Пространството е пълно с Божии войни: ако пог­леднете нагоре, ще видите войни с извадени но­жове, с вдигнати знамена, с бойни колесници. Там всички точат ножовете си и поглеждат към Земята, търсят праведни и добри хора в света. Ако не намерят колкото трябва, те ще тръгнат напред, ще се впуснат в бой и ще извикат: „Край на всички неп­равди! Ред и порядък е нужен в света!“. (21/стр. 220)

И когато Божиите войни дойдат на Земята, знае­те ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта в себе си, ще дирят дупки да се скрият; а онези, които търсят Любовта, ще кажат: „Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!“.

(13/стр. 274)

Онези, които ще спасят света, идват сега. Те не са един-двама: те са милиони, милиони, въоръжени с оръжия, срещу които никой не може да излезе, против които нищо не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата Земя на прах и пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо не остава. Това го усещате не само вие, но и всички лоши духове. Питам ви: Ще се подчините ли, или не? Който каже „да“, прощават му се греховете; който каже „не“, свършена е работата му. Вие ще проверите това. (13/стр. 274)

Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях залогът на злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа“. (9/стр. 80)

Знанието, което имат тъмните сили, са го откраднали от Светлите Същества… Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят. Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога. Но жената спасила това дете: значи, става ликвидиране; значи, сега връзват тъмните сили.

(7/стр. 22-23)

Сега Христос иде и ще се отворят, както е казано, книгите на живота. И ще бъдат съдени хората дали заслужават, или не – да минат в един клас по-горе или да влязат в Небето. Ще се даде всекиму това, за което е достоен. (17/стр. 308)

Настъпва момент, когато известна част от хората ще стигнат до закона и ще останат под него, защото в тях ще се яви мисъл, че съществува някакъв закон; ала други пък ще влязат в закона и ще се ползват петдесет на сто; една част ще минат над закона, т.е. ще приемат Любовта. (9/стр. 80-81)

Невидимият свят допуща всичко, но същевременно държи отговорни разумните същества за всички нарушения на законите. Питате: „Какво представя Земята?“. Земята е Божествено училище. Тя не е училище за апаши, за престъпници, нито за беззаконници и грешници. Това всички трябва да знаят! Ако на Земята са се наплодили грешниците, за това има ред причини. Онези Разумни Същества, които са създали Земята, имат план за хващане на тия разбойници. Те са записали имената им. (1/стр. 25)

От Невидимия свят слиза комисия, която взима участие в ликвидацията на човешката карма. Тя ще прегледа всички книги на човешкия живот и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човечеството от ненужен материал. В това седи спасението на човечеството от греха. (10/стр. 177)

В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда… Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. (6/стр. 105)

Всяка Духовна епоха се отбелязва с едно видоизменение на света, така че сега Земята ще се измени съвършено… Един ден този свят ще бъде една хубава история и в бъдеще всичко това ще бъде един много ценен материал с исторически данни. Ще се тури на филм и като станат хората съвършени, ще гледат как са живели едно време. (9/стр. 68)

И днес най-много работят Великите Учители на миналото: Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите… Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Взели са предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. И ще създадат Новото човечество, каквото никой не е очаквал. (9/стр. 82-83)

За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия Завет, в Откровението. Йоан Богослов е видял още преди две хиляди години жената, бременна с тази велика идея – Новото човечество; и е определил числото на тези избраници, носителите на тази идея – 144 000 души. (6/стр. 165)

Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе, на Небето. Не, тези хора са тук, на Земята: те вече са дошли на Земята и са се въплътили между образованите хора; едни от тях са писатели, други – поети, учени; и всички подтикват човечеството в пътя към Новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. И това брожение, този велик преврат, който иде сега, се дължи на тях. Те ще обърнат този свят с главата надолу. (6/стр. 166)

Идат нови поколения, виждам ги, че идат, и знам, че ще изпълнят Новото. С тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо… Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“, което означава, че когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение. (9/стр. 80)

Този начин на идване, който сега имаме, ще се замени с друг. Чрез женитбата често могат да се родят съвсем низки духове. Напредналите души ще идват на Земята чрез вселяване. Ще се измени начинът на размножаване. Всяка душа ще бъде в състояние да си направи тяло. (7/стр. 213)

Всичките тези еротически работи, които сега имате в ума си, този начин за разплодяване, който имате сега, той е най-последният начин и следователно той ще се измени. Нищо повече. Той е един преходен начин само в едно грешно състояние на човечеството, понеже то минава през долината на греха. (27/стр. 653)

Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на Доброто и влиза вече в закона на вселяването. (18/стр. 321)

Въплътяването е бавен процес и се изисква по-дълго време, а чрез вселяване се ускорява процесът и като дойдат Напредналите, Светли Духове, всички онези хора, които дигат шум, ще млъкнат… Когато Светлите Същества се проявят, светът ще се уреди и в техните години ще има изобилие, ще има умерен климат и ще се забравят земетресенията, градушките. (9/стр. 109)

В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е животът!“. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване, …и виждаш, че този човек е вече съвсем друг.

(8/стр. 99-100)

Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от друга ложа… Предишния го няма – той е взет от вътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.

(26/стр. 43-44)

Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им. (11/стр. 182)

Човек не знае какви сили се крият в него, затова казва, че е в състояние да разруши света. Той не може да вдигне един камък, а ще разруши света! Бог управлява света, Той е изпратил човека на Земята да учи, а не да разрушава. Който си въобразява, че може да направи много неща, той се намира под влиянието на същества от ниска култура, които искат да го изложат и спрат в развитието му.

