10. МОЛИТВА И ВЯРА

За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си. (книга 4/стр.11)

Някога се молите за един болен и той оздравява. Някога се молите и не оздравява. Защо? Има нещо, което препятства на молитвата. Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място… Природата е отзивчива към всяка молитва, която е отправена с пълна вяра към Великото. (6/стр. 98)

Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: „Мамо, вземи чадър.“ „Защо?“ „Дъжд ще вали.“ Значи детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: „Или ще вали, или няма да вали.“ Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: „Или ще оздравея, или не.“ Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута и той ще оздравее. (6/стр. 107, 108)

Похлопате ли веднъж на вратата на Господа и получите отговор, повече не се безпокойте. Ще кажете: „Ами ако Господ ни забрави?“ Похлопате ли веднъж, ще чакате, докато Господ изпрати благословението Си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провери стремежа, усърдието ви и тогава да ви отговори. (10/стр. 285)

Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута.

(13/стр. 6, 7)

Някой е болен, търси лекарска помощ. Обиколи няколко лекари, но и те не могат да му помогнат. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си.“ Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. (20/стр. 8)

Но какво се изисква от хората сега? Вяра. Обаче вярата им не трябва да бъде като вярата на онази българка баба, която имала пред прозореца на къщичката си една малка каменна могилка, за която, като пречила сутрин да вижда изгряването на слънцето, молила се на Бога да я премести от нейното място. Като ставала сутрин и виждала, че могилката все още седи на своето място, казвала си: „Точно така излезе, както си мислих!“ Тя се молила на Бога могилката да се премахне, но в себе си казвала: „Я ще стане така, я не.“ Толкова била нейната вяра. (26/лекция 1: стр. 23, 24)

Срещате един виден учен или философ, който създава ред теории, или някой знаменит проповедник, който по няколко пъти на ден се моли, но и единият, и другият се страхуват как ще прекарат живота си. Те казват: „Страшен е животът!“

(39/стр. 7)

Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани и при това е глух, ням и сляп, и седи той, уповава се само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва, и то отвътре, а не отвън. (40/стр. 126)

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Без вяра молитвата не се приема… Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. Защо? Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. (55/стр. 248)

Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. „Ама дали ще се излекувам?“ – Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате. Вложете Любовта, Вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете. Щом се помолиш на Бога, стани и ходи. Ако повярваш, ще оздравееш. Най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване. (59/стр. 399)

11. МОЛИТВА И ИСКРЕНОСТ

Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто, искрено, без никакъв фалш. Ще говорите това, което мислите. (книга 6/стр. 203)

Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша Волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, Ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки.“ Бог като чуе тази молитва, изпраща благословението Си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи.“

(беседа 1/стр. 13)

… Нека турим за девиз на живота Си да говорим Истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа.“ Направите ли някаква грешка, кажете: „Прости ме, Господи, сгреших!“ Не казвайте, че еди-кой си е причина да сгрешите… Кажете си правото: „Аз направих тази грешка.“ Като изповядвате грешките си, вие ще се поправите. (книга 6/стр. 17)

Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. (5/стр. 190)

Например някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина… Нека той се помоли на Бога по следния начин. Нека се обърне към Бога и каже: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил Истината, баща си и майка си не почитах, с брата си и със сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напред.“ Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. (10/стр. 18)

… Вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си, научи ме как да постъпя.“ Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. (11/стр. 212)

Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! (11/стр. 225)

Невъзможно е да се молиш на Бога искрено и Той да не ти отговори. (17/стр. 167)

Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове без никакво оправдание пред себе си. (19/стр. 13)

Човек има физично тяло, тяло на желанията и умствено тяло. Ангелът обаче е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши… Котката понякога мига, иска да докаже на мишката, че няма вече тяло на желанията, да не се страхува от нея. Мишката повярва на котката и свободно влиза и излиза от дупката, докато стане жертва. Така постъпват някои хора, като се молят. Те затварят очите си, правят се, че нищо не виждат, и казват: „Господи, ние нямаме тела на желания, дай ни това, от което се нуждаем.“ Като получат отговор на молитвата си, отварят очите си и всичко забравят. (20/стр. 55)

И тъй, да се покаеш, това значи да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци не пред хората, но пред Бога. Ще кажеш: „Господи, имам няколко полици, които трябва да изплатя.“ Полиците представят слабости и недостатъци, с които човек трябва да се справи. (33/стр. 26)

Защо молитвата на хората не дава всякога резултат? – Защото не е силна, не е искрена.

