ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО

Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро.

Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: Каквото и да ви се случи, да знаете, че това е Волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек“. Това значи: „Вземете товара на този човек“. Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата Воля и казвам: Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат. Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е Волята Божия. Щом Волята Божия е такава душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действа навсякъде в света. (34/стр. 191)

Първото нещо: всеки от вас, трябва дълбоко да се проникне от мисълта, че каквото и да му се случи в живота, то е от Бога определено. (34/стр. 181)

Окултният ученик, който иска да разреши своите мъчнотии правилно, щом се натъкне на някоя от тях, той трябва да каже: „Така е определил Господ“. Дръжте в ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е определено от висши, разумни същества, които имат присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не коригирайте техните постъпки и замисли. (34/стр. 180)

Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле“ или „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или в „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условия за добро. Бог във всяко време се проявява, така или иначе според нас, според нуждите ни. Във всеки момент, това което става с нас, е най-доброто за дадената степен на развитие, в която се намираме. (3/стр. 33,34)

Никога не казвай за времето: „Това време не е хубаво“. – Вятърът също вее за добро, нито пък питай „Дали ме обича Бог?“, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал, няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов. (3/стр. 34)

Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на Земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. (80/стр. 359)

Мнозина питат: „За кого е създаден светът?“. – За умните хора, наречени чада Божии. Противоречията в живота са пак за умните хора. Злото и доброто е за добрите хора. Всичко съществува за добрите хора. Който разбира нещата казва, че всичко е за добро. Който разбира нещата отчасти, отчасти е добър; който напълно ги разбира, изцяло е добър. Питат, съществува ли в Бога зло. – Не съществува… Ще знаете, че най-голямото зло е за светиите, за гениалните хора. За тях това е голяма привилегия. Мъчениците минаваха през огън, но те пееха и славеха Бога, считаха, че всичко е за добро.

(35/стр. 288)

Казвам: За Слава Божия! Родил се някой – за Слава Божия! Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „да минем от смърт в живот“. Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За Слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.

Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всичко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е – като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш“. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество. (65/стр. 142, 143)

Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. (80/стр. 123)

Един млад момък тръгнал да търси своята възлюбена по света, но не могъл да я намери. Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак. Като я погледнал в това положение, той се съжалил над нея. Приближил се близо до момата и си казал: „Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома“. Превързал главата , превързал крака и спрял при нея да поговорят. Момата започнала да се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той казал: „Много добре стана, че те удариха. Ако не беше пострадала, аз нямаше да те намеря. Много години се изминаха, откак те търся“. Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена.

Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича. (2/стр. 90)

Страданията и нещастията носят нещо добро за човека. Те го правят мек, добър, отзивчив и внимателен към чуждите радости и страдания. Колкото повече страда човек, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя с него. Той може да се разговаря със своите и с чуждите болести, и по този начин да помага, както на себе си, така и на другите. (30/стр. 254)

Човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и добро, всички знания – всичко това работи за неговото развитие и повдигане. (18/стр. 153)

Божествена Любов превръща всички човешки страдания, мъчнотии и несгоди за бъдещото добро на човечеството. (38/стр. 543)

Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вятърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде Любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.

Следователно радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човека. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания – за хиляди години. (30/стр. 106, 107)

И тъй, страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Искате ли да се развивате без страдания, ще изберете дългия път.

Сега, желая ви да се движите по късия път. Желая ви да следвате пътя на доброто. (30/стр. 108)

Помнете: Всичко, което се случва в живота ви е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. (31/стр. 176)

Не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата, с когото и да е, с който и да е човек, то, е за ваше добро. Срещата, с кое и да е животно, то, е за ваше добро. Срещата, с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. (80/стр. 122, 123)

Ако някъде става погрешка и това не е лошо. Защо? – Защото всяка погрешка води към придобиване на по-голяма светлина. Човек греши, защото светлината, в която се е движил не е била достатъчна. Щом започне да изправя погрешката си, светлината му се увеличава. Затова казвам, че всеки, който прави погрешки е силен човек. Който изправя погрешките си е два пъти по-силен. Изправянето на погрешките представя изправянето на изкълчен крак или на изкълчена ръка. Докато изправяте крака или ръка на някой човек, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятел. Защо? – Малко светлина има не вижда доброто, което му правите. Когато кракът или ръката му се намести, тогава той разбира, че вие сте му били приятел и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадал, за да може да се запознае с такъв добър човек. (30/стр. 115)

Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или противоречие крие в себе си едно велико благо. Затова и Псалмопевецът казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбих“. Който не разбра Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека е за добро, но той трябва да се учи. (30/стр. 115, 116)

Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христос говори, вие трябва да разбирате и себе си, и своя ближен. Като дойде приятелят ви във вашия дом, да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е направил. Че ви е причинил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е наместил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат, пак не роптайте. Знайте, че и в това се крие нещо велико. Изобщо, на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога. (30/стр. 122, 123)

Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие някакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпрос, какво трябва да жертва човек, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертва временното, а не вечното. (30/стр. 123)

Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо добро. (48/стр. 65)

Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? (84/стр. 110, 111)