(21/стр. 283-284)

Падналите ангели, които напуснаха едно време Небето, …обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние, и по тяхно внушение се управлява днес човечеството. Човешката душа днес е поле, арена и върху тази арена работят лошите и Светлите Духове. Ние трябва да дадем място на Добрите Духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. (23/стр. 313)

Христос дойде на Земята, но дойде и антихристът. Ако слезе един Ангел от Небето, ще излезе и един Ангел от ада. Когато двамата Ангели се борят, човек е свободен да върши Волята на Бога. Защо се борят Ангелите? За да вършат Волята Божия… Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна. (28/стр. 392-393)

Черната ложа иска да разруши сегашната култура и хората да почнат пак наново. Стане ли това, човечеството ще се приспи за хиляди години и пос­ле ще почне наново. Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне. (9/стр. 109)

Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени. Един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чуждите ръце.

(10/стр. 96)

Сегашният свят, както е устроен, ние трябва да го превземем… Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим. (13/стр. 529)

Каквото и да стане със света, Царството Божие ще се въдвори на Земята – това е решението на Бога, на Ангелите, на всички Възвишени Същества.

(18/стр. 304)

Онези от Бялото Братство, които са поели сега отговорността да ръководят съдбините на света, са предвидили всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие въз­приемете тяхната програма, работите ви ще вървят, ще се улеснят. (13/стр. 151)

Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще бъде, но ако не го приеме, зле ще бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство… Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът. Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания.

(9/стр. 51,214)

Знаят българите, че съдба има: дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство… Това, което богомилите трябваше да дадат на българите, се прие от европейците и се роди Ренесансът. Богомили, самото име е хубаво: на Бога мили. Те имаха правилно разбиране за живота, но между тях навлязоха хора, които не бяха подготвени. (9/стр. 51,159)

Ако не се повдигаше противодействие против нас, съдбата на българския народ щеше да бъде по-добра… Някога българите направиха една погрешка, като изгониха богомилите. Ако направят втора – ще имат нейните последствия. (9/стр. 103,156)

Между Съвършените има един план за повдигане на човечеството… За всеки народ има план за повдигане. За българите също има и ако спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мъчнотии, на които се намират; на много от тях те сами са причина. (9/стр. 54)

Политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. (14/стр. 276)

Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи… Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба. (9/стр. 51,156)

Определеното число за Възкресение между българите – това е числото 1400. Това е то българският народ – те са силата… Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още.

(14/стр. 163-164)

Христос работи навсякъде из България, села и градове. Трябва да си помагаме с мислите си, па макар и някой да страда кармично… От България се иска 1440 души избрани, а други – и от другите славяни. (3/стр. 52,53)

Сега Христос се явява в славянството с център българския народ… Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. (9/стр. 50-51)

Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която ако не изпълни както трябва, той е загубен и нищо не може да го спаси. (6/стр. 126)

Работите на един народ някога вървят по-доб­ре, а някога по-лошо. Защото някога кармата му, като назряла, поставя го в невъзможност да твори Добро, даже и да желае и иска. (14/стр. 277)

Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да отменяваме… Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно е, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. (9/стр. 50-51)

Само за десет години българите биха изплатили всичките си дългове, но ще трябва да се заемат да изучават тази жива Природа. А какво правят сега българите? Те очакват отнякъде своето спасение. Очакват го оттам, отдето няма да дойде. (6/стр. 292)

Нека всички българи се обърнат към Бога – аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. (17/стр. 312)

Българите, като народ, трябва да се обновят. Дали ще ме слушат, или не, това е тяхна работа – аз съм длъжен да им кажа Истината. (18/стр. 407)

Не искам друго, освен да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това Учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. (11/стр. 191)

Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на Земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам, и тогава няма да правя добро както сега – да ви проповядвам. (23/стр. 295)

Ако българите не изпълнят Волята Божия, те ще изпитат на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искат да докажем това. Няма какво да доказваме. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще видите какво ще стане. Тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на Високия Идеал. Като служи на този Идеал, той ще приложи закона на Любовта към своя народ. (23/стр. 301-302)

Та вие сте между този народ, за да работите за неговото повдигане. И спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга… Защото, ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме – няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични – и ще ни настанят на подобаващото място. (14/стр. 277)

Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили.

(14/стр. 186-187)

Повдигането на българския народ зависи от учениците на Школата. Защото учениците са сърцето и душата на един народ. Ако вие работите, той ще се повдигне, той ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа. Но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. (23/стр. 298)

Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Сега остават 100 и понеже събитието е важно, тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство. (23/стр. 315)

Аз си отивам за ваше добро и за доброто на България. (26/стр. 322)

Не искам да знаете кой именно съм аз… Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма. Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. (14/стр. 126)

Ако аз остана, ще посегнат срещу мене и българският народ ще си създаде карма хилядократно по-страшна от еврейската, и този народ ще бъде затрит от лицето на Земята. Бог не желае това!

(26/стр. 60)

Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това. (14/стр. 126)

Ако река да мръдна Земята от нейния път, за да направя някакво голямо чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството, но пак няма да го преоб­разя. Ако спра Земята по нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.

(1/стр. 33)

Ще мине някой: „А, Учителят, и той е прост ка­то нас“. Като вас! Далеч не, в моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание! Обикновен съм, нося такива дрехи като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбира животът! Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз. (16/стр. 184)

Някой път, като вървя из улиците, чувам някои да казват: „Този с дългата коса е анархист, той развращава хората“. Да, аз ги развращавам, а те ги възпитават. Аз научих света да краде, да лъже, нали? Казват, че щял да дойде антихрист. Че той навсякъде съществува! (30/л. 25: стр. 28)

Когато някои говорят против мене, аз казвам: Слушайте, това, което казвам, не е мое. Аз не защитавам своя собственост. Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно и много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим Волята Му; но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме Волята Му и вършим зло.

