Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето. Собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи.

(6/стр. 34)

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!“. Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия. Сега си свърши работата! (7/стр. 33)

Работете за Господа! В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш. Всяка година се прераждаш по веднъж. Някой ще дойде да те пита дали има прераждане. Кажи му, че всяка година се прераждаш. Можеш да почнеш от тридесет и третата година. Можеш поне десет-петнадесет прераждания да прекараш, но трябва голяма, решителна ръка. (7/стр. 380)

Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране. (9/стр. 219)

Хубаво е всяка вечер, като седне човек, да си ликвидира сметките: да ликвидира всяка вечер с живота през деня и да си дава отчет какво е спечелил и какво е загубил през деня; да смята, като че ли това е последният му ден. И после, на другия ден, като че ли животът му почва отново. Вечерта е приготовление за другия ден: ще благодарим на Бога и ще почнем на другия ден друг живот. (8/стр. 140)

Настоящият ден е Божественият, той компенсира и заглажда всичко; той е последен ден за работа… Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова“. Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. (6/стр. 116)

В Духовния свят законът е такъв: Последният час от деня и последният ден от годината компенсират, поправят всичко и обратното. Те дават условия за ликвидиране на кармата. Впрочем този закон е верен и в живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а в последния да спечелите, той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а в последния да изгубите. (6/стр. 116)

Можем в един миг да бъдем чисти. Според закона на прераждането пречистването може да стане за хиляди години, но може да стане и за един миг. Има случаи, когато човек моментално пада, но има и случаи, когато моментално се повдига – и едното, и другото е вярно. (11/стр. 249)

Може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно – може да си един Ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. (13/стр. 503)

Който не властва над самия себе си,
остава в съдбата

Ще ви дам една схема, т.е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, Провидение и неизбежност, т.е. съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, Провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността – съдбата.

(11/стр. 180)

Защо ви преследва съдбата? Защото сте в несъгласие с Провидението… Влезте в съгласие с Провидението и вашите страдания ще се превърнат в удоволствие. (11/стр. 180,181)

Когато човек е в несъгласие с Провидението, той няма свободна воля; а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля… Щом имате свободна воля, у вас ще се явят най-благородните зачатъци, които от милиони години стоят в дремещо състояние. (11/стр. 180,181)

Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото, ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. (7/стр. 209)

От гледище на Любовта всички хора са учени, понеже Истинското знание е написано в самите тях. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечно минало. (7/стр. 210)

Онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи.

(6/стр. 348)

Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства… Всеки човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. (10/стр. 111)

За всеки ще дойде определеното време да се запали. За тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. Без тези опитности нищо не може да се постигне. (12/стр. 134-135)

Знанията се опитват на Земята, а не се придобиват. (4/стр. 181)

Не бързайте! Като се движи колелото, ще дойде ред и до вас. До това време обаче човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Кой министър в България или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение всеки човек го очаква затвор вътре или вън от него. (12/стр. 135)

Сегашният свят се управлява от Черната ложа… В сегашния строй не трябва даже ни министър да ставаш – ще те хвърлят в затвора; ни търговец – ще те хване чл.4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическият закон, както сега.

(13/стр. 304,524)

„Искам да уча, да свърша университет.“ Не е за тебе, съвременната наука е повече материалистична, отколкото духовна и ако ти, с твоя неопределен още ум, влезеш в университета, ще се изопачиш в мисълта си. Затова по-добре остани прост човек на Земята. (10/стр. 113)

Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи – пратени сте като слуги и да извършите Волята на Бога. Да извършите Волята Божия! Една много малка работа да извършите и да се върнете назад. (5/стр. 377)

Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете „сбогом“ на вашето минало! (6/стр. 29)

Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар и скоро ще се признае само един господар – Богът. (9/стр. 82)

Няма друг изходен път – това е нашата съдба – ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием Вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему. Другояче пак ще се слугува, но на кого? На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дий!“. Не искаш да работиш за Господа: „Пляс!“. Най-сетне кажеш: „Няма какво да се прави – ще се работи“. Разбира се, защото има тояга, бой; спреш ли се, хайде пак заплющи камшик. (17/стр. 154-155)

Казват: „Тоягата е излязла от Рая“. За Правдата и за правото ще мислиш като за една тояга, която ви направлява. Грешната душа може да се оправи чрез тоягата. (3/стр. 97)

Да любиш, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия, това е една необходимост… Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт! (16/стр. 286)

Няма да кажете: „Може, но когато имаме разположение“. Не, ще любиш и нищо повече. Никакво разположение, но по заповед. Необходимо е и нищо повече! Ще се подчиниш! Откажеш ли, всичко е свършено. И сега, всичките страдания в света не са нищо друго освен това, че Невидимият свят иска да вразуми хората, че много неща са необходими. (16/стр. 287)

Няма да казваш: „Защо?“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив – това е необходимост, това е Божествено. Наложено ни е, няма изключения“. Тъй трябва да мислите… Волята Божия е такава! Разбирате ли какво е Волята Божия? Ако не се подчиниш, тя помита всичко; ако се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш – необходимо е! (16/стр. 286)

Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света“… Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Благост и Милост. (10/стр. 41,91)

Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа – вулкани и други процеси. Това е най-трудната работа. (4/стр. 190)

Когато хората си служат със злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят законите, на които злото се подчинява. Обаче, когато Бог си служи със злото, понеже знае законите, Той го употребява точно на своето време и място, вследствие на което никому не причинява пакост. (1/стр. 202-203)

Що е дяволът? То е изявление на гнева Божи.

(4/стр. 55)

Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив – половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш, или не. (14/стр. 391)

Всички злини на Земята са рожба на човека, на който дяволът е баща, а светът – майка. Значи, злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. (4/стр. 170)

Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на Доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно Добро или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. (1/стр. 200-201)

Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него“. Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави – като че ли Той ни е изпратил при него. (14/стр. 287-288)

Някой казва: „Да свършим, да пропъдим този дявол навънка“. С този дявол ти си ял и пил в миналото, той ти е приятел. Приятел ти е! Ще му кажеш: „Приятелю, едно време ядохме и пихме, но аз разбрах, че яденето и пиенето развалят живота. Аз съм тръгнал в друг път, а ти, като мой приятел, можеш ли да тръгнеш с мене в този нов път?“. „Не мога.“ „Тогава ти ще ме почакаш за един час навънка, после пак ще си поговорим.“ Той, като приятел, ще ви послуша. (16/стр. 74)

Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е и ти за нас толкова години да работиш“. Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа. (3/стр. 140)

Та сега в Новото учение искаме да кажем на дявола: „Ти си един слуга, а Господ е господар. И ти ще слугуваш като мене. Хайде на работа с мене!“.

