В детството си знаеше ли, че те чака един Необикновен Път? Разкажи ни повече за детството си.

Да, знаех, но не знаех, как ще се развие всичко и как ще се разгърне. Знаех, че Висша Сила бди над мене и ме пази, и това беше стара увереност отвътре. Усещах, че самият живот е нещо Необикновено и аз бях вътре в това. Живеех повече в някаква приказност и Невидимост.

Помня една случка: бях до един водопад и Духът ми каза: „На около шест метра в тази по-гъста трева има змия“. Приближих се на определено разстояние и видях змията.

При един друг водопад на същата тази река (при с. Венчан) имаше голям плосък камък издълбан по средата от падащата върху него вода, така че се образуваше нещо като вир на това място; и ако някой искаше да премине на другия бряг на реката, непременно трябваше да стъпи на този голям, плосък камък. В този ден обаче, когато исках да премина, водата беше кална и мръсна, тъй като беше валяло преди това; имаше опасност и от водни змии – бях ги виждал на групи на това място, и всичко това всяваше страх... На мене обаче много ми се искаше да отида на лозето на дядо ми, а това означаваше непременно да премина реката. Дълго мислих какво да правя, и накрая си хвърлих обувките на другия бряг, което означаваше, че съм взел решение да премина; нагазих бавно и бавно преминах на другия бряг на реката; след това си обух обувките и чорапите, и продължих.

Може да се каже, че всичко живо е Необикновено, но мисля, че най-необикновеното е, когато Гласът на Истината те води, и това е Учителят. В този Глас имаше Неумолима Сила и аз знаех само едно, че трябва да се грижа само за Истината и че другото е нейна работа... А Истината – това беше Учителят. Така знаех, че Истината е Неговата Воля.

Мисля, че най-необикновеното е Пътят на Любовта и Истината, защото те водят в Учителя.

Дао-школата

Красивото в Дао Учението е, че то казва: „Когато постигнеш Дао, вече не възникват тревоги, защото в Дао всичко е неуловимо – нито опасностите, нито мъката, нито мракът могат да уловят Дао“. Дао е все неуловимо. Дао не е религия, а Пустота, Пълнота.

Казва се, че Дао е цвете с необозримо ухание и че който натрупва Дао, натрупва Безкрайност и Пълнота. Дао ни храни с Безкрайност и Пълнота, а не с религия и затова сърцето трябва да е пусто и чисто, за да улавя. Дао умее да прави всичко леко. Казва се, че ако съхраняваш Дао, Покоят винаги идва при тебе.

Това, което ме привличаше в Дао е, че в него винаги лъха на Лекота. За Смирението се казва, че когато сърцето е смирено, за него няма опасност, защото то е в Дао. В това учение се казва, че Пълнотата и Покоят са мярка, че човекът вече не е свързан с този свят и с тежки прераждания.

Дао е живот в Любовта, в това, което е преди Битието, в това, в което си Несътворен и това е Дао. В това учение все се лее лека красота. Казва се: „Тъмните сили са бели облачета пред Бездната на Дао“. Ето защо Дао е Неизразимото богатство.

Един от спомените ми е, че съм живял с трима Даоси в манастир. Тука се учехме да разбираме и възприемаме трудните неща като Лекота, и те ставаха леки. И тука се учехме да внимаваме с леките неща, които могат да станат тежки и сложни. Тук всеки ден съзерцавахме Дао и си обменяхме Лекота. Тука искахме само Дао да ни учи и То влизаше дори във вятъра, и ни даваше наставления.

Най-възрастният Даос ни казваше, че Даоският Път е от Лекота към Пълнота и от Пълнота към Безпределното Дао. Там се съзерцаваха цветята като фина енергия на Дао и така се общуваше с тънката енергия на Дао, защото Дао е във всички тънки, фини неща.

Кога направи първото си пътуване извън Земята и би ли ни разказал повече за него?

Много пъти съм излизал от тялото си, което също означава излизане отвъд Земята. Ако дълго време (около 5 – 10 мин.) концентрирано съзерцаваш образа на Учителя, също можеш да излизаш.

