РАЗУМНОТО ДОБРО

В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш право е.

Всичко, каквото можеш да направиш за другите от Любов е Божествено. (31/стр. 18)

Всяко нещо, което е направено с Любов е добро. (63/стр. 228)

Всяка постъпка, която произтича от закона на Любовта, тя е свещена, тя е Божествена. Каквото направи човек, ако го направи по Любов, от сърце, то е право. (38/стр. 541)

Помнете: Всяка постъпка, която не се основава на Любовта, не е права, не е Божествена. (96/стр. 137)

Казвам: Ако искате да имате успех в работите си, всичко трябва да вършите по разположение на Духа, по Любов. (18/стр. 164)

Доброто се предава, бодростта се предава и вярата се предава. Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. Правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането. В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с Любов, безкористно да го направя. За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро“. (21/стр. 331)

Роди се у вас едно желание и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче то не говори Истината. Не задоволявайте това желание в себе си. То не иска да ви направи добро. Помагай на всеки човек, който е готов да прави добро. Отложи помощта си към оня, който е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. На кого трябва да се дава? На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на своя ближен“. Това се отнася до оня, който люби. Само любещият дава така и само на любещия може да дадеш. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадец и разбойник. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. С други думи казано: Няма закон, който може да застави човека да дава и да прави добро. Хората на Любовта са крайно внимателни, никога не искат повече, отколкото им трябва. (31/стр. 22)

Да нахраниш някого, да му дадеш пари, това не е още добро. Доброто винаги се явява с Любовта. Доброто е външната страна на Любовта. Щом не любиш, не разбираш доброто. (6/стр. 103)

Реализирането на доброто, на малките Божествени подтици, дава устойчивост на характера. Така направеното добро, представлява основния камък на човешката бъдеща сграда. (6/стр. 105)

Писанието проповядва, най-първо, покаяние. Покаянието показва разбиране. Ще туриш в ума си, че трябва да имаш чисти мисли. Искаш да имаш чисти чувства, искаш да направиш добро някому – ще се замислиш: „Какви са моите подбуждения да го направя? От Любов към Бога, от любов към себе си или от любов към него?“. Постъпката е права само тогава, когато аз правя нещата от Любов към Бога! Той е Цялото! Бог е, в Когото ние живеем. Аз като направя доброто, ще чуя Божия глас да каже, че това, което съм направил, е добро. Всякога, когато направим едно добро някому, Бог ни проговаря!

(23/стр. 219)

Благата на човеците са в Божиите ръце! Ще работите разумно – не по буквите на закона трябва да се води човек, а по Духа на нещата! (10/стр. 23)

В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.

Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!

Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта!

(48/стр. 61, 62)

Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа.

Той трябва да служи само от Любов! (48/стр. 62)

Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от Любов и от добро. Всяко нещо, в което няма Любов, всяко нещо, в което доброто отсъства, е престъпление.

(91/стр. 153, 154)

Да обичаш ближния си това значи да подхранваш доброто в себе си и да бъдеш полезен едновременно и на себе си, и на окръжаващите. Да обичаш себе си, това е най-малката мярка на Любовта. Да обичаш Бога, това е най-голямата мярка на Любовта. Като обичаш ближния си, ти се разширяваш; като обичаш Бога, ти осмисляш живота си. В това се заключава щастието на човека. Значи като обичаш Бога, ще бъдеш щастлив. Като обичаш ближния си, ще бъдеш силен. Като обичаш себе си, ще се избавиш от нещастията в своя живот. Но затова трябва да бъдеш разумен. Любящият трябва да си служи с разумността. (46/стр. 293)

Дето са щастието и Любовта, там добротата и разумността работят в пълно съгласие и хармония.

