Ако имате някое своенравно, упорито дете, нап­равете опит с него – приложете метода на Любов­та. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти; мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се оправи. (18/стр. 449)

Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв-онакъв“. Не, не трябва да се бие, както по-рано. Мислите ли, че с тия звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг: За да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. (17/стр. 295-296)

Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. (7/стр. 13)

Една сестра, по професия учителка, се обади: „Някои ученици са по естество лениви“. „Вие не сте ги обикнали още, щом виждате погрешките им.“

(9/стр. 229)

Любовта като види погрешки – лекува ги.

(8/стр. 88)

Да изкарате добро от добрите хора, това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора, това е изкуство. (12/стр. 189)

Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци; не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване. (8/стр. 131)

Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. (14/стр. 144)

Една госпожа ми разказваше, че гледала мъжа си цели двадесет години болен, но не се отегчила нито момент. Защо? Обичала го! (18/стр. 17)

Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. (7/стр. 130)

Чрез законите на Любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. (14/стр. 145)

Любовта е един огън с 35 милиона градуса… Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство, аз го наричам прозрение, такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. (23/стр. 352)

Любовта не е за великите хора, за Ангелите, за светиите – тя е за малките, дребните, бедните, пропадналите братя. (17/стр. 127)

В сегашните времена Напредналите Същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин Невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. (12/стр. 62-63)

Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, пречките плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон, като е казал „суета на суетите“, имал е предвид, че всичко без Любов е суета. Страданията в света са безлюбие. (7/стр. 109)

Като погледнете Любовта – ще забравите всичко. И ще изскочи от вас всичката грозота на живота, грях и страдания. (8/стр. 102-103)

Ние нямаме Любов към себе си, ние сме нес­праведливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. (9/стр. 184)

Не смесвайте егоизма с израза „да обичаш себе си“. „Любов към себе си“ в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване. (7/стр. 105)

Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. Първо, човек трябва да има почит към себе си, към своето Висше съзнание, към душата си, а тогава – и към другите, т.е. към окръжаващите. (12/стр. 133)

Някой път вие, като не можете да търпите себе си, намирате някой по-виновен от себе си, за да се търпите. Не, не, като изкараш всичките грехове, пак трябва да се обичаш. Когато е хубаво, то е в реда на нещата, но да обичаш себе си и когато си грешен – в това се изисква доста голяма смелост.

(16/стр. 140)

Твоята Мъдрост и твоята Любов, като сили, трябва да влязат в душата ти и да заличат греховете ти. (16/стр. 148)

Мнозина мислят, че както и да живеят, те се ползват от Божията Любов. Това е крива мисъл. Не може Любовта да е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което тя е създала, и ако не цените създаденото от нея. (2/стр. 85)

Аз признавам, че имам да давам на Природата. За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости. Той ще отвърне: „Няма нищо“. Всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране. Съзнай жертвата на дърветата, чиито плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш.

(7/стр. 65)

Днес всички казват, че Земята е юдол плачевна (долина на страданията). Не, юдол плачевна е неразбраният човешки живот. Земята е благословена наша майка, която ни дава всички блага. Защо роптаем против нея? Земята ни дава цветове, плодове, всякакви храни, прегръща ни и ни утешава. Не Земята е грешна, а грешни сме ние, които не разбираме този велик закон – опетнили сме и нашата майка. (11/стр. 246)

Нашата велика майка, Природата, спира пос­тоянно своите деца по всички правила, които има. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба: …когато тази Божествена майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да мръдне окото… Тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. (4/стр. 22,157)

Човек като злоупотребява с благата и Божието благословение, страданията неизбежно го следват. Какво трябва да направи, за да се освободи от тях? Да прегледа живота си и да го изправи. Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е Любовта. Приложете Любовта и животът ви сам по себе си ще се изправи. (18/стр. 250)

Любовта не е сила, не е светлина, но тя е храна за човешката душа. Без тази храна човек не може да живее… Често срещам гладни хора по улицата, пожълтели, позеленели, оплакват се, че работата им не върви добре. „Не се храниш добре.“ „Как да не се храня добре? Вегетарианец съм, ям само плодове, ябълки, круши, най-чиста храна.“ „Не се храниш правилно, т.е. не се храниш с Любовта.“ (22/стр. 95,96)

Има само едно Учение, което е здравословно, и то е Божественото Учение. (4/стр. 157)

Ритмическият закон трябва да се спазва. На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно село всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо. Така е и с търговеца, чиновника и прочее. Така е и с всички. (3/стр. 55)

Всяка седма година нивата, лозето, дърветата да почиват. Всяка 49-а–50-а година е юбилейна – тя е година на връщане. Всеки има право на владение само 49 години, а на 50-та трябва да върне всичко владяно. (4/стр. 181)

В търговията трябва да се помни, че големите реки, печалби, се образуват от малките приточета – малките печалби. Не трябва да търгуват приятелите с продукти, които носят карма и които подлежат на разваляне. Всяка покупка и продажба между приятелите и изобщо в търговията, макар и с външни от нас хора, трябва да се ликвидира и уравновесява веднага. Най-добрата търговия е в производството. Приятелите трябва да обикнат производството в пчеларство (10–20 кошера), овощарство, зеленчукова градина и житни храни. (4/стр. 180)

С жертвите, които правите за Господа, има ускорение на процеса за еволюцията. Дървата, които изгорихте нощес, ускориха процеса си за развитие със сто години; гниенето е тежък процес… Но сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напреднали человеци носи за тях карма.

