ДА ПРАВИМ ДОБРО

Да се прави добро, то е цяло изкуство!

Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай Любов към него, изпрати му струя от Любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб. (3/стр. 191)

Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. (88/стр. 227)

Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. (8/стр. 362)

Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. (3/стр. 41)

Ще кажеш: „Мога да помогна“. – Според мене, онзи може да помага, който е помогнал на себе си. Не можеш да повдигнеш някого, ако сам не си се повдигнал. – „Защо трябва да правя добро, да помагам на хората?“ – За да помогнеш и на себе си. Като направиш добро на някого, ще видиш, че доброто е вътре в тебе. – „Защо трябва да любя?“ – За да познаеш, че Любовта е в тебе. – „Защо трябва да търся Бога?“ – За да познаеш, че Бог е в тебе. Това, което виждаш отвън, то е и вътре в тебе. (24/стр. 264)

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб, ти се приближаваш към Бога. (3/стр. 190)

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга. Следователно, ако искаме да имаме приятели на Небето, трябва да слугуваме на малките, и техните бащи, ангелите на Небето, ще ни приемат в своя дом и ще ни нагостят, ще бъдем като у дома си. Услуга за услуга, Любов за Любов – така е светът. (84/стр. 142, 143)

Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при Любовта. (81/стр. 251)

Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той след десет години ще бъде виден човек или някакъв богат търговец, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовта, която някога сте изразили към него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате друг слуга, който е прост, но способен човек, пратете го в училището и ще видите, че един ден той ще стане знаменит инженер и ще ви се отплати със знанието, което е придобил. Тъй че не говорете за Любовта, но я проявете там, където трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта. Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение, отчаяние. Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено. (15/лек. 36, стр. 16, 17)

Помнете: Благата, с които се ползвате в живота, са ваш капитал, който слугата ви някога е взел, и днес го връща с придобивките му. Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон – закон на Божествения порядък. (37/стр. 252)

Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако не знаете качествата и цената на тоя камък, вашата идея нищо не струва. Казвате: „Бог е Любов“. Въпреки това, не се ползвате от тая Любов. – Защо? – Не знаете, как да постъпвате с Бога, да Го заставите да прояви Любовта си към вас. С постъпките си, човек може да застави Бога да го обикне, може да Го застави да се отдалечи от него. Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости – от него зависи. В това отношение, човек е майстор – могъщ е той. Като правиш добро, Бог те обича и приближава към себе си… Питате: „Кога ни обича Бог?“. – Когато правите добро. (35/стр. 46, 47)

С правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто, ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. (40/стр. 66)

При един философ отишъл един богаташ и го попитал как да постъпва, че да му провърви. Философът му казал: „Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад“. Тези думи били: „Бъди добър!“. Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър!“. Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат.

Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат. След време богаташът пак отишъл при философа, за да му каже: „Твоите думи не връщам за нищо на света!“. (3/стр. 191, 192)

Аз съм ви привеждал примера за един българин на Горнооряховската гара. Идва при него един селянин, комуто липсвали 30 стотинки и казва му: „Не ми стигат 30 стотинки за билет. Имаш ли да ми заемеш?“. Онзи го погледнал и махнал с ръка. Селянинът не се качил на влака и тръгнал пеш, като си преметнал торбата. След 4-5 години този българин отива в Англия, в Лондон за разходка и идва на една гара. Изважда парите и не му достигат за билет 30 стотинки. Той не тръгва. Взима си пътя пеш, както онзи селянин и тогава му дошло на ума за Горнооряховската гара. Ако беше дал на селянина 30 стотинки, щеше да се намери един господин да му даде 30 стотинки в Лондон. И сега 30 стотинки не му достигат. Та казвам: Всички ония противоречия, които се случват сега във вашия живот, се дължат на известни ваши малки опущения в миналите съществувания. И всичките опущения, които сега правите, в бъдеще ще ги срещнете. А пък всичко онова добро, което сега ви се случва, се дължи на онова добро, което сте направили в миналото. То се връща върху вас и всичко онова добро, което сега правите, то ще се повърне на вас. Това трябва да бъде като закон за вас. У всички ви трябва да има едно свещено чувство, да постъпвате добре. Защото, като постъпвате добре спрямо другите, това добро ще се върне при вас. (78/стр. 52)

Всяко добро, което ние направим и всяко добро, за което ние станем повод да стане, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което ние станем причина да не се направи, то е в наш ущърб.

