Тази болест е един стар твой дядо, живял преди четири поколения и сега е дошъл; и се загнездил в крака ти, взел собственост и ти казва: „Имаш да ми даваш. Не те пущам, докато не платиш“. На този дядо ще му кажеш: „Колкото имам да ти давам, ще ти платя. Ела с мен, ела до банката“. Той иска от тебе или да му дадеш един хубав обяд, или пък особена дреха. Като му намериш цаката, ще му кажеш: „Напусни крака ми…“ – и той ще се освободи.

(25/стр. 254)

За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот.

(21/стр. 180)

Ако отлагате и не работите доброволно, Природата ще ви застави насила – ще ви даде някаква болест, ще ви сложи на леглото, ще боледувате пет-шест месеца, докато платите задълженията си.

(21/стр. 180)

Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. (4/стр. 81)

Един наш познат, богат търговец, казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели доб­ре: само печалби имал, не познавал какво значи да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си, едната половина на тялото му била парализирана… Полежал един-два месеца и като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел – за една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствал със здравето си; като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари – на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и други. Понеже не направил това доброволно, Природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организ­ма нечиста материя. (18/стр. 425-426)

Не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в Природата. Те идват да възстановят у нас нарушеното равновесие… Окултният ученик трябва да издържи болките докрай.

(20/стр. 152-153)

Ние се плашим от болестта, но 25 години приготвяме условията и тя, като дойде, намира всичко наготово. (9/стр. 239)

Страданията са неутрализация против отровата на греха. Онези хора, които постоянно са страдали, стават много еластични и устойчиви против всички болести; а онези, които не са, като ги хване някоя болест, заминават. (7/стр. 469)

Боледуванията са благословение. Человек трябва да боледува в годината поне един път: да полегне една седмица на кревата, да се съвземе и прочее. Сега животът е интензивен – в една година се преминава онова, което трябва да се премине в сто години. (4/стр. 105)

Чист трябва да бъде човек по ум и по сърце! Освободете сърцата си от горчивините и умовете – от недоразуменията помежду си, защото са настанали усилни времена… Дошло е време да се въведе Божият ред и порядък в света. (21/стр. 220)

Ако Бог дойде на Земята, ето как ще съди света, ще бъде следующата съдба: всички ония, които мислят, че са праведни, че са светии, че са живели един добър живот – Господ ще каже, Той ще те прати при един болен човек само да минеш край него – ако оздравее този болен, ти си добър, ако не оздравее, ти си решил съдбата си. (25/стр. 110)

Човек не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде здрав – това са възможности в живота; въпреки това той не може да избегне нито болестта, нито здравето. Човек се е родил, за да живее. Животът му се осмисля само когато цъфне и даде плод.

(21/стр. 237)

Когато Христовото учение се всели в душите ни, то непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувстваме една Чистота… Когато душата ви е чиста, когато в душата ви е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте, и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост. (3/стр. 166-167)

Който е работил и продължава да работи върху себе си, той е запазил своята Чистота като естествена дреха, дадена му от Бога. (18/стр. 465)

Много болни са се излекували по съветите на лекарите, но временно само, в края на краищата болестта им пак се е повтаряла. Също така и много грешници са се изправяли по съветите на проповедниците, но временно само, а не окончателно. Временната помощ е залъгване само. В такъв случай имайте предвид следното положение: хората, били те лекари, свещеници, учители, държавници, могат да дават само временна помощ или временни упътвания, но истинското възраждане на човешката душа може да даде само Бог. (1/стр. 149-150)

Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е Този, Който ръкополага съдби на хо­ра, народи и човечество. (23/стр. 83)

Казвате: „Изцели ни“. Ами че аз ви излекувам, а ето – вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. (14/стр. 398)

Учителят не е условие, а възможност за човека.

(7/стр. 252)

Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш.

(23/стр. 83)

Няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не всички, а тези, за които Бог ми каже. (7/стр. 326)

Някой идва при мен с някоя болест, но тя е повод, за да дойде този човек при мен. Невидимият свят му подготвил този повод, за да дойде и да му покажа каква промяна трябва да стане в неговата душа, за да се свърже с Бога. (7/стр. 253)

Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там, гдето Духът действа, всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и Природата е Негова сестра милосърдна, а земните лекари са нейни помощници там, гдето те добре разбират нейния език. (23/стр. 102)

Ако някой човек е в последния час на живота си, той може да се възвърне отново към живота, като повярва в Бога и се предаде в ръцете Му, Той да работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога, без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с Абсолютна вяра, той ще види силата на Бога. (1/стр. 97)

Кармата е събирач на
дълговете ти към Бога

Трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от горе се нарежда… Вашето материално състояние е математически предвидено и определено от горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава: „Где отиде неговата сметка?“. (14/стр. 320)

За да действа законът Опуленс – законът на изо­билието, човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма. Тежката карма препятства на този закон. (8/стр. 106)

„Какви методи има за освобождаване от лоша карма?“… Най-добри и най-бързи методи за ликвидирането на кармата са безкористието и самопожертването. По-бързи от тях няма. (6/стр. 93-94)

Безкористието живее всякога под закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите – това е християнството… И когато Христос казва: „Трябва да се отречем от себе си“, разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. (17/стр. 267,277)

Индусите, които знаят тия два закона (на противоположностите и подобието), изясняват ги с думата карма – закон за причините и следствията. Но карма може да бъде карма в прилив и карма в отлив, сиреч карма добра и карма лоша. На търговски език то значи да даваш, да вземаш: даваш ли – това е отлив; вземаш ли – това е прилив. И онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа да ви покани да си платите дълга. Падеж – това значи закон, който регулира нещата. (17/стр. 264-265)

Когато Бог ни постави в света, Той постави известни условия – ние сме подписали задължително, че ще направим това или онова, но сега Му казваме: „Не Ти дължим нищо“. „Тъй ли, Аз ще приложа закона върху теб, ще приложа закона за противоположностите.“ Ти биеш някого, и той ще те бие; ти го обичаш, и той ще те обича – сиреч каквото правиш, такова и ще ти правят… Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. (17/стр. 265,274)

Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек; и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш ни­що да сториш. Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатството. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. (14/стр. 320)

Ако забогатеят някои преждевременно, те ще причинят големи пакости както на себе си, така и на своите ближни. (18/стр. 321)

Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. О, тогава вие ще бъдете най-нещастните хора, ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. (17/стр. 302)

Някой казва: „Аз станах роб на хората“. Да, щом караш хората да работят за тебе, ти сам се ограничаваш. (15/стр. 229)

Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена (жената на Пентефрия – главния началник на египетския фараон) искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. (7/стр. 346)

Ти имаш да даваш – според кармическия закон, не можеш да се освободиш от този дълг. Трябва да го платиш. Ако не можеш и този живот да го платиш, друг живот с лихви ще го платиш. Мнозина гледат така да мине. Нищо не може да мине така. (22/стр. 177)

Нещастията, които сега ни сполетяват, са нашето минало и с тях изплащаме нашите стари дългове.

