Да има Той свободно свещено пространство в нас

Ти Го постигаш, когато мислиш повече за Него, отколкото за себе си. Ти Го постигаш, когато се стараеш да мислиш така, както и Той мисли. Ти Го постигаш, когато Той все повече навлиза в тебе. Ето защо трябва да се молим много и да мислим чисто, за да има Той свободно свещено пространство в нас.

Пътят от Благоговението към Мистерията

Който не върви към своя Учител, той върви заникъде. Който не върви към своя Учител, той върви към собственото си празно пространство, той върви към разорение. Що е разорение? Това е да си мисловен, чувствен и земен, вместо духовен, съкровен и божествен. Ето защо трябва да очистим себе си, за да променим пътя си – към другото пространство, Свещеното пространство. Това е и пътят от Благоговението към Мистерията.

„Просто не спирай да вървиш“

Пътят на всеки Учител е да ни заведе при Абсолютния Учител. Ето защо ние трябва да следваме всичко, което нашият Учител иска от нас, защото това е, което образува потайния ни път. Аз дълго време слушах своя Учител и дълго време бях изпитван. И имах смирение, и го изгубвах, докато го придобия. И имах търпение, и го изгубвах, докато го придобия. Той никога не ме укоряваше, а само казваше: „Просто не спирай да вървиш, защото грешките ти са без значение. Пътят на вървенето е важен“. И така дойде ден и моето Благоговение видя Мистерията.

Преоткривам Неговата Незнайност

От много времена търсих моя Учител. Сега вече не Го търся, сега вече живея в Него. И колкото повече живея в Него, толкова повече Го преоткривам. И така все повече преоткривам Неговата Незнайност. И не знам има ли Неговата Незнайност край, или няма. Но аз все към нея ще вървя.

Не е ли Непостижимостта безгранична?

Когато за първи път видях своя Учител, видях в Него нещо непостижимо. И това толкова много ме привлече, че се отказах от постижимите неща. Не са ли постиженията граници? И не е ли Непостижимостта безгранична? Ето защо хората около мен се чудеха. Те имаха постижения и се радваха на тях, а аз имах пътя си към Непостижимостта. Те така и не узнаха за пълнотата на моя път.

Ще ти позволи да Го наричаш „Учителю!“

Няма живот, ако не си посветил живота си на своя Учител. Ако не си посветиш живота на своя Учител, ти ще бъдеш сянка в този свят и призрак в другия свят. За да те намери твоят Учител и да ти се изяви, ти трябва да жадуваш за две неща: работолюбие и истинолюбие. Тогава Той ще те намери и ще ти позволи да Го наричаш: „Учителю!“

Не се опитвай да познаеш своя Учител

Не се опитвай да познаеш своя Учител. Остави Го Той да те познае, според както е Неговият Замисъл. Не се опитвай да разбереш своя Учител. Остави Го Той да те разбере, според както е Неговият Замисъл. Само така ще дойде ден, когато Той ще те познае и разбере според своя Замисъл. Така ще се окаже, че ти също ще Го познаеш и разбереш по начина, по който ти самият си искал.

Той единствен знае

Няма да спра да мисля за Него. Няма да спра да живея за Него. Няма да спра да Го търся. И няма да спра да Му имам доверие, защото само Той единствен знае кога да идва в мен и кога да се отдалечава, понеже всезнанието е Негово, а смирението е мое.

Ще дойде в един велик миг на Замисъл

Научих се да умея да чакам, защото узнах, че чакането е търпение, а търпението е узряване. Така знам, че Той ще дойде, ще дойде в един велик миг на Замисъл и тогава ще бъда велико озарен. А Той ще дойде тихо и ще произнесе в моята Дълбина нещо, което световете няма да чуят.