(4/стр. 112,191)

Земеделците трябва да знаят, че всичкото плодородие, което очакват, зависи от служенето им на Бога. Също така, за да бъдат здрави, трябва да изпълняват Волята Божия. И то да не е само едно голо вярване, но да е реално служене на Бога. (9/стр. 277)

Без Любов към Бога не може да се служи, но не тази любов, която сега имате. Сегашната любов е неузряла. Сега и майчината любов е изродена – трябва всичко да дадеш и да забравиш. (4/стр. 171)

Даването е първата проява на Любовта… Всеки извор, който има изобилна вода, постоянно дава.

(2/стр. 99-100)

Някой ти иска сто и петдесет лева. Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и сто хиляди лева, но ще си създам карма. Следователно Добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е Добро. (13/стр. 451)

Досега виждам, че се трудите само за себе си. Нито един от вас не е направил нещо за мене.

(27/стр. 658)

Бъдете готови, когато дойде времето да се дава всичко даром!… Ако при сегашните условия на развитие искам да приложите закона, това ще бъде насилие върху вас. Затова ви оставям свободни. Този закон не е още за вас. (22/стр. 184)

Насила не трябва да се взема на богатия имотът и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството. Господ му е дал богатството и дал му е воля сам да се разправя с него… Вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие. Нито аз ви казвам: „Раздайте го“, защото това би било второ насилие. А сега ги съдят по този неистинския начин. Права съдба! Съдба с Любов. (4/стр. 153)

Каквото вършиш, върши го с Любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка… Този закон е благословение за тебе, ти се повдигаш. Радост трябва да изпиташ, когато даваш. (23/стр. 299)

Законът за десятъка се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участва в него, ще участва и в благословението… Най-малката жертва за Бога – това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо. (23/стр. 299)

Живота, който сега имате, сте го плели, плели и колко милиони години има, докато го изплетете. Следователно има два вида плетене. Едно е плетенето на змията, която излъга Ева и изпъди човека от Рая. После дойде Христос, качи се на Дървото на Живота, разпнаха Го и Той сега казва: „Ево, вземи от този плод“ – …от Любовта. (11/стр. 187)

Дървото на Живота е Любовта. (9/стр. 209)

Само Божията Любов знае да плаща. Тя ще те покани в хубава градина, ще те нагости с плодове, които няма да забравиш през вековете. (9/стр. 267)

Като имате Божията Любов, вие ще ликвидирате най-първо със своята стара карма и няма да се боите от нищо… Вие сте пред прага на Новата епоха, когато Синовете Божии идват да изявят Божията Любов, да покажат на хората в какво седи Любовта. (15/стр. 151,152)

Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само навремето си, но и днес Той носи човешките страдания. (11/стр. 112)

Христос, като прие страданията, плати за греховете на хората, т.е. изплати голяма част от общочовешката карма. Христос донесе на Земята една Нова светлина, донесе една Нова сила, чрез която се подобри аурата на нашата планета… Без това вливане на Нова светлина и Нова сила в земната аура от Христа, човечеството нямаше никакви сили и условия, за да се повдигне. (9/стр. 115-116)

Трябва да знаете, че в бъдеще Мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството… Единствено Учението на Христос носи общочовешка идея и принципите на бъдещата култура, затова от Невидимия свят е предназначено да стане в бъдеще общочовешка култура. (7/стр. 390)

Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на Духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство – то трябва да претърпи преобразование. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. (4/стр. 4)

Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе Си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. (18/стр. 263)

„Ами как могат да се носят чуждите грехове?“ Само онзи може да носи греховете на хората, който – без да е грешил, без да се е спъвал някъде – се е нагърбил с този голям товар. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със Себе Си“. (2/стр. 286)

Страданието е една привилегия на Напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слязат, да видят какво нещо е страданието… И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята и които не искат да страдат, те не могат да се спасят.

(5/стр. 377-378)

Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега. Чрез вашето страдание вие вадите души от ада… Не се плашете. Вашият род изплаща последна карма. Във вашия род са се родили умни типове и на тях им е дадено да служат на Бога.

(9/стр. 278)

Това, което трябва да научим, е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните… Ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда. И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят и да оздравеят.

(5/стр. 376)

Всеки трябва да пожъне това, което е сял – това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете – то като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. (5/стр. 375)

Колкото човекът, който страда, е по-близо до теб; колкото повече го обичаш – толкова повече страдаш. (9/стр. 233)

Да любиш и да те любят, на окултен език подразбира правилното разпределение на товара между двама души. (12/стр. 133)

Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. (7/стр. 123)

Има и друго в живота: синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик. Казва си: „Няма нищо, ще се видим“ – което е право разбиране. (9/стр. 233)

Християнството е наука за ликвидиране на кар­мата… То е освобождение от миналия ни живот.

(4/стр. 4,179)

Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света – то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнство? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората.