(4/стр. 10)

Някой ще дойде тук да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко ономува, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си – не до четвърта, но до тисяща (хилядна) рода. Такъв е великият Божи закон, Божествената Истина. „Който съгреши против Духа – казва Христос, – нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.“ (4/стр. 8)

„Ама ти си добър човек.“ Ако мислите, че сега съм добър, вие се лъжете. Доброто, което виждате в мене, принадлежи на Бога. Каквото имам, то е на Бога. (28/стр. 394)

Аз ви предадох едно Учение на Христа, Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. (3/стр. 116)

Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма! Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на
самоотричане. (3/стр. 171)

Съдбата на света преминава
през Великия Учител на Вселената

Мисията на Бялото Братство е да възвърне човека в Райската градина, в Царството Божие. Райска­та градина – това е Божествената Школа, в която човек се е учил. Оттам той носи знания и постоянно си припомня тях. (23/стр. 301)

Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваше: „Така е определено“. Не, имаше друг път определен, а той беше т. нар. Правият, Тесният път. (4/стр. 30)

Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията… Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане, новорождение. Новорождението е живот в Причинния свят.

(4/стр. 104)

Раят е в Причинния свят над нас… Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. (4/стр. 104)

На вас сега предстои една задача – да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на Райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока… Като дойдете до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в Новата насока на своята еволюция. Не може да се върнете през пътя, по който сте излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по Тесния път. (4/стр. 30)

Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат Синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата Истина. (14/стр. 388)

Учителят, като дойде, носи Новото. Старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. (7/стр. 310)

Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили. (26/стр. 618)

Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. (26/стр. 326)

Мислете като мен, чувствайте като мен, постъпвайте като мен. Ако не мислите, не чувствате и не постъпвате като мен, не може да припарите в Царството Божие. (27/стр. 657)

Като гледам на вашето бъдеще, виждам как едни стават, други падат; виждам как едни вървят по пътя, а други криволичат; но всички в края на краищата ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване. (18/стр. 211)

Вашите умове са изопачени и прочее – аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи.

(14/стр. 380)

Много пъти съм идвал да ви помагам. (14/стр. 172)

Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад… Аз действам сега пред Бялото Братство, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. (14/стр. 299)

Аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мен. (14/стр. 443)

Ако в света още има зло, това значи, че още не съм си свършил работата, т.е. не съм дал колкото трябва от своята Любов и от своя Дух. Светът нямаше да падне, ако му бях дал това нещо. (11/стр. 243)

И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент.

(4/стр. 117)

Вие сега не че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните. (14/стр. 387)

Има една група, която винаги идва с Учителя. От началото, откакто Учителят слиза на тази Земя, оттогава една група ученици слизат заедно с него. При всички велики събития вие се събирате на едно място и идвате с Учителя. (7/стр. 12)

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. (12/стр. 175)

Отношенията между Учител и ученик не са са­мо за един живот, а за много животи. Мога някого да облека, да нахраня, окъпя, изчистя – но съм близък, когато го уча. (7/стр. 338)

Когато имам отношение с един ученик, зная това, което ще му се случи след хиляди години – и го имам в предвид, взимам мерки. (7/стр. 337)

Няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е Висшата Разумност на Зе­мята и Небето, той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици. (26/стр. 619)

Елате при мене с чисти умове и сърца да ви дам каквото искате. Но ако дойдете нечисти, и това, каквото имате, ще го взема. Знаете притчата за талантите. Господарят казал: „Вземи единия талант от този и дай го на онзи, който има пет“. Това е великият закон. (27/стр. 658)

Учителят е изворът, който дава изобилно, а ученикът – стомната, която иде да се пълни. Учителят обича чистите и празни стомни, които могат да се пълнят. Ако стомната е пълна, не може да има никакво отношение към извора. (27/стр. 739-740)

За да има правилни отношения към мен, за да ме разбира, ученикът трябва да е чист и ще е чист, ако няма грях; а такъв няма да направи, ако държи в съзнанието си Бога и Чистите Същества.

(7/стр. 337)

Моите истински отношения към хората аз навън не ги изявявам. Външните ми отношения само са методи за работа. (23/стр. 292)

Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите. (4/стр. 137)

Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои… Когато кармата се развива, то само` по себе си ще се ликвидира с нея. (9/стр. 197)

Най-първо Бог от нас не иска служение. Служението е едно качество на Напредналите. Най-първо Бог иска учение. (5/стр. 382)

Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. (9/стр. 195)

Всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спра се, помагам му. (4/стр. 81)

Ако нивите ви са посети – поискайте, аз съм готов да ви се прати всичко. (4/стр. 81)

Някой от вас има нужда – аз ще отправя моите мисли към вас и те ще ви помогнат. Но ако между мен и вас няма хармония, не ще може да асимилирате мислите ми и полза не се извлича. (14/стр. 57)

Някой казва: „Учителю, всичко можеш да нап­равиш изведнъж“. Не се качвайте на тези сламки, които сами се създават. Те са самоизмама. Аз не седя на сламка и не искам и вие да седите на сламка. Аз седя на греда, да не се счупва. Искам да вярвате в мен отвън, но вярването да е отвътре – защото така вярването е друго вътре, аз го зная. (5/стр. 385)

Има двама или трима души от младите, които считат, че имат стабилен гръбнак: на тези младите се даде една задача и всичките тези заболяха. И аз, като мислих, че са силни хора, дадох им наставления, за да се види как ще изкарат; и всички те заминаха за другия свят… Че те нямаха вяра. Виждам, че това не е вяра. Аз усещам, че те нямат връзка и с мене. И да искам, не мога да им помогна – нямат контакт. (5/стр. 383)

Отношенията, които аз мога да имам с един човек, са нормални само тогава, когато има доверие, има пълна вяра в мене. И аз имам пълна вяра в него. (5/стр. 214-215)

Човек може да бъде ученик само докато е в контакт, или връзка, с Учителя си. Щом изгуби, или прекъсне, тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание… Следователно ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. (12/стр. 175)

Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта.

