Как проявяваш уважението си към някого?

Явно или тайно, гледам да е тайно чисто, а когато е явно – да е разумно. Уважението е важно, защото – там, където трябва, то може да стане разбирателство, а после – приятелство и братство. Уважението е малката Любов; разбирателството е средната Любов; приятелството е Божествената Любов; а Любовта е просто Любовта в Бога и чрез Бога ние се обменяме винаги чисто и правилно.

Уважението към другия е уважение към Скрития Бог. Когато уважаваш един човек, ти можеш да му помогнеш и той може да ни помага. В уважението хората се обменят с чисто слово и с чисти очи. Върховното уважение е чиста и Божествена Любов.

Ако можеш да определиш себе си само с една дума, коя ще бъде тя?

Преданоотдаден.

Кой е най-дълбокият дар, който би поискал от Скрития Бог за себе си?

Искам постоянната и Единна Любов с Бог и Учителя, а всичко друго, което е пак Любов и развитие, Те го правят. С тази Любов могат да се преодолеят и най-големите трудности.

Учителят казва: “Ако вие сте усърдни, Аз винаги ще осветлявам вашия път”. Ти усърден ли си и как си проявявал, и проявяваш сега своето усърдие в този си живот например?

За мен Усърдието е било старания за малки неща, които са се увеличавали постепенно – формули, четене, писане, проучвания, размишления, дишане, но съм следвал естеството и без да бързам; и така постепенно съм усещал намесата на Учителя. Всичко е ставало тихо и постепенно, както капката е пробила камъка и се е завърнала в Бога.

Учителят казва: “Ако сте втвърдени, няма да чуете Моя Глас, но ако сте жива Душа, Моят Глас ще бъде вашия Път”. Ти кога за първи път чу Гласа на Учителя? Би ли ни разказал нещо за това?

Още в детството си го чувах, но невинаги го различавах. Всичко ставаше постепенно. Когато съм имал дълбоки Свещени убеждения за Бога и живота знаех, че това е Неговият Глас в мен.

Гласът е Тайнство – той се чува в дълбока Тишина и насаме, но тази Тишина трябва да си я изработил в себе си, а това е място, в което няма свят и светове – Чисто Място. Гласът е Безмълвна Божественост. Истинският Глас е без говор, без Слово, но той дарява състоянието на дълбоко разбиране и осъзнаване.

Гласът не можеш да го чуеш, но можеш да се слееш с него и да станеш част от него, и нещо в тебе вече става ясно. Този Глас говори ясно само на Съкровеното. Гласът дарява, а не говори. Гласът е Безмълвен, а изреченото е явно и ясно. Гласът говори в Дълбините на Духа на човека, на осъзнатия Дух.

Гласът означава да Го познаваш като Безсловесния. Гласът на Истината е далече от мненията на света. Ако не си истинен и чист Дух, други гласове си чул, но не и Висшия Глас. В Гласа на Истината има нещо от Тайната на Бога, нещо от Тайната на Покоя. Истинният човек живее в съгласие с Гласа на Бога.

Кой е най-дълбокият дар, който би поискал от Скрития Бог за нас?

Търсене на Бога без намиране, търсене без спиране и тогава се случва Покоят, Преизпълването, Мистичното опиянение. Ако Скритият Бог бъде намерен, това означава, че не е Истинният Бог. Търси и се преизпълвай винаги чак до Безкрая и Мистерията.

Най-дълбокият дар от Бога е дарът Любов към Бога – той е посят в нас, в нашите сърца, ние трябва само да се молим и да го утвърждаваме, и да чакаме – самият този процес е Любов, а Той знае кога да се всели в нас. В самия този процес ние израстваме тайно в Него и това е Дар преди дара.

Познаваш ли Изначалния замисъл на Абсолюта и ако го познаваш, ще ни разкажеш ли за него?

Няма как да познавам Върховния замисъл на Абсолюта, но имам едно малко и скромно мнение. Мисля, че замисълът е всички да Го търсим с Любов, постоянство и търпение, и да се завърнем в Него, в мястото, което е Източника, което е Върховната Пълнота и Цялост – Чистата, Изначална Необремененост.

Това е нашият Древен живот в Прасветлинното тяло, защото ние наистина сме сияния без имена. Ние сме сияние от Него, от Праизточника, Който е бил преди всичко – преди Бога, преди да слезе надолу като Бог, преди Вечността, преди Вселената, преди сътворението, което е школата за завръщане. Той е бил преди светлината и преди всичко.