Да Го обичам без условия и без въпроси

И научих се да Го обичам без условия и без въпроси. И така дойде ден, когато Той се роди в мен безусловно. И тази безусловност се превърна в моята свобода, а безвъпросието ми се превърна в моята пълнота, защото тогава Той заживя в мен. А когато Той живее в нас, нима са възможни въпроси? И така узнах Тайната, че истинският живот не е въпроси, а Неведома Препълненост.

Бях мишка, която търси котката

Много хора мислят, че котката търси мишката. Но аз дълго време бях мишка, която търси котката. И мина време, и дойде ден, и аз я предизвиках. И дойде ден, и тя ме погълна, и аз изчезнах. И така успях да проникна в нейното сърце. И казах ѝ: „Сега вече можеш ли да ме гониш, можеш ли да ме хванеш?“ А тя ми каза: „Не, защото ти се пожертва и играта свърши. Ти стана част от моето сърце, част от моята истина“. Казвам: „Не сме ли ние мишката, която нашият Учител трябва да погълне? Не сме ли създадени всички ние, за да се принесем в жертва на Истината?

Семенце от небесата на Неговата градина

Дълго време търсих Учителя си. И много време работих. И така постепенно узрявах, узрявах и узрявах. И дойде ден, и Той ме погледна отвътре. И аз изведнъж разбрах, че съм семенце от небесата на Неговата градина. След време Той отново ме погледна и аз засиях завинаги. Бях запален от Неговия Огън.

Част от Неговия Възход вътре в нас

Ние трябва всеки ден да работим за Учителя. И ние трябва всеки ден да Го търсим – и когато сме в долините, и когато сме на планината. И трябва да знаем и да умеем да разбираме, че всичко, което се случва с нас в долините, е част от Неговия Възход и от Неговия опит, скрит вътре в нас. Само така ще дойде ден за нас, когато Той ще ни повика на върха на планината и ще ни каже: „Ето Ме“. И тогава ние напълно ще разберем тайния път на Неговата Любов и грижа, които са бдели над нас като всемогъщи криле.

Трите оръжия

Отдавна знам, че за да Му служа, трябва да изработя в себе си трите оръжия: любовта, търпението и смирението. Ето защо много се молих любовта да ми бъде водач, защото знам, че когато любовта ме поведе, мога да кажа: „Горко вам, сили на тъмнината“. А вътре в любовта са другите две оръжия: търпението и смирението. Търпението е овладетелят на тъмните сили, а смирението е поглъщателят. Търпението е любов, а смирението е безкрайност. Търпението ни прави устоими, а смирението – невидими. Ето оръжията на живота, които молитвеният дух изработва. Ето оръжията, с които осъзнах Учителя в себе си.

Ахарая Варита – Древният Повик

Има едно нещо, което показва пътя ни към Учителя. Има едно нещо, което показва, че сме избрани за този път. Има едно нещо, което показва, че сме благословени. И чудно е, когато това нещо се намира в нашия живот. На Праезика това нещо се е наричало Ахарая Варита – Древният Повик, или Древният Призив, или Това, което се завръща.

Завръщането в Армохор – Учителя

Знае ли ученикът, че пътят на завръщането е по-важен от всички други пътища? Разбира ли ученикът, че по-голямо чудо от това няма? Осъзнава ли ученикът, че това е тайната цел на живота? Защото завръщането в Армохор – Учителя – е завръщане в Океана на Истината. Що е Океанът? Друго име на Древната Бездна. В Праначалото е нямало Океан, а само Бездна. Що е Истината? Това е друг символ, друго име на Безмълвието. Това е и тайно име на Учителя. Той е Бащата. А когато стигнем до Него, ние сме вече на една крачка до Прабащата.

Всеки ден трябва да се самозапалваш

Когато търсиш Учителя, всеки ден трябва да се самозапалваш, всеки ден трябва да гориш. Така ще сътвориш огнената пътека между себе си и своя Учител. И така ще дойде Ден, Ден Нероден, Ден Неведом. И по тази пътека ще се спусне Ахарава – Стихията на Учителя. И тогава нищо няма да остане от тебе – нито светове, нито несътвореност. И тогава Учителят ще ти каже: „Ето, ти се завърна в своя Дом от Безкрайност при своя Учител“. А ти ще промълвиш: „О, Учителю, о, Учителю, о, Господи, о, Господи, и о, Марахира, о, Марахира – Мистерия, Мистерия“.