Когато четях някои мисли на Учителя, те ме вкарваха в екстаз – и буквално, и преносно, а екстазът е в Душата, не е в тялото. При произнасянето на определени формули също излизах от тялото си, от света и от Земята. Това се е случвало много, много пъти (многобройни бих казал), но истинското и дълбоко осъзнаване, и първото ми осъзнато излъчване беше на Луната, после на Марс, на Юпитер, неуспешен опит на Меркурий, Учителят тогава ме спря, защото имало тежки събития. Пътувах с Него (с Учителя); и по-късно на Юпитер, в Агарта и още по-късно на Сириус...

Пътуването до Луната беше с Учителя, а силен Ангел ми пазеше тялото да не нахлуят други духове. Първо, там видях един старец – Мъдрец, за който веднага разбрах, че не е истински. После попаднах на истински Мъдрец, в който имаше красиво детско състояние. И ще ви разкажа случката. За мене беше важен урок по Смирение. Имаше лунно погребение. Там на Луната не умират физически тела, а астралните тела. Обитателите на Луната нямат физически тела, а астрални тела. Мъдрецът спря церемонията и възкреси двамата, и после отиде, и седна на земята, и започна да си играе, да си рисува нещо на земята... И после аз му казах: „Ти направи нещо голямо!“, а той ми каза: „Ти нищо не разбираш. Бог направи това“. – и продължи да бъде като дете.

Така моят Дух узна, че смиреният човек е Древен и чист Храм на Бога, и че Бог извисява смирените в Себе Си. И разбрах, че Любовта говори с езика на Смирението. Това е реална среща в света на духовете, където се учат уроци, а на мен ми трябваше нова степен на Смирение.

Този лунен човек – дух ми показа, че Смирението може да се развие само в чистосърдечния човек и че само чистосърдечният човек не мисли за себе си, а за отдаването на другия. Аз имах някаква развита степен на Смирение, но тук научих по-дълбока степен. Тука разбрах, че Смирението отваря вратата на Душата, през която влиза твоят Учител и те учи. Тука разбрах, че истинската вярност към Бог и към Учителя идват след Смирението. Узнах, че без Смирение, никой не може да бъде Тотално Отдаден на своя Учител. Ето защо Учителя казва: „Смирението е ключът на истинското развитие“. Тук узнах, че Смирението е висшата основа на Чистотата и затова то е Проникновение. Узнах, че само Истинското Смирение води до Истината и това е мярка.

Умирал ли си за Бога, или в предни прераждания?

Много пъти. Самата истинска Любов към Бога е умиране в себе си. Тук ти умираш за себе си, за да се родиш в Бога и в Учителя. В умирането си ти заменяш себе си за Бог и Учителя.

Любовта е учението да умреш в Бога и да се родиш в Бога – и това е Истинското Начало на учението. Другите изнасят учения, а Учителят изнася Бог. Смъртта в Бог и в Учителя е винаги оживяване, това е закон. Когато умираш за Учителя и Бога с Любов, това винаги е оживяване, защото самата Любов е живот и оживяване. Смъртта е живееща, когато умираш за Учителя, а животът е умиращ, когато си избрал света и хаоса.

Когато имаш Любов, имаш Същност. Нашата скрита Същност е Бог и Учителят – и точно затова няма как да умреш. Когато имаш Любов, това е винаги завръщане в Учителя.

Преживял ли си Голгота? Кое помага да се издържи Голгота?

Минал съм през две Голготи на кладите и през големи трудности, близки до Голгота. Отдавна знаех, че за да преодолееш Голгота, трябва да си сътворил Любовта в себе си, Бог в себе си и Учителя в себе си – тогава преодоляването се случва.

Преодоляването е Божие дело и то се случва, когато се случи явлението Дух в Душа и Дух в Дух. И когато Божият Дух усили твоя Дух, и твоята Душа със Себе Си, когато се случи Единство, тогава кладата гори без да те докосва, защото Духът е роден преди огъня. Той самият е по-силен огън.

Учителят казва, че Божият Дух може да влезе в огъня и да отстрани духовете, които горят в огъня, тогава огънят гори, но не изгаря Избраните. При Единство с Бога нещата стават лесно.

Дзен-школата

В Дзен научих простотата на будността и осъзнаването, и че мигът е винаги чист, ако се взреш правилно в него. Мигът винаги носи нещо от Същността и Същността в нас го улавя. Мигът е Дзен-Същност. Дзен ми даде богатството на простотата и естествеността.

