ДОБРОТО И ЗЛОТО

И доброто, и злото са служители на Любовта.

Сега на всички казвам: Започнете да гледате, както Господ гледа. Господ като гледа към лошите хора, не вижда злото… Бог никакъв ад, никакъв затвор не е създал. В Неговата Любов злото и доброто еднакво Му служат. (26/стр. 236)

Сега ще ви дам следната задача за една седмица. Като ставате сутрин, ще кажете в ума си: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено“. Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро. Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!“. Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам!“. Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота. (15/лек. 32, стр. 25, 26)

Единственият, който абсолютно вярва на човека, това е Бог. Ако всички хора се произнесат за някого, че от него нищо няма да излезе, единствен Бог ще вярва, че от този човек ще излезе нещо. Той не вярва само, но положително знае, че от този човек ще излезе нещо. Ако Бог вярва, че от някой човек няма да излезе нещо, това значи, че Той приема злото в себе си. Когато Бог вярва, че хората ще станат добри, това показва, че злото е вън от Него. В Бога зло не съществува. (85/стр. 39, 40)

Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други.

Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.

Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използва. (5/стр. 68)

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. (5/стр. 68)

Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда.

(81/стр. 251)

Научете се едно нещо. Всичките процеси в природата са разумни – и добри, и лоши процеси. Лоши са, когато ние не разбираме нещата. Няма нещо, което в природата да е излишно. Няма зло в природата в този смисъл. Зло има за онези, които не разбират закона. За онези, които разбират закона, няма зло. За тях злото се превръща в добро.

(81/стр. 238, 239)

Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо“. (15/лек. 32, стр. 24)

Следователно, когато човек приема, че някои неща не могат да се изправят, или не могат да станат, това показва, че той е допуснал злото в себе си. Като знае това, човек трябва да гледа положително на нещата. Каквато мисъл, каквото чувство да минат през човека, или каквато постъпка да извърши, той трябва да знае, че са добри. Колкото и лоши да са привидно, в края на краищата те ще станат добри, т.е. ще работят за добро. Това е един важен психологически закон, който има приложение в човешкия живот. Ако не мислите така, вие не можете да учите, не можете да се развивате правилно. (85/стр. 40)

Сега и аз казвам: Ти си добър човек, по причина на злото. Умен си, по причина на глупостта. Благороден си, по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исая Бог казва: „Аз съм, който творя и зло, и добро“. (24/стр. 286, 287)

„Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“. Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“. Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. (24/стр. 287)

Ако в света съществуват зло и добро, те не се отнасят до вас. Вие се натъквате на тях и изпитвате какво те съдържат в себе си. Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борят по между си, и ако в тази борба, вие успеете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша… Щом видите, че доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите по пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. (18/стр. 141)

В Писанието е казано: „Аз съм този, който творя и злото, и доброто“. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“. – Защо? – Ако се противиш на злото, ще се намерят хора, по-лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздадат. Тогава и Бог ще се оттегли от тебе. (18/стр. 142)

Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. (9/стр. 47)

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. (5/стр. 68)

Доброто семе са вашите добри желания. Следователно минат ли през вашия ум и вашето сърце лоши мисли, чувства и желания, ще знаете, че те не са нищо друго, освен плевели, посети от лукавия. Какво трябва да правите с една лоша мисъл? Трябва ли да я изтръгнете като плевел? Не, оставете я, нека и тя расте, както и добрата мисъл. Не се безпокойте. Нека и двете мисли растат едновременно. Запример ставате сутрин и наблюдавате, че през ума ви минават две мисли, една добра и една лоша. Оставете и двете мисли да се развиват свободно. Вечерта, преди да си легнете, направете сметка, дайте си отчет, от каква категория са и двете мисли и като си отговорите положително, оставете лошата настрана, а на добрата дайте специални условия да се развива. Тъй щото, не се борете с дявола, но познавайте стоката му и не я купувайте – нищо повече. (43/стр. 99)

Казвате: „Какво представлява дяволът?“. Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. (89/стр. 16)

Опасно е, когато човек се подава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чуваш.

(87/стр. 248)

Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която е налял в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека. (20/стр. 10)

…Не търсете грешките на другите. Не критикувайте този-онзи, че бил страхлив. Критиката е пиявица, която ще ви спъне. Че някой бил страхлив, това не те спасява. Важно е, ти да не си страхлив. Че знаеш грешките на другите, това не е благо за тебе. Колкото повече знаете грешките на хората, толкова повече изпадате в изкушения. Колкото по-малко ги знаете, толкова по-добре за вас. Това е закон, който всеки трябва да приложи. (9/стр. 13)

– Какво да правим с ония хора, които не живеят съобразно великите закони на живота?

