Говорил си много за тайните и Мистерията на Абсолюта и Древността, как си се домогнал до това?

Бог и Учителят са ме водили към тайните и Мистерията на Абсолюта. Аз дълбоко знаех, че животът е Мистерия и че е много важна Тайната Чистота. Тази Чистота винаги ме е привличала.

Много хора ме подценяваха, а аз обичах да ме подценяват, защото така оставах скрит много години и уединен със себе си. Не спрях да търся и осъзнавам, че дълбокото е тук и наблизо до мен, а то се оказа вътре – вътре в нас е Центърът, Царството Божие; и оттук потече Гносисът: стотици и хиляди дълбоки откровения за Мистерията и тайните на Бога. В Дълбините си видях, че всички сме Древни и че всички сме преди земята, слънцето и Вселената, и така постепенно Мистерията се разкриваше.

В школата на Мелхиседек

От него се научих на Велико Благоговение пред Великата Мистерия. Той ни учеше, че винаги ще има едно Непроизнесено Учение – Мистерията. Според него, каквото и да се каже, Мистерията остава Неизречена. Няма такъв език, който може да изрече Мистерията на Абсолюта, която е дълбоко Непроявена. Според него истинската Любов е наситена с Бога и само чрез тази Любов сме по-силни от света и задгробното влияние. От него разбрах, че който се е изгубил в Него (Бога), Го е намерил, но продължава да Го търси. И още: „Ние можем да се храним само с Неговата Неизразимост. Всички истинни хора се приближават само чрез Неизразимото в себе си“. Той казва: „Само истинската Любов е изцеление от света и смъртта“. „Бог е замисълът на нещата в твоя живот“.

Разкажи ни нещо за онези си прераждания, при които преди края на живота си си се хвърлил във вулкан

Винаги съм обичал вулканите и огъня, те винаги са ме привличали и дълго не знаех тайната им. След време узнах, че във вулканите са заключени същества – огнени, които са изгубили Прасветлината си и Пътя си. Те са имали силна енергия, активна, агресивна, горяща, но без разум. И така по-късно узнах, защо богомилите са изгаряли на кладата: за да дадат от скритата си Любов, Прасветлина и разум на тези същества в огъня, които са изгубили Пътя си. И двата случая, в които съм се хвърлял във вулкан, са в Египет.

Въпрос: Че в Египет вулкани има ли?

Е.Х.: Да, в пещерите.

И в Атлантида съм имал случай, но съм се отказал. В Египет, в една пещера имаше тиха лава, малка вулканична река. След като изживях живота си правилно, пожелах да си отида чисто в огъня. Единият път бях на 110 години, а другият на 96 г. А какво изпитах ли? Особен Свещен трепет и скок в Нищото, в чистото Незнайно, защото знаех, че при дълбокото приемане огънят е очистител и приятел.

Има ли нещо, което не си постигнал и искаш да постигнеш?

В Нищото не се търсят постижения, а Преданост към Учителя и Бог. Така се постигат Смирение, Покой и Пълнота. Тук самото Нищо е постижението над постиженията, защото то е реалност и Свръхреалност, то е Бог и Учителят. Другите постижения за мен не са реални. За мен музика, качества, дарби са само път, но не са още Нищото.

Кое ще носиш завинаги със себе си през бъдещите милиони и милиарди години?

Образът на Учителя като Мистерия и образът на Учителя като Любов, Мъдрост и Истина, като Висша Мярка, защото Той е Водачът, Който ми доставя същественото и Съкровеното, и ме учи на Истината. Аз разбрах, че Учителя не можеш да Го разбереш, но трябва дълбоко да Го приемеш. Как можеш да разбереш Древността Му, Необятността Му? Но можеш дълбоко да Го приемеш и да изживееш Съкровеното, което ти дава, но не можеш да Го разбереш. Когато си избрал Учителя, Той знае какво точно да ти даде. При Учителя се смиряваш, изчезваш и влизаш в Неговото Царство на Покоя и Безкрая.

Обикновеният учител ще увеличи кармата ти, докато истинският Учител, който е в Нищото и в Бога, ще взема все повече кармата ти и ще те води в Любовта, Мъдростта, Истината – това е Пътят на Необикновените Души.

Учителят общува с твоята Същност, с твоята Душа, а така те отделя от ума – създателят на кармата и тежките прераждания. Приемането на Учителя е Чистият Път, Дълбинният Път и това е завръщането. Учителят е не само Учение, Той е Присъствие от Безкрая и Древността. Учителят е най-великия Дар, който съществува.