Дзен е Изначалната Душа, която е винаги лека и красива, и без грим, както е пеперудата: пеперудата – летящо поточе, летящо цвете. Дзен казва, че ако станеш спокоен покой, ще се опазиш от света. В Дзен се смята, че седенето в Покой, е като молитва, като Изначално състояние и че този Покой ни обучава на правилните неща. Дзен-Покоят е тиха молитва без слова, състояние на Изначалното.

Странен и чист е Дзен, и затова го оцених. Когато си в Покой, ти си в състоянието Дзен. Тук лошите мисли винаги си отиват, те не виреят в Покоя, защото Покоят е състоянието на Нищото, на Пустотата. Дзен действа точно като Истината, като чистота, като велика Простота.

Други пътувания извън Земята, в случая – Юпитер и Агарта

Юпитер: тука видях Духове, събрани в кръг, които размишляваха за цветята. Това е чисто видение, а не сън. (Видението е от Бога, а сънят е от ума.) Това беше духовно събрание и тези Духове бяха събрани в кръг, и аз чух въпросите им: „Защо се раждат цветята?“. „Откъде идват?“ „Защо някои живеят кратко и си отиват, и каква е целта им?“... После те ме видяха, че съм до тях – Учителят им даде да ме усетят, Учителя не Го видяха. Те казаха, че цветята се раждат, за да дадат своето ухание и своя аромат, и после да си отидат. Техният Дух Водач на събраните каза, че това трябва да направят и хората.

Учителят винаги ме води, а силен Ангел Хранител ми пази тялото.

Агарта: под Атлантическия океан, под дъното, имаше особени скрити стаи с редки книги на Мъдростта. Тук могат да влизат само Духове и да четат тези книги, но не чрез отваряне на страници, а чрез проникване в страниците по Божествен начин. Например: проникваш в книгата и спираш на 34-та страница. Така се докоснах до Дълбока Мъдрост.

Другото ми влизане в Агарта е връзката ми с Мелхиседек, от Който научих тънката Мъдрост, че твоята съдба е да откриеш Истината и да се спасиш от знанието на света; че правилното убеждение е реална тайна опора на живота... Че всяко изричане на Истината е трупане на сила и увереност, и че най-висшата Истина не говори с глас и със слово, а с Присъствие и Тишина, и че ако имаш Непоклатим Покой в себе си, това е Древното Царство, и че Любовта и Истината в тебе – това е твоят Спасител.

Бил си в много школи и при много Учители, кого си приел за свой Учител и защо?

Само Учителят Беинса Дуно ме е водил и ми е позволил други школи за обогатяване, и правилно разширение на гледната точка. Дълбокото в другите школи е това, на което ме е учил Учителят и затова аз знаех какво да уча, и как да го уча по правилния начин. Без позволение не бих отишъл в други школи. Но след много практика с Учителя и в Учителя, Той ми позволи да вляза в другите школи, за да ги разбера правилно, а те съвпадаха с дълбоката гледна точка на Учителя. В самото Учение на Учителя Той ми стана мярка и вече нямаше никаква опасност, защото носех Неговата мярка в себе си.

Моят избор на Учителя се определи от Изначалността, чистото Божествено Предопределение.

Имаш ли ежедневно общение със своя Учител?

Всеки ден малко или повече, според тънкостта на задачите и според формулите, в които Той е отвътре. Всеки ден общувам с Него или с Висши същества, изпратени от Него. Тези разговори са с голям контрол и пестеливи, а през другото време – умерена тънка работа и много молитви. Когато се наложи молитвите могат да минат 7 – 10 000 и в краен случай над 70 000, но това е в краен случай, ако посегнат на Съкровеността на Учението или поради важен въпрос.

Разговорите с Учителя са в Духа, в чистота, в сливането, в Любовта и в Единната Истина, на която служим заедно. От друга страна, с тънките и Мистични Истини е пак общуване с Учителя, защото Учителят е в тези Истини. Той е Този, Който ми дава вътрешния поглед за тези Истини.

Над 40 прераждания съм бил с Учителя и Той всякога е бил моят скрит Център, а към другите Учители, с които съм бил, имам дълбока и истинска почит, защото всичко е едно Велико Единство. В мене няма разделително съзнание, защото, как ще разделиш Божието Единство?

