Закон е: Примирете се с Бога, нищо повече. В това: „Възлюбете Бога!“ е спасението. Не говорим за примирение, а казваме: „Възлюбете Бога!“. (9/стр. 80)

Ако започнете да питате как да обичате или да­ли правилно обичате, вие ще пропаднете на изпита. Обичайте! Нищо повече! В Любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. (2/стр. 275)

Досега сте ходили извън закона на Любовта и затова сте грешили. И сега трябва да ходите по закона на Любовта, за да не грешите. (7/стр. 288)

Нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна – а това е, за което аз най-вече съжалявам… Съобщавам ви това: спъвате ме. При все това, аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията“. (14/стр. 280,282)

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.

(14/стр. 339)

Щом Бог ви търпи, и аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал, ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте, такива сте. (23/стр. 58)

Съдбата се смекчава много,
когато човек е милосърден

Колкото пъти съм говорил за Милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Ти ни мис­лиш злото, не ни разбираш“. Аз ви разбирам: разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората милосърден човек. А в Мило­сърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бъдещата култура. (11/стр. 92)

Само Милосърдието е в състояние да смекчи Истината. Една сила има в света, която смекчава Истината – да бъде Бог малко снизходителен и да ти даде време. (13/стр. 188)

Без Милосърдието законът показва, че лошите последствия непременно ще се върнат назад. Законът е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се върне. Престанеш ли да се ръководиш от Милосърдието, непременно тази лоша орисница – съдбата – ще се върне. (13/стр. 180)

Всеки от вас може да придобие Милосърдието. Туй Милосърдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученикът е длъжен да култивира Милосърдието. Туй Милосърдие, като премахне тази лоша орисница (съдбата), ще премахне лошите условия и ще му създаде благоприятни, при които той ще бъде един отличен ученик. (13/стр. 180)

Всеки човек има по едно малко дете в себе си – неговото Милосърдие. Не препятствайте на Милосърдието ви да се проявява! Днес препятствате, утре препятствате, докато най-после сърцето ви се втвърди. (21/стр. 218)

Аз наричам Милосърдието едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа… Милосърдието дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това Милосърдие, ще бъдете снизходителни и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това Милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на Милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. (13/стр. 182-183)

Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача – ще бъда много внимателен… С някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик Милосърдие няма в душата му. (13/стр. 186)

Ако един ученик, след като влезе в Школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре – той няма Милосърдие. Взаимност трябва да има. И аз съм забелязал: някои ученици са способни, но те са като шила – като ги пуснеш, с шилото си ще създадат хиляди нещастия. Но знайте, че ние в Окултната Школа имаме ножици за шилата. Най-острите шила можем в скоро време да ги притъпим. И аз казвам: Или престанете с шилата си, или от шилата в ръцете ви ще останат само дръжките. (13/стр. 181)

Сега аз искам да турите като добра основа Милосърдието – няма да се връщам да говоря пак за него. Други ще говорят за Милосърдието: скърбите, страданията, нещастията, неволите – всичко туй ще ви говори все за Милосърдието. И всичко, което сега съществува в света, тази дисхармония – то показва, че Милосърдието не е обсебило човешкото сърце. (13/стр. 181)

Доброто в човека е в отношение 1:3; единицата е Доброто, а тройката – трите неприятели, които му се противопоставят: те са заблуждението, себелюбието и жадността да пролива кръв. Ще кажеш, че не си проливал кръв – няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв… Друга култура трябва да дойде в света, култура на Милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога – това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си, всички тайни се откриват сами по себе си. (18/стр. 154)

Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на Земята… Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено, мъртво – то е реално и живо. Всеки ден то слиза на Земята, то е първият лъч, който сутрин ви събужда. Милосърдието внася първата мисъл във вас за работа – ако не приложите тая мисъл, ще сгрешите. То ви нашепва какво да правите, а вие отлагате. Милосърдието казва: „Няма време за отлагане“. Ако отложите, ще пропуснете условията. (18/стр. 164)

Днес Милосърдието учи хората как да прилагат Мъдростта и Силата – в това се заключава Христовото учение, в това се изявява Христос, Който иде вече на Земята да научи хората… В черквите проповядват, че Христос иде да накаже хората. Не е така, Христос ще дойде да тури всяко нещо на мястото му, да тури ред и порядък в света – само така светът ще се оправи. (18/стр. 159)

Ако Бог не беше Милосърд, вашата работа би била свършена. Вие ще призовете Бога в Неговото Милосърдие. (25/стр. 252)

Като се научили за решението на Бога да нап­рави човек, Ангелите се изредили пред Господа… Пръв се явил пред Господа Ангелът на Истината и казал: „Господи, не създавай това същество, то ще завладее света“. Втори се явил Ангелът на Правдата и казал: „Господи, не създавай това същество, то ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си, никога няма да влиза в положението на страдащите“. После дошъл Ангелът на Мира и казал: „Господи, не създавай това същество, то ще напои света с кръв, с неговото явяване ще настанат големи кръвопролития“. Бог се отказал от желанието Си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: „Господи, както си намислил, така направи – създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа как да люби, как да прояви Милосърдието“. От тия думи лицето на Господа светнало и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие Свое“. (18/стр. 152-153)

Значи, човекът бил създаден заради Любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня, Който го е създал. Който не познава тая дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос. (18/стр. 153)

Не можеш ли да дадеш път на Милосърдието в своя живот, ще дойдат Ангелите на Истината, на Правдата и на Мира пред Господа, за да кажат, че са били прави, когато са Го съветвали да не създава човека. Когато един от тия Ангели види, че човек греши, той си казва: „Аз знаех, че ще бъде така“. Милосърдието и Доброто трябва да работят дълго време върху човека, докато възстановят Оня образ в него, който някога му е бил даден. (18/стр. 153-154)

Питате защо плаче човек, какво е предназначението на сълзите. Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил – тя е сълзата на Милосърдието.

(18/стр. 156)

В Божия закон няма изключения, но в Божията Милост има правила, които могат да смекчат закона. (4/стр. 48)

Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята Свята Воля абсолютно, без никакви изменения“… Като казвам „ще коленичим”, разбирам, че ще коленичим не ти с тия колене, ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя Дух и ще призовем Господа. Ще Го призовем в Неговата Милост и Той ще ни отговори. (13/стр. 10,11)

Когато минава Любовта, вие ще се обърнете към нея, само една дума ще кажете: „Помилвай ме“.