(4/стр. 4)

Християнството въведе закона на Любовта. Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата за десет години; докато, ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години. (14/стр. 45)

Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа. Христос веднъж изплати греховете на хората и вече казва: „Който не иска да плаща, да върви по Моя път. А който не върви по Моя път, ще си плаща“. (9/стр. 116)

Христос дойде на Земята, когато хората бяха изоставени. Даже и Ангелите не са знаели как да постъпят с хората. И те се учат сега. Първият завет биде даден чрез Ангелите. Те приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрез Христа дойде Любовта на Земята. (15/стр. 151)

Хората на Земята бяха богати в омраза, а Христос беше богат в Любовта. Следователно Христос от Небето дойде със Своите капитали да купи стоката на хората… Той купи греховете на хората. Нищо повече. Всеки един от вас иска разбиране – то е дълбокото разбиране. (5/стр. 476,481)

Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христос да ги изтърпи, бе Любовта Му.

(9/стр. 116)

Човек може да измени съдбата си

Съдбата е на Земята и със своя живот човек избира дали да бъде щастлив, или не… Сега е време да се определи човек. Който сега се определи – това е.

(9/стр. 63,67)

Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. (4/стр. 170)

Ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни го­ни“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. (17/стр. 364)

Ако вие вечерно време заспите и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмуче кръвта, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост… Ще каже някой: „Кармата ми е да ми изсмуче кръвта“. То не е философия. Ако не беше отворил „прозорците“, карма нямаше да бъде. (16/стр. 249)

Препънал се някой – карма е. Ако не беше пад­нал, тогава карма ли щеше да е?… Ще кажеш: „Не вни­мавах хубаво в своя ход, че паднах, нищо
повече“. (16/стр. 249)

На Бога Му са нужни души, които постъпват разумно. (9/стр. 64)

И глупостта, и интелигентността са кармически закони. Ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще се сблъскаш с тия, които бавно се движат. Ако си пък много глупав, ще се движиш бавно и ще се сблъскваш с тия, които бързо се движат. И в двата случая ще имате еднакви резултати.

(12/стр. 106)

Какво представя кармата на човека? Кармата е бомба, заровена в земята, която хората разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място, или изпуснат ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до някоя бомба, вие трябва да бъдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. (2/стр. 337)

В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно – те не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно! Използвай само ония условия, които моментът носи. (1/стр. 7)

Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина. (12/стр. 130)

Разумният, Истинският човек се отличава по това, че живее по вътрешни Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава.

(21/стр. 211)

И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля. (2/стр. 337)

Приложи ли човек безправието, насилието, жес­токостта, веднага кармата се явява. (12/стр. 130)

Бъдете внимателни към всяко свое чувство, към всяка своя мисъл. Преди да ги изразите, прецедете ги, да не падне с тях заедно нещо нечисто. През какво ще ги прецеждате? През филтри. От гледището на окултната наука сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия. (12/стр. 102)

Някой нервен ще каже: „Баща ми беше нервен, майка ми, че съм ги наследил“. Но ако ги нямаше, какво ще кажеш? Ние обясняваме кармата малко другояче… (16/стр. 249)

Не е във вашата власт и воля да избирате вашите родители. Не, не, налага се на човека според условията на неговите минали съществувания… Но веднъж роден от баща си и майка си, ти си господар, ти може да изправиш живота си. След като се освободиш, като станеш на 21 години пълновъзрастен, ти си в състояние да измениш живота си както искаш. Но се изисква воля, воля. (16/стр. 207-208)

Често някои стоят и плачат за свои минали пог­решки – за това, че са били много грешни, че се отнасяли зле с майка си. А днес им дават добри условия за живот, за работа. Но някой се отказва и казва: „Аз съм грешил и пак ще греша“. Ти си човек и може да измениш действията на закона!

(3/стр. 183)

Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. (7/стр. 217)

Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата – това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. (9/стр. 283)

Когато човек преживява някакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в негов минал живот, той се гневи на съдбата си и роптае срещу нея. Всеки трябва да знае, че той сам е създал съдбата си. Днес човек носи последствията на това, което е създал в миналото си. Значи, последствията са допуснати от Бога, но причините не са от Него. Причините се крият в самия човек. (1/стр. 197)

Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Качил се на една висока канара и решил да се хвърли от тази височина да се убие. Докато решавал този въпрос, дожаляло му за живота, за младостта му и започнал да плаче. Защо плаче? Много просто. Това състояние не е негово. Той преживява състоянието на някой умрял, когото в миналото някога е бутнал от такава канара и го убил. Духът на умрелия иска да му отмъсти, да го застави той сам да се хвърли от канарата, да умре по същия начин като него. (20/стр. 81)

Някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши… Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар.

(12/стр. 10)

Всяко нещо, което става в света, е на своето място и време. В такъв случай всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. (10/стр. 120)

Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания.

(21/стр. 219)

Но за умните хора земетресението е глас на Господа… Учете се от всичко, което става в света!

(10/стр. 69,91)

Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един – всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия… Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. (18/стр. 237)

Христос казва, че човек не е създаден за съдбата, а съдбата е създадена за човека. (3/стр. 101)

Ако съдбата е строга към тебе, де е вината? В тебе. Христос се моли за много работи на Господа и молитвата Му се чуваше; когато се моли за Себе Си, молитвата Му не се прие. Христос знаеше, че причината за това е в самия Него… Бог Му каза: „Ти пое греховете на хората, пожела да платиш дълговете им и сега ще плащаш. Ще дадеш всичко, каквото имаш: имот, чест, положение, а най-после и живота Си“. Христос каза: „Да бъде Твоята Воля!“. Справедливо ли е това? Справедливо е. (22/стр. 42)

Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчавания. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме?“.