(3/стр. 152)

Когато ви дойдат някои малки нещастия, благодарете за тях, защото вие не знаете какви по-големи нещастия би могло да ви се случат. (10/стр. 17)

Един брат беше осъден от съда да плати порядъчна глоба – куп пари. Казах: Всичко е за добро! Ето как ще научи това, което другояче не може да научи. Той ще има една опитност, която по никой друг начин не може да придобие. А това е важното. Виждам, че това е краят на една карма, която се ликвидира. Невидимият свят ще превърне всичко това за добро. Ще се подобри положението му.

(7/стр. 461)

Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии. Първите затруднения ще преодолееш по-лесно и докато се подобри кармата ти, ще намериш добри приятели. (6/стр. 353)

Всичките мъчнотии в живота произтичат от то­ва, че ние не сме си доизплатили дълговете. (4/стр. 145)

Имате някои задължения, чакате някои благоприятни условия да дойдат и да платите изведнъж. Не, не! По малко всяка година, по 200–300 лв. да отделяхте и щяхте да си платите задължението.

(5/стр. 392)

Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо – точно ще платите, даже с лихвите. Значи, тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон. Той отстъпва само след като всичко се изплати.

(12/стр. 105)

Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта. Ако един богат не е давал от Любов, ще дойде държавата и ще му вземе всичкото богатство. (9/стр. 237)

Всяко богатство, придобито по неправилен начин, не се благославя. Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, помен няма да остане от него. Всеки, който носи с търпение своя кръст и не ламти за забогатяване, той се благославя. (18/стр. 382)

Християнството не проповядва сиромашия, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания. Богатият е такъв, за да придобие знание, а бедният – за да придобие добродетелите. (4/стр. 156)

Работите на бедния не се оправят, когато не работи. А богатият може да изгуби богатството си, когато не постъпва право. Ако на всички работници богатият не плаща право, а ги подяжда, той сам си създава неприятели, които могат да го претупат някой ден и да му вземат богатството. (25/стр. 210)

Всички искате да бъдете богати и считате, че всеки, който е сиромах, е наказан. Имате възгледи, че това е едно наказание. Наполовина сте прави, но наполовина сте криви. Не всеки човек, който е сиромах, страда за греховете си и не всеки човек, който е богат, е богат заради Правдата си.

(25/стр. 204-205)

Особени са наказанията и възнагражденията, които Невидимият свят налага на хората. Например материалното забогатяване е особен род наказание от Невидимия свят. И наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да сте богати. Богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер. (12/стр. 182-183)

Всички се лъжете, като казвате: „Виж, онзи не живее по Бога и много хубаво му вървят работите“. Не му вървят никак, той си е турил отдолу пирос­тия, огънят се вече разгаря и той ще почне да се пече. (7/стр. 84)

Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко, спечелено незаконно. (6/стр. 67)

Тези, които крадат пари, не се тревожете, те ще оставят парите тук. Парите са змийски кокал.

(14/стр. 92)

Само опитността, която можеш да добиеш на Земята – това ти остава. (7/стр. 177-178)

Бог като ни е дал живот, Той същевременно ни е осигурил. Той ни осигурява само за един ден, а не за повече. За другия ден пак ни осигурява. Обаче престъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава. (10/стр. 191)

Ние сме осигурени само когато учим.

(13/стр. 360)

Един баща, когато обича някой син повече, дава му всичко, защото в него ще се прероди – там е цялата погрешка. (7/стр. 212)

Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да сте направили приживе нещо. Каквото ще нап­равите – направете го, докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да го завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате и отгоре на това се питате защо са всички тези нещастия. (6/стр. 29)

Ние призоваваме сега целия свят да се осигури само в банката на Любовта, Мъдростта и Истината, да си принесе всичкия капитал там. Ще извадите капиталите си от другите банки!… Всички останали банки до една ще фалират. Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само един Велик Принцип, само един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. (13/стр. 273)

Наследството, богатството на Земята ще остане на праведните, един ден кротките ще я наследят; и всичко, каквото изработят грешните, ще остане на добрите. Който не разбира така нещата, казва, че на грешните им върви. Да, но им върви като риби в реките, които плават в една посока, но в края на краищата влизат в мрежата и оттам по-нататък не могат. И грешните хора вървят право към мрежата и по-нататък не могат. (7/стр. 394-395)

В края на века Христос ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение – ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат: работили сте и сте печелили пари, дойде лошият и ви обере; той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви – от черните. (4/стр. 5-6)

Казвам и на вас: Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Когато ви съдят, аз даже няма да се явя там. (26/стр. 613)

Как ще съди Бог света, това не ме интересува. Аз имам предвид благата, които Бог е дал на човека. Те ще бъдат общи за всички, които са страдали. Бог ще даде даром на всички. Това е бъдещата съдба на човечеството. (22/стр. 184)

Безспирно трябва да се сее, а на много хора кар­мата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове, и прочее. (9/стр. 131)

Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш – а после иди, където искаш“. А това вече е неволя. (14/стр. 47)

Работата – това означава най-красивото състояние, което човек може да има. Когато работата не съответства на тази идея, ние я наричаме труд. Ти работиш по задължение, неприятно ти е; някъде ти е приятно, а някъде ти е неприятно – това е труд. А пък има една друга работа, която наричаме мъчение – това е, когато работиш, искаш, не искаш. (25/стр. 203)

Когато се мъчиш, тогава няма избор. Това е законът на необходимостта. Да се трудиш, това е по закон. Каквото ти законът определи, това ще правиш. По закон никой не може да се спаси. Който живее по закона, за Земята живее. (25/стр. 266)

Когато Божият Промисъл ни дава, то е Божествен порядък, а когато се осигуряваме чрез заплати и прочее, то е човешки порядък… Онзи, който работи за Бога и от горе се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. (7/стр. 296)

Трябва да се работи, работи и работи. Казвам: Не да се трудите, а да работите. Мъчението и трудът остават за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа“. (3/стр. 155)

Бъди герой да изучиш причината на твоята скръб… Тебе те заболи гръбнакът и хайде скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. (3/стр. 140)

Дава Бог здраве на човека, а него го мързи да работи – Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, научи се на страданията и като се примири със страданията, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете ги и дайте му да работи“. (3/стр. 72)

Съвременните културни хора са станали много лениви… Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат, дано капне нещо от този билет, като дойде срокът за тегленето му. Няма! Купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции тук-там, но някога акциите спадат и така изгубват. Такива хора са лениви. Не, ще работиш, ще обработваш всичко в себе си! (3/стр. 152)

Кармата аз считам като един търговски дълг. Вие може да имате една такава кооперация като нашата: ще вложат 10 000 лева или 20 000 лева, а имат един оборот за една година – един милион; всичкият капитал е 20 000 лева, а оборотът е един милион. Един милион по десет на сто колко прави – сто хиляди лева (печалба). И казвате: „Де са парите?“. Сметката е крива! Двадесетте хиляди лева са реалният капитал, другото (оборотът, печалбата) е лотария… И казват: „Защо не успяхме?“. Казвам: С 20 000 лева капитал хващат едно здание, за което плащат 18 000 лева годишен наем. Плащат на служещите по 3 500 лева на месец, за година те са 42 000 лева… Вие казвате: „Другите кооперации как успяват?“. Другите кооперации имат по няколко милиона, вие сте с 20 000 лева… Една кооперация трябва да започне най-малко с 300 000 лева, нищо повече! …Когато отиваш да работиш между хората, ти трябва да имаш един голям капитал.