– Това не е ваша работа. (75/стр. 229)

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. (5/стр. 68)

Казвате: „Да спи зло под камък“. – Аз не се възмущавам от злото, но казвам: Да обичаме доброто!

(37/стр. 210)

Ако правите добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – „Вярно ли е това?“ – Вярно е 101%. Това е абсолютен закон, който всеки трябва да запише в ума, в сърцето и в душата си. За да изпълнят този закон, някои искат да премахнат злото от света. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господар и го оставете свободно; то знае, какво да прави. (49/стр. 395)

Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силен човек. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е казано: „Побеждавайте злото чрез доброто“. Който е победил злото в себе си, той е щастлив човек. Страданията се дължат на това, именно, че злото още царува в света. В който ден доброто победи злото, страданията ще изчезнат. Когато доброто и злото воюват, човек трябва да стои настрана и оттам да наблюдава, без да взима участие. Намеси ли се в борбата им, ще опита ударите на злото. Не е лесно човек сам да се справя със злото. Ето защо, той не трябва нито сам да се бори със злото, нито да помага на доброто в борбата му със злото. (22/стр. 420)

Бъдете внимателни в мислите и чувствата си, защото лошите мисли и чувства са причина за злото в света. Дръжте в ума си светли мисли, а в сърцата си възвишени чувства, за да привлечете към себе си напреднали същества. Като дойдат при вас, те ще ви донесат своето благословение, ще уредят живота ви.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. (83/стр. 48)

Съществуват два живота: висш живот – на доброто и нисш живот – на злото… Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако се случи да попаднеш под влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощ, и то ще те освободи. Щом изпълняваш Божията Воля, и да попаднеш в пътя на злото, доброто ще те освободи. (46/стр. 34, 35)

Нападне ли ви зло, кажете си следната формула: „Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм Истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. Доброто е една от проявите на Битието, с която можете да се защитавате от всякакво зло. (16/стр. 10)

„Защо съществува злото?“ – Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото.

Божественото в човека се стреми към свободата на доброто. Който даде път на Божественото в себе си, той върви по пътя на доброто. Той е направил истинския избор. (24/стр. 263)

Злото в света, когато доброто вземе надмощие, служи като почва, да извлича соковете от корените и да превръща злото в добро. (40/стр. 328)

Само при злото има добро и при доброто има зло. След всяко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, без да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине край вас и ще ви засегне. (18/стр. 162)

Злото дебне онзи, който не го вижда. Щом се отворят очите на човека, злото отстъпва настрана. Тогава доброто иде при него и му помага. – Защо трябва да се стремим към доброто? – За да ви помага. – Защо да избягваме злото? – За да не ви пакости. (39/стр. 77)

Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. (5/стр. 67)

Злото е единственото условие да покажете своето добро – нищо повече. Доброто пък е условие да превърнете енергиите на злото за служене на доброто. Доброто и злото са състояния. Всеки от вас може да има добро или лошо състояние. Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. (15/лек. 32, стр. 12)

За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина, добро и зло. (20/стр. 17)

В Бога няма противоречия, няма погрешки. Каквото е направил Той, всичко е добро. – Навсякъде виждам злото. – То е оставено като възможност, като условие за човешкото развитие. Има неща, които не могат да се проявят без злото. Някога трябва да станеш лош, за да направиш нещо. Вярно е, че ако залееш човека с киселина, ще го изгориш. Но ако употребиш същата киселина в минимално количество, тя може да служи като лекарство, да те спаси от най-страшната болест. Значи, зависи как ще употребиш злото – в голяма или малка доза. Киселината, употребена в голямо количество е зло, в малко количество е добро – лечебно средство. Виждам, някой стреля веднъж, два пъти – не може да улучи. Като се опита да гони неприятеля си, падне и счупи крака си. Казват: „Горкия човек!“. Кое е по-добре за него: Да счупи крака си, или да не го счупи? В случая, по-добре е да счупи крака си, отколкото да убие човека. Онзи, когото той преследва, ще дойде при него, ще превърже крака му и ще се помирят. Ето резултатът на малкото зло. То има за цел да помирява хората. (33/стр. 375, 376)

Нещастията и страданията на хората не са нищо друго, освен микроскопическото зло, което спасява човечеството от голямото зло. (101/стр. 387)

Всякога, когато правим добро ненавреме, ражда се зло; когато правим зло навреме, ражда се добро. Когато правим зло ненавреме, винаги остава зло. Има друг закон в света, според който две злини винаги раждат едно добро.