Всички трябва да работим за поощрение доброто в света. (32/стр. 77)

Всички желаят да постъпват добре. Това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш право, това е добре и за тебе, и за окръжаващите. – Как се познава, кой постъпва добре? – Когато постъпваш добре, всичко в природата се кооперира с тебе. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия Дух. (60/стр. 66)

Добрата постъпка е начало на Любовта. Щом любиш, ти ще постъпваш добре. Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. (60/стр. 68)

В свободното си време да направиш една добра постъпка, добрите последствия, на която ще видите. Тя произвежда цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. (60/стр. 83)

Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползува първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи. (102/стр. 186, 187)

Една постъпка може да реши благото на живота. Аз съм дал един пример, с който изяснявам тая идея по следующия начин: При един голям банкер в Америка, мисля че в Ню Йорк, се явяват 40-50 души за доста видна служба с големи препоръчителни писма. Той им казва: „Ще имам предвид“. Един млад момък влиза, хубаво облечен и вижда на земята едно парче хартия, повдига и я туря на масата. Отива при банкерина и му казва: „Четох във вестника, че сте имали нужда от един касиер, но нямам препоръчителни писма. Ако може да ми се даде тази работа“. Банкерина му казал: „Ти имаш най-хубавото препоръчително писмо. Ти дигна хартията. Това е препоръчителното ти писмо“. Ако ти направиш едно добро в света, ти си онзи, който е вдигнал малката книжка от земята. (78/стр. 59, 60)

И когато направиш доброто безкористно, без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението.

След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. (8/стр. 363)

Един мой познат от Нови пазар ми разправяше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: „Как ли ще изкарам другите дни?“. В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: „Ако дам лева, ще остана гладен“. Обаче отвътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад“. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре“. (95/стр. 267)

Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии, болести, направи една жертва и те ще се отстранят. (63/стр. 10)

Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. (3/стр. 46)

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“. Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. (76/стр. 80)

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. (58/стр. 25, 26)

Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“. Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не. (3/стр. 193)

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават човека. (55/стр. 49)

Например имате един престъпник, който убива сина на някой гражданин и го осъждат на смърт, понеже прави зло, лош човек е той. Питам: може ли да се измени неговата съдба? – Може. Ето при какъв случай: Този престъпник избягва от затвора, минава покрай една река и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. В това време го хващат. Питам: ще приложат ли смъртното наказание върху него? – Няма. Да, няма да го приложат, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи неговото наказание се анулира. Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъпление – минус, а после е направил едно добро – плюс, компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш. Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс.

(67/стр. 176, 177)

Ако осъдят човека на смъртно наказание и, за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието. (58/стр. 37)

И вие, като направите една грешка, не съжалявайте, но изправете я. Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя. (33/стр. 158)

Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна. (67/стр. 151, 152)

Светът, в който се реализират всички мисли, всички чувства и желания, е Божествен. Следователно мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. (96/стр. 239)

През 1917 година, когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера – мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено. Казвам си: „Колкото трябва, ще платя за тях”. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея. Мъжкият косер се уплаши, избяга и отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми, след което отиде до прозореца. После пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мен и се качи на ръката ми. Питам как бихте изтълкували това – защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер казва: „Ти, жено, се разправяй с този човек, а аз съм опитвал мъжете, зная ги!“. Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам, после хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, за да си продължим работата“. Аз говоря на птичи език: „Сега времето вън е лошо, бурно, когато се стопли, аз сам ще ви отворя да си отидете“. Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихнаха – легнаха си спокойни вечерта… Тази е единствената птичка, която напълно ми се довери. Значи и у тях има съзнание.

Мъжкият косер не хваща вяра и вие сега мязате на този мъжки косер – Господ ви прави добро, но вие казвате: „Господ ни направи Добро, но кой знае?“… Колцина от вас приличат на женския косер? Казвам: Ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава Вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в килера, отдето Бог ще го вземе в стаята си – Господ ще промисли и за теб. (92/стр. 329, 330)

Казано е: „Бог е Любов, Бог е Истина“. – Как да намерим тази Любов, тази Истина? Как да ги проявим в себе си? – Докато Бог не се прояви у вас, вие никога не можете да проявите Неговата Любов, Неговата Истина. Щом търсите тази Любов, пригответе място в себе си, дето Бог да обитава. – Как може да стане това? – Чрез добрия живот. Живей добре, прави добро, ако искаш Бог да не ти стане враг. Българите казват: „Направи добро, да намериш зло“. – Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човек добро и да не е получил признателност. Това е въпрос само на времето. (93/стр. 54)

Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. Обаче светиите знаят начин да пренесат всичкото си имане на онзи свят – става чрез правене на добро. Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Ако не бъдеш добър, нищо не можеш да постигнеш. Всички най-добри постижения почиват върху доброто. (3/стр. 194)

Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат. (40/стр. 60)

Каквото и да правите, правете го от високо съзнание, от Любов към Онзи, Който ви е дал живот, Който е отворил очите ви, за да виждате и да изучавате всичко, което Той е създал. (55/стр. 50)

Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа… Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. (80/стр. 106)

Ще правите добро, но с Любов. В този смисъл, доброто е нишка, която съединява човека с Бога. То е контакт на човешката душа с Бога…

Важно е, че докато си в кръга на Битието, ти можеш да станеш силен, ако правиш добро. Едно добро дело представя една допирна точка до Великия Божествен кръг. Чрез тази точка, именно, ще мине Божествената енергия и ще те повдигне. Колкото по-нагоре се повдига човек, толкова по-лесно разрешава въпросите на живота. (103/стр. 61, 62)

И тъй живеете ли по Божиите закони, ще имате нови начини за правене добро. Да прави човек добро, не се изисква много нещо. Направите ли едно добро, обърнете се към невидимия свят, към Бога и запитайте: „Бог доволен ли е от моята постъпка? Небето доволно ли е от моята постъпка? Ангелите доволни ли са от моята постъпка?“. Ако никой не е доволен от вас, започнете отново да работите. Като се коригирате по този начин, най-после ще дойде ден, когато Бог ще се развесели, ще бъде доволен, че има готови хора в света да вършат Неговата Воля. И между вас трябва да има готови хора, които да вършат Волята Божия. (62/стр. 126, 127)

Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодариме на този човек, че е изпълнил Божията воля. Да бъде благословено името Божие!“. От Божественото добро, всички се радват; от човешкото – само един се радва и то временно, за момента само. (28/стр. 62)

Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него. (8/стр. 364)

Всякога можеш да правиш добро. Например някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат. Тогава все ще се намери кой да му помогне. Има голямо разнообразие в това. Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в доброто. (3/стр. 194, 195)

Ти питаш как да правиш добро. Като го правиш, никой да не те знае. Направеното добро е като оазис, в който може да се спре някой жаден. Вие всички сте от едно семейство, но не се познавате. Никога не съжалявай, че си направил добро. (3/стр. 196)

Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. (70/стр. 254)

Казвате: „Ние трябва да правим добро!“. Питам: Как трябва да правите доброто? Представете си, че някой идва при вас и ви предлага една хубава круша, но по груб начин. Вие взимате крушата, обаче изпитвате едно неприятно чувство. Колкото и да сте издигнат, вие веднага чувствате, че в даването на крушата не е вложено добро чувство. Ако този човек ви даде крушата с нежна, приятна усмивка и вие ще изпитате приятност към него. (62/стр. 125)

Изкуство е, като знаеш нуждите на човека и искаш да му помогнеш, да не нарушаваш свободата му. Пазете правилото: Помагай, без да нарушаваш свободата на човека. (35/стр. 40)

Христос казва: „За то е дозволено на човека да прави добро съботен ден“. Съботният ден е Божествен ден. Това подразбира онова състояние, при което, като дойдеш до онзи предел на нещата, да започнеш да правиш добро. Затова е позволено да прави човек добро съботен ден, а не през другите дни. Защо се говори само за съботния ден? Ако човек може да направи доброто в съботния ден, той ще може да го направи и през другите дни. (38/стр. 545)

Знай:

Ученикът всякога има възможност да прави добро.

Доброто е цел в неговия живот. (48/стр. 12)

Искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто.

(58/стр. 23)

Всеки ден ставаш, ходиш, правиш добрини, но това добро е привидно. В края на краищата за това добро се казва, че „човек хвърля прах в очите на хората“. Друг е въпросът, ако от този прах се образува дъжд, който носи благословение за растенията. По този път са минавали светии и са вдигали прах.