(25/стр. 77-78)

Когато Господ поиска да поправи света, Той изпрати Христа – с голям кредит Го прати. И Христос казва: „Аз дойдох да ви дам Нов живот и с този капитал изплатете вашите стари дългове“. (16/стр. 132)

Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на един лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма. (18/стр. 282)

Хиляди години хората са търгували със света и до днес още продължават да търгуват, вследствие на което са създали своята карма. Кармата не е нищо друго освен натрупани дългове, които трябва да се изплащат. Хората са се занимавали със своите дългове и длъжници, а за Бога не са помисляли.

(1/стр. 20)

Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукаваго?… На света не може да се угоди. (4/стр. 80,112)

Сега донякъде парите проникват този свят, другите работи не проникват. Щом един човек има пари, може да го оправдаят. Някой път хората, като са заинтересовани, никаква Правда не могат да дадат на човека. Сега не мислете, че в този свят съществува Божия Правда. Ако съществуваше Божия Правда в този смисъл, нямаше какво да очакваме Второто Пришествие. (5/стр. 466)

Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди, но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. (7/стр. 295)

Вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с Вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. (14/стр. 55)

Понеже не служат на Бога, сегашните хора разрушават това, което са създали. Един ден те ще видят погрешките си. Сега няма защо да съжаляват: те вървят по закона на необходимостта. (18/стр. 161-162)

Човек може да ликвидира със своята карма са­мо като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.

(7/стр. 77)

Някой стане търговец, казва: „Искам да се осигуря!“. Господ го пратил на Земята, чака го, а той търговец станал, за осигуряване мисли. Търговията не е твоя работа. Теб Господ не те е пратил търговец да ставаш. Ти си пратен тук, на Земята, да служиш на Бога, Волята Му да извършиш. Търговията е нещо последно, нещо вметнато в живота ти. Най-първото нещо като съзнателен човек е, че трябва да служиш на една велика идея. Тогава Господ ще живее в теб. (15/стр. 37)

Направете следния опит: турете в ума си мисълта да работите изключително за Бога с Любов и ще видите, че в продължение на няколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако опитът ви не даде резултат, елате при мен, аз ще изплатя всичките ви дългове – готов съм на всичко, само да докажа верността на тоя закон. (18/стр. 161)

Туй, което имате, вие сте кредитирани: и живота ви, и тялото ви, и ума ви, и сърцето ви, и всичко Бог ви е дал. Вие сте взели всичко туй, което ви е дал, и сте почнали да живеете за себе си. (25/стр. 154)

Сега аз не искам да кажа, че вие не служите, но щом дойдете при мене, че сте болни, ще ви кажа: „Вие служите на себе си“. Щом в дома ви има хър-мър, вие служите на себе си, за себе си живеете; щом в сърцето ви има мърморене, същото ще кажа. Пък и щом в мене има такова, и щом аз искам да оправя работите, тогава ще кажа: „Слушай, ти няма да живееш за себе си, а за Господа! Този свят не го създаде ти, нито ти го нареди. Ти ще го използваш, ти ще се учиш, както Господ нареди“.

(25/стр. 154-155)

В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба – работете върху себе си, за да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. (18/стр. 249)

Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок вътрешен стремеж за това. (18/стр. 171)

На съвременните хора се проповядва, че трябва да изпълнят своите задължения към семейството си, към обществото, към отечеството и най-после към цялото човечество. Не, най-великият Идеал, най-великото задължение на човека е да служи на Бога.

(1/стр. 67)

Това значи съдбата – …да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. (18/стр. 253)

Смъртта не те освобождава от съдбата

Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако съществуваше за първи път, той би бил жалко същес­тво. Този човек, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия Дух. Душата – това е Неговата дъщеря. Духът – това е Неговият син. (6/стр. 30)

Смърт няма – човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става – формата се е променила, но това не е същественото. Човек сменя много тела, много органи, но той, като душа, като съзнание в Природата, не се губи. (6/стр. 290)

Хората сега са в едно сънно състояние и като умрат, се събуждат. За Небето едно наше прераждане е като един ден. Те казват: „Отиваме на една малка екскурзия“. (8/стр. 146)

Има три причини за прераждане: първата е, че има души, които са дошли за изкупление; втората е, че има души, които са родени, за да се усъвършенс­тват; и третата е, че има души, дошли да помагат. Последните са свободни. (7/стр. 212)

Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира – той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му… Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща. (18/стр. 248)

Които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което по-бавно ще еволюират. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнали нещо, и току-виж – дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил. И след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, за да дойдете до същия резултат. (12/стр. 206)

Духовете, с които сме свързани, са в нашата материя по закона за кармата. И трябва прераждане, за да се избавим от тях. (3/стр. 54)

Прераждането е за избавление. Умира човек за някоя своя погрешка и ражда се, дава му се известен кредит, за да си довърши работата. (25/стр. 239)

Да се преродиш – то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. (17/стр. 332)

Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на Земята. Земята трябва да им даде диплом, за да ги освободи. Има договор и докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. (9/стр. 208)

Преждевременната смърт не ще ни освободи от нашите задължения – ще страдаме после повече. Който ни е дал живот, Той може да го отнеме.

(4/стр. 107)

Когато вие сте пратен на Земята и …искате по ле­сен начин да избягате – тогава ще ви хванат, ще ви турят в затвора. И ако все бягате, няма да се свър­ши вашето затваряне во веки веков. (17/стр. 332)

Като умреш, временно се освобождаваш от кармическия закон, временно не искат от теб вземане и даване. Но в онзи свят те не се ликвидират и като дойдеш тук, пак ще искат да се изправиш.