(6/стр. 326)

Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват. Око за око, зъб за зъб – за тях е туй. За нас е друг закон – Любов за Любов. Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат урока. (14/стр. 464)

Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво“ и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате“. Но ако се повърне, та поч­не да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!“. Тъй, това е то, което аз мога да струвам, а вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (14/стр. 386)

За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на Ангелите, а Бога признавам за свой Баща. (28/стр. 394)

Никога не се опитвайте да биете дявола – него само Господ може да бие. Ако речете вие да се бие­те сами с дявола – помнете, че горчиво ще се разкайвате и че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. (14/стр. 210)

Вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. (25/стр. 117)

Човек, който желае много, прави грях. А който направи грях, страда. (18/стр. 275)

Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той съгрешил. Грехът в света дойде от Ангелите. Първо те изгубиха своята Чистота, заради което ги вързаха. (2/стр. 298)

Съвременните хора прекарват големи изпитания, вследствие на което дохождат до отчаяние, до умопомрачаване и никой не може да им помогне. Някой се влюбил в парите си, но случва се, че ги изгубва, и той се отчае; друг някой заема видно обществено положение, но го обвиняват, че направил някакво злоупотребление, а всъщност не го е направил. На тези хора може да се помогне само когато те сами дойдат до закона на Чистотата. (1/стр. 93)

Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгде хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. (14/стр. 291)

Знаете ли коя е правата молитва, как трябва да се молите? „Господи, просвети нашите умове, дай светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме нат­рупали до гушата. Молим Ти се, дай ни знание и Мъдрост да изпълним Твоята Воля“ – ето една молитва… А сега вие казвате: „Господи, прости нашите прегрешения“. Че вашите прегрешения и грехове са резултат на вашето невежество, на нямане на Мъдрост. (16/стр. 247)

Господ всички ни е направил умни, но после, като сме се учили при дявола, станали сме глупави.

(3/стр. 175)

Ти послушаш дявола, тръгнеш по света, натрупаш една карма и после казваш на Господа: „Господи, дяволът ме излъга!“. Знаете ли какво прави тогава Господ? Той ще ти се усмихне – човек никога не иска да си признае, че сам се е излъгал, а казва, че дяволът го бил излъгал. Господ казва: „Хубаво, ще се върнеш на Земята и ще изправиш този дявол!“. (6/стр. 326)

Всички сте даскали и учители – казвате: „Тъй трябва да постъпи г-н Дънов“. Кажете ми какво аз да направя и аз ще го изпълня точно. Но и аз ще ви кажа какво трябва вие да направите. Но трябва да го изпълните! (3/стр. 82)

Учителят, в пълния смисъл на думата, трябва да бъде чист като кристална вода, да е образец – в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред него за осакатяването на някои души.

(17/стр. 296)

Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят: кой с куц крак, кой с изкълчена ръка; ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде и тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с десет хиляди таланта. Затворете го в тъмница, докато изплати глобата“… И като изплатите дълга си, като понесете всички страдания, след време ще станете много учени и добри учители. (17/стр. 302-303)

После ти си религиозен, но с глупави възгледи – не си научил себе си както трябва. И като научиш хората така, твоите глупави работи ще се върнат не само върху тебе, но и глупавите работи на тези, които си обърнал, и те ще се върнат отгоре ти.

(25/стр. 263)

Господ никога не се шегува – Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг. Ще хване такива незвани учители. (17/стр. 303)

Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. (17/стр. 296)

Понеже не знаем как да възпитаваме, ние стоварваме с нашия остен и нашата тояга четиридесет-петдесет удара върху животното, с което орем нивата, и с това мислим, че изпълняваме своя дълг. Господ казва: „Теб някой ден ще те науча как се управляват волове и как се оре нива“. (17/стр. 296)

Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мис­лите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си.

(12/стр. 131)

Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек“. Да, но ако престъпи правилата на Майката (Природата), тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма във форма. И ще минат милиони години, докато се пречисти.

(4/стр. 24)

Не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране. Ако Ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? (12/стр. 131)

Ако Господ е превърнал някои Ангели на змии и на животни с рога, може да направи да ви израснат и копита. Той може да ви превърне и на Ангели, и на дяволи – може да измени и вашата форма.

(17/стр. 296-297)

Някои не вярват в прераждането, ама вие десет пъти на ден можете да се преродите… В един миг – в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за Него – съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме, Господи!“, аз съм при Него и Той простира Своята десница и ме прибира. (17/стр.274,276)

Сега спорят и казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“… Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на Земята и се старая да обичам всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един – Бог. Това е Учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – Рая.

(17/стр. 275)

Разумният е извън съдбата

Дето има Разумност, там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота. (10/стр. 30)

Божията съдба – Разумното, което иде в света – ще съсипе всички съвременни стари разбирания и схващания и в науката, и в обществения живот; и ще създаде Нова наука, Нови отношения, които ще почиват на здрава, положителна основа… Сегашната наука не знае какво има да се случи, тя не може да предсказва събитията с положителност. Божествената наука може да предсказва всичко.

(10/стр. 13,16)

Има една наука, според която нещата са точно определени, но тя не е фатална наука. Според тази наука, при известни условия, някои страдания и злини могат да се отстранят или да се отложат, а могат и да се ускорят – това зависи от живота на хората. (10/стр. 16)

Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон… Всички вие трябва да слушате и с осторожно (будно) внимание да слушате, защото няма случай в живота, гдето за една лоша постъпка Господ най-малко поне три пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго три пъти за лошата му пос­тъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят.

(14/стр. 217)

Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят. За всичко го предупреждават. Вяра, Вяра трябва, както у децата. Казано е: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. А хората искат да бъдат като старите. (7/стр. 253)

Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божественото и че е невъзможно да изгуби пътя си. (14/стр. 224)

И тъй, ако вървите по Божия път, ще видите, че във всички неща има велик Божи Промисъл.

(10/стр. 25)

Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае какво ще му се случи. Не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него; той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи… За пример, има кармически страдания, които идат като последствия на миналото. Обаче има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава.

(12/стр. 129)

Разумният човек, като предвижда страданията, може и да ги избягва. Обикновеният човек, като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението. Щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар. (10/стр. 163)

Роденият от Бога не може да попадне в мрежата на разбойници. Той е свободен и от лошите условия. Защо? Защото всичко предвижда. Като минава през някоя гора, той знае предварително къде са се нас­танили разбойници и ги отбягва. Роденият от Бога има светъл ум, с който ясно вижда нещата. (2/стр. 52)

От две-три години насам аз постоянно говоря за земетресенията, за събитията, които предстоят да дойдат. Аз имам точни данни за тия неща, които станаха, както и за тия, които ще станат за в бъдеще. (10/стр. 16)

Имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха, и земетресението спря до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да слушат Бога, страданията и изпитанията ще дойдат.