(7/стр. 316)

Сега приготовлявам учениците. Ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване.

(7/стр. 315)

Аз познавам вашия живот от миналото – зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре.

(4/стр. 119)

Преди две хиляди години когато онази тълпа искаше разпятието Христово – и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа, и сте викали в едно с тях: „Разпни го, разпни го“. Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал – защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас – то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. (14/стр. 146)

Малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди години насам човечеството не е нап­равило голям скок. В живота на човека до грехопадението има хубави неща, но след грехопадението няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте от миналото си. (2/стр. 178)

Човек представлява жива написана книга, от която всеки може да чете. Само той не може да чете от своята собствена книга. Защо не можете да четете от вашата книга? Защото написаното е на гърба ви… Гърбът на човека представлява дрехата на неговото минало. Вие можете да прочетете написаното на тази дреха само когато я съблечете. Това може да стане при условие, когато някой мъд­рец пожелае да купи тази дреха. Тогава мъдрецът ще разкопчае дрехата и ще я съблече от гърба ви. Обаче мъдрецът предварително ще се уговори за цената на вашата дреха. (2/стр. 16-17)

Така че за вашето свободно време и за това, че вие идвате тук, аз съм заплатил за всеки от вас поотделно на цена скъпа и прескъпа. Няма случайни неща. (26/стр. 72)

Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. Всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета. И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на Земята. Определено е за какво време: един – за десет, друг – за двадесет, трети – за тридесет години на Земята. Но като дойдете при мен за съвет и помощ, аз този въпрос го разрешавам и вие като ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години, останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава, в това свободно време, вие идвате при мен. (26/стр. 72)

Скъпо струва дрехата на вашето минало! Щом я продадете, ще облечете нова, чиста дреха. (2/стр. 17)

Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от мене преголяма цена. (26/стр. 72)

Вие сте отмерени на два кантара: първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя; и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя. Затова никой не е излъган – нито аз, нито онзи, от когото сте откупени. Всичко е точно отмерено и заплатено както трябва. (26/стр. 72)

Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча… И търпението ще научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. (13/стр. 416)

Всичко виждам! Всичко зная! (23/стр. 44)

Аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал: ще кажа как се учите с всички подробности. После, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. (4/стр. 120)

Досега ние търпяхме, търпяхме, търпяхме, вие се така разгащихте… Вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито.

(16/стр. 184-185)

Всичко, което тук ще учите, е Велика Истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението . Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия Дух и вашата душа във всичките им пориви. (4/стр. 8)

Лицемерието намеря ли го в един човек, ще бъ­да безпощаден спрямо такъв. Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползва от нашия мед и от нашето благо?

(14/стр. 173)

Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. (14/стр. 280)

Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено – значи, че върши престъпление тоз, който струва това, и подлежи на наказание. С това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. (14/стр. 167)

Като изучавам човешкия живот, в миналото и сега, виждам, че от единия до другия край той върви все по линията на непослушанието. Човек не послуша в Рая, но и до днес, 8000 години оттогава, все не слуша. Той постоянно живее по закона на непослушанието. (22/стр. 195)

Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. (26/стр. 323)

Вие мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: „Тия хора се приб­лижават само с устата си, а не със сърцето си“. Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. (13/стр. 324)

Не ме слушате! Но вие се намирате пред зоркото око на Бога, Който не изпуща нищо предвид.

(16/стр. 185)

Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?

(11/стр. 191)

Аз мога да се направя невидим за хиляди години – да ме търсите по Небето и да не ме познаете. Как ще познаете някого? Може да познаете някого само чрез закона на Любовта. (16/стр. 184)

От Любов трябва да служим на Господа! И Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм го разрешил… Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. (13/стр. 331)

Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат – нямам нужда от тях! Отвън има много работи – тук не си губете времето, грехота е!

(16/стр. 241)

Онзи, който ме слуша и не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате в една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот не се живее. (3/стр. 145)

Като намеря някой, че не учи, като му помогна деветдесет и девет пъти – най-после, на стотния път, го оставям и му казвам: „Сбогом!“. (4/стр. 137)

От това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва. Защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика Истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук, на Земята.

(18/стр. 231)

Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам… Цапам се, ала не може другояче, трябва да кажа Истината. (7/стр. 314)

Ще кажете: „Като слушаме този човек, да не би да си развалим живота?“. Ами че вие и сега сте го развалили. (4/стр. 160)

Мисля скоро да се оттегля… Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. (13/стр. 331)

Аз трябваше да свърша работата си на Земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на Земята, докато не свършите вашата работа, за която сте дошли. От Земята няма да излезете, докато всеки един от вас не си свърши работата. В мен е ключът. В моите ръце е ключът на вашето избавление. (23/стр. 60)

Вие имате голяма нужда за помощ! И само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ.

(14/стр. 280)

Вие имате задължения не отсега, а от далечното минало и сега трябва да ги изплатите. Задължения имате! Задължения, които трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали.

