Какво цениш най-много у своите ученици, съответно последователи?

Мистичната нагласа, тънкото търсене и финото разбиране, потайната наблюдателност и най-вече да гледаш с Неговите Очи и с Неговото Сърце. Каквото и да наблюдаваш, Той те наблюдава. Бог те наблюдава всякога и аз осъзнавам, че винаги съм пред Него и пред Неговата Любов, и се старая да бъда чист, както Той ме иска – с чисти намерения, с говор пред Него. Това е, което ценя много – наблюдението и Върховния Наблюдател, защото търся близостта си с Него.

Зор Алеф казва, че човек е сътворец на Господа, а Луиз Хей казва, че човек проявява творчество всеки ден, като създава живота си. Въпросът ми е дали човек е сътворец на Господа и дали ти самият се чувстваш такъв?

Аз съм творец на съдбата си само ако Бог е в мене, и тогава съдбата ми с Бога и Учителя е обща, единна, Божествена, а не човешка. Моята Изначална съдба е Божествена и тя е Негов Замисъл. Когато Бог е Творецът на моята съдба, тя е Изначалната ми съдба и затова съм избрал Бог и Учителя – Те са моят Творец, Творецът в мене, защото Тях аз съм избрал. Щом съм избрал Бог и Учителя, Те постепенно Се творят в мен.

Искам Бог да твори моята съдба, а не аз и тогава аз надраствам човешката си съдба, и заживявам в Бога. Щом съм избрал Бога, Бог ме устройва, това е Негов дълг и Негово задължение, и затова Той ми е дал Учителя. Така постепенно излизам от съдбата и се завръщам в Безкрая и Мистерията, а там съдба няма, а само Велика Пълнота и Древност, Древност, Древност – живот в Източника, в Който няма съдба и смърт.

Ти можеш ли да кажеш от своя опит, кое е най-удивителното нещо в Дълбините на Тайнството и Мистерията?

В Дълбините на Тайнството е Покой, Покой и Безмълвие, това се живее, то се преживява, а не се обяснява.

В Дълбините на Мистерията е Преизпълненост, Преизпълненост, преизобилна Преизпълненост, удивителна Преизпълненост и Наситеност, и това е Произходът, докоснат от Прасъществото – Прапроизходът, Центърът на Изначалната Любов, Първородната Любов. Тук няма човешки, духовен и Божествен свят – тук е Началото, Абсолютният свят, Мистерията на Нищото.

Бил ли си Жрец и ако да, би ли ни разказал нещо за това?

Не съм бил, живял съм в Египет с Жреци, до Жреци, но не съм бил. Те са били мои Учители, помагачи, Водители, включително и Тот. Научих от тях, че Тайната Вяра е в силата на думите същества и че Словото е по-силно от всяко оръжие, и че то преодолява всеки хаос, то е магически спасител. Научих, че това, което няма название, не съществува. Научих, че само Любовта отваря Пътя и че тя е неизмеримо над света. Научих от Тот, че горе и долу се случва едно и също. Научих, че уханието на Древен Египет е в Мистичното Сърце и че думите са пътуващи същества. Аз знам, че отдавна съм омагьосан от Египет.

От Жреците научих, че Първата Слънчева дума е „Амен“. Знам, че Египет е моята кръв, моето сърце и моята Душа, и тук ме е учил и Тот, и Учителят в много прераждания. Египет ухае вътре в мен. От Жреците знам, че това, което отдаваш, е твоят Път и че ако отдаваш сърцето си за нещата, ставаш Слънце – Сърцевина от чиста Прасветлина. Това, на което се отдаваш, е твоята Същност.

О, Египет, Египет – колко много те обичам! От Жреците узнах, че всички очи търсят само Нетера – Единствения, а тогава Той им дава Себе Си.

Какво би споделил за миналите си прераждания?

Любимите ми прераждания са в Египет и особено с Учителя, и в Светилището на йероглифите. Живял съм в усамотение с йероглифите и ако има нещо, което ми е скъпо в това прераждане и не ми се отдава, макар че имам египетски речници, учебници и над 12 хиляди йероглифа е, че не съм при тях, но условията се променят и има други важни неща. Йероглифите, това е Скритият език на Истината.