(25/стр. 41)

Господ е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако сто пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости. Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен.

(17/стр. 456)

Преди 5000 години хората са имали много велики идеи. Сега нямат такива. Сегашните хора са много по-жестоки от по-раншните. Лекарите съживяват един болен, осъден на смърт, за да го обесят после. Това е жестоко. Културата е да простят.

(4/стр. 97)

Величието на Христа седи в жеста на благородство, който Той прояви на кръста още – закован с гвоздеи на ръцете и на краката, Той каза: „Господи, прости им!“. (2/стр. 186)

Всички първи християни мъченици ликвидираха с кармата си, като прощаваха. И така се прекъсваха връзките. Законът е: Щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се продължават.

(7/стр. 43)

Когато тук, на Земята, те удари някой, една ниш­ка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва – ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. (17/стр. 477)

Знаете ли защо страдаха мъчениците? Тези, които ги мъчеха, бяха мъчени от тях в миналото. А мъчениците, като претърпяха мъчението, ликвидираха с кармата си… Христос показа на Своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията.

(9/стр. 109,233)

Христос се е пожертвал, Той работи за нас. Остава ние да се пожертваме, а пък ние седим и мис­лим две хиляди години как да се пожертва човек.

(25/стр. 251)

Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората дали са готови да простят. (24/стр. 73-74)

Ще умират хората, къщи ще изгарят, параходи ще потъват и т.н. – не е в това злото… Но злото е в това, че вие не прощавате. (4/стр. 55)

Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа“. На какво ще бъдат научени? На Милосърдие… Кога ще бъдат научени? Когато служат на Господа. Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на Бога – това е Новото учение, което всеки може да приложи.

(18/стр. 153,163)

Учение, което не може да се приложи, не искам да чуя за него. (3/стр. 84)

На всеки един от нас, който не може да прощава, значи липсва му какво? – Милосърдие. (13/стр. 180)

Някой път не само че не прощавате някому, но не давате и на Господа да го прости… Някои казват: „Аз никога няма да му простя“. Ти няма да му простиш, но Бог ще му прости. Бог като му прости, и ти ще му простиш. Човекът, на когото не искаш да простиш, става банкер. Ти имаш нужда, той е добър и ти дава запис, твоето мнение за него веднага се изменя. Значи, Бог туря едного в трудно положение, а на другия отваря сърцето. И така ще ги примири. (7/стр. 141-142)

Всички нещастия, които ни сполетяват, идват от хората, а не от Бога. Когато Господ иска да накаже някого – оставя го на хората. (4/стр. 183)

Прощавай на хората заради себе си, за да не влезеш в същата клопка. Понеже, ако не простиш, ще държиш този човек в ума си и той ще те зарази; пък ако му простиш, той ще бъде вън от тебе. Грешният, като му простиш, той ще бъде вън от тебе; ако не прощаваш, той ще бъде вътре в тебе. Та от чисто хигиеническо гледище – прости му. (5/стр. 253)

Ще бъдете последователи на едно Учение, според което винаги ще казвате: „Аз ще му простя“.

(13/стр. 371)

Заради Христос ще носите всичките обиди! И като ви обидят, ще кажете: „Заради Господа!“. И ще се зарадваш, че са те обидили… Това е Любовта!

(25/стр. 251)

Нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него. Друго покаяние не разбирам. (11/стр. 232)

Някои искат, като се помолят на Бога, да им се прости всичко. За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се?… Пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мис­лите си, чувствата си, действията си – и тогава ще кажеш: „Господи, прости ме“. Постът е само един метод, с който разрешаваме най-великите задачи в света. (13/стр. 370)

Според мен постът е едно филтриране на човешките мисли и чувства. И човек се нуждае от филтриране. (5/стр. 382)

Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си… Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всичко от тефтера си. Ще кажеш на Господа: „Господи, каквото правя аз, така прави и Ти с мене“. (13/стр. 370)

Когато се намираш пред Лицето на Бога, ти тряб­ва да простиш прегрешенията на брата си. Когато се намираш пред Лицето на Бога, ти трябва да простиш всички дългове на брата си – абсолютно да ликвидираш с него… Казвам: Ако още днес не скъсате вашите изпълнителни листове и не се явите с чисто лице пред Господа, и вие, и длъжниците ви ще излезете вън. (2/стр. 185)

Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. (2/стр. 186)

Сега, като ме слушате, ще кажете, че сте ме разбрали. Ако наистина сте ме разбрали, ще ви подложа на изпит. Ще дам изпита първо на някоя сестра. Ще накарам всички да говорят лоши думи и да я оплюят. Ако понесе това изпитание спокойно, като че нищо не става, тя ме е разбрала. (27/стр. 764)

Само силният духом може да прости – това не е за малодушните. (13/стр. 371)

Някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват: турят го в затвор за някакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: „Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил!“ – това значи Любов към Бога. (1/стр. 65-66)

Ще ви кажа отгде можете да вземете тази Любов. Като ви обидят, по`чнете да се огорчавате – това показва, че вашата любов има граници, отпада, значи не е любов. Павел казва: „Любовта никога не отпада“. Преди да падне орехът, окапва нещо от него, то не е орехът, то е черупката. Някой казва за други, че любовта му отпаднала, но то са опаковки на Божествената Любов. От вас трябва да отпаднат всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любов, в която има сила – щом я призовете, всичко да се стопи в тая Любов. (3/стр. 82)

Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без Любов – лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любов­та прощение не може да има. (13/стр. 448)

В грешния ще обичаш онова, което не е грешно… Да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитие на съзнанието ни. (7/стр. 139)

Човек трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него. Така трябва да схващат нещата и страдащият, и онзи, който не страда. И двамата еднакво трябва да съзнават положението си като братя. (10/стр. 194)

Дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит… Наблюдавайте след колко време може да превърнете тази обида в приятно чувство. Това е пак до силата на съзнанието ви. Ако до един месец не можете да я превърнете, вие сте далеч. Тогава минават месец, два, три, година, две и повече и по закона на кармата след много време всичко минава, заличава Господ този спомен. И вие казвате: „Свърши се“ – да, но това не е ученик, никакъв урок той не е научил. Добре сте научили урока си, ако, след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. (16/стр. 285)

Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, то не е прощаване. За Бога ще го обичаш! Ще постъпиш така, както Бог постъпва. Дали заслужава, или не – това ще го оставиш настрана. Господ, когато ти правеше добро, дали го правеше за твоята добрина? Правеше го за Любовта, която има! (7/стр. 143)

Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неп­риятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов и да каже: „Заради Бога прощавам на всички“. (24/стр. 67)

Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакос­ти, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас. (24/стр. 67)

Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните кой какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, други – зло; и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. (24/стр. 66)

Кармата се разрешава само чрез Любовта

Всеки може да ликвидира с кармата си при условие да приложи Любовта в живота си. За тази цел той трябва да се запита обича ли всички същества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които Божественото се проявява… Тъй щото обичайте всички хора за Божественото в тях! (12/стр. 132)

Обаче, докато не намерите Божественото в себе си и го обикнете, и хората не можете да обичате. Всички страдания, всички противоречия в света произтичат от факта, че хората търсят Истината и Любовта отвън някъде. Първо ще ги намерите вътре в себе си. (12/стр. 57)

Ще гледате на всички хора със свещен трепет, като на души. Щом обичате хората като души, и те ще гледат по същия начин на вас. (7/стр. 140)

Когато човек люби, това не е най-великото. Има нещо по-велико – това е самата Любов. И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като го обикнете, да не разбере Любовта.

(7/стр. 140)

Човек ликвидира със своята карма, като работи за другите, за Бога. Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма. (7/стр. 217)

Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления.

(15/стр. 230)

Казано е в Писанието: „Любовта ще покрие мно­жество грехове“. Всяка погрешка трябва да се пок­рие с едно Добро. (7/стр. 217)

Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини.

(7/стр. 175)

При закона на кармата трябва да идеш някъде, защото си създал връзки с известни лица, за да се изплатиш. Хилядите злини са хиляди нишки, хиляди конци. Как ще ги скъсаш? Като направиш хиляди добрини. (7/стр. 217)

Трябва да се срещнеш с онези хора, на които ще бъдеш полезен. Затова се извършва промяна на професията, за да се срещне човек с онези, с които трябва да се срещне. Другояче не би се срещнал с тях.

(8/стр. 132)

Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове, ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя тъй, както Ти искаш“. Ще се върнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни коства хиляди години, все едно. (13/стр. 124)

Кармата се разрешава само чрез Любовта. Яков имаше дванадесет синове, но само Йосиф беше роден по закона на Любовта. Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с Любов, той ще роди Йосифа.

(18/стр. 365)

Кои хора познавате и кои не познавате? Вие поз­навате само ония, които са ви направили някакво Добро или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили Добро или които не са се проявили към вас, не познавате. (18/стр. 85)

Доброто, което някой прави по кармични причини – тоест като отплата за добро, сторено нему в миналото – е ценно за Небето. Обаче най-ценно е това Добро, което става не по закона на кармата, но по Свобода и от Любов. (7/стр. 175)

Доброто е свързано със закона на Любовта: Когато Милосърдието и Любовта действат в човека, той е готов вече да прояви Доброто, да прави добри дела. Вън от Милосърдието и Любовта Доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. (18/стр. 312)

Има Добро над кармата… Има Добро за самото Добро, не по кармични причини. Това е вече Дихарма. Това е Истинско Добро. (7/стр. 175)

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините“ – доброто съкровище на сърцето представлява Божествената душа… Под думите „добро съкровище“ Христос разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представлява добрата карма на човека. (18/стр. 475,480)

Как се придобива доброто съкровище? Чрез знание, търпение и постоянство… Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро сък­ровище в сърцето си и днес има какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност – чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. (18/стр. 469,481)

Как се познава кой човек има добро съкровище в сърцето си?… Ако станете сутрин с лошо разположение на Духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо сък­ровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни, и т.н.; нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. (18/стр. 481)

Казвам: Добър е онзи човек, който може да прояви своята Доброта при най-неблагоприятните условия в живота. (13/стр. 491)

Опитайте се, вижте се във време на несполука какъв сте вие в себе си. (4/стр. 160)

И при най-лоши условия имаш възможност да направиш Добро. Защо светът да се пълни с тези думи: „Аз не мога, нямам условия“. В Природата откъдето минеш, можеш да направиш нещо. Видиш някой камък и се спънеш – я го тури на място. Или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя – я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. (7/стр. 175)

Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро, е свободен; правиш ли зло, ставаш роб на условията. (7/стр. 172)

Казано е в Йезекиил: „Ако извърши престъпление, праведният прекъсва връзката си с Бога“. Ако извърши Добро, грешникът се свързва с Бога.

(19/стр. 261)

В Невидимия свят има много примери – много Напреднали Същества, като Богове са те, и като нап­равиш една погрешка, те казват тъй: „Това, което правиш, не е право, не е хубаво“… Но как трябва да го направиш, не ти казват. И ако искаш да направиш Доброто, ти трябва да идеш при Господа, Той ще ти каже как трябва да го направиш. (5/стр. 250)

Щом решиш да извършиш едно Добро, между тебе и Бога се явява връзка, завежда се вече разговор. Момента, към който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за тебе. (3/стр. 132)

Когато Божественото присъства в човека, и най-лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, велико дело. Когато Божественото отсъства от човека, и най-добрият може да извърши някакво престъпление. Трябва ли тогава този човек да минава пред хората за лош? Моментната проява не прави още човека нито добър, нито лош. (12/стр. 132)

Този момент, в който вършиш лошо, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото… Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикваш Доброто от своето минало. (3/стр. 183)

Бог работи върху човека с Доброто и със злото, с положителните и с отрицателните сили. От човека зависи как ще се ползва от тия сили. (21/стр. 181)

Докато студентът решава задачата на дъската, професорът седи далеч от него и следи работата. Когато професорът се приближи до дъската да провери задачата, студентът остава близо до него и се поучава. Това е процес на съзнанието. Как ще намерим грешките? Това е работа на професора. Студентът само учи. Той изучава Доброто и злото като сили, които работят в човека. И тъй, обичай злото като корени на дървото, а Доброто – като клони. Като обичаш клоните, ще се грижиш и за корените… Ще бъдеш студент, ще ти преподават и ще те изпитват. Изпитът е съдбата. (22/стр. 95-96)

Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. (6/стр. 57)

Има моменти в живота, когато трябва да бъдем големи, а в други – малки. Единият и другият метод са потребни, но потребен е и един среден – да знаете изкуството да преминавате от едно състояние в друго, от една форма в друга; вие сте учили първите два метода, искам сега да научите Третия метод.