Знам, че всички ще се завърнат, защото Той е Единственият и Той ни очаква с голямата си Любов. Тотално вярвам, че Древното Величие на Праживота се намира в Абсолютната Любов. Той ни е създал нас хората, за да може един ден да се върнем в Абсолютната Любов.

Учителят казва: “Който се вглежда продължително в Мен, в Моите очи, той ще се домогне до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови Мистични Истини, защото Аз съм Пътят, Истината и Мистерията”. Въпросът ми е: ти вглеждал ли си се продължително в Учителя и Неговите очи, и домогвал ли си се до нови страни на живота си, до нови гледни точки и до нови Мистични Истини, и ако да, какви и какво би ни разказал за тях?

От много години се взирам в Учителя и това е ежедневно, и от това произлязоха много книги за Старците, за Абсолюта и Мистичното, някои все още неиздадени. Учителят е моята най-дълбока Мистична Истина. Аз съм умирал и живял много пъти за Учителя и в Учителя, а Той често ми е казвал: „Аз съм винаги с тебе, Сине Мой“.

В Учителя открих Безконечни, Мистични Истини – и Благостта е Мистика, и науката за доброто е Мистична, защото е скрита наука, и Мъдростта е Мистична и дълбоко скрита в Тайната стаичка, защото Тайната стаичка е стаичка, която е част от Царството Божие. Самият Мистик, той има таен живот в Истината, и затова е неразбран в света и странен, и понякога тъжен, защото усещането за Истината е Дълбина от Царството Божие; и блаженството е Мистично, защото то е естествена наслада от чистото служене; и Нищото е Мистично, защото то не може да се разбули; и още нещо за блаженството – то е Небесна храна, то храни тънкото в сърцето и финото в душата, то е Небесен дар, защото е сливане на Любовта с Мъдростта, то е дарът за правилното и Истинно служене.

Блаженството е част от топлотата на Любовта, то е като Небесната женитба – няма деца. Тук Любовта расте без деца и Мъдростта расте безконечно, без ограничения, защото в Небесната женитба се сливат енергиите на чистата Любов и още много имам да кажа, но дотук...

Учителят казва: “За да дойдете при Мене, трябва да приключите със своето минало”. Ти приключил ли си със своето минало и ако да, би ли ни разказал нещо за това?

Аз съм приключил със света и с миналото на света, но аз не съм приключил с Душите, които трябва да заведа в Учителя и Източника. Аз съм се определил строго в Божествената Любов и служенето, но това не значи, че аз не се уча – напротив уча се, защото Любовта е дълбока Жива вода… и наистина имам много да се уча, защото това е Пранаука, която е над духовния, Съкровения и дори над Божествения свят.

Всеки ден се вглеждам в Учителя, защото Той е Дълбоката гледна точка за живота, кармата и за всичко. Учителят е мярка. Той ме учи на чистото съзнание, което е път към Огненото Слово. Той ме учи, че това Огнено Слово се дава на Предаността към Бога. Той ме е научил, че всички формули са изход от света и ума, и че те за своето материализиране се нуждаят от натрупване, голямо натрупване, което е без питане и умуване.

От Учителя знам, че формулите разгромяват света и че всяка формула се материализира в строго определено време, което е размахът на Божията Воля, в която светът умира. Всяко натрупване на Словото е правото на избраните от Бог и Учителя. Това Огнено Слово е метод за всичко. Спокойствието е също метод над света, то само по себе си е чист овладян огън. Огненото Слово е Висша, Божия правда – правда над света, това Слово е чисто Негова мощ.

Имал ли си личен сблъсък с черно-магьосници или същества на Древното зло сега или в минало прераждане?

Имал съм много срещи – и видими, и невидими. По-опасни са невидимите, защото се опитват дълбоко да се скрият, но в Името Божие излизат наяве – цялостно или частично.

Видимите ми срещи са около девет до дванайсет, а невидимите са около трийсет. Ударът срещу тях е Божествен контрол и могъщо, чисто, Огнено, Божие Слово без никаква омраза и без никаква критика. Винаги ги давах в Ръцете на Всемогъщия Бог. Ударът срещу тях за мен е само един – сгъстена Любов, сгъстен Бог, защото Любовта е магията на Бога. Само с Любов се издигаме в Бога.