(10/стр. 9)

Праведни хора се търсят днес, и то не десет, но стотици и хиляди. Праведните, Добрите и Разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата. (21/стр. 220)

Природните закони не са произволни. Те са разумни и строго определени. Има закони на необходимостта, но има закони и на Свободата. И едните, и другите са разумни, вследствие на което вие трябва да се съобразявате с тях. (20/стр. 109)

Под ред и законност в света ние имаме предвид Разумната Воля, т.е. Божията Воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията Воля е над всичко. (18/стр. 394)

Само Разумният може да изпълнява Волята на Бога. Във физическия свят Божията Воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механичните закони. Движенията на колелото във фаб­ричните машини е механично, човек не може да му противодейства: …достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механичен закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма Разумност. Ето защо всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. (18/стр. 393-394)

Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: „Това е култура“. Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механична култура. Всяка механична култура е преходна, несъществена – тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци“.

(18/стр. 434)

Думата „крадец“ е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът „cor“ се крие в санс­критски език – той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец“ има същия корен – „карас“, който прилича на индуската дума карма – съдба.

(18/стр. 433)

Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията Воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа“. Как ще постигнем това? Като обърнете буквата К нагоре с пръчиците – в това положение тя представлява лодката на човешкия живот. Пуснете лодката си по вълните на морето, вдигнете платната и пътувайте свободно. Вземете кормилото в ръцете си. (18/стр. 407)

Волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действат в една Разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното – в благородно… Казвате: „Какво зависи от мен?“. Много нещо зависи… Отде знаете, може би вие сте последният човек, който със своето присъствие изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока. (18/стр. 395,397)

Въпреки това всеки мисли, че Бог трябва да дойде на Земята, за да оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но чрез хората. Що се отнася до изправянето на света, човек е пряко заинтересуван, а Бог – косвено. Светът е създаден за човека да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учим и пазим Божиите закони, дотолкова и Бог се интересува от нас. В който ден развалим отношенията си с Бога, като Първа Причина на нещата, и Той престава да се интересува от нас. Човек е свободен да изпълни или да не изпълни Божията Воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. (18/стр. 397)

Господ говори меко, нежно, кротко към Разумните, а упоритите кове чрез страданията, които им праща. (11/стр. 219)

Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки. При това разрешаване на въп­росите вие ще придобиете Нова светлина, Нови разбирания за живота. (12/стр. 136)

Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с Разумни Същества, вие ще подобрите съдбата си – това значи да вярва човек в Бога и да уповава на Него. Да се подобри съдбата на човека, това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже как да го носи и по кой път да върви. (21/стр. 48)

Аз рядко произнасям Божието Име в душата си. Само когато имам голям товар, тогава го произнасям и целият товар ми се смъква надолу – за мен тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога“… Каквито мъч­нотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: „Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив! Всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си!“. (18/стр. 265,302)

Всяка сутрин, когато ставате от сън, кажете си: „Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде“. Ще кажете, че това не е вярно. Според мен всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно… Всеки трябва да си каже: „Всичко мога да направя заедно с Бога, с Ангелите, със светиите и с добрите хора“. (18/стр. 484,486)

Сутрин, щом се събудите, влезте чрез размишление във връзка с онези, които ръководят съдбините – влезте във връзка с Агарта. Сега те са на място недостъпно, но тяхната наука ще се даде на избраните. (9/стр. 171)

Светлите Същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същес­тва. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. (7/стр. 97)

Хубостта на живота е в това, да знае човек, че има някой, който мисли за него… От Господа всичко е предвидено. (7/стр. 253)

Ако се координираме да изпълним Волята Божия, тогава и Разумните сили, които имат отношение към нас, ще се координират да изпълнят нашата. Като работиш с Разумните Същества, то твоята работа ти върви. (7/стр. 84)

Където е Разумността, там са вашите приятели. Няма човек на Земята, който да е лишен от добри и разумни приятели – те му се притичват на помощ и подобряват неговата съдба. От правилната връзка с вашите приятели зависи вашето бъдеще, затова казваме, че човек е творец на своята съдба.

(21/стр. 182)

В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец. Трябва ли да се спуснете след него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му – вие давате част от своите блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. (21/стр. 182)

Казвам: Даром сте взели, даром давайте. Който прави сметка какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва Разумният живот. (22/стр. 184)

Щом сте дошли на Земята, ще имате страдания, изпитания, нещастия, с които трябва да се справяте разумно. Не е въпрос да се обезсърчавате или отчайвате. Обезсърчението нищо не допринася.

(20/стр. 109)

Някой се обезсърчава, обезверява, животът му се обезсмисля и той не прави усилия да се освободи от тези състояния – с това мисли, че ще умилостиви Бога и Разумните Същества, които ще му се притекат на помощ. Не е позволено на човека сам да си пакости, той трябва да се примирява с условията, да трансформира състоянията си. (21/стр. 257-258)

Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мис­лите да оправите работите си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече, отколкото по-рано. (12/стр. 136)

Мнозина се оплакват от неправдите в живота и отдават всичко на Бога – щом мислят така, неправдата е в тях. Ако е даден само един живот на човек, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пъти живеете на Земята – не мис­лите ли, че вие сами сте създали неправдата? Вие живеете по Божия Благодат, Бог е толкова снизходителен към вас и въпреки това вие пак роптаете.

(18/стр. 245)

Всеки човек може да бъде праведен, да се издигне над обикновените условия на живота, над дребнавостите. Как може да се постигне това? Като престанете да се оплаквате от своите болки и страдания. (1/стр. 95)

Грешните хора ние наричаме хора с пропукана аура… От хиляди години насам хората живеят в Благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира. Кой човек е дал на Бога онова, което Той изисква от него? След всичко това съвременните хора искат животът им да се изправи. (1/стр. 90)

Съвременните християни очакват да дойде спасението чрез благодат. Тази благодат е патологическо проявление. Защо? Защото те очакват тази благодат, след като се разболеят или след като сгрешат. Докато са здрави, докато не са сгрешили, те не мислят нито за благодатта, нито за спасението си.