(16/стр. 188)

Имате задължение спрямо Белите Братя на Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини. Не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. (4/стр. 119)

До дъното на ада да слезеш – пак ще те измъкна, за да изпълниш насила Волята Божия, която ти е определена! (23/стр. 59)

Който се опита да извърши престъпление – ще го хвана… Няма да му позволя да извърши самоубийство. (4/стр. 118)

Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества – буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. (27/стр. 187)

И не е мъчно да изпълните Волята Божия, мъч­нотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. (17/стр. 332)

Казвате: „Какво той знае?“. Аз зная това, което ако ви го кажа, ще ви побелее главата. (5/стр. 482)

Един ден трябва да ви събера да ви изповядвам, не както поп изповядва. (27/стр. 661)

Ще свикам и двете ложи и ще им дам един такъв обед, какъвто не са виждали. Ще им говоря тъй, както никой досега не им е говорил. (23/стр. 59)

Сега оставям моите пожелания! Помнете, че ще ви разтърся един ден, в добрия смисъл на думата. Това е Волята Божия. (27/стр. 664)

Аз говоря в Името Божие. И този Бог, за Когото говоря, ще разтърси Земята и тогава ще познаете дали аз говоря Истината, или не. Писанието казва: „Още веднъж Господ ще разтърси Земята и всяка жива твар ще познае, че има Правда в света“.

(30/л. 25: стр. 29)

Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да не я чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остана неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква. (26/стр. 107)

Не съм казал досега това, което имам да го казвам. Разбирате ли? (27/стр. 661)

Аз съм този, който движи нещата и събитията, и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света преминава през мене. Божественият Дух, Който е в мене – Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и Земята! (26/стр. 41)

На мен всички форми ми се подчиняват. На мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над мен и е в мен. (26/стр. 619)

През мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената. (26/стр. 621)

Аз ида от Слънцето, но трябва да знаете, че зад това Слънце има друго Слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата Слънчева система. Той борави с всички Слънчеви системи, защото Той управлява Вселената. (26/стр. 619)

Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и Духовния живот на Земята и на Небето… Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието. (26/стр. 619,620)

Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, които управляват Слънцата, Планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. (26/стр. 620)

Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас, Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената.

(26/стр. 623)

III. Съдбата и Любовта

Обикновената човешка любов е кармична

Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи – това са все кармически отношения… Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят.

(12/стр. 101)

Който е кармически вързан, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма – да не се връзва с духове, защото трябва да им даде плът. А който има връзки и обещания с духовете, трябва да им даде плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. (4/стр. 191)

На вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето Земеделецът ви е посял; там, гдето Майката ви е турила в училището – не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и Майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището. (4/стр. 118)

Във всяко училище се задават задачи, а такива задачи и Господ задава във всеки дом. Задачи могат да бъдат вашите мъже и жени, вашите деца, вашите приятели и т.н. Често и аз решавам задачи, а такива сте вие за мене. (3/стр. 171)

Имате една велика задача, имате едно минало така преплетено, че както сте събрани, не сте на един и същ уровен. (16/стр. 161)

Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега раждането, женитбата и прочее е под закона на кармата. (7/стр. 103)

От осем хиляди години никой от вас не е бил женен: вие сте роби на женитбата и нищо повече… Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота“. (13/стр. 214)

Женитбите, които стават в този свят, имат кармични причини. Кажете ми защо даден мъж има стремеж към известна жена и дадена жена към известен мъж? Защо някоя жена се оплаква от своя мъж, дори го мрази? Защо мъж говори зле за жена си? Вие на тия проявления в живота казвате: „Това са обикновени работи“. Не са обикновени, но са естествени работи, почиващи на закона за промените, който съществува в света. (6/стр. 59-60)

Ако някой мрази някого, това е, защото според кармичния закон този последният в миналото му е сторил зло, което го е спряло в еволюцията му, и той иска по един или друг начин да си отмъсти. Но първият направи ли го зет, даде ли му дъщеря си, той се помирява с него. Има и друг начин за помирение, той е следният: някой момък се влюбва в една мома, но тя се омъжва за друг; момъкът се влюбва в сестра , ако и нея не вземе, влюбва се в третата сестра – защото, за да се помири, трябва да вземе една от трите. (6/стр. 59)

Мразиш някого – не се старай да се махне този човек, да го избегнеш, а намери някого да обичаш. Светските хора по-добре разбират този закон. Нап­ример някой мъж не обича жена си, той намира друга да обича… А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мене вземи, да се освободя от него“. Но вие не знаете, че и тогава няма освобождаване, защото, ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. (3/стр. 102)

Напущал ли е някой жена си, за да види как се напуща, и обратно. Знаете ли, че в четири прераждания едва може тя да се освободи от него или той от нея? (4/стр. 183)

Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини, и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото. Това е приятно. И когато не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го обичаш, ще видиш какви пакости и страдания ти е причинил в миналото. И ще ти кажат: „Поправи сега това и това!“. (7/стр. 156)

Този, който ви мрази; този, който ви прави пакости – вие сте му направили някога нему същото. Ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. (4/стр. 134)

Между хората съществуват не само обикновени отношения, но и кармически отношения… Всички ще се стремите да разрешите по любовен начин вашите отношения към обкръжаващите ви. Не мислете, че Любовта няма да дойде. Ако Любов не се прояви в положителен смисъл, ще се прояви в отрицателен смисъл: в омраза, отмъщение, негодувание и т.н. Затуй съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. (15/стр. 53,89)

И дяволът си има любов… Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. (3/стр. 169-170)

Ангелът Купидон някога си, преди грехопадението, бил отличен, много благороден, възвишен, но с грехопадението той се извратил; …там започва флиртът у хората… Флиртът на любовта предизвиква ужасна омраза. Любовта ще вземе обратен процес – на омразата и отмъщението. Следователно свързваме се със закона на кармата за неестествените постъпки в живота си. (13/стр. 245-247)

Човешката любов е причина за греха, за престъп­ленията, за противоречията. (2/стр. 207)

Божествената Любов никога не пресъхва, а човешката пресъхва на всеки шест месеца… Когато вашата душа се размъти, вашият Дух ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената. (3/стр. 169)

Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и е трайна. Писанието казва: „Роденото от Духа – Дух е, а роденото от плътта – плът е“. Значи, има една любов на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката любов. А има друга Любов – Любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов. (7/стр. 122)

Роденият от плътта ще образува братство, което за четири поколения ще се изглади – ще изчезнат връзките между родни братя и сестри. Най-много след двеста години всякакво братство, всякакво роднинство между хората, които са били свързани помежду си по плът, ще изчезне. Роденият от Бога ще образува трайно братство. Връзките между хората, родени от Бога, ще продължават най-малко 25 000 години. (2/стр. 55-56)

У много хора има нещо, напластено от миналото. Ако има ревност, подозрение, съмнение, не може да се образува братство. Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази среда, не ще добива никакви примеси.

