3. ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА

Та казвам: Има нещо по-високо от бащата, има нещо по-високо от майката, има нещо по-високо от брата, има нещо по-високо от сестрата, има нещо по-високо от приятеля. Какво е това?… Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи Боже мой!“ На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. (книга 2/лекция 3: стр. 36)

Намерите ли се в трудно положение, каквото и да е то, обърнете се към Бога с всичката си душа и дух. (2/32:30)

Сега вие като прилагате един метод, втори, трети, най-после като се намерите в мъчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката светлинка!“ (2/35:18)

… В момента, когато се поколебая в Бога и помисля лошо за Него, вече съм в дъното на Пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ми, Господи!“ – аз съм при Него. Той простира Своята десница и ме прибира. (книга 5/стр. 20)

Когато някои хора се карат, аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. (5/стр. 90)

… Ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, снизходителен и любещ, Който прощава и помага на страдащите и на бедните. И сто пъти на ден да сгрешите и се обърнете към Него, Той пак ще ви прости. (5/стр. 93, 94)

Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа.“ (5/стр. 140)

Отиваш на Училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа Си чрез някои от моите напреднали Братя, да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в Училището.“

(9/стр. 16)

Дето и да отиде човек, в каквото положение да изпадне, той трябва да знае, че Бог е навсякъде и ако Го призове, Той ще му помогне. (9/стр. 151)

… Възвишени същества следят живота на хората, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като станат, започват да се молят на Бога. (10/стр. 52)

Докато човек не е научил уроците на живота, той няма желание да се обърне към Бога. Придобие ли опитност, той се приближава вече към вратата на Бога с всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощ. (10/стр. 285)

Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(10/стр. 79)

Богатият човек е ходил по-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа и затова е останал сиромах. Ученият е хлопал на вратата на Господа, затова има знания. Невежият не е хлопал на вратата на Господа, затова останал прост. Красивият ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова станал красив. Грозният обаче не е хлопал на вратата на Господа и нищо не е придобил. Тъй щото искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа и каквото желаете, ще получите. (10/стр. 284)

Един вярващ като чел в Евангелието стиха: „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде“, той отишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: „Моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин.“ Обаче работите му не се оправили. Среща го друг беден и му казва: „Слушай, остави владиката на спокойствие, няма защо да го безпокоиш. Едно време и аз като тебе хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се след това към Господа, похлопах на Неговата врата и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай и Той ще ти отговори.“ (10/стр. 284)

– Що е Бог? Съществува ли Той? Това може да се определи по следния начин: имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми Своята помощ да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе.“ Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. (11/стр. 244)

Виждате някой справедлив човек – зарадвайте се. После обърнете се към Бога и се помолете: „Господи, помогни ми и аз да стана справедлив“…

(13/стр. 58)

Бог казва: „Обърнете се към Мене и ще ви помогна.“ И онези, които противодействуват – низшите същества – знаят този закон и казват: „Господ няма да ви слуша вас. Не Му се молете!“ А пък щом не Му се молиш, щом си недоволен, ти си оставаш в същото положение. Боли те кракът и не викаш Господ да ти помогне. Роптаеш и казваш: „Мене ли намери тази болест да ме измъчва!“ (14/стр. 194, 195)

Ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш… в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел. Помоли се на Бога и той ще те избави. (17/стр. 149)

Мнозина се плашат от бомби, бягат, крият се да не ги изненадат? За да се запазят от бомбите, започват да се молят. Те търсят Бога в страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе те никога нямаше да помислят за Него. (18/стр. 41, 42)

… Умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. (18/стр. 360)

Тъй щото налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. (19/стр. 212)

Повярвай в Господа, помоли се и Той ще ти помогне. (20/стр. 16)

Задлъжнял си, клюмнеш глава, не можеш да платиш дълга си. Какво ще направиш? Ще се помолиш на Господа и Той ще изпрати един благороден, щедър човек да ти помогне. Ти се зарадваш и казваш: „Има Господ.“ (20/стр. 152)