Древни езици живеят в кръвта ми и в Същността ми. Например: сак бе – означава Белия път, или Маат – Истината, за която е казано: „Когато Маат е с тебе, в мрака ще видиш Нетера – Бога, а свят има, защото Истината се е оттеглила, за да я търсят“. Или: „Нил не е река, а течаща енергия, слязла от Маат… и ако Маат се оттегли, енергията прекъсва, водата пресъхва“ – всичко, без Истината, пресъхва. Аз живея дълбоко в египетския начин на мислене и ако имах време, бих написал рядък египетски роман.

Нил е бил богатството на Маат, защото египтяните са обичали Истината. Тот, както и Учителят са Учение за Нетера. Тот казва, че Мъдрецът е в Бога, а не в Космоса и звездите… И че Душата не е същество от космоса и звездите. Едно е да се подадеш на влиянието на звездите, а друго е да се подадеш на влиянието на Учителя и Бога. Тот е изследвал пълнотата на Истината и Се е слял с нея. Учителят казва: „Люби Бога повече от Себе си“ – и Се е слял с Бога и с Тайна от Абсолюта.

Любима ми е Маат, защото тя е отвъд Вселената и света. Тя е Древно място, място в Нетера… и кой мрак може да устои на Маат? Човекът на Маат не е човек и не е в човечеството, той е в Нетера. Без Маат светът винаги ще бъде в криза. Да си истинен означава да си пристигнал. Не е важен краят на света, а дали си в Маат.

Любовта е създадена за хората, взаимно да се усилват. Тот казва: „Бъди Любов и това е цялата наука“. „Срещу тъмните сили само Божие Слово“. И какъв красив подход срещу змия: „Отдалечи се от мен, Аз съм Мафдет…“ Или казаното от Изида: „Да живее Бог в мен и да умре отровата“ – и така нататък, и така нататък... Египет е Тайнство и Мистерия, но дотук.

Случва ли се като излезеш навън, да те разпознават хора от интервютата? Какво ти казват?

Често някои само ме поздравяват, други ме спират за малко, други искат обща снимка или за малко споделят нещо. Аз знам, че съм Нищо и никой, те не го знаят или някои от тях го знаят, но това са все хора внимателни. Те не спират мен на улицата, а спират себе си и уважават нещо в себе си, и то е, което спира и се вглежда.

Всичко е Мистично, странно, а когато има уважение и почит, е красиво. Бог във всички нас е красив. Трябва само да Го любим.

Имало ли е хора в твоето учение, които са се обръщали срещу теб и са напуснали учението? Ти как постъпи с тях?

Постъпих така, сякаш не са напуснали. Те просто са Души, които си имат и силна карма в света. Такива хора след време са идвали пак при мен и са ми казвали: „Ние сме пак заедно с тебе“. Някои, които се обърнаха срещу мен, по-късно дойдоха и се извиниха сърдечно.

Каквото и да стане, аз не си развалям мнението за душите и знам, че те имат тежка карма. Душите трябва да се обичат отвъд тяхната карма.

Когато хората ме спират с подхода на Душата, това ми стига, това е всичко. Душата е Божие действие, тя е Негов лъч.

За какво обичаш да те питат и да говориш най-много?

За Учителя, за Бог, Любовта, Мистерията, Нищото, за дълбоките, важните и съществените неща, за формулите, защото, който е постоянен в тях, ще се завърне в Бога, ще стане Извор, ще стане Син и Дъщеря на Бога, ще придобие Мир и Покой от Бога.

Бог Се ражда в постоянните усилия, в постоянните молитви – нещо, което сме изпуснали в преражданията си. Вярно е, Сам Бог е постоянството в нас, но и ние самите трябва да Го търсим, за да се слеем взаимно в едно мощно и единно постоянство. Вярно е, Той е Любовта, но и ти трябва да търсиш Любовта. Вярно е, че Той е Чистотата, но и ти трябва да търсиш Чистотата, за да се развиваш. Всички, които са постоянни в своите молитви, ще се родят в Него.

Ако имаше възможност, коя Мъдрост би проучвал?

Най-вече Неизречената Мъдрост от Учителя и Тот, и Скритата Мъдрост на Агарта, Сириус, Алфиола. И особено много бих проучвал забранените Истини, които са дълбоко скрити от света.

Давал ли си духовни имена на други Души? Това, че някой получава духовно име, помага ли му, променя ли го или той си остава същият човек, но с името е почетен в някакъв духовен кръг?