Истината не се доказва. Който се опитва да докаже Истината, той попада в лъжата. Истината съществува сама за себе си. Тя не се нуждае от външна подкрепа, от доказване. Така трябва да разсъждавате и вие. Казваш: „Нещастен съм“. – Считай това за привилегия. – „Страдам, мъча се.“ – И това е привилегия. – „Боледувам.“ – И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в живота, знай, че това е привилегия за тебе. (24/стр. 292, 293)

Герой е онзи, който изведнъж може да превърне едно мъчно състояние в добро. (63/стр. 18)

Каквото и да ви се случи в живота, да знаете, че Бог царува на Небето и на Земята, и затова да бъдете радостни и весели. Това не значи, че няма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Бог управлява навсякъде… Да уповава човек на Бога, това значи да бъде силен. Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. (18/стр. 156, 157)

Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора стават, всеки едного, на когото му дава [това] благословение. (80/стр. 123)

Каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек в края на краищата всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на Природата за добро. (30/стр. 10)

Като се храниш със Словото, ще придобиеш Любовта. И тогава като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: „Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че е за добро“.

(33/стр. 175)

Аз гледам от друга страна на въпроса: Лошото, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпитва неговата сила. Лошото в човека е положителната страна на неговия Живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справя с тези силни движения в Живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. (92/стр. 333)

Сега, мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Стария метод аз го наричам метод на безлюбието, а пък новия метод аз го наричам метод на Любовта. Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си, то е Божествената Любов, която всякога се проявява неизменна, при всичките условия. При тази Любов ще забележите всякога в себе си следното: Когато се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за Любовта, веднага ще почувстваш една радост, ще ти светне! А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че то може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че може да се изгуби здравето. А при Божествения ред на нещата, и да си болен, ще ти се каже отвътре: „Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри“. Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега. (32/стр. 70)

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.

Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души.

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва.

Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. (48/стр. 12)

Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:

Всичко в живота се превръща в добро! (48/стр. 32)

Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божественият Дух.

Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. (48/стр. 36)

Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово добро.

(48/стр. 40)

…Вие трябва да мислите само за Любовта. По този начин, вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т.н. Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро. (20/стр. 16)

Всичко, каквото става, е допуснато от Небето.

Каквото и да ти се случи, ще се превърне за добро от разумните сили, които ръководят развитието.

Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота.

Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. (48/стр. 66)

Тогава помнете следното нещо: Не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. (57/лек. 27, стр. 24)

Напуснете методите на болните, т. е. съмнението, недоволството, страха. За разумния човек противоречие няма. Има само хармония, симфония, защото той знае, че всичко ще се превърне в добро.

(6/стр. 187)

Дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.

(58/стр. 37, 38)

Сега вие казвате, че човек трябва да бъде добър, че трябва да бъде умен. Най-първото нещо: Човек трябва да бъде разумен. За да бъде разумен, той трябва да знае едно: Че всичко, което Бог е създал в света, той трябва да го приеме на вяра, че е добро.

(27/стр. 575)

Човек трябва да се научи да мисли. Трябва да пречисти мисълта си. Тревожиш се какво ще стане със света; остави това. Земята се върти, слънцето грее, дъжд ще има, вятър ще има. Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се – за добро е. Примирят се – за добро е. Съдят се – за добро е. Легнат да спят – за добро е. Разболяват се – за добро е. Всичко е за добро.

(80/стр. 32)

Ще се оправдавате, че животът е тежък. Че животът е тежък, е тежък. За глупавите хора животът е тежък. За мъдреца, за умния човек всичко е едно благо. (81/стр. 240)

Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. (80/стр. 105)

Христос казва: „Всичко, каквото прави Отец е за добро!“. Не само това знаеше Христос, но знаеше, че и това, което Той издържа, е за добро. Той знаеше, че това, което става с Него, е за добро. Той знаеше, че това, което Той изнася, е за добро! (78/стр. 115)

В еврейската дума Бог, вторият принцип е мек – той е принципът на Любовта,„ל“. Той е принципът, който съгражда, който носи Живота в себе си, който съхранява нещата. Без този принцип светът би се превърнал в едно вечно мъчение. Този принцип, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовта, превръща всичко на добро в света.

(57/лек. 35, стр. 9)

Дето е Любовта, там всичко е добро и намясто.

(96/стр. 133)

Дойде ли ви някоя скръб ще знаете, че в това време сте почва. В това отношение в природата съществува следният закон: Върху всяка скръб някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Значи, в дадения момент вашата скръб служи за създаване на едно благородно чувство някъде. И вие трябва да се радвате на тази велика мисъл, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръб. След време тази велика мисъл, която се е съградила върху вашата скръб и вашите страдания, ще ви се отплати. Тя ви познава и ще ви помогне, тогава скръбта ви ще се превърне в радост.