(101/стр. 380)

Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе. Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим. В туй седи здравето, разумността, добротата и основата на човешкия живот. (65/стр. 30, 31)

Интересен е животът на животните, интересни са техните прояви – трябва да ги изучавате. При един наш приятел дошло едно куче отнякъде, не иска да си отиде. Той оставил едно малко апартаментче – малка къщичка на разположение на кучето, но то не влиза в нея. Чуди се братът какво да направи. Един ден му дошло на ума да разшири това апартаментче. Направи го по-голямо, постла го мекичко и го остави в двора, когато пожелае кучето, да си влезе. Наистина кучето разбра удобството. Погледна вътре, хареса му и си влезе. За да приютиш една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка в себе си, непременно трябва да им приготвиш удобно място. Ако това не направите, никакво добро не ви очаква. Всяко живо същество се нуждае от нещо специално. Умореният пътник се нуждае от почивка или от някакво превозно средство. Гладният се нуждае от хляб. Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с Любов. Не е лесно да нагостиш човека, както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро, както трябва, това е достатъчно. В света няма две неща, само едно има – само едно ядене. Доброто иде от едното. Първата хапка определи яденето. Ако си доволен от първата хапка, яденето е добро. Важни са първата мисъл, първото чувство. Говорите за първата Любов. Тая Любов носи всичките блага, затова е Божествена. Тя определя хода на човешкия живот. Ако тя посети човека, всичко му върви, както казва българската поговорка „по мед и масло“. Тогава целият живот на човека се осмисля. (37/стр. 302, 303)

Целият живот на човека се движи между две противоположности. Той или много яде, или малко; или много учи, или малко. И едното, и другото са опасни. Значи, ще ядеш, колкото трябва; ще учиш, колкото трябва. Това подразбира разумен, правилен живот. Това изисква разумната природа от човека. (35/стр. 3)

Учителят каза:

– Христос е в мене, когато аз правилно мисля, правилно чувствам и правилно действам. (21/стр. 331)

Само един образ ще отпечатате на плочата – образа на Бога. Фотографната плоча е човешкото съзнание. Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грешите. Човек греши, когато обича себе си повече от Бога и от своя ближен. Бога ще обичаш със сърцето, с ума, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Не обичаш ли така, ще попаднеш в областта на изкушенията. Обичайте хората, без да им създавате изкушения. Правете им добрини, без да ги поставяте в противоречия.

И тъй ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближен. Когато правите добро, ще имате предвид последствията от това, което сте направили. Какво добро е това, да качиш на колата си един беден човек и да разтърсиш цялата му вътрешност? Ти искаш да го улесниш, да не ходи пеш, но нямаш предвид, че колата ти е без пружини и ще го разтърси. В такъв случай, по-добре да върви пеш, отколкото да се вози на колата ти. Друг е въпросът, ако срещнеш човек, на когото двата крака са счупени. Ще го качиш на колата си и ще караш бавно, спокойно, да не го разтърсиш много. В този случай, ти си направил едно добро. (46/стр. 49, 50)

Щом речеш да направиш едно добро в себе си, после се раздвоиш туй добро дали трябва да го направиш или да не го правиш, вече ти си изгубил. Не се раздвоявай! Всяка една лоша мисъл в тебе, която е проникнала, изхвърли я, както е проникнала, без да я видоизменяш. Едно правило ви давам, ако искате добре да ви върви: Никога не изменяй Божественото, което е проникнало в тебе. Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла. Да си радостен, че си я изпълнил. (40/стр. 340)

Колкото по-добре живее човек на Земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бъдеще. Ето защо, не отлагайте нещата за бъдеще. Щом става въпрос за доброто, не го отлагайте нито за утрешния ден, нито за бъдещия живот. Докато хората са свързани помежду си и черпят сила един от друг, те не могат да дойдат до разбиране и прилагане на великите Божии закони. Искат ли да приложат Божественото Учение в живота си и да развиват своите добродетели, те трябва да се свържат със съзнанието на Бога и от Него да черпят. (83/стр. 31)

Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. (66/стр. 72)

Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите“. Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: Когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. (3/стр. 37, 38)

Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират. (54/стр. 32)

Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но повдигат и облагородяват човека. (87/стр. 223, 224)

Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика. (48/стр. 30)

Моето правило е: Аз като видя, че едно камъче не е на място, вземам го и го турям на място. Аз виждам Божествената енергия в него. Почитам Божествената енергия в него. Казвам: Бог и за него мисли! И ще го туря на място. Виждам едно листче хартия, ще го туря някъде да не го тъпчат хората. В дадения случай, аз турям този лист на място, понеже, като го туря на място, то и в мене някой окапал лист ще се тури на място. (80/стр. 51)

Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш. (48/стр. 30)

По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да направите нещо, веднага пристъпвате към действие, никого не питате. В Невидимия свят има Разумни същества, които всеки момент са готови да услужат на хората. Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия. (3/стр. 66, 67)

Заповядват на стражаря да заведе един човек в участъка. Стражарят го поглежда, обръща се към началника и казва:

– Господин началник, не мога да закарам тоя човек в участъка.

