Част 6
И така, твоето незнание не е недостатък, а висшето ти съвършенство, а твоето недеяние е най-висшето ти дело.
Да ни помогне Бог да оставим и да отхвърлим всичко, което е неугодно на новородения Цар; да ни помогне в това Онзи, станал син човешки, за да станем ние синове Божии. Амин.
И когато Иисус стана на 12 години
И когато Иисус стана на 12 години.
(Лука 2:42)
Не си въобразявай, че разумът ти така ще нарастне, че да познаваш Бога. Точно обратното: Ако Бог ще сияе Божествено в теб, то естествената ти светлина не ще ти помогне, а трябва да стане на нищо и напълно да се откаже от себе си. Едва тогава Бог ще може да влезе със Своята Светлина и да внесе със Себе Си всичко, от което си се отказал, че даже и хиляди пъти повече, и то в нова форма, включваща всичко в себе си.
Искаш ли да познаеш Бога по Божествен начин, знанието ти трябва да се обърне на чисто незнание и в забрава на теб самия и на всички творения.
Какво да прави разумът ми, щом трябва да е цялостно необвързан и да не действа? …Защото, ако позная нещо, това няма да е непознание, и няма да е необвързаност и оголеност? Нима трябва да съм потопен в пълен мрак? – Да, точно така… в пълен мрак и незнание.
Какъв е този мрак, какво е името му? – Името му значи единствено нагласата за възприемане, която не е нито бедна, нито лишена от битие, а е мощна възприемчивост и в нея ти ще намериш твоето съвършенство.
Ако се отвърнеш от мрака и незнанието, то за това ще си подтикнат не от Истината, а от нещо друго – от сетивата, от света, или пък от дявола. Но оставиш ли се на този обрат, ти непременно ще паднеш в грях и дори можеш да стигнеш дотам, че да паднеш завинаги. Затова оттам няма връщане, а постоянно напредване, постигане и осъществяване на тази нагласа.
Ако ме питаш защо е желателно да осъществяваме тази нагласа – да се държим необвързани и свободни, да се стремим да следваме единствено мрака и незнанието, и да не отстъпваме от това – ще ти кажа: В това е възможността да придобием Онзи, Който е всички неща.
Колкото по-пуст си и по-незнаещ за всички неща, толкова повече ще се приближиш до Онзи, Който е всички неща.
За пустинята е писано: Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустинята и ще говоря по сърце.151 Истинното Слово на Вечността се изрича в самотата, където цялото многообразие е пусто и чуждо за човека.
За опустошение и отчуждаване от себе си копнее пророкът, когато извиква: Кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил.152 Къде намира човек спокойствието и почивката? Единствено там, където отхвърли и стане чужд на всичко тварно.
Ако Бог удължава моята изоставеност, без да ми свети, нито да ми говори, нито да действа в мен, ако човек стои в чистото Нищо, не е ли по-добре той да прави нещо, за да прогони мрака и изоставеността – да се моли, да чете, да слуша проповеди, да върши добродетелни дела, за да си помогне с тях? – Не!!!
Най-доброто за теб е да стоиш тихо и колкото можеш по-дълго. Към каквото и друго да се обърнеш, ще ти навреди. Знай го със сигурност!
Бог е длъжен да действа и да се излее в теб, когато те намери готов.
Не си мисли, че Бог е като земния дърводелец, който действа или не действа както си поиска – според волята и настроението. При Бога не е така. Когато и където те намери готов, той е длъжен да действа и да излее Себе Си в теб.
То става в един само миг: отварянето и изливането. Когато природата достигне най-високата си степен, Бог дава благодатта. В същия миг, когато духът е готов, Бог влиза в него без бавене и отлагане.
Няма нужда да Го търсиш тук или там. Той не е по-далеч от вратата на сърцето ти. Стои там неподвижно и чака дали някой ще е готов да Му отвори и да Го пусне вътре.
Хиляди пъти по-силно се стреми Той към тебе, отколкото ти към Него.
Та аз никак не Го усещам? – Да Го усещаш зависи не от теб, а от Него. Когато реши, Той се показва; но може и да се скрие, ако поиска.
Вятърът духа, дето си иска, и гласа му чуваш, но не знаеш отде иде и накъде отива; тъй бива с всеки, роден от Духа.153
„Ти чуваш, но не знаеш“… Ти приемаш Духа, но не знаеш това… Знай! Бог не търпи неизпълненост и празнота. Затова, дори да си мислиш, че не Го усещаш и че си напълно празен откъм Него, това не е така.