Този закон се проверява навсякъде в живота. Вземете следния пример: На едного казали обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върнал у дома си, взел револвера си и тръгнал да отмъщава. Като вървял из пътя, спънал се, паднал на земята и счупил крака си. Занесли го в дома му, извикали лекар да му превърже крака. Дълго време лежал на легло и прекарал големи мъчнотии. За да прекара по-леко мъките и болките на счупения крак, близките му донасяли да чете Евангелието и различни философски книги. По този начин, той се обърнал към Бога. Когато оздравял, той си казал: „Благодаря на Бога, че счупих крака си. Ако не бяха ме обидили, аз нямаше да счупя крака си и нямаше да се обърна към Бога. А сега, макар че счупих крака си, обърнах се към Бога“. – Тук имаме пример, в който две злини раждат едно добро. Това не е абсолютно правило, нито абсолютен закон. Че злото в света работи за доброто, това е изключителен закон. Значи, от всички страдания, от всички препятствия, които се случват в живота ви, крайната цел на Битието е да произведе добро. Така е за умния, за добрия човек, но за глупавия, за лошия не е така. Оттук можем да извадим следното заключение: Всеки човек, който е склонен към доброто, той непременно е заболял. Този човек е паднал на пътя, счупил крака си и лежи на легло. Страданията, които прекарва на леглото, са причина да се обърне към Бога. (51/стр. 141, 142)

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки – зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човек, отколкото да се отнеме цял живот. Следователно в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло“. Зло е да се счупи един крак, но по-голямо зло е да се убие цял човек. (74/стр. 146)

Та, да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност! Радвай се и на доброто, и на злото. Една лоша постъпка щом направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползувайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти като се отклониш, то ще дойдат други хора и като дойдат на това място, ще се отклонят и те.

Та, искам сега да бъдете хора, които да не се отклоняват от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка – поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, защото ти им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешката. (32/стр. 75, 76)

Като грешите, това показва, че Бог никога не реагира на вашата воля. Когато греши, човек проявява своята неразумна воля, на която не реагира, но впоследствие изпитва лошите резултати на тази воля. Тогава той казва: „Мъчно ми е, че сгреших. Не зная, какво да правя“. Господ ще ти каже: „Върни се да изправиш погрешката си“. Бог никога не реагира срещу нас. Той ни поощрява в доброто, но не ни заставя насила да го правим, нито пък ни пречи в злото. И в доброто, и в злото ние сме абсолютно свободни да правим едното, или другото. Това е красивото в живота. Като грешим, или като правим добро, ние сами носим последствията, отговорностите за нашите дела. Същевременно ние носим в себе си възможности за изправяне на своите погрешки, когато пожелаем, и когато Бог ни подбуди към това. Щом почувстваме този подтик в себе си, ние трябва да се свържем с желанието на Бога и да го приемем като наше, защото Той не е всякога близо до нас. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо до вас!“. (51/стр. 144, 145)

Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него.

Когато мисли за Бога, той е ограден (48/стр. 63)

Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто.

Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо. (48/стр. 63)

Дяволът… Станете ли съдружници с него, ще ви сполетят най-големите страдания, нещастия и болести. Дяволът е майстор да разрушава, а не да гради. Той е майстор да внася заблуждения в хората. Затова именно, той живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете Светлината на Живота. Щом излезе на светло и слънце го огрее, дяволът бяга. (96/стр. 136)

Какво представят доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот.

(16/стр. 10, 11)

Засега ние се учим в доброто, като се научим в доброто, как ще се справяме, тогава ще учим законите на злото, как да торим. Тази е много сложна наука за злото. Сега като научите доброто, тогава ще дойдете да учите, какво е злото и как трябва да го изпълните. Щом дойдем до въпроса за злото, ще кажем: Тази работа е на Господа. Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден. Всеки един от вас може да направи едно зло, но не знае как да го направи. Как ще направите злото, я ми кажете? – Представете си, удариш един човек, откъснеш му ръката, как ще я поправиш? – Постъпките на злото не могат да се поправят. Извадиш окото на един човек, как ще го поправиш? – Развалиш неговия характер, как ще го поправиш? Ние си играем някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто, злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, вие ще кажете: „Тази работа е на Бога, Бог прави зло.“ – Но Той като откъсне ръката на човека, тури му друга по-хубава. Той един ден дойде, откъсне всичките изкуствени ръце, които дяволът създал, тури Божествени ръце на тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги навън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ние се оплитаме съвсем и не може да го поправим в съдружие с дявола. (13/стр. 152, 153)

Питам: Какво се изисква тогава от човека, за да избегне злото? – Будно съзнание. Спасението на човека седи в неговото будно съзнание и в чистия живот, който прекарва на Земята. (50/стр. 5)

Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И наистина един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече“. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: „Това място не е за тебе. То е за Бога.“ Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората.