(7/стр. 217)

Докато не изкупят греховете си, хората няма да напуснат Земята. Те трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погрешките си, да коригират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си… Най-малкото отклоняване на човека от Правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. (2/стр. 312)

Като разберем колко е щедър Бог, ще влезем в Правия път. Ние нямаме за Бога едно право понятие… Идването ви на Земята струва повече, отколкото всичко друго, което придобивате материално на нея. (7/стр. 176-177)

Човек дохожда на Земята, ражда се, яде, облича се, учи; изразходва се грамадно количество слънчева енергия, светлина и топлина, различни елементи: кислород, водород, азот, фосфор, желязо, сребро, злато и т.н. Всичко това струва милиони и милиарди… Направете сметка колко коства един човек, който е живял сто години на Земята, за да разберете има ли право той да злоупотребява с онова, което му е дадено. (18/стр. 240)

Хората не подозират даже великата цел, за която са дошли тук, на Земята. Сега се приготовлява материал за тази велика цел. Мислите и чувствата са материалите, от които ще се създаде бъдещият човек. (1/стр. 197)

Не мислете, че мислите и желанията са неща фантастични. Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани за в бъдеще вашият мозък, дробове, стомах. (3/стр. 181)

Във всеки един живот човек трябва да внесе не­що в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло. Със своите мисли, чувства и постъпки той внася горе капитал и от това ще зависи бъдещото му тяло. Каквото изплете и изтъче, това ще носи. (7/стр. 267)

Някой ми казва: „Кажи ми какъв е миналият ми живот“. Той е написан на теб… Който иска да знае какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния – там ще намери своето минало.

(18/стр. 350,499)

Където погледнете – на ръката, на лицето, на главата – навсякъде е писано как ще живеете и през какви мъчнотии и страдания ще минете… Четете това, което сте писали сами върху себе си, и бъдете внимателни в това, което пишете днес.

(21/стр. 181)

Всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по тази линия, колкото пъти и да дохожда на Земята, той ще може да предскаже своето материално, сърдечно, умствено и обществено положение, до което най-много ще достигне… Всичко това е написано на линията на съдбата, но малко хиромантици могат да четат написаното по нея. (1/стр. 64-65)

Докато Христос беше на Земята, Той внесе едно малко подобрение в съдбата, в щастието, или в тъй наречената сатурнова линия. Мнозина запитват: „С какво се занимаваше Христос на Земята цели 33 години?“. Той внесе корекция, подобрение в линията на съдбата. (1/стр. 51)

Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си. Прости на тия хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която си Ме удостоил!“. В този момент Христос написа на ръката Си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показва на човечеството пътя към спасението. (1/стр. 66)

Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща – тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята. (7/стр. 278)

И без да бъде ясновидец, човек ще разбере – …кармата налага своя печат било на лицето, било на очите или другаде някъде. Например, когато човек си служи много с лъжата, някои мускули на лицето се свиват, а лъчът, който излиза от очите му, пада надолу, към центъра на Земята. Ако се погледне в огледалото и види този лъч, насочен към Земята, човек сам няма да се хареса. (12/стр. 102-103)

Казвам: Един език има в света и едно писмо, по които се чете доброто – те са човешкото лице. На човешкото лице е написано и доброто, и лошото… Всичко се отпечатва върху човешкото лице! (10/стр. 28)

Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията никога не казва лъжа… Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. (17/стр. 184-185)

Тези закулчета, или стави на пръстите, показват колко милиона години е живял човекът, показват цялата история на човечеството; историята на човешкото развитие, състоянията, през които е минало човечеството. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това е невъзможно. (6/стр. 291)

Когато слезе някой Ангел, той погледне ръката ти, погледне носа ти, погледне лицето ти, очите ти и вече знае какво е твоето положение на физическото поле. А знае ли какъв си на физическото поле, когато се върне в Невидимия свят, той започва своите изчисления и знае кои са дълбоките причини за всичко това. (6/стр. 322)

За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени Същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото… Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може – трябва да е работил в миналото. Значи, да има условие и от миналото. (7/стр. 403)

Защо някои имат силна Вяра? Това се основава на техния опит от миналото и днес идват с готов капитал. (7/стр. 432)

Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. (9/стр. 267)

Духовната придобивка, която имате, няма да се изгуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели – при такива условия ще ви поставят. (7/стр. 377)

Тази млада музикантка жъне сега плодовете на работата си от минали прераждания. Поради своята отлична работа в минал живот сега тя съкращава времето за изучаване на музиката и това, което добива за една година, друг трябва да го добие за тридесет години. (8/стр. 50)

Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дрямали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. (8/стр. 131)

Като се роди Истината в теб,
ще излезеш от съдбата

Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие; служи си със сила, правилно или неправилно, и това е „сабята“. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова „чашата“ е последствие на „сабята“. Страданията учат и човек дохожда до „книгата“; а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде „свещта“, тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до „жезъла“, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони… С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. (9/стр. 9-10)

Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вът­решна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на живота; но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане. (7/стр. 248-249)

Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на Земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си богатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път… Това е процес, който се налага вече на хората. (18/стр. 236)

Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започват да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот, те се намират вече пред нова задача – да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за Светлината, която ви е дадена, и бъдете готови като блудния син да се обърнете към Бога с разкаяние и смирение… Помолете се на Бога да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години, и приемете Истината. (18/стр. 243)

Радвайте се, че вътрешните ви дрипели, т.е. вът­решните ви недостатъци, са излезли навън – сами да ги видите и изправите; радвайте се, че сте поумнели. Когато поумнее, човек е отвътре сит, облечен и обут, а отвън – гладен, окъсан и бос. Благодарете, че Разумността е влязла във вас и вие можете вече да се върнете при Баща си и да кажете: „Отче, прости ме, сгреших пред Теб, но научих великия закон, че на всеки се отдава заслуженото“. (18/стр. 236)

Защо Господ допусна греха в света? За будалите. „Буд-аллах“ значи: „Събуди Господа в себе си!“. Будала е този, който не е събудил Божественото в себе си. Понеже будалата не събужда Господа в себе си, ще му дойдат мъчнотиите. Щом Го събуди, той става „ил-аллах“. (15/стр. 106-107)

Когато дойде Духът, ти питаш защо са всички тези страдания. Той ти отговаря, че страданията са най-великите благословения, които Господ изпраща на грешните хора, за да се свестят. (13/стр. 369)

Докато не дойдат страданията, няма пробуждане… Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. (7/стр. 380,460)

Каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието – когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя… Човек трябва много да страда, за да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

(18/стр. 318)

Човек трябва да се раздруса много; голямо сът­ресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си… Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели? (7/стр. 459)

Останем ли все такива, каквито сме били, то ще имаме такива велики страдания, такива катас­трофи, че и вие ще се смаете… Страданията ще продължат дотогава, докато хората съзнаят своите пог­решки и се обърнат към Господа. (4/стр. 172)

Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега стават; всички смущения, които идват – всичко се извършва с цел да се пробуди човешкото съзнание. (10/стр. 21-22)

Трите велики стъпки в живота – Вяра, Надежда, Любов – съответстват в християнството на седем стъпки… Тези седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7х7=49), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тия четиридесет и девет стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. (14/стр. 225-226)

Първата фаза е Обръщане – дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от великото Разумно Начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец Ми“.