(1/стр. 148)

Някой ще каже: „По благодат съм спасен“. Как? Като паднеш във водата и те извадя – да, по благодат си спасен, но като те извадя, трябва да се научиш да работиш. (3/стр. 137)

Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата: паднал си долу, хваща те и те избавя, изважда те от потъване; но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си. (6/стр. 94)

Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствате вибрациите на техните мисли, желания, ще усетите недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да се утаява и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу“. (4/стр.82)

Когато се говори за покаяние, разбираме изпразване на човешкото съзнание от всичко онова, което му е причинило болки, страдания, разочарования. Пълнотата на съзнанието, с която човек е разполагал досега, е била бреме за него. Това бреме трябва да падне! Бремето на човешкото съзнание индусите наричат карма; освобождаването от това бреме те наричат Благодат. (1/стр. 102)

Кармата на човека представя сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Когато се справи с кармата си, човек ще живее в закона на Дихармата. Що е Дихарма? Дихармата е Благодатта Божия… Дихармата е сбор от светли сили.

(20/стр. 109)

Кармата се ликвидира с Разумността. Щом човек има Разумност, ликвидира с нея. (7/стр. 217)

Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в Дихармата. Ако не сте внимателни и разумни, кармата ще ви завлече. (20/стр. 109-110)

Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за Разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. (19/стр. 254)

Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още „Око на Любовта“. То бди над всяко същество, и върху най-дребните, и урежда живота им. Това е „Окото на Любовта“. Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни всички. (26/стр. 332)

Намерете най-малката добра черта в себе си и се спрете върху тази малка черта, и бъдете доволни.

(5/стр. 417)

Всяка Разумна душа има свое определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено!

(2/стр. 10)

Смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. (4/стр. 49)

Онази сила, която е създала цялата Вселена, не е оставила човечеството само. Има един закон, който работи, но не така, както ние мислим. На всяка стъпка има Промисъл, но хората не виждат. Не с човешките усилия стават нещата. (7/стр. 253)

Има кой да мисли и кой да се грижи за вас. Има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Бог нарежда! (10/стр. 155)

Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промишлява. Трябва правилно разбиране… Хората не оставят на Божествения Промисъл да се проявява.

(7/стр. 252,253)

Съдбата е неразбраната Любов

Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави Нов свят сега и ние сме свидетели на този свят. По нов начин Той устройва този свят – чрез закона на Любовта. (15/стр. 16)

Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и прочее, а на втори план ще дойде Христовият закон. (7/стр. 303)

Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията Благост, но като дойде, хората пак забравят и пак идва гневът Божий. И така, нещата се повтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно. (9/стр. 288)

Хората не вървят по Божията Воля и Бог съжалява, че ще дойдат до едно страдание, понеже влизат в стълкновение с Него. И гневът Божи се открива върху синовете на непокорството. Значи, гневът Божи изпъква като резултат от противодействието срещу Любовта… Единствената сила, която не търпи никакво противодействие, е Любовта. (7/стр. 149)

Единственото, което прониква и владее всичко, това е Цялото, т.е. Съзнанието на Бога. Понякога човек усеща, че някаква сила го държи в ръцете си, и той иска да се освободи от нея. Хората, като не разбират закона, считат, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, че те вървят в разрез с тази сила. Дойдат ли в хармония с нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. (10/стр. 169)

Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. (7/стр. 87)

Грехът произлиза от факта, че Божествената Лю­бов не се проявява както трябва, вследствие на което става подпушване на нейните сили. Това подпушване е причина за всички грехове и престъпления.

(10/стр. 80)

Всичко е от Бога, но всичко не е такова, каквото е излязло от Него. Енергия излиза от Бога, но като мине през съществата, се изменя, добива примес и поради това идват противоречията и страданията.

(7/стр. 475)

Любовта на Бога е неизменна и като казваме „гняв Божи“, ние разбираме нещо съвсем друго, а именно – с неспазването на Божествените закони човек става неспособен да възприеме Божиите блага и изпада в страдание. Или да си послужим с едно сравнение – грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи. (7/стр. 149)

Тежката карма на хората предизвиква и противоположни реакции… За здравите хора слънчевите лъчи са приятни, а болните получават удар от тях – противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават, а започне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (6/стр. 242-243)

Грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването . (6/стр. 347)

Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейното свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички.

(17/стр. 80)

Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете: Грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. (7/стр. 16)

Аз вземам греха… в смисъл на непослушание у човека. Човек предпочита своите желания – туря ги по-горе от Божията доброта и Божията заповед.

(5/стр. 403)

В човека е вложена възможността да греши: …човек има физическо тяло, тяло на желанията и умствено тяло; Ангелът обаче е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши. (18/стр. 159)

За да не греши, човек трябва да има знание, да разбира смисъла на нещата около него, да прави правилен избор. (3/стр. 86)

Днес, като наблюдавам живота на хората, нав­сякъде виждам дисхармония… Хората са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Днес никой не слуша Господа.

(18/стр. 161)

Нашият умствен и материален застой се обус­лавя от непослушанието. (14/стр. 305-306)

„Всички тези престъпления и прочее как ги търпи Бог?“ Има една велика тайна: В ада не живеят така, както Бог иска, но светът е направен така, че както и да живеят, всичко се превръща на добро.

(7/стр. 255)

И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастието е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая. Но вие все още питате защо Господ допусна тези работи. Да, Господ не ги причини, но ги допусна, за да придобиете нещо. За ваше добро е! (7/стр. 256)

Бог е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание – но като го разберем, става ни приятно. (6/стр. 277)

Животът на всички хора може да стане приятен! Ще се стремим да поправим живота си тъй, както Бог го е наредил, и да го разбираме тъй, както е направен. (4/стр. 85)

Аз когато направя едно възражение, аз не разбирам смисъла на живота, който Бог ми е дал… Този закон е верен. Първите хора със своите неразбирания и ние със своите сегашни неразбирания създадохме своите нещастия. (27/стр. 365)

Аз искам, като служа на Бога, …да имам абсолютно доверие в Него! Каквото и да направи Той, да кажа, че е добро. Той не може да създаде нищо лошо – аз не разбирам работите. Как Той ще нап­рави нещо лошо? (25/стр. 95)

Това, което ние, съвременните хора, забелязваме като някаква дисхармония в света – всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава от опаката страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот.

(4/стр. 22)

Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично – това подразбира, че не разбираме нещата. (18/стр. 45)

За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за Разумния – Дихарма. Ето защо страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от Разумния живот. (19/стр. 254)

Има общ Промисъл за всички същества, но спе­циалният Промисъл за някой праведен е Благодат.

(7/стр. 254)

Днес Провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити… И всеки, който има Любов в душата си, ще има мир в себе си – няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божи Промисъл. (10/стр. 22-23)

Силата на Любовта е в самия човек. Сам за себе си човек е извор… Който люби, той е Разумен човек.