(4/стр. 49)

Човек носи, докато може да издържа; щом дойде до крайния предел, където не може повече да издържа, той казва: „Такава е Божията Воля“. Докато можеш да издържаш, не казвай, че е такава Божията Воля; щом не можеш да издържаш напрежения, кажи в себе си: „Такава е Божията Воля“ – минеш ли този предел, без да си се смирил, сърцето ти може да се пръсне, да се скъса някоя вена, да стане разрив. Ако не можеш да се смириш, отправи излишната енергия на сърцето към ума си и започ­ни да мислиш; кажи си: „Не съм единственият в света, който страда. Защо трябва да се обезсърчавам? Всички хора страдат и аз страдам“. (21/стр. 79)

Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез Възкресението, непременно трябва да бъдете съдени. В този процес на съдене едно е необходимо: да се молим на Господа да бъде милостив към нас. Плачът нищо няма да помогне. (23/стр. 317)

Бъдете будни вие, защото нито косъм няма да падне от главата на праведния. Всички ще минат през изпитания. Будни бъдете, защото, които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в Царството Божие. (26/стр. 331)

Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете… Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. (7/стр. 57)

При молитвата се организира Духовното тяло на човека… Когато човек има организирано Духовно тяло, не губи равновесие при страдания и противоречия и ги посреща с вътрешна сила. (9/стр. 286)

Човек трябва непрестанно да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата трябва да се предаде в Божиите ръце с Вяра. Бог ще те докара някога на косъм, но не ще те остави. (18/стр. 99)

Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи; но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб.

(9/стр. 282)

Най-първо Бог живееше в човека. Но той като поч­на да урежда своя живот, Бог каза: „Щом ка­то поч­ваш да уреждаш живота си, Аз ще те оставя“. (5/стр. 405)

Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Бог не е там. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени. Те носят голям товар. (1/стр. 10)

Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност всички са впрегнати. (18/стр. 490)

По какво се отличава Свободата? По това, че дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнати. Кошумът ви (ремъците за впрягане) може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В Свободата, наопаки, имате избор. (17/стр. 476)

Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите! Казано е: „Молете се един за друг“. Когато един се моли за други и пос­ледните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях. За всички се молете. По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда… Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане. (7/стр. 57-58)

Казано е: „Бдете и молете се“. Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. (9/стр. 235)

Човек вътрешно има познание за Божията ръка.

(7/стр. 63)

Има възможност да се измени съдбата ти. Как? Като повярваш в Бога с Вярата на детето и изпълниш Неговата Воля. Само Бог е в състояние да измени съдбата ти. (1/стр. 98)

Какъв обрат ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате Вяра и упование на Бога… Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е: да не се боите и безпокоите. Трябва да имате смелост и решителност. (17/стр. 106)

Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат. (7/стр. 289)

Кармата обича смели хора. Бъдете смели да пос­рещнете кармата добре – като гост, дошъл в дома ви. Бягате ли от нея, тя ще ви настигне с пръчка и така ще се разправи с вас. (12/стр. 105)

Благородство има в кармата… За смелия човек кармата е подобна на настръхнала мечка: тя минава покрай него, нахохори се (гледа го заплашително), наплюе го и заминава; тя казва: „Хайде от мен да замине!“. Вие ще благодарите, че не се е докоснала до кожата ви. Че ви е наплюла малко, че страх сте преживели, това нищо не значи. Важно е, че сте останали живи и здрави. (12/стр. 105)

Кармата има мечешки характер… Когато не иска да нападне човека, мечката минава покрай него, настръхне, нахохори се, наплюе го и заминава. В този случай кожата на човека остава здрава, но голям страх преживява…. Когато ви дойде някакво голямо нещастие, кажете: „Моята възлюбена карма се е нахохорила и ме плюе, но повече от това не може да направи“. (12/стр. 105)

В сегашните времена, които са критически, на косъм висящи, какво ще стане? Нищо. Гнилите листа ще окапят, гнилите плодове също, а ще останат само здравите. Затова приложете Вярата, както Господ казва: „Опитайте, че съм Благ“. (4/стр. 95)

Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите – това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога Благ, никога не си ме оставял и сега ще ме избавиш. Аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си“ – Господ ще послуша и ще помогне. (14/стр. 426)

Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката душа. Днес става точно обратното: от всички други просим, но не и от Бога. (1/стр. 149)

Като дойде Господ и не Му се помолиш, Той си отива. Който не иска да се моли на Бога, ще се моли на хората – Господ ще ги прати. Ако не се молиш на хората, ще се молиш на животните. (4/стр. 190)

Казвате: „Дали Бог ме обича?“. Аз оставям този въпрос на Бога, не се меся в Неговата Любов. Когато ми се случи някакво нещастие, казвам: Моята любов към Бога не е толкова силна. (5/стр. 129)

Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не Го ли обичаш, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господа за нас и строг, и благ. (3/стр. 25)