Когато обикновените хора вдигат прах, той отива до небето. От този прах не се образува дъжд. Той е прах в очите на хората. Какво прави тогава небето? – Плаче. Този плач са водни капки, които поливат цветята. И това е добро, но малко и несъзнателно. Друг е въпросът ако доброто е съзнателно. Някога вдигат прах в очите на хората, с цел да не те видят, какво правиш. Това не е на място. Обаче ако с този прах затваряш очите на хората, да не правят зло, той е на място. Значи, трябва да знаеш, кога да правиш добро. За това се иска голяма Мъдрост. (39/стр. 114, 115)

Дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай. (15/лек. 2, стр. 9)

И тъй доброто, няма да ти отнеме много време, но в дадения случай, това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, Духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка. (15/лек. 2, стр. 9,10)

В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. (5/стр. 72)

Доброто е капитал, с който в бъдеще ще се функционира. Всяко направено добро е щастие за човека. Не се отказвай да направиш добро, за което в дадения момент ти се явява случай. Друг път може да направите друго добро, но именно това добро повече никога няма да имате възможност да го направите. Като направите добро, то ще се върне към вас. (3/стр. 193, 194)

Всеки ден, каквото човек реши, да го направи. Никога не отлагайте. Всеки ден една малка ваша мисъл, едно чувство или ваша постъпка, каквато и да е, направете я. Вървиш по пътя, не може да направиш добро. Аз, като не мога да направя добро, ще взема някой камък, ще го преместя, да оставя път на хората. Улеснявам ги. Казвам на всинца ви, вие имате хиляди условия да правите добро. (81/стр. 225)

Семето носи възможностите за своето изникване и растене в себе си, а условията за това са вън от него. Бог ни дава условия да проявим доброто; от нас зависи, да го проявим, или не. Използвайте условията, и възможностите ще се проявят. (49/стр. 406)

Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение.

Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга Духа на човека. (5/стр. 72)

На когото и да направите добро, вие сте негов ближен. Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души. Който помага, който прави добро, той всякога се ръководи от Божествените закони. В този случай, и онзи, който помага, е доволен; и онзи, на когото помагат, е доволен. С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен.

Следователно като знаете това, не се отказвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за своя ближен; не се отказвайте да работите за себе си. С други думи казано: работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на Любовта; работете и за своя Дух, който е место на Мъдростта. Като разберете нещата по този начин, вие ще разберете смисъла на сегашния живот, ще разберете свойствата на въздуха, който дишате и издишате. Когато придобиете знанието на вашия Дух – на Мъдростта, знанието на вашата душа – на Любовта и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие.

(85/стр. 50, 51)

Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевременно ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, че във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро“. И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. (40/стр. 69)

За да се свърже с Възвишения свят, човек трябва да мине по един тънък конец. Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно Добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бог. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на Новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятстват в правене на добро. (44/стр. 254)

Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото според мене млад човек е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на Новата култура; който не може да прави добро, той е човек на старата култура. – Може ли при всички условия да се прави добро? Ако в смъртта се заражда живота, защо при лошите условия да не се прави добро? (44/стр. 254)

И тъй, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. (44/стр. 254)

Като знаете силата на добрите мисли и чувства, бъдете внимателни към тях, не отлагайте. Дойде една добра мисъл в ума ви, пристъпете към реализирането ; дойде едно добро чувство в сърцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дело, изявете го. Всяко отлагане носи нещастие; всяко реализиране на доброто води към щастие. Трябвало да станеш рано, да направиш някакво добро – ще станеш, не трябва да се лениш. Леността внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто времето всякога е благоприятно. (96/стр. 240, 241)

Всяко нещо, което човек прави, трябва да се основава на Любовта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава. При доброто всякога трябва да имате разположение; при злото всякога трябва да си неразположен.

(54/стр. 136)

Да се върнем към мисълта за доброто. Едно трябва да знаете: няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. (58/стр. 24, 25)

Доброто, което правиш, то носи красотата в тебе. То носи силата в себе си. Самото добро носи сила в себе си. Доброто носи и богатство. За мене доброто носи всичко. Ти не можеш да бъдеш добър и да бъдеш сиромах. Ти не можеш да бъдеш добър, а да си глупав човек. За мене това са неща несъвместими. За света как мисли, това е друг въпрос. Доброто носи всичко в себе си – ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос – какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. (47/стр. 420)

Всички искат да бъдат силни, но не знаят, че първо трябва да бъдат добри.