(67/стр. 172, 173)

Помнете: Използвайте доброто във всеки даден момент и бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни и утрешният ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма любов от вас, или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. И болни да сте, пак е за добро. Като разсъждавате по този начин, вие идвате до положението на човек, който разбира живота. Щом разберете живота, условията ви непременно ще се подобрят. Вървете по пътя, който Бог ви е начертал и бъдете доволни от него. (22/стр. 408, 409)

Ще работите с доброто, като основа на великия живот. Каквото и да се случи в живота ви, знайте, че е за добро. Във всяка работа влагайте своите добри мисли и чувства. (58/стр. 52)

Като ученици, вие трябва да мислите право. И затова на всички ви желая да имате топли сърца и светли умове. При това на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени в отношенията си. Знайте, че всичко, което става в този свят, е за добро.

(62/стр. 225)

Не е въпрос човек да роди нещо хубаво, но той трябва да се стреми да се върне към Бога, към Първата Причина на нещата, да подобри своя живот. – „Как да подобря живота си?“ – Като считаш, че всичко, което става в света, е за добро. (68/стр. 250)

Ще бъдеш смел и силен. Ще срещнеш мечката и ще я помилваш. Ще си кажеш: „Дали ще ме разбере?“. – Ще те разбере. – „Ами ако ме ухапе?“ – Няма да те ухапе. Щом си с Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Аз те познавам“. Няма същество, което да не се подчинява на Бога. Ако Бог е във вас, няма какво да се плашите. Ако Той е в мене и във вас, като се срещнем, и двамата ще се радваме. Бог е тази Възвишена Интелигентност, която води света. Няма да съдим никого, но ще знаем, че Бог, тази Възвишена Интелигентност, ще изправи всичко, ще превърне всичко за добро. Каквито погрешки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е Пътят, по който ние можем да победим. (57/лек. 35, стр. 26, 27)

Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. (24/стр. 288)

Не е важно, че е побеляла главата ти. То е добро. Ако ти е побеляла главата и си поумнял, тогава е на добро, но ако е побеляла и не си поумнял, тогава е жалко. (80/стр. 67)

Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. (3/стр. 66)

Човек трябва да различава благата, които получава от хората, от тия, които получава от Бога. Изобщо, човек трябва да дойде до закона на различаването, да отделя доброто от злото, човешкото от Божественото, греховното от онова, което не е грях. Грехът внася заблуждение в човешкия ум, а доброто го просветява. Мнозина считат някои добри постъпки за погрешки. Това значи, че те са попаднали в неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считат за грях. Затова казваме, че неразбраното добро е грях, а разбраното – добродетел. От Божествено гледище обаче всичко, което се случва в живота на човека е добро, защото внася в ума му светлина. Чрез тази светлина той придобива Божиите блага – крайната цел на човешкия живот. (30/стр. 123, 124)

Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро. (91/стр. 49)

Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което се случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. (80/стр. 115)

Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство… Когато се научиш да го обичаш, тогава ще разбереш какво значи да бъдеш едно с Него и Той едно с тебе. Ти трябва да обичаш Бога! Въпросът на Земята ще вземе тогава друг характер. И когато викнеш Бога по този начин, тия противоречия, които сега съществуват на Земята, бурите в света няма да бъдат бури за тебе. Сиромашията няма да бъде сиромашия за тебе, болестите няма да са болести за тебе. Те са привидни само. Сиромашията, за онзи, който обича Бога, е едно благо. И богатството е благо и всичко е добро. (2/стр. 113)

Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. (43/стр. 214)

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Бога и в мене вярвайте. Вярвайте, че онова, което Бог е създал, то е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, по който може да намерите живота. Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро и вярвайте, че аз съм дошъл да ви покажа пътя, по който може да намерите истинския живот“. Казвам: Тази вяра, която издържа при най-големите мъчнотии, тя е вяра. (76/стр. 479)

Помнете: Всичко, каквото правите, не е само за другите. Направеното от вас ще отиде при другите хора, а придобивката ще се върне при вас. Такъв е законът. Затова, ако искате да успявате, правете добро, и то ще се върне при вас. И злото, и доброто, които правите на другите хора, ще се върнат при вас. Първото нещо: На Небето трябва да отидем с придобит капитал. Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас; то ще ни въздигне. (14/стр. 62)

Любовта превръща всичко на добро. Когато обичаме Бога, Божията Любов превръща всички грешки на скъпоценни камъни. Ако Любовта може да се отклони от една погрешка, тя не е истинска. Любовта е мощна, велика сила. Затова е казано в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, се превръща на добро“. Тоя стих се отнася до ония, които любят Бога и понасят всичко с търпение. (14/стр. 62)

ИСТИНСКОТО ДОБРО

Всяка добра постъпка, всяко добро, трябва да носи Живот, Светлина и Свобода.

