Когато говориш на човека нещо, което той не разбира, как постъпваш, какви са твоите лични опитности по този въпрос?

Първо, ако усетя, че този човек е искрен търсач, моля се Бог да му даде Прасветлина и Разумност, и след време, нещо му се прояснява отвътре – Сам Бог му помага. Но понякога трябва време, защото има духове заблудители, които пречат на разбирането и осъзнаването, защото в разбирането и осъзнаването тези заблудители умират.

Ако наистина разбереш правилно един въпрос, явява се лекота и 50% от проблема изчезват, а по-късно, при пълното осъзнаване, изчезва целият проблем. Учителят е говорил на хиляди хора, които не са Го разбирали, но Той е имал Любов и голямо Търпение, защото е знаел, че за дълбоките въпроси трябва време, узряване, Търпение и Приемане.

Той е знаел, че заблужденията в човека са упорити паразити и същества, и затова трябва време. Те лесно не си отиват и затова се правят много молитви, докато те се стопят, защото в молитвите навлиза все повече Висшият свят. И затова Учителят казва: „Ако ви отнема всички заблуждения, вие ще умрете, защото те са ваша стара опора и затова ще отнемам заблужденията едно по едно“.

Формулите и молитвите са тоталният и уникален метод, без него хората и човечеството са обречени. Дори и Буда е карал постоянни мантри, и Христос усърдно Се е молил. Учителят казва: „Мощното натрупване на Словото е мощен чук. Това е Върховното оръжие срещу паразитите, дявола и света“.

На какво най-много се радваш в живота?

На четири неща: на Божията Воля, на Нищото, на тънката Мъдрост, която е над знанието, на Истинността, която е мечът срещу паразитите и Великата защита.

Божията Воля, защото в нея всичко се облекчава, успокоява, осмисля и подрежда.

На Нищото, защото то дава равновесие, оцелостяване, Лекота и Неуязвимост.

На тънката Мъдрост, защото тя дава различаване, тя разкрива кое е истинско и кое е привидно.

На Истинността – тя освобождава от всяко бреме. Истината е най-древното оръжие срещу паразитите, защото е чиста сила; тя се постига постепенно с много упражнения в говорене, мислено мълчание и усърдни молитви, и който е тръгнал по този път, ще я узнава все повече и все повече.

Учителят казва: “В пътя към Скрития Учител – Старец трябва да преминеш през Върховно изоставяне, за да се види ще се вкорениш ли с доверие в Тайната на Скрития Старец”. Въпросът ми е: ти преминал ли си през такова Върховно изоставяне и ако да, какво би казал за него?

Имал съм едно голямо и огромно изоставяне, и няколко силни, и средни. Голямото изоставане беше навлизане в мрачна и тежка, и черна агония – от чорапите до косата. Беше като мощно завличане, забравих да тръгна с формули, но успях да вляза с Доверие в Учителя и Невидимия свят. По-късно разбрах от Учителя, че това е скритата лаборатория на природата, която ни очиства дълбоко вътрешно.

Имах много случаи, в които бях на ръба и близо до ръба на живота, в някои случаи оставаше само секунда за пренасяне в другия свят... Имах и други по-малки моменти, но Учителят никога не ме е изоставял. Дори и в най-голямото „изоставяне“, Той е бил там.

Какво послание би отправил към онези, които са избрали да вървят в Пътя към Святата Истина? А към тези, които все още се колебаят по кой път да вървят?

Люби и търси Истината на живот и смърт, и когато тя ти се разкрие, ще разбереш свободата си. Има само едно послание: Любов, Любов, Любов към Бога и Учителя, и тогава Той подрежда твоята любов в живота, и всичко друго е последствие. Любовта към Учителя е Царство Божие, а последствието е свободата от света.

И тези, които се колебаят, и тези които не се колебаят – пътят е все към Истината. Учителят казва: „Който търси Истината, тук сигурността е 100%“. Важен е процесът на търсенето, а не на намирането, защото и да намериш, търсенето продължава, защото Истината е на степени.

Когато някоя Тайна те интересува, как пристъпваш към изследването є?