(50/стр. 42, 43)

Сега, съзнанието на всички вярващи, на всички учени трябва да се освободи от ония непотребни неща, които внасят в тях вътрешна отрова. Пожелае ли нещо непотребно за себе си, човек е внесъл вече в организма си онази отрова, която руши. Затова именно, във всички Свещени книги е казано: „Не убивай, не кради, не пожелавай!“. Наруши ли един от тия закони, човек внася в организма си особен род разрушителни елементи. Не само желанията рушат, но и кривата, отрицателната мисъл също руши. Изобщо, всичко, което руши, е вредно. Ние го наричаме зло. Всичко, което съгражда и внася разширяване в човека, е добро. Ние го наричаме Божествено начало в човека. Задачата на човека е да работи за събуждане на Божественото в себе си и в своите ближни. (94/стр. 214)

Като не разбират кое е истинско добро и кое – лъжливо, хората изпадат в ред заблуждения и противоречия. Един човек намира в гората една торба със злато, взема я веднага и се радва, че Бог отговорил на молитвата му. Обаче тази торба е на един добър, честен човек, който пътувал от един град в друг и минавал през същата гора. Разбойници го преследвали, да го оберат. За да спаси живота си, той хвърлил торбата и избягал. Разбойниците престанали да го гонят, и като се връщали назад, срещнали първия пътник, който намерил торбата със златото и го нападнали. Какво добро представлява за него намереното злато?

Мислите ли, че всяко външно добро е и вътрешно добро? Ще кажете, че това добро е от Бога. Не, Бог не работи отвън. (94/стр. 218, 219)

Сега, тъй както се изявява животът, ние виждаме, че доброто и злото вървят паралелно. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не предизвиква злото нито в себе си, нито в окръжаващите. Стремете се всякога да предизвиквате доброто в себе си и в своите ближни. (94/стр. 219, 220)

Когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: „Имаш ли още нещо в себе си?“ – Нищо нямам вече. Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: „Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него“.

Сега, и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. В този смисъл, злото е бирник, който взима от човека всичко онова, което е придобил по нечестен път. Богатство, знание, сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада. (87/стр. 247)

Мнозина питат, защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече, как да се справя със злото, т.е. знае, как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справя със злото. Когато не може да се справи с известни природни сили, човек е в областта на злото. Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му. Този човек не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека подтик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си, с желание да се повдигне, да се освободи от лошите последствия на отрицателното в света. (87/стр. 248, 249)

Доброто и злото са две велики сили, които действат в света. Те са две велики състояния на човешката душа. (15/лек. 32, стр. 10)

Злото действа в частичността, а доброто – в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. (8/стр. 362)

Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно – вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума – също. Казал си лоша дума – ще платиш глоба по закона. (8/стр. 363, 364)

Всяко действие или въздействие, всяка една постъпка, която човек извърши, добра или лоша, в света, всяка една мисъл, всяко едно чувство има обратно въздействие, възвръща се към самия извор, отдето е излязла мисълта. Тъй щото, законът е справедлив. Всякога доброто, което си направил, ще се върне при тебе. И злото, което човек е направил, ще се върне при него. От хиляди години хората искат да изменят този закон, да направят доброто да се връща при тях, а злото да се връща при другите. Невъзможно е. Невъзможно е по единствената причина, понеже първото начало на доброто може да възприеме само доброто в себе си. (40/стр. 326, 327)

Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам да ви обърна внимание на това: Да не допущате злото в мисълта си, нито в чувствата си, за да не се подпушвате. (15/лек. 32, стр. 23)

Добрите чувства стоплят човека, освобождават го от всичко отрицателно, което внася в него студ. Обаче и доброто, и злото имат велико предназначение в света. Вие трябва да различавате кога злото или доброто произтича от вас и кога иде отвън някъде. (101/стр. 390)

Още със слизането си на Земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. И ангелите даже не можаха да се освободят от него. Злото и доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, запример води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордост са лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. (72/стр. 227)

И тъй, като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото! Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло. Всяко неестествено удоволствие също води към зло. Значи егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца. Който иска да се удоволства, той е дете на личността, той мисли само за ядене и пиене. (72/стр. 228)

Като контраст на личния живот на човека иде животът на душата, на доброто в света. Дето се проявява доброто, там е душата на човека… Разумният човек знае как да регулира силите на злото и на доброто в себе си, да ги уравновесява. (72/стр. 228, 229)

