ДОБРОТО Е ОТ БОГА

Щом направиш микроскопично добро, Бог е там.

Ако отидете при Бога, изпърво какво ще кажете? – „Татко, благодарим Ти, ние бяхме на Земята. Свършихме Твоята Воля. Наскърбени утешихме и сега дойдохме при Тебе да приемем Твоето благословение, за да слезем пак отново да работим“. Да отидеш при Любовта, значи да възприемеш новото благословение на Бога! И ако вие всички бяхте слезли от Небето с този такт, с това Божие благословение, за да раздадете доброто, животът ви би имал велик смисъл! Всички вие трябва да бъдете пълни с добро! Доброто е от Бога! Разумността е от Бога! И Любовта е от Бога! И като ги раздаваме, тогава ние вече участваме в този Божествен Живот. Тогава вече физическия живот на Земята има смисъл.

(27/стр. 579, 580)

Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! (23/стр. 28)

Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. (3/стр. 22)

Трябва да имаш уважение към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола, а този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. И най-малкото цвете носи частица от Божествения свят; то търпи, радва се на малкото добро. (3/стр. 22)

Считайте, че Бог е навсякъде. Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопично добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб, и тогава и тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. (3/стр. 35)

Казвам, не завиждайте никому. Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. Ние се радваме на едно дърво, ние се радваме на една круша, на хубавите плодове. Радвайте се на хубавото грозде, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко. (25/стр. 167, 168)

Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. (25/стр. 171,172)

Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас. И доброто, което ние правим, е за другите, не е за нас. Благото, което Бог е създал, е заради нас. (25/стр. 172)

Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бога. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. Той подтиква човека към работа, към стремеж за знание и след това се оттегля… Някой казва: „У мен се появи малък подтик към доброто“. Това е малкият пръст на Бога, с който те е бутнал. (18/стр. 17,18)

Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко. (20/стр. 15)

Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, заменете я с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.

Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека всичко е възможно за него… При каквито и условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. (20/стр. 20)

Ще кажеш: „Аз съм добър“. Оставете това „аз съм добър“. Доброто е от Бога. Бог в нас е единственото нещо, което е неизменно, на което може да разчитаме. Това, на което може да разчитаме, е нашият ум, нашето сърце и нашата воля, силата, която Бог ни е дал. Не са парите, не са знанията, не са всички тия неща. Неизменният ум, който Бог ни е дал, туй неизменното, чрез което Бог се проявява, сърцето, чрез което Бог се проявява, душата, която Бог е вложил в тебе, чрез нея Бог се проявява. (26/стр. 232)

Казано е в Писанието: „В начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста“. Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете: „По-добре да намерим Христа“. – Дали ще намерите Небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и Небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията. Когато хората ти помагат, знай, че Бог чрез тях ти помага. Той се изявява в човека като вътрешен подтик, като вътрешна подбуда към доброто и възвишеното. (39/стр. 76, 77)

Един важен закон: В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески ум, в теб се ражда доброто. В който момент отречеш тази сила, в теб се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на Земята, както и в онзи свят. Тъй щото, той представя частица от това колективно общество. И неговият успех на Земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. (18/стр. 117)

Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия, както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога. (3/стр. 191)

Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш.

(3/стр. 193)

Та казвам: Всички тия криви идеи, които имате, трябва да ги махнете. Някой казва: „Учителят учи, щото една жена да обича всички мъже“. То е заблуждение. Обичай всички ония мъже, които обичат Бога! Такъв мъж не прави престъпление. А пък всеки мъж, който прави престъпление, в него няма нищо Божествено. Човек, който прави престъпление, Божественото не е в него. Всякога, когато извършим известно престъпление, Бог се отделя от нас, а пък всякога, когато направим добро, Бог присъства в нас. Следователно в престъплението Бог не присъства. Той се оттегля. Всякога, когато ще направим едно малко престъпление, Бог се оттегля. Та в доброто Бог присъства в нас, а пък в злото, Той се оттегля. Та имайте ясна представа по това… Новото в света, Божественото Учение е: Любовта трябва да присъства и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух. (80/стр. 16, 17)

Да правиш това, което Бог иска. Да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички. Няма същество, към което, като изпратиш Любовта да не почувства ефекта на тази Любов. Също така като изпратиш към някого една добра мисъл, то ще я почувства. Също така и всяка добра постъпка, която направиш, ще я почувства.