(6/стр. 52-53)

С Третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота; защото без последното и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши… Защото на енергията, която служи за Добро, като извърши тя своята служба, трябва да се даде нова насока – Правият път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. (6/стр. 57)

Казвам: Гъстата материя, в която съвременните хора са слезли, както и материалните въпроси, които разрешават, съвършено са ги отдалечили от Правия смисъл на живота. (1/стр. 228)

Сега, в десет години искате бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата. Аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно трябва да влезете в тази Права посока за развитие. (6/стр. 61)

Аз мога да ви направя като пчелици, като ви ту­ря в котела, но аз искам вие сами да станете добри. Защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор.

(3/стр. 83-84)

Вие изучавате законите на Ангелите само в техния негативен смисъл и затова не успявате. В бъдеще ще се изучават само законите за Доброто, което ще даде подтик на Доброто. В Окултната школа ще има правосъдие на добрите хора: ще се прекрати съденето на грешните, а ще бъдат съдени праведните; няма да наказваме, а ще възнаграждаваме.

(6/стр. 243)

Съвременната съдба, или правосъдието на съв­ременните хора, се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно прес­тъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво Добро, никой не го търси да му даде известно възнаграждение. (24/стр. 169)

На Небето, ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: „Доведете този човек при нас, да видим какво Добро е направил, за да му отдадем заслуженото“. (18/стр. 475)

След всяко Добро, което правите, Разумният свят увеличава кредита ви… За най-малкото Добро, което виждат в човека, те са готови да го възнаградят материално и морално. Това не е подкуп, а поощрение – за да върви напред, човек се нуждае от одоб­рението на някое Възвишено Същество. (21/стр. 170)

Като направиш едно Добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията. (7/стр. 174)

От сърце или не от сърце, направете Добро – то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето – като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи – лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи! (14/стр. 463)

Добрият човек не задържа нищо в себе си… За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Сега на вас казвам: Повърнете всичко старо, което сте яли от хиляди години насам. Като се освободите от старото, съзнанието ви ще просветне.

(2/стр. 100-101)

Не мислете, че пътят на един Добър човек е пос­тлан с рози – ако едни го обичат, други го мразят. На Земята засега е тъй. (6/стр. 242)

Молете се на Бога – Висшите Същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството. Молете се Бог да превърне всичко в добро. (9/стр. 289)

Съществува един свят толкова възвишен и чист, толкова отзивчив и чувствителен към страданията на хората, че при най-слабото апелиране към Същес­твата от този свят за помощ веднага се получава отговор. (1/стр. 93-94)

Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичват на вашия разумен зов. (21/стр. 182)

„Ние сме улисани, не сме будни“ – без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде… Всеки човек си има свои Духове, които му помагат. Те са Служебни Духове и имат връзка от миналото с човека. (9/стр. 267)

Като ви говоря сега, виждам около вас Ангели, които копаят с мотика в ръка, вдигат голям шум наоколо си. Казват за някой проповедник: „Той е направил много за паството си“. Нищо не е направил той, но направили са го онези хиляди Ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вътре в нас и великите блага, които търсим, могат да израстат само благодарение на Бога и на Неговите помагачи служители. (6/стр. 63)

Ангел на санскритски означава „служител“, но означава още и „огън пламтящ“, а също така и „любов“. Любиш ли – Ангел си. (11/стр. 89-90)

Като придобиете поведението на един Ангел, у вас ще израсне Новото, вие ще се новородите и ще кажете: „Роденият от Бога грях не трябва да прави“. И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Малко се разтревожиш, ще кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един Ангел“. Ще си казвате тези думи всеки ден: и като спите, и като ядете, и като работите. (13/стр. 478-479)

„За този Нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мис­ли и добри постъпки?“ Напредналите Същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас Новия човек, ще ни подготвят за Новия живот, за който нямаме представа. (9/стр. 266)

Най-смелата фантазия не е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. (4/стр. 165)

Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. (9/стр. 65)

Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв, какъвто си бил досега, и ще си кажеш, че си бил голям дивак. Това наближава, още десетина години – и всеки ден ще представлява много години.

(9/стр. 82)

Кармата е отклонение от Правия път

Какво нещо е кармата? Едно време карма не е съществувала. Хората сами създадоха своята карма и ако вървят в Правия път, кармата им сама по себе си ще се махне. (24/стр. 117)

Как може да се върне човек в Правия път? Виж­те какво прави детето, когато огорчи майка си: като разбере, че я е огорчило, то само отива при нея и започва да плаче – плачът е неговата молитва… Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. (18/стр. 323)

Като видя, че някой плаче – ще го утеша.

(23/стр. 295)

Лошите хора ще станат по-добри от тия, които днес минават за добри. Аз съм си поставил за задача да помогна на всички хроми, слепи, сакати, за да оздравеят и да се радват на живота. (18/стр. 322)

Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък, отклонен от пътя, в който е поставен – пропада. (14/стр. 117)

Сега започвате, както много пъти сте започвали, започвали, но не довършвали. За пример, ще дойдем в Окултната школа да проучваме от какво произтичат тия обществени недъзи, причините им. Ще кажете вие: „Карма!“. Хубаво, карма, но то е много общо, а трябва да се знае де е причината. (16/стр. 186)

Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?“. Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място. Когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място. Когато човек изгуби Правдата, безправието дохожда на нейно място. Когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си. (12/стр. 130)

Всички недъзи, които съществуват между хората, трябва да им послужат като мерки, по които да съдят доколко са се отклонили от Правата посока в живота. Като видите някакъв недостатък, било в себе си, било в другите – това е придобивка, за която трябва да се радвате. Този недостатък показва де сте се отклонили и какво отклонение е станало във вашия живот. В това отношение недостатъците на хората не са техните съществени качества, но са временни отклонения само, които предстоят на изправяне. (1/стр. 89)

Правата мисъл се иска от всички. Не казвай, че мъжът ти върви в крив път, но кажи, че е направил погрешка, която трябва да изправи. Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път – детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си. (18/стр. 22)

Много пъти с одумването умът изгубва правата страна. (5/стр. 389)

Вие трябва да гледате с добро око на своя ближен – мислете за него само Добро. Лошото, което виждате, има отношение към неговия минал живот. Днес той се стреми към Доброто и ще стане добър. (18/стр. 322)

Кармата определя първото отклонение, което човек е направил по отношение на правата мисъл… Следователно, като се повърнем към правата мисъл, ние ще имаме, казано в християнски смисъл, Божията Благодат. Що е Благодатта? Дихарма, или повръщане към първото естествено състояние на правата мисъл. Да имаш правата мисъл, значи да имаш Благодатта на Бога, да си под Неговите крила.