С Тишина, Любов и Вглъбяване. Изследването на една Тайна е трудно, защото дълбоката част в една Тайна е Несътворена, но ако Божията Милост слезе в моя Дух, част от Несътвореността на Тайната е разбулена; но Неизразимото пак си остава... Но вече има нещо, което се е изяснило отвътре, нещо от нейната ефирност и нещо от нейната скрита Яснота е слязло, нещо се е разкрило на Любовта без говор, нещо е станало, случила се е близост с Тайната, но една дълбока и Свещена Истина в Тайната си остава скрита. Когато от Тайната е изтекло нещо ефирно, значи тя е споделила нещо от Любовта.

За теб, като същество с голямо знание, има ли изненади в живота, т.е. неща, които не си очаквал?

Случиха се такива неща. Сблъсках се с голяма, огромна и кипяща омраза от единия от старите в Държавна сигурност. Случиха се и няколко срещи с хора, в които работеха могъщи, черни магове, в които те самите не осъзнаваха. В някои от случаите силата им беше твърде голяма, но формулите се оказаха страхотното и дълбинно вътрешно оръжие.

Друга изненада, че вече стотици хиляди тръгнаха на промени в живота си от интервютата и дори има хора, които се отказаха от убийства, те направиха решителна промяна на съдбата си, а малко са хората, които променят това, което е писано. Знам за десетки хора, които промениха съдбата си, но може и да са стотици.

Учителят казва: “Когато пребродите сто милиона Слънчеви системи, тогава ще дойдете при Мене узрели с опита и Духа на Мъдростта”. Ти пребродил ли си тези сто милиона Слънчеви системи и ако не, на коя си?

Аз пребродих Духа си, Учителя и Бога, и разбрах, че дълбоките неща ще ги науча най-вече от Учителя и Бога в моя Дух, и затова Слънчевите системи съм ги сложил настрани.

Учителят е моята Слънчева система и моята школа. Учителят е преди Вселената и Слънчевите системи, избрал съм Центъра. Поставям Учителя на Първо място, защото в Него са Бог, Истината и Абсолютът, а това е истинската мярка за мен.

Учителят казва: “Аз съм минал седем Велики космически страдания на Моята Душа и през две фази на Духа”. Ти минал ли си през такова Велико космическо страдание на Душата си?

Минал съм три такива големи страдания: двата пъти са в богомилските прераждания на кладите и черната агония в това прераждане, в която си забравих името.

Да, идват големи страдания, но Бог в нас е силен, а Учителят е скрита опора. Каквото и да се случи, въпросът според Учителя е: „Имаш ли Любов, тя остава ли?“ – а това е Велико превъзходство над страданията.

В Любовта е силата, а не в страданието. Ако си вкоренен в Учителя, и тежкото страдание олеква. Преживях го заедно с Учителя и знам, че в най-голямото страдание тече тихо Гласът на Бога; и Учителят казва: „Бог е вътре в тебе и страда с тебе, за да Се възроди в тебе“. Има хора, които в голямото страдание пеят и Учителят казва: „Те имат особена сила“. Лично аз не съм пял, мислил съм го, но не съм пял.

Кое в живота намираш за красиво?

В красотата е хармонията, а във Висшата красота е Пълнотата. Учителят казва: „Красотата е външен израз на Истината“. Неизмерима е красотата на Душата. В тежки мигове Тихият Глас на Бог и Учителя са пълни с красота и опора. За мен от Истината тече красота и хармония. Аз тайно се стремя към чист живот и зная, че това е духовна красота и знам, че ако имам особена Любов към Учителя и Истината, това е Божествена и Мистична красота.

За мен истинската красота е в нейния чист живот, който е без показ, защото когато си осъзнат, Бог и Учителят те виждат, пред кого другиго ще се показваш?

Виждал ли си красота в скрития замисъл на Бога при всички трудности и страдания на всички светски и духовни хора, и на посветените, и Учителите?

Да, защото Божият замисъл е за всяка Душа, която трябва да познае Бога и затова е дарен животът ѝ. Посветените и Учителите са осъзнали това, а другите вървят по този път независимо, че някои изплащат тежка карма. И в това изплащане има красота, защото е бъдещо освобождение.

Но най-голяма красота се сее от тези, на които е позволено служенето на Божията Воля и замисъл, защото в тях Бог Се излива по особен начин. Служещите с Любов, са в красивото Дихание на Бога, защото Любовта е Негово Дихание.