Какво е твоето ежедневие

Едно от най-важните неща в твоя живот е какво е твоето ежедневие. Едно от най-важните неща в твоя живот е каква е твоята посока. Едно от най-важните неща в живота е каква е твоята тайна цел. Щом твоето ежедневие, твоята посока и твоята цел са посветени на твоя Учител, тогава вече Той има грижа за Тайната на твоя живот – земен, небесен и мистичен. Казвам: Неговото Око бди над тебе. Не се тревожи за нищо – само търпи и чакай.

Даварима – Доверието

Към своя Учител трябва да имаш само едно състояние. Това състояние е началото и краят на всички неща. Това състояние определя Древния път. В Древността някои са го наричали „Слънцето“, а други – „Същността“. В Древния език то се е изричало като Даварима, или Доверието.

Трудностите не искат да ме погледнат

Бях твърдо избрал своя път към Учителя. Но още отначало дойдоха трудностите. После дойдоха страданията. След тях дойдоха изпитанията. Но нито трудностите, нито страданията, нито изпитанията знаеха какво е да имаш Любов към своя Учител. Докато изтлявах, моят Учител ме възроди, защото връзката с Учителя се нарича Любов. Сега вече знам защо трудностите, страданията и изпитанията не искаха да ме погледнат – защото те се страхуват от Любовта, която е връзката.

Харварая – Разтворение в своя Учител

Този, който се е посветил на своя Учител, този, който работи за своя Учител, този, чието ежедневие е заето със своя Учител, той е трижди благословен, потайно благословен, защото за него ще дойде ден и той ще има право на Харварая – Разтворение в своя Учител.

Той им е показал потайното си лице

Имаш ли търсеща душа, ти вече имаш Любов към своя Учител. Имаш ли търсещ дух, ти вече имаш Мъдрост и познание за своя Учител. А ако имаш велика отдаденост към своя Учител, тогава едно трябва да знаеш: че трудностите и страданията ще се страхуват от теб, защото Учителят е на твоя страна и защото Той им е показал потайното си лице.

Да работиш неуморно за своя Учител

Кое е най-важното нещо в живота? Не е ли това да посветиш живота си на своя Учител? А кое е най-важното нещо в посвещаването? То е да работиш неуморно за своя Учител. То е да мислиш ежедневно за своя Учител. То е така да си отдаден, че каквото и да се случва, да продължаваш да Му служиш, без да питаш защо.

Моето Смирение трябва да се увеличава

Когато вървях по пътя към своя Учител, разбрах, че по всяко време и във всеки случай трябва да Му имам Доверие. И още нещо узнах: че с всеки изминат ден моето Смирение трябва да се увеличава. Така чрез Смирението узнах, че моята стара природа все повече се стопява, а аз все повече се сливах с Него. Но много време мина, докато узная, че Смирението е висша наука и единственият истински подход към моя Учител. Така със Смирението ми се увеличаваше Любовта и Доверието ми към моя Учител. И днес казвам простичко на всички търсещи: Това е пътят.

Аварахая Аморита – Търсенето докрай

Има едно нещо, което води към Учителя. Има едно нещо, което е решаващо. Има едно нещо, което е величествено. Има едно нещо, което е съществено и то е над всичко. В Древността то се е наричало Аварахая Аморита – Търсенето докрай. Тайната се състои в това, че дори когато краят е дошъл и няма никакъв изход, да продължиш да търсиш.