(37/стр. 84)

Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете какво означават думите „Бог е близо и далеч“. Ако молитвата ти е чистосърдечна и вибрациите силни, тя… ще отиде на мястото си. Това значи „близо до Бога“. Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. (54/стр. 60)

Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. (56/стр. 170)

… Това са положения, с които човек прикрива Истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да повдигне човека, тя ще му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят. (58/стр. 192)

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: „Господи, грешни сме.“ Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли, сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания и волята ми да бъде диамантена, всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – Любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това всичко друго е лицемерие. (34/стр. 158, 159)

12. МОЛИТВА И СМИРЕНИЕ

Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. Защо не знаеш? Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. (книга 17/стр. 223)

Вие се молите на Бога и казвате: „Дали ни слуша Господ?“ В това отношение вие положително трябва да знаете слуша ли ви Господ или не ви слуша. За да ви слуша Господ, вие трябва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правят съвременните религиозни хора? Те се изправят пред Господа, изпъчат се и започват да се молят, като че кой знае какво са направили. (3/стр. 270)

Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал, и да иска повече светлина, да се изправи.

(6/стр. 65)

Постъпвайте и вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“

(23/стр. 70)

Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа да се простят греховете му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се е помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се покае и да признае погрешките си. (23/стр. 252, 253)

„Цяла нощ се молих и нищо не получих.“ Защо е трябвало цяла нощ да се молиш? Едно се иска от човека: чистосърдечие и смирение. Казано е в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.“ (24/стр. 109)

Може ли да се моли на Бога онзи, който се облякъл в царска мантия, с корона на глава, със златни пръстени на ръцете си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисълта му ще бъде заета само с украшенията и с неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бъде приета от Бога, той трябва да се откаже от своето високо положение… Смирение се иска от човека…

(30/стр. 156, 157)

Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш – знание, сила, мъдрост, кротост, добродетел – всичко ще придобиеш. (35/стр. 45)

Някои хора се молят на Бога, но щом не получат отговор на молитвата си, те се опълчват срещу Него и се отказват да учат, да работят, да се молят. Те казват, че не вярват в Господа, не вярват в живота – в нищо не вярват. Тези хора не мислят, че като отричат всичко и не искат да работят, пакостят само на себе си. (36/стр. 263, 264)

… Всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: „Господи, да бъде Твоята Воля.“ (38/лекция 7: стр. 31)

Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“ „Ще се молиш.“ „Ще живея или ще си замина?“ „Ще си заминеш.“ „Е – казва – да бъде Волята Божия.“ (43/стр. 27)

Фарисеят се обръща към Бога, не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убиец, прелюбодеец.

(45/стр. 154)

Христос… се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога; много от твоите праотци са вършили престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия.“ И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета…“ (45/стр. 157, 158)

Ако в молитвата има тщеславие, тя остава глас в пустиня. (50/стр. 318)

Когато Молитвата ти се приема, радвай се, че е приета, без да се хвалиш и разправяш на хората за това. (50/стр. 318)

Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква… Ти се молиш на Бога, искаш нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш. (51/стр. 92)

Де е вашата Любов? Христос доказа, че пребъдва в Любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в Любовта. (56/стр. 126)

Казваш: „Аз не съм като митаря, не съм грешник.“ – Значи ти си като фарисея. И фарисеят казваше: „Господи, благодаря Ти, че не съм като митаря. По три пъти на ден се моля, редовно плащам десятъка си, на никого зло не мисля.“ Обаче фарисеят и до днес си остава фарисей. Митарят стои изправен, с наведена глава, не смее да вдигне поглед нагоре. Той изрежда само греховете си. Но у митаря има възможност да се развива. (57/стр. 202)

13. МОЛИТВА И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ

Молитвата трябва да бъде нещо разбрано. Нещо разбрано трябва да бъде! Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата.