Какво по-голямо общение от това да оставя в мен да царува Учителят, да съм господар със себе си, а това означава Единство с Учителя, а тогава съм в Покой, а Покоят е господар. Какво по-голямо общуване в благоприятните условия на живота и развитието, а това не е ли Учителят и Бог в мен и в нас?

Моят скрит будизъм

В това учение Буда ми даде Пустотата и простора. В будизма дълбокото е в това, че тези, които те водят към другото мислене и различаване, те освобождават от стотици тежки карми. Тук в будизма ти трябва да станеш Мир и Покой, за да го дадеш на другите. Тук ученикът изучава първо себе си, а не писания, и така стига до себепознание, което е отстраняване на ума, което е кармата и страданието. Тук разбрах, че малката Нирвана е Покоят и Вечното блаженство, а голямата Нирвана е Мистичното Нищо – Древното Тихо Място.

Нирвана е друго име на Нищото. Учителят и Лао Дзъ го наричат „Съвършената Пълнота“. Нирвана е влизане в Изначалната Древност, Великия Древен Океан – Океанът преди водата. Тук Древният Брахма или Абсолютът първи е слязъл надолу и е казал: „Аз съм“, за да стане достъпен. Всички Буди проповядват този Брахма и тази Безкрайност, и те никога не държат на признание.

Пътуването ми до Сириус

Това е място на напреднали и съвършени Духове. Те са познали Древната Мъдрост чрез осъзнаване – така са познали себе си и своята Несътвореност. Много Богове от Земята са отишли на Сириус. Даже племето на догоните има Учители на Сириус.

Имах среща във Варна с осем догона. Черпихме се и разговаряхме около един час. Видях, че това бяха хора на сърцето – не даваха на ума да говори. Бяха хора с много изчистено мислене. Не задаваха въпроси, но към мене имаха два въпроса. Единият го забравих, другият го помня: „Откъде черпиш това голямо Вдъхновение за тези книги, които си издал?“. Замислих се и им казах: „Нямах голям избор, това беше Божията Воля“. Те много ръкопляскаха. Накрая на срещата искаха разрешение от шефа на заведението да изпеят една песен на висок глас. Песента беше посветена на нашата среща, но не разбрах текста, пяха си на своя език.

Никой не може да превземе Сириус и Агарта, защото тук оръжието е острието на Истината. Тук имах среща с Атлантски Жрец, казва се Амейзир. Неговата Мъдрост ми беше особено близка. Той ми каза: „Там, където има Дълбини, няма светове и няма смърт“. И още: „Твоите Дълбини започват от сърцето и завършват в Сърцето на Мистерията“. „Тук, в Дълбините се изоставя правдата и остава само съвършенството и Истината.“ И каза ми още: „Тук, на Сириус Любовта не може да се обясни, защото е Чиста Яснота, Необикновена Яснота“. И за последно ми каза: „Ти си по-дълбок от своите Дълбини“. Разбрах какво искаше да ми каже, но го запазих за себе си, а също и други неща ми каза… Бях с Учителя – когато пътувам, пътувам с Него. Той ме води, където знае, а силен Дух ми пази тялото – мисля, че е напреднал Бял Брат.

Кога и как стана твоето изключително запалване за Учението в това прераждане? Разкажи ни по колко часа на ден правеше молитви? По колко теми от словото на Учителя работеше, и работеше ли с дневници – споменавал си за камари от тефтери?

Финият пожар започна от Учителя. Аз дълго търсех, работех и чаках... И запалването се яви в дома на моя учител по архитектура, казваше се Нарлиев, беше антиквар – имаше стари книги, монети, мечове, икони, марки, статуетки и какво ли не... Живееше до Спортната зала. Той имаше един сандък с книги на Учителя. Преди това аз му казах, че съм чел много книги по психология, философия, религия, медицина и му казах, че нещо ми липсва и той ми изкара от сандъка голямата книга на Учителя, старото издание. Показа ми я на около един метър, метър и половина, и не ми я даде; и аз се прибрах вкъщи, и не можах да спя.

Пак отидох и му казах: „Бате Кольо, тази книга е за мене“. Той ми я показа и ми каза: „Не мога да ти я дам, но ще ти я дам само за четене“. По-късно разбрах, че Учителят е решил така да действа и пожарът тръгна. Първите две мисли, които ми попаднаха, бяха: „Правете всичко с Любов“, и: „Любовта превъзхожда всички знания“. От тези мисли бях в екстаз, случи се пожарът, Духът ми беше запален. Разбрах, че моят Път е в отдаването на Учителя, защото се случи часът на Божието Докосване.