Всеки, който действа с Бога, се освобождава от отговорностите, защото той живее в дара на служенето. Няма по-голям дар и красота от служенето на Бог и Учителя.

Ти в най-дълбоката област на Истината ли си се родил? А кои се раждат там?

Аз работя, работя, работя, а Истината е, която се ражда в мен, след много усилия от мен. Тя идва, а от нея идват и поученията. В Истината се расте непрестанно, тя е жива и много динамична; и когато се постигне една степен в нея, вече се раждаш в нея, но пак се учиш и я търсиш. Тя е на степени. Обичам много Истината, защото тя е мечът срещу кармата и още знам, че само когато обичам Истината, дори и да правя грешки, тя ще ми даде да стана Любов.

Не съм наготово роден в Истината, но всеки ден мисля за нея и се старая. Аз работя яко за нея, а тя избликва и ми показва собствената ми Същност, а който е видял Същността си, е постигнал избавление. От Учителя знам, че в този свят Истината е единственият спасител и аз твърдо съм я избрал като Път.

До каква степен успяваш да забравиш за физическия свят, когато си в него?

Когато съм увлечен в Бога, Словото, Учителя, в Уединението, в Любовта и Покоя, в Мъдростта, работата и във формулите – това е все изчезване от ума и света, и живот в Духа, и в Тишината. Изчезването е просто Любов към Бога, отдаване на Бога. Това е нагласа, настройка, а не знание. Това е изчезване в Нищото, а изчезването в Нищото е завръщане в Бога, в Изначалното Светилище.

Тук, в изчезването, в Нищото се случва срещата с Бога и с Учителя; тук се случва истинското, дълбокото учение, защото изчезването в Нищото е тотален свят, абсолютен свят – Реалността. Обаче, когато ти си станал някой, ти си вече в света и това е вече проблем, а изразът „Блажени са Нищите“ – това са тези, които са изчезнали в Бога и в сърцето на своя Учител.

Само в изчезването и в Нищото ние споделяме своята Цялост и своята Реалност. Ние дълбоко сме Нищото, Върховната и Неунищожима Цялост, и само изчезналият е Едно с тази Цялост, която е Произхода.

Много пъти съм изчезвал в Нищото, защото това е Любов към Бога и Учителя, Които ми дават същественото, Реалността. Всички изчезнали са се завърнали.

Кое за теб е по-важно – малките обикновени неща в живота или Необикновените неща? И има ли нещо Необикновено в обикновеното според теб?

Ако ти си естествен, всички обикновени неща са Необикновено чисти, сияйни. Така според мене Дзен пие Същността. Но ако ти искаш да си Необикновен, ти разваляш естеството си и ставаш обикновен. Ти не си Необикновен, ти си Изначален и естествен, и това е Великата Мистерия. Но, ако искаш да станеш Необикновен пред хората, ти разваляш естеството си.

Да бъдеш естествен и чист, това е естествената Необикновеност в живота, тогава ти си цялостен, защото ти си Изначален; а когато се правиш на Необикновен, изгубваш естеството си – това е човекът, който се проваля. За естеството всичко малко е важно и красиво, и Необикновено, и тук го няма хитрия ум. В естеството, в Дзен, в Същността, в Дао хитрият ум умира и затова тук се ражда само Изначалното и Първичното.

Къде в живота и в какво виждаш проявлението на Бога?

Бог е навсякъде, където е Любовта, Мъдростта, Истината – само тук Той живее цялостно, пълнокръвно и чисто, но Той е и в другите неща, но по друг начин. Той ги учи, води ги, за да могат и те да влязат някога в Любовта, Мъдростта, Истината, за да Го познаят.

Особено проявление на Бога в човека е, когато човекът е в трудно положение и е спокоен, тих, любящ и уверен. Това е така, защото това е проявление на Бога и на Учителя.

Ако знаеш каква е Волята на Бога, опитът ти върши ли някаква работа при вземането на решения?

Опитът, чистият и Божествен опит, помага да различиш кое е Божия Воля и кое не е, защото чистият опит е част от Божията Воля, но има случаи, когато Божията Воля е по-дълбока от твоя опит и тогава мярка, че това е Божия Воля е, ако имаш реална пълнота в ума, сърцето, волята, тялото, душата и Духа – тогава Божията Воля иска да направя нещо, за да вляза в по-дълбоко измерение. Ако нямам тази дълбока мярка и пълнота, това не е Божия Воля, а друга воля, а аз ценя само Божията Воля. Проверявам дълбоко в себе си Божията Воля чрез Бога и Бог ми казва Своята Воля, защото Бог е Любов и Истина.