(7/стр. 129-130)

Във всеки човек е вложено Божественото начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание… Любовта ни трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на Земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. (1/стр. 211-212)

Макар твоят приятел и всичкото ти имане да ти вземе, ти никога не се съблазнявай, че иска да те окраде. Каквото и да се случи в света, да не се усъмниш в онзи, който те обича; да не кажеш: „Разбрах, че и тук няма Правда“. (25/стр. 255)

Не подозирайте никого в неговите постъпки. Подозрението ще дойде, но не се съединявайте с това подозрение… Казал ти някой лоша дума, за добро е. Казват добро за вас, то е за Любов. Лошите работи са за добро, а добрите работи, които са казани, са за Любов. (25/стр. 255)

Когато дойдем в противоречие с Любовта в живота, ние трябва да обърнем мисълта си към Бога… „Господи, Ти, Който си Любов, най-високият връх, помогни ми да се изкача на този връх, оттам да погледна!“ (15/стр. 89-90)

Човешката любов ще еволюира. Тя е Любов от Бога, само че има примеси. И един ден тези примеси ще се премахнат, страданията ще ги пречистят. Любовта не се губи. (7/стр. 145)

Щом човек обича някого, винаги ще го обича, тази любов не може да престане; може да отслабне, наглед може да се изгуби, но само когато човек заспива, т.е. потъне в други работи. После, когато се събуди, любовта пак се проявява. Любовта, която човек има към някого, не е от това прераждане. Тя е от далечното минало, отпреди много съществувания. (7/стр. 144)

Ако някой обича даден човек, тази Любов не е създадена днес. Тази Любов е вложена в душата на човека от Бога, а днес само се изявява. Следователно нови връзки не се правят сега. (1/стр. 79)

Хората слизат групово – в група от 10 000, 20 000, 100 000 души… Между членовете на една група има вътрешна връзка. Всеки един от вас има най-малко около 10 000 родствени души по целия свят.

(7/стр. 213)

Всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сес­три, а трети – първи и втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. (9/стр. 104)

За да обичаш някого, трябва дълго време да си живял с него, та да се образуват връзки през вековете. Не може в първия миг да се срещнете и незабавно да се обикнете, защото тогава има само една слаба връзка. (8/стр. 88)

Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един човек и си казваме, че случайно го срещаме; един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. (17/стр. 62)

Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. (24/стр. 58-59)

В народните училища връзките между учителя и учениците продължават и в следващите прераждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях. (7/стр. 13)

Вие може да имате слуга невежа, но не знаете отношенията на този слуга към вас – защо Господ го е докарал във вашия дом. Връзката ви с него не е отсега: този слуга много пъти е бивал във вашия дом – вие не знаете, но Господ знае; този слуга може би много пъти е избавял живота ви от погибел. Следователно трябва да имате всичката любов и снизхождение към него. (17/стр. 127)

Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб. Не обичат някого, понеже той не обича никого и така му се отплащат. (9/стр. 228)

Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги в миналото и сега да нямаш човещина към него, това не е хубаво. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. (8/стр. 152)

Но този въпрос има една по-дълбока, мистична страна. Когато дойдем до Свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши; дали са те обичали в миналото, или не; дали са ти причинявали страдания, или не. (7/стр. 157)

Дисхармонията в отношенията на съвременните хора се дължи на факта, че те поставят любов­та си на почва на знание, на богатство и т.н. Едно трябва да имате предвид: Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат Любовта. (12/стр. 134)

Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония… Кармата е резултат на нехармоничната проява на Любовта между хората. Докато в Любовта на хората няма хармония, кар­мата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. (12/стр. 133,135)

Забелязано е, че когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато даде свобода на хората, той ликвидира със своята карма. Ако изисквате от някой ваш приятел да ви обича, да ви покаже любовта си, той ще тури на главата ви юлар, отзад ще ви боде с остен и ще ви пита съг­ласни ли сте да ви обича по този начин. Това значи да се създаде карма между двама души. (12/стр. 102)

С Любов се ликвидира кармата. Някои хора ни са симпатични по кармическия закон, а други ни са антипатични пак по същата причина. Ние трябва да се издигнем над този закон. (7/стр. 113)

Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да Те видя“. Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя – Бог се изявява и той ти става симпатичен; щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него. (7/стр. 62)

Отношенията на хората едни към други говорят за вътрешните отношения, които съществуват между тях и Първата Причина. (19/стр. 238)

Може да каже някой: „Този или онзи не ме обича“. Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога.