Узнах, че съм по-силен от стихиите

Търсачът на Учителя прилича на малка лодка в огромно море. Търсачът е водителят на лодката, а морето сякаш е безкрайно. Умението да управляваш лодката е умението да управляваш себе си. И ако ти умееш да управляваш себе си и ако имаш истинска Любов към своя Учител, тогава ще дойдат бурите на живота, ще дойдат и големите вълни, ще дойдат и стихиите. Това се случи и на мен, но чрез Любовта си към Учителя аз узнах, че съм по-силен от стихиите и че съм по-древен от тях.

Труден е моят път, но е свещен

По пътя към своя Учител аз имам само две неща: истинска Любов и истинско Доверие. И така вървя към своя Учител и минавам през много трудности и изпитания. Трудностите преодолявам с Любов, а изпитанията – с Доверие. Труден е моят път към Учителя, но е свещен. И никога не бих Го заменил за лекия, безгрижния и неблагословен път на света.

Най-красивото нещо на света

Някой търси богатство, натрупва го и го загубва. Някой търси замък, заживява в него и след време го загубва. Аз избрах нещо, което никога да не мога да загубя. Аз избрах най-красивото нещо на света – със Смирение и Постоянство да търся своя Учител. И най-накрая узнах, че Той не ми устоя и ми се откри. Дълго беше чакането ми и затова огромна беше радостта ми.

Храмът над всички храмове

Ти трябва да умееш дълго да търсиш. Ти трябва да умееш дълго да работиш. Ти трябва да умееш дълго да чакаш. Ти трябва да умееш дълго да се смиряваш. И тогава ще дойде денят на залеза. Този свят ще залезе, всичко външно ще залезе и ще изгрее вътрешното, ще изгрее Същността ти. И върху теб ще се спусне твоят Учител – Изгревът над всички изгреви, Храмът над всички храмове.

Що е Учителят?

Мнозина ме питат: „Що е Учителят?“ Отговарям: „Древност, Дълбинна Древност. Учителят, това е Древното Сияещо Пространство, от което всички сме произлезли. Това Сиеяещо Пространство е нашият Дом, нашата Първичност. Там се случва Великата Среща с Учителя и Върховната Среща с Абсолюта. Ние сме излезли от това Предвечно Пространство, но сме го изгубили. Но вътре в нас има една потайна бяла точка и тя ще ни отведе там, защото тя знае пътя. Тя е наречена Атавирия – Търсачът, Усърдието. Атавирия знае пътя.

Търси твоето отношение към своя Учител

Не търси пътя си към своя Учител. Не търси Величието на своя Учител. Не търси Силата на своя Учител. Това, което трябва да търсиш, и това, което трябва да намериш, това е твоето отношение към своя Учител. Тайната на отношението е в това, че в Него има две велики опорни точки: Съкровеността и Смирението. А останалото е работа на Учителя, защото Той е Майсторът на действието. Той знае кога да действува и кога да изчаква.

Мога ли без Неговата намеса да Го открия?

Пребродих много земи. Пребродих много морета и океани. Пребродих много долини и планини. Пребродих ада и рая. Пребродих много светове. И най-накрая Го открих. Но оказа се, че Той ме е открил. Оказа се, че не аз съм Го търсил, а Той е търсил мен. И наистина мога ли аз без Неговата намеса да Го открия?

Малката ръка и Великата Ръка в едно

Истината за намирането на своя Учител е в това да посветиш себе си в търсенето на своя Учител. Щом си посветил себе си в търсенето, Той ще го усилва още повече. В това търсене трябва да действува твоята малка воля и Неговата Велика Воля. Те са като малката ръка и Великата Ръка в едно. Но понякога идват трудности и ние си мислим, че Великата Ръка си е отишла. Но тя всякога бди над нас – и отвън, и отвътре. Ние трябва само усърдно да я призоваваме.

Азиравахая – Поведение, Подход, Изначалност

Учителят живее дълбоко в нас. Учителят живее скрито в нас, потайно. Той живее в дълбините ни във вид на Азиравахая – Поведение, Подход, Изначалност. И колкото повече ние постигаме това Поведение, тази Изначалност, толкова повече Той се събужда в нас и ни повежда към собствената си Тайна и към Тайната на Източника.