– Как смееш да отказваш?

– Не зная защо, но ако закарам тоя човек в участъка, и на мене, и на тебе ще се случи някакво нещастие. Виждам нещо добро в него, което не ми позволява да го арестувам.

Началникът се замисля малко и казва:

– Пусни го на свобода.

Казвам: Има случаи в живота, когато ще получиш Божието благо, ако се откажеш да арестуваш добрия човек. За предпочитане е да изпълниш Божията заповед, вместо човешката. Прави онова, което носи най-голямото и най-малкото добро за всички хора. (37/стр. 337, 338)

Ще помагаш на човек, който иска да извърши Волята Божия. Не помагай на човек, който не иска да върши Волята Божия. Не отивай с него! Не му помагай! (23/стр. 220)

И тъй на първо място човек трябва да бъде разумен. Някой иска да бъде добър. Не, човек първо трябва да бъде разумен, а после ще му се дадат условия да бъде добър. Само на разумния човек Бог дава блага, да се прояви като касиер, да раздава.

(18/стр. 243)

Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да гледа да не я изгуби. Не започне ли човек с разумността, той нищо не може да постигне. Който започва с разумността, той може да постигне всички останали добродетели. Всяка постъпка на човека, трябва да бъде разумно направена. (18/стр. 243)

Човек може да стане добър, но ако има за това условия в себе си. Щом е разумен, той може да бъде добър. Значи добротата се обуславя от самия човек.

(93/стр. 17)

Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. (87/стр. 248)

Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. (96/стр. 272)

Разумът се е дал на человека, не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. (71/стр. 12)

Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който да се започне градежа. Непотребното в човека, това са неговите тревоги, безпокойства. Безпокои се човек какво ще стане с него след смъртта му. Наистина страшно нещо е смъртта, но питам: Войникът, когото убиват на бойното поле, не се ли бои? Светията, когото изгарят на кладата, не се ли бои? Страшно е тяхното положение, но те казват: „Господи, дай ни сила да понесем тия страдания“. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия, да побеждава мъчнотиите. (43/стр. 214, 215)

Човек трябва да бъде разумен! Три неща трябва да бъде: добър, разумен и любящ. Три неща: доброта, разумност и Любов трябва да се свържат. И ако те и във вашия живот се свържат, тогава вашата глава ще се развие по особен начин. И ако ги турите като основа, ще се развивате. (27/стр. 580)

Какво представлява доброто? – Доброто, значи, трябва да има една основа, която да не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която ние използваме. Всяко нещо, на което ти градиш и не се разклаща, то е добро. Всяко нещо, което вие градите и се разклаща или разклаща мислите, чувствата и постъпките, то не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. Туй добро, тази основа, тя не е статична. Статическо положение аз наричам всички ония, които може да се изменят със статическо. Всяко положение, което може да се измени, то е статическо. Всяко положение, което не може да се измени, то не е статическо. То е разумно. Разумното, то е постоянно движение, но туй движение, както и да се мени, никога не се изменя вътре в своя строеж. (76/стр. 77)

Съществува следният закон: Всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. (36/стр. 96)

Всяко добро, което направите, трябва така да е прието от човека, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добре ще бъде, да не правите това добро. (18/стр. 182)

Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс. (81/стр. 243)

Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? Вместо да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатият трябва да знае как и на кого да прави добро…

Един светия минавал често покрай един беден каменар, който цял ден чукал камъни. Каменарят се отнасял добре със светията. Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода, да се разхлади. Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него, да го освободи Бог от сиромашията. Най-после, молитвата му била приета. Каменарят забогатял и започнал да живее нашироко. Така той загубил своето благочестие, изопачил характера си. Един ден ангелът-ръководител на каменаря срещнал светията и му казал: „Знаеш ли какво направи с каменаря? С желанието си да го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дам един урок, да знаеш втори път как да постъпваш“. Той го набил добре и продължил пътя си. След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария си занаят. Като виждал светията да минава по същия път, той му казвал: „Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново да забогатея.“ – „Не се наемам втори път да правя такова добро. Научих вече урока си, не искам да повторя същата грешка.“ (52/стр. 102, 103)

Като млади, ползвайте се от този пример, да не правите погрешки като тази на светията. Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека.

