Елеазар Хараш

МОЯТА СКРИТА
БИОГРАФИЯ

Варна, 2025 г.

ПРЕДГОВОР

В моето детство имаше нещо тихо, скрито и небесно красиво – знаех, че не съм от този свят и че той не е моят свят.

Обичах тихото, съкровеното, топлото, тишината и Мъдрия Път.

Знаех, че светът е хаос, и затова моето сърце летеше към Бога и Учителя.

Мина много време и аз открих Тайния си Път към себе си и Учителя.

С много Любов открих скритата врата, а знаех, че Учителят ме чака.

Дълбоко в себе си знаех, че Учителят е моят таен и скрит свят, който ме чака.

Знаех, че без Учителя този свят е мъртъв – той е гроб и врата за никъде, ако го изберем.

Знаех, че това на земята е само престой, а Учителят и Безкраят ме чакаха.

От малък заживях в Сърцето на Любовта и Огъня... и знаех, че храмът е нещо отвътре.

Отдавна знаех, че съществува Древна Мъдрост и тя ме зовеше, но трябваше да отмахна воала на света.

Знаех, че трябва да стана чист, за да дойдат истинските напътствия.

Избрах Тихия Път на преодоляването на изкушенията – това е особен Път, защото изкушенията са неустойчив свят.

Знаех, че съм живял преди раждането си и знаех, че в себе си имам Храм и скрито Царство.

Дълбоко в себе си знаех, че има Път за спасение от света и това се нарича Любов към Учителя.

Дълбоко усещах Учителя в себе си и знаех, че той ме чака – така, както е било в много прераждания.

Знаех, че Пътят е труден и че само Вдъхновението и Любовта към Учителя могат да се завърнат.

Отдавна знаех, че съм Син на Учителя, а Син означава тънка енергия – меч с потайно проникновение и скрита Любов.

Знаех, че Пътят е древно-чист и знаех, че колкото повече се пречистваш, светът ще се опита да те окаля и да те изкара нечист, но Пътят към Учителя е нещо тотално и не зависи от това.

Знаех, че Истината в нас е Древната Сила и знаех, че това е моят Път, моята реална Библия – тя беше моят Учител, който ме заведе в Учителя.

Знаех, че Учителя можеш да Го видиш само с една дълбока Любов.

От опит знаех, че в тежките моменти се иска Свръхестествено Съсредоточаване в Бог и Учителя, с истинска Любов.

Отдавна имах в себе си метода за проникване в Бога и Учителя, но за това винаги се изискваше едно: Абсолютна Разумност.

Знаех, че има една степен на Любовта, която отключва Бога и Учителя, но че и за това трябва позволение, а когато има позволение, тогава Истината дарява Сила, самата Истина я отключва.

Знаех, че Пътят към Учителя е да действаш с Любов и чисти намерения, а не със знания.

Знаех отдавна, че Любовта не е човешко действие, а Божествено.

От дете знаех, че Любовта не се нуждае от църква и проповеди, а от себепознание и страдания, но тук важното беше, че Любовта обожествява страданията и извисява Бога в човека.

Винаги мога да живея без църква и ритуали, но без Любов към Бога и Учителя – не.

В живота си търсех първо Истината и тя ме заведе при Бог и Учителя, и ме научи на правилния начин.

Преди да сляза на земята, последното нещо, което Учителят ми каза е: Иди, Сине мой, при душите и кажи им Истината, кажи им Истината за Пътя – те загиват.

От Любовта към Учителя и Истината тръгва всичко друго и в теб заживява една Свръхестествена Яснота.

За мен Пътят на Любовта е чисто преоткриване на Древното.

Без Любовта това, което се случва, е един безсмислен кръговрат на преражданията и човекът пропуска смисъла, защото остава с кармичните си виждания.

Чрез Любовта Бог и Учителят подреждат обстоятелствата в нашия живот.

Чрез Любовта човекът се издига над обстоятелствата и кармичното мислене.

Тези, които не работят с Любов и служене на Бог и Учителя, те не могат да излязат от кармата и те остават в нея.

За мен Бог и Учителят са реалност и те искат да ни дадат най-хубавото от Себе Си за нашия път.

Къде отива ученикът след смъртта? Къде отива държавата след смъртта? Къде отива светът след смъртта?

Ако Учителят управлява моя живот, къде отивам аз след живота?