Започва да се слива с Мистерията на Учителя

Ние търсим Учителя, когато и Той ни е потърсил. Щом Той ни е потърсил, ние имаме Любов към Него. И тази наша Любов минавайки през изпитания, постоянно се усъвършенствува, докато един ден тази наша Любов стигне до онази бяла точка в себе си, чрез която започва да се слива с Мистерията на Учителя.

Много по-ценен от живота и смъртта ми

За моя Учител мога много пъти да се раждам и умирам. Моят Учител е много по-ценен и от живота ми, и от смъртта ми. Моят Учител е много по-дълбоко Съкровище от сърцето ми. Защото когато видях и постигнах Тайната на собственото си сърце, видях, че Есенцията на това сърце е самият Той. Що е скрито в сърцето на човека? – Аварира Хома – Тайна стаичка. И Есенцията, която слиза върху Аварира Хома, е Есенция от Праизточника.

Тази Безпределност ни учи на себе си

Има един Път, има един Величествен Път. В този Път ти не намираш нито начало, нито край. Ти намираш нещо по-дълбоко и това е наречено Учителят. Що е Учителят? – Велика, без определения, Безпределност. И тази Безпределност е, Която ни учи на себе си.

Молитвата е древно, извънкосмично деяние

По пътя към своя Учител ние можем да вървим само по един начин: с постоянно молитвено отношение. Това ще ни донесе смиряване, одухотворяване и очищение, защото молитвата е древно, извънкосмично деяние. Ето защо тя постепенно очиства от нас световете. И когато световете изчезнат, в нас ще остане само Несътвореното, а то е познавачът на Учителя.

Да види скритото Лице на своя Учител

Има една тайна цел, която е скрита в живота на ученика. И всеки ученик е длъжен да се стреми към тази тайна и скрита цел. Тя се състои в това ученикът да види скритото Лице на своя Учител. Това Лице е отвъд сътворението и отвъд световете. Ето защо ученикът се моли, работи, учи и страда.

И висшите светове не знаят

Дълго се молих, дълго работих, дълго се учих и дълго страдах. И стигнах дотам да заслужа да Го видя. И бях в изумление. И окапаха като листа всички нисши и висши светове. И там, дълбоко у себе си, узнах, че в Безкрая има нещо, което и висшите светове не знаят. И това е моят Учител.

Най-древното Откровение

И очите ми Го видяха, но що е това видение? Видението не е видение, видението е символ. Видението е символ на най-древното Откровение. В това Откровение нищо не виждам освен едно: Мистерията, Древността на Нищото, Велика, омагьосваща и поразителна Безкрайност. И понеже дълго време се бях подготвял, осъзнах напълно, че това е моят Дом – Дом от Безкрайност и Безсмъртие, Дом от Прасветлина и толкова Древен Уют, и такава Свобода, за която и птиците едва ли са мечтали. И разбрах, че вече нямам външен Учител, защото сам Той стана Мистерията. А аз знаех, че Той ще продължи да ме учи на незнайни неща.

Велика Любов и Велика Неизменност

Към своя Учител можеш да имаш само два подхода: Велика Любов и Велика Неизменност. Велика Любов при всички положения и Велика Неизменност при всички състояния – всичко това се ръководи от Любовта и става постепенно. Ще дойде ден, от тази Любов ще изгрее себепознанието, а от тази Неизменност ще изгрее сливането.

Велико Доверие и Велико Незнание

Върви към своя Учител с постоянство и усърдие. И остави Го да действува, Той както намери за добре. Към Учителя си трябва да действуваш с Велико Доверие и с Велико Незнание. Що е Доверието? – Потайно Единение. Що е Незнанието? – То е твоето Неразбиране и силата на Неговото действие, защото само Той знае как да действува и как да не действува. Ето защо това Незнание Мъдреците са го наричали Атахара – Зрялост.