Спасението на България е в това всички българи да се обърнат към живия Господ, който държи съдбините на народите в ръцете си… Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе се уповаваме.“ (20/стр. 152)

Казвате: „Много пострадахме от земетресението.“ – Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бъде лошото… И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излезе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещениците? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповедници, нека сами излязат под открито небе и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него да видят как Бог ще ги послуша! (26/лекция 1: стр. 9, 10)

… Нима духовните хора не могат да си послужат със своето невидимо радио и да се обърнат за помощ към Бога, към Онзи, Който им е подарил живот? Щом сме във връзка с Бога, помощта веднага ще дойде. (26/1:15)

Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него и Му казва: „Господи, помогни ми! Паднах, окалях се. Помогни ми да стана и да се очистя.“ Господ го поглежда снизходително и грехът изчезва. (26/4:10)

Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действува чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля Ти се, помогни ми да излекувам този болен.“ (26/8:17)

Често ме питат кога ще дойде мирът. Молете се, мирът ще дойде. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума, със сърцето и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. (27/стр. 31)

Христос прекарваше в молитва по цели часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше към Бога да Му помогне. (30/стр. 232)

… Обърнете се към Бога с молба да превърнете вашето желание в по-благородно и докато не почувствувате мир в душата си, не започвайте никаква работа. (32/стр. 96)

Да искаме от Бога има смисъл. Но да искаме от хората, това не е правилно. (33/стр. 29)

… Само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. (33/стр. 47)

Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля.“ Той отиде при болния, защото Го повикаха. Питам всички болни: Повикаха ли Христа? (33/стр. 118)

Някой иска да се помоли на Бога. После си казва: „Това не е културно, това са архаични останки.“ – Отказваш се да се молиш. Аз съм виждал как се молят на Бога умни, учени, културни хора. Някой седи в затвора, но и там се моли и казва: „Моля ти се, братко, не ме бий!“ Питат го: „Ти молиш ли се на Бога?“ „Не се моля.“ „Добре, сега ще се молиш на нас.“ Бедният се моли на банкера да му даде пари на заем. Ученикът се моли на учителя си да го вдигне на урок да поправи двойката. Всички се молят. На кого? На когото не трябва. Те не знаят как да се молят. Съвременните хора минават за много културни. Те казват, че не трябва да се молят. На кого не трябва да се молим? На хората. А на кого да се молим? На Бога. (33/стр. 127, 128)

Просете в името на Христа! Обърнете се към Бога, към Живия Господ… (33/стр. 137)

Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин. (34/стр. 85)

Обърнете се към Господа и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети. (34/стр. 98)

Нека всички християнски свещеници и проповедници решат само за един месец да приложат Христовото Учение, да покажат на хората как трябва да се живее. Кой щеше да им забрани, ако с едно писмо се обърнеха към всички духовенства в целия свят да се отправят към Бога с молба да се отклони войната? Щеше ли да има война? Нямаше да има, разбира се. Какво стана всъщност? Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските с Америка, германските – с Германия, ходжите – с Турция, българските свещеници – с България. Всички благословиха оръжието и взеха участие във войната… Де остана разумното изпълнение на Божията Воля? Следователно духовенството казва: „Ние не сме в състояние да спрем войната.“ – Прави са, те не са в състояние да спрат войната, но са в състояние да се молят. Ако се молеха на Бога, Той щеше да спре войната. Така те щяха да имат жив опит.

