5. СЪЩЕСТВЕНО ЗА МОЛИТВАТА
5. СЪЩЕСТВЕНО ЗА МОЛИТВАТА
… Друга реална страна на живота е молитвата.
(беседа 1/стр. 3)
И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата.
(1/стр. 8)
Казвам: Всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. (1/стр. 10)
И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. (1/стр. 11)
Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите както трябва.
(1/стр. 14)
Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. (1/стр. 14, 15)
И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е образът на Бога.“ Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да го възстановите.
(1/стр. 15)
Някои казват: „Хората трябва да ни видят, като се молим.“ – Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те виждат, като се молиш. От това гледище светът не трябва да знае, когато се молим.
(книга 2/лекция 3: стр. 15)
Вземете колкото добрини и да ни е направил Господ в живота, ако някой път ни се случи някое нещастие, което да не е в програмата ни, което не сме предвиждали, ние правим въпрос, как си позволява Господ да не чуе молитвата ни! Не е било време през тия хиляди и хиляди години, откак светът съществува, Господ да не е имал търпението да слуша молитвите на всички. Господ е отговарял, задоволявал не само нашите молитви, но не е оставала незадоволена нито една просба и на най-малките мушици. (2/лекция 10: стр. 14)
Отидеш някъде, виждаш, че някой се моли на Бога. Застани някъде далече от него, не му се бъркай, окажи най-голямото уважение и почитание към неговото сърце, към неговото разположение. Вие казвате: „Какво застанал онзи глупак там да се моли? Какво мисли той?“ – Мисли той, разрешава една от най-великите, от най-трудните задачи. Това значи да се молиш. (2/14:26)
Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.
(книга 3/стр. 39)
Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата.
(3/стр. 39)
Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повърхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. (3/стр. 96, 97)
Религиозните хора лесно се обезсърчават и казват: „Много молитви четем, но работите ни не се нареждат добре.“ – Тези хора се молят с користна цел, затова не успяват. Молитвата изключва користолюбието. (4/стр. 140)
Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва.
(4/стр. 140, 141)
Някой иска да стане рано сутрин, да се помоли на Господа и да започне работата си навреме. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голямо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели. (4/стр. 210)
Всяка сутрин вие се молите, търсите Господа, викате към Него и ако не ви отговори, казвате, че Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени. Глухите Той не слуша и на тях не говори. Ако искате Господ да ви слуша и да ви говори, вие трябва да имате ухо деликатно, схватливо, от малко нещо да разбира. (5/стр. 82)
От сърцето зависи колко далеч да изпратите вашата молба. Някой казва: „Аз се молих.“ Да, но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5-10-100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да изпратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. Как ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? (5/стр. 180)
Питам: „Топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре?“
(5/стр. 180)
Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигат нещата. Ония, които са се посветявали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание.
(6/стр. 27)
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. „Ама защо аз да не съм пръв?“ – Там е въпросът. Никой не знае кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. (6/стр. 82)
Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава. Детето вика майка си и тя се обръща към него, защото детето познава майка си и майката – детето. Много хора се обръщат към Бога, молят се, искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им обаче остават без отговор. Защо? Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други някои не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Тяхната работа е молитва. Те познават Бога чрез житното зърно, създадено от Него, и като го обработват, свързват се с неговия Създател. Така и те познават Бога, и Бог ги познава.
(6/стр. 145, 146)
Като се моли на Бога, човек трябва да се подмладява. Не се ли подмладява всеки ден, човек не знае да се моли, няма религия в себе си. Казва ли човек какво е бил едно време и какво е станал сега, той нито знае да се моли, нито има религия в себе си.
(6/стр. 204)
Разумният човек се моли на Бога, преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие. Това не значи, че човек не трябва да се моли и в нещастието си. Като ранят някого, той пак трябва да се моли да му дойде помощ отвън. Обаче, ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. (6/стр. 245)
Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вследствие на което често се запитват, кога трябва да се моли човек. Моли се, преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял. Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога. Молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти… Болестта във вид на разбойник напада човека, взима всичкото му богатство – мазнини, пари, време – и като го обере, заминава. Болният казва: „Слава Богу, че се освободих от болестта.“ Бог чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникът те освободи. Защо? Защото взе от тебе каквото му трябваше и си отиде доволен. Тъй щото искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко каквото иска. (6/стр. 246)
Ще кажеш, че си се молил на Бога. Това не е достатъчно. И простият, и ученият се молят. Важно е, като се молите, какво сте направили. (7/стр. 62)
Първо ще четеш и после ще се молиш… Молитвата е силна, когато си чел в Божествената Книга. Като четеш, после ще кажеш: „Господи, дай ми сила и светлина да разбера как да приложа Божественото Учение в живота.“ (7/стр. 62, 63)
Наистина кой не се е отричал? Като се намери в трудно положение, човек се отрича от убеждението си. Молиш се на Бога, но като не получиш отговор на молитвата си, казваш: „И без Бога може.“
(7/стр. 20)
Някои ще кажат, че и без молитва може да се живее добре, че и без молитва може човек да учи. Така е, и без молитва може. Молитвата не е задължителен акт, тя е свободен акт на човешката душа. Само свободният, само разумният човек може да се моли. (9/стр. 16)
Който се е помолил добре, той ще заспи леко и ще има някакъв хубав сън. Когато хората сънуват страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата им не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вътрешен мир на човека.