С кои очи гледаш – с физическите си или с духовните, когато си сред нас?

Физическите очи виждат външното и си въобразяват вътрешното. Духовните очи виждат отвъд кармата: те са очи на Любовта и виждат чисто. Когато имаш дълбока Любов към Душите, виждаш нещата в Бога и в Духа си, но оставяш хората свободни. Ако те искат, споделяш и ако те разберат; ако те не искат – не споделяш.

Духовните очи виждат тотално, но невинаги споделят, но на този, който усърдно търси Истината, те споделят с лекота и без натрапване. Духовните очи виждат, когато са Любов, а не когато са религия. Любовта е нещо в Бога и затова е виждаща, тънко виждаща.

За теб радостта и смехът имат ли особено значение в живота, разкажи ни за това?

Според Учителя идеалът на човешката Душа е да живее във вечна радост – то е като да пиеш от Вечен Извор. Идеята в думата „радост“ има Божествен произход. Всяка радост в човека е присъствие на Ангел или Висше Същество. Спомням си нещо от тибетския будизъм: „Ние нямаме друг Бог освен радостта“. За мен радостта е Тайна Наука на Любовта, на Изначалния живот. Учителят казва: „Повтаряйте често думата радост“.

Харесвам Настрадин Ходжа, от него се изливат искрите на смеха. Той се смее над всички удари на съдбата, а неговият смях е еликсир на живота. Настрадин е наречен „Усмивката на Изтока“. Той е същество от светлина, чиста духовна светлина, суфи-светлина. Чудни изрази излизат от него: „Единственото, което имам у себе си е един голям апетит“ – и той се радва на това. Или: „Девицата е бременна в шестия месец“. Присъствието му е чудно, защото той е смях, изграден от суфи-светлина.

Питат го: „Настрадин, защо плачеш?“. „А, как да не плача, като ми се сбъднаха мечтите“. Посланието е много тънко – как в този свят сбъднатите мечти са неуместни, те са изпуснали Бога.

Настрадин се наслаждава на себе си. Той е видял вътрешната си красота. Настрадин е същество на Любовта. Настрадин казва: „Откакто се помня, случва се все онова, което Аллах пожелава“. И още казва: „Ако силата не беше в Аллаховите ръце, може би щеше да се изпълни и онова, което аз говоря“.

Споменавал си, че си се прераждал в Япония като Учител на име Гожонадо и си учил хората на Необикновената радост. Разкажи ни за тази Необикновена радост и за някоя лична случка като Гожонадо.

Учението за Необикновената радост е учение за извисяването над света. Истинската радост е нерушима, защото тя е Изначална. Кой може да пипне Изначалното, чистото?

В Дзен радостта е Изначално естество. Тази радост не зависи от славата, защото Дзен не зависи от понятия, а от Реалността си, от Същността си, която е Необикновена и естествена радост, родена преди понятията. Дзен е радост. Дзен ухае. Дзен безмълствува като цветето, а то, цветето, не те пита: „Ти вярващ ли си?“.

Веднъж ме питаха в Япония: „На какво се опира твоята Необикновена радост?“. Радостта няма нужда от опора, тя е родена от Нищото, от Пустотата, Безкрая. Върху какво да се опре? Тази радост е самата опора, тя не се опира, на нея се опират.

Дзен е скрит в сърцето на радостта. Дзен казва: „Всички трудни неща имат своя произход в нещо, което е лесно“. Крайната цел на Дзен – това е постигането на себе си и това е истинската радост, която е Изначалната радост и Изначалната Същност.

Ти виждал ли си Третия поглед на Учителя?

Третият поглед на Учителя е могъщ поглед. Той не е като Духовния поглед или като Божествения – той е Строгият поглед. Виждал съм Духовния и Божествен поглед на Учителя. Не съм виждал Третия поглед на Учителя освен частично. Този поглед е Върховна сила. За да устоя на този поглед, аз трябва всеки миг да изпълнявам Волята Божия, но засега аз не мога да произнеса това, че всеки миг я изпълнявам. Голяма тайна е да видиш Третия поглед на Учителя и да устоиш, това е Върховен изпит и за да устоиш, ти трябва цялата тоталност, цялото въоръжение.