(29/стр. 242)

Казвам: Пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. (24/стр. 60)

Мислете за Небето, а живейте на Земята. Така ще се оправят работите ви… Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. (5/стр. 406,416)

Трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни – ние да можем чрез своята мисъл да спрем този удар; веднага да парализираме неговото действие. Ще каже някой: „Дали е Волята Божия да спираме някого?“. Може да питате вие: „Кармически ли е да те удари някой в главата?“. Ако си глупав – да, може да те удари. Глупавия всеки ден го бият. (16/стр. 235)

Вашите погрешки, вашите глупости не ги обяснявайте все с кармата. (16/стр. 249)

Всичко съдейства на човека да тръгне в Правия път, да мисли право. (27/стр. 765)

Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин; смятал, че ще се скъсат всички въжета. И наистина, въжетата се скъсали. И Христос казва: „Всичко, каквото поискате, ще ви бъде“. И ако не получавате, значи зле просите. А зле просите, когато не мислите право. (7/стр. 201)

Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни – това е човекът… Следователно правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг.

(24/стр. 55,57)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза, той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот сам по себе си е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога. (24/стр. 52-53)

Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може да постигнеш с нея.

(27/стр. 382)

Правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. (1/стр. 196)

Всичките прави мисли са светли, всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави са топли, а всичките желания нечисти са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. (5/стр. 263)

Идването на Христа ще се ознаменува с движение на човечеството в Права посока – всички хора ще започнат да мислят, да чувстват и да действат право. (18/стр. 252)

Где е Правият път? В страданията. Те ни показват веднага Правия път… Някой трябва да мине през река: обикаля покрай брега, за да търси удобно място, брод, за да мине – с това се забавя; но ако види зор, намери се пред опасност, веднага влиза в реката и намира Правия път. (4/стр. 178)

Страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към Първичния живот. (19/стр. 254)

Страданията не са нищо друго освен обвивка, в която са скрити благата на живота… Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Аз пък казвам: Който не вярва в думите ми, ще ги опита.

(18/стр. 364)

Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата обаче всеки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия. (10/стр. 63)

Някой каже: „Това е мое тяло“. Да ме простиш, не е твое тяло, защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, сестри, братя са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше… В момента, когато кажем, че това тяло е наше – върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие. Трябва да кажем: „Господи, благодарим Ти, че си ни турил вътре в туй Твое тяло“. Така трябва да мислят всички. (4/стр. 10)

Всичко, каквото искате на Земята, принадлежи на Бога. Щом ние обичаме Бога, можем да разполагаме с всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любов в себе си, оскъдност в този свят нямаше да има. (15/стр. 34-35)

Нещастието на човека не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добрите мисли и чувства в себе си, не ги проявява навън – с други думи казано, той не дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Бог тихо ви нашепва: „Направи едно добро дело“. „Не искам.“ „Остави тогава Аз да го направя!“ „Не позволявам.“ Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? (18/стр. 316)

Онзи, който е свързан с Живия Господ, чува Бо­жия глас и изпълнява Волята Му. Ако направи някаква погрешка, веднага чува тихия Божи глас в себе си, който му говори: „Не постъпваш добре, изп­рави погрешката си!“. Който се противопоставя на този глас и не го слуша, ще понесе последствията.

(18/стр. 406)

Сега разберете: Определено е какво човек трябва да премине. Ти не можеш да избегнеш от своята съдба. И праведният, и грешният ще минат по един и същ път. Тогава вие питате: „Каква ще бъде разликата?“. Ето каква е разликата: праведният ще мине по пътя и всичко ще се превърне за негово добро – каквото му се случи, ще бъде за негово доб­ро; а на грешника каквото му се случи, ще стане за негово зло. (5/стр. 192-193)

В Божествената икономия няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко добро за тези, които вършат добро. Тези, които не действат доб­ре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Това е не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем. (3/стр. 183)

Ще ви обясня от какво произтича мъчението. Всеки ученик, който не спазва един от вечните закони, които съществуват, той създава мъчението. Обаче този ученик или съзнателно, или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка; и върви в живота от едно прераждане във второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа. Този закон действа тъй, както една река си пробива път и взима ново направление от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод, или начин, за изправление на човешкия живот… Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. (4/стр. 12,13)

И без да бъде ясновидец, човек ще разбере как и кога се е създала кармата. Достатъчно е човек да направи най-малкото отклонение от закона на Любовта. (12/стр. 102)

Слушайте Бога, докато ви говори бащински, с Любов. Не Го ли слушате, Той се отдалечава от вас и законът ви хваща. (18/стр. 406)

Който се отдалечава от Бога, …проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. (18/стр. 434)

Виждаме мнозина, които не знаят да мислят, да действат – да мразят могат, но да любят, не могат. Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма. (17/стр. 214)

Само Любовта носи Чистотата и затуй без Любов не можете да бъдете чисти. Туй трябва да го осъзнаете. (13/стр. 63)

Благодари, че има един закон на Любовта, който е снизходителен – туря най-малкото наказание.