(книга 46/стр. 84)

Мнозина поддържат, че ние трябва да вярваме в Бога и да Му се молим. Добре, да допуснем, че всички ние се молим на Бога, а не работим – какво щеше да бъде положението на земята? Ако разберем в буквален смисъл, че трябва постоянно да сме в молитва, и речем всички, мъже и жени, дето и да сме, било по улиците или по домовете си, да отправим погледа си нагоре към Бога и съзерцаваме, какъв смисъл щеше да има нашият живот? Да допуснем и другото положение, че по цели 12 часа на ден не се спираме, а само се движим от едно място на друго – знаете ли какъв хаос, каква бъркотия щеше да има в света? Някой казва: „С молитва само не става.“ Казвам: Но и с движение само не става. Философията седи в това да разбирате какво значи движение и какво значи молитва. Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере какво нещо е разумното движение, той пак ще стане един велик адепт. Да се мести човек от едно място на друго, това не е движение. Молитвата пък не подразбира, че ти трябва да се спреш на едно място и по цели часове да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, както можеш да работиш, а едновременно и да се молиш. Работата не изключва молитвата. Ти можеш да копаеш и едновременно да се молиш. (книга 2/лекция 21: стр. 8, 9)

Някой казва: „Аз трябва да отида на църква.“ По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това да излезеш вечерно време и погледнеш на всички запалени Божии кандила? Ти се молиш и чувствуваш навсякъде Божието Присъствие. (2/лекция 21: стр. 9)

Да ни турят кръстове, икони, да ни направят църкви… Това не е почит към Христа, това са външни забавления. За онези истински души, които търсят пътя си, които искат да осмислят живота си, които искат да знаят как да работят при сегашните условия на живота, те не се задоволяват от тия външни обреди, те трябва да възнасят своята молитва направо към Бога. (2/лекция 1: стр. 16)

Ние досега сме мислили, че само хората се молят на Бога. Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: „Господи, благодаря Ти, че ми даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося тегобите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося. Господи, благодаря Ти, че мога да паса тази тревица!“ И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: Молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: „Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това.“ (2/лекция 1: стр. 16, 17)

Някой казва: „Защо не се оправи светът?“ „Че как ще се оправи светът? Ние и досега още се молим на разпънатия Христос, а не на живия.“

(2/лекция 8: стр. 16)

И между хората има такива, които се молят на Бога за пари, за власт, за сила. Защо е нужен Господ на тия хора? (2/9:14)

Ние някой път си правим илюзии, че знаем всичко, и казваме: „Аз се молих на Бога, но Той не отговори на молитвата ми. Втори път няма да се моля.“ Вие мислите, че Бог е невежа, не знае какво искате и не може да ви отговори. Той като е създал света, предвидил е всичко за тебе, но ако се молиш тъй, както трябва, ще ти даде повече знания да видиш какво е отредил за тебе и да можеш да използуваш всичко разумно. В това отношение молитвата ще ти даде тези знания. (2/33:9)

Няколко души се молят заедно на Господа, но един от тях сгреши нещо в молитвата, а друг го бутне, че направил една малка погрешка. Това вече не е молитва, това не е свобода, това е актьорство. Да се мушкате, да се сбутвате, когато сте изправени пред Господа, това не е молитва… Когато се моли човек, той трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка – в своята душа – и нищо отвън да не го смущава. (книга 5/стр. 86)