Давал съм, но името е само посока и защита, но от ученика се иска работа, духовна работа, която да привлече Тайната на това име и неговата идея. Името е помагач, за който трябва да се работи усилено.

Има ли много Души, които ти благодарят? Коя е най-хубавата благодарност, която в момента си спомняш?

Много са. Едната е от догоните, които изпяха една благодарствена песен на нашата среща. Пяха с благодарност и Любов, с чувство. Толкова много са, че няма да мога да ги изредя – и с писма, и с думи, и с очи, и много, много, но има едно „но“ – аз дълбоко осъзнавам, че Бог и Учителят правят нещата, и словото за Душите, а не аз, но те виждат мен и мислят, че съм аз, но аз знам, че благодарността е за Бога, а не към мене. Той и Учителят – за Тях е Великата Благодарност.

Ти познал ли си Тайната на Бог Тот – на създаването на себе си? Ако да, би ли ни разказал нещо за това?

Не, но узнах много неща. В Неговата Тишина има Непроницаемост. Тот е от най-редките и специални Божества. На Него Му е било позволено от Прадревния самосъздаване, а това е Древно и безгранично доверие, както е и при Лао Дзъ, и затова Те са част от Мистерията. Някога ще разбера по-дълбоко този Велик, Триждивелик Учител, защото има време за яснота. Той е имал специална Любов към Истината. Той е имал Хемет – потайното тънко изкуство да пресътворява замислите на Древния.

Тот ми е казвал: „В Словото познаваме Нетера – Бога, а в Безмълвието Го преживяваме“. За Тот знаем, че Той е създал Великата Истина в Себе Си и Се покои в нея, но не Го познавам дълбинно, защото е Мистерия.

Познаваш ли окултната Мъдрост на Нетерите и на Жреците, скрити в пирамидите? Ще ни разкажеш ли нещо за това?

Познавам я, но отчасти, но мога да кажа: пирамидите са място за извисяване в Духа. Тук е търсенето на Древния и Неговата Истина, според Жреците. Който стигне до върха на пирамидата, той придобива една особена сила за проникване в Акаша – Изначалния свят. Пирамидите са скрити Светилища във Вселената. Те са Древният Път към Абсолюта – това е посоката, в която гледа Сфинксът.

Според Тот на върха на пирамидата е Древният Неизречен Глас. Само с едно изричане Той може да превръща енергията в материя. Голяма тайна има в този Древен Глас – Той е изрекъл Сфинкса и пирамидите. Той е превърнал енергията в пирамида, която идея е вход към Него Самия – към Безкрая. Пирамидите са вход към Безкрая, а Сфинксът е портал към Мистерията.

Душите имат безбройни трудности. Според теб как те самите да помогнат на себе си? Дай ни конкретни напътствия от твоето учение.

Любов, Любов, Любов към Бога и Учителя, тотална, чиста, силна и Съкровена Любов, и тогава всичко се пренарежда – първо, в тебе – и после, отвън. Трудностите идват, за да търсим само Него – Единствения, иначе ние се погубваме.

Има ли нещо, което искаш да развиеш в себе си, но не успяваш? Какво правиш в такъв случай?

Да, искам да имам Любов като Любовта на Учителя. Той е дълбинна Любов, но трябва да се примиря, защото всяко прераждане си има кръг от възможности, но аз вървя по този Път, по този изключителен Път на Учителя и някога ще стигна до тази Величествена Любов.

Би ли ни дал пример за една обикновена и за една Необикновена радост?

За мен обикновена радост е да съм в Словото, във формулите, в Любовта, в книгите, в Пътя към Учителя, в постоянството, а Необикновената радост дойде от Самадхи, от Милостта на Бога и Учителя към мене, от позволението да влизам в Истината и Мистичното Слово.

Има една вътрешна радост и според Учителя тя трябва да е постоянна. Той казва, че в думата „радост“ се крие Божествен произход. Учителят казва: „Няма сила в света, която да помрачи истинската радост“. Да, това е трудна наука, но ние трябва да я придобием.

Ти докоснал ли си се до Несътворения език, познал ли си Несътворения Един и Мистерията на Учителя?

Несътвореният език е езикът на Любовта, докоснат съм, но не го познавам, защото това е нещо без граници. Сътворените неща могат да се изчислят, да се измерят, но как да измериш Изначалното, защото Любовта е без тегло, без тежест, без материя, без вещество – чиста Съкровена Несътвореност? Зад това е скрит Несътвореният, Единственият, Преизобилният – пия от Него, но не Го познавам.

