КНИГА ЗА ДОБРОТО

Варна, 2016 г.

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Книга за Доброто

ПРЕДГОВОР

Има едно добро, то произлиза от Душата – то заслепява дявола. Има едно добро, което произлиза от Духа – то кара дявола да немее. Едно добро, което произлиза от Безкрая – то поразява дявола завинаги.

За дявола, доброто е мъчение, а пък ако искаш да въведеш дявола в Правия път, за него то е нещо ужасяващо.

Доброто е духовно. Фалшивото добро е умствено.

Добрият човек е добър, не чрез себе си, а чрез Бога в себе си.

Добрите неща са посяване, за да станеш в бъдеще ОСЪЗНАТ.

Добрият човек е добър служител на Бога, но се пази да се нарича добър.

Ако човек иска да стане добър, той вече допуснал грешка. Той е изначално добър и трябва само да се проявява, като не смята себе си за деятел.

Пътят на доброто е посяване за разумност. Разумността, когато е продължителна, е посяване в Мъдростта.

Ако доброто не върви към разумността, то ще стане зло и ще оплете човека.

Добрите хора пътуват към Бога, но все още не живеят в Него. Те имат дълъг път да извървят.

Човешкото добро е паднало от Истинското добро и сега трябва да се излекува в себе си.

Добро, което е от ума погребва човека в тежки условия. Добро, което е от Душата, е освободител – то развързва миналото на човека.

В Древността доброто е било поток на Мъдростта.

В човешкото добро, хората са се самопогубавали. В душевното добро са се възраждали.

Мъдрите знаят, че от всяко зло ще произлезе добро.

Човекът на истинното добро, никога не се стреми към власт. Той познава единствено властта на Единния Бог.

Човешкото добро никога не може да донесе покой на човека.

Истинното добро е пътешествие към Душата, пътешествие към себепознанието.

Доброто на Мъдреца е Богоподобно.

Доброто, за което говоря има дълбина и в тази дълбина има нещо от покоя на Духа.

Истинното добро е съставено от Тишина.

Единственото добро го наричам Любов към Бога. Който е заменил Любовта към Бога с нещо друго, той е извън доброто.

Добрият човек вижда Бог и в катастрофа, и в потоп и Го поздравява.

Духовното добро създава Вечност. Божественото добро създава Тишина. Абсолютното добро създава Безкрая.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 2 април 2016 г.

ДОБРАТА МОЛИТВА

Добрата молитва е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички ангели, архангели, началства, власти сили… Добрата молитва като прочетеш, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Животът ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

(4/ стр. 6,7)

ДОБРОТАТА НА БОГА

Където е Бог, там е силата, там е красивото. Там, където има разумност и доброта, там е Бог.

Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстваш пълнотата и нямаш нужда от нищо. Където е Бог, там е силата, там е красивото. Там, където има разумност и доброта, там е Бог. Вярвайте в един Господ, Когото като намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно. (3/стр. 24)

Казвам: Няма защо да се обезсърчавате, лошите условия дойдоха като последствие на лошия живот. Първоначално условията на живота са били добри, но и сега не са лоши. Колкото и да е фалирал един търговец, той все пак има на разположение поне малък, основен капитал, с който отново да започне работата си. Никаква сила в света не е в състояние да посегне на този основен капитал на човек, даден му от Бога още при създаването му. Кой е този капитал? – Любовта към Бога. Щом обичате Бога, щом имате каква и да е идея за Него, условията на живота са добри. (18/стр. 166)

Казвам: Всичко в света си има своя дълбок, Божествен произход. Когато цветята цъфтят, това е Божие благословение. Когато, както в днешния ден, слънцето свети, това показва, че Бог благоволява. Днешният ден показва, че бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде отлично. Върху това, аз нямам две мнения. Бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде добро за всички хора, без разлика! (27/стр. 582)

Другото вярване е, че в света има една правда. Казват, че праведните ще идат в рая, пък грешните в ада, Господ ще ги накаже. Всеки един човек трябва да се накаже. Но за една малка погрешка вечно да се накаже, то не е свойствено за добротата на Бога. Когато на Христа един ученик Му каза: „Учителю благи“, Той каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е тъкмо един Бог“. Значи, ако на Бога приписваме едно качество, че иска да се наслаждава на страданията на хората, туй не е едно Божествено качество. Бог е този, който иска да ни освободи от всички мъчнотии и страдания, които ние сами си създаваме в света. (42/стр. 327)

„Ако ме любите, ще опазите моето Слово.“

Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към тебе. Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия. (48/стр. 9)

Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе.