Въпрос: По-велик Дар ли е от самия Бог и Абсолюта?

От една гледна точка Учителят е по-велик Дар от Бога, защото самият Той те учи. Учителят те учи на степени. Бог и Абсолютът си работят в Него. Бог в Него е Учител, а Абсолютът е Върховният Учител. В този смисъл Учителят пряко Се е заел с тебе.

Самата дума „учител“ в най-дълбокия и Върховен смисъл – това е Абсолютът, Единственият, Който е абсолютно навсякъде, дето Учителят Го нарича „Великият Незнаен Дух“.

Учителят казва, че е Древен, защото, казва Той: „Аз съм преди Вечността и ще бъда след нея“. На друго място Учителят казва: „Когато минете през 100 милиона слънчеви системи и накрая дойдете при Мене, Аз ще ви поздравя“. И на друго място Учителят казва за един вярващ, който казва: „Аз вярвам само в Бога“ – Той му казва: „Грешиш, Аз съм Господа Бога“. Той, Учителят, до такава степен Се е слял с Бога, че каквото и да каже винаги говори от името на Бог и Нищото, затова Той винаги е прав, Той е станал Тотална Врата. Учителят казва: „Аз следя ходовете на Бога“. „Няма миг, в който да не изпълнявам Волята на Бога.“ Например: много хора вярват в Бога и в църквите вярват в Бога, но не постигат, защото нямат истински Учител.

Въпрос: Бог само чрез Учителите ли води съществата, не може ли да ги води пряко чрез Себе Си?

Чрез Писанието не става, но в Учителя Бог е Присъствие и така ги учи чрез Присъствието си. Например: те не могат да разберат Лао Дзъ и Ашера. Ашера казва: „Аз не Се уча от писания, а от Истината“.

Школата на хасидите

Според хасидите Бог е истинският живот в човека. Те казват, че Любовта е Дар от Бога, награда за Предаността. Според тях Бог присъства и в най-незначителните неща. От тях знам, че по пътя на молитвата един ден ще се стигне до пълно сливане с Бога. Баал Шем Тоф казва: „Истинският човек може да отмени дори предопределеното от Бога“.

Главното учение на хасидите е: „Само Тебе искам, Господи“. Те казват, че злото може да влезе навсякъде, но не и в Смирението, и в Нищото. От тях научих, че истинската молитва е горяща, в нея се излива цялата душа.

Висшият хасидизъм е основан на кабала. Те казват, че съдбата не е важна, важна е само волята и мисълта на човека. Там, където е волята и мисълта на човека, там е и самият човек.

Една случка: Веднъж един хасид ме попита: „Как се молиш?“. Казах му: „често“. Той ми каза: „Това е малко, постоянно се моли, за да Го запалиш в себе си“. Така влязох в постоянни, усърдни, огнени молитви и обезсилих двама тежки врагове, които искаха да убият майка ми – единият си изгуби оръжието, а другият се контузи много тежко и остана без памет. И така хасидът ми каза: „Само тоталната молитва действа тотално, тя е мостът“.

Кога разбра, че пътят на света не е твоят път и какво стана след това?

От дете усещах, че нося в себе си нещо извън света, но то чакаше своето време. Виждах красотата на този свят, но знаех, че той не е реален. Когато се срещнах дълбоко и вътрешно с Учителя, този свят се разтопи като лед. Това, което търсих и чаках, беше Учителят и приемането беше тотално. Знаех, че без Тотално Доверие Той не може да действа и когато се срещнахме чисто духовно, знаех, че светът е приключил напълно и Вселената приключи, и всичко приключи, защото Учителят е Древният Път.

Имаш ли сродна душа?

Ние сме Изначална Цялост – точно сродната Душа е нашата Цялост, ако го осъзнаваме. Изначалната Душа е Божествена и вътре в нашата Душа. И ако сме цялостни, сродната Душа е в нас и затова сме в единство със себе си – Цялост, Покой, Уют, Блаженство, Увереност.

Сродната Душа е винаги в нас, а не някъде, но ако я осъзнаваме. Това е, когато сърцето ни е пълно. Всичко е в осъзнаването, ако не я осъзнаваме, всяка среща е безсмислена. Тя според мене е сърце в сърцето и това образува Изначалния Храм.