Всяка Любов, която изпратиш, всяка добра мисъл и всяка добра постъпка, идат от Бога! (53/стр. 313)

Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия Сила. Цитирате стиха: „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко“. – Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре.

(60/стр. 77)

На всинца ви, в новия живот, ви трябва съвършена чистота! От своето минало не се спирайте. Не се спирайте – да се самоосъждате, не се спирайте да правите различия, но всякога гледайте да имате чиста мисъл. И всяка ваша постъпка да ви подтиква напред и да бъдете в движение. Не се задържайте на едно място. И не очаквайте да станете добри, че тогава да отидете при Бога. Вървете при Бога такива, каквито сте сега! Вие живеете в Бога и Бог във вас. Всяко добро желание във вас, е желание на Бога. Искаш да бъдеш учен, да пееш, да свириш, искаш да бъдеш добър и пр. – това са подбуждения на Бога. Искаш да се молиш – това е подбуждение на Духа Божий. Всяко добро даване е от Бога. Всяко, най-малко добро желание е от Бога. Постарай се в размер да извършиш Волята Божия. Ти се радвай на добрата постъпка у себе си и у другите. Радвай се на добрата постъпка навсякъде! (23/стр. 227)

Божият Дух носи всичките блага на живота.

(23/стр. 38)

И тъй, когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат… Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използваме. Често ние страдаме от това, че не сме използвали всички добри условия, които ни са дадени.

Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния му тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: „От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен“. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: „Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него“. (13/стр. 263, 264)

Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: „Благодаря!“. Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – „Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.“ – „Оставете го, не го затваряйте.“ Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: „До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина“. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същият човек да помогне на другите хора. Той казва: „Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки“. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действа в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията. (13/стр. 264)

Вие искате да станете свети. Че, всичкото онова добро, което усещате във вас – вие искате да учите, да бъдете добри, искате да пеете, да правиш добро, какво ли не искате – всичко това е Божествен импулс във вас. (32/стр. 339)

Разумното, Висшето, т.е. Божественото съзнание, прави нещата възможни. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи какво да правите“. Под думите „Дух Божи“ се разбира Разумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: „Стани и върви напред“. (72/стр. 14)

В доброто никога не се обезсърчавай. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. (76/стр. 82)

Всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. (56/стр. 29)

Прощавай винаги заради Бога!

Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

Прощавай заради Бога. (48/стр. 70, 71)

И тъй главната мисъл, която трябва да остане в ума ви е тази, че всичко е от Бога. (34/стр. 184)

Много пъти човек ще дохожда на Земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на Земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни – да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. (95/стр. 267)

Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от Добродетелта и Истината. (56/стр. 64)

Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи, наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие… Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа!

(2/стр. 16, 17)

Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи, ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! (2/стр. 19, 20)

Този живот на Земята не го устройваме ние. В този обществен ред неразумното в обществото е от нас, а доброто е от Бога. Бог постоянно коригира нещата! Този свят Бог ще го поправи. (23/стр. 292)

Степента на Любовта в човека определя неговите приятелски отношения към хората. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всякога мислят за него добре. Това става само там дето, Бог присъства. (74/стр. 135)

Когато искаш да направиш добро, подтикът иде от Бога!

Срещаш някой човек и му правиш добро. Втори път и да искаш няма да го срещнеш, за да му направиш добро. Тъй че, не пропускай случая.

Като давате нещо имайте предвид, че то не принадлежи вам, а на Бога! (6/стр. 104)

Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли някому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. (17/стр. 248)

Който върши добро, свързан е с Разумните Същества.

Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър“. – Той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си: „Бог направи доброто чрез мене“. Човек трябва да бъде добър не заради хората, но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си.