Видението на виденията

Да вървиш по пътя към своя Учител, не е нито леко, нито трудно. Аз вървях по пътя към своя Учител с голяма Преданост и с голямо Доверие. Предаността ми към Учителя отстраняваше външните пречки, а Доверието ми към Учителя отстраняваше вътрешните трудности. И така дойде ден на голямо и трудно изпитание за мен. Върху мен се спуснаха същества от Древния хаос, от Древната тъмнина. И сякаш не виждах изход. Но казах си: „Ще се посветя на молитвата, защото знам, че моят Учител е съществувал преди хаоса, преди Древната тъмнина“. И толкова усърдно се молих, че сред целия този хаос останах невредим, а сред цялата тази Древна тъмнина видях Видението на виденията. Видях Неговата усмивка.

Махарота Махарота

Ученик, който е посветил живота си на своя Учител, не може да мине без изпитания. Изпитанията са задължителни. Те идат, за да отвлекат ученика от Учителя. Понякога многобройни сили са събрани в името на тази идея. Ето защо ученикът трябва да има Доверие докрай към своя Учител. Никое изпитание и никое страдание не може да устои на Доверието докрай. Що е голямото изпитание? То е голямо страдание. А що е голямото страдание? Древните са го наричали Махарота Махарота – Мястото, Мястото за вкореняването в своя Учител. Защото това крайно страдание е раздялата със света и отделянето от злото. Само така ние можем да принадлежим на своя Учител.

Твоят Учител е твоята душа

Ти ще познаеш своя Учител и ти ще познаеш Скрития в Него Учител, когато познаеш същността на своята душа. Щом познаеш душата си, ти си узнал нещо древно в себе си. Що е душата ти, що е тази древност? Твоят Учител е твоята душа. Скритият Древен е твоята душа. Ето защо посветих душата си на своя Учител.

Към Незнайния имам незнайно отношение

Питаха ме: „ Какво е отношението ти към твоя Учител?“ Казах им: „Към Незнайния имам незнайно отношение“. Казаха ми: „Мъгляво е твоето отношение“. И казаха ми още: „Как можеш да имаш отношения към някаква незнайност, защото то е все едно да гледаш в мъглата“. Но те не знаеха едно: че вглеждайки се дълго в мъглата, аз видях и открих своя Учител, а те вглеждайки се в ясните неща, Го изгубиха и изгубиха и себе си.

Пълно и безусловно смирение

Дълго време мина, докато разбера, че трябва да поставя истинско начало по пътя към своя Учител. И поставих това начало и това начало беше смирението. И после узнах, че смирението ми към моя Учител трябва да бъде пълно и безусловно. И аз се научих да приемам всичко, което се случва, като Дар от Учителя. И така дойде ден, когато смирението ми се превърна в Благоговение към моя Учител. Що е Благоговението към моя Учител? Хлябът насъщний.

Той ми състави план от страдания

Аз се посветих с обич на своя Учител, а Той ми състави план от изпитания и страдания. Изпитанията ме каляваха, страданията ме смиряваха и това продължи дълго, докато узрея. Защо Учителят ми изпрати много изпитания и страдания? Защото ме искаше при Себе Си. Ето откъде извира благодарността ми и ето откъде сияе Благоговението ми. Ако не ме любеше, животът ми щеше да тече гладко или почти гладко, а аз щях да съм Му ненужен.

Учителят в нас побеждава страданията

Ние трябва да знаем, че много силната ни Любов към Учителя води до големи страдания. Но трябва да знаем, че Учителят в нас е Този, Който преодолява и побеждава страданията. И същевременно Той ни учи как да се извисяваме над тях. И когато накрая дойде най-голямото ни страдание, ние да му покажем Учителя в себе си, да му покажем такава Любов, че то да се смути, защото Любовта е поглъщателят на страданието.