Като не вземат предвид законите на злото мнозина мислят, че са се справили с него. Да мисли човек, че се е справил със злото, това значи да не го познава. Едва Христос можа да се справи със злото, та обикновеният човек ще се справи. (72/стр. 229)

Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“. Следователно като живеете на Земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление. – Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло? Ако мисля постоянно за Бога, това престъпление ли е? – Не мисли постоянно за Бога, но работи постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него. Бог е навсякъде и във всичко, а не само на Небето, на слънцето или на звездите. Не ви упреквам, но казвам, че някога възгледите ви са прави по отношение на доброто, а някога са прави по отношение на злото. Значи, кажеш ли, че си добър човек, ти си прав по отношение на доброто, което се изразява в разнообразието. Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на злото – влязъл си в еднообразието на живота. Живей в разнообразието. Обичай всички и работи за всички. (108/стр. 247, 248)

Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – доброто начало и антихрист – злото или частната собственост. Ако обсебиш даден човек, или някое общество, или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. Докато всички органи на тялото служат на целия организъм, те са свързани с Христа. Щом се отделят, всеки служи на себе си. Те имат връзка с противоположното начало. Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. (108/стр. 253)

Някои питат: „Защо дойде Христос?“. Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. (3/стр. 41, 42)

Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. (8/стр. 364)

Ще изнеса един пример от живота, да видите как действат доброто и злото. Един богат човек заболява. Той веднага търси помощта на лекарите. Вика един, двама, трима лекари, плаща скъпо да му помогнат. Едва се съвзема, заболяват жена му и децата му. Той се вижда в чудо, пак вика лекари, които се събират на съвещание и решават да оперират жена му. Оперират я, но взимат десетки хиляди лева за операцията. Най-после този богат човек осиромашава, изгубва здравето и силите си, децата му умират, жена му остава слаба, немощна. Той изпада в пълно отчаяние. Животът вече няма смисъл за него. Злото обаче се усмихва доволно. То е взело от него, каквото му трябва, ограничило го е и се отдалечава. В това време Божественото в него се събужда и той започва да си говори: „Господи, късно идеш при мене. Едно време бях богат, радостен. Децата ми бяха живи, жена ми и аз бяхме здрави. Тогава можех да Ти служа, но сега вече пари нямам, силите си изгубих, радостта ми ме напусна, не мога да Ти служа“. Богатият съзнава вече, какво е трябвало да направи, разкайва се, но намира, че не може да си помогне. Като види, че се разкайва, че е готов да служи, Бог го подкрепва и го изпраща отново в света да работи, да помага, да изпълнява Волята Му. Този човек се повдига, животът му се осмисля, и започва да работи съзнателно и с Любов. Така действа доброто, Божественото в света. То освобождава заробения и отново му връща отнетите блага. (94/стр. 210, 211)

Бъди доволен от малкото зло, за да не дойде голямото зло. Такъв е законът. Ако не приемеш малкото добро, голямото няма да дойде; ако не приемеш малкото зло, голямото зло ще дойде. Ето защо, за да се избавиш от голямото зло, приеми малкото зло. (24/стр. 326)

Бъдете доволни от най-малкото добро.

Бъдете доволни и от най-малкото зло. (24/стр. 332)

Ако направиш добро или зло на човека ненавреме, те нямат сила. Обаче доброто и злото, направени навреме, представляват велика, мощна сила. Ако някой ти направи доброто навреме, благодари на Бога за това. Ако ти направи добро ненавреме, нищо не се ползваш. Моли Бога да ти направят добро навреме. И обратно: Ако ти направят зло ненавреме, благодари за това. Ако ти направят зло навреме, моли се на Бога да го обезсили. Искаш да направиш зло на някого, та да го почувства. Знаеш ли какви ще бъдат последствията на твоята постъпка? Ще плащаш глоба цели сто години. Знаете ли какво значи да носиш последствията на злото цели сто години? В такъв случай благодари, че си невежа, че не знаеш кога да направиш зло. (24/стр. 341, 342)

Страхът от Господа е начало на Мъдростта. Първият човек, като сгреши, изпита страх от Господа. Съзнанието му се пробуди, и той разбра, че е сгрешил. Страхът е резултат на пробуждане на съзнанието. Тогава човек разбира, че не е изпълнил Божията Воля. Човек ще греши, докато почне да различава доброто от злото. (37/стр. 312, 313)