Къде е сродната Душа на Учителя? В Него Самия, Те са Се слели. Всичко дълбоко реално е вътре в нас. Къде е сродната Душа на Христос? Вътре в Него, в Царството Божие, външният свят не е Царство. Когато се сродим със себе си и със своята Изначалност, ние сме вселили Великото Божие сродство в себе си.

Докато си бил в гората, при своето изпитание, си имал интересна среща с катеричка, мишка и кучета, какво стана?

Среща с катеричката: Видях я под фургончето, как ми спипа лешниците в торбичката. Видяхме се и се гледахме известно време. Тя даже не бягаше. Гледах я и се чудех какво да я правя, и си казах: „Как би постъпил Учителят?“ – и я благослових, каквото взела – взела.

Среща с мишката: С нея също се гледахме в изоставената къща в Самоков – по една пътечка ми пренасяше орехите или лешниците, но не помня какво беше и не помня дали я благослових. Тя ми внушаваше малко страх, беше много подвижна, много пъргава.

Среща с кучетата: Но тежкото ми изпитание беше с кучетата. Беше по-тежко изпитание от срещата с вълците. Бяха около 12 кучета. Те напуснаха стадото с крави, които пазеха и бащата, и синът сякаш нищо не забелязаха. Изпитах лек страх и се качих на един отрязан пън. Тези кучета бяха в полукръг около мен на около 3 метра разстояние и лаеха много жестоко, излъчваха огромна сила и бяс.

Около 10 – 15 минути карах формули срещу тях с изпънати напред и събрани при пръстите и дланите ръце.

Видях в устата и очите на тези кучета духове с голямо зло и омраза... Лаенето беше много диво и бясно. Това бяха духове, мои минали врагове, от минали прераждания. В тях видях много вселени свещеници и хора от тайните служби, които ме мразиха заради Истината. Страхът ми взе леко да нараства, защото започнах да се изморявам от молитвите, а кучетата още стояха; но в един миг всичките кучета хукнаха към кравите и към бащата, и сина. Честно казано, още стоях на този пън и имах някакъв страх. Казах си вътрешно: „Никога повече няма да дойда на това място в гората“. После бавно тръгнах в друга посока.

Когато тръгнах, едно от кучетата залая силно срещу мене и то зарази всичките, и всичките отново тръгнаха срещу мене. Но този път дистанцията беше около 10 –15 метра. Пак беше опасно и пак започнах формули.

Отново изпънах напред, събрани при пръстите и дланите, ръце и ги насочих срещу тях с цел да ги прогоня, но веднага разбрах, че този метод не ми харесва, а и те не помръдваха от мястото си; и затова (прибрах ръцете си в молитвена поза) и продължих да карам силно формули – разбрах, че формулите са по-доброто оръжие.

След около 1 – 2 мин. те се върнаха при стадото и сякаш изчезнаха завинаги; и повече никога не отидох на това място. За мен това място беше зловещо. След тази случка в мен остана още по-голяма увереност, защото Неговата дума е последна. Такива неща много усилват Вярата и Доверието в Невидимия свят.

Школата на Исихазма

Бил съм много пъти исихаст в Египет. Рекордът ми на мълчание е бил 7 години – седем години в Безмълвие, Покой и Яснота. Тук разбрах, че това е правилният опит и мъдрото Безмълвие, а не просто мълчание.

Исихазмът в Египет е бил Мистично Учение, а не духовно, като във Византия и България, защото Безмълвието не е мълчание, то е способност да проникваш в Неизвестната Мъдрост на Висшите светове и същества. Исихазмът в Египет ме научи на особена Любов към Безмълвието, но не като мълчание, а като Единство, Покой, уют, блаженство и Цялост, а това е пряко виждане на Бога, а не духовност.

Безмълвието в Египет се е смятало за най-древната наука и само който е бил в тази Дълбина, е можел да говори като Тайната на Тишината. Според Тот Безмълвието е преди словото и сътворението. То е Праначалото и означава да си Изначален. Според Египетския исихазъм, ако нямаш Любов, твоето Безмълвие не е наситено и се обезсмисля. Тот е казвал, че Любовта е Безмълвна Чистота и това е Изначалното състояние на човека. Тот казва, че само Любовта може да излъчи Слово, което е Тишина. Тот казва, че Изначалният звук на Тишината е Сияеща Пълнота. В Древността Тишината е била наричана Азумор Варита Рея – Дълбоката златна река. Това означавало, че Безмълвието в най-чистия си вид е Слово на Истината. Ето защо Върховното Същество е най-безмълвно.