(9/стр. 69)
И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. (9/стр. 134)
Молитва без Любов не се приема. Да се мисли, че молитва без Любов е приета, това е криво схващане. И детето се моли, когато иска хляб от майка си, но то се моли с Любов и изпитва Любовта на майка си. Ако детето не се молеше с Любов, тогава нямаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хляб от тази жена. И детето се моли, и просячето се моли, само че детето се моли на майка си за хляб с Любов, а просячето се моли без Любов. И затова детето, което иска хляб от майка си с Любов, седи вкъщи, а просячето, което иска хляб без Любов, седи отвън. Същият закон има приложение и в отношенията между Бога и хората. Докато съвременните хора отправят молитвите си към Бога без Любов, те ще седят отвън; щом започнат да отправят молитвите си към Бога с Любов, те ще бъдат приети вътре. (10/стр. 290, 291)
Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. (11/стр. 187)
Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. (12/стр. 170, 171)
… Външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. (13/стр. 5)
Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да търси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост. (13/стр. 138)
Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне… Достатъчно е Бог да чуе молбата му, а как ще му помогне, това е Негова работа. (13/стр. 210)
… Днес, обаче от бързина не си се помолил, а да се връщаш, не може. Неразположен си. Защо? Защото не си се помолил. Могат да те попитат: „По пътя не можеш ли да се помолиш?“ Но ти вече имаш един възглед, че е нужна църква, за да влезеш вътре да се помолиш. А няма и църква. После, свикнал си да имаш молитвеник и да го отвориш, и да четеш от него. Наизуст не знаеш молитвите. Че си забравил молитвеника, не е извинение. Какво ще правиш тогава? Такива религиозни са още деца. А пък онзи религиозен, който е учен, молитвеникът е в главата му. Той и по пътя, и навсякъде се моли – дето му дойде на ума, моли се. (14/стр. 48, 49)
Не се обезсърчавайте в живота. Настоявайте за онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. (14/стр. 180)
„Как може да се молим добре?“ – Като престанете да мислите по човешки, като се освободите от недостатъците на своето съзнание. (16/стр. 32)
Ако вашата молитва не отвори вратата на Любовта, вие не знаете да се молите. (16/стр. 121)
Като ви наблюдавам, аз мисля върху въпроса, кой върви в Божествения път и кой не върви. Че се молиш по три пъти на ден, това не показва, че си в правия път. Ти си беден, нямаш средства, молиш се да се подобри положението ти. Твоята молитва е користна. Друг се моли за нещо и като не получи отговор, отказва се от Бога, става безверник. И тази молитва е користна. (17/стр. 241)
За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да е минал през страдания.
(17/стр. 307)
Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забегнат някъде и като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. (17/стр. 323)
Вие мислите, че много се молите. Молите се, но само при тоягата. (17/стр. 323)
Като пееш, ще се научиш да се молиш. Молитвата има отношение към музиката. (18/стр. 50)
Като се натъкват на страдания, хората започват да се молят да се освободят от тях. Молитвата има смисъл, но не само когато си в изпитания. Моли се, преди да са дошли изпитанията! (18/стр. 197)
… Бог помага на човека, който има съзнателно отношение към Него. И човек трябва да търпи, да се моли и да очаква помощ. (18/стр. 251)
… Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. (19/стр. 26)
Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение.