(19/стр. 253)

Във физическия свят Любовта се показва като Разум, в Духовния – като Правда, а в Божествения свят се показва като Истина. (14/стр. 224)

Щом един човек има Любов, той има и Мъдрост, и Истина – тези три неща са неделими. (7/стр. 33)

„Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас?“ За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на Земята, никога няма да ги разберете. От двадесет години ви говоря за Любовта, но и досега още не съм срещнал нито един човек, който да живее в Любовта както трябва. Дали вие ще срещнете такъв човек, не зная. (28/стр. 393)

Учението на Любовта е едно от най-опасните Учения. Няма по-опасно нещо от Учението на Любовта, от Учението на Мъдростта и от Учението на Истината. Любовта е опасна, защото в нея ти или ще живееш, или ще умреш. В знанието и в Мъдростта ти или Ангел ще станеш, или ще оглупееш. В Истината ти или свободен ще станеш, или роб ще станеш. (27/стр. 765)

Не ходете да се плашите, че това казал Учителят, онова казал Учителят. Аз намясто съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата. (3/стр. 145)

Аз говоря за оная Любов, която още не е проявена. Аз говоря за оная Любов, в която хората още не живеят… Аз говоря за Чистия живот. (27/стр. 760)

Казвате: „Да се обичаме“. Досега не съм забелязал между вас Любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. (3/стр. 169)

Не говорете за Любовта, докато не е във вас, срамота е!… Любовта – то е едно от най-свещените Имена, с което светът се създаде. Защото произнесете ли това Име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, ред поколения ще бъдат нещастни. (16/стр. 147)

Аз седя по някой път и казвам тъй на себе си: Направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха; опорочиха и Името на Бога и с това аз си навлякох една голяма карма… И някой път, като произнесете думата Любов, в мен като че някой тегли нож отгоре ми. (16/стр. 192)

Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта. За себе си казвам: Аз едва въведението съм набарал на тази Любов. А вий казвате, че знаете тая Любов. (16/стр. 196)

Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная! (16/стр. 147)

И всеки, който опорочи Божията Любов, неп­ре­менно ще приеме своята заплата – и ако той не разбере тази Любов, всичко в живота е свър­шено.

(16/стр. 192)

Казват, че Бог се гневи. Не, гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си… Хората криво разбират Божия гняв. (2/стр. 256)

Когато Бог се усмихва, Той ни призовава. А понеже ние сме големи философи и сме слушали от хората за Бога, мислим си дали Той ще ни приеме, такива големи грешници сме. Но щом се доближим до Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е тъй, както светът ви е научил. Не бойте се, елате при Мене. Моята Мъдрост не е така елементарна“. (6/стр. 309)

Знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е Милосърдието. (6/стр. 309)

Господ ще ви каже кротко: „Много съжалявам, синко, че никак не си разбрал още Моето Милосърдие. Върни се сега пак на Земята, за да научиш Милосърдието. Върни се да покажеш на хората какъв съм Аз. Аз съм Бог на Милосърдието. Те мислят, че съм жесток, немилосърден, всички се оплакват от Мен и Ме компрометират, а това не е добро“.

(11/стр. 93-94)

Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – Милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине… Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. (7/стр. 17)

Някой път Господ те оставя, но Той е пак при теб и като види, че падаш, ще те хване… Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за него.

(7/стр. 253,254)

Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме… Дръжте в ума си това велико качество на Бога – Милосърдието – и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божествено!“. (7/стр. 17)

Няма по-красиво положение от това, да слушаш как съдбата се разговаря с Мъдреца, с Мага. Съдбата се отнася и с Мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при Мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: „Какво обичате?“. Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. (24/стр. 68-69)

Към глупавите съдбата е по-снизходителна, но дойде ли до Мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът казва: „Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя“. И Мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: „Заповядай!“. (24/стр. 69)

След лошата съдба при Мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него. Казвам: Ако и вие не сте готови, като Мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И Мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните Ангели, които седят при нозете на Бога. (24/стр. 69)

Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не оставя тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще запита: „Как върви работата?“. Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. (24/стр. 74)

Грехопадението на човечеството

Аз искам да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето бъдеще. (1/стр. 205)

Трябва да разберете какви роли сте играли в живота. Това е цяла история. Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, в лемурийската раса като черни. Това е история на далечното минало, една велика красива история, и всички връзки между хората не са образувани сега, те не са нови. (8/стр. 105)

Когато преди 18 милиона години е станало грехопадението, тогава се появила черната раса. Лемурийците са третата раса. Те, като са паднали, са почернели. Имали са висок ръст, корави мускули, а и са били много коравосърдечни. Трябва да се напише историята на първите хора. След потъването на континента Лемурия голяма част от черната раса загинала. (9/стр. 48)

Някога черната раса е била на върха на своето развитие, тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители. (18/стр. 76)

Една част от днешната черна раса са потомци на лемурийци, а друга част са наследници от смесването на трета и четвърта раса… Някога човечеството много е страдало от черните, които са били много жестоки господари. (9/стр. 48,226)

Черната раса са били безчувствени, страдания не са имали. Те са започнали отскоро да се събуждат. Ако удариш желязо о ръката му, болки не е чувствал. (4/стр. 185)

Африка е била континент на черната култура, тя е част от друг един грамаден континент, който е потънал. Черната магия е култура на тая черна раса, която заради греховете си е потънала – това са лемурийците. (4/стр.184)

„Те са черни духове.“ Лошото и опасното не е в черния цвят, но в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известно развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. Когато човешкият ум се изопачил, тогава са се явили нощта и тъмнината, тогава се е създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най-голямото падение.

(28/стр. 170)

Атлантида е била раса на чувствата. Бялата раса е раса на интелекта… След прокопаването на Нил в Египет се създава Египетската култура и черната култура в Африка се изолирва. (4/стр. 184)

Атлантида е била няколко пъти преустройвана. Според съзнанието на хората се е преустройвала и Земята. Формите на хората са потънали в Атлантида, благонадеждните са се избавили. (8/стр. 104)

При четвъртата, или атлантската, раса има едно малко подобрение – търсят своята свобода отвън. Днешната жълта раса е част от атлантската. В бялата раса има вече изградено самосъзнание, в тях има прогрес – търсят да поправят нещата отвътре, изпитват съвест… Каквото и да се казва, бялата раса е доста прогресирала. Тя търси да поправи нещата, но няма как да внесе нещо Ново; докато Шестата раса, която иде, носи метода на свръхсъзнанието, а това е главното, което се очаква. (9/стр. 48)

Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най-старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по-стари в Духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде Шестата раса, Светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия.

(3/стр. 59)

Земята под Тихия океан е скрита, хората не я знаят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме пет континента, ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните… От Слънцето има грамадни магнетически течения, които вдигат континента и го зонират. (4/стр. 184)

Човешкият Дух трябва да се пригоди към Новите условия на живота. Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора, повърхността . Духовните хора ще се приспособят веднага към Новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по Земята, покой за тях не ще има. (4/стр. 185)

Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: „Имам черни мисли и черни чувства“. Те са остатък от лемурийската раса… Де е сега тази раса? Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Някои от тях са успели да се спасят и сега още живеят между хората, и продължават да им причиняват пакости.