В моя Път аз разбрах, че критиката е пропаст и че тя дава изкривено разбиране за нещата, но тук умът си мисли, че мисли правилно.

Без Любов към Учителя, други влизат в този ум и други действат, а ти си просто в омагьосан кръг.

От дете моя Път беше Път на Любов към Учителя, но той дълго време беше скрит за мене в Невидимото, но с течение на времето аз успях да пробия в невидимото чрез Любовта и Истината... и сега знам, че Невидимото е навсякъде и че ние живеем повече в невидим свят.

Всеки трябва да търси Учителя си, защото без Него ние не можем да бъдем уверени в себе си напълно.

От дете още знам, че аз трябва да се оправя, а не светът.

От дете още знам, че четенето е четене, но същественото е пречистване. И колкото повече се пречистваш, някои все ще мислят, че не си чист, но това вече е абсолютно без значение, защото грешките, които си направил, са били част от този Път на пречистването.

Случи ми се в последните 10 – 20 години да не успея да помогна външно на няколко много близки души и някои ме гледаха с упрек, но аз знам какво направихме с Учителя за тях вътрешно, а и те направиха дълбоки вътрешни промени за следващия си живот – и те, и аз знаехме скритата Истина.

Чистотата е безгрешна, дори и когато не изглежда, че е така, но Учителят знае скритите намерения, защото Любовта винаги познава себе си, а Учителят ни познава от хиляди години и времена.

От Учителя знам, че хората, които са без трудности, ще се влошат още повече.

Отдавна узнах, че всеки, който е изгубил Любовта си, все ще боледува.

Това, което разбрах отпреди много години е, че Словото разкрива Истината, но това е Слово от друг род и че то слиза от Тишината върху търсачите и върху избраните.

Отдавна разбрах, че всяка болест означава „поправи себе си“, и че тя е призив за промяна, и че е дадена за извисяване и тук най-много помага Любовта, макар и постепенно, и бавно.

За Смирението и неговата огромна важност разбрах след години. Аз узнах, че злото не вижда в Смирението, но че Смирението е виждащото Божията Воля и Път. Злото не може да се събуди в Смирението, но в съмнението то се пробужда.

Истинският ученик не се прекланя пред кармата, той воюва с Любовта и с Учителя срещу нея за своето израстване.

Отдавна знам, че Любовта е всепроникваща и че болестите се лекуват с динамика – динамиката на Любовта. Това означава, че нищо болно не вирее в Любовта.

И светлите мисли, и тъмните мисли са реалности, но ние вървим към Учителя – Дълбоката Реалност.

Колко красиво е да се знае, че Любовта е врата за слизането на Бога и Учителя.

Любовта е лечебна, а оздравяването е потичане на Бог в човека.

Казвам: Срещу кармата – Любов, формули и воля – така се привлича Учителят.

Трябва да се разбере, че от Словото израства енергията, а от Тишината израства силата.

Много работих и разбрах, че Истината е дълбинно, вътрешно виждане – и ако то ти е позволено.

По моя Път разбрах, че Душата е слязла в тяло, водата е слязла в лед.

Друго важно нещо, което узнах е, че Свободата е в Единството с Бога и Учителя.

Едно от другите важни неща за мен е Любовта. Узнах, че Любовта е повече от метод – тя е вибриращият Бог и Древният вихър.

Друг важен момент е, че ние трябва да се разбираме с Любовта в себе си, а не с егото в себе си.

Друго тънко важно нещо е, че в името на човека е очертан неговия път, а от Любовта зависи неговото израстване.

Любовта беше Пътят ми към Тайните на моя Учител, защото Любовта е отвъд ума, отвъд времето и сътворението.

Любовта, това е манната, това е чисто свещената сила в ученика. Без Любов няма манна.

Истинската Любов в нас е еликсирът и с този еликсир откриваме Учителя.

Посвещението в Учителя е краят на света, защото тук вече гледаш с Неговите очи.

Когато обикнах Истината, си създадох Пътека към Учителя.

Отдавна знам, че в живота съществува велика Правда, но за да я разбереш, трябва да си в Бога и в Учителя.

Когато изберем Учителя, Той променя времето в нас.

Учителят в нас е Божието Царство.

Странна Истина е, че тежкият живот тук е оказана чест.

Да имаш Дълбок Слух за Истината и Учителя е велико умение.

Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.