Човек е добър, понеже Бог, Който живее в него, е добър. (8/стр. 362)

Когато човек върши добро, Бог е там. (43/стр. 16)

Казват за някого: „Той е добър човек“. Добър е, защото Бог, Който живее в него е добър. Добротата не е механическо нещо, тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. (18/стр. 103)

Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, Когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите. А пък номерът, това са добрите хора… Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите. (3/стр. 50)

ДОБРОТО И ЧОВЕКЪТ

Същината на човека е Доброто!

Ако дъждът не полива посятото, нищо не излиза от него. В този смисъл, добрите хора са дъжд, който трябва да полее Божественото в човека, за да расте то и да се развива. Светлината, топлината, влагата и въздухът трябва да дойдат отвън, за да възрастят доброто, което е вложено в човека. Това не става изведнъж. Доброто и Божественото постепенно ще се проявят в човека. Затова са нужни условия. Първото условие е чистотата. Без чистота, никой не може да влезе във великото училище на живота. За развиването на дарбите и способностите също са нужни условия. (37/стр. 25, 26)

Проявете доброто, което е вложено във вас, да станете добри хора. (37/стр. 28)

Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Вие грешите като се съмнявате – изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в мен самия и вашето съмнение в мен е съмнение в самите вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. (1/стр. 22)

Някой път казваш: „Аз не съм добър“. Свържи се с добри хора и ще станеш добър. С каквито дружиш, такъв ставаш! Когато Бог взе човека и го направи по свой образ и подобие, човек стана подобен на Бога. И извади го от тия условия, в които се е намирал. Като го направил Бог по свой образ и подобие, и ангелите се заинтересували от човека. Казвам: Дръж се сега в общение с ангелите. Какви са ангелите? Те са най-добрите същества! Като срещнеш един ангел, с години ще го помниш! Той няма да те погледне така, отвисоко. Ще те погледне особено, ще те хване за ръка и ще ти направи нещо. Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако си болен, ще оздравееш. Това са ангелите. Носят навсякъде светлина, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Това са ангелите! И всички добри хора в света са все проводници на ангелите! Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото си, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа – ангелът и човекът, двамата заедно ще работят. (23/стр. 289, 290)

Добри хора са само разумните. (15/лек. 3, стр. 24)

Мнозина имат желание да станат добри хора. Някой даже казва, че иска да бъде абсолютно добър в проявите си. Какво означава думата „абсолютно добър“? Да бъде човек абсолютно добър, това значи, да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността… Движението от периферията към центъра, пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен. (58/стр. 41)

Добрите хора ги обичате, понеже те дават. Те носят Божието благословение в света. Най-първо трябва да бъдете добри, в смисъл онова, което Бог е дал на вас да го раздадете, понеже след като го раздадете, Бог ще ви даде друго благословение. (27/стр. 575)

За да станете добри, трябва да дружите с добри хора, като среда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трябва да дружите с хора, които имат добра обхода. (68/стр. 254)

Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещала Господа.

Взимайте пример от хубавото, откъдето и да е то. (10/стр. 17)

Ако искаш да успяваш в живота си, трябва да се свържеш с всички добри хора по лицето на Земята. Трябва да се изолираш от всички лоши мисли и желания на хората, понеже те ще те спънат. Лошите хора не трябва да мразиш, но трябва да се изолираш от тях, за да се свържеш с всички добри хора. Свържи се с добрите хора. Иначе вие няма да намерите в живота си това, което търсите. (38/стр. 484)

Казват сега: „Бъди добър“. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си.

В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. (3/стр. 191)

Ако ние съвременните хора, не възлюбим страданията и не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигнеш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. (14/стр. 15)

Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: „Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред“. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъпи детето на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия. (61/стр. 221, 222)

Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. (29/стр. 73)

Страна или град, или село, дето има добри хора, там винаги ще има плодородие, винаги хората ще живеят по-добре помежду си, там винаги небето ще бъде по-ясно, по-хубаво и по-приятно. Добрият човек е като извор, от водата на който всичко расте и се развива. Потребни са добрите хора в света. Не че всички трябва да го знаят. Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска всички го знаят. Той се проявява, без да иска. Той образува цяла река. Дето мине, навсякъде се проявява. (38/стр. 481)