„Ти как откри своя Учител?“

Питат ме: „Ти как откри своя Учител, как Го видя, как Го намери?“ Казах им: Много просто, чрез Любовта. Питат ме пак: „Но какво е Любовта?“ Отговорих им: Сърце в чувствата, мекота в ума, нежна безметежност в душата и дълбоководие в духа. И пак ме питат: „Но какво означава това?“ Отговорих им: Щом това не разбирате, достатъчно е едно: постоянна устременост.

Един единствен начин да съхраняваш Учителя

Има един единствен начин да съхраняваш Учителя в себе си. Този начин е най-древният и най-новият. Този начин е най-финият и най-изкусният. Това е Изначалният начин. Трябва постоянно да се молиш на своя Учител или постоянно да мислиш за Него. Но молитвеният начин е преди мисленето, той е превъзхождащият начин. Ето как съхранявам своя Учител и ето защо и Той ме съхранява.

Да видя в Мъдростта Му своето Сияние

Питат ме: „Какво виждаш в своя Учител?“ Казах им: Образ с форма и образ без форма. Образът с форма – това са лъчите на Мъдростта. Образът без форма – това е Сиянието на Безкрая. Неговото Сияние се е превърнало в Мъдрост и е слязло при мен, за да мога да видя в Мъдростта Му своето собствено Сияние и Единение с Него.

Бъди винаги възхищаващ се

Той е толкова дълбока Мъдрост, че тази Мъдрост се разбира и не се разбира. Той е толкова висока Любов, че тази Любов се усеща и не се усеща. Той е толкова велико Сияние, че това Сияние се описва и не се описва. Мъдростта ми каза: Бъди винаги смирен пред Него. Любовта ми каза: Бъди винаги послушен към Него. Сиянието ми каза: Бъди винаги възхищаващ се. И аз узнах, че възхищението, това са Неговите сияещи Лъчи.

Търсачът е особено същество

Ние сме родени, за да открием своя Учител. Но днес само търсачи могат да Го открият. Кой е търсач? Търсачът е особено същество, особена душа. Той е съчетание от воля, постоянство и неизменност. Волята го води, постоянството го учи, а в неизменността е скрито Сливането.

Трябва да отида отвъд изпитанието

Когато дълго време търсих своя Учител, дойде ден, ден на могъщо изпитание. Аз знаех, че трябва да отида отвъд изпитанието. И избрах да мисля постоянно само за моя Учител. И така изпитанието се смаляваше, смаляваше и накрая угасна. И тогава изгря само Той. Той е моята единствена Безкрайност и нищо друго не търся аз.

„Улови тайната птица в себе си“

Това се случи в древни времена, времена на изпитания. Това бяха изпитания за учениците и за хората. Беше създадено странно състояние. Учителят се отделяше странно от учениците и от хората, сякаш изчезваше. Тогава аз Го попитах: „Какво да сторя, Учителю?“ А Той ми отговори: „Улови тайната птица в себе си“. И никога не забравих тези думи. И узнах, че този, който е уловил Същността в себе си, той носи днес името ученик и се завръща.

Вече не съм ученик, а Син

Със смирението си видях своя Учител, а с Любовта си Го познах. Но най-дълбоко се оказа постоянството, защото с постоянни молитви и мисли за Него моето смирение и моята Любов така узряха, че вече не съм ученик, а Син. И сега като Син отново се уча, но с друго Вдъхновение.

Той е чакал всички мои усилия

Търсих Го навсякъде и във всичко. Търсих Го в този свят и търсих Го в отвъдното. Търсих Го в книгите, търсих Го и в мислите си. Търсих Го в молитвите си и в съзерцанията си. И с всичко това не Го открих. Но когато Той ми подари Своята Любов, Го открих и Го познах. Той е чакал всички мои усилия и постоянство, за да ми подари Любовта Си.