Първата година беше голямо четене. Около втората година беше голямо четене, много молитви, самопроникване и влизане в потънкостите на Словото. Многобройни мисли на Учителя бяха като запалени факли и аз често влизах в екстаз. Това беше много години вътрешна работа в дълбоко Уединение. Бях извън света.

В началото се молех по 1 – 2 часа на ден, а после стана по 4, 5, 6 часа дълго време и дълбоко живеене в Словото. Темите на Учителя бяха над 100. Тетрадките бяха наредени като армия от същества. По-късно един от шефовете на Държавна сигурност се уплаши, като ги видя и без да иска каза: „Това е храм“. Тренирах с много дневници, но си спомням главно тези: „Дишане“, „Истинолюбие“, „Безкритичност“ и „Търпение“. Стигнах до задържане на въздуха 22 минути, и тогава Учителят ме прекъсна, каза ми: „Не трябва да дишаш въздух, трябва да дишаш Любов, Мъдрост, Истина“.

Много години работих така сякаш не бях в този свят – това беше интензивна Божия работа. Мъдростта идваше отвън и отвътре от Учителя, и течеше като поток. Тефтерите станаха стотици, а идеите около 80 000. Това беше дълбок живот в Бог и в Учителя, и това не може да се обясни.

От това прераждане или от предишно знаеш за силата на Словото и работата с формулите? Разкажи за най-важното прераждане, в което това се случи с Учителя в Египет

С Учителя имам многобройни прераждания – над 40 само в Египет – и много други. В Египет формулите бяха Ключа над Живота. От Учителя знаех, че те са над събитията и явленията, и че те са изключително важни – и за този живот, и за задгробния, и за следващите прераждания. Те са същества, които са все с тебе, щом си постоянен в тях. Формулите са Тишина, облечена в звук от съществата приятели.

От Учителя знаех, че силата на Чистото Слово е велик очистител, и че за да измениш живота си, трябва да измениш мисълта си, думите си, словото си, и че Словото е средство за правилно развитие, и че то е Тайна Наука. Самото раждане на Словото се смята за Тайнство и то е Висша Тайна. Например: когато една част от Духа се е отделила, тя е станала Слово, за да бъде Път. От Учителя знам, че ядрото на Словото е есенциална енергия. В Египет Словото са го наричали Нетер.

Сам Бог е излъчил Словото на Истината, за да се завърнем в Неговото Безмълвие и Безпределност, а Чистото Слово е Чистият Път на Истината. Бог и Словото са предопределена част от Абсолюта. Те са Път, по който вървим към Абсолюта, Който е Безначален и без никакво описание.

Моят скрит суфизъм

В суфизма съм научил Тайнството да гориш в Любовта към Бога. Тук разбрах, че Бог е Виждането на очите и че Той е Очите в очите. Моят стар и дълбок приятел е Ал-Халладж, и когато в това (сегашното) прераждане попаднах в суфи книгите на него, веднага знаех, че ще изнеса за него неща, които ги няма в книгите, както и стана. Познавах Ал-Халладж като чудо и винаги съм му се възхищавал. Той ме е учил на пиянството в Любовта.

Суфизмът ми разкри Чистотата като реалност и Любовта като Свръхреалност. Тук открих, че чистият живот не трябва да бъде показ. Тук, в своята вътрешна тайна, трябва да си чист без да гледаш дали хората те уважават. По-късно, след Чистотата, се яви Любовта – само тя дава пряко видение на Бога.

Какъв беше като малък и какво ти беше любимото занимание? А като по-голям?

Номер едно занимание ми беше Уединението още от дете. Бях много скромно, срамежливо, тихо и изучаващо себе си дете. Потъвах от срам пред хората и пред учебната дъска. Изглеждах оптимист, но носех нещо друго, което е над оптимизма. По-късно го разбрах: потайна Съкровеност. Още по-късно дойде в мен осъзнаването, че има нещо по-дълбоко.

И като по-голям пак бях странно дете, опиянено от нещо в себе си. По-късно разбрах, че това е Мистичното и скритото Тайнство на моя Път, който съм носил в себе си от хиляди и милиони години... И после се случи пожарът с Учителя, случи се естествено Великото Отдаване на Пътя и то без условия.