(28/стр. 170,172)

Казваш, че човек има пороци. Не, това е лошото влияние на лемурийците… Днес ви говоря за лемурийците като първа раса на човечеството, която, изостанала в развитието си, продължава и досега да прави пакости на хората. (28/стр. 170,171)

Лемурийците и досега още се проявяват. Цялото човечество е жертва на тези същества: всички раздори, престъпления, убийства, пиянство се дължат на тази изостанала раса. (28/стр. 168)

Като убие някого, лемуриецът застава пред него тих и спокоен, гледа жертвата си и се радва, че е победил – в това отношение той прилича на тигър. Друг лемуриец отива на бойното поле, убива някого и след това го произвеждат герой. В лицето на този лемуриец не се чете нищо човешко. (28/стр. 171)

Лемуриецът не може да ти бъде майка, баща, брат, сестра или приятел: ако е един от тях, той ще ти одере кожата. Той може да ти бъде само неприятел: като такъв, той ще ти отнеме свободата и ще те изпрати на онзи свят. (28/стр. 170)

Всички хора са играчка на тези същества. Виждам, че салонът е пълен с лемурийци, които минават и заминават. След всичко това вие минавате за християни, за ученици, но вършите ред грешки и престъпления. Защо? Защото съзнанието ви не е будно, то не взема участие. Като свършат своята работа, лемурийците се отдалечават. Те не са отговорни за това, което става. (28/стр. 168)

„Как да се справим с лемурийците?“ От вас зависи. Ще живеете така, че да не ги привличате. С мисълта и чувствата си вие сами ги привличате, а после търсите някой отвън да ви освободи от тях. Те се привличат от човека, както пчелите – от меда. (28/стр. 171)

Като вляза в един дом, виждам около домакинята десетина лемурийци… Те я обикалят, нашепват нещо; и като я надуят, тя чака само да дойде мъжът , да се кара с него… И него, като не разбира причината за това, нещо го надува отвътре и му казва: „Защо седиш и я слушаш, ти мъж ли си?“… Аз виждам: около мъжа седят пет лемурийци и му нашепват нещо; десет лемурийци около жената и пет около мъжа – и вие виждате само резултата от тяхното нашепване. След това и двамата дойдат при мене и започват да се разправят. (28/стр. 167)

Като дойде един лемуриец при тебе, не слушай какво ти говори, но пей и работи: вземи брадвата да насечеш дърва, после иди на лозето да го прекопаеш; като се върнеш, омеси прясна питка, опечи я и започни да ядеш. Лемуриецът ще ти говори, а ти ще пееш. Като дойде мъжът ти, ще му кажеш: „Днес десет лемурийци се опитваха да говорят против тебе…“. „А мене пет лемурийци ме настройваха против тебе.“ И двамата са издържали изпита си. Те казват: „Да благодарим на Бога, че ни даде светлина да се справим с тях. Ако бяхме се поддали на думите им, щяхме да направим много пакости“. (28/стр. 168)

В който дом влезете сега, все ще намерите по няколко лемурийци, които са в борба с хората. Когато борбата се усили, хората се обръщат към Бога. Той им изпраща в помощ един Светъл Дух. Лемуриецът излиза със своята черна шпага, а Светлият Дух – със своята светла шпага. Борбата започва, но в края на краищата Светлият Дух побеждава. От този момент в дома на човека не остава нито един лемуриец. Ако лемурийците не бягаха от човешките домове, нищо не би останало от съвременната култура. (28/стр. 171-172)

Бог ще съди лемурийците: с други думи казано, на евангелски език, ще им се яви Архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете, това са лемурийците, пръснати по Земята. Да оставим настрана лемурийците. Ние минаваме от една реалност в друга, т.е. от черната раса към Светлата, която ръководи човечеството. Възвишените Същес­тва идат да помагат на хората, да събудят в тях възвишени и благородни мисли и чувства. Вслушвайте се в техните съвети… – тогава няма да бъдете откъснат лист от дървото, нито играчка в ръцете на съдбата. (28/стр. 172)

Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от Истината, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури – последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение. (14/стр. 311)

Не сме били такива, каквито сме днес… Сега няма добър човек в света: и онзи, който плаче, и онзи, който се смее; и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо – всички са под еднакъв знаменател. (4/стр. 9-10)

Нашата Земя е тринадесетата сфера, а тя е равна на ада… Но като думам „ад“, то не е едно лошо място – то е място на изправление. (14/стр. 328)

Сега, в днешната епоха, се свършва тъмната епоха, Кали Юга е епохата на тъмнината. И почва Светлата епоха, Земята излиза от тринадесетата сфера.

(23/стр. 311)

От сребърния период човечеството е минало в медения период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича, и сега ще се върнем наново в пролетта… Казвам ви: Сега, в Новата епоха, не правете старите погрешки, защото, щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Наистина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всичките хора, които страдат по Земята. Сега именно живеем едно от най-неблагоприятните времена от чисто физическо гледище – всичките идилии рухват. (14/стр. 311,412)

Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. (14/стр. 311)

Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на Земята Бащата!… Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език. (26/стр. 82)

Досега Божията Воля е била пасивна. Досега Ангелите и Архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие Своя Велик Дух и е вложил Волята Си, и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля… Бог първо е говорил чрез Духовете, после чрез Ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам. (23/стр. 310)

Иде съдбата на света – Денят Господен

През целия този ХХ век ще бъде съдба на света. През ХХI век ще стане Връщането – при Баща си, както блудния син. (23/стр. 317)

Та казвам: При сегашните условия, тъй както сте поставени – понеже е краят, вие държите края на тази епоха… – кой каквото е учил, ще даде матура. (5/стр. 194)

Кои сте, какви сте, нито пет пари няма да давам. За мене сте хора, ако вършите Волята Божия, ако любите Бога. Има един закон, който наближава да се приложи. Има един закон – той е един страшен изпит, какъвто вие никога не сте виждали. То ще бъде дим, то ще бъде грозно. Всичко това ще се разтопи. Няма да остане нищо от това, което виждате.