Казвате: „Учителят може да направи всичко“. – Мога, но ако вие пазите живия, разумен ред на нещата. Аз мога да направя всичко за вас, ако имате живота на добрия човек, светлата мисъл на ангела и Любовта на Бога. Нямате ли тия неща, нищо не мога да направя за вас. Вие искате да станете светии, Бог да ви посещава. – Ако досега не ви е посетил, никога няма да ви посети. Понеже Бог ви е посещавал много пъти, и в бъдеще ще ви посещава. От вас се иска само едно – да служите на Бога, като посветите живота, мисълта и Любовта си на Него. (35/стр. 290)

Само по закона на доброто, може да бъдеш щастлив… Пази пътя на доброто. Ти можеш да бъдеш добър човек, като обичаш Бога, Който те е пратил на света. (63/стр. 96)

Например като мислите за добрия човек, вие казвате, че добър е само онзи, който прави добро. Добрият човек не прави само добро, но той мисли добре и чувства добре. Има още ред качества, които определят добрия човек. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият човек. Апостол Павел е казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога“. Същото може да се каже и за добрия човек: „Нито на ум е дохождало на човека какво нещо е Доброто“. Велико нещо е Доброто! Да живееш в Доброто, значи да живееш в рая. (89/стр. 17, 18)

Казваш: „Искам да стана добър“. – Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи своята добра мисъл към тебе, и ти ще станеш добър. (24/стр. 283, 284)

Добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. (40/стр. 61)

Иска ли да стане учен, богат, силен, човек трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Има смисъл човек да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава. Има смисъл човек да бъде богат и силен, но да повдига ближните си, а не да ги събаря. (87/стр. 259)

„Как познаваш добрия човек?“ „Той има отличен, светъл ум.“ (14/стр. 7)

Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета, човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила. (37/стр. 314)

Човек е добър, според топлината на неговото сърце. (26/стр. 234)

Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. (13/стр. 273)

И тъй, помнете: Щом живее в Бога, човек е добър. Щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на Земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто – в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. (99/стр. 285)

Някой казва: „Аз не съм добър човек“. Казвам: Ти си добър човек, но от тебе има още по-добри. На по-добрия пък казвам: Ти си по-добър от много хора, но има и най-добри хора в света. Значи в добрината на човека има степени на сравнение. Тъй щото, кажем ли някому, че е добър човек, ние не подразбираме, че той е съвършен, но казваме, че не е лош човек. В такъв случай човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, където ще имаш здрава основа като човек, който е минал през всичките степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. (34/стр. 183)

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри. Да бъде човек добър и да е добър, това са две различни неща. Добър човек е онзи, който разработва капитала, който му е даден от Природата. Доброто е капитал, вложен в човешката душа. Който разработва доброто в себе си, той е добър човек…

Желанието ви да правите добро не значи, че сте добър. Добро е това, което води към доброто. Добро е това, което можете да направите в дадения момент. Силата на човека седи в настоящия момент, а не в бъдещия. Като не разчитат на силите и способностите си, хората казват, че каквото и да правят, не могат да бъдат като Христа. В какво не могат да бъдат като Христа? В послушанието ли или в страданията не могат да бъдат като Него? Според мене, всеки човек може да бъде като Христа и в послушанието си, и в страданията. Щом е подобен на Него в тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпрос по сила да е като Христа, но по готовност и изпълнение. На всеки човек е дадено да носи според силата си, но да носи с търпение и Любов. (72/стр. 24, 25)

Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички, а добър човек е онзи, който не се възмущава от злото… Та казвам сега на вас: Две неща са ви необходими – търпение и добро. (53/стр. 170)

Добрият човек не греши. Ако допущаш греха в живота си, ти не си добър човек. Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже със смъртта. Той не позволява на смъртта на пристъпи до него. (24/стр. 280)

Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: „Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана“. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен. (58/стр. 53, 54)

Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва – той знае къде да стъпи, спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“. – „Кога?“ – Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете – изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към Онзи художник, Който го е рисувал; след това и Той ще изпрати Своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот – това значи екскурзия по планински върхове. (83/стр. 249)

И тъй, стремете се към постижими неща. Например постижимо е човек да бъде добър. Доброто е вложено в човека. Добрият човек е всякога здрав. В този случай, има смисъл да бъде човек добър. Ако не е добър, не може да бъде здрав. Болният човек не може да бъде добър. Често слушате да казват за някой лош човек, че като се разболее, ще омекне, ще стане добър. Тежко на този човек, който чрез болестта може да стане добър! Той временно е добър. Щом оздравее, пак проявява лошавината си. Всеки може да стане добър. – Кога? – Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено в него.