Можете да познаете Благостта на Бога – там, дето никой не може да ви помогне, обърнете се към Него. Ще имате една опитност, ще имате една радост, която никой не може да ви даде. (5/стр. 457)

Направите ли най-малък контакт с Бога, вие изведнъж ще обърнете цял лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога и кармата ви ще се смекчи. (10/стр. 175)

Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана – и тях чува, та вас ли няма да чуе? (3/стр. 142)

Нито един косъм не може да падне току-така. Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога както птичките. (17/стр. 222)

Има моменти, когато човек трябва да бъде строго послушен както онова дете на един машинист, чиято къща била до железницата; детето си играло и когато експресът наближил, извикали му отдалече: „Лягай!“ – детето послушало, легнало и така се спасило. Някой път ви казват: „Лягай!“. „Ама защо?“ Лягай, не питай защо – когато мине експресът, ще видиш защо. Има моменти опасни, когато трябва да коленичим, и като мине опасността, да благодарим на Бога. (17/стр. 441)

Като се намираме в Окултния път, ние ще дейс­тваме и после ще мислим. Окултните ученици трябва да действат, после да мислят. Вън, в света, ще мис­лите, после ще действате. (16/стр. 238)

При всяко изпитание, което ние минаваме, об­разува се една вътрешна връзка между Бога и нас… Следователно големите изпитания – това са вътрешни връзки, които ни свързват. И ние уякваме. И тогава Любовта на Бога ще се прояви. Защото при големите мъчнотии, ако ние не можем да издържим, в нас има Някой, Който може да издържи. (5/стр. 200)

Казвам: Всички в живота си по време на мъч­нотии трябва да имате характер. Ще си кажете: „Така е определено“. Ако е определено, ще носите определеното. (5/стр. 387)

Никой не може да ни отдели от Бога… Мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели. (4/стр. 183)

Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, Който се явява в тях, и вие трябва да уповавате на Него.

(14/стр. 56)

Законът е: Уповавай само на Божественото в себе си и уповавай на Божественото, което е в хората; и не уповавай на човешкото, което е в тебе, и не уповавай на човешкото, което е в другите хора; не уповавай на животинското, което е в тебе, и животинското, което е в другите хора. (5/стр. 384)

Трябва да се научите да се укрепвате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло… Едно време хората са ходили в манастири, къде не са ходили, пре­карвали са в уединение по 10–15–20 години, за да уякнат. (4/стр. 78)

Гледайте да се учите и да влезете в Новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в Новата фаза на живота – инак ще повтаряте класа. (7/стр. 346)

Гледайте сега да ликвидирате със старата си кар­ма – не отлагайте. Гледайте да насадите Нови мисли, Нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. (4/стр. 78)

Ако се усещаш слаб, дръж се за Истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за Истината и за Доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно. (28/стр. 393)

Не си остаряла, не се лъжи. Мислите, които имаш в себе си – те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада… Младостта е образувана от думата „махатади“, което значи превръщане на Божествения Принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. (3/стр. 139,190)

Сега по някой път вие питате: „Защо трябва да се платят дълговете?“. Защото сте живели и сте стари.

(5/стр. 403)

Небето прощава всички грехове на малките деца, но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“. Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза… За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога. (18/стр. 278)

Трябва да се върнете в своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учителят ви преподава.

(2/стр. 179)

Защо Господ дава благословение на някои? Защото са малки деца. (18/стр. 278)

Станете дете на послушанието – само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бога и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога. Мислят, че са свободни, че имат право да критикуват дори Бога. (18/стр. 272)

Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителя си“. Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот“. За такъв като нас се казва, че е по-горен от Учителя си, има по-голяма философия. (14/стр. 428)

Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог действа чрез него. (10/стр. 196)

Днес и Бог няма условия – за какво? Няма условия да прояви Своята Любов. Във „величието на своята любов“ ние не Му даваме условие да се прояви… Ние сме на пътя Му като една голяма спънка.

(5/стр. 114)

Питате ме защо страда светът. Страда от „велики“ хора и идеи… От „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха „велики“ идеи – богати да станат; възгордяха се от това, че са избраният народ – тридесет и три хиляди обещания имат от Бога. Но Христос им показва, че величието на един човек седи в това да стане малък като дете. Само тогава Бог ще бъде на негова страна. (18/стр. 275)

Под думата „дете“ Христос разбира особено вът­решно състояние – да бъдем в съгласие, във връзка с Духовния свят, с всички Сили, с всички Същес­тва. Започнеш ли да мислиш, че си някое Велико Същес­тво, изгубваш тези връзки. (18/стр. 273)

Любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в живота е обикновена запетая, турена на своето място. (12/стр. 134)

Правете дълбоки психологически наблюдения върху себе си да придобиете нужното смирение, да се съзнаете като малки запетаи във Великата книга на живота. „Как! Запетая да съм? Аз съм Син Божий.“ Имаш ли синовни отношения към Бога? (20/стр. 123)

Съдбата е огледало на
отношението ти към Бога

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. (7/стр. 103)

С нас постъпват хората и духовете така, както ние постъпваме с Господа, с Бога. (4/стр. 115)

Някой казва: „Аз съм крайно обиден“. Защо? „Защото не ме приеха добре.“ Питам ви: Вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа както трябва?