Отдавна знам, че магията, това е интензивната мисъл на Бога и че ако Бог не ни пази, ние сме много слаби. При Бога и силните са слаби, и слабите са слаби, но Бог може да направи и слабия много силен с един малък вирус, ако Бог му влее Своята Сила и той ще стане могъщ разрушител на света, но Силата си е винаги Божия, а не на носителя. Отдавна знам, че чистят живот е най-голямата магическа защита, защото отзад е Бог… и че сгъстената Любов може да разреши всичко – Слава на Бога!

Имах и проклятие тежко от тъмни сили вмъкнали се в Братството – нямам идея да разказвам – те се сблъскаха с Бог и Учителя... Имам много случаи, но тайната трябва да остане… И още нещо – зад тях също е скрита Божия Сила, но частична, а цялата Сила е винаги и само в Него.

Можеш ли да отключваш силата на Истината в себе си и ако можеш, как го правиш?

Истината сама движи Истината. Ако тя го е позволила на себе си, тя отключва силата и действа тотално. Аз не мога да движа Истината, ако не е Божията Воля. Това, което знам е, че Истината идва при Любовта и че Истината не е само разбиране – на нея трябва да си отдаден, но само истинският Учител може да те учи на тънкости и как сам впоследствие да я търсиш, и откриеш като ключ на силата, и като Непознаваемост.

Срещнах много виждащи, които не са в Истината, но ги пощадих и не им казах дълбоки неща, защото по-хубаво е да оцелеят и когато са подготвени, да им кажа премълчаното.

Дълбокото преживяване на Истината е нещо специално и то става само според Божията Воля, и то си има точни думи, букви, изрази и премълчавания, които го разкриват без да го открият.

Има много белези в този, който е преживял Истината и който е живял, и умирал за нея, и за Учителя, но не е позволено да се изричат. Това са десет Върховни знаци и десет второстепенни, но тези които настояват – те не знаят какво искат.

Учителят казва: “Разумът е Първична Искра на Любовта и когато тази Искра се разгори, вие ще дойдете до прага на Великото учение. Тогава трябва да почукате на вратата и Аз ще ви отворя. Вие ще бъдете пред прага на най-великото събитие в своя живот. Учителят ще ви превърне в Светлина на света”. Би ли ни разказал нещо за това, кога за първи път в теб се разгоря тази Искра и за момента, в който Учителят те превърна в Светлина за света?

Искрата в мен беше тихо запалена в детството с Любов към Мъдростта и тънкото наблюдение към нещата, но голямото запалване се случи по-късно, като бях на около 28 години. Случи се среща със Словото на Учителя – няколко искри и после страхотен пожар – бях запален завинаги, защото това Слово на Учителя беше в моята Сърцевина.

Искрата заблестя, засия и ме повлече към Тайната на живота, и към Мистерията. Заживях ден и нощ в Словото на Учителя, стремежът ми стана Вдъхновение – ден и нощ четене и практики, вглъбяване, изчезване в мислите и словото на Учителя, пламък до пламък, огън до огън, светлината растеше и стана сияние. Учителят стана моята Могъща Вътрешна Опора.

Узнах, че имам с Него многобройни прераждания. Знаех, че Учителят е от ядрото на Истината. Знаех, че Учителят е над света и моята скромна светлина заживя в Него, в Неговата вътрешна Сърцевина и Мистерия. И паневритмията, и Учението Му бяха дълбоки, но аз избрах само Него и Сърцевината Му, защото за мен Той беше по-важен от Учението и паневритмията – Той е Есенцията.

И друго нещо избрах – много години тренирах победа над всички изкушения. Това бяха тайни, усърдни и жестоки упражнения и тренировки, и Учителят един ден ми каза: „Не си ученик, а Мой Син и наистина ще те уча в потънкостите, Сине Мой“. И така Учителят увеличи светлината ми, направи я двойна.

“Когато ученикът намери собствената си Душа, тогава той ще запали в себе си първата си свещ на своя Храм. Само тогава Учителят може да дойде да го учи, защото първата свещ означава да си погълнат изцяло от Нетленната Светлина на Този, Който е наречен “Учителя”. Би ли ни разказал нещо за това кога, къде и как запали в себе си първата свещ на своя Храм?