Молитвата не подразбира само четене на молитви, пение и свирене… Както религиозните хора от черковата не се молят правилно, така и ония, които искат да минат за духовни, не се молят както трябва. Освободете се от старото! Молете се тайно в душата си, без да одумвате другите. Имайте почит и уважение към другите, както към себе си. (5/стр. 93)

… Ако ти си гладувал няколко дена и се помолиш на Бога за парче хляб, Той ще ти даде; ако Му поискаш 7-8 самуна, няма да ти даде. Това са факти, верни неща, които вие сами можете да опитате, да проверите. Човек трябва да се откаже от лакомията, да не иска повече, отколкото му трябва.

(5/стр. 138, 139)

Молиш се на Бога, а вън една сестра вика за помощ, кракът се счупил. Ти си хирург, можеш да помогнеш. Но ти продължаваш молитвата си и казваш: „Господи, искам да изпълня Твоята Воля.“ – Отговаря ти се: „Направи крака на онази сестра, която иска помощ.“ – „Искам да Ти кажа нещо, Господи.“ – „Първо иди да направиш крака на твоята сестра, а после и двамата заедно ще влезете при Мене да видя, че наистина си разбрал и изпълнил Моята Воля.“ (7/стр. 51, 52)

В Америка има религиозни общества, дето хората се учат да се молят за реализиране на техните желания. И това не е лошо, но целта на молитвата е друга. Като се моли, човек трябва да се освобождава от отрицателното в себе си. (8/стр. 152)

Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода. Тя трябва да става по дух, по разположение. Дето има свобода, там има разнообразие.

(9/стр. 64)

… Да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето.“ – После да вземете висшите, Божествени мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето.“ – След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва. (11/стр. 187)

Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат… Пътят на страданията е път, който води към Бога. (13/стр. 19)

Някои като се изправят за молитва, си поставят двете ръце на височината на гърдите, допрени с дланите и насочени напред и нагоре. Но ти не можеш да се молиш така, ако нямаш това разположение. С това положение на ръцете ти искаш да покажеш, че си готов да направиш всичко! (14/стр. 59)

Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. (17/стр. 149)

Казваш: „Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно.“ Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко. (17/стр. 198)

Религиозните… не знаят какво може да направи Господ. Те се молят, получават някакъв отговор на молитвата си и мислят, че Бог им отговорил. Не, за да ви отговори Бог, трябва да бъдете най-умните, най-добрите хора. За мене поне е така. Аз зная, че за да ми отговори Бог на молитвата, трябва да бъда най-умния, най-добрия човек. Не съм ли такъв, много време ще трябва да се моля, за да получа отговор. (17/стр. 247)

Например някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“ Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. (17/стр. 299)

Мнозина… се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи да му дадеш нещо от себе си… Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки.

(18/стр. 231)

Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н. Това е користолюбие. (19/стр. 42)

Ако от Небето не гласуват за вас, никой не може да ви постави на местата, които вие желаете… Някой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъв отговор не получава на молитвата си. Отде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакат време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че в съвременните държави правят избори през известен срок… Тъй щото когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятен или неблагоприятен отговор на молитвата си. От броя на гласовете, дадени във ваша полза, зависи благоприятният отговор на молитвата ви. (19/стр. 305)

Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. (20/стр. 125)

… Ако в молитвата не се извършва някакъв вътрешен процес, това не е молитва. (20/стр. 126)

Всички живи същества са свързани с молитва. Някой казва, че не се моли. Защо не се моли? Защото бил господар. И той се моли. На кого? На слугите си. Ученият се моли на лекаря. (20/стр. 126)

Не е важно дали принадлежим към дадена религия или не. Молитвата е предшествувала всякаква религия. Религиите са дали различни форми на молитвата и с това са я изопачили. Молитвата не става по заповед. Да мислиш, че можеш да се молиш по заповед, това значи да се самоизлъгваш. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. (20/стр. 128, 129)

Определено говоря, че ние трябва да се молим. – Значи трябва да бъдем религиозни. – Не е нужно да бъдем религиозни… Казано е, че ще се молиш и ще служиш на Бога в Дух и Истина. По Дух подразбира със сила, а Истина подразбира всички разумни закони, между които има тясна връзка. Казвам: Да си духовен, не значи да си религиозен. Под духовен разбирам силен човек. (20/стр. 135)

Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура, а не за умрелите… Който върши добро, е жив; който върши престъпления, е умрял.