За да станеш нежен и милосърден, мисли колко снизходителен и благ е Бог! (48/стр. 70)

Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, Който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. (3/стр. 37)

Ако само по един час на ден мислиш за доброто, за великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. (3/стр. 61)

Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията Милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в Моята Милост и Аз ще ви помогна“. Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята Милост“. Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Великата Милост, която имаш към мен“. За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота… Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш. (3/стр. 64, 65)

Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на Милостта Си. (56/стр. 178)

Преди години, във Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше от положението си, от тежкия живот и казваше, че не иска повече да живее така. Наистина страшно нещо е да падне човек! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататък: „Аз не смея да вляза в никое общество, не смея да отида и на църква. Дето вляза, всички ме считат като прокажена. Какво да правя сега? Искам да си направя една малка къщичка и да заживея честно и почтено. Има един, който ме обича.“ – Дръж се тогава за него. Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. Той ви носи спасението. Бог ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави от положението, в което се намираме. В този смисъл, всеки човек може да каже: Има поне Един, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквах, протестирах срещу съдбата си, но най-после се обърнах към Господа и казах: „Господи, на Тебе се оставям, покажи ми пътя, по който трябва да вървя. Не мога да живея повече така“. Това е тъмната страна на нейния живот. Светлата страна на живота се заключава в това, че всичкото зло ще се превърне в добро, и скръбта ще се превърне в радост. Един ден, когато човек напусне тялото си, ще му дадат ново тяло, по-добре организирано, и тогава всяко зло ще се превърне на добро. (3/стр. 46, 47)

В Божията Любов няма нито измяна, нито промяна. В този живот всичко се превръща в добро. Божественият свят е предвидил за вас нещо много по-хубаво от това, което днес имате. Вие ще се освободите от всички недъзи, слабости и спънки в живота си. Ако имате спънки, те се дължат единствено на вас. В Първичната Причина се крият всички възможности за добро. (3/стр. 47)

Казвате: „Господ е добър“. Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата Добрина няма да се прояви. (2/стр. 21)

За да се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Казва се, че Бог е дълготърпелив. В това отношение човек трябва да бъде подобен на Бога, да проявява търпение като Неговото. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. Вие падате, ставате, каляте се, чистите се, а Бог поглежда към вас със снизхождение, търпи, чака деня, когато ще се изправите и ще тръгнете смело в Божествения път. Като не можете да оправите някоя работа, вие се обръщате към Него с молба да продължи малко времето, докато я свършите. Обещавате, но не изпълнявате. Ако всеки отвори книгата на своя живот, ще види, че тя е пълна с безброй дадени обещания, но неизпълнени. Всеки лист от тази книга е написан само с дадени и неизпълнени обещания. Въпреки това, Бог никого не е изпъдил от себе си. Той все още вярва на хората. Понякога като метод за изправяне, временно само, Той ще изпъди някого от себе си, и когато човекът се осъзнае и разкае, Бог отново го приема. (55/стр. 16, 17)

Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. (55/стр. 34)

Казвате: „Кой си ти, който имаш право да говориш така?“. – Аз говоря от страна на Бога, от Негово име и казвам: Бог не е причина за нашите грехове и престъпления. Бог не съизволява в нашата смърт. В Бога всичко е добро. Страданията на хората се дължат единствено на факта, че те не изпълняват Волята Божия, както трябва. Бог е крайно търпелив и чака, докато хората се пробудят и влязат в правия път. (55/стр. 44)

Бог те обича, обсипал те е с безброй блага: свободен си; дишаш – чистият въздух влиза през дробовете ти; слушаш – най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и свобода да ходиш, дето искаш. (14/стр. 13)

Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и без да я чете, очаквал да се наредят работите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал: „Чудно нещо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си“. Библията изгоряла, но случайно едно крайче от една страница не изгоряло. Той взел листчето и прочел: „Бог е Любов“. Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било учудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцето и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили.