(7/стр. 249)

Не избирате вие Господа, а Той избира вас.

(4/стр. 130)

Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. (7/стр. 249)

Третата фаза е Спасение. То е от Бога… А що значи „спасение“ на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една Духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живот, в една Нова култура – това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в Нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази Духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова Духовна вълна. Значи, ще пропуснат днешната епоха. (7/стр. 249)

Ако не влезе Христос във вашия ум, няма спасение. Спасението е прерогатив само на Бога.

(11/стр. 165)

Христос сега отделя хората един от други, тъй както в химията едно съединение се разлага и един елемент се отделя от друг. Вие трябва да вземете или положението на Закхей, който е човекът на бъдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бъдещето. Закхей е колективно същество: хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг – това е Закхей. (11/стр. 166)

Днес Христос гледа колко Закхей има по света. Днес се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи. Защото, ако у евреите имаше десет Закхей, нямаше да ги сполетят тези нещастия.

(11/стр. 172)

Човек се нуждае от истинско Спасение: да възстанови връзката си с Първата Причина на нещата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бъде спасен – вън от това никакво Спасение не съществува. (18/стр. 307)

Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват, и ни поставя в други, в които това развитие е възможно… Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използвайки условията, знание, опитност. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен.

(3/стр. 4)

Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. (7/стр. 249)

В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас… Тогава ще бъдете ученик Христов, а то е високо нещо. (17/стр. 231)

Новораждането (петата фаза) е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на Новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което човек трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. (7/стр. 250)

Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата – това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в нова фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на живота и има Любов към всичко. (7/стр. 250)

Животът, както и Любовта могат да се проявят напълно само когато човек започне да живее в Причинния свят, дето един живее за всички и всички живеят за един. В този свят благото на едного е благо за всички и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени. Това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек. Само по този начин Бог може да се весели. Обаче само Бог може да спира погледа Си на дребните, на малките неща. (12/стр. 100)

Когато ние говорим за Новорождение, за Покаяние, подразбираме, че трябва да се образува една хармония между нас и Бога. Ако Господ не ви обича, кой може да ви обича?… Господ ви обича, научете се и вие да Го обичате! (17/стр. 350)

В процеса на пробуждането на човешкото съзнание човек едновременно вижда в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той се намира в особена обстановка: всичко, скрито в неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животът му се разкрива пред него и той чете. (2/стр. 210)

Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил – голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго освен момент на Новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. (18/стр. 365)

Всеки, който се е родил, ще умре; ще умре, но като умира, трябва да бъде готов да роди нещо в света. Ако ти си дошъл и не можеш да родиш нещо, тогаз страданията не са намясто… Христос умря, но детето Му остана. Христос роди нещо в света – Неговото Слово остана. (5/стр. 395,393)

Грешното човечество беше заченато в Христа… и Той носеше като бременна жена всичките страдания на човечеството, за да го очисти от греха. Тези страдания на Христа са страдания, за да може да се роди детето в човечеството. Защото, ако Христос беше дошъл и пострадал и не беше изкарал, трябваше да дойде и втори път, и трети път. (5/стр. 394)

Христос дойде и помогна на човечеството. Светът е сега най-малко четири-пет пъти по-оправен, отколкото беше във времето на Христа. И в края, като се завърши с тази епоха, ще бъде оправен. Се­га светът не е оправен още, понеже вие не сте се родили. (5/стр. 395)

Сега не сте родени, а сте направени. Казано е: „И създаде Бог човека по образ и подобие“. Тъй е писано. Ако това беше достатъчно, защо Писанието казва, че трябва да се родите отново? (5/стр. 395)

Не може да се повдигнеш, докато Божественият Дух не се роди в тебе… Щом се самородиш, в тебе почва правилният път. Тогава това терзание ще престане в тебе. Отвън ще имаш някои неприятности, но вътрешните страдания ще престанат в тебе. И в себе си ще имаш една особена музика, която никога не си чувал, и ще се роди в тебе една велика Любов, която никога не си имал. (5/стр. 394)

Колкото пъти искаш, можеш да се прераждаш на Земята, …прераждането е само едно условие, то не дава смисъла на нещата. Но веднъж като се роди Истината в тебе, като излезе от твоята душа и върви пред тебе, ти ще влезеш в Рая. Сега казвам на всички от вас, като просветени: Само Истината ще отвори царските врати на Рая, за да влезете. И тази Истина трябва да се роди от вашата душа.

(5/стр. 396)

Какви сте били грешници в миналото, оставете този въпрос. Те са човешки мнения. Има във вас нещо Божествено, което Бог иска да събуди. И Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека“. Във вас има един Божествен зародиш, който от хиляди години седи и чака. (25/стр. 252)

Когато човешката душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания… Когато човек преживее един такъв момент, един ден на Любовта, туй в православната църква го наричат „спасение от греховете“. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото съзнание и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-възвишено състояние и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те са родени от Дух и вода.

(13/стр. 242)

Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството, т.е. ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия; тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият; сега никой не може да те убеди в това… Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. (9/стр. 235)

Шестата фаза на човешкото пробуждане е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото, колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение… При Посвещението човек почва да общува с Напредналите Същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на Съвършените; получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. (7/стр. 250)

Седмата фаза е Възкресение. По едно време слън­чевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изос­тавен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога; ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро – тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. (7/стр. 251)

При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен; влиза в един живот, в който няма никакви страдания… Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее. (7/стр. 251)

II. Съдбата и Мъдростта

Съдбата е част от могъществото
на Божията Воля

Който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на Земята. Глупавият ще се ражда и преражда, докато стане умен. Обикновеният трябва да стане талантлив, гениален, светия.

(18/стр. 466)

Светът е училище и щом сме родени, ние сме поканени в него. Радвай се, че си роден на Земята и се учиш. Господ, Който е направил света, е предвидил всички неща. (7/стр. 366)

Аз казвам: На човека, който е пратен на Земята, бъдещето му е точно определено. Онези Възвишени Същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на Земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията Воля и пътят му ще се отвори. (15/стр. 218)

Божественият план си върви по точни математически изчисления. Ако се опълчите, ще страдате – а това, което Бог е определил, ще стане… Вие, като се противите, пак ще свършите работата си; и като не се противите, пак ще я свършите. (4/стр. 80)

Не мислете, че вие ще начертаете нов път на живота. Не, пътят на живота на всекиго едного е начертан и строго математически е определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е законът на постоянните причини и последствия.