Твоето посвещение от този живот ли е или отпреди? Имаш ли посвещение от преден живот?1

Имам посвещение от преден живот. Обаче във всяко ново прераждане трябва да се постигне ново посвещение, нов пробив – това коства нови усилия, нови старания и много работа, огромна работа.

Самият спомен, който от дете нося от миналия си живот е, че трябва да бъда абсолютно предан на нещо истинско. Това зрееше постепенно и в един момент Учителят Се появи, и аз разбрах, че това е Новият Път, Новият стар Път, Новият Древен Път.

Отдавна знам и нося в себе си, че Любовта към Учителя е завръщане в Изначалния свят. Пътят беше много тежък и условията бяха много тежки. Знаех, че се иска голяма съсредоточеност. Знаех, че по всяко време Държавна сигурност могат да дойдат, но аз бях концентриран в Словото. Знаех, че съсредоточеността събира светлите същества и Учителя все повече в мене, и работата в себе си. В началото работих по 1 – 2 часа духовна работа, в началото беше скромно. Постепенно и дълго време духовната работа стана между 4 – 6 часа на ден като система и така години наред в уединение; и на моменти се работеше над 10 часа – много формули и много практика.

Бяха тежки и трудни години, и трябваше да преодолея много атаки – външни и вътрешни. Така разбрах едно важно нещо: че само пълното отдаване на Бог и на Учителя променя коренно съдбата. Знаех, че човешкият ум е много уязвим и трябва всеки ден да го овладявам. Разбрах, че главното оръжие бяха формулите и постоянното чисто-духовно мислене. Зикр е изтребителят на този ум.

Това посвещение се е случило в Русия.

Къде е било предното ти посвещение и колко посвещения си имал в миналото?

Около 12 – двете от тях са във втора степен на Самадхи. Има едно специално в Египет и другите са Самадхи – естествено посвещение, влизането в естеството на нещата.

Ще разкажа за едно от силните в Египет, но за естественото Самадхи, не за най-високата степен. Това посвещение в Египет е означавало овладяване на собствения разум и Дух. Това не е било, когато съм бил при Учителя, а при един египетски Жрец като ученик. От него научих, че всяка истинска Преданост води към посвещение. Посвещението е винаги мярка за истинската Преданост.

Посвещението или Самадхи е създадено от Тайната на Нищото. За много Мистици това е върха на духовния живот. Но от този Жрец знам, че това не е така – това е просто една степен, която изисква още по-високо самоусъвършенстване обаче в Скритостта, отвъд духовния живот. Най-важното в това Самадхи е, че няма никакъв ум...

Истинското Самадхи не е само духовна Любов, а има и други степени – Божествена и Абсолютна, един вид много по-висша, наричали са го „Кристално“ в Атлантида, от Атлантида идва. Има нещо в тази степен на Самадхи, което не се подава на обяснение. Има Самадхи, което се случва в душата, такова – в Духа и има Самадхи в Искрата. Това Самадхи, това посвещение е естествено, Безименно състояние на живота. В Япония се нарича „Дзен“ или „Сатори“, превежда се „Чисто състояние“, „Изначалното състояние“.

Това Самадхи е Изначалната Съвършена Любов, фината, топлинната, кристалната, етерната, Безсмъртната Любов – и тъй може да се каже: „Любовта без ум“. Самото Самадхи само по себе си е родено от Великата Отдаденост на Любовта.

Когато Самадхи се случи, нищо не се изменя, случва се само завръщане в Древното естество; но все пак има нещо, което се изменя. Това е придобиване на Чистата Яснота, ние я наричаме различаването. Това е различаване на реалността от всичко друго. Това е различаването на Божията Воля от другите неща.

Това посвещение или Самадхи дарява чисто и дълбоко осъзнаване на Бога навсякъде. Където и да отидеш, си реално с Бога и Той е с тебе, даже и в ада. Има случай със Соломон... В Самадхи се случва най-чистото сливане с Бога – то е реалното вътрешно сливане, което носи Покой, Блаженство и Пълнота. В Египет са наричали това посвещение Пиене на чиста Изворна вода, Кристална вода. Самадхи е фино преживяване на Божествената природа.

Майстер Екхарт казва: „Божието естество е моето естество и моето естество е Божието естество – нито повече, нито по-малко“.