Когато ти правиш доброто, то ще почне да тече към теб като извор. (6/стр. 104)

Доброто. То е среда, в която всичко расте и живее. Да направиш добро, значи, да влезеш в онази среда, в която всичко възраства и оживява. (39/стр. 142)

Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нещо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т.е. Любовта в сърцето си, и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцата ви“. Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? – Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? – Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето – първото чувство – и във волята – първата постъпка. – Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: „Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употреби разумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества“. (68/стр. 226, 227)

Излез някоя вечер, за десет минути, гледай звездите, мисли за хубавото, което са звездите. Или пък иди изслушай двама светии, които си приказват. Да видиш как светиите си приказват. Има доста светии и светици на Земята. И после идете при най-добрите хора, които приказват. Когато светиите говорят, вие, чрез ушите си, ще приемете тяхната мисъл.

Десет минути мислете за онова, което ангелите мислят! Възприемете чрез ушите си за десет минути това, което светиите чувстват! И най-после елате на Земята и вижте това, което най-добрите хора говорят. Да възприемете. И тогава, чрез вашия ум, ще приемете това в себе си, както един човек, който чете една книга. И ще мислиш по това. Десет минути да мислиш, без да влезе някоя противоречива мисъл в ума ти. Десет минути да чувстваш, без да дойде едно външно чуждо чувство и за десет минути да направиш нещо, без да се поколебаеш. Можеш да отидеш да направиш добро на един беден, ако имаш време. Но за десет минути къде можеш да отидеш? Мислено къде можеш да отидеш? За десет минути ти ще посетиш някое бедно семейство, бедни, кръгли сирачета, които се молят. Тях ще ги посетиш. Ще посетиш тия сирачета, които не кряскат, които са се обърнали към Бога и чакат да възприемат Божието благословение. Не ония, които кряскат, че са останали без баща и без майка, но ония деца, които се молят. Ония деца, които се молят, те са Божествените деца. (80/стр. 20)

„За това е дозволено на човека да прави добро съботен ден“. На кого е позволено да правите добро? На вашите братя и на вашите сестри, на вашите слуги. На кого ще правите добро? На по-малките ваши братя, на животните, на растенията и на всичко онова, което диша живот. На всички трябва да правите добро… Като чуеш някой да пъшка, потупай го по гърба и му кажи: „Братко, поговори ми малко“. Той ще пъшка, ти ще слушаш и няма да се минат пет или десет минути, и той ще ти благодари, че му е олекнало малко. Това е доброто…

Затова е дозволено да пееш, да свириш, да мислиш, да чувстваш, да правиш всичките добрини, за да бъдеш човек, да бъдеш Син Божи на Земята.

(38/стр. 550, 551)

Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво се състои хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, където минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: „Не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро“. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представляват благоприятните условия в живота. (43/стр. 210, 211)

Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, това ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. (5/стр. 73)

Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи Живот, Светлина и Свобода за вашите ближни. (5/стр. 73)

Един абсолютен закон гласи: „Който прави добро, благославя се; който прави зло, губи“. (31/стр. 267)

Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“. Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговете си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелите си, ако не ви отговорят със същото, поне ще престанат да ви пакостят. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката за живота. Една част от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределението на човешкото съзнание. Това е велик закон на Битието, според който, за да се развивате правилно, частите трябва да бъдат в хармония с Цялото. (68/стр. 253)

Сега важно за вас, като ученици на окултна школа, като братя и сестри, е да се надпреварвате в правене на добро и услуги един към друг. Онези пък, на които правят добро и услуги, те трябва да ценят това, което се прави за тях. И който дава, и който взима, трябва да бъдат доволни. Това е култура, това е истинско смирение. (62/стр. 125)

Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: Когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.

(68/стр. 172)

– Кое е най-доброто състояние за човека? – Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима… Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на Любовта. Истинска Любов е тая, която дава плод. (37/стр. 239)

Трябва, като правиш добро, никой да не те знае. Когато правиш добро, да замъглиш себе си; като направиш доброто, да е безлично, да не знае никой кой го е направил. Ти тогава ще ползуваш повече, когато само ти знаеш, че си направил доброто. (32/стр. 343)

Велико е доброто, което човек върши в себе си и което никой не вижда. Затова Христос казва: „Като се молиш влез в скришната си стаичка и Онзи, който вижда тайно ще ти въздаде на яве“. (39/стр. 59)