(27/стр. 657)

Сега ще кажете – страшно съм заплашил учениците. Когато някой път искам да уплаша някого, нищо не му говоря. (27/стр. 663)

Казвам: Всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. (24/стр. 74)

Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. (10/стр. 22-23)

Вие сте дошли в течението и тези силни вълни вас засягат. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало. Трябва да се извлече добър урок, за да не се повтаря. (8/стр. 104)

В ХIХ век всички хора бяха пияни, а сега, в ХХ век, изтрезняха. Съвременните хора казват: „Големи нещастия има“. Но сега те са трезви и аз мога да им говоря. (3/стр. 79)

Денят Господен иде! Като ме слушате да говоря по този начин, казвате: „Дали няма някакъв заговор срещу нас?“. Има заговор, разбира се. Какъв по-голям заговор може да има от този, човек да живее чист и свят живот и да се съедини с Господа.

(1/стр. 47-48)

Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот. И тогава твоята душа ще трепне, както душата на един Ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! (23/стр. 352)

Бог иде на Земята не да съди хората, но да пречисти света. Как ще го пречисти? Чрез огън.

(18/стр. 241)

Казано е: „Хората ще минат през огън“. Светът няма да се оправи иначе, ще дойде нещо и ще помете всичко… Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това“. Там под „този род“ се подразбира бялата раса. (9/стр. 63)

Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата „огън“ по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастения са все негово дело. (13/стр. 331)

Тук, на Земята, навсякъде са измрели милиарди същества и са оставили своите нечистотии. Земята е нечиста и затова ще мине огън, и всичко органическо трябва да изгори. С огън ще се изчисти тя.

(8/стр. 141)

Реалният, или материалният, свят е свят без Любов. Той е съставен от труповете на милиарди възвишени навремето си същества, които са живели преди милиони години в безконечните Вселени. Този свят представлява мъртва материя – или материя на спящи същества, разхвърляни по цялата Вселена. (10/стр. 97)

Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остатъци от развалени светове. Отпреди милиони години още Слънчевата система е попаднала в такова поле на развалини, вследствие на което и цялата Земя се е развалила… Новият живот, който сега иде на Земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне в нова, по-фина. (1/стр. 23-24)

Понеже в началото Земята беше неустроена и пуста, т.е. слаба, като премина през тази област, тя пое в себе си ред нечистотии… В преминаването през тази зона хората са се самозаблудили и започ­нали да мислят, че животът, който имат, е техен; вследствие на това те казват: „Ние можем да живеем както искаме“. (1/стр. 24,26)

Но ако човек мисли, че може да се ражда, да жи­вее и да умира както иска, това е неразбиране на великия закон на Битието… По този начин ние туряме на заден план единственото реално нещо в света – Бога. Но като дойде онзи важен елемент, който ще изгори материята, ще видим, че от човека не е останало нищо освен прах от костите му.

(1/стр. 26-27)

Приготовлява се едно пречистване, което иде за цялата Земя. И тогава добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят; а лошите ще си отидат. Земята в бъдеще ще мине в една по-висока еволюция.

(8/стр. 141)

Такива промени са ставали и друг път, но сега се усеща особена топлина, на която могат да издържат само праведните. При тази топлина човек минава особени състояния, през каквито болният минава… Праведните ще бъдат като болни, но ще се освободят от всички излишни вещества в организма си и щом оздравеят, ще бъдат леки, като че са облечени в тънка копринена материя. Те ще тежат едва десет грама, а някои от тях даже един грам. Този грам ще бъде техният актив. (1/стр. 27)

Човешката душа на повърхността си има много кал, събрана от миналото, затова хората трябва да минат през Божествения огън, всичко да се стопи, да се пречисти… Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден… За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. (1/стр. 33,40)

Онзи, който не се покори на Божествения закон, ще бъде пропъден извън пределите на Земята. Запомнете това и го разкажете на всички – всичко това ще се сбъдне… Господ е казал това и Неговите думи са неизменяеми. (11/стр. 240-241)

Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на Земята. Бог е започнал вече преустройството на света… Под свършване, или изгаряне, на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само Реалното – Божественото. (23/стр. 310)

Занапред няма да се позволява на неготови хора да се прераждат, ще се забрани да идат на Земята престъпни духове. Ще се въплътят на друго място, а тук – само тези, които са добри и имат Любов… Тези, които са работили в миналото, ще влязат в Новото, а другите ще останат за друг път. Всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофа. (9/стр. 68)

Денят Господен ще лиши хората от последните средства за развитие. Кои хора? Онези, които са закъснели в своята еволюция. Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие. (1/стр. 29)

Всеки човек, всеки народ, който не изпълнява Волята Божия, ще бъде пометен. Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено – т.е. ще бъде оставено за друга епоха.

(9/стр. 67)

Сега се съдят праведните хора. Делото е в касационния съд. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти досега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. (23/стр. 314)

Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор… Значи, по-страшно наказание иде. (4/стр. 157)

Това, което се нарича „страшен съд“, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за двадесет милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои… Чак в Божествения ден ще се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. (14/стр. 108)

Времето е кратко, бъдете будни, бодри и смели… Работете, докато е ден. (26/стр. 322)

„Кога ще дойде Царството Божие на Земята?“ В Деня Господен. Този Ден е един от тъмните Божии дни… Сегашните дни са светли, хубави, но Денят Господен, който иде, ще бъде тъмен Ден, придружен с бури, ветрове. (2/стр. 260)

Огънят, който Господният Ден носи, е огън на Божествената Любов, която ще озари света… Ако след пет или десет години не дойде, след две хиляди години непременно ще дойде. (1/стр. 44)

За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват. Понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. (14/стр. 126)

Тук, около вас, има духове шпиони… Чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират. По този начин ще знаят развоя на събитията, ще се ожесточат още повече. (26/стр. 43)

Това, което се предсказва, се предсказва с цел, за да станат някои изменения. А това, което не се предсказва, ще стане така, както е определено. Предсказва се, за да се въздейства на хората. Двадесети век е век на пресяване. (9/стр. 61)

Двадесетият век е на съдби. Двадесета глава на Откровението се повтаря в двадесетия век. Ново нещо няма. Всичко се повтаря. Всичко ново – това е станало в Духовния свят. Тук е само приложението на Земята. (4/стр. 184)

Христос слиза сега от Небето. Какво множество от Велики души идва с Него! „Елате да видите Божественото“, казват те на хората. Те носят Чистота, Мир, Божественост… Това е Второто Пришествие: няма да има свършек на света, но светът ще се очисти. (18/стр. 56)

Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. (14/стр. 326)

Христос едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа – това е ултиматум, последен срок… Тази съдба е вече неотменима. (14/стр. 327,332)

Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие – 9 март 1914г. (22 март по нов стил). И всеки един час съответства на един месец, а двадесет и четири месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората – не. Като се пресметне колко години ще струва една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. (14/стр. 332)

Ние сме в началото на Второто Пришествие. Първият период на Второто Пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи, и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде! После ще има втори период от 45 години. После пак ще се поотложи. След това ще дойде трети период от 45 години. (7/стр. 43)

От 1914 г. е почнало съденето на света и ще продължи усилено 50 години. Те са петдесет юбилейни, ликвидационни години. Не се смущавайте от пос­ледствията. Никой сега не може да измени Божия път… Всички досегашни учения, като мохамеданство, будизъм, теософия, и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята.