(20/стр. 133)

Постът и молитвата не правят човека светия. Ако се говори за чистота и святост, това е друг въпрос. Така можеш да станеш светия. (23/стр. 250)

Имаш право да се молиш на Господа, когато всичките врати са затворени, когато нямаш пет пари в джоба си. И тогава като се молиш, кажи: „Господи, да бъде за Твоята Слава!“ Обаче като имаш пари и се молиш на Господа за още, нищо няма да получиш. Бог се изявява на човека само тогава, когато няма кой да му помогне. (24/стр. 185)

Днес много хора се молят, целуват иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата им, те не отварят. Не, прекъснете молитвата си, отворете на Христа и Го последвайте! Да последвате Христа, това е истинската молитва. (25/стр. 11, 12)

… Молитва без Любов не е истинска молитва.

(28/стр. 86)

Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. Ако няма правилно отношение и връзка с Бога, човек не може да се нарече религиозен.

(30/стр. 212)

Наблюдавам, вие се събирате всяка вечер на молитва. Събирате се по един неправилен начин. Така не се прави молитва. Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. (28/стр. 119)

Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. (28/стр. 119)

Има случаи, когато Бог се оттегля от света. Тогава настава мрак и тъмнина навсякъде… Молиш се, но молитвата ти не се приема. Ти се чувствуваш сам, изоставен, като че няма Бог в света. (28/стр. 172, 173)

Бог не е същество, на което можем да се наложим. Той не изпълнява чужди заповеди. Какво ти искаш да направиш, това е твоя работа. Какво Бог мисли да направи, това е Негова работа. Казваш: „Аз се молих, но нито глас, нито услишание на молитвата ми.“ Ти мислиш, че е така. Какво Бог мисли, никой не знае. Той постъпва според Своите желания. (29/стр. 147, 148)

„Да се помолим да ни се открие Бог. Да се помолим да ни помогне.“ Така са постъпвали християните отпреди две хиляди години, така постъпват и днес, но животът им не се е подобрил. В една от богатите църкви в Лондон се повдигнал въпрос между членовете да се помолят, за да съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел. Проповедникът Муди присъствувал на това събрание и като изслушал всички, казал: „Братя, да не изкушаваме Господа, да не изкушаваме Разумния свят. Аз съм първия, който мога да дам хиляда лири. Колко още има като мене, които могат да дадат по хиляда лири?“ В половин час исканата сума била събрана.

(29/стр. 172)

Някой се моли дълго време на Господа и като не получи отговор, казва: „Не ме слуша Господ.“ Не си се молил както трябва. Дългите молитви не разрешават въпросите. (31/стр. 177)

Днес повечето хора живеят в относителната реалност… Те гледат на Господа като на човек и лесно се разколебават във вярата си. Ако Бог не отговори на молитвата им, те започват да Му се сърдят. Не се сърдете на Господа. Той не е като вас. Бог нищо не ни дължи, дал ни е всичко даром. От нас се иска работа. Да благодарим за всичко, което ни е дадено, и да го обработим. (31/стр. 213)

Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. (32/стр. 111)

Не се ли молиш правилно, нищо не може да се постигне. (32/стр. 199)