Христос казва: „Ония, които правят добро, обичат виделината. Техните дела са явни пред Господа“…

Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата – радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого – пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. – Де се крият тия образи? – В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. – Защо искаш да му направиш добро? – Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: „Тоя човек не заслужава внимание“. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. (37/стр. 223, 224)

Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката“. Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. (8/стр. 364)

Като направиш някому добро, това добро остава за вечността. (77/стр. 279)

Кое е онова, на което човек трябва да издържа? – Това е Любовта към Бога. Дали съзнавате това, или не, не е важно. Любовта, като процес, е или подсъзнателен, или съзнателен, или свръхсъзнателен. Срещне те някой човек и, без да знае защо, ти направи едно добро. Ти си свързан по съзнание с неговото далечно минало. Това е подсъзнателна проява на Любовта. В миналото някога, ти си направил добро на тоя човек, и днес той ти благодари.

(37/стр. 321, 322)

Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира“. Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия. (81/стр. 287)

Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия! (3/стр. 191)

Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам говорят и заповядват. Това не е доброта, това е кряскане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро. Щом всички хора чуят и разберат, какво правиш, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Един трябва да знае, какво правите. Вторият, който ще знае, това сте вие.

(30/стр. 103, 104)

Ако направиш добро, направи го, както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.

Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.

(32/стр. 270, 271)

Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши.

(68/стр. 21)

Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши.

(83/стр. 125)

Прави добро за Истината. (79/стр. 193)

Според мене, млад е онзи, който има възприятия за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: „Да проявим доброто!“. Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото, добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика. (75/стр. 169)

Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но въпреки това, продължава пътя си, с цел да се влее в морето, и там да даде нещо от себе си. Човек не трябва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаите за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за Истината и да се прилага Истината, това са две различни неща. (68/стр. 293, 294)

Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро, както на най-малките, така и на най-големите същества. (86/стр. 7)

За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света – нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, но и в другите. Да обичаш живота и в най-малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът, както функционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите . И тя ме гледа под око, като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?“. – „Харесвам те.“ И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй слабото, условие, един ден то може да се прояви, както тебе. (40/стр. 76, 77)

Когато човек върши добро, Бог е при него и затова той се радва. (43/стр. 16)

Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемаш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички обкръжаващи те същества – от най-малките до най-големите. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш добро. (57/лек. 27, стр. 22, 23)

Затуй, като дойдем до Бога, няма да се стараем да узнаваме Неговите пътища, но ще се стараем да проучваме туй, което Той прави, да Му подражаваме, да бъдем като Него и каквото кажем, да го направим. Кажеш нещо, направи го! (57/лек. 35, стр. 13)

Правете добро, понеже сте удове на един велик космичен организъм. (6/стр. 105)

…Не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави е на място. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца.

(69/стр. 75)

Всеки човек трябва да направи поне по една малка услуга на своите ближни. (6/стр. 105)

Когато фурнаджията меси хляб, нека вложи в него най-доброто си разположение, че който хапне от този хляб, да остане доволен, и втори път да иска да си купи от същото място. Този хляб трябва да оживее в съзнанието на всеки, който го е опитал, и под негово влияние да каже: „Отсега нататък решавам да живея добър и чист живот“. Когато майсторът гради къща, той също така трябва да остави в нея своите добри влияния, че като влезе притежателят , да каже: „Отсега нататък искам да живея нов живот, да се преродя“. Само по този начин можете да подкрепвате хубавото и доброто в света. Ние сме дошли на Земята, именно, затова – да подкрепваме и развиваме доброто. (50/стр. 49)

Не само веднъж на годината да правиш добро, а всеки ден, макар и да бъде микроскопическо добро; тогава умът, сърцето и душата ти ще работят отлично. Където и да си, при каквито и условия да се намираш, имаш възможност да направиш добро. Зад доброто се крият придобивките на човешкия Живот. И при най-лоши условия имаш възможност да направиш добро. Защо светът да се пълни с тези думи: „Аз не мога, нямам условия“. В Природата, откъдето минеш, можеш да направиш нещо. Видиш някой камък и се спънеш; я го тури на място. Или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя; я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. Всичко това, което правиш, се отбелязва в Природата. Има една книга, в която се записва. (3/стр. 196)

Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. (8/стр. 362)

Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: Като помагате на другите, помагате на себе си. (8/стр. 363)