Следователно не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. (61/стр. 224)

Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствания и движения и знае, как мисли, чувства и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: „Нямам свободно време“. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – „Нямам пари за раздаване, иди да работиш.“ Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако пожертваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури на легло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи Любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност. (61/стр. 224, 225, 226)

Който е роден за певец – да пее! Който е роден за поет – да пише! Който е роден за добро – добро да прави! Горко ти тогава в света, ако не правиш добро. Затова си роден! Ти казваш: „За какво съм пратен?“. Роден си да слушаш. Роден си да гледаш. Роден си да помирисваш нещата. Роден си да похапнеш. Роден си да кажеш сладки думи. Роден си да попипаш. Трябва да упражняваш ръцете си и краката си. Роден си, за да опиташ доброто, за да опиташ правдата, за да опиташ хубавите неща, които Бог е създал. Родени сме, за да кажем хубави работи, да излязат те от устата ни – да кажем, че всичко в света е добро. (80/стр. 44, 45)

Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На Земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. (80/стр. 124)

Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действа, понеже Бог ни обича и ние може да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Де са добрите хора?“. В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. (80/стр. 359)

И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено“. Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава. (76/стр. 80)

Всъщност никаква външна сила не може да се противопостави на Любовта. Ако намираш, че една работа не е направена както трябва, причина е безлюбието. Мислиш ли, че с мърморене ще оправиш света? Който мърмори, и светия да е, и обикновен човек, той не може да обича Господа. Как е възможно да роптаеш против Онзи, Който ти е дал всичко? Какво си направил ти, обикновеният човек, за Господа? Хиляди погрешки си направил и не си чул нито една обидна дума, не си видял един крив поглед. Каквото и да правиш, Той казва: „Върви напред, не греши! Грешката ти е малка, изправи я“. Пак сгрешиш, пак те успокоява. Казваш: „Дотегна ми вече да изправям погрешки!“ – Ще ги изправяш, докато се научиш да живееш добре. (33/стр. 375)

Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели. (74/стр. 131)

Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща да му помогне по някакъв начин да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дядо Господа. След това, то пуснало писмото в пощата и се върнало у дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на писмото си. Като събирали писмата, един от пощаджиите намерил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го прочел на няколко свои приятели. Трогнати от вярата и чистосърдечието на детето, те се заели взаимно да го поддържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.

Едно трябва да знаете: Бог всякога помага на добрите и чисти желания на човека. Има ли желание да учи, човек всякога може да успее. (74/стр. 143, 144)

Казано е: „Бог е Любов“. – Какво нещо е Бог? – Създателят на цялата вселена, на органическия и неорганически светове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създал, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, от най-малко до най-голямо. Той се вслушва и в най-тихия зов, изпратен към Него, и му отговаря. Като видите, че някой човек се е разгневил, вие казвате: „Защо се е разгневил този? Какво иска?“. Обаче Бог с приятност се вслушва и в гласа на гневния. За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум. (30/стр. 253)

Помнете: Бог работи по незнайни пътища, никой да не Го вижда, никой да не Го забелязва. Като види, че човекът, на когото помага, не може да се пробуди, Бог прилага друг метод за него. Той си служи с много начини, докато събуди желанието в човека да прави добро. Някои казват, че светът с добро не се оправя. Ако с добро светът не се оправи, без добро съвсем не може да се оправи. (37/стр. 327)

Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. (87/стр. 105, 106)

Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. Бог е Любов. Той обича всички живи същества, всички хора, но същевременно е много взискателен. Той иска хората да бъдат красиви, съвършени. За да дойдат до това съвършенство, от тях се иска търпение. Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае. (83/стр. 38)

В Божествения свят единството подразбира закон на Цялото, който включва благото на всички; на физическия свят под единство се разбира това, което душата съдържа в себе си като лъч от Бога – тя е подобна на Цялото. Следователно, когато кажем единство на душите, разбираме, че Бог включва в себе си всички души и живее техния живот. Той мисли доброто на всички живи същества; в своя велик план Бог е включил доброто на всички души, условията им да се развиват, да растат и да узряват.