Бог не търпи ни най-малката празнота. Затова стой тихо и не се колебай относно пустотата; защото в този миг можеш да се отвърнеш от Него, но никога после не ще се завърнеш.
По какво да позная, че раждането е станало в мен, че Синът е роден в мен? – Когато това раждане наистина е станало, то всичко тварно не ти пречи повече; творенията по-скоро ти сочат пътя към Бога и към това раждане.
Тези, в които раждането е станало, бързо се обръщат към това раждане и то във всичко, което вършат в момента, колкото и грубо да е то. Онова, което преди ти е пречило, сега ти помага. Във всичко, което виждаш и чуваш, каквото и да е то, във всичко възприемаш единствено това раждане; всички неща стават за теб Бог, защото във всички тях не виждаш нищо друго, свен само Бог.
А там, където престанеш във всичко да търсиш и виждаш Бога, ще бъдеш лишен от това раждане.
Тялото и плътта по всяко време се противят на Духа… Искаш ли най-бързо да надмогнеш тялото и най-добре да го обездвижиш? – надени му юздите на Любовта.
Бог нищо друго не гледа в нас толкова, колкото Любовта.
Който бъде хванат от Любовта, носи най-здравите окови и най-сладкото бреме.
Който носи сладкото бреме на Любовта, ще постигне повече и ще отиде по-далеч, отколкото с помощта на всички покаятелни упражнения и самобичувания, които могат да извършат всички хора, взети заедно.
Човекът на Любовта понася ведро и изстрадва всичко, което му се случва и което Бог му праща; Човекът на Любовта добродушно прощава всяко сторено му зло.
Нищо друго не те приближава така към Бога и не те приобщава така към Него, както сладката любовна обвързаност.
Който е открил Пътя на Любовта, той не търси друг път.
Който е закачен на въдицата на Любовта, е пленен… и всичко, що е в човека, вече е Божие. Затова ти никога не би могъл да надвиеш врага така, че да не ти вреди повече, освен единствено с Любовта.
Любовта е силна като смърт, люта като пре-
изподня.154
Любовта отделя всички неща от душата. Тя не търпи нищо, което не е Бог или не е Божествено.
Който тръгне по пътя на Любовта, каквото и да върши или да не върши, е все едно. И при все това, дори и най-малкото дело или упражнение на такъв човек, ще е по-полезно и по-плодоносно както за него, така и за всички хора. Дори и най-малкото дело или упражнение на човека на Любовта ще е по-мило на Бога от упражненията на всички ония, които, вярно, – не са съгрешили смъртно, но имат по-малко любов. Неговото безделие ще е по-ползотворно от действието на друг.
Гледай да се хванеш на въдицата на Любовта, и колкото по-здраво бъдеш хванат, толкова по-свободен ще бъдеш.
1 Мат. 19:27
2 Малоценното
3 Мат. 16:24
4 Срв. 2 Кор.12:9
5 Срв. Мат. 19-29
6 Рим. 9:3
7 Деян. 9:6
8 Рим. 8:28
9 1 Пет. 4:8
10 Срв. 1 Кор. 7:24
11 Лука 11:17
12 Лука 11:23
13 Срв. Мат. 23:12; Лука 14:11
14 Срв. Мар 9:35
15 Срв. 1Кор. 1:5
16 Срв. 2 Кор. 6:10
17 Срв. Мат. 5:10
18 2 Кор. 1:3
19 Иоан 14:10
20 Иоан 5:17
21 Срв. Иоан 17:10
22 Иоан 5:26
23 Срв. Иоан 1:12-13
24 Срв. прит. 12:21
25 Срв. 1 Кор. 10:13
26 Срв. Изх. 33:15
27 Лук. 6:45
28 Пс. 41:4
29 Срв. рим. 9:3
30 1 Кор. 13:12
31 Иоан 17:3
32 Виж Мат. 18:9
33 Виж Мат. 19:29
34 Иоан 1:5
35 Срв. 2 Кор. 12:9
36 Срв. Йер. 31:13
37 Срв. 2 Кор. 3:18
38 Срв. Ис. 62:1
39 Иоан 14:8
40 Плач 3:22
41 Пс. 95:1
42 Срв. Пс. 134:6
43 бел. ред. сравни с думите: Ако страдаш за себе си, то страданието ти те измъчва и трудно го понасяш; ако обаче страдаш за Бога и заради Бога, то страданието не те измъчва и не ти тежи, защото Бог носи товара /вж. „За девицата, която е жена“/ или виж по-нататък: Който иска да дойде при Мен, нека излезе от себе си, да отхвърли себе си, и да остави своя кръст.