Възприятието е Божествено Око

Дълго вървях към своя Учител и дълго страдах. И най-накрая открих защо страдам и защо страданието е съкровище. Страдах, защото не можех да възприема Древната Пълнота на Неговата Съвършена Любов. Но това чудно страдание изработи възприятието ми. И сега виждам само Него и нищо друго, защото възприятието е Божествено Око. А страданието се оказа неговият изваятел и благословител.

Моят опит е духовен и мистичен

Един е пътят – постоянно да вървиш към своя Учител. Едно узнах от своя опит: дали се случват погроми около мен, или не, един е пътят; дали се случват събития, или не, един е пътят – пътят към моя Учител. Но моят опит не е човешки, а духовен и мистичен. Този път избрах и той ме отведе в Царството на Учителя.

Нищо не може да преодолее Азарим Харая

Когато попадах в най-различни ситуации, когато попадах в най-различни обстоятелства, когато попадах във външно или вътрешно бреме, когато земята се тресеше под мен, когато всичко ми изглеждаше мрачно, моят Учител ми даде метод, метод-оръжие, и този метод се нарича Азарим Харая – Невъзмутим Покой. И това се превърна във Великото ми вечно оръжие. И узнах: нищо не може да преодолее Азарим Харая.

Простотата е спотаена Мъдрост

Отидох при моя Учител с голямо смирение и Любов и казах Му: „Искам едно да узная, едно да науча и разбера – как да Ти служа“. А Той ми рече: „Не само с молитва и не само с постоянни усилия, но и с простота. Понякога един простичък разговор е служение към Мен. Но никога не забравяй, че простотата е първична Мъдрост, спотаена Мъдрост“.

Много пътища водят към Учителя

Много пътища има, които водят към Учителя. Във всички тези пътища едно е важно и това е усилието – усилието, което никога не се предава. При някои усилието е съсредоточено в молитвата, при други – в предаността, при трети – в служението, при четвърти – в постоянното размишление за Учителя, при пети е в Любовта, при шести е в истинолюбието и т.н. И когато всички тези усилия узреят, те ще познаят Учителя чрез специфичен мистичен опит.

Твърдо да решиш да посветиш себе си

Има един единствен път да постигнеш Истината. Има един единствен път да постигнеш своя Учител. Необходимо е само едно – твърдо да решиш да посветиш себе си. И тогава все едно е колко време ще мине. И тогава все едно е колко трудности ще дойдат, защото ти вече си в Неговите ръце. И тогава рано или късно ще дойде един ден – и земята, и небесата ще потъмнеят. Но Той ще засвети в теб и ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой, в Моята Крепост“.

В мен заработиха моите скрити сили

През много трудности минах. И през всичките тези препятствия Той сякаш ме беше изоставил. И тогава в мен заработиха моите вътрешни сили, моите скрити сили, моите вродени сили. И чрез тях израснах, защото Той ги благослови отвътре, в скритостта. И така узнах, че Той никога не ме е изоставял. Никой никога не е бил изоставян, когато си е посветил живота на Него.

Той забрави за себе си

Случи се в Древността. Учителят даде на Своите двама ученици по една задача. „Вземете по десет ореха и всеки от вас да отиде в една пещера и десет дена да не излиза от нея. Задачата е да се размишлява упорито върху това, що е духът на истинното търсене“. И влязоха учениците в пещерите си, и започнаха размишленията. Първият ученик още в началото на размишлението си каза: „ Ще отида в гората да си намеря още храни и тогава ще почна размишлението си“. И така той погуби дните си. Вторият ученик се отдаде на размишленията си. Той дори забрави орехите си. Той дори не видя, че в пещерата има подготвена храна. Той дори не видя, че в пещерата има змия. Той дори не видя, че змията мина покрай него и му се поклони. Той реши да не размишлява за истинното търсене, а да му се отдаде. Така истинното търсене го прие, а той забрави за себе си. И когато на третия ден отвори очите си и видя, че змията държеше ореха в устата си и му го подаваше, той само я погледна и каза: „Благодаря ти, душо моя, но аз вече се нахраних“. Змията се усмихна и напусна пещерата.