Първата свещ, това е запалването на Душата по чистото и Свещено Слово, което е промяната на курса на живота. Срещата с Учителя беше среща със Словото на Бога. Аз узнах, че това Слово е есенциална енергия и това е нещо, което те поглъща Нетленно и цялостно. Учителят ме погълна и за мен светът изчезна. Узнах, че когато навлязох дълбоко в Словото на Учителя, аз станах част от Учителя и част от Бога, и част от Любовта, и част от Истината, и че всичко е взаимосвързано.

Узнах, че Словото изисква да имаш Абсолютен контрол, защото „контрол“ означава духовно превъзходство над духовете на света и най-красивото в това е, че това Слово те прави смирен, мъдър и малък.

Узнах още, че Чистият в словото има Водач в постъпките си и че Учителят го учи тайно, а когато скрито мислиш чисто и безкритично, тогава Невидими същества усилват казаното. За да ръководиш хората, узнах, че трябва да си станал господар на Чистото и Свещено Слово, и господар на постъпките си, и да усъвършенстваш това всеки ден, и то без показ.

И така, първата свещ е Храмът на Свещеното Слово; втората свещ е Храмът на Божественото Слово, а третата свещ е Велика – тя е Храмът на Мистичното Слово, което идва от Дълбините на Мистерията.

Много неща узнах: например, че и Чистото Слово, и Чистото Мълчание са Божие дело, и че ако Словото е чисто, а мълчанието не е, то нещо ще бъде опетнено. В Чистото Слово има Любов, а в Чистото Мълчание има Благоговение.

Посрещал ли си Древната Зора, за която Първият Старец говори?

Древната Зора е по-дълбока от изгрева и залеза, тя е отвъд. Посрещал съм я в този живот, външно – един път и вътрешно – много пъти. От Учителя знам, че който търси изгрева, той търси Божествения свят, а който е вглъбен в Зората, в него навлиза Мистичното – Древният и Прадревен свят.

Спомена ми с външната зора също е прекрасен. Една сутрин около 4 – 5 часа пътувахме след лекция в София за Варна с кола с един брат и уловихме тънкото зазоряване на деня, особен промеждутък – нито светлина, нито тъмнина, беше странно красиво; и постепенно светлината се увеличаваше без да е ясна, а беше Мистична и наблюдавахме чрез забавено каране на колата.

Случи се следното: тук изгрее лампа и светва къща, там изгрее лампа и светва къща, и така къща по къща като запалване на свещ след свещ – зората събуждаше хората, сякаш светваха не лампи, а Души, събуждаха се Души, светът се събуждаше за своя път. Красотата беше Необикновена. Това беше златен спомен с Брат Иван – архитектът, с който неотдавна пак се срещнахме и съм сигурен, че и той помни това след толкова години, защото тогава имахме разговор по пътя.

Зората е Величествен свят. Според Учителя разцъфтяването на човешкото съзнание е подобно на зазоряването. Учителят казва, че когато попаднеш на първите лъчи на слънцето, то е също зазоряване.

За мен Великото Зазоряване на живота е, когато Учителят проникне в нашата Сърцевина, която е Акаша и което е истинското Зазоряване, и събуждане на нашия Път в Учителя. Тази среща е среща на Висшата Любов в Зората, която е Изначалният Път. Срещата в Зората, в Мистичното – това е сродство в Акаша.

В тебе има ли някаква форма на личен избор или е само изборът на Бога и на Учителя в тебе?

От опит знам, че изборът на Бога и на Учителя в мен, че това е моят най-хубав личен избор. Когато аз много желая Волята на Бога и Учителя, и Те желаят много моята воля, и моя избор, и случва се нещо цялостно, а цялостното е винаги вярно, защото е чисто.

Искам Божията Воля, Божия избор, защото Бог умее да избира най-точно, най-правилно, най-чисто. Искам Той да избира в мен, а аз да се изумявам. Той избра моя Път и аз след това Го избрах, и се оказа, че това е единен Път, общ Път.

Искам Бог да избира в мен, защото Той е Всевиждащ, Всезнаещ, Той е мярка, Той е Съвършен, а аз искам да вървя след Него. Всички наши избори са развалили живота ни, а колко красиво е, когато Бог подрежда живота ни чрез Своите избори в нас.

АЙРАРАР

1 Книгата е съставена от естествени разговори с Елеазар Хараш (бел. ред.).