(6/стр. 16)

Бог е начертал вече твоя път, затова, каквото и да се случи, не се съмнявай – върви в тоя път и вярвай, че Божественият план ще се приложи така, както е начертан. (18/стр. 35)

Христос казва: „Никой не е в състояние да измени нещо от първичния план, който Бог е предвидил за всяка душа“. Защо? Понеже няма по-могъщ и по-мъдър от Него. (10/стр. 78)

Съдбата, или Провидението, е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. (17/стр. 97)

Вие трябва да знаете, че това, което е от Бога, е благословение за вас. Вие обаче, като не разбирате това, натъквате се на ред трудности, които не крият нищо Божествено в себе си. Тези трудности не са определени за вас. (15/стр. 218-219)

Искаш да крадеш, Бог ще ти даде всичките условия да крадеш. Искаш да убиваш, Той ще ти даде всичките условия да убиеш. Но после ще създаде и затвори, бесилки – всичко туй ще създаде. Искаш да помагаш, Той ще създаде тия условия. Защото Господ ще каже така: „Така го ти намисли, затова така го Аз направих. Ти искаш според твоя път“. А пък когато ние действаме и всичко излиза доб­ре – Бог мисли. Божиите мисли са другояче. Неговите планове са строго определени. В Него няма два плана, има само един план. В този план влиза само Абсолютното Добро в света… Там, дето Бог е мислил – вие не коригирайте Неговия план.

(16/стр. 207)

Ние страдаме, защото сме заняти (заети) с много материални работи. Ако внимаваме на Божествената мисъл, то 75% от нещастията ни щяха да се премахнат и само 25% щяха да останат, понеже има неизбежни неща. (7/стр. 252)

Някои страдания могат да се предотвратят, но други не могат. Камъкът, който пада, ще падне. Вече двадесет години говоря на българите: Иде голямо зло. Идат големи нещастия. Приемете тези работи. (9/стр. 72)

Един камък, като се търкаля по склона, показва, че всеки, който се отдели от Голямата Канара, пада в бездната. Сега животът е такъв, защото хората са се отделили от Канарата. (7/стр. 394)

Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточавате мислите си, да поутихнете вътре малко, да проникнете вътре в Божествената мисъл – защото някои опитности, които ви идат, са кармически, неизбежни. (4/стр. 77)

На когото запалят къщата, трябвало е да я запалят; на когото отсекат крака, трябвало е да го отсекат. Има статистика, която доказва голямата закономерност в събитията; има закони, регулиращи явленията в живота… Сега човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо неизбежно, необходимо, а не като на проста случайност. (11/стр. 88,98)

Ние сме 50% фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: Върху нашия живот съдбата, природата оказва влияние 50%, 25% – ние сами, а останалите 25% е влияние на обществото. (6/стр. 287)

Някой пита дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш. А когато не отиваш в кръчмата, не е предопределено да платиш. (7/стр. 216)

Свободата стои в разумното и позволеното. В човека има атавистични (наследствени) черти. Малките погрешки трябва да се изправят, понеже в противен случай стават големи. Повидимому човек може да мисли, че нещата стават произволно, но те не стават произволно. (7/стр. 216)

Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И пос­ле трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. (7/стр. 97)

Със страданията се изплаща кармата. Бог е в на­чалото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи, човек почва отначало с Доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с Доброто. Значи, страданието е едно, радостите са две.

(7/стр. 216-217)

Това, що ви давам, е за поправка, а не за наказание, защото наказанието не всякога поправя.

(6/стр. 116)

Защо слизат духовете? Защото само физическият свят може да кали човешката воля. За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. (7/стр. 213)

За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години… И най-възвишените Същества слизат долу, в материята, защото само при тези условия могат да се развият известни качества. (7/стр. 220,386)

Щом живееш на Земята, не се плаши, защото, ако няма условия на Земята за тебе да живееш и да прогресираш, ще те задигнат в другия свят, дето да има условия. А щом останеш да живееш, значи има условия за един добър живот тук. (25/стр. 233-234)

Защо човек го е страх от смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. (5/стр. 376)

Когато душата слиза от Невидимия свят, тя си има програма, дадена от тези, които я ръководят. Ако човек умре преждевременно, през останалите години остава на Земята да работи невидимо и след това се качва горе. Има някои, които умират млади, но не умират преждевременно, защото такъв е техният план. Старите хора след заминаването си се прераждат след около 45 години. По-рано този период е бил по-голям. Децата се прераждат скоро – след 1–2–5 години. Младите след заминаването си се връщат след 3–5–10 години. (7/стр. 212)

Определено е от Бога кой колко да живее, но понеже хората не изпълняват, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят колкото им е определено. По някой път Бог допуща да те дигнат от Земята, за да не правиш повече прегрешения.

(7/стр. 222)

Господ прави операция – вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който съм му дал. Времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен“. (17/стр. 11)

Човек, който греши, винаги умира. Умираме, защото нашите деди и прадеди са грешили; ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения, което източните народи наричат карма, или закон за причини и пос­ледствия. (6/стр. 13)

Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо. (11/стр. 103)

Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как, не се знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. (7/стр. 358)

Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. (7/стр. 219)

Не мислете, че като заминавате за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта… При последния нож, при пос­ледното дупчене Ангелът на смъртта ще ти каже: „Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използва. Ако желаеш, и сега можеш да се изправиш“… Това очаква всички хора. Те търсят лесния път, но трябва да знаят, че Ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои… Едно може да ви спаси – да произнесете Името Божие. Само при това положение смъртта ще покаже светлото си лице. (1/стр. 17)

Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта!… Дупчи този Ангел и припомня на човека всичките грехове и престъпления на миналото му… Тогава ти започваш да плачеш и да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека… Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. (1/стр. 17)

Няма престъпление, което човек е направил – малко или голямо, колкото и да е микроскопичес­ко – когато той умира, всичко това отрицателно ще излезе пред него, всичко от косъм до косъм. И Писанието казва: „За всяка празна дума ще давате ответ“. Съдбата ще бъде толкова строга. (5/стр. 392)

За всяка казана от вас дума ще ви съди Господ… Всеки ще се яви и ще покаже какво е работил за толкова хиляди години. Може в живота си да сте направили само едно Добро, но то е в качеството, а не в количеството. (11/стр. 203)

Когато дойде време да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха.

(4/стр. 132)

Съдбата ти влияе, защото нямаш Истински знания

Засега целият свят има астрологически много лош аспект, при който Земята има напълно затворнически характер. А може ли да се живее добре в ограничения? Тепърва ще се поправя положението.

(9/стр. 79)

Днес се съдят всички хора, но не на Небето, както те очакват, а на Земята… Няма защо човек да излиза от гроба, дето е затворен, и да отива при Бога на съд, когато той е затворен в тялото си. Още на Земята човек е в затвор и тук ще бъде съден. (18/стр. 447)

Не мислете, че съдбата ще стане на Небето. Не, хората ще бъдат съдени на Земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде Новият живот.