(52/стр. 103)

Раздавайте богатството и благата си разумно, т.е. на онези, които имат нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: „Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство“. Той отговорил: „Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си – на онзи, който те обича, а богатството си – на бедните“.

Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който нима нужда от него? Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас. Помагайте на по-слабите от вас – на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тях това, което те не могат да направят за себе си. (61/стр. 275)

Едно момиченце минавало често край кантората на един банкер, спирало се, разглеждало жълтиците на прозореца и си казвало: „Бог да ти помогне да спечелиш два пъти повече злато“. На другия ден пак се спирало пред прозореца и пожелавало на банкера да спечели три пъти повече злато. Колкото пъти минавало, всякога му пожелавало да има по-голяма печалба. Банкерът забелязал, че когато момиченцето се спирало пред прозореца, печалбата му се увеличавала. Един ден той извикал момиченцето вътре и го запитал, какво си шепне, когато се спира пред прозореца му. То отговорило: „Пожелавам ти всеки ден по-големи печалби. Той благодарил, дал му няколко жълтици и го поканил да дохожда често при него“. (97/стр. 73, 74)

Следователно, който иска да придобие органическо злато в кръвта си, нека всеки ден, като минава покрай някой банкер, да му пожелава да печели двойно, тройно, четворно повече, отколкото по-рано е печелил. Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума, или да пожелае добро на някого, природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. Така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта „аз съм здрав“ и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. (93/стр. 74, 75)

Никога не говорете в отрицателна форма: „Не прави това, не прави зло!“. А казвайте: „Прави добро“. Вместо думите „Не лъжи“, кажи: „Говори истината“. Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. (8/стр. 56)

Прилагайте добрите и положителните думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: „Аз съм оптимист“. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен мир“. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправяте погрешките си. (97/стр. 75)

Сиромахът трябва да стане добър човек, а богатият – разумен.

Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството – в разумност, както природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. Добротата е Божествен извор, който постоянно се излива навън. Когато човек отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Когато богатият стане разумен, в него се отваря друг извор, друго течение, което също така се излива навън. Следователно, когато сиромахът стане добър, а богатият – разумен, светът ще се спаси. С други думи казано: когато добротата и разумността се съединят в едно, светът ще се спаси.

(101/стр. 379, 380)

За вас е важно да бъдете разумни и добри. Да бъдете разумни, това значи да избягвате губерката. Да бъдете добри, това значи да се притичате на помощ на всеки, когото губерката е мушнала. Разумността носи светлина за ума на човека; добротата носи топлина за човешкото сърце. Има ли тия две качества в себе си, човек всякога може да помага на своите ближни. Светлата мисъл повдига човека, освобождава го от мрачни мисли. (101/стр. 390)

Сиромахът има условия да работи и чрез ума, и чрез сърцето си, за да добие доброта. Щом добие доброта, той трябва да работи, за да придобие разумност. И после, като съедини добротата и разумността в едно, той става човек в пълния смисъл на думата. Добротата и разумността са методи, чрез които човек може да работи, да постигне желанията на своята душа. (101/стр. 393)

Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея, тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.

Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. (81/стр. 290, 291)

Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник – от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно.

(54/стр. 20)

Някой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го бият за тази книга. Друг някой иска да реформира света. Няма по-голямо добро от това, да обърнеш една душа към Бога. Това добро стои над всякаква човешка слава. Хората няма да ви славят, но Бог ще ви слави. Турете в ума си мисълта, каквото придобивате – знание, добродетели, изкуства – всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближен. Който се стреми към това благо, той знае как да го придобие. (52/стр. 103, 104)