(34/стр. 119)

Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота, Който дава добри синове и дъщери, Който урежда работите на хората. Болен си. Помолиш се на този Господ и в скоро време оздравяваш. Объркаш работите си. Помолиш Му се и Той ги оправя. Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази сила в себе си. (34/стр. 120, 121)

… Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина да видят погрешките си и да се изправят. (35/стр. 52)

– Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и като се помолят в Божието Име, ще ви помогнат. (35/стр. 20)

Съвременните хора не признават Бога, не се молят и като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после към своята душа и най-после към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате. След това се чудите защо, вместо подобрение, положението ви се влошава. (35/стр. 66)

Призовавайте Великото и Мощно Начало на помощ. Като постъпвате по този начин, вие ще бъдете далеч от лошите условия и положението ви ще се подобри. (35/стр. 82)

Бог… Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на живота в Себе Си. Призовете Го и Той ще ви се отзове. (35/стр. 85)

На всички казвам: Обърнете се към Бога на пълния живот и от Него искайте всичко. (35/стр. 85)

Ако има суша и се помолите за дъжд в името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието. Сегашните хора философствуват, за всичко мислят, но забравят Бога. (35/стр. 87)

Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. (35/стр. 110)

И вие като децата обръщайте се към Господа да искате извинение за своите погрешки. (35/стр. 159)

Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. (35/стр. 235)

Обърнете се към Живия Господ, Който казва: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя.“ Опитайте Господа да видите дали ще ви помогне в ден скръбен. (35/стр. 235, 236)

Като не е в сила да задоволи даже своите нужди, човек се обръща към Великия с думите: „Ти, Господи!“ Единствен Той може да ни помогне. За да ни помогне Бог, ние трябва да спазваме закона на Любовта. (37/стр. 184)

Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. (38/лекция 19: стр. 22)

Разправяше ми един лекар следния факт: След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после обаче си казах: „Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен!“ Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях. … Следователно ние, съвременните хора, се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. (38/20:25, 26)

Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: „Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!“ – Помолят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. (38/20-26)

Представете си, че някой беден човек, изхвърлен на пътя, пренебрегнат от всички, се помоли на Бога и чуе Тихия Глас да му говори: „Не бой се, ти не си сам. Каквото искаш, ще ти се даде.“ (39/стр. 16)

… Идеята, която тези хора преследват в живота, е крива в основата си. Заболеят ли, те първо трябва да се обърнат към Бога в себе си, да се помолят Той да им изпрати лекар. Обаче лекарят ще дойде само след като в душата на човека трепне Любов към Бога. Такъв е законът в Природата. (39/стр. 18)

Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва или въглища, а вън е студено, 30°-40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас. Какво трябва да направите? Обърнете се към Първата Причина, към Този, Който ви е изпратил на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измени времето. Как? Слънцето ще започне да грее по-силно, температурата ще се повдигне и няма да забележите как термометърът ще се повдигне до нула градуса. (39/стр. 83)

Обърнете се към Бога с молитва да възстановите вътрешния си мир, да придобиете загубената си Любов. (42/стр. 48)

Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от своите сили и възможности, момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от Своите сили и животът им ще бъде сто на сто нормален… Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останала част до 100 трябва да се очаква от ближния и от Господа. (42/стр. 54)

Един професор, свършил три факултета, минава за някакъв капацитет, пише: „Уважаеми Господин Министре, понеже жена ми, децата ми… и т.н., моля това-онова.“ Казвам: „Господин професоре, защо не се обърнеш към Господа?“ „Е, такива глупости, ще се моля.“ „Ами че ти сега се молиш. Ти сега си най-големият невежа.“ „Е, поне човек е, виждам към кого се обръщам.“ Мислите ли, че ние, които се молим един на друг, можем да оправим света?

В една болница лежат двама болни. Единият казва на другия: „Моля ти се, стани да ми помогнеш! Стани, не се назлъндисвай!“ „Не искам, стани ти!“ „И аз не искам.“ – И двамата се молят един на друг. Болен от болен иска услуга и никой не може да помогне. Това сме ние хората. (43/стр. 73)