(3/стр. 169)

Обичта се състои в това да понасяме обидите. Две обиди не правят една добродетел. Когато Господ ни прощава, Той иска сами да признаем, че сме Го обидили. Но когато дойдем до положение да съзнаем това и започнем да плачем и скърбим, Бог ни изпраща Ангели да ни помогнат. (3/стр. 172)

Аз не съжалявам по човешки съображения, че съм обидил някого. Когато някой дойде при мен, аз съзнавам, че съм пред Лицето на Господа. Аз съжалявам, че пред Лицето на Господа съм обидил някого. (25/стр. 249)

Пазете се да не огорчавате вашия Баща, а не мис­лете какво аз мисля за вас, но какво Бог мисли за вас. (3/стр. 172)

Какво има да се интересувате какво мислят хората за вас? Всичко, каквото хората мислят за вас, не го слушайте. Това всякога ще ви обиди! (25/стр. 250)

Като ви одумват, мълчете. Правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие… Не приемайте външното вкисване за вътрешно. (3/стр. 131)

Когато ви се смеят, когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте. (2/стр. 179)

Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. (2/стр. 306)

Има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост – това не е никак произволно. То ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение. Всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. (17/стр. 30)

Бог помага на всички същества. Като вижда мъч­нотиите и труда на човек, Бог го благославя – Той превръща горчивата му чаша в сладка и го благос­лавя. Бог еднакво гледа на всички: на праведни и на грешни, на учени и на прости, на хора и на животни. (18/стр. 35)

Когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е изпратил за ваше нещастие – никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато например имате едно домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите. (14/стр. 45)

Сполетяват ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб. (4/стр. 160)

Господ, когато иска да поправи някой човек, да­ва му страдания, а след това го благославя. (4/стр. 130)

Ако имате правилна идея за Бога, то само като помислите за Него, ако сте болен, ще оздравеете и ако някой въпрос не го разбирате, веднага ще се проясни… Най-важно е човек да има свещено чувство към Бога. (7/стр. 102-103)

Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете; понеже, като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него“. (14/стр. 426)

Сегашните верующи казват: „Господ ми каза да ти кажа“. Не му е казал Господ. Не е въпрос да се съдят хората. Ние мислим, че по закона на съденето ще постигнем нещо. Не! По закона на съденето нищо не може да се постигне. (25/стр. 266)

Срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите; но вътре в душата си дайте му право да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява – това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат.

(2/стр. 261)

В пътя на Свободата трябва да оставим всеки един да си постъпи, както Бог го е научил. Постъпи, както Бог те е научил. Защото, ако постъпиш, както някой ще ти каже, винаги ще направиш една погрешка, каквато и да е, който и да си. (25/стр. 266)

Не съдете! Не си давай мнението за Божиите работи! Не е ваша работа защо Господ е направил света така, защо е направил човека – всичко това; защо са тия страдания, защо умират хората – това не е ваша работа, това е Божия работа… Та казвам: Не съдете за Божиите работи! Не съдете Любовта! Възприемете Любовта и тя ще уреди вашите работи.

(25/стр. 147,155)

Никой няма право да се меси в Божиите работи. Бог не дава отчет за Своите дела. Защо човек страда, защо умира – това не е негова работа. Защо Бог допусна това или онова – не е твоя работа. Правете разлика между това, което е ваша работа, и Божията работа. (27/стр. 740)

Вие казвате: „Еди-кой си е умрял. Защо Учителят не го е излекувал?“. Еди-кой си се е разболял – защо мене ме държите, че се е разболял? Бог е нап­равил целия свят. Питайте Бога – то е Неговата работа. (27/стр. 661)

Всичко, което става в света, е на мястото си. Ако обичате Бога, така е. Ако не Го обичате, ще страдате.

(27/стр. 747)

Докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата.

(21/стр. 228)

Аз като срещна един човек, аз няма да искам какво е неговото отношение към мене, а какво е неговото отношение към Бога. Какво отношение може да има към хората, това не ме интересува. Мене ме интересува първата връзка – отношението му към Бога. (27/стр. 656)

Понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога?“… И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма. Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове. (6/стр. 309-310)

Мнозина се запитват ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не. Това са празни приказки… Идете при Бога такива, каквито сте. (18/стр. 9,13)

Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще пог­ледне на мене Бог, като на един грешник?“. Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го!“. След това като злато светнеш. (25/стр. 201)

Когато човек напълно се обезцени от греховете и така отиде при Бога, Той му взема греховете и му дава в замяна на това вътрешна радост. Той е посребрил и позлатил греховете му. Този човек излиза, радва се, че Бог е позлатил греховете му и ги е превърнал в добродетели. (15/стр. 150)

Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм се с нея. Какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? (18/стр. 261)

Има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим грешки, правим ги не по зла воля, а по други причини, които лежат в нашето минало. (17/стр. 47)

Но вие трябва да знаете, че извън вашия свят има и други светове с по-напреднали от вас Същес­тва, които знаят работите по-добре от вас. И затова, като се намирате в трудно положение, обърнете се към тия Същества за помощ. (1/стр. 93)