Аз гледам някой път някои, те употребяват картечници със своите думи. Аз, по някой път, се бронирам вече. Една сестра ми каза: „Учителю, ти не постъпваш добре! Пристрастие има“. Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“. Аз сега бих могъл да кажа: „То не е твоя работа!“. Казвам: „Права си“. Влизам в положението . Тя си има известна идея. Казвам , че е права. И аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва и ми казва: „Извинете!“ „Казвам, няма нищо!“ И казах тогава: „Но ще направите, тогава, една хубава баница. Ще я разрежете на десет части. На мен ще дадеш една част, за да видя, че си се разкаяла. А пък другите ще дадеш на други сестри. И ако видя, че баницата ти е вкусна, тогава погрешката ти е простена. И щом всичките те харесат твоята баница, то и аз съм на тяхното мнение“. (80/стр. 83, 84)

Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля, да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят“. Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата и после пак ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“. Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали“. Аз като помагам, да не разберат, че помагам, да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. (32/стр. 71)

Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае.

Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати 100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал. (48/стр. 62)

Вие, като правите някой път добро, и вие искате някои да бръкнат в джоба, да ви дадат. В даден случай, кое е по-хубаво? Ако вие правите милостиня с ръката си, вие се поставяте в една зависимост. Онези, на които вие давате, те се поставят в зависимост да ви одумват. Ако десет просяци вървят, вие каквото намерите, давате, на един пет, на други десет. Онези, които получават малко, започват да ви злословят, че сте направили някаква несправедливост, не сте постъпили справедливо. В миналото всички учители, каквото са говорили, казват: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“. Когато правиш добро, никой да не те знае. Щом те знаят, ти се намираш в най-голямото противоречие. Тогава не трябва да правиш нещата за себе си, понеже щом ги правиш за себе си, лявата ръка ще знае какво правиш. За да не знае лявата ръка, не трябва да го прави за себе си, но трябва да го правиш за Бога. Тогава нещата няма да бъдат знайни. (76/стр. 37, 38)

Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце…

Вярвайте в доброто на вашето сърце, както и в доброто на другите хора. (9/стр. 315, 316)

Сърце, в което гори свещеният огън, представя извор на благородни и възвишени мисли, и светли мисли. (18/стр. 184)

Никаква поезия, никаква музика, никакъв обществен живот, никакво приятелство не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Дето няма жертвеник, там е място на страдания, там е адът на живота. Дето има жертвеник, там е място за правене на добро на себе си и на ближните – място за служене на Бога. (18/стр. 195)

У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си“. Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. (66/стр. 78, 79)

Законът е такъв: В даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло – това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на Истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с Истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек… В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш“.

И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. (66/стр. 78, 79)

Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете смели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.

Да не ме разбирате криво. Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии в края на краищата ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.

Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили, не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще. (66/стр. 86, 87)

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това, значи, истински човек. Аз наричам човек онзи, който може да изправи грешката си. Казвате: „Как ще си вземем думите назад?“. – Няма да вземете думите си назад, но ще си послужите с нови думи, по-силни от първите, с които ще заличите всичко горчиво, което сте написали в сърцето на своя приятел. (58/стр. 26)

Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи, и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот. (66/стр. 74, 75)

Има някои обещания, които не трябва да се изпълняват. Например обещал си да се хвърлиш от канара. Няма да изпълниш това. За предпочитане е да понесеш страданието от неизпълнението на обещанието, отколкото да изпълниш едно неразумно обещание. (6/стр. 211)

И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение! Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои, да го понасям с готовност! Искам смирение!“. Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите: едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Когато броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; на следващия ден два пъти се въздържах да не излъжа; други ден три пъти се опазих да не одумвам“. Така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и прочее, додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло. И така Доброто ще се увеличава постоянно във вас. (92/стр. 22)

За мен злато е емблема на знание – да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш, така че да бъдат полезни на тебе и на другите. Това ще рече, знанията, които имаш да не окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро. (1/стр.12)

Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото, най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате, а и да го прилагате. (92/стр. 336)

Казвам: Всички вие искате да бъдете добри, та като дойде Господ, да ви намери такива… Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна мисъл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че трябва да бъдете добри… Слезе ли Бог на Земята, работата на всички хора трябва да бъде свършена! (36/стр. 100, 101)

Казвам: Блажени сте, когато Бог дойде между вас и намери, че сте свършили работата си и че чакате да ви се даде нова. (36/стр. 103)

Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. (18/стр. 165)

Разумният всичко изучава. Той разумно използва всичко условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. (18/стр. 164)