Как Държавна сигурност разбра за теб и какво се случи след това?

Още от „Златни пясъци“ бях пиколо и говорех на германци и българи за прераждането и Мъдростта, и постепенно това се разнесе, и тайните служби (или Държавна сигурност) ми дойдоха „на гости“ в хотела. Това се случи в хотел „Екселсиор“ и в хотел „Камчия“. Искаха да ме уволнят и казаха на личен състав да ме уволни. След две години в хотел „Родина“ ме виждат да работя и то в по-хубав хотел, и се чудят защо не съм уволнен... Защото имах още карма и малко след това ме уволниха.

После идваха вкъщи и имаше много разпити. Като видяха стаята, казаха: „Това е Храм“. Караха ме да скачам от шестия етаж, заключваха ме в стаи и ме наричаха „враг на държавата“. Караха ме да пиша в документи лъжа, която ми диктуваха. Отказах и те ме заплашиха зловещо. Написах само Истината и по-късно тя ги разби, и за тях имаше много тежки последствия, и уволнения. Особено ме намразиха, когато им казах: „Аз в момента ви смятам за Братя“.

Когато изнасяш някоя дълбока Истина, която е трудноразбираема, смущаваш ли се, че хора от света или от църквата, или от Бялото Братство могат да те нападнат?

Без Любов към Истината няма Бог и Учител. Ако обичаш Истината, разбираш, че тя е тотална и че тогава Бог живее в тебе и става твоята тотална защита. Тогава къде е страхът и смущението, защото Сам Бог ги отстранява? Любовта към Истината е сама по себе си велик Пазител. С тази Истина аз исках да помагам на Душите, а не да смущавам и открих, че в тази Истина няма врагове освен привидни; но полуистината и лъжата винаги имат врагове. С течение на времето Учителят ме научи, кога да казвам една Истина и кога да я премълчавам.

Истината е моят скрит свят, а на света казвам достатъчно. За мен Истината е подписът на Учителя. За да стигна до дълбоко разбиране на Истината, съм правил много грешки и дори и сега продължавам да се уча. Открих, че когато Истината е на твоя страна, могъща Сила скрито е с тебе. Изнасям Истината, а не знания и знам, че Истината се разкрива само на чисто Съкровеното и Божественото в човека.

Когато Бог ти наложи някоя трудност, как приемаш това?

С дълбока Любов и Смирение, и това е от години така – и така правя трудността по-лека и оцелявам. Странно е, но с Любовта и Смирението изплувам като шамандура над водата. Учителят казва: „Голямата трудност, голямото страдание ще се превърне в голямо посвещение“. Да, мъчно е, но това е благословено мъчение, което работи за спасението на Душата и Духа. Спасението на Душата е най-великото дело в света.

Когато Бог ми е дал някаква голяма трудност, аз осъзнавам, че Той ще се справи с нея, а за мен важното е да съм в Неговия поток. При голямата трудност съм разбрал едно нещо, че най-важното нещо е да съм спокоен и да вляза във формулите и в Покоя. Това е голямото съхраняване на енергията и Целостта.

Школата на Друидите

От Друидите научих, че ние сме призовани от велика Тайна, която трябва да търсим. Тук се научих да вярвам повече в Невидимия свят. Тук се научих да търся в себе си чистата енергия и чистото съзнание, защото знаех, че това отваря Висшите светове. Знаех, че Чистотата е Древността на Душата и Духа. Тук от опит знаех, че истинското познание е контрол над себе си, а контролът на Духа е естествено влизане в Духа на Фарон (Бог). Тук научих, че има думи, които изменят и външната, и вътрешната реалност, и че силата на тези Древни думи и слова е в тяхното скрито значение и звучене. Те звучат като Сияещ полъх.

Лично преживяване: Тук след сблъсък с една голяма мечка открих, че скритата опора е вътре в нас и мечката видя моята опора, моя Дух, и си замина. Призовах Скрития Глас в мен да се справи с мечката и само с една дума се случи вътрешното въздействие. Мечката чу тази дума и този Глас, и избяга.

В това учение не търсех нови земи, а нов поглед за живота. Тук знаех, че само с една дума може да се спре препятствие и то да се преобрази, това става и с тази дума: Магор – Извисяващият. Винаги, когато изричаш една дума с Любов и пълно доверие, Бог влиза в тази дума и действа.