Самадхи превъзхожда всички положителни чувства взети заедно, защото тук се преживява тоталността на Бога. Всеки, рано или късно, ще постигне Самадхи – пряка връзка с Бога, то е предопределено. Който е преживял Самадхи, носи озарителна и посветителна Мъдрост. Който е преживял Самадхи осъзнава, че Бог не може да Се побере нито в едно Свещено Писание.

Едно от най-важните неща, които Египет казва за това посвещение е, че човекът на истинското посвещение никога не е търсил свръхестествени сили, а само Бог и Истината. Майстер Екхарт казва, че постигналият Бога става единен със себе си. Това постижение е изход от света и сътвореността, и то води всички избрани души в Бога.

В Самадхи човек преодолява пропастта свят и Вселена, и макар че вече е Дух, той си остава, и човек. При това хем си Дух и живееш в Единство с Бога, и хем си човек и живееш недокоснат от света.

Самадхи означава да видиш Бога в Неговия Несътворен миг като Лицето на Любовта.

Ти в момента живееш в този свят, но ти същество ли си от този свят?

С тялото си съм в този свят заради душите, с Душата си съм от Съкровения свят, а с Духа си съм от Божествения, защото минах през тези изпитания. Очистването ми преди гората и по времето ми в гората създаде място за Нищото, за Учителя, туй се тренираше усърдно. Учителят действа най-свободно в Нищото – мястото на Любовта. Още тогава знаех, че свободният избор ми е даден, за да се провали старият ум и за да се извисят Любовта, Мъдростта и Истината на Учителя, и в Учителя. Още тогава разбрах, че отношенията ми към Учителя са отношения на Нищото към Нищото и на Любовта към Любовта. Беше ми тежък период и на моменти свръхтежък, което е трудно да го разберете, защото е дълбинно лично преживяване. Многобройни тъмни сили ме атакуваха и в двата свята – влизаха през Държавна сигурност, чрез животни и от умрелите от другия свят. Тези умрели от другия свят влизаха пряко, като лоши мисли, мрачни. Знаех, че единственият изход е страшно да се вкореня в Учителя на живот и смърт, и това се оказа най-силният ход на Любовта. Случи се пълно Единство, безусловно – малкото Нищо се сля в Голямото Нищо, в Учителя; стана връзка с Нищото, Обетованата земя, Неопетнената земя. Така Учителят и Бог влязоха в Нищото, и провалиха всички техни мисли, и техни замисли.

В Нищото се случи Върховно подадената Ръка, защото никой не може да нападне Нищото, там вътре се случва цялото действие на Бог и на Учителя. Така станах Душа и Дух в тяло. Покоят, Пълнотата, блаженството действаха естествено, защото те са слуги на Нищото. Много пъти преживявах Покой, увереност и Лекота в тежки времена и моменти. Това беше знак, че Бог и Учителят бяха с мене.

Кога за първи път в този си живот установи връзка с Учителя и по какво позна, че това е Той?

Когато си търсил Истината и Учителя в минал живот, сега ги срещаш и тази среща е неизбежна, защото е посята и предопределена. Посятото винаги те очаква. Не аз, а Учителят направи връзката с мене. Той тихо и постепенно запали тихия пожар в мене. Поради миналото Той ми вдъхна Вдъхновението и аз разбрах, че в това Вдъхновение е истинската Любов към Бог и Учителя. Първо, бях дълбоко убеден в силата на Предаността, а после, ми се прибави и Вдъхновението.

Предаността е могъщ полет към Бога, който светът не познава. При истинската Преданост захвърляш и живота, и смъртта, и се отдаваш само на Бога и Учителя. Тук Истината ти става по-скъпа от живота. Разбрах, че Предаността е знакът на Любовта, а това е Велика Всеотдайност. Това бяха дни на извисяване. Извисяването го наричам вглъбяване.

Как познах, че това е Учителят? По силата на призива и Предаността, а тя беше Необикновена. Разбрах, че истинската сила е в Любовта, а не в силата.

Кога и как се случи твоето отдаване на Бога и на Учителя в това прераждане?

Това е нещо, което си го носиш в себе си, докато дойде денят и часът, в който се отключва. Предаността зрееше, за да дойде точният и правилният час. Първо, зрееше работата после, дойдоха големите изпитания, и накрая се случи служенето.