А що е Мистерията на Учителя? Нищото и колкото повече си в Нищото, толкова повече Учителят оживява в тебе и ти израстваш в себе си, защото си докоснат. Ако съм в Единство с Учителя, само тогава познавам Любовта, Мъдростта и Истината, но Мистерията остава, защото Нищото е Неопределимо, Неограничено, бих казал: Изящна Висота.

Ти самият стремиш ли се към Невъобразимия Свръхдревен, както Учителят Азавот Махария нарича Върховния? Можеш ли да ни загатнеш нещо за Него?

Да търсим Върховния, това е Дълбинна вроденост, Безгранична вроденост в нашата Сърцевина. Той е Върховната цел и смисъл на всичко – и рано или късно, всичко се завръща в Него.

Какво мислиш за замисъла на Древния Бог при всички най-велики и най-ужасни неща в живота? И какъв е най-високия смисъл, който Древният е вложил в Своя замисъл?

Абсолютно съм убеден, че Неговият замисъл е Любов и ни завръща в Него, и затова е създадено злото. Той е злото в злото, за да се откажем от злото. Понеже Той е Любов, всичко, рано или късно, ще стане Любов. Любовта е първият замисъл. Той е създал злото, за да го преодолеем заедно с Него, а не сами. Злото може да бъде преодоляно само с Божествени сили и възможности в Единство с Него.

Ако имаше право да избираш на коя планета да живееш, коя би избрал и защо?

Там, където е Бога, Учителят – там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, е моята планета, пък дори това да е адът. С Бог и Учителя навсякъде е добре. Без Бог и Учителя всичко е страдание.

Ти носиш ли ключа на Любовта? В какво се изразява той?

Бог е този ключ, аз само търся Единството си с Него и с Учителя. Ключът на Любовта е дар от Бога, дар от Любовта. Любовта е Негова и ако Го любим, Той ни я дарява, така Той ни дарява Себе Си и ние Го преживяваме.

Любовта има Благ глас, който аз нямам. Тя е Мистериозен шепот на Древността и аз се уча от този шепот, но аз знам, че тя ни води в Мистерия без край. Любовта е Велика Проникновеност – тя има крила към Дълбините на Мистерията. Тази Любов има много да ме учи и на говор, и на Безмълвие, и на потънки тайни.

Ако можеше да поискаш от Върховния Абсолют едно от следните три неща, какво щеше да поискаш: най-скритата Мъдрост, най-голямата Пълнота или Него Самия? Това, което избра, защо именно него избра?

Избирам най-скритата Мъдрост, Мистичната Мъдрост, Мистичното Слово – това Слово ще помогне много на особените Души, то е Божие вселяване, от което Душите ще израснат, то е родено преди рая, то е пазител и Водител, а голямата Пълнота нека да почака и да стане още по-дълбока, защото в случая Любовта към Душите е по-важна и съществена.

В Мистичното Слово вибрира Древен свят, друга Реалност. Когато Мистичното Слово заживее в Душите, към тях се насочва и Мистичната Пълнота, която е особено тънка храна. Чрез Мистичното Слово Бог ни дава нещо от Мистичната Си природа, а това ги води в освобождение.

Има ли нещо невъзможно за теб? Ако има, какво ще направиш – ще го приемеш ли, или ще търсиш други методи; или ще помолиш Бога Той да го направи; или ще благодариш на Бога, че ти е дал това невъзможно нещо?

Не търся Невъзможното, защото то е в Ръцете на Бога, а търся Единството си с Бог и Учителя. А ако се наложи да направя Невъзможното, те ще ми помогнат и тогава то ще е необходимо и Бог ще го стори, Той решава това. Не искам постижения, искам Него и Той да решава нещата. Когато искам Неговата Воля, си създавам златна нишка с Него. Искам да съм Нищо и само Той да решава, кога Невъзможното да стане възможно.

В книгата Елеазар Хараш представя Учителя за Себе Си се казва: “Бялата светлина е свързана с Бялата точка, която е Абсолютно Незрима. Тя символизира Истината и посещава само този, който носи Любомъдрието в себе си”. Въпросът ми е: ти имаш ли посещение от Бялата точка и ако да, можеш ли да ни разкажеш за нея?