(98/стр. 365, 366)

Човек, който не мисли правилно, не чувства правилно и не постъпва правилно, не е умен, не е добър, не е справедлив. Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета, човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила. (37/стр. 314)

Ако човек е добър тук, на Земята, добър е и горе; ако е лош тук, лош е и горе. Не мислете, че ако тук сте лоши, горе ще бъдете добри – това не е вярно. Според мен добър човек е този, който и при най-лошите условия се стреми да върши Волята Божия. Добротата се цени според усилията, които правиш, за да си добър. Когато Господ види, че правиш усилия, Той казва: „Този човек е добър“. Ако си цар и подписваш смъртна присъда на едного, на другиго, без да се замислиш, това показва, че не си добър. Тогава Господ казва: „Това дете е своенравно, не мисли правилно – от него човек няма да стане“.

И тъй, за всички нас има условия да бъдем добри, умни, честни и справедливи. (85/стр. 11, 12)

Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. (43/стр. 24)

„Бъдете съвършени, както Отец ми е съвършен!“ Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Добрият човек, за пример, благоухае. Както цветето разнася своята миризма надалеч, така и добрият човек разнася своето благоухание надалеч. (83/стр. 26)

Единственото нещо, което интересува човека, е от какво зависи неговото благо. То се определя от добротата му. Благо е за човека да бъде добър. Добрият не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човек. (61/стр. 194)

Не трябва само да се афектираме. Разумният живот изключва всякаква афектация. Добрият човек не казва: „Хайде, елате да помогнем“. Той е силен сам да помага. Той ще направи Доброто и никой няма да го знае. Това е толкова малко за него. Добрият човек има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да развърти този Божествен ключ и всичко става. (57/лек. 35, стр. 16)

Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. (58/стр. 54)

Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! (92/стр. 451)

Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата си, затова всеки го търси, иска да се скрие под неговата сянка. Какво по-хубаво от това да седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове? Седнете под сянката , позаспите малко, починете си, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви. Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би потърсил подслон. (93/стр. 35, 36)

Един брат ме попита: „Учителю, Вие по кой начин намерихте Господа?“. Той мисли, че това е нещо механично. Как да му кажа? Привеждам му един анекдот. Един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек“. Значи, за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първия добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света. (3/стр. 50)

Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто, като ядка, от която излиза дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл. Като говоря за страданията, казвам: Горко на онзи, който не страда. Блажен е онзи, който страда. От страданията, през които е минал човек, определяме пътя, по който е вървял, и мястото, където е стигнал. Колкото повече човек издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигнал в пътя си. Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им. Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието лице, който е минал по пътя на страданията. (99/стр. 297, 298)

Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиите си, от които да започне златото да тече навън. От хиляди години насам кесиите ви са затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си в обръщение. Отворете и крановете на вашите чешми, да потече от тях водата, която от хиляди години е спряна. Кесията на човека представя неговото сърце, а чешмата – неговия ум. Отворете сърцата и умовете си за новото, което иде отвън. Отворете сърцата и умовете си за Бога, Той да живее във вас. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. Това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него. (99/стр. 299, 300)

Всяка нова мисъл, всяко ново чувство, които влизат в ума и в сърцето на човека представят капитал, на който той може да разчита. Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека. (99/стр. 289)

Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. (99/стр. 294)

Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание, с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата. Външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто. Външните неща внасят натрупване в човека, но всяка материя, която се трупа върху човека, по-скоро е тежест, отколкото някакво благо. Ако човек е само външно богат, а не и вътрешно, той не може да се нарече добър. Добротата подразбира вътрешно богатство. Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатият, силният, ученият човек може да бъде и добър, но това са щастливи съвпадения. Обаче добрият човек всякога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. От него зависи да постигне всичко, което желае. (99/стр. 295)

Значи, докато човек живее на Земята, той трябва да различава нещата да знае кой, какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И като давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. (18/стр. 208)

Ученикът е зает само с доброто. (48/стр. 26)

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нещо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. (61/стр. 233)

Във всеки човек има нещо добро, за което можеш да го обичаш. Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: „От мене човек няма да стане“. Намери една добра черта в себе си и кажи: „Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя, и от мене ще излезе нещо добро“. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа, и ти ще измениш състоянието си. (35/стр. 59)

По естество човек е добър. Ако има нещо лошо в него, това са присадки, които той носи от минали съществувания. Тях трябва да възпитава той, а не доброто. (61/стр. 314)

Според мене, да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш възможност да прояви Божественото, което е вложено в него. Ако чрез възпитанието искате да вложите в човека това, което Природата отначало не го е вложила, нищо няма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено в човека, и на него да се разчита, но не и да внесе нещо отвън. Човек трябва да се познава, да знае, какво е вложено в него и никога да не се самоосъжда. Сам да се съдиш, това значи, да съдиш Бога в себе си. Доброто е Божественото начало в човека. (61/стр. 314)

Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествени неща, които има в него. (10/стр. 16)

Не подценявайте в себе си онази велика мисъл, която Бог е вложил във вас. Не подценявайте ония добри чувства, които Бог е вложил във вас. Не подценявайте и добрите постъпки, които Бог е вложил във вас. Имайте добри постъпки. Човек интуитивно трябва да схваща как трябва да постъпва, как трябва да чувства, как трябва да мисли. Има една мярка. Значи, ако намерим онази мярка, това наричаме Божественото. Разчитайте в себе си на Божественото, не го потъпквайте! (76/стр. 64)

При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.

Защо човек при доброто се чувства радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието – Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него. (3/стр. 193)

Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва. (19/стр. 6)

Като казвам, че искам да ви видя силни, разумни, добри, разбирам да бъдете като Бога – Бог е силен, Бог е мъдър, Бог е добър. Силният човек е свободен – няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде свободен. Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може да постигне. Няма нещо в света, което човек не може да направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва. (104/стр. 42)

Съвременните хора се нуждаят от силна, мощна мисъл. Силната мисъл не се заключава в многото говорене, в тревогите, в отричане на нещата. Каква мисъл има в отричане на живота, на Любовта? Не е въпрос човек да отрича нещата, но той трябва да прояви живота, Любовта и доброто в себе си. Как трябва да прояви човек доброто и Любовта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пътник, той трябва да стопли вода, да измие краката му. После да му сготви чорбица – да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло – да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил доброто. Няма да мине много време, ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети. Неблагодарният е лош човек. Той иска с лъжа да си пробие път в живота. Благодарният е добър човек. Дето отиде, той е добре дошъл. Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено. Който говори Истината, той получава всичко даром. Следователно приемат ли ви добре в един дом, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняват волята на своя Господар. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човек, да ви носи постоянно със себе си. Благородство се иска от човека. Днес от всички хора се изисква знание, светлина и свобода, да пазят благата, които им се дават, а същевременно правилно и разумно да ги разпределят. (87/стр. 264, 265)

Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трябва да научи нещо добро. (22/стр. 15)

Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта. Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот. Това е учението, което ви проповядвам днес: Благото на едного да бъде общо благо, и благото на всички да бъде благо за едного. (54/стр. 32, 33)

Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. (5/стр. 69)

Знайте, че заради доброто у вас, ви се дават всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърца, добри умове, но трябва да работите, за да проявите тия богатства. (30/стр. 268)

В човека има скрити дарби, които впоследствие ще се развият. Доброто, за пример е скрита сила в човека, която трябва да се прояви. Мнозина се питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Здравето се обуславя от доброто. Без добро няма здраве. Значи доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. (102/стр. 46)

И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място. (31/стр. 270)

Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. (68/стр. 248)

Да се вслушваш в лошите думи на хората, това значи да си като тях… Даже в лошите думи трябва да чуваш доброто. (39/стр. 65)

Помнете: Всеки човек се отличава по нещо, добро или лошо. Важно е да спрете вниманието си върху доброто в него. (37/стр. 24)

Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората. Използвай своето добро и доброто на другите за повдигането си. Не препятствай на хората да се ползват от твоето добро.