Представи си, че си гладувал цели три дена и никой не се сеща за тебе, отникъде помощ не иде. Най-после какво правиш ти? Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой и започваш да се молиш на Бога да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: „Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика!“ Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш да влезе в стаята. Обаче ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: „Кой е там?“ Няма защо да питаш кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще потропа три пъти на вратата ти и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: „Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми!“ Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: „Много дълго се молих, но отговор не получих.“ Каже ли този човек така, аз разбирам вече колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. (32/стр. 164)

Някой казва: „Аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе.“ Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. (32/стр. 165)

Друг някой казва: „Аз мога да се моля и вкъщи, а мога да се моля и в църква.“ Казвам: Ако се молиш само по форма, нито вкъщи е приета молитвата ти, нито в църквата. (32/стр. 172)

Казвате: „Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.“ Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. (32/стр. 177)

Капитанът на парахода за да изведе пътниците на пристанището, не трябва само да се моли, но да познава законите на движението. (34/стр. 51)

Вървя по улицата… Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо. Една жена се разговаря в себе си: „Няма да се моля вече на Бога! Оглупях с тези молитви.“ Ще се разправям с хората както ми попадне. Отговарям мислено: „Ти сега именно си оглупяла. По-рано не беше глупава.“ (34/стр. 104)

Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: „Няма да се моля повече!“ „Ще се молиш, време е за молитва. Коя е причината да не се молиш?“ „Толкова време се моля и нищо не съм постигнал.“ Ще ви дам нов начин да се молите. Като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме и не искаш да се молиш. Ела при мене и заедно ще посеем нивата. След известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш. Тогава и молитвата ще бъде навреме. (34/стр. 105)

Едни казват: „ние сме католици“, други – „ние сме евангелисти“, трети – „ние сме православни“, четвърти – „мохамедани“. Когато дойде Бог, Великият Учител на света, Той ще каже: „Спрете тук! Донесете скинията при Мене. Елате при Мене всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни и др. Ето, Моят Дом ще бъде Дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят Дом е Великият Храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим.“ (34/стр. 147)

Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението , като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. „Кой е донесъл това гърне с трици?“ – си казала тя. – „Аз се моля за пари, а получавам трици.“ Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата минавал човек, който викал: „Трици, трици купувам!“ – Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата . Обаче търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици. Съвременните хора като недоволната баба мислят, че Бог им изпраща само трици, и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. (35/стр. 186, 187)

Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен. Трябва да се палят свещи, но не от восък. Трябва да се палят кандила, но не със зехтин. Под свещ подразбирам човешкия ум, а под кандило – човешкото сърце.

(35/стр. 350)

Коя е причината, че Бог някога само слуша човека и отговаря на молитвата му? Представете си, че един човек се дави в една дълбока река. Ти минаваш покрай реката, виждаш давещия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми да спася давещия!“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия да го спасиш. Ти влизаш в реката, хващаш давещия и го изваждаш от водата. След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша.“ Да, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше. Като не знаеш причината, защо си получил отговор на молитвата, невидимият свят казва, че ти си придаваш голяма тежест. Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия, и на тебе ще помагам…“ Който е готов да изпълнява Волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря. (36/стр. 171)

Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за да си обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема, защо други хора се молят и молитвата им се приема, и най-после защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.

(36/стр. 172)

Целият съвременен свят днес се намира под хиляди заблуждения и християнският свят също се намира под такива заблуждения. Някой казва, за пример: „Ами Господ не може ли да оправи тази работа?“ „Може, как не!“ „Е, тогава аз няма повече да ора, да сея, да копая.“ – И започва молитвата си: „Господи, прати ми някой човек, който да оре, да сее, да копае заради мене.“ … Не, у нас такива моления не стават, такива молитви не се приемат! Зле се молим ние, съвременните хора. (38/лекция 10: стр. 20)

Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. (39/стр. 49)

Някой казва: „Всичко може да се постигне чрез молитвата.“ Нима животът се заключава само в молитвата? Друг пък казва: „Всичко се постига чрез мисълта.“ – Нима животът се заключава само в мисълта? Трети казва: „Всичко се постига чрез науката…“ Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота. Три думи само са в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. (40/стр. 110, 111)