Новия капитал трябва да сложите в действие. Това е Любовта към Бога. Мислете повече за Любовта към Бога и за приложението в живота… Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. А това значи да обичате целия свят, да обичате всичко живо. Да обичаш Бога – най-съвършеният в света, това е смисълът на живота. (24/стр. 331)

Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. (91/стр. 23)

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече. Сега иде втората фаза – ние да обичаме. А ние още стоим и казваме: „Да има кой да ни обича!“. Понеже си на Земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш Любовта си към Бога. Ако хората не разбират това, сегашният им живот ще се обезсмисли. (14/стр. 13)

На човека му трябва непреривната Божия Любов, в която постоянно да се влива Божественият Живот в него, постоянно да се влива онази струя на Божественото знание в неговия ум. С туй, той се подмладява. После, постоянно да се влива струята на Божествената Свобода, на Божествената Истина вътре в душата му всеки ден. Да се радва, че Истината се влива. Радвайте се, че Истината се влива във вашата душа. Радвайте се, че Божествената Светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият Живот се влива във вас. То е важното. От всинца искам да благодарите, че Бог ви е дал Любовта Си в сърцето. Да благодарите на Бога, че Той ви е дал Светлината в ума ви и да благодарите за Истината, която влял в душата ви. (32/стр. 340, 341)

Ученикът, който обича Истината е добър. Тъй го нарича Учителя. (48/стр. 106)

Стихът „Бог е Любов“, съдържа творческа сила в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. (83/стр. 32)

Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов“, за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; същото се отнася и до нас. Нашите светли мисли и чувства, нашите добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовете на нашия живот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своите светли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С Любов всичко се придобива; без Любов нищо не се придобива. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбих“. Той даде всичко заради Господа, да изяви Любовта си към Него. (68/стр. 227, 228)

„Затова Отец ме люби“. Да имате Любовта на Бога, това е великото в света. (85/стр. 23)

Мислете за Любовта на Бога към вас и приемете тази Любов в себе си. Знайте, че тази Любов се проявява във всеки човек. Когато мома и момък се обичат, между тях действа Божията Любов. Ако се вслушват в гласа на тази Любов, те никога няма да я изгубят. Дето е Бог, дето Любовта присъства, там никакво престъпление не може да се извърши. Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим. (30/стр. 268)

Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на Земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете да направите вашия живот такъв, какъвто вие искате и на Земята, и в Духовния свят, и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. (78/стр. 24)

Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си – за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: Любов към Бога, Любов към Божия Дух и Любов към душата си. Каква трябва да бъде тази Любов? – Чиста, безкористна – Любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света, не ще може да я разкъса. (68/стр. 30)

И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши… Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки. (68/стр. 30, 31)

Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с Любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърчавайте – работете и прилагайте Любовта… Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!“.

Божията Любов носи щастие.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. (68/стр. 31, 32)

Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без Любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. (68/стр. 218)

Важно е сега вие сами да проверите дали Любовта към желанията ви е по-силна, или по-слаба от Любовта ви към Бога. Че еди-кой си ви обичал, това не трябва да ви ласкае. Вие трябва да си кажете: „За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек“. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва да ви смущава. За вас е важно Любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. Истинската печалба в живота се състои в Любовта на хората към Бога. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В тази Любов няма загуби.

И тъй, Любов към Бога – това е великата Истина в живота. Който е съгласен с тази философия, нека приложи Любовта в живота си и работите му ще се оправят. Дойде ли Любовта в човешката душа, тогава ще започне истинския живот. Започнат ли хората да прилагат този живот, и светът ще се оправи. (91/стр. 33, 34)

Ако някой намисли да направи зло някому, той се бори, мисли, решава и най-после казва: „Любовта ми към Бога е по-силна от всякакво мое желание, или от всякаква моя мисъл“. Това значи да обича човек Бога. Какво му коства да избере правия, добрия път? Какво по-хубаво от това да бъдете млади? Ще ви срещне дядото и ще каже: „Синко, искам да поговорим за възможни неща“. – „Може, дядо, да поговорим.“ – „Можем ли да обичаме Бога?“ – „Можем.“ – „Можем ли да победим света?“ – „Можем.“ – „Можем ли да преодолеем всички трудности?“ – „Можем.“ – Всичко можем да направим, като имаме Божията Любов в себе си. Бог е Любов, Разумно начало, което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърцето, душата, духът ни са дадени от Бога. Съзнаваме ли това, ние ще бъдем така изправни към Бога, както и Той е изправен към нас. След всичко това, какво ни пречи да Го обичаме? Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Щом имаме ум, сърце, душа и Дух, какво повече може да се желае? Умът, който Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ни е дал, може да се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове. (91/стр. 47, 48)

Ако вие искате да подобрите своето сърце, своя ум и своята воля, едно ви е потребно: да възлюбите Бога. (62/стр. 217)

Ако всичките хора биха възлюбили Господа, ближния си, светът щеше да се оправи и всичко ще дойде на своето място. (13/стр. 332)

Кое е същественото за всеки човек? – Любовта Божия. Няма по-велико нещо за човека от това, да знае, че има Един, Който го обича. (85/стр. 49)

Аз пия вода само от Божествени извори, които постоянно клокочат. Дето е Божественото, там е щастието. Дето е Любовта, там е изобилието. Като любя Бога, ще получа всичко най-хубаво. (81/стр. 331, 332)

Ако Любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може да отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние да отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце. (54/стр. 9)

Има нещо в света, което е абсолютно свободно и независимо. Това ние наричаме първите лъчи на Любовта, които озаряват човешката душа. На мистичен език това се изявява чрез стиха: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Да видиш лицето на Бога, значи, да бъдеш доволен. Всички растения които виждат лицето на слънцето, се развиват добре и дават хубави цветове и плодове. (39/стр. 147)