Красивото е в това, че всичко течеше във Великия Божий замисъл и във Волята на Учителя. Знаех, че Предаността трябва постепенно да се превърне в жертва, в Любов към Учителя – и то на живот и смърт, и затова дойдоха големите изпитания. Те дойдоха да проверят доколко умираш за Учителя и Учението, за да могат Учителят и Учението да ти се отдадат. Това беше моето послушание до смърт и после то стана Възход. Така Бог ме заведе при Учителя и Учителят ме заведе при Бога. Осъзнах, че Предаността е нещо в Бога и тя трябва да се дари на Учителя.

Знаех едно: че никой не може да постигне една истинска цел без Преданост. Знаех, че отдаденият на Бога ще получи и Бога, и Учителя, и знаех, че отдаденият по-късно ще влезе естествено в потока на Мъдростта, която е изход от ума и знанието на света. Истинният Предан никога не се стреми към власт, а към Любов, Мъдрост, Истина. Той знае, че властта е могъщ разрушител, но и поучител, и затова той търси Любовта, която е в Покоя на Бога, защото Любовта е в Нищото, а властта е голям грабител, защото привлича тъмните сили. Знаех, че властта ограбва Истината в човека и увеличава тъмнината му, и затова истинската Преданост е насочена само към едно: Любов към Бога и Учителя.

От кое ти беше най-трудно да се разделиш по Пътя към Святата Истина?

От себе си, от моите възгледи и от любовта към уюта и спокойствието. Аз избрах другия Път – поех по тежък, труден и абсолютно непредвидим Път; но дълбокият ми усет и вътрешният ми глас казваше: „Върви, душо моя, защото Божията Воля го иска, а ти отдавна си търсил това – и ето дойде твоят час! Върви в Божия Път, който е труден, но благословен. Това е Разумният Път и само той ще ти даде Същностното, Чистото и Истинното“. Така разбрах, че се разделям със света, смъртта, ума и сътвореността. Това беше тежкият и труден Път, но той си струваше. Знаех в себе си, от много наблюдения, че земното мислене е само умъртвяване и че то е винаги пътешествие към смъртта, а това е обреченост и аз се разделих със земния път.

Знаех, че земното мислене ме водеше от съдба към все по-тежка съдба, а аз търсех Незнайното, Реалното, Скритото; а Учителят в това тежко време ме усилваше и беше до мене. Той ме научи, че Тишината е Дълбина и Несътворена, и че трябваше да влизам често в нея, и че само в тази Дълбина има реално успокояване, защото Висшата Тишина е Дух и Истина, а неовладеният ум е вечно тревожене и прераждане в бреме, а Учителят ми каза: „Който търси Истината, е Мой брат“ – и реших да стана брат и ученик. И каза ми още: „Твоят дом е Любовта и Свободата, Безкраят. Ела, Сине Мой, защото светът е робство. Създай си една особена Чистотата, за да Ме виждаш и така всякога ще бъда до тебе и винаги“.

Кое подхранва твоето Безпределно Вдъхновение?

Любовта към Учителя, към Бога и към Истината, и най-вече Любовта към Скритата Чистота; и още нещо: Любовта към Съкровените неща. Твърдо знаех, че при служенето на Бог и Учителя, се завръщам при тях – Съкровените неща, а това е завръщане към Нищото и Лекотата.

Вдъхновението идва още от Любовта към Душите и от Любовта към изчезването. А що е изчезването? – То е вглъбяване в Източника и обновяване. Знаех от наблюдение, че този свят е тежък и изчезването е лекарство и облекчение.

Вдъхновението идва още и от Любовта към Мистичното, Душата, Духа, Мистерията. Знаех, че Учителят е казал: „Вдъхновението иде от Висши светове“. И Той ми каза: „Всякога трябва да си вдъхновен от Божественото“.

Вдъхновението всякога отстранява света и смъртта, защото в дъното на Вдъхновението има Свобода, Дух и търсене на Незнайното, което постоянно те обогатява. В това търсене ти все повече се къпеш в чистотата на Незнайното, което ти е подало ръка.

Според Учителя Вдъхновението се основава на Абсолютна Вяра – Безусловна.

Кой е най-тежкият изпит, през който е трябвало да преминеш?

За да издържиш един тежък изпит, трябва да имаш истинско знание и Чист Дух. Истинското знание е дар от Бога. Какво трябваше да издържа? Трябваше да издържа бремето в себе си, бремето на света върху мен и бремето на Тесния Път, сгъстения Път в живота. Това означаваше хората, хората срещу мен и „войната“ с Държавна сигурност, а това бяха много тежки хора, защото в тях видях пряко жестокост и кипяща омраза. Тежкото беше в Устоя – да устоя, но Учителят беше с мене, но аз Му вярвах тотално и видях как работи Безусловната Вяра, и Пълното Доверие.