Какво е за тебе Тайната на твоя Учител?

За мене Учителят не е висше Същество, а нещо много по-дълбоко, но трябва да имаш Необикновени очи. За мен Учителят беше Древност, Мистика, Скритост и аз успях да проникна в Дълбините Му, но не напълно. Много Висши същества не стават истински Учители, защото нямат Древност и Изначалната Цялост. Знаех, че едно Висше същество е Небеса, а Учителят е Бездънен Океан от Мистерия.

За мен това, че Учителят е слязъл на Земята означава, че Словото отново е слязло на Земята, но това може да се види само с Мистичен поглед. Знаех, че лекциите на Учителя са ценни, но не са моята пълна Истина. Моята Истина за мен беше самият Учител, Сърцето Му и Неговата Древна Сърцевина, там Го търсих. Знаех, че Неговият Мистериозен Дух е скрит от света и там в Духа се сродихме. Тази Негова Древност не може да се преподава.

Бялото Братство познава Учителя като слово, музика, наряди, говор и паневритмия – за мен това е второстепенно. Аз Го познавам като Безмълвие и Тишина, това е друго измерение. Аз знам част от вътрешната Му биография, която никога не е била писана. Бях започнал да я пиша, но Учителят ме спря.

Коя е Тайната, която няма да споделиш с никого, ако може само да се загатне?

За да познаеш Учителя в Дълбините, трябва да познаваш Третата Му Тишина. Дълбинното общуване с Учителя не е слово, а Третата Тишина. Тук дори и Божието Слово замърсява Древността на Учителя. Словото е начало, а Тишината е Праизточник, Безначалие – там живеят Древните. Древните слизат надолу в световете само заради Душите Кристали. Те знаят, че словото може да изразява, но не може да разкрива; те знаят, че само Дълбокото Присъствие в тях разкрива посоката. За да разбереш Древния Учител, трябва да си Древен – това е Изначалното скрито състояние.

Тишината на Учителя е над всичките Му слова и лекции. Да, те са пътека, но това още не е Учителят. Словата на Учителя са само намек в тебе да се роди Древната жажда за Истината и за Прапроизхода, в който няма никакво слово, защото няма начало. Словото е река, то си тече, но Тишината е Извор. Само Изворът се завръща в Ядрото, в Праизточника.

Учителя е бил преди Словото, защото е без начало и затова Той е казал: „В Невидимия свят Ме знаят за най-мълчаливия“ – а това е Единството с Древния Незнаен Дух. А защо Учителят е Древен? Защото дори Словото Му обогатява Тишината.

Моят Учител е Велико нещо, а не така, както Братята Го познават...

Школата на Заратустра

От Заратустра съм научил, че Словото е обожествител и тайна на живота, и че тази тайна е в Откровението, и тогава всяка логика рухва. Той казва, че чрез усърдни и продължителни молитви човекът ще се завърне в Ахура Мазда и своята Божественост. В това Учение много усърдно се търсеше Истината, докато се яви Откровението и премахне логиката. Когато Откровението се яви, човекът вече не може да прави грях.

Заратустра е казал: „Доколкото влизаш в Божественото Слово, дотолкова се изцеляваш“. И казва още, че Божественото Слово е самият Древен Учител, но често то е скрито в Тишината и те наблюдава. Словото е живо същество и тука аз узнах, че когато пречистиш Словото, пречистваш духовете и самото Слово ти става Учител, защото, ако Словото не е чисто и пречистено, в него ще влезе умът и злото.

Тук, при Заратустра, същественото е при истинската Любов, защото тази Любов остава и след разпада на тялото, само тя умее да живее и след смъртта. При него словото било наричано „Бялата Чистота“. Той казва, че Словото е тайният сътворител на нашия живот. Тук разбрах от Заратустра, че истинското начало не е добро и зло, а Безкраят. Той казва, че само изпитанията от огън ни очистват и пресъздават.

За мен Заратустра си остава един от най-големите Учители. Той е бил и в Атлантида.

Кои формули си карал, когато са те нападнали вълците?