Бялата точка винаги сияе – и в мрак, и в светлина, тя е Златната нишка към Абсолюта, тя е Древният Път, на по-ниско ниво тя блести чрез Блаженството, тя е преодолителят на всичко. От нея тече Благият Глас на Древността – шепотът на Мистичното. Тя е особен потаен избор. Тя е особен белег на Древния ефир. Тя е самата Велика Пречистеност. Тя е магнитът за Древността и Изначалността. Тя е безконечна, тя е част от Изначалното Древно пространство. Тя е непресъхващата сила. Ако тя те гледа, Древността е влюбена в тебе. Тя е лъч от Нищото.

По една Велика Милост всеки ден виждам Бялата точка и искам това никога да не спира – това се случва, когато карам формула за Абсолюта. Тя ми дарява една Блажена Тишина.

Ти познаваш ли Тайната на нашия Произход? Ако да, можеш ли да ни разкажеш нещо за нея?

Нищото ни е формирало и е потекло в нас като живот, то е Произходът, Началото, от Него сме слезли. Той, Върховното Нищо, е бил всякога. Той, Абсолютът, е Произходът и Скритият в Произхода. Всичко се връща в Него, защото Той е Единственото Начало. Любовта е от Него, и затова тя е съвършенството на образа и подобието. Никой не може да познава Абсолюта, това Прасъщество – Той е извън понятията и тук е моят израз – само се опитах да дам посоката. Той е Необясним, Неизмерим, Неведом – Той ни учи с Любовта Си.

Поклон!

Кавал си, че като богомил си умрял на кладата за Бога. Може ли да ни разкажеш защо те пратиха на кладата? Когато отиваше към кладата, беше ли те страх? Ами, когато попадна в огъня? Можеш ли да си спомниш последната мисъл, с която си замина?

На кладата ни изпраща Самият Бог, за да ни укрепи в Себе Си. Тези църкви, които ни отричаха, в тях беше Скритият Бог, Който ни викаше при Себе Си. Този Бог те не Го разбираха.

Когато отивах на кладата, нямах страх, защото Бог беше с мене. Той ме водеше и Той победи кладата, Той обезсили страха и огъня. Това е лесно за Него. Когато влезеш в огъня заедно с Бога, то е влизане в Бога и това е тайна наука. Бог ни прегръща чрез огъня – това е за Предаността, която Той ни е дал, а ние сме я приели. Велик е Бог и Велик е Свещеният Огън.

Ако можеш да видиш най-големите злини, които са те сполетявали и уязвявали много дълбоко през хилядите си прераждания, ще можеш ли да целунеш Ръката на Бога с цялата си Пълнота и благодарност?

Сам Бог е изчислил трудностите ми, за да се завърна в Него – и в кладите съм бил, и в потопа – някак си все е благодарност. Той е правил всичко добро за мене, Той е промислял. Да, мога да целуна Ръката Божия с цялата си Пълнота, защото Той, Единственият е Любов.

Къде си изучавал Древните езици? А те как се учат, както в земните училища ли?

Изучаването на езиците е любов към езиците. Езикът е говор на Словото. Всяко Слово е звук на един опит, същество, Същност, преживяване. Тънкият говор е постижение на фината енергия. Чистият език и говор е живият израз на Душата.

Всяка писменост е основана на символи – Първичният език е символи. Всеки символ е концентрирано знание, концентрирана идея, а тайната да го разберем е в Божественото тълкуване. Езикът на Истината е от особен род – той е в улавянето на Божия Глас и Божията Воля. Например: реката е енергия в движение, тя си има своя път към морето, ако ние течем като реката, ще се завърнем в Бога.

Водата е духовна енергия, тази енергия е опорна точка за израстването на Душата. Водата е осветяваща енергия на Бога. Водата е Мистична и митична – в астралното тяло тя тече като чувство, в менталното – като мисли, в Душата – като Любов, в Духа – като Мъдрост. Водата е Древен език, тя може да пее, да блика, да успокоява, да лекува, да руши, да мълчи, да ужасява и т.н. Водата има и Божествен, и Мистичен произход.

Обичам Древните езици в дълбокия им смисъл, изучавал съм ги още преди света и сътворението, още преди да слязат и да станат думи. За мен думите са говорещи същества. Аз знам, че наситените думи, наситеното Слово стават спасители на човека. Словото е Древно, Свещено и Мистично Писание, и ние го съхраняваме. Със Словото отиваме при Бога, защото Той със Слово ни е създал – със Същностно Слово.