(19/стр. 38, 39)
Срещате религиозен или светски човек, който разправя, че ви направил големи добрини, че се молил за вас и т.н. В лицето на този човек виждате тщеславието. Ако се е молил за вас и ви е правил добрини, защо трябва да ги споменава? (19/стр. 41, 42)
Каже ли някой, че знае нещо, той трябва да го приложи. Ако религиозният казва, че знае да се моли, той трябва да покаже това на опит. Нека отиде при някой болен да се помоли. Ако положението на болния се подобри, можем да признаем, че този човек знае да се моли. (19/стр. 193)
Като учи, като работи, като се моли, за кого прави човек това? Все за себе си. Докато учи, той се моли на Бога да му помогне да свърши училището, че тогава да Му служи. Като свърши учението си, моли се да се нареди на добра служба, да се ожени, да има дечица. Като се ожени, той се грижи изключително за жена си и за децата си, не му остава време да направи една малка жертва за Господа… Религиозните хора казват, че вярват в Бога, молят се, правят добро и т.н. Право е това, но нека всеки се запита защо се моли, защо прави добро. Ако в молитвата и в доброто на религиозния няма никакво користолюбие, те са на място. Обаче, ако има нещо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасят някаква полза. (19/стр. 197, 198)
Няма живо същество, което да не се моли, обаче молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. (20/стр. 128)
Да се молиш, това значи да отправиш своя доклад към оня Велик Център, от който си излязъл. За какво ще дадеш доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на съществата от възвишения свят. (20/стр. 128)
Един от елементите, който участвува в молитвата, е Любовта. (20/стр. 128)
Всеки, който е дошъл в света на Светлината, се моли, т.е. самоопределя се. Той е в непреривна връзка с Битието. (20/стр. 128)
… Душата, която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. (20/стр. 128)
Моли се и не се връщай към старото. (20/стр. 133)
Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. Защо? Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. (21/стр. 123)
Да се молиш, това значи да работиш. Да се молиш, значи да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на Любовта. (21/стр. 149)
Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата…
(21/стр. 178)
Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със съществата от невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо… Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор. (22/стр. 47)
Школата, в която влизате, разполага с различни методи. Казвате: „Да се молим!“ – Как ще се молите? Каква е вашата молитва? Да викаш с часове към Господа да ти прости греховете, това не е молитва. В еднообразието няма никаква молитва. (22/стр. 203)
Каквото и да правиш: молиш ли се, учиш или работиш – всичко прави за Господа. Кажи си: „Всичко за Господа!“ (22/стр. 277)
Молитвата е свободен, доброволен акт.
(23/стр. 252)
Щом дойде земетресението, всички излязоха под открито небе… Преди няколко години още казах на българите да излизат сутрин да се молят на Бога под открито небе, но те казаха, че това било идолопоклонство, нямало защо да излизат преди изгрев на слънцето и т.н. Не, всички хора трябва да гледат нагоре, да отправят ума и сърцето си към Бога. Не казвам, че не трябва да ходят на църква. Нека ходят на църква, но след това да излязат под открито небе и там още веднъж да се помолят на Бога. Направят ли това, никакво земетресение няма да дойде. Но ако те се молят в своите църкви както сега, още много земетресения ще дойдат. Аз не казвам на българите да съборят църквите си. Не, нека ги освещават, но поне 4-5 пъти през годината да излизат сутрин рано под открито небе да се помолят на Бога, да Му благодарят за живота, за здравето и за благоденствието, което им е дал. (26/лекция 1: стр. 16, 17)
Дохожда ти някоя мисъл да станеш… и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! (26/1:27)
Човек не може да се моли, докато не свърже своя ум с ума на Бога. Щом свърже ума си, ще свърже и сърцето си. (30/стр. 320)
Да се моли човек, това значи да се свърже с Бога, да възприеме Неговите мисли и чувства. (30/стр. 321)
Ще кажете, че като се моли, човек постига всичко. Вярно е, че молитвата е велик акт, но за да се моли, човек… трябва да бъде свързан с Бога.
(30/стр. 338)
Сегашните хора… Искат да се молят, не могат. Те се чудят защо едно време са могли да се молят, а сега не могат. Много просто, нещо чуждо е влязло в техния живот, което създава лоши състояния. Хората трябва да отстранят тия състояния. (31/стр. 67, 68)
… Ти се молиш, имаш хубаво молитвено разположение. Дойде някой и ти казва: „Какво си се изправил като дърво? Така не се моли човек.“ Той смущава духа ти, но сам не знае как трябва да се моли човек. (31/стр. 114, 115)
Още със ставането си от сън започнете да мислите нещо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли без разположение.