(5/стр. 470)

Страданието е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно. (2/стр. 72-73)

Да остане сега тази мисъл във вас – че Господ е вътре във вас и всички блага, които имате сега, от Него са. И да се образува тази връзка между Него и вас. Тежко е, когато няма връзка. (5/стр. 430)

Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си!… Чрез страдания и изпитания Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога – молеше се и разговаряше с Него. (18/стр. 358)

Бог не раздава благата сам, а ги дава на други да ги раздават и те ги раздават в изобилие. Когато се дойде до страданията, Бог сам ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания! Щом знаете, че това е тъй, и вашите отношения към другите хора трябва да се изяснят, да бъдат правилни. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава“. Да, може кармата му да е такава, но ние трябва да му помогнем, за да се освободи от тази карма. (15/стр. 45-46)

Какво правят сегашните хора? Повечето мислят за себе си, а децата си оставят на произвола на съдбата. Питат някого: „Де е брат ти?“. „Не зная, той е голям грешник, останал е някъде.“ Господ му казва: „Не постъпваш добре, подай ръка на брата си“.

(18/стр. 18)

Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа, Канарата на вашия живот – с едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни, само Бог знае защо грешат и защо страдат. (18/стр. 18)

За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие се повдигате, същевременно помагате на себе си, както и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа… Ще проявиш към другите Христовата Любов, така както Той я е проявил към теб. (7/стр. 140)

Като погледнем някого, да му пожелаем всичкото добро, тъй както Бог желае това. Да забравим всичките му погрешки, тъй както Бог забравя, защото Любовта, като дойде, никога не вижда пог­решките. Пред Божията Любов греховете и недъзите на хората изчезват като прах и дим и от този Божествен огън остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човека. (13/стр. 491)

Каквото и да направиш, даже и най-лошото, Лю­бовта ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. (18/стр. 261)

Любовта е особено чувство, особено състояние в човека, при което Бог, Божественото в самия него, иска да му покаже начин как да живее правилно. Не е приятно на Бога да гледа как хората грешат и вършат престъпления. Затова Той им изпраща Любовта Си, за да ги повдигне, без да обръща внимание на техните грехове. (2/стр. 314)

Не завиждайте на царете, не съжалявайте бед­ните, правите им мечешка услуга с това. Възлюбете ги и им кажете: „Братко, ти много добре си учиш урока, радвам се за това“. (11/стр. 155)

Преди всичко ти трябва да възлюбиш бедния! Ако само нахраниш човека и го оставиш на произвола на съдбата, по-добре не го нахранвай. (1/стр. 32)

Нашата Любов към ближния да не бъде такава, че да го смятаме за грешник и да го спасяваме, а да го смятаме за брат, приятел и да му създадем всички условия да живее и да се развива. (6/стр. 16)

Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов – това е първото нещо, първото качество на Любовта… Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни – това е Любов. Аз така определям Любовта. (16/стр. 146)

Казваш: „Толкова години се молим на Господа и мислим, че вече сме в Правия път“. Вие вървите в Правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. (5/стр. 416-417)

Грехът, престъплението съществуват във всички хора като зародиш от миналото… Когато човек върши някакво престъпление, той знае как да го направи; в случая той не е невежа. Всяко престъпление се върши със съзнание. (1/стр. 13,35)

Греховете, престъпленията, които хората вършат днес, са последствия от минал живот, който днес се изявява… Но като не разбира това, човек казва, че днес е съгрешил. (1/стр. 13)

„Грешен човек съм“ – каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба. Грехът, погрешките се крият в човешкото безволие. Дайте права насока на волята си и вие ще се повдигнете. (18/стр. 500)

В Бялото Братство има един закон: Не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействаш – чак тогава. (4/стр. 120)

Докато работи, докато се бори, човек е на Прав път. Неприятелят може да те мачка, да те събори десет пъти на земята, но ти не трябва да отстъпваш.

(1/стр. 35)

Учението на Христа е Учение за изправление на човешките грешки и само когато изправим тия грешки, ние ще дойдем до онова положение – да разбираме. Именно сега, в тоя живот, вие трябва да придобиете мир и да придобиете победа. (4/стр. 168)

Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. (14/стр. 117)

При най-големите противоречия кажи: „Всичко е за добро!“… Най-мъчното Учение е човек да повярва, че всичко, което става, е за добро. Главите на хората ще побелеят, докато разберат тази Истина.

(7/стр. 256)

Понеже настава освобождението на Земята, …Бог разорава Земята. Това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората. Но всичко това е за добро. (10/стр. 125)

Всяко добро начинание се предшества от тъм­нота и противоречия. Защото, когато дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. (7/стр. 33)

Каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни към противоречията. Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегашния век. (22/стр. 219)

Всеки сам трябва да се справя с противоречията, защото те са последствия на негов минал живот.

(1/стр. 91)

Помнете: Човек не иде за пръв път на Земята. Ако сте за пръв път на Земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го поз­навате – така ли е всъщност? Повечето хора не поз­нават Бога, защото са се отклонили от Правия път.

(18/стр. 360)

Когато съвременните хора се намерят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и т.н. Обаче Бог казва: „По този начин вие не може да разрешите противоречията на вашия живот. Вие трябва да измените чувствата и мислите си“. „Как?“ „Като вървите паралелно с Моите чувства и мисли. И като постъпвате тъй, както Аз постъпвам.“ (10/стр. 58)

Ако човек не обича Бога и не живее за Него, мис­лите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е Правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най-идеалното Същество. (1/стр. 200)

Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате – това показва, че нямате Идеал в себе си… Не, и целият свят да се обърне против вас, вашият Идеал трябва да остане непоколебим и да кажете: „Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия няма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене“. (1/стр. 200)

Понеже ние сме в края на старата епоха, когато всички сметки се ликвидират, не можем да правим нови опити… Няма време за отлагане: каквото противоречие застава на пътя ви, разрешете го. Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте погрешките си. Това, което става днес, няма вече да се повтори. (22/стр. 218)

Има времена, които са най-благоприятни за раз­витието на човечеството, а пък има и време кар­мично, когато няма никакви условия – тогава е зима, когато искате, но не можете да работите.