Бил ли си в тайните стаи за преобразуване на върха на пирамидите. Ако да, би ли ни разказал нещо за това?

Да, тези стаи са били символ на Древния Път. В тях е стаена Прасветлината, а ти трябва само да предложиш подхода. Тук умението е да съединиш земната си енергия с Божествената – тогава отвътре избликва Изворът на Прасветлината, Чистата Пътека. Тук, за да ти помогне Нетер, трябва да си изцяло концентриран в Нетер. Тук трябва да познаваш своя Учител. Тези, които пътуват към Бога, трябва да имат истински Учител – без Учител, дори и много да знаят за Бога, се провалят. Тук Учителят е голяма тайна и когато издържиш изпита си, Учителят ти казва: „Нека твоето сърце върви тихо към определената цел“.

Имал ли си лично твоя среща със Свръхослепителното сияние, за което един от Прастарците казва, че е толкова ослепително, че не желае втора среща с него? Ако си имал такава среща, какво почувства от Същността на Върховния?

С Бог съм преживял едно сияние, едно ослепително преживяване и то е сливане с Изначалното състояние, а с Абсолюта – нещо друго, за което не е правилно да се говори.

Имаш ли любим език сред Древните езици?

Езикът на Истината – и ние винаги сме пред лицето на Истината. Тази Истина всякога ни наблюдава. Говоренето на Истината е Единство с Истината. Истината е Праезик, тя е Изначалното Единство, Изначалното човечество, тя е връзката с посветените, Учителите, Старците.

Праезикът е основан на Неизменна Любов. Този Праезик е Свещеният разум на човека. Всеки чист израз на Любовта също е Праезик – израз на Бога. Всеки, който злоупотребява с Любовта и Чистото говорене на Истината, Бог Се отделя от Него.

Любовта е Изначалният език – това са Първородните същества на Земята – Боговете и Любовта е тяхната реч. Любовта е ядрото на всеки език.

Идеята “Бог” винаги ли си я носил в себе си в това прераждане или на определена възраст се е появило това осъзнаване, че Той наистина съществува? Разкажи ни нещо по този въпрос.

Още от дете носих тази идея в себе си, но в началото това беше неосъзнато – течеше в мене като светло настроение и като особен оптимизъм, и постепенно, малко по малко, Той ми Се разкриваше. Запалката се случи най-вече с първата книга на Учителя – усетих, че тук е особеното, което съм търсил и се случи пожарът. Сам Бог ме е подготвял за тази среща заедно с Учителя, но аз често мислех за Него, а когато често мислиш за нещо, тази мисъл става магнит и в определено време тази среща се случва, и Пътят ти се открива – старият, чист и Древен Път.

Знаех в себе си, че ако мисля и живея все повече в Учителя и в Бога, ще ставам все по-свободен и светът няма да ме зароби, защото Той е ключът. По-късно се случи преживяването, което е отвъд преживяването, отвъд света, а който е преживял Единствения, се разделя със съмнението завинаги. Така разбрах, че когато искаме само Него, Той става нашия живот… и Той ни дарява нашите близки за подкрепа в Пътя, защото те са Той.

Ти помниш ли кога си излязъл от Бога? Ако да, би ли ни разказал нещо за това?

Нямам ясен спомен. Би трябвало да имам, но нямам, но отношение към Бога – сякаш всякога съм имал. Винаги съм искал да Го съблюдавам, да Го слушам, да Го търся, да Го откривам. Бог винаги ме е вълнувал, защото Той е Чистота и Любов.

Винаги съм знаел, че трябва да живея в Него и че трябва да имам Учител – истински Учител, а не земен. Винаги съм знаел, че стремежът към Него е преображение. Винаги съм знаел, че Любов означава да живея в Него, в Учителя, в Сърцевината на живота. Винаги някак си съм знаел, че възприемането на Любовта е възприемане на Бога.

Посрещал ли си изгрева на слънцето?

Да, но немного пъти. Имам много красиви спомени за това – спомням си чакането с голяма Любов на първия лъч и той идваше, и ми даваше точна дума, и според тази дума се развиваше деня, и то винаги благоприятно.

Посрещането на слънцето е изгряване на нещо в нас. Слънцето е образ на Духа и то създава в нас Златни нишки на Любовта, а Любовта блести в нас чрез Блаженството – дарът на чистия живот. Любовта е Изворът и нека тя винаги ни прониква.