(31/стр. 132)
Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. (32/стр. 198)
Молитвата е достояние само за същества с будно съзнание. (32/стр. 198)
Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. (32/стр. 198)
Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. (32/стр. 198)
Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. (32/стр. 199)
В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се да се моли. Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. Защо? Защото или Бог е занят с нещо и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. (32/стр. 167)
Всеки, който се е молил някога или който сега се моли, трябва да знае как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва дали молитвата му ще бъде чута. Защо? Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. (32/стр. 170)
Ако обаче работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нищо. (32/стр. 173)
Казвам: От Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута, може и един час или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да поддържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някои хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: „Няма да се моля повече.“ – Обаче помолил ли се веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва… Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не можеш да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора и тогава да се освободиш. И затова ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: „Повече не се моля!“… Туй обаче е едната страна на молитвата. Значи молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота, той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята.
(32/стр. 174, 175)
Когато човек се моли или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл… В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
(32/стр. 177)
„Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ (Матея – 7:7)
… Аз свързвам думата „прося“ със закона на обичта. (33/стр. 84, 85)
„Просете и ще ви се даде.“ Питам: Ако човек проси цял живот, какво ще придобие? Придобива ли той нещо съществено? Не, пак просяк си остава. „Като прося, все ще получа нещо.“ – Обработил ли си даденото? (33/стр. 86)
„Просете, търсете и хлопайте!“ Кой проси, кой търси и кой хлопа? Само Душата и Духът. Умът и сърцето са слуги на Душата и на Духа. Значи Душата проси, а Духът търси. Синът, роден от Бога, хлопа. (33/стр. 101)
… Богинята на доброто. Тя казва: „Ако приложите добродетелите, които имате в себе си, аз ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви към Господа.“
(35/стр. 45)
Художникът взима четката и започва да рисува… Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т.е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта, и започва да се моли. Казват за него, че станал мистик. Според някои старият човек става мистик. Не е така. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения свят. (34/стр. 152)
Павел казва: „Ако чрез надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.“ Ако някой е започнал от молитвата и постоянството и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в радостта и надеждата. При това положение непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие да видите, че в приложението на надеждата, на вярата и на молитвата като методи няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат вярата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
(35/стр. 71)
За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около някой болен и се помолете за него. Ако болният се подобри, Бог работи между вас. Съберете се около един крайно беден човек и се помолете за него. Той се нуждае от хляб. Ако хлябът му дойде на крака, значи Бог работи и тук. (35/стр. 87)
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. „В коя църква трябва да се молим?“ – В която и да е. Можете да се молите и на открито.
(35/стр. 235)
Кога човек не трябва да се моли? Когато направи някаква погрешка, човек не трябва да се моли. Тогава той трябва да се заеме с изправяне на погрешката си. Щом изправи погрешката си, той трябва да се моли да му изпрати Бог повече Светлина да не повтаря същата погрешка. (36/стр. 170)
Когато се моли, човек се свързва с общество от светли, възвишени същества, които го слушат и хроникират всяка негова дума. (36/стр. 230)
Не се поддавайте на чужди мисли, дошли по влияние на ваши приятели, с които дружите. До вчера си се молил, обличал си се чисто, спретнато и току изведнъж казваш: „Не искам да се моля, не искам да се обличам. И без молитва може, и без обличане може.“ Това е влиянието на някой мързелив човек, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се от влиянието на обикновените хора. Свържете се с добрите хора, с мисълта на разумните същества от невидимия свят. (36/стр. 232)
Някой се моли, но вътре в него нещо кряска, не му дава покой. Такава молитва не е на място. Докато нещо кряска и вика в тебе, мисълта ти не може да се предаде. (37/стр. 84)
Малко хора се молят, както трябва. Някой се моли по няколко пъти на ден и мисли, че молитвата му е приета. Молиш се, но молитвата ти трябва да даде плод. (37/стр. 184)
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“ Той като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал.“ Това е геройство, което всеки трябва да покаже. (книга 38/лекция 2: стр. 27)
Какво по-хубаво от това да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин – че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. (38/7:24)
Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се, пали свещи. Защо? За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги; та и като я сполетят всички нещастия, да има благородство в себе си, да лъха от тази душа ароматът на розата, на теменужката и да каже: „Господи, благодаря Ти!“ (38/8:25, 26)
Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа. (41/стр. 141)
Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога. Важно е как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви, това не е молитва. Как се е молил Давид? Давид се е молил най-добре, когато бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш да се молиш. Друг е въпросът да те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения. Тогава ще се молиш, както трябва. Представи си, че си вързан с въже и те пуснат да висиш над пропастта. Ще се молиш ли? Ще викаш: „Господи, Господи!“ Това е молитва. (41/стр. 241)
Бог не е от слабите. Ако ние Му служим, ако ние се молим, то е заради нас, не е заради Бога. То е за нашето облагородяване. (43/стр. 303)
… Колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа в църквите и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!“ И Давидовите псалми досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят.