(14/стр. 400)

Не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви да бъдете смели. Всички Напреднали Същества са минали по Правия път и вие трябва да минете по него… Затова работете и мислете. (12/стр. 137)

Казва Христос: „Човек, който не работи, не мо­же да се повдигне“. Непременно трябва личен труд на самопожертване и работа. (11/стр. 189)

Любовта е изпълнение на Волята Божия

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието, или проявата, на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света… Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механичен начин. Обаче, дето съществува механично владеене на нещата, там се ражда насилието. (12/стр. 97)

Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кар­мата… Господарите в света представляват първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представляват онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си и един ден те го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той – слуга. Така именно и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. (12/стр. 98)

Някой господар третира зле своите слуги: в бъдеще той ще стане слуга, а те – негови господари. Дълго време ще трябва да им слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато някой се запитва защо трябва да слугува на хората, ще знае, че причината за това се крие в неговото минало, когато той е искал да подчини съзнанието на някои хора, да ги направи свои слуги. (12/стр. 101)

Питам: Как се ражда злото между учениците на една школа? Злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със знанието на другите. Злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите. (12/стр. 98)

Не си заповядвайте един на друг! Пазете се от това, защото вие като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие.

(14/стр. 111)

В Любовта няма никакво насилие. В нея има Абсолютна Свобода. (7/стр. 288)

Дотогава, докато грешите, Любовта не може да живее във вас. Защо? Защото всеки грях е смърт.

(15/стр. 198-199)

Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. (4/стр. 120)

Виждате един човек, който е сакат, казвате: „Горкият човек“. Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. (14/стр. 401)

Хората често си служат с насилие под предлог, че вършат това за наше добро. Който веднъж само е приложил закона на насилието, той неизбежно е опитал последствията му. (2/стр. 215)

Закон е: Всеки, който се опитва да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си. Защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. (12/стр. 130)

Казвам: Не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. (12/стр. 131)

Връзвайте се, без да се връзвате; ограничавайте се, без да се ограничавате! С други думи казано, когато правите капан за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата. (12/стр. 135)

Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате. И в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното нещо. (14/стр. 145)

Законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. (12/стр. 99)

Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „Да се отречем от себе си… “. Щом човек се отрича, става слуга и като стане слуга – Господ казва: „Аз те обичам“. (17/стр. 266)

Това значи – да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума. И да вземеш душата си за другарка! (18/стр. 68)

Когато огладнееш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се страхуваш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се възгордееш, пак си кажи: „Това не съм аз“. В такъв случай ще си зададете въпроса: „Тогава кое съм аз?“ – тогава ще дойде душата ти… А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа.

(18/стр. 71,73)

Непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона… Първият принцип (на мамона) ви улавя за краката и ако се не обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете какво е да служиш на мамона. Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата. (18/стр. 220,223)

Затова Христос казва: „Без Мене нищо няма да направите“. Тук е дълбокият смисъл: останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип (на мамона) и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества – умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. (18/стр. 218)

Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа… – всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога. (18/стр. 231)

Ако искате да работите за Господа, без Любов и себеотрицание не може. (14/стр. 282)

Самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага само като помисли за Бога, а не по заповед. (7/стр. 118)

Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно. Ако вие постъпвате според това правило, 95% от нещастията ви ще изчезнат.

(6/стр. 255)

Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога. Не Му слугуваш и затова всички тези неща са те сполетели, никаква друга съдба няма в света. (18/стр. 209)

Законът на слугуването се състои в следното: Когато ние духовно възприемем да носим Любов­та и всичко понасяме с Любов, Господ идва в нас. Любовта е съзнателна, тя прониква навсякъде, тя ще започне да ти говори. Любовта е Бог. (6/стр. 255)

Казвам: Главната причина за израждането на съв­ременния човек се дължи на това, че той не обича Бога. Втората причина е, че той не обича своя ближен. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас Новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в себе си, а старият живот е носител на злото, на страданията и нещастията на човека. (1/стр. 34)

Често запитват: „Защо идват нещастията и стра­данията в света?“. Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали Волята Божия. (10/стр. 12-13)

Някои искат да имат благата на Бога, без да изпълняват Волята Му. Че това е кражба! Слънцето колко иска да му плащате за всички произведения, които ражда Земята и които то възраства? Има кой да мисли за хората и те са длъжни да изпълняват Волята Божия. Не я ли изпълним, идат противоречия. От Небето не желаят да употребяват стражарски начин, ще допуснат да направиш каквото си искаш и после ще платиш за това, което си нап­равил. Който престане да върши Волята Божия, деградира, слиза и губи Свободата си. (7/стр. 83-84)

Няма човек или Ангел, който да е отказал да изпълни Волята Божия и да е прокопсал. Не, винаги те са се разсипвали и разрушавали. Извършете Волята и за последствията не мислете. (4/стр. 126)

Предпочитам хора, които вършат Волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат Волята Божия. (4/стр. 145)

Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството. Колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си, с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия. Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената Воля с нашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното – не. (3/стр. 81)

Аз наричам пробудена душа тази, която съзнава не само дълга към себе си, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг – към Бога. Или да предам същата мисъл в друга форма: пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието да обича Бога. (15/стр. 271)

Само един начин има да се поправи светът: когато всинца обичаме Бога тъй, както Той ни обича, и започнем да вършим Волята Му. (5/стр. 481)

За да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само Волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега мислехте само за себе си, а от сега нататък трябва да мислите само за Бога. (15/стр. 199)

Понеже Бог живее в мене, ако не изпълня Неговия закон, аз ще Го обидя. Не че Той ще каже нещо, нищо няма да ми каже, …но аз ще зная, че моята постъпка не е права. Окръжаващите хора няма да бъдат разположени към мене. А Писанието казва: „Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява с външните несгоди, с живота“. Улеснява ни Той. Бог никога не съди, но така примирява хората. Ако ние не вършим Волята Му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щом вършим Волята Му, Той ни съдейства. (5/стр. 252)

Ако сте много борчлия, …и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат… Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение – да влезете в Божествената Любов. И всички, които любят Бога, ще ви помогнат! (3/стр. 171)

Свързан ли си с Бога, и беден да си, ще се чувстваш богат в съзнанието си и в който град влезеш, на която врата да похлопаш, навсякъде ще ти отворят, ще те приемат в своите обятия. Дето и да идеш по света, навсякъде ще намериш свои братя. (10/стр. 197)

Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. Имаш ли го, всеки ще те посрещне. (7/стр. 100)

Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. (14/стр. 135)

Свободата се придобива само когато работим за Господа… Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия Дух, ще се реализират. (15/стр. 229-230)

Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на живота, а той се заключава в служенето. (7/стр. 78)

Христос имаше в Себе Си една идея само – да служи на Бога. Да се прояви в света не Той – Бог да се прояви в живота, Любовта да се прояви!