Как да слушаме твоето Слово, за да го разбираме дълбоко?

Първо, по свобода и всеки по своя начин. Тези, които го приемат с Пълно Доверие – те зараждат Бог в себе си, вече има такива хора и те са стотици хиляди, но пак казвам: всеки по своя си начин.

Бог е особено Слово, но трябва да умееш да го чуеш, то трябва да те повика, да те призове, защото Словото е Бог в действие. Аз много наблягам на сгъстяването на Словото, защото то ще оправи всичко – по-бързо или по-бавно, според Божията Воля.

Словото е Водител и защита, когато го любим и очистваме в себе си. Тези, които разбират Словото, знаят, че то ги изважда от света и ги освобождава от света, и смъртта. Словото е Велик Път към правилната Тишина и към Учителя.

Какво представлява за теб преводът на един текст? Кой е хубавият превод според теб или кога един превод е добър?

Преводът за мен е добър, когато го прави Усетът, Интуицията и Любовта – тогава се излъчва нещо Съкровено и Мистично. Дълбокият Усет е дълбока Истина, той провижда отвъд текста.

Хубавият превод идва и когато имаш Любов към автора, защото тогава има взаимност, отношение, уважение, Любов.

“В Небитието ученикът и Учителят се сливат и така обединени в Единство, те трябва да се насочат към най-дълбоката и Върховна Мистерия на живота”. Въпросът ми е: ти преживял ли си такова сливане с Учителя в Небитието? Ако да, би ли разказал нещо за това?

Да, но това сливане е подобно на сливането с Изначалната Пълнота, а това е подобно на Сфинкса и предразполага към мълчание и Безмълвие, за да се съхрани Изначалното, което е част от Скритата Мистерия.

Древността е Пълнота и Безмълвие, Любов и Изначалие, ефир и гносис. Докосването до Изначалното е докосване до Тайнството на живота. Да, бях докоснат и преживях Необяснимото, Немислимото, Неизмеримото – и така моят Учител ми стана Учител завинаги поради Милостта Му към мен.

Какво мислиш за Чистия Подход и срещал ли си го в някое същество?

Да, в много души и хора частично и често, и в много същества, които са отвъд света, и особено в Учителя към мен и другите. Учителят е постоянен, Божествен Подход. За мен Учителят е идеалът за подход, защото Той вижда дълбокото, целокупното, Божественото и Той реално знае, кое е най-важното за ученика.

За мен всеки подход на различаващата Любов е правилен. Когато открием Единството си с Учителя и Бога, ще придобиваме все повече Подхода, който е по-дълбок от всяко отношение.

Ще можем ли чрез твоята биография да възприемем нещо от твоя Дух и от твоя Път?

При едно дълбоко приемане и едно Пълно Доверие – да, и тогава Бог и Учителят ще влязат отвътре, и ще разкрият потънкости на определен въпрос или идея. Всеки може да възприеме нещо ценно, ако има отношение, но всеки трябва да търси по своя си начин Бог – Бялата Чиста Сила.

Искам да кажа на всички, че ако обичате Учителя и Истината, Учителят ще ви защитава, както се случи с мен – и в гората, и с Държавна сигурност, и в много изпитания, защото Любовта е есенцията на помощта и подкрепата за Пътя.

Какво представлява за тебе работата? В какво се изразява тя?

За мен работата е поток на Любовта, стар навик. Когато се отдам на една работа, сякаш тече блаженство, успокоение. Работата за мен е условие да навлизам в себе си, в Същността си, в Душата си, в Духа си, в Божията Воля.

За мен работата е Път към Бога, особено Словото на Учителя. Даже размишлението за мен е вид работа, защото, търся и преоткривам, и грешките си, и Пътя си.

Тълкуването е работа и особено, когато е заедно с Бога, то става разбираемо, то става миг с Бога, а Бог познава мига – много просто: Той го създава. Работа е също да наблюдавам ума си и неговото скитане, и да го вкарвам в Покоя.

Особено важна работа за мен, говоря от името на опита, е зикр – усърдните молитви – те се оказаха ключът на моя живот, а Любовта се оказа корена.

Проучването на Любовта и отвън, и отвътре, е важна работа. Друга важна работа е мисълта за спокойствието, формулите за спокойствието, защото в спокойствието е преодоляването.