Разправя един американец, моряк, своята опитност за културните хора: Един от американските параходи пострадва и около 10 души моряци се спасихме на една лодка. След като изядохме всички провизии, 4-5 дена гладувахме и чудно, след като се гледахме, гледахме един друг, 9 души дойдохме на един ум, определихме да пожертвуваме един от нас. Всички се съединихме, отделихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му. Останахме 9 души. Прекарахме тъй 2-3 дена. После пак почнахме да гледаме някого, но кого, още не беше определен. Определихме го, останахме 8 души. Така определихме и осмия, и седмия, все по същия начин отидоха като овци. И най-после като останахме наполовина, случва се, минава един параход, спасява ни. – Туй са все опити на културни хора… Защо се ядат, защо не се обърнат към Бога?… Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? Щяха. (43/стр. 90, 91)

Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя. “ Нищо няма да направиш. Аз съм видял милиони планове, целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо, не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ.“ (45/стр. 180)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога. Този възлюблен е Христос, а не онзи.“ Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. (46/стр. 460)

Болен си – обърни се към Господа, веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън. (52/стр. 257, 258)

Под Бог разбирам Единственият, Който всякога ни мисли доброто, всякога ни обича, всякога ни пази и освобождава от мъчнотии. Към Него всякога можем да апелираме, Той всякога ни приема.

(57/стр. 268)

Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. (58/стр. 379)

Когато човек греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха. Бог не участвува в греховете на хората. Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога. (59/стр. 97)

Дойдете ли до трудностите в живота, ще се обърнете към ангелите, към светиите с молба да ви помогнат. После ще се обърнете към Бога да оправи работите ви. И най-после ще уповавате и на себе си. (59/стр. 336)

4. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. (беседа 1/стр. 9)

Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствувате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. (1/стр. 12)

… Християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-сетне в ума им блесне някаква светла Мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия.

(книга 3/стр. 259)

Не само ръката трябва да лекува, но и молитвата. С една-две молитви трябва да се изтегли всякаква болка навън. (8/стр. 205)

Един наш приятел ми разказваше една своя опитност. Заболял от силна простуда. Лекарите го гледали, давали му наставления, но болестта не минавала. Един ден той чул Тихия Глас да му казва: „Моли се, ще оздравееш.“ – Цял ден той се молил усърдно и през нощта се изпотил толкова много, че трябвало няколко пъти да се преоблича. На сутринта се събудил съвършено здрав. (8/стр. 209)

Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го, отиде на друго място и оттам го изпъдят. Най-после той отива в гората отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: „Боже, в Тебе само ми е надеждата. Казано е, че си Любов. Помогни ми по някакъв начин!“ След малко той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери. (10/стр. 174)

Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче пушката била пълна със сачми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял натясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: „Господи, моля Ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки.“ Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. (10/стр. 265, 266)

Днес много хора мислят, че са силни, без да са проверили силата си. Кой от вас, като минава за силен, може с молитвата си само да спре няколкохилядна армия в пътя , да я порази и по този начин да я обезоръжи, както това направи пророк Елисей? Щом един човек е направил този опит, и всички останали могат да го направят. (10/стр. 281)

Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война при едно отстъпление на българите той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без хапка хляб. Мислел си: Ако изляза оттук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него. – И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад.“ Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка с парче хляб в устата си се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се върнали силите му, благодарил на Бога с думите: „Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Тебе.“ Наистина като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: „Деца, знайте, че има Господ!“ (11/стр. 109)

Даже ако свещениците престанат да проповядват, а само се молят на Бога да дойде Божествената култура, в скоро време натегнатата атмосфера ще се разведри. (11/стр. 123)

Пророк Йона прекара в утробата на кита три дена. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега.

(11/стр. 265)

… Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. (13/стр. 58)

Един 80-годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал какво станало с него, дълго време се молил усърдно да се върне отново на земята да изправи живота си. Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. (17/стр. 18)

И тъй, невъзможното от физическо гледище е възможно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта си – хлябът ще дойде. Има един реален духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде.

(17/стр. 118)

Една чистосърдечна дума, отправена към Бога, е в сила да те освободи от всички противоречия.