Кое е най-ценното, което научи досега в това твое прераждане?

Любовта като принцип на чистота, Мъдростта като тънкост на проникването и Истината като скрита сила и ключ срещу тъмните сили. Без Истината никой не може да воюва с тъмните сили. Зад тази Истина стоят Бог и Учителят.

Друго ценно нещо, което научих е дълбоко в себе си да не осъждам никой човек – за абсолютно всеки човек, дори и за враговете си, винаги имах по някои хубави мисли, които съм видял в себе си за тях. От Учителя знам, че в човека има поне две хубави неща, ако не ги видиш, грешката е в тебе.

Другото ценно: научих се на Велико Постоянство във формулите и видях, когато дойде техният час, как те се сбъдват. Разбрах, че те работят дори и когато се бавят, но ние невинаги го виждаме, защото не разбираме замисъла на Бога.

Разкажи ни за твоето лично Самадхи, бил си на около 34 години. Това всъщност преживяване ли е или нещо друго?

Това е лично преживяване, в което се случва Абсолютно Единение с Бог и с Учителя. Но това се е предшествало от продължителна Любов и Преданост към Учителя и Истината.

Самадхи е свързване с Висшата и Неизменна Любов. Самото Самадхи е Произходът на Любовта, защото Самадхи е връщане в Нищото – това е чистото сливане с Изначалното. След Самадхи се случва чисто, ясно и дълбоко осъзнаване, че Бог е навсякъде и във всичко.

В Самадхи се преживява Тайната на Пълнотата. След Самадхи вече наблюдаваш живота с очите на Учителя и с очите на Бога, защото Самадхи е преживяване на Учителя в себе си, а това е придобиване на Висшето състояние – Свърхсъзнанието. Тук виждаш само Бог и нищо друго, защото Сам Бог ти дава Себе Си.

Това преживяване е Велик Дар от Божията Милост, защото се завръщаш в Бог и Учителя, и ставаш посветен и естествен. Това е Съкровена Дълбина на всяко същество. Тук си над всички религии, защото си пряко в Бога и в Учителя. Тук твоята Любов е самата Истина и това е Царството Божие, и тук вече служиш на хората според както е Божията Воля.

Кое осмисля твоя живот?

Служенето на Учителя и Душите – това е чисто служене, защото тук работиш заедно с Божията Воля. Аз много наблюдавах Учителя и видях, че Той е самото служене – и то при много тежки условия. Но тук Бог постоянно присъства в Учителя, защото служенето е смисълът на Божията Воля.

Да служа на Учителя и Душите – това е всичко, защото това е работа за Бог, за Истината и за Дълбините.

Школа Чан-будизъм

Тук разбрах, че твоят най-важен спътник трябва да бъде Истината, а не обществото. В Чан има Любов и Истина, а не религия. В Чан казват: „Правилният подход е извън всички методи, той е самата Любов, самата Същност и това е Чан“.

В Чан се казва, че Любовта е преди всички практики. Същността на Чан будизма е в това, че той действа с Чисто Сърце и затова Чан казва: „Чистото действие никога не създава тъмна карма“. Тайната на живота според Чан е: „Спрете да се прераждате“. Чан е очистване на съзнанието, за да се излее Пустотата, Безкраят.

Чан казва: „Има нещо дълбоко скрито в Безмълвието, то е господарят на всички явления“. Чан казва: „Който чува Тишината, не чува гръмотевиците“. „Когато постигнеш радост в скръбта, ще разбереш как живее сърцето“.

Как осъществяваш връзка и се разговаряш със съществата от други планети и изобщо – с онези от другите измерения?

Всички, които служат на един Бог и един Учител, са сродни – те са в Неговата Единна Воля. Дори и на Земята се срещат, и си говорят поради сродство. Тук си говорят и външно, и вътрешно, а в другите светове пак си говорят, но само вътрешно, духовно. На Земята – и физически, и духовно, а в другите светове – само духовно, като Дух с Дух или като Душа с Душа и това е естествено.

Любовта е връзката със съществата на Любовта, Мъдростта е връзката със съществата на Мъдростта и Мистиката е връзката със съществата на Мистиката – чисто естествено сродство.

Чувал ли си Гласа на Бога и ако да, какво ти каза Той?