Забележете: Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторите на това, което вършите. Защо мислите така? Защото Бог се скрива така, че вие не Го чувствате никак. Тогава какво нещо е угризението на съвестта? Какво нещо е вътрешната радост, която се явява, като направим някое добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появява, проговори ни и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, Който проговаря в душите на всички същества и моментално се оттегля. Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка радост и мислите, че самата постъпка, която сте направили, ви радва. Не, Бог в дадения случай одобрява постъпката ви. За да може човешкият ум да израсне, непременно човек трябва да се развива нормално. Нормалното развитие седи в това, че неговите добри постъпки трябва да бъдат повече от неговите погрешки. Ако направиш три погрешки през деня, трябва да направиш пет добрини. Тъй щото всякога да ви остава един малък излишък. Всеки ден човек трябва да свършва с плюс. Това трябва да ви бъде като правило в живота. (57/лек. 26, стр. 7, 8)

Бог е вътре във вас, Той ви слуша и ви помага. Бог с никого не можете да сравните. Ще дойде момент във вашия живот, когато вие ще се изявите във всичката си чистота; в този момент вие ще бъдете подобни на Бога. И когато се разгневите, от гледището на Божествената Правда вие ще мязате на Бога. Защо? – Защото в Стария Завет е казано: „Бог твори доброто и злото“. Тогава как ще примирите това противоречие? Преди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запример ако вие дадете 100000 лева на някое бедно, благочестиво семейство, с тия пари вие можете да го тикнете в кривия път. Значи вашето добро не е добро и за Господа. Този беден човек се разваля, развалят се и домашните му, отричат се от Бога и не искат повече да работят. И обратното може да стане: Вие взимате тези 100000 лева от някой богаташ и ги давате на едно бедно семейство, което от този час се повдига: Децата започват да работят, да учат; родителите също така работят, предприемат някаква работа, от която се ползват още много бедни. Питам: Злото, което причинихте на богаташа, като му взехте парите, сега не е ли добро за бедния човек и за неговото семейство? Тъй щото първата ваша постъпка беше добра за вас, но за Бога – зла. Във втория случай постъпката беше зла за вас, а за Бога – добра. (62/стр. 230, 231)

Доброто, като жива сила в Природата, има условия да расте и да се увеличава и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ако се питате каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно – ту се явява, ту изчезва. Доброто обаче расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто до тисящи родове. (45/стр. 67, 68)

Доброто изобщо може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши.

Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек – в него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. (5/стр. 70)

Помнете: Леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. (107/стр. 49)

Доброто е вечно, а злото е конечно. (63/стр. 30)

Докато човек мисли, че причината на злото е вън от него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е в него, той ще може да премахне тази причина и ще се освободи от злото. Злото не е нищо друго освен отношение на нещата; когато човек знае отношенията на нещата, той ще може да се въздържа от злото. Какво струва на човека да въздържа езика си от лоши думи, какво струва на човека да въздържа ума си от лоши мисли, какво струва на човека да въздържа сърцето си от лоши чувства? Нищо не коства на човека да се въздържа от всичко лошо и нечисто; въздържа ли се от лошото, от злото, той може да бъде щастлив. Щом хората искат да бъдат щастливи, тогава и Бог, който е у тях и от когото те са излезли, и Той иска тяхното щастие – това е Божествено желание. Обаче който нарушава щастието на другите, едновременно с това той ограничава Бога в тях. (104/стр. 15)

На лошите, на мързеливите не трябва да се прави зло, но те не могат да бъдат обичани, както добрите и способните. Казвам: Не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай вързания вълк. Не връзвай праведния, и не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? – Праведния развързвай. – Кой трябва да се връзва? – Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си… Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми. (43/стр. 102)

Разгневиш се, пак протакаш. Лошо ли е да протакаш гнева, т. е. да го отлагаш? Кажеш нещо, но го отлагаш, не изпълняваш казаното. Добре е да отлагаш изпълняването на думата си, ако тя е лоша. Например казваш, че ще биеш някого, но отлагаш думата си. Това е добре. Отлагай злото, а прилагай доброто. (37/стр. 219, 220)

Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте. Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: „Излезте вън, на свобода, и повече не грешете“. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода?“ Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: „Какво ще стане с мене, ако направя едно добро?“. – Все ще стане нещо. – „Ако не го направя?“ – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – „Какво да правя със злото?“ – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото. (31/стр. 265, 266)

Трябва да се знае, че когато говориш лошо за някого, ти подхранваш лошото в себе си; когато говориш добро за някого, ти подхранваш доброто в себе си. От тебе зависи, дали да станеш добър или лош човек. Следователно не подхранвай злото в себе си! Храни доброто в себе си! Това са правила, които имат отношение към човешкия живот. Като знаете това, трябва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото в себе си, вие причинявате зло и на другите; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другите. (46/стр. 290)

Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава, без да говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. (54/стр. 13)

