ученик се домогва до този ден.

Бях изумен за вечни времена

Когато видях Тайната на своя Учител, бях изумен за вечни времена. Когато видях Тайната на своя Учител, аз избрах пътя към тази Прасветлина завинаги, защото знаех, че щом съм избран, аз съм сроден с Тайната на своя Учител. И нищо, че се движа от тъмнина към светлина. И нищо, че пътят понякога е осеян с трудности. Аз знам, че съм избран, и пътят ще бъде извървян. И така дойде денят, в който станах свободен като Птицата Хатар – Птицата Вятър.

Отдава почит само на Ахавария

Отдаденият на своя Учител – ето великото дело. Отдаденият на своя Учител – ето кой ще преодолее света. Тези, които не знаят кой е най-древният Дар, нека сега да узнаят, защото това е Ахавария – Отдадеността. Великото Древно Начало отдава почит само на Ахавария – на Себе Си.