Бог е, Който чу моя глас към Него и каза ми: „Ето, давам ти Пътя и Дълбините“. Бог рядко говори пряко на човека. Да, Той често говори чрез същества, събития и случки, но рядко Се явява пряко. Тоталният Му Глас – това са събития, които коренно променят твоя път, и тогава Бог изпраща Учителят, защото вече си избран за ученик и си отделен от човешкия път. В най-дълбоките твои мигове действа Божият Глас скрито и Гласът на Учителя. Всички гласове са Негови, чрез които Той ни упътва към Учителя и Себе Си.

В какво виждаш Величието на Бога?

В Любовта, в естествеността, в замисъла всички да Го познаят като Любов. В това да ти даде Учител, в Пътя към Себе Си и към сливането с Единното Нищо; в това, че Бог ни е дал молитви в Пътя ни към Него. Бог е Велика Любов, когато Го осъзнаем. Величието виждам в дълбоко смирените, защото те търсят да изпълняват само Неговата Воля.

Как определяше темите на лекциите, които ще изнасяш?

С Дълбок Усет от интуицията ми и от Учителя. Знаех, че темите трябва да са важни и в тях да звучи Любовта, Мъдростта и Истината. Те идваха естествено, като че ли бяха естествено предопределени.

Има ли школи, които не си посещавал и които би искал да посетиш?

Школите на Ехнатон и на Аполоний Тиански. Те са ми много близки, но не сме били заедно, имаме само вътрешно, чисто сродство. И отделно искам да вляза в много Старци от 24-та и от Независимите.

Какво би казал на свой последовател, който с години работи, моли се, но не успява да се справи със себе си?

Този последовател е истински сеяч. Той прави подвиг в своя живот, той е по-дълбок от този, който работи и получава в този живот, защото според Библията той ще получи стократно и многоизмерно.

Работейки години наред без голям резултат, той е изкупил голяма и огромна част от своето минало, а това, което ще получи, хиляди биха го жадували, защото той ще получи не само духовно и Съкровено изобилие, но и голяма част от Сърцето на Бог и Учителя. Такъв е замисълът.

Закон е: Никои усилия не отиват напразно. Аз съм абсолютно убеден в това. Например: позволено ти е от Учителя и Бог да сееш зикр, и да работиш духовна работа. Това е, защото Те искат да ти дадат нещо важно от Себе Си – Любов, Единство, Върховната Лекота и приобщение към тебе, сливане. Това е нещо по-дълбоко от резултати, защото, когато Те дават Себе Си, това е над резултатите.

Когато реши да служиш за повдигането на душите, знаеше ли с какви трудности ще се срещнеш?

Хабер нямах, но имах увереност, че Учителят е с мене, а това е решаващо за всичко. Без Учителя трудностите щяха да ме съсипят. Учителят казва: „Мислиш ли за Бог, че е до тебе, Той е до тебе“. Срещнах такива трудности в живота си, които преодолях само с помощта на Учителя. Той направи невъзможното възможно. Убеден съм, че трудностите са дадени, за да разберем Бог и Учителя в едно дълбоко измерение. От Учителя знам, че трудният живот е благословен, защото изгражда характер и Бог Се вселява все повече, и все повече в такъв човек, а лекият живот е провален. Избирането на лекия живот е проклятие. Всеки истински човек е дело на страданията и трудния живот. И чак тогава такъв човек влиза в лекия живот, но който вече е правилен. Учителят казва: „Страданията произвеждат разум, а трудностите – Душа“.

Въпрос: Ако знаеше какви трудности, какви невъзможности съществуват в душите, щеше ли да се наемеш да ги повдигаш?

Твърдо щях пак да избера този Път, защото Бог и Учителят го искат, и защото Те са зад мен, Те са ми тил и опора, и защото това го иска Волята на Бога, и Волята на Учителя, и самият дълбок замисъл. Бог и Учителят са избрали в мен този Път, и моят избор е в Тях.

Кое те е крепяло в трудни моменти? Познаваш ли чувството на отчаяние и ако да, как си се справял с него?

Още от дете усещах голяма Невидима подкрепа. Усещах в себе си скрит оптимизъм, който по-късно разбрах, че е Духовен и Божествен Път, а не просто оптимизъм. Имах трудно и благословено детство с глухонеми родители. Бях слаб ученик в училище, но усещах, че има Тайна в моя живот. По-късно разбрах, че това е Учителят.