(1/стр. 233)

Евангелистите казват: „Съдбата иде след смърт­та“. Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там! (…) Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал“. Туй е съдбата на света. (15/стр. 188)

Бог слиза на Земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото… Ако обикновеният съдия съди и отдава на всеки заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог! (18/стр. 451)

Да съдиш човека, това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата обаче има и друго предназначение – тя решава и благото на човека. Когато някой беден човек е онеправдан, съдбата именно решава да му се даде правото. (10/стр. 5)

Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда… Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък, радост и веселие в живота на хората. Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право!“. Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел!“. А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко“. (15/стр. 188)

Пред лицето ми стоят множество нещастни ва­ши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб.

(23/стр. 320)

Които идат при мен, след като са убили, ограбили или окрали някого, аз им казвам: Идете, върнете всичко на тия, които сте ощетили, и тогава елате при мене. (4/стр. 149)

Сега е времето, когато хората ще се обръщат от стари материалисти в добри хора. Ще се върне от пътя си човек, за да поиска извинение от другаря си, когото е обидил… Не може да се живее вече със старото! (4/стр. 97)

Животът, Великото в света сега започва. Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне и най-после се намериш в голямо противоречие… Сега ще се насърчавате – това, което ви казвам, не е само за утешение. (8/стр. 103)

Трябва радост да пълни сърцата ви, защото този свят е създаден за вас с всички условия за развитието ви. „Ама война, нещастия“ – ничего, както казват русите. „Ама се губи свят“ – ничего, нищо не се губи… Мислете по пет минути на ден за Вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели, мислете за нещо благородно и то ще ви повдигне. (17/стр. 442)

Това, което страда, което въздиша у вас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост. (3/стр. 182)

Свободата е нещо вътрешно… Свободата идва от вътре навън. (7/стр. 287,288)

Ако един затворник вътрешно се поправи, скоро ще се освободи. (7/стр. 215)

Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа“. Че вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор“. Не, затвор са вашите недостатъци. (3/стр. 170-171)

Добрите хора очакват Господ да дойде отвън, там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. (9/стр. 66)

Хващат някого, турят го в затвор, бият го, изтезават го, а той плаче, моли се на Бога да го освободи. Ако този човек е праведен, той трябва да се справи лесно с това положение. (1/стр. 94)

При каквито и условия да си, знаеш ли законите, ти си свободен. Представете си един човек, който има знания за природните сили и закони. Гонят го и той веднага ще произведе голяма буря с бързина 200 км/ч. Кой ще го преследва в тази буря? Или ще стане невидим – променя си формата, никой не може да му навреди. (7/стр. 288-289)

Казваме: „Христос ни избави“, нещо повече – Той ни изкупи. Ала изкуплението има и своята ло­ша страна, защото лош човек, когато иска да използва облагите, които му са дадени, всякога може да изкара криво заключение за нещата. Знанията не трябва да се поверяват в невежи ръце. (17/стр. 306)

Ако обикновеният човек работи с Великите закони на Битието, в един ден ще разруши света.

(18/стр. 319)

Казвате, че лошият човек може да се покае. Знае­те ли колко хиляди години се изискват за това?

(17/стр. 302)

Трябва знание, знание! Хиляди години трябва да се учиш, че като се научиш малко, другояче ще ти тръгне. (25/стр. 155)

За обикновените хора нещата стават бавно, а за мъдреците – изведнъж. Мъдреците знаят законите и не злоупотребяват с тях. (18/стр. 319)

Ако ме видите, че минавам по една сламка, то не трябва да правите същия опит. Защото аз зная законите… Дето минавам аз, вие не минавайте.

(5/стр. 388-389)

Ако при сегашните знания ви дам някои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бъдете изправни към тях. Не! (12/стр. 136)

Когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми – Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи – то е факт. (14/стр. 441)

Новите знания изискват нови мехове, иначе много от вашите мехове ще се пропукат тук-там: и едни ще започнат да се оплакват от главоболие, други – от стомах, трети – от корем… Истинското знание е сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. (12/стр. 136)

Хората трябва да изправят ред погрешки, докато дойдат до Истинското знание. Иначе, ако днес при слабостите и погрешките, които имат, придобият Истинско, положително знание, те ще злоупотребят с него. (19/стр. 161)

Без Чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи за вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармичес­ки резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква Абсолютна Чистота, за да могат силите в Природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на Свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път. (13/стр. 62)

Ако някой е оглупял, то е, защото той е упот­ребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. (14/стр. 401)

Затова именно окултният ученик трябва да бъде високо просветен – да не злоупотребява със силите, които е могъл да развие в себе си. (12/стр. 99)

Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя! (6/стр. 384)

Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъп­ление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо. После в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем, …да дава сърцето си под наем. (6/стр. 384)

Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И Духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. (6/стр. 384)

Духът е много деликатно същество. Да не мис­лите, че ще дойде да чука силно на вашата врата. Не, Той ще потропа тихичко… А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили.

(17/стр. 52)

Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговата врата, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав – защо? Защото, когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. (17/стр. 52)

Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай… Това ти се дава, за да се научиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. (17/стр. 61)

Днес искам да скъсам всички вериги, в които сте оковани, и да ги захвърля. Искам да превърна всички затвори в храмове, в които да слезе Божественият Дух – Господ на всичката Пълнота.

(11/стр. 240)

Някои казват: „Знаеш ли кой говори там, в този салон?“. „Дяволът говори там!“ – казват те. Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички други църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи (окови) носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. (30/л. 25: стр. 28-29)

Има три положения – категоричен съм! – първо, ако не искате да вървите по Учението, което проповядвам, аз казвам: много добре, свободни сте; второ, готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието, но изпълнете го във всичката му пълнота; трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото учение във всичката му пълнота. Или Мойсея, или Христа, или мен. Ние сме едно. То е проявление на Бога. Това Учение е Божествено. Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено и сегашното Учение е Божествено – то е един и същ източник, само формите са различни. Духът е един и същ. (4/стр. 119)

Съдбата е сянка, съществува само Бог

Този живот, който сега имате, той е най-ценният, най-важният! Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване. (4/стр. 168)

Пита някой: „Какво ли съм бил в миналото?“. Аз сега, от моето гледище, искам да зная в настоящия момент какво съм. Е, представете си, че в миналото е минал един голям порой и онази мътната вода… долу, в Земята, се е филтрирала, и сега е станала чиста. Та благодарете на това, че този наш живот се е филтрирал в миналото. Та и кал е имало в миналото. И сега още имаме доста кал. (5/стр. 264)