(23/стр. 317)

Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за свободата на народите, но нищо не може да се постигне. Защо? Нямат начин, средства, с които да си послужат… Всички религии в света губят ума и дума, не знаят как да напътват хората. Няма религия днес, която може да посочи на хората Правия път. (1/стр. 28)

Не си правете илюзии от сега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани… Започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде.

(14/стр. 330)

Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото. (23/стр. 317)

Това, което става сега в света, е под ръководството на Христа. Той ликвидира всичко. Вече е късно да се спечели нещо с измама. За в бъдеще условия да живеят имат само честните, справедливи хора.

(4/стр. 102)

Днес и децата познават дали им се говори Истината, или не… Много пъти съм казвал: Минаха онези времена, когато грешните хора могат да се радват. Радост за тях няма да има. Каквото и да ядат, те ще бъдат пълни с горчивини, със съмнения, с болести.

(1/стр. 29,44)

За в бъдеще ще бъде ужасно. Минали грехове идат, идат, идат. Не ви съдя. Христос не е за съдба. Турете точка на днешния ваш живот и започнете още сега с Новия живот… Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко.

(4/стр. 171,172)

Днешното положение на света се дължи на неизпълнение Волята Божия. Светът трябва да се поп­рави чрез страдания и Бог иде да го изправи. В съзнанието на хората трябва да стане промяна.

(9/стр. 183)

Питам: Кой беше причината за всеобщата война? Духовете! Ангелите поставиха Европа на това място, за да видят какво ще прави. Сега готвят още една война. С това те искат да кажат: „Или ще изпълните Волята Божия, или няма да ви оставим на спокойствие“. (1/стр. 38)

Христос иде и ще ни каже: „Преди 2000 години Аз дойдох да предотвратя това ваше нещастие и ви казах: не се противете злому. Вие давате простор на вашето зло. Ако бихте приложили тоя закон, днешната война нямаше да се допусне“. (3/стр. 41)

Когато Бог слезе на Земята, Той плаща 50% заради хората и тия последните – само 50%. Той прави амнистия 50%, наполовина. Хората не се поправяха и нещата не се промениха, и тежките събития се наложиха. (3/стр. 56)

Това, което имаше да дойде, вече почва да действа. Сега е началото. Тези изпитания и събития, които идат днес, са карма на човечеството. И който е неутрален – печели, а който се бие – да му мисли.

(9/стр. 61)

Съвременната модерна война е ужасно нещо, нямате никаква представа за ужаса … През войната е карма каръшък (смесване), т.е. действа кар­мата. Сегашната Втора световна война е война на птиците – аероплани, на рибите – подводници, на костените жаби – танкове, на дърветата – пушки. На онези, които ме разбират, казвам го символично, а мога да го кажа направо: Животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека, или Истинският човек, не взема участие. Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. (7/стр. 43,306)

Земята на един народ е неговото тяло, а хората, които я населяват, са неговата душа. Следователно, от чисто Божествено гледище, никой няма право да взема земята на един народ, в която той ще се учи и упражнява. И когато хората не постъпват както трябва, дохождат страданията. (11/стр. 183)

Един от братята попита: „Зад кой народ стои Бялата ложа и зад кой – Черната?“. Примесени са, сега се ликвидира кармата. Това, което днес става, никога досега не е било. Наближава изпълнението на 12 глава от Данаил, там се казва на Данаил: „Ще дойдеш в реда си“. Всички пророци говорят за сегашните времена. (9/стр. 108-109)

Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението. Втората световна война е като последствие от сегашната карма на човечеството. (7/стр. 424)

В сегашната война не ще има победени и победители… Победителят ще бъде Христос. И сега Той казва, че ако преди 2000 години не Го приеха, сега изпитват последствията, за да се изкупи стореното и вземе друг обрат. Защото, ако продължаваме така, след 2000 години щяхме да имаме по-грозна катастрофа. (3/стр. 43)

Тези събития, които стават сега и които ще стават, са наказание на езичниците, т.е. кармични пос­ледици на техните престъпления, но това ще докара пробуждане на съзнанието… Всякога, когато хората не приемат един Божествен Принцип, идва голяма реакция. (9/стр. 62)

Който престъпва Божията Воля, лишава се от Божието благословение… Бог ще изхвърли от Своя организъм всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняват Неговата Воля. Това е Божествен, Разумен закон, който регулира живота.

(18/стр. 396)

Болшевиките казват: „Трябва да избесим и да изколим всички престъпници, за да се оправи светът“. Добре, но кой ще остане тогава? Светът е сит на кражби, на всички грехове и е пълен с бесилки. И болшевиките нищо няма да оправят, само още повече ще съборят и ще разрушат. (11/стр. 238)

Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческият. Сега се излива кармата на европейските народи и света изобщо, а после ще дойде творчеството. (4/стр. 96-97)

По време на гражданската война в Испания през 1937г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити – това е човешкият порядък; но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят… Сега е завършване на една стара епоха, ликвидиране на кармата и непременно ще стане сближаване между народите. (9/стр. 63-64,225)

Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия и обратното – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите… Един ден Бог ще примири всички. Тогава няма да има различия, както сега съществува едно временно различие. (9/стр. 65)

Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има едни закони, по които най-лошите прояви ще се сменят с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен – това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходната форма, в която да пласират своите енергии. За нас въпросът е ясен, но за управляващите – не. Невъзможните неща сега ще бъдат възможни за бъдещи поколения. (9/стр. 83)

Войната е буря в Духовния свят, която трябва да освежи хората. След тази буря народите ще станат много умни, ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно. Сега виждаме само злините, но след петнадесет години ще дойдем и ще видим последиците. В Божествения свят всички неща се използват. (11/стр. 88)

Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение?“. „Да!“, отговарят те. Сега има депутация (представителство) от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на Земята. (4/стр. 96)

Съдбата на света започва
от Дома Господен

Сега са последните времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго време и този век ще завлече всичко овехтяло. Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил така. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. (8/стр. 99)

От 8000 години съществува антихрист… От 2000 години антихрист е на Земята. (30/л. 25/стр. 28)

Ще ловят антихриста – времето дойде вече – отлагане няма… Тия неща не са отсега, те се приготовляват от хиляди години, сега се изиграват.

(3/стр. 56)

И пак ви казвам: Страданията ще бъдат големи. А ако за избраните не се съкратят тия страдания, та да се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко. (14/стр. 412-413)