(46/стр. 427)
Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело… Музиката е въведение на умствения живот… Молитвата е въведение на Божествения живот. (48/стр. 56)
Яденето, музиката и моленето, това са условия, при които сегашният живот може да се изразява вътре във вас. В какво? Яденето ще ви даде здраве, песента – щастие, молитвата – блаженство. (48/стр. 60)
Ама ще кажете: „Аа, труден е животът.“ – Не, той е най-лесният живот, но вие трябваше добре да разберете въведението на яденето, на пеенето и на молитвата. (48/стр. 67)
Молитвата е наука. (49/стр. 114)
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. (49/стр. 67)
Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен, Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. (49/стр. 446)
Как започвате молитвата? Казвате: „Отче наш, Който си на небето, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, както на небето, така и на земята.“ Това значи, Отче наш, Който си горе в моя ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да я възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа, в мисълта ми, в чувствуването, във всичките ми постъпки. (19/стр. 181)
Има едно прозвище: „Той е глупак, той само се моли.“ А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според Първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Тоест Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“… Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно по своя път и хлопането – дали вашата воля се развива правилно. (46/стр. 84, 85)
Достатъчно е да отправиш молитвата си с Любов, за да ти се наредят работите. (50/стр. 29)
Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. Коя молитва? – Която е проникната с Любов.
(50/стр. 222)
Като мислиш право, ти помагаш и на себе си, и на своите близки. Като се молиш, ти помагаш и на себе си, и на близките си. (50/стр. 312)
Молитвата е нужна, за нас, а не за Бога; за да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. (52/стр. 257)
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: „Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали!“ – Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте. Молитвата е Свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. (53/стр. 51)
Старият седи и си спомня как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници. Той си казва: „Огън и пламък бях!“ – Защо днес не продължаваш да се молиш? Защо не следваш същия път? (54/стр. 157)
Тъкмо започнеш да се молиш и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре като стана от сън, ще се помоля по-добре. – Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. (54/стр. 170, 171)
Често четете молитви, но не ги четете както трябва. Защо? Не сте в хармония със себе си.
(55/стр. 22)
Ако молитвата ти се приеме, ще имаш такава опитност, за която заслужава да се живее. (55/стр. 44)
Молитвата е вътрешен процес. Не можеш да се молиш на определено време: само сутрин, на обед или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи да се молиш с разположение. (55/стр. 127)
„Трябва да се молим!“ – Ще се молите, но молитвата иска разбиране. Първо ще се помолиш, после ще отидеш на училище да учиш. Молитвата ще ти помогне да разбираш това, което ти се преподава. Като се върнеш, ще приложиш онова, което си научил. Не прилагаш ли наученото, молитвата е безпредметна. (55/стр. 210)
Колко време се моли човек на Бога? По колко часа се молите вие? Доколкото зная, най-напредналите от вас се молят най-много по три часа. Останалите се молят от 5 до 30 минути. Повече от три часа никой не се моли. Ако някой се опита да се моли по десет часа, той ще се стопи. Това е извън силите на човека. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. (55/стр. 220)
Ти се молиш: „О, Господи, помилвай ме!“ Какво означава обръщението „О“? Какво означават думите „помилвай ме“? Това значи: Помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш за кои грехове се молиш да те помилва Бог. Това е все едно да кажеш на учителя си: „Слаб съм, учителю.“ Той ще те пита: „По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване?“ – Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. (56/стр. 170)
Ще се молиш в тайно, никой да не те вижда.
(47/стр. 28)
Като се моля, аз имам предвид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. (57/стр. 13)
Майката казва: „Много добро е моето дете.“ Въпрос е колко е добро. Това дете мисли само за себе си, а майката се заблуждава, че то я обича. Детето не целува и прегръща майка си от Любов, но от желание да получи нещо от нея. На първо място детето има предвид себе си, своето желание. Егоизмът съществува и в религиозния живот на човека. Ставаш рано сутрин, изправяш се на молитва пред Господа, мажеш и гладиш пред Него с цел да ти даде нещо. (57/стр. 53)
„Да се молим на Бога да ни даде нещо наготово.“ Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си.
(57/стр. 93)
В широк смисъл на думата молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш.
(57/стр. 93)
Когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. (58/стр. 384)
Ще кажете, че молитвата е просия. От човешко гледище молитвата е просия, но от високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш, както трябва, докато не пожертвуваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата. (59/стр. 150)
Някой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави насила. Привилегия е за човека да се моли. Въпреки това най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. (59/стр. 245)
Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата, тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа… Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. (10/стр. 161)