(83/стр. 242)

Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен. Само при това разбиране Бог може да ви се усмихне и зарадва. Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно. Няма същество в света, на Земята или на Небето, което да не е видяло великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото Начало в света. (58/стр. 57)

И тъй първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на Вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. (94/стр. 223)

Единствената сила, която е в състояние да спаси човека, за го освободи от мъчнотиите, е Любовта. Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочват на човека положението, в което се намира, но не са в състояние да му помогнат. Като видят някой вързан човек, те казват: „Направи усилия да се развържеш и освободиш“. Обаче когато Любовта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: „Бъди свободен!“. (96/стр. 286)

Ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е добрата постъпка. Създаването на света е постъпка на Бога. Цялата Вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка, Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: „Грандиозна работа е това!“. (60/стр. 70, 71)

Сега вие питате: „Какво нещо е Господ?“. Аз ще ви отговоря на този въпрос. Това, без което не можем да живеем, е Господ. Ако за миг само Бог престане да мисли за нас, нашият живот съвършено се прекъсва, и ние се намираме в положението на изсъхнал цвят, лишен от вода, въздух и почва. Благодарение на това, че Божията мисъл е постоянно отправена към нас, ние живеем, движим се, мислим, чувстваме и действаме. Неговата мисъл не е нищо друго освен Божествен ток, който тече през нашия живот. И затова казвам: Изчистете ума си от всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си от всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече през вас Божия живот, Божиите блага и благословения. (62/стр. 219, 220)

И тъй красотата на живота седи в разнообразието. Ядеш или постиш, благодари на Бога; страдаш или се радваш, благодари на Бога; боледуваш или си здрав, пак благодари на Господа. Кажи си: „Добър е Господ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Аз не съм от много добрите хора, имам нужда малко от Божията корекция“. Нека остане в ума ви мисълта, да бъдете благодарни от всичко.

(62/стр. 219, 222)

Писанието казва: „Молете се един за друг“. Аз пък казвам: Мислете добре и бъдете така добри, както Бог е добър и както Той иска да бъдете добри. (62/стр. 225)

Та казвам: Онези от вас, които обичат хората, той е Бог. Онзи във вас, който мисли, Той е Господ. Вий кои сте? Вие, които се учите от Господа, едновременно съзнавате, че има Един, който мисли, пък има един, който възприема това, което Той мисли. Има Един, който раздава, ти чувстваш, че възприемаш. Ти си, който възприемаш. Казвам: Туй, което у вас мисли в даден случай, туй, което във вас е силно, мощно, на което може да разчитате, то е Господ. Не можеш да го локализираш някъде. Та казвам: Разчитай на Онзи Господ, Който е у вас в даден случай. (13/стр. 317)

Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча. Дрехите ми са бели, чисто съм по сърце, в мен лъжа няма, говоря всякога Истината. На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на Любовта показвам. Аз на отворено всяка сутрин своята молитва към моя Небесен Баща възнасям. На Слънцето Истината казвам, на животните правото отдавам, на душите доброто давам. (63/стр. 8)

Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. (48/стр. 45)

Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота. (107/стр. 43)

Та казвам: Задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. (109/стр. 45)

Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, в което Бог се проявява. Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света, Той живее в човека и го учи на добро, на разумност, като му дава знание, сила, свобода и т.н. Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезват. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи. (104/стр. 45)

Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашият живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божественият живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот? Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт. (110/стр. 20, 21)

Всички да благодарите на Бога за всичките добрини, които ви е дал досега. (105/стр. 47, 48)

Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто. Тъй щото животинското, човешкото трябва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана. Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.

Желая ви сега Бог да живее у вас и вие да живеете у Бога! (104/стр. 46)

Бог… Онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата Душа. (73/стр. 3,4)

Където е Любовта, където е доброто, там Бог се проявява. Любовта, доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. (91/стр. 153)

Доброто е Бог в света. (53/стр. 171)