Днес всички проповедници се молят Бог да благослови оръжието на народа им. Имат право да се молят за оръжието си, но като националисти, като патриоти, но не и като християни. Христос не е поддържал войната. Следователно никой няма право в Негово име да се моли за благословение на оръжието и за успех във войната. (42/стр. 79)

Искаш да станеш религиозен. Защо? За да се спасиш. И това е неестествен живот. Ще се молиш, ще целуваш икони. Това е външна религиозност, която не спасява човека. (44/стр. 13)

Разумните същества… Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но Разумното същество отсъствува, никой не ти отговаря. Какво се иска от човека? Да изучава и долавя онези моменти, когато Разумните същества взимат участие в неговия живот.

(44/стр. 182, 183)

… Често и Природата постъпва така – мълчи. Ти се молиш, плачеш, искаш нещо от нея, но тя мълчи, не отговаря на твоята молитва. Ако тя отговаряше на всяка човешка молитва, знаете ли какво щеше да стане? Искаш да станеш търговец, да забогатееш, но Природата ти казва: „Откажи се от това желание, търговията не е за тебе. Богатството е само за умните хора. Ти не си толкова умен да носиш този товар на гърба си.“ (44/стр. 230, 231)

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертвуваме, както Бог се жертвува за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи, дай това, което ни трябва.“ Дай, дай, дай! – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. (45/стр. 21)

Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“ България, това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ, да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост – своя ум и своето сърце. (45/стр. 27)

Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното. Всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. (45/стр. 7, 8)

Религиозният мисли, че като се помоли на Бога, всичко ще придобие. Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога… Някой се моли с часове и мисли, че молитвата му трябва да се приеме. Моли се, разговаряй с Бога, без да очакваш да ти се даде нещо. (50/стр. 29)

Понякога чувам как се молите. Четете дълги молитви, Господ да ви чуе. Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго.

(50/стр. 222)

Да учиш, това е необходимост. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш… Молитвата не прави човека учен.

(52/стр. 184, 185)

Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, ще се насърчиш. (52/стр. 257)

Някой казва, че не обича да се моли. Защо? Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина ще дотегне. Един евангелист завел детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповедникът обичал дългите молитви и проповеди, започвал с Битие и свършвал с Откровението. Детето стояло на колене половин час, заболели го краката и най-после запитало баща си: „Татко, скоро ли ще свърши молитвата?“ „Няма да свърши скоро, ние сме едва в пустинята. Много време ще мине, докато излезем оттам и стигнем до Откровението.“ „Втори път не ме води на това място, дето проповедникът ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е къса.“ Хората със своите разбирания сами правят живота си несносен. (52/стр. 303)

… Лошият дух … Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. Защо не излиза духът? Защото хората имат криви разбирания за живота.

(56/стр. 73)

Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля.“ Това значи да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага. (57/стр. 10)

Христос… Той се е молил вечер по цели часове, но въпреки това всеки ден е минавал през големи противоречия. (57/стр. 182)

Той се моли на Бога да го избави… но никой не го чува. Защо? Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш както по-рано и с това ще платиш.

(58/стр. 189)

Представете си, че някой човек влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчева светлина в къщата му. Цял ден да се молите за това, молитвата ви няма да бъде чута. Слънчевата светлина няма да влезе в къщата ви. (59/стр. 14)

Не е достатъчно само, като станете сутрин, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието … за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде наготово. (59/стр. 268)

Някой човек застане прав на молитва и с часове се оплаква, вайка се пред Господа, че е нещастен, бос и гол, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Бог казва: „Дайте на този човек всичко, каквото иска, да се освободим от него.“ Колкото повече богатства дава Бог на човека, толкова той е по-нещастен. Богатството не прави човека щастлив. Умът, разумността носи щастие на човека.

(5-9/стр. 372)