Кое е ценното в човешкия живот? – Чистотата и светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и свети по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав… Чистотата е необходимост за човека, а светостта – идеал, към който се стреми неговата душа. (37/стр. 313)

Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога!“. Онзи, в когото всички добродетели са събрани на едно място, Бог е там. Чистотата е вратата, през която всички добродетели са минали. Затова трябва чисто сърце. Не могат да дойдат добродетелите в човека, докато той не е чист. И в живота е така. Когато ние имаме да приемем някой гостенин, ще измием всичко, ще измажем къщата, всичко ще бъде чисто. Затова трябва чистота, за да дойдат нашите приятели между нас и добродетелите, с тях ще дойде и Господ. И като бъде Господ в една къща, тая къща ще бъде благословена за хиляди векове.

Желая, като ви посети Господ, да бъдете благословени вие и целият ви дом, през всичките векове на бъдещето. (80/стр. 53, 54)

Сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си. (50/стр. 26)

Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. (50/стр. 39)

Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тия закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро. (50/стр. 40)

Казвам: От всички се иска истинско послушание. Питате: „Защо трябва да слушаме?“ – Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. (39/стр. 147, 148)

Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата. То е истинското място. Значи, в дома на калта отнемат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В дома на Божието благословение измиват раните, излекуват ги. После го окъпят, облекат и турят накитите. Така, човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода.

Желая ви да влезете в дома на Божието благословение. Този е пътят. Много труден е пътят, но така е за всеки, който се връща от далечния път.

(39/стр. 148, 149)

Като говориш Истината, отиваш към Бога! Като правиш добро, ти отиваш към Бога! Като си справедлив, ти вървиш по правия път – имаш мир и радост! (23/стр. 216)

Казвам: Божественото е онова, което дава нещо на човека. Божественото е, което придава нещо, то дава радост, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение – всичко носи в себе си. Божественото носи мир навсякъде. И едно дете може да ти каже Божественото. От дето и да дойде Божественото, приеми го и не прави никаква разлика. Само че, при напредналите хора, понеже знаят Божия път, чрез тях – както през големите прозорци – идва по-голяма светлина, а през по-малките прозорци идва по-малко светлина. Закон е това. (23/стр. 229)

Кой човек е добър? – Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: „Добър човек ли съм аз?“. – Ако можеш да положиш душата си в служене на Бога – добър си; не можеш ли да я положиш – не си добър. Няма нужда много да се философства. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата Си за овците“. (36/стр. 83)

Човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата. (36/стр. 85)

Човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога… Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. Духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. В този смисъл човек най-първо трябва да люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени именно от тази свещена мисъл и от това свещено чувство. (36/стр. 86)

Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното: ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на Земята от тия няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази – да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само, когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас – това е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. (82/стр. 16, 17)

Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете: „Защо е така?“. Христос казва: „Отец живее в Мен, и Аз живея в Отца“. Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: „Отец живее в Мен“ – първото положение. Това е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. „Аз живея в Отца Си“ – това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов.

Сега вие сте длъжни като ученици да добиете второто положение – да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова“. А това е целта – да се образува тази връзка. (82/стр. 17, 18)

И когато ние приемаме този Божествен живот в нас, по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила.

(82/стр. 19)

И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога – това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. (82/стр. 32)

Както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.

Сега мисълта. Ще имате една отлична Любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. (80/стр. 125)

Разправят един анекдот, който се случил в Бостън, с американския председател на Щатите – Вашингтон. Един ден той бил на пазара, наблюдавал, как хората купуват и продават. По едно време той спрял вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, търсел човек, да му го занесе вкъщи. Намерил няколко носачи, но не се установил нито на един, скъпо му се видяло това, което искали. Тогава Вашингтон се приближил към богатия господин и му казал: „Аз мога да ви услужа“. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до къщата му, спрял се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. – „Благодаря, господине, не се нуждая от пари.“ – „Как, да не би и ти да си недоволен от възнаграждението?“ В този момент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо добавил: „Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме обичаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк“.

Не прави ли същото и Бог? Ти вървиш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възнаграждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: „Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите“. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. (68/стр. 228, 229, 230)

Където и да сте, турете в ума си: „Гледа ме Господ!“. И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш. (23/стр. 294)

И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение: да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си. Това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка. (93/стр. 17)

Казано е в един стих от Писанието: „Всички пътища, които водят към Бога са добри“. Че някой имало едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи, те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите те им да водят към Бога. (18/стр. 199, 200)

Свободният човек се проявява така, както Бог го е създал. Той е естествен във всичките си прояви и като срещне своя ближен, първо вижда доброто в него. (35/стр. 278)

За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен.

(6/стр. 104)

Истинолюбив човек е оня, който не се колебае и не се обезсърчава. Като трябва да направи нещо, той не го отлага и за последствията не мисли. Той знае, че всичко, което става в името на Истината, е добро. (35/стр. 15)

Ученикът всякога трябва да действа с Истина и Любов. Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. (48/стр. 107)

Да изучавате проявите на Любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той Любовта в себе си. Ако е Любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокоят едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички. (22/стр.34, 35)

И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. (22/стр.35)

Ученикът трябва да мисли само доброто! Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади.

Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използва за Добро. (48/стр. 64)

Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. (61/стр. 276, 277)

Момък срещне една мома, докарва се пред нея. Като вижда това поведение, тя му казва: „Тъй както се проявяваш, ние не можем да живеем добре. Ти трябва да имаш светъл ум, да те обичат хората; трябва да имаш добро сърце, да те обичат хората; да имаш добри постъпки, да те обичат хората. Ако всички хора те обичат и аз ще те обичам“.

(37/стр. 304, 305)

Вие имате приятели, другари имате, отношения имате. Слуги ли сте, или господари – отношенията ви трябва да бъдат чисти. Да кажем, че аз съм млад момък, между млади моми – отношенията ми трябва да бъдат чисти. Като погледна една мома, да имам чисти отношения, да желая всичкото добро, което Бог желае, да мисля нейното добро. Да се радвам на доброто, което има, а не да я използвам.

(23/стр. 223)

Човек, най-първо, трябва да се научи да мисли, да чувства правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.

(78/стр. 201, 202)

Според мене, никой няма право да убива хората. Никой няма право да дава свобода на езика си, да казва лоши думи. Никой няма право да праща лоши мисли. Никой няма право да отправя лоши желания. Никой не е свободен да вдига ръката си, да бие. Който си позволи едно от тия неща, той не е културен човек. Да живеем при Бога и заради Него, да не си позволяваме нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, нито една лоша постъпка! Какво са допринесли лошите мисли, чувства и желания? Добрите мисли, чувства и постъпки носят всички блага в живота. (37/стр. 305, 306)

Вий ядете без позволение. Като отидете в един дом, какъв е законът поне тук? Вие седнете и не започвате. Седнете всички на трапезата. Гледаш яденето. Стопанинът на къщата като каже: „Заповядайте!“. – Тогава ще започнеш. Че ти си в Божия дом, тук на Земята! И като ти каже Бог: „Заповядай!“. – Тогаз ще вземеш. Иначе няма да бутнеш. Вие сте на угощение. Като ви каже Господ: „Заповядай!“. – Тогаз ще вземеш от всичко, което е сложено. Това е новата религия, сега в света. Не яж без позволение! И всяка една наша мисъл ние трябва да я поднесем пред Божието лице. И всяко едно наше чувство ще го поднесем пред Бога. И всяка една наша постъпка ще я поднесем пред Бога. Това ще бъде като закон. Бог няма да ви съди, защо сте постъпили така. Ти носиш нещо. Ще го представиш пред Бога и ще получиш Неговото благословение. И тогава, от това, което си принесъл, ще вземеш нещо от него, за да опиташ себе си. Та всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и всяка една ваша постъпка, да са благоприятни пред лицето на Бога. (80/стр. 70, 71)

Човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (36/стр. 81)

Не говорете лоши думи. Казвате: „Трябва да се казва Истината“. Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите, с красивите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата… Често слушам да казват: „Ще ти кажа истината“. Тази истина е дяволът. Това е лъжа. Всяка истина, която не освобождава човека, всяка истина, която покваря човека, всяка истина, при която изгубваш мирът, не е истина. Истината най-първо носи мир, тя носи свобода. Истината носи мощ в човека. Истината носи добри чувства, добри мисли. (78/стр. 334)

Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на Истината. Истината е Божественото начало в нас, което вечно живее. За да придобиете Истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. (93/стр. 56)

Бъди и ти добър като нивата си. В какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава с безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. (31/стр.5)

Казвам сега: Съвършено безкористие! Не самоотричане. Самоотричането е път към безкористието. Ето какво е безкористието: Всичко онова, което Бог ти е дал, да го раздадеш на хората, да не употребиш, нито една стотинка, за себе си. Това е безкористие. (23/стр. 233)

Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. (44/стр. 253)

Всяка добра постъпка, всяко добро, трябва да носи Живот, Светлина и Свобода. Няма ли тия три качества, то не е добро. Животът иде чрез Любовта, Светлината иде чрез Мъдростта и Свободата иде чрез Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде нашата постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята, хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с теб, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, аз като внасям Живот, Светлина и Свобода в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят това е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: Да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата Доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бог да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй всяка постъпка, в която Небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взима участие, е Божествена. (15/лек. 2, стр. 7, 8, 9)

Какво е доброто на сегашните хора? Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има предвид една цел – да се бори със злото и да го победи. Следователно добро е само това, което се бори със злото. Добро, което не се бори със злото, не е добро. (30/стр. 51)

При сегашните условия на живота човек прави добро пак от страх. Той казва: „Ако не правя добро, ще ме сполети никакво зло“. Значи, и доброто е особен род данък, който човек плаща на някого. Ето защо доброто, което хората правят, добрият живот който водят, са относителни. Те не представляват онова абсолютно, истинско добро, което прави преврат в човека. Съвременните религиозни – били те християни или от друго някакво верую, водят благочестив живот от страх. Те се страхуват от ада, от някакво наказание. Затова правят усилия да живеят добре. Подбудителната причина към добро, към добър живот е външна, т. е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. (72/стр. 6)

Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си – от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно само ония природни сили могат да повдигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.