(83/стр. 40)

Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее чист, добър живот. (83/стр. 30)

И аз искам вече да видя: всички вие, които ме слушате, кой път ще изберете. Вие можете сами да оправите пътя си. Няма сила в света, която може да ни противодейства. Но кога ще стане това? Когато сме чисти, когато сме добри. (57/лек. 35, стр. 23)

Искам да бъдете малко по-сладки – с един градус повече, да сте по-разширени, по-добри и да желаете доброто един на друг. Казва Писанието: „Молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всинца ви да се увеличи Доброто, Любовта, Светлината – но не привидно“.

(57/лек. 35, стр. 28, 29)

И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. (87/стр. 107)

Казвате: „За да бъдем щастливи, трябва да живеем добре“. Така е, щастието на човека зависи от добрия живот. Едни хора живеят добре, а други не живеят добре. Човек е пратен на Земята да живее добре, да реализира доброто. Който може да направи това, още сега се ползува от плодовете на доброто и осигурява своя бъдещ живот. (35/стр. 8)

Трябва да бъдете добри. Добър да си, не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжете, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. (92/стр. 21, 22)

Защо трябва да правиш добро? За да бъдеш свободен! Човек може да бъде свободен и самостоятелен само в доброто. Вън от доброто, никаква свобода не съществува. (6/стр. 104)

При един млад, но строг професор по философия се явяват студентки и студенти на изпит. Първата студентка, която се явила на изпит при него, била скъсана. Колкото студенти и студентки се явили след нея, всички били скъсани. Дошъл ред на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влязла в изпитната стая, ръкувала се с младия професор и го погледнала някак особено. В погледа се четяло съчувствие към всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. С ръкуването си тя внесла в професора нещо особено красиво, с което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърнал към студентката внимателно, задал два-три лесни въпроса и я пуснал да си върви. Някои ще кажат, че и студентката, и професорът не са постъпили добре. Не, студентката е била смела. Тя вярвала в доброто, в Божественото в човека. С докосването си до ръката на професора, тя могла да събуди нещо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширил, погледнал с разположение към своите студенти, след което не скъсал нито един студент. Няма по-красиво нещо от това да бъде човек смел, да извърши такава постъпка, която да събуди възвишеното в човека.

(94/стр. 214, 215)

Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви.

А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. (5/стр. 67)

Вярно е, че по естество човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в Природата. Когато се вкисва, гневи, лъже, човек е проводник на отрицателни сили в Природата. В който момент се откаже от лъжата, от гнева, от злото, човек става добър. (72/стр. 235)

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължат на вибрациите на известни материи, които съществуват в нас и които се проявяват в нашия живот. Следователно за да бъде човек добър, за да проявява добри желания и мисли, трябва да събира чиста ефирна материя и да организира своите сили. (1/стр.24,25)

Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се – нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека. (60/стр. 82)

И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе“. И наистина както казва, така става.

(75/стр. 308)

Наистина доброто и злото, Любовта и омразата са неравни сили по количество, но успехът на една страна не се определя само от количеството на воюващите. От голямо значение е и качеството на тия, които воюват. Обикновено срещу един добър човек се опълчват хиляда лоши. Като се види сам срещу хиляда лоши хора, добрият ще се уплаши, но лесно ще се справи с тях. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. В края на краищата тия сили ще се уравновесят. Доброто е умно, знае, как да се справя със злото. Като срещне лошите хора, добрият ги раздвоява. Щом се раздвоят, те отслабват. По този начин добрият се бие с отделни части на лошите хора, които постепенно удрят на бяг. (30/стр. 52, 53)