От осем хиляди години насам всички хора са живели неправилно, водили са изопачен, лош живот. Казвам: Оставете миналия си живот, не се занимавайте с него! Прескочете този живот, оставете го на Бога! Нека Той се занимава с него. Бог ще заличи всичко непотребно от него и ще извади само най-необходимото. Миналият ви живот е мрак, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния ви живот. (10/стр. 108)

Ако има нещо хубаво в миналото на хората – нека се изнесе. Но ако няма такова нещо, нека се остави настрана, нека се забрави. (19/стр. 66)

Една сестра попита: „Ще ни гонят ли?“. Не може да се повтори това, което сте минали. Във времето на Богомилството вие сте били доста гонени, пържени и стъргани. Сега само малко е останало. Злото трябва да назрее до своето пълно развитие, че тогава да се излекува. Днешния ден преживейте хубаво и за утрешния не мислете. Вие носите страх от миналото, но вече няма да ви горят. (8/стр. 88)

Старото, през което си минал, го знаеш; но Новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. (7/стр. 457)

Днес трябва да приемем Божествения подтик… Какво са мислили светиите в миналото – нашите почитания; но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. (9/стр. 79)

Един брат попита дали сме били в друго прераждане богомили. Да, разбира се, но по-важно е какво трябва да правим днес. Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това да се използва епохата, няма. (9/стр. 104)

Вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа – вътрешният ви живот е важен, там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. (7/стр. 356)

„Кои са сега тези, които са били ученици на Христа?“ И да се знае това, по-добре е да се мълчи. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират.

(7/стр. 22)

Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат. Те не трябва да знаят нищо за онзи процес, който става във вас. (9/стр. 197-198)

Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били – и сте стигнали до днешното положение. Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е, дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти колелото. (9/стр. 220)

Колко души бяха праведни в Содом и Гомор?… Единственият праведен човек беше само Лот. Жена му имаше любопитство, тя искаше да се обърне и да види какво ще стане. Ангелът каза: „Няма да се обръщате, няма да гледате назад“. По някой път вие искате да разглеждате вашето минало. Казвам: Не разглеждайте вашето минало, защото ще станете като Лотовата жена. На сол ще станете! (5/стр. 215)

Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашите деди и прадеди. Който иска да прогресира, той не трябва да се спира на миналото. Няма по-голяма опасност за ученика от тази, да се спира на своите погрешки от миналото. Оставете погрешките настрана и вървете напред.

(2/стр. 176)

Дяволът, и той си има своя тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото“. (14/стр. 92)

Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост: дължите му, дойде при вас, изплатите му полицата, пък забравите да си вземете полицата; на другата година дойде пак при вас, казва: „Ти мис­лиш, че си платил. Не, плащай!“… От това става у вас терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои криви… Да се освободи човек от старите терзания, за да останат само едни опитности.

(4/стр. 78)

За да станат хората щастливи, трябва да забравят своя стар живот, всякакъв спомен от миналото трябва да изчезне съвършено от тяхното съзнание, а да останат само опитностите, придобити от редицата животи на миналото. (15/стр. 152)

Старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота представляват голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква сокове на вашия живот. (12/стр. 52)

Кармата е дърво, което има свои нужди и желания – да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да изкорени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволски нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. (12/стр. 52)

Казвам: Ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава посадете Новия живот, Новите идеи, Новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце вие сте наклонен към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите Истината; и обратно – в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите как се поддадохте на известно изкушение… Туй се дължи на стария живот в хората. (12/стр. 52-53)

Казвате: „Как ще се справим със стария живот?“. Няма какво да се справяте със стария живот. Новият живот, който иде, сам ще се справи със стария живот. Няма какво да се чудите. Всеки стар лист на дървото ще се премахне от новия. Новото ще замести старото. Старите листа ще изгният, ще се всмукнат от корените и отново ще се превърнат в своето първично състояние. (29/стр. 243)

Оставете старото учение да функционира в корените, а Новото учение – в клонищата. Старото учение ще послужи за тор на дървото, което ще расте и ще се развива; ще даде плодовете, от които ще изникне ново дърво – Новото учение. (12/стр. 105)

Като ви говоря за Новите възгледи на живота, ни най-малко нямам предвид моментално да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите. Старото ще остане за тор, върху който ще садите Новото… Ако речете изведнъж да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. (12/стр. 134)

Повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо Ново в теб… Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа! (7/стр. 375)

Не се занимавайте с вашата лоша съдба, от която днес никой не се интересува! (10/стр. 108)

„Грешни сме“ – не мислете за греховете си, ние не се занимаваме с минали неща… Ако ми донесат една нечиста риза, аз не питам защо се е изцапала, на кого е, но я турям в коритото, заливам я с чиста вода и я пера, докато стане чиста. (18/стр. 369)

Каквото е станало в миналото – това са неща на миналото. И мене не ме интересува миналото!

(5/стр. 215)

Искам да забравите вчерашния ден, мен там ме няма вече! (11/стр. 243)

Спасението е въпрос на настоящето. (1/стр. 29)

Настоящето е Божествено – уловете го! Оставяме миналото за света, бъдещето за религиозните, а ние се ползваме от Божественото настояще.

(13/стр. 371-372)

Казвам: Животът на всеки човек представя възел, в който се прекръстосват неговото минало, нас­тояще и бъдеще. Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето.

(1/стр. 194)

Хората се страхуват за бъдещето си и постоянно мислят какво ще стане с тях след 10–20 години, но това са идеи на вашите деди и прадеди. Няма защо да се страхувате за утрешния ден. Бъдещето ви зависи от вас! (21/стр. 181)

Бъдещият ви живот е вътре във вас и зависи от сегашния ви живот. (18/стр. 352)

Човек трябва да мисли за настоящия ден от сут­ринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си.

(9/стр. 236)

Настоящето е на Бога – това е Реалността… Това, което сега имаш, е Реално. Благото, колкото и малко да е, е Божествено. (13/стр. 371)

Сега сте при най-добрите условия. Нито една друга епоха не може да се сравни със сегашната, дори епохата на Соломон. Едно време знанието е било достъпно за малцина, а сега е достъпно до известна степен и за обикновените хора. (8/стр. 140)

Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време! (11/стр. 225)

Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляди години се ликвидира, днес може да се ликвидира само за десет, затова идат тези големи напрежения и противоречия… Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можеше да се добие за сто и за хиляда години. (9/стр. 82)

Което в миналото е расло за хиляда години, сега става за десет години, което е расло за сто години, сега – за една година. (3/стр. 83)

Гледам, че някои от вас преждевременно сте остарели и казвате: „Свърши се вече“, а пък сега имате най-хубавите условия. Около вас са благата, вие трябва да гледате оптимистично. Ще възстановите нещата, както са били първоначално. И не ще нарушавате Божествения ред, защото, като го нарушите, ще навредите на себе си. Сега на Земята сме спрени в еволюцията си от греха. И все пак някои от вас след десет години ще станат светии.

(7/стр. 385)