Тежкият изпит е нещо в нас, нещо вътрешно. То е нещо натрупано от многобройни прераждания – и това тежко, и тъмно нещо в себе си го преодолях. Но как? С натрупани формули, с много работа, с Любов, с Търпение, с духовни заслуги и с Божията Милост. И оказа се, че това тежкото, след преодоляването, ме заведе в Бога и в Учителя; и прозрях себе си, но преди това бяха силни дни на работа със словото и формулите.

Казвал си, че в едно от преражданията си в Египет си бил близо до Учителя, но не си бил сериозен в Пътя. Кое ти е попречило според теб да вземеш твърдо решение, да си на 100% отдаден на Бог и на Учителя?

Имах някаква полупреданост, но за отдаването на истинския Учител трябваше все повече да се подготвям. Осъзнах по-късно, че липсата на Преданост може да бъде липса на всичко; защото истинската Преданост е Любов и че трябва постоянно да се усилва, и тази Любов в един момент прави промяната. Липсваше ми Преданост, това означава, че ми е липсвала пълната Любов и затова тази преданост трябваше да узрее; но иначе и тогава служех на Учителя, но не бях готов, както в това прераждане: на живот и смърт. Да си близо до Учителя – тогава все още не означаваше сливане с Учителя, но това беше важна подготовка. Само при сливане с Учителя ученикът става Мистик и разкривател на Тайните чрез осъзнаване.

Любовта към Учителя винаги означава завръщане в Учителя, това е закон на постепенно събиране и концентриране. Човек трябва да е концентриран във всичко разумно, което иска, защото така то започва да се приближава.

Имал съм Преданост, но ми е липсвало по-дълбоко осъзнаване на тази Преданост, а тя е вродена в човека; а тя е чисто отношение към Бог и към Учителя, грешката е била в мене.

Ние сме изначално родени със стремежа към Учителя в себе си и този стремеж е чист Дух – вода, която постепенно трябва да стане чист и силен огън, защото Пътят е само един: преданост, която се превръща в голяма Преданост.

Кога и как разбра, в този живот, че Волята Божия е да станеш Учител на душите?

Разбирането идваше постепенно: тук разговор, там разговор, тук малка група, там по-голяма група. Божият замисъл е незабележим и много постепенно тази Божия Воля се вселяваше в мене, а Бог и Учителят определяха душите и ги насочваха към мене. Бог и Учителят ръководят душите, но често Те си избират хора, които уж Ги заместват и все пак тези хора са необходимост, за да могат Бог и Учителят да говорят през тях.

Бог и Учителят ме обучаваха на словото и как да говоря, за да могат да работят все по-дълбоко в мене и да учат душите. Но и самият аз да уча другите, трябваше да съм видял Великата Божия Същност; и трябваше да имам Любов и Почит към душите и самият аз, а тази Любов беше Божие излияние и Божие дело.

Само Бог и Учителят знаят кои души да ръководиш, защото Те знаят тяхното минало и техния път. Сам Бог и Учителят ти позволяват дълбоко да виждаш в душите, за да знаеш коя е правилната помощ, истинната помощ, реалната помощ, а не въображаемата. Сам Бог и Учителят ти дават мярката.

В минали прераждания бил ли си Учител на душите?

Бил съм, защото опитът с душите е дело на хиляди години от много натрупан стар и Древен опит и този опит е задължително свързан с Божествената Мъдрост и Неговата Воля.

Това е много труден и отговорен Път, но Сам Бог и Учителят влагат Своите методи и формули как да помагаш и правилно, и чисто. Това е труден и благословен Път, но точно заради това служене Бог и Учителят те допускат все по-близо до Себе Си, за да познаеш своята дълбока и скрита опора. Сам Учителят те учи да виждаш вътрешно нещата, за да можеш да помагаш по определен Божествен начин. Позволено ти е от Учителя да виждаш в другите това, което те са забравили от своето минало. Така служенето на Божията Воля става все по-чисто. Тук няма неуспешни опити, защото Бог постепенно подготвя помощта и тя става реална в Дълбините.