Това бяха два случая с вълци. Тук силата беше в концентрираната мисъл и формула; не помня коя точно формула беше, може би: „Господи, Боже мой и Учителю мой, Ти Се справи с това зло“. Но тук важното, което узнах е, че концентрацията прави стихията и тогава Бог Се вселява. Бог Се вселява в концентрираното слово и ние се учим от това. Знаех, че вълкът си има и светла страна, но иначе то е зло и хаос, и беше опасност. Неговият вой беше зловещ, така разбрах, че е изгубил нещо от Същността си и така се е самонаказал, и сега – вие... Във воят му имаше крещящо отчаяние, диво ридание и знаех, че при определени ситуации това излъчване може да пронизва същества и да ги сковава. Ако този вой проникне в разума или Душата на човека, той може да парализира човека, защото в този вой има силна закана, ярост, болка, стенание и дори Тайнство. Така разбрах, че срещата с вълка беше среща срещу вихър. Това беше могъщо енергийно въздействие. Той имаше силна покоряваща енергия, но не познаваше чистата енергия на Бога и на Духа. Узнах, че когато вълкът вие много силно, е страшно опасен, защото в него нещо е подивяло. Това означава, че се е слял с други много паднали духове. Трите вълка, с които се срещнах, бяха такива; а другият беше самотник и друг вид опасност.

От Учителя знам, че вълците са провалени хора, които са избрали тъмната страна на живота – избрали са хищната, тъмната сила на природата и когато са станали хищници, те са влезли в забранената енергия. Ако Бог в човека излъчи мощна концентрирана енергия, това е голяма опасност за вълците и те самите са в опасност, защото концентрираната мисъл е Божие въздействие, Негово въздействие, а злото винаги умира в Божието въздействие. Може би съм казал: „Учителю, помогни ми!“ – тази свръхформула е метод на Нищото и на Целостта, и това е метод по-силен от живота.

Учителят казва, че ако един вълк стане приятел на един човек е готов на всякакви жертви за него, но ако се привърже – това рядко се случва. Учителят казва, че животът на вълка е едно мъчение, но това също е лечение. Учителят казва, че вълкът е бил докоснат от нещо мрачно и оттук идва тежкият вой, който означава, че той е изгубил своя път и своята Вечност. „Като вие силно, той разрежда голямата си мъка – казва Учителя – и натрупаната си болка“. Вълците са стари, самоограбили се Души.

Има един руснак, който е обявил голяма война на вълците. Знаел е техния език и вой, и ги е привличал, за да ги избива – убил е около 1600 вълка. Мразил е вълчия народ и до 84-та си година ги е убивал, до края на живота си. Казвал се е Генадий Гладченко.

Имах силен трепет и в известна степен страх от тези създания. Знаех, че методът срещу тях е концентрация и Единство с Божията Сила.

След големите ти изпити и голямото ти запалване за Учението, как протече животът ти нататък?

След големите изпитания Бог и Учителят ми позволиха да говоря с много хора и всичко ставаше постепенно. Тук група – там група, единични разговори и събиране в апартаменти. Постепенно Бог ми даде особен говор и глас, и хората някак си ме слушаха, включително и стари йоги. Всичко ставаше постепенно в къщи, в села, в градове, в гори, в апартаменти, в салони... Всичко беше Божествен план и Учителят ме учеше, но аз дълго тренирах пречистване на Словото, пазех го, съхранявах го и то ме пазеше, и водеше; и така неусетно усетих, че станах част от Словото на Бог и Учителя. Словото стана лекции в много градове, стана книги, стана формули и стана Път за мене и за другите. Знаех, че когато имам контрол над словото и го пречиствам, Бог и Учителят са с мене, и така постепенно Бог и Учителят планираха живота ми.

Също така разбрах, че не е важно дали мълчиш, а какво има в мълчанието ти – има ли близост с Бога? От Учителя разбрах, че Словото е Сърцето на Бога, а Мистичното Слово е Сърцевината на Истината и знаех, че много трябва да се моля, защото словото и формулите са нещо, което трябва да се обновява всеки ден и затова изворът е извор. Така узнах, че сгъстеното Слово е сгъстен Дух и знаех, че това Слово е могъща способност на Бог и на Учителя, и то може да помага, и да раздава живот. Много пъти видях как действа магията на Словото, но никога не избрах магията или силата, избрах Учителя и Истината, и избрах Любовта. Днес лекциите и интервютата текат дълбоко в Душите, но това си е Божия Воля, а аз ценя най-много Неговата Воля.