(5/стр. 405)

Животът има смисъл, ако сме във връзка с Източника, от Който сме излезли – с Нашия Баща, Който ни пази и винаги е в нас. Онези, които Го слушат, ще ги благослови; онези, които не Го слушат, ще ги прати на изпитание. Дал е право на хората да правят каквото искат и е запазил в Себе Си правото да дава всекиму заслуженото. (4/стр. 102)

Знаете ли, като влезе някой в астралния свят, какво става с него? Понеже няма възможност да прави нови грехове, започва да вижда стари картини от своето минало: … всеки ден ленти, ленти, докато в съзнанието му се втълпи идеята, че трябва да изпълнява Волята Божия. И тогава казват: „Изпратете го сега на Земята, за да видим дали е разбрал какво трябва да прави“. Душата идва на Земята в ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научил от Невидимия свят, пак прави грешки и като влезе отново в другия свят, пак ще види грешките си – ще види и старите, и новите ленти. (6/стр. 305)

Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, за да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи да прилага Любовта. (18/стр. 319)

Когато Божественото начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. (24/стр. 71)

По кармическия закон: Кой каквото върши, ще го намери. А Божественият път е законът на Любов­та, чрез който кармата се смекчава. (13/стр. 448-449)

Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. (8/стр. 210-211)

Ако погледнете на човека с окото на ясновидеца, той представя следната картина: в средата е човекът, а от него излизат множество нишки, които го държат вързан. Тези нишки са като лъчи на Слънцето. (20/стр. 127)

Всяка нишка представлява известен атом, който оказва действие върху материята и по този начин я обработва и преобразява – в този смисъл те са необходими… Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълнява Божията Воля. (18/стр. 399)

Кога се късат тези нишки? Само когато човек изпълнява Божията Воля. (18/стр. 399)

Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. (7/стр. 102)

Вие разглеждате нещата като неразделна част от вас, вследствие на което се свързвате с тях и като ви се отнемат, страдате. Влизате в един институт, свързвате се с него и после не можете да излезете оттам. Например някой се ожени, свърже с института на женитбата и мисли, че не може да живее без него. Човек е съществувал преди създаването на този институт… Отречете се от всички връзки, които сами сте направили! (2/стр. 92,91)

Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лес­но я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си.

(18/стр. 399)

Веднъж влезли в Школата, вашата задача е да се справите с кармата си, да се освободите от всички свои кармични връзки, правилно да се развържете… Ще късате внимателно нишка след нишка, докато един ден отрежете последната нишка и се почувствате човек със свободна мисъл, със свободни чувства и свободни действия. Това значи да изработи човек в себе си Диамантена воля. (20/стр. 127)

Сегашният ви живот, както и условията, при които живеете, не трябва да ви смущават. Те не могат да ви спънат в развитието ви. Решите ли веднъж да късате връзките си, ще видите, че веднага ще ви отворят Нов път. Така ще разберете, че всичко в света е разумно. (20/стр. 128)

Ще кажете, че човек трябва да си поживее малко… Като влезете в гроба, ще видите как се живее. И там човек запазва съзнанието си, и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания… Тежко е положението на Духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото.

(18/стр. 399)

Онова, което обичате, вие сте свързани с него.

(27/стр. 660)

При мен са идвали много пъти да се оплакват, казват: „Баща ни не постъпи справедливо, той всичко на големия брат го даде, а на нас, четири-пет братя, нищо не остави. Особена слабост има към големия брат“. Казвам: Баща ти …чрез линията на големия брат ще се прероди. Та онзи, когото обичате, той е път заради вас. (5/стр. 155-156)

И Христос обичаше грешните хора, понеже те бяха път за Него да се подигне в изпълнението Волята на Бога. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света“. И Синът, като знае, че Баща Му обича този свят, Той слезе да изправи този свят, за да се подиг­не в очите на Баща Си! (5/стр. 156)

Да обича човек Бога повече от всичко – това значи да бъде монах. (7/стр. 102)

Човек да изучава онези хора, които вървят по закона на Любовта – да се свърже с тях… Когато обичаме Христа, Той става за нас врата. (7/стр. 157)

Като казва Христос: „Аз съм вратата“, Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещото ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславя от тази врата. (6/стр. 33-34)

Вратата на живота е Любовта. Без Любов вратата не може да се отвори. Любовта ще отвори вратата.

(25/стр. 251)

Когато ме обича някой, аз съм врата за него.

(7/стр. 157)

Единствено Божията Любов
може да оправи света

Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. (9/стр. 176)

Любовта е единственият път, по който светът ще се оправи… Щом хората намерят Любовта, всеки от тях ще победи своя свят. Когато всеки човек победи своя свят, и външният свят ще бъде победен, т.е. оправен. (2/стр. 69,72)

Никакви закони няма да оправят света, хората се спират на буквата на нещата, ала сега Любовта ще започне да функционира като Принцип и това ще обнови нас и света. Досегашните форми на Любовта са внесли известни реформи, но не са били в състояние да обновят света. Сега иде Новото разбиране на Любовта. (7/стр. 154-155)

Един закон трябва да има навсякъде! Този закон трябва да бъде свещен, той трябва да бъде закон на Любовта. Любовта – това е най-великият закон в света, от който произтичат всички закони. (15/стр. 30)

Ти казваш: „Като се подобрят условията, ще дойде Любовта“. Не, трябва да започнеш с Любов­та! Ако започнеш с условията, ще имаш една горчива опитност. (7/стр. 140)

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната!

(7/стр. 99)

Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм господар на своето сърце – никой друг! Аз мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е Любов. (15/стр. 171)

В Любовта абсолютно никой не може да те измами – това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта – това не е вярно. Ти казваш: „Колко съм нещастен!“. Ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, а щастлив съм в своята Любов“. Защо? „Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе.“ (8/стр. 102)

Човешката душа никой не може да я зароби. Ако аз влагам някъде моята душа, за да бъде тя проводник на Божията Любов – това е именно, което тя изисква. (15/стр. 111)

Любовта е само тази, която може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги пов­дигне. Моето определение за Любовта е: Ако Любовта ти може да заличи в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни – това е Любов.

(7/стр. 131)