44 Мат. 5:10
45 Иоан 4:14
46 Срв. Мат. 3:17
47 2 Пет.1:21
48 1 Кор. 2:11
49 Мат. 19:26
50 Срв. Пр. 8:22-30
51 1 Иоан 4:16
52 Срв. Мат. 16:24
53 Срв. Иоан 12:26
54 Ос. 2:14
55 Евр. 12:6
56 Срв. Пс. 33:19
57 Срв. Прем. 7:11
58 Пс. 96:3
59 Пс. 37:18
60 Срв. Прем. 3:1
61 Евр. 11:38
62 2 Цар. 16:5-12
63 Срв. Прем. 11:25
64 2 Макав. 7:1-23
65 Лука 19:12
66 2 Кор. 4:16
67 Мат. 7:17
68 Срв. 2 Пет. 1:4
69 Лука 8:11
70 Мат. 13:5
71 Срв. Рим. 7:23
72 Рим. 7:24
73 Гал. 5:17-33
74 Срв. Гал. 6:8
75 1 Кор. 11:4-7
76 Срв. Пс. 4:2-7
77 Срв. Пес. 1:5
78 Срв. Прит. 25:4
79 Откр. 22:13
80 Срв. Кор. 11:2
81 Майстер Екхарт следва средновековната етимология на латинското „homo“, свързано с „humus“ – земя, почва, а оттам и humilis – смирен, покорен и humilitas – унижение, смирение
82 Иоан 17:3
83 Иез. 17:3-4
84 Срв. Осия 2:14
85 Пс. 44:14
86 Лука 1:48
87 Пс. 84:9
88 Гал. 2:20
89 Изх. 3:13-14
90 Мат. 26:38
91 Деян. 9:3-19
92 Срв. 1 Кор. 9:24
93 Срв. Сир 24:7
94 Срв. Гал. 3:27
95 Срв. Иоан 16:7
96 Пс. 81:6
97 Иоан 3:13
98 1.Иоан 4:16
99 има се предвид Венера
100 Иоан 15:15
101 Марк. 1:11
102 Лука 3:22
103 Мат. 3:17
104 Рим. 11:36
105 1 Кор. 13:12
106 Думи на Майстер Екхарт, казани на инквизационния процес срещу него
107 бел. ред. Има се предвид подобието, чиито корен не е в Едното, а в различието
108 Пс. 35:10
109 Лука 14:18
110 Лука 14:19
111 Лука 14:20
112 Лука 11:27-28
113 Иоан 1:14
114 Исая 9:6
115 (Срв. Йоан 1:5)
116 Иоан 15:15
117 1.Тим. 1:16
118 irascibilis
119 Притч. 31:25
120 Мат. 19:29
121 1 Кор. 15:10
122 1Тим. 6:16
123 Деян. 9:3
124 Песен на песн. 3:1
125 Изх. 32:11
126 Изх. 32:11
127 Йоан 7:16
128 Иоан 8:12
129 Пс. 61:12
130 Песен на песните 5:2
131 Мат. 22:37-39
132 Иоан 1:10
133 2 Кор. 3:18
134 Мат. 11:27
135 Срв. 2 Макав. 7:22
136 Срв. Лука 6:28
137 1 Иоан 4:16
138 Лука 1:51
139 2 Кор. 12:2
140 Изх. 3:14
141 Прем. Сол. 11:23
142 Ефес. 5:16
143 Сир. 24:7
144 Мат. 16:17
145 2 Кор. 12:4
146 Мат. 26:38
147 Прем. Сол. 18:14-15
148 Срв. Рим. 8:38-39
149 Срв. Пс. 84:9
150 Мат. 10:34-37
151 Осия 2:14
152 Ис. 54:7
153 Иоан 3:8
154 Песен на песн. 8:6
Майстер Екхарт
НАСТАВЛЕНИЯ И
МИСТИЧНИ СЛОВА