Познаваш ли Тайния изход от Вселената?

Познавам го, но това е трудно за описание. Вселената е слязлата Акаша – огън, въздух, вода и земя. Изначалната чиста Акаша е отвъд, тя живее в своята Скритост. Във въздуха дишаш, в Акаша проникваш чрез Акаша в себе си. В дишането е пътят, а в Акаша е сливането, проникването.

Акаша влиза през сахасрара чакра в скритото Сърце, което е Сърцевината, тук Висшата Любов е Акаша; и тук, в Сърцевината е мястото на чистия Дух и той има Изначално право да прониква в Дълбоката Мъдрост на Акаша, която е извън Вселената. Тя прониква в огъня, въздуха, водата и земята, но е отвъд.

Акаша е много фино измерение, много тънко, защото е чиста, Изначална субстанция, това е Праматерия без да е материя. Но има и нещо по-дълбоко от Акаша. По принцип всичко е съхранено в Акаша, но на по-дълбоко ниво има нещо Дълбинно и то не е в Акаша, а в Древния Абсолют, защото Той е излъчил Акаша, но Се е скрил и само който може да чете в Древния, може да узнае, ако му е позволено, Върховни Истини и част от Абсолютната Истина.

Тъй като си говорил за Древността, чувал ли си Звука на Древността? Как звучи и постоянно ли го чуваш или само когато насочиш вниманието си към Него?

В Древността звучи едно Велико и дълбоко Безмълвие – но не като звук, а като Безпределност, Пълнота и чуден Покой. Бих казал: „Звук без звук, Присъствие като Отсъствие“.

Звукът на Древността е Мистичен, защото тук няма минало и бъдеще, тук е Нищото, Праначалото, Мястото преди световете и сътворенията, това е преди Безсмъртието, то още не е било родено.

Древността, това е Звукът на Нищото – Изначалната Велика Пълнота, Върховният Смисъл без да е смисъл, Върховния Звук без да е звук, Величествена Пълнота и аз я преживях, но съм неспособен да я обясня, защото, това не може да се вмести в словото. Ето защо Истината е Безмълвие.

Тук не може да влезе нищо човешко и нищо духовно. Тук е Древното, Бездната, Мястото, което надминава всичко, това е Изначалният свят, а духовният свят и земният са слезли много по-късно, те са вторични.

Да дишаш Древността, това е да дишаш Акаша и Мистерия, Акаша и Скритост.

Срещнал ли си Истина, която не можеш да “облечеш” в думи?

Има дълбоки тайни, които словото може да обясни, защото словото е родено преди световете, това е при условие, че Бог Се всели в словото; тогава тайната ще бъде разбрана чрез Бога отвътре или отвън.

Древното Слово е Велик Ключ – освен явна, то е и Скрита реалност. Това, което сътвореното слово не може да обясни, ще го обясни Несътвореното Слово, което е Безмълвно обяснение и Скрита яснота. Лично аз има много неща, които не мога да обясня, а и невинаги искам...

Учителят казва: “Аз имам да ви кажа нещо повече от Любовта и Мъдростта. Кога? Когато дойдете при Мене”. На теб Учителят казал ли ти е това “повече”?

Да: „Ти издържа изпита, води Душите“. Това е, разбира се, огромна отговорност с много дълбоко и често пъшкане, защото Душата е Божие дело и тя е цял един свят, цяла Вселена. За мен това, което е нещо повече, е Истината да служиш на Божията Воля, което е и Волята на Учителя.

Учителят казва: „Всеки човек вътрешно трябва да пожелае да служи на Любовта“. „Смисълът и красотата на живота седи в служенето.“ „Ще започнете служенето с най-малките работи“. „Смисълът на живота – казва Учителят – се заключва в служенето“.

Ти сам ли пожела да станеш Учител и кои бяха предпоставките за това да станеш Учител?

Никога не съм мислил в посока Учител. Работех с велико Постоянство и Любов, най-вече със словото на Учителя, то беше за мене най-високия връх и сега, когато ме наричат „Учител“, аз някак си не го приемам.