(17/стр. 253)

Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обикалял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и паднал на земята полумъртъв, но вътрешно запазил съзнанието си. В това време една кобра легнала върху него като върху неодушевен предмет и спокойно очаквала някаква жертва. Ужас го обхванал. Той си помислил: „Едно малко помръдване от моя страна и аз съм в устата на кобрата.“ Не стига това, но той почувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки момент ще завали… Той лежал в долина, а дъждът носел големи порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. Намирал се между две големи опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усетил? Една лекота, Кобрата се мръднала, отдалечила се от него и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалял. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. (18/стр. 81, 82)

Молитвата е процес, който уравновесява силите на доброто и злото. Ако се молиш както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си. (20/стр. 131)

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса. (20/стр. 133)

Един мой познат, лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал на каква мъчнотия ще се натъкне. „Чудно нещо – казваше той, – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на ръце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-после ми дойде наум да се помоля. Отдавна не бях се молил. Почнах да чета „Отче наш“. И като по чудо детето постепенно затихваше, докато заспа в ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.“ (22/стр. 240, 241)

Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата. (25/стр. 73)

Наистина сегашните сърца на хората са каменни, защото нищо не раждат. Следователно каже ли ти някой, че трябва да се молиш, това значи, че твоето каменно сърце трябва да се стопи… Само молитвата е в състояние да стопи каменното човешко сърце. (30/стр. 321)

Ще се помолиш на Бога и светлината ще се яви. Тя се образува в нас, а не отвън. (33/стр. 128)

Разправяше ми един млад българин своята опитност: Намирам се – казва той – една тъмна нощ усамотен, в едно отчаяно положение, готов да се самоубия, но отправям ума си към Бога с молба да ми дойде светлина да осветля пътя си. И какво виждам тогава? Доста далеч пред мене се движи едно голямо, светло кълбо. Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече се изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствувах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: „Разбирам какво нещо е животът!“ (38/лекция 17: стр. 36, 37)

Апостолите след като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове във вид на огнени езици, вселиха се в тях и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповядват. (38/21:28)

Например вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт, и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: „Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден според болестта, и ще настане… подобрение. (41/стр. 17)

Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. (49/стр. 461)

Мощна сила е молитвата, но малцина са опитали нейната сила. Ако българският народ, както и всички народи и цялото човечество знаеха да се молят, хората нямаше да воюват. (50/стр. 318)

… Един ден бях на гости в дома на същия брат. Заварих сериозно положение там: братът болен на умиране. Влязох в друга стая, седнах с лице към изток и размишлявам. След малко в стаята влезе другарката на брата и ми каза: „Учителю, той заминава. Дано Бог му помогне да поживее още десетина години да отгледа децата.“ – Влязох в стаята при болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва. Наведох се близо, чувам да шепне: „Господи, върни ми живота. Ако оздравея, обещавам да Ти служа, да изпълня Твоята Воля.“ Като чух, че се моли, казах на сестрата: „Не се страхувай, още утре болният ще бъде по-добре. Щом се моли, той няма да замине.“ – Наистина още на другия ден братът беше по-добре. Когато се моли, болният се свързва с Бога и молитвата му се приема. Това е факт. Сестрата ще каже, че като дойде Учителят, болният оздравя. Казвам: Болният се молеше добре, искрено, затова оздравя. Като отидох при него и чух молитвата му, аз знаех вече, че той ще оздравее. Ако не се молеше, и в мое присъствие щеше да си замине. В него имаше силно желание да живее, да изпълни Божията Воля, затова и молитвата му се прие. (55/стр. 81, 82)

… Дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата.

(57/стр. 67)

Представете си, че вие сте в една гора, пътувате за някъде, но нямате хляб, три дена сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Няма да мине много време и като отворите очите си, ще видите поставен на камък пресен, топъл хляб. Възможно ли е това? Възможно е, туй е факт, който всеки може да опита и провери. Ако някой пожелае да има печена кокошка, няма да получи. Обаче хляб може да се даде на всеки, който искрено се моли. (59/стр. 152)

Молитвата на човека трябва да съдържа нещо особено в себе си, за да бъде силна, да има резултат.

(59/стр. 290)