Когато се намираш в опасност или в трудно положение – повикай ме. (23/стр. 68)

Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате… Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. (3/стр. 119)

Някой ще каже: „Ама греховете ни са толкова много, че Господ не може да ги заличи“. Тогава, ако Господ не може да ги заличи, Неговата Любов е много слаба. Но след като Господ е заличил твои­те грехове и ти отидеш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. (16/стр. 149)

Казвам ви: Приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? Отворете сърцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз съм много грешен“. Абсолютно вярвайте! Щом отворите сърцето си, Той ще дойде. (13/стр. 105)

Къде е Господ? Във вас! Отворете сърцето си и Той ще се прояви. (18/стр. 316)

Днес хората все това говорят: „Ние сме грешници, грешници!“. Не искам вече да чувам такова нещо! Това, което аз зная, е, че хората по естество, в душата, са добри, а по заблуждения и воля са лоши. (6/стр. 21)

И когато сме най-големи грешници, Бог пак намира нещо хубаво у нас. Апостол Павел казва: „Когато бяхме врагове на Бога, Той пак ни обичаше“. Значи, Той виждаше нещо добро у нас и като държеше това добро в ума Си, чрез него ни спаси.

(15/стр. 202)

Човек колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за Него на Земята – и то идеално и възвишено. (7/стр. 226-227)

Има една Истина: Човек колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата душа. Човешката душа, чиято и да е тя, винаги е чиста и красива. (7/стр. 164)

„Кога душата се показва такава, каквато си е – в своето истинско естество?“… Душата се показва, каквато е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само когато обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според тяхната външна проява, а не според това, което имат дълбоко в ду­шата. Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите пог­решки. (7/стр. 209-210)

Аз не гледам на външната страна на нещата… Аз не гледам на външната маска, но гледам какво се крие зад нея. (22/стр. 41)

Мен не ме интересува толкова проявата на човека, колкото стремежът, който седи вътре в него.

(9/стр. 67)

Работете върху себе си! Освободете се от кармата! Имайте Любов! (9/стр. 195)

Когато влезе във вас Христовото учение, то ще ви повдигне: вие ще познаете хората, ще виждате техните души… Не сте още готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. (17/стр. 309)

Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите, които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледнете. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени. (18/стр. 323)

Душата може да страда, може да мине през ужасни страдания, може да гори в най-големия огън, но ще мине и замине, без да се засегне, и ще каже: „Минах през големи страдания, велика опитност придобих и пак излязох благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начин придобих!“. И тъй, ако вървите по Божия път, ще видите, че във всички неща има велик Божи Промисъл. (10/стр. 25)

Защо съм ви събрал в Школата?… За да се образува една среда на Любовта, за да може от тук да се пратят към целия свят мощни вълни на Любов – да се разлее Тя по света, да достигне до душите на човечеството и да ги буди. (7/стр. 338)

Развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание. (14/стр. 43)

Докато не влезе в Божествения свят, човек се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н. Ще дойде ден, когато ще излезе от вълните на бурното море и ще стане творец на собствената си съдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има. Работете съзнателно, за да станете творци на съдбата си – да бъдете господари на своите сили… Силни и слаби, всички хора трябва да работят, никой да не очаква наготово. (21/стр. 178)

Не гледай дали си настроен, или не. Прочети днес малко и като се свърши денят, дай си сметка какво си научил. Записвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен…

(3/стр. 144)

Някои мислят, че Бог и Природата ще оправят работите им, ще помогнат да се освободят от мъч­нотиите си. И това е вярно, но първо вие ще работите, за да трансформирате състоянията си. Бог помага на онези, които работят. (21/стр. 169)

Бог ще покаже един път само за тези, които имат добрата воля да побеждават в себе си всякога своите мисли и желания… Който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.

(3/стр. 83,190)

Какво представляват лошите и мрачните състояния? Те са мисли на живи същества от ниска култура. Щом ви нападне такова същество, впрегнете го на работа – дайте му един добър урок, за да не ви посещава втори път. Ще кажете, че причината се крие във вас, че сте лош човек, затова имате лоши състояния. И това е възможно, но питам: Как така един и същ човек днес е добър, а на другия ден – лош? (21/стр. 169)

Знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в Духовния живот, ще се събудят у него всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи, и сега, като дойде Божественото благословение, са поникнали. Трябва плевелите от вашата градина да ги изхвърляте. (3/стр. 81)

Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. (3/стр. 111-112)

Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се замисля за Него, той е спасен, колкото и да е лош като човек. Знайте, че с това Учение, за което ви говоря, човек не погива. (3/стр. 142)

На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също. Хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл… Сменете съдбата си!

(9/стр. 156,285)

Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията… Някой път сме създали отрицателни навици и понеже сме ги създали, трябва да ги превъзмогнем. Казваме, че не можем. Как не можете – вие сте ги създали. Това, което сме създали, можем да го превъзмогнем. (9/стр. 219)

Нашият живот е предопределен от редица пред­шестващи причини. Ако използваме тези причини, ние можем да подобрим живота си; можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това индусите наричат карма, или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението – един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. (6/стр. 287)

Често казват, че човек трябва да победи себе си… Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл, работете върху владението на тази мисъл. (4/стр. 47)

Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се употреби разумно, е лоша мисъл. И обратното.