Аз искам само едно: да съм жестоко Предан на Учителя и Истината, и да служа на Великата Божия Воля, която е и Воля на Учителя. Умирам за тази Воля, тя е моят Таен Път, а как ме наричат хората – за мен няма значение, защото, ако не съм в Учителя и Божията Воля, за мен всичко е свършено. Искам само едно: да Му служа – това е моята Сърцевина.

Кои са основните принципи или стълбове на твоето учение?

Това са Любовта и Истината, но преди това за мен винаги е било много съществено, а то е придобиването не на чистота, а на тайна, дълбоко скрита Вътрешна Чистота – това е скритата част в моя живот, която никога не обяснявам. Тази Тайна ще си остане Тайна, макар че тук малко се издадох.

След тази Скрита Чистота, която е без показ, идват Любовта, Мъдростта и Истината, но по правилния начин и животът започва да се подрежда, но по Божия замисъл, а не по твоя план. Това е чудният Път на развитието и завръщането.

Кое е твоето най-важно послание към света?

Люби Бога Тотално, за да Го видиш Тотално и тогава всичко друго става лесно, дори и Голгота. С Бог всичко е лесно, защото в Него няма бреме и сътвореност. Без Бог всичко е бреме, дори и хубавите неща – те постепенно увяхват, угасват.

„Люби Бога“ е люби Учителя и своята Изначалност. Тази Любов ни завръща в Изначалността, в Произхода. Чистотата за мен е потайно оръжие – тя винаги сее скритата Сила на Бога и Учителя в нас. След тази Чистота Любовта, Мъдростта и Истината лесно идват, те са я чакали, защото Чистотата е малкият Глас на Бога, а Любовта е Древният Глас, който позволява да вървиш към Дълбините си.

Учителят казва: “Тия, които са видели лицето Ми, на тях съм сложил Своя печат”. Ти имаш ли този печат на Учителя на себе си?

Аз мисля, че Учителя говори за печата на Любовта, а дали аз имам печат – не мога да говоря за себе си. Любовта е Велико Божие дело. Това, което знам е, че Любовта към Бога е Любов към служенето и че Любовта е Същността на живота. Смятам, че Любовта е Божие качество – печат, мярка.

Аз мисля, че който има тази Любов, той одухотворява и обожествява хората, повдига ги, помага им, възражда ги. Мисля, че Бог най-добре може да Се разгръща в Любовта и че Любовта е самата крепост на човека. Смятам, че Любовта сътворява нови очи… И смятам, че само любещият е реален и че това е печатът.

Разкажи ни нещо за големия си “пожар” и първите си лекции.

Пожарът на Вдъхновението отдавна е създаден от миналия живот и сега се случи като огън върху огън по някакъв скрит и естествен начин. Аз смятам, че когато един ученик познава по един дълбок, вътрешен начин Истината, става вдъхновен. Само от Любовта към Учителя и Истината изтича Вдъхновение.

Учителят казва: „Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него. Това същество може да бъде във физическия свят, в духовния свят или в Божествения свят. Ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в Душата си небивали страдания“. Има и друго – да се вдъхнови човек, това означава да намери Същността си, Основата си. Знам, че всички, които се молят, рано или късно, ще бъдат вдъхновени.

Знам, че Вдъхновението идва от „вдъхване“ – вдъхване на Дух, на Божествен Дух в човека, защото Вдъхновението е Божествено... И още смятам, че Вдъхновението се усеща вътрешно като Древен, Светлинен поток, а това е нещо, което е вродено в човека Изначално, а човек само трябва да си го открие и да си го самопробуди постепенно.

Дълбоките неща за Мистерията на Абсолюта, които си изнасял, откъде са идвали – от лична среща с Него, от откровения от Него или по друг начин?

От откровения, от Учителя и от Него. Финото Слово на Мистерията тече по много тънка нишка, но това трябва да е позволено и тогава то тече като нещо естествено, и Изначално Чисто. Най-дълбоките познания са лъч от Мистерията. В тези отношения с Мистерията, Която е Изначалният свят, няма минало и бъдеще. Тези отношения са всякога, защото са Изначални. Нищото може да общува с всички светове. Всички истински и велики срещи са в Нищото, в Изначалното Светилище. В Нищото ние сме Неунищожимата Цялост.

Когато си изнасял Мъдростта на Старците, как е ставало общуването с Тях?