(87/стр. 251)

Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях… Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. (99/стр. 286, 287)

Една царска дъщеря била прочута в цялото царство с лошия си език и лош характер. Каквото виждала, с когото се срещала, все лошо говорела. Никой нищо не могъл да възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка от кого и да е, била в състояние да предизвика разрив на сърцето . Баща се чудел, какво да прави с нея – не знаел, как да я изправи. Един ден в двореца дошъл един мъдрец, пожелал да се срещне с царската дъщеря, да си поговорят. Царската дъщеря се явила пред мъдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казал: „Искаш ли да станеш учена, красива, умна, цял свят да се възхищава от тебе и да те обича?“. – „Искам.“ – „Вземи тогава това скъпоценно камъче и го сложи под езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо няма да възразяваш. Докато камъчето е в устата ти, ще бъдеш като риба, ще мълчиш. В камъчето се крие твоето щастие.“ Тя сложила камъчето в устата си и каквото да говорели, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своите грешки и се изправила. След три години мъдрецът взел камъчето от устата на царската дъщеря, която, наистина постигнала това, което било обещано: станала умна, добра, красива, любеща. Цялото царство благодарило на мъдреца за доброто, което им направил. (22/стр. 444)

Когато искам да направя добро на някого, ще го приспя и ще сложа пред него най-хубавите ябълки и круши. Като се събуди, той ще благодари за хубавите плодове, без да знае, кой ги оставил и как ги е оставил. Искам да помогна на някого. Ще се преоблека, никой да не ме познае, и ще му помогна. Той не подозира, кой му е помогнал. Когато правя добро и помагам, не е важно да ме познаят хората; важно е какво са придобили те от хубавите плодове и как благодарят на Бога за направеното добро. Ако познаят Любовта, аз се радвам на доброто, което съм направил. Ако оня, който е изял хубавите плодове, отива да мъчи хората, аз търся нов начин да му помогна да влезе в пътя на доброто и на Любовта. Аз търся причината в себе си и казвам: Втория път ще внеса повече сладчина в тия плодове. (37/стр. 326, 327)

Когато правиш добро, крий го. Никой да не го знае. Това е велик закон. Нека само Бог го знае.

(6/стр. 104)

„Ама защо да правя добро?“. Защото се приближаваш към центъра. Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния Източник на живота. (22/стр. 28)

Някой може да е направил голямо добро, съградил църква или училище, и всички вестници да пишат за него, но въпреки това той е недоволен от себе си – защо е недоволен от себе си? Защото Бог е недоволен от него, не е видял неговото добро и не е дал мнението си. Някога човек направи толкова малко добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от себе си, цял ден е радостен, щастлив – защо? Защото само Бог е видял това малко добро и го е похвалил. След известно време човешкото дойде в него и той си казва: „Направих едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голямо добро, че да хване място“. Наистина направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото. Истинско добро е това, което никой друг не го е видял освен Бог. (104/стр. 18)

За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек? (98/стр. 353)

На Земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. (22/стр. 439, 440)

В древността някога на една планина живели двама светии. В подножието на тази планина се намирал един град. Те често слизали в града да продават плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гърне, пълно със злато. Значи, златото, със своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга. Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и ударил на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се приближил до дупката и що да види? – Гърне, пълно със злато. Той си казал: „Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи“. Той се навел, извадил гърнето с златото и слязъл с него в града, да помисли, как и за какво да го употреби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като употребил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върнал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: „Всичките благотворителни дела, които направи, не струват, колкото избягването на другаря ти от гърнето със злато“.

Следователно много от човешките благотворителни дела са по-малко ценни от отказването им от някакво земно благо. – Защо? – Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: Всяко добро, в което милосърдието отсъства, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на Любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на Любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. (30/стр. 291, 292)

Когато някой човек плаче за страданията на другите хора, милосърден ли е той? Не, този човек с плача си само изказва съжаление към другите. Истински милосърдният човек не плаче, но влиза в положението на хората, разбира ги и им помага. Той има отзивчиво сърце към нуждите на хората. Дойде ли някой при него, той е готов веднага да му помогне. Например дойде при вас някой ученик, който не може да реши задачите си. Вие веднага отделяте част от времето си за него и му помагате в решението на задачите. Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека. Ако след като направите услугата, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Според този закон доброто, което правите, никога не се споменава. (29/стр. 65, 66)

Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и помогне.

Когато разбереш една душа, ти я обикваш.

(48/стр. 67)

Ученикът се радва и съдейства за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: Когато един се повдига, всички се повдигат! (48/стр. 20)

Когато някой е натъжен, намерете начин тайно да му направите някакво добро. (6/стр. 104)

Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. (83/стр. 43)

Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога. Иначе какъв смисъл има за човека обръщането му към Бога, ако след това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота.

(83/стр. 45)

Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях. Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място. Помогни на човека, когато се намира в нужда. Истинско добро е това, което се проявява в момента. Човек е добър и любещ, не по време и пространство, но извън времето и пространството. (9/стр. 38)

Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?“. (3/стр. 38)

Една сестра каза: „Моят мъж дава дрехи и пари на другите“.

Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб – добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър… Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро. (3/стр. 195, 196)

Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини. Но има друго добро за самото добро, не по кармични причини. Това е вече дихарма. Това е истинско добро. Има вода само за миене, а има друга вода, по-чиста – за пиене. Доброто, което някой прави по кармични причини, т.е. като отплата за добро, сторено нему в миналото, е ценно за Небето, обаче най-ценно е това добро, което става, не по закона на кармата, но по Свобода и от Любов. (3/стр. 196)

Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави. (48/стр. 55)

Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. (48/стр. 69)

Ако постоянно мислиш за доброто, ще станеш добър… Ще държите в ума си доброто. Това са всичките възможности, които съществуват на физическото поле. Всичко онова, което ти искаш на физическия свят, може веднага да го добиеш само по закона на доброто. На Земята искаме Божието благо. Не може да се придобие без Любов. Ако мислиш, че ако мислиш за злото, ще добиеш друго едно познание, ти се лъжеш. Онова, в което ти може да се радваш, ти може да го добиеш само по закона на доброто. Не сега туй, обикновеното добро – то е сянка, но туй вътрешното добро в себе си, туй добро ние го наричаме едно равновесие между ума и сърцето, и между човешката воля. (81/стр. 197)

Някой седне да мисли и пита: „За какво трябва да мисля?“. – Ще мислиш за Истината. – „Какво ще мисля за Истината?“ – Ако аз седна да мисля за Истината, ето какво би ме интересувало: щях да се заинтересувам от ония хора, които са затворници, които са болни. При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на свобода и ще му кажа: „Повече не се връщай“. Така ще изучавам законите на свободата. Това наричам аз свобода. Само така може да се учи Истината. Ако искаш да изучаваш Истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш. (25/стр. 169)

Когато една жена целуне един мъж, че се очисти, просветне нейният ум, явяват се най-добрите благородни пориви. Този мъж е предал Божественото благословение. Ако един мъж целуне една грешница и тя измени живота си, стане благороден член в обществото, то е благословение. (13/стр. 143, 144)

Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: „Кой ще слиза от коня да се занимава с него?“. Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкочанясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувстваш и действаш така, Бог те благославя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. Не, за всичко има време. Нужно е обаче търпение, да дочакаш времето. Дойде някой и ме пита как да постъпи при даден случай. Отговарям: Когато дойде някой при тебе и те пита как да постъпи, ти се постави на неговото място и виж как би желал да постъпят с тебе. Значи ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с тебе. Велико нещо е да направиш добро. Ако направиш добро на някого, както трябва, колкото да е малко то, никога той няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си. (95/стр. 266)

Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро. Но това е относително добро, а абсолютното добро в света е да бъдем добри за всички. (85/стр. 7)

Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш! Пожелавай добро на всекиго. (3/стр. 56)

Във всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: „Да, но аз съм направил хиляди добрини“. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.

(110/стр. 15, 16)

Един човек, който видял Бога, той придобива своята свобода, той добива знание, ум, който се огрява от светлина, има сърце, което се огрява от Любовта, той вече има този, безсмъртния живот в себе си. (76/стр. 58)

Поддържай винаги в себе си огъня на Духа.

Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на доброто на лицето си. (48/стр. 70)

Който може да мине през всичките страдания – през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен Дух. Дето мине, той чува песента на възвишените същества: „Велик е Господ! Велики са Неговите дела!“. (61/стр. 282)

Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които приемат писмата, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“. Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти“. Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че, да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото Ви, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам“. (32/стр. 72)

Желая всички да бъдете кротки не само външно, но и вътрешно – кротки по сърце. Христос казва на едно място в Писанието: „Елате при Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце“. Ученикът трябва да бъде кротък и смирен, да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. Той трябва да бъде готов да го поставят в ретортата, да го трансформират, да се преобрази. Той трябва да развива в себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, без никакви колебания. (18/стр. 81)

Ум населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто. Непрестанно следвайте този път. (90/стр. 81)

Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняват в това. Фактът, че всеки се стреми към доброто, показва, че думите ми са истинни. Обаче не е достатъчно само, човек да се стреми към доброто, но той трябва да знае, как да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае Истината по отношение на него. (30/стр. 54)

Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с Любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. (107/стр. 50)

Когато прави добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. (89/стр. 26)

Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана. Всяко добро, което се прави на Земята, трябва да е прието на Небето. Не се ли приеме на Небето, то не е истинско добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за Земята, и за Небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: „Каквото е на Небето, това е и на Земята. И каквото е на Земята, това е и на Небето“. (108/стр. 248, 249)

Когато правиш добро – крий го, а когато правиш зло – открий го, нека знаят всички! Това е закон. Сегашните хора, когато правят добро, откриват го. Обратното трябва да бъде! Когато правиш добро, скрий го, никой да не го знае – туй е велик закон в света. Нека само Бог те знае. (82/стр. 49)

Да направиш добро – това ще рече да призовеш Бога да действа чрез теб. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного – Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички Съвършени същества вземат участие. (104/стр. 17)