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно“. Това са двата принципа – доброто и злото, които действат в света. Когато човек пожелае да задържи най-хубавото нещо за себе си, злото е влязло вече в него. Той се е съблазнил от нещо, а всяка съблазън, на която човек не може да устои, води към зло. Има само един път, по който злото може да се прояви. Този път е пътят на желанията. Пожелае ли човек нещо само за себе си, той е роб вече на своето желание. А ние знаем, че само злото заробва човека. Доброто обаче може да се прояви по хиляди пътища. Когато човек мрази, злото се проявява в него. Когато обича, доброто действа в него. Ето защо, когато мрази някого, човек има само един начин да се освободи от него. Той гледа, как и колко по-скоро да го унищожи, да го махне от пътя си. В обичта си към някого, човек разполага с хиляди начини, чрез които да му помогне, да му даде нещо от себе си. Когато двама души, единият съвършен човек, а другият – обикновен, видят касата на своя ближен, двамата ще постъпят различно. Съвършеният, праведният човек ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вътре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, без да вземе нищо от нея. Той ще си направи своите научни бележки и спокойно ще продължи пътя си. Доброто действа в този човек. (94/стр. 211, 212)

От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това, не са го победили. Като се борят известно време със злото, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко, без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н. Например срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: „Аз няма да бъда като другите търговци, ще работя честно, всякога ще говоря Истината“. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казал, но щом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават, и той неусетно изменя на себе си: започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори Истината. Някои се страхуват да говорят Истината, да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек Истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане?! За предпочитане е човек всякога да говори Истината. (87/стр. 249, 250)

Човек трябва да воюва за доброто в света, но той трябва да знае как да воюва. Значи човек не трябва да бъде миролюбив. Ако въпросът е за мир, човек трябва да е в мир с доброто, но не и със злото. Между доброто и злото не може да има нито мир, нито съгласие, нито равновесие. Злото всякога се стреми да подчини доброто, да му стане господар и да го използва, но и доброто, от своя страна, се стреми да подчини злото. В края на краищата един от двата принципа ще подчини другия, ще го застави да му слугува. Досега доброто е слугувало на злото, но отсега нататък злото ще слугува на доброто. Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото. Вие не можете да бъдете приятели със злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече времето за това. (91/стр. 111, 112)

Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие. (10/стр. 24)

Който прави зло, постепенно губи всичко, а който прави добро, който люби, става силен, расте и се освобождава. (6/стр. 104)

Че някой е съгрешил, какво те ползва това? Нищо, защото с греха си един човек прави пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора, и колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма. Този закон е верен и по отношение на доброто, което правиш: Колкото повече хора е засегнало доброто, толкова то е по-голямо. Този закон действа еднакво за зло и добро. Някой ще попита защо Бог не е направил така, че лошото влияние да не се разпространява. Тогава и доброто нямаше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, винаги влиянието му ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, добрите хора са по-силни. Ако хиляда души направят зло, то Доброто, направено от един човек, го компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото хиляда лоши хора. Затова винаги лошите хора искат да привлекат един добър човек към себе си, защото това е голям капитал. (92/стр. 447, 448)

И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага. (30/стр. 53, 54)

– Кое е по-силно в живота: доброто или злото? – Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: „Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен? Искаш ли да продължаваш още борбата?“. Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човек усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото. (75/стр. 227)

Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, само така можете да се справите с мъчнотиите. Бог работи в нас и ние трябва да бъдем съработници с Него. Вие трябва да бъдете победители в борбата. Как и с какво ще победите? С Любов. Бог е Любов и Той побеждава с Любовта. Следователно приложете в живота си закона на Любовта, ако искате да имате успех. (28/стр. 76)

Тъй щото всички трябва да знаят, че само Бог е в сила да освободи човека от злото. В дълбочината на нашата душа, в дълбочината на Битието, в дълбочината на незнайното, на неразбраното, живее Онзи, в Когото злото не може да проникне. (55/стр. 10)

Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нещо: Не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта. (68/стр. 230, 231)

Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!“. Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.

(7/стр. 130)

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя Любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“. (84/стр. 109)

Пазете се от злото. Дръжте го далеч от себе си. Да бъде доброто близо до вас, а злото – далеч от вас. Да се замести злото с доброто. Любовта да се приближава към вас, а страхът да се отдалечава! (37/стр. 325)

Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъж, никакъв страх да не остане във вас. Вложете Любовта вътре, а страхът отвън. При това положение, вие ще придобиете живот, сила, знание и слава. Вложите ли страха вътре, а Любовта остане отвън, вие сте изложени на смърт. Когато доброто е вътре във вас, а злото отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто отвън, вие ще бъдете победени. Когато Мъдростта е вътре в човека, а глупостта отвън, той върви от слава в слава, от величие във величие. Когато глупостта е вътре в човека, а Мъдростта отвън, той върви от безчестие в безчестие. Любовта, Мъдростта, Истината, доброто, за които говорим, не са абстрактни понятия, но реални. Те се проявяват в живота. Вън от живота, доброто не съществува. Вън от живота, Любовта не съществува. (68/стр. 256)

Човек, който прави добро, се приближава при Любовта. Човек, който прави зло, се отдалечава от Любовта. Човек, който прави зло, се приближава при злото. (81/стр. 252)

– Кои са отличителните белези на злото и на доброто? – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва.

Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, Любовта е огън, който побеждава.

Сега, не ви казвам, че трябва да вярвате, но казвам: Живейте в Любовта! Животът е добър. Животът е чист, защото излиза от Любовта. (75/стр. 229, 230)

Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят доброто и злото за основа на своя живот, но Любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли Любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот. Падналите духове вършат зло от любов към него. Понякога и човек върши зло, без да има любов към него. Той върши зло и се отвращава от него. Това, именно, показва, че човек може да се излекува от злото. Който върши зло, без да го обича, той се поддава на лекуване. Който върши зло от любов към него, той е неизлечим. Стремете се към доброто, към Любовта, за да се освободите от бацилите на злото. Човекът на Любовта нито се обижда, нито се свързва със злото. Той знае, че всичко, което става в света, е за добро. Казано е в Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онези, които любят Господа“. – Кога? – Когато се свърши борбата. „Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато доброто победи. (75/стр. 228, 229)

Следователно като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си характер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и Любовта. Като люби, човек лесно се справя със злото и със страданията в света. (74/стр. 148)

Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост.

Побеждавайте злото чрез доброто. Турете Любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот. (74/стр. 158)

Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на Любовта в себе си. Ако нямаш Любов, не воювай със злото. То ще те победи. Любещият, т.е. човекът на Любовта, е отворил сърцето си за всички. (95/стр. 262)

Казвате вие: „Ние трябва да се обичаме“. Ти не може да обичаш, докато не съзнаваш Любовта на Бога в себе си. За да обичаш някого, ти трябва да имаш неговия план, да знаеш защо Господ го е създал. Аз обичам ябълката заради семето. Ще намеря едно място и ще посадя и ще ходя да я поливам, това е Любов. Имам семенце на някое цветенце, развъждам го. По същия начин, като обичаме някой човек, ние трябва да имаме всичките желания и мисли, които има. Доброто, което има в себе си, да му помогнем да се прояви неговото добро. Ако ние съдействаме да се прояви неговото добро, не това на другите хора, ако ние съдействаме да се прояви неговото добро, ние го обичаме. Ако другите хора не помагат да се прояви доброто ни, то те не ни обичат. Дойде Любовта. Щом двама хора се обичат, взаимно си помагат да се повдигат и доброто расте. Ако доброто в нас расте, взаимно, ние сме в правия път, в който Бог ни е турил. (78/стр. 131, 132)

Любов, която не може да люби враговете, е слаба любов. Аз казвам, че злото има само един приятел – Любовта. Злото, което няма за приятел Любовта, тази любов не е любов. Казвам: В Божия закон Любовта е единствената сила в света, която превъзмогва всичките мъчнотии, понеже злото служи на нея. Ние като възприемем Любовта, всичките противоречия, които сега съществуват в света, ще се изменят. Хубаво е, не е лошо човек да се гневи. Не е лошо нещо. По някой път човек е сприхав. Такива каквито са хората, то е хубаво, само тия хора, трябва да се ръководят от Любовта. (13/стр. 316)

Любовта е единственият закон, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Като влезе в причинния свят, човек разбира, какво е всъщност доброто и какво – злото. Само в причинния свят човек вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различават коренно от тия, които разумните същества имат. Само така човек може да си обясни противоречията, които възникват на Земята. Виждате някой лош човек, а при това той е здрав, богат, всичко има на разположение: пари, къщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на Земята, но не и в причинния свят. Този човек е добър, полезен за Бога. Разумният свят използва неговите сили за добро.

(22/стр. 438, 439)

Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото… Новият живот иска нов метод – методът на Любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: Като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш, нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш отношенията му към Бога. (9/стр. 8,9)

„Ние говорим за Любовта – нищо повече!“ – каза Учителя. – Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина.

(10/стр. 21,22)

Достатъчно е човек да възприеме Бога в душата си с Любов и да чувства тази Любов, за да победи смъртта. Достатъчно е човек да служи на доброто и на разумността в живота, за да победи смъртта.

(30/стр. 59, 60)