Срещата с Учителя беше Велик Изгрев – Изгрев без залез. Чувство за отчаяние, като сила в моя живот, съм нямал. Частично – да, но Учителят беше с мене, а това беше друг Път – Съкровен и Божествен. При близостта с Учителя, дълбоко в себе си разбрах, че ме чака Божествено Предопределение и след много години на учение и практики, то се яви и това е Служенето.

Кой живот е по-труден – този тук, на Земята, или онзи горе, на Небето, имам предвид като работа, като Учител? В какво се изразява тази трудност?

Когато си осъзнат, трудното се облекчава и в двата свята, защото духовността е тук и там, но понякога тук е трудно заради гъстотата на материята. Когато работиш осъзнато и с чисти намерения, трудностите са благословени, защото в тези трудности постепенно се улавя Божията Милост и помощ. Там, където е Любовта и осъзнаването, се работи леко – и тука, и горе.

С какво те привличат школите на Ехнатон и на Аполоний Тиански, в които би искал да бъдеш?

За Ехнатон: Той ми е близък, защото налага Единствения и казва, че Той е Единственото Абсолютно Слънце и че Той е Съвършен. Той е толкова дълбок, че не може да бъде изследван. Този Върховен не е Триединен, а тотално Единствен. Той е отвъд имената и Безименните неща. Божественото познание не Го достига, защото в Него има Бездънност. Според Ехнатон нашата Същност е чисто Слънчева. Той, Единственият може да Се превръща в милиарди същества. Той е Абсолютно Нероден и затова е Постоянно Неизчерпаемо Слънце.

За Аполоний Тиански: За него отдавна знаех, че е Древен и Мистичен Учител, и знаех, че е обучавал Жреци. Той казва: „Който живее истинно, пътува към Центъра и Боговете“. Той е дал обет за пълен отказ от човешка реч и много е обичал мълчанието, и Безмълвието. Той е Чист, Бял Маг и според него всеки истински търсач живее независимо от заповеди и вероизповедания. Той казва: „Чистият е свободен от света и сътворението“. Той казва: „Истинската защита е въпрос на чисти, духовни енергии“. И казва още: „Чист ли си, Древно око бди над тебе“. Според него всеки човек има в себе си зло, което трябва да даде в ръцете на Бога. „Словото Божие превъзхожда човешката природа.“

Към какво се стремиш най-много?

Към Божията Воля и Любов, защото тогава Учителят е с мене и тогава най-големите трудности не са опасни.

Главният ми стремеж е към Учителя и колкото повече се приближавах, толкова повече изчезвах, и така се родих в себе си, в своята Изначалност, в своето Изначално състояние. Ето защо този стремеж е уникален, защото той ти дарява собствената ти Сърцевина и себепознанието. Този стремеж към Учителя е и Път на Великото Осъзнаване на Изначалния Древен свят.

Ти бил ли си при Учителя, в Древното Място?

Бил съм, а Древното Място е Прасъкровеното Нищо. То е Изначалната Цялост. Древното Място е животът в Мистерията, в Храма – Мястото без живот и смърт. Тук Учителят и Любовта са Дълбината на живота. Тук е Изначалното Нищо и в Него тече само Учителят. Тук е Изначалната Любов без смърт и Безсмъртие, и затова е Древното Място. Тук животът е изречено Безмълвие, Велика Наситеност, а животът на Земята е изречен говор и изречено слово – сътвореност.

В Древното Място Любовта е Храмът, Нищото е Храмът, а тук, долу храмът е външен, той е строеж, нещо сътворено, нещо, което е произлязло, а Древното място е отвъд Произхода, защото животът винаги е бил, но в Мистерията.

Ти Мистерия от Мистерията на Учителя ли си?

Това е Прасъкровена Тайна, която е Безмълвна, тя е Неизречима, тя люби Неизвестността, а говорът я нарушава. Мистериозно Съкровеното не се изказва, то се усеща, то е като тих Извор, който се съхранява в Безмълвието си. Ако проговори, може да пресъхне. Изворът държи да е повече Присъстващ, а не изказващ се и въпреки че това Съкровено е неуловимо, то е Яснота. Това Съкровено е повече от самия живот, защото е чисто пространство, чист ефир.

Мистерията на ефира е жива само в Съкровеното, а то блика само в Изначалното. Това Съкровено е ефира на сърцето, това Съкровено се движи в Учителя, а не в света. Това е сърце, което излива ефир. Само Съкровеното може да бъде Мистерия от Мистерията на Учителя.