(11/стр. 104)

Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото съзнание и после оти­ва при обекта, към който я изпращаме. Всяка наша мисъл минава през съзнанието на Божествения център и всички грехове произлизат от това, че ние грешим против Бога и Неговите велики закони.

(6/стр. 448)

Как хората ще изправят погрешките си? Като се научат да управляват своите мисли, чувства и пос­тъпки. (2/стр. 178)

За да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мис­ли и чувства, да ги преобрази. И теософите говорят за Висш и низш манас, за Висше и низше съзнание в човека, за Духовно и плътско начало, като два полюса в човека. В това именно седи работата на човека върху себе си – да се движи от единия полюс в другия, главно от низходящия към възходящия. (12/стр. 102)

Чистене на съзнанието – тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, за да мине от по-ниско в по-високо състояние. (12/стр. 138)

Филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването (дестилацията) – за ума. Обаче от време на време тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето – чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване. Затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата…“. Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. (12/стр. 128-129)

Като се филтрирате, вие първо скърбите, а пос­ле се радвате. Като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при филтрирането си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък, влезте дълбоко в земята, за да се пречистите. И после излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, дето ви очаква радост и веселие. Тъй щото, като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който животът ще протече. (12/стр. 128)

Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни… Като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговите бели дробове, в Неговото сърце да се пречистиш. (18/стр. 12)

Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея… Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота. (22/стр. 229-230)

Ако искате да ликвидирате със закона на кар­мата, дръжте се за Божествения закон, за закона на Божествената Любов. С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мис­лете за Любовта и работете с нея като единствено средство, като единствено условие, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. (12/стр. 131-132)

Ако следвате досегашния начин на възпитание, нужни са ви най-малко десет прераждания, за да изправите една малка ваша погрешка. (6/стр. 322)

Та като кажем сега, че трябва да служим според закона на Любовта – ние трябва да задействаме една най-велика сила на нашия живот, за да поправим нашите погрешни постъпки. Затова трябва да любим! Понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето. (6/стр. 322)

Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години. (4/стр. 46)

Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта – според своето поведение, което има към Бога.

(13/стр. 503)

Всички хора, които психологически не приемат Божественото Съзнание, те са извън Него и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича, за нас никой не мисли“… Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е от­къснал от Божественото Съзнание. (10/стр. 169-170)

Някой се оплаква, че не е видял светъл ден и че няма кой да го обича. Не, Бог го обича… Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича.

(7/стр. 97,99)

Бог всякога ви обича, всякога е готов да ви помогне, независимо от това дали сте праведни, или грешни! Бог ни обича, въпреки всички наши грехове и погрешки. Той никога не е изменил Любовта Си!

(18/стр. 14)

Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята – живее и в ада, и горе. За Любовта еднакво радостно и весело е да изпълнява своята длъжност където и да е.

(11/стр. 204)

Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. (25/стр. 200)

Вие мислите, че сте нещастни. Защо? Защото Господ не ви обича. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове. Затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите „Отец и Син“. За идейния човек трябва борба, но християните сме малодушни хора. Сега, ако ви погонят малко, ще кажете: „Дали това Учение е право, или не?“.

(3/стр. 176)

Не мислете, че имам желание да ви упреквам. Аз днес обичам злобата толкова, колкото и Любов­та; обичам крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде. За мен е добър и този, който лъже, и онзи, който не лъже… Когато срещна някой, който знае да лъже, казвам: „Приятелю, обичам те, защото умееш да лъжеш“. (11/стр. 237,240)

Някои казват, че не се обичаме, че Учителят обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено“. Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. (13/стр. 299)

Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене; намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. (3/стр. 185)

Когато видим, че Бог е намръщен, то е, защото нашите мисли са такива и те се завръщат към нас.

(6/стр. 65-66)

Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си – той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен.

(14/стр. 387)

Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти. Защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. (13/стр. 359)

Видели ли сте нещо лошо от мене? Искате да нап­равите нещо, аз казвам: Опитайте, направете. Но аз зная, законът е такъв: С каквато мяр­ка ме­ри човек, с такава ще му размерят. Да бъдете свободни! (4/стр. 119)

Вие можете да четете каквото искате. Даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво – книги, как­вито искате. Обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. (14/стр. 339)

Тия познания, които може да добиете в една Окултна школа, ще засегнат не само вашия настоящ живот, но и бъдещия ви живот. Тия познания ще ви бъдат в полза не само засега, но може би за хиляди години от сега нататък. (16/стр. 47)

Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. (7/стр. 311)

Когато се намирате в затруднение – търсете ме.

(23/стр. 107)

Някой ми се оплаква от някое нещастие, а аз си казвам: „Дънов, разбра ли какво си направил? Този човек имаше нужда повече да му дадеш“. (11/стр. 243)

Аз съм океан, в който всички води се утаяват.

(26/стр. 621)

Аз подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях – да им помогне, да ги повдигне и освободи. (18/стр. 324)

Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието – това е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. (14/стр. 380)

Аз не мисля още да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. (25/стр. 232)

Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите. (7/стр. 329)

Никой не ви е обичал тъй, както аз ви обичам!

(5/стр. 480)

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

КНИГА ЗА
СЪДБАТА