(4/стр. 137)

Злото в света се явява, когато престанем да любим Духа, т.е. злото е отсъствие на Любов към Духа. Някой казва, че мрази еди-кой си човек – това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен. (11/стр. 233)

Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич. Този, когото мразите, веднага се пос­тавете на неговото място, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа… Каквото поведение има даден човек спрямо вас – също в такова положение сте вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас! Той ви обича! Започнете да мислите от вас до Господа, а после се обърнете от себе си до другия, до човека, когото мразите. Тази обич, която Господ има към вас, ще мине от вас към другия и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа. (3/стр. 131)

Кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам“… Като ви карам да превръщате омразата в обич, тя няма изведнъж да изчезне, все ще си върви. Ако опитът ви излезе сполучлив, ще усетите един ден вътрешен мир, придобиване на една малка енергия. (3/стр. 131)

Едно нещо, което се изисква от човека, е да обича Бога! Когато обичате някого, вие ще се изпитате него ли обичате, или Бога в него… Човек е дошъл на Земята да опита Любовта си към Бога. Ще го хулят, ще го гонят, за да се развие неговата вътрешна Любов. (2/стр. 252,253)

Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват – любовта ви трябва да издържи на изпитите. (7/стр. 346)

Когато обичаш някого и откриеш слабости или погрешки в него, и не отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към теб и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на Любовта. (7/стр. 149)

Обичайте се едни други заради Господа. Някой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? Защото не е дал място на Бога в себе си. Само Бог люби! (18/стр. 302)

Любовта не е ваша. Бог е Любов, а не човекът. Вие трябва да разбирате живота правилно – да се оставите на Бога, Той да работи у вас както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората преживяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога. (2/стр. 277)

Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин Невидимият свят изпитва любовта на хората… Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли, че това е Любов!

(2/стр. 256,263)

Като дойде на Земята, Христос донесе едно Учение, което искаше да приложи. То беше Учение на Пълната Любов – на външната и на вътрешната. Що се отнася до външната любов, лесно се проповядва. Обаче дойде ли до вътрешната Любов, там се изисква сила и вяра. За тази Любов Христос се намери пред кръста. (2/стр. 262-263)

Преди две хиляди години, когато Христос дойде на Земята, хората не бяха готови да приложат вът­решната Любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.

(2/стр. 260)

Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога?… Хората дават само на кесаря – той само взема, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взема: Той ще вземе детето на една майка, но след една-две години ще даде друго, по-добро дете; някой мъж бие жена си, Бог ще вземе тоя мъж и ще даде друг, по-добър от първия. Тъй щото, когато Бог вземе нещо от вас, не съжалявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив – в замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро. (18/стр. 170)

Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е изгубил. (10/стр. 63)

Всеки човек сам се е вързал кармично

Закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. (7/стр. 99)

Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове“. Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. (7/стр. 100)

Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въ­же, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил и сега с Доброто ще изкупиш своята погрешка. (8/стр. 104-105)

Няма да унищожиш неприятеля си, а ще му дадеш Правда като на себе си – ще му вземеш оръжието и ще внесеш Новото както в своя живот, така и в неговия. Ако мислиш, че като победиш неприятеля си, трябва да го унищожиш, ти си на крив път, не си разрешил задачата си правилно.

(21/стр. 235)

Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб и око за око“. Но според Христовото учение законът е тъкмо обратен: Да любим враговете си – ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата!… Според Мойсеевия закон, понеже старите хора не са способни да се борят с Новото, искат да хванат противника и да му извадят очите, за да не може да ги вижда и намери. А Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“. (17/стр. 435)

Щом намерите добра черта в човека и заради нея го държите в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към вас и ще ви стане приятел. Свържете ли се с лошата черта на човек, вие го нас­тройвате против себе си и го правите ваш неприятел. Казано е в Писанието: „Създайте си приятели от неправдата“. (21/стр. 207)

Материалният живот, в който се движите, носи условия за създаване на характери. Именно тук вие ще срещнете своя противник, своя неприятел, който ще ви разтърси, и в борбата си с него ще се калите, ще създадете характер. Справедлив е вашият неп­риятел, той е изпратен от Разумния свят. (21/стр. 84)

Ти не знаеш ли, че човек, ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си!“. (23/стр. 58)

Като обичаш врага си, ти го обезоръжаваш! Любов към врага значи, че в миналото ти си тикнал този човек в крив път и си го направил враг, отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в Правия път. (7/стр. 142)

За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него“. Примири се с Бога, Който живее в него. Някой ти е неприятен – за Господа да ти е приятен! (7/стр. 141)

Един беден човек дължал голяма сума на богат и не могъл да му я върне, а богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави; веднага се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката, извлякъл го на брега и тогава познал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение – че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите. (21/стр. 28)

Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

(6/стр. 37)

Някои са се скарали, а причината за това е от десет прераждания: сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди десет прераждания сте ги повдигнали, а сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме повдигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим“.

(13/стр. 80)

Ако някои спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо“. Един от двамата трябва да отстъпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстъпя“. Ще отстъпите, кармически е това, няма да ви оставят – ще отстъпите… И аз съм забелязал следното: някои се скарат, не могат да се търпят. Погледнеш: един от тях заболява от корем, готов е вече да се помири; другия го заболял гръбнакът. (13/стр. 72,78)

Казвам някому: „Ти се караш със съседа си за два метра място. Примири се с него и ще ти мине главоболието, събрала се е енергия“. Който отиде да се примирява, той е силен. Който очаква да се примирят с него, той е слаб. Всеки, който се съди с другите, разпъва Христа. (7/стр.143)

От двама души единият дължи, не иска да плаща, не признава, другият настоява. Съдили се десет години. Вземаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Събуждат се, разказват: „Сънувах един сън, че ти си платец, а аз кредитор“. Другият: „Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните“. Дават парите на бедните. Дават си ръка, свършва се въпросът; всичко става лесно, магически. (13/стр. 109-110)

Ти имаш да вземаш от много хора – готов ли си да простиш, да забравиш каквото имат да ти дават? На някои ще простиш лихвата, на някои – една трета, а от някои нищо няма да вземеш. (7/стр. 143)

Ти имаш задължения към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещнеш, заплатиш задължението, което имаш към тях – то ти си живял добре. (8/стр. 143)

Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа. (9/стр. 240)

Че имате карма – оставете това. Под думата „карма“ се разбира нужда. (14/стр. 47)

Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъ­де чист“. Не! Сега, в това състояние, го обикни, защото той има нужда от теб днес! (11/стр. 248)

Лошия човек, като ти прави зло, ти го обикни – това ще го запали и той също ще те обикне и ще престане да ти прави зло. Ти ще бъдеш запалка. Обичай злия, без да правиш зло… Бог как ни обича при всичките ни грехове? Той ни обича, но не одоб­рява нашите грехове. (9/стр. 240)

Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, Който се отвращава от греха. Той от вътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш“. А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш“. Правиш ли грях, този, който го одобрява от вътре, е паднал дух, а пък Този, Който от вътре не го одобрява, е Бог. (7/стр. 16)

В нашите добродетели Бог се проявява, а в пог­решките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни. В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него. В нашите пог­решки пак се учим, понеже се проявява Божието Милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва: „Не прави така“ и не ни казва: „Защо нап­рави това?“. (7/стр. 35-36)

Бог е тъй снизходителен към всички! Той съвсем не е така начумерен, както са Го представяли толкова години. Той е Бог на Любовта, на тази Любов, която сега ще изучаваме. В тази Любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца…“. (6/стр. 310)

И така, сега ще гледате да създадете нещо помежду си: не за хората, но заради Ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще си кажете: „Този човек има един Ангел и заради него ще създам това единство, защото този човек страда, а неговият Ангел иска да го направи добър човек“. Той казва: „Аз зная този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята!“. (13/стр. 416)

Вие сте деца все на Ангели, вие сте малки ангелчета и постепенно ще растете, докато стигнете степента на съвършените Ангели. (4/стр. 133)

Ако се бият хората, ако има недоразумения – това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме – това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. (13/стр. 299)

Нито една от двете страни, които се бият, не е права. Любовта не взема никаква страна. Тя е на страната на всички. (9/стр. 66)

По някой път аз мълча и като мълча, вие казвате, че взимам страна на едного или на другиго. Не, ако аз взема страната на едного, работата няма да се оправи. И ако взема страната на другия, работата пак няма да се оправи. На всички трябва да се даде онова необходимото, от което те се нуждаят… Всеки трябва да се задоволи по един Божествен начин… Като дойде Господ у вас, вие ще се примирите със себе си. (5/стр. 115)

Казано е в Писанието: „Бог ще заличи всичките им грехове“… След заличаване на греховете в живота на хората ще остане само хубавото, красивото: всички спорове, недоразумения ще изчезнат. Хората на Новата култура ще живеят помежду си като братя. (19/стр. 66)

Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дължи на това, че имат малко Милосърдие. (13/стр. 185)

Милосърдието – в него се крие изкуството да помирява хората. (18/стр. 154)

Христос сега идва, за да внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика… И когато хората видят милосърдния човек, ще кажат: „Ето един, който ходи по Бога“. (11/стр. 92,94)

Аз забелязвам, че някога някои ме наблюдават как аз гледам; мислят как ли ги виждам като ясновидец. Пък аз виждам далечните им планове: как ги кроят и в бъдеще искат да бъдат предатели. Без разлика е за човека – и предател да бъде, то пак е смелост. Той пак от Любов го прави. Питам ви като ученици на окултизма: Как се роди злото в света? Как? Като слезе Любовта, роди се и злото заедно с нея.

(16/стр. 141)

Аз ще обясня Любовта в първа степен – Любов, която не може да се разбере, е омраза. А кога Великата Любов става омраза? Сега, майката родила пет-шест деца, обаче едното от тях обича повече. Следователно туй обично дете е станало причина да се появи вкъщи омразата. Любовта на едното ще роди омразата на другите. (16/стр. 141)

Омразата е временна, а Любовта – вечна; омразата се превръща на Любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова Аз трябва да я изпия“. Ако пос­ледователите на Христа и Неговите ученици прилагаха Любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на Любов. (18/стр. 36)

Трябва да разберем какво нещо е Любовта… Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с пос­тоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света? – Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието. Само Милосърдието няма сянка, само в Божественото Милосърдие няма раздвояване. (11/стр. 91)

Когато хората в света се научат да бъдат милосърдни и приложат Милосърдие навсякъде, тогава всички ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е Добро и кое е зло, кой е глупав, кой е Мъдър – но тя няма в себе си елемента да примирява хората. И Любовта сама не може да примири нещата. Божественото Милосърдие е ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за да не се карат в нас. (11/стр. 91)

Понякога вие казвате: „Ние сме много просветени, затова ще се скрием, за да не ни демагнетизират и да не ни ограбят“. Не! Отворете вашите каси, вашите сърца – всичко отворете!… Трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви или на миди, аз говоря на хора, които се питат: „Какъв е смисълът на моя живот, какво е моето предназначение, какво трябва да направя?“. Отговарям: Трябва да научите Божественото Милосърдие. (11/стр. 92)

Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не! Да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук, на Земята. (11/стр. 191)

От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, гдето хората не могат да разберат този закон… Станалото – станало, то не е за първи път. Но всички недоразумения трябва да изчезнат – доброволно, а не по насилствен начин. (4/стр. 122)

Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стежание (богатство) ли, културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. (14/стр. 282)

Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания, както славяните.

(23/стр. 325)

При днешното развитие на хората и онези, които любят, и онези, които ги любят, взаимно се ограничават. Съвременните хора искат да се освободят от тези ограничения, но за това се изисква Нова философия на живота. (12/стр. 135-136)

Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта. (18/стр. 250)

Днес човешкия егоизъм наричат любов… Днес всичко има, но няма Любов. (7/стр. 154)

Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятстващи духове“. Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов. (14/стр. 282)

Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам. Когато има Любов в сърцата на хората, аз ги съединявам. (13/стр. 191)