Чрез Любовта и Акаша. Тези, които са в Любовта и Акаша, са Изначално сродни и си помагат, и взаимодействат. Когато аз много дълбоко поискам връзката, тя се случва. Когато Старецът дълбоко поиска връзката, тя се случва, но всичко си има строго определено Божествено време.

Това общуване със Старците е даденост и аз не съм сигурен, че знам най-дълбоките причини. Велика Милост се е смилила над мен, за да ми даде това общуване със Старците и Мистерията. Това общуване става по Пътя на Мистичната нишка, Мистичното съзнание. Общуването е Мистично, когато си влязъл в Чистотата и Любовта Божия.

Имаш ли любима – съответно любими Древни думи и ако да, би ли ни я споделил?

Ихриш Бен Рут – Само Твоята Воля – и така Бог става моята воля, която ме преизпълва. Воля за Воля, Любов за Любов.

Йова и ре – Бог ще промисли – защото съм избрал Неговата Воля и Той промисля.

Айрара – Изначалност – и много други...

За мен много специална дума е Благост.

Има ли нещо и ако да, какво е то, което би искал да споделиш с нас за себе си?

Ако можех да споделя Несподелимото, което преживях с Бог и Учителя, но пътят е толкова труден, тесен и благословен, но всеки човешки път към Бога е тесен и специфичен, и благословен.

Бог ни люби, това е Несподелимото, защото Бог е пълен с Любов към нас и Той иска да Го любим, и да Му служим. Бог е пълен само с Любовта и ако я разберем, нашето лекомислие ще умре и ще осмисляме все повече живота си. Човешката Любов трябва да се излекува с Божествената, защото Божествената Любов е Същността на живота, тя е Живата вода на Бога.

Бог иска да търсим Неговата Воля, за да устрои живота ни. Ако не сме в Неговата Воля, животът е една голяма суета. Любовта е Обетованата земя, Чистата земя на Будите, нашата Древна Земя.

Бог и Любовта са Тези, Които обезсилват злото, защото само Любовта създава благословението на живота. Любовта е важното в живота, защото тя е, която решава проблемите на човека, а не знанията. Любов към Бога – това е Любов към Истинския живот.

Кога за пръв път узна и как узна Духовното си име, и какво означава то?

Човек си го носи вътрешно и в определеното време то се явява. Името ми означава Божествен център, но зад всичко е Бог и Учителят, ние сме само слуги на Великата Воля.

Когато много искаш да помогнеш на някого, но не успяваш, какво правиш? Би ли споменал за конкретен случай?

Да, на много хора не мога да помогна така като искам и се примирявам с Божията Воля – тя е Великата сила, тя решава. Там, където не мога да помогна, кармата е много строга и силна, но аз продължавам да вярвам в Божията Любов и в Божията Воля, защото Той знае кое е най-доброто, а не аз. Трудно ми е, когато не мога да помогна, но се смирявам и размишлявам. Боли ме, но знам, че Божията Воля ще помогне в определеното време. Колкото и да искам да помогна на някого, решението е в Бога и Неговата Воля, Той е Всезнаещият. Аз съм сянка и малък инструмент, и трябва да обичам Бога при всички условия.

Разкажи ни нещо за посещението си в Агарта.

Най-финият огън в нас е Акаша и той знае Истината за Агарта, и за всички Висши светове – Сириус, Орион, Алфиола и така нататък. Познаването на този фин огън е излизането от света и сътвореността. Самадхи означава, че ти си извоювал истинската си природа и вече имаш достъп, естествен достъп до Висшите светове.

Видях Древна книга в Агарта, чисто Божествена, с Древно Слово, което е било още в Началото. Финият Акашов огън в нас знае дълбоките Истини, защото има позволение да прониква в тях. Спасението в живота е във връзката с този фин Акаша-огън. Само Бог чрез Учителите и Посветените ни водят към този чист Акаша-огън. Когато си преживял Бога, можеш да влизаш в Акаша.

В Агарта, в подземна скрита библиотека под дъното на Тихия океан, имаше стая с редки книги, Древни книги, те се четат в Духа – Духът ги чете чрез проникване и аз се зачетох в книгата за Мистичния Път към Древния. Този Път – това е Той в тебе, Движещ Се към Себе си… и т.н.