Бог те учи и на кои души да не помагаш, за да не губиш себе си, защото за всяка помощ има строго определено време и то е предопределено. В този Път Учителят ти дава различаване как и на кого да помагаш. Бог и Учителят знаят, коя помощ е съществена и реална. Те знаят, че тази помощ е неуловима, но след време ще стане реална и осъзната.

Бил съм Учител поради силата на един скрит, могъщ Устрем, който е тих огън, на който ме е учил Учителят в Атлантида. Тогава, в Атлантида, Учителят ме научи на Тайната на този Устрем, а Тайната е, че този Устрем реже мрака.

За да бъдеш Учител на душите, трябва да си открил в себе си Чистия Път и тогава Бог ти дава нещо от Себе Си.

Имаш ли любима школа и коя е тя? Ако имаш, кое ти харесва най-много в нея?

В много школи съм бил, но съм търсил само школи на Мъдростта в Чистотата и Осъзнатостта. Една от най-любимите ми школи е била в Египет, в херметичната школа в Египет. Любима, защото в Египет се е смятало, че Невидимото е по-осезаемо от видимото.

Тот ме е учил, че най-дълбоката сила се черпи от вглъбяването и че винаги трябва да търсим мигове, напоени с Нетера, и че само Любовта може да узнава Тайни и Дълбини; а за Истината ми е казвал, че когато я обичаш повече от себе си, ще я разбереш.

Тот ми е казвал, че Свещената Наука прониква във всичко, но съществува повече като Несподеленост и затова е херметична. „Тази наука – казва той – е просветление от Нетера и Истината, а не от знанията“. Той ми е казвал, че Свещената Наука се преподава само на Несътворените, завърналите се в Душата си.

Тук разбрах, че ако си избрал Любовта, Нетер те е прегърнал, защото Любовта е Негов храм; и че щом има Любов, Нетер Се съединява с нас. Тази школа е още в кръвта ми, защото е наситена с Мистика и тя е живот в Нетера.

От Тот разбрах, че едно от най-важните неща е, че трябва да се стремиш да станеш Истинен – и тогава ще ти се отдава лесно да разбираш всички учения и нещата.

И още в много школи съм бил: Дао, Дзен, суфи, хасидите, в Атланските Мистични школи, в школата на Майстер Екхарт, в школата на Заратустра и още много; и всичко това беше едно много дълго странстване.

Има ли и други школи освен тези, които си посещавал и ако има, кои са те?

Бил съм в школата на Мистиците, която е била в Учителя. Тук се е учело, че нашите постъпки са реални, а Вселената и света не са, и затова ученикът не е трябвало да се отрича от света и Вселената, а от всички свои лоши чувства, мисли и постъпки. Учителят ми е казвал, че много светове са умирали в миг на око, но Любовта винаги е оставала. Учителят ни е учил, че в Пътя на Любовта се постига всичко.

Много пъти съм бил с Учителя в Египет – повече от 30... И от Учителя запомних, че всеки, който си сътворява свят без Бог и Учителя, ще попадне в своя си свят – свят на изгубения път.

Сам Учителят ме е изпратил в школата на Тот и от Тот научих за Дълбините на Покоя, който е отвъд света и Вселената, и който е в Нетера; а по-късно от Учителя разбрах, че Любовта е още по-дълбока от Покоя, защото Покоят е граница и предел, и живот в Безкрая, но Любовта прониква в Безкрая и върви към Мистерията.

Може ли да се каже, че настоящето прераждане е едно от твоите кардинални прераждания?

Да, това е кардинално прераждане. Белегът на всяко кардинално прераждане е в неговата голяма наситеност и отговорност, но когато Учителят бди над тебе, е друго. Кардиналното прераждане изисква да си много буден и осъзнат за всичко, което правиш. Тук се изисква да си много концентриран, защото световете си взаимодействат и така все повече разбираш замислите на Бог и Учителя.

Когато си концентриран, Нищото е с тебе, Цялото е с тебе и така виждаш все по-ясно, и все по-ясно; а когато си разсеян, се разпръсваш – и тогава много сили те дебнат да те отвлекат. В концентрацията е всяка сила и разумност; и в тази осъзнатост няма време и пространство, тук си в Бога и Учителя; тук ти си Любов, а не вяра.

Някой казва: „Аз вярвам“, но и злото вярва, и затова бъди Любов, бъди Истинен, бъди Чист и към това се стреми. Това старание в постоянната Будност и Чистота е тоталният убиец на